Вторият голям Суфи: персийският велик шейх, за който съм ви говорил и преди – Ибн Араби. Същество с огромно творчество и голям размах. Ако си спомняте: 857 книги – страшен творец! Страшно Вдъхновение! Оцелели около 550 книги. Монах, мистик и т.н. (преди обяснявах) – какво ли не… Голям Мъдрец и чак след това – учен. Нещата, които казва за Вселената, са много дълбоки, нямат нищо общо с тези общи приказки, за които говорят учените. От дете е склонен към Откровения и прозрения. На 22 години преживява Тайната на Мистичното Вдъхновение, т.е. Бог го е докоснал със Същност. Наричали го Ибн Араби, Море от Божествени знания; наричали го Потъналият в Океана на Бога. Това е Същество с истинска Преданост – Преданост, която е отвъд света и отвъд гроба.

Той казва: „Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен!“. (Подобни неща е казал и Мохамед… както и да е.) Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен!

(Присъстващ в залата:) Извинете! Аз за първи път съм при Вас. Доколкото ми е известно, на лекции човек може да задава въпроси.

(Друг присъстващ:) Като свърши лекцията, е най-удачно според мен!

(Присъстващ:) Не разбрах как Суфи точно разбират Бога, каква е тяхната представа за Бог.

(Елеазар Хараш:) Те не Го разбират, а живеят в Него и се сливат с Него. Нямат нужда от разбиране, защото, който Го разбира, не може да Го разбере. Който иска да разбере Бога, нищо няма да разбере. Бог не е създаден за разбиране, а да живееш правилно в Него. Както и да е! Иначе…

(Присъстващ:) Доколкото ми е известно, в Дълбока Древност, както мюсюлманите (те се прекланят, нали знаете, пред парче черен метеорит в Мека) – за тях винаги е имало един-единствен Бог: и това е Великата Майка Природа, или Великата Майка Вселена. Това е!

(Елеазар Хараш:) Ислямът е религия; Суфизмът е Любов. Суфизмът се…

(Присъстващ:) Запознат съм с Учението!

(Елеазар Хараш:) Добре!

(Присъстващ:) Благодаря!

(Елеазар Хараш:) Да.

Това е рядък Суфи за всички времена; наричат го още Златният Поток от Светлина в Суфизма.

Както казах: учен, светец, Мъдрец, аскет, Суфи; но неговият шедьовър е собственият му правилен и красив живот. Значи: не цитати, не някакви вярвания, а собственият правилен и красив живот. Това е изключителен Търсач с огромна енергия и творчество – както казах, над 800 книги. Той е съумял да влезе в Ядрото на Истината (както и Толтеките, за които сме говорили), от където е придобил правилен вътрешен поглед, т.е. поглед за Невидимото. Наричали са го, самия него, Златният век.

Казва: „Никога не станах роб на обществото, защото Аллах ме взе в Своите Ръце. Аллах е Божествен и Вечен, а обществото не е, обществото умира; избрах да служа на Аллах“.

И така, Ибн Араби е голям поклонник на големия Суфи, за който сме говорили, най-великия – Ал-Халладж.

Така, какво казва Ибн Араби, Мъдростта му:

Аз следвам религията на Любовта.

Много хора познават Бог, но някак си общо; те не Го познават в подробности и затова те не са съединени с Него.

Този, който не е вкусил от Бога, не може да Го познае. (Тука отново се напомня, че Бог се познава чрез преживяване – и разбира се, сам Бог ти позволява това.)

Истинският Човек е врата за постоянните Божествени Откровения.

Ти не си ти: ти си Той, но Той без тебе. И това не означава, че ти си нещо съществуващо, но това значи, че ти никога не си бил и няма да бъдеш. Само Той е! Ние живеем чрез Него. Неговият живот тече в нас. Ти нито изчезваш, нито продължаваш да съществуваш. Ти – това е Той, но без всякакви ограничения.

Хората, които познават Бога, прекратяват своето съществуване и чрез това придобиват знания за Бога и придобиват Бог в себе си. (Разбира се, тогава Бог заживява в човека, няма кой да Му пречи. Човекът е голямата пречка – но когато стане Мъдрец, той вече не пречи на Бога. Но ако това прекратяване не е правилно, те нищо не придобиват, нищо не узнават.)

Човек, който е потопен в Бога, вижда и чува чрез Бога, а не чрез себе си.

Молитвата е дадена, за да стане Бог Покоят на Душата.

Само Любовта може да разбере Битието, понеже тя е неговата Същност и тя е преди Битието.

Да Го видиш в Тайната означава да разбереш завинаги, че няма нищо подобно на Него: никакво сравнение – няма нищо подобно на Него.

Бог сътворява сам Себе Си в Чистите и в тези, които е избрал.

Вселената не е създадена от Същността на Бога, т.е. от Дълбочината на Бога, а от Неговите действия и качества, от Божественото Повеление.

Желанията вкарват човека в нереални условия. (Преди съм обяснявал: желанията не са Любов. Те са други същества, паднали същества.) Значи: желанията вкарват човека в нереални условия, в нереален живот.

Чрез избрания човек Бог привлича определени хора към Себе Си, призовава ги; а чрез други определени хора ги отделя от Себе Си. (Защото навсякъде владее Божията Воля, и тя винаги знае какво прави и защо го прави. Той винаги прави нещата чисто, защото Той е виждащият, Той вижда отвътре.)

Знаещите хора не познават Бога, защото Той не ги допуска в Своята Дълбочина – и затова те само познават нещо, но нямат правилните отношения, понеже те са знаещи, но не са любящи хора, не са Мъдри хора и нямат позволението.

Бог ни гони с какви ли не трудности, за да постигне близост с нас.

Суфи не отличава временното от Вечното: той ги е съединил. Той не отличава сътвореното от Божественото, защото живее във велико Единство с Бога.

Сам Бог е Истината – без всяка религия. Важно е да стигнеш до тази Истина. (И преди съм ви казвал: Бъди Истинен, а не религиозен. Бъди Истинен!)

Не следвай Истинния Човек, ако не си подготвен. Истинният Човек лети в Бездна.

ИБН АРАБИ – УЧЕНИЕ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Продължение

(Втора идея за размишление)

Казвал съм ви, че Вдъхновението е Четвърта степен. На най-ниското ниво се намира амбицията – тя е от ума; копнежът е от сърцето; стремежът е от Душата; и Вдъхновението е от Духа – нещо, вдъхнато от Бога. Вдъхновението е наистина нещо много Дълбоко. Най-красивото нещо в този свят са стремящите се и вдъхновените хора.

„Вдъхновението – казва Ибн Араби – е моята Тайна съдба. Вдъхновението ми дойде на гости, но ме отвлече завинаги. Вдъхновението е само за безумните по Бога – и аз бях един от тези безумни.“ Същото го казва и Рамакришна: „Блажен е този, който е безумен по Бога“.

Вдъхновеният човек не вижда препятствието. Той вижда Бога, а Бог отстранява препятствието.

Посветеният изглежда като обикновен човек, но сияе отвътре с Бога. Казвал съм ви: Мъдростта е скромна; знанието е гордо. Мъдростта е скромна и смирена – и винаги така ще бъде.

Вдъхновението е Древната храна – но то е заплаха за ума. Защо? Защото отнася човека в Безкрая, а умът не може да живее в Безкрая. Умът е… живее във времето; в Безкрая – за там той не е подготвен.

Вдъхновението е Дом на Духа.

Вдъхновеният човек има Тайна врата в сърцето си за общуване с Бога. Разбира се: той е изработил Чисто Сърце и има позволение тайно да общува.

Вдъхновеният човек няма съдба – той има Бог.

Вдъхновението – това е различен свят от стремежа. Стремежът все още търси: той е Търсач. Вдъхновението е пристигнало. Вдъхновеният човек е намерил. Казвал съм ви: думата намерение не е като желанието – желанието търси, но не намира. Думата намерение означава да намериш.

„Ти си вдъхновен – казва Ибн Араби, – когато си се слял с Него.“

Във Вдъхновението има допълнителни Очи и допълнителна Сила.

Вдъхновението е Древният Път, Изначалният Път.

Вдъхновението не е от света. То е съставено от Дух и Истина, които са в Единство.

Вдъхновението е слуга на Безкрая, Глас от Безкрая.

И казва Ибн Араби:

Вдъхновението и скалите го познават.

Вдъхновението е Божие Присъствие. (Това означава, че ти си извоювал Духа си, Изначалната си природа.)

Стремежът е Път към Бога, а Вдъхновението е взаимоотношение с Бога.

Вдъхновението е Сливане с Бога. Сливащото се е Единно с Бога. (Това, което се слива, е вътре в Бога, то е в Неговото Битие. А другото – то само се подготвя, и пак – благодарение на Бога; но то е едно по-ограничено Битие.)

Който е изчезнал в Бога, е влязъл във Вдъхновението.

Що за любов е тази, че отнема Духа ми?

Този, който познава Вдъхновението, познава себе си. Този, който познава себе си, счита Неговото съществуване, Божието, за свое съществуване. (Тука е красотата на живота: защото Божията Воля става твоя – и твоята става Божия. Едно от най-красивите неща, които се случват в живота: двете воли стават Едно.)

Истинското Вдъхновение е висока степен на Любов; а когато човек достигне до степента Любов към Бога, той вече слуша чрез Бога, вижда чрез Бога, говори с Него и чрез Него и същевременно е много скромен, много смирен. Тази висока степен на Любов – тя е методът, който отключва, казват Суфите, Заук. Заук означава Вкусването на Бога. Който Го е вкусил, погребва света, погребва гроба. Той вече е Вдъхновен Дух отвъд умствените игри на света. Инструментът за вкусването, за познаването на Бога, е Сърцето – Чистото Сърце на Мистика. Това е Древното, Изначално Сърце, преди да слезе то на Земята и да придобие сътвореност. Това е Чисто Духовно Сърце. След време ще говорима за Наука за Чистото Сърце според древните египтяни.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(Лекция 3)

Учителя казва:

Има едно страшно Око в света, Което вижда всичко и въздава на всекиго точно.

Когато Ми се говори за къси срокове, Аз си затварям очите. (Има хора, които искат бързо да постигнат Истината, преживяването на Бога. А някой път нещата стават много бавно. Спомняте си оня случай за дъба и за тиквата: един ученик искал да стане Мъдрец и отишъл при един Мъдрец и той му казал: „Какъв искаш да станеш – тиква или дъб? Ако искаш тиква, за 6 месеца ще станеш; ако искаш дъб – 200 години“. Така че човек трябва да се въоръжи с голямо постоянство, искрено постоянство, голямо търпение, за да може правилно да пътува към Бога.)

От пълната Истина хората умират. Няма да ви казвам цялата Истина, а малко по малко, за да оцелеете.

Най-опасният човек в света съм Аз.

Днес Аз говоря само на Моите Братя, а не на външните.

Който иска да дойде при Мене, трябва да изгуби всичко.

Това, което Аз ви говоря, не е съгласно с Църквата. Моето Учение никога не е съгласно с Църквата – то е съгласно с Бога.

Казва Учителя: „Готов ли си?“. „Не съм.“ „Тогава, иди на лявото Слънце – и когато се умориш, ела при Мене.“

Човекът на Новото Учение живее и в Тъмнината. (Другите тук не оцеляват, но той живее и в Тъмнината.)

Всеки, у когото има условия, Аз му помагам.

Казвал съм ви (пак думи на Учителя!): Не може да помагаш на всеки човек – трябва да има условия. Не можеш да наливаш вода в затворено шише. Трябва да има условия, и то разумни условия.

Светът е съвършен. В света няма никаква погрешка, няма никакво зло: цялата работа е в човека. (Няма никакво зло и грешка, защото Велика Воля ръководи всичко.)

Ако не добиеш Абсолютната Чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. Все ще питаш, но няма да намериш това, което търсиш.

Господ не се нуждае от добри хора. (Той се нуждае от Истинни хора, от предани хора.)

Не отлагайте за следващия си живот, защото ще се влоши положението. (Някои мислят, че имат много време да отлагат Пътя си към Истината, но понякога се стоварват съвсем други събития.)

За Бога никога няма сектанти в света.

Официалната наука няма да донесе нищо на човечеството; ще му помогне онази Наука, която официално не се приема.

Ако по някой път помощта не идва, това зависи от онова колебание на вашата воля.

Аз ви съветвам да не ходите при никакви гадатели.

Казвате: „Бог е Любов!“. Бог е Любов, но само за разумните хора.

Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не.

Ако сте от щастливите хора, Аз ви съжалявам. (Преди време говорихме защо щастието е наказание. Няма да повтаряме.)

Този начин, по който хората живеят, означава, че няма разрешение на техните въпроси.

Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази Велика Школа – заради… заради едно непослушание.

Ти най-първо трябва да се освободиш от злото, после трябва да се освободиш и от доброто, за да станеш Истински Човек. (Ще обясня какво искам да кажа. Това, което и преди ви казах – Учителя заявява: „Аз не искам да сте добри, а Абсолютно добри“. Това означава, че добрият човек при един натиск може да стане лош. Абсолютно добрият ще се вкорени в Бога, както оня случай с Ал-Халладж…)

Много е тесен Пътят.

Аз не съм нещо материално.

Казвам: ела в Моята Светлина и живей, пък Аз ще си почивам в твоята тъмнина.

Които търсят лесния път, всякога са изопачавали Моите думи. Няма лесен път, всеки ден сте под зорки погледи.

За да бъдеш монах, трябва да поставиш Бог на първо място.

Един човек, който не обича учението, приложението и изпълнението, той не Ме обича.

Не ходиш ли в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, всички Учители да се съберат заедно, нищо не могат да ти помогнат.

Гледайте да влезете в Тесния Път.

И ако ти обикнеш природата, а не обикнеш Бога, природата не може да ти помогне и не може да те обикне.

Казвате: „Господ ще ни промени“. Ще те промени Господ, ако и ти се промениш. (Това е нещо съвместно, това не е само Бог или само ти.)

Има причини, заради които Невидимият свят не ви дава онези начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. (Мога да го обясня така: ако ви дам някои правила и вие не ги изпълните тотално, аз правя предателство на Учителя и на Божието Учение. Затова има много дълбоки правила, които остават извън книгите.)

Ако продължите в този Път, ще дойде съдействието. (Става въпрос за Истинолюбието.)

За да бъде човек в Духовен смисъл ученик, това е определено от хиляди години. (Не човек, а ученик. Обяснявал съм разликата.)

Ако вървиш в закона на злото, ще опиташ злата Воля на Бога.

Аз не искам хора, които ще ми бъдат верни само до гроба. Който вярва в Бога, Огън го очаква, пещ го очаква. Който не вярва, очаква го гроб.

Нищо в света не може да ви спъне, ако вървите правилно към Бога.

Мене на Земята нищо не Ми трябва: нито къща, нито общество, нито народ, нито човечество. Хубавото е извън Земята. Смисълът е нещо Отвъдно.

Питат се: „Ако Той замине, ако Той умре, кой ще ни ръководи?“. (Чудни са тия хора! Слепи ли са?… Защото Ръководството е винаги вътрешно.)

Аз мога да направя живота пълен на всеки човек… (Но какво ще направи този човек с тази Пълнота, ако той не е узрял за нея? Както преди говорихме за изобилието: затова не идва изобилието – защото човек не може да го управлява.)

Целият свят да се превърне на кал – ти трябва да любиш!

Вървете в Правия Път без смущение, че работите ви не вървят добре. Не се безпокойте. Ако вървят много добре, може и да не потърсите Бога, както трябва. Затова радвайте се, че и не вървят добре.

Откажете ли се от Бога, ще ви кажа „Сбогом!“.

ИЗ „ДИАМАНТЕНАТА КНИГА“

(Трета идея за размишление)

Аз познавам древните цивилизации, но не принадлежа към тях. Аз съм от Ядрото на Бога.

Не можеш да мислиш по човешки начин – и да Ме познаеш.

Да Ме разбереш означава да влезеш в Живота на Бога.

За Мен дори и Вечността е бедна. (Казах ви една предна мисъл на Учителя: Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността. И казва, че има и Същества, които трябва да бъдат спасени и от Вечността. Говорил съм ви за разликата между Вечността и Безкрайността.)

Който е в лъжата, е в света – такъв човек няма Път към Мене.

Не съм дал на Ангелите да познаят Смисъла на Живота.

Който се кланя на съдбата, не Ме познава, но който се кланя на Истината, ще му Се изявя.

Аз съм богат с Бог, а не със Себе Си.

Аз съм отвъд съществуването. Аз съм в опита и извън опита.

Аз съм Реалността – не търсете бъдещето. (Тука Учителя говори от името на Великото Единство с Бога. Той същото го казва: Аз и Отец Ми Едно сме.)

На Чистите им давам необикновен Поглед.

Позволено Ми е да боравя с Древната Сила, но Аз никога не злоупотребявам с нея.

Никога не съм живял на Земята: малко само я разгледах.

Имам власт да променям събития. (И това се е случвало много пъти.)

В Мене тече Древност. (Не минало – преди ви казах за разликата между Древност и минало.)

Никога не съм търсил Църква и религия, но само Бога. Кой ще Ме упрекне за това?

Да имаш Жезъла на Бога – това е самото Единство.

Който познава умението да се учи, се приближава към Мене.

Аз съм най-Древният Път към Бога.

Ако вкусите от Моето Присъствие, вече няма да сте човеци.

Моите най-дълбоки ученици имат другото Знание – правилното Знание.

Помнете: създателят на страха не може да устои на усмивката на Слънцето.

Нямало е светове, когато Аз съм бил.

Някой казва: „Аз те виждам“. Казвам му: „Не можеш да Ме видиш: Аз съм над виждането“.

Помнете: стремежът към Истината е Страж.

Казват ми: „Знаеш ли, че Библията е Боговдъхновена?“. „Че Аз съм Боговдъхновен, това го зная от милиарди години; а дали Библията е Боговдъхновена – това е друг въпрос“. (Тоест: ти трябва да си вдъхновен, а не Библията. Ти трябва да си запалената свещ, а не да палиш свещи.)

Ако сте будни – обидите ще ви радват. (Тоест – няма да се поддавате.)

Ако си станал много добър, ще се отдалечиш от Мене.

Никога не устройвайте живота си без Бога.

Тайната на отричането от себе си е велико придобиване на Бога.

Когато няма изгрев, Аз пак ходя да посрещам Бога. Имам в Себе Си изгрев и го посрещам.

За Истината обясненията не означават нищо. Важното е дали живееш в Истината, а не какви понятия имаш.

Защо Бог е Благ? Понеже е ослепителен, Бог е слязъл и е станал Благ. (Вие знаете, че думата Бог е малко или много изцапана, думата любов – също, но думата Благост все още не е изцапана – много специална дума. Някой път ще говорим за нея… Той е станал Благ: така Той е станал поносим.)

Окото на Бога вижда всяко неустроено кътче и в мравуняка, и във Веселената. Защо? Защото сам Той е създал нещата и Той е Устроителят, Той ги устройва.

Любовта е Вечна; Вселената е временна. Религията е временна; Любовта е уединена Вечност.

Вселената и светът са извън Бездната, т.е. извън Безкрая – и поради това те са една огромна илюзия. Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от Ядрото на Бога, от Ядрото на Древния. Излъчената Вселена е ограничена Вселена. Тя е поставена в затвора на времето, а съществата могат и да влязат, и да излязат от нея.

Който е познал себе си и Древния Път, тръгва… Той може да излезе от ограниченията на света и Вселената.

Древен и Велик Разум наблюдава цялата Вселена.

Учителя, Който ви учи, е Безкрайността.

Ако Старецът е в човешки облик, това не означава, че той е човек.

Единната Древна Сила е слязла и е станала всичко, без да губи своята Скритост.

Аз съм станал Учител поради движението си надолу. Но когато се връщам, Аз не съм Учител: Аз съм Безкрайност.

Ако се движите в Моята посока, ще изчезнете – и тогава ще се срещнем. (Става въпрос: ще изчезне егото, ще изчезне умът – и тогава ще се срещнем.)

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.

АУМ

3 ноември 2015 г.

ФЕН ШУЙ

(Лекция 1)

ФЕН ШУЙ: ЕНЕРГИИТЕ

Продължение
(Първа идея за размишление)

БУДИЗМЪТ

(Лекция 2)

БУДИЗМЪТ

Продължение
(Втора идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА СТАРЦИТЕ

(Лекция 3)

СТАРЦИТЕ ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ФЕН ШУЙ

(Лекция 1)

Домът на човека – това е проекция на неговото съзнание. Когато ти се разхождаш в своя дом, ти пътешестваш в своето съзнание.

Фен Шуй означава особена постройка на съзнанието в името на постигане на своята Скрита Цел. Със своето съзнание ти можеш да си създадеш Свят, който преодолява света.

Що е съзнанието? Вътрешният дом на човека. И тука трябва да царува Редът и Порядъкът. От тука започва истинският Ред. Бог може да живее само в устроен дом – тоест в едно устроено, Чисто съзнание. Без едно Чисто съзнание цялата енергия се обезсмисля.

Фен Шуй е едновременно Тайна наука и точно изкуство.

В чистите мисли и постъпки – казва Фен Шуй – никога няма загуби, няма обедняване: нито материално, нито духовно. Тука е успехът. А що е успех? Въобще кой е истинският успех в живота? Това е Истинската Любов към нещата. Тази Любов е едновременно блага и строга; тя има мярката в себе си; тя е Целта. Древните знаели, че първият и задължителен успех, който трябва да се постигне, е Чистотата – после идва Разцъфтяването.

Чистото Фен Шуй може да донесе огромни потоци от енергия – то има такива методи; но ако човекът не владее себе си, енергията става разрушителна. (Казвал съм ви една египетска поговорка: „Изобилието е проклятие за неподготвения човек“ – той не може да го управлява.)

Целта на Фен Шуй е придобиване на Чистото съзнание – и чак след това нещата започват да стават правилни.

Фен Шуй е стратегия на енергийните отношения. То е метод за такова подреждане на нещата, че те да създават чисти потоци от енергия. Например: чистите мисли и постъпки са особен род инвестиция. (Това, което казва и Брат Михаил: „Инвестирай в Истината“. Там е главната инвестиция – всичко друго е последствие.) Значи: чистите мисли и постъпки са особен род инвестиция: те са натрупване на самото Процъфтяване. Не говорим само за материално – то е последствие, то е нещо странично, но то идва. Първо е Духовното Разцъфтяване.

За Древните даже и бедствената ситуация е успех. Ето защо говорим за Чистото съзнание. Даже и бедствената ситуация е успех. Защо? Защото те имат особени Очи – Очите на Дракона. (Тоест те имат правилно отношение: към Бога, към Орела, към Истината. От там нататък Той им дава правилно отношение за всички други неща. Значи: те взимат мярката си от Него. Понеже са се посветили на Него, те взимат от Него мярката.) Когато Бог в човека се среща с бедствието, такъв човек си остава радостен. Но този свят е изгубил това Древно изкуство – това е старото изкуство, наречено Фен Шуй.

(Тука ще направя едно малко отклонение: знаете, че имаме един брат – мисля, че е тука: пилотът, който кара самолет; няма значение… Ще кажа какво си поговорихме преди време – исках да ми разкаже нещо, така, някаква случка със самолета: „Както си карах над океана, замръзнаха крилата на самолета – много сняг, много студ, всички уреди отказаха – и няма никакво пропадане!“. И двамата се засмяхме и много приятно ни стана! Аз се зарадвах, защото си казах: че какво значение има за Бог дали работят уредите? А пък, ако работят, Бог пак може да потопи самолета. Колко е просто! И така ни стана много приятно! Както и да е… Искам да кажа: за Бог е без значение, всички тези неща, защото Той е двигателят на всичко. Когато си в Единство с Него, нямат значение тези опасности. Даже те каляват човека, издигат го, възвисяват го и т.н. Много такива примери има.)

Значи: това е Древното Фен Шуй изкуство.

Тази радост – Мистична – в човека, тя превъзхожда всички видове бедствия.

Правилният избор е в това, че този, който е избрал Бога, е решил главния въпрос; той вече е заживял в изобилието на Бога. (Няма значение дали има, или няма – той е в Единство с Бога: в пещерата, в пустинята, навсякъде, той има това богатство в себе си, което е повече от богатството – това е Бог в себе си. Затова Учителя казва: Аз съм богат с Бог в Себе Си. Оттам почва реалното богатство.) Той е заживял в изобилието на Бога, в Свободата на Бога. Изобилието – говорим, другото изобилие, човешкото, когато е дадено на земните – то изкривява всички тези, които нямат правилно отношение към Бога. Това означава, че дали са богати, или бедни, те ще бъдат наказани, ще станат кармични и ще бъдат изкривени от своя път – това е вече Черното изкуство, в което човек пропада: независимо дали е богат, или беден, той изгубва, просто, своя Път. Няма по-лошо нещо – да изгубиш Пътя си! Само Любовта към Бога може да създава правилните неща и правилните проявления. Всеки, който има това правилно отношение към Бога, той е строител, той си е построил Чисто съзнание – красив вътрешен Дом. Не мебели, подредени хубаво, а първо – красив вътрешен Дом. Щом не си подредил себе си, какво друго можеш да подредиш?

И така, истинският вътрешен Дом се създава в тънкия свят на Душата – това е нашият Невидим Дом. И тука се намира Древното изкуство, наречено Фен Шуй. Нашият вътрешен Дом е Свещен – това е нашият Храм и всеки трябва да го пресъздаде. Този Дом, или Храм, всеки го носи в себе си. Казано по друг начин: първо трябва да имаш Душа, а после – дом, после – къща, после – апартаменти, ако искаш – и пещери, каквото и да е, но първо трябва да имаш Душа, трябва да се домогнеш до нея.

На по-дълбоко ниво Фен Шуй е изкуство, което води дотам да се зародиш в собствения си Дух. (Голяма разлика има между Дух и Душа – казвал съм ви някои неща, тука няма да се спирам.)

Ако се научиш да контролираш мислите си, все едно е тогава какво става със света и всичко около тебе. Защо? Защото, чрез контрола, ти имаш свой вътрешен Дом: имаш правилен начин на мислене – това е самият метод, самото подреждане на живота. То започва от така наречената Правилност – оттам всичко друго вече няма избор, всичко се подрежда. Правилният начин на мислене привлича, според Фен Шуй, Истината – Която пък открива Пътя, по който нещата се подреждат. И всичко това е естествено. Без правилния начин, ти все ще устройваш живота си фалшиво. Защо? Защото ще бъдеш извън Истината, извън Реалността, а само Тя може да подрежда живота – Реалността.

Целта на Фен Шуй е Себепознание и Любов към Истината. Целта на Себепознанието е да те освободи от илюзиите на твоята менталност, т.е. на твоята мисловност. Древният Фен Шуй е особено Себепознание, т.е. особен начин на живот, скрит живот в Истината.

ФЕН ШУЙ: ЕНЕРГИИТЕ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Защо зимата си отива, когато дойде пролетта? Защото пролетта идва с особен род енергия и тази енергия е натрупана – и тя пропъжда зимата. Зимната енергия няма защита срещу енергията на пролетта. Пролетта е една натрупана енергия, която се преражда с нов възход. Смъртта… Смърт няма, има само оттегляне на енергията. Отрицателните мисли във Фен Шуй се отричат напълно. Защо? Защото те блокират енергията и оттам блокират Разцъфтяването и въобще развитието, и то – на съзнанието.

Истинската енергия, успялата енергия – казва Фен Шуй, Древният Фен Шуй – това е (забележете!) Благата енергия.

Тука пак ще направя едно малко отклонение, макар че догодина ще говорим по този въпрос. Истинските Майстори по бойни изкуства, тяхната крайна цел е именно в това – и те го постигат, иначе не могат да бъдат наречени Майстори: Благата енергия. Те трябва да постигнат задължително почит към живота и към всичко живо – тогава могат да носят титлата Дзен Майстор, Даоски Майстор, Майстор по Айкидо и т.н., и т.н. Ако не са постигнали това, остават в техниките, означава – в бъдеще. Но това е целта. А кои постигат и могат да бъдат наречени Майстори? Само Чистите по сърце. Ето, виждате накъде водят… И много в бойните изкуства са постигнали това – Майсторите. Те знаят къде са отишли и къде водят другите; а които имат само агресия и не обичат Истината, те ще си останат в някаква дисциплина – и това е нещо.

Лошите мисли и чувства създават енергия, която не може да привлече нито здраве, нито успех, нито един елементарен положителен път.

Любовта към Бога е тази, която осигурява Благия поток, тъй като Той е Майстор на Благостта. (Думата Благост друг път ще я обяснявам: рядко силна дума въобще. В малко езици я има. В българския тя присъства. Според Учителя тя е по-дълбока от думата Бог и по-дълбока от думата любов. Думата Бог и думата любов малко или много от хората са изцапани. Тази дума не може да се изцапа: толкова е дълбока, толкова е тънка, толкова е фина – и тази Благост произлиза от Тайната на Бога.) Именно в този Благ поток, в тази енергия се намира, според Фен Шуй, изобилието. Който е намерил тази енергия, той забравя всичко. Тоест: какво е религия, догми, спорове, недоволства – защото всички тез неща развалят Благата енергия – защото той е влязъл в Благия поток. Там няма капка недоволство, капка критика, защото вътре в Благия поток ти си устроен. Не може да имаш Бог в себе си и да искаш нещо друго. Ти имаш вече най-важното: Правилността. В Древния това е Благият поток, Древният поток.

Правилното отношение привлича най-тънката живителна енергия, която строи нашия вътрешен Дом, нашето съзнание. Защото какъв дом може да има един недоволен човек? Какво може да устрои такъв човек – независимо дали е богат, или беден? Въобще какво може да направи? Нищо не може да направи. Дори да има замък, този човек си остава извън Благия поток, т.е. никакъв успех, никаква Правилност. Кармичен живот – живот, достоен за съжаление.

Казва Древният Фен Шуй:

Заобикаля ни всякога чиста и сияеща енергия. Тази специална енергия се нарича Шън Ци: тя търси Храмове, т.е. чисти места, Чисти сърца. И там, където има Любов, равновесие, чист въздух, Шън Ци е трептяща, красива, жизнена, лъчиста. Тя се движи тихо като вятъра, тя обича и чистата вода. Но ние сме заобиколени и от друга енергия, наречена Ша Ци: една опасна енергия – това е старото космическо дихание, старото, втвърдено, земно мислене. Това е енергията, която спира развитието, растежа и понякога задушава човека и дори го убива. Но до това се стига, когато тази енергия също е била дълго време натрупвана.

Всяка мисъл се нуждае от енергийно хранене, докато се реализира и сбъдне. (Значи: тези мисли, които поливаш… Мислите са като семената в почвата: посяват се в мозъка и някога ще поникнат. Колкото повече ги поливаш, толкова по-добре.)

Казва Фен Шуй:

Откажи се от лошите си мисли и постъпки, за да помогнеш на енергията в себе си да тече. Този, който е допуснал Ша Ци (опасната енергия, тъмната) да тече в него, тогава в него расте безпокойството. (Има – няма случки, има – няма събития, той се тревожи – това е качество на ума. Все едно е дали се случва нещо, дали болестта е истинска, или въображаема. Няма значение даже дали има болест. Той подозира, той се безпокои, той се тревожи, той допуска, допуска безпокойство. Какво означава допускане? Отваряш широко вратата – това е приемане. Секретът е, че колкото по-лошо става, толкова повече трупай Шън Ци – Благата енергия; не питай „Защо?“, не казвай, че това е шега. Имаме такива хора, които смятат, че това е шега… Не питай – изпълнявай; защото после, като стане късно, просто ще е късно.)

Това е изразено в Библията с две думи: „Само вярвай!“ – но тука е казано в много чист смисъл: ако ти си един… Ще обясня. Ако ти си един много твърд оптимист, но не работиш върху себе си, ти ще изгубиш своя оптимизъм. Но ако работиш много върху себе си, този оптимизъм ще се превърне в Чиста енергия и по-късно – в Чиста Духовност: това е спасението от оптимизма, иначе той също е провал. Оптимизмът ще те заведе в песимизъм – но ако ти можеш да го заведеш, да заведеш себе си в Чистата Духовност, оптимизмът, който се превръща в песимизъм, ще отпадне: той ще бъде преодолян, т.е. ще се спасиш от него. Но трябва да работиш усърдно върху себе си, докато го закараш… Иначе, запомнете: оптимизмът има свойството да се самопогубва. Може да изглежда приятен, но в крайна сметка, при един голям неуспех или тежка болест, или провал, той се обръща и става песимизъм – което означава, че няма основа. Основата е Чистата Духовност – затова той трябва да бъде заведен там. Именно поради липсата на Духовност, той се самопогубва и проваля. Може да е бил 10 години оптимист и изведнъж го гледате: „доволно“ отчаян. Оптимизмът се нуждае, по друг начин казано, от една по-висока степен на съзнание и енергия. Отрицателната енергия Ша Ци е натрупана от нашето минало, когато не сме слушали Истината. (Какво сме слушали? Просто: хората, Църквите, обществото, какво ли не, училището… Знаете какво казва Учителя за училището: влизаш с един дявол в главата, излизаш с 10; взимаш диплома, нямаш характер – нищо нямаш. Затова трябва да поведеш себе си към истинско Училище: към Истината, към Себепознанието – независимо дали си ученик, или не.)

Значи: слушали сме излишни неща.

Правилният начин на мислене привлича Висши Същества – именно те уреждат живота, те могат да го подредят, те имат власт. (При най-голяма безработица, те имат власт с лекота да ти устроят живота. Всъщност безработица няма. Бог има работа и за най-малката мравка, но трябва да Го познаваш, трябва да знаеш как да действаш.)

БУДИЗМЪТ

(Лекция 2)

Будизмът казва:

Всичко, извършено с непривързаност, е добродетелно. (Учителя казва: „Всяко нещо, направено с Любов, е добро“.)

Ако умът е обзет от желания и при това положение човек тръгне да търси Истината, той няма да Я намери: Истината си остава скрита от него.

Всичко в този свят е нещо друго – освен семената. Семената са най-важното… (Това, което сееш, това, което мислиш продължително – това е твоето сеене. Това е едно от най-важните неща в твоя живот: това е твоето бъдеще.)

(След време, когато ще говорим за Орфей, догодина, ще видите: това е човек, който е по-дълбок от „Седемте чудеса на света“; това е човек, който е постигнал Тайна, Дълбока Тайна в себе си – нещо много Мистично, нещо, което е над духовността. Но той не е земен, нали – това е съвсем друг, неземен свят. Разбира се, имало е тракийски жреци на по-високо ниво от него, но това е друг въпрос. Но Орфей е постигнал нещо, което го няма в света, защото е изключил света.)

Отсечете корена на дървото – и листата ще увехнат. (Ще преведа. Отсечи ума – и светът ще увехне… Отсечи нечистия ум – и светът ще увехне.)

Този, който се вкопчва в ума, никога не може да види Истината.

Капанът се създава, според Будизма, от вашия избор. И затова – пазете будно Безграничното от безпорядъчни мисли.

В тревожните чувства се подвизават същества грабители.

Никога не дружете с тези, които ви отклоняват от Пътя.

Може да имаш вяра, старание и знание, и пак да се отклониш – ако си изпуснал Будността.

Ако си преодолял своя гневен ум, хиляди врагове си преодолял.

Властта, сама по себе си, не притежава власт. (И затова хора с голяма власт, когато Бог се намеси, в един момент, утре, могат да останат без власт. Само Бог има власт. Тези, които си въобразяват, че владеят, нищо не са разбрали.)

Същността на Будизма е (забележете!) две думи: неуморно наблюдение – непрестанно наблюдение, непрестанна Будност. Обикновените нямат самоконтрол, понеже нямат тази Будност – и затова те нямат власт над ума. Който не контролира своите мисли, той неизбежно се заблуждава.

Пустотата в действителност (т.е. Безкраят) не е Пустота, а Истинско Царство. (Именно от там идва Орфей, от там идва – той идва от Етера. Музиката му идва от Безкрая. Музиката му няма нищо общо с човешката музика – това е музика на Светлината: съвсем друг Път, съвсем друга посока, съвсем друга идея.)

Търсиш ли с ума си, никога няма да намериш. Търсенето е Душа – чиста, възвишена, Висша Душа: тя е Търсачът. Умът трябва да бъде овладян, да не пречи. Търсачът е Душата – умът трябва да е овладян. Вие търсите на друго място и затова не може да намерите успокоение.

Ако човек истински изучава Пътя, той не търси недостатъци в окръжаващия свят, т.е. той не се цапа, не се заразява, не се занимава със странични неща.

Използвай ситуацията и не давай тя да те използва.

Истинският Човек, и когато е напрегнат, е господар на положението. Щом си господар на положението, там се намира Истината, там е Буда, там е Бог.

Когато във вас се заражда, макар и само за един миг, мисъл за света, вие вече сте зависими, вие вече сте в отклонението. Говорим само за един миг – вие вече сте в отклонението.

Блуждаещият човек не се движи.

Просветленият човек никога не може да се изцапа, защото той вече е друга Вода. Той толкова е трениран, че той не може да се изцапа.

Постъпките на Мъдрия човек, независимо дали са добри, или лоши – те са Дълбоко осмислени.

(Обикновеният човек може да ви помага и да ви прави услуги – а аз предпочитам Мъдрецът да ви пречи. Ако Мъдрецът ви пречи, той ви прави Тайна услуга, много по-Дълбока, отколкото всички обикновени хора, които… Защото Мъдрецът винаги знае какво прави – той действа чрез Бога; а обикновеният човек действа чрез паднали духове. Цял живот да ви прави услуга, може да стане много по-лошо. Мъдрецът може да ви направи спънки, дори в известен смисъл да ви обърка живота, но после така ще ви повдигне, такива неща ще научите… Така че Мъдрецът е винаги съзнателен, винаги знае какво прави – без изключения. Обикновеният човек никога не може да постигне това.)

Ако не осъждаш другите, ще можеш да правиш това, което желаеш.

Бедността през този живот е кармично наказание за алчността в предишния живот. Значи: алчността в предишния живот сега е бедност. Това не е недостатък на пресметливост, а законна предопределеност от кармата. (Значи, и бедните хора могат да пресмятат много хитро, но не им е дадено. Както и да мислят, те трябва да научат уроците – и ако съумеят бедността да ги направи много честни, те ще се върнат обратно.)

Някои мислят, че хазаите не проявяват милост към тях. (Има хазаи, които дават жестоки наеми – пример.) Някои мислят, че хазаите не проявяват милост, но всъщност работи кармичният закон. Тоест: тези, които не могат да различават, все още имат лъжливо знание. В миналото те са взимали и са давали скъпи наеми, и сега просто всичко се връща. (Ти може да искаш малък наем, но ти си бил продължително време жесток. Сега трябва да научиш добре уроците си, за да може след време да знаеш какво искаш. Иначе, и да искаш, и да не искаш, ще изстрадваш тези неща.)

Пробуждането идва от благородни намерения и от предана доброжелателност.

Никой не може да измени Истината и никой не може да Я подобри – Истината си е Истина.

Доброжелателността е Истинската религия.

Никой не може да очисти друг човек – това е лично дело.

Тези, които виждат в света двойственост, са достойни за съжаление. (Подобно нещо казва и великият Суфизъм: „Ако освен Бога ти виждаш и нещо друго в света – това е позор“. Ще обясня. В политиката, в Църквата, макар и в застой, тайно работи Бог. На ниско ниво – но там е и Бог. В опасните животни, в благородните животни – все е скрит Бог. Хората може да помислят, че лъвът е опасно животно и хищник. От къде идва този гняв в лъва? Казано е в Окултната наука: „Това е Божий Гняв“. Той знае кого да разкъсва и кого – не, защото Той е мярка. Той знае как да учи хората и как – не. Така че всичко е в Ръцете на Бога. И Той е направил лъва не да бъде агне или слон, а да бъде лъв. След време ще говорим пак за животните.)

В резултат на незнание, човек възприема скъпоценния камък като парче тухла.

Колкото повече се увличаш от умствеността (умствените игри), толкова повече се отдалечаваш от Истината. Умът живее в смущението и там се погубва.

Когато нещата не ви вълнуват, това означава, че сякаш тях ги няма. (Значи, ако съумееш да направиш така, че нещо да не те вълнува, то започва да умира. Ако една тревога голяма, безпокойство, не я поливаш, тя ще увехне. Но ако много мислиш и я викаш, и все мислиш за нея… Има една сестра, дето така идваше при мене – и като дойде при мене, и почва да си повтаря: „Добре ми е! Добре ми е! Добре ми е!“. Каза: „Обаче, като изляза от тебе и тръгна, почвам да повтарям: „Зле ми е!“. А то е толкова просто – да продължиш да повтаряш. Това си е твое, можеш да го направиш твое.)

Когато нещата не ви вълнуват – казах, – значи, все едно, тях ги няма. Трябва да направите така, че да не ви вълнуват.

Покоят е недостъпен за ума. (Ако умът влезе там, той изчезва. Той няма живот – той трябва да изчезне, за да може човек да влезе в Покоя. Ум и Покой на едно място няма.)

Значи, Покоят е недостъпен за ума, за мисленето, въобще – за мислещия човек, за философстващия човек; за Мъдреца – то е друго. Понякога Мъдрецът изглежда глупаво, но той е винаги осъзнат. (Той нарочно постъпва някога глупаво и така той съхранява своята Мъдрост. Никой не може да разбере защо постъпва така. Но той винаги знае как да постъпи, какво да каже. Както и глупаво да изглежда, той винаги си остава в Мъдростта. Както и красиво да постъпи един глупав човек, той няма Същност, той не познава себе си, той си остава в глупостта. И тез красиви постъпки може да подведат хората, но Мъдрецът никога не се подвежда.)

Този, който е постигнал Същността, не се нуждае даже и от медитация. (Разбира се: Истината е по-важна от медитацията. За какво ти е медитация? Както и да е! Друг път ще обяснявам.)

Чистата Духовност никога не се придобива в словесни спорове. Само когато практикувате правилно съзнание – само когато практикувате правилно съзнание, вие сте в Духовната практика. (Ако нямаш правилно съзнание, колкото и да дишаш, каквато и Паневритмия да играеш, колкото и красиви… Аз съм виждал братя и сестри навремето, много ми беше интересно, даже приятно: красиви движения, Паневритмия по Учителя… Прибират се вкъщи и започва бой. Просто е странна работа! А иначе, много красиви движения – даже се учех от тях. Направо, така, да ти е приятно да ги гледаш… но често имаше и побоища. Нали, както виждате: едното с другото… Но ще приемем, че това е друг вид романтика…)

Ако практикуваш Истината, нищо не може да те препятства. Това е главната практика – Истината.

БУДИЗМЪТ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Чистотата – казва Будизмът – винаги върви преди качествата. (Тоест: не ти трябват качества, не ти трябват добродетели. Даже не ти трябва – ще продължа – борба със слабости. Трябва ти да влезеш в системата на Чистотата, в системата на Любовта, в системата на Бога – там няма слабости. И тогава там и качествата са намясто – иначе и качествата са опасност.) Значи: Чистотата върви преди качествата, както водачът върви преди кервана. Чистотата е водачът по опасните пътища. Ако има Чистота, тогава скъпоценната Устременост няма да се изгуби: тя ще се увеличава.

Всеки земен път е оплетен в кармата. Всичко светско достига до своето допълнително страдание. (Оттам е много тежко на човека. Не стига, дето има тежки кармични страдания, ами той продължава да ги увеличава – и тогава вече става прекалено тежко.)

Ако не си Чист, каква е ползата от твоята благотворителност? Тази благотворителност ще бъде наказана. (Забележете! Тази благотворителност… Затова Ислямът казва за тези богати хора, които раздават какво ли не, особено американците, нали – тази благотворителност е лицемерна, тя не идва от сърце. Тя идва от някакъв излишък, от някаква подигравка, от някакво лицемерие… Тези същества нямат такава енергия, че да направят каквото и да е добро. Никога не могат да направят добро, казвал съм го – само някакви услуги. Но тези услуги също се плащат, защото никой не може да излъже Божието Око. Ако един човек пали хиляди свещи на ден, може ли със свещи да излъжеш Бога? Ако беше така, щеше да е лесно.)

Ако страстите не са преодолени, каква е ползата от служене на Бога и каква е ползата от служенето на религията? (Въобще – на кого служиш? И как служиш? Въобще – можеш ли да служиш? Няма такова служене.)

Човешкото винаги иска нещата извън мярката. То отива в крайности – това е играта на ума.

Който търси видения вместо Истината, той ще обърка своя път и своята медитация. (Чували сте сигурно за Елена Вайт7 – над 2000 видения. Видения, видения – претъпкано от видения. Един път ѝ се дава видение, че Христос ще дойде и да отидат да Го посрещнат. Подготвя тя адвентистите: обличат се в бели дрехи, постят, чакат Го – разбира се, че не идва. Ами те не били… Оказало се според нея – видение допълнително, не били подготвени. И след време няма да бъдат подготвени – защото Пътят е друг. Имайте предвид, че това е човек, който много се моли и много разбира Библията – точно това е опасно. Когато не си влязъл в системата на Чистотата и на неизменната Любов, когато не си вътре в Истината, всичко може да се подиграе с тебе – всичко може да те отклони и да отклониш и други хора.)

Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота. Ще го повторя: Ако правиш и най-малкото зло, твоята медитация е слепота. Не може да се изкоренят лъжовните учения със звъна на църковните камбани. (Просто говори Будизмът. Някои казват: „Да отидем – камбаните бият за пробуждане“. Ами то там е дълбок сън, къде ще… Ами тя и камбаната спи. Къде ще отидеш? Трябва да отидеш в Себе Си, в своята Чистота.)

Ако си в Истината, каква полза има от медитация? Ако не си в Истината, какво ще правиш с медитацията? Всичко е една самоизмама.

Всички Мъдреци са отвъд признанието: никога не искат признание. (Такъв човек и насила не можеш да го накараш да приема признание – той е отишъл отвъд.) Който притежава Истинско Знание, никога не се нуждае от признание. (Той просто няма връзка с тез неща.)

Отклоняващите се от Истината изпадат в лъжливо съзерцание. (Има такива, които все съзерцават Божествени неща и накрая става по-лошо. Дал е много примери Учителя.)

Какво е внимателност? Абсолютно неотделяне на мисълта от Брахман. (Чистият Дух – Брахман, Бог, Чистият Дух.). А това е факторът за пълното отсъствие на отклонения.

Страданията са резултат на предишни грешни действия – което е посегателство, старо посегателство срещу Чистотата.

Най-необходимото е познаването на Истинския Път.

Търпимостта е Пътят, който е избавяне от гневливостта. (Значи, който има гняв и иска да се избави от него – това е Пътят. Той трябва да почне да изучава голямо Търпение и по време на гняв да изпълнява две неща: абсолютно да не говори, да не изпуска думи, които след време ще проникват в него и ще го изкривяват. Никакво говорене: мълчание и молитва по време на гняв – най-точните неща. И разбира се – постепенно Търпение.)

Упоритостта възниква заради отсъствието на Смирение.

Дълбинните Истини са взаимната връзка.

Ученикът е кармично същество, а не случайно. (Значи: да си ученик и човек – това са различни неща.) Ученикът е кармично същество, а не случайно. Той идва с голяма необходимост от наставления. (Човекът няма нужда от наставления: той няма Уши. Не можеш да наливаш вода в затворено шише. И ако наливаш, значи не знаеш какво правиш.)

Един Дзенбудистки Мъдрец казва: „Ако имаш тояга, ще ти я дам – ако нямаш тояга, ще ти я взема“. Това има седем степени на тълкувания. Ще кажа нещо по този въпрос. Пример: четири тълкувания. Знанието е илюзия, невежеството е безсмислица – единият от преводите. Не е важно какво разбираш, а какво вършиш. Трето: Ако имаш Път, ще те упътвам – ако нямаш Път, ще те ограбя. Четвърто: Дзен няма думи, както и няма какво да ти даде. Ти сам трябва да дадеш нещо на себе си. Ти трябва да проправиш Пътя към самия Себе Си. Затова Дзен няма свещени книги. Ти си Книгата, ти трябва да напишеш Себе Си. Ти си Храмът – няма какво да палиш свещи. Ти си Свещта – трябва да запалиш Себе Си, собственото си Вдъхновение.

И така, Будизмът казва още:

Човекът се създава от собствените си подбуди. Действието или е свещено, или е карма – а всичко това се намира в твоите подбуди.

Усърдната отдаденост е самопробуждане. Това е Пътят на самопробуждането на човека.

МЪДРОСТТА НА СТАРЦИТЕ

(Лекция 3)

В Дълбините те очаква неразбираемата Яснота.

Ако познаваш Тайната на Живота, твоята смърт се превръща в Безкрайност и в Свобода.

(Вие сте чували: Заратустра, когато се ражда, още като дете, те очакват да проплаче, а той се усмихва, поздравява света – и първото нещо, което е казал, е Свещена формула: Висок осъзнат Дух, слиза на Дълбоко ниво, понеже е докоснат от Бога. Следващата година ще говорим за него – изключително Същество! Един от големите ръководители на храмовете в Атлантида. При него са ходили… дори и Древният Тот, който е Божество сам по себе си. И Орфей, и Питагор, Платон, и много други, и много други… От Заратустра започват много неща – много дълбоки неща, които християнството заимства, но не може да разработи, както трябва.)

Изворът се състои от вътрешно движение. (Вие сте виждали изворчета малки… От къде идва водата? Не от небето, не от земята – от себе си. Има Същества, които са се пожертвали и са се превърнали в малки изворчета: те правят вътрешно движение, скрито, което обновява водата. При блатото няма такова нещо. Блатото е застой, блатото е старо, земно мислене – както религията, както Църквите и т.н. Това е Новото: Изворът, да се докоснеш до Извора: той черпи от себе си. Преди много години, като бях дете, ходех често далече до едно изворче и много му се радвах, стоях до него. Преди време то изчезна. И разбрах защо: един овчарин си водеше овцете и овцете стъпваха, други хора ходеха да се мият не както трябва, да го цапат – Ангелът си взе изворчето, премести го на друго място. Защото тази вода не е дадена да я цапаш, а да отидеш да ѝ се поклониш. Това не е обикновена вода. Но това са малки, скрити неща – след време може да говорим повече за водата.)

Там, където изворът пресъхва – казва един Старец, – започва Безкраят. (Няма край: той се пренася на друго място. Няма край – винаги има Начало.)

Това, което ни учи, е самият Път.

Казват Старците за Бог: Той няма ръце, но е прегърнал всички светове.

Истинската Добродетел е кротка, тиха, тя сияе в самата себе си. (Няма показ, не се нуждае от показ.)

Не искай Съвършенството на Абсолюта – казва един Старец, – защото то ще те разпилее. (Казвал съм ви: целта на живота не е Съвършенство. И Мохамед е забранил на своите най-напреднали ученици да се молят и да медитират върху Тайната на Абсолюта, защото там и Богове са били погубени. Никой не е допуснат до Неговата Тайна… По-скоро Той е Мистерия – Тайна е на по-ниско ниво, загадка е на още по-ниско… Никой не може да влезе там. Можеш да търсиш Единство с Бога на най-различни степени – но не и Съвършенство. Само Той Единствен е Съвършен. Той може да изработи Себе Си в някои Старци и Синове на някакво високо ниво, но те не са Съвършени, а Единни с Него. Съвършенството си остава Негово. Той никога няма да разкрие Себе Си. След време, когато ще говорим за Гносиса и за Бездната, ще обясним защо.)

Казва един Старец: На страха покажи Очите на Безкрая.

Пътят е отделяне от всички светове. (Понеже световете са сътворения – а ние сме Несътворени.)

Слънцето ли трябва да те грее, или ти трябва да го грееш? (Слънцето ли трябва да те грее, или ти трябва да го грееш: това е Духовният Човек, Чистият Дух в човека – или, както преди ви казах, от гледна точка на Суфи: „Суфи е ден, който не се нуждае от Слънце“. Той си има Слънце в себе си. Дали времето е лошо, дали е много лошо, дали е цунами – той поздравява всичко. Той има Слънце, с което да посрещне всяко нещо: той е Слънце в себе си.)

В Тишината няма светове.

Когато черен Мрак се спуска над тебе, покажи му лицето на Възхода. (Така говорят Старците.)

Смъртта е Велик Творец. Тя преобразява хората и ги води към Истинския Живот. Краят на света е хубав, защото Смъртта е лъчезарна. (Разбира се, скрита, не се вижда – но Смъртта е лъчезарна.) Без Смъртта нямаше да има изход от живота. (Вие представяте ли си един тежък алкохолик да живее 3000 години в тяло? Това е по-лошо от гробище. Не искам да коментирам! Много е хубаво, че Бог е прекъснал живота на прераждания. Тоест пре-ра: да се пре-ра-ботва това минало, това старо мислене – и от прераждане в прераждане, все по-близко до Бога.) Животът е хубав – казва един Старец, – а Смъртта е Еликсир.

Мъдрият няма време в себе си: той е Дух, слязъл от Великата Безкрайност. (Казвал съм ви: затова се чудят за Лао Дзъ – живял ли е, не е ли живял; исторически ли е, не е ли исторически… Той живее в Бога – какво го интересува вий какво смятате? Там, разни академици, учени се събрали в Москва да решават дали е реален човек, или не е реален. Той е много повече от реален! Въпросът е вие дали сте реални…)

Велико е умението да се превърнеш в Безкрайност. (И това именно е успял Лао Дзъ.)

Очите още от Древността са били наричани Откриващите: те трябва да открият Незнайното. Очи, които не са успели да Го открият, са станали външни очи, земни очи.

Бог отдавна е тук – но човекът е отишъл в бъдещето. (За Орфей се казва, че той е слязло бъдеще. Не е настояще – той е слязло бъдеще. Много точно казано!)

Без трудни и тежки времена, светът щеше да е обречен. (Значи, няма по-лошо нещо – ако ги нямаше тези земетресения и наводнения, тези войни… Защото те са натрупани от миналото и трябва да се изхарчат, за да не пречат на бъдещото развитие. Това означава: колкото повече се случват, толкоз по-красиво! Аз даже танцувам и се радвам на такива неща. Не мога да ви го опиша. Но това е огромна радост, защото просто Бог си знае работата. А с Него кой може да спори?)

Който е събудил злото в себе си, е събудил старата си тъмнина. (Тука само ще ви кажа: човекът е най-голямата Тайна на живота. Ангели, Архангели, Серафими са много далече от Тайната на човека – те нямат тази Тайна. Ще обясня нещо, без да се впускам в подробности. И Ангели, и Серафими имат много да се учат от Тайната на човека, когато той познае дълбоко Себе Си. Ангелите и Серафимите не могат да познаят дълбоко Мистерията на Бога. Човек може да стане животно, опасно животно, страшен убиец – а може да стане Бог: зависи какъв Път ще избере. Ангелът не може да стане Бог – той няма избор. Затова Ангели, Архангели жадуват за страдания, да слязат на Земята и да се изкачат на по-високи степени. На човека е дадена страшна възможност: да стане чудовище – или да стане Бог. Но тази Свобода е най-голямата Милост, дадена от Бога: да сееш и да пресътворяваш себе си, докато се превърнеш в Бог и се поклониш на Великия Бог.)

Казват още Старците:

Не търси отговора, а Безкрая.

Тайната на Живота е навътре в Тайната на Бога.

Само срещата с Бога е Златният Век.

Всеки трябва да запали в себе си своята Безкрайност. Не Вечност – своята Безкрайност. Преди време ви обясних, тука накратко ще ви загатна: Душата не може… Висшата Душа в човека – тя е безсмъртна, за разлика от нисшата душа, която е егото. Висшата Душа не може да живее в Безкрайността, тя не може да понесе и да издържи. Тя може да живее във Вечността. Но когато познае Чистия Дух и когато познае Тайната на Бога в Чистия Дух, тя може да се пренесе безопасно в Безкрая. Това го казват Старците.

Вселената се е родила, когато съществата са били изхвърлени от Древната Истина, от Древния Път – а навътре е останал само Принципът: самата Истина, самият Бог.

Бог е сътворил човека, за да види Себе Си в човека.

Тишината не говори с думите, а с Духа си. Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите любими същества.

Чистото Слово е съществено, защото то позволява завръщане в Истинското Безмълвие. (Иначе може да мълчиш, но това не е Мъдрост. Учителя казва: „И рибата мълчи, но това не означава, че мълчанието е злато“.)

Ако Бог постъпва към някого безумно – казва един Старец, – това безумие (забележете!) е всякога по-мъдро от човешкото знание. Значи: по всяко време е по-мъдро от човешкото знание.

Най-хубавото, което можеш да изречеш за Бога, е нещо Безмълвно.

Усърдието е Древен Пламък.

Бог е сътворил човека, но човекът още не е сътворил Бог в себе си. (Човекът е просто Бог в развитие. Как върви, докъде ще стигне – той е Бог в развитие: дадено му е.)

Който действа правилно, е в Духа си, в своето Слънце.

Мистичното съзнание – това е Древната раса, Бархишадите. (Малко сме говорили за нея. Това е Древната Слънчева раса – расата на Боговете.)

Мракът е място за среща със Себепознанието.

Чистите думи са Войни – те са Същества, те са Пазители. (Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума!“. Затова човек трябва да пречисти думите си.)

Страданието е извайване на Духовността. (Някъде може да не се получи за един живот – има второ прераждане, има трето.)

Човешкото знание е стар носител на смъртта.

Който има Дух, той може да проникне и в сърцето на камъка.

Твоите страдания трябва да просветлят твоите заблуждения. (Това е целта на страданията: да просветлят твоите заблуждения.)

Човекът не трябва да се пази от външните си врагове, а от себе си.

Бъди силен в Чистотата – казва един Старец, – а не в религията. (Не в ритуали, не в догми: Бъди силен в Чистотата.)

Да знаеш много и да не си Безупречен, е опасно потъване.

Без страданието, гибелта на човека щеше да бъде зловеща. (Страданието, когато е разбрано, спасява хората от това да се превърнат в дяволи и по-нататък – в демони; ето защо страданието е голям Помагач, Велика подадена Ръка.)

Целта е да станеш изцяло Духовен. (Не религиозен, не умствен, не някакъв си знаещ или мислещ човек и не философ: да станеш изцяло Духовен. Казвал съм ви: Чистата Духовност, това е най-ниската степен на истинското развитие. От там нагоре има пет степени.) Себепознанието означава на първо време да станеш изцяло Духовен.

Който владее себе си, той владее и своето страдание.

СТАРЦИТЕ ЗА ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Ако твърдо си избрал Истината, отрязал си пипалата на света. В Истината няма светове – там е само Бог. Ръката на Истината надминава световете.

Устремявайки се към Истината, ти ще станеш самият Себе Си. (Или, както ти е предопределено от Древността, за което е казано: „Богове сте!“. Тоест Истината ще те заведе в Себе Си, в твоето Царство, за което е казано: „Богове сте!“.)

Кой е разрешил Най-Древния въпрос? Който е разрешил Най-Древния въпрос – въпросът за Истината, той е свободен от всички видове заблуждения на света. Светът нищо не може да му предложи. (Спомням си навремето, така, ми хрумва сега един малък спомен: Държавна сигурност при една от проверките ми казаха: „Ако се откажеш от Учителя, няма повече да те преследваме“. Смешна работа! Не помня какво им отговорих, нещо беше… нещо съм ги обидил.)

Скритата Истина в човека е Богоподобна.

Истинският Живот е Мистична възхвала.

Само вътре в Истинността може да се осъществи лечение. (Каквито и лекари да познаваш – ако не обикнеш Истината на живот и смърт, ще се излекуваш и ще се разболееш. Ще си играеш на лекуване и на болести – всъщност излекуването няма да е реално: то ще е пак временно, за да можеш да учиш уроци.)

Себепознанието осигурява близост и сродство с Истината.

Който живее в Истината, е по-дълбок от всяка цел. (Защото целта е сливане с Истината. Който е заживял в Нея, надминава всяка цел.)

Истината в човека е повече и по-дълбока от Рая. (Тоест: не ти трябва Рай – на теб ти трябва Истина; защото Раят ще те заведе в Ада.)

Истинският Човек е в хармония и с живота си, и със смъртта си.

Устойчива е само Истината – всичко друго се руши.

Изпитанието е място, където се открива Истината.

Никой не може да създаде Истината в себе си – Тя сама Се създава в човека, и Тя решава кога да Се създаде.

Дори когато видиш Истината и Я преживееш (става въпрос за Посвещението, става въпрос за Самадхи), Тя си остава Тайна. (Наистина виждаш пряко Лицето на Бога, преживяваш Го – Той ти подарява нещо от Себе Си, от Същността Си. Преживяваш Го: най-специалното преживяване, Самадхи – но Тайната си остава. Но от тук нататък нищо вече не може да те спре. Така продължаваш да цениш Истината и да вървиш по Нейния Път, че никаква политика, никакъв Ад, никакъв Рай не може да те обърка.)

Злото е мъртво във Великата Тишина.

Човекът на Истината е съставен от две неща: Покой и Динамика. (Покой и Динамика – тоест, когато трябва, той може да задвижва Бог в себе си. Когато трябва, може да изглежда даже и безпомощен – тъй като някой път Истината изпитва човека и иска той да се смири: да не си помисли, че тази сила в него е негова. Никой няма своя собствена сила. Който си мисли, че тя е негова, и злоупотребява с нея, той ще бъде наказан от нея.)

Всяка дума, излизаща от Истината, е Потайна Реалност – макар и да изглежда просто, това е Потайна Реалност.

Превърни мъките си в цветя – и ще познаеш Пътя си към Истината.

Ако не обичаш Истината, дори и доброто ще се обърне срещу тебе.

Истината вижда със собствените Си Очи, а не с твоите. (Значи, ако пуснеш Истината в себе си, позволи Ѝ Тя да гледа със собствените Си Очи, защото твоите очи пречат. Дай Ѝ Тя да гледа, за да се научиш да виждаш правилно.)

Бъди Истинолюбив – и ще умееш да слушаш. (Става въпрос: няма да имитираш слушане, а ще умееш да слушаш – което значи: ще знаеш какво да правиш. Няма все да питаш: „Какво да правя? Какво да не правя?“ – просто ще знаеш какво да правиш.)

Вселявай все повече Истината в себе си – и Злото ще те отбягва.

Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и това ще стане по правилния начин. Ще повторя: Бъди верен на Бога, а не на себе си – и тогава Бог ще те направи верен на Себе Си, и то по правилния начин.

Щом си се посветил на Бога, започваш да виждаш Истинските неща. Тогава ще разбереш, че дори и мракът е създаден за Просветляване. (Всъщност мрак няма – привиден мрак има: Бог може така да го сгъсти, че да изглежда мрак. Но чрез него… Той там се крие, там те наблюдава и оттам те просветлява.)

АУМ

1 декември 2015 г.

ЕДНА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА: „ДЕТЕ И МЪДРЕЦ“

(Лекция 1)

НАСТРАДИН ХОДЖА

Разговори с неговото магаре
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(Лекция 3)

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЕДНА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА: „ДЕТЕ И МЪДРЕЦ“

(Лекция 1)

В един слънчев ден един мъдрец пътувал с каляската си и размишлявал. Изведнъж каляската спряла, мъдрецът се навел и видял насред пътя малко момче, което си играело с камъчета. То строяло от тях град. Момчето погледнало каляската, но не се отместило, за да стори път. Мъдрецът се обърнал към него:

– Защо ти, малкият, не правиш път на моята каляска?

Малкото момче го погледнало от долу нагоре и казало:

– Това не е моя работа, господине. Вие виждате, че аз строя град: аз творя и градската стена тук не прави път на каляската. А каляската – тя трябва да обикаля градската стена.

Тоя отговор учудил мъдреца – той слязъл от каляската, приближил се до момчето и казал:

– Слушай, малкият! Ти ми изглеждаш необикновено умен за годините си.

Момчето отговорило:

– Защо не? Щом заекът още на третия ден от раждането си може да бяга и да скача из полето, защо аз на седем години да не зная няколко неща?

Мъдрецът се усмихнал и после запитал:

– Може ли да ти задам няколко въпроса? Ако отговориш на тях, ще повярвам, че наистина знаеш туй-онуй.

– Готов съм! – казало момчето.

– Тогава – рекъл мъдрецът, – кажи ми кой огън не дими? В каква вода не се въди риба? На коя планина няма камъни? И на какво дърво не растат клонки?

Момчето помислило и отговорило:

– Огънят на светулката не дава дим; в кладенчова вода не се въди риба; на твърдите пясъчни дюни няма камъни; на изгнило дърво не растат клони.

Мъдрецът с възхищение слушал отговорите на детето, но не успял още да каже и дума, когато очите на момчето радостно заблестели и то казало:

– А мога ли да Ви запитам и аз туй-онуй?

– Питай – казал мъдрецът.

– При едно условие обаче – казало момчето. – Ако не можете да ми отговорите, ще заобиколите моя град от камъчета.

– Готов съм – казал мъдрецът, като се усмихнал.

– Кажете: колко звезди има на небето?

Мъдрецът казал:

– Мило дете, защо ме питаш за неща, които са толкова далече от нас? Питай ме за това, което е близо – и аз ще ти отговоря.

– Тогава – продължило момчето, – кажете ми, моля Ви се: колко косъма имат Вашите вежди?

Мъдрецът се разсмял и казал:

– Ей, че въпрос!

Малкото дете го изумило. И като се усмихнал, той се качил в своята каляска и заповядал на кочияша да заобиколи града от камъчета, който момчето строяло.

И така: приказката е Духовност, слязла във времето; в приказката е скрит Чистият Духовен Път. Тука твори Истинността. Бог иска да покаже, че детето – защото Той ръководи всичко! – и дете може да е по-мъдро от мъдрец. Чистият носи в Душата си нещо приказно. В приказката винаги е скрито и поучение. В случая – поучение за Смирение. А Смирението не е знание: Смирението е чиста Любов към Бога. Смирението съхранява виждането. То пресъздава разбирането, то е красотата на Мъдрите. Тоз мъдрец трябвало да си увеличи Смирението – и получил ценен урок. Смирението е основата на всяко истинско преобразяване, началото на Истинския Път. То привлича правилното поучение. Един донякъде изчистен духовен живот също може да те измами, ако се възгордееш от това. И сещам се, на едно място Учителя казва: „Ти може да си много добър, много интелигентен, много да помагаш на хората, много да услугваш – и да изоставаш в развитието си“. Това не е Духовност, това са други неща – и хората ги бъркат.

НАСТРАДИН ХОДЖА
Разговори с неговото магаре

(Първа идея за размишление)

Настрадин казал:

– Моето магаре е най-хубавото нещо на света!

Питат го:

– Защо бе, Настрадине?

– Защото то е най-големият позор на света!

Един път, като се ядосал на своето магаре, Настрадин му казал:

– О, мръсно и миришещо магаре, дано Аллах да ти изпрати една яма по пътя и ти да се улисаш и да паднеш в нея, и да издъхнеш, а аз да съзерцавам твоята гнусна муцуна!

После Настрадин прегърнал магарето, целунал го по муцуната и магарето му почнало да се чуди на този променлив човек: що за човек е и какво говори!

Тръгнали на път. По едно време магарето видяло нещо, уплашило се и хукнало рязко, а Настрадин изхвърчал във въздуха – и докато летял, си мислел, че е ангел, но като паднал в калта, разбрал, че не е ангел. И като му изскочили сълзи от очите, той погледнал магарето си и видял, че то радостно си клатело ушите. И Настрадин му казал:

– Ах, ти, пратено ми наказание; ах, ти, велика непоправимост; ах, ти, презряна смес от паяк и хиена!

И после изведнъж замлъкнал, защото видял наоколо хора, които го гледали – и им казал с голяма усмивка:

– Слава на мойто магаре! То ме учи да летя като ангел.

Погалил магарето си и пак тръгнали на път – и като се отделил от хората, казал на магарето си:

– Ти знаеш ли какво е нож? А знаеш ли какво е да ти изчезнат гърлото и ушите?

Магарето се чудело на тези глупости, гледало го – и Настрадин му казал:

– Добре, добре – ще те нахраня. Ще ти дам от любимата ти куха слама.

И те заедно се засмели и продължили чудния си път. После спрели и Настрадин му казал:

– Яж си кухата слама – и без туй от тебе нищо благородно няма да излезе! Пък и никога никаква надежда не вдъхваш!

След малко до Настрадин се приближила млада, хубава мома и загледала с любов магарето му. Настрадин ѝ казал:

– Искаш ли да го купиш? То е като роза. Моето магаре е като цъфтяща роза, цялото е пълно с добродетели! Ако го купиш, ще те научи да летиш като ангел.

Момата го погледнала и му казала:

– Не искам да летя, по ми е хубаво да си вървя по пътя – и си тръгнала.

Настрадин, като останал с магарето си, му казал:

– Видя ли, моя мръсна твар, че никой не те иска и само аз те търпя! Даже те смятам понякога за украса на света, а ти само ревеш и нищо не разбираш нито от Корана, нито хабер нямаш, защото Аллах те е създал с тези жалки и ненужни уши. И защо ме е сприятелил с тебе, и аз се чудя. А пък от твоето реване по-грозно няма: даже гаргата пред тебе е славей. Но не се тревожи – ти си ми приятел и ще поумнееш. А може и да научиш Корана по-добре от мене, защото никой не знае Пътищата на Аллах.

На другия ден Настрадин продължил да говори на магарето си и му казал:

– Ах, ти, моя горчива участ, знаеш ли какво съм ти намислил: ще те погреба на един висок клон, за да бъдеш в Небесата, да видиш как се лети, защото ти си ми приятел и не заслужаваш да те заровя на тъмно. Ти заслужаваш Небесата!

Магарето му се усмихнало и казало:

– Настрадине, ние сме приятели – най-хубаво е и двамата да отидем в Небесата.

И така, и Настрадин разбрал, че и магарето мислело за Небето, и решил, че и то познавало Корана, защото Коранът е за Небесни Същества. После Настрадин му казал:

– Ще седиш на клона и няма да мърдаш.

Магарето му казало:

– Защо да не мърдам?

– Защото си умряло – по това се отличават умрелите.

А магарето го попитало:

– А ти какво ще правиш?

Настрадин му казал:

– Аз ще мърдам, защото се отървах от тебе – а ти хич не мърдай, защото си пред Райската врата.

Това е нещо като разговор на човека с ума си: умът е магарето, което трябва да бъде овладяно, и т.н. Тоз разговор продължава – друг път ще ви го продължа.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

Срещат се двама приятели. Единият казал:

– Дай ми ръката си. Лелее, каква дълга линия на живота имаш! Ето, вземи моята кола, а ти ми дай твоята, че моите спирачки не държат.

Майка грижовно и нежно казва на сина си:

– Миличък, повече няма да ти излизат пъпки по лицето.

Детето казало:

– Колко хубаво, мамо! А от къде знаеш?

– Няма повече място на лицето ти.

Пътуват с кола четирима тежко пияни младежи. Гледат: отпред мигат някакви светлинки. Единият казва:

– Това е дискотека – да отидем да танцуваме!

Танцували пет часа и накрая единият се огледал и казал:

– Голям купон беше, но това е светофар!

(Толкова са заблудени хората, че вместо да видят Бога, виждат света, остават там и правят някакъв „купон“ и забравят Великата Светлина.)

Срещат се двама наркомани, единият носи мотика. Другият:

– Накъде с тази мотика?

– А, отивам да се боря с плевелите.

– Какви плевели?

– А бе, посях си коноп, а то – поникнали едни домати, едни краставици, не ти е работа да копаеш!

В една болница шотландец пита стоящия до него кого оперират в момента. Човекът казал:

– Едно шестгодишно момченце, което е глътнало някаква гумичка.

– А онзи господин в чакалнята – сигурно е негов баща?

– Не, той чака, защото е собственик на гумичката.

– Дядо, вярно ли е, че на лошото трябва да се отвръща с добро?

– Да, моето внуче.

– Тогава ми дай пари за сладолед, защото ти счупих очилата.

– Ти вярваш ли в любовта от пръв поглед? – пита една жена приятелката си.

– Ами, разбира се! Не си ли виждала мъжа ми? Мислиш ли, че бих се оженила за него, ако бях го погледнала два пъти?

Разговор между шотландци:

– Какво ти е мнението за слънчевите бани?

– Ами… чудесни са! Пък и икономисват сапун.

На улицата има изгубен часовник. Минава германец:

– Ааа – часовник! Напълно здрав! Да го почистя ли?

Почиства го и го оставя пак на улицата. Минава англичанин:

– Ааа – часовник! Верен ли е? Ще го сверя.

Сверил го и го оставил на улицата. Минава българинът:

– Ааа – часовник! Дали върви? Да вървим заедно, тогава!

Влизат двама крадци в църквата, единият от тях иска да задигне позлатена икона. Другият му казва:

– Чакай, какво правиш? С кални обувки се качваш на Трона Господен!

Другият му отговаря:

– Нищо, че обувките са мръсни – нека душата да бъде чиста!

– Добър ден! Дайте ми четири килограма наденица, две пилета, три килограма сирене, четири хляба и десет бири.

– Извинявайте, но тук е аптека!… Извинявайте, все пак, господине – купете си това лекарство против преяждане, за да не идвате утре пак!

Какво е първото нещо, което са казали извънземните, щом кацнали на Земята? „А бе, къде е тоя, Дельо Хайдутина – защото ние от Космоса много се интересуваме от хайдути?“

БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

Табела в лекарски кабинет: „Цветя и бонбони не пия!“.

Най-добрият начин да забравите всичките си тревоги е да носите много тесни обувки – светът става тесен.

Дори политик може да влезе в Рая, ако е умрял още като дете.

– Не разбирам как успя да направиш толкова много глупости само за един ден!

– Ами… станах много рано.

В операционната зала хирургът вика:

– Сестра, да сте изхвърлили един бъбрек, че ми трябва?

Изчезнало е куче водолаз: козина – черна, аквалангът – син.

С всяка следваща година пастите за зъби стават все по-хубави, а зъбите – все по-лоши.

Аквариумът е затвор за дребни риби.

– Защо искате да се разведете?

– Защото съм женен.

Що е ластик? Конец с изпънати нерви докрай.

Що е лечебно гладуване? Хранене в болница.

На един в болницата му дали обяд: четвърт домат, резенче краставица и половин ягода. Хапнал си той и казал:

– А може ли да ми дадете една пощенска марка за четене?

(Т.е. искал вестник.)

Баща и детето му пред паметника на Левски:

– Татко, това ли е онзи чичко, дето турците го хванали в едно барче край Ловеч?

Котката е същество с две лапи за бягане и с две лапи за стопиране.

Пчелата е насекомо от семейството на хеликоптерите.

Между летящите млекопитаещи ще споменем прилепа и стюардесата.

(Между другото, издадох една книга, „Смешни афоризми“ – които я знаят: лечебна, много хора даже, които не четяха книги… както и да е, няма да я рекламирам. Но на всяка страница… даже наскоро една сестра каза: „А бе, бях отчаяна, прочетох само две-три страници…“ – защото цялата е такава… Това – между другото.)

Моето семейство се състои от баща ми, майка ми и мен. Аз съм най-младият.

Колкото едно животно е по-древно, толкова е по-изчезнало.

(Много от нещата са от деца.)

Вятърът е като въздуха, но само че е по-нахален.

Един комар пролет не прави.

О, щурецо, и аз се щурам като тебе!

И казала свинята: „Не обиждайте тинята – тя ми е светинята“.

По цял ден се чудя и се мая: какво ще правя в Рая?

Колкото и да е сложен един проблем, с малко усилия можем да го направим по-сложен.

Ако искаш да отслабнеш, първо качи десет килограма.

От всички вечни неща любовта е най-кратка.

Ще се омъжиш, дъще, и много хубаво ще разбереш какво е щастие – но ще бъде много късно!

Българският език има следните времена: минало незабравимо, сегашно непоносимо, бъдеще неосъществимо.

Не можем да потънем вдън земя, понеже там е претъпкано.

Ноевият ковчег е направен от любител и затова е оцелял, а Титаник е направен от професионалисти.

Как няма да изглеждам добре, като ям по 15 пъти на ден!

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение

(Лекция 3)

Питали радио Ереван:

– Как може една жена да отслабне?

Казали:

– Като върти обръч.

– А ако не влиза в обръча?

Тогава се обадило радио Истанбул:

– Не разваляйте хубавата жена!

Върви си вълкът в гората и изведнъж паднал в един трап. По едно време се появил заекът отгоре и като го видял, му казал:

– Виж бе, тъпак! Само тъпак може да падне в тази дупка!

Изведнъж заекът се подхлъзнал и паднал долу. Станал, изтупал се с наведена глава и казал:

– Дойдох да ти се извиня!

(Декември ще бъде ден на смеха! Преди да продължа, се сещам: искам да обявя, че – понеже лекциите ми се разнасят в много градове, на много места – че в София, Русе и Бургас, последните ми градове, лекциите спират – ще останат само във Варна. Казвам туй, защото всичко се разнася – и онова, което ви казах за… че едно момче от Академията8 идва, казах му да напусне, защото: „Къде искаш да отидеш след смъртта: при Учителя ли, или в Академията?“ – и той напусна. И понеже една друга сестра от Академията, много хубава Душа, и тя чула – и каза, срещнахме се: „И аз ли трябва да напусна? Туй и за мене важи!“. „Не, ти ще останеш, и то – колкото може по-дълго“. Някои мислят, че всички неща важат за един и същи човек. Не. Казвам туй, защото нещата се предават, някои ги тълкуват по човешки… Така! Да продължа…)

Става един човек сутринта и си мисли: „Да взема да пия едно винце за сърцето!“. Речено – сторено. След малко вика: „Един коняк ще ми успокои стомаха! Конякът е цяр“. После казал: „Ще пия една бира за бъбреците!“. Дошъл обядът и той се провикнал:

– Жена, режи една салата и донеси ракията, защото от сутринта съм на лекарства!

(Те са хиляди неща – и след време ще излязат в книга, но тука – една малка част…)

Две мишки ядели лентата от филма Отнесени от вихъра в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

– Как ти се струва?

– Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече!

Мутра отива да си плаща телефонната сметка, започва да се възмущава:

– По повод сумата за разговори: в Рим съм звънял – добре, ще платя. В Атина съм звънял – ще платя. Но в ДДС не съм звънял – няма да плащам!

Нощ в пожарната. Дежурните пожарникари играят карти и началникът им се приближава с бавни крачки и казва:

– Момчета, спокойно си довършете играта; след това спокойно се облечете, хапнете нещо – и най-накрая ще отидем да видим защо Данъчното се е разгоряло!

Една вечер двама шотландци се натряскали здраво. Като си взимали довиждане, единият казал на другия:

– Джон, приятелю, когато излезеш навън, ще видиш две таксита: хвани първото, защото второто го няма!

Алкохолик дава кръв за анализ и на другия ден докторът му казва:

– В системата на Вашето спиртообращение открих малки остатъци от кръв.

Шотландец с поличка влиза в кръчма с найлонова торба под мишницата – и барманът го пита:

– Какво е това?

– Пет килограма пластичен експлозив, марка „Семтекс“ – отвърнал шотландецът.

Барманът се успокоил и казал:

– Ох, отдъхнах си! Помислих си, че носиш гайда. Защото взривът може да ти пръсне главата, но гайдата само ти я надува!

СМЕШНИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Бабата не вижда купата сено, пък ще търси иглата.

Животът е много кратък, но аз имам време да го проваля.

Най-добрият начин да се грижите за здравето си е, като се разболеете.

Търсих щастието, намерих го – и се задавих.

Има много нещастни бедни, които искат да станат нещастни богати.

Няма такава криза, на която правителството да не отговори със семинар.

Сватбата е погребение, на което долавяш уханието на собствените си цветя.

Някои от един проблем могат да направят три по-сложни проблема.

Такива хубави неща се говорят за умрелите, че ми се иска да умра!

За нищо не трябва да се бърза – освен ако трябва да се хване бълха.

Празната глава е надхитрила главоболието.

Мърморещата баба е земетресение трета степен по Рихтер.

Ако една баба е с брада, тя е половин дядо.

Не цялата наша история е черна – в нея има и бели петна.

Всеки дявол си има ангел хранител.

Не мога да забравя първата си любов, защото всеки месец плащам издръжка.

Някои много се радват на покойници, които не могат да възкръснат.

Кралят умря от естествена смърт. Каква е тя? Естествено – от отрова.

Ако бъдещето ми е като миналото, хич не ми трябва!

Можеш да хванеш човек за гушата и по телефона.

Не си самотен, щом има кой да те измъчва.

Какъв по-страшен ад от земния рай?!?

Възпитан човек може да се срещне даже и сред образованите хора.

Някои хора носят голяма радост – особено когато си отидат от този свят.

Потопът не е успял: останал е един човек.

„Ако имах криле – мечтаеше той, – щях да оплюя всичко отвисоко!“.

Всички, които изработват фалшиви монети, работят много съвестно.

Според мене никое цвете не мирише така приятно, както свинската пържола!

Конникът може да е без глава – но не и конят.

Зло в сърцето си никога не държеше: отмъщаваше веднага.

Всички живеем, за да помагаме на другите – а за какво живеят другите, не знам.

В една и съща река два пъти не можеш да се удавиш.

Никъде в Евангелието не е казано да прощаваме на приятелите си.

Работеше за трима, а нямаше работа за един.

Рибата се похвалила: „Хванах си въдица!“.

Крокодилът е пропаднал, защото няма ангел пазител.

Щом си стигнал до дъното – има надежда, иначе си безнадежден.

Златната рибка попитала човека:

– Искаш ли нещо?

Човекът казал:

– Да: щастие!

А рибката му казала:

– Е, ти сам си го изпроси!

От доброжелатели много трудно се диша.

Ако глупакът не прави нищо, той става много полезен човек.

Ако смъртта ти се усмихне, ти ѝ се озъбѝ.

След като изкорених напълно пороците си, от мене не остана почти нищо.

Тъкмо вързах двата края – и средата се скъса.

Най-непоносимите беди са тези, които никога не идват.

Колкото и ниско да падне човек, той не може да стигне до нивото на политика.

Кучето се забавлява повече с човека, отколкото човекът с кучето – по простата причина че човекът е по-смешното от двете животни.

Само някакви си 99 % от политиците развалят репутацията на другите.

Опитах се да не науча абсолютно нищо за безкрайно много неща – и се справих много добре!

Човек без вяра е като риба без велосипед.

Времето лекува дори и здравно неосигурените.

Как да не се чувствам на седмото небе, като на всяка крачка срещам звезди!

Мъртвите души живи ни одират.

Ако си на дъното на кладенеца, не можеш да паднеш.

Никога няма да простя на Ной, че е взел на борда двойка комари!

Напишете нещо за себе си – и ще видите колко мил човек сте.

Ако живеете в илюзии, ще срещнете своя илюзионист.

Животът ми е ужасен – иначе всичко друго си е наред.

Когато ти трябват пари – няма, а когато не ти трябват – пак няма.

Най-доброто средство срещу заекване е разговор с акула.

По-добре никога, отколкото късно.

Всеки трябва да има някакъв лош навик, за да има от какво да се откаже.

Обесѝ крадеца, докато е млад – и той няма да краде, когато остарее!

Излязох от кожата си и не ми се връща.

Първо се обясниха в любов; после се обясниха в омраза.

Колкото по-бързо караш, толкова по-бързо ще опознаеш Другия свят.

Къде е тази корупция? Никой нищо не ми е предлагал!

Най-трудно се разрушават въздушни замъци.

Щом Дельо Войвода се разхожда из Космоса, защо Паша ефенди да не се разхожда из Парламента?

Мощна буря помете Земята, тъй като хората нямаха толкова метли.

Благодарение на нашата реклама, вие ще си купите с намаление това, което и даром не бихте си взели.

Не се плашеше какво ще му донесе бъдещето, защото миналото му вече го беше донесло.

Сто тояги може и да не подкарат едно магаре, но една муха може да го кара да бяга.

Ако не ти се живее, и Бог не може да ти помогне. Ако ти се живее, и медицината е безсилна.

Бог да прости – но на кого по-напред?

Когато умрях, видях, че разреших въпроса с жилищната криза.

Беше голям крадец: даже сам си открадна надгробния камък.

Направѝ нещо за отечеството си – емигрирай!

Обичай ближния си, но не прекалявай!

Да грешиш, е човешко. Да стоварваш грешките си на другите, е още по-човешко.

Който се смее последен, изглежда, не загрява за какво става дума.

Телевизията е фантастична: не само те заболява главата от нея, но веднага разбираш кои хапчета ти трябват.

Атомна бомба преди закуска те освобождава от грижата за обяда.

Кучето е най-добрият приятел на човека, защото кравата не може да се държи добре вкъщи.

Благодаря ти, Чернобил – и без това не обичах спанака!

Извикайте ме – плача евтино на всяко погребение!

Всички искат да отидат на Небето, но никой не иска да умре.

Не ходя вече на опера, защото не понасям някой да ми крещи насреща.

Боже, спаси ни от чума, от глад и от чалга!

Не съм хубав – но пък съм глупав.

АУМ

1 Точното заглавие на издадената книга е Божествено Учение за Тъмната страна, която трябва да осветлим (бел.ред.).

2 Известен още като Тик Нят Хан (бел.ред.).

3 Българска академия на науките, БАН (бел. ред.).

4 Виж Матея 7:1 (бел. ред.).

5 Има се предвид предстоящият трети том на книгата В Храма на Учителя (бел.ред.).

6 Известен също и като Джуан Дзъ, Чджуан Дзъ (бел.ред.).

7 Известна още като Елън Уайт (бел.ред.).

8 Българска академия на науките, БАН (бел.ред.).