(Ще ви дам един кратък пример, ако някои не разбират какво е това. Примерно: двама души правят едно и също престъпление – или трима, да кажем. Единия го съдят на 2 години, другия – на 8, третия го освобождават. Хората казват: „Няма правда!“. Но кой решава в съдиите? Това е Висшият свят, който знае миналите прераждания. На този, който му дават 8 години, дават му се и стари неща, тъй като той не е научил своите уроци. Този на 2 години също има да се учи, а на другия му дават шанс да тръгне в Правия Път – и ако устои, той съвсем ще бъде свободен. Само му дават шанс. Външно изглежда, че няма правда, но на всяка крачка работи Бог. Все едно е какво хората разбират и дали одобряват. Никога е нямало значение дали хората одобряват. Те имат мнения, а думата мнение произлиза от съмнение – тя няма нищо общо с Мъдростта. Думата съмнение означава със мнение – но мнението никога не е Мъдрост.)

Свободният избор е способност да приемеш Бога. (Много Висша способност, Висш дар: да избереш твърдо Бога – затова е даден.)

Където няма необходимост, там няма да има и дадена допълнителна воля.

Адам е имал способност и да греши, и да не греши. Христос е нямал тази способност – да греши. Първородният грях е бил катастрофа, която е лишила човека от господство над собствената му съдба. Волята на човека се възстановява само в един по-чист живот – осъзнат. (Ако човек тръгне осъзнато към Чистотата, той ще тръгне към възстановяване на своята воля – истинската Разумна воля, а не неразумната.)

Ти можеш да мислиш, че сам твориш своя Път и сам вървиш по него, но казано е: „Без Мене не можете да направите нищо“. Всичко е Неговата Милост.

Дълбоко в Свободата на избора се решава каква е посоката на човека.

От греха може да те освободи само този, който е станал Син.

Единствената цел на човешкия живот е да се освободим от всички лъжливи стремежи. (Един от тях, обяснявал съм и преди, е щастието. И затова щастието е наказание – а Блаженството е от съвсем друг род.) Който се устремява към външните неща, той изменя на себе си и изгубва Покоя си.

Нашето незнание е двойно: първо, непознаване на себе си – и непознаване на Бога. Ако познаем себе си, ще бъдем смирени: това е началото на Мъдростта. Ако познаем Бога, ще се изпълним с Любов и ще достигнем Мъдрост. (Тоест: първата степен е Смирение и от там нататък – втората: имаш позволение за Мъдрост.)

Всички земни училища са празно многознайство. (Всякакви видове университети, включително и религиозни и т.н. – всичко това е едно многознайство. Неслучайно Учителя е казал за земните училища (и аз съм ви го казвал, и пак ще го кажа): „В земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет“. Може да имаш диплома, но нямаш характер, нямаш Път, нямаш ясна цел.)

Голямата Тайна на Любовта се състои в това, че отричайки себе си, ти спечелваш истински себе си – себеоткриваш се, и то – вътре в Истината.

Венецът на човечеството се явяват Мистиците. (Вижте какво казва един светец: Венецът на човечеството се явяват Мистиците.) Истинският Мистичен опит не може да бъде преподаван: това е личен, Божествен дар за особените, дръзновени, искрени усилия.

ТОМАС КАРЛАЙЛ

(Лекция 2)

Първо, той е шотландец, роден е през 1795 г. Води се като историк, философ, писател – но в него има и Търсач. Въобще най-важното нещо в света и най-хубавото нещо – това са Търсачите на Истината: самобитни хора, изключително отдадени. Да уточня: това е Търсач на Възвишеното. Наричат го и „английски писател“ – обикнали са го англичаните. Както Настрадин Ходжа, много народи си го присвояват – някои даже мислят, че той е руснак.

Това, което преди много години харесах в този човек, Томас Карлайл – това е чистото мислене. И ето: днес той е тука. Написал е около 30 тома. Той търси чистото, Божественото и вдъхновеното в нещата.

И така, Томас Карлайл и Мъдростта му:

Стани честен човек – и тогава ще бъдеш сигурен, че на света има един негодник по-малко. (Просто казано, ясно.)

Истинският Живот започва, когато започне истинското самоотречение.

Всяка истинска работа е свещена.

Всички, които са отговорили погрешно на Сфинкса, са станали мъртви човеци, мъртъв народ.

Доколкото човек побеждава страха, дотолкова е човек.

Говоренето е временно; мълчанието е Вечно.

Любовта е Велика Богиня, но на Земята тя е в окови.

Виж мъдро ли управляваш своя ден. (Значи: ако можеш да управляваш деня правилно, ще можеш да управляваш и живота си.)

Ако не си разгадал Любовта, ще бъдеш съкрушен от нея. (Казвал съм ви: Любовта е най-великото благословение, но ако не е разбрана, тя се превръща в проклятие.)

Който не разбира Сфинкса, той е потънал в преходното. Дълбока Истина е скрита в Сфинкса. В него е стаена Вечната Мъдрост – но за този, който не е готов за него, тази Мъдрост има мрачна, тъмна страна. (Такова нещо е Истината: опасност за света, огромна опасност. Аз съм ви казвал – много по-опасно нещо от атомната бомба.)

Само безумците мислят, че няма истинска Справедливост. На Земята няма нищо друго освен Справедливост, която се раздава на всяка крачка, защото тя се определя от миналите прераждания. (Тоест: всеки е посял и сега няма избор. Мога да добавя: защо ти е дадено това настояще? За да се зародиш в бъдеще и да станеш истински ученик; като не можеш сега – в следващия живот. Но дадена ти е възможност… тъй като не се става лесно истински ученик! Учителя казва: „Това е дело на хиляди години работа върху себе си“.) Значи, на Земята няма нищо друго освен Справедливост: тук се жъне всичко посято. Ако повярваш в несправедливостта, тогава ти си се обърнал срещу Бога. (Забележете какво казва! Ако повярваш, че в този свят има несправедливост, ти вече влизаш в карма. Ти не знаеш, че в света действа само една-единствена Воля – няма капка друга воля. Няма Дявол – действа само Бог. Щом отречеш Справедливостта, малко или много, ти си вече враг на Бога. Без да го знаеш, понеже си неосъзнат, ставаш враг на Бога и на своя Път.) Великият Бог е всякога Абсолютно Справедлив.

За всички хитрини е подготвен достоен край. Пред всички хитреци ще се раззине пропаст – и тогава ще се яви скритата Справедливост за тях. В света най-високо от всичко и на всяка крачка царува Справедливостта. Великият познава хитреците и тяхната празнота.

Живее и преуспява само Истината. Всичко извън Истината умира – то е обречено.

Има могъща невидима Справедливост: тя слиза отвисоко и само чистите сърца я виждат. За нечистите Справедливостта не съществува. Те гледат с телесни очи и с някаква човешка логика, която е мъртва. (Дължи се на това, че са изпъдени от системата на Истината и на Бога.)

Нужен е радикален вътрешен прелом: само това може да смили и привлече Истината. Ако не можем да направим тази коренна промяна, ще останем неизлекувани и обречени. Докато ти си фалшив човек, все ще те лекуват шарлатани и няма да срещнеш Истинския Целител, т.е. Скрития Бог.

Или си в Божиите Закони, или си в неразумните закони на Дявола, т.е. в лъжовните закони.

Ние сме превърнали животинското царство в една обширна кухня.

Натрапчивата идея да се спасява света, е една голяма илюзия. Човек сам трябва да спаси себе си и своето Достойнство, а не да тича да спасява другите.

Маймуните не са се ползвали от Душата си и затова са лишени от нея.

Заплатата на всеки благороден труд не е тук, на Земята – тя е наистина Горе, на Небето.

Всяка работа се извършва пред Лицето на Великия Бог.

Чистият човек отдава своя живот, а не го продава.

Благословен е този, който е намерил своята работа.

Всяка реформа освен моралната е безполезна.

Ако времената са лоши – тогава, подобри себе си. (Кратко, просто, ясно: Ако времената са лоши, подобри себе си!)

ТОМАС КАРЛАЙЛ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Всеки, който е отстъпил от Истината, е нанесъл вреда на себе си.

Човек, който знае мярката на нещата, той знае всичко.

Всеки труд заменя безумието с Разумност. (Наистина, трудът е голямо спасение за този, който искрено търси и желае да работи. Чували сте, че има „безработица“ – една измислена дума. Бог има работа за всяка мравка – обаче, когато в човека има нещо недостойно, нещо развалено, може хиляди години да прескача и все да не може да си намира работа. Ако човек обаче почне да подобрява себе си и Истинолюбието си, много лесно ще си намери работа.)

На света съществува само едно чудовище – празният човек, мързеливият човек.

Ние се усъвършенстваме по пътя на страданието.

Всеки истински труд е религия и молитва.

Сърцето на истинския човек е Светилище.

Многобройни, невидими свидетели гледат събитията от Висините.

Без морал, реформите пораждат нови плевели.

От това омагьосано богатство никой не е спечелил дори едно здраве. Никакво богатство не може да замени Божието благословение.

Има един голям Проповедник, който ще убеди всички хора в Правия Път: това е Съдбата и действащите сили зад нея.

Мълчанието е стихия, в която се формират Великите неща.

Само фалшивите проповедници проповядват, че трябва да бъдеш щастлив. Нещастният човек е следвал други закони, друг вид фалшиви закони. (Тоест: щастливият следва една погрешна пътека, нещастният – друга.)

Навикът може да бъде една безкрайна пропаст. (Ето защо преди ви дадох една поговорка, която казва: „Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да бъде погребение“.)

Празните приказки са начало на всяка празнота. Празната дума е хвърлено семе, което ще израсне.

Глупавите хора мислят, че щом злото дело не е наказано, то някак си се е спасило. Глупавите хора мислят, че злото дело, щом не е наказано веднага, няма Справедливост – или пък, ако е имало, тя е била случайност. Наказанието за зло дело някога се забавя с дни, някога – със столетия. Но то винаги идва неочаквано, неминуемо, както смъртта: то идва изведнъж. Никой не може да избегне семето, което е посял.

Трябва нещо да започне в сегашното време, ако искаме нещо да се получи в бъдеще.

Справедливостта е учредена по-рано от появата на света – и тя ще съществува и след него, независимо какво казват човеците.

ТИТ НАТ ХАН2

(Лекция 3)

Виетнамски Дзенбудистки учител. Бил е монах около 40 години. Още от 16-годишен е в манастир и не след дълго поискал от своя монах наставник да го обучи в Пътя на Дзен – и наставникът му дал една книга, в която нямало абсолютно никаква философия. Защото няма време за губене – само практика на осъзнаването. Никаква философия, никакви умствени гимнастики и игри: само практика на осъзнаването! И по-късно той казва: „На нас ни е необходимо само едно: осъзнатост“.

Роден е през 1926 г. Има около 100 книги.

И така: Тит Нат Хан – Мъдростта му.

Много хора имат добри намерения, но не им достига Мъдрост.

Без Духовно разбиране, Любовта не може да бъде истинска.

Невнимателният човек живее разсеяно, разпръснато, самопогубващо, неосъзнато.

Осъзнатостта означава съсредоточеност на вниманието върху всички свои постъпки. (Ще го кажа по друг начин, по който на мен Учителя го е дал: „Бди страшно над всяка дума!“. Изпуснатите думи след време ще те гонят. Това са духове, това са живи същества. Бди страшно над всяка дума! На тебе може да казват каквото си искат хората – не гледай това. Гледай как ти говориш и какво правиш.)

Всички обикновени хора са пленници на обществото. Обществото е основано на неправилното мировъззрение. Пътят на осъзнаването е отстраняване на обществото. (Забележете: Пътят на осъзнаването е отстраняване на обществото. Въобще, обществото няма нищо общо с Мъдростта. Обществото е нещо болно, нещо заразено, което, разбира се, Бог ще го лекува хиляди години, ще му помага… Но все пак Учителя казва: „Много е трудно да налееш вода в затворено шише“. Много е трудно, защото първо шишето трябва или да се счупи, или да се отвори. Това е дълъг, бавен път. Казвал съм ви: по този път може да станеш човек, може да станеш животно, после пак отново и т.н., и т.н.: еволюция, която е далече от развитието.)

Любовта е Висша Реалност, а не понятие. (Някои искат да я определят, нали – да я вкарат в понятие. Любовта е Висша Реалност!)

Дзен: Дзен е чист стремеж към ясно виждане на Реалността. Чист стремеж към ясно виждане на Реалността! Дзен не можеш да го намериш в Свещени писания – там той не си губи времето. Дзен не държи на това – той държи на Чистота и Подход, които трябва да са напълно осъзнати. (Тоест, както Толтеките са тренирали Безупречност, както Христос е тренирал Свещенодействие, за което неговият Есейски Учител казва: „Той стигна дотам, че вече не може да греши“. Това е Пътят на истинските практики.)

В мига на Просветлението човек може да се разсмее – но не както този човек, който е спечелил от лотария. Смехът на Просветлението е от съвсем друг род: той идва от вкусването на Пустотата, от вкусването на Бога и на Истината. (Защото човекът дълго е търсил правилно тази Безкрайност, този Бог, тази Пустота, тази Истина. И след дълго търсене идва един момент, в който Тя ти дава Себе Си – Откровение за Себе Си. Тука няма никакви халюцинации, никакви възвишености, даже няма екстаз. Екстазът е само подготовка – тука има пряко виждане. Както казва Учителя: „Мойсей пише за Сътворението, но Аз бях там“. Както искаш, го разбирай. Така говори Учителя: кратко и ясно – и не държи да бъде разбран.)

Интелектуалното познание е просто един погрешен път.

Веднъж попитали Буда: „Безконечен ли е светът, или конечен?“. За Буда това е глупав въпрос. (Ще обясня: защото Буда е велик практик – такива излишни въпроси и философии за него са напълно безсмислени.) Затова Буда отговорил така: „Безконечен или конечен – ти трябва да се освободиш и да станеш осъзнат: трябва да станеш Истинен човек“. (Говорили сме: не религиозен, даже не духовен – трябва да станеш Истинен човек. Над Духовността – казвал съм ви: Чистата Духовност има пет степени. Това е само началото на Истинския Път. Чистата Духовност е най-ниската степен. Тоест: трябва да станеш чист Дух, Свобода. Но философът ще каже: „Да, да разбирам“ – и ще си остане в свойта позиция.) Казал Буда: „Търси себе си, търси истинското си Освобождение, защото от въпроси, от философски въпроси се умира“. (Ще умираш много прераждания, ако си играеш на въпроси.)

Простотата – казва Тит Нат Хан, (забележете!) – ограбва неразумността. Простотата превъзхожда знанието, но често остава незабележима. (Говорим за Простотата – естествената Мъдрост.)

В този, у когото няма гняв, как може да възникне гняв? (Значи, ако един човек е отдаден на Бог и на Истината, нека ви го кажа така: той няма способност да се гневи. Това за него е чудо: той не може, той изгубва таз способност, той живее в Покоя.)

Неовладеният ум е страдание; овладеният ум е Единство.

Нямаме външни врагове: тука сме само ние. Нямаме външни врагове!

Всяко мнение, било то красиво и благородно, може да бъде капан.

Когато правим зло, погубваме себе си.

Само Чистото съзнание се освобождава от ума.

На нашето състояние влияе не светът, а нашето възприятие. (Пак ще повторя, тъй като е много важно: значи, няма значение дали става потоп, кризи, катаклизми – каквото се сетите. На Истинския човек, на Пробудения човек не му влияят тези неща, а неговото възприятие. А какво възприятие има този, който живее в Бога? Разбира се, че Божествено! Разбира се, че празнува! Разбира се, че вижда правилно Бога и никога не Го осъжда! Никога не осъжда тероризма. Все едно да критикуваш земетресението – жалка история. И да го критикуваш, и не – Бог действа… защото раздава уроци и Правда според миналото на тези преродени души. Така че Бог не държи да бъде разбран, нали – а Той ще продължи да действа, както е Неговата Воля. Защото тя е строга, но Абсолютно Справедлива. Разбира се, че Той след време наказва и тероризма, защото това също е погрешна пътека. Казвал съм ви нещо по тоз въпрос. След време ще направя един компромис, доколкото мога да кажа дълбоки неща за тероризма.)

Който не се е освободил от лъжовните представи, той е заседнал в света на желанията. (Вие знаете: желанията са паднали същества. Желанието е желание – но желанието не е Любов. Някои бъркат желанията с Любов. Към Бог трябва да имаш Любов, а не желания.)

Енергиите на навиците са посети семена.

В Чистото съзнание мисленето е всякога правилно.

Човекът на Чистото действие не мисли никога тайно за изгодата, която може да получи. (Тъй като такъв човек е осъзнат и буден: той държи първо на Истината; а ползата, дали ще дойде, или не – той не се вълнува. Той държи на Истината.)

Ако мислите неправилно, нечисто – значи, Змията ви е ухапала.

Ако добре изучим едно нещо, тогава ще можем да разберем всички Учения.

(И аз ви казвам: ако добре сте разбрали едно Учение, може да проучвате всички други Учения. Защото туй правилно ще се пренесе там. Но това правилно трябва да е 100 %. Както вярата: при 99 % не действа. Затова, каквото и да е Учението… Вчера казах на пловдивската група, на една сестра – не да я обиждам, а да разбере: „Ако ти си нечиста, от кое Учение си? И въобще, има ли значение от кое Учение си? А ако ти си чиста, няма значение дали идваш от пещера, или от пустиня“. Разбраха. Тъй като това е… няма нужда от коментари.)

Преди да се родите, вие сте съществували.

Това, което ние считаме за реалност, е само наше възприятие.

Правилна практика има само в пречистения, Истинен човек. (Пречистеният човек може да практикува нещата правилно – другите правят някакви упражнения.)

В страданията си трябва да развиваме Покой и радост.

(Това казва и Золайра (ще говорим след време за нея): „В радостта се провалих; в скръбта израснах“. Наистина, скръбта дава Дълбочина: но ако можеш да я приветстваш, ако можеш да я посрещнеш, ако можеш да я прегърнеш – тогава тя ще ти даде нещо много по-дълбоко, което в радостта го няма. Но след време ще говорим и за Золайра.)

На хората им е трудно да се разделят със страданието си. Защо? Поради страх от неизвестното, хората предпочитат познатото страдание.

Когато намериш вътрешния Мир, ще можеш да живееш в Мир с другите.

Внимателният човек никога не се изгубва в своите мисли – даже и те да са положителни. Никога не се изгубва в своите мисли!

Нашият собствен живот трябва да бъде нашето послание.

ТИТ НАТ ХАН: УСМИВКАТА

Продължение

(Трета идея за размишление)

Който се усмихва на страданията и на трудностите, той може да ги контролира и да ги преобразява.

Усмивката е главният метод за укрепването на човека и за укрепването на света.

Усмивката означава, че човекът владее себе си. (Не става въпрос за смеха. След време ще ви обясня дълбоката разлика между смеха и усмивката – по Учителя, и в тази лекция – частично.)

Усмивката успокоява цялата нервна система и всички същества вътре в човека.

Усмихни се на своята скръб, защото ти си по-висш от нея.

Човекът е подобен на телевизор с много канали: ако включиш канала на скръбта, ще станеш скръб. Ако включиш канала на усмивката, ще станеш усмивка. Която програма включиш, тя прониква в тебе. (Ето: натискаш копчето, и… Изглежда лесно, нали? Така е. Но който тренира всеки ден – накрая му става лесно.)

С усмивката ти правиш живота си по-красив.

И Учителя казва: „Усмивката е цветът на човешката Душа“. Значи, тука трябва да разберем: усмивката не е качество на ума, даже не е на сърцето: говорим за човешката Душа. „Лесно е – казва Учителя – да се освободиш от ограниченията: една-две усмивки“. Няма значение в каква трудност си попаднал – ако можеш да събудиш Душата в себе си. Каквато и да е трудност – даже и да изглежда безизходна! Всъщност за Бог в тебе няма безизходица – но за твоя нечист ум даже обикновено нещо може да е безизходно.

Значи, и казва Учителя: „една-две усмивки“… И казва още: „Ако е въпрос за Истинската Усмивка, рядко ще я видите“. Ще обясня. Това е Усмивка, в която тайно участва, на по-висока степен, Духът. Тази Усмивка е Гласът на Духа: тя е неземна. В Египет са я наричали Неуловимият Йероглиф. Тази Усмивка не е като усмивката на Душата – тя е много по-висока. Ще обясня: тя не дава утешение – тя дава тотален, скрит Възход. Тя дава Вдъхновение: нещо много Дълбоко.

И така: усмивката на сърцето е тиха вътрешна градина. Тя е звукът на Чистото Сърце.

Усмивката на ума… не искам да говоря, но ако трябва да кажа нещо – това е усмивката на сервитьора: той ти се радва, че ще ти вземе парите. Това е една приятна усмивка, учтива, изработена, по всички правила… но това е нещо жалко.

Усмивката на Душата е утешение, защото Душата е познавач на Скрития свят.

Усмивката на Духа е величествена. (След време ще обяснявам дълбоко.) Тя е Духовен остров: Абсолютна Несломимост. Това е Древна Цивилизация – тя е несмесена с пътя на човечеството. Докато умът – това е вечна тревожност. Тука умът изяжда хората. И да се усмихват, и да не се усмихват, щом е в ума – умът го изяжда. Докато Усмивката на Духа изяжда ума. Умът – това е старият, тъмен свят.

Усмивката на Духа се е родила от Покоя на Тайната вътрешна сила в човека. Тази Усмивка е отломък от Древността. Тя е насочваща Прасветлина. Тя даже не е светлина – тя е насочваща Прасветлина към Безкрая. Тази Усмивка е чисто духовно злато, без примеси. Но прав е Учителя: тя се явява много рядко, тя не е показ. Тази Усмивка е излязла от много дълбоко, пресветло, просветлено Място. На езика на Толтеките, които също са я постигнали (Безупречните) тя се нарича Ахарон (на езика на Жреците) – рядка, Древна дума. Нарича се още Третото Крило на Орела. (В септемврийската лекция, която е най-дълбока тази година, ще говорим и за Бермудския триъгълник, и за Тайните на Атлантида, и за Третото Крило на Орела.)

За Третото Крило на Орела Учителя също говори, но Той го нарича по-друг начин, с друго название: Неведомостта. Не Невидимият свят, не Незнайното – а Неведомостта. Незнайното също не знае за Неведомостта. Неведомост значи не се води с нищо: нещо, което превъзхожда всичко.

В заключение ще кажа, че когато едно бедствие атакува тази Усмивка, то е смешно и жалко, защото е все едно да тръгнеш с нож срещу атомната бомба. Такова нещо са тези, които познават Тайната на тази Усмивка на Духа.

АУМ

4 август 2015 г.

СВЕДЕНБОРГ

(Лекция 1)

СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА

Продължение
(Първа идея за размишление)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(Лекция 2)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА БЕЗДНАТА

Продължение
(Втора идея за размишление)

ЧУАН ДЗЪ

(Лекция 3)

ЧУАН ДЗЪ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

За три Същества ще ви говоря, говорили сме за тях – продължения, малко или много.

Ще започна с подаръка, който направих и в София, в неделя – оригиналът на Отче наш, т.е. най-близкото до оригинала. Иначе сте го чували Отче наш като форма – тука ще дадем съдържанието и част от смисъла. За тези, които искат да карат дълбоко този въпрос, тази т.н. молитва – ще диктувам бавно:

О, ВЕЛИКА МИСТЕРИЯ,

Която огряваш всички светове,

да бъде Твоята Сияйност,

да дойде Твоята Безкрайност

върху нас – както отвътре, така и отвън.

Дай ни Хляба Свръхестествен…

Тука има два превода, но аз съм дал този, той е… Богомилите са го предпочитали. Другият превод е: дай ни Същността Си, но в случая – дай ни Хляба Свръхестествен. Тука само ще кажа, че истинският Хляб не се пече – това е самият Огън, самата Същност: няма нищо общо с външния хляб.

Значи:

Дай ни Хляба Свръхестествен

и не ни въвеждай в сътворение,

защото в Тебе е Царството

на Свободата и Покоя,

защото няма слава,

подобна на Твоята Слава.

АУМ

Учителя казва, че тази дума има Ватански произход. Ползвали са я много народи, но тя има Ватански произход.

СВЕДЕНБОРГ

(Лекция 1)

Това е човек със скромност, спокойствие и почтеност. Бил е голям учен, но при среща с Бога и Невидимия свят изоставя общоприетата наука и се отдава на т.н. Свещена Наука, която е нещо съвсем друго. Той се е отдал на Наука, която прекрачва времето и пространството, и затова неговото време не го е разбрало. Той беше допуснат в Истинското Знание на по-вътрешен план, т.е. в Духовността. Притежавал е Небесното спокойствие на своята велика Душа. Дадено му е било да пребивава и в двата свята. Разбира се, бил отречен от Църквата. Ако не беше отречен, щеше да е чудо – точно така, трябва да е отречен, но това се знае и се очаква. Даже щеше да е много чудно, ако не беше отречен – щеше да има нещо нередно.

(Между другото, само ще ви кажа: има един много приятен брат, от София, който идва на лекциите, от Академия на науките3 – така, позволявам си да кажа за него, защото той отдавна идва и знае за какво става въпрос… голям специалист, иначе. Пита: „Кажи ми да продължавам ли… – защото там е голяма бъркотия! – … да продължавам ли с таз Академия, или да я напусна?“. Казах му едно изречение: „Къде искаш да отидеш след смъртта: в Академията, или при Учителя?“. Край! Напусна. Няма място за губене на време и за философски разговори, и за спорове, и там, битки и т.н. – между другото.)

И така, Сведенборг:

Мъдростта твори присъствие, а Любовта твори съчетание.

Който не търси Бога, увеличава злото в себе си. Началото на злото е злоупотребата със Свободата.

Силата на злото е нищожна пред Могъществото на Бога. Пред Бога целият Ад и целият Пъкъл са нищо.

Злото и лъжата принадлежат към смъртта.

Хора, които осъждат, които обиждат с лоши думи, малко или много, се превръщат в астрални убийци, т.е. видоизменят се – стават астрални същества и след време критиката им се връща многократно. (Както знаете: много е лесно да се критикува, много трудно е да стигнеш до забележката и безкритичността, т.е. до това, което казва Бог: „Не съдете, да не бъдете съдени“4, тъй като причините са много дълбоки.)

Всяко Добро и всяка Истина изхождат от Бога, а не от човека.

Пътят на развитието минава през всички неща. (Става въпрос и за дреболии, и подробности, и случки, и т.н, и т.н. Минава през всички неща!)

Човек, който вярва, че доброто произлиза от него самия, започва да прави връзка с Ада и започва да става едно с Ада.

Да любиш Бога значи да не внасяш зло в словото – защото Словото е Бог.

Много хора не извършват зло външно, но то си остава в тях. (Те си остават в системата на смъртта.)

Бог никого не наказва – човекът се самонаказва. Който се е привързал към злото, той се е самонаказал. Злото не е личност, то е влияние.

В момента на смъртта човек се среща с много приятели и познати от този свят, но всичко е много повече обърнато навътре, на вътрешен план – в самата Духовност. Човека го привличат същите вещи и хора, които е обичал. Човекът не е мъртъв в Другия свят: само се е отделил от телесната си част, която му е била в полза и дадена за полза в този свят. След смъртта вътрешният живот си остава цялостен – само душата се изтегля от тялото. Току-що починалият известно време не осъзнава, че е мъртъв. (Ще го кажа по друг начин: трябва да мине известно време, да го убедят Ангелите. Те му казват, че е мъртъв – той не вярва: той продължава да спори примерно с жена си, с близки – духовно, става въпрос, той им говори духовно. От време на време почва да се чуди защо не го чуват. Ама минава доста време и накрая почва да се убеждава, и почва да си казва: „А бе, май съм умрял“. А Учителя казва: „Умрелите са живи, както и живите са живи“, т.е. всичко е живо. Но сещам се, казах един… имахме в София смешни афоризми: За умрелите се говорят само хубави неща – толкова хубави, че ми се иска да умра. Разбира се, хубаво е и за живите да се говорят, но традицията засега – не много… към живите е по-друго. Но през декември ще говорим за смешните афоризми.)

Истинската религия е дело на живота, а не дело на вярата.

Пътят, който води към Висшето Познание, е труден, Тайнствен, и в дълбочината си – страшен. (Тоест има и риск. Но по-хубаво е да избереш този риск, отколкото да останеш в обикновения живот.)

Птиците и животните не са просто птици и животни – те са излъчвания на Духа.

(Тука ще кажа нещо от Учителя, за което се сещам: за разни, като се почне – папагали, пойни птички, славейчета, които са в кафез: „Стари заключени души, възлюбени души на самите хора“. Отново ги заключват в кафез, отново ги мъчат, докато дойде моментът да ги пуснат, за да може и те да бъдат освободени. Но това са такива… след време пак ще говорим за животните: въобще външно нещата изглеждат такива, но вътре – това са души и души.)

Духът е вътрешният човек. Той е, който прави човека жив.

Няма предопределен за злото човек – всеки може да бъде преобразен.

(Има случаи в историята на Бялото Братство – Учителя казва: когато демон изоставя пътя си и става ученик на Бялото Братство; ученик на Бялото Братство изоставя Пътя и става ученик на Черната Ложа.)

Тези, които са лишени от Истинска Любов, тях щастието ги убива.

Които живеят в зло, не познават Истината. Неразбирането на Истината е самоунищожаването и на Църквата, и на човечеството.

Изкушенията са съкровени, защото те идват и изискват израстване в Бога. (Значи, не са врагове, не са препятствия, те идват да проверят човека: дали човек избира твърдо Бога и ще израства в Бога, или, ако не – те ще го ограбят.) Изкушенията отделят житото от плявата.

Хиляди светове са населени с жители – но за Безконечния Бог те са капки в морето.

Животът на другите планети е също материален, но от по-фина материя. Състоянието там, на материята, е друго, различно и по-фино.

Човек, пребиваващ в Духа, се съединява с Духовете на вътрешен уровен.

Божественото Провидение следи развитието във всички светове.

Известното знание в света е нищожно в сравнение с неизвестното.

Този, който говори за вярата си, но не живее по нейните закони, в следващия си живот няма да има вяра, т.е. тя ще му бъде отнета.

Тука се сещам пак за една стара мисъл на Сведенборг:

Кои се прераждат в кръгли глупаци? Тези, които в минал живот са отнемали (туй и Учителя го казва)… са отнемали вярата на другите хора. В следващото прераждане, от начало до край, има такива, казва Учителя, целият им живот минава в глупостта – и след време, в задгробния живот, ако направят някакви поуки – направят.

СВЕДЕНБОРГ ЗА БОГА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Човекът не е живот. Той е орган, който възприема живота, изхождащ от Бога. (Тоест примерно, ако някой ме пита: „Докога ще живея?“, отговорът е прост: „Докато Бог живее в тебе. В момента, в който Бог си замине, нямаш избор: просто и ти заминаваш“.)

Ако човекът прави добро без Бога – това е лицемерие.

Ако някой обича себе си или света повече от Бога, тогава светът е неговия бог – или той сам си е бог. (Но това е жалка история. Тоест: той е нарушил Свещената Заповед.)

Който съзира в добрините си заслуги, също изпуска Бога. (Значи: когато правиш добро и мислиш, че ти си извършителят – от което особено Ангели и Пробудени се пазят: те знаят, че са малки проводници наистина, малки и скромни – но в момента, в който човек помисли, че прави добро, той вече започва да се отдалечава, той започва да изпуска Същността.)

Любовта към Бога е най-вътрешното нещо; Любовта към ближния е по-външна. Под обичай ближния си не се разбира да го обичаш като личност, а да го обичаш като част от Божията Истина, Която е скрита в него.

Които живеят в Бога, съзират Истините в себе си. Такива Исая ги нарича „Научените от Бога“.

Човек след смъртта си отива при Бога дотолкова, доколкото е приемал Божествените Истини, докато е живял в света.

Духовните бракове са съединение с Господа. Това нещо се случва и на Земята.

Да се намира човек в Бога – това е Дар Божий.

Да признаеш Провидението – това произлиза от самия Него.

Който има Бог в себе си, е спасен – няма нужда от Църква. (Който няма Бог в себе си, все едно е дали пали – туй аз го добавям – по хиляда свещи на ден. Със свещи никой не може да излъже Бога.)

Раят в Духовен смисъл означава: да бъдеш Мъдър, но от Бога. (Не от себе си, но от Бога.)

Чистотата означава да те познава Господ.

Любов без Мъдрост е любов от човека, а не от Бога.

(Тук само се сещам за едно важно нещо: има хора в света, които отричат Бога, обаче, така, стараят се да живеят чисто, имат някакви принципи. Нека да ви кажа, че таз „чистота“ ще бъде наказана. Чистота без Бога също е лицемерна, както и да изглежда – става въпрос за човек, който е отрекъл Бога. След време неговата „чистота“ ще бъде наказана, защото тя не е съединена с Бога и не е благословена. Колкото и да се старае такъв човек, за какъвто и морал да говори, той ще получи своето наказание.)

Когато умът се отклони от Бога, той вижда всичко погрешно, по който и да е въпрос: дори някой път да ви звучи, че казва някакви истини и полуистини – той мисли погрешно.

Човекът не може да бъде преобразен само от едната вяра: преображението е вътре в Бога.

Това, което е създадено от Него, е част от Него.

Бог не може да се съедини с човека, докато човекът не е отделил от себе си злото и лъжата. Те могат да бъдат отделени от Господа само при съдействието на човека, т.е. това е взаимно.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(Лекция 2)

Голям Мистик с висока длъжност към Църквата, монах, доминиканец, майстор на тънкото Познание. Казва: „Аз срещнах Неведомото и замлъкнах пред Неизреченото“.

Това е човек с истински Мистичен опит, но този опит е неизразим. Почти нищо не се знае за неговия душевен живот, а хората от неговия доминикански орден, дори и те не знаят, дори и неговите близки мълчат за него и за неговото име, защото е бил осъден от Инквизицията. Но едно мога да ви кажа: неговият Дух е вкусил самия Бог и не търпи никакъв застой, никакви условности. И затова гласът му е строг, но той говори пред Лицето на Бога и Вечността. И това не е само неговата строгост, но това е Строгостта на Бога и Вечността – тя говори чрез него. Казва: „Аз раждам все повече Бог в себе си“.

И така, Майстер Екхарт:

Блаженият човек не знае себе си, нито другите неща: той знае само Бога.

Чрез Нищото аз ставам Онова, Което съм.

Църквата е свързана със смъртта. (Казал е много такива неща, поради което също е отлъчен… Църквата е свързана със смъртта.)

Когато си привързан към живота, тогава демоните ще ти го отнемат. Мъдрият не е привързан, затова има Истински Живот.

Мъдреците са Доброто на човечеството.

Бог е Благ по природа, а човек – по благоволение.

В Нищото не може да оживява нищо друго освен Бог.

Мария е била Душа на Бога, а не Душа на себе си. Тя е била Душа без его – Душа, държаща само на Бога. Така я е създал самият Бог и затова тя ражда Несътвореното, наречено Синът. Така чрез Душата Бог ражда Христос не в Мария, а в Себе Си. Бог Го ражда в Себе Си. Той е Господарят на Своя Замисъл, Той движи нещата. Той е Творящият Сина, а не Мария.

Само чистата Душа е Вечност и приемственост – и тя самата не е сътворена, а само е слязла. Дълбоко в чистата Душа е сам Бог, и Той ражда Същността – Христос, наречена в Себе Си – Същността Христос в Себе Си.

Душата е идея на Бога, Бог е нейният Майстор. Нито Боговете, нито Старците могат да създадат Душа. (Говорим за Висшата Душа.) Душата по-късно, като слязла на Земята, е станала жена. Всяка чиста човешка Душа е Дева и тя може да зачене Бога. Само Бог сътворява и никой друг не може да твори.

Бог не е създал нещата извън Себе Си, а вътре в Себе Си. И така Бог е изрекъл Себе Си, собствената Си Същност в Сина. Той е Съвършеното Слово, Което единствено изрича Себе Си.

Бог по Своята Същност не е нещо съществуващо. (Защо? Защото това би Го ограничило. Той слиза в съществуващото, но в Дълбочината Си е Несъществуващ – нищо не може да Го побере. Учителя казва: „Цялата Вселена не може да Го побере“.)

За да стане абсолютно достъпен, Той Се ограничава – и става Бог; Бог също Се ограничава – и става Син. Но всичко това са дълбоки, несътворени неща – степени на ограничение.

Най-необходимото нещо е Единство с Бога, а не единство с Църквата. Съществува вродено Единство на човека с Бога – но пълното Единение е, което трябва да се достигне.

Божието Знание е причина за нещата, а нашето знание е причинено от нещата.

Прокълнатите хора може да имат много правилни мнения, много знания, но те нямат праведност на волята, те нямат Истинността.

Ако не отидете отвъд света, никога няма да познаете Бога. Бог ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно.

(Когато се молим „Да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти“, ние всъщност молим Бог да ни отнеме самите нас, понеже ние сме пречката. И когато молим тез неща, ние искаме Той да… да отстрани човешкото в нас, за да се постигне истинското Единство.)

Който се откаже от всички неща, той ще получи сто пъти повече.

Ако не си във Волята Божия, всяко твое познание е равно на нула.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА БЕЗДНАТА

(Т.е. Безкраят, наречен още Пустотата)

Продължение

(Втора идея за размишление)

Бездната е Предвечна: времето не я вълнува, Вечността не я безпокои.

(Тука се сещам, че Учителя казва на едно място (в третия том на Храмът5 – след време), че: „Има Същества, които трябва да се спасят и от Вечността“.)

В Бездната нещата не съществуват – там те са само Идеи. За да почнат да съществуват, те трябва да са сътворени, т.е. ограничени – те трябва да слязат.

Бог е изтръгнал нещата от тяхната нулевост и затова те съществуват.

Бездната е отвъд всяко Разумно Слово, извън всяка разумна словесност.

Бездната е Мълчание, Могъщо Мълчание, Безграничен Покой и Безветрие.

Бездната е Праизвор на всичко. Тя е чиста Пустота и безплътност.

Бездната е единствената Опора, на Която се опира всичко – единствената Твърд.

Бог живее във Вечността и времето, но тук Той е ограничен: Той е слязъл и е излязъл навън – а вътре, в Бездната, Той е Абсолют: там не е Бог, там Той е Абсолют. И тука, именно тука, Той е вкоренен и цялостен. Бездната се оглежда само в Бездна.

Бог е наистина Велика Тайна и Мистерия.

Бездната – това е Абсолютът в пълната Му Неизвестност. (Която ние наричаме още Неведомост, а Толтеките го наричат Третото Крило на Орела. В следващата лекция ще говорим и за Третото Крило на Орела.)

Колкото повече се издигаме към Бога, толкова повече получаваме Разумно Слово, Светлина, получаваме Път, получаваме Същност. Но когато вървим към Бездната, всичко друго трябва да го изоставим.

Бездната налага една Абсолютна безсловесност. Тя дарява един Неведом спомен. (С такъв спомен са дарени най-вече Двадесет и четирите Старци. Те са били дарени с изключителната среща: не с Бога, а среща с Абсолюта – това е разликата.)

Докато Бог е казал: „Аз съм Този, Който съм“, то за Абсолюта това не може да бъде казано. Той надминава всички мерки и не може да бъде ограничен и назован дори и с това: „Това е, което Аз съм“.

Бог е Любов – докато Абсолютът превъзхожда това. Разбира се, Той е слязъл, Бог, като Любов, за да стане достъпен, тъй като е Абсолютно недостъпен и Абсолютно Неведом – затова Той не е нито „Отче наш“, нито „ваш“, а както казах: О, Велика Мистерия – даже не е Тайна. Казвал съм ви: има загадки, Тайни и Мистерии. Загадките са за обикновените хора, учените да се забавляват. Тайните са за духовните хора, а Мистериите са за Синовете Божии, за Старци, Богове и въобще – за изключителни и възвишени Същества.

Бог има качества; Абсолютът няма качества, няма ограничения: Той е неограничен.

(Тука, във връзка с Мистерията, искам да кажа, че Бог е Неведом – а не „Отче наш“ или „Отче ваш“ – т.е. не се води с никой, но Неговото Единство трябва да се търси.)

Той живее в бездънен Покой – докато Бог твори и създава неща. Абсолютът не твори, Той е отвъд това ограничение. Той е скрит в Своя Безпределен, Древен Покой. Той е бездънното Праоснование. Той е Праизворът, слязъл надолу като Бог, като ограничение, като Извор, като Източник, като достъпност.

ЧУАН ДЗЪ6

(Лекция 3)

Чуан Дзъ е и Мистичен Мъдрец, и Мистичен Учител – това е Древен Търсач на Неведомото. Където и да отиде, в който и свят да е, той все търси Неведомото. Нито светът го интересува, нито Отвъдното – това са погрешни търсения и ограничения. Той търси винаги Неведомото. Това е човек с остър поглед, ясна мисъл и изключителен вкус към странните неща. Той е съкровище на китайската Мъдрост – второто голямо, изключително съкровище след Лао Дзъ. Той е Мъдрец, който живее в света, но никога не живее в света, защото се е научил да живее в глъбините на своето Сърце. Бил е много скромен, много беден – и разбира се, винаги се е чувствал богат: който има Дао, винаги е богат. Скромен и беден, но никога не се е чувствал ограничен от бедността. Сам си плете сандали с лекота. Отказва да стане съветник на императора, който го вика: за него няма време за губене на време – и му отказва с лекота. Той разговаря с ученици, приятели, включително с един череп, с пеперуда, с дървета и т.н. Живее просто и никога не допуска хитрост. Живее честно, безхитростно. Казват, че е бил много весел – и когато погребал жена си, той бил много весел. Когато наближавала смъртта му, той видял в себе си също веселие: просто се радва на всичко. В себе си той видял предел, а в смъртта видял своята Безпределност – ето какъв поглед има Мъдрецът. Как може да отиваш в тази Безпределност и да скърбиш? Бог те освобождава от тялото, от затвора, от килията – бедната малка килийка – да ти даде свобода, и ти да кажеш: „Скърбя, Господи, не ми давай таз Безпределност“ и т.н.

Казва: „Не държавата е важна, а Дао. Държавата е излишна и обществото е излишно: и двете са излишни като шестия пръст на ръката – няма нужда от шести пръст“.

Достойнството на Чуан Дзъ не е в странността му, а в неговата голяма Искреност. Той на нищо не те учи, той само те призовава към Тайно опознаване на Дао и Реалността. Толкова е странен, че даже – знае се за него – че даже той не търси Мъдростта. Много странно Същество! Той се старае само в едно: (и Мъдростта не го интересува) той иска да живее Истинно и само в Дао. Нито в Мъдростта, нито в световете – само в Дао. Никакво общество, никакви политики, никакви императори, нищо, никакви семейства – само живот в Дао, т.е. в Бог, в Истината. Обаче пък Мъдростта започнала да го търси – нормално, така става. Почнала да го търси и да му се разкрива. Не я иска – обаче тя идва. За него няма никакви такива неща като настояще и бъдеще – важно е само Дао. Той не живее в настоящето, защото не държи на него. Той живее в Бога, той живее в Дао и държи само на това. Хората му се чудят и той се чуди на хората – така става в света. Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на Дао напълно да живее в него. Живял е в тежки времена, но той казва: „Какво общо има това с Царството на Дао? Какво общо има това и с Истината, Която е Покоят. Нека да има тежки времена – аз обичам Покоя“. Той видял учени, които се провалят; философи, които пропадат; правителство, което създало „Проект за общочовешко спасение“ – той само се усмихвал на това, защото знаел, че всичко това е външно и че само Истинският Живот в Дао е спасение. Няма такива проекти: твоят личен, Истинен живот – това е Пътят. Проектите не са… проектите са мъртъв порядък. Само Дао е живо.

Словото му често е странно. То дори някой път даже не изразява Истината, а Я скрива. Така говори той, подобно на Лао Дзъ. Защо я скрива? За да може да я търсиш. Той цени словото, но го използва като скривалище. Той призовава безмълвно да откриеш Истината в себе си. Той не претендира никога за способности, нито за ученост, нито търси манастир и спасение: той отдавна е в Дао, отдавна е в Бог и в Истината – и няма нужда от такива неща. Той живее в Дао, ражда се в Света на Дао, връща се в Дао. За него няма свят, няма раждане, няма смърт. Затова се чудят (подобно и на Лао Дзъ): историческа личност ли е? Разбира се, че не е. Той не държи на историята. В следващата лекция ще ви обясня: думата история на Древен език означава падение. Хора, които имат история, са много бедно нещо. Истинската цивилизация, истинският народ нямат история (ще обясня другия път) – те имат Древност и Безупречност, не се занимават с история и исторически неща.

Чуан Дзъ е винаги много скромен – и даже трудно е да го забележиш. Може да е до тебе, и е трудно забележим. Както и да го гледаш, той е Дао – и както трудно се вижда Дао, така трудно е да забележиш и Лао Дзъ, дори и да ти е комшия.

И така, Чуан Дзъ казва:

Това, което е най-нужно, е Непознаваемото.

Ако водите стигнат до небето, Мъдрият човек няма да се удави.

Малкото разбиране е тясно и прибързано; Великото разбиране е обширно и спокойно.

Дори и лудият човек си има Наставник. (Всеки човек си има Наставник.)

Най-доброто постижение е едно: Яснотата. (Яснота – това Дзен, това е Дао Учението, и т.н.)

Има Творец – но няма никаква следа от Него. (Някои търсят следи. Той няма следа. Изглежда, че има следа – нещо е оставено, но то е над следите.)

Никой не е живял по-дълго от мъртвото дете.

Великата Дързост никога не напада.

Ако Пътят е ясно очертан, това не е Дао. Истинският Път е прекрасен, неясен и безкраен. Разбирането свършва тогава, когато се сблъска с Неразбираемото.

Знанието е проблем – само Дао е цялостно.

Колко са смешни мненията, ако не живееш в Дао! (Знаете: думата мнение – друга бедност, тя е подобна и на съмнение: съмнение означава със мнение, т.е. не си с Мъдростта, а с някакво мнение. Разбира се, има и мнения… но това е друга пътека.)

Истински знаещият се основава на Непознатото.

Основният въпрос в Даоизма не се състои в това как да знаеш, а как да бъдеш Дух, как да бъдеш чиста Яснота – а не как да знаеш нещата.

ЧУАН ДЗЪ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Велико е да се домогне човек до Тишината. Що е Тишина? Ако я имаш, то при голяма и силна буря ще имаш в себе си голяма Хармония. (Ето къде е Тишината. При голяма буря, при голям ураган – поздравяваш го, усмихваш се и си влизаш в своята Тишина – мястото на Мъдреците, голямата Хармония.)

Истинският Човек е лишен от самия себе си.

На обществото е невъзможно да се помогне – даже и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото само ще се реформира и ще се преустрои само по себе си.

Когато вървиш с удобни обувки, забравяш, че имаш крака. (Вие знаете: ако вървиш с много тесни обувки, светът става много тесен. Хвърлѝ обувките и… лесна работа!)

Животът ми има граници, но Духът ми няма граници.

Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.

Човекът на Дао живее в Дао, в Пустота, и не се вълнува никога от никакъв Апокалипсис. (Всъщност няма Апокалипсис, ако ти си в Бога. Но ако не си в Бога, той може и дълго време да не дойде – но защо да не се тревожиш? Нали си в ума, нали си човек? Тревожѝ се, трупай тревожене – някога ще си научиш уроците. Всъщност Апокалипсис няма. Това е тържеството на Истината – и някои го очакват с Любов; защото това е срещата с Истината – за по-висока Истина.)

Когато всичко изчезне, къде пребивава Пътят?

Който е постигнал Пътя, никога не спори. Който спори, никога не е постигнал Пътя. (Разбира се: Пътят е като Слънцето, като Истината – нещо безспорно. Такъв човек никой, никога, през никакви времена не може да го въведе в спор. В спора никога не се ражда Истината. И спорещите хора ги вижте дали са Истина – и ще видите, че не са. Истината се ражда в голяма приемственост и навътре по Пътя към Бога.)

Не търсѝ начини да оправиш положението и света: възприеми Пътя на Недеянието, т.е. Чистите действия – и само слушай. Така сред трудностите на света ще чуеш тихата Музика на Дао.

(Ще обясня: Недействието, т.е. Чистото действие – това е скрит Подход: то е действие, което е насочено навътре. Ти може да помогнеш външно на човек, но това не е нещо външно: това е нещо навътре. Този Чист Подход – той привлича Нищото, той привлича Безкрая, и там винаги се чувстваш добре.)

Светът не се нуждае от никакви правила, никакви ритуали и никакви обреди: той се нуждае от Дао, той се нуждае от Бог и от Истината.

(Аз казах в Смешните афоризми сега в София: Дяволът се радва на кръстените хора и чака пак да се кръстят. Нищо няма да им помогне. Кръстене! Може да се кръстят и три пъти! Начинът на отстраняване на Дявола е: Истинен, правилен живот – и нищо друго.)

Чрез Недеянието (Чистото действие) се улавя Дао.

Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Недеянието, т.е. пред Бога. А Недеянието е действие на Дао. (Но някой път човек си мисли, че може да направи действие или може да направи даже добро. Разбира се, светът е загазил от човешко добро и от многобройни доброжелатели.)

(При Даосите няма даже доверие в Словото – доверието е в Чистия Подход към нещата. Там е голямото Доверие – в Недеянието, т.е. Чистото действие, което е непривързано, което е безкористно.)

Дао постига този, който търси Истината докрай. (Много хора са търсили Истината, стигали са донякъде и се отказват – това не е Пътят. Истинският Път на търсенето на Истината е докрай!)

Когато човекът се самоотстрани, той ще познае Дао в себе си.

Културата се твори там, където възприятието е правилно.

Човешката природа е без значение – важно е дали човек ще стане Истинен Човек.

Правилният живот не протича в човешката природа, а вътре в Истинността, в Пустотата.

Човек е велик не заради това, което е направил, а заради това, което не е свършил.

Лао Дзъ и Чуан Дзъ никога не са били за културата, никога не са държали на културата. Много правилно! Те са за Истинността. Те наблягат на Истинността и на Простотата. Културата за тях е бавнодействаща отрова. Те държат на Дао и никога – на културата. Да бъдеш верен на Дао, верен на Истината означава да странстваш в Безкрая, а не в света. А ако не си верен на Истината, ти все ще се буташ и все ще се блъскаш в света.

АУМ

1 септември 2015 г.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

(Първа идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2)

ПОТОПЪТ

(Втора идея за размишление)

ТОЛТЕКИТЕ

Продължение
(Лекция 3)

ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим изцяло за Атлантида.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

Водата е произлязла от дума на Орела – и тази дума е Атл. Ще ви разкажа за тази дума, която е повече от дума. И така, думата Атл (Вода) означава, че Атлантите са били носители на Истинския Живот. За Атланските Жреци това е Древна дума, Древен говор на Орела, т.е. на Безкрая. Това е послание на Орела: Бъдете Истина за другите! От там произлиза после и думата Атланти. Бъдете Истина за другите! Бъдете Вода за другите! И по друг начин казано: Бъдете Живот за другите, за да текат те към своя Източник.

Според Първата раса на Атлантите, Рмоахали (преди сме говорили за тях – Първата раса е една от най-дълбоките на Атлантида), според тях думата Вода означава Обучение за Пътя към Бездната, за Пътя към Безкрая. Те казват: „Да застанеш срещу Водата значи да застанеш срещу Незнайното“.

Между другото, нека да ви кажа, че не е водата, която тече. Водата не тече; това, което тече в нея, е енергията. Ако енергията излезе, реката пресъхва – или изворът пресъхва и го няма. Това, което тече, е слязлата енергия. Ако водата не беше слязла – казват те – съществата щяха да започнат да умират отвътре. Рмоахали казват, че водата е пожертвано перо от Крилото на Орела, т.е. част от Същността на Бога, слязла да води хората. Учителя казва, че думата вода е старинна и произлиза от корена водя, водач – тя води хората. И така: думата Атл, или Вода, е Пратеник на Орела – и тя е нещо, което преустройва лицето на Земята, тя е Велик Майстор.

По времето на Първата подраса на Атлантида делфинът е бил човек пешеходец – но като видял водата, казват Рмоахали (по това време се случва), тази чудна стихия, човекът се опиянил, решил твърдо да заживее във водата и да плува. По-късно Толтеките нарекли делфините Морски хора – и това е наистина така. От милиони години водата е с нас – в нея има нещо от Праезика. В Скрития свят думата Атл означава Течаща Светлина. Но тук, на Земята, водата е по-друго нещо – течаща енергия, и тялото на тази енергия е водата. Външното тяло на тази енергия е водата. Това, което тече във водата, е способността на енергията. Разбира се, има и друга вода – застоялата вода. Но Толтеките казват: „Това е заболялата, болната, омърсената вода: блатото. Но блатото – казват те – това е агонията на водата“.

Рмоахали и Толтеки имали съвсем друг, таен поглед за водата.

Ще обясня. Според Рмоахали Потопът е нещо изключително красиво, защото е завръщане в Крилото на Орела, Мястото на Живота. А според Толтеките – те наричали Потопа Прегръдката на Орела, Часът на Тържеството, Часът на Истината. Наричат го още Прегръдката на Живота. Такъв Подход са имали те, но той идва от тяхната Безупречност. Понеже са се упражнявали хиляди години в Безупречност, те имат съвсем друго възприятие. За тях Потопът не е потоп, понеже имат Безупречност, която пък идва от обучението на Боговете – това означава, че Безупречността ражда друг поглед, друго приемане, друго възприятие. Учителя го нарича (Потопа) просто водно кръщение – огромно водно кръщение, без намеса на земни сили. Работят Висши Сили – и който знае как да посрещне това, се възражда.

И така: всеки Толтек е Древно Сърце, слязло от Водата – Неопетнената Светлина (защото първичното значение е Неопетнена Светлина). Това е мислене, което идва от друг порядък. Тези, които имат погрешен светоглед, те възприемат Потопа като падение и като наказание. Този мироглед ражда безизходица. Но Безупречният вижда другата Реалност: Безупречният открива в себе си виждането, което е част от Бога, понеже Орелът му дава част от Своите Очи. А грешният вижда себе си – той няма друг поглед, не му е даден, няма допълнителни Очи. Само Любовта към Орела дава допълнителни Очи. Той вижда себе си; той вижда, на Атлантски език, митоте – което означава хаосът и безпорядъкът. Понеже така е живял, това е търсил – това вижда. И така: обикновеното виждане е лъжа, то е падението на човека. Казано по друг начин: мъртвите все ще умират, а Безупречните все ще се завръщат.

Според Толтеките обучението в Безупречност е създателят на моста, чрез който се прекосява светът. Преданието за Атлантида е универсално и то винаги ще съществува, защото то е Учение за Безупречност – нещо истинско, към което се стремят само пречистените, само тези, които имат истинска цел и осъзнаване.

Всичко се съхранява в Храма на Чистото Сърце, казват Толтеките: в него има памет за Древни събития, т.е. никаква археология, никакво копане. В това Сърце има скрита памет и трябва само да си спомни.

Ще обясня. Чистото Сърце има памет, по-дълбока от всяка археология: то не рови – то си спомня, то е Жив Храм. Записало е всичко в себе си; но без Безупречност и пълна Чистота на сърцето, за истинска памет не може да се говори – там има други спомени.

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

(Първа идея за размишление)

Както и преди съм ви казвал, това е част от енергията на Черната Атлантида – Четвъртата подраса, Пратуранците. Това е силно място на Черната енергия на Пратуранците. Съществува и реално, и буквално, и мистично – всякак. Това е енергията, която се е отделила от Истината. Тази енергия е прокълната. Ще обясня. Това означава, че тя се завръща в себе си; не ѝ е дадено да върви към Бога, понеже е отрекла Истината: тя се завръща срещу себе си, стоварва се срещу себе си. Тя е самопричиняване на зло върху себе си. Пратуранците са имали демонична смелост – не човешка, а демонична. Но всеки, който се е изправял срещу Истината (както и те), всеки е ставал обречен. Тази паднала енергия, която е и черен вихър, е искала да управлява света и съдбата на хората. Но тази енергия не е познавала Силата. Преди ви обясних разликата между Сила и енергия: енергията е навсякъде – Силата не е, Силата трябва да се призове. Тази енергия не е познавала Силата, която е над нея. Качествата на енергията и на Силата са различни: енергията привлича, тя е магнит; а Силата е пробивна – тя пробива, защото Истината е остра, Истината е остра Сила. И Учителя казва, че падналите Атланти са насочили черния кристал и тази Черна енергия срещу оста на Земята, искали са да унищожат цялата Земя и да я разрушат. И донякъде са успели: Земята е била изместена на 23 градуса. И сърцето също е изместено, казва Учителя, на 23 градуса. Било е по средата и сега е настрани, поради тази огромна Черна енергия. По-късно, когато се явил Потопът, Туранците били ограбени, в тях е влязъл Грабителят, т.нар. „страхът“, защото тогава те видели срещу себе си скритата, невидима, невиждана Мощ, която не очаквали: действал Орелът и ги разрушил. Голямата разрушителна енергия на Туранците била отнета. Една малка част от нея била затворена в триъгълника. Този триъгълник станал един затворен свят, заключен, който приемал в себе си само тези, които са участвали в създаването на черния вихър и черния кристал. Този енергиен вихър, който е силен и в който има мрачна енергия и решителност, според Толтеките е и слаб. Тоест: когато там минават тези, които нямат карма и участие в създаването на Черната енергия, дори и много близко до мястото на вихъра, той не ги докосва. Но тези, които са участвали в създаването на черния вихър и на този кристал, и надалече да минават, и наблизко да минават, Законът на Съдбата и Истината ги привлича и те биват разрушени. От нея не може да се избяга, защото невидимите сили на Орела насочват тези хора и тези кораби, и тези самолети (над 800 и… голямо число е) – насочват се натам, те имат неизбежна участ.

Според Толтеките тази паднала енергия е свързана с изкривеното съзнание – това, което е изгубило Пътя си и равновесието си. И така, този триъгълник се явява чистилище за всички прокълнати същества… А Бермудският триъгълник, като цяло, за радост, е само част от тази малка енергия, защото кристалът не е цял. Но все пак, този Бермудски триъгълник е само една част от гробището на Атлантида.

В архивите има данни за изчезнали над 800 кораба и над 90 самолета, но някои останки са открити, други не са. Учените дават, както винаги, жалки отговори: едните казват – „буря“, други казват – „измислица“; други, малко по-честни, казват – „Тука има някаква аномалия!“. Но тук минават десетки хиляди кораби и за тях няма аномалия, защото те нямат кармична връзка с това Туранско минало.

ТОЛТЕКИТЕ, или Третата подраса на Атлантида – Мъдреците

(Лекция 2)

Толтеките носят най-мощната духовна традиция на човечеството: това е Учението за Безупречност. И който искрено и истински се посвети на това, той придобива Дара на Орела – Ново съзнание, или Нова реалност. Смисълът не е в здравата логика, според Толтеките, а в Безупречността – защото, когато здравата логика се сблъска с Истината, тя става на прах. Когато Безупречността и голямата Пречистеност се сблъскат с Истината, те се сливат с Нея и Тя ги възкресява, въздига ги в Себе Си.

Толтеките казват:

Твоите правилни действия ще ти дадат Окото, което вижда.

Безупречността е острието на развитието. То дава проникване в дълбоките Истини.

По пътя на магията никога не можеш да се домогнеш до истинското решение на своите проблеми и никога не можеш да ги отстраниш. Правилният Път е Безупречността. Това се тренира, постигат се осем степени. Седмата и Осмата степен са подобни на Съзнание Христос, Буда и т.н. Толтеките го наричат Дракон Вълк.

Пътят на Безупречността е този Път, който те прави неуязвим за света.

Малкият тиранин може да бъде за теб човек, събитие, ситуация. Тези малки мъчители са необходимост за самата Безупречност. Когато при голяма трудност имаш приятно чувство, това чувство е вече награда за контрол над себе си.

Нека да ви кажа какво означава контрол, овладяване, овладяване на себе си. Това е съвсем друга система на живот: излизаш от света и влизаш в системата на Бога. Овладяване на себе си означава, че светът вече не може да ти влияе – той е безопасен. Има трудности, но той е безопасен. За тебе има друга Сила, Която бди. Става въпрос за овладяване на мисли, чувства, постъпки, тайни постъпки и т.н. – съвсем друга пътека. Което означава, че светът се състои от неовладени хора в какво ли не отношение: говорим за обикновените, религиозните, полудуховните и т.н. При тежка и много тежка ситуация, да съхраняваш приятно чувство, според Толтеките, това означава да си Ловец на енергия. Те умеят, когато идва голяма трудност в техния живот, тайно да се усмихнат, да я поздравят и да тръгнат честно и достойно срещу нея – такъв е техният Подход: те знаят, че израстват от нея. Безпокойството е същество, лишено от Смисъл. Това са умствените хора, това е умът – той винаги ще се безпокои. Дали ти е уреден животът – няма значение, дали си седнал в удобно кресло – няма значение; щом си в ума, ти винаги ще се безпокоиш. Трудността не е враг на човека; трудността идва, за да стане човекът приятел на себе си. Според Толтеките още: трудността не е враг на човека, но човекът може да стане враг на себе си, ако не я разбере. Да разбереш една трудност означава да уловиш нейната скрита енергия за своето развитие. Не тя да ти ограби енергията – а ти да я уловиш: това е Ловецът на енергия, това е Толтекът.

Според Толтеките външният храм е дом на сенките. Всеки трябва да призове своята Божественост, дори и в най-големия Мрак.

Толтекът може да бъде наблюдател, защото има опорна точка, има Дух в себе си.

Кой е Мъдрец? Те казват: Този, който може да ограби своята тъмнина – това е Мъдрецът.

Само когато станеш Безупречен, можеш да измениш своята съдба. Безупречността отстранява съдбата. Защо? Защото отстранява невежеството. Отстранява всякакво влияние на звезди. Говорил съм за това: защото никой разумен човек не вярва в звезди и хороскопи, а вярва конкретно в Бог и в Истината. Няма време за вторични неща, за отклоняване: той се насочва (както ще говорим след време за числата, че Тайната на Живота е в числото 1, казва Учителя) – голяма съсредоточеност в числото 1, което е Бог.

Толтеките казват:

С всяка правилна дума се улавя чиста енергия. Когато не контролираш думите, заживяваш в падналата реалност, в света. Лошите думи съединяват човека с паразитите и човекът заживява в своето паднало съзнание. Дори това може да му стане естество, но то не е Естеството. Това е съзнание с лошо качество.

В християнството главният паразит се нарича Дяволът – едно и също нещо, просто Толтеките го наричат паразит; на техен език, преди съм ви говорил – Тескатлипока. Думите са различни, идеята е една и съща.

Очистването от паразитите е постоянно бдение над думите. Но има много нечисти думи паразити, които усърдно търсят своите жертви, много натрапчиви думи. Много е просто: написваш си на стената пред тебе думата ИЗКЛЮЧВАНЕ – и ако почнат да те нападат, натискаш туй копче… Или пък, пишеш си: КОНТРОЛ, АБСОЛЮТЕН КОНТРОЛ; или думата БОГ: почваш да си мислиш все повече за Бога и тези натрапчиви думи почват да не издържат – и ако ти си по-упорит от тях, те ще почнат да те напускат. След време, ако това ти стане навик, много-много няма да идват при тебе, защото ти ще се научиш да се съсредоточаваш в Бога. Но както казах, тези паразити търсят своите жертви, най-малката разсеяност, най-малката отпуснатост. Бдителност и Безупречност е това, което отстранява паразитите, защото тази бдителност и Будност те водят в Истината – мястото, от което паразитите бягат. Лошите думи изкривяват нашия път и ограбват нашата енергия; те ограбват Древния ни мироглед и носят погрешен начин на мислене, т.е. болен начин. В нечистите думи са вложени неправилни възгледи, според Толтеките. И така, нечистите думи, или паразитите, ги предават на хората, за да ги провалят. Нечистите думи са образи на старото човечество, наречено Тескатлипока, по друг начин – Дяволът, и по друг начин – илюзията, на християнски език наречено падението: това, което ние наричаме Дървото за познание на Доброто и Злото.

ПОТОПЪТ

(Втора идея за размишление)

Според Толтеките Потопът е спасил развитието. Потопът е слязъл, защото застоят е растял много застрашително: човекът е натрупвал зло, което е трябвало да бъде прекъснато. Говорим за голямо зло – защото едно е да си лош човек, съвсем друго е да тръгнеш по пътя на демонизиране, което е по-лошо от пропаст – много по-лошо, просто, от лош човек. Лошият човек може да стане добър, но за демоните… при демоните това отнема милиони години – тежък, труден път, изключително труден път.

Застоят е растял застрашително. Развитието на интелекта се е оказало, по времето на Атлантида, развитие на безумието. Въобще, интелектът никога не е бил мярка, той не е Духовност – едно спомагателно средство, което може да го ползваш, ако го владееш. Тука имало и даровити Туранци, но Толтеките казват: „Дарбата на нечистия човек е тежко проклятие“.

Всемогъщата Бездна простря Своята Ръка и Великото Бяло Братство потопи Атлантида – и Учителя потвърждава това. Заклинанието на морето и Небесата беше отключено – и Атлантида си отиде. По принцип е имало четири огромни, големи потопа. Гордата Тъмна раса трябваше да си замине, защото нейното падение беше започнало да става голяма зараза, голямо разрушение. Тази раса трябваше да бъде отделена от света. Според Бялото Братство това паднало и надменно човечество не заслужаваше да има гроб и споменания. Те били изпратени в мрачно, агонизиращо състояние в друга част на Бездната, в друга част на водата, наречена празнотата. И Учителя потвърждава: падналите Атланти, специално най-вече Четвъртата подраса, Пратуранците, плюс част от Втората подраса на Атлантида (наричат се Тлаватли, които са имали връзка с марсианците), малка част от тази раса, и най-вече Четвъртата подраса – това са тези, които, казва Учителя, душите им са заключени на дъното на Атлантическия океан и сега са там затворени, не могат да мръднат – докато някога Бог им позволи.

За Толтеките Потопът е бил Тайнство, особено явление, нещо с особен блясък. Но за това е трябвало да имаш друг мироглед – Слънчев поглед. За земните е съвсем друго: Потопът им е отнел част от съзнанието, и то голяма част. Днес тези хора, това човечество паднало се отличава по това, че тази част от съзнанието я няма – затова нямат Будност, затова стават катастрофи, но не това е най-лошото. Най-лошото е да си се отказал да търсиш Бог и Истината, откъдето може да тръгне бавно изправяне. И днес те не помнят нито за Атлантида, нито искат да чуят, нито помнят нейното послание. Според Толтеките тези, които не се обучават в Истината, винаги ще трупат опит в падението и вътре в тях ще бродят тъмни сили.

Рмоахали наричат Потопа Безжалостна Прелест – това е тяхното тълкуване, на Първата раса на Атлантите – Безжалостна Прелест. Толтеките го наричат Тържество на Орела, а за земните това е просто бедствие (те нямат друга гледна точка, нямат мироглед – той им е отнет): той е просто бедствие, какъвто е и техният живот. В така наречения „ужас на Потопа“ Толтеките са онемявали от изумление – това е нещо грандиозно: Орелът слиза и те са знаели, че трябва да Го посрещнат – подобно, както Богомилите на Кладата: изключителен подвиг, духовен подвиг и пълно Отдаване, за да се слееш завинаги с Бога, а не донякъде и половинчато. Половинчатите неща нямат нищо общо с Духовността. Те са виждали нещо от Древната красота, нещо от Древната стихия на водата, която за тях била част от Древната стихия на Орела, т.е. на Бога. Те имали поглед само за Него, но те дълго време били обучавани и затова можели да Го посрещнат и да Го видят правилно. Както Богомилите дълго време са се подготвяли за Кладата – и когато тя идва, е осъществено Велико Единство.

Потопът е поразил всички земни съзнания, но не е докоснал чистия Дух на Толтеките, на Мъдреците. Човечеството и досега е с изгубена част от съзнанието, докато Толтеките са свободни птици: прераждат се като Мъдреци, слизат и се завръщат – за тях няма смърт. Едно слизане – едно завръщане, в което няма смърт: просто слизане и заминаване. Те винаги са се реели в Духа, в Духа на Орела и в Свободата. Толтеките никога не са се интересували от бъдещето – никой Мъдрец не прави тази грешка и затова те са постигнали нещо по-дълбоко: те са се посвещавали на Орела, на самия Бог. Те са се посвещавали на Истината и за тях всичко друго е без значение. Така те са изпреварили бъдещето – и нашите раси, човешките раси, впоследствие не могат да изпреварят, защото няма по-висока степен от Седма и Осма степен, т.е. Дракон Вълк: изключително Чисто Съзнание, което е завръщане и сливане.

ТОЛТЕКИТЕ

Продължение

(Лекция 3)

Толтеките казват: Хората стават предопределени, когато злоупотребяват със своята свобода. (Не че има предопределение – но в момента, в който злоупотребиш, ти вече сам се предопределяш, записваш се.)

Човекът може да се опомни само, казват Толтеките, в съкрушителните моменти на живота, в най-трудните моменти, в скръбта, в мъката – това е шансът на човека да се опомни, това е подарък от Орела. Ако и тогава не се опомни, има нещо безнадеждно, което ще се лекува след много прераждания, някога.

Който иска да промени света, казват Толтеките, ще стане безсилен и ограбен. Никой човек в света няма такава цел, казва Учителя – да променя света. Ти промени своя малък, вътрешен свят – вътрешен; после, външния – каквото стане, то е Божия работа. Променѝ! Учителя казва: „Който иска да управлява хората, да ги владее и да ги променя, не само че косата му ще побелее, но нищо няма да промени“ – но ако промени себе си, Бог ще му даде поглед и ще види, че всичко в света е не точно, а изключително точно и правилно, тъй като Бог ръководи, само една Воля ръководи; и Бог дава на такъв човек да вижда правилно: всяка катастрофа, всяко нещо, без значение дали е деца, и т.н. Няма грешка, тъй като това Съвършенство е огромно. Бог е наистина Съвършен и не става грешка в нито един свят.

При еволюцията ти се развиваш в света на времето, а при развитието – във Вселената на Духа.

Колкото повече практикуваш Безупречност, толкова повече придобиваш в себе си онази особена точка, чрез която наблюдаваш нещата вътре в Реалността.

Толтекът използва всичко, което съществува, за извисяване: и лошите неща, и хубавите неща той ги използва за извисяване, той не си губи времето.

Нечистите думи са грабители на енергията. Човек трябва да знае как да се справя с тези думи, да не им дава ход. Защото изречената дума вече е посегнала на тебе – и щом си я изрекъл, след време тя ще изкривява твои постъпки; тя има власт, понеже думите са живи същества. В момент, в който не искаш, има власт да те изкривява, да постъпваш неправилно и да се чудиш защо така е станало.

Нечистите думи ограбват и здравето, и радостта, и правилното разбиране. Те изкривяват намеренията. Ограбват Будността на човека и неговото осъзнаване – и човекът става външно същество: външно същество, оплетено в заблуждения… А има и случаи, сам Бог не желае да говори на такива същества. Чудя се: има хора, тръгнали да ги спасяват – а Той, Бог, не иска! Такова „спасение“ ще настане, че не е за говорене!

Нечистите думи са паднали учители: по саморазрушение, по неувереност, по колебания, по внушаемост, по агресия, по безволие и по отчаяние – всички тези думи са едно живо, постепенно умиране.

Когато нечистите думи се натрупват, те придобиват власт да изменят поведението на човека, и то често – без неговото знание: просто те го отстраняват.

Нечистите думи са големи разсейватели на енергията – ето защо е важна една голяма самодисциплина, лична самодисциплина, която отделя тези думи, тези паразити от себе си, не ги допуска, т.е., искам да кажа – дори и когато сте предизвикани. Ако имате хора, които ви обиждат, много е приятно! Те идват да ви каляват, те идват да ви направят Дълбока вода. Много е приятно, особено… с каквито и думи да е! Да се учите да им благодарите, да им отговаряте меко, нали – без значение какво говорят и дали половин час ви натрупват с такива думи. Даже – мисля, че съм казвал, пак ще го кажа: Учителя дава да платите на такъв човек 20 – 30 лв., армагани, една торба с почерпка… Половин час, един час – наричам ги тез хора „автомати за плюнки“: цитати, псувни, всичко каквото се сетите; и след време, който и да ви обиди, веднага ще ви избледнее, защото той, тоз човек, така ще ви е затрупал, и като си помислите за него, всичко туй ще е много бедно – нали… И става въпрос, че това е практическо закаляване – ако някой иска. Смятах да го правя преди години, имах такъв приятел, но се оказа, че го разреших и без това. Но иначе е много ценно като упражнение!

Вътре в чистото намерение има ядро от Сила, ядро от Чист Разум, който може да управлява Пътя на човека, и затова човек трябва да съхранява чистите думи. Трябва да е заобиколен от тях, да ги има написани, даже някой път – срещу себе си, да му напомнят; понеже има много духове, както казах, „разсейватели“. Тоз ти внушава едно, почваш да мислиш за земни проблеми – колкото повече мислиш, по-лошо… А когато имаш такова напомняне, то все повече ще ти напомня да се мобилизираш, да се събираш, а не да се разпръскваш.

В Атлантида едно от имената на Живота е Атл, както казах – Вода. Това е едно умение на Любовта и Безупречността да създават Живот в себе си – това означава и Вода. Тази Безупречност е завръщане в Изначалната Вода. В Изначалната Вода живееш, а в другата вода – тя само те поддържа. За Изначалната Вода няма обяснение, а за другата се казва: тя тече, напоява и храни, т.е. – един приятел. А Изначалната Вода е самият Бог, самият Живот. Според Толтеките Изначалната Вода е нашето естество – Изначалната безгрешност, Изначалната Безупречност е нашето естество. И затова ние трябва да се завърнем в Атл, или Атлантида – нашата Родина, нашата Абсолютна Родина, от която са тръгнали тези велики… Там са посветени и Орфей, и Заратустра, и Питагор, и многобройни, многобройни, и Хермес, и т.н. Хермес е бил внук на царя на Атлантида – това е друга история, която ще ви разказвам, когато му дойде времето… Но живели са многобройни Безупречни; част от Боговете също са слезли на Земята… И след време, когато ще говорим за Египет… Учителя казва, че със силата на мисълта те са създали пирамидите. Няма нищо общо с хамалогия и някакво „мъкнене“, което е огромна простотия! Тоест: Жреците, Боговете, събрани с Чистите, издигат материята, тъй като заедно с Орела имат власт. Но хората си продължават да мислят, учените… и да копаят, и мислят, че това е пренасяно. След време ще говорим за това.

Нашата Родина – това е нашата Неизмеримост и това е Древното послание. Тази Атлантида е образ и лице на Великата Необяснимост. Това е Изначалната Родина, Изначалната Вода, от която после е слязла и другата вода. Водата е Изначално състояние на Безкрая – това е друго название на Истинския Живот. Атлантида е име, дадено от Безкрая, а не просто така съставено. Безупречността е също действие от Безкрая – Чисто действие, в което няма примеси, няма его, няма умствени неща. Пътят на Атлантите е бил именно Пътят към Безкрая. Някои мислят, че тез цивилизации са изчезнали и са били разрушени. Нищо подобно! Те са се завърнали в своя Източник. Нищо подобно – с разрушение… няма какво да правят в този умрял свят! Тука движещите се са умрели, умрелите са умрели и т.н. Някой път и туй ще ви обяснявам.

Атлантида е име, дадено от Безкрая. Пътят на Атлантите е бил Пътят към Безкрая – и тези, които са постоянствали в тази Безупречност, те са открили този Път в себе си. Толтеките са търсили Водата, т.е. Атл, Пътеводителя: те са открили, че Безупречността увеличава Безкрая в тях. Наистина е така! Ако си спомняте един от афоризмите на Старците, един от Старците казва (Учителят Мелхория мисля, че беше): Никога не нарушавай Безкрая в себе си! Значи: Никога не постъпвай така, че да обеднееш! Те са увеличавали Безкрая – и сам Безкраят ги е насърчавал в тази Безупречност. На Безупречните Орелът им е давал нещо от Себе Си, нещо от Безкрая. Така Толтеките ставали Орли и можели да прескочат пропастта на света.

ТРЕТОТО КРИЛО НА ОРЕЛА

(Трета идея за размишление)

Толтеките казват: Кое е насъщно важно? Това е срещата с Неведомото. Това означава – говорим само за един малък миг! – истинска, реална среща с Бога. Не говорим за въобразяване, не говорим за халюцинации или илюзия – говорим за натрупана истинска честна жажда и Безупречност, която води до тази среща. Тази среща е изход от човешките предели, изход от света. Само един поглед да ти даде Бог – не два погледа, не дълги разговори. Една дума! Достатъчно е цял живот да работиш за тоз поглед на Бога и за една Негова дума – две думи са много. Убедил съм се: една дума е достатъчна за хиляди години.

След натрупани многобройни изключителни усилия в Безупречност, те се срещнали с Неведомото, Което е наречено Третото Крило на Орела – и така те срещнали и видели неочаквана Светлина (тук става въпрос за Прасветлината: не светлината, която има полюс – тъмнина, а за Прасветлината, която няма сенки); видели неочаквана Светлина и разбрали, че продължителното и чисто търсене на Истината се отплаща със среща и с Покой. От тази среща се ражда Покоят; раждат се Вечност и Безкрайност. Те получили правото да изследват Непознатото. Те били наречени Висши Толтеки, Майстори Дракони (Дракони е друго име на Боговете). Третото Крило е (според Толтеките) най-страшният Източник – Неведомостта, най-Висшата Истина, Абсолютната Истина. За да Я видиш и да можеш да оцелееш, без да умреш, вътре в Духа си, трябва много дълго време да си се подготвял – това се нарича Пречистване, Смирение, Истинолюбие и така нататък – интензивен духовен труд. Затова е важно: многобройни молитви, докато срещнеш Това и можеш да Го понесеш.

Третото Крило е ослепителният Източник – и тука Чистият (пак ще кажа) бива унищожен. Дълго време се е пречиствал, за да бъде унищожен, т.е. тотално изчезва неговото его и той възкръсва в Духа. Познава собствения си Дух, става Свободен Дух, Толтеките го наричат Еекатл – Свободен Вятър. Той бива унищожен, но се разцъфтява. Тука действа унищожението първо, а след него действа Възкресението; а както при Суфите пък действа Фана: т.е. Пълно разтваряне в Него. Щом си се пожертвал за Орела, придобиваш право да възкръснеш в Него. Тука се случва най-великото Сливане. Тука е скрит Древният Порядък, неизвестен за външните светове, защото този Порядък е нещо дълбоко, вътрешно. Бездната е тази Идея, за която Лао Дзъ казва: „Най-трудно се отваря отворена врата!“. Тоест: Истината е винаги тук, но много трудно е да минеш през Нея – трябва да ти е позволено, трябва да си спечелил Доверието. Тогава таз отворена врата виждаш, че е отворена – иначе тя пак е отворена, но за обикновения човек това е стена. Тази отворена врата е Безкраят и е винаги тук, но ти трябва да си стигнал до Висшата Безупречност, за да влезеш в Третото Крило на Орела. Третото Крило е Преизпълненост, която се спуска само във Висшата Безупречност: Войните още я нямат, но те вървят към нея. Тя се намира при Толтеките. Да носиш името Толтек означава (Толтек – става въпрос, Първа, Втора и Трета степен) да си извървял Пътя на Войните и да си влязъл в нови високи степени на Безупречност – т.н. Толтеките, или Майсторите, т.е. Вещите Същества, Вещите Хора. Войните умеят да преследват и да хващат своите чисти възприятия, но Пътят на Толтеките Майстори е друг и е по-дълбок. Те не се хващат за чистото възприятие, защото за тях то не е Тоталната гледна точка. Те умеят да не се хващат дотогава, докато Орелът не ги улови. Но някога и Войните ще станат Майстори и ще разберат това. Ще се откажат от дълбоките Истини, които знаят, за да им даде самият Орел (самият Бог) цялата Истина. Не дълбоки Истини, а цялата Истина. Тогава вече Войните ще станат Майстори Толтеки. Това е Път, това са степени на Пътя: Войнът пътува още в Тайната, но не му е позволено да пътува в Мистерията. Но и светът на Война е много красив, защото той започва да разбира, че всичко около него е Тайна, и той почва да го уважава: камъка, тревичката, животните; и вървейки по този Път, Войнът става все по-смирен и все по-смирен. За Война Разумността е всичко. За Толтека не е така – за Толтека Дълбочината е всичко. Дълбочината е Дракон – много по-дълбока от Разумността. Дълбочината е друга част от Орела. Има Толтеки, които държат на Истинския Живот, но има други Толтеки, които се отказват от това. Забележете! Отказват се от Истинския Живот, прекрачват нещо друго, прекрачват го… Те казват така: Орелът е по-дълбок от Истинския Живот. Казано по друг начин: Бог е по-дълбок от твоя Истински Живот. Бог е по-дълбок и от Юда, и от Христос. Бог е Целта. И те навлизат в Тайната на Орела. Така те получават нещо повече от Истинския Живот – те получават Третото Крило на Орела. Тука най-ниската степен е Блаженство. Само ще ви загатна: един човек, който е станал блажен, съжалява всички хора на удоволствието. Удоволствията са такива бедняци… както и да е!

АУМ

6 октомври 2015 г.

ЗОЛАЙРА

(Лекция 1)

ЗОЛАЙРА – ЩО Е СУФИ?

Продължение
(Първа идея за размишление)

ИБН АРАБИ

(Лекция 2)

ИБН АРАБИ – УЧЕНИЕ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕТО

Продължение
(Втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(Лекция 3)

ИЗ „ДИАМАНТЕНАТА КНИГА“

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

ЗОЛАЙРА

(Лекция 1)

Египетска Суфи, наречена още Отдадената – слязла Божия Светлина. Това е Същество от Вярата на Славата. Когато била осемгодишна, казала: „Господи, нали, като се родих, заедно слязохме на тази Земя?“. Преданието казва, че Бог само ѝ се усмихнал.

На деветгодишна възраст казва: „Аз съм винаги малка поради Величието на Бога. Още от дете си нямах мечти и затова си избрах Чистия Път“.

Забележете тези, които са се посели от миналото, как говорят още от деца и по какъв път вървят.

На 11 години в един разговор майка ѝ казала: „Ние сме семейство“. А тя отговаря: „За какво ми е семейство, ако не съм се оженила за Бога?“. Кратко, ясно – не може да е по-ясно.

По-късно казва: „Не са ми скъпи хората; скъп ми е само Бог“. Това е Първата Заповед на Библията: Любов към Бога; Любов към хората е на второ място. Директно си го казва: „Не са ми скъпи хората…“ – защото, когато ти е скъп само Бог, Той ще те научи правилно да обичаш хората и с мярка. Когато Бог е номер едно – точно това вчера казах на пловдивската група, нали: „Кое е това, което трябва да избягвате?“. Отговорът е на Суфи, на Баязид Бистами, великия Суфи (след Ал-Халладж) – казва: „Това, което трябва да избягвате, са духовните практики“. Забележете: каквито и да са практики. Трябва да се концентрирате само в Бога. Който е концентриран изключително в Бога, той почва да става неспособен на грешки; а който само практикува, но е поставил Бог на второ място, много ще има да практикува всякакви практики – но най-същественото нещо е Бог. Такъв е Пътят на Суфизма и затова ви говоря отдавна за него.

„Светът – казва още от дете – никога не е бил мой водач; той никога не знае къде отива. Истината е моят Водител.“

Често казвала: „Господи, позволи ми да страдам, за да не Те изгубя“. Тука говорим все за детската възраст, когато е била малко момиченце. „Позволи ми да страдам, за да не Те изгубя.“

„Бедността – казва – ме извиси, страданието ме благослови, а мъката ме освети.“ Ето как приема Дълбоката Душа нещата.

И така, Мъдростта на Золайра:

Скръбта ме научи да летя.

От страданието се раждат тайни цветя.

Чистият няма нужда от религия – той си е у дома, той живее в Бога. (Наистина няма нужда от религия. Няма нищо общо със Страшния Съд! Човек, който живее в Бога, нито мисли за бъдеще, нито за „Страшен Съд“ – той няма нужда от тез неща.)

Чистият действа като Истината.

Молитвата натрупва силата на полета в Духа.

Който познава Истината, познава и Нейния Господар.

Скръбта ме радва, защото ми носи Дълбочина, която никога не виждам в радостта.

Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му.

Който е придобил Единство с Истината, светът не може да му влияе.

Помогни на злото с добро, защото злото е бедно.

Скърбя за тези, които се радват на живота. (Наистина: трябва да се радват на Бога и на Неговия Замисъл, на Неговата Воля, а не на живота.) Чистата радост не идва от живота, а от познаването на Бога.

Не отключвай себе си, преди да си станал Храм.

Който е погребал себе си, той е съживил Бога. Който е съживил Бога, той е погребал себе си.

Който живее със себе си, живее в килия. Който живее с Бога, живее в Свободата си.

Който обича Бога, диша Вдъхновение.

Молитвата е постепенно изцеление на натрупаното старо, неправилно мислене. (Тоест – изцеление от злото.)

Бог се търси до Сливане; другото търсене не е истинско, то е болното търсене.

В радостта се провалих, но в скръбта израснах.

Който се грижи много за Истината, Тя му дава решенията.

Ако злото изпие цялото море, то пак ще остане жадно.

Лъжата сее празнота и отчаяние. Лъжата е крадец на душа.

Що е безумен стремеж към Истината? Това значи Бог да те е погледнал. (Мога да го кажа по друг начин: кой е белегът, че Бог те обича? Знакът – това е силният, искрен човешки стремеж към Бога, към Истината. Това е мярка, че Бог те е обикнал.)

Трагедията на този свят е неговото лечение. (Тоест: само трагедията може да… бавно, и то – бавно…)

(Сещам се само за бежанците, без да влизам в подробности, защото Истината е пак опасна, както атомната бомба… Това са същества, които са изоставили Бога и Същността си, изоставили са истинската Родина и търсят някаква друга, смешна родина, т.е. съвсем неправилно. И Бог се чуди какво ли да направи, дори използва ислямски тероризъм, само и само да ги събуди – да тръгнат да търсят истинската Родина. И отново е много трудно, защото, който е заспал, е заспал. А истинската Родина, нали… Например: една жена обеща да търси Бог, да си посвети живота на Бог и на Истината – и много лесно… Една възрастна жена прие тази от бежанците и живеят като майка и дъщеря. Искам да кажа: Бог има пътека за всяка Душа, ако тя се определи твърдо в Истината. Иначе ще скитат къде ли не и няма да си намерят място – нито в тоз свят, нито в която и да е държава, нито в Оня свят. Много е елементарно и… Казвам ви това, защото се говорят там много общи приказки… Но който е изпуснал Същността и е изпъдил Бога, много ще има да скита. Бог го кара да скита. Той ще го разиграва, докато някога се научи какво да търси, как да го търси и да го търси по правилния начин. Така, за малко само се отклоних.)

Ако имаш Бог в себе си, ти ще управляваш събитията на своя живот.

За да познаеш Тайната на Живота, трябва да станеш Правилният човек.

Бедността е дар за извисяване – не е наказание. (Това е дар за извисяване, защото, който е в Единство с Бога, бедността не е никакъв проблем за него, нито богатството – защото той е Правилният човек.)

Срещнал един дявол Золайра и ѝ казал: „Може ли да повървя с тебе?“. Тя му казала: „Повърви“. Повървели и дяволът ѝ казал: „Олеле, по какъв погрешен път си тръгнала! За мене е по-хубаво да се обеся!“. И я попитал: „Ти други пътища не знаеш ли?“. Золайра му казала: „Другите пътища ги изгубих!“.

Страданието те благославя – казва Золайра – не го разваляй. Страданието те благославя. (И Учителя казва: „Това е привилегия!“. Дошла е да ти помогне да се събудиш, за да не влезеш в мрачния демонизъм и в голямата тъмнина.) Страданието е Свещено Писание – казва тя, – а Любовта е царуващата Сила.

ЗОЛАЙРА – ЩО Е СУФИ?

Продължение

(Първа идея за размишление)

Суфи е съживител на Бога в себе си.

Суфи се качва при Бога по моста от Светлина.

Суфи има строга бдителност: той не вижда света, той вижда само Бога. (Това означава голяма концентрация. Чували сте за ловеца на елени, който не виждал гората – така гонел елена… Това е концентрация, това е преследване на целта – няма гора.)

Суфи не чака Спасител, защото се е спасил от себе си.

Суфи е изпреварил живота, защото е умрял преди смъртта си.

Суфи е лишение: Суфи е човек, лишен от света. Суфи не вижда света, защото прекалено се е загледал в Бога.

За Суфи Смирението е Светилище.

Суфи е алчен за Бога – и то, толкова алчен, че ако има замък, не го вижда; ако има богатство, не го вижда.

Срещата с един Суфи е разговор с Бога.

Когато земните хора ме гледат, обеднявам. Когато ме видя един Суфи (тук Золайра има предвид Зун-Нун Мисри, за който съм ви говорил, друг египетски Суфи) – когато ме видя Зун, той не ме погледна; и оттогава все съм вдъхновена.

Суфи е богат с Бога – а дали живее в мизерия, или в дворец, все му е едно.

Суфи е пленник на Бога и така е влязъл в Бога, че не може да излезе.

Суфи умее да вижда само Бога; а дали ще вижда човека, детето, цветята, небето, наводненията, камъка или джамията – не е сигурно. Те може да са до него, но не е сигурно дали ще ги види – толкова се е загледал в Бога.

В Суфи няма свят: мястото на света е заето изцяло от Бога.

Дяволите обикалят около Суфи, но не пада и троха за тях.

Суфи не ходи в джамия – самият той е станал Храм, за какво му е джамия. Той е станал Храм на Бога. Суфи не е джамия; Суфи е Свобода. Суфи е Свобода в тяло – докато си отиде и стане Свобода без тяло.

Суфи е съкровище, което не се смесва със света.

Суфи пие Бога, а благодари на Водата.

Един човек попитал Золайра, казал ѝ: „Имам много проблеми!“. А тя му казала: „Че защо си се родил тогава? Човек е роден да разбере Бога, а не света и проблемите“.

Казва още: Посрещнах празника на смъртта с дълбок поклон.

ИБН АРАБИ

(Лекция 2)