Елеазар Хараш

ИСТИНАТА ПРЕВЪЗХОЖДА БЪДЕЩЕТО

Окултни лекции,
държани в градовете Варна, София, Бургас и Русе през 2015 г.

Варна, 2016 г.

Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.

ПРЕДГОВОР

Мъдрецът не търси Истината – той я създава.

В Истината е последната дума.

Истината изпепелява времето.

За какво ти е Библията, ако нямаш чисто сърце? За какво ти е разбиране, ако нямаш Истината в себе си?

Който може да влиза в Светилището на Бога, може да разреши всеки въпрос.

Който има Истината в себе си, той може да кондензира своя Дух и да образува Бог в себе си. Изрекох ви тайна.

Настоящето не означава, че ти си тук. Тук е само Бог.

Свещта угасва, Любовта – никога.

Не е важно дали си в настоящето, а дали си в Бога, дали си в Истината.

Който е тръгнал да търси богатството, той вече се разорява, но късно ще разбере това – в следващото прераждане.

Ако живееш в Истината, има ли значение какво казва светът?

Имаш ли Истинност, вече си богат. Имаш ли Мъдрост, ето покоя.

Ето ви една Истина: Концентрация в Бога и никога върху проблемите.

Ти не можеш да владееш Истината, но можеш да ѝ позволиш да те владее.

Любовта Го търси,

Мъдростта Го докосва,

Истината се слива с Него.

Ако Бог не иска да те излекува, всички лекари, лечители и лекарства стават безпомощни и безсмислени.

Любовта към Бога е истинското лекарство.

Там, където Бог Го няма, всичко е провал – дори и успехът.

Без Бога никой не може да управлява себе си.

Който търси Истината, сам Бог ще го обучава.

Любовта е невъзможност да правиш зло.

Мъдрият има движение, по-бързо от мисълта.

Смирението е мистично евангелие.

Истинният човек може да сгъстява Бога в себе си.

Истината е моят храм, другите храмове съм ги погребал.

Елеазар Хараш
Декември, 2015 г.

АУМ

7 април 2015 г.

КУЧЕТО

(Лекция 1)

СОКОЛЪТ

(Първа идея за размишление)

КОТКАТА

(Лекция 2)

МАЙМУНАТА

(Втора идея за размишление)

ПЧЕЛАТА И ЦВЕТЯТА

(Лекция 3)

ВЪЛКЪТ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за животните. Изцяло за животните – както Учителя ги нарича, нашите малки братя.

КУЧЕТО

(Лекция 1)

Главните неща са дадени от Учителя: то е в основата на тези лекции и след време – на Златната книга за нашите малки братя.

Кучето е боец; котката е мъдрец.

Кучето търси и усеща; котката чака и прониква.

Кучето помага; котката може и да спасява.

Котката може да сгъстява в очите си много силни Духове – затова в Египет са я наричали Пазител.

Кучето е приятел. За котката е трудно да се каже приятел, защото в нея има една независимост – дори и при приятелството, тази независимост си остава. Подобно е и при вълка.

Кучето е игриво и не се владее. Котката е стар владетел и затова в миналото котките са ни спасили от народа на мишките. Котката е стар, владеещ себе си Дух – и затова в нея е много трудно да влезе бесен дух със силна воля: влиза, но е много трудно. (Ще обясним после защо влиза.)

Този силен дух, който по-често влиза в кучетата, хората го наричат „бесен“ – но това са стари, зли духове, които са определени врагове на определени хора: използват кучето, да ухапят човека, който им е враг, и после кучето съжалява. Защото то няма такава силна воля – да отстрани тази намесена силна воля. (То е подобно, както змия иска да те ухапе. Ще говорим и за змиите след време, и за паяците, и т.н. Натрупаната отрова е натрупана омраза – и колкото по-голяма е отровата, по-голяма е омразата; но знам един случай, където една тежко отровна змия ухапала свещеник – и змията умряла. Опасна работа!) Хапят определени хора – и ги хапят злобно поради старата си омраза към тях. Както казах, кучетата съжаляват за това, защото са били насилени.

Такъв зъл дух, поиска ли, лесно влиза в кучето; а пък в крокодила – той си е все там: все едно си е в дома. Но в котката, макар и да се е случвало, даже и в Древните котки – там е било много рядко. В агне е невъзможно: такъв дух не може да влезе в агне и в гълъб.

Кучето си почива, а котката е блажена.

Между човека и кучето могат да се създадат много тънки връзки – особено когато между тях има невидим Приятел. Ако едно куче те спасява от голямо човешко пропадане в живота, това е подадена ръка от невидим Приятел, който влиза в кучето.

Кучето има вяра в човека – и Слава на Бога, че тази вяра не е църковна.

Учителя казва: „Кучето обича човека, защото от миналото има дълг към него – затова сега се ражда като приятел“.

В един труден, че и безумен свят, едно вярно куче да те обича, си е голяма подкрепа. Така многобройни кучета и котки в света спасяват човека от много дълбоко падение.

Ние гледаме на животните като на несъвършени създания, но те много често ни укрепват в Пътя. Знам многобройни случаи, когато котки и кучета са спасявали хора – особено котки. Включително от самоубийство! Единият случай – една сестра казва: „Така ме погледна – чудела се как да се самоубие – така ме погледна, че забравих всичко. Никога няма да забравя този поглед“. Разбира се, котката умее да се концентрира. А какво означава концентрация? Сгъстен Дух. При свръхконцентрация човекът вече не е тяло, не е ум, а е чист Дух: това е силата на концентрацията – когато е правилна.

Тези кучета са друг стар народ, който е допуснат да бъде близко до нас. Често кучетата имат в себе си неща – качества, чувства – с които те ни превъзхождат.

И Учителя казва: „Ако кучето не беше потребно за човека, то нямаше да бъде създадено“.

Когато някои хора тежко са ти въздействали, достатъчно е да прибегнеш близо до радостта на своето кученце.

Виждал съм такива кученца: едни малки, не се сещам каква е породата. Имах един приятел в София, астролог: тъй нареченият „астрологът на Бойко“ – Лещански, много добър приятел. Той имаше едно такова кученце, което създаваше постоянна радост. Не може да се спре да се радва… но те са рядка порода – и наистина могат да спасят човека от тежки, други човешки въздействия. Ако се прибереш при такова кученце, тази радост разрежда всичко, защото е естествена и е приятелска: влязла е в този дом, т.е. невидим Приятел е допуснал това.

Игривото кученце е голям запас от чиста радост: тази радост е непробиваема. Тя е твоя Тайна врата, през която можеш да влезеш. Едно игриво малко кученце не позволява на човека да се увлича дълго в разрушителни емоции. То е подадена ръка – пак напомням: от невидимия Приятел. Човек трябва да осъзнае, че общува не само с кучето, а и с напреднал Дух, който влиза в това куче: той е решаващият. Този невидим Приятел те е поставил близо до себе си, за да откриеш пътя си към него – а зад тоз невидим Приятел, скрит пък е Бог. Този невидим Приятел в кучето ограбва твоята печал и с това той те отделя от голямата пропаст на човешката трагедия и падение. Този невидим Приятел се разхожда с тебе, ти даже не го виждаш. Ти мислиш, че се разхождаш с кучето – той се разхожда с тебе: той влиза в твоето куче, той влиза в твоите мисли и чувства, за да те научи да пътешестваш в себе си и в него. Кучето е повече невидим Приятел, отколкото видим – но човекът невинаги осъзнава това.

Учителя казва: „Кучето издържа на студ, защото има двойна енергия“ – т.е. „облечено“ е добре. Казано по друг начин: силна дреха. Когато имаш такава силна енергия, може и с тънки дрехи в студеното да ти е добре – затова и кучето издържа. Когато нямаш тази енергия, обличаш се много, но пак ти е студено.

Истинското приятелство на Земята е частица от друго Вечно Приятелство. Ние – хората и животните – сме станали приятели: т.е. ние сме същества от една друга, казва Учителя, Скрита Вселена.

Без кучето, без този видимо-невидим Приятел, човешката еволюция би слязла много по-надолу.

СОКОЛЪТ

(Първа идея за размишление)

Птиците са същества, които са превърнали силите си в криле.

Учителя казва: „Птиците ги е страх от сокола. Той влияе магически. Той е толкова бърз, че може да изненадва“.

И Учителя разказва случка с около две хиляди врабчета, които, както си пеели и се радвали, изведнъж замлъкнали. И Учителя обяснява защо: явил се е соколът, и те са се наредили като ученици.

И Учителя обяснява още: „Един човек не може да произведе такова влияние. Аз на тези птиченца не можах да произведа – казва Учителя – впечатление“.

Това е соколът: силна, бърза, смела енергия, наречена птица – наречена сокол. Енергията му пронизва въздуха: страховит полет с изключителна концентрация. Най-бързата птица в света: много често стига 320 – 340 км/ч, но рекордът е 389 км/ч (засечен). Това се определя от различните духове, които се вселяват в сокола.

Соколът е останка от Висша Раса: от Войни, които са пропаднали, както и орелът (преди ви говорих), защото са превърнали енергията си в хищническа. И затова отдавна соколът няма смях в сърцето си. Останала е само бързината – като спомен: и като наказание, и като награда.

Соколът е победител – но победител, който не е победил себе си. Бързината отвън му е изключителна, но отвътре е смърт.

Соколът има много силни очи, защото в очите си е събрал, подобно на котката, много енергия.

Някога в своето минало той е бил разумен и вдъхновен – бил е даже Войн: героична птица, изключителен Тотем; но когато станал хищник, вдъхновението го напуснало и му останала само бързината. Учителя казва: „Бог не е пожелал да му отнеме бързината, за да не се погуби той и да не се отчае“ – да не се погуби той в отчаяние. Това означава, че енергията е живот, но не е вдъхновение. (В случая със сокола.)

Според Учителя соколът ще израсне точно поради това, което му е отнето – а не от енергията. След време този Войн ще преосмисли всичко. Енергията е важен двигател – но това не означава още Висша Разумност. В енергията може да слезе бързината – но в Разумността влиза и слиза само Висшият свят.

Освен това, Учителя казва: „Има една интензивна сила, за която ние нямаме понятие – но тя си остава скрита, тя е отвъд бързината“.

Енергията е увереност, радост, даже и вид изобилие – но това не е още истинският Път. Соколът е бърза енергия – дори, в известен смисъл, овладяна енергия; но тази енергия не е одухотворена.

Някога Бог ще го повика, и тогава той ще лети – не във въздуха и не в сътвореното, а в Етера, в Безкрая.

Учителя казва: „Животът на сокола е изопачен, защото, когато е попаднал в тежки условия, той не е устоял на своите идеи“.

КОТКАТА

(Лекция 2)

Учителя казва: „Който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Животните са често много по-умни – и те не стоят (в случая – за котката) по четири часа в кухнята“.

Ако много обичаш едно животно, то съдържа в себе си много важен урок за тебе: конкретен урок, конкретна поука, точно качество, което ти трябва. Това животно или птица е част от твоя Път, който трябва да те преобрази, който трябва да преобрази целия ти живот. (Говоря, когато имаш особена и специална любов към някакво животно или птица.) Връзката с едно животно е връзка със строго определено Древно чувство.

„За да имат някои хора нормален живот – казва Учителя, – те трябва да живеят с животни“.

И така: котката.

Учителя казва: „Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира“. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира.

„Здравословна е котката – и като дойде, тя пъди болестите“.

„Котката е голям математик.“ (Без да учи в училища – няма нужда!) „Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.

Има ли право котката да яде мишката?

Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.

(Както по-нататък казва, че и вълкът има право да яде – ще видим защо.)

Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите ѝ прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.

И Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката като Буда, статуя“ – става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност. „Мишката – казва – тя обича движението“: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и започва да не се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.

Тотална Неподвижност! Неподвижността е преди Сътворението. Котката, Древната котка, е учила Неподвижността и Нищото в Древността – и затова в Древността тя е била изпратена да се справи (преди съм ви говорил) с народа на мишките. Даже човечеството е било в ужас – но тези Древни същества, много тренирани, са успели да се справят с този тежък народ.

И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Неподвижността. Мишката е светът – земното, светското начало. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.

Днес казах в един разговор – защото от много години съм срещал най-различни школи, идват при мен на лекциите, най-различни медитатори… много е просто: Ако ти си вътре в Истината, за какво ти е медитацията? Тя е толкова непотребна! Макар че след време ще ви изнеса пак лекция за медитация – но то е за по-ниските нива на съзнание. Ако ти си в Истината, медитацията е ненужна. Ако ти пък не си в Истината, какво ще медитираш? Значи, нещо друго трябва да се постигне, за да е медитацията намясто. Нагледах се на големи медитатори, които даже изнасят лекции за медитация – и не знаят какво е медитация. Но разбира се, да са живи и здрави!

Учителя казва: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът ѝ, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди“. Тя си знае Пътя, тя е непривързана – тя умее да преодолява човека.

Дори котката може да накара много беден човек да се грижи за нея: такова излъчване му прави, че беднякът си загубва ума по нея. Почват да ходят заедно – и почва грижа за нея. Понякога може да се грижи бедният човек цял живот за нея: каквото реши котката. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.

„Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не ѝ е нужна по всяко време – а само когато запасът ѝ е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия ѝ трябва.

Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима.

Котката вижда и денем, и нощем.

Когато котката спи, нейните уши не спят.

Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая.

Ще обясня. В Неподвижността има вложени Тайнствени Първични сили, които движението не познава – защото движението е вторично. Първо е била Неподвижността и после се е явило движението и сътворението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността, защото движението е сътворено, а Неподвижността е Първична и Несътворена.

Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.

Учителя казва: „Котката е живяла между Висши невидими сили – и оттука тя си е изработила един Свещен поглед“. В Древното си минало котката много е обичала този Древен Разум – и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в Нищото до изчезване, до пълно изчезване.

МАЙМУНАТА

(Втора идея за размишление)

Учителя казва: „Маймуните са хора, изостанали в своето развитие“. Хора – човешки души, изостанали в своето развитие. Те не са могли да се издигнат в развитието си – те са останали назад.

И казва Учителя: „Окултната наука поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички онези единици – казва Учителя, – които са минавали по пътя на развитието си и са се спънали, един ден те са се видоизменили и са станали маймуни“.

„Маймуните – това са недоразвити хора.“ Разбира се, този въпрос си има и хубава страна. Недоразвити хора!

„Така седи въпросът. Днес те са недоразвити, в тяхната еволюция има застой. Но при по-благоприятни условия – които ще им се дадат след време – те ще се развият. В далечно бъдеще има надежда за тях. Като дойде време да се въплътят като хора, те ще подемат своето развитие.“

„Аз считам, че маймуните са хубави диаманти, но нешлифовани. Те са се отказали от Душата си и не са искали да ползват Душата си – затова те са били лишени от нея. Те не са оценили Душата и затова са слезли надолу. Те са се отрекли от развитието и затова са провалили се хора“ – т.е. провалени хора. Но няма ли и сега много хора провалени?

И така, Учителя казва: „Днес има много хора, които са кандидати за животни, и много животни – кандидати за хора“. Маймуните не са животинско царство, а провалено човечество – провалено човешко мислене.

И казва Учителя: „Вие казвате: „Облечени са в козина“. Но тия маймуни са бъдещи хора. Те бавно се приготвят за хора в горите – и сега те са съхранени, защото горите не са толкова покварени, както градовете“.

Ще обясня: тука те повече се съхраняват; а другото хубаво нещо е, че те не са в тяло на крокодили. Там оправията е прекалено трудна. Няма нахранен крокодил – нещо страшно! И като спи, и като не спи, и като е жив, и като е умрял – все е гладен. Някои казват: „Това е преуспяло същество от милиони години“. Никакво преуспяване! Но там са други уроци, други неща.

Учителя казва: „Маймуните са изостанали, но те чакат своето време. Има нещо, което липсва на маймуната, но на човека му липсват много повече неща. В маймуните има и нещо благородно“. Тези забулени хора няма да бъдат винаги в застой. Засега те имат свободна енергия, но нямат Път: Пътят им е отнет, за да могат те бавно да се подготвят в съзнанието си за дългия път към разума. Сега тяхната енергия е свободна и играеща. Те са предпазени същества – засега те нямат истинска реалност, а само енергия и възприятия. Те са в междинно време, когато за тях ще бъде отключен Тайният вход към развитието.

ПЧЕЛАТА И ЦВЕТЯТА

(Лекция 3)

В пчелите е скрита Мистична идея за живота на човечеството. Пчелите разказват Древна история, те разказват Пътя; а Пътят е завръщане в Блаженството – друго име на меда. В духовен план медът е Блаженство. Медът е формирана, чиста енергия – тоест, казано по друг начин: Истинското Знание, само по себе си, е чист мед. Всеки трябва да намери меда в себе си – всеки трябва да намери Истинското Знание в себе си.

Пчелите са разбрали, че само чрез Жертвата има развитие в Духовните светове.

И Учителя казва: „Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години“. Земните, обикновените хора, които хабер си нямат, казват: „Някакъв инстинкт“. Учителя казва: „Инстинктът е не само скрит разум, а в случая – възходящ, Висш Разум“. Защото и светецът, и Мъдрецът не могат да направят мед: не могат да го видят в цветето, не могат да го извадят – могат само да го ядат. Никой човек не може да направи това, което пчелата прави, защото това е Тайна наука и голямо изкуство – голяма точност, голямо Духовно изкуство.

Преди време ви бях казал: в Атлантида са ги наричали, пак ще повторя: Сари. Имали са Тайно учение и са се чудели как да го скрият – и са го превърнали в мед.

Пчелата и цветята образуват заедно цялост – андрогинна, Изначална основа. Те са нещо неделимо.

Пчелите летят по повеля на Бархишадите, Боговете – Първата Слънчева раса. Те служат на тях и вървят по пътя си към тях – Първата, най-Висша раса.

Пчелите правят меда чрез Тайнство: чрез Тайната, Божия и скрита Воля.

Мохамед казва: „Бог ги е научил“. Чрез Свои невидими сили, Той ги е научил как да общуват Тайно с Душата на цветята.

А обикновените хора, както ви казах, говорят само за „някакъв инстинкт“.

Казвал съм ви за златната мисъл от Учителя, Дзен мисълта – понеже много я обичам, пак ще я повторя: „Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед от него. Кой е най-умният?“. Веднага става ясно кой е най-умният…

Пчелите в Египет са били наричани Събирачи на Слънцето. Никога не са ги наричали насекоми, а Същества – и не само това. В Древен Египет казват: Свещени Същества.

Освен това пчелите са Хранители и Пазители на Тайно знание, защото медът е Духовно дело, а не човешко дело. На друго ниво, както казах, медът – това е постигнатото Блаженство. Не щастие – обяснявал съм ви и защо щастието е наказание – говорим за Блаженство.

Медът се предава от пчелите като традиция от една Древна и скрита Мъдрост. Самите пчели са само носители на тази Слънчева Мъдрост. Пчелите служат на този Висш свят, на тази Висока Мъдрост на Бархишадите – Първата Слънчева раса, но те още не му принадлежат, те само се подготвят. Те бавно и постепенно се подготвят за Света на Боговете.

Когато говорим за инстинкт при пчелите, говорим за една Прастара Същност на Разума: Прастара, скрита Същност на Разума. И именно този Разум произвежда меда – първичната енергия от себе си; т.е. медът – това е първичната енергия, която те произвеждат от себе си; т.е. Разумът има способност да вселява енергия – затова тази храна е изключителна и в Египет са го наричали меден хляб, пчелен хляб.

Освен това медът е Светлина. Пчелите се молят… В Древен Египет казват: Пред всяко цвете – като пред Храм от Светлина – става въпрос за Висок Подход. Пчелите си имат своя Мистичен танц, който е скрит култ към Живота. В Древен Египет и в Индия това е било наричано Свещено Същество. Пчелите са част от Тайния План на Битието. Те са Духовна цивилизация, Духовен народ – труден за разбиране, както Богомилите. Те са се домогнали до чистото Духовно знание – разбира се, то им е било позволено. Например мухата нищо не може да извади от цветето: нищо не може да види, нищо не може да извади. За нея цветето е затворена врата. Мухите, бръмбарите, пеперудите отиват при цветята с енергия; пчелата отива при цветята с Любовта си: това е съвсем друг Подход.

Древните казват: „Пчелите са спътници на Висши Същества“. За жреците в Египет медът никога не е бил земна храна. Медът е бил храна на неземния, скрития Живот в човека.

Жреците казват: „Ако ги нямаше пчелите, цветята щяха да бъдат много тъжни“. Пчелите се упоявали от Мистиката на цветето, защото те разбират Живота като Жертва и като Мистика.

За учените пчелите са зоология, биология, някаква загадка – и в много от книгите се пише там как да се използват пчелите. Но те не виждат Истината в тях. И така изглежда, че те са зоология и някаква биология. Но те са от Духовен род – и те си имат свой Таен живот и свое Тайно съзнание. И те не са загадка, а са Тайна. Загадката може да бъде разгадана, а Тайната – не, и то дори когато е позната. Можеш да познаеш Тайната, но тя пак си остава Тайна.

Учителя отива още по-дълбоко, казва: „Пчелата не е направила меда – цветята го направиха“.

Но има нещо в скритата Природа, което е по-дълбоко и от цветята – защото Учителя казва: „Медът съществуваше извън цветята, извън пчелите. Медът дойде от едно скрито Духовно ухание – Тайното ухание на Духовния свят, на Чистия свят“. Много по-късно той слиза – той е предшестващият. Той слиза надолу, ограничава се и се превръща в мед. „После слезе – казва Учителя, – скри се в цветята и от там се скри в меда“.

ВЪЛКЪТ

(Трета идея за размишление)

Учителя казва: „Вълкът е от съвсем друга епоха – Сатурнова епоха. Вълкът е станал вълк, когато планетата Сатурн е царувала. Вълкът е едно същество на тъмния живот. Той е създаден, когато е имало голяма тъмнина в света“. (Разбира се, има и хубави страни.)

„Вълците са закъснели хора в своята еволюция – но ако вълкът стане приятел на някой човек, той е готов на изключителни жертви“. Има няколко такива примера – изключителни жертви!

Казва Учителя: „Привърже ли се към някой човек, приключва се с вълчата му природа“. Привърже ли се, казва, става куче – става пазач на овцете. Всички вълци, които са се привързали, са станали кучета. Иначе са останали другите независими.

Освен това, вълкът е смелост, храброст и огромна ненаситност; същевременно – и зло, и хаос: понякога са го наричали и дявол. Понякога – благородство. Което означава, че по много неща той прилича на човека. Разбира се, Учителя казва, че има случаи, когато дави много овце, без да иска да ги яде. Това е една стара негова слабост, която той продължава да изплаща, когато вие към Луната, поради старата изгубена Мъдрост. Вълчият вой е много проточен и зловещ, защото той е изгубил нещо от Същността си, нещо от вътрешността си. И сега вие – и с това той се е самонаказал.

И казва Учителя: „Вълкът е изгубил връзката си със скритата Природа“. И затова никога няма да видиш вълк, който да си вдига опашката нагоре и опашката му да се радва. Никога той не маха от радост. И така, в този вой на вълка има крещящо отчаяние – много див гняв, натрупан гняв. Тука има едно диво ридание – и при определени ситуации този див вой може да ограби, да прониже и да вцепени човека и различни видове разуми: може да ги парализира. Това е особено излъчване, подобно на индианския вик или на „Кияй!“ в бойните изкуства – защото излиза от дълбините на нещо загубено: нещо, което напомня за себе си. Това ридание има силата да пронизва и разум, дори и понякога – душа. В този вой има огромна болка, голямо стенание, голяма закана и ярост, голяма сила и голямо Тайнство. Това, което е много хубаво във вълка, е, че той може да оцелява в голяма самота – и затова той често е самотник.

Според Учителя някога енергията на вълка е била и Светлина, и Тайнство. Друга е била, казва Учителя, вълчата Душа. Но тогава тя е възприемала Светлината – а сега ловува, за да може да си върне нещо от Светлината; но понеже методът е погрешен, Светлината не идва. Защото не можеш да крадеш от другите енергия, живот и Светлина и да искаш да я вземеш по този начин.

Накратко ще кажа, без да… така, надълго, две мои срещи с вълците в гората. Дълбоко преживяване, дълбоко опасни – особено втората среща. То беше нещо като среща с вихър. Тотално енергийно въздействие: нещо много силно, много неразгадаемо. Нещо като среща с боен дух – целият вълк беше станал атака.

Първата ми среща беше с един вълк, около 15 минути: мисъл срещу мисъл, енергия срещу енергия, и накрая – поток от молитви… и след около 15 минути избяга. Тежка борба, но…

Втория случай никога няма да го забравя: три вълка. Не съм виждал такива едри вълци, никога на живо – признавам си, видях се в чудо. Не си спомням дали си забравих името, но иначе много неща забравих – признавам си, че нямах страх, но някакъв лек трепет. Бяха три тотални, силни същества. Крачеха в крачка като войници; на около 30 метра тръгнаха към мене, нададоха един вик и вой, който не мога да го обясня, никога няма да го забравя, който преведено беше: „Ще те разкъсаме“ – няма разговори, няма коментари, няма нищо. Понеже бях тренирал много упражнения в концентрация и свръхконцентрация, мога да кажа с чиста съвест – милиони… Първо влязох в концентрация, после – в свръхконцентрация, т.е. поглъщаща концентрация. Изчезна гората, изчезнаха вълците, изчезна земята, небето, водата – всичко. Останахме само аз, Бог и Учителя. После, така мога да го кажа: свестих се, погледнах, изгледаха ме много сурово, обърнаха се кръгом и изчезнаха, сякаш никога не са идвали. Не се сещам даже дали благодарих, защото доста време бях в… така… и в Невидимия свят, и във видимия… както и да е. Никога няма да забравя тази атака: нещо рядко, нещо много силно.

Спомням си, един овчарин, и той ми разказа една случка: много силен вълк – а той си пази овцете, има една сопа. Каза: „Ако я хвърля, дали ще го уцеля – после какво ще стане?“. Прав е. Никога не носех и малка пръчка, защото това е капан. Туй означава да си изоставил Бог и Словото и да разчиташ на някакво външно оръжие – то е както като носиш патерица. Означава, че прехвърляш енергията на патерицата и краката ти започват да стават все по-слаби: т.е. трябва да вярваш в Бога докрай. Не казвам, че само вяра е достатъчна. Но няма да забравя това – и известно време, мисля, че се свестявах, защото беше много рядка среща… както и да е.

Учителя казва, че вълкът може да избяга главно от три неща: много силен вик (аз забравих въобще такова нещо); второ – глас от тръба (глас от тръба го плаши); и трето – концентрирана молитва. Куршуми рядко го плашат. Концентрирана молитва!

Когато вълкът вие много силно, нещо в него е подивяло (това е пак… говорим за силни, бесновати духове от Другия свят) – и той се слива с други стари паднали духове, т.е. своя стар паднал народ на вълците. Не казвам да критикуваме този народ, защото той си има също своя пътека.

Когато вълкът е станал хищник, той е влязъл в забранената енергия. Още много време му трябва, за да излезе от там. Вълците са изпуснали Древната Мъдрост и затова сега, от време на време, когато застанат срещу Луната, вият с голяма тъга. Защото много време ще мине, докато им бъде даден шанс да тръгнат в Правия Път.

Някога те са били Търсачи на Истината, но сега им е останало само уединението – но сияещият Дух е бил изпуснат. Вълците владеят Древното изкуство безшумно да се сливат със сенките. Те са същества, много издръжливи. Някои от вас сигурно знаят: могат да бягат около 100 километра. Виждат отдалече. Още от Древността хората вълци са обичали звука на войната. Тука трябва да обясня следното: Учителя казва кои хора най-много се прераждат във вълци: военните хора – но не тези, които донякъде обичат войната, а за които тя е голяма страст, начин на живот и постоянно мислят за военщина, и главата им е пълна с оръжия, и т.н.

Древните хора вълци са обичали звука на войната, а не звука на мира – защото във войната те придобивали свобода, когато побеждавали. Те така разбирали свободата – а не в мира. В мира те загивали – и падналото им име, което е наречено в света, е кучета. Те не искали да стават такива кучета и да влязат в това поле. Даже някой път ги наричали и псета – за вълка това е огромна обида. Страстта му към свободата е огромна. Той е постигнал независимост – но тежката независимост, неправилната независимост. Вълкът следва своя изключително тежък път, но със сърце и с голяма упоритост. Но засега той продължава и дълго време ще продължава да остава в трудния път.

Има случаи, когато вълците са били и човекоядци по време на война – по принуда, поради многото жертви, те са ставали и човекоядци. Както казах, това са хора, които имат особена страст към войната и които не се развиват правилно – и както казах, те се прераждат във вълци.

И Учителя казва: „Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък след време“. Придобива от техните клетки, от техния характер. (Разбира се, според човека не трябва да яде – но човешкото мнение никога няма значение.)

Учителя продължава: „Вълкът казва: „Не искам и да зная за мнението на хората“. (Той си има своята независимост.)

„Казвате – обяснява Учителя, – че агнето и овцата са много благородни. Питайте тревата – какво ще каже за тях“. Като минават отгоре ѝ, като я изпасват, като я тъпчат и като… тя не може да расте.

И казва Учителя: „Не мислете, че овцата в Невидимия свят е толкова кротка и представлява това, което е във физическия свят“.

АУМ

5 май 2015 г.

РУСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

АНГЛИЙСКИ АФОРИЗМИ

(Първа идея за размишление)

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 2)

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

(Втора идея за размишление)

АРАБСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на народите – афоризми.

РУСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

Любящият прощава обидите; Мъдрият не ги забелязва.

Правилният начин на живот заменя много лекарства.

Глупостта в главата е опасен враг.

Човечеството не се учи от своите грешки, а ги колекционира.

Лошите навици са живи грабители на човека. (Значи: достатъчно е един лош навик например да ти съсипе живота. Това означава, че трябва да обявиш война на този паразит – стратегическа: меко, плавно, коректно да го отстраняваш, да го заместиш.)

Хората враждуват от духовна и душевна недостатъчност. (Т.е. защото са вътрешно бедни.)

Загубеният Смисъл на живота трябва да го търсиш в самия себе си.

Който е враг на себе си, търси утеха в алкохола и в наркотиците. (След време ще говорим и за тях.)

Лекият живот завършва с тежки последствия.

Животът никога не отговаря на всички въпроси. (Той знае защо.)

Животът обича този, който е намерил Смисъла в себе си.

Алчният човек е най-добрият приятел на инфаркта.

Разумния бедността не го бърка, не го тревожи; но при глупавия – бедността е мъчение.

На всички умствени хора винаги нещо няма да им достига.

Бъди разумен и мъдър, за да не станеш враг на себе си и враг на другите.

Ако човек не разбира простите Истини – значи, има голям проблем със себе си.

Познай себе си, за да оцениш другите хора.

Властта на тъмнината е безсилна пред този, който сияе отвътре.

Ако нямаш власт над себе си, други ще властват над тебе.

Болестите обичат този, който се оплаква от живота.

Бъбривият човек е съкровище за неврозата.

Обидата не обича този, който е безразличен към нея.

Когато не виждам своите роднини, ми е тъжно; когато ги виждам, ми е мъчно.

Чистота без Бога е нечистота. (Тоест туй може да се преведе и така: разумен живот, устроен без Бога, е голяма глупост. Изглежда устроен… нищо не е устроено.)

Парите правят щастлив само идиота.

Вдъхновението не говори и не мълчи – то пее.

Ако човекът се отдалечава от Истината, после той няма да знае какво да прави и все ще пита: „Какво да правя?“. (Това е белегът на отдалеченост. Белегът за Разумност е търпението.)

Ако нямате избор, значи, вече сте го направили.

Това, което търсиш надалече, може да се окаже много близко до тебе.

Най-лошият съюзник на болния човек е отчаянието.

Словото е постъпка, думата е постъпка – затова се изисква будност.

Първото и най-важно нещо е: усилена и плодотворна работа над словото.

Когато свещеникът е прост, религията е много сложна.

Същността не е в това, което ти си достигнал, а в това, от което ти си се отказал.

Историята изучава останките от заблужденията. (Това мога да го обясня по простичкия начин: че археолозите ровят, копаят – никога не откриват Истината. Няма значение колко ровят и докъде стигат, каква дълбочина. Само Чистото сърце може да прониква, без да рови; то може да узнае без никаква нужда от археология. То си спомня. Но голяма е Тайната на Чистото сърце – когато ще говорим за Египет, има специален раздел: Тайна за пречистване на сърцето.)

Хората загиват от излишни думи. (Когато се съберат много натрупани излишни думи, тези същества се обръщат срещу човека, понеже са живи.)

Само неизказаното си струва да се запомни.

Да се учиш, е едно; да се научиш, е съвсем друго.

На пияния морето е до колене, а пък локвата е до ушите му.

Който обвинява правия човек, става уязвим.

Ако се запали водата, с какво ще я изгасиш?

Не са страшни лошите дни, ако ти си заедно с Бог.

Дяволът люлее пияния човек.

Нужния път Бог го показва на този, който е достоен.

Нечистия Дяволът ще го обърква все повече и все повече.

Който греши, винаги се лишава от покой.

Щом си влязъл в кучешка кожа, ще лаеш.

Помощта от Дявола е много по-лоша от бедата и от нещастието.

АНГЛИЙСКИ АФОРИЗМИ

(Първа идея за размишление)

Истината има спокойно сърце.

Науката не е нищо друго освен замяна на невежеството с друг вид невежество.

Никога не тревожѝ тревогата. Не тревожѝ тревогата – и тя няма да те тревожи. (По друг начин мога да го кажа: ако имаш един малък проблем, не правѝ усилия да го усложняваш – правѝ други усилия.)

Страхувай се от гнева на търпеливия и спокойния човек.

Прошката е начин да изгониш врага отвътре.

Не съдбата е сляпа, а ние сме слепи.

Много наши приятели са крадци на време и енергия. (Може да се окаже, че врагът е по-полезен. Врага рядко го виждаш и той събужда нещо в тебе, държи те буден. При приятели се отпускаш и пилееш такава енергия! Може да се случи такова разхищение – и после връщане няма.)

Хората са усъвършенствали всичко – с изключение на самите себе си.

Съмнението е предател на човека.

Никога не осъждай това, което не разбираш.

Особено изкуство е това: да знаеш на кое да не обръщаш внимание.

В живота си всеки човек е длъжен да извърши собствените си грешки: те ще го въведат в Пътя. (Мога да го обясня така: човекът е голям майстор, „творец“ на своето нещастие. Той си твори строго специфични трудности, нещастия и страдания. Точно от тях ще израсне – той има нужда от тях. Това е негов стар път, стар начин на мислене, стар начин на самоизлекуване. Човекът е ваятел.)

Човек е такъв, каквото е неговото минало.

Чистата съвест е постоянен празник.

Оплакването е презиране на самия себе си.

Много по-важно е не какво четем, а с каква цел четем.

Който води война с другите, той не е сключил мир със самия себе си.

Горко ти, ако всички говорят само хубаво за тебе!

Величие може да постигне само този, който вижда и разбира своето нищожество.

Който иска да напише книга за векове, трябва да използва невидимо мастило.

Съдбата владее всичко, но не владее Любовта.

Едно добро сърце струва повече от всички глави на света.

Нека бъдем благодарни на огледалото, че разкрива само външния ни вид.

Съществуват три пола: мъже, жени и свещеници.

Хаосът е ред, който ние не разбираме.

Да излъжеш дявола не е грях – но трябва мъдро да го излъжеш.

Нещастието е велик учител, велик преподавател. Когато нищо не помага, нещастието се стоварва.

Работата, която работим с Любов – тя е, която ни изцелява.

Никога не влизай в дружба с човек, който дълбоко не можеш да уважаваш.

Там, където няма воля, няма и разумен път.

Нищо не е съвършено в човешките изобретения. (Чувал съм: „Страшен самолет, последна дума на модата“ – падна в блатото… Само Духът никога не пада.)

Опрощение ни дава не свещеникът, а самата изповед. (Затова моят съвет е: който иска да се изповяда за всичко, да се разтовари, да направи една метла на тез паразити – да се заключи сам, да си каже всичко искрено пред Бога. Ще го чуят, ще го видят Чистите Същества… и той ще се разтовари, и това може да го тласне напред. Разбира се – ако е много искрен.)

Наистина странно е желанието да придобиеш власт, за да си изгубиш свободата. (Тука се сещам… Понеже сега правя декемврийските лекции за едни бисери, и се сетих за: Даже и политикът може да влезе в Рая, но ако е умрял като дете – още от много, много малък: тогава Раят му е почти сигурен.)

Желанията нямат почивен ден. (Както знаете, желанията не са Любов: това са тревожни същества. Има ли човек желания, особено – много желания, той е напълнен с такива същества.)

Това, което отвътре променя външните влияния, е Духът.

Несравнимо удоволствие е да гледаш от висотата на Истината, от висотата на Духа.

Няма нищо по-заблуждаващо от очевидните неща. (Обикновено хората казват: „Факт!“. Нищо подобно! Зад факта има съвсем други неща на други нива.)

Животът прелива, но мъртвият човек не живее. (Само ще ви кажа, че в този свят в тела живеят много умрели хора – старо мислене. Те изглеждат живи, защото вървят… Нямат нищо общо с Живота! Те са умрели, само че някои от тях, и те не го знаят.)

За да притежаваме свобода, следва да се ограничим сами.

Нашият враг е наш таен съюзник.

Всеки търси Истината, но само на Бог е известно кой Я е намерил.

БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 2)

Пътища може и да нямаме, но кръстопътища – дал Бог.

Тъкмо решиш да се обесиш, и някой вземе, че те гръмне.

Все ми се струва, че Адам и Ева не са изгонени, а Раят е избягал от тях.

Що е Църква? Това са „духовните“ – големи грешници; и тези големи грешници „оправдават“ греховете на малките грешници. (Както виждате, народът си има една мъдрост, с която вижда.)

Потъна вдън земя… и даже и там се издъни.

В болницата: „Пази Боже сляпо да те прегледа!“.

Хора, не сме сами! И Космосът е пълен с глупаци.

Взирайки се в човека, маймуната си помислила: „Леле, на какво съм заприличала!“.

Тежките случаи в живота на човека са спасителното свестяване. (Значи, тежките случаи в живота на човека са подадена ръка – спасителното свестяване. Искам да кажа: човек трябва да ги приветства. А на приятните неща: трябва да се пази – те са опасни.)

Който лесно се обижда, носи слаб характер.

Страданието те мъчи, докато те научи. (Това е смисълът на страданието.)

Многословието е здрава паяжина, в която винаги ще се оплетеш.

Премълчаването е Чисто Слово на Мъдреца. Разумен е този, който разбира премълчаванията.

Хитрия винаги го очаква по-голям хитрец.

Без религия може, но без Вяра и без Бог не може. (Това означава, че Вярата – преведено – няма нищо общо с религията. Човекът на Вярата може да се намира в пустинята, в пещерата, навсякъде, тъй като в центъра на човека, в главата му, има център на Вярата. Тя не зависи от никакви религии: всеки може да си я развие и може да си я угаси.)

Най-голямата помощ е да не пречиш на другите.

Имаш ли глупави приятели, нямаш нужда от врагове.

Минало – ужасно, настояще – опасно, а бъдеще – мъгла.

Прицелил се в сокол, а уцелил кокошка.

По-добре десет кучета да те лаят, отколкото едно сериозно да те ухапе.

Другото име на книгата е Освобождение.

Дяволът спокойно си живее в кръстените хора и чака те още един път да се кръстят.

Птичка му мина път – и той пропя.

Много хора ми сочат Правия Път, а никога не съм ги срещал по него.

Правеше грешки, за да има от какво да се учи.

Няма нищо по-лесно от това сам да си създадеш трудности.

Всичко може да се случи – но обикновено се случва нещо друго.

Някои преодоляват слабостите си – докато други затъват в тях.

Нервният човек винаги има слаба воля.

За мухите най-опасни са паешките работи.

Мислите са пчелният кошер на Мъдреца.

Бъди готов и за нещата, които никога няма да ти се случат. (Тоест хубаво е да се подготвиш за нещо, което много мечтаеш, и то не се случи – т.е. хубаво е да го посрещнеш с радост.)

Ако душата ти кипи от злоба – вдигни капака.

Теоретически вървим към прогрес, а практически – към апокалипсис.

Болният се оплаква от болестта, а здравият се оплаква от живота.

Еднаквите няма за какво да спорят, а различните няма смисъл да спорят.

Колко малко е нужно, за да загубиш много. (Някой път една дума, казва Учителя – и може да загубиш 20 години от своето развитие. Една думичка!)

Не приемайте никога хитрия човек за умен.

Казват, че средно на всеки българин се падат по двама дяволи.

Лекият живот е сам по себе си тежка болест.

При природните бедствия само умрелите са в безопасност.

В затвора: храна, квартира и никакви данъци. (За някои хора това е раят.)

От природните бедствия най-опасна е човешката глупост.

Трагедията е обща, а драмата е лична.

Тръгни по следите на причината – и току-виж си стигнал до себе си.

Животът не трябва да се живее, а трябва да се осмисля.

Змията казва: „Ако имах крила, щях да пълзя по-бързо“.

Борбата срещу недостатъците винаги е недостатъчна.

Да убиеш егоизма си – това също е борба с престъпността.

Да не обичаш Бога – то е все едно да твърдиш, че оазисът загрозява пустинята.

Натрапчивата мисъл е нахалство спрямо себе си.

Всеки е свободен да бъде роб.

Не се отчайвайте – очакват ви нови трудности.

Ядоса ли те някой – значи, те е победил. Ако му благодариш – ти си го победил.

ЕГИПЕТСКИ АФОРИЗМИ

(Втора идея за размишление)

Съществува и роза без тръни, но тя не е от този свят.

Учѝ се да плуваш и в скръбта.

И при най-голямата загуба, погледни Бога с Любов. (Много просто: близкият ти човек отива на почивка в Другия свят. Няма друг подход: благодариш, и то с Любов.)

Благородни са всички замисли на Великия Господар.

Който пази думите, познава Истината.

Истината винаги е мрачна за света и за неподготвените хора.

Това, което те измъчва, трябва да те облагородява. (Ще повторя – много важен афоризъм: Това, което те измъчва, трябва да те облагородява.)

Има въпроси в живота, които трябва да останат нерешими: така те спасяват човека. (За да не ограбят човека, те трябва да останат нерешими.)

Не очаквай нищо хубаво от изобилието, ако не си подготвен. (Тоест – ако нямаш велик контрол.)

Бъди правилен – и някой друг ще действа чрез сърцето ти, и ти ще победиш.

Правилното сърце действа като чистата Истина.

Човека на злото всякога го застига самота.

Човекът на Истината успява и в Отвъдния свят.

Човекът на злото няма успех и в успеха.

Поведението на Истината е Пътят на Живота.

Вършѝ Истината – и ще имаш Тайна устойчивост.

Който заповядва да бъде някой убит, той също ще бъде убит от друг по заповед в другия живот. (Тоест друг ще заповяда този, същия, да бъде убит.)

Безопасност има само в Божиите Ръце.

Който е придобил Себепознание, враговете му нямат власт над него.

Който повтаря словата на Мъдреца, той издига пирамида в своето сърце.

Бедно е това, което се харесва на тълпата. (Въобще всичко, което харесва тълпата, обществото, е нещо много бедно и много жалко.)

Твоето слово е това, което направлява живота.

Когато Бог е разгневен срещу някоя страна, тя се проваля заради законите си. (Тоест Бог я проваля – и поставя глупаци на мястото на Мъдреците: те да ръководят, за да се изучават нещата.)

На Истинския Човек Мъдростта му е образованието.

Невежият е живеещ мъртвец.

Който умее да слуша, заражда в себе си Чистия Път.

Бог е сладкият Извор в пустинята – но ако Той те е повикал при Себе Си.

Който не знае как да следва Пътя, бива отстранен.

Бог Се проявява във вятъра като невидим.

Самият Бог, Великият, сам Той е вдъхнал Живот в Себе Си – затова живеят съществата. Всяка форма заживява, когато Той заживява в нея.

Неправдата е допусната, за да бъде поразена.

За Чистия се отваря Вечният Път – а другите само го търсят.

АРАБСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

Истинското Учение е да търсиш Необходимото. Необходимото е Тайната на Живота, Тайната на половината Знание.

Целомъдрието в човека е непобедима армия.

Един е Бог – и Той Единствен отнема и дава.

Можеш ли със злато да си купиш Тишината?

Светът е по-беден от пустинята.

Пустинята събужда Древност в човека.

В пустинята грее Тайна усмивка, но само Мъдрецът я вижда.

Който се оплаква от пустинята, той не среща оазис.

Два стръка пият от един и същи поток: единият става кухо стъбло, а другият – захарна тръстика.

Съкровището на Мъдрия е в неговото Истинско Знание. Съкровището на глупавия е в неговото богатство.

Доброто слово е милостиня.

Умереността е страж на здравето.

Когато лошият човек иска да има знания, той става два пъти по-лош.

Бъбривостта е безумна.

Врагът на човека е неговата собствена глупост.

Спомнѝ си Отсъстващия – и Той ще се приближи.

Вратата на бедствията е винаги широка.

Истината се отдалечава от тези, които не говорят правилно.

Дружбата с глупак е всякога много уморителна.

Ако искаш да не познаваш страха, никога не прави зло. (Вчера в разговор с една пловдивска група, понеже стана въпрос за медитацията, им казах нещо много простичко – понеже това е Велика мярка: „Ако човек прави и най-малкото зло, микроскопичното зло, неговата медитация е слепота“. Голямо заблуждение! Това са умствени игри, които може да продължат цял живот. Дори и когато някой път вижда полуистини, този човек е сляп. Много такива хора съм срещал, слушам ги и ги съжалявам. И много от тях неслучайно пострадаха. Значи: правиш ли и най-малкото зло, допускаш ли и най-малкото зло – няма медитация, няма такава наука, тя е слепота.)

Злото е създадено за злото.

Който не разбира намеците, той е глупак.

Който разбира, обича своята работа – и в тази работа той ще стане изкусен.

Който със сила натрапва своето мнение, той загива.

Който правилно задава въпроси, той тайно ще бъде научен.

Лъжата е болест; Истинността е лечение.

Никога не говорѝ необмислени слова – те ще те заведат в трудно положение.

Изоставѝ спора – даже и да си прав.

Мухите са стари, изостанали и презрени същества.

Има хора, които от банята излизат нечисти.

В горчивата Истина е скрит Приятел.

Твоето невежество е по-лошо от твоята бедност.

Езикът на обстоятелствата е по-ясен от езика на словата.

Няма нищо по-полезно от правилното поведение.

И с добри дела хората могат да си причинят вреда и неудобства. (Значи: при човека и добрите дела са нещо опасно. Той даже не разбира това. Става въпрос и за натрапено добро, и за ненавременно добро, и когато не ти го искат, и т.н., и т.н…)

Всеки човек, който не се страхува от Аллах, е влязъл в глупостта.

Алчният човек изяжда себе си.

Мъдрите хора живеят в Покоя.

Истинската бедност е отсъствие на Разумност, а не на пари.

И комарът понякога се представя за бивол.

Само с надежда никога няма да постигнеш целта.

Хората поотделно са тъжни – а когато са заедно, им е скучно.

Приятелството с глупака никога не е приятелство.

Чистото сърце на един човек е неговият Таен водач.

Търпение! Необходимо е голямо Търпение – понякога да търпиш до смърт: това е Търпение.

Нечистите винаги оглупяват.

Изгонил дявола от себе си, а сам станал дявол.

Нечистите хора са животни в човешки дрехи.

Доброто принадлежи на Бог, а усилията са от човека.

Образованието прави глупака много по-опасен човек. (Това, което Учителя нарича „ученото невежество“: колкото по-образован е един човек, толкова по-хитър, толкова по-коварен може да стане. Разбира се, ще му бъдат изпратени определени трудности, които да го учат.)

Хора, които смятат, че религията има нещо общо с Вярата, не разбират нито религията, нито Вярата.

Подбирайте внимателно професията си, защото тя може да ви погуби.

Приятелство, което свършва, никога не е съществувало.

Съдбата наказва алчните, като ги превръща в бедняци. А много алчните – като ги превръща в много богати хора.

Хората унищожават ближните си по време на война и сами себе си – в мирно време.

Избягвайте да наричате „герои“ тези, които са нямали друг избор.

Всеки идиот може да бъде много интелигентен.

Чудя се дали мошениците проумяват, че честните хора могат да бъдат десет пъти по-хитри от тях.

Важното е какво прави човек, когато никой не го гледа.

Опитни са тези, които могат да намерят извор в пустинята.

АТЛАНТСКИ АФОРИЗМИ

(Трета идея за размишление)

Самотното дърво в пустинята е войн срещу ветровете.

Подготвяй се бавно, за да бъдеш унищожен от Истината. (Ще обясня: Пътят на човека, който се пречиства, е точно такъв – Чистият човек се подготвя с голямо пречистване, за да бъде унищожен от Истината; после Тя го възкресява и му дарява Себе Си. Затова много хора не обичат Истината, особено хората с его – защото трябва да бъдат унищожени: такъв е Пътят.)

Който е убил нощта, не може да види деня. (Ще обясня: не трябва да унищожаваш злото, трябва да го преодолееш. Унищожиш ли го, то ще те гони и в другите животи. Тоест: преодолявай злото, овладявай го в себе си – и то няма да има нищо общо с твоя живот. Спомням си преди време един разговор с едни големи политици в София, няма да им казвам имената. Понеже тогава четяха мои книги, преди да се уплашат там, от една книга… както и да е. Те искаха да убиват все повече комунистите. И аз му обяснявам: „Когато ги убиеш, то е както, ако убиеш един комар – после ще дойдат сто комара“. В един момент те се замислиха… Тоест: злото се размножава… В един момент те се замислиха – и после останаха на свойто мнение. И аз си казах: „Какво правя въобще тука?… Довиждане!“. После те неслучайно се уплашиха от една книга… Няма значение: така се разделихме.)

Ако се надяваш на себе си, може да се окаже, че вярваш на лъжа. (Казвал съм ви: винаги първо вярвай на Бога и после – в себе си. Вярвай тотално на Бог в себе си, и Той ще те научи как правилно да вярваш в себе си. Ако първо вярваш в себе си, ще имаш много случаи, когато Бог ще те изостави и ще видиш, че си голяма илюзия.)

Жестокият човек има мръсно сърце.

За Мъдрия бедствието е като усмивка.

Мъдрият никога не влиза в паяжината на света.

Безсмъртен е този, който е устоял на Погледа на Безкрая.

Хитростта никога не може да се изплъзне от смъртта.

Който не бди над себе си, той се отделя от Себе Си.

Ако удавникът се е удавил, причината не е във водата.

Ако глупавият срещне разум, той се гневи.

Когато си Мъдър, мълчанието е Свобода.

Мъката трепери пред Безкрая на Мъдреца.

Това, което не разбираш, може тайно да ти помогне.

Истинският народ се отличава по това, че той няма история. (Става въпрос за истинската цивилизация. Когато след време ще ви говоря за Атлантида, ще говорим повече.) Той е без възход и без падение, той има само Древност. (Такъв е бил истинският народ на Атлантида.)

Ако нямаш Безкрая в сърцето си, ти си препятствие за самия себе си.

Който е пожелал света, прилича на мъртвец.

Мъдрецът гледа с Безкрая в себе си.

Страданието е подарено цвете, но не всеки го прегръща.

Страхът винаги се страхува от Истината.

Когато не знаеш как да постъпиш, постъпи мъдро. (Ако такъв човек пита: „Ама как?“, означава, че няма интуиция.)

Ако Мъдрият ти пречи, това е скрита помощ. (Ако един Мъдрец ти пречи в живота, това е белег, това е скрита помощ – т.е. той иска да събуди нещо в тебе.)

Когато опасността дойде при един Толтек, той я поздравява.

Тайната никога не споделя Себе Си напълно.

Когато обичаш Древното, светът за тебе не съществува. (Срещал съм много хора, които казват: „И все пак ние сме в света, и все пак има демокрация, някакъв социализъм“ – и т.н, и т.н. Няма такова нещо, но някои хора го виждат.)

Мъдрият умее да принадлежи на Невидимото.

Тайната на Живота е скрита в непрекъснатото усърдие.

Точността е Свобода. (Спомням си, Учителя казва: „Точността е Божество“.)

Ако твоето време е правилно, то ще отстрани твоята съдба. (Тоест: ако ти си съумял да влезеш в правилността на нещата, в Истинността, тогава си в правилното време.)

Когато едно нещо е постигнато много трудно, то си остава всякога твое – то никога не се губи: това е твоят истински опит.

Който е в Истината, няма нужда от чужди съвети.

Който обича Истината, ще му бъде дадено да разбере важните неща.

Ако вярваш в Древното, врагът е преодолян.

Какво можеш да кажеш на този човек, който дарява усмивка на смъртта?

Покоят е опора, защото не допуска света в себе си.

И щастливият човек, и нещастният човек са нещастни, защото са станали част от този свят.

Злият е изтъкан от зли духове и затова той не може да действа по друг начин.

Ако слушаш света, никога няма да чуеш Пътя си.

Внимавай какъв навик си създаваш, защото той може да те унищожи.

Трудността не може да понесе дръзновението.

Следващите мисли са на Туранската раса, Пратуранците – най-опасната раса, за която след време ще говорим. Най-опасната раса от всички цивилизации.

Не можеш да покажеш омразата си на недостойния човек: той ще я обезцени. Той няма да я разбере, защото такъв човек няма дълбочина.

Ние – казват Туранците – живеем като зло за другите, защото сме тяхното изправление.

Когато една сила е спокойна, тя е твърдо уверена в себе си.

Добрият човек също твори зло около себе си, но той не разбира това. (Добрият човек също е изостанал човек. Тоест, ще обясня: добрият човек – това не е мярка и не означава, че това е Истинен Човек. Освен това, той може да си въобразява, че прави добрини, а Учителя казва: „Когато правите добро – питахте ли Бога? Защото ще има последствия“.)

И в дълбокия мрак има цветя.

Всяка Любов е истинска, когато произхожда от мрака, който е преодоляла.

Никога не подавай ръка на този, който не заслужава помощ. (Затова Учителя казва, че има случаи, когато човек се дави и не е спешно да му се помогне. Забележете! Затова наблизо няма плувец – има човек, който не може да плува, или има дете, или има човек, който само поглежда. Бог е изчислил ситуацията по Духовен начин. Някой казва: „Ако бях там!“. Няма такова положение – ако беше… Въпросът е: дали Бог е там? Ако Бог е там – има един случай с Учителя, Който е наблюдавал човек (тука, във Варна), който се дави. Учителя е бил на брега, по-назад, Той само е наблюдавал: видял, че човекът се дави, изпратил му една мисъл. Човекът излязъл, минал покрай Него, усмихнал се и си заминал. Учителя абсолютно нищо не казал. Просто изпратил Дух, който да му помогне – това е най-бързият начин. Защото, докато отидеш, може и да е късно. Но както и да е… Учителя ни показва как се действа, когато трябва да се действа бързо.)

Мрачният път ти е даден за твоето извисяване.

Лъжата е бащата на мъртвите хора.

Трудността учи само тези, които я преодоляват.

Всеки човек е достоен за малко или за голямо зло.

Само бедствията разкриват Духовността или мъртвостта на човека.

Този, който не може да изтръгне Смисъл от Мрака, той не може да се нарече достоен човек.

Злото извън Вселената е мъртво, но във Вселената е живо и работи.

Злият човек – това е едно отработено самомъчение.

Злото винаги ще идва на помощ на човека, докато човек осъзнае себе си.

АУМ

2 юни 2015 г.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 1)

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение
(Първа идея за размишление)

АЙКИДО

(Лекция 2)

МЕКОТАТА

(Втора идея за размишление)

ДЗЕН

(Лекция 3)

ДЗЕН

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

(Лекция 1)

Истинското бойно изкуство е решаване на главния въпрос: Завръщане в Изначалния Живот.

Който е постигнал Същността, той не се проявява: той е в Пътя и има успех във всичко. Той живее като всички, но няма нищо общо с тях. Такъв човек живее в Чиста Радост – той няма избор даже. Той живее в Чиста Радост и в нея няма придобивки и загуби. Такъв Мъдрец е нещо Истинно – и като го видиш, му имаш пълно Доверие. Той създава отношения на безмълвно Доверие.

Човекът на Доверието е господар на живота. Може да имаш вяра, но да нямаш тоталното Доверие. Човекът на Доверието е господар на живота. Той упражнява своята власт абсолютно ненасилствено. В Даоизма това е наречено Великият Път. Никакво насилие! Само споделя – и го слушат; никога не налага. Това е Великият Път. Великият Път означава Реализиране на Пълнотата.

Днес като цяло бойните изкуства са правила и методи – и липса на познание на Същността. Същността я няма, Мъдростта я няма, защото Истината е изгубена. Има правила за здраве: техники, методи и т.н. (След време ще говорим и за едно друго специално бойно изкуство: Вин Чун. То е нещо много специално, извън изкуствата. То е такова изкуство, че няма нужда от бойни изкуства – но и него са го превърнали в техники и методи. Но то тръгва от една монахиня, която умеела тайно да наблюдава живота. Тя видяла Тайната енергия на пролетта; и видяла, че когато пролетта идва, зимната енергия няма съпротива: не може нищо да покаже насреща. И тя… ще говорим след време за нея, защото в нея е бойното изкуство; а по-късно и то се изкривява.)

Тази Същност, тази чудна Пълнота си остава все още неразгадана – тя е секрет даже и за много учители по бойните изкуства. Тази Пълнота не принадлежи на техники и на сътворени неща, нито на сътворения свят.

Хора, които търсят изгода в бойните изкуства – те са печални хора, те никога не постигат Пълнота и Единство. Истинският Войн знае, че всичко е на мястото си, но всичко човешко се е отклонило от Правия Път. Пълнотата е Велика Добродетел – без никакво зло.

Високото бойно умение е скрито в чисти морални свойства. Истинският Войн не позволява на някакви си жалки удоволствия, ползи и изгоди да го уловят и да го отклонят от Великия Път. Самураите казват: „Човек, който е успешен в добри времена, търпи неуспех в трудни времена“ – тоест в истинските времена. Най-сигурната опора на човека са неговите собствени Добродетели. Високите Добродетели са най-силният вътрешен юмрук.

Щом имаш Цел в живота си, ти вече не си без защита. Бойното изкуство е важно заради Целеустремеността, заради овладяването на себе си и заради Пътя на дисциплината. Ако тази дисциплина стигне докрай, постига се Чистата енергия и сила – това е Целта. Тогава техниките отпадат – воюва Чистият Дух. Овладяване означава да въведеш в порядък своите вътрешни сили.

Партньорът никога не е противник. Той ни позволява да работим върху себе си. Той никога не е противник, не е враг.

Животът не прощава лекомислеността.

Смята се, че страхът също е спасител – но ако го разбереш. Страхът показва, че трябва да откриеш своя вътрешен Път към Себе Си – и точно там е Целта. Целта е постигане на Истината чрез преживявания. Разбира се, след едно особено преживяване пак ще търсиш Истината, но вече – по друг начин. Ще имаш нещо, дадено от Нея – и това е Пълнотата.

Важно е да се разбере, че ако си търсил Истината правилно, ще бъдеш преобразен: ще бъдеш Посветен, ще бъдеш Истинен. Истината е вътре, в забранените Дълбини – и човек трябва да произлиза от тези Дълбини.

Всяко бойно изкуство е само средство – и в това намерение е скрито Майсторството: то е средство и намерение. И в това намерение – ако намерението е чисто! – ще откриеш Майсторството. Ако не е чисто, все ще тренираш.

Това, което трябва да изключиш от себе си, е неясното мислене.

Добрият Войн никога не е войнствен – това е белег, това е диагноза. Добрият Войн никога не е гневлив. Той няма такава способност: да се гневи.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Енергията Ци трябва да се превърне в Шън, т.е. енергията трябва да се превърне в Дух.

Когато енергията се е втвърдила, тя е станала материя. Целта обаче е Целостта. А Целостта – това е Вечно Просветленият Живот. И затова Майсторите казват: „Нанеси удар на своите недостатъци, обезличи ги – това е Пътят на истинското бойно изкуство“.

Изкуството на Война е едно особено отношение към Пустотата, към Безкрая. В това Чисто мислене се движи нещо Съвършено и Велико. То е, което се справя с всички врагове, с всички препятствия – без изключение. То се справя с всичко, но следва свои закони.

Пустотата, или Безкраят – това е нещо, по-живо от формите, защото те са произлезли от Нея; и който Я познае, се изпълва с Любов към всичко съществуващо.

Борбата – против каквото и да е – е болест. Самата борба! Казвал съм: животът не е борба; животът не е въпроси и отговори. Животът е Дълбочина, но трябва да влезеш в тази Дълбочина.

Начинът, по който се изразяваш, също е вид бойно изкуство. Това е също Пътека, която те води към Истината – или, ако не се изразяваш правилно, те отделя от Истината.

Истинското бойно изкуство се определя от Тайния облик на твоето поведение.

Тайната на бойните изкуства е скрита дълбоко в съкровището на Чистото сърце. В Чистото сърце е заключена Тайната традиция. (Например Морихей, после ще говорим за него – това е просто един стар ученик на Бялото Братство, който слиза също да покаже тези неща.) В Чистото сърце е заключена Тайната традиция.

Вярното стремление увеличава вътрешното виждане.

Учителят е Висш Мъдрец, но сред обикновените хора той живее като погребан Мъдрец: той се скрива.

Мъдрецът преподава не знания, а Истинния, Просветлен Живот.

Всичко е в качествата на Вътрешната енергия.

Чистата Мъдрост в бойните изкуства никога не е умствена: тя е чисто Духовен Подход.

Отсреща те гледа Учител Дух, а не човек.

Духът е изход от омагьосания кръг на сътвореността. Ето защо бойното изкуство трябва да те освободи от ума, или от голямата заробеност. И затова Пътят е: Намери в себе си Същността – това е преодоляването на ума.

Чистата енергия е извън света и сътворението: тя може да влиза в света, но тя е извън. (Тука се сещам за нещо. Примерно, ако някой е болен: кой е белегът, че ще бъде излекуван? Зависи от това каква енергия се насочва към него: ако е човешка – няма да има изцеление реално; ако е Божествена енергия, вече е все едно какво казват лекари и специалисти. По друг начин ще го кажа: ако един човек е болен, но има огромно желание да живее – и съвременната медицина не може да го спре; ако той е отчаян напълно, и Бог не може да му помогне – Бог Се е скрил. Значи: зависи от това огромно желание и разбира се, от избора на Пътя на пречистването. От това зависи каква енергия ще се насочи – дали ще е изцеляваща. Иначе никакви пари не помагат, никакви лекарства, никакви лекари.)

Чистата енергия е тази, която се превръща в Дух. Иска се огромна жажда за пречистване, за да стигнеш до Себепознанието – Живата Реалност. Тука именно се ражда Пълнотата. Тя дълго време те е търсила и те е чакала. Тя е чакала Истината в човека – тази Истина – за да узрее. И тогава Пълнотата се явява, тя се образува отвътре: има я, но сега се образува конкретно. Пълнотата не може да се обясни на външните, на сътворените същества.

АЙКИДО

(Лекция 2)

Морихей – главният Учител, както казах, е ученик на Бялото Братство. Същевременно е голям Учител и Същество с голям стремеж, необикновен стремеж. Това е Същество с Дълбока духовност и голямо усърдие. Ставал е рано в пет часа, посрещал е Слънцето и постоянно се е молел. Казва: „Моят олтар е Божественото. Вярвам в тоталното Единство с Божественото“. При една среща с Бога той станал променен човек. (Наистина, когато дълго Го търсиш по правилния начин, при една среща ставаш тотално променен човек.) И така, той придобил Чистата Тайна, Чистата и скрита Интуиция. (Не някакви предчувствия, не някакви получувства, а скритата точна Интуиция – защото Интуицията не греши. Предчувствията грешат – Интуицията никога не греши.) Виждал враговете отвътре – така той станал велик и непобедим Майстор. Казва: „Правилният начин да познаеш Великия Дух е да станеш едно с Него“.

Морихей изглеждал като човек, но той е бил Дух в действие. Той е постигнал най-високото ниво на Чистата енергия. Притежавал нечовешка сила и въпреки това – много крехко здраве. (Странна комбинация, но така е било.)

Голям Учител с голямо Смирение – и казва: „Аз съм само един обикновен пътепоказател, а вие учете за себе си“.

Когато наближил краят му, той казал: „Бог ме вика“. Едни от последните му думи били: „Любовта е за целия свят“.

Силата на Морихей е в така нареченото Куки шинито – това не се обяснява, но иначе приблизително означава Тайни упражнения: никога не се изнасят на показ. Приблизително може да се каже следното: пост, молитви, пречистване, дълбоко осмисляне на всички техники и домогване до Тайни упражнения, без да се изразяват. Има и такива Тайни мудри – никога няма да влязат в книгите.

И така: Айкидо.

Айкидо е несъпротивата. Защото, който се съпротивлява, винаги побеждава – а това е и загуба. Морихей казва: „Това несъпротивление, това ненападение е признато за най-трудното в света, но то е най-покоряващо“. (Мога да го кажа по друг начин: Бог, Божията Любов няма противници – няма никакво усилие, побеждава без усилие. Никой не може да я победи. Не се нуждае Бог да направи и най-малкия жест. Просто Бог няма противници, защото е тотално ненападение, несъпротива – но по най-чистия и висок начин.)

Айкидо е трудно изкуство. Това е вътрешно нещо: това е Дзен в движение, т.е. Чистият Дух в движение. Тука няма никакъв ум, никакви ръце, никакво тяло. В Айкидо спокойното съзнание е вечното място на победата. Значи: това е едно Чисто съзнание, което нищо не може да го победи – то не зависи от загуби и от победи.

Айкидо е бойно изкуство на Любовта. То е проява на Създателя на Вселената, но Той трябва да ти е позволил да влезеш в Него и да Го познаеш – тогава това бойно изкуство става Високо Майсторство. Той трябва да ти е позволил да се сливаш с Него. Казано по друг начин: само една голяма Чистота постига Вечната медитация. Изражението на боеца айкидок трябва да е Любов: не агресия, не атака, а Любов – оттам започва всяка победа. Човекът на Любовта има не физическа сила, а сила на енергията – Духовна сила. Айкидо е Пътят на енергията чрез Любовта. Истината за Айкидо не е в спора, не е в битката, а в Любовта – защото Любовта решава съществените неща.

Човекът на Любовта винаги има Тайна в себе си.

И Морихей казва: „Не търсете разликите, а разберете кое е общо“.

Да пречистиш себе си – това е Пътят.

Има стара поговорка: „Богът на бойните изкуства никога не убива“.

Смисълът в Айкидо е Чистото Духовно Пътуване. Хората с нечисти намерения и злобни помисли – те са предварително победени. Все едно е как тренират: те са предварително победени. Те са тръгнали с погрешен ход. Те са победени – по простата причина че са извън Любовта. Същността на Бог е Любовта – и всички, които са в Любовта, са поведени от Бога.

И Морихей казва: „Атакувай съпротивата с Любов“.

МЕКОТАТА

(Втора идея за размишление)

Втората идея от Айкидо е Мекотата. Чували сте, че Лао Дзъ казва: „Мекотата побеждава твърдото. Водата побеждава камъка“. Колкото и да се съпротивлява камъкът, постоянната капка го пробива. Това означава, че капката е по-твърда: в себе си има нещо от Истинския Древен Войн – тя е пробив.

„Когато изпълнявам Айкидо – казва Морихей, – аз забравям себе си“.

Излъчването на Любов и Мекота е победата над всяка ситуация.

Айкидо е Учение не как да победиш някого, а как да надмогнеш себе си, как да преодолееш себе си. (Затова последната ни книга, една от най-хубавите книги, които издадохме, е относно т.нар. Божествено Учение за преодоляване на тъмната страна в себе си.1 Събрана, концентрирана книга от 90 книги на Учителя – едно от най-хубавите неща, между другото…)

Мекотата е врата на Висшия свят. Тя е и Пазител, и Стража, и едновременно е и Строгост. Мекотата е нещо от Безкрая. Мекотата е Духовна сила, която е покорила ума: тя не е умствена сила. Твърдостта е умствена сила – Мекотата е Духовна сила. Човекът на Мекотата знае кога да е мек, кога да е строг – тоест кога да защитава Принципите на Истината. Умственият не знае. В Мекотата работи много строга Истина. В мекотата тече Висша, Духовна неутрализираща сила. Тази Мекота е нещо по-дълбоко от всяка практика. Тя е изкуство, а практиките са само обучение. Мекотата е хем строга, хем много нежна. Айкидо не е борба, нито победа – а Мекота.

Несъпротива – това води до овладяване на себе си; и натам пътува Истинският Войн: той е владетел на себе си. Тук само между другото ще кажа, че който иска да владее другите, ще бъде завладян от тъмни сили. Който владее себе си, след време Бог ще му стане Господар. Но който иска да владее други, „ще си намери майстора“ – по друг начин казано.

Който се е овладял, в него работи Висша Сила, която се превръща в Истинският Войн – така е наречено: Истинският Войн.

В Айкидо не съществува съперничество: всичко е победа над себе си.

Айкидо е изкуство да омиротворяваш всичко, а Мекотата е особен род Строгост – както Злото е особен род Добро.

Мекотата е Изначална, докато агресията е сътворена и нещо външно. Агресията е вторична: тя е провалено съзнание, тя е нещо като черна дупка – Мекотата е Изначална. Агресията има начало; Мекотата няма начало.

И Учителя казва: „Мекотата е Велико качество“. Мекият човек може да влияе и на най-твърдия и суров човек, и на най-гневния човек. Мекотата е особен вид мощно оръжие.

И Учителя казва още: „Мекотата е сила на характера. Без Мекота животът е тежък“.

„Има мекота – казва Учителя – обаче на тинята. В тази мекота човекът загива – това е неразбраната мекота.“

Мекотата се движи, според Учителя, от две качества: Благост и Разумност.

Истинският Войн е нещо вътрешно. Същността воюва в него, а не той. Същността е най-острата Сабя. (Става въпрос за Чистия Дух.)

Айкидо е преди всичко начин на живот. И точно тук действа Любовта – а Любовта, според Учителя, това е Бог в действие. Вътре в Любовта Бог е осигурил нашата защита – но това е Любовта като Принцип. Не човешката любов, не изкривената любов – а Любовта като Принцип.

И Учителя казва: „Има само една осигуреност – това е Бог в човека“.

ДЗЕН

(Лекция 3)

Дзен е естествената, Първоначална Природа. Дзен е Вяра в Изначалната ни Съвършена Природа. Както знаете, Църквата казва, че в миналото изначално сме били грешни. Това е съвсем погрешно. Дзен казва, че изначално сме били безгрешни – просто трябва да се завърнем. И ако изхождаме от тази позиция, ще се стараем да действаме колкото можем по-безгрешно.

Дзен е Древната форма на нашия живот – това означава Дзен.

Дзен казва:

Къде е отговорът на живота? Отговорът е в твоето абсолютно усещане за Покой.

Ако си стигнал дотам да няма какво да питаш Бога – ти си постигнал Дзен. Ако имаш и най-малкото въпросче, микроскопично – ще почакаш: Дзен още не е дошъл.

Дзен – това е просто Пробуденост и Лекота. Тука Пробуденият живее естествено в своята Вечност. Той не я търси – той я живее.

Представете си на един такъв Дзен човек да отиде някой (случвало се е) от Църквата да му проповядва. Не само че удря на камък… Просто е глупаво да не можеш да усетиш… Както и питали Учителя – един евангелист: „Ти познаваш ли Евангелието?“. „Не, Аз го живея – какво ще го познавам!“ То няма нужда въобще от познание, нали… Един отишъл да „обръща“ във вярата един Дзен Учител и той му казал: „Кой е твоят Учител?“. „Христос.“ „Какво казва Христос?“ „Така и така…“ „Достатъчно, Той мисли като мене.“ Край! Няма нужда от повече разговори, няма нужда от никакви излишни думи.

Според Дзен всичко, което е чисто, трябва да се уважава, а нечистото просто трябва да се пречисти.

Дзен живее естествено в Златния век. Той не го чака, а той живее в Златния век, т.е. в Истинността – това е Златният век. По друг начин, ако трябва да ви я кажа Истинността – тоест в Непреходното, във Вечното, в Безкрайното; а други го търсят и го наричат „Обетована земя“… ами за някои е още обетована.

Вътре в това Дзен Пробуждане е единственото истинско образование – защото Пробуденият действа по законите на Истината и по законите на Покоя. За Пробудените, Дзен – това е смисълът на живота. Пътят на Дзен е Самопробуждане на собствената Истинност, на собствената Същност – което означава, че Дзен не прави тази грешка, да чака Спасител, защото ще стане късно. Ти трябва да спасиш себе си – иначе много ще чакаш. Ако пък дойде Второто Пришествие и Третото – ще съжаляваш.

Дзен е много пряк. Неговото естество е естеството на Бога: много просто, много искрено – толкоз просто, че може да не разбереш какво иска да ти каже.

Дзен действа като Истината.

Дзен – това е методът, който води до Себепознанието.

Дзен е същото като да продаваш вода край извора – проста работа! Искам да кажа: Дзен е много ясен и много неуловим. Хем е ясен, хем е скрит.

И така, Мъдростта на Дзен:

Най-важното нещо е – според Дзен – да разбереш кое е най-важното нещо.

Когато си заблуден и пълен със съмнения, дори и хиляди книги със Свещени писания не са достатъчни. Хиляди книги със Свещени писания не са достатъчни, щом си нечист и заблуден! Когато си постигнал разбиране за нещата, дори и една дума – не Писания! – дори и една дума е прекалено много. Забележете как говори Дзен: една дума, един намек, едно неизказано мълчание – и вече е прекалено много.

Не знаейки колко близко е Истината, хората Я търсят далече. Дзен казва: Колко жалко!

Един ученик казал на своя Учител: „Много съм обезсърчен, много съм отчаян!“. Той му казал: „Насърчавай другите – и ще се окуражиш“.

Търсачите на Истината откриват Тишината на Пътя, Тишината на собствения си Вечен Път.

Врагът, според Дзен – това сме ние самите, а не заобикалящият ни свят.

Сбъднатите ни желания не ни носят сигурност, не ни носят тази Простота, която е Изначална и която е Яснота.

Сложността е фалшиво битие. Човек, който е изгубил простото разбиране – много неща е изгубил. Ако не може да разбира простите неща – това означава, че човек е загазил, вече може да е късно да му се помогне.

Простотата е красива – казва Дзен, – а сложността е в безизходица.

Вие сте чували тази поговорка: „Не прави от мухата слон“. Някои правят от мухата няколко слона и няколко кита. А от тези слонове трябва не само да направиш муха – и мухата трябва да изчезне. Това е Правилният Път.

Простотата е Меч от вятър.

Чистотата е Глас, съставен от Тишина.

Дзен е Ръкопис от Светлина. Тука няма Свещени писания, в Дзен. Просто Простотата е достатъчна – тя е Яснотата, която е Правият Път. Няма нужда от никакви авторитети, никакви свещени книги. Значи, Дзен е Ръкопис от Светлина – Чисто Писание без примеси и затова е много трудноразбираем: понеже е толкова просто, като чистата вода. (Един брат ми каза: „Ама не разбирам какво е туй Чистота“. Преди му говорих за Чистота, каза: „Не разбирам“. „Добре, ако ти дам вода от блатото и вода от извора?“. Пак нищо не каза. Няма проблеми!)

В Дзен е Покоят. Там се намира и Просветлението. Само Покоят може да вижда Безкрая, и то – естествено. Не можеш да пътуваш по Пътя, докато не си станал самият Път, самата Простота. Вървейки в Пътя, ти вървиш в себе си – не някъде. Тука имаш Същността: ти вървиш в себе си – това е Пътят. Въпросът е дали си тръгнал правилно.

В какво е Пътят? Дзен казва: в ежедневния, здрав смисъл. Забележете: няма нужда от учения, от книги, авторитети, писания: ежедневният, здрав смисъл. Имаш го написан в сърцето си. И да го нямаш, пак го имаш.

Крайната цел на Дзен е постижение на Себе Си.

Дзен погледът е много странен. Той вижда Красота и в съсипания живот. Забележете: Красота и в съсипания живот! Има я, тя е там. Дали ще я видиш, зависи от това дали си в Дзен.

Дзен вижда Красота и в разочарованията. Пълно е с очарование! (Някой път може да се заема точно туй да ви обясня. Засега казвам това, което казва Дзен.)

Дзен вижда Красота и в провалите, защото в Дзен всичко е неповторимо красиво – неповторимо красиво: не може да се повтори после таз Красота.

Дзен живее в неумираща Светлина. И това е стихът в Библията: „Да се освети Твоето Име“. Тука този стих е изпълнен тотално. Не се тълкува, не се разбира, не се практикува – просто в него се живее.

ДЗЕН

Продължение

(Трета идея за размишление)

Какъв е Пътят? Чуан Дзъ казва: „Всекидневният живот е Пътят“. Тоест: няма къде да го търсиш в книги – твоят всекидневен живот е Пътят.

Що е Дзен? Чуан Дзъ казва: „Може ли облак да бъде закован в небето?“. Тоест: естественото ти Пътуване – това е Пътят.

Няма да бъдеш наказан заради своя гняв – ти ще бъдеш наказан от своя гняв. Така казва Дзен. Значи: няма да бъдеш наказан заради своя гняв, а от своя гняв.

Не позволявай на другите да те объркват.

Ако няма его, няма и тревога.

Това, което не е казано, също е важно.

Когато страстите са под контрол, изкушенията отвън са слаби. Колкото и да те изкушават, те са слаби. Ако дойдат – добре дошли! Казвам: ограби им силата! Те затова идват.

Човешките кроежи са всякога безнадеждни. Въобще всички човешки планове, включително и осигуряването, са нещо много жалко. Защото, сещам се: Разумният човек никога не се осигурява. Никога не търси осигуряване: Бог го осигурява. Но той знае на Кого се е отдал напълно като Принцип – той няма въобще такава идея, това не е негова работа. Според Учителя това е грижа на Висши Същества. Но пита се: Ти дали си в своя Изначален Път? Това е според Учителя Любовта, Мъдростта и Истината. Ако ти си в този Път, Учителя казва: „Ти си осигурен още отпреди 250 милиарда години“. Тоз въпрос е отдавна решен, той не е сега.

Разбереш ли Истината, домът ти се превръща в Светилище. Така казва Дзен.

Да откриеш, че търсенето на щастие може да ти донесе зло, е проницателност. Отново разбираме, че щастието е погрешна цел. Истината е целта, а не щастието. После вече дали щастието ще те гони… защото, ако станеш човек на Истината, щастието ще те гони. Дали ще го приемеш – това е друг въпрос… Но то не е за приемане. Щастието наистина може да ти донесе зло, ако тръгнеш по тази пътека. (Дето една дъщеря казала на баща си: „Искам да бъда щастлива“. „Ще бъдеш, дъще. Ще се омъжиш, ще бъдеш щастлива – но ще бъде късно.“)

Леката промяна в начина на мислене довежда до неочаквана промяна в обстоятелствата. Значи: най-леката промяна в начина на мислене води до промяна в обстоятелствата.

Там, където си – точно там е твоят живот. И там е Дзен.

Тревичката в Дзен е проявление на фина енергия – скритата Природа от погледа на света. Жестокият вятър чупи дърветата, а тревичката се радва и танцува, сякаш е на разходка. Така казва Дзен. Тя устоява, тя си играе. Тя се слива с вятъра и той нищо не може да ѝ направи. Дървото се пъчи, иска да заеме особено място, на главна улица – там го кастрят, а в гората го чупят. Вятърът троши големите дървета, а тревичката руши вятъра – т.е. неговата илюзия.

И така, големите неща – религии, науки, партии – ще бъдат разрушени: те са дървета, а тревичката – това е Дзен. Това е онзи, тихият, скромният, Истинен и Съкровен Живот: той ще оцелее. Другите ще чакат Пришествие и какво ли не – той ще оцелее. Тука не става въпрос за външно оцеляване, а за вътрешен Център. Мястото на Себепознанието – това е посланието на тревичката в Дзен.

Един Дзен Учител не се интересува има ли Бог, има ли Рай, има ли Ад, има ли задгробен живот. Той не си губи времето с тез неща. Той е устремен единствено към Истината – и Тя го учи безмълвно и го въвежда във Великата Пълнота. Дали има Бог, или няма Бог – няма значение: той постига Целта. Без спорове, без разговори: той е съсредоточен в Истината. А пък има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината. Така казва Дзен: има ли нещо друго, то трябва да дойде след Истината – и разбира се, че Бог е там. Каквото каже Истината – в това вярва Дзен.

В Дзен, Бог не е човек – а самата Безкрайност, самият чуден Живот: естествен, прост, искрен, смислен Живот. Това е чудният Живот, Който всякога е в Безкрая. И тука е в Безкрая, и в Отвъдния свят пак е в Безкрая. Реалността според Дзен не е човек, а е Безкрайност.

В Дзен няма Бог Творец и Бог Начало – това е глупаво и немислимо в Дзен.

Дзен не спори: той живее в Немислимото, той живее в Бога, без да спори за Него и без да говори за Него.

Западът е мислене, а Дзен не е мислене. Дзен е Чиста Духовност, Чиста цивилизация, живееща в Духа на Истината. Докато има мислене, има противоречия – има Бог, има и Дявол. В Дзен няма нито Бог, нито Дявол, а само Пълнота, Истина и Безкрайност. Такъв е Подходът на Дзен. Никога там няма противоречия. Когато дойде Истината, Дзен казва: противоречията просто изчезват. Западът мисли с противоположности, с ума си. Дзен мисли с Духа си и живее в Духа си.

В Дзен, мисленето е изчезнало: то се е сляло с Покоя, то е погребано. Дзен е влязъл във Великото Безначално – другото име на Бог, другото име на Истината.

АУМ

7 юли 2015 г.

СВЕТИ БЕРНАР

(Лекция 1)

СВЕТИ БЕРНАР

Продължение
(Първа идея за размишление)

ТОМАС КАРЛАЙЛ

(Лекция 2)

ТОМАС КАРЛАЙЛ

Продължение
(Втора идея за размишление)

ТИТ НАТ ХАН

(Лекция 3)

ТИТ НАТ ХАН: УСМИВКАТА

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за три Същества, отдадени изцяло на своя Път.

СВЕТИ БЕРНАР

(Лекция 1)

Това е светец и Мистик, майстор на вътрешното наблюдение. Дълго време е проучвал Тайните на сърцето. Както знаете, сърцето е огромна джунгла: много желания, много неща, много намерения – трябва да се проучва. Той проучва много будно всички дяволски и тънки заблуди. За него главната добродетел е Смирението. Той е Мистичен богослов, а не обикновен духовен или религиозен човек. Основател е на манастир в Клерво и казва: „Човек трябва да изостави всичко и да се погълне от Бога“. Всичко означава всичко. Значи: няма държава, няма оцеляване, няма семейство. Това са преданите хора, както ще видим и при Тит Нат Хан. Всичко означава всичко!

Свети Бернар казва още: „Върховната Добродетел е жертвената Любов на човека“. Жертвената Любов – но към Бога! Значи, както казва Учителя: „Ние не служим на обществото – на Бога!“. Както казва Чуан Дзъ (другия път ще говорим за него): „Държавата е нещо напълно излишно, тя е като шестия пръст на ръката“ – няма нужда… т.е. най-важното е Бог и Истината: пряко, конкретно отдаване, ако искаш да не си изгубиш времето и прераждането.

Свети Бернар казва също: „Ние трябва да постигнем Любовно Мистично сливане с Бога в резултат на самозабравяне“ – тоест на себе си, да не Му пречим – „и без душевни видения“. Забележете: който още много вижда, е много назад. Защото, който обича Бога, наистина има истинско Смирение: той се слива. Друг закон има – и изчезва.

Той е роден през 1091 г. във Франция – както казах, голям Търсач на Мистичния Живот.

Известен е един случай, когато от Църквата го изпращат да обори и охулва Богомилите. Той обаче наблюдавал внимателно, казва… голям авторитет иначе на Църквата, но казва: „Това са Истински хора“. И бил изумен от тях и от тяхната Чистота и Любов към Бога. Но Църквата не го слуша – макар и „авторитет“, избягва да чуе това важно мнение.

И така, свети Бернар – неговата Мъдрост:

За да се изгуби правилността, достатъчно е да се изгуби Любовта – Любовта към Вечните неща. Да се изгуби правилността означава да се изгуби Свободата.

Божествено подобие има само в чистата, в свещената Любов. Който има чиста Любов, Словото го прегръща.

Когато се случи истинско самопознание, случва се истинското Смирение.

Вярното търсене на Истината, на Бога, никога не търси награда, но я получава. (Никога не търси награда!… Тук само ще допълня: нито външно, нито вътрешно – но я получава.)

Бог желае да бъде търсен и намерен. Бог е Причинителят на всичко: Той сам дава случая и събитията.

Блажен е този, който е преживял Бога само веднъж, при това – съвсем за кратко, само за един миг.

За Бога да бъдеш означава да живееш Мъдро.

Има една истинска проказа – и това е своеволието: то цели да утоли само своето его. Това своеволие се лекува само чрез сливане с Божията Воля, с Божия План. Христос е разбрал това и е подчинил човешката Си воля, макар и праведна – забележете! – Той е подчинил човешката Си воля, макар и праведна, на Волята на Своя Отец. Ние сме по-верни на себе си, когато се слеем с Бога. Значи: Ние сме по-верни на себе си, когато се слеем с Бога.

Който е познал Тайната на Свободния избор, той е избрал Достойнството. (Догодина ще ви говоря за Достойнството; защото то не е благородство – то е много повече. Учителя го обяснява, въобще – какво означава достойният ученик: не е благороден, благородството е само подготовка.)

Ти си създаден, за да бъдеш пресъздаден.

Любовта към Бога сама по себе си е награда.

За да е благословен трудът ти, ти трябва да си работил за Господа. Който работи за Бога, има Покой и нищо не го тревожи. (Световни проблеми някакви, каквото и да е, каквото и да се сетите: те са нещо странично. Не мога да ги нарека „нещо второстепенно“ – те са назад. Бог и Истината са важни: това е голямата съсредоточеност.)

Духовното не се търси в чувствения опит.

Праведният избира Тесния Път: нито наляво, нито надясно, а пряко. Така той избягва безплодното движение в кръг – омагьосания кръг.

Причината за Любовта към Бога е сам Бог, но ти също дълго и искрено трябва да си търсил това. Той е действащата причина за тази Любов. Той сам дава повод за нея. Любовта е възникнала от Бога и само чрез Него тя може да продължи да съществува.

В Своя дълбок Спасителен План Бог е пожелал човекът да претърпи страдание. Защо? За да изтече падението от него – и тогава Бог да му дойде на помощ и да му даде Освобождение от друг род, и човекът да Го почита по чистия и правилен начин.

СВЕТИ БЕРНАР

Продължение

(Първа идея за размишление)

Праведният знае, че без Бога не може да извърши абсолютно нищо. (Наистина, човек без Бога не може да направи даже една крачка – но хората не осъзнават това. Една проста крачка не може да направиш, ако не е Той!)

Когато любиш Бога, Той ще отмахне от тебе всяко зло.

Човек трябва да съумее да влезе във Волята Божия – иначе човешкото усърдие, колкото и да е голямо, не дава реален плод.

Който е влязъл в Бога, живее в трезво опиянение.

Сам Бог е наградата за любящите същества. Той е Вечна награда за любящите Го вечно. Любовта е и Дар Божий, защото тя твори самия Бог в нас.

Никой не може да се отклони от Божия Закон без последствия.

Тези, които са извън Любовта, са роби и наемници, а не Синове.

В света никога не съществува човешка правда, а само Божия.