Каквото не е пожелал Бог, то никога не може да стане. Бог е извършителят на всичко. Всичко изхожда от Неговото управление. Той Единствен е Творецът на делата: как да постъпят хората и какво да изберат – това решава Той.

(Това означава, че ако в един самолет има терорист, Бог го е обучавал и знае как ще постъпи. Но Бог може и да го накаже още във въздуха. Всичко решава Той. Той въвежда в заблуда този, когото пожелае. Всяка добра мисъл, ако изхожда от Дявола, тя е хитра мисъл и не е добра: тя само изглежда така. Добро, изхождащо от егото, е дяволско добро, защото егото е дявол. Когото Бог постави в заблуда, никой не може да го упътва в никакъв път. Човек трябва да се запита: „Благодарение на кого имам аз тази работа, тази професия, този дом, тези приятели?“.)

Отдалечаването от молитвата е винаги отдалечаване от Аллах. Той е власт над всичко – и нищо за Него не представлява трудност. Няма нещо, което да е трудно за Аллах.

Беди и трудности – това е време за истински усърдни молитви. Молѝ се усърдно и постоянно и не се намесвай как Бог трябва да действа. Оставѝ всичко на Неговата Мъдрост – защото Той вижда, а ти не виждаш.

Силата да търпиш ти е дарена от силата на Истината в тебе и от Него. Ако си търпелив и не се оплакваш, чрез своето страдание тогава ти се избавяш от твърде много нескончаеми бъдещи болести.

Аллах подкрепя Своите хора със Своята Воля.

Който е дълбоко доволен от съдбата си – това е покорният човек на Аллах. (Става въпрос за Дълбинно доволство, не някаква имитация. Казвам, защото умът може да го имитира. Дълбоко приемане на съдбата – това е преодоляване.)

Часът на смъртта – казва Ислямът – никога не зависи от здравето и от болестта, не се влияе от бойното поле или от това дали човек се крие някъде. Нито здравето удължава живота, нито болестта го скъсява. Смъртта настъпва, когато времето за пребиваване изтече.

МОХАМЕД – ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК

(Първа идея за размишление)

Мохамед казва:

Който иска истинска Любов, нека да се съгласува с Аллах. (Някои търсят истинска Любов без Аллах – от това по-голямо невежество няма. Той, самият Той е истинската Любов и Той е участникът – без Него все ще търсиш… Търсѝ!)

Хадѝс (т.е. Предание): Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище.

(Пък и Авицена казва: „Събрах цялата медицина в едно изречение: Малко се хранѝ!“ – т.е. яж по малко.)

Неправенето на зло – това е също милостиня. Въздържан ли си в живота, ще заслужиш Любовта на Аллах. (Едно от най-великите качества – Брахмачария… и в Йога, и навсякъде по Чистия Път.)

Който е пренебрегнал Аллах, е пренебрегнал себе си и Отвъдния си живот. Който е избрал Аллах, намира истинска Вяра в сърцето си.

Правилно поставеният въпрос е половин обучение.

Накъдето и да се обърнеш, пред тебе е Лицето на Аллах. (Питали Учителя в коя посока да се молят. Няма посоки. Бог няма посоки, Той е навсякъде.)

Докато човек има връзка със света, той не може да има истинската Вяра и истинския Път.

Искайте помощ от Аллах с търпение и молитва.

Любовта е усмивка от Сиянието на Аллах.

Обвързаността към земния живот представлява катаклизъм.

Молитвата е истинското Служене.

Големият Джихад – това е борбата за пречистването на Душата. (Това е големият, истинският Джихад.)

Аллах е най-великата Необяснимост. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си: те са наречени „нечестивците“ в света. Да си удостоен с Вяра в Аллах е велико благо. Ако неверникът направи добрина, тя не е благодеяние. (Казвал съм ви и преди: според Учителя обикновеният човек не може да направи никаква добрина. Той няма нито такава енергия, нито такъв Дух, нито Душа; той прави някакви услуги – нещо съвсем друго.)

Дори целият свят да те подкрепя и поощрява, ако Аллах не е доволен от тебе, то стореното от вас няма никаква стойност.

Домът на човека е Чистото му Сърце. (Въобще една от най-големите науки в тоз свят е Чистото Сърце.)

Вярата в Аллах означава, че за Него не съществуват трудности.

Всички непослушни духове са станали невярващи хора.

Наистина Аллах обича този, който се пречиства.

Аллах е ускоряващият; Той е забавящият.

Кой ще се застъпи пред Аллах – освен с Неговото позволение?

Насилието ще образува тежки болести за бъдещето на човека.

Ако познаеш Тайната на Словото, можеш да действаш като цяла армия.

Враг ми е този, който е непокорен на Бога – даже да ми е близък по род. (Така казва Мохамед.)

Трупащите богатство загиват приживе.

Да се обясни Истината на неподготвени хора е трудно и вредно нещо. Мъдростта може да бъде разбрана само от Мъдростта, а не от разума. Много трудно е разумът да схване Мъдростта – дори когато понякога е вдъхновен. (Не му е дадено.) Мъдростта е виждащата, а разумът спада към умствените неща. Умствените хора не виждат и една стотна от това, което Мъдрецът вижда. Само Мъдрецът е познавач на Истината – чрез позволение.

СУФИ

(Лекция 2)

Не питай Суфи, а го чуй – защото Суфи е отговорът, а не въпросът. Суфи е ароматът на Бога на Земята. Суфи е този, който го няма. Суфи е Търпението, което е дочакало истинското Откровение. Суфи така тайно общува с Бога, че даже и Ангелите не разбират какво става. Суфи е единственото Същество, което нищо не иска да изменя и да променя.

(Обяснявал съм го: всичко е толкова точно, тъй като се ръководи от страшна величествена Воля Божия. Някой искал да променя. Нищо не можеш да промениш. Само съвместно с Бога и само ако Той иска – Той е Единственият променящ.)

Аллах ни подтиква да умрем за себе си, за да оживеем в Него.

Суфи не вижда нищо друго освен Бога. И наистина: Една Велика и Единствена Воля ръководи всичко. Всичко друго е нейни инструменти. А кой може да спори с тази Всевиждаща Воля? Всеки миг Суфи помни Бога и затова той няма нужда от джамия и от манастир. Всеки момент той мисли за Бога и помни Бога! Наистина няма нужда от джамия и от манастир.

Суфи е нищо, а Бог е всичко. Да бъдеш Суфи значи да се откажеш завинаги от всички безпокойства. А всъщност няма по-голямо безпокойство от нас самите, от самия човек.

Ако един Суфи присъства близо до тебе, това означава Извисяване в съвсем нов смисъл. Суфи няма нужда от джамия, от литургия и от философски книги, нито от обществена стабилност – той има Опората Божия в себе си. Суфи е стабилен само в едно нещо: в Любовта си към Аллах – докато обществената стабилност за Суфи е една голяма шега. За Суфи само Бог е действащата сила. Суфи осъзнава, че съществува чрез Бога. Най-висшите Суфи са Същества, живели предано в Бога преди Сътворението на света, и затова Суфизмът е просто метод за постигане на Реалността.

Ислямът е пътуване към Бога, но той още не е пристигнал – докато Суфи е Единство с Бога.

Духовният Път не е лек, той върви сантиметър по сантиметър. Според Суфи да обичаш себе си значи да обичаш своето самоусъвършенстване.

От Божествената Любов човек си изгубва ума. Щом човекът има някакъв ум, той не е Суфи. Суфи няма ум, Суфи има Дух. Суфизмът – това е истинският вкус на Божествената Любов. Това е вкусът на самия Бог. Който има тази Суфи Любов, той преодолява илюзията на света.

Духовната сила на Суфи се дължи на Смирението. Суфизмът може да излекува Исляма, но само ако Ислямът поиска Абсолютно Чиста Духовност. Има и ислямисти, които още не го искат – не са узрели. Трябва да продължат с дисциплината, докато някога го поискат. Тази Чиста Духовност – само тя може да излекува религията (казвал съм ви: религията е тежка психическа болест – Духовността е друго нещо; религията е психизъм – Духовността е Душа и Дух), но ако религията иска: иначе тя остава в своя психизъм.

Бог изпрати Богомилите да излекува Църквата, но застоят не искаше лекуване, той искаше нещо друго: религия, ритуали и палене на свещи.

Суфи не търси изменение на обстоятелствата – той изменя себе си. А щом е изменил себе си, обстоятелствата вече са други.

Суфи не се прекланя пред никого освен пред Бога – т.е. няма такава партия, няма такова общество, няма такъв звяр, който да преклони Суфи. Единственият, пред Който той се покланя, е Бог – и страхът му е само от това: да не направи грешка спрямо Бога.

Суфи никога не може да каже: „Обстоятелствата не ми позволяват да следвам своя Идеал“. Ако погледнеш Суфи, няма да видиш в него нищо друго освен Истината. Суфи е този, който познава себе си в Несъществуващото. И понеже живее там, той познава Бог като Съществуващ. Суфи – това означава, че Бог те е приел в Своето Присъствие. На верния Суфи Бог дава нова воля, неизменна на Бога, носеща Вечна Пълнота. Суфи е справедлив към всичко, не очаквайки справедливост от никого. Поради своята преданост към Истината, Суфи не може да служи нито на този, нито на Онзи свят. Суфи е Търсач, който е изчезнал в голямото търсене. Суфи не е насочен нито към света, нито към себе си: той е насочен изцяло към Аллах.

ИБЛИС, ИЛИ САТАНА

(Втора идея за размишление)

Какво казват Суфи за него.

Велик е Замисълът на Бога, защото, поради създаването на Иблис, на Сатана, след време ще се роди истинската Любов към Бога. Създаването на Сатана е знамение за Великата Власт на Бога. Създаването на Иблис разкрива пълната и Абсолютна Власт на Бога и Неговият контрол над всичко. (Учителя казва, че Сатана и Дявола не могат да помръднат една сламка и че са толкова слаби, че се побеждават без борба. Обаче, където невежеството е голямо, злото расте.)

Бог може да внесе в Сатана такъв ужас, който самият Сатана никога не познава. (Казвам това, защото се е случвало.) Този Звяр – Сатана, ще излекува падението и лицемерието на човека и на цялото човешко добро, което е част от трагедията на света. (Всъщност това „човешко добро“, преведено по Дълбоката Мярка, е зло – това е зло. Без коментари, без двойственост. Това е просто зло.)

В Древността Сатана, който е бил Луцифер, е бил почти като Бога. Но поради благодат от Бога, Бог му е дал голяма светлина, но Бог не му е дал Същност – само светлина, не му е дал Себе Си. Не му е разкрил напълно Себе Си и затова Луцифер е помислил, че е нещо особено – но до момента, когато Бог Се явява и му отнема светлината. На Луцифер е била дадена светеща енергия, но не и Същност – скритата част на Бога. Бог не дава Същността Си никога напълно – това е Негова Тайна, Негово Тайнство, това е част от Неговата Неизреченост и Непостижимост. Луцифер – когато Бог е слязъл в него, в ограничението – той е засиял и милиарди Ангели се влюбили в него. Защо? Защото всички те обичат лъчезарното, носещото светлина – но както знаем, това е било Бог в него. Част от Бога – тя е светела в него и е наблюдавала Ангелите и тяхната тайна и скрита любов и техните най-различни намерения. Но всичко, което свети във Вселената, е само носител на Светлината на Бога, но не и самият Бог. Само Той е Притежателят, а Луцифер е носителят. Такъв е бил Планът и Замисълът на Бога. Светът, Вселената все са малка част от Замисъла. Бог винаги наблюдавал нещата от позицията на Своята Скритост, а не от позицията на Светлина.

Ще обясня. От чакрите само Сахасрара има подобно поведение в умален вид. Това означава, че Третото око също е много сляпо за много неща и много ограничено. Хора с отворено Трето око имат тайни заблуждения – познавам доволно много хора! Радвам им се, но те ги носят тези заблуждения, някой път дори не знаят.

Само Сахасрара знае, че Луцифер е само отражение на Бога, Негова особена илюзия, но изглеждаща в миналото някак си реална. Но то е, за да може Бог да изпълни Своя Замисъл. На Бог Му е бил необходим Луцифер да играе тази определена привидна роля, за да изпита дълбините на всички същества, включително и на Боговете. Не става въпрос само за Ангели, които са станали хора, но и за Богове, които са станали демони.

Бог проявява в Себе Си две лица: Луцифер и Христос. Той работи скрито в тях, а те уж работят и действат. Милиарди Ангели повярвали в Луцифер и станали уязвими. А по-късно от Духове те станали хора, наречени Адам, т.е. човечеството. Човечеството в бъдеще трябва да разбере, че Единствената Реалност е само Бог. Той движи Христос и Луцифер, а Замисълът Му е плод на Велика, неизразима Любов. В бъдеще хората ще познаят Тайната на Бога – при условие че търсят изключително Него, а не Неговата Светлина. Влюбените в Луцифер са изгубили Тайната на Бога и оттук е тяхното падение, но то крие в себе си поучение и завръщане – също част от Тайната и Замисъла на Бога.

СУФИ

Продължение

(Лекция 3)

Суфи се отрича от себе си, а не от света – светът е без значение, него го няма, по всяко време може да изчезне. Няма какво да отричаш нещо, което го няма. Суфи знае от какво да се отрича – от себе си.

Суфи казва: Дръж ръцете си заети със задълженията си в този свят, а сърцето си – заето с Бога.

Суфи се отнася към този свят като към невидим свят. Наистина, той е повече невидим.

За Суфи водата е изцяло съставена от бижута.

Суфи е Слънце – но той знае, че е сянка на Бога. Пред хората изглежда Слънце – дълбоко в себе си той знае, че е сянка на Бога.

За истинския Суфи има само един Храм – Храмът на Чистото Сърце, а не на каменната джамия. Чистотата и пиянството са празникът на Суфи. Те затова са на Земята: за да покажат опиянението си от Чистотата и Любовта – докато другите хора са само гости на празника, те не участват в тържеството.

Суфи имат метод, който е по-дълбок от опита, той превъзхожда опита. И затова Суфи не се нуждае от опит, за да живее в Аллах. Суфи не се нуждае от опит, а от Чистота. Това е Древното Предание: Не ти трябва опит, а Чистота.

(Преди време срещнах един човек, който каза: „Имам голям опит вече – седем развода“. По-точно четири, четири развода. Голям опит!)

Що е ученият човек? Суфи казва: магаре, натоварено с книги. Що е обикновеният човек? Магаре, натоварено с ежедневни мисли за прехраната. Що е Суфи? Пияно магаре, блажено магаре: постоянно се радва – и да разбира, и да не разбира, все се радва. Това магаре е толкова пияно от Любовта си към Бога, че прилича наистина на магаре. Някои Суфи толкова са странни, че даже не искаш да ги погледнеш – но те тържествуват.

Чистотата превръща Суфи в Жива поезия. Ако на такъв човек отидеш да четеш поезия, това означава, че нищо не си разбрал. Жива поезия! Суфи не пише поезия: самият той е поезия. Суфи е толкова Чист и пиян с Бога, че злите духове са разтревожени, защото те се погубват в неговата Чистота и пиянство. За Суфи Чистотата е по-важна от всички други въпроси. А що е Чистота? Съхраненото Единство с Бога. Значи, не да търсиш религия, не да търсиш Бог – да Го съхраняваш: това е съвсем друг Подход. Суфи е Чиста Душа, а Чистата Душа никога не е част от Творението: тя принадлежи на Вечността и на Бога.

Великият Суфи дори не се интересува от въпроса: „Кой съм аз?“. Защото него го няма, не иска да пречи на Бога. Няма в Суфи такъв въпрос – „Кой съм аз?“.

Те живеят в особено място – Мястото на Небитието. Те въобще не са привързани към идеята за Аз. Ако бяха привързани, нямаше да могат да отидат в особеното Място на Бога. Суфи – това е Същество от друго измерение, но живеещо в нашия свят. Суфи има особено Сърце, защото в него е заел Мястото Си Бог.

Истинският Суфи е много внимателен. Той гледа да не се занимава само с едно учение и да отхвърли всичко останало. Защото, ако мислиш, че само твоето учение е право, тогава от тебе ще се отдели Истината – и разбирането ти ще обеднее. Защото Бог влиза навсякъде – и с учение, и без учение. Там, където има Чистота и Принципи, Той влиза. Бог е Необятен и Велик и поради това Той не може да бъде заключен само в едно учение или в една вяра – няма как да се случи това.

Суфи е Същество, което влязло в Бога – а който е влязъл в Бога, се връща обновен завинаги. Той вече има други Очи. Суфи е този, който е позволил на Бога да стане неговият живот. Суфите са наставници на своето Сърце. Всички мисли на Суфи – и явни, и тайни, са Любов към Бога. Който търси Реалността по своя път, неизбежно ще срещне по пътя си Суфи – защото Суфи е врата към Реалността.

Не чакай Възкресението – просто заживей в Бога.

Суфи казват: Христос е възкръснал за тези, които са умрели в Пътя на Любовта.

Суфи, това е да се избавиш от всичко, което не е Бог – всичко второстепенно. Това означава наред каквото можете да се сетите, защото Центърът е Бог.

Последователите на Джунаид ревнували един негов ученик, понеже той бил от любимите му. Джунаид е един от Учителите на Ал-Халладж – временно. Както и да е… И неговите последователи ревнували защо той има по-хубаво отношение към този ученик. Тогава Джунаид се срещнал с тях и им казал, че този ученик ги превъзхожда с поведение и разбиране. И за да им докаже това, той им дал изпитание. Той заповядал да му донесат двайсет птици и казал на всичките си ученици: „Нека всеки от вас да вземе по една птица – идете там, където никой не може да ви види, и убийте птицата. После ми я донесете обратно при мене“. Всички ученици отишли някъде и след определеното време се върнали с мъртвите птици. Само на любимия ученик на Джунаид птицата била жива. Джунаид го попитал: „Защо ти не си убил птицата?“. Ученикът обяснил: „Защото ти ни каза да убием птицата там, където никой да не види това. Но навсякъде, където бях, Бог ме виждаше“. Тогава Джунаид се обърнал към завистливите ученици и им казал: „А сега сравнете разбирането си с разбирането на този ученик“.

АЛ-ХАЛЛАДЖ

(Трета идея за размишление)

Много сме говорили за него и пак ще говорим: най-великият Суфи на Земята!

Той казва:

О, Аллах, Ти ми причини инквизицията, за да ми дадеш Себе Си. (Това съм го казвал. Нарочно го повтарям.)

Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор. (Ако си роб на света, не ти трябва вече друг позор – това е достатъчно.)

Не живея за света, защото знам, че той е умиращ.

Струва си да се родя отново и пак да страдам, за да Го позная.

Дълбока и страшна е нощта на изпитанието и затова Суфи се усмихва – защото там е Великият Дар: Единство с Бога. (Както е било и на Кладите.)

Ако не беше страданието, как тогава щеше сърцето ми да заблести?

Любовта към Аллах е храната – а ти, приятелю, ходиш в някаква си джамия.

Видях много аскети и безплодни: те не търсеха Чистотата, те търсеха религия и джамия – и се провалиха.

Злият човек – това е едно упорито невежество.

Аз съм стар слуга на Бога и затова Той си спомни за мене и ме повика. (Спомняте си как умира. Преди време говорихме за него: как го режат на парчета и той хвали Аллах, как върви към инквизицията с веригите си и как танцува – той отива на истинска среща: той знае при Кого отива.)

Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия. (Ще го повторя. Който е загубил Чистото си Сърце, е болен с религия.) Който е отдаден на Бога, е влязъл във Вечния Манастир. Който си строи Чисто Сърце, е мъдър. Който строи джамия, е наистина луд. (Като чуя за параклиси и църкви, сърцето ми се стяга. Знам, че заблуждението продължава от хиляди години. Така да е! И в това даже има красота.)

Никога не замествам Аллах с джамия. Аллах е моят Дом, а джамията е за затворници.

Чистотата руши смъртта и сътворението. Не опит ти трябва, приятелю, а Чистота.

Религиозният търси Бога, а Чистият Го съхранява.

Преди Сътворението е нямало религия и църкви, а само една Чистота. Само заблуденият търси религия – Чистият търси Бог. Ако сърцето ти е Чисто, религията изчезва – религията изчезва, остава само Бог. В Чистото Сърце не може да влезе джамия. Чистотата не е религиозна, тя е винаги Духовна. (Забележете! Не е религиозна, тя е винаги Духовна, тя не е смесена.)

Който познае себе си, се отделя от сътворението. Пътят на човека е очистване от всичко човешко, ако иска да се спаси.

За да стигнеш до Аллах, трябва да излезеш от всички религии и ритуали.

И той, Ал-Халладж, излязъл зад пределите на Исляма и станал опасен. Не само за Исляма. Преди време съм ви обяснявал за него – опасен даже и за някои Суфи. Такава Истина е навлязла в него, че бил опасен даже за Мъдреци. Станал опасен, защото станал неразбран, защото бил извън нещата, извън мярката. Това е съвсем друг род Дръзновение – но той бил направляван от самия Аллах и станал опасност и за Исляма, и за Суфизма. Ал-Халладж е усещал Единството си, Единството с Бог в себе си, и затова често забравял своето име. Наистина го забравял и казвал: „Аз съм Истината!“. Самият Бог се произнасял в него. Това е крайната Цел на всички Учения, на всички Същества, на всички видове Учения.

Казва още:

Истинският еретик е най-висше и непознаваемо Същество. Можеш да го познаеш само ако той реши да ти се разкрие. (Гностиците също са смятани за еретици, Богомилите – също. Казах ви, ноември ще говорим за Великата Ерес, т.е. Великата Истина.) Светът дори не знае, че еретикът е спасен. (Забележете какво казва Ал-Халладж. Страшен Суфи! Светът дори не знае, че еретикът е спасен.) Той е вътре в Аллах и Аллах е единствената му джамия. Аллах е в Чистотата, а не в джамията. Има една нечистота в човека, която може даже да оцапа Ада. (Не Рая – а даже да оцапа Ада!)

Не е възможно Дяволът да изпъди Дявола в тебе. (Например как ще изгониш с тамян Дявола? С какво палене на свещи?! Христос не е палил свещи. Той е живял Правилен живот в Бога. Няма такива игри: тамянът е нещо много смешно.)

Невежеството е майстор на затварянето в пътя. То така може да затвори пътя, че човек да се лута хиляди години и да спори за Бога, даже да говори с уважение за Бога.

Докато религиите спорят, Ал-Халладж избра да пие от Нектара на Аллах.

Вяра без Живот в Аллах е отровно дело.

Синовете на Аллах са Чисти, а хората на джамията са учтиви. (Невинаги и учтиви…) О, Аллах, освободи ме от тази учтивост, защото тя е поражение. (Забележете: той не допуска капка лицемерие. Мъдростта така действа, Истината така действа. Бог говори пряко. Защото тя е поражение. Целта е Аллах, а не учтивостта.) Слава на мене, еретика, че Аллах ме отлъчи от голямата учтивост.

О, глупако, твоята глупост е райската градина, защото тя те поучава – но кой ще поучи лицемера?

Все пак, кривият път е част от Правия Път: той ще намести човека в Правия Път – някога. (Ето защо всичко е красиво.)

Ако в живота ти тече време, това означава, че Истината се е отделила от тебе. Чрез Истината аз вечно пребивавам в Истината.

За Дявола е много ценно човекът да има благополучие без Бог в себе си. (Ще повторя. Ал-Халладж казва: За Дявола е много ценно човекът да има благополучие (т.е. да е преуспял) без Бог в себе си. Защото благополучие без Бог в себе си – това е зло.)

АУМ

2 август 2016 г.

КАБАЛА

(Лекция 1)

КАБАЛА: БОГ

(Първа идея за размишление)

ГНОСИС

(Лекция 2)

ГНОСИСЪТ: ХРИСТОС

(Втора идея за размишление)

ГНОСИС

Продължение
(Лекция 3)

ГНОСИСЪТ: ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

КАБАЛА

(Лекция 1)

Кабала е много по-висша от този свят и от неговите деяния. Науката и религията не откриват никога Висшата Мъдрост. На тях не им е дадено – науката и религията.

Наградата на кабалиста е в живата връзка с Бога в този свят. Наградата на кабалиста е виждането наистина, че Бог е навсякъде. Кабалистът вижда скритите значения на нещата – той носи в себе си Тайнство, той носи в себе си така нареченото Кли. Кли означава Чистият Духовен ген. Този, който няма Кли, все едно е дали е йога, гений или окултист – все едно е дали е голям психолог и с какво се занимава, защото тука винаги има ограничение. Там, където го няма Кли – голямата Чистота, Духовната – всички занимания остават на заден план, но все пак са полезни, заради волята; докато Кабала е влизане във Висшата Мъдрост. На този, който има Кли, му се дават Откровения. Кабала е метод за постигане на Реалността – както и Суфизмът, Дзен и т.н.

Кабалистът не прави грешка – той работи само за Бога, а не за своето устройване. С Кабала може да се занимава само този, който гори да има Живот, подобен на Бога.

Самата идея за вяра (в Кабалата) предполага утайка от съмнение – докато истинското Знание никога не допуска съмнение: там няма пропукване.

Според Кабала моралът и етиката никога не са водели до Мир и Единство – само Себепознанието води натам. Себепознанието е Пътят към Богоподобието, то е малката крачка. Истинският кабалист е стигнал до Богоподобие – Себепознанието е първата му крачка и втората е към Бога. Той е видял Тайната чрез Откровение и затова има реално Вдъхновение – не назаем взето, а реално. За него Тайната е станала явна, понеже Бог му дава Откровение – Тайната е станала явна.

Навлизането в Кабала вселява в човека Правилно поведение.

Кабала не е религия и затова религиозните хора не я познават. Кабала не се занимава с религия, а със самия Бог. Кабала е Висша Мъдрост – което означава много тънка енергия, скрита от религията и религиозните хора: потънка, фина енергия, която прониква в нещата. Кабала се намира във Висшия свят. Кабала е Себепознание – в смисъл, че когато човек е познал себе си, той живее вече повече в Невидимия свят; и дори ако такъв човек е сред хората, те нищо не подозират, те не знаят неговото странстване навътре.

Кабала казва: Мистичният Месия – това е събуденият Чист Дух в човека. Това означава Месия да дойде. Ако този Дух е събуден и напълно осъзнат, Месия вече е дошъл.

В самия Бог съществува Строгост, а не зло. Мислещият човек е в злото – самото мислене го създава. Духовността е друго нещо: мислещият човек е в злото, разумният човек е в Духовността.

Христос е Нероденото, Несътворено Слово на Бога. Троица никога не е съществувала, защото съществува само Един Бог – Бог в милиони образи. Христос е само способ и метод на Бога за проявление – един от многобройните методи. От Бог изхождат всички същества, цивилизации, епохи и раси, всички разновидни събития.

Бог знае всичко, но неправилните въпроси нямат отговор.

Желанията разсейват истинските знания – казват кабалистите – и така се заражда „знаещото неразбиране“: това, което Учителя нарича „ученото невежество“.

Да постигнеш нещо в света означава да загубиш нещо от Дълбочината си, от Същността си.

Който се моли усърдно, побеждава света.

Без Любов към Бога, Душата се посява в света за бъдещи страдания. Когато Любовта слиза надолу, тя се превръща в живот – а когато остане неразбрана, тя се превръща в смърт. Ако Любовта на човека върви нагоре към Бога, тя се превръща в Дух, Сияние и Свобода. Без Божествена Любов, ние ще останем да си живеем в тъмнината, ще живеем по законите на необходимостта. Да имаш Любов към Бога значи да дойде Месия в твоя живот. Ако Душата няма Любов към Бога, тя развива външни връзки в света. Който иска да постигне истинската Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога.

Имай Любов, когато получаваш добро и когато получаваш ограничения. Имай Любов, когато вземат Душата ти за Другия свят. Винаги чувствай, че Бог прави най-доброто за тебе, и не обичай Бог за това, че твоите желания се изпълняват – защото това не е Съвършената Любов към Бога.

Който обича себе си, той ще изгуби своята Основа. Ако човек обича Бога, той ще има към Него истинска Любов дори когато Бог му взима Душата. Това става, когато човек е постигнал състоянието на Висшата Вода, казват кабалистите – т.е., Висшата Вода означава, преведено, Скритата Светлина.

КАБАЛА: БОГ

(Първа идея за размишление)

Какво казва Кабала за Бога:

Бог е Бог, защото е неизтощим Източник на същества – безконечно множество от Духовни Същества. С Бог ни свързват Древни и много Дълбоки Съкровени отношения. Бог живее Тайно в нас и играе много Дълбока вътрешна роля – но ние трябва да Го търсим и изучаваме дълбоко в себе си.

Според Кабала, целта на човека е да постигне Съкровения Живот на Бог вътре в себе си.

Съкровената Любов е Място, в което Бог слиза при човека и среща неговия глас и неговата молитва. Обикновените хора трябва да ходят някъде в църква, джамия, при приятел – а Бог е Мястото на Любовта, Мястото на явната и скритата Среща.

Любящомъдрият човек е таен участник в Съкровения Живот на Бога. (Тука нека само да допълня, че Съкровеното е пето измерение – то е нещо по-дълбоко от Духовността, която е четвърто. Тук става въпрос за по-дълбока степен.)

Любовта е просто любов, но Съкровената Любов е изпълнена с Бога; но за да я разбере човек, той трябва да преживее Бога – и тогава той влиза в Смисъла, а Смисълът е Отвъден и Мистичен. Той не се намира в този свят, нито в Оня – той се намира, както казах и преди, отчасти във Вечността и отчасти – в Безкрая. Само близостта до тази Любов може да върне Силата на Живота. Смисълът на Живота е във възстановяване на Бога в нас и в пълното Му възприемане. Когато служиш на Бога истински, ти ставаш част от Него.

Ангелите се стремят да станат човеци, защото Съвършеният Човек е Бог.

(Скоро обяснявах на едно място, че Ангелите жадуват да станат човек и да слязат и да минат през тежки страдания, защото Ангелът не може да стане Бог – той е ограничен, той няма свободен избор. Служи на човека, служи на Светлината, но той не може да се развива и да стане Бог. Човек е Бог в развитие и човек може да стане Бог – а може да стане и чудовище, може да стане звяр, може да стане много неща, но Ангелът не може да върви по този път.)

Който няма Велика представа за Бога, той има земни цели и не може да получи подкрепа от Истината. Той накрая става опустошен и нещастен. Преживяването на Мистичното Откровение е изхвърляне на света: това е да преживееш Бога – разбира се, с Негово позволение. Мистичното Откровение е предаване насаме на нещо от Бога на човека. (Ето защо Богомилите – само се отклонявам за малко – са издържали на кладата: те са видели нещо от Тайната на Бога и вече кладата е безпомощна. Любовта поглъща кладата. И Боян казва: „Любов, която не поглъща кладата – това не е истинска Любов“.)

В Мистичния Опит, който е преживяване на Бога, и словото, и речта са изгонени – защото в това преживяване нищо не можеш да кажеш. (Казвам това, защото умът все иска нещо да обясни. Това преживяване надминава думата преживяване: то е нещо като приказка без край, обаче умът иска винаги да има край – само че там няма никакъв край.)

Усилията на човека не помагат, докато Бог не ги благослови. (Ще обясня. Може да правиш много усилия, но ако не си искрен, напълно искрен и честен към себе си и към тези усилия, все ще ги правиш – те ще се отлагат. Има нещо хубаво: в друг живот пак ще продължиш, но в самите усилия трябва да вкараш нещо друго – голяма Чистота, за да дойде Благословение.) Когато тези усилия са благословени, в тях се вливат съвсем други качества.

Който е видял нещо от Лицето на Тайната, получава нещо, което го няма в света.

Когато човек пропадне в тъмнината и се извисява, това доставя радост на Бога. Всичко, което се прави заради Бога, е действие срещу нечистите сили. Бог остава скрит от нас, докато намерим правилния метод да Го открием.

Стремежът към знание е човешко дело. Стремежът към Бога и стремежът на Любовта към Бога е Божие дело.

Който е възлюбил Бога, Бог му дава нещо от Своя Вътрешен Глас, който го учи точно как да работи върху себе си – понеже вътре има безброй гласове. Но тука вече, който се е посветил, Бог така налага Тихия Си Вътрешен Глас и му казва как да го различава, как да го различава от всички други гласове. (Аз съм виждал много хора, които бъркат и Ангел с дявол, и Ангел със Серафим; даже пророк Исайя бърка едно преживяване, като мисли, че е преживял Серафим, а той е Ангел, пламтящ – съвсем друго нещо. Значи, даже и там може да станат грешки, но тези, които имат по-Дълбоката Мъдрост, виждат и различават това.) Значи, Той му дава Своя Вътрешен Глас, който тайно го обучава, защото той наистина иска да работи върху себе си по Законите на Правилността. В този случай, Вътрешният Глас прави така, че отстранява всички други гласове, защото той става особено силен, особено ясен и много точен. Там вече няма колебания.

ГНОСИС

(Лекция 2)

Гносисът означава пряко Откровение, пряко преживяване на Бога – друго Учение, подобно на Кабала. Пряко преживяване на Бога – тука няма посредници и няма нужда от тях. (Опасно нещо е свещеник – посредник. Той никога не е мост към Бога. Ако трябва, друг път ще го обясня.)

Чрез Гносиса, Бог отключва Пътя на човека към Себе Си. Гносисът показва, че човекът, който го е постигнал, е имал правилните усилия и истинската Любов към Тайната на Бога. (Ще допълня: той също дълго време е нямал успех, но той е вярвал и е чакал. Имал е голямо Постоянство, голямо Търпение. Търпението означава Силата на Любовта. И той накрая дочаква.)

Гносисът отключва Истинското Знание. Тука на човека е дадено да получава и да разбира Истината по точния и правилен начин. Гносисът не се нуждае никога от църкви, джамии и храмове: той е Първичното състояние на Истинния Човек.

Гносисът е мярка за Чиста Духовност – той е Ядрото на развитието, той е Живата Мъдрост на Божиите Тайни.

Според Гностиците, Христос е дошъл да задвижи Себепознанието в света – а не, както казват Църквите, „да спаси света“: няма такова нещо и няма да има. И Учителя казва: „Христос дойде, но не спаси хората“ – то не е Негова работа. Това е чиста работа на Бога, която ще стане след много време. Единственият Бог е Този, Който може да спасява.

Той е дошъл да задвижи Себепознанието, за да може Бог да Се роди отвътре – и тогава, както Учителя казва, „Не трябва да имаш само обич, а трябва да станеш Любов“: когато станеш Любов, Бог ще те спаси.

Гностиците казват: Истинското Кръщение е смърт за стария живот, защото злите сили го напускат. (Туй няма нищо общо с водното кръщение, което е една игра, бедно – наблюдавал съм го много пъти. Продължаваш да си живееш стария, глупав живот. Познавам много вярващи, които продължават със заблужденията – да са живи и здрави. Тайно ги обичам, но това е далече от Огненото Кръщение, което те изпепелява, т.е. изпепелява егото в тебе и после… Скоро в едно интервю казах, че Истината е убиец. Значи, Тя убива, забележете, не само нечистите хора: Тя убива и Чистия човек, но – разлика: възкресява Чистия човек, а за другия няма Възкресение – това е разликата.)

Човек трябва да убие своя стар баща – злото в себе си – и да се върне при Отеца.

Гносисът казва: Ако познаеш Бога, ще намериш изход от себе си. (Това е големият проблем – човек да намери изход от себе си. Той е като затворен, като запушен. Трябва да открие правилния изход. Това не става с умувания и с лицемерие.)

И Гносисът казва: Истината Я намират само тези, които искат да Ѝ служат.

(Помня, преди време ме пита Лили Димкова – така, една много красива Душа – каза: „Защо трябва да търсим Истината?“. Тя пита въобще много красиво, като Душа. „Защо трябва да Я намерим?“. „За да Ѝ служим.“ Тя ме пита детски – и аз ѝ отговорих по детски. Точно за да Ѝ служим – иначе няма друг смисъл.)

Истината не се разкрива никога на ума. Тя е много тънко Духовна и се разкрива само на Душата и в дълбок смисъл – на Духа. Каква е Истината? Гносисът казва: Ясна и Мистична. И така, стихът „Не хвърляйте бисери на свинете“ означава: Не говорете Дълбоките Истини на обикновените хора, неподготвените хора, земните. Те не са достойни за Истината – Истината е само за подготвения, Пречистения човек. Защото Истината е Живот в Бога, а не в света. Няма Истина и няма отговор за този, който живее в света и в илюзията – колкото и да пита, каквито и въпроси да пита.

(Познавах един философ преди време, идваше при мене – той е нещо като фабрика за въпроси. Каза: „Ти не можеш да ме задоволиш!“. Разбира се! Аз въобще не искам да си играя на такива игри, нали. Истината е безспорна, няма… Както и да е!)

Дори и Христос каза на Своите ученици: „Още много имам да ви кажа – но не може да понесете“. Не кой да е, не обикновени вярващи – тука говорим, че учениците не могат да понесат Дълбоката Истина. Но все пак, Той ги е подготвял; докато Юда е друго нещо: той е бил отдавна подготвен за Истината – преди време ви казах.

И така, Истината се открива на човека според Дълбината на неговата Любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и от света, Бог ще ти разкрие Себе Си по Правилния и Мистичен начин, или както кабалистите казват: Бог ще ти разкрие Руах Ха-Емет – Духа на Истината.

Човекът е изпуснал първата си Любов, най-важната – Любовта към Бога, и сега гони заместители. Но нищо не може да замени и да замести Бог и Истината – и затова Бог изпраща Учители. Любовта към Бога е това, което преодолява съдбата и света. Бъдещето е много хитра измама на ума, а вярата в бъдещето е отлагане на Любовта към Бога. И затова, казвал съм ви: Не трябва да вярвате в бъдещето – трябва да го създадете. И когато то дойде, да сте вътре в него, а да не се чудите какво правите там и защо нещата са други. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма – но щом вярваш в Бога, Той ще влезе в тебе и бъдещето ще изчезне, защото то не е важно: важен е само Бог, защото Бог е Истината.

И така, Гносисът е Духовно Знание от особен род: Знание, слязло чрез Откровение – не прозрение, а Откровение. Прозренията са само подготовка. Само това Знание има способност да тържествува над злото и материята – и когато този Незнаен Бог изгрее в човека, тогава Той всичко му открива чрез Откровение. Това означава, че Бог Се открива само на Пробудеността – Съкровената вътрешна природа.

Гносисът не спасява от физическото тяло – болното, смъртното тяло. (Както знаете, Църквите смятат, че Христос ще възкръсне във физическо тяло – и поп Богомил казва: „Такава глупост! Тя не може да се срещне даже при животните!“. И горко, ако възкръсне физическото тяло на всички глупаци и престъпници! Това е такова… Просто то няма коментари. Глупакът да възкръсне отново и да си прави новите глупости!… Както и да е.) Ще възкръсне Духовното тяло, което е частица от самия Бог. На човека е дадена страдаща душа, бродеща из лабиринта на злото, докато придобие Гносис, т.е. Откровение. Гносисът – това е живата Съкровена традиция на Окултното Християнство. Това е нещо като друг вид Богомилство, което няма нищо общо нито с профаните, нито с ритуалите и т.н.

Гносисът изисква едно голямо, постоянно, усърдно търсене. Търсене, което – забележете! – никога не спира. В това тайно участва Бог, защото Той знае кой как Го търси – и така Той идва в живота на Гностика и му указва Пътя към Себе Си. Той го изважда от религията, изважда го от света.

(Сещам се, когато поп Богомил казва на Боян: „Бояне, отлъчиха ме от Църквата“. „Браво – казал Боян – спасиха те от Ада, изпъдиха те от Ада: живей!“. Това е голяма радост – да бъдеш отлъчен; ако все още не си отлъчен и не те смятат за еретик, не си още заслужил.)

Човешкият ум е пълен със слабости и той никога не достига Гносис – дори и когато има благородни мисли. Забележете! Това също не е достатъчно, защото той изведнъж може да се преобърне и пак да стане Змия. Значи, дори и когато има благородни мисли – защото той трябва да бъде напълно овладян и умълчан. Защото, ако не е напълно овладян, той ще има полуистинско знание, което се явява една от най-големите опасности в света.

Когато човек мине през Гносиса и го преживее, той вече има Тайната Опора, той се освобождава от ума и от всяко заблуждение.

ГНОСИСЪТ: ХРИСТОС

(Втора идея за размишление)

Христос представя Истинския Човек – Човекът преди създаването на света. Какъв е бил той? Този Човек е Откровение на Бога, Съкровена Тайна на Бога и няма нищо общо с произхода на маймуните – нищо общо.

Пѝстис Софѝя (Мъдрата Книга на Гносиса) казва, Христос казва:

Този, който е познал Себе Си, светът е недостоен за него.

Човекът не е човек: той е Духовна енергия на Бога, той е излъчване на Бога. Бог е единственото и истинско богатство на човека. Това богатство се нарича Чиста Духовност.

Гностикът съществува в Бога, в Несътвореното. Това показа и Христос на сътворените – на тези, които са изгубили връзката с Бога.

Човекът страда, защото е във форма, защото е оформен, ограничен във време и в пространство.

(Днеска в един разговор приятелски обясних, че русалките, когато страдат, не могат да осмислят страданието си. Преди сме говорили за тях, за техните проблеми. Тука само така, между другото казвам. Много интересно е при тях, че те, когато страдат, не могат да плачат – те нямат сълзи и това за тях е огромна мъка. След време ще продължим и за тях, ще ви разкажа други неща. Това – между другото.)

Човекът, който не е познал Себе Си, е обречен на гибел. Непознаването на Себе Си е особен род саморазрушение и затова Гностиците казват: „Христос дойде, за да задвижи Себепознанието“. Човекът трябва да се избави от себе си. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие – нищо такова не помага. Това, което трябва да се случи, е трансформиране на твоето съзнание.

Истинският човек никога не е християнин или мюсюлманин – той е Чисто Съзнание. Чрез Чистото си Съзнание, Христос живее в Бога – и това е цялото обяснение на въпроса кои сме, от къде идваме и къде трябва да отидем. (Обяснявал съм го. Учителя казва – когато отидеш в Другия свят, никой не те пита дали си дъновист, християнин или будист, или каквото и да е. Там има само един въпрос: Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина? Не обич, не справедливост, не добродетели – това са вторични неща. Имаш ли Любов, Мъдрост и Истина – това е мярката.)

Христос е Чисто Съзнание, а Бог е Изначалното Съзнание – а светът е изгубеното съзнание, което е част от хаоса, част от света.

Човешкият Дух в чист вид – това е Христос: Абсолютно Чисто Съзнание – това е Синът, това е да се родиш в Сина, в Чистия си Дух; това е Подобието на Бога. Чистото Съзнание – това е Великото Учение.

Христос живее вкоренено в Бога, а това е Мястото на Пълнотата и на Безкрая.

Христос е Велик Невидим Дух. Това, че Се е явил, не Го прави видим, нито Го прави разбираем. Това явяване също и Го показва, и Го скрива. Разпознават Го само избраните и само определените. Христос е въплъщение на двуполовата Светлина, т.е. Цялостната Светлина – образът Му е неизказан и затова плътта Му не може да понесе Неговата Светлина.

(За малко ще се отклоня – какво казва Учителя за Христос: Той идва от специално Слънце на Галактиката, което се нарича Алфиола. Смалил се е 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори с могъществото на Своята аура. Смалил се е, смирил се е, за да приеме достъпно тяло, за да могат да Го понесат и да не ги изпепели. Това е една от големите Тайни на Христос, която само такива като Учителя (разбира се, има и други неща) могат да разкрият.)

Тези, които имат съдба, са се самоизпъдили от тази Светлина на Бога – те са станали сляпа сила, невъзприемаща Истината.

Христос е слязъл на Земята не за да изкупи греховете – защото всеки сам, лично си ги изкупва. Той е слязъл да покаже Пътя към Себепознанието и Чистия Път към Бога.

Христос е разкритие на Смисъла, който съществува извън света и Вселената – и това е познаването на Любовта, която е Същността на Бога.

ГНОСИС

Продължение

(Лекция 3)

Гносисът, който носи и Просветлението, и Спасението, е равен на хиляди слънца. Гносисът не само спасява човека от света – той го спасява и от Рая. (Значи, голяма беда е човек да търси Рая – да не говорим за Ада. Човек трябва да търси Царството Божие и Истината. Раят и Адът са забавление за отклонили се души… Но всичко това идва след огромен Духовен труд.)

Гносисът е бил особено много силен в Сирия и в Египет.

Умственото знание е несъвършено – докато това, което слиза от Гносиса, е чисто Духовно и Божествено Знание: то идва от Духа и от самия Бог.

Гносисът означава проникване в Същността, завръщане.

За да излезе от този свят, човекът се нуждае от Откровение – но той трябва да стане достоен. За този Гносис човекът много дълго време е трябвало да се подготвя, или както казва Зохар, Свещената книга на Кабала: Човек трябва да е станал Свята Свещ – не някаква свещ, а Свята Свещ, Чиста Вода, Чиста Светлина.

Гносисът е слизането на Бога в човека поради голямата и истинска Любов на човека към Бога – и както казва Ал-Халладж: „В един момент Бог не може да издържи и слиза в човека“. (Както се е случило и с него.)

Любовта към Бога е освобождение от гробницата на времето.

Когато си си посветил живота на Истината, тогава Откровението е започнало да пътува към тебе. Гносисът може да обитава само в много чиста сфера – в Божествената Любов на човека. Когато Гносисът проникне в човека, явява се Посвещението, а с това се случва коренно изменение на състоянието на съзнанието. Тогава съзнанието става Храм на Бога. Няма вече нужда от църкви, от камъни, каменни неща – самото съзнание става Олтар, става Чист Храм и Бог влиза.

Гносисът отстранява знанията, идващи от ума. В човека вече тече Мъдрост, изтичаща от Огъня на Бога.

Гносисът е Свещено явление, което е дълбоко скрито във всеки човек – в нас, в Дълбините. Той е там от всички времена.

Гносисът казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и от Древните цивилизации. Нашият Дух е семе от Бездната: той е по-дълбок от Вселената, той е Велик потенциал. Част от него впоследствие е слязла във Вселената, за да я одухотворява. Животът е създаден като призоваване – това е призив да познаеш Себе Си и своя Произход в Себе Си, в Духа. Животът е допуснат, за да се осъзнае Великото Себепознание, което е завръщане в нашия Дух, в собствения ни Дух, а оттам – вече и в Бога, Великата Цялост. Животът изисква отново да станеш Истинен и да се завърнеш в Нищото – а Нищото е Богоподобието. Няма нужда да умираш за някакъв Рай, за някаква родина или религия. Гносисът казва: Живей осъзнато в своя Дух. Той знае как да те заведе в Бездната, т.е. в Безкрая.

Ще обясня. Само на този Дух, нашия Чист Дух, е позволено да проучва най-дълбоките Тайни на Бога. Душата не може да ги проучва. Тя може да постигне най-много сливане с Любовта, но само на Духа е дадено да проучва тънкости и подробности от самите Тайни на Бога. Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв род – Истината изисква да бъдеш Чист Дух, Божествен, достоен за Безкрая.

Гносисът е Скрито Знание за Истината. Силата на Гностика е в това, че той живее незабележимо. Гносисът е Земя на Божията Истина – той не е прозрение. Ще обясня. Прозренията слизат от Висши Същества, а истинският Гносис слиза от Бога. Това е Висша Истина и висока степен на преобразяване. Гностиците са Пазители на истинското Знание, те са истинското Християнство, което обикновеното християнство е отрекло, както е случаят и при Богомилите. Гносисът дава Вечност – църковното християнство дава смърт. (Това е гарантирано. Тука няма колебания. Смърт означава външно знание. Имаш знание, но…)

Гносисът казва: Тези, които заявяват, че първо трябва да умрат, а сетне щели да възкръснат, те грешат, те са заблудени. Възкресението трябва да се постигне приживе – иначе то няма да дойде. (Ще го обясня по един прост начин – Учителя казва: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“. Ще го кажа по по-дълбокия начин: Ако Истината не е в тебе, ти никога няма да влезеш в Нея. Тука се решава този въпрос. Не да чакаш – тука започваш… Въпросът е да влезеш в тоз процес – нищо, че е бавно. Влезеш ли истински, другото вече не е твоя работа. А буквалното възкресение – това е вярата на глупавите, изостанали хора.)

Гносисът винаги е бил опасен за Църквата и за нейните отци, защото Гносисът е Истина Божия. Всяка Божия Истина е опасност. Всяка Истина на този свят, когато слиза, е опасност. Както обясних и преди: това е свят на не-Истината. Когато Истината слезе, винаги става опасно. И Христос беше опасен, и Богомилите, и т.н., и т.н.

Гносисът е Дълбоко явление, то идва от Мистериите. Казано по друг начин: то е Знание от особен род. Това са хора, които са преживели Истината по най-чистия начин – и тука вече никой не може да ги разубеди. Гностикът не е религиозен човек. В най-ниската степен, той е Духовен; после, той е Съкровен човек; в по-високата степен е Божествен – и нататък има три изключителни степени. Той е човек на Истината, човек на Бога.

ГНОСИСЪТ: ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Древният Тот казва: Това, което е Горе, е така, както това, което е долу. Ще обясня. Това, което е Истина Горе, трябва да стане Истина долу. Тогава Истината от долу ще се върне Горе, от където е слязла. Истината ще ти отнеме всичко, ще те направи на Нищо, защото Тя се разкрива само на Нищото, т.е. там, където няма капка его.

(Аз говоря за светците, след време ще ви обясня. Светците имат светло его и са много заблудени. Да не ви изреждам имена… С много редки изключения в света, всички светци са заблудени. Ако ви разкажа тука неща и за Кирил и Методий, и за Иван Рилски – ще се хванете за главата, но засега ще замълча. Разбира се, те са в Чистотата, но не са в Мъдростта. Мъдростта е друг Път, Тесен Път. Тяхната Чистота докосва леко Мъдростта, но е далече от Мъдростта. Например те не знаят какви Тайни Мъдреци живеят на Луната. Учителя може да каже точните им имена, с подробности – те са около 150 Адепти. Един светец не може да каже нищо. Не само това… Точно какви Същества живеят на Слънцето? Какви живеят във Вселената, скритата Вселена и извън Вселената? Разбира се, хубави деца, донякъде пречистени, нали – но това не е достатъчно, защото това е… Казва Ал-Халладж: „Бог може да смачка светеца за един миг и да го направи грешник“. Но Гностика – не може при него да се случи това. Бог може да смачка един грешник и да го направи светец. Но и двете неща са… Сега, има Тайни Мъдреци в света и в Духовния свят, които са надраснали святост и грях. Не се занимават с тези двойни… нито са добри. Истинският Мъдрец не е добър човек, аз го обясних скоро – той не е и лош. Той е Любов, той е нещо съвсем друго – има съвсем тънко Знание за истинските неща. Както и да е…)

Истината ще ти отнеме всичко и ще те направи Нищо – защото Тя се разкрива само на Нищото. Истината те прави Нищо. А защо те прави Нищо? Защото тук, в това Нищо, ти ще видиш Единството. Тука, в Нищото, е Целостта на нещата и Тайната на Бога. Тези, които са избрали религията или света вместо Истината, винаги ще блуждаят в лабиринта на злото и на хаоса. Само когато Бог заживее в човека, човек ще научи за Истината правилните неща. Но засега Бог не е заживял в човека, защото в човека има все още зло. Аз говоря и за най-малкото зло. Има ли и най-малко зло в човека, там е опасно. (Скоро, в последното интервю на Портала2, казах няколко неща за Злото. Тука само за малко ще се отклоня: в Исайя, в Библията, казвал съм го – Бог казва: „Аз творя тъмнина, Аз творя зло“. Самият Бог говори, тука няма коментари. Всички, които се заканват на тероризма и на злото, ги очакват бъдещи бедствия и мрак – в тъмната страна на Бога ще влязат. Какво казва Учителя: „Не говорете за Злото: то е по-мъдро от вас“. Злото е прикрито Чисто Съзнание, което е поставено под особен ъгъл – и затова хората не могат да го видят. И казва Учителя – най-дълбоката Мъдрост, която е дадена за Злото от Учителя (тъй като последното интервю беше за Тайните на Злото) – Учителя казва: „Ако разберете дълбоко Злото, правилно, то става Добро“ – свършен факт! „Ако не разберете Доброто, то става Зло“. И т.н., но това е друга тема.)

Нечистият не може да пътува към Истината и Мъдростта, а само към знанието. Към Истината и Мъдростта можеш да тръгнеш само чрез една постигната, определена, строго определена степен на Чистота – тогава вече ти се позволява. Когато нямаш тази определена степен на Чистота към Истината, Животът ще остане за тебе неразбран. Който търси чисто Истината, никога не търси – забележете! – доказателства и резултати. Той работи безкористно, не се занимава с резултати. Той знае, че след време Бог е самият резултат. И той не задължава Бог да слиза бързо и да показва неща. Защото Истината е в Нищото, в Безкрая – и тук методът е да Я приемеш безусловно. (В момента, в който искаш доказателства… Има един случай с Буда, пак ще се отклоня за малко: един много искал Буда да му направи чудо. Буда отказвал – той настоявал, казвал: „Ще те призная, обиколил съм всички Учители, чувал съм за тебе, че си голям Учител…“. И накрая Буда му прави истинско чудо. И той му казва: „Сега те признавам за моя истински Учител!“. Буда му отговаря: „Ти вече не можеш да ми бъдеш ученик!“. Въпросът е приключил.)

Човешката истина никога не носи Дълбочина. Дълбочината е в самата… тя е скрита в Божията Истина. В тази Могъща Воля на Божията Истина няма никакво място за Сатана – освен като инструмент и изпълнител. (Аз скоро обясних: Бог е Присъствие, а Сатана е влияние. Където се яви Божието Присъствие, няма никога Дявол и Сатана. Но Бог използва това влияние за Свои цели, за Свой замисъл: да изработва в хората Истината и Чистотата. И преди съм обяснявал, че така Бог ще спаси света от Тайното Зло на Четирите Шестици, при което няма Възкресение, човек няма никакъв шанс. Това Зло е скрито в Абсолюта, не е в Бога. А това, което е допуснато от Абсолюта, е слязло в Бога – то ще облагороди постепенно цялата Вселена чрез много прераждания, то ще спаси Вселената и от дяволите, и от демоните: това е Благословеното Зло, Скритата Ръка на Бога.)

Дълбокото, истинско и опасно Знание е било скрито в Апокрифите и в Архивите – то е наречено апокрифи и ерес. И наистина, истинското Знание е опасно явление. Има неща, които не могат да се изнесат и произнесат. Има около десет Истини, които никога не съм ги изнасял в лекции и няма да ги изнеса. Знам, че постепенно някои хора няма да издържат и ще си заминат – затова има съобразяване. Но и тези неща, които казваме с Учителя, са доволно – даже, бих казал, прекалено – много.

Апокрифите са хранилища на Дълбоко, опасно Знание.

Сам Мойсей казва: „Древността ни изпраща Истини, а не история“. И казва още, пак в негови Апокрифи: „Само вътре в Светилището на Истината се намира Освобождението“. Всички тия, които са изхвърлени от Истината, Я наричат ерес. Проповядването на Истината на много места в Древността се е считало за престъпление – и в това има даже някаква логика.

Ще обясня. Светът е зло, защото има любов към заблудата и към съня. Без Луцифер, прачовечеството щеше да си остане в растителна и животинска форма. Когато човек разбере дълбоко Гносиса и Апокрифите, Тайните книги, той се докосва до Тайните на Живота и до Мистерията на Бога. Трябва да ви кажа, че неизвестната Библия – не тази, която е за деца – неизвестната Библия е над 40 – 50 хиляди страници. Много неща са казали Христос и други Велики Учители, които не са влезли в Библията – няма и нужда да влязат; но който стане достоен, той тръгва по този Път и му се дава да изучава. Той вкусва Бога, тази Мистерия, чрез Гносис. И сам Христос казва за Великия Бог: „Той не е от тези, които съществуват“. Съществуване значи ограничение. Бог е по-Дълбок от реалността. Скоро обяснявах това. Даже – казва Учителя – Бог е по-Дълбок от Любовта. Но понеже хората няма да Го разберат, Дълбочината Му няма да я разберат, няма да могат да Го обикнат – Той е слязъл, станал е Любов, за да стане достъпен. След време Той ще разкрие Истината, Която е нещо съвсем друго. Но първо трябва да се мине през Любовта, за да може хората да издържат.

„Той надминава – казва Христос за Своя Бог и Отец – Той надминава всяко съществуване, т.е. всяко ограничение. Той никога не е бил заключен във времето. Той е Величие неизмеримо“. (В Апокрифите). „Той не се нуждае от живот. Той не се нуждае от нищо. Той е Единственото Съвършенство, Единствената Пълнота.“

За малко ще обясня. Стремежът към Съвършенство – казва Учителя – е погрешен. Само Бог е Съвършен – никой друг не може да бъде. Стремежът на човека трябва да е към Единство: все повече приближаване към Бога. И Учителя казва: „Съвършенството е затворена врата. Никой не може да влезе там и да стане Съвършен“ – нито Боговете, нито Старците. Всички са дълбоки степени на приближаване до Него, но Съвършен е само Той. „Той е неизмерим“ – казва Христос. Никой не може да Го измери. Той е Нещо, Което принадлежи само на Себе Си. Никой от нас не може да Го постигне – освен този, който се намира в Него, и то, колкото му е позволено. Той никога не старее. Когато се яви на някого, той става Образ и Подобие: става подобен на Него, но не Съвършен. Господарят на Мирозданието не се именува – няма имена. Наричат Го Отец. Христос не Го нарича Отец в Тайните книги, а Праотец – това е по-точната дума. Това е друго Име на Бездната, т.е. на Безкрая и на Мистерията.

Това са думи на Мистичния Христос, казани в Апокрифите. Апокрифите не са отречени книги, а скрити, забранени от хората и от Църквите. Те са скрити от света. Апокрифите са вътрешната Библия, неограничената. Те казват, че преди Христос светът е бил в прогресивно проклятие и затова е трябвало да слезе Мешѝха – на арамейски Месия, т.е. да покаже Пътя към собствения ни Дух. Сам Христос казва на Петър: „Християнските водачи (забележете: в Апокриф, Христос казва на апостол Петър!) – християнските водачи са слепи и глухи за Истината“ – думи на истинския Христос. Слепи и глухи за Истината – Той ги е видял още тогава. И Евангелието – слепи са и за Евангелието. Те петнят Истината и посяват отклонението от Бога. След време ще говорим повече по този въпрос.

АУМ

6 септември 2016 г.

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

(Лекция 1)

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ПЕПЕРУДАТА

(Лекция 2)

ЗМИЯТА

(Втора идея за размишление)

СЛАВЕЯТ

(Лекция 3)

ЛЕБЕДЪТ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за животните: всичко основно и най-важно е от Учителя.

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

(Лекция 1)

Общи неща.

Учителя казва: Животинското царство е азбука – и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.

Кога човек е пеперуда? Учителя казва: Когато дава място на Духа в себе си, т.е. на Учителя в себе си.

Всяко животно има своя специалност – това е вид дарба. А човекът казва: „инстинкт“.

Във всяка форма, която съществува, е вложена една Велика идея. Този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света.

Всички растения и животни и всички народи изпълняват Божията Воля според Великия Божествен План. Бог се грижи – казва Учителя – едновременно и за змията, и за гълъба; и за вълка, и за овцата. Бог взима участие в живота на всички същества: от най-малките до най-големите. И дава един пример Учителя: един човек искал да се удави в Черно море (във Варна), но една мушица кацнала върху него и тоз човек забравил мисълта си и се насърчил, и не се самоубил. Някои казват: „Една мушица!“ – но тя може да изпълни Божията Воля по много начини.

Ти обичаш едно животно – казва Учителя – за това, което е скрито в него: Божественото. Животните Аз ги наричам нашите малки братя в света. Всички животни са направени със Словото Божие: като Бог е казал точната дума.

И казва Учителя: Животните са изостанали души в развитието – скъсали са ги в този клас, в оня клас, и те са изостанали. Те са степени, по които човекът се е качил. Всички животни – казва Учителя – са (забележете!) деградирали хора – всички животни. Ще кажете, казва Учителя, че това е еретическо учение – и така може да е, но Аз поддържам мисълта и казвам: животните са деградирали хора.

Когато някоя птичка пее пред прозореца ви или кацне на рамото ви, трябва да знаете, че това е ваш близък, който влиза в тази птичка и ви навестява. Той използва птичката и ви… Казва Учителя: Даже някой път ви пее за Новия живот.

Ако сте забелязали, има врабчета – и врабчета. Едните пеят по обикновен начин, но някои други – по съвсем друг начин, защото влизат в тях човешки души. Само да ви кажа, че човешките души, понеже не са приети от Вечността и от Безкрая, живеят в астралния свят и там за тях е много тежко бреме. Те трябва да влязат някъде и от време на време влизат в същества и животни, и така се успокояват – иначе бремето им щеше да бъде много голямо.

Радвайте се – казва Учителя, – че някой ваш близък е влязъл в някое животно (няма значение: куче, котка, врабче, славей или каквото и да е): приютил се е в къщичката на птичката и е влязъл, а не е някъде в Ада на много големи мъчения.

На друго място Учителя обяснява: Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите, за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно – там те се успокояват.

Някои мислят, че Господ не може да връща – казва Учителя – хората назад в развитието. Ако Той е превърнал много Ангели и Висши Същества в змии и животни с рога, Той може така да направи, че да ви израснат и копита. Той може да изменя всяка форма: за Него това е лесно. Това може да смути ума ви – но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли и да се развива.

Сещам се, на едно място Учителя казва за големите философи, които не търсят Истината, но само философстват: най-често се прераждат в магарета. И хората ги бият и казват: „Дий!“ – ето ти сега философията новата. Дали вярват, няма значение – те ще си учат уроците.

Ако излезе на преден план – казва Учителя – учението, че всеки човек може да прави каквото си иска, хората ще станат животни. Всичките тия млекопитаещи също – те са все философи, които са казали на Господа: „Ние искаме да живеем за себе си!“. И Господ се оттеглил и казал: „Живейте!“.

Кои животни са най-напреднали, чиито души в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Учителя изрежда няколко – тез, които са най-близки до човешко съществуване. На първо място Учителя поставя слона, после – вола, коня, овцата, маймуната и т.н.

Както съм ви казвал, Учителя казва, че има и много хора, кандидати за животни: също ще се преродят, независимо дали вярват, или искат – просто ще преживеят това състояние.

Нашето настояще – казва Учителя – е бъдеще за животните: затова те се стремят към нас.

Един вълк, колкото и да го храните, все вълк ще си остане; една въшка, колкото и да я храните, няма да я промените; една змия – също; и един комар… Техният характер е единственото нещо, което може да измени сърцето на един грешник. А това, което може да променя такива същества – това са гладът, страданията, докато стигнат до крайния предел.

Защо страдат хората? – казва Учителя. – За да се смирят. Защо страдат животните? Пак по същата причина.

От гледище на сравнителната физиология – казва Учителя, – само външно човек носи човешка форма; вътрешно обаче той има много форми: на растения, на животни, всякакви неща.

Въобще, човекът е… в едно предно интервю в Портала3 казах, че човекът е по-дълбоко Същество от Ангела – наистина е така. Тука само за малко ще ви обясня. Човекът може да стане Висше Същество, Ангелско Чисто Съзнание, може да стане Бог по дългия Път; но той може да стане звяр и чудовище – докато Ангелът няма избор. Ангелът живее в нещо като светлина, в светли окови; той мечтае да слезе долу, за да тръгне към Бога на по-дълбоко ниво – защото, като Ангел, той е ограничен.

И Учителя казва:

Сегашният човек още не се е изменил вътрешно. Щом изгубите Любовта, вие веднага може да станете един вълк, мечка, тигър и т.н., защото тези диви животни са отрицателните качества на тази Любов. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си – Божествения си ум; рогата са изопачаване на човешката воля; опашката е изопачаване на човешкия ум; копитото е извращение на човешката сила.

Променете Духовния стремеж в себе си – и вашата форма ще се измени.

Ако Земята се отклони от оста си на 90 градуса, всички хора ще станат четириноги. (Сега няма да ви обяснявам причините за това нещо.)

Животните имат практически познания, те нямат теория и теоретични познания. Животните са души, които не мислят за последствията.

Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът – така мисли и жабата, и охлювът.

УЧИТЕЛЯ: ЖИВОТНИТЕ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Ако затворите – казва Учителя – човешкото съзнание във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Ако го затворите в съзнанието на риба, ще действа като рибата. Сега човек е изостанал много назад и за да се повдигне, не бива да яде месо. Може да ядете и месо – казва Учителя, – но ще знаете, че Бог не е с вас. Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне – това е строг кармичен закон. Хората ядат животните, а животните – казва Учителя – се обръщат в бацили и те почват да ядат човешките тела и с това те си отмъщават. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големи страдания. Това – особено по празници. И Небето наказва хората със същото наказание: животните ядат хората.

Кучето се опитва да говори – казва Учителя, – но лае; волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която са създадени животните, им пречи да говорят. Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората – това са души, които влизат в съюз с хората, за да им помогнат в самотата и в трудностите. Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – те са много опасни за света. Някой път едно животно е много весело и радостно, защото Божественото е в него. Някой път лицето на човека отвън е благородно, благовидно – а астралното, вътрешното му лице е на вълк. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее само известно време там. Няма право продължително – но известно време има право да влиза там.

За един котарак, Учителя казва, в Братството, който се въртял в краката Му: Този котарак не е обикновен… И обяснява кой е той, прероден: Това е един владика, който поведе борба срещу Братството, когато беше жив, след което катастрофира и си замина. Сега е прероден тука и слуша, и си учи уроците.

Конят също се преражда. Да кажем, че на тоя кон му е останало само едно прераждане – казва Учителя, – за да стане човек. Ако той не използва последното си прераждане по най-разумния начин, той пак може да остане в конска форма. Животните са човешки души, изостанали в своето развитие: покривали са се, ходили са – казва Учителя – на рандеву и са закъснели. Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня. Ще обясня. Това, което трябва да се обясни, то е нещо отвътре: в ума, в съзнанието – и затова е казано: „Ако не се родите изново…“4

Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.

Ако човек е без правилна мисъл, той е животно. Човек мисли – животните чувстват. Животните са будни за много дребни работи, но те не се интересуват за причините и последствията. В животните липсва палецът – Висшата разумност. И Учителя казва: Половината от енергията на човека е вложена в палеца.

Всички хора са минали през животинското царство. Дали го приемат, или не – това е друг въпрос. Ние, културните хора, мислим, че животните са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава нека да заповядваме на болестите, на земетресенията, а не на животните.

Мога – казва Учителя – да се разговарям с животните. (После ще видим как е наблюдавал един славей, защото славеите се крият… и те се изненадват.) Всички същества си имат език, имат си начин на общение. С хиляди години заекът все ще бяга и все ще се плаши. Защо, защо се плаши? Защото в душата му няма Любов.

Окултната Наука казва, че душата на рибата не живее във водата, а извън водата.

Кой организира мравките и кой организира пчелите?

Играта на животните не е само игра. Тя е учение, обучение и придобиване на умения. Външно изглежда като игра, но там се развиват качества за бъдещето на Бялото Братство и на Бога, за Плана на Бога. Така че всички животни със своите инстинкти са си на своето място. В бъдеще те ще изпълняват друг замисъл, когато си развият до най-дълбока степен своите инстинкти. А думата инстинкт – казва Учителя – означава Древен разум. Едно животно или птица никога не би се приближило до тебе и до твоя живот, ако не носи ценен урок за тебе.

ПЕПЕРУДАТА

(Лекция 2)

Учителя казва: Гъсеницата е религия; пеперудата е Духовност. Пеперудата е изтъкала своята Духовност – нещо, което и човекът трябва да направи. Гъсеницата – това са земните желания, земният живот, робството на земното мислене. Пеперудата, това е освобождението от това гъсто и бавно мислене, освобождение от капана на времето – и така тя се е родила в Свободата, в друго измерение, защото е жадувала за Духовност и за Бога. Пашкулът – казва Учителя – е Тайнство: в него е посято развитието. Пеперудата е изгубеният Рай: тя е разбрала Любовта – това е нейното отношение към Невидимото. Пеперудите – наричат ги Летящи цветя. Толтеките ги наричат Лекият вятър; Даосите ги наричат Лекият свят.

Спомняте си, Чуан Дзъ казва: Лекото е вярно – въобще, леките неща, фините неща, Духовните неща, Душата, леките неща… Лекото е вярно.

Финият свят – това е Освободеността. Тук само мога да кажа, че лекотата е награда за едно по-високо знание и по-високо съзнание. Аз говоря – и тогава, когато ти е тежко, да ти е леко. Това е Тайно изкуство.

И Учителя казва: Крилата на някои пеперуди имат около 40 цвята. Кой е наредил цветовете върху пеперудата с такова голямо внимание? Пеперудата е едно малко чудо на Духовното изкуство.

Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда.

И Учителя казва: Кога ще се оправи светът? Когато гъсениците се превърнат в пеперуди.

Пеперудата показва, че човек трябва да пресъздаде себе си. Пашкулът е особен вид Храм и Тайнство: тука се натрупва Светлина, подход, мисли – и това чака Ново Раждане; така впоследствие се ражда пеперудата. Ето какъв пашкул трябва да си подготви човекът.

Душата е родена не за да пълзи – казва Учителя, – а за полет: полет в Духа.

Пеперудата е методът, който преодолява съдбата. Индианците ги наричат Пътуващите леко, а Толтеките казват, че вътре в себе си те имат скрит Огън, който ги освобождава от земното, хаотично тяло.

И Учителя казва:

Някой път има Ангели, които влизат във формата на пеперуда и ходят между хората, и обикалят хората, дори и кацат върху тях. Пеперудата е едно малко аеропланче и Ангелът се качва в него и ходи от цвят на цвят, разхожда се заедно с пеперудата. Пеперудата е Ангелско дете.

Пеперудите взимат много добре тона сол. (Те са музикални – в туй отношение, и тонът сол… Както ще видим после, не всички славеи, според Учителя, пеят правилно. Някои мислят, че всички славеи, но… Учителя има страхотно ухо и общуване – и казва разликите.) Затова те имат хубави дрехи; а който иска да научи тона фа, той трябва да отиде при мравките и при пчелите. Малко хора знаят това.

Гъсеницата – това е кармата; пеперудата – това е Освобождението. Гъсеницата е дадена за промяна, а не за вкореняване в земното мислене (т.е. мъртвото мислене).

Сега Аз говоря на онези от вас, които осъзнават, че имат Душа. Ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот на трансформиране, вие сте разбрали Дълбокия смисъл на живота.

Ще кажете, че спасяването на човека е в Църквата. Учителя казва: Не, спасяването на човека е в пашкула, който скоро ще се пробие. Спасяването на човека е в пеперудата.

Пеперудата – това е способността за преобразяване, това е чудото: да се превърнеш от едно състояние в друго; от земен човек – в Духовен, свободен човек; от тромава гъсеница да станеш нежна, красива пеперуда. В това послание е скрита надеждата на човека, защото и в него я има тази способност за преобразяване и за завръщане във Висшия свят.

ЗМИЯТА

(Втора идея за размишление)

Змията е заключен дух, който е обречен дълго време да пълзи. Вие знаете: змията няма крака, тя не се движи с крака – тя се движи с енергия. Тя трябва дълго да пълзи, докато научи своите уроци. Защо? Защото отровата в нея е стара, натрупана омраза от много прераждания; и колкото отровата е по-голяма, толкова по-силна е тази омраза – дори някой път човек не може да я преодолее и да се справи с нея. Този паднал дух – казва Учителя – е наказан със земно развитие. Както знаете, няма крака, но се движи много бързо: тя е паднала форма на енергията и тази енергия дълго време трябва да пълзи, докато се очисти в своето мислене. Змийското мислене е нещо, което много трудно се променя, защото тука волята за зло и омраза дълго време се е развивала, дори се е разгръщала – от там идва тази голяма трудност. Това, че няма крака – казва Учителя, – означава, че няма Добродетели; а това, че няма чело, означава, че няма Истина в нея. Змията е стара култура на омразата. Както казах, отровата е натрупана омраза, а омразата са натрупани земни желания, които не са се сбъднали. Отровата се движи от силата на енергията. Самата енергия е движение, действие. Енергията може да се сгъстява, да се концентрира – и така отровата се концентрира. Когато змията умре, и отровата умира, защото енергията излиза, защото я няма енергията, няма го двигателя.

И Учителя казва: Някога змията е имала крака, в миналото. Даже е била мъдра – но това е в Древността, когато временно Бог е живял в нея. После тя е направила нещо, с което е изпъдила Бога. След като Бог я напуска, в нея – казва Учителя – се е вселила тъмна сила, случило се е тъмно вселяване, защото в лъжата винаги се случва тъмно вселяване и голямо обвързване. Лъжата винаги е тежка съдба. Там, където е лъжата, Същността спи – и затова Учителя нарича лъжата двоен грях. Ето защо змията върви по тежка съдбовна пътека.

От друга страна – Учителя казва, – змията е много музикална. И тази музикалност, в бъдеще, точно тази музикалност в бъдеще ще я спаси. И казва Учителя: Змията представя злото в ума. Как се е образувала силната отрова в змията? Как се е случила? Змията е била – казва Учителя – в миналото ухапана от демон: не от дявол, а от демон, който ѝ предал тази отрова и после тя се разнася. Ето защо дълбоко в себе си змията има мъртво сърце и затова тя отдавна е изгубила своя Път. Сам Бог е заключил омразата в отровата: тя е като вид съхранение. По този начин отровата носи наказание в себе си, но тя може да променя и природата на човека; освен това, може да се използва и като лекарство в правилните ръце.

И Учителя казва: Ония, Висшите Ангели, които са били Херувими и които са излъгали първите хора, впоследствие са станали змии. Какво унижение е това! И от там насетне те са били заключени в змийска форма, защото те са погубили своята Висша воля. Тези Висши Същества, които са изкривили съзнанието си, те са били заключени в телата на змии – и така озлобени от падението, те са натрупали голяма отрова.

Древноегипетската Мъдрост казва: Змията е въплътен дух убиец. Тя е мрачен демон – но има случаи, когато тя може да бъде и пазител. Зависи с кого общува, с какъв човек и с какъв дух в човека. Змията за някои индуси е голям дар в къщата; за някои е наказание. Тя е и като домашно животно, но може да бъде и като посещение на едно наказание. И Учителя казва: Има хора – изключение: не ги хваща отровата на кобрите; има същества, невъзприемчиви към змийската отрова: мангустата, таралежът, враните, орлите, лешоядите и т.н. нямат връзка с тази отрова.

СЛАВЕЯТ

(Лекция 3)

Суфи казват: Славеят пее, защото е зърнал нещо от Смисъла на Живота. Понеже е зърнал Смисъла, той пее омайно – защото в самия Смисъл има нещо омайващо. Суфи го наричат Певецът на гората и го наричат още Захласнатият – въобще славеите много се захласват. Чудни звуци като нежни звънчета изпълват простора. Така славеят иска да покаже какво му е състоянието и какво е видял в миналото си. Иначе външно това е малка птичка, много красива – дълго време съм я наблюдавал, много чудна. Тя често гледа нагоре към Слънцето и е много малка и скромна, и обича да пее със затворени очи. Донякъде е медитативна. Тя обича слънчеви места, много красиви кътчета с много зеленина и встрани от другите птици. Славеят обича да се усамотява и не обича съжителство с други птици.

Суфите казват, че славеят има специална Любов към розата, има сродство с розата. Заратустра казва: Розата е съставена от една искра Светлина, паднала от Ахура Мазда. Розата е следа от Древния свят и Суфи казват, че тя има велико ухание, защото няма желания – то е просто Любов: няма желания, а Любов.

Учителя казва: Човекът има миризма, Ангелът има аромат, а розата има ухание. За да стигнеш до това ухание, трябва да си учил – казва Учителя – в специални училища. Славеят пее, защото е създал общуване с Ангел.

Египетската Мъдрост казва: Славеят е стар търсач на Светилището. Но понеже не е бил достоен, дали са му да пее, докато си създаде светлинна пътека в Пътя си – и тогава ще му бъде позволено да се завърне. Той е паднал Ангел и Учителя обяснява защо – не някаква душа, а паднал Ангел. Учителя дава причината, за която е слязъл долу: Славеят – казва – някога е имал сърце вечно и чисто в Духовния свят, но е допуснал една грешка в Ангелския свят – и Учителя обяснява точно грешката: допуснал е една обида срещу друг Ангел. Само една обидна дума!

Ще обясня. В този свят можеш да обиждаш колкото си искаш; в другия свят – също. Разбира се, ще плащаш по всички правила… Но когато говорим от Ангелския свят нагоре, там малките неща са много големи, даже са огромни. Великите планове на хората са нещо малко и дребно – малките неща в човека са важни за Висшия свят, също и тука. Той е допуснал обида на друг Ангел и сега много пее, за да изкупи тази грешка, за да се върне в Духовния свят. Учителя казва, че е наказан за 10 хиляди години в тяло: това е обидата, която той е допуснал – и дълго време ще пее, докато създаде тази чиста Духовна Пътека… Защото той има спомени там и затова пее – защото иска да се върне.

На друго място казва какво е наказанието му: огромно наказание – много прераждания в тяло. И той пее, за да си върне Душата, защото той е виждал и познава Душата си – и макар да е изгубена, той има ясен спомен. Славеят е видял Неизменния свят и той тъгува по него, той живее всеки ден с тоз спомен. В Япония се смята, че славеят пее Сутрата за лотоса, пее чисто Духовни неща. Той пее за Чистия Закон на Истината, който някога е изгубил. Името му означава Блага поезия.

Вие знаете как пеят магарето и жабата. И за това има поговорка: Когато магарето пее, славеят мълчи – няма как! И когато жабата пее, славеят плаче. Те пеят за света. Това са същества, които са обвързани много дълбоко със света: те пеят за света, а славеят е нещо съвсем друго. Славеят не вижда света – той вижда Любовта и Свободата. Славеят е част от изгубената Ангелска природа – както казах, някога е бил в нея, но той е излязъл от тази реалност поради тази грешка; той се е отделил и сега светлата част в него пее и понякога даже много пее, защото този спомен му е скъп. Това пеене е търсене, а търсенето е вътрешен процес. По тази нишка, по тази пътека, той иска да се завърне в своята Душа. Според Толтеките славеят е същество, което има в сърцето си глас, т.е. умение: умението да търси.

И Учителя казва: Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си – престане ли този славей да му пее, човекът става нещастен.

ЛЕБЕДЪТ

(Трета идея за размишление)

Лебедът е ефирно Същество – той е глас от Ефира и Същество на Слънцето. Древните египтяни казвали: Лебедът се движи като Безсмъртието: тихо, леко, вглъбено, като Древен кораб. От тук е изразът: Божествените неща са лебеди, т.е. тихи неща. Не всяко същество може да носи белия цвят – разбира се, има и черни лебеди.

Белият цвят, в своето чисто значение, означава Реализация – това е друг Път на лебеда, за разлика от черния лебед.

И Учителя разказва: Когато Бог е създал Адам, пратил някои от птиците да се произнесат за Адам. Най-напред изпратил гаргата: тя заплюла Адам и го подминала, без да каже никаква дума. Затова именно гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адам, враната си затворила очите и казала: „Нищо особено!“ – тя даже не видяла, че гаргата плюла върху Адам. Най-после Бог изпраща лебеда, и той да се произнесе. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой е плюл върху него, спрял се внимателно и почистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: „Понеже ти извърши една хубава постъпка, Аз ще ти дам бяла дреха“.

Дрехата е бяла, когато едно Същество има истинско разбиране за нещата, когато има Свещено Знание. Ще обясня. Белият цвят не е в ума, нито в дрехата, а той е качество на Душата. Постъпката на лебеда към Адам е била бяла, бяла като Светлината, и затова той си заслужил белия цвят, той е бил докоснат от белотата. Разбира се, че има и черни лебеди, но те са смесили постъпките си с ума и затова има дълго време да се учат. Вътре в лебеда се оглеждат много красиви Души, които понякога влизат. Именно тези Души се движат грациозно и духовно – не самите лебеди, а тези Души, които имат много хубаво чувство за красота. Тези Души лебеди са като украшение за водата.

Според Даосите лебедът е Същество, излъчено от Покоя и от Безмълвието.

Според Толтеките лебедът е Душа с бяло дихание.

Кабалистите казват: Лебедите носят нещо от тържеството на Светлината.

Египтяните казват: Лебедът е носител на Тайното Знание.

И Толтеките пак казват: Лебедът е красив, защото има старо умение да чува Истината.

Суфи казват: Лебедът се движи като Слънце.

Дзен казва: Лебедът е роден чрез Духовно докосване.

И Суфи казват още: Да гледаш лебеда, то е да гледаш нещо от Рая.

Лебедът символизира душевната красота, самата красота на Душата. Сред съществата лебедът е като цвете. Той носи в себе си нещо от Райското състояние на Душата.

Когато лебедът умира, в миналото Посветените… (Не говоря за учените, те не могат да чуят такова нещо.) Когато лебедът умира, в него се заражда музика, стар спомен за завръщане към Свободата. Но това е било в миналото. Лебедите са се разкривали на Мъдреците и на Посветените, както и фениксът, след време ще говорим за него: много скрита птица. Но много са жреците, които пряко са общували и с такива Тайни Същества. Но това е било в миналото, както казах – пред Посветените. Сега това почти не се случва.

Посланието на лебеда е, че: Когато умираш с будно съзнание и с Любов, ти достигаш Висше състояние в следващото си въплъщение.

Друго характерно за лебеда е, че когато има трудност, той също започва да пее. Той не се оплаква, не посреща трудностите с някаква отрицателна идея – той тихо започва да си напява неща, събира сила, за да се справи с нещата. Той, лебедът, е изгубил смъртта в себе си, той я е надраснал чрез тази музика, чрез тоз Подход.

И накрая ще ви кажа нещо. Преди съм ви говорил за делфините – малко ще ви допълня. Често на морето, много хора, които са се удавили, т.н. „удавници“, сутрин водата ги изхвърля и хората казват: „Водата ги изхвърля“ – но Учителя казва: Не, делфините ги изхвърлят на брега. Защо? Защото… (Друг път ще обясня по-подробно как се е случило в Атлантида, как делфините са видели за първи път Тайната на Водата – в Първата раса на Атлантида – и са се смаяли. Пожелали са да станат делфини и Бог ги е превърнал… И още оттогава се наричат морски хора.) Но тука само искам да кажа, че делфините, понеже много обичат хората, обичат човешката форма, обичат Душата на човека – и изхвърлят удавниците на брега, за да може хората да си ги погребат.

АУМ

4 октомври 2016 г.

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

ШРИ ЧИНМОЙ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ОШО

(Лекция 2)

ОШО: БОГ И МЕДИТАЦИЯТА

(Втора идея за размишление)

САЙ БАБА

(Лекция 3)

САЙ БАБА: БОГ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

И преди да почна, едно кратко съобщение: От следващата година лекциите намаляват с две – ноември и декември няма да има лекции вече. Както казах и преди: бавно и малко по малко се оттеглям. Но засега продължават тези лекции… Наблягам на книгите, на лекциите и в известен смисъл – на интервютата…

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

Шри Чинмой казва:

Да се вслушваш в Божията Воля означава да се спасиш от създадения от самия тебе затвор. Свободата е просветляваща. Свободата идва от следването на Божията Воля. Свободата принадлежи само на Бог.

Що е Духовността? Тя е общият език между човека и Бога. Сътворението е Тайнствено развитие на самия Бог в нас.

Вътрешният живот е практика на самодисциплина. (Ще обясня. Не да чакаш някой да ти казва какво да правиш – ти изработваш собствената си дисциплина: доброволно, по твоя начин.)

В Стремежа – и никъде другаде – живее спасението на човека. (Пак ще обясня накратко. Стремежът не е желание – Стремежът е пробуждане на Висшата Душа, а желанията са от друга порода: нисшата душа – егото. Стремежът е Любов, а желанията са своеволие, его и нечистота. Да имаш желание е едно нещо – а да имаш нужда и Стремеж е друго нещо. Стремежът е Единственият Отговор. Съзнателното предаване е посяване в Бога.)

Аз съм мъдър, ако живея за Душата си – непрестанно и безусловно.

Истинската радост идва, ако можем да усетим, че самата работа представлява резултатът.

Бягството от Духовния живот е извършване на бавно самоубийство. Вътрешният живот има способността да опрости сложността на външния живот. (Тоест: За ума всичко е сложно и тежко – за Духа всичко е леко и приятно. За Духа няма неблагоприятни условия.)

Човекът е в Стремежа, а отплатата е Осъзнаването, Осъзнаването на Бог. Стремежът е съзнателен копнеж към по-Дълбока Реалност. Стремежът води човека към Божието Съзнание. Съмняващият се ум не може да се стреми.

Собствената ви Искреност е тази, която ускорява вътрешното търсене. (То може да се ускорява, може и много да се забавя – това зависи от тази Чиста Искреност, която е без показ.)

Концентрацията казва на Бога: „Отче, аз идвам при Тебе!“. Медитацията казва: „Отче, ела при мен!“. Медитацията не е само в Тишината – тя се намира и в суматохата на света. (Тоест: Който медитира, не се нуждае от спокойна стая или някаква полянка – той има в себе си полянка, има в себе си място: там, в Чистото Сърце, той може да медитира, включително и по време на война.)

Аз самият съм това, което търсех.

Любовта на Бог към човека е човешкият Стремеж. (Това е белег за взаимната Любов.)

Мирът настъпва, когато умът е безкомпромисно овладян и покорен. Присъствието на Мир в живота е Божествен динамизъм. В този Мир ти утвърждаваш вътрешната Истина и израстваш в Светлината. Когато човек е преживял напълно Безкрайната Светлина, той винаги взима страната на Бога.

Търсещият днес вижда целта, утре я достига, а на следващия ден израства в нея.

Когато познаем Блаженството, удоволствията приключват. Блаженството има огромна сила: то грее, но не изгаря; сила е, но е изпълнено с Мекота.

Да бъде Твоята Воля е най-великата молитва.

Човешката любов е една игра на страдания и ограничения; Божествената Любов е разцъфтяване на Блаженството и Всеотдайността. Посветеността е велика Отдаденост. Тази Преданост е най-големият дар на живота. Предаността е Божията Воля; Божията Воля е Любов към Бога. Предаността има свободен достъп до Божието Всемогъщество и знае как да го използва. Да се предадеш изцяло на Бог означава да Го притежаваш напълно. Волята на Бога е много по-важна от твоя живот.

Любовта е Смисълът на живота; Посветеността е Тайната на живота; Предаността е Целта на живота. Любовта е осъзнаване, а Посветеността е разкриване. Бог никога не дава на човека нещо прибързано. Пълната Преданост изисква лични усилия. (Тука действа човекът: лични усилия!) А когато се спусне Милостта, идва високата, динамичната, всепоглъщащата Преданост. (Тоест: Първо имаме една преданост, която е хубава; после има вече благословена от Бога – и става нещо взаимно, става нещо поглъщащо… но Бог идва по-късно.) Ако се предадем безусловно на Бог, ще получим способността да развием голяма сила на волята по правилния начин.

ШРИ ЧИНМОЙ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Смирението е истинската Тайна на Духовния живот. Всяко истинско Служене е придружено от Смирение. Духовното Смирение, само по себе си, е Духовна сила и благодат. Благодарение на Смирението, ние се разширяваме. Смирението е възприемчивост в най-чист вид. Най-големите възможности се крият в най-голямото Смирение. Който е разбрал дълбокото значение на Смирението, той вече е Божествено Същество. Чрез Смирението можем да се потопим най-дълбоко и да се изкачим най-високо в нашата медитация. Вътре в Смирението е скрито Единството. Правилният подход е винаги да смиряваме своя ум; винаги трябва да чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за вас. Ако успеете да почувствате, че Бог е вашето единствено Съществувание, Той ще ви дари с море от Спокойствие и вътрешен Мир.

Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.

Трябва да чувстваш, че не си ти, който помага, когато помагаш. (Най-малкото: да кажеш „Аз помогнах“ – и вече си нарушил Свещения закон. Ангелите не правят такава грешка: знаят Кой е единствената помощ.)

Търпението е скритата в нас Божия Сила. Да понасяш и да имаш Търпение не е едно и също нещо. Търпението е Божествено качество. А много често хората понасят по необходимост – това не е съзнателно Търпение. Търпението е вътрешна Мъдрост. Търпеливият човек има спокоен ум, чрез който контролира външния свят.

Ние се страхуваме от нечистите сили, а те се страхуват от нашата Чистота.