Част 3
За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)
Животът – това не е разсъждаващият ум; животът е Осъзнаване и Вдъхновение. Само преживяното е практическо знание. Днешният стремеж е утрешно Осъзнаване. Осъзнаването е пълно, съзнателно сливане с Бога.
Както знаете, Ошо е странен пламък – също неразбран; но в него има много красота и много Мъдрост, ако го погледнеш на фокус. Ако не го погледнеш на фокус, ще видиш съвсем други неща. Така че, искам да кажа: Всяко нещо, поставено на фокус, е много точно, то ти се разкрива – малко ако си мръднал на друга станция или малко настрани, вече не виждаш това, което е.
Ошо казва:
Първата стъпка – това е да постигнеш разбирателство със себе си.
Само търсещата Душа има бъдеще. Обществото няма бъдеще – обществото има само минало.
Тези религии са станали напълно неуместни и абсурдни, но те са много стари и затова привличат и продължават да привличат. (То е нещо като стария навик: много е трудно, той те връща към себе си.) Вярващите хора са опасни, защото те не са търсачи на Истината, тях това търсене не ги интересува. Ти можеш да говориш за Бог и за религия, но да нямаш Истината, Истината да не е с тебе. Всеки трябва да търси Истината сам; а Спасителят – Той е дълбоко вътре в тебе.
И така, неговата Мъдрост – Мъдростта на Ошо:
Ако свободата не те прави Висше Същество, тя е безсмислена.
Самата идея да спасяваш някого е вече насилствена идея.
Всичко, което е възможно, е вътре в тебе.
Религията не е кариера – това е твоят начин на живот. (Тука само мога да добавя: Вярата не е професия, Вярата е Любов към Бога и няма нищо общо с професия.)
Никой не е успял да спаси света. Ако можеш да спасиш себе си – това е достатъчно. А ако успееш да пръснеш малко Светлина и аромат – това е вече благословено.
Истината изисква огромно търсене и риск. Истината означава да навлезеш в Непознатото – и това е парадоксът: изчезвайки в Истината, човекът намира Себе Си. Просветлението е преживяване на това да бъдеш Нищо – но Просветленият човек е истинска опасност: той носи в себе си съвсем нови светове.
Мъдрите търсят Единство и не искат щастие: те не ходят срещу вятъра.
Дълбоко в сърцето си Дяволът носи и Бог в себе си. И ако Бог реши да заработи в сърцето на Дявола, Дяволът ще стане Бог. (Но понеже Бог сега има задача с Дявола: да научи хората как правилно да живеят – и затова Той не влиза там.)
Отровата и нектарът са две степени на една и съща енергия.
Ти не можеш да се промениш – можеш само да дадеш възможност на промяната да се случи. (Тоест – поне да не ѝ пречиш.)
Съществуват ситуациите – проблемите не съществуват. Проблемите са в психиката на човека – в Духа му ги няма. Проблемът възниква от твоето неприемане. Каквото и да е положението, то трябва да бъде разбрано. Само една малка промяна на фокуса на вниманието – и светът вече е различен.
Умът никога не се среща с Истината, той никога не Я вижда. Пътищата на Истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Истината е отделна Реалност – там може да влиза само Духът. Умът – това е светът, мястото на не-Истината, мястото на времето, мястото на падението. Умът е потопен в света, в себе си; а Истината е потопена в Бога – във Великата Реалност.
Когато станеш Духовен, нищо вече не може да те зароби. Ако обичаш една жена, ангажиментът ти не е към жената, а към Любовта.
Където откриеш развитие – там е Бог.
Пълното усилие е това, което постига всичко.
Тези, които са смирени, винаги пристигат.
Съмненията изяждат нашата жизненост.
Светът не е анархия – всичко се случва строго планирано. Има строг порядък вътре в порядъка. (Никога хаосът не е съществувал, винаги е бил порядък – но ако умееш да го видиш. Това е гледната точка на Бога: за Бог няма хаос и безпорядък.)
Правилно схванатият проблем изчезва напълно. (Значи, ако един проблем го разбереш дълбоко, правилно – той вече не е проблем, той изчезва. Докато не го разбираш, той тече като проблем; а иначе, той е задача: разбрана правилно, означава – разрешена.)
Можеш да правиш всичко на повърхността, но докато не се променят дълбоките корени, нищо няма да се случи.
Ако си станал сроден с Истината, Тя е твоето Освобождение. Реалността не може да помогне на нещо, което не е истинско, което е лицемерно, което е нечисто.
Не е важно дали Бог съществува, или не – а дали ти искаш да се развиваш. Бог е развитие – Той е твоето собствено развитие.
Само Бог може да те направи Чист, защото това е Негов дар – ти не можеш да извършиш това. (Може много да се упражняваш в Чистота и да останеш нечист, защото Бог познава твоята дълбочина; но ако много искрено се стараеш, в един момент Бог ти дава нещо от Своята Чистота – и тогава вече тази Чистота е истинска, т.е. тя е одобрена: Бог ти е дал вече нещо от Себе Си… Усилията са дали плод.)
Истината е по-важна от самия теб. Докато не възлюбиш Бога, всичко друго е напразно. Докато Бог не стане твоята Единствена Цел, ти винаги ще си губещият човек. Търсѝ Реалността, а не знанието – първа е Реалността. Първо трябва да познаеш Бога, а после трябва да имаш знание за Него.
Църквата е гробище, защото само Бог е жив.
Твоят избор ще се превърне в твоята съдба.
Медитацията изисква пълно разбиране, дълбоко разбиране, а не обучение. Всичко, което се достига чрез ума, не може да се явява медитация. Медитацията не е наука, изкуство или професия – тя е умение, способност да проникваш в себе си до тези дълбини, където няма мисли, няма ум и няма светове. Смъртта за Духовния човек е дълбока медитация. Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Медитацията означава да се чувстваш добре в своята самота. (Ако си спомняте, преди време, когато говорихме за тракийски афоризми, там имаше един важен закон от траките: Ако можеш в самота да живееш много приятно със себе си и дълго време… Ако дълго време можеш да живееш приятно със себе си, тогава можеш да живееш и с друг човек. Но трябва да понесеш, т.е. трябва да станеш приятел със себе си. Тогава самотата я няма.) Истинската медитация не е действие – това е самото твое съществуване, твоето дълбоко разбиране за нещата. Концентрацията ще те направи човек на волята; медитацията ще те направи Пустота, Безкрайност. Познаеш ли уединението, отиваш отвъд самотата. В уединението има огромна Свобода и Мъдрост. Медитацията е зад пределите на ума. Умът никога не може да практикува медитация. Медитацията не е достижение на човека – тя е съществувала всякога: това е твоята Дълбока Същност. Медитиращият човек става все повече Душа, все повече Същност, все повече Дух, все повече Свобода.
Освобождението изисква Духовност.
Човешката енергия е малка; Божествената е без граници.
Ако имаш Търпение, не можеш да се гневиш. (Гневът винаги показва нетърпелив човек, неизграден. Ето защо, който упражнява Търпението, все повече отстранява гнева. Тука само за малко ще се отклоня и ще кажа – тъй като преди време един брат ме попита: „Как да се справя с гнева?“. Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел.)
Онзи свят също е преходен.
Без очистване на своя Храм е безсмислено да строиш църкви. (Мога да го кажа по друг начин: Всички, които строят храмове, без да са постигнали Бог в себе си, ще бъдат наказани. Такова нещо казва и Бодхидхарма на императора, който мисли, че има големи заслуги, като е съдействал за построяване на много храмове, и той му казва: „Ще имам ли заслуги?“. Бодхидхарма казва: „Не, ще бъдеш наказан!“. Не си построил Храм в себе си. Как може да направиш нещо друго? Въобще, какво можеш да построиш? Нищо не можеш да построиш!)
В Божествената Любов няма никога срещи и раздели.
Духът никога няма история – Той Е винаги.
Най-удивителното е, че умрелите оплакват умрелите. (Сещам се за една шега, един афоризъм, ще го кажа: Дълголетници, помислете малко и за гробарите – и те трябва да получават заплата. В смисъл: Няма полза от дълголетието, ако животът ти е глупав – това може да е… Дълголетието по-често е наказание, отколкото награда – защото обикновеният човек живее дълго и си трупа кармата с обикновения, земен начин на мислене. Някои мислят, че този дълъг живот е много полезен. Не. Краткият живот, качественият, може да бъде много по-точен.)
Светът умира, когато в нас дойде Мъдростта. Учеността е голямо бреме.
Никакви усилия няма да те доведат до успех, ако твоето сърце е нечисто.
Престъпно е да се губи времето напразно.
Хората сами са си изпратили своите бедствия от миналото – ето защо трябва да се променя човекът. (Ще го кажа по друг начин: Аз никога не променям света – променям себе си. Никога нищо не променям. Защо? Защото знам от Учителя, че всяко нещо е точно на своето място: всяка буболечка, всеки човек, всеки невежа, всеки камък – всичко е много точно. Променяш все повече себе си, за да не предизвикаш съдбата. Значи, ето защо човек променя себе си: за да се издигне той над кармичния закон.)
Свободната воля е една част от един съвършен План.
Това, което наричаме зло, е резултат от погрешното виждане.
Настоящето – това са плодовете на миналото и семената на бъдещето. Всеки човек – цар или бедняк – е длъжен да се сблъска с последствията на своите минали действия. Никой не може да избегне плодовете на своите минали постъпки. (Казах скоро в едно интервю, че дори един човек, ако те срещне и леко докосне ръкава ти, в следващо прераждане трябва да се срещнете и отново да бъде докоснат ръкавът. Толкова е важно всичко, толкова са важни тез малки неща – никой не може да ги избегне.)
Ние имаме не това, което желаем, а това, което заслужаваме. Важен е не стандартът на живот, а начинът на живот. Каквото е поведението, такава е съдбата.
Вие сте Дух, а не просто човешко същество. (Но както знаете, много хора са повярвали, че са хора, че са човеци и т.н.)
Няма по-достойно постижение от Смирението.
Сега е време, когато хората говорят мъдро, без да са мъдри.
Науката е изстрел, пропуснал целта. (Казвал съм ви за учените… Радвам се, че в София имаше двама души от Академията5, които идваха, защото разбраха, че науката не води доникъде. Разбраха Словото на Учителя, години наред, и промениха курса. Един път им бях обяснил, че всички учени да се съберат от целия свят, не могат да създадат една буболечка. Толкова са слаби, толкова са безпомощни: нито буболечка, нито муха, нито нищо. Тъй като… Казвам това, защото някои учени смятат, че са постигнали някаква висота. Няма такова нещо!)
Учеността (пак повтарям) – казва Сай Баба – е голямо бреме. И – както казах – науката е изстрел, пропуснал целта. За да знае човек, той трябва да има цялостност и всеобхватно знание. (Науката е ограничена гледна точка и някаква теория; после идва друг учен с друга теория – всичко се променя. После и той ще бъде засенчен… и това никога не води до Принципа на Чистотата и на Любовта. И затова съм казвал, че когато научната истина се сблъска с Божията Истина, тя става на прах.)
Има Абсолютно Добро, но няма абсолютно зло. (Казвал съм ви, че това зло, което Бог е допуснал във Вселената, то гради истинското Добро в хората и съществата – затова е допуснато: то е под контрола на Бога. И затова то е нещо прекрасно, то ще изцели цялата Вселена и съществата от фалшивото добро.)
Първо се развива Духовният живот – и после се живее в света. (Значи: Ако развиеш Духовния си живот, ще знаеш как правилно да живееш в света.)
Прераждането не е във Вселената; прераждането винаги е на Земята.
Духовното образование се намира в осъзнаването на Истината.
Характерът на човека е по-могъщ от всяко знание.
Със своето отношение към работата, човек формира своята съдба.
Преданост без въздържаност се наказва.
Идеята за търсенето е невярна: просто проявявай Истината. Проявявай все повече Истината – и все повече ще бъдеш в Бога.
Бог се намира извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето.
Силата, даряваща способността да виждаш, е твоята Божественост.
Преди да пристъпиш към Духовни практики, необходима е безконечна честност пред самия себе си и пред Бога.
Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума.
Бог е свидетел на всички състояния на съществата. Каквито и да са тези състояния, Бог е свидетел. Бог е инстинктът в насекомото, верността в кучето, скритата енергия в скалата – и навсякъде и във всичко е Той. Ако Бог не беше, тези неща нямаше да съществуват и нямаше да има Слово за тях. Дали вярвате, или не – това е без значение: Бог съществува!
Твърдо се дръж за Истината – и косъм няма да падне от тебе. (Пред каквато и опасност да си… Може би някои от вас са чували: Учителя е проповядвал с група ученици по време на война. Вървят и си говорят за Любовта и Мъдростта и Истината – по време на война. И казва Учителя: „Там, където е Любовта, Мъдростта и Истината, няма бомби“. Няма, защото там е Бог.)
Отсъствието на лъжа – това е Царският Път в живота и единственият Път за правилно поведение.
Ако вярваш в материалния свят, тревогите никога няма да те напуснат.
Следването на Истината е ежедневен дълг.
Бог, Бог в нас – Той е, Който сее, Той е, Който жъне.
Никога не отслабвай усилията си, независимо какви препятствия срещаш.
Не се стреми да извоюваш уважението на света и никога не се чувствай унижен.
Който не приема Духовния Път, той оскърбява човешкия род.
Този, който не практикува Истинността, може да се сравни с мъртвия човек. Истината се заключава в Чистия образ на действията. Който няма Истинност, щедростта му ще бъде наказана. (Това казва ислямът за политиците: Това са хора, които не могат да правят Добро. Ще говорим следващия път – те наистина не могат да правят Добро. Могат да правят услуги, могат да дават, но не могат да правят Добро. Доброто е нещо съвсем друго и то е свързано с това да покажеш Вечния Път на човека… и някои други неща.)
Разбирането е единственото оръжие, способно да убие Змията.
Бог е цялостна Любов. (Казано по друг начин: Не може да обичаш Бога 99 % – няма такъв закон. И затова изнесох най-Висшата Заповед от Учителя, в едно от предните интервюта. Там казах, че Мойсей е дал 10 Заповеди, Христос – две, Учителя – една. Най-важната Заповед, най-голямата есенция: Люби Бога повече от себе си! Който разбере това, всичко друго после ще почне да се нарежда. Люби Бога повече от себе си!)
Ако ти си се предал на Бога, тогава целият ден е само Бог. Всички Свещени Писания следват Гласа на Бога; всички Свещени Писания са възникнали от Шепота на Бога. Главното нещо е: Животът и работата да са предадени на Бога, да са посветени на Бога. Бог е с теб през цялото време. От къде идва силата на атома? Това е Божия сила, а не сила на атома. Бог е винаги присъстващ сега, защото само Той съществува. С Любов към Бога, не са необходими практики. Практиките не освобождават – само Чистотата освобождава. (Тоест, това означава: Чистотата е повече от практика. Може да практикуваш колкото си искаш: има много дишане, паневритмии, най-различни танци – всичко е напразно, но Чистотата е важна. После пък ще се случат съществените неща. Чистотата е важна; Любовта е съществена.)
Ако човек вижда Бог в кобрата, тя никога не може да му навреди; ако вижда змия – това е вече друг въпрос. (Сещам се, в Египет има цял ритуал как да посрещнеш кобра, как да се обърнеш свещено към нея – и тогава тя е давала на жреците много мъдри съвети: истински мъдри, дълбоки съвети, получени от кобра… Но това е Подход.)
Бог – това е Лекарят. Ако вие вярвате истински в себе си и в Бога, никакво зло не може да ви докосне. Гласът на Бога е съвестта: тя е по-високо от ума. Тя произлиза от Чистото Съзнание, тя е вътрешен глас на Истината и истински Водач. Бог е свидетел на всички действия на човека: и външни, и вътрешни; и скрити, и явни – абсолютно всичко знае Бог. Нито един атом няма, който да не е изпълнен с Бога. Овладее ли те гняв – Сай Баба дава един съвет, – повтаряй Името на Бога. (В момента на гняв, повтаряй Името на Бога – и тези гневни духове се разреждат и изчезват.) Да пребиваваш постоянно в Бога – това е единственото лекарство.
Изпълнѝ сърцето си с Бога, а не със себе си. Целта на човешкия живот е осъзнаването на Бога.
(Тука малко ще обясня. Цялото Учение на Толтеките, на истинските Атланти, е степени на осъзнаване на Бога – и най-високите степени постигат пълно осъзнаване. Искам да кажа: По времето на големите потопи в Атлантида, много хора са изгубили съзнанието си: сега те се наричат „човечество“ и още не знаят къде да вървят. Нещо е изгубено в съзнанието – и те не знаят целта си, не знаят Пътя си; или, ако говорят правилно, не действат правилно. Част от съзнанието е погубено от тези четири големи потопа. Само Толтеките са запазили цялостно съзнание, защото са тренирали Безупречност. Постигайки висока степен, те са (както обяснявах и преди)… Осем милиона Толтеки сразяват потопа, тъй като са подготвени – и всички следващи Учения в света не са нищо друго освен Учението на Атлантите: Учение за Безупречност. Това го тренират всички Старци, всички Учители, всички истински Същества – вкючително и Христос, Който отива в Египет при есеите и тренира Безупречност и Свещено действие. И накрая Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. При тази степен няма загуба на съзнанието, тогава потопът вече не действа. Тогава живееш напълно в Бога, извън процепа – това, което Толтеките наричат Вселената. Намерил си процепа и си излязъл извън бремето на Вселената и света. Това е Учението на Толтеките – скоро ще го изнасям в едно от интервютата. Тука само искам да кажа: тъй като много хора, и учени повтарят, че нищо в Природата не се губи. Няма такова нещо. Толтеките са видели, че по време на Атлантида, голяма част от нещата са изтрити в Акаша. Самият Бог е позволил да бъдат изтрити големи жестокости, хората да не ги видят; дори и нямам право да ги споделям, но там ще обясня някои подробности. И много е хубаво, че е изтрито, за да нямат хората такива образци, такива видения.)
Целта на човешкия живот – както казах – е осъзнаването на Бога. (Говорим за Пълно Осъзнаване, към което се стремят всички. То това означава развитието: да вървиш от съзнание към Пълно Осъзнаване.)
Ръката на Бога е във всичко, което става. Неговата Воля е самата Истина. Бог е Деецът – вие сте само инструменти. Търсете Бог дълбоко в себе си, а не в мамещата природа. (Има много хора, казват: „Вярвам в природата“ – погрешна идея, която след време ще те отведе до голямо отклонение. „Вярвам в природата, вярвам в силата на природата“, нали… И единият казва: „Природата е създала всичко“. И аз му казах: „Как така: вятърът и дъждът се събраха и създадоха пчелата, тъй ли?“. И той разбра, че няма такова нещо. Бог е преди природата – тя е Негов инструмент.
Бог не изпраща бедствия на хората – те са само едно кармично въздаяние.
За Търсача на Бога този век е Златен Век.
Простичкото лекарство се нарича Постоянно помнене на Бога. Всичко принадлежи на Бога и нищо – на вас. Щом вярваш, черпиш сила от Бога. Без Бог нищо няма стойност. (Независимо какви постижения има човекът – това е нещо празно; и рано или късно, той ще го разбере.)
Бог излива Своята Милост върху този, който притежава вътрешна Чистота и не е склонен към външен показ.
Вярата в Бога дава невъзмутимост и равновесие.
Без Волята на Бога нищо не може да се случи.
Бог е единствената действена защита.
Божествената Милост очаква винаги твоите усилия.
Бог може да бъде намерен във всяка религия и във всяко Учение, ако Го търсиш чисто и по правилния начин.
След пълното Самоотдаване на Бога, човек придобива правото на половината Божествена енергия и власт над самото Божествено Начало. (Значи: Сам Бог му дава право човек да работи с Бога. Но такъв човек вече има мярката – и той се съобразява само с Бога.)
Каквато и да е тежестта на ситуацията, за Бог тя никога не е спънка, никога не е противоречие.
АУМ
1 ноември 2016 г.
ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)
БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ: СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Ислямът и тероризмът – това е инструмент на Божия Гняв.
Апостол Павел казва: Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога.
Ислямът казва: Който е изоставил Аллах, той се е самопогубил. Аллах е контролиращият всяко нещо – Той се разпорежда за всяко нещо и за всяка подробност. Срещу културата на злото, ние обявяваме Свещена война.
И сега, да видим какво казва Бог в Исайя: И Гневът Ми ще бъде гибел срещу тях.
Йеремия (Библията): … Които Аз ще поразя в Гнева Си и в Яростта Си, и всички техни злини…
И още, пак в Исайя, Бог казва: Повиках още силните Си, за да извършат Гнева Ми.
И така, продължавам. Какво казва Христос: Да не мислите, че дойдох да туря мир на Земята? Не. Не дойдох да туря мир, но нож.
Йов казва: Ще пият от Яростта на Всевишния.
И отново Исайя: Правя Мир, творя и Зло.
И казва: Аз Господ съм, Който прави всичко това.
И отново в Исайя: Няма Мир за нечестивите – говори Господ…
За гнева има около 154 стиха в Библията, които показват Неговия Гняв.
Само да обясня. Неговият Гняв произлиза от Съвършенство – тъй като Той не търпи застоя, и Той изпраща този Гняв на всякакви нива: земетресения, наводнения, тероризъм – и всичко това са изчисления на Ангелите на Съдбата: те действат навсякъде.
И така: една част от Древната Сила на Бога се е превърнала в Зло и в тъмнина – така е пожелал Бог в миналото. Защо? За да заличава всичко, което не е Божествено, което не е Бог. И още нещо: има граници, които и Ислямът не трябва да прекрачва. Там, където Бог не е позволил да се убива (има случаи), а терористът иска – тогава се случва другото: Духовете, които ръководят всичко (има много случаи такива), натискат копчето и бомбата избухва в него. Преди време трима терористи искаха да убият определени хора – и тримата умряха поради уж „погрешно“ натискане на копчетата. То няма „погрешно“. Както ще видим, случайностите са предопределени.
Тероризмът, макар че е Божият Гняв и Божия Воля, също ще бъде наказан от Божията Воля – това друг път ще го обяснявам.
Но тука ще кажа нещо: има терористи, които много прераждания ще бъдат осакатявани; има терористи, които няма да бъдат пипнати с пръст – те са изпълнявали Божията Воля, искали са съвместно с Него, без своя намеса. А другите са посегнали от омраза към другите; тъй като не са обикнали враговете си, не са обикнали хората – те ще носят своята участ.
Ислямът казва: Всички арабски държави, които се поддават на корупция, са врагове на Исляма и на чистата вяра. В нашата вяра няма лицемерие. Това означава, че тероризмът ще стане много по-опасен и от атомната бомба. Защо? Защото той е част от Божия Гняв в действие, макар и малка част.
Ще обясня. Бог движи всяка сила – и Бог я сковава. Той може да скове всяка буря. Той връзва; Той развързва. Без Бога, всяка сила става слаба или пасивна. Поначало силата на атома не се намира в атома и не принадлежи на атома – това е сила на Бога. Кабала казва: Бог управлява всеки атом. Атомът няма собствена сила. Но когато Бог е вътре в атома – Окултизмът казва: Това е вече армия от сили. Който си мисли, че „случайно“ е бил близо до бомбата или до катастрофата, нека да знае, че случайностите са предопределени.
Накратко ще обясня, преди да продължа. Ангелите на Съдбата закарват хората близко до катастрофата и до бомбата. Тези, които трябва да умрат, са близко – може и да са по-далече, но то е изчислено; други са по-далече, а трети са съвсем далече. Тези, в които се е явило зрънцето на развитието, те са далече – пак трябва да са там: пак трябва да видят, пак трябва да обещаят нещо, пак трябва да преосмислят, но те са по-далече. Случаят с онази англичанка, която иска да се качи в самолета, но кученцето избягва и тя се отказва, и после самолетът катастрофира. Хората казват: „Тя си обича много кученцето…“. Но Ангелите на Съдбата действат по многобройни начини, внушават – най-различни и странни начини: те са там, за да изпълняват Божията Воля.
Бог е Абсолютно Справедлив и точно затова е много строг и много тотален. Бог е, Който сломява гордата сила на всяка държава. Той е Поразителят – а не бедният и слаб тероризъм. Всичко е План на Бога и всичко е в Неговите Ръце.
Тези, които се борят срещу тероризма, увеличават неговата сила, която ще ги провали в бъдеще. Те посяват бъдещи войни и бъдещо посяване в Мрака на самия Бог – Бог ще ги въведе в Мрака, защото те не знаят срещу Кого се борят. Тука Божият Гняв действа строго по Закона на Истината, Правдата и Кармата, защото Той познава миналото на всяка душа. Ти може да я наричаш „чиста“, „чисто дете“ – Бог знае вътре какво става и какъв път е избрала тази душа. Той иска тези души да се поучат и да се върнат към Него, а те Му обявяват война.
Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението, казано по друг начин: скритата Божия Сила. И това е жестът на Бога, това е лечението. Бог допуска едно зло да порази друго зло. Всички земни хора и народи са омаловажили Бог и биват наказани. Тероризмът е само едно малко „милване“ и припомняне, тъй като Бог може да направи много жестоки земетресения и наводнения. Той даже не се нуждае от тероризма: всичко е в ръцете Му… защото това е Негова Милост. Той може да помете държавата цялостно – а не както действа бедният Ислям. Например едно могъщо земетресение, което е много над мярката, много над 10, може да порази всичко… И тогава хората щяха да се молят за тероризъм.
Тази обсебеност от физическото оцеляване е много голяма дупка. То прави хората уязвими и пропаднали, защото те стават привързани. Ако не беше тероризмът, Бог щеше да покаже много по-строго лице, много по-опустошително, в сравнение с което тероризмът прилича на малко слънце – и ако тероризмът не излекува безумието на държавите и света (които вървят по пътя на Черната Атлантида бавно и сигурно, тъй като прогресът не означава развитие), тогава ще се яви Той – а тероризмът, в сравнение с Него, е като малко цвете. Горко на тези, които казват, че разбират това, и си мислят, че могат да живеят, както си искат и своеволно. Защото извън Неговата Воля е смъртта. Погрешният, неосъзнат живот е път срещу Бога – това са поразени съзнания, отровени: те са носители на бъдещото израждане, от което Бог иска да ги предпази, от бъдещия застой. Но и терористите – както казах – също ги чакат тежки прераждания, голяма част от тях.
Засега Ислямът е съдбата срещу глупостта на света, но Бог и на него ще покаже, че това не е Пътят. Пътят е даден от Учителя, той е конкретно: Любов, Мъдрост и Истина – това е Пътят, който надраства всички тези неща. Светът, и без тероризма, пътешества към смъртта и към застоя – това си е старият път. Чрез тероризма, Бог е Рушител. Защо? Защото иска обновление и възстановяване. Само Бог може да „заключи“ тероризма, но засега Той го е „отключил“.
Древният тероризъм е започнал още в Атлантида, от един съюз на пратуранците и марсианците – това се е случило във втората подраса. Без тероризма, това безогледно и алчно зло щеше да се шири безкрайно.
Тука само за малко ще вмъкна: една от причините за падението в Атлантида е, че много духове, изостанали, са започнали да се оплакват от изобилието, станали са недоволни от изобилието. По-късно се явява египетска поговорка, която казва, че изобилието е проклятие за неподготвения човек – и винаги така е било. Изобилието е проклятие за неподготвения човек.
Властта е много тежък и внедрен паразит от миналото, който се е опълчил срещу самия Бог – но Бог всякога поразява. Така са изчезвали земните цивилизации, болните цивилизации; докато истинските цивилизации само са се завръщали в Него – те никога не са изчезвали, те се връщат в Него. Докато има алчна човешка политика, тероризмът ще работи. В сравнение с голямата алчност, тероризмът е малкото зло. И сам Йоан казва: Всичко е от Него, всичко е чрез Него – и без Него нищо не е направено. Бог може и без тероризма да атакува лъжата и застоя: достатъчни са – както казах – тежките земетресения, тежките наводнения; но Той знае какво да избере и какво да прави.
Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието. Не съществува в света такава армия или държава, която да има шанс срещу Божия Гняв. Ако Бог е на страната на една малка държава, две големи държави, ако се опълчат срещу нея, нямат никакъв шанс. Такива неща се случиха в Афганистан преди години: нито руските армии, нито американските успяха. Бог беше на страната на тези идейни хора, а това е старо място: Афганистан е старо, Атлантско място – място на войни, където Воините знаят какво правят.
Окултният закон гласи: Ти страдаш, за да се преобразиш – а не да оглупяваш все повече и все повече. Божият Гняв изхожда от Неговото Съвършенство, а не от слабост.
Ще обясня. Бог има Гняв само към застоя и към невежеството. Бог се гневи, когато иска да пречисти затъващите съзнания. Този Гняв е съвършен и благороден, за разлика от земните хора, от дяволите и от демоните – техният гняв не е съвършен. Този Гняв е Съвършена Сила и действащ Промисъл. Този Гняв е силата, която е над всяка власт. Държавите, политиката и църквите са голямо падение и отделяне от Истината. Истината е убиец на всяко зло и на всяко падение. Както казах: Тя винаги атакува застоя. Бог е дал живот – но тези, които не са избрали Истината и развитието, сам Бог им отнема живота. Забележете! Сам Бог става Зло, за да спаси живота и да го върне в другите прераждания.
И така: Бог допуска Гнева, защото Неговият Гняв е Любов и защото желае развитието. Божият Гняв е велик Очистител и Водител – за тези, които го разбират. Божият Гняв е – Ислямът го нарича – Коригиращият и Управляващият, Управляващият света. Всичко е в Бога – и вън от Него не могат никога да се взимат важни решения. А погрешните решения Той ги допуска, за да се изстрадат те и да дадат своя плод. Плодът е, след време, разумността.
И така: Божият Гняв е насочен срещу всички, които са умрели за своето развитие – това е всичко нечисто, което е изгубило своя Път. Застоят е посегателство на Бога и на развитието: нещо, което сам Бог не допуска. Спасението от тероризма е Живот в Бога – няма друг път… Живот в Бога. В тероризма има проповед на Божия Гняв, но не всеки може да го разбере. Бог не е само Любов – Той е и Строг Закон. Когато Божият Гняв те разрушава, Той иска нещо в тебе да се възроди – и това е Пътят към Бога. Божият Гняв крепи света и Вселената: без тази скрита Любов, те щяха да бъдат погребани. Взривната енергия е силата на Божия Гняв, Бог я ръководи – и нито един терорист не знае точно как ще избухне бомбата, какво ще се случи и къде ще се развият нещата: той няма никаква представа.
Божият Гняв показва, че човечеството е болно. Който осъжда Божия Гняв, той си прави тежка присъда. Бог е сурова Справедливост. Божият Гняв иска да те освободи от прекалено дългата верига погрешни прераждания. Бог е Единственият Извършител – Ислямът не може да извърши нищо. Той е само малкият, външен инструмент на страшната и велика Божия Сила. Ако Божият Гняв се обърне срещу тероризма, той ще прилича на слама срещу огън. Близо до взрива са всички предопределени хора.
Божият Гняв ще излекува света. Засега Божият Гняв ще остане неразбран. Този Гняв унищожава, защото пречиства. Бог е Разрушителят – а не тероризмът. Защо? Защото Бог е Обновител. Материалните загуби за Него нищо не струват в сравнение с изкривеното развитие и падението в словото и изкривените понятия.
Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите Я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш – и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.
Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.
Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа.
Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив – но когато Бог го поставил в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.
Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха Я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.
Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: Църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората.
Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща – защото те Го познават от много прераждания, те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.
Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.
Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, Тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено… На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.
Великата Богомилска Ерес, Която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.
Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“.
Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.
Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души… Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.
Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско Сърце е мощно Сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.
Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.
Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.
Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото Сърце?
Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.
Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.
Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога – в религия и Църква. Забележете! То е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.
На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си, те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере.
Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.
Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек Тя постепенно и малко по малко Се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Неотдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в Другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто Сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат, в Другия свят са като призраци: нито са в Другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят: нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от Опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е Великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; Чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любящият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да Я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ: СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи Живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това Знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, Която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са ѝ врагове. И затова някой път се случва абортът… но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава въпроси, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и Тя не ги иска. Истината е Смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света; Истинният човек живее в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, Тя ги оставя в заблуждения, Тя ги отделя от Себе Си – и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.
АУМ
6 декември 2016 г.
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(Лекция 1)
АФРИКАНСКА ПРИКАЗКА
(Първа идея за размишление)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
Продължение
(Лекция 2)
БИСЕРИ
(Втора идея за размишление)
СМЕШНИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)
СМЕШНИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Декември е месец на чистия смях.
Двама ловци били на лов с куче. Ненадейно един орел сграбчил кучето на ловеца и излетял. Ловецът веднага вдига пушката и с точен изстрел свалил орела, но кучето продължило да лети. Приятелят му го пита:
– Какво става?
Ловецът му казва:
– Сигурно кучето не е чуло изстрела.
Втората случка:
– Веднъж с въдица улових кит – хвали се един риболовец.
– Голямо чудо! – вика другият. – Китовете аз ги използвам като червейчета, за стръв.
– И какво хващаш с тях?
– Зайци.
Третата случка:
Въдичар лови риба край реката, но му свършила стръвта: няма червейчета, няма стръв. Взел едно листче и написал на него (на таз бележка): „Червей“. Сложил го на куката и хвърлил във водата. След малко вади друга бележка: „Шаран“.
Един циганин получил социални помощи, почерпил се хубаво – и прибирайки се, си купил една точилка за баница – подарък за жената. Айшето, като го видяла, казала:
– Какво си купил?
Взела да се вайка:
– Абе, Манго, какво си направил – децата гладни!
– Купих мебели, бе!
Трима ловци разговарят.
Първият:
– Когато бях на Северния полюс, наложи се с голи ръце да удуша една голяма бяла мечка.
Вторият казва:
– Аз бях край Антарктида и с един изстрел убих два сини кита.
Третият казал:
– А вие за Мъртво море чували ли сте?
– Да. Какво?
– Ами аз го умъртвих.
Следващото:
– Внимавай къде се целиш! Миналия път се целеше в заека, а улучи моето куче.
Той казва:
– Не се бой, приятел – сега ще се целя в кучето и така ще улуча заека.
Каубой върви из прерията и вижда около себе си индианци. Помислил си: „Леле, тез сега ще ме скалпират!“. Тогава се обадил вътрешният му глас: „Няма страшно! Убий вожда!“. Каубоят вдига пушката, стреля и убива вожда. След малко вътрешният глас идва и казва: „Е, сега вече ще те скалпират!“.
Великден е, другарят Сталин върви към кабинета си и пуши лула. Подмазвач му казва:
– Другарю Сталин, Христос воскресе!
Сталин казва:
– Благодаря, вече ми докладваха!
– Проговори ли задържаният?
– Не. Всичко опитах, но сигурно нищо не знае.
– Измъчва ли го?
– Да.
– Пусна ли му ток?
– Разбира се! Как без ток!
– Наби ли го?
– Набих го и го пребих, шефе.
– А даде ли му от мусаката, която сготви жена ми?
– Ееее, аз не съм чак такъв звяр!
Късно през нощта се чука на вратата на златар. Той отваря и двама го нападат.
– Какво искате от мене?
Те му казват:
–Сто килограма злато.
Той казва:
– А може ли да ви дам 105?
– Може.
– Жена, ставай – идват за тебе!
Двама дядовци се оплакват един на друг:
– Имам артрит, радикулит, склероза, паркинсон, камънаци в бъбреците, астма и т.н.
– А, стига, бе! А има ли нещо, което го нямаш?
– Да, зъби нямам.
Двама бедуини вървят през пустинята и носели един прозорец. Единият въздъхнал:
– Много ми е горещо!
Другият му казал:
– Ами отворѝ прозореца!
В цирка се явява кандидат за работа. Питат го:
– Какъв номер можете да правите?
– Викат ми Царят на яйцата – за 15 минути мога да изям 100 кокоши яйца и 100 патешки яйца.
– Добре, ще Ви вземем на работа – обаче, да знаете, в неделя имаме по 4 представления на ден. Ще се справите ли?
– Разбира се!
– А като дойдат празниците, имаме представление всеки час.
– Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?
(Защото яйцата са само между другото.)
Казва се: Как да излекуваш страха.
Главният ни герой се казва Байе. Веднъж Байе решил да отиде в гората и да отсече дебелия клон за дръжки на своята мотика. Едва отишъл до дървото в гората – и на пътя му се явява царят на джунглата, който започнал да реве. От страх Байе започнал да трепери целият, пребледнял… Лъвът пристъпил към него, Байе подскочил и се пъхнал в един много голям бодлив храст, по средата. Близо до него лъвът обикалял, обикалял храста, но никак не можел да се доближи – и лъвът останал да дебне човека цяла седмица, но накрая му омръзнало и си отишъл. Байе седял сред бодлите и не знаел как да благодари на съдбата – или да я проклина: защото и сам той не могъл да се измъкне от този храст, а вече му прилошало от глад. Наблизо минавал един ловец и Байе му казал:
– Кой идва? Кой си ти? Какво правиш?
– Аз съм ловец, търся дивеч.
Байе му казал:
– Приятелю, моля ти се, изведи ме от тук!
– А ти как си попаднал в тези бодливи храсти?
– Големият страх ме вкара в тях.
– Значи, големият страх ще те изкара!
– Как така?
– Сега ще видиш.
Ловецът събрал още малко суха трева и запалил една клечка кибрит. Разраснал се голям пламък и от страх Байе забравил за храста и за всичко… И ловецът го посрещнал с весел смях, те се прегърнали и станали приятели.
Един старшина строява ротата и казва:
– Редник Иванов – две крачки пред строя!
Излиза Иванов и старшината го пита:
– Редник, ти вярваш ли в задгробния живот?
– Съвсем не, другарю старшина! – отговаря Иванов.
– Е, сега ще ти се наложи да повярваш, защото на свиждане е дошъл единият ти дядо, който миналата седмица беше на неговото погребение.
На митницата. Проверяващите питат:
– Алкохол имате ли?
– Не.
– Цигари носите ли?
– Не.
– Наркотици?
– Не.
– Ами да ви продадем нещо тогава?
Силата на медицината.
От някаква раздрънкана погребална кола трупът незабелязано паднал насред шосето. След малко минал тежък камион и го прегазил. Шофьорът се уплашил, слязъл, хванал трупа и го пуснал в близкото езеро. Дошъл рибар, хвърлил мрежата и издърпал трупа, повикал Бърза помощ. Взели го и него за свидетел. Няколко часа чакал в антрето – накрая дежурният лекар излязъл, разкършил рамене, поел си дъх, обърсал потта от челото си и казал: „Ще оживее!“.
(Силата на медицината.)
Бизнесмен подарява на жена си за годишнината от сватбата им диамантен пръстен. Тя се намръщила, казала:
– Но, скъпи, нали знаеш, че искам Мерцедес!
– Да, но където и да ходих, никъде не можах да намеря имитация на Мерцедес.
– Келнер, сигурен съм, че готвачът не би могъл да яде това ядене!
– Господине, готвачът е тук да готви, а не да лежи по болниците и моргите.
Две мутри си говорят:
– Абе, Марул, според тебе дали живее някой под земята?
– Ти как мислиш бе, Картоф? Според тебе кой боядисва репичките?
Началник на полицията събрал подчинените си и им казал:
– Ще ходим на Сватбата на Фигаро – това е сватба: купете подаръци, за да не се изложим.
От подчинените се чул глас:
– Шефе, да не стане като миналия път, с харпуните и въдиците, които носехме на Лебедово езеро?
Мъж се прибира вкъщи и носи папагал.
– Какъв е тоя папагал? – пита жена му.
– Купих го от един търг, платих за него 200 лв. Представяш ли си: искаха да го купят още десет човека! Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорещ, или не.
След малко папагалът се развикал:
– Как не знаеш бе, глупак – кой вдигаше на търга?
Двама ловци отишли на лов за глиган. След два дни в ловната хижа се връща единият и носи на гърба си огромен глиган. Другите го питат:
– Абе, Пешо, къде е Гошо?
– Стана му лошо и припадна – на около два километра от тук е в гората и лежи.
– А ти взе глигана, а не Гошо?
– Да. Гошо никой няма да го открадне.
Говорят си двама психиатри:
– Сега имам един много интересен случай на раздвоение на личността.
– Да, и с какво е интересен този случай?
– Работата е в това, че успях и от двамата да взема пари за лечението.
Пестелив шотландец си избира кола. Той дълго се разхожда между скъпите коли, но все нещо не харесва. Накрая спира на една доста невзрачна кола и пита:
– Много ли харчи тази кола?
Продавачът му казва:
– Какво говорите! Всичко на всичко – една лъжица бензин.
Шотландецът плаща и преди да тръгне, пита последен въпрос:
– А лъжицата каква да е: чаена или супена?
Лекарят пита един пациент как се чувства след операцията.
– Като че са ме ударили с нещо тежко по главата.
– Съжалявам – казва лекарят. – Точно за Вас упойката свърши и Ви ударихме с чук.
Аз се запознах с жена ми по много интересен начин: карам мотор, блъснах я, откарах я в болницата – а когато оздравя, се ожених за нея. Ако хората знаят какви последствия имат пътните катастрофи, щяха да карат много по-внимателно.
Между шарани:
– Големи късметлии сме, че сме се излюпили без крака!
– Защо?
– Ами представяш ли си какъв ревматизъм щеше да ни гони в тази ледена вода!
Търсеха го под дърво и камък – а той бил на работното си място.
Лекарят му каза да диша чист въздух, но не му каза къде да го намери.
След като загасиха пожара, започна борба с наводнението.
Подляха му най-хубавата „светена вода“.
Колкото една глава е по-празна, толкова повече се стреми да се изпразни.
Сечи опашката на бясното куче до ушите!
Маймуната посочила човека и казала: „Ето какво прави от нас непосилният труд!“.
Да бъдеш в Бордо и да не изпиеш чаша вино е все едно да си бил в Сицилия и да не си умрял.
Съпругата:
– Днес е десетата годишнина от сватбата ни. С какво ще я отбележим, скъпи?
– С едноминутно мълчание.
В една подводница с международен екипаж. В международния екипаж, задава се въпросът:
– Как може да се познае кой е българин?
– Само той носи парашут на гърба си.
– Здрасти, Вуте! Чух, че си бил в болница.
– Бях.
– Е, как?
– Ами нищо, отваряха ми черепа.
– И какво стана?
– Ами нищо не намериха – и го затвориха.
Жена ми е земна зодия, а аз съм водна. Така заедно създадохме една чудна кал.
Умението нищо да не правиш се учи цял живот.
Върху потърпевшия са открити четири рани: две смъртоносни… и другите две, за щастие, не са смъртоносни.
Уроците се преподават от баща на син с помощта на шамари.
Ще има ли Трета световна война? Не – но ще има такава борба за мир, че нищо няма да остане.
Вървят наркоман и блондинка. Той казва:
– Гледай, ма – в небето летят крокодили!
Тя му казва:
– Ами есен е. Отлитат за топлите страни.
Преди да умре, Чукча помолил синовете си да го погребат в океана. И двамата се удавили, докато копаели гроба.
Семейният живот така закалява мъжа, че той престава да се бои от задгробния живот.
Отец Кирил три години събираше дарения за новия параклис… но парите стигнаха само за един мерцедес и за една вила.
Горе главата – нищо, че е празна!
Плешивите живеят спокойно, защото животът им не виси на косъм.
Миналото е руини, бъдещето е прогноза, а настоящето е невроза.
„Лоши времена настават – каза канибалът – човечеството може да загине.“
Никой не проявява така откровено своите чувства, както комарите.
Светът трябваше да свърши, според ясновидците, през 2000-та година – но изглежда, Бог е объркал летоброенето.
Никога не съм мразила чак толкова мъжа си, че да му върна диамантите обратно.
Косата му е права – просто главата му е на вълни.
Който пее… никога не знаеш какво ти мисли.
О, миг, поспри! Въртим се на празни обороти.
Не можаха да го „вкарат в релси“ – релсите бяха откраднати.
По-добре да ти хлопа дъската, вместо сърцето.
Сега има голяма свобода на словото и на оловото.
Всички пътища водят към Оня свят.
Педя човек – лакът вреда.
Опознай себе си – а мене ме оставѝ на мира!
Според естетиката на жабата, лебедът е с много крива шия.
Кой е този, бе, че ще се държи така с мене добронамерено!
То се разбра, че няма излизане от омагьосания кръг – ами я да го наречем „колелото на щастието“!
Това е прогресът: вървиш напред, а отиваш назад.
Щом имаш съпруга с леден поглед, не ти трябва хладилник.
Щом се влюбвате от пръв поглед, няма как да не пропускате нещо.
Да забравяш на кого имаш да даваш, е склероза; да забравяш от кого имаш да вземаш, е трагедия.
Излъгаха ни за края на света, а го очаквахме с толкова голяма надежда!
Глупакът си е глупак – все едно колко умно гледа!
Какво по-лошо от това: сбъднаха се всичките ни мечти.
Разбираха се много добре, докато бяха непознати.
Дарвин може и да е произлязъл от орангутана, но аз съм произлязъл от конете.
Още не е изяснено човекът от маймуна ли е излязъл, или от някой друг звяр.
Апетитът идва със заяждането.
За четвъртитите глави ореолите се поръчват и изработват по поръчка.
Мързеливият, както си лежал в леглото, стъпил накриво.
Косъм не падна от главата му – толкова сръчно му отрязаха главата!
Поникнаха му криле – сега е препариран.
Раздаде всичките си ризи и остана без ближни и приятели.
Ако навсякъде удряш на камък – значи, ти си в килия.
Вариантите да напредваш легнал са: или носилка, или ковчег.
И комарът свири „на ушенце“.
„Пътеводната звезда“ я няма в астрологията.
Голият охлюв е разведен охлюв – изгонен е от къщи.
„Дето е текло, пак ще тече“ – казал водопроводчикът след ремонта.
Завистта предпазва човека от мързел.
Опознай себе си – да разбереш защо те мразят другите.
Навремето маймуната се превърнала в човек – за повече не ѝ стигнали силите.
Пишеха си писма, за да не се виждат.
Вѝдя ли политик на телевизионния екран, веднага му отнемам думата.
Бореше се за мир с междуконтинентални ракети.
Хората без минало се лутат в бъдещето.
Ако искаш да не те натопяват, стой си на дъното.
Глупакът никога не влиза в задънена улица, защото там е заето от умните хора.
За да разбереш кои знания са излишни, трябва да ги усвоиш.
Наказанието на интелигентния човек е да трупа ненужни знания.
Ако искаш да оставиш следи, нагазѝ в дълбокия сняг.
Хубавият ден се познава по това, че всичко ти пречи да му се насладиш.
Не оставай насаме със себе си – може да пострадаш.
В миналото всички искахме светло бъдеще.
Конникът без глава е много добре, защото не страда от зъбобол.
Ние го мислехме за сериозен човек – а той ходел на опера…
Скъперникът очаква и от Отвъдното да падне нещо.
Снежният човек се смее на мръзнещите хора.
Без опорна точка излиташ в безкрая.
Когато човек се дави, не можеш да го питаш: „Какво ново около тебе?“.
Ако нямате трудности, значи сте умрели.
Може и нищо да не разбирам, но мога всичко да коментирам.
Човекът е така устроен, че може да понася даже и приятни преживявания.
Той често се раздвояваше, за да има с кого да си говори.
Сънят на човека е подготовка за „вечния сън“.
Опознай себе си, за да не пречиш на другите.
Истината е само една – но много са начините да я заобиколиш.
С коя ръка ще се кръстиш, ако и с двете си прегърнал Дявола?
Вярата мести планини – и ги качва на раменете на хората.
Влезе му муха в главата: най-после имаше нещо в главата му.
Съществувам – следователно: да му мисля!
Мойсей е изобретил десетте най-често нарушавани заповеди.
За да уважаваш хората, трябва да ги избягваш.
За умрелите говорѝ само хубавото, защото те все още могат да възкръснат.
Прераждането е последният шанс на магарето да се спаси от себе си.
Светецът е дяволски внимателен грешник.
Царят на животните е бълхата – най-трудно е да я уцелиш.
Бракът е една своеобразна мелница за характери.
Учеше се, дорде беше жив – после се ожени.
Бог да го прости! Набучи се на върха на славата си…
В шапката нямаше грешка – грешката беше под шапката.
Ако имаш две ризи, дай на ближния си… скъсаните си чехли.
Откакто раят ме сполетя, не съм добре.
Свинята е направо красива пред гърмящата змия.
За да станеш светия, трябва да ти „светят маслото“.
Колко е красива изневярата, ако съумееш да изневериш на своето его!
Удавникът успял да се хване за акула – и съжалил.
Като минаваш между капките, не можеш да се окъпеш.
Плитката мисъл в кухата глава – тя си е направо у дома.
Строго пазените класифицирани тайни се намират в тефтера на свети Петър.
Докато човечеството се състои от хора, не виждам как ще се оправим.
На каскет шапка не свалям.
Не се самоизяждай прекалено, защото си много токсичен.
Нещата ще се подобрят – въпреки нашите усилия да ги оправим.
Костенурката има къща, но няма адресна регистрация.
АУМ
1 Оптински старци – християнски монаси с висок ранг в манастира Оптина пустиня в Русия, представители на т.нар. Старчество, имащо корени в Християнския аскетизъм и Исихазма (бел.ред.).
2 Портал 12, уебсайт: Portal12.bg (бел.ред.).
3 Portal12.bg (бел.ред.).
4 Йоана 3:3 (бел.ред.).
5 Българска академия на науките (бел.ред.).