Начало
Елеазар Хараш
ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО
Окултни лекции, държани в град Варна през 2016 г.
Варна, 2017 г.
Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.
ПРЕДГОВОР
Словото е Дух
Словото е Древна сила. Тези, които са го познали, са станали цивилизация, а които не са го разбрали, са си останали народи.
Древното Слово е Богоподобие – наричали са го „Жрец“.
Само съществата на Словото са придобили Истината, защото самата Истина ги е обучавала.
Бог е Гласът на Словото, останалото е само говорене.
Древното Слово е Дух, слязъл от Мистерията.
Словото е слязло от Тишината, за да разкрие Безкрая.
Словото е неизвестна наука в света. Сам Бог го открива на тези, които е избрал.
Грехопадението е падение в словото.
Тези, които не са познали Словото, са станали хора, а тези, които са го познали, са цивилизацията – те са свободни Духове.
Словото е Великият дар на живота – то ни е дадено, за да се преобразим от хора в свободни Духове.
Елеазар Хараш
Варна, декември 2016 г.
АУМ
5 април 2016 г.
ВАЖНИ НЕЩА
(Лекция 1)
ДОСТОЙНСТВОТО
(Първа идея за размишление)
ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 2)
ТЕСНИЯТ ПЪТ
(Втора идея за размишление)
ЧИСЛАТА
(Лекция 3)
ЧИСЛАТА
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим главно, почти всичко, за Учителя.
По същество, Бог е Любов, но без Истината не можем да познаем Бога. Що е Истината? Това, което прави нещата ясни и понятни в света. (Ясни, разбираеми.) Дето Истината влезе, казва Учителя, всичко може да се уреди. (Значи, там, където стъпи Истината, там, където влезе, всичко може да се уреди.) Истината не може да се вложи в омърсено същество.
Търпението е най-разумното качество на човека.
(Тука само малко ще обясня: Значи, търпението е най-разумното качество на човека. Много хора са развалили много неща с нетърпение, дори и хубави неща. Но в търпението всичко узрява. И който си го наложи като дисциплина, той след време ще може да преодолява и злото – защото, който изтърпи злото, той вече го е преодолял; а самото търпение означава силата на Любовта.)
Да вярва човек, това значи да търпи. Търпението е качество на вътрешно богатия човек – оня, който е добил самообладание.
Ако не обичаш Бога, ти не можеш да обичаш никого. (Значи, от тук тръгва мярката.)
Ако някой болен човек може да носи един диамант, той ще оздравее.
Ще обясня. Диамантът е Древен спомен от стария Космос. Тогава той се е наричал Дехарон, на Древния език – Дехарон. Става въпрос за прозрачните диаманти. Дехарон означава сгъстена, пречистена вода. И Учителя казва, че те са написани книги, Писания от Висши Същества. Родени са от особено голям взрив и те са устояли поради своята велика твърдост и неизменност. И ако тази идея влезе в съзнанието на човека, случва се развитието. Идеята Дехарон означава: Бъди верен до гроб на Бога! Не на някого, а на Бога.
И така, Учителя казва: Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване, изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята Чистота, той може да я възстанови само чрез жертвата; но за да задържи в себе си Любовта, той трябва да пази Свещено правилото на Великата Неизменност. И друго: Да обича, без да очаква да го обичат. Това е новата Любов – и чрез тази Любов, ти си свободен, нямаш противоречия и разочарования. (Но това не е лесноразбираемо даже и за духовните хора – понеже са свикнали да очакват. Без да познават кармата, те просто искат, но не знаят, че когато обичат, Бог тече в тях и някога ще им даде Великата Пълнота. Понеже не разбират нито Брахмачария, нито смисъла на това.)
И Учителя казва: Любовта – в дълбокия смисъл – ще остане неразбрана за вечни времена. (Това важи и за Боговете. Те също я проучват и също има неща в нея, които не знаят.) В неразбирането се крие красотата на живота. (Знаете: когато нещо е разбрано, хората го умъртвяват – като приказка с край; но когато няма край, не можеш да го умъртвиш, не можеш нищо да направиш – нещо се изплъзва.) В неразбирането се крие красотата на живота. Защо в неразбирането? Защото разбирането разваля нещата.
Дълбината на Любовта е скрита от човешките очи и от Ангелските очи, и от очите на Боговете. И казва още Учителя: и от очите на най-съвършените Същества. Това е голяма Тайна, заключена в Бога. (Разбира се, на друго място Учителя казва, че Бог не е Любов – Той е нещо по-Дълбоко, Той много, много я превъзхожда; но понеже в световете няма мярка, с която да Го разберат, по-скоро – да се приближат към Него, Той е създал Любовта, за да пътуват към това приближаване. След време ще има друга мярка, но Любовта е подготовката.)
Лошите и добрите хора не са вън от вас. Лошите хора – това са вашите лоши мисли и чувства.
Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов.
Няма нищо в света, зад което да не е скрит Бог.
Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен.
Казва Учителя (една формула): Ще се подобри положението ми. Служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаяние.
Празното време разваля живота. (Значи, ако човек няма дисциплина да си организира деня, да си планира нещата, туй „празно“ време ще почне да прониква – и то почва да разваля живота.)
Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него винаги върви някой друг, който всякога го пази и му помага.
Когато никой не може да ви помогне, можете сам да си помогнете – това е философията на живота.
Любовта е Слънчева енергия, а обичта е земна.
Ако Бог не взима участие в нашия живот, нищо няма да излезе.
Ако Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Вие страдате, защото търсите Любовта отвън.
В Божествения Живот се разрешават всички задачи.
Искай от Бога само това, което не те ограничава.
Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот!
Който разбира, ще му се говори; който не разбира, ще се учи от своите опитности.
Всеки, който има Любов в Душата си, ще се намира под Великия Божий Промисъл, Той ще го ръководи.
Достойният човек – той се съобразява само с Бога, а не с обществото и света.
Достойният човек е Син на Истината и Воля на Истината на Бога: той е създаден от Волята Божия. Той е голям Бдител над всяка своя външна и вътрешна постъпка и затова нищо не може да го изкриви в Пътя. Той живее в Тайната на поведението – това е неговият Дом. Тука той е в постоянно Единство с Бога; тука той е част от Божията Власт. Достойният е в Живота на Бога, а не в себе си, нито в света. Самото Достойнство е вид Мъдрост – това е Мъдростта на Древното Начало. Достойнството е повече от благородството. Благородството общува с Любовта – и когато то узрее в нея, после ще получи позволение да влезе в Достойнството, да общува с Истината. Истинското знание идва само при Достойния човек. Благородството е глас на Душата и на Чистотата, но Достойнството се намира в Чистия Дух. Благородството е израстване, Достойнството е зрялост. Достойнството е Древно: то е било Мировият Език на Древността, на Боговете. Достойнството в Древността е било съхранено само от тези Същества, които са били изцяло съсредоточени в Бога – а тези, които са отпаднали от Бога, чрез много изпитания, е трябвало до доказват своето благородство продължително, докато узреят и съумеят да се върнат в Достойнството.
Тука за малко ще се отклоня: скоро имах едни лекции за Древните цивилизации – само искам да кажа няколко неща, тъй като много хора говорят за някакви „човечета“, „зелени човечета“, „маймунки“ и т.н. Значи, Древните цивилизации нямат нищо общо с тез неща – онези, другите пътеки, те са подвеждане, игри на астрала. Древната цивилизация, въобще Древните цивилизации нямат минало: те имат Древност, нямат никаква история. История означава ограничение, означава начало и край. Те имат Безупречност: никога не са падали в грехопадение и не са изневерявали на Бога – никога. Те никога не са били човечество, не живеят във Вечността – те живеят в Безкрая, и т.н. След време ще говорим. Искам да кажа: Това е Великото Всемирно Братство – и всички, които са се отклонили от него, са станали човечество. Древните от Великото Всемирно Братство са построили пирамидите в Атлантида и после се прераждат в Египет и продължават. Те са наистина истинската Древна Цивилизация. Никакво разрушение няма там. Те слизат и се връщат. Разрушенията важат за тези, които искат да минат за „цивилизация“ и се правят на „цивилизация“. Всички Висши Богове са недосегаеми. Слизали са, показвали са, ръководели са и са се връщали – там не може да влезе никакво разрушение. Накратко исках да ви кажа нещо.
Древните слизат от мястото на Древността – и ще обясня. Думата Древност означава Той самият, Той Единственият – те са в Него. Те винаги са живели в Божията Воля – Древните, Боговете – и Той живее в тях. Той, Който е преди миналото и преди историята, преди настоящето и бъдещето, Той е преди въздуха и преди водата; Той е Древно съществуващият и превъзхожда всичко. И затова, който се завърне в Него – разбира се, чрез позволение от самия Него – той е станал Достоен и не се нуждае вече от нищо друго, включително той не се нуждае от бъдеще. Древният Тот, Хермес, казва, че когато човек се завърне в своята Божественост, той се е завърнал в Древната цивилизация. Не Духовност, говорим, преди ви казах – Чистата Духовност е най-ниската степен на Истинското развитие; Божественост е друга степен… Той вече не се нуждае от нищо друго, Достойният човек – и от бъдеще. Защо? Бог превъзхожда бъдещето; никой разумен не търси бъдещето. Разумният търси само Бога. Бог е целта, а не някакво бъдеще – но трябва да станеш Достоен за Него, Достоен за завръщане и за сливане с Него.
Достойнството е от Древен род, родът на Боговете – когато човекът е бил още Бог, преди да се е отделил и да си е въобразил, че може да живее самостоятелно и без Бог. И сега човекът е само Бог в развитие, продължително развитие, дълго развитие, докато някога се върне; той има много да догонва, да догонва нещо, което е било изпуснато – и това е Достойнството.
Достойнството е Дух. А Духът какво е? Духът е Съвършеното Тяло без тяло.
Ако искате да изпълнявате Волята Божия, непременно трябва да заместите религията с Любовта.
Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Тя идва от вън, но тя се намира в него.
Страшна е Истината за неподготвения човек.
Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината – но те мълчат, нищо не казват.
И казва Учителя: Аз още не желая да бъдете щастливи. Защо? Защото, при сегашните ви разбирания, щастието ще се превърне в нещастие.
Само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото.
Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот, включително и от миналото.
Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота, други Същества вършат това. (Значи, човек, ако е отдаден на правилното, на Правилността, има Същества от Горе, които ще уредят живота му. Ако той сам го урежда, накрая ще се окаже, че нищо не е уредено – и той не може и да се уреди.)
Без Морал рухва психическото здраве. (Въобще психизмът се намира там. Липсата на Морал и Чистота – и вече човек е или религиозен, или психичен.)
Когато избирате лесния път, всъщност вие се натъквате на най-мъчния път.
За да не попадне човекът в пропастта, Бог му изпраща страдание. (Тука само ще загатна, че тероризмът спасява човечеството от страшни злини, от големи наводнения и земетресения – тероризмът в сравнение с тях е „цвете“. След време, ноември, ще говорим за това. Спасението от тероризма е живот в Бога – но тука няма да се спирам подробно; само искам да ви кажа, че той е голям целител на материалното мислене. И ако човек заживее в Бога, тероризмът не го засяга, не може да го докосне. Но по-нататък ще ви обясня защо работи той и как работи, и как да сме настрани от него, тъй като той е също много слаб – така както е слаба сламата срещу огъня. Тероризмът също се страхува от Бога и никога не знае какво как ще стане. Но някои терористи изпълняват… Всъщност Ислямът и тероризмът – това е Божият Гняв. В Библията има повече от 150 стиха за Божия Гняв, отделно – за войната, и отделно Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но война“. Бог казва още по-опасни неща. Коранът е беден в сравнение с това, което казва Библията, и затова ще говорим и по този въпрос след време – защото, който го разбере, ще разбере, че няма право да осъжда Божия Гняв; защото, който го осъжда, той ще попадне в този Гняв, в тъмнината. Всеки, който осъжда, без да разбира нещата… Затова реших: ноември – компромис, една опасна лекция, макар че няма да е само тя, но за да разберете… Защото, който е разбрал Дълбоко, няма да прави грешки. А който осъжда Бога и посяга на Бога – от това по-голямо зло няма.)
Прав е само онзи, у когото Бог живее.
Страданието поставя човека в Пътя.
Любовта никога не зависи от външните условия. Тя идва от контакта на човека с Бога.
Който прилага Закона на Любовта, има един белег – той малко говори и много върши.
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само един живот.
Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, трябва да знаете, че той ви обича. (Няма значение как изглежда външно това. Няма значение в кой свят е този човек. Връзката е стара или Древна.) Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Събудѝ Бог в себе си – и ще оздравееш! (Това е Тайната на всяко лекуване. Хората мислят, че лекарствата лекуват – няма такива лекарства! Бог е лекарството, Божието Име е лекарството – и колкото повече го повтаряш, Бог може да докосне лекарството или да те излекува без лекарството. Но какво се случва с болния? Тука пак малко се отклонявам. Не оздравява болният – оздравява нещо в мисълта му. Това е важното: нещо се подобрява в мисълта му – и после, естествено, и нещо в здравето му се подобрява, дава му се. Но първо човек трябва да излекува нещо в мисълта си; защото, ако там е упорит, всяко лекуване е забавление. После ще дойде друга болест, по-тежка, и ще стане една игра: цял живот на болести и здраве. Така действа умът.)
Най-важният въпрос в живота – това е Бог. Само за един миг да Го замениш с църква, религия, учение, с някой човек и каквото и да е – ти вече си се отделил, ти вече си в застой, ти си вече лишен от развитие. Целуване на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – това е отдалечаване от Истината. Не това е същественото. И сто вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога.
Лекарят никога не може да лекува, той може само да облекчи. Решението за излекуването на човека се решава от Бога. Единственият е Бог, Който лекува: Той дава позволението. (Няма значение с какви специалисти си заобиколен.)
Във всяко нещо е скрит Бог.
При големите страдания, създай на ума си работа. (Учителя дава един метод: умът да е зает с нещо хубаво, нещо Духовно.) Значи: При големите страдания, създай на ума си работа, която изцяло да те погълне.
И Учителя казва:
Аз не търся щастие от хората, защото Аз познавам Бога.
Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата Мощна Сила.
Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух – и само в Дух и Истина трябва да Му се кланяш.
Цялата Вселена е вътре в Бога, а Бог е извън нея – защото тя е ограничение.
Без Бога, животът не е Живот.
Бог е нещо повече от реалността. Той е Същество извън всяка субстанция. А що се отнася до Абсолюта – Той никога не е идвал в човешка форма на Земята. Слиза, проявява се, но никога не е слизал в човешка форма.
Кога познавате, че Бог Се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването на Бога е, че човек става господар на всички свои мисли, чувства и постъпки, желания. (Пълен господар – не донякъде. Това е белегът, че Бог господства и владее в човека.)
Грешката на хората седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това, човек изгубва смисъла на живота.
Любовта към Бога – това е Абсолютната Реалност. Любовта към ближния – това е относителната реалност, това е въпросът, поставен на второ място.
Да видиш Лицето на Бога, това значи да придобиеш белега, диагнозата (ако си Го видял наистина!) – Вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе. (Значи, тука не говорим за стремеж – а за Вдъхновение за цял живот! Не като поетите: „Дойде ми, написах нещо, ама днеска нямам вдъхновение“. Идва му вдъхновение, но то е взето назаем от някой Ангел или някой друг.)
Ако искаш добрите последствия в живота, търси Тесния Път. В Тесния Път всичко ще се превърне на Добро. Да си в Тесния Път, това е Велико призоваване от Божествения свят, казва Учителя. Широкият път изисква дълга еволюция и много прераждания, многобройни прераждания, а Тесният Път е съкращение на всичко това. Тесният Път не е еволюция – той е интензивно, Духовно, осъзнато развитие. Широкият път лъкатуши между самопогубване и самовъздигане. Той е ден и нощ, а Тесният Път е ускоряване на Чистата Духовност.
И Учителя казва: Една Моя лекция (става въпрос за разбрана правилно, прочетена правилно и изпълнена!) спестява 25 000 години прераждания. (Говорим само за една лекция, защото тука говорим за опита на Старец, Същество с опит от милиарди години, и затова нашият опит е беден – и Той е наша мярка. Значи: 25 000 години прераждания.)
Тесният Път е съзнателен, той е съюз със Свещените сили, той е труден, осветителен и благословен Път. Тука човекът се пресътворява; тука той не чака Новия свят, а самият той става Новият свят. (Той не чака никакво бъдеще, той отсега живее в Бога, а това е по-дълбоко от бъдещето.)
Само в Тесния Път се намира истинският Живот – и онзи, който иска да придобие истинския Смисъл на Живота, само той ще намери Тесния Път.
В Тесния Път Истината те умъртвява, Тя унищожава твоето зло, твоето его – и те съживява, възкресява за Висшето. (Както става на Богомилските клади – пълно унищожение и краят на света. Кладата е тотална връзка с Бога. Това е само за Избраните.)
Малко ще се отклоня. В Древността Бог е подложил Дявола на големи изпитания. Когато накрая го подложил на огън, Дяволът не издържал. Ето защо Богомилите са избрани на Кладата, подготвяли са се дълго. Това е Духовна цивилизация, няма нищо общо с религия. Тя показа на България и на света Дух. Не ум, не сърце, не религия, не психика – а Дух. И на Кладата те победиха света, победиха ума, победиха сътворението, победиха Дявола. Бог знае защо ги постави на Кладата. След време ще говорим за Великата Ерес през ноември – това е Великата Истина. Най-големият грях на света и на Църквите е, че нарекоха Истината „ерес“. По-голям грях от този няма как да се случи. Той ще се плаща хиляди и милиони години, защото това е отричане на Бога. Бог изпрати Богомилите да повдигне, подаде ръка: те бяха ръката на Истината. И разбира се, много ги приеха – но тези, които не ги приеха, останаха в гъстата материя.
Проблемът на хората е, че не искат да бъдат унищожени. (Значи, те искат да възкръснат, искат да отидат на Небето, но не искат да умрат, не искат да живеят по този Закон на Бога. А Бог първо трябва да те унищожи, да унищожи и най-малкото зло в тебе – и да има смисъл от Възкресението. Искам да кажа: Смисълът не се намира в този свят, нито в другия свят. Смисълът е Отвъден. Той се намира в Бог и в Истината. Тези, които го търсят в този свят и в другия, в задгробния, никога няма да го намерят.)
Тесният Път е чиста Духовна и Божия Любов, а не религия. Във всички времена и епохи не е имало случай, когато Чист Дух да търси религия. Той винаги е търсил само Бог и никакво отклонение. Само Бог – това именно е Тесният Път. Християнството е широкият път. А в широкия път, Учителя казва: там учителят не е Христос. Друг учител работи там – и той дълго време ще ги отклонява, поради дълбоки причини.
Религията е широкият път. Манастирите са били междинен път, но и там е сложно – т.е. отделни единици хора, отдадени чисто и напълно; т.е. те са монаси на Истината. (Дали ще са в манастир, или не – няма значение. Но много монаси са се крили в манастирите, за да избягат от света, да избягат от себе си, да избягат от изкушенията, но те носят изкушенията в себе си. Няма бягане от себе си – но когато отидеш при Бога, с голяма Любов към Бога, тогава и манастирът е намясто, и светът е намясто, и всичко е намясто.)
Учителя казва:
В думата Път е скрита Любовта – и няма друг Път освен Божествения.
В Тесния Път тече Истинността, Любовта, Смирението, Вдъхновението – и тука няма показ. Тука има скромност и Смирение. (Казвам скромност, защото скромността е подготовка. Тя още не е онази точка от чиста Прасветлина. Смирението – да. Но скромността е подготовка, тя пътува към тази точка. След време ще говорим за Тайната на точката.)
Всички Адепти, всички Велики Учители са минали по този Тесен Път и затова те имат правилния опит, Мъдрия опит, а не човешкия опит.
От Учителя:
Числата са Древен Език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа – това са първите 10 Сили на Бога, Десетте пътя: 10 Негови идеи, качества, 10 погледа.
Числата си имат свой Таен Живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.
Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.
Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.
Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая – качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала; копнежът е от сърцето (само припомням); стремежът е от Душата; Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)
Десетте пътя, десетте числа:
Единицата – Вдъхновение и чисто творчество;
Двойката – число на работа, усърдие, стараене;
Тройката – равновесие и успокояване;
Четворката – движение и търсачество, Търсач на Същността;
Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта;
Шестицата – стремеж, откриване на тънкости;
Числото седем – освобождение и Свещено знание;
Числото осем – Висш контрол, самодисциплина;
Числото девет – Достойнство и Път към завръщането;
Числото десет – Пълнота и блаженство.
Ще обясня.
Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.
Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи – но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)
Второ, двойката: тука е човекът – стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.
Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.
Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.
Петицата – тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.
Шестицата – тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.
Седмицата – тука Словото се разглежда като Храм. Тука много се държи на Словото, в седмицата. Тука се извайва Словото.
Осмицата – това е висок контрол, концентрация, умение да се събираш. Тука е Дълбокият вътрешен мир, защото тука умът е пленен. Тука се намира и себепроникването, и себеразвитието.
Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума. Тука е виждането на Скритото.
(Има хора, обяснявал съм преди, спомням си в София един разговор: „Отидох на Рила на една хубава полянка – голяма тишина, голямо вдъхновение“. „Ами, викам, това е тишината и вдъхновението на полянката, то не е твое. Когато си в шума, сред света, където бучи, където стават катастрофи, където минават коли на „Бърза помощ“ и т.н., да царуваш, да си в Покой – това е Тишина, това е разбиране. Другото е една игра, взето назаем. Ти трябва да имаш Тишината в себе си, а не някъде в планината. Може да си ходиш, но трябва да разбереш, че истинската Тишина трябва да влезе в тебе и трябва да си я изработиш сред шума“.)
Десетката – Блаженството. Който го е познал, съжалява пътя на света, удоволствията и тяхната бедност. Тук Бог е открит. Случил се е изразът: Да бъде Твоята Воля. Тука е Блаженството, тука е Пълнотата, която се лее като еликсир върху Избраните – тези, които истински са Го търсили. Не половинчато, не донякъде и да са се отказали – които са Го търсили докрай.
По-дълбоко от всичко това е само Нулата, Мистерията. Но Мистерията не е число – тя превъзхожда числата. Тука, в Нулата, няма форми, няма числа, няма звуци, няма вкус, няма качества. Никакво зло, никакви страдания, никакви пътища, никакви граници. Тя е Безкрайност. Тука даже на по-дълбокото ниво няма Мъдрост и никакви достижения. Нулата е Абсолютна Бездна и от тук е излязла Единицата.
Накратко ще ви кажа защо числото 13 е фатално и защо е число на Вечната Любов. Учителя го обяснява. То е подобно на Любовта: когато разбереш Любовта – тя е благословена; когато не я разбереш, тя става проклятие за тебе. Същото е с 13: числото 1 е Бащата, 2 е Майката, 3 е Синът, 4 е Дъщерята. В числото 13 липсва двойката, липсва Майката, липсва Любовта.
Казва Учителя: Всяко нещо, в което липсва Любовта, е фатално. Ето защо числото 13 е фатално. Много хора и досега се страхуват от него – в него има трудност. Но който е разбрал Любовта, разбира, че това число е велико. Това е число на Вечната Любов – но който има правилно познание на Любовта.
Да се върна.
Нулата е Бездна – от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, Скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата – и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.
Числата са Тайна на една скрита култура. Числото е вход в собствената си идея.
Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път. Числата са сили на определени невидими Същества – те общуват помежду си. И както казах, числото 13 е и Свещено, и опасно.
Единицата е Началото на Вселената – нещо, слязло от Мистерията. Слиза и става Начало, Водач. Числото 2 се е явило при разделение, отделяне – когато Единицата е станала на две. Изгубването на Единицата означава изгубване на истинското Знание и означава гибел. Числото две е затворено от неумолимата Съдба. Но Съдбата, казва Учителя, също е Учител. Числото 2, числото на Съдбата, учи хората. Някои мислят, че животът е борба, но аз съм обяснил: животът не е борба, а Дълбочина. Тука, в Единицата, е освобождението от всички проблеми на този свят.
И Учителя казва специални числа. Кои са те?
Едното от специалните числа е едно, две и три, в този ред (123). Те винаги освобождават: ако имаш Свещено отношение към тях, освобождават от беля. Това е Любов, Мъдрост и Истина.
Друго магическо число, казва Учителя: четири-три-пет (435). То дава голяма устойчивост и голямо равновесие. Тези, които искат устойчивост и равновесие, трябва да си напишат това число, да го наблюдават дълго, да го носят в себе си, да го гледат и т.н.
Ако искате да станете истински учен човек, има строго определено число – седем-пет-шест (756). Това е числото, ако човек иска да стане (говорим за Свещена наука) истински учен, а не ученото невежество.
Числото 16, казва Учителя, е много силно: то е Пазител. Слага се зад врати и т.н. То е число, при което Дяволът е много трудно да влезе през такава врата; всъщност не може да влезе, където има числото 16. Но ти трябва да живееш по този Път на Правилността, ако искаш числата, които са Същества, да работят за тебе.
Друго специално число, казва Учителя, е 800. Това е определеното число на Царството Божие. Това число означава, според Учителя, пълна победа на Доброто над Злото.
Разбира се, и числото 1 – то означава, че Бог е най-важното нещо в живота и че Той е първото нещо, а не обществото. Нито семейството, нито религията, нито учението, нито оцеляването, нито живота: преди всички тези неща е Единицата – Бог. При Единицата си Дух; при двойката си човек. Числото 1 е един вид култура; числото 2 е друг вид култура. Но и то все някога ще се смири, защото числото 2 ще се умори от себе си. Защото, без смирение, това число, двойката, няма да има Водач. Тайната на Живота е съсредоточеност, казва Учителя, в числото едно, съсредоточеност в Бога. Числото 1 е Могъща Неподвижност – Тайната на Древния Покой, Заключената Същност. Ако те докосне това число, докоснало те е и Тайното Знание.
Учителя казва:
Учителят е число, повишено в трета степен.
Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме с точност една стомилионна част от секундата. (Така работи Бог като точност. Ще го обясня и по друг начин: някога искате да помогнете на някой човек – нищо не може да направите, ако не е дошъл строго определеният Божий час, Часът на Бога и позволението на Бога. Разбира се, старайте се, молете се, мислете хубаво; но този час, който съумее да го привлече, и този точен миг, той решава явлението – той, и за него си струва да се работи.)
Окултните числа не са за човешкия път. Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш.
Човешката светлина отговаря на мрачно число. Който освети това число в себе си, се отделя от материята, от тъмното яйце. Тука, казва Учителя, е големият майсторлък – да накараш тъмнината в тебе да свети. (Това е майсторлъкът на човека; това е Духовният човек. Умственият човек нищо не може да направи.)
И Учителя казва: Вие сте много близо до Царството Божие: това е една междина, която дели този свят от Онзи свят. Това е една междина, но тя е една стомилионна част от милиметъра. Толкова сте близко и същевременно далече. (Дето казва Лао Дзъ: „Най-трудно се отваря отворена врата“.)
Числата са специални сили на определени Духове.
Например едно число, дадено от един френски познавач на Окултните науки: той дава числото 545 – това отстранява всички вредни влияния, ако си го напишете четливо. Но четворката трябва да я напишете така: (Елеазар Хараш пише с ръка във въздуха, отворена четворка) като чаша – а не така, затворено, за да може в чашата да тече това Същество на четворката. Пет-четири-пет (545), написано красиво, четливо, поставено от двете страни на джиесема или на телевизора и електрически неща, отстранява всички вредни енергии. Според Учителя, това е число на Жертвата. И тези Духове, събрани заедно, те отстраняват тези вредни влияния. Но разбира се, ти също трябва да се пожертваш за една Свещена идея, защото иначе ще се получи една игра на числа. А това не е игра, не е някаква романтика – това е наука, и то Дълбока наука. Тука няма нищо така казано, „между другото“.
И казва Учителя: Любовта е Тайно число в Бога. Тя не общува с църкви, ритуали и човешки действия. Тя общува само с Бога и с устремените в Истината – а другите едвам-едвам ги докосва, колкото да не обезумеят.
Любовта обожествява страданията на преданите и устремените в Бога.
След грехопадението човекът е станал число на хаоса, а Бог е винаги число на порядъка.
Знанието е число, попаднало в капан. Знаещият може всеки ден да чете Библията – и нищо съществено да не разбере. Защо? Защото разбирането е друго число. Разбирането е число на Истинността, а Учителя казва: Истинността е самата Библия. Всичко друго е странично: Истинността е Библията.
АУМ
3 май 2016 г.
АМЕРИКАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)
ИРЛАНДСКИ АФОРИЗМИ
(Първа идея за размишление)
КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 2)
НЕМСКИ АФОРИЗМИ
(Втора идея за размишление)
ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
(Лекция 3)
ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Мъдростта на народите.
Като казвам Християнската Мъдрост – означава тези, които са напуснали Църквата, които са излезли из коловозите, които са посветили живота си не на религията, не на Църквата и свещите, а на Бога. Това са светци, монаси, Оптински старци1 и т.н. – красива Мъдрост. Не дълбока, както гностичната, но вървяща към нея, пак е дълбока.
Ако искаш да удължиш своя живот, укроти своята трапеза.
Кой е могъщ? Само този, който може да се справи с лошите си навици.
(Тука само ще добавя: ако един човек има лош навик, силен, не му трябват вече врагове: той има враг в себе си. Той самият е враг на себе си и трябва да обяви война на себе си и да тръгне по Пътя, по който да се освободи.)
Нищо нечестно не може да бъде благодетелно и благотворително.
Аз почитам човека – човека, който е способен да се усмихва в беда и да черпи сили от мъката.
Бдителността е подобна на войн.
Обикновеният човек е „музей“ на болестите.
(Спомням си: на едно място Учителя казва, че в Америка толкоз много болести, че вече нямало заглавия, не може да се измислят – и накрая, нарекли ги болестите „Американичи“ – обща дума.)
Препятствията са тези страшни неща, които виждаш, когато не следваш Свещената си цел.
Цената на Свободата е вечната Бдителност.
Най-добрият късмет е онзи, който сам си направиш.
Ако изпълня дълга си докрай, останалото ще се нареди от само себе си.
Опитът винаги идва от грешките.
Мъдростта е да знаеш на какво да обръщаш внимание.
Никой не може да те въвлече в нещо без твоето съгласие.
Великата Твърдост е и Велико Милосърдие.
Най-хубавата музика е биенето на истинското любящо сърце.
Ако ти искаш да се възвисиш, помогни да се възвиси някой друг.
Свободата е големият родител на Добродетелите.
Властта никога не е приемлива за Чистите Души.
(След време, когато говорим за тероризма, ще ви обясня някои тайни на властта. Това е един от най-тежките паразити в света, който е тръгнал от Атлантида и който е изкривил милиони съзнания. Който попадне там, вече е все едно какво мисли: дали мисли положително, или приятно – няма значение, той вече е загазил и навлиза в дълбоки нива на… Но правилно е, защото това е неговият път, който трябва да изстрада – от друга страна – и някога да се откаже напълно от власт и да разбере, че само Бог има власт.)
Колкото по-малко използваш своята сила, толкова по-голяма ще става тя.
Дори и в доброто действие може да се промъкне лош мотив.
Във всяка епоха свещеникът е бил враждебен към Свободата.
(Скоро ме питаха за този празник, той е огромна трагедия, нали, така нареченият „Великден“ – само ще ви кажа, без да се впущам в подробности… Само хилядите и милиони животни, които са заклани, само това, без да казвам другите неща – това е достатъчно да съсипе тези същества, така наречени „хора“ (защото през октомври ще говорим за животните по Учителя, за нашите малки братя); само това е достатъчно и Учителя казва: „Много строг е кармичният закон. Всички тези животни заколени ще се превърнат в бацили, микроби и паразити и ще изяждат човека отвътре“. Но по-нататък ще говорим за тези неща…)
Ако един закон не е справедлив, човек има право да не му се подчини.
Да спориш с глупак е все едно да предписваш лекарство на мъртвец.
Нищо не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. Нищо не може да помогне на човек с грешна мисловна нагласа.
Откривам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.
Един човек с голям кураж е цяла армия – мнозинство.
Използвай времето си добре, ако искаш да спечелиш свободно време.
Усърдието е майката на добрия късмет.
Мързелът е мъртвото море, което поглъща всички добродетели.
(Сещам се, на едно място Учителя казва: „Мързелът – това е знак от миналото за преизобилни грехове“. Не просто грехове, а преизобилни грехове.)
Бог управлява делата на хората, за да ги учи.
Който не е добродетелен, той вече не може да бъде свободен.
Можем да дадем съвет, но не можем да дадем поведение.
Страхувай се от Бога – и враговете ти ще се страхуват от тебе.
Този, който е добър в оправданията, ще се провали.
Много Истина е скрита в тихата увереност.
Няма грешки в живота – има само уроци.
Добродетел, която прескочи една определена граница, се изражда в порок.
(Ако ви е трудно да го разберете, в момента се сещам за примерно: прекалена загриженост. Нормалната загриженост е добре; стане ли прекалена, нещата отиват на лошо.)
Мързелът и гордостта ще те обложат с по-тежък данък, отколкото царете и правителството.
Онзи, който живее разумно и правилно, е научил достатъчно.
Да вярваш – какво значи това? Да вярваш значи никога да не се безпокоиш. (Много точна мярка! Щом се тревожиш, за каква вяра говориш? Няма значение дали има причини, дали има голяма трудност: щом се тревожиш, вярата не е Вяра.)
С голяма дисциплина се решават всички въпроси.
Само мълчанието е велико – всичко останало е слабост.
Не казвай „Добър ден“ на Дявола, когато го срещнеш. Може да тръгнат всякакви последствия.
Всеки може да загуби шапката си, когато задуха магичният вятър.
Критикът може да критикува другите, но не може да оправи себе си.
Ако ситуацията е окаяна, полицията може да я направи още по-окаяна.
Мълчаливата уста е мелодична.
Мозъкът на глупака преработва разумността в недомислие.
Божиите мелници мелят бавно, но много фино.
Бог е опасен. (Така мисли ирландската мъдрост. Наистина е опасен, защото е строг. А е строг, защото е справедлив.)
Всякакъв напредък се определя от неразумни хора.
Няма по-искрена любов от тази към храната.
Истината е винаги унищожителна. Религията е винаги забавляваща.
Пазѝ се да не убиеш мисъл, която е нова за теб.
Винаги създаваш онова, към което се стремиш.
Поддържай се чист и ясен, защото ти си прозорецът, през който трябва да видиш света.
Да понесеш собствените си грешки – това е мъката на живота.
Животът не е сложен – ние сме сложните.
Изповедта трябва да ти даде опрощение, а не свещеникът.
Само заблудени хора могат да спорят.
Най-важните събития се разиграват в мозъка и вътре в човека, а не в света.
Това, което ни се струва жестоко изпитание, е прикрита Благодат.
Раната разбира дори и от най-малкото трънче.
Времето е велик разказвач.
Най-доброто средство срещу грижите и стреса е заниманието.
Никой нищо не губи случайно. (Това винаги става с участието на определена сила. Това, изгубеното, принадлежи на някой от духовете и той си го иска – и накрая си го взима.)
От опит знаем, че хората не научават нищо от опит.
Не можеш да заковеш върху стената излят конфитюр.
Винаги прощавай на враговете си, защото нищо не може да ги ядоса повече.
Да направи глупост – това е задължението на глупака. (Наистина е така: от там ще му дойдат уроците. Той трябва да го направи.)
Бъди внимателен в своите мисли: те са началото на постъпки.
За да прекосиш този суетен свят, трябва да знаеш Пътя.
Онзи, който се стреми към изгода, винаги се разорява.
С отрицание нищо не можеш да отречеш.
Власт и изгода, блясък и слава – който не се докосва до тях, той остава наистина чист. Но онзи, който се докосва до тях и не се омърсява, той е два пъти по-чист.
Разцветът и изобилието вещаят упадък и гибел.
Семената на новия живот са скътани в повяхването и смъртта.
Достатъчно е само да се откажеш от съперничеството в света, и никой няма да може да ти съперничи.
Който гледа небето от кладенец, малко вижда.
Когато няма врагове, няма да има и война.
Не се страхувай от тежкия труд, а от леките и празни разговори.
Истинската Тайна се предава покрай Учението.
Когато във волята няма воля, това е истинската Воля.
Който постига Пътя на Меча, не прилага оръжие, а противникът му сам се погубва.
В Пълнотата на живота няма методи.
(Примерно: много хора питат: „Какво да практикувам? Какво да правя?“. Ако ти имаш Любов към Бога, истинска – това е всичко. Всичко друго е без значение. Ако нямаш истинска Любов, може и да практикуваш нещо, но то е… няма голямо значение.)
Когато целостта е разсеяна, се появяват методите.
Когато Съкровеното е придобито, има истинско Знание.
Ако човек твърдо и неотклонно пази Дао, злото и демоните се отдалечават от него.
Мъдрият е Мъдър не защото знае, а защото никога не губи Дао.
Следващите Пътя на Дао са като рибите, хванали се на въдицата. (Няма по-хубаво нещо от това – да се хванеш на въдицата на Истината.)
Озлобените хора са натрупали в миналото голяма глупост.
Тайните наставления са само за определени хора.
Не аз съм този, който живее, а Животът в мен.
Усещането за освободеност – това е Животът вътре в Дао.
Когато се роди Истинното, тогава човек преминава през Прохода.
Лекото сърце – това е, което се придобива от Великата Пустота. (Тоест – от Безкрая. Това, което е казал и Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“ – Лекотата.)
Да пречистиш сърцето си – това значи краят на света, светът да умре.
Човешката доброта е източникът на много беди и нещастия. (Човешката доброта. Тука само за малко ще обясня. Шестият Старец казва: „Истината ще порази доброто, защото и доброто, и злото са се провалили пред Истината“. Но ако човек е Истинен, Истината е вече с него. Истината не е с добрия човек – Истината е с Истинния човек.)
Добрият късмет може да вещае нещастие – което, на свой ред, може да е скрита благословия.
Доброто, което се прави, за да бъде видяно, е фалшиво добро.
Седнал да чака заека да се блъсне в дървото и така да го хване. (Става въпрос за мързеливия човек.)
Съдбата се влияе и от добрите дела.
Човек, който не търпи малките несгоди, никога не може да се развива.
Който е роб на чувствата си, не може да е господар на своята воля.
Бедите идват заради натрупано зло.
Не са важни качествата на човека, а следва ли той Дао (т.е. Истината).
Който не следва Пътя, е останка от миналото.
В Учението е важно осъществяването, а не заучаването.
Онзи, който е ограничен във вижданията си, не може да има чисто сърце.
Който обърне гръб на света, ще се сдобие с яснота на мисълта.
Никой не полива планинските цветя.
Разбери Безмълвието насред шума.
Ако водата не се мъти, тя сама ще се избистри.
Желанията и страстите са всякога суета.
Който е лекомислен в постъпките си, ще бъде оплетен в света.
Преданият на Учението отстранява всичко външно – затова той може да съзре Изначалното.
С лошите хора трябва да бъдеш внимателен и строг; с обикновените – мек и строг.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Щом ти е съдба, ще се срещнеш с Дао; щом не ти е съдба – няма да видиш нито далечното, нито близкото.
Човек никога не е беден, ако може да си позволи да се смее.
Усърдието постига невъзможните неща.
Науката е организирано знание; Мъдростта е организиран живот.
Никакво изкуство не е да предсказваш бъдещето: трябва да отгатваш настоящето.
Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.
Възможността не пази от глупостта.
Винаги практиката създава майстора.
Работата, на която си отдаден изцяло – това е солта на живота.
Бог знае на кой какво му трябва. Така Божията Воля пристига навсякъде.
Започни да тъчеш – и Бог ще ти даде конец.
Успехът винаги е бил велик измамник.
Най-страшно биваме превивани и измъчвани от невидими ръце.
Цялата Църква е като надгробен камък: тя прави всичко възможно човекът да не възкръсне.
В съприкосновение с религиозен човек, винаги изпитвам нужда да си измия ръцете.
Накрая човек обича желанията си, а не онова, което е желал.
Допадат ми хората, които не умеят да изживяват мига. Нещата се решават много преди да се случат.
Всички, които са се опитвали да направят света по-добър, са постигнали точно обратното. (Както знаете, пълно е със „спасители“, „послания“, „благодетели“ – и те ще се увеличават.)
Истинската Вяра никога не се е нуждаела от Църквата. (Може да си бедуин в пустинята, може да си в пещерата, можеш да си, където и да си: Вярата е нещо в тебе – не в църквата и не в свещите.)
Истинското Познание е спасението и отделянето от света.
Това, което хората наричат „съдба“, са просто техните натрупани стари безумства.
Това, което те възвисява, се намира в тебе.
Това, което не разбирате – то ви принадлежи.
Животът ще покаже на всеки човек какъв е той и какво представлява.
Истината е Богоподобна.
Вярата е Любов към Невидимото. Доверието е връзка с невъзможното.
Нашият страх е източник на храброст за нашите врагове.
Силна победа е Прощението.
Великите Души понасят страданието винаги мълчаливо. (Там няма да чуете оплаквания, стенания и висок говор. Великите Души страдат мълчаливо.)
Истината не страда от това, че Я признават или не Я признават.
Доброто слово е повече от подарък. (В Исляма казват: „Доброто слово също е милостиня“.)
Да работиш значи да ти е оказана чест.
Животът на човека – това е неговият характер.
Бог не предвижда нищо – Той вижда. Ние сме тези, които виждаме със закъснение.
Да знаеш как да обичаш враговете си означава да започнеш да разбираш какво е Бог. (Тука искам само да ви кажа, че който обича враговете си, той ще научи неща, които ги няма в книгите. Там, ако съумее да види Бог в тях, ще види неща, за които нито враговете могат да знаят, нито приятелите: там има Тайно Знание.)
Човек ще бъде съден и заради своите мълчания. (Точно какво е премълчавал, как го е премълчавал – там също има съд на вътрешен план.)
Смайващо е, когато Неговата Воля става подобна на нашата воля.
Изкушението не е сляпо същество. То е просветено, но ти не си просветен. (Тука само ще поясня: то идва, за да израснеш в Бога, да видиш какво избираш: дали избираш Бог, дали ограбваш силата на изкушението, или то те ограбва. То винаги ще те изпитва, защото Бог иска да станеш близък на Бога и на себе си, а не на други същества. Така че изкушението е задължително, за да израснеш – ако го разбираш.)
Една благородна Душа никога не изпада в безизходица.
Смирението е стълбата, по която ще се издигнеш до Бога.
Името на този свят е „бягство“. (Този свят е избягал далече от Бог и Истината, затова е в такова положение.)
Прогресът на Душата е в това да правиш от Любов онова, което би правил от дълг.
Ако знаеш да вложиш Бог във всичко, което вършиш, ще съумееш да Го откриеш във всичко, което се случва.
Който не е смирен, той винаги умира по един лош начин. (Тъй като той не може да възприеме правилно Бога и Висшия свят. Отново виждате колко е важно Смирението!)
Щастливи са тези, които са обикнали трудното за обикване.
Не смятай за блажени богатите хора – богатството е опасна пропаст.
Не се страхувай от Ада, а от това да не оскърбиш Бога; защото, ако Бог Се отдели от тебе, това ще бъде по-лошо от Ада. (Тоест – ако Бог те отдели от Себе Си.)
Да говориш за Бога и да не вървиш в Неговия Път – не е ли това предателство?
Оскърбява Бога този, който иска да изследва Неговата най-голяма Дълбочина. (Спомням си, че Мохамед е забранил на своите верни… Когато проучват Бога – да гледат качествата Му, Милостта Му, красотите Му, но никога да не проучват Неговата най-Дълбока Същност. Там, още в Древността, Енох е обяснил: Боговете са пострадали, тъй като са поискали да проучат Центъра Му – и двеста, на които Енох дава имената, са се сгромолясали страшно. От там тръгва и голямото падение. И всички, които се опитат дълбоко да Го проучат, не само че няма да постигнат нищо – те ще се отдалечат. Само Той има право да привлича към Себе Си същества и да ги обучава, но никога напълно не ги обучава в Своята Абсолютна Тайна.)
Пазѝ си езика, за да се просвети и сърцето ти. Този, който не владее езика си, никога не може да има Добродетели.
Самата Истина подтиква човека да търси Истината.
Който пребивава в Истината, той е Богоугоден.
Истината не е дело на говорещия, а на действащия Бог.
Когато има Любов, никога не са нужни заповеди.
Без Любов, всички добродетели са безполезни.
Има случаи, когато думите са по-полезни от мълчанието. (Трябва да ги знаеш и трябва да ги кажеш. Тогава мълчанието е неуместно.)
Похотта и страстта са вкореняване в земното.
Който се бои от Бога, Сатана се бои от него. Страхът Божий – това е реалното очистване на човека. (Тука става въпрос не само да не оскърбиш човек, включително и някакво животно, каквото и да е – нищо да не можеш да оскърбиш. Да нямаш такова качество!) Страхът Божий е дар Божий. При него Бог ти дарява Себе Си. Ако имаш страх Божий, тогава Бог действа в тебе и те учи. (Както и преди обяснявах: това е третият страх, Мъдрият страх. Не човешкият страх, а Мъдрият, разумният страх.)
Предалите се на суетата са уловени от Дявола.
Горко на тези, които се трудят за изправяне на другите, а не работят за изправяне на себе си.
Добро, което се прави за похвала пред човеците, е равно на неправда, равно е на грабеж и на други грехове.
Който е придобил Търпение, той е придобил Упование. Този, у когото няма Търпение, лесно се колебае, не понася обидите, в послушанието е противоречив. Търпението е Мир по време на война. Търпението е Тишина във време на буря. Търпението е безопасност всред клевети и опасности. (И както и преди съм ви казвал, Учителя казва: „Търпението е силата на Любовта“.)
Будният трябва да знае, че е понесъл изпитанията заедно с Бога, а не от себе си. В нашата невидима борба със злото, сам Бог участва и сам Той побеждава. Сам Той побеждава злото – а не ние.
Щастието може лесно да прелъсти и да разврати невнимателните хора.
Бедствията са Милост Божия – казват светците и монасите. Бедствията са Милост Божия. Те са възможност за избавление. Ако Бог поставя хората в бедност, то е заради това – да се изправи нещо в Душата им.
Неразумният човек не получава полза дори от Доброто.
Когато Бог се отделя от нас, злото ни побеждава. Това е Негова Воля.
Мълчанието събира много – многословието разпилява.
Здравето е дар, но този дар невинаги е полезен. (Знаете: един здрав човек може да си направи много тежка карма. Здравето не пречи на глупостта и неразумните неща да се развиват.)
Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Случва се, че Бог посредством болестта предпазва някои хора от беда, която не би ги подминала, ако бяха здрави.
(Сещам се за един монах, който много… така, чисто посветен на Бога, отдал си живота, но имал тежка болест. Много усърдно се молел Бог да го освободи, минали години – никакъв резултат от молитвите му. И в един момент, той казва: „Благодаря Ти, Господи, разбрах: защото, ако беше ми дал здраве, нямаше да има полза за мене и за Душата ми“. Ето го Смирението, ето го приемането, ето как действа отдаденият на Бога. Не казва: „Защо не ме излекуваш?“, а благодари и се смирява. Има болести, на които Господ налага забрана да бъдат излекувани, защото Господ вижда, че болестта е по-нужна за спасението на Душата, отколкото здравето. Хората може да не мислят така, но казвам: това е без значение!)
Болестите ни въвеждат в Божията Любов – освен ако не сме крайно своеволни.
Смирението всякога е по-дълбоко и превъзхожда поста. (Казвам го към тези, които много постят и мислят, че с поста е голямото очистване. Трябва да се гони истинското Смирение.)
Ако страданията не облагородяват, тогава те ще се превърнат в двойно зло. Внимавай бедствията и скърбите да не те откъснат от Бога! Търпението на скърбите е по-високо от добродетелите на човека.
(Тука само малко ще обясня. Ако можеш да изтърпиш една голяма скръб, голяма трудност, голяма тъга, ти изтърпяваш нещо, много дълбоко натрупано от твоето минало – а щом го изтърпяваш, ти ще го преодолееш. Затова Търпението е важно.)
Духовният човек живее извън света. Как тогава ще го видиш и как тогава ще го обидиш?
Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава Той ни позволява да се ползваме от тях – защото тогава ние ги владеем.
(Значи, както виждате, Бог не е против благата, а против невежеството. Затова има Суфи, които имат цели замъци, обяснявал съм ви – но те са непривързани. Той знае, че тоз замък не е негов, че той си е на Бога, и той живее в Бога, а не в замъка. Оня случай, дето ви разказах, за богатия Суфи, дето… Пак ще го кажа, накратко: Отишли двама-трима ученици при един Суфи да ги учи, но като видели в какъв палат живее и колко е богат, и казали: „Тоз не може да ни бъде Учител, той живее в разкош!“ и т.н. Отишли при един беден Суфи в една малка къщурка и казали: „Искаме ти да бъдеш наш Учител, защото другият не може“. Казва: „Грешите! Той е истински Учител – аз не съм“. Защото непривързаният е непривързан. Както и оня случай, когато един ученик отишъл при богатия Суфи – мисля, че се казваше Джунаид – и поискал да говорят за Истината и т.н., и Джунаид му казал: „Добре, напускаме замъка. Напускаме и тръгваме да търсим Истината“. След сто-двеста крачки ученикът казал: „Извинявай, забравих си чашата за просия, искам да се върна!“. Суфи му казал: „Аз забравих целия замък, ти – една чаша! С тебе няма да търсим Истината!“. И го оставил. Значи, Суфи е непривързан. Суфи – това е Тайното Знание, и думата Суфи означава Чистота. Това е Тайната традиция на Суфите, Тайното предаване на тези неща. Суфи означава Чистота – и точно това е Тайното Знание. Но пак казвам: не е лесно да се разбере тази дума. Защото Учителя казва: „Това не е дума от този свят“.)
Бог можеш да Го почетеш само с Духовния си живот, с Правилния живот.
Не хранѝ вражда към някой човек, защото молитвата ти винаги ще отслабва.
Победи себе си – и ще победиш Дявола.
Без Любовта, от нито една добродетел няма полза.
Всичко е от Бога. Той допуска да боледуваме – и Той ни е обкръжил с лечебните способи.
Не виното, а порочната воля произвежда пиянството.
Целителното лечение и средствата ни се изпращат от Бога. (Ако Бог не ги изпрати, каквито и лекарства да са, колкото и да са скъпи и да се наричат „лекуващи“, ако Бог не ги докосне, няма изцеление. Докосне ли ги Бог, значи Той е позволил. Тогава и елементарна билка, дори и да няма тези лечебни свойства, тя вече ще действа. Както оня случай с Учителя, когато един ходил при лекари, какви ли не рецепти, и накрая Учителя му казал: „Вземи там малко зехтин, така, сложи си“. Той даже не можел да повярва – абе казал: „Нямам, Учителю, зехтин“. „Вземи имамбаялдъ.“ Знаете го какво е. И го излекувал със… Защото няма значение средството, а твоята Вяра и Любов към Учителя. Учителя може да вложи силата Си във всяко нещо, а когато ти не си готов, каквито и лекарства да са… Така – между другото…)
Любов, въздържание и молитва – без тях е невъзможно непрестанно да пребиваваш в Бога.
Чистият живот – това е угаждането на Бога. (Значи, всеки може да провери: на хора ли угажда, на някакво общество ли, на света ли, или на Бога. Истинското угаждане е угаждане на Бога – и това е правилният живот.)
Има мир, по-лош от войната. (Преди време го обясних, само за кратко ще го загатна. Хераклит го казва: „Мирът е по-лош от войната, защото ражда застой, а застоят ражда демони“. Войната идва да събуди мисълта на човека, да ги научи как да ценят мира, да влязат правилно в него. И след време, когато го постигнат, войната и мирът няма да ги развалят; т.е. обикновеният живот, въобще човешкият живот няма да може да развали човека, който е постигнал правилен опит и истински мир.)
Доброто може да съществува без зло, но злото не може да съществува без Доброто.
Никой не може да попречи на Божията помощ: нито хора, нито демони. Пречка може да бъде само човешкото безверие и самият човек.
Благият Бог оставя демоните да действат за известно време срещу нас, докато си изработим чистите духовни качества, които са необходими за Небесния Живот. (Спомням си даже, Иван Рилски много пъти се е отчайвал: „Бе – казва – Господи, кой ме доведе в таз пустиня: Дяволът ли, Ти ли?“. Пак отчаяние… Това е път, през който се минава, докато укрепнеш. Така Бог израства: чрез падане във вярата, падане във волята; но след много падания и с Любов към Бога – накрая Бог израства правилно в човека.)
Когато вежливостта е светска, тя погубва простотата.
Молете се и не се вълнувайте от сухотата на своите молитви, но чакайте с търпение Бога. Това, което най-много безпокои демоните, е постоянната молитва. Това е най-голямата тревога за тях. Молитвата е по-висше творчество от всички видове изкуства и науки. По-висше творчество от всички видове изкуства и науки!
Смирението е самоунищожението на гордостта.
Ако вие, светските хора – казва един монах, – осъзнаете опасностите, всред които живеете, щяхте да се молите десет пъти повече от нас, монасите.
Ако ти се молиш много, но си осъдителен, ще дойде ден, ще кажеш: „Бог май не чува молитвите ми“. (Осъдителният човек, критикуващият човек посяга на Великия План на Бога – защото навсякъде действа Бог, в целия свят. Примерно: да критикуваш Исляма и тероризма значи да критикуваш земетресението и наводнението. Никаква логика! Бог пак ще действа, защото Той позволява. Той знае къде какво да позволява. В момента на най-малката критика (не забележка – критика!), ти вече се изпъждаш, твоите молитви стават слаби. Затова трябва да знаеш кое е критика и кое е забележка.)
Смирението е особен дар Божий, който осмисля живота.
Всяко изкушение изпращай с добри помисли.
Бог винаги знае мярката на твоите сили.
Ако ние се съблазняваме, това означава, че злото не се намира вън от нас: то е вътре в нас.
Дяволът обладава не сила, а злоба. Бог обладава силата.
Човекът на истинската Любов не осъжда враговете си, когато са попаднали в нещастие.
(Тука случката, която ви разказах за един монах, пак ще я повторя.)
„Много се молих Бог да ме изцели, но Той не чу молитвата ми. И аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза.“
Ако не можем да понесем скръбта, не сме се предали на Божията Воля.
В Смирението е скрита най-висшата Мъдрост.
На когото не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява Божията Воля.
Христос се е посветил на Бога, а не на света и на обществото, и затова Той се завръща в Бога.
Единственият начин да бъда сигурен в себе си е да бъда достатъчно сигурен в Тебе, Господи.
Извън Бога всички ние сме повърхностни и враждебни.
Тялото е глухонямо – Душата е чуваща.
Трябва Свободна воля, за да се подчиниш на Бога; иначе не се подчиняваш, а само понасяш. (Искам да кажа: Свободната воля е дадена, за да избереш твърдо Бога, съзнателно да се подчиниш и смириш – а не да понасяш и да мислиш, че имаш правилен избор.)
Хората съумяха да разпънат Словото; сега искат да разпънат и мълчанието Му.
Молитвата е по-важна от нашето дишане.
Ако ти имаш Любов, грехът не би съществувал. (Говорим за истинска Любов, която не е, разбира се, човешка любов.)
Без страданието, Истината не би живяла.
Нищо земно не може да постигне Бога.
Царството Божие е нещо чисто Духовно. Това Духовно Царство се постига само чрез Духа. Целта на живота е да станеш чист и ясен Дух в себе си. (Ще обясня. Когато човек напълно овладее себе си, той става Дух.)
АУМ
7 юни 2016 г.
ЗАРАТУСТРА
(Лекция 1)
ЗАРАТУСТРА: ОГЪНЯТ
(Първа идея за размишление)
ОРФЕЙ
(Лекция 2)
ОРФЕЙ: ЛЮБОВТА
(Втора идея за размишление)
ДРЕВНИЯТ ТОТ – ХЕРМЕС
(Лекция 3)
ТОТ: ЖЕНАТА
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Заратустра е бил роден в пламъка на Свещения Огън, който носела майка му в себе си. Майка му се казвала Дахдауб. Дахдауб на персийски означава Изворната. Тя се молела Божественият Огън да роди и пази сина ѝ. Божественият Огън е умеещият да ражда – и само този, който е роден от такъв Огън, е в състояние на Абсолютна Чистота.
Странно се е родил: всички очаквали вик, но той само се усмихнал – зарадвал се, усмихнал се на света. Първото нещо, което казал, било Свещена формула (това е Духът в него, напредналият Дух може да действа така и в дете) – Свещена формула; а Огънят в него я произнесъл. Не заплакал – засмял се и приветствал света: т.е. идва осъзнат, Велик Дух.
Знаем от преди, че той е бил в един от храмовете в Атлантида и там са ходили Орфей, Питагор, Платон и т.н., даже и Тот – така че, когато говорим за Заратустра, говорим за нещо Древно.
Името му има около шест значения и тълкувания. Аз ще се спра на едно – то е: Зорос означава Обяснителят или Чистият. Чист означава несмесен: най-малкото смесване с нещо друго – вече се променя. А Чист в Абсолютния смисъл означава: никакво смесване. И така, името му означава Чисто Светене, Чисто Сияние. А Зенд Авеста – това, което се нарича персийската Библия, която иначе надминава хиляди страници, тя се превежда така: Зенд – също е Чисто, Свято, а Авеста означава Прославление – Чисто Прославяне на Единния Бог. Самият той казва: „Словото е Обожествител“. Наистина, Словото може да обожествява нещата.
И така: Заратустра е Велик Докоснат. Той е нямал Път – Той е имал Дух, Реализация. Той е имал Дух, който разбира Ахура Мазда, т.е. Бога; и понеже е бил Докоснат, той е заживял в Духа си тотално, а не в света. Това е било отдавна подготвено.
Говоря ви за Заратустра, защото той не е познат в света. Говори се по нещо за него – но в дълбочина той не е познат. Макар че понякога се казват хубави неща… Но да изследваш такова Същество само от книги означава нищо да не разбереш.
И така, Докоснатият човек е реален. Той не може да живее в света и в ума. Той никога не живее във времето и в сътворението. Изглежда като другите, но той се разхожда като Дух. Например: ако Бог влезе в Сатана, и той ще изчезне и ще остане само Реалността – така че всеки, който съумее да всели Бог в себе си, за него светът ще изчезне, ще стане нереален.
В миналото голяма част от човечеството са били зороастрийци. Заратустра – това е Древен Път за влизане в Огъня на Вечността.
И така, Мъдростта му:
Любовта означава да споделяш Бога. (Тука няма човешки неща – както ще видим после, и Орфей потвърждава, и особено Древният Тот.) Любовта означава да споделяш Бога.
Който има в себе си Любов и Истина, Бог му дарява Своето приятелство.
Бог покровителства Достойнството, наречено Самодисциплинираност. Достойнството, наречено Самодисциплинираност.
Духът е местожителството на Бога.
Когато хората не позволяват на злото да живее в тях, то ще изчезне от целия свят.
Когато човек говори само Истината, той може да превръща енергията си, когато трябва, в голяма сила и стихия.
Истината е стаена в Достойнството и Правилното поведение. Само който живее с Правилно поведение, реализира целта на своя живот. Любовта към Истината и Правилното поведение дават порядък в съдбата, а по-нататък – и състоянието Уща, което означава Божествено Блаженство.
Злото в човека се изявява при изобилие или липса. (Значи, там, където има голямо изобилие, човек не може да го понесе, не може да го управлява. Само Бог в него може, но човек не може. И там, където има голяма бедност, човек пак не може да я управлява. Но ако е заедно с Бога, и двете може да ги ръководи с лекота. Затова съм казал, че Мъдрият в пустинята сред малко вода… Той намира вода, минимално, но цени я и царува. Тука глупакът сред вода загива. Мъдрецът навсякъде се чувства добре, защото той живее в Единство с Бога, а не в единство с богатството или бедността. Той е винаги в Единство с Бога – от там той е богат; и думата Бог означава точно богат. Но казва Учителя: „Трябва да си богат с Бога, а не с други неща“.)
Пътят на Търсача е отвъд книгите. Първо той придобива дълбок, личен и правилен опит. (Както казва и Брат Михаил: „Ти си книгата: първо трябва да прочетеш себе си“; трябва да прокопаеш себе си – и после, и другите книги са намясто.)
Не се борѝ със злото, а само внеси Бог в себе си. Не се борѝ със злото, а само внеси Бог в себе си.
Само който е изчезнал в Истината, е познал себе си; а който е останал в себе си, той не се познава.
Свещеният Огън трябва да се слее с Бога, Който е Древният Огън, и трябва да изчезне в Него, защото няма място за два Огъня.
Човек, който няма Свещен Огън, ще бъде съсипан от силите на света. Който има Чист Огън в себе си, той има Бог като съюзник.
Нещастието е паднал огън, отцепен от Бога. Когато огънят е нечист, той скита като призрак в световете.
Бъди Чист, за да не изпитваш страх.
При усърдни и продължителни молитви, хората ще се завърнат в своята Божественост.
Помислите укрепват Невидимия свят в човека; изричанията укрепват Единството; делата утвърждават Пътя и връзката. Адът – това са всички тези, които са извън Свещения Огън и Истината.
Тези две начала – Доброто и Злото – произлизат от Един Абсолютен Създател и Унищожител. След време и Доброто, и Злото ще бъдат унищожени, защото те не са Същността на Живота, те не са Изначални. Истинското Начало никога не е било Добро и Зло; истинското Начало е Безкрайността – казва Заратустра.
Огънят е най-Древният образ на човека.
Словото е Огнено изкуство. Чистият Огън – това е Звукът на Аша (или, казано по друг начин – Звукът на Истината). Огънят у човека е този, който създава волята. Словото е Огън. Ти трябва да си натрупал много Огън в себе си, преди да са дошли събитията, за да ги изпревариш.
Който е разбрал Свещения Огън, той разбира, че Животът не е материя.
Чистият Огън е тънка защита от всички вредни и нечисти енергии – той гони всичко нечисто.
От Древни времена Огън и Дух живеят заедно – те са едно Цяло.
Всяка молитва е Огън и тя натрупва в себе си чиста, Божествена енергия, която води до изменения – и на самия тебе, и на окръжаващата среда.
Постоянните молитви създават постоянна помощ от Духовните Същества. Натрупването на този Огън води до взрив от Светлина, в която нисшите сили изгарят, защото не могат да устоят. (Точно това е, което се случва в Самадхи: взрив от Светлина – и ти ставаш нещо Изначално, нещо естествено. Разбираш, че това, което си търсил, е нещо много просто и естествено.)
Защо не могат да устоят тъмните сили? Защото са изгубили Чистия Огън. Те имат смесен огън. Когато се придобие този Чист Огън, започва се общението с Духовните Същества. Този натрупан Огън може да изцелява всичко. Но този, който трупа земни неща, той е неизлечим, той се проваля. Този натрупан Огън е, който поддържа крепко здравето.
Първото нещо, на което се обучавали децата на зороастрийци, е да говорят само и единствено Истината. Никакви други правила – само говорене на Истината. Тук мога да кажа, че това е най-Висшата практика и няма нищо общо да се заблуждаваш с медитации и други неща: дишане, паневритмии…, ако не си в системата на Истината. Това е, което… Истината е по-важна, защото Тя съдържа в себе си и Чистотата. Тези две неща са по-важни от бъдещето и от звездите… Такъв човек не се влияе от звездите; той предпочита да се влияе от Бог, от Истината и от Абсолютно разумните неща – там няма звезди.
Говоренето на Истината – казва Заратустра – е трупане на вездесъщ Огън, защото Истината е тясно свързана с Правилното поведение.
(Ще обясня. Когато Истината се е превърнала в Правилно поведение, Тя владеела Огъня. Това означава: Правилното поведение – това е овладян Огън. Любовта към Истината създава това Правилно поведение. Това дава порядък в съдбата, а по-нататък дава и състоянието Уща, както казах – Божественото Блаженство.)
Истината – това е Могъщият закон на Ахура Мазда, на Бога.
Всеки човек с правилен избор принадлежи на Бога – въпросът е да го направи цялостно.
Орфей – това е Достигналият Вечността чрез Любовта си. Наричали са го Блестящия или Великия Животворящ. Защо? Защото той умеел да пробужда Божествената Душа. Баща му – бащата на Орфей, който се казва Еагр – той, както и Орфей, и двамата са представители на Първата Слънчева Раса, Бархишадите – Боговете. Те спадат към Древната Слънчева Династия, както е имало такива жреци и в Атлантида, и в Египет. Орфей е бил в храмовете на Атлантида и в храмовете на Египет, за което казва: „От там изтръгнах Тайните на Чистата Наука“. Орфей е един от Великите Учители Пламъци, слезли да учат земното човечество. Самият Орфей казва: „Слязох, защото Душите станаха сенки: те паднаха в тайнствен унес; те бяха родени с безсмъртни чувства, но станаха призраци“. Знакът на Орфей още оттогава е пентаграма с две окръжности. Ще обясня. Външният кръг е спящият човек – непробуденият. Падне ли външният кръг – станал си ученик. Падне ли и вътрешният кръг – станал си Посветен. Такъв е Пътят на тази пентаграма.
Външно той беше човек; вътрешно той беше от слезлите при хората Богове. Орфей е трябвало да извади човечеството от мрака на земното. (Земното означава невежеството.) Трябвало да го оживи с Чистото и Тайно Знание.
И така, какво казва Орфей:
Невидимата сила е явна в своите дела.
Благоговението е най-мощното качество на Бездната – Безкраят. (Това е чисто жреческо качество. Всички Древни жреци са го имали. От там е започвало тяхното развитие. То действа в Изначалната природа (Благоговението). Музиката на Орфей е била велико Поклонение към нещата.) Благоговението е – казва той – неизменност към Изначалното, към Древното. Благоговението е Извор от Безкрая.
Великата Божествена Душа е отстранила от себе си първоначалната тъмнина.
Душата е Царицата на Вселената. (Както ще видим после и както го потвърждава Тот.) Душата е Велика Дарителка на благата. Душата храни съществата със своята Божественост. (Даже много майки не знаят, че хранят децата си не толкоз с храна, а с Душа, с радост и с излъчване. Това е първата храна, а оназ е само между другото. И понеже детето усеща, и затова много-много не му се яде – защото то яде нещо от Тайната на Душата, от Тайната на Божествеността. Разбира се, че трябва да яде малко, но малко, защото онази храна е истинската, която ще го изгради.) Душата е величествена Богиня, тя е нашето Небе. Тази Чиста Душа пази дълбоко в себе си само Божествените прояви. (Тя няма нищо общо с човешкия свят.)
Съвършен Бог е създал всичко и стои над всичко. Съвършен Бог е началото, средата и краят на всички неща. Всичко се намира в Неговите Ръце, в Неговото Могъщество. Той е носителят най-вече на дивната, царствена Любов. Той е Събудителят – Той събужда у хората нещо потайно, нещо Мистично.
Тонът (и Учителя казва това): Тонът е наука, морална сила и стихия. (Учителя казва: „Тоновете в музиката са живи Същества“. И затова Учителя е имал някои тонове, които може да се насочат към някаква болест и тази болест не може да ги издържи – излиза и заминава. Но разбира се, човек трябва да бъде достоен за такава музика, т.е. такова излъчване.) Чрез музиката – казва Орфей – може да се събира Сила, Светлина и Божественост.
Чистотата е Светлинната плът на Безсмъртието. Няма по-голямо жертвоприношение от Чистотата. Пожертвай се за Чистотата!
Орфей и днес е над настоящето и бъдещето – самият той е слязло бъдеще. За Орфей се казва: „Той е по-дивен от Седемте чудеса на света“. Той е ехо от един съвсем друг свят – Абсолютно неземен. Орфей е само една силна част от тракийската Духовност.
Казва: Съдбата е наш благ владетел – тя ни предпазва от тайна празнота.
Често Орфей нарича Бог Пламъка и казва: Пламъкът е зрящ Разум и Окото Му обхваща всички светове и всички помисли на съществата. Всички, които са изгубили Пламъка, са призраци, живеещи в някакъв сумрак, в някакви полусътворени светове. О, Пламък Свещен, щом се насочиш към човека, ти отстраняваш съдбата му и запламтяваш със Свободата в неговото сърце.
И казва още Орфей:
Замени тъмнината си с копнеж по Пламъка; замени тъмнината си с Устрем Свещен.
Който не познава Пламъка, живее в тъмнина, а който отрича Пламъка – живее в дълбините на мрак неосветен. Той живее в неразбраната Любов. Неразбраната Любов завежда всички в смъртта.
Пламъкът не обича слова неустойчиви, двойствени и смъртни.
Боговете са родени от Неговата Велика Бездна.
Що е планината? Тих космос на стаената енергия.
Всичко, което е било, и всичко, което предстои, е едно цяло.
Реката е определена: тя трябва да пътува по своя път, за да намери и познае себе си в Океана. Изворът не е определен; Изворът не е пътуване, той не е като реката. Изворът е намерил себе си в себе си. Той е самостоятелен, той е познал себе си – и затова Изворът е независим. Някога и той е бил река, пътувал е, както и капките, но сега той е Извор, защото се е установил. Защо се е установил? Той се е установил и е станал Извор, защото е открил Истината в себе си.
Само Бог посява Словото Божие в човека, когото сам Бог Си избира.
(Тук мога само да допълня: когато Бог е наблюдавал дълго време усилията на човека – искрените, честните, правилни усилия – там Бог влиза и усилва тези неща.)
Той е Вселюбящият Пламък. Той е и мълниеносен, и Благ. Той е Този, Който учудва простора.
Честните награждаваш, а на нечестните даваш безумие. Ти си Този, Който ни устремява към Себе Си.
Пътят се открива от лъчите на Твоята собствена Истина.
Само Ти си Златоблестящ.
Орфей казва:
Любовта е Химнът на Древността.
Само от Чистотата може да произлезе Любов към Истината.
Моите чувства са цветя.
Любовта е Неродено Тайнство – Тя влиза за малко в хората, в света, посещава ги, но не може да живее много в тях. (Защо? Защото има съвършени изисквания, на които човек не може да устои със… И най-малкото земно желание е достатъчно да изпъди тази Пълнота. Говоря за най-микроскопичното.) Любовта е подарила Своето Тайнство: Пламъка; подарила го е на Великата Душа – Свещената Вечна Земя. (Това е Първичният смисъл на Земята – Великата Душа.) Любовта е Пламък шептящ и светлият Ѝ образ прониква, пронизва страха и смразява самотата.
(Въобще, и самотата, и страхът винаги са се страхували от Любовта.)
Когато види Любовта, страхът се страхува. Любовта е Тайна голяма: Тя и в мрака открива Покой. Любовта е Свещената планина и всеки трябва да Я изкачи в себе си. Когато човек се посвети на Любовта, той става Мист, т.е. Мистик, и Тя му дава Своята Дълбочина.
Любовта дарява: на смъртните – празници; на пробудените – Чистота, на Чистите – Тайнства, Тайнства Вечни.
О, Свещен Пламък, когото избереш Ти, с чисти мисли го изпълваш и храниш. Ти храниш Огъня, Своя Огън в него. Този Пламък непреходен дарява ни Неизразимото и превръща сърцето ни в Блага река.
О, лъчиста Любов, Ти поставяш праг на вълните, мярка на ветровете, Ти повеждаш злото във Вихъра Си към определената му тъмна бездна, а на Мистиците даваш нещо от Древния Покой.
Хората биха успели, ако бяха милостиви към себе си.
Любовта е могъща Богиня – и който не Я разбере, Тя му внушава смърт. Който Я разбере, придобива Вечен Устрем към Себе Си, към своя Център, към своя Мъдър и Незрим Образ.
Твоята Любов е Пламък, по-страшен от всяко оръжие. Стрелата му е непобедима. Стрелата на Твоя Пламък, на Твоята Любов, разрязва и мрак, и светлина.
Славя Любовта, защото това е Пламък, който е Древен отломък от Бездната.
Ти, Вечна Любов, Ти, Вечен Пламък, се рееш свободен в ефира – но когато Те призовавам с искрена молитва, излизаш от Свободата Си и идваш при мене. Когато очистваш нещо, Ти задвижваш в него Себе Си.
Любовта е непобедима и Древна Дева, останала неопетнена от световете и от тъмнината, останала неопетнена дори и от тъмната древна нощ – и тя не е успяла да Я смути. Никой не знае произхода на Любовта: нито светлината, нито тъмнината. Любовта е Пламък, скрит от света: явява се само в Мистериите на Абсолютно Чистото Съзнание. Любовта е сияещо Безсмъртие, което плува, посещава всички светове. Дори и най-древната нощ се е смутила, когато Любовта Пламък се е ограничила и се е превърнала в Слънце, облечено в лазурни одежди. Любовта е нещастие за всички смъртни хора и затова Тя не ги облича в Пламък, чрез който да вървят към Безкрая. Който не е роден от Любовта, ще има край, но без светло начало.
Тот е едновременно Божество, жрец, човек, цар и Повелител, Величествен Посветен. Наистина, за него много мога да ви говоря – много ми костваше, докато се домогна до тайни египетски книги; но макар че днеска ще бъдем по-кратки, ще кажем някои важни неща за едно от най-Великите Божества и Древни Учители във Вселената и преди Вселената. Иначе е живял в последното си прераждане около 142 години.
Тот казва: Нито един език не може да каже нищо съществено за Нетера (т.е. за Бога). Нито една мисъл не е в състояние да Го разбере. Бог може да бъде разбран и познат само от Своите избрани, защото сам Той ги обучава; но те също не намират слова, чрез които да Го преведат на човешки език.
Той е един от Тайнствените Богоноси (Тот); той е Божествено творяща Мъдрост; той е създал чисто Свещени книги – Наука, която е Свещена: не умствена, не някаква наука – чисто Свещена Божествена Наука. Но той ги е скрил в подземия и някои от тези книги са намерени от така наречения Балѝнос, т.е. Аполоний Тиански. На много малко хора е било позволено да ги намерят – ще обясня защо. Понеже Тот е бащата на йероглифите, а те са нещо много по-дълбоко от азбуките (друг път може да обясня по-подробно това), той е направил могъщо, Божествено заклинание – само достойни хора да разбият кръга и да влязат в тези книги. Всички други, и да попаднат, и да четат, е все едно: нищо няма да разберат, тъй като Бог трябва да ги ръководи и Бог трябва да позволи тези неща.
Тот е наречен Баща на Окултните науки, въобще – на Свещената Мъдрост. Името му иначе означава даже, в по-дълбок смисъл, Баща на Боговете. Въобще, говорим за изключително Същество и Божество. Тот символизира Разума на Твореца; той е притежавал особена сила, чрез която можел да разкрива Същността, т.е. Сърцето на нещата.
Тот казва още:
Отдели тънкото от грубото. Това е една Велика идея, която решава Тайната на Живота. Казано по друг начин: отдели Духа си от тялото; отдели тънкото, Вечното мислене от земното мислене; отдели се от грубото и от смъртното мислене – това е тънкостта. Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.
Материята не е вещество. Тя е само една видимост, тя е едно взаимодействие: изглежда видима, но това не е вещество – това е Тайнство в скрито движение. Знанието може да ти донесе някаква помощ, но това не е реална помощ: това не е Реалност, това не е Пътят. Само Любовта е Реалност. Любовта е над Космоса. Когато Космосът е в унищожение, Любовта е недосегаема и процъфтява.
Според Тот, формулите контролират събитията навсякъде.
Казва:
Любовта е Висша мярка за Чиста Духовност и Божественост. Тази неизкушаема Любов е Духът на Божествеността, а Божествеността е зад пределите на всичко сътворено. Търсѝ Мъдростта в неизкушените Същества – това са истинските Мъдреци, истинските хора.
(Ще обясня. Човек, който се изкушава за каквото и да е, макар и малко – това означава, че той може да стане изменник на Учителя, на Учението и на Бога. Затова Пътят е бавен и затова (казах и в София, заради което някои напуснаха лекциите) никой не може да излъже Учителя с Паневритмия, с ангелска супа и със спомени! Никой! Пътят на истинския ученик е война на себе си! Обявяваш истински джихад на себе си, истинска война – на всичките си слабости и изкушения! Няма значение докъде ще стигнеш – вече си благословен. Всичко друго: може да играеш по цял ден Паневритмия и да говориш за Учителя… аз знам какво ще се случи, по-хубаво е да не чуваш.)
Чистият Рай вечно се намира в твоята Божественост.
Знанията са обрекли човека на робство, защото те са ограбили Божествеността – това е големият проблем на знанията. Той казва: Те са ограбили Божествеността, обезличили са и Любовта, и Бог, макар че говорят за Бог. (Няма такова говорене, когато не си в системата на Бога!) Без тази Божественост, знанията все ще въртят човека в колелото на живота, т.е. робството винаги ще тече в теб. И затова Тот казва: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти се намираш в опасност.
Ще повторя: Ако твоята Любов не е погълнала твоето знание, ти си в опасност. Любовта всякога оцелява. Защо? Защото Тя е Същността на самия Бог. Знаещите не оцеляват; може да мъдруват колкото си искат – те не оцеляват. Изглеждат живи, разхождат се – това не е оцеляване: те са умрели. Учителя ги нарича „движещи се гробове“. Всяко велико унищожение погребва Змията, т.е. знаещите хора.
Тази Божественост е квинтесенцията на Бога: Тя е нерушима, Тя е Тайна за Себе Си и Тя е изход и от най-дълбокия мрак. Тази Божественост освобождава от космическото знание на Змията. Придобиването на тази Божественост означава да тръгнеш от времето към Вечната Цивилизация. (Т.е. всеки, който тръгне към своята Божественост, тръгва към Вечната Цивилизация. Божествеността е съществувала всякога извън разрушенията на всички земни цивилизации. В нея се намира Цивилизацията, която никога не е била разрушавана – просто не може да бъде разрушена. За нея няма руини и няма такива неща. Няма такова велико унищожение, което да докосне тази несътворена Божественост – никога не е съществувало такова унищожение и разрушение.) Тази Божественост е твоята истинска Същност и тя е Еликсирът на Живота. Знанията никога не могат да те пречистят: те нямат тази способност, защото те са Змия. Змията е страстта, която е преобразила Любовта в смърт. Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в Живот. Чрез Любовта Бог е формирал Себе Си в човека. Любовта в теб е единствената плодородна земя. Любовта към Истината е изтръгване от слепотата на света. Истината е Тази, Която пролива Светлина върху невидимите неща.
Молитвата е Свещено Духовно творчество. Тайната на Любовта е в това, че Тя създава твоята Вечност.
Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята Божественост – това означава непорочно зачатие: това е Изначалното състояние, от където си излязъл. Свободата е дадена, защото е подобна на Бога – защото Бог иска в Своята Свобода да станеш Божественост, да станеш Божествено Същество. Дадена е, защото е Богоподобна – това е идеята на Бога. Който е познал Истината, той може да посещава Скритото, той може да посещава световете реално, той може да посещава Царството на Боговете.
Жената е Древен, блестящ Пламък от Любов. Този Древен и блестящ Огън е слязъл надолу и се е превърнал в Жена. Древният лик на Жената е отломък от Великия Разум, от Великия Бог. Жената е трепет от този Най-Древен Огън на самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг и за другите, и за себе си, и за Боговете. Жената е създадена като Богиня, като Вечна Мистерия в себе си. И Духовната Жена, и Обожествената Жена са Огън.
И обяснява: Духовната Жена живее чрез силата на Мистичния Огън в себе си. Обожествената Жена се е завърнала в Бога, а обикновената жена живее чрез желанията си: тя разпръсква огъня си, тя се самопогубва от желание: тя е разпръскващата огъня. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън – затова тя е Мистична Врата към Боговете и Бога, нещо огромно! Жената е Мистерия, създадена за Боговете, но дори и те не са я разбрали. Защо? Защото тя е част от Душата на Бога. Жената е Храм на Древната Душа на Бога, на самия Бог. Истинската Жена свети в Безмълвието на своята Душа. Жената е нещо, което съдържа великите простори на Древната Душа на Бога. Душата е Богиня на просторите. Свещената Роза на Душата – това е нейното Чисто Сърце. Първичната Жена е Висша Душа – тя е съставена от Слънце.
Тука само искам да обясня. Много е коствало на Бог да създаде Душата. Светът се създава лесно, световете се създават лесно… Душата е създадена от свръхконцентриран Огън на Бога. Коствало е огромно творчество на Бога да я създаде и да я излъчи от Себе Си, и чрез нея да покаже Пътя към Себе Си. Затова тя е създадена от Слънце, сгъстено Слънце.
Тази Изначална Душа е Всемирният Храм за Боговете – казва Тот.
Те са били изумени, когато са я видели за първи път в началото. Тя е дишала Слънце; тя е дишала нещо от Тайната на Бога – и те са се поклонили. Така е, защото Душата е Древният Храм на Бога. Тя е Негово изваяние, Негов възторг. Тя е Негово възпламеняване.
В тази Древност срещата на Душите е среща на Слънца, среща на Мистерия с Мистерия. (Затова всеки търси да срещне Тайната си Душа. Затова се оглежда, затова пътува някъде: в чужбина и в градове, затова гледа – ако може, да я срещне. Разбира се, това е Божия работа. Учителя казва: „Душата е от Висши светове, за които нямаме и понятие“.)
И Тот казва:
Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа – тя е Майката на Сърцето. Любовта е Майката на Душата, Душата е Майката на Жената, а Жената е Майката на Сърцето.
Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Безкрая, Скритостта на Този, Който е Величествена Любов – самият Бог.
Само Посветеният познава Душата – другите я търсят или говорят нещо за нея.
Що е Душата? Душата е истинска Преданост, изключително насочена към Бога. Чиста Преданост, отвъд гроба – това е Пътят на истинската Душа.
АУМ
5 юли 2016 г.
ИСЛЯМЪТ
(Лекция 1)
МОХАМЕД – ОЗАРЯВАЩИЯТ СВЕТИЛНИК
(Първа идея за размишление)
СУФИ
(Лекция 2)
ИБЛИС
(Втора идея за размишление)
СУФИ
Продължение
(Лекция 3)
АЛ-ХАЛЛАДЖ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Молитвата е забравяне на всекидневието, за да се отдадем достойно на Аллах.
Наука, която не осветява Тайната на човека, никога не е истинска наука.
Светлината не е Аллах. Светлината е създадена, а Той е Несъздаден. Той е Създателят на всичките причини. Истината Я знае единствено Той. Той съществува, независим от никого. Той ръководи всичко, Той ръководи към Целта. Дори когато още не е била създадена Вселената, Той съществуваше от само Себе Си и е нямал нужда от никаква материя. Той никога не се храни и не пие. Той е Пречист от всичко. Никой не може да се намесва в Неговите дела и действия. Той е Владетел на всичко и се разпорежда с всичко. Кой отсъжда по-добре от Аллах?
На когото Аллах не е отредил Светлина и разбиране, той няма да има Светлина и разбиране.
Ние сме пожънати от посятото преди.
Той определя всичко. Хора, които са потопени във външния живот, никога не получават отговора на живота. Нямаше да сме в Правия Път, ако Аллах не ни беше напътствал.
(Искам да знаете как мисли, как разсъждава Ислямът. Защото след него се раждат милиони Суфи, величествени Същества – поради тази дисциплина.)
Духовният човек не принадлежи на този свят и затова светът го мрази.
(Наблюдавайте духовните хора: и Христос, и Богомилите, и т.н., и т.н. Трудно е да обичаш такива хора – те не общуват с твоя свят.)
Каквато и сила да имат хората, те не владеят нищо.
Боговете и светците даже да се обединят, те не могат да създадат и една муха. (Туй важи и за цялата наука.) Ето защо казваме: Само Бог е Велик.
Бог знае тайните и явните думи на всеки човек. (Какво казва въобще, какво премълчава, как ще го каже – Бог знае всичко.)