Грехопадението, това е отровеното знание, наречено Дървото за познанието на доброто и злото. Но знае се, че пак самият Бог ще превърне грехопадението в чисто благо. Грехопадението, от една страна, е изоставяне на Божествената Любов и затова тези паднали ангели, както и човекът, са станали уязвими. Така тези, които са изоставили Бога, са създали пробив в самите себе си. Разбира се, има ангели, има богове, които са се съгласили с Неговия план за пътя на Божествената Любов, но падналите ангели и хората някога в миналото не са одобрили този план. Значи отказът от Божествената Любов е изменчивост и след това вече идва голямото падение от чистотата, от райското състояние. Вече са се явили не Любовта, а желанията, а те са зло. Те изискват обуздаване. Желанията са свят на борба, свят на война. Тука дяволът ще изкушава, а Бог ще преодолява – говорим за разумния човек. Бог изпраща дявола да изкушава, за да може човек да израсне в Бога, понеже Бог иска израстване, преодоляване. Бог ще преодолява, но всичко това е според намеренията и волята на самия човек.

Желанията са обратни на Любовта. Това означава, че колкото повече желания има човек, толкова по-голямо въплътяване на злото и дявола ще има в човека. Казано по друг начин: чрез желанията се увеличава злото и дяволът, а чрез Любовта се увеличава Бог в нас.

И така, грехопадението означава недостиг на реалност. Този недостиг може да се запълни само чрез закона на истинската Любов към Бога. Грехът – това е посегателството, омърсяването на Божествената природа, това, което се е превърнало в нещо човешко и упадъчно.

Грехопадението на Адам не е просто някаква вина и грешка. То е голямо космично разрушение и посегателство срещу Божествения план. Става въпрос за милиарди същества, които не са одобрили Божествения план на Любовта. Те са хора, паднали ангели и т.н. И затова е създаден този план, този свят – всички паднали ангели да се учат и да растат духовно. Падението на човека е падение във вселената на времето. Казано по друг начин: знанието е време, а Любовта е вечност; знанието е време, желанията са време, а Любовта е вечност.

Преди отделянето на Ева от Адам, Ева е била негова вътрешна същност, т.е. самата негова божественост, неговата пълнота. Но той пожелал да стане външен и тя излязла навън. Но докато Адам не познае себе си, своята дълбочина, тя никога няма да дойде отвътре. И затова който познае себе си, става цял. Той си възвръща божествеността отвътре. Всичко това означава, че Бог е допуснал грехопадението, защото Той е поискал дълбочина и осъзнато себепознание, защото без него злото винаги щеше да господства в живота на Адам и Ева. Ето защо грехопадението се случи, защото Адам щеше да започне да търси истинското си развитие и да стигне до осъзнато себепознание, и с това да спре победния ход на злото. Защото в себепознанието човек познава и Бога – и злото се отделя.

Без себепознанието хората щяха да си останат призрачни, нищожни, без реалност, а чрез грехопадението те бяха събудени да търсят себе си и своя скрит произход. Ще обясня: себепознанието се осъществява чрез истинско търсене на Бога. Себепознанието означава човекът да придобие онова истинско знание, което някога му е било отнето, откраднато от желанията и от змията. От хиляди и милиони години хората страдат, защото са влезли в своята нереалност, т.е. те не познават себе си, своята същност. Но когато човек стане реален, същностен, цял, тогава страданието ще стане нереално, времето и светът ще станат нереални. Тогава вечността ще бъде реалност, Любовта ще бъде реалност, Бог ще се разкрие като реалност.

И още нещо: грехопадението се е случило, защото Адам и Ева, т.е. тези съзнания, имали страх от Нищото, те изпитвали страх от тайната на Бога, която е Нищото. Те имали страх от Бездната от Безкрайност. Нещо им е липсвало, не можели да понесат Безкрайността. Тука само ще загатна: в Нищото има тайна непоносима, защото Нищото и неговата Безкрайност са прекалено голяма дълбочина за съществата, става въпрос духовни и ментални, не божествени, а става въпрос за духовни и ментални, мисловни същества, разбира се, астрални. И затова те видели утеха в грехопадението във външен свят, който няма такава Безкрайност и дълбочина, няма такава Бездна, няма такава опасност за тях. Това даже за тях било някаква опора, някакъв начин на оцеляване, полуоцеляване, но все пак някакво оцеляване. И понеже Адам и Ева не можели да понесат, тези видове съзнания не можели да понесат Нищото, тази скрита тайна на Бога и тази прекалено голяма свобода, те избрали ограничената свобода, наречена грехопадението. А това било и допуснато от Бога, за да ги учи постепенно на разширение на съзнанието.

Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е най-големият грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и Вечността, и Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да понесе Вечността. Но тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете, Старците и определени учители, посветени, адепти могат да понесат Безкрайността.

И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един апокриф Христос казва на Петър буквално: Няма грях. Вие сте, които правите грехът да съществува, вие го допускате. Него го няма, но една твоя постъпка може да направи той да съществува, иначе няма грях. Ето, вижте как разсъждава чистотата, Божествената Любов. Вие правите грехът да съществува, когато действате според навиците на развалената си природа.

ИЗКУШЕНИЯТА

(втора идея за размишление)

Докато се изкушаваш, ти имаш в себе си зло и връзка със злото. Изкушенията са подарени от Бога заради твоето израстване.

Изкушението, казва Ал Халладж, е скритият спасител на човека. Той идва, за да станеш дълбок. Не да ти ограби енергията, ти да ограбиш неговата енергия, това е подходът на Любовта.

Дяволът те изкушава, а Бог те изпитва. Когато дяволът те изкушава, дай му да види той Бог в тебе. Бог в тебе е този, който побеждава изкушенията и така Бог израства в нас. Това не става изведнъж, важно е да си искрен и постоянен. Ако Любовта ти към Бога е силна, изкушението ще загуби силата си, то ще губи все повече своята сила. Това означава, че въпросът не е в изкушението, а в твоята Любов.

Изкушенията са и една друга мярка. Те показват дали си истинен и добър. Щом се изкушаваш, ти не си истинен и добър, това е диагноза. А когато се научиш да ги преодоляваш, постепенно ще станеш истинен и добър.

Изкушението е мярка. То показва на какво държиш – на Бог или на света. Който преодолява изкушенията, има Любов към Бога, а който се изкушава, става роб на злото и роб на света. Изкушените стават същества на света, същества на времето.

Но какъв е планът на Бога? Бог използва изкушенията, които ни изпраща, за да се укрепи в нас и да заживее в нас. Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска изведнъж да постигне победа над изкушенията, не става така. Срещал съм такива: „Край на всички изкушения“, после пак пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите старания и в един определен момент след много тренировки Бог ще ти даде заслуженото. При мене се получи на седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от вас може, някой може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.

Чрез изкушенията човекът може да види своя възход в Бога и тук човек се научава да вижда отвътре. Тук въобще не говорим за ясновидство и за полуистини, които са най-опасните неща в света; политика, ясновидци и полуистини, това е най-опасното нещо в света, по-опасно от лъжата. Тука навлизайки в Мъдростта, започваш ясно да разбираш божествените неща, сам Бог почва да ти ги разкрива. Тука няма дарби, просто Бог ти помага. Постижението в нас е Бог, а не някаква дарба. Можем да го наречем тайна дарба, но тя не е такава с показ, тука няма показ. Мъдростта е скромна, знанието е гордо. Започваме да виждаме, и то отвътре, и то не чрез ума, а чрез духа, чрез Мъдрост.

Бог е допуснал изкушенията, за да може всеки да види своите намерения. Тези, които са с нечисти намерения, Сатана постепенно им става господар и ги взема при себе си. А тези, които постепенно, искрено преодоляват, Бог ги взима при Себе Си и ги обучава.

За този, който твърдо търси Истината и Бога, изкушенията му се превръщат в благословения; за другите – в проклятия, а за търсача на Истината и на Бога – в благодат. Значи виждате, едно и също нещо има две посоки, според намеренията на човека: за търсача на Истината това е благословение, а за другия – проклятия и обвързване, привързаности.

Да се изкушаваш, то е отчуждение от Бога. Човек се изкушава, казва Ал Халладж, и без дявола. Някои мислят, че е непременно дяволът; човек се изкушава и без дявола, сам по себе си, поради своите скрити слабости. Щом се изкушаваш, попадаш вече в чужда власт, други вече ще ръководят твоя живот. Ти може да си мислиш, че си правиш план на живота, но ти ще бъдеш зависим; други ще устройват твоя живот, невидими. А дали мислиш положително, е все едно, защото положителното мислене е друга тънка хитрост на ума. Истинското мислене не е положително, запомнете, а съкровено, разликата е огромна. Съкровено, изключително благородно, изключително осъзнато, принадлежи на Любовта.

И така, без истинска Любов към Бога изкушението е изкушение, т.е. изкушението е разрушение. Но с Любов към Бога изкушението се видоизменя, то постепенно те съгражда.

Без преодоляването на изкушенията Бог не може да оживее в човека и затова Той ги допуска. Изкушението желае робство, а скритият Бог в човека желае твоята свобода.

Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да получиш собствената си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.

Без изкушенията ти не можеш да бъдеш проверен и няма да узнаеш себе си и доколко си вътре в Бога.

Духът на Бога заведе Исус в пустинята, за да го изкушава и за да го направи Христос. В пустинята Исус стана Христос. Преди изкушенията той беше Исус, след преодоляването той стана Христос.

ДЯВОЛЪТ

(лекция 12)

Как съществува той? Кабала казва: Бог е дал част от енергията Си, за да създаде силата и полуреалността на дявола. Той е дал част от Себе Си, част от енергията Си, разбира се, това е замисъл, за да създаде силата и полуреалността на дявола за Своите цели.

Разликата между Бог и дявола е в степените на дълбочина и могъщество. Дяволът е в ръцете на всемогъщия Бог и дяволът няма избор. И когато Бог позволи на дявола да действа, той действа бързо, точно, силно и без избор. Виждал съм как дяволът изчислява такива катастрофи от предния ден, знам по Учителя плана: човек си мисли, че има спешна работа за София, тръгва с голяма скорост, ръцете му са изместени, завива рязко надясно, с около 150 км и лети дълбоко във Витиня, и много други примери там, докато падне и т.н., защото това е план. Човекът вече е закъснял. Обичал е прекалено много удоволствията, злото и скритите нечисти неща. Времето е изтекло за промяна, ще си учи уроците в другия свят. Разбира се, може и да не ги учи, защото ако няма от земята или в другия свят някой да го обича по особен начин, той, както казва Учителят, ще бъде нито в другия свят, нито в този свят; ще виси във въздуха. Има такива много умрели, нито са тука, нито са там и положението е трудно. Дяволът действа там, където няма Истина, т.е. там, където работи застоят.

Бог и дяволът са две сили. Бог е мощна и божествено творяща сила, а дяволът е малка отрицателна сила, работеща за Бога. Те са просто общност, скрита в невидимия свят. Те са в единство, имат общ план.

Дяволът е малката отрицателна сила, лишена от свободен избор за разлика от човека. Например ако дяволът и демоните се разкаят, никой няма да им приеме разкаянието, тяхното разкаяние не се приема, такъв е законът засега. На човека разкаянието може да се приеме и той да преобрази изцяло пътя си, ако разкаянието е истинско. Понеже истинско разкаяние означава голяма метла, духовна метла, духовен вятър на всички тези дяволи. Те могат да бъдат пометени, ако човек е много искрен и пожелае обрат.

Тази отрицателна сила – дяволът – е лишена от свободен избор, тя е създадена безволева, само като инструмент. Просто казано, дяволът е създаден замисъл на Бога като чист инструмент.

Човекът е също дявол, когато заживее в своите тъмни намерения и нагласи. Значи дяволът е дявол; човекът е също дявол, когато заживее в тъмнината си, в своите тъмни нагласи и в своите зли избори, т.е. в своите тъмни действия.

За да преодолееш дявола, трябва да преодолееш многобройни заблуждения. Дяволът е свързан най-вече с хора, които имат нагласа към злото, т.е. към злото и отрицателното в живота. И така той се влива в тяхната нагласа, понеже са сродни. Значи така както Бог се слива с Любовта на човека, истинската Любов, защото са сродни, така и дяволът се слива с отрицателните нагласи на човека.

Дяволът руши и с това разчиства място на Бога за ново пресътворяване, друг замисъл на Бога. Значи дяволът трябва да разрушава застоя, а Бог пък пресътворява.

Дяволът е зависим от тези хора, които трябва да се развиват чрез отрицателен опит. Понеже не могат по пътя на доброто, по пътя на Христос, те вървят по пътя на дявола. Трябва да изстрадат този път, по него да се развиват и дяволът е зависим от тях.

Погрешните изводи за нещата означават да си в плен на дявола. Ето защо много хора имат погрешни мнения. Щом един човек има отрицателно мислене, дяволът вече започва да работи съвместно с него. И този човек става зависим, защото дяволът навлиза и прониква в живота му, раждат се взаимоотношения. Но този път на страдания, този отрицателен опит, които са допуснати от Бога, след време ще излекуват човека от собственото му зло. Не от злото в дявола, от собственото му зло. Значи тези страдания имат за цел да лекуват. Затова е много опасно да лекуваш човек, който не трябва да бъде излекуван, Учителят е дал такива примери, но това е друга тема.

Когато хората се откажат от Истината, Бог допуска те да бъдат заблудени от дявола.

Дяволът в абсолютен смисъл, пак казвам, не съществува. Например при ангелите не съществува, при архангелите, при боговете, при посветените, при чистите съзнания, при Учителите не съществува. Но в света и във вселената, при падналите, той е свързан с тях, защото вселената е основана на заблуждение. Не само светът, вселената е основана на заблуждение, обаче зад вселената е скрита дълбочината на Абсолютното единство.

Но това, което образува дявола в човека, са неговите скрити и явни, неразумни желания – ето кое образува дявола, собствения дявол: лични, скрити, неразумни и явни желания. Без тези желания дявола нямаше да го има.

Сам Бог се е оттеглил от дявола, отсъства, за да може той да съществува. Бог му е направил място, понеже всичко е Бог. Бог се е скрил навътре и е освободил място да може да има дявол; макар и условно, да съществува, т.е. Бог му е направил място.

Дяволът е скрита неземна сила, неуловимо същество. Той не може да се проучва, но ако сам Бог е пожелал, тогава сам Бог започва да ни го разкрива и да ни разкрива неговите методи. Тъй като той е Негово творение, той е част от Него самия и Бог може да ни го разкрие правилно. Освен това дяволът може да проникне във всяко живо тяло, защото зад него работи част от голямата Божия сила, която чрез него, забележете – Бог чрез дявола, чрез тази сила – чрез него проверява нещата и хората, дълбочината на хората заради Своя план и замисъл. Значи Бог използва дявола да проверява дълбоко тайната на човека, дали има той съкровена Любов, дали има въображаема любов, дали има умствена, илюзорна любов, дали е търсач, дали е искрен или си въобразява, че е искрен. След време ще ви кажа нещо за науката за искреността в други лекции. Значи Бог чрез дявола може да проникне във всяко същество, не става въпрос само за човек, във всяко същество, за да го проучва за Своите бъдещи планове; да проучва Истината и степените на Истината в него, така действа тайният Бог.

Дяволът е много хитър. Той умее да превръща изобилието в мизерия. Вие знаете, преди време един богат милиардер, който имаше какво ли не, скача от самолета. Уж има изобилие, но вътре е празен – дяволът умее да превръща тези неща, да ограбва и да превръща изобилието в мизерия.

Какво прави дяволът с обидите? Когато пуща обиди, това са опити за пленяване, той иска да те плени. Ако не простиш обидата, пленен си, много е просто; ако простиш, дяволът не може да се задържи в сърцето ти. Някой казва: „Не мога да простя“ – дяволът започва да навлиза в неговото сърце, постепенно обсебване. „Прощавам ти завинаги“ – дяволът изчезва. Въпрос на Любов, въпрос на подход и на отношение.

Дяволът прави много тънки съчетания между Истина и лъжа, забележете, значи за да е по-убедителен и по-хитър, той ги смесва. При него цялата Истина поначало я няма, но той използва често Истината и лъжата. Той много ловко използва Истината в своите лъжи.

Това, което наказва човека, не е дяволът, а в края на краищата неговите собствени неразумни желания и поради това той не може да различава кой му говори, как му говори. И ако дяволът каже, за да се стабилизира в човека, някаква Истина, още повече след време човек може да се заблуди. Но търсачът, който върви по пътя на Любовта, той различава кое е дявол, кое е демон, кое е съзнание, кое е подсъзнание, кое е ангел, кое е архангел, какъв умрял е, защото той се е посветил на Бога и Истината – и Истината му разкрива.

Проблемът на човека не е дяволът, а неговата собствена неразумност. Запомнете, много е просто: не е дяволът, както някои си мислят, а неговата собствена неразумност.

Месната храна е храна за дявола в човека за неговите бъдещи планове (пък и настоящи).

Ако ние проучим и разберем как действа дяволът, затова ви говоря, той ще изчезне, защото по-дълбоко ще разберем Бога, защото ние ще си изработим правилен подход към Бога. Затова ви говоря за дявола, за да си изработим още по-правилен подход към Бога. След време ще имаме пак лекции за злото и за дявола, тъй като го проучвам от около 90 книги, но не само от книги. Това, което ви изнасям за Дао, не е само от книгите. Има някакви книги, примерно да кажем 50 книги, 60 книги-суфи, но аз ви изнасям нещо и от моя суфизъм, от моето Дао, от моя Дзен. Значи книгите са си книги, те помагат; те разкриват, понякога не разкриват; понякога загатват, понякога разкриват само донякъде. Но когато ние се стараем и много обичаме Бога и Истината, те започват да ни разкриват цялата Истина. Цялата Истина никога не заблуждава човека, за разлика от опасните полуистини.

Ако ние си изработим божествен подход към нещата, дяволът ще изчезне. Мохамед казва: Бог в мен ме научи да се справя с дявола, докато дяволът напълно ми се подчини. И после Мохамед казва: Бог ми помогна да покоря дявола и моят дявол прие исляма, т.е. пълна покорност, няма вече дявол. Но Мохамед е дълбоко същество, между другото някой път ще ви говоря повече за него, това е прероденият Мойсей, един и същ. Живял и като Мойсей, и като Мохамед в пустинята, разбрал тайните на пустинята, на изкушенията и израства в тайно ниво. Много дълбоко същество, с много голям опит и от миналото, и сега. Разбира се, не се впускам много да ви говоря, защото има хора, които ще се смутят, ще се чудят дали е един и същ – той е един и същ, но това е друг въпрос; на едно място е казано от Учителя. Значи приел исляма, покорството; значи всеки трябва да покори собствения си дявол, не в другите, в себе си.

Мохамед казва още нещо важно: Когато човекът не е посветил живота си на Бога и когато не иска Неговото ръководство, тогава Бог прави така, че такъв човек да живее с човек, в който живее дяволът. Значи изпраща му такива квартиранти, такива хора, такива близки, за да може да го обучава и накрая да обикне, да разбере Бога, да разбере своя път и да може да се учи и да се поучава.

Лъжата е метод на падналия човек. Кое е най-опасното в нея? Тя разрушава твоята тънка енергия, фината енергия, с която след време проникваш в Бога. Тя разрушава твоята тънка енергийна защита. Затова Учителят нарича лъжата двоен грях. Всеки друг грях, казва Учителят, малко или много може да се прости, лъжата – не. Каквото и да кажеш, както и да се молиш, ще носиш последствията на лъжата. Значи лъжата пробива, разрушава твоята енергийна защита, защото дяволът влиза през лъжата.

САТАНА

(трета идея за размишление)

Идеята за Сатана е много важна и затова човек трябва правилно да я разбере, за да знае как да се защити от Сатана.

За да знаеш как да се защитиш от Сатана, трябва да го познаваш, трябва да познаваш неговите техники и методи. Това не става с по-голяма хитрост от неговата, а става с Мъдрост. Но най-трудното нещо е да превърнеш, казват атлантите и розенкройцерите, най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в Мъдрост, понеже това е наследство от Лемурия и Атлантида, много силен навик. И досега умът продължава да хитрува, но умът си е ум, а чистият дух е друго нещо.

Който познае Сатана, разбира се чрез Бога в себе си, така можеш да го познаеш, тогава вече Сатана няма да ти е враг. Но ако не го познаеш, той ще бъде и твой враг, и твое бреме.

Да бъдеш невежа по отношение на Сатана, е много вредно и опасно, затова ви изнасям тези лекции. Да го отричаш, да не го разбираш, да не знаеш как действа, е много вредно и опасно.

За да се справиш със Сатана, това е умение и Мъдрост, това е умение да задвижиш Бог в себе си. Любовта в нас задвижва Бога.

За Сатана е много важно човекът да има хубави постъпки и лошо мислене.

Бог е Истината, а Сатана е само част от тази Истина, част от Цялото, част от Истината. И понеже е само част от Истината, той изглежда като лъжа, но чрез тази лъжа Бог иска ние да познаем цялата Истина. Затова има и лъжа, за да познаем след време, ако сме търсачи на Бога, цялата Истина.

Сатана е част от мистерията на Божията воля, защото действията на Сатана в този свят са само условни. Те са прикрити действия на Бога, чрез които действия Бог иска да ни научи да Го познаваме и да Го разберем в себе си. Сатана не е прокълнат служител, а прикрит служител.

Как Луцифер е станал Сатана? Чрез могъщо отнемане, чрез могъщо Божие действие, т.е. могъщият Бог е отнел на Луцифер божествения му дух. Напълно отнемане, тъй като могъществото на Бога е изключително, то не е някаква сила, то е могъщество, а във вътрешната си част е всемогъщество. Той не е отнел ума, сърцето, волята; той е отнел духа му за своите цели.

И така от Луцифер, след отнемането на духа, той вече се превръща в Сатана и започнал да обича злото, и даже то започнало да му допада. Няма го Божествения Дух, няма я съкровената природа, много ясно, че ще виждаш по друг начин.

Бог е превърнал Луцифер в Сатана, за да може човекът и човечеството да имат реално развитие, а не въображаемо развитие. Чрез Сатана Бог осъществява развитието. Ето отново защо Бог е велика Любов, защо трябва да Го разберем като истинска велика Любов, а не просто да кажем „Бог е Любов“, защото Той е такъв. Бог осъществява развитието чрез Сатана, т.е. Сатана действа в света, а зад него е скрит Мъдрият Дух на Бога, който усъвършенства съществата.

Самият Бог е направил Сатана преграда за хората, които Го търсят, които търсят Бога. Защо? Защо Бог е поставил Сатана като преграда срещу хората? Защото Сатана е много ревностен, много държи на Бога. Сам Бог държи хората да Го познаят, но трябва да имат по-голяма ревност от Сатана. Това се случва при истинската Любов. Не при човешката любов, не при полудуховната любов, даже не и при духовната Любов. Духовната Любов е четвърто измерение, Съкровената Любов е пето измерение. От пето измерение нагоре към Божествената Любов, това е вече истинска Любов. Тогава вече преградата отпада, сам Бог я отстранява. Това означава, че Бог е направил така, че при Него да отидат само достойните и избраните, т.е. избраните са достойните същества. Казано по друг начин: само с истинска Любов можеш да преодолееш Сатана и да откриеш тайната на Бог в самия себе си.

Сатана можеш да го победиш само със Съкровена и Божествена Любов, т.е. с истинска Любов, защото тази Любов е сама по себе си висша енергия на самия Бог. Тя е Негова интензивност. Какво означава интензивност? С голяма концентрация, сгъстяване на Бога, това е концентрация, сгъстен дух, това означава. Какво означава свръхконцентрация? Това води вече към искрата, още по-дълбока степен на духа.

Тази Любов е самата висша енергия на Бога, Неговата динамика. Там преградата отпада, Сатана не може да я понесе и Бог го отстранява. В тази Любов злото умира. Когато видиш Бога при истинска Любов, продължителна истинска Любов, всъщност Той ти дава да Го видиш, да Го преживееш. Когато видиш Бога чрез това преживяване, става пълно опустошение на злото и чак тогава разбираш, че наистина Бог е Любов и това е велика Любов. И да имаш истинска Любов към Бога, това е, казва Валентин (другият път ще говорим за него), живото евангелие, единственото послание. Няма друго евангелие, истинска Любов към Бога, накратко казано, това е живото евангелие. Другият път ще говорим и за него, и за част от евангелието на Истината. Гностиците са подобни на учениците на Христос, но няколко степени по-дълбоки. Другият път ще разберем защо е така. И ще говорим за тяхната дълбока, истинска Премъдрост на високо ниво.

Любовта е изключително съществена в живота, защото тя е качество на Бога, качество, чрез което се завръщаме.

АУМ

4 август 2009 г.

ВАЛЕНТИН

(лекция 13)

МЪДРОСТТА НА ВАЛЕНТИН

(първа идея за размишление)

ВАСИЛИД
ПЪРВОТО, ВТОРОТО И ТРЕТОТО
СЪЩЕСТВО

(лекция 14)

ЗЛОТО

според гносиса
(втора идея за размишление)

МАНИ

(лекция 15)

ЗА БЕЗДНАТА

(трета идея за размишление)

ВАЛЕНТИН

(лекция 13)

Лекцията е за плерома – пълнотата.

Плерома, това е чистият Божествен космос. Плерома, или пълнотата, е състояние, състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека.

Най-великата плерома е Бездната и всички, които искат да познаят първичната Бездна, се натъкват на тайнствен предел, казва Валентин, защото не познават тайната на неведомостта.

Падането на световете се дължи на, забележете, Валентин казва, на мъдростта. Тя е пожелала да познае Бездната, но се е сблъскала с този тайнствен предел. Така се е случила космическата драма. Съществуването на този свят е начин да се спаси плерома от неминуема, по-голяма катастрофа.

Само този, който е сключил свещен съюз с Бога, се ражда в Неговата плерома, в Неговата пълнота, в Неговата Истина.

В истинския човек няма свят, няма космос, има само пълнота. Това е първичното послание на Истината. И това е всъщност благата вест. Това е евангелието, това е благата вест, пълнотата. След време ще говорим за една голяма мистичка от Атлантида, подобна на Ал Рабия, но по-висока степен. Тя казва: Там, където е Любовта, няма вселена и светове, т.е. няма ограничения. Любовта живее в Бездната.

В истинския човек няма църква, а само Истина и плерома, Истина и пълнота. Никоя църква не може да го побере, защото истинският човек не е нито земен, нито небесен, нито космически; той е плерома, предвечен. Истинският човек е дълбинна пълнота, която я няма в света и която я няма в космоса. Значи истинският човек е първична пълнота, изначална. Той е нероден, всякога жив, предвечен, не се нуждае от вечност и време. Той е беззаветен, немислим, така казва Валентин.

Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или Абсолюта. Значи след време, когато се постигне вечността, ще се върви оттам нататък към безкрайността. Но само който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на този път.

Замисълът е превърнал кръста в предел, който не допуска човека да се завърне в плерома, в Отеца, в своята пълнота, ако не го преодолее. Ето защо кръстът е символът на този свят. Завръщането в Отеца може да стане само за този, който премине през кръста и съумее да съхрани истината и целостта в себе си. Но затова се иска мощна, дръзновена, велика и неизменна любов. А който не успее, който няма такава любов, си остава в брак със света и вселената.

Само за чистото съзнание се явява възможност за завръщане в пълнотата. Христос, който е чисто съзнание, е въдворил нарушения мир в плерома. Така го е въвел, че плерома е постигнала непоколебимо основание, което е самото чисто съзнание, т.е. самата природа на чистото съзнание.

Само благодарение на чистото съзнание пълнотата си остава цялостна и съхранена. Вселената и светът са една празнота, отделена от плерома, те са извън плерома, извън изначалното съзнание. Но след време великият замисъл ще напълни отново тази празнота. Но засега мъдростта не е още на тази висота, защото засега тя е лишена от Любовта, от своето скрито съвършенство.

Предвечният Христос е изначалното чисто съзнание. Това съзнание е било създадено в плерома, а сегашната мъдрост е изгубила тази чистота. И когато тя си върне тази чистота, вече ще се нарича не София, което е на гръцки, а ще се нарича с древната дума Ахамот, думата на гностиците, истинската дума за мъдрост. Но засега София обитава все още в ада, в своята непълнота и в своето несъвършенство. Тази София-мъдрост трябва да се преобрази в Ахамот, трябва да стане напълно съзнателна и да встъпи в брак с изначалната чистота. Тогава тя ще се върне в плерома.

След падението от пълнотата се е родила вторичната София-мъдрост, която по друг начин е наречена умът, умствената мъдрост, а разумът е бил изгубен; т.е. разумът е бил изгубен, останал е умът. От него се е родил демиургът, или вторичният творец, който е създал космичните и материални светове, т.е. ограничените светове, поради липса на Ахамот, Изначалност, първична Мъдрост. Той пак твори, но създава копия, отражения, защото е изгубил образа и подобието. И той само копира и запълва тези светове с отражения, защото не обладава Ахамот и е изгубил своята изначална пълнота, която се намира в самия Отец.

МЪДРОСТТА НА ВАЛЕНТИН

(първа идея за размишление)

В най-голямото страдание е тайната на живота. Тука се намира скритото око на Бога. После казва: Божията воля спасява тези, които изцяло се обръщат към нея.

Ако човекът изцяло е заживял в Бога, той е превърнал времето си в плерома. Той е превърнал времето във вечност и върви още по-надълбоко.

Отецът, който е начален, първороден и несътворен, се е съединил с първичното Слово, Логоса, за да бъде едно с вечния живот. В това първично излъчване обитавало велико усещане за единство и уют. То било наречено по-късно от Словото, от Логоса, било наречено Любов. Тука била създадената мъдрост и тя пожелала обаче да обхване всичко, но разбрала, че има нещо необятно, нещо неуловимо. И тя разбрала, че е несъвършена да обхване Праотеца. И впоследствие тя тръгнала надолу. Надолу била свободна, а нагоре за нея имало предел.

Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо? Божественият дух. Бог може да отнема дух. Тайната вътре в Бога може да отнема дух, може да отнема и душа, в случая Божествен дух, бил му е отнет духът.

Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е решила да слезе и да съществува чрез една част от Абсолюта. Тя е слязла надолу, преобразила се е и е станала Бог.

Кръстът, пак казвам, това е тайнственият предел на развитието. Той е границата. Той е това, което е пределът между външния космос и плерома. Значи той е мярката. Той е границата и който го мине, се връща в плерома; който не може, остава в космоса, в света, в ума и в преражданията.

Кръстът спасява човека от голямо падение и проваляне в кенома, външния космос, или празнотата. Той спасява човека от нисшето. В кръста вертикалният път е спасителният път, възкресението, завръщането в пълнотата, т.е. в същността на Бога.

Кръстът е чужда среда за всичко нечисто, но чистият преминава през него и преодолява кенома, външния космос, земния живот, включително и астралния и менталния живот, той ги преодолява. Затова е много ценен кръстът, след време ще говорим въобще за символите, тука само бегло споменавам.

За нечистия кръстът е враждебен и е много трудно да се обясни на нечистия какво са радост и възторг, които се раждат на кладата, които се раждат на кръста. Много е трудно да се обясни на обикновените хора какво представлява най-вътрешният свят на пълнотата и затова те си остават във външния космос и в неразбиране.

ВАСИЛИД
ПЪРВОТО, ВТОРОТО И ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО

(лекция 14)

Както си спомняте, в началото още Бог е нямал име и се е наричал Първото същество, второто се е наричало Луцифер, третото – Христос.

Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.

Който иска да познае Първото същество Бог, той трябва да изключи света и съществуващото и да се отдаде изцяло на Бога. И влизайки в Бога, той ще познае несъществуващото като тайната на безсмъртието и ще осъзнае своя път към своята нероденост.

Когато от Бездната е изтекло дихание, Първото същество го е приело. Впоследствие то е било наречено живот. По-късно това дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане. Дишането е по-долна степен от диханието. Това дишане се е превърнало в кръговрата на света и на космоса.

Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство, това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното човечество, там, където е мястото на истинската цивилизация. А в този свят всички цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо се дава разцвет и после след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.

Когато чудното дихание на Бога влязло във формите, формите заживели и поели по своя път. Така самият живот тръгнал по своя път. Енергиите на Бога се облекли във форми. В Първото същество е скрита велика, древна Любов, а това изисква свобода и осъзнаване, защото само така се гради диханието, истинската връзка, или истинският живот, безсмъртието.

Второто същество Луцифер е трябвало да изгуби Бога поради замисъл, след което изгубило пълнотата си. (Тука само малко ще се отклоня: ние в декемврийската лекция ще говорим повече за Ал Халладж, тя цялата ще бъде посветена на него. Той обяснява много дълбоко изключителната любов на Луцифер към Бога. Бог създава Адам и казва на Луцифер да се поклони на Адам. Луцифер казва: Не! Няма да се поклоня! Само на Теб се покланям! – Бог му казва: Ако ти направя могъщо проклятие? – Само на Тебе се покланям и на никой друг! Страхотна любов, изключително същество, което след време ще се върне в боговете; не при херувимите, херувимите ще си останат херувими, той ще се върне... Но специално декември ще говорим за това особено същество. И който има по-голяма любов от него към Бога, се завръща завинаги при Бога. И не само във вечността, по-дълбоко, в Неговата тайна безкрайност. Но това е пътят на тези, които дълбоко осъзнават тези дълбочини). Поради замисъла на Бога Луцифер е изгубил Бога, след което изгубва и пълнотата си и е придобил странни собствени разбирания.

Второто същество е друг промисъл. То е условно падение. То отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта. И така те придобиват знания, но знания без същност, т.е. знания без душа, знания без любов. И затова те са включени в друга система, наречена Дървото за познанието на доброто и злото, или казано по друг начин, дървото на смъртните същества.

Промисълът е бил такъв, че Второто същество Луцифер е било родено като част, като отломък от Бога, докато Христос, Третото същество е родено като цялост от Целостта. Такъв е замисълът: Луцифер като част от Него и зависим и Христос също зависим, но по друг начин, като цялост от Целостта, като пълнота от Пълнотата.

Връзката с Второто същество е наречена съдба. Второто същество е успяло да поквари човека чрез него самия, чрез самия човек; чрез него самия го покварява и тогава той го е направил смъртен и го е изпратил в съдбата. Второто същество Луцифер е символично убитото божество от Бога, т.е. преобразувано в зло. И всичко това е в името на възкресението. И така, и Второто, и Третото същество са спасители, но различни: Второто същество е убито божество от Божията воля, а Третото същество е разпнато и всичко това са символи. И всичко това е, за да израснем в Бога, за да може човекът да израсне в Бога.

И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща, за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това самото Първо същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си скрити тайни, това е друг момент. Той им разкрива Свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта. Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.

Целта на убиването на Луцифер и разпятието на Христос е в това да се реализират висши нива на съществуванието.

Второто същество Луцифер условно е изгубило тайната на живота, която е Любовта, защото то е било отделено от Бога, за да се покаже на световете и на съществата какво означава отделяне от Бога, какво означава отделяне от Любовта, какво означава отделяне от Първото същество. И затова Второто същество живее в познатото, в известното и не може да се обновява. То търси нещо ново, търси промени, но не съумява да открие това, което търси.

Докато Третото същество е друг символ. То означава да избереш неизменната Любов. И така то заживяло в непознаваемото, във вечното състояние на Първото същество, което е Любов, несътвореност, сияние и безсмъртие. А тука обновяването е реално и вечно чрез тайната на Първото същество Бог. Тука има реално обновяване.

Третото същество разкрива смисъла. Третото същество е реалност вътре в Бога, това е съединена реалност, докато Второто същество е отделена реалност, пак казвам, за да се покаже на всички, които са се отделили, какво се случва.

Третото същество, това е символ на неизменно отношение към Бога. То всякога има т.нар. абода и кавана. Ще обясня: кабалистически това означава, че то има постоянно обожание и вглъбление. Обожание, велико непрестанно възхищение и вглъбление, т.е. позволение да се вглъбява в Първото същество. На него му е позволено поради чистотата да влиза навътре в Бога и в Неговата тайна, поради особеното си неизменно отношение към Него. Значи който има това отношение, има позволение на вглъбяване. Иначе може да влиза навътре, но ще има спиране, ще има преграда и той ще си мисли, ще проучва някои неща, даже може да си въобрази, че е в Нищото, но това е друго.

Третото същество Христос е скритият, неземен, несътворен свят в човека. Казах, че То символизира истинската Любов, вечното отношение (това означава истинска Любов), не временно, а вечното отношение към Бога, поради което самото това същество е вечност. А непослушанието е слязло надолу и е станало време. Значи непослушанието означава същества на времето.

ЗЛОТО

според гносиса
(втора идея за размишление)

Гностиците казват: Злото не е вечно явление. То е само процес на превръщане на добро. Значи един продължителен процес на превръщане на добро.

Злото е в това, че човекът не познава себе си.

Много е специфична Божията тайна на злото. Тя се състои в това, че злото присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог, само Той съществува в чист вид. (На последната лекция сега в неделя в София обясних, а и преди донякъде съм казвал: понеже всичко е Бог, Той трябва да се свие навътре и да направи място на дявола да съществува и на Сатана, и на демоните, иначе те не могат да съществуват. Ако Той ги изпълни със Себе Си, те престават да са демони, дявол, Сатана и т.н. Но Той се е оттеглил, направил е място, свил се е навътре, за да може те да работят за Неговата цел. Коя е тази цел? Накратко ще я кажа, друг път ще я обясня по-дълбоко: Целта на злото е да се изпълни един велик закон на Библията, най-важният закон – Любов към Бога, истинска Любов към Бога. Затова е създадено злото, чрез злото Бог ще завръща съществата, след време и най-упоритите. И те някога ще разберат и ще изпълнят този закон, който е истинска Любов към Бога.) Значи присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог и само Той съществува и затова този, който има любов, той има Бог в себе си. И той преодолява злото и осъзнава, че то не съществува, освен като влияние, като особено въздействие, което иначе в дълбокия план е илюзия. Защото Любовта познава само Бога и поради това няма разделение. Но човекът, който е изгубил любовта, се раздвоява и оттам той изпуска целостта.

Има само Бог, няма зло. Но главният проблем е, че ние не познаваме Бога, защото сме посветили живота си на други неща. Но ако ние посветим живота си на Бога, това зло, това въздействие, което е част от Него, ще бъде отмахнато. Но засега то си стои и работи, защото ние сме проблемът и злото е в нас; не в дявола, а в нас, не в Бога, а в нас. Това означава, че Бог иска да ни спаси от собственото ни зло; не от дявола, от собственото ни зло.

И така, злото е онази част от Бога, която Бог може да я скрие от нас, но ако изберем пътя си към Бога чрез любов. Тогава Той ще внуши на злото да се отдели от нас. Разбира се, че във въздействието на злото има сила, но то е само част от силата на Бога, защото просто Бог отсъства с целостта си, Той се скрива.

И така, злото е странна игра на Бога. Това е игра все на Неговата сила, чрез която Той крие Себе Си, но на човека на Любовта, на достойния Той се показва, защото този човек е сроден с Любовта.

И така, злото не съществува, това е само едно много тънко изкуство на Бога и ако ти наистина имаш истинска Любов към Бога, ще видиш, че злото е само служител на Бога и на Неговата могъща воля. И когато твоята двойственост изчезне, ще изчезне и злото. Говорим за пълно изчезване, не за изчезване 99%; когато напълно изчезне, ще изчезне и злото. Но разбира се, необходима е истинска Любов към Бога.

Съществува само Бог, реално, скрито, вътрешно, а злото е инструмент. То не съществува, а само е допуснато като необходимост. И никаква борба няма между Бог и злото, защото злото е част от Бога. То е само сянката на Бога, то е прикритието на Бога. Говоря всички тези неща и последната лекция в София беше особено за злото, защото когато разберем правилно това, подходът се променя. Много хора ми казаха: Вече се променяме в друг живот. Тези неща отварят врати, стават съвсем други неща, когато разбираме правилно. А иначе воюваме с външния свят, с врагове измислени, а злото в нас расте. Именно затова изнасям тези лекции, след време те ще имат продължение.

Съмнението е зло, защото е тъмно, разделящо, защото е несъзнателно. Докато човек има съмнение, той е с мнение; не със знания – съзнание, не с мъдрост, а имаш някакво мнение, но нямаш мъдрост, именно това е съмнение. Когато имаш съмнение, злото винаги ще изглежда зло. Когато имаш съзнание, чисто съзнание, тогава вече злото няма да изглежда зло. При съмнението дяволът винаги ще изглежда страшен, защото ние не можем да му предложим Бог в себе си, това е причината.

МАНИ

(лекция 15)

Един от великите персийски учители. И той е представен по много странични начини, но днес ще говорим за нещо дълбоко, което е в него. Истински Учител и нещо изключително.

Мани казва: Кой може да отключи тази змия? Сега ще поговорим малко за змията, която е захапала опашката си. Мани е един от тези, които най-дълбоко обясняват този въпрос, символът – змията, която е захапала опашката си. Кой може да отвори вратата ѝ и да види Божието лице? Този затворен кръг (този символ, змията, която е захапала опашката си) е сила и ужас. И светът, и вселената са запечатани с този силен печат. Това е всичко сътворено, ограничено. Кой може да разчупи този печат? И казва Мани: И сърцето на този кръг е твърдо като камък. Мечът не може да му устои, желязото за него е слама. Този древен змей е сътворен като безстрашен. Кой може да го отключи? Всичко човешко странства в тази змия, която си е захапала опашката. Всичко човешко странства в закона на вселената и света, т.е. ограничението. Това е един път на неведение. Но този път може да стане и път и на себепознание, ако човекът успее да улови змията и да отвори кръга, да отвори вратата, ако съумее да получи гносис, откровение от Бога, ако спечели доверието на Бога – отново стигаме до Любовта. Значи ако получи откровение, тогава той ще получи самопознание. Чрез това човек се пресъздава, той вече става, Мани казва, свещено място.

Който не съумее да отключи змията, той остава в лабиринта, наречен вселена и свят. Той остава уловен от силите на света, на вселената и на сътворението. Това означава, че цялата вселена е уловена от древната змия. На гностически език тя е наречена Уробор, това е тяхната дума за този символ. Уробор, това е змията, която е захапала опашката си.

Всичко, което е изгубило Любовта, се е превърнало малко или много в змия, т.е. желания. Желанията са част от вселената, не част от пълнотата, не част от Бога, те не са Любов. Разбира се, когато боговете имат желания, това е съвсем друго нещо, аз говоря за падналите ангели, а те са около 20 милиарда.

И така, змията, или Уробор, е заключила човека на желанията в сътворението. Човекът е влязъл в системата на змията. Ще обясня: в системата на змията са всички, които са изгубили Любовта. Но какво е Любовта? Любовта символизира изчезване. Истинската Любов към Бога означава всичко друго да изчезне, да остане само Бог. Тогава се ражда вечният живот. А по-късно, в големите мистерии, ще се роди и безкрайността. В безкрайността ще ни учат Старците.

Любовта символизира велико осъзнаване на Бог в себе си. Ти може да мислиш, че обичаш. Не допускай такава грешка! Разбери, че Бог в теб обича тези същества, тези души, не ти. Защото ако почнеш да мислиш, че ти обичаш, може да стане опасно. Тук само ще кажа какво е осъзнаване: осъзнаването изисква голямо количество тънка енергия. Това е енергията на Любовта, Мъдростта и Истината. Не на обичта, не на знанията, да не говорим за информация; говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, най-тънката, най-фина енергия. Тя се превръща в дълбоко осъзнаване.

И така, който има Любов, ще получи гносис, откровение, ще получи другата Мъдрост, не падналата, а другата, висшата окултна Мъдрост и ще се освободи от змията, света и лабиринта. За чувствените хора, емоционалните и менталните хора, т.е. знаещите, за тези знаещи хора спасението е недостъпно, те са вкоренени в змията. Но тези, които приемат учението за гносиса, откровението, те се спасяват и за тях Уробор, змията, не е съблазнител, а Спасител, т.е. Бог я преобразява и ни представя друго лице от Себе Си, Спасител.

В миналото змията е била древномъдра, в най-първичната древност, изключително мъдра. Защо? Тогава в нея е живеел самият Бог. По-късно, когато Бог се отделя, змията вече не е мъдра. Значи когато в нея живеел Бог, тогава змията е учила хората на големи тънкости. И сега, когато човек получи откровение, Бог се проявява в змията и тя си отваря вратата, за да пусне човека от сътвореното към несътвореното.

И така, цялата вселена е трон на древната змия. Тя държи сътворението и сътворените в неведение до часа на Голгота или до часа на гносиса. А отвъд откровението е сияещият лик на Бога. Падналият демиург, творец, т.е. змията, също е творец, както казах, но ограничен. Тя имала способността да сътвори само материалния свят. Но Мъдростта имала и други две способности, и две велики царства, там змията не може нищо подобно да сътвори. Първичната Мъдрост, Ахамот, е сътворила душата и духа. Голяма тайна има в сътворението на душата. Ако някой път Учителят ми позволи, ще ви разкажа колко много коства на Бога сътворението на една душа, защото една душа е по-ценна от целия свят, материалния свят.

Змията не познава тайното сътворение на душата и духа. Те са непознаваеми за нея, защото тука Мъростта е изключително висша. Тя принадлежи на Бога и на тайната в Него. Змията, Уробор, е била много висше същество, но и за нея има нещо, което си е останало неразбираемо: то е скрито в самия Бог.

Самото творение е едновременно и падение, и път, и двете неща едновременно. И затова в този свят слизат изначалните Еони, т.е. изначалните излъчвания, наречени Учители, мъдреци, посветени и т.н., общо казано Учителите на Мъдростта. Те слизат, за да покажат пътя.

Адам и Ева са създадени от смесена светлина, пленена светлина. Спасението идва, когато пленената светлина се освободи от материята и се завърне в своята изначална чистота.

Спасението е освобождение на вътрешния човек и завръщането му от смесената светлина в чистата и пълна светлина, т.е. завръщането му в цялата светлина, в неговата цялост.

ЗА БЕЗДНАТА

(трета идея за размишление)

Бездната изпълва Бога и всички същества със своята неизмеримост. Вие знаете оня случай, когато Учителят видял един червей, спрял се пред него и го поздравил с велика любов; той видял в него бъдещия бял брат, защото всяко съзнание върви към тайната на безкрайността. Затова нямаме право да посягаме и на най-малкото същество, защото то е част от тази безкрайност. Разбира се, тези, които посягат, ще отглеждат тези същества, ще се грижат за тях, ще изплащат всичко, но това е друг въпрос.

Значи Бездната е неизречена, казва Василид, безмълвна, абсолютно неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко: безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били изречени.

В този предвечен покой на Бездната всякога е живяла плерома, великата пълнота, и древната Мъдрост, която е била блажена поради единението си с Любовта. Значи когато Мъдростта е единена с Любовта, тя е блажена.

Бездната е единствената, която може да спаси, чрез Бога, света и космоса от тази огромна празнота. Но Бездната има условие. Тя изисква едно нещо и то е безусловно. Това е първото качество на Бездната и то е наречено по-късно Любовта. И нищо друго не може да влезе в Нея и да придобие древната си участ, която е пълнотата, плерома. Ето защо толкова важна е заповедта на Учителя: Люби Бога повече от себе си. Тука Учителят казва цялата Библия в едно изречение. Ако искате да знаете Библията в съкратен вид, това е именно тази мисъл на Учителя. Мойсей казва десет заповеди, Христос казва две, Учителят казва една: Люби Бога повече от себе си.

И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към по-високата степен – от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за Абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието – тайното съзнание.

Бездната, казва Василид, е безначална Същност и е абсолютно безмълвна. След време ще говорим за исихазма и за науката за безмълвието. И тук съществува такъв безпределен покой, че даже е много трудно той да се понесе дори от боговете, не от ангелите. А хората дълго време трябва да бъдат подготвяни, за да понесат и вечността, и чак след време безкрайността.

В това грандиозно безмълвие е част от великата прелест на Бездната. Но само Любовта знае пътя, но тя също знае, че там има нещо непостижимо.

Същността на Бездната е велико безмълвие. Тука словото е излишно, а молитвата угасва. Какво можеш да кажеш на Това, Което надминава всяко слово, казва Василид. Нищо не можеш да кажеш.

Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.

Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим. Става въпрос за безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко състояние и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма какво да кажеш. Съкровеното е пето измерение. Става въпрос още и за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост, която е слязла от Абсолюта.

Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо? Накратко ви казвам, следващата година ще говорим пак за тайните на Египет: защото сфинксът е познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. На това основание казвам, че степента на безмълвие, която има човек, е тайната на човека.

АУМЪ

1 септември 2009 г.

ЕВРЕЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 16)

БЪЛГАРСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 17)

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 18)

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

(трета идея за размишление)

ЕВРЕЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 16)

Няма по-глух от онзи, който не иска да чува.

Бог е единствената Причина за всяко добро и зло.

Бог обитава там, където Го пускат.

Най-злият враг на човека е дълготрайното щастие. (Там, където заспива човекът, дълготрайното щастие.)

Не по своя воля е жив човекът.

Младостта е заблуждение, зрялата възраст е борба, старостта е съжаление. (Това се отнася до обикновения живот.)

Ако аз обичам Бога, защо ми е бъдещият свят? (Това го казва един голям Учител, Баал Шем Тов, след време за него ще говорим, Учителят на хасидите.)

Когато си забравил Бога, ти си умрял и когато живееш; но когато си в Бога, ти живееш и в смъртта.

Не търсете посредник! Обръщайте се пряко към Бога, най-великото, най-достъпното Същество. (Много от тези мисли са на учители, кабалисти, талмудисти и т.н., някои са народна мъдрост.)

Това, как Бог именно управлява всичките тези светове, се явява истинска тайна.

В човека, който е преизпълнен със самия себе си, няма място за Бога.

Един друг Учител, талмудист, казва:

Аз не се опитвам да узная защо аз страдам. Всичко, което искам да узная, е страдам ли аз в Името Твое.

Не считайте нищо за пошло и нищожно, защото присъствието на Бога прави всичко свещено.

Ако наблюдаваме огъня и водата, те ни изглеждат като противоположни. Но когато ги съзерцаваме в корена, където те черпят живот от единствен Източник, виждаме тука съвършено единство.

Тука на земята всичко, което се оказва за тебе зло, горе на небето се вижда като оказана милост.

Неверието е нежелание да се променяш според Божията воля.

Молете се за вашите врагове, с тях нищо лошо да не се случи. Тази любов е истинско служение на Бога.

Глупакът обвинява другите, умният обвинява себе си, мъдрият не обвинява никого.

Има четири типа хора:

Първо: човек, който знае, и знае, че знае – той е мъдрец. Следвай го!

Второ: човек, който знае, но не знае, че знае – помогни му в пътя да оцени своите знания.

Трето: човек, който не знае, и знае, че не знае – учи го!

И четвърто: човек, който не знае, но е уверен, че знае – той е глупак. Бягай от него!

Невежият никога не може да бъде благочестив. (Каквито и благодеяния да прави, човек, който не е познал Бога и въобще който е невежа, никога не може да бъде благочестив.)

Истината здраво ни вгражда в реалността.

Животът е учение. Това означава вслушване в реалността. Всичко друго е като пътя на лунатик към смъртта.

Не казвай: Ще уча, когато намеря време. Време не се намира, време се създава.

Онези, които допускат мислите си да блуждаят, те не зачитат душата.

Всичко е предузнато, но е дадена и свободна воля. Нашите наклонности ни карат да предрешаваме нещата, но ние имаме власт над наклонностите си.

Кой е богат? Онзи, който желае само това, което има.

Възмездието за заблудата е отчаянието.

Каква е отплатата на реалността? Живот без илюзии.

С това остарей, в това посивей и от това не се разделяй! И кое е то? Истината.

Творението е Безпределното в пределното вместено.

Тука сме, чрез мъдростта простотата да открием и чрез простотата с проникновение да се сдобием.

Реалността е отвъд нашето добро и зло.

Когато думата излезе от устата, тя вече има власт над тебе.

Дните са като свитъци: пиши на тях всичко, което искаш да помниш.

Аз не зная, казва един мъдрец, дали съм нещо повече от червея, защото вижте: той изпълнява волята на своя Отец и нищо не разрушава.

Постарай се да познаеш себе си и тебе ще те напуснат всички илюзии.

Когато човек победи злото вътре в себе си, той отстранява и злото, което го окръжава.

Много са тези, които хвалят доброто, но малко са тези, които знаят кое е добро за хората.

БЪЛГАРСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Разбира се, това е народната мъдрост. Тука не съм вкарал Учителя, богомилите, Боян Мага, исихастите и т.н. След време ще имаме и за тракийската мъдрост, и за други народи. Днес сме на тази вълна, българската мъдрост.

Който знае да чака, всичко му идва навреме.

Всяко нещо си има леснината, но кой да я знае.

Когато сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото ще.

Яде като мечка, а работи като буболечка. (Има такива хора, и сега ги има. Това е хем шега, хем истина.)

Няма да имаш враг, ако сам не си го създадеш.

Това, което човек си сторва, и дяволът не може да му го стори.

Дяволът ако затвори една врата, Господ отваря десет врати.

Който говори каквото си иска, чува това, което не иска.

Доброто е по-сладко, когато идва по малко.

С лъжа се стига донякъде, а с Истината се стига до края.

Когато сърцето е чисто, не бой се от нищо.

Всяка лъжа си има свидетел (наблюдател).

Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.

Сила без разум сама се съсипва.

От камък е по-як човекът и от яйце е по-слаб.

Блазе на този, на който Бог помага.

Ако не можеш да си богат, кой ти пречи да си честен?

Докато човек се пази, и Бог го пази.

Съди се сам, за да не те съди друг.

Когато морето станало медено, сиромахът си изгубил лъжицата.

Едното око сляпо, другото не вижда.

Човекът се учи от това, което му се случва.

Свещта не свети надолу. (Само ще загатна: пламъкът гледа нагоре, откъдето е дошъл, такава е идеята.)

Всичко се мени, освен Божията Воля.

От мълчание глава не боли.

Потопи езика си в мозъка и чак тогава давай акъл. (Както виждате, народна, проста мъдрост, обаче чиста, произлязла от сърцето.)

Духовната любов е начало, а не е край.

И най-дълбоката поговорка българска:

Дълбоката вода няма брегове.

КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 17)

Силните души имат воля, а слабите имат желания.

Който върви напред, непознавайки смирението, той ще погине.

Няма по-голямо престъпление от вредния стремеж.

Когато знаеш, че крилата ти са къси, не лети надалече и нависоко.

Да следваш злото, значи да се хлъзгаш в пропаст.

Когато птиците не пеят, планината е още по-спокойна.

Даже ако се нуждаеш от помощ, не се обръщай за това към дявола.

Скъперникът никога няма да забогатее, добрият никога няма да се разори.

Бедата на хората е, че скърбят или се радват, без да се замислят за истинността.

На Пътя няма утъпкани пътеки. Онзи, който тръгне по Пътя, е самотен и в опасност.

Какво казват мъдреците на Китай:

Приеми опасността като обещание за покой. (Така действат мъдреците.)

Онзи, който е постигнал Истината, търси неща, които не съществуват в света на нещата.

В наши дни трябва да бъдеш и прям, и потаен. (Както казва Учителят: Нито близост, нито дистанция.)

Ако човек извърши добрина, но се стреми хората да узнаят за това, той поражда зло.

Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя път.

Страшното плаши или защото е опасно, или защото такава е целта му.

Сраженията и многото победи са верен път към гибелта.

Който с нищо не се бори, е праведен. (Значи не само с другите, но и със себе си, просто с нищо, това е мярка.)

Когато пречистиш сърцето си, вече можеш да гледаш навътре.

Онзи, който умее да владее себе си, умее да бъде кротък и слаб.

Мъдрецът няма врагове в света, но той не се отнася пренебрежително към своите противници.

Смъртта е просто заслужен покой.

Гневът се ражда от нежеланието да се оправят малките грешки.

Съдбата е пътят на космоса, а стремежът е пътят на човека.

Не се страхувай да остарееш тялом, страхувай се да не остарееш духом.

Застоят на кръвта води към болест, застоят на мисълта води към глупост.

Този, който е овладял гнева си, е овладял силен вътрешен враг.

Чан. Следващата мъдрост е пак китайска, от чан-будизма:

Остана ми само едно: истинското естество.

Ако се устремиш към истинско разбиране, мисълта умира.

Най-трудно се отваря отворена врата. Тука малко ще обясня: Най-трудно се преминава през Истината. Само този, който има Истината в себе си, може да мине през тази отворена врата. За другите тази врата е затворена, защото те не могат да минат през себе си. През тази отворена врата могат да минат само призованите от Истината. Този, който се е посветил на Истината, ще премине през тази отворена врата.

Двама монаха спорили. Първият казал: Движи се флагът (знаменцето). Вторият казал: Движи се вятърът. Дошъл патриархът и казал: Движи се съзнанието. Накрая дошло Дао и нямало никакво движение.

Този, който е отишъл много надалече, той се е завърнал в самия себе си.

Който има Дао, минава през опасния поток, когато няма мост.

Там, където водата е абсолютно чиста, няма риба. В извора няма риба. (Т.е. няма мисли, източникът е чист.)

Ако изчистиш съзнанието си, рождение и смърт ще изчезнат завинаги.

Простотата е просветление. Не е нужно да правиш нищо. Всичко е ясно, тихо и самоочевидно. (Това е чудният чан-будизъм.)

В Пустотата няма опора, а има само проявена свобода.

Когато ясното съзнание срещне препятствие, то не се поддава на оковите, които излъчва препятствието.

В момент на най-дълбока скръб Пустотата в тебе сияе. (Безкрайността в тебе сияе, особено когато скръбта ти е много голяма, когато изглежда уж черна.)

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

За нея сме говорили и пак ще продължим.

Трябва да бъдеш много храбър, за да издоиш лъвицата. (Казва се също, че е много лесно да се качиш на гърба ѝ, но как ще слезеш?)

Измислената история има седем версии, истинската има само една.

Ако слънцето би изгряло посред нощ, би се открило, че не само хиените са лоши същества.

Никой не знае от какво ядене слонът е толкова голям.

Човекът умира не от старост, а от смърт.

Не вземай в голи ръце таралежа. (Накратко само ще кажа: Предварително се подготви, когато пристъпваш към трудни неща. Това е един от преводите.)

Когато в кафеза няма птичка, няма и крадец.

Малко по малко и костенурката ще стигне до Индийския океан.

Запази по-добре главата си, отколкото шапката си. (Казано по друг начин: Духовните неща са по-важни от материалните неща.)

Пилето, което се навърта най-близо до майка си, получава опашката на скакалеца. (Наградата, т.е. послушното дете получава светлата част на своите родители.)

Кокошката също знае, че ще настъпи зората, но тя оставя на петела да я възвести.

И най-способният човек не може да оближе собствения си гръб. (Един малък превод: И най-голямата способност в човека си има предел. Разбира се, ако Бог влезе, вече Той може да надрасне предела, но това е друг въпрос.)

Човек се ражда, ражда се някъде и неговият неприятел. (Само ще допълня: ражда се и неговото развитие, по-дълбокото му развитие.)

Усмихни се на смъртта и ще я преодолееш.

Ако имаш усмивка, ще се справиш с тигъра. (Т.е. с трудността, ако можеш да представиш на каквато и да е трудност усмивка, усмивката на душата, на духа. Всъщност те са винаги усмихнати, въпросът е да го осъзнаеш.)

Ако имаш усмивка, ще се опазиш от бурята. (Иначе бурята е буря.)

Който успее да проникне до дъното на изпитанието, той ще познае своя Баща.

Когато имаш слънцето в себе си, тъмнината вече не е враг.

Истинският човек диша като слънцето. Той диша в ясната светлина.

На погребението не оплаквай умрелия, а своето невежество.

Лошо е, когато си умрял преди погребението си.

Вътре в пламъка е топло, защото в пламъка има сърце. (Ето вижте, проста, народна африканска мъдрост, но чиста.)

Честността е освобождение от тревожността. (Много простичко, много ясно и много чисто казано, и много мъдро.)

Усмивката предшества историята.

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 18)

Безумният човек се утешава с миналото, слабоумният човек се утешава с бъдещето, разумният човек – с настоящето.

Това, което наричаме съдба, това са незримите качества на хората.

Едни са слепи с очите, други са слепи със сърцето.

За мъдрия човек никоя страна не е чужда. (Всичко е една родина.)

Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец.

Първо заслужи, а после искай.

Когато Бог пази някого, никой не може да го погуби.

Ако Бог е с тебе, всичко е наред; ако Бог не е с тебе, нищо не е наред.

Съмнението е вещица, желанието е призрак.

Големите дървета ще паднат, но тревички винаги ще има.

Избягвай повтарящи се рождения и смърти.

Човек, творящ зло, е враг на самия себе си, защото ще вкуси от плодовете на своето зло.

Предназначението на опитността е да се отказвате от лъжовното, за да се издигнете до Истината.

Вие трябва да отдадете своята преданост и обич само на Истината.

Когато се разпали пламъкът на вдъхновението, човекът тръгва към посвещение.

Тялото на пробудения човек се състои от висши духовни енергии.

Един велик Учител казва: Освобождението може да се осъществи посредством слушане.

Брахман, Духът, трябва да стане твоето единствено откровение.

Възвръщането в Брахман, в чистия Дух, се осъществява чрез дълбоко съсредоточение.

Брахман има и негативно качество, например безконечност. Не можеш да Го достигнеш. Но има и положително качество, например светлина. Това е такава субстанция, че ако я уловиш, ставаш блажен. Тя е бърза субстанция, но за Брахман тя е твърде бавна.

Душата обитава в две тела: зримо, т.е. грубо, състоящо се от плът и кръв, и незримо, тялото на кармата. Брахман е отвъд тези тела. Зримото е тленно, кармичното е преходящо в себе си от живот в живот, докато достигне до Брахман. Кармичното тяло се прекратява само чрез откровение и тогава преражданията спират.

Абсолютната Истина е краткият път на обожествяването на човека, но това е и най-опасният път. То е като да се движиш по въже над много дълга пропаст.

Чрез продължителни мантри всеки оживява в себе си своя небесен Център, своя вътрешен Учител.

Осъзнай Пустотата, осъзнай Безкрая на всяко същество.

Абсолютно пробуденото и единно съзнание постига онова състояние, което се нарича вечно спасение.

Чистото съзнание означава, че в Брахман, в Духа няма обекти.

Когато светът бива разрушен, остават да съществуват само абасара. Абасара, това са лъчезарните същества.

Във водата се срещат и лотоси, и крокодили.

Честността на човека се проверява чрез дългове. (Някои мислят, че хората им дават пари; не, това е невидимият свят и отгоре всичко се записва. И всичко се връща, няма значение в кое прераждане.)

Ясното мислене е благословия.

Ако Бог пожелае, само тогава ти можеш да Го обожаваш.

Дори самият дявол не може да направи нищо на човека, докато той може да се смее. (Значи докато има усмивка.)

Истината трябва да бъде дъхът на нашия живот.

Даже този, който е далеко, стои до тебе, ако е в твоето сърце; даже този, който стои до тебе, е далеко, ако твоите мисли са далече от него.

Изпълнявай своя дълг и не мисли за изхода. Изпълнявай своя дълг и все едно е дали той ще ти донесе щастие или нещастие. Който изпълнява дълга си спокойно и не се радва, и не скърби, и среща всякакви последствия, той е наистина велика душа.

ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

(трета идея за размишление)

И преди говорихме, и сега ще продължим.

Световете са желания да тъгуваш. Познай Брахман и ще приключиш с всякакви тъги.

Ти си Брахман нероден. Осъзнаеш ли това, ставаш бездънен. Може ли тогава смъртта и животът да те докоснат? (Значи ставаш бездънен, безкраен, бездна.)

Безкрайността надминава вдъхновението на Брахман. Ето защо Брахман изоставя даже и вдъхновението.

Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука няма учители и тука никой не може да говори.

Абсолютът е абсолютна неизменност. Той всичко видоизменя, без да се изменя в Себе Си.

Върховният Брахман не е нито първи, нито последен, защото Той е преди всичко това. Той е бил всякога. И най-дълбокото познание не Го достига. И най-голямото незнание не Го улавя. Далечен е Той, но се приближава. Сроден е Той с Брахман. Пред Него и петте стихии са нереални. (Тука говорим и за петата, етерът, не само за четирите стихии. Това са думи на великия, легендарен Учител Яджнавалкия, един от древните Старци.)

Всички светове съществуват в Неговото несъществувание. Но Той не е светове. Той е сроден с Брахман, а световете са отминаващи облаци.

Природата на Върховния Брахман е велико съвършенство, но то е непознаваемо. Само Брахман пътува към Неговата непостижимост, защото Брахман му е сроден.

Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност, която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман – Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е осъзнат Брахман и познава своя дом.

Блаженият е потопен в своята душа, в своята хармония, а Брахман е потопен в мястото отвъд хармонията, Брахман е потопен в Абсолюта.

Брахман, който практикува медитация, не е познал още себе си, но Брахман, който изчезва в Абсолюта, започва да познава себе си.

Брахман вижда себе си само в безпределността, а в световете Той само странства потайно.

Когато Брахман познае Абсолюта, той вече преодолява всички свещени писания, защото Абсолютът не е писание. И никога нищо не може да Го опише.

В Абсолюта няма развитие, защото Той е абсолютно съвършенство, а съвършенството не се развива. Развива се само несъвършеното.

АУМЪ

6 октомври 2009 г.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(лекция 19)

ИХЛЯС

(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(лекция 20)

ИБЛИС

(втора идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(лекция 21)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишлелние)

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(лекция 19)

Любовта към Бога маха завесите и разкрива тайните.

Суфи яде, пие, спи и люби в Бога.

Любовта е огън, който гонейки човека, не оставя нищо друго в него, освен и само Бог.

Поради това, че хората виждат различия в религиите, те потъват в мрака. (Много просто: различията са единни, не са различия.)

Бог е проявен в Своите качества, но е скрит в Своята същност.

Суфи казва: Аз умирам, но влечението ми към Тебе, Господи, никога не умира.

Който не се страхува от Бога, сърцето му умира.

Същността на познанието е в преживяването на Истината.

Познаването на Истината и нейното преживяване зависят от милостта на Бога.

Какво струва светът, който те заставя да забравиш Бога?

Аттар казва за себе си: За Аттар миналото изчезна, бъдеще няма. Настана време за неуловимото настояще.

Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.

В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.

Учените съществуват, докато съществува времето.

Хората са добродетелни дотогава, докато не са видели своите добродетели.

Суфи казват: От Бога те отделят три неща: нетърпение, невежество и действие по своя воля.

Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.

Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.

Нищо не може да съществува независимо от Бога.

Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.

Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.

Един суфи казва: Където и да обърна своя взор, всичко явно и тайно е Той.

Мъдрият никога не строи истината на някакво предположение.

Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само истината.

Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.

Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка.

Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.

Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.

Попитали един суфи, казва се Самак: Самак, защо не се жениш? Суфи казал: Аз нямам сили да се боря с два дявола – единият в мене, единият отсреща.

Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в грехове.

Десет години аз бях длъжен да защитавам своето сърце от заблуждения (друг суфи). Ето защо следващите десет години моето сърце работи за мене.

Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.

Бог е сътворил Своята милост, преди да сътвори света.

Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя.

Бог е Този, Който превръща капката в ухото на морската мида в чист бисер. Някой мисли, че мидата прави бисера – няма такова нещо, просто Бог действа.

Питането за Истината е забавление, а целеустремеността е нещо реално.

Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е в дълбочината на човека.

В чистото сърце има око, което вижда Истината.

ИХЛЯС

(първа идея за размишление)

Когато човек достигне до искреност, той достига успокоеност.

Ихляс е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я храни, е жив. А който я изгуби, става животно.

Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.

В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските тревоги.

С ихляс кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.

Искреността е главното достояние на пътя.

Който няма искреност, не може да постигне цялост.

Искреността е придобиване на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е. психиката в човека.

За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляс и ирадат, т.е. искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.

Ихляс, или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.

Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. Свят приятел, или Искрен приятел.

Желанието да се учиш не е основа за ученичество, основата е искреността.

Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във въздуха и животвори.

Слова, изречени с ихляс, са благословени слова.

Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за неуважение към Истината.

Опората срещу препятствията и Сатана е ихляс.

Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.

Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има силата да се превръща в духовна защита.

Искреността води до избавление от пришествието на егото.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(лекция 20)

Суфите казват: Злото ще бъде поправено от смъртта.

Да служиш, е недостатъчно, ти трябва и дълбоко да разбираш.

Един суфи казва: Зная точно, че знанието, на което е обучено моето сърце, никъде не се преподава. Истинското знание възниква от вкусване на Бога. Това вкусване е дадено от самия Бог.

Човешката любов е свързана със знанията, а Божествената Любов е свързана с Мъдростта.

В суфи няма време. Времето е спряло.

Ако човек придобие власт и могъщество без състрадание и любов, тогава в него вземат връх жестокостта и надменността. И в следващото прераждане той се присъединява към разгневените демони.

Един суфи казва: За мен не съществува творение. Пред моя взор е само Създателят.

Фактите на някои хора са толкова безполезни, че дори фантазията е по-хубава надежда.

Образованият човек се руши от невежеството си и от изучаването на многото безполезни неща.

Признакът на очистеното в глъбините сърце на суфи е, че той може да тълкува грешките на хората като добри дела. Т.е. Бог му дава нещо от Своя поглед.

Постът е икономия на храна. Бдение и молитва, това е за стари хора. Поклонението е повод за туризъм (това го обяснява един суфи). Благотворителността и раздаването на хляб е занимание за филантропи. Възлюби Бога цялостно и действително ще направиш нещо реално. Значи всички тези неща малко или много са нереални.

Бог те заставя да умреш по отношение на себе си, за да ти даде Той Себе Си.

Няма значение в какво състояние се събуждам сутрин, приятно или неприятно, защото аз не знам кое от тези двете е по-добро за мен. Това го казва един голям суфи.

С Тебе светът е пълен, но Ти не си в света.

Слънцето сияе така, както сърцето и душата, когато са озарени от Любовта.

Съществуват 4000 святи суфи, невидими, святи, които са скрити от човечеството. Става въпрос за много напреднали суфи, от най-високите степени.

Суфи казват: Само робите са свободни. Т.е. само тези, които са се посветили да служат и да робуват на Истината.

Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не забравя Бога.

Всеки, който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се труди напразно.

Опий се от великото вино на Любовта, че да не можеш да се събудиш за страшния съд.

Любовта, това е същество, което прилича на съвършенството на Бога.

Колко хора на земята почитаме като живи, а те са мъртви и колко много хора в гроба смятаме за мъртви, а те са живи.

Аллах се намира зад пределите на всяко сравнение и зад пределите на всички противоположности.

В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.

Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да стигнат по-далече от ушите.

Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъди правдив, защото те са наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за това.

Любовта е вода, възпламеняваща огъня. Любовта е огън, възпламеняващ водата.

Не получих нищо от училището и джамията, всичко беше завеси.

Любовта ме заведе при Източника.

Освен срещата с Бога, друго изцеление няма.

Всичко, освен Бога, е ненужно, защото нещата от живота се променят.

ИБЛИС

(втора идея за размишление)

Сатана знае едно: че няма своя собствена същност.

В Сатана няма Сатана.

В Сатана виж лицето на скрития Бог и затова е казано: „Не противи се на злото“.

Когато действа Сатана, виж волята на Бога, защото дори и Сатана не знае напълно какво става. Но той участва като отражение.

Не търси Бог само в светилището. Той е и в Сатана, и навсякъде се простира. Всичко е в Неговите ръце.

Отвън действа Сатана, отвътре действа Бог. Но суфи усеща Бог и отвътре, и отвън.

Що е Сатана? Скритият, воюващ разум. Този разум воюва за просветлението на човека.

Спасението от Сатана може да дойде само чрез дълбоко, истинско знание за него, защото той не е той – той е замисъл.

Сатана казва (според суфите): Ако не е моето зло съществувание, хората биха се възгордели със своята безгрешност и със своите деяния. Но когато хората ме видят, тяхната безгрешност изчезва.

Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го остави на мира.

Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява на Истината.

Когато се молим много и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще отклони плановете на Сатана, които сам Той, т.е. Бог, ни е замислил. Значи сам Той ще ги отклони.

Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и търсят Бога, те го пропъждат.

Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме вътре или вън от Бога.

Има три вида сърца:

Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо, самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.

Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.

И накрая третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(лекция 21)

Марифа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се очистили от земните помисли и чиито помисли са устремени към Бога.

Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в сърцето на човека.

Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.

Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателният пункт на Бога.

Присъствието на душата в човека се нарича живот, а отсъствието на душата се счита смърт. А връщането след смъртта се нарича възкресение.

Има три форми на културата:

Първо, светска, която просто е натрупване на информация.

Второ, религиозна, смисълът на която е в изпълнение на определени наставления.

И трето, културата на избраните, която е саморазвитие.

Ако Бог не иска да те изцели, тогава изцелението се превръща в нещастие.

Опитът, това е придобиване на себе си, на собствения си дух и разум.

Ако в сърцето ти царува светът, тогава как можеш правилно да виждаш явленията? Така казват суфи.

Съвършени в разума ще намериш много, но съвършени в Любовта ще срещнеш рядко.

Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и тайното.

Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки качествата, ние сме направили посмешище същността.

Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се освободим от качествата, ще станем реално живи.

Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.

Отречи се от неверието, от религиите, от доброто и злото, от науките и практиките. Освен Любовта, всичко друго е суеверие. Виждате голямата преданост на суфи.

Местопребиваването на суфи е в целия свят, но той е свободен от това местопребиваване.

Нито едно наказание не е по-сурово за духа от невежеството, защото невежеството е пълно самозалъгване.

Бог не се ограничава само с едната вяра, нито само с една религия.

Един суфи казва: Моята любов не е към явленията и събитията. Моята любов е към Бога, същността. – Именно тази любов се явява съзнателна.

Всяко чисто сърце е очевидец на Бога. То ясно вижда Бога.

Да видиш скрития смисъл, това означава да виждаш Бог в нещата.

Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.

Суфизмът е в съкровеното отношение и това е истинската религия. Значи нейното име е съкровено отношение, въобще към нещата.

Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и тогава дори и пороците се превръщат в дим.

Суфият е угаснал пламък на свещта, защото е влязъл в светлината на слънцето.

На езика на суфи да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце, господар на своите желания. – Това е мярка за празнуване.

Бог дава живота, Той дава и смъртта. Да се довериш напълно на Бога, е тайна на живота.

Суфи е този, който встъпва на пътя, за да не бъде, т.е. за да се слее и да изчезне в Бога. И затова суфи казва: Откажи се от себе си, за да бъдеш свободен.

Вечността за суфи отдавна е почнала. И казват: Добрите дела са нищо без съзнателната любов.

Любовта, това е да считаш света за невидим (така гледа Любовта), да не виждаш това, което се изявява пред теб.

Всички религии изчезват в Любовта, защото те са измислени, за да се помни Бог. Но Любовта не е измислена. Тя е всякога съществуваща.

Любовта на човека е резултат от Любовта на Бога.

Суфите наричат Христос „Любящото дихание“. И казват: Самата Любов е твоята цел. И когато ти я достигнеш, тя ще ти каже на езика на тайната си какво да правиш.

В дълбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога и няма нужда от светлина, защото в дълбините сияе само Бог.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишлелние)

Преди да ви кажа шест случки, те са шест послания, шест призовавания, трябва да знаем следното:

Първо, това е голям майстор-суфи.

Второ, каквото и да казва, винаги има скрит, тънък смисъл.

Освен това той използва много често стара дервишка техника: много често изглежда напълно глупав, за да изпъкне истината. Така суфи служат на истината, това е един от техните методи. И така Истината го благославя. Той просто се посвещава и иска само тя да изпъква. Затова някои хора се заблуждават, като мислят, че той постъпва в много случаи глупаво и се чудят дали е разумен или не, понеже не знаят, че става въпрос за техника.

Първата случка: „Как Настрадин спасил луната“: Настрадин погледнал в кладенеца и видял там паднала луната. Взел кофата, пуснал я и в един момент, като дърпал кофата, паднал по гръб и погледнал луната на небето. И казал: Видя ли как те спасих! – Тука Настрадин иска да каже с какви спасители е пълен светът. Простичко, много просто, разбира се, има и по-дълбоко тълкуване, но ще го оставя. Но по един простичък начин иска да каже: светът е пълен с такива спасители.

Второ: Настрадин звъннал пиян, рано сутринта в 4 часа, на пазача на гробищата, понеже видял звънец, на който пишело: „Звънни на пазача“. И пазачът чул звънеца, а то било толкова рано, че излязъл да види кой е този голям нахалник. Видял пияния Настрадин и го попитал: Защо звъниш? Настрадин му казва: Тука пише „звънни на пазача“ и аз се чудя ти защо сам не си звъниш, а аз трябва да ти звъня. – Посланието: Всеки сам трябва да зазвъни в себе си, т.е. да събуди истината. Не трябва да чака някой да му звъни на звънеца, на сърцето. Не трябва други сили отвън да го събуждат, нито пък да го подтикват. Т.е. човек има всичко в себе си, дадено от Бога, трябва да си го събужда.

Третият случай: Двамата братя на Настрадин спорили. Първият казал: Аз желая да имам пари, колкото са песъчинките на света. Вторият казал: Аз желая всички блага на света. И после двамата се обърнали към Настрадин и казали: А ти, братко, какво желаеш? – Аз желая и двамата да умрете и да стана ваш наследник! – Отново послание. Тука говори за илюзиите в света и как те се наследяват по наследство, много простичък пример.

Четвъртият случай: „Предвидлив баща“: Настрадин се оженил и още на петия ден след женитбата му се ражда дете. На другия ден ходжата донесъл Корана и писалка. Сложил ги до люлката на детето и започнали да го питат: Ефенди, много бързаш, като носиш тези неща на детето. Настрадин отговорил: Това дете е бързак! Дете, което взема деветмесечен път за пет дена, след няколко дена ще тръгне на училище и след няколко дена още ще проповядва Корана. – Тука Настрадин иска да каже как ние бързо искаме да станем мъдреци, как хората в света бързат, четат, правят, трудят се и искат бързи резултати. Но бързите резултати са подобни на случая, който Учителят дава за тиквата и дъба, ще го припомня накратко: Един искал да стане философ. Попитали го, бързо или бавно? Той искал бързо. Може бързо, за шест месеца, но ще станеш тиква; ако искаш да станеш дъб, трябва двеста години обучение.