Следващата случка: „Третата ябълка“: Синът на Настрадин се върнал от университет много учен. Изучавал логика и станал голям учен, голям философ. Искал да демонстрира пред майка си какво знае. Майката донесла две ябълки. Ученият син казал: Знаеш ли майко, колко ябълки са тука, колко ябълки виждаш? Майката казала: две ябълки. Ученият син казал: Не! Логиката говори друго: тука са три ябълки, чуй – това е ябълка едно, това е ябълка две, едно и две правят три. Настрадин бил наблизо. Приближил се и казал: Много добре, сине! А сега първата ябълка я дай на майка си, втората на мене, а третата ти ще я ядеш. – Отново послание: логиката, учените винаги ще ядат въздух, това е посланието на Настрадин.

И последната, шеста случка: В една компания всеки разказва преживявания, произшествия, какво се е случило с него. Разказват всякакви случки, страдания и произшествия. И накрая питат Настрадин: А с тебе какви произшествия са се случили? – Да, започнал да разказва Настрадин, единадесет дена корабът се бореше с бурята и на всичко бе съдено да отиде на дъното, всичко беше разрушено – вещи, хора, корабът, всичко потъна на дъното. Страшно събитие, не ви го пожелавам! Попитали го: Добре бе, Настрадин, ами ти как се спаси? – А-а-а, аз бях на друг кораб! – Посланието: Аз бях в духа. Аз бях в друго измерение. Там никога не се случват произшествия.

АУМЪ

2 ноември 2009 г.

ЮДА

(лекция 22)

ЮДА И ХРИСТОС

(първа идея за размишление)

ЮДА

(лекция 23)

ВЪПРОСИТЕ НА ЮДА
КЪМ ХРИСТОС

(втора идея за размишление)

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

(лекция 24)

ОЩЕ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

(трета идея за размишление)

ЮДА

(лекция 22)

Днес ще говорим за едно велико същество – Юда. Непознат от света, непознат от учениците на Христос, но познат от Христос и от Бога, а това е всъщност мярката.

Докато другите ученици на Христос бяха достойни да се учат, то Юда стана достоен за нещо по-дълбоко. Той стана достоен за голямото преображение. Неговата голяма любов стана ключ към Божествената вселена и към това, което Христос нарича Свещеното поколение, т.е. Царството Божие.

И Бог, и Христос се разкриха на Юда, защото те от много времена и епохи го познаваха, а той ги търсеше. Той ги търсеше с голяма, постоянна и неизменна любов и му беше отворен пътят към тяхната мистерия.

Тази голяма любов и вярност са мярката. В другите ученици още я нямаше тази любов, а тя се определя от дълбочината. И затова самият Христос казва, че Юда надминава всичките ученици, а това означава много.

Юда е познал своя Учител Христос, защото преди това е познал себе си. Юда е същество от Древния път, същество от Дървото на живота. И той осъзна, че ще открие един по-дълбок смисъл чрез своето страдание, свързано с предателството.

Докато страданията за обикновения човек са вид смърт, то Юда в това страдание съзря тайната на Бога и тогава Юда прозря тайната и замисъла на своя Учител. Той видя Истината чрез любов.

Юда разбра замисъла със своето чисто съзнание, а чистото съзнание е също мистерия, защото то вижда в дълбините на Бога. Въобще чистото съзнание е най-дълбоката реалност, то вижда в дълбините на Бога.

Юда имал древен стремеж. Това е стремежът да пребродиш себе си, не вселената, защото ние сме по-дълбоки – тя е нещо външно; себе си! А що се отнася до спасението, то Юда е знаел, че Бог е вложил спасението в тебе, вътре в тебе самия. И затова пробудените хора не го очакват отвън, а те го откриват в себе си. За малко ще се прекъсна, сещам се за една случка за Настрадин, която съм ви казвал, тука съм я изнасял, но ще ви кажа посланието ѝ: Попитали Настрадин, когато дойде страшния съд, какво да правят с него? – Заровете ме с главата надолу. – Защо бе, Настрадин? – Защото когато дойде страшният съд, той ще обърне всичко наопаки и аз ще бъда в изправност. – Много дълбоко послание, т.е. ще бъда в изправност, ще бъда в единство, или казано по друг начин: ако Бог е в тебе, къде е тогава страшният съд? Това е посланието. Тогава какво означава 2012, 2013, после ще има 2014, 2050... Какво означават някакви години, ако Бог е в тебе? Ако Бог не е в тебе, какво означават пак? Както виждате, Настрадин преподава нещо дълбоко. Ако Бог е в тебе, страшният съд отпада. Същественият въпрос е: дали ще бъдеш в изправност с Бога, дали Бог ще е в тебе.

Само в евангелието на Юда Юда е представен много чисто и ясно. И тука ясно се вижда любовта и предаността му. Другите евангелия библейски не са осветени. Нито един, ще видим после, няма пълен гносис, включително и Йоан – не им е дадено. И затова те са в неведение, в неразбиране. Разбира се, догодина като говорим за богомилите, за тайната книга, ще видим, че там Христос казва на Йоан, че той ще получи гносис в следващо прераждане, защото е достоен и му обяснява там науката за съвършения човек. Само в евангелието на Юда той е представен както трябва, докато в другите евангелия всеки говори от своето си ниво.

Великата любов на Юда към Бога създаде реалност на много високо ниво, която за другите ученици засега е недостъпна. Разбира се, те са избрани, те се учат, те се обучават, но тази велика Любов още не е достъпна за тях. Те също вървят към нея, но Юда е влязъл в дълбините на Любовта. В това място работи самият Бог, а той има око само за Любовта. Той я видя в Юда и затова Юда е избран.

Учениците на Христос са се стремили към знания и разбиране, затова и му задават много въпроси, а Юда имаше любов. Писанието казва, че Христос и Юда се отделят настрани и говорят други неща. Ето защо Бог го избра, защото Бог е Любов и вижда дълбоко в Любовта. Бог не е знание и разбирания, те са някогашна подготовка, но Той не е това.

Едно важно нещо: Учениците на Христос са старателни, те служат, те се учат, те правят много усилия. Но Юда осъзна същественото: усилията не носят дълбочина, защото не са важни усилията, а преди всичко твоята любов. И Юда избра любовта, а любовта е много повече от всякакви усилия. Но разбира се другите ученици засега трябва да правят много усилия.

Тази велика и съкровена любов на Юда е скрита от погледа на света и от погледа на учениците, но не и от Божието Око. Ето защо Бог е откликнал на нещо в Юда, защото Той вижда в дълбочината на нещата. Юда е знаел, че Христос не е син на твореца на този свят, т.е. не е син на този, който е създал небето и земята, а е син на Този, Който е създал Любовта, Мъдростта и Истината. Не небето и земята, не двойствения свят, той е вторичен творец.

Юда е знаел, че Христос е дошъл от Висшия свят, от Висшия Творец – Първия Творец, не Втория, но в облик на човешко тяло и че Той е дошъл за тези, които носят в себе си все още Божествената искра.

Юда е познавал Христос, но не както учениците и той казва на Христос: Ти не си от смъртните. Ти си от царството на Барбело (т.е. от царството на безсмъртните богове). Ти си от изначалните Божества, създаден си несътворен. Ти си от царството на Истинския Бог, изначалната Божественост, абсолютно неопетнена. Христос му казва: Издигни взора си свой и виж облака и светлината вътре в него, и звездите, които го окръжават, а звездата указва пътя. Тази звезда е твоята звезда. Тука те си говорят на първичен език със символите на изначалното слово, защото този светлинен облак е Царството Божие, светът на истинския Бог и сам Юда си има звезда, която го води в тайната на този светлинен облак, в Царството на самия изначален Бог, понеже е избран от древни времена. Бог избира много отдавна нещата. И тази звезда го издига над всички ученици, защото тука е пълното постижение, великата пълнота.

ЮДА И ХРИСТОС

(първа идея за размишление)

Когато Христос и Юда се прегръщат и между тях има последна мистична целувка, това е тяхна стара тайна. Но посветените знаят, че древен Учител и древен ученик от мистериите в Атлантида и Египет се прегръщат поради великия скрит замисъл на Бога. И не случайно докато другите ученици трудно са разбирали Христос, то Юда спокойно му казва: Аз знам кой си ти. Тези две велики същества, Христос и Юда, спадат към Истината. Истинският човек, това е този човек, който е свободен от материята и тя не може да го задържи.

И двамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята искра, своята духовност и своята Божественост.

Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И Юда прозря чрез откровение, че те работят заедно, както работят денят и нощта. И Юда, и Христос са знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и всички негови заблуждения, и мрежи на тъмнината и ги замества с вечния Божествен ден.

Бог е велика и опасна, страховита Любов. Защо? Защото тази Любов е свързана с Божията дълбочина. Става въпрос за голяма дълбочина, става въпрос за тайната на бездната и поради това или отиваш с голяма и велика любов към Бога, или пропадаш в тази Божия дълбочина, т.е. или се извисяваш, или се сриваш. Юда се извиси, Христос на кръста се извиси, но те и затова бяха избрани. Тука се сещам за това, което казах скоро в Русе и в Бургас, другата година ще говорим и за Боян, и за Богомил, изключителни същества, не спадат към ангелските йерархии, а Учителят казва: Двама архангели. Затова са повели дълоко учението. Боян казва: Бог видя голямата любов на богомилите и ги награди с кладата. Нямаше такава награда за църквите, за свещениците. Разбира се, богомилските свещеници са друго нещо. И обикновените свещеници завидяха, не можаха да понесат, защото богомилите станаха от християни истински християни. И затова този свещеник е изключителен, за него ще говорим много, тука само ще кажа едно, Богомил казва: Църковното тайнство на брака е прелюбодейство. Никакво тайнство няма в брака. – Той самият е кръщавал и знае тайните: няма тайнство за неузрелите хора. Много просто обяснява дълбоки истини. Догодина ще говорим за богомилски книги, за богомилските тайни, ще говорим и за тайната на смъртта, как Бог им дава да видят в смъртта проход към истинския живот и към Него – но само на тях. Това е, което не е могла да понесе църквата. Много хора мислят, че богомилските книги са изгорели и ги няма... Но догодина ще говорим за дълбоките богомилски тайни.

Сещам се само за малко и за нещо друго: Иван Рилски е брат с Боян, но от друг баща, а Боян е син на цар Симеон. Те са били родни братя от минали прераждания и много близки. Но какво искам да кажа, в случая друго: Боян казва на Иван Рилски, понеже Иван много го е обичал и много го е слушал, той е знаел за дълбочината на Боян. Боян му казва: Иване, църквата е мъртвило, дворецът е мъртвило, светът е мъртвило. Разцветът е в пустинята, разцветът е в гората. И Иван само това чакал, защото знаел, че е така. Той тръгва по повеля на Боян и по-късно основава Рилския манастир в името на истинското християнство, но както знаете, много трудно се получава истинско християнство, когато няма хора. Когато има мечтатели, нищо не става; когато има отдадени, се случва истинското. Но догодина ще говорим за богомилите.

Юда знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това то е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено. Между другото, когато богомилите издържаха на кладата, впоследствие една голяма част от тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня, имаха тайни формули, които си ги предават само устно. Но не само това, те и самото учение са го предавали от уста на уста. И ако човекът познае своята Божествена същност, той придобива способността на освобождението от времето, от времето на света, от капана.

И Юда, и Христос знаеха, че в любовта към Бога се крият много дълбоки неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги. Не да казваш „Библията е най-дълбока“, защото дълбочината не е в Библията, а в тебе. И ако ти познаеш Бог в себе си, ще видиш къде е дълбочината. И Христос казва на Юда: Аз ще ти разкрия тайните на Царството и ти можеш да го постигнеш, но това ще ти донесе и много мъка. Малцина знаят, че тук един от древните Богове и Учител, т.е. Христос, говореше на един свой близък архангел. Не говорим за ангел, а за архангел; ангелите не могат да разбират дълбоките неща. И ако той беше ангел, нямаше да разбере; и ако Боян и Богомил бяха ангели, нямаше да поведат на по-дълбоко ниво това учение.

И какво му каза още Христос във връзка с другите ученици: И ти ще ги надминеш. – Както знаете, Христос не говори случайно.

ЮДА

(лекция 23)

Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на Юда към пълното постижение и сливане с Бога, пътя към великата изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него, защото същността е именно в този светлинен облак, който в Библията се нарича Царството Божие, а в апокрифните книги, гностичните, се нарича Светлинен облак. Ето защо Юда е станал предател и ето защо в очите на Христос и в очите на Бога той е висш праведник. Значи не предател, а висш праведник. Ето защо Юда получава право на превъзходство над всички други ученици и той наистина ги надминава, както ще видим след малко.

А разпятието на Христос какво се оказва? Оказва се просто възкресение, друг замисъл на Бога. И така, спасението идва единствено от тайното знание, откровението, а не от вяра, както мислят църквите; не от вяра, а от откровение от Бога, ако си спечелил доверието.

Евангелието на Юда е било забранено и това не е случайно. В София ми разказаха как са ги карали да късат евангелието и да го хвърлят в едни казани; говорим за този век, говорим за скоро. Защо е забранено? Защото то открива пътя на човека чрез търсене на гносис, не на вяра. Можеш да имаш вяра и невежеството остава. Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според Юда, ще претърпи голям провал. Но който получи гносис, тайното знание, или откровение – чрез него човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало, че идеята от онова време “вярвам в единния Бог, творител на небето и земята“ е неправилна, защото това е вторичният творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог чрез тайно знание, което идва от самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята, Юда казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща. Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се, как няма да дойде робството...

И така, творецът на този свят не е истинският Творец и този творец не е всемогъщ. Той символизира вторичните сили и всеки, който вярва в този творец, в този вторичен творец, той не знае наистина какво го очаква.

Юда скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е по-важна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината, празнотата. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.

Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.

Само една много висша душа може да бъде осъзната. Юда е единственият посветен апостол на високо ниво, защото той е единственият, който е разбрал Христос напълно, а не както другите ученици донякъде. Ще обясня:

Учениците на Христос са търсачи и служители. Юда е същност. Юда го познава, той е нещо повече от търсач и служител. А учениците на Христос не са разбрали тайната на Юда, защото не им е било дадено от самия Бог. Само Бог решава на кой какво да даде и какво да разкрие, защото Той е мярката. Освен това Юда е стар, древен приятел и брат на Христос и между тях отдавна живее съкровеното братство.

Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото Истината се намира в свещения род – боговете. Юда е знаел Истината за Барбело, след време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в дълбочината си, неведома за другите ученици. Те само нещо се досещали, но Юда е знаел и понеже е знаел, той е изпълнил тайнството на предателството. Макар че е знаел, че ще го мразят и хората, и дори учениците, но той е знаел и друго: че е избраник, и то не само на Христос, а на самия Бог.

Чрез своя стремеж и голяма любов Юда преодоля света и хората, и учениците, и себе си – ето го подвига. И това преодоляване е наистина голям подвиг. Юда знаеше, че който не е познал Любовта, знанията, т.е. злото, ще го разрушават, т.е. скритият Бог ще го разрушава. Пак е Бог, но с друго лице, скритият Бог ще разрушава, защото нищо нечисто не може да влезе в Барбело, т.е. в Царството Божие. И не случайно Христос отделя Юда от всички други ученици и го причислява към Барбело, Свещеното поколение, расата на Боговете, потомството на Сит, т.е. потомството на истинските гностици.

ВЪПРОСИТЕ НА ЮДА
КЪМ ХРИСТОС

(втора идея за размишление)

Те са многобройни, след време ще ги продължим, сега една малка част.

Юда пита: Кой е сигурният път, Рави? (Кой е сигурният път, Учителю?) Христос му казва: Постоянно да любим Бога. Постоянно. В това постоянство е сигурният път, а това означава, че непостоянството е несигурният път. Непостоянството е другото име на грехопадението.

Пита: Що е любовта към Бога, Рави? Христос му казва: Любовта към Бога е внасяне на огън, вливане на огън. И когато сме в Неговия огън, ние сме в огън неуязвим, ние сме в огън неуловим. И този огън в тебе, приятелю, ще вижда Отеца навсякъде.

После: Къде е душата на хората, Рави? Христос му отговаря: Сега душата на хората пребивава в своята нероденост. Тя е непородена. Тя живее вглъбено в себе си, за да се предпази от голямо обвързване със света. Затова хората имат частично познание за света, частична душа, защото ако имаха висшата душа, а тя има само желанията на Бога, те щяха да имат могъщ устрем; не амбиции, не копнежи, а могъщ устрем, могъщ стремеж.

– Рави, защо хората не те познават? Отговорът е простичък: Не им е дадено истинското знание, а само то е спасително. Това истинско знание, приятелю, е скритата Божия същност.

– Рави, къде ходи и що прави, когато ни остави? (Отвреме навреме Христос ги е оставял.) Христос му рече: Ходих до един друг велик и славен род, непадналите, т.е. най-древния свещен род – боговете и Божествата. Той общува с тях и разбира се, със самия Бог. Това е светът на Барбело. В тайната книга „Премъдрост на Исуса Христа“ той загатва, че има и други ученици – седем жени, които винаги са го следвали и той се е явявал на тях в Мястото. Мястото е гностична дума, означава Зрелостта.

– Рави, защо Сатана всява страх в хората? Христос му казва: Всяването на страх е метод за пробуждането на Любовта. А когато Любовта се пробуди, тя ще погълне страха.

– Рави, кажи ми за Великото! Христос му казва: Съществува велика сфера, в която обитава Великият невидим Дух, Който и ангелите не са виждали и Който никой никога не е наричал по име.

– Рави, на какво точно служи Сатана? Христос му казва: Той служи на скрития план на света и на нашия Отец, защото опитът му е преголям. Това е, както знаете, големият син на Бога. В следваща лекция, когато ще говорим за Ал Халладж, ще видим за тази изключителна преданост на Луцифер, която изнася Ал Халладж – нещо нечувано, нещо невиждано, нещо грандиозно, преданост към единствения Бог.

– Рави, кажи ми за нашия Отец! Христос му казва: Само нашият Отец е наистина всемогъщ. Всяка друга сила се съобразява с Него.

– Рави, защо живеят хората? Христос му казва: Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с Отца.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

(лекция 24)

Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже според най-елементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука говорим за Божествена логика.

Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.

Това предателство е голяма тайна. Както Боян, Николай Райнов казва: Боян е една голяма тайна. Именно затова ще говорим за него следващата година. Значи това предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова бил е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог и това бил точно Юда.

Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги.

Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.

Освен това според този замисъл избраният Юда впоследствие е щял да се разцъфти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече няма да е херувим, ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика Любов, но трябва да я осъзнаеш и познаеш. Защото според гносиса Божественият замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон.

Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и е дар, а това всъщност е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но е абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, защото бил много богат. Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.

Без предателството Юда нямаше да направи своя скок в развитието си. Без Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста божествена същност.

В библейските евангелия предателството на Юда се описва като лошо действие, а сред дванадесетте ученици Юда се е водел като черната овца. И за Юда не се говори с добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение. Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение от Бога, а частично. Те си имат само някаква вяра, която, както знаете, е недостатъчна. Забележете сега неразбирането и неведението, тука не се спирам надълго, за смъртта на Юда: две различни евангелия, двама различни апостоли дават два вида различна смърт. Няма как Юда да умре по два различни начина. Но Библията е дадена, все пак тя е един буквар, занимание, подготовка, за да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това, което търсиш, е самият Бог и Той е в твоята дълбочина.

Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая Марко казва: По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. – Сякаш не Бог решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. А знаеше, че човек се ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен. Вярата е само път, а гносисът означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само откровение, а съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.

Според едно друго неразбиране на Матей Юда бил жадувал за пари. Такъв велик посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари – друго дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи душите по техния бавен път, при учениците пътят е бавен.

В евангелието на Лука – друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият враг на Бога, е влязъл в Юда и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща, забележете, логични, верни, но не са истина – това е разликата. Тука отново липсва откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.

В евангелието на Йоан е поредното заблуждение, макар че там се казва, че Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан Юда е бил движен от сатанинската си природа. Има такава привидност. Значи Юда е бил движен от сатанинската си природа и от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че Юда е изпълнявал замисъла на Бога.

И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва Юда се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда влезе в големите мистерии.

Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие, велико благо и благословение.

И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.

Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос и между Бог и Юда, и когато Христос му казва: “Умолявам те“ – накрая Юда осъзнава замисъла.

ОЩЕ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

(трета идея за размишление)

Така нареченият предател, Юда е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойствено, защото в царството на Барбело няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда единствения достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.

След предателството дойде кръстът, а на кръста бе показан замисълът, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността – тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата си, а Неговият път е към мистерията на Абсолюта.

Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.

И така, предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните. Нима Бог трябваше на кладата да постави инквизиторите или обикновените свещеници? Не може да се случи. Той можеше да направи това, като дадеше голяма власт на духовете, които действат. Но Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е много специално нещо.

И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но движи всичко към Себе Си според нивата на съзнание.

Бог е в действията, Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във възкресението на Христос. И освен това Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител, и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, пълно осъзнаване, а не донякъде.

И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска, е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от Юда една необикновено голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.

Потаен е Бог и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.

Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н. Но догодина ще продължим.

АУМЪ

1 декември 2009 г.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 25)

ЛЮБОВТА

(първа идея за размишление)

ИБЛИС

(лекция 26)

ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

ИБЛИС

(лекция 27)

ГОЛГОТАТА
НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 25)

Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. – Това е жажда за велико разтваряне в Бога.

Когато Ал Халладж казва: „Аз съм Истината“, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.

Ал Халладж е същество с много дълбок възторг, с голяма висота на духа. Не го вълнуват нито вяра, нито безверие, а само Бог. Той е изключително концентриран. Той бил, казват суфите, рядко лъчезарен човек. Казва: Аз приемам с цялото свое същество Твоята Любов. Аз изхвърлям всичко от своето сърце, което не си Ти. Аз виждам само сродство между Тебе и мене.

Ал Халладж, това е човек, който е наставляван от самия Бог поради специалната преданост; не голяма преданост, а нещо изключително. Ал Халладж, това е човек, който казва следното: В страданието открих най-ясно своя път. В страданието!

Казва: О, Аллах, благодаря Ти, че ми помогна да Те видя вътре в най-голямото си страдание. И сега узнах, че когато разбиеш сърцето ми на парчета, ще Те позная. – Той бил единственият от суфите, който така открито проповядвал тази дълбинна истина, но това за онези времена било много трудно поносимо, както ще видим после какви неща казва, които и сега са трудно поносими. Казва: Щастието ми е чуждо, защото аз дойдох от страната на Бога. В моето сърце всичките ми мисли се въртят около Тебе. Езикът ми не говори нищо друго, освен за любовта ми към Тебе. О, Аллах, Твоят Дух се е смесил с моя дух, както вода се смесва с чиста вода.

За него се казва, че е опасен суфи. Ту е суфи, ту е християнин. Понеже обича много Христос и го величае, мюсюлманите не могли да понесат това, а той е видял в него сроден брат и сродна участ. Ту го наричат богохулник, ту шарлатанин, ту мюсюлманин, ту поет, ту свят мъченик. Но мнозина са го наричали „вдъхновеният от Аллах“. На 12 години той е изучил изцяло Корана, после изведнъж се отдал на тотално изучаване само на скрития смисъл. Тук искам само да напомня, едно нещо се сещам, Поп Богомил казва: Който обича буквалния смисъл на Библията, който разбира буквално Библията, това е мярка, че той е изопачил истината. Ето защо и Ал Халладж се е отдал тотално и изключително на скрития смисъл. Той много напрегнато и много усърдно бил отдаден и се домогнал до дълбок гносис, пряко откровение от Бога.

Бог му се открил поради голямата и изключителна, необикновена преданост и той получил истински мистичен опит, който споделил с много суфи, но те му казали да не го споделя с хората, защото това е дълбок и съкровен опит. Обаче той решил да сподели голяма част от този опит и поради това негови бивши наставници-суфи се отрекли от него. Но Ал Халладж следвал себе си.

Той много обичал, както казах, Христос, чувствал голямо сродство с него и виждал в него брат. И затова е обявен от мюсюлманите за враг и християнин, понеже отделял много място за Христос в своята мистична теология. Той казва: Христос е велик печат на светостта, Мохамед е печат на пророците. И казва още: Христос е съвършен представител на Аллах, съвършен свидетел. Той е напълно обожествен човек. Неговото битие е в Бога. – И още много неща е казал, които те не са понесли. Той казва: Да обичаш Бога, значи да си само с Него и с никой друг.

И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.

Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.

Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща, и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.

ЛЮБОВТА

(първа идея за размишление)

Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.

Какво е пълнотата? Това е вечната Любов, вечната религия.

Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.

Същественото е в Любовта, а не в религията. Любовта е самият пътеводител към Бога. Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог.

Само Любовта може да прониже пълния мрак на невежеството, големия проблем – невежеството.

Любовта към Бог, казва Ал Халладж, убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да изчезнат. И наистина ако ти имаш такава любов, злото ще бъде убедено.

Любовта е меч, който отсича силата на времето и силата на света, защото в Любовта няма време и свят; в Любовта има само Бог.

Само в Любовта можеш да намериш съвършенството на Бога.

Най-голямото разрушение идва от Любовта. И обяснява: Когато Бог задвижи тази сила, нищо не остава от злото, всичко се пречиства.

Суфи е заменил знанието с Любов, защото Любовта е знаеща, а не знанието.

Любовта вижда Бога в невидимото.

Любовта дава на човека мъдрост, а не знания, т.е. заблуждения.

Който не може да страда с любов, ще се разочарова от собственото си неразбиране. А разочарованият човек не може да се развива правилно.

Само Любовта може да разбере величието на Бога и затова Любовта е моят Коран. – Отново мюсюлманите не могат да понесат такова ясно и елементарно нещо: Любовта е моят Коран. Толкова ясно, но отново има срещу него бунт, това е около IX-ти век – слово, което важи и сега, и занапред.

Казва: Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.

Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свещта, нито от топлината; на нея ѝ трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня, и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня и го намира.

В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.

Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото.

ИБЛИС

(лекция 26)

И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога и до истинско различаване на добро и грях.

Сатана, това е злото, което е в самия Бог и чрез което Бог ръководи нещата и хората. Към кого? Към Себе Си. Това е така, защото Бог използва злото правилно. Всичко в Неговите ръце е правилно. Почнеш ли да питаш, ама защо е така, вече става нещо друго. Не питай, а преодолявай, моли се, разбирай, осъзнавай и т.н.

Сатана е знаел, че неотдадените хора на Бога са тъмнина и че те са тъмнината на света. А Сатана знае, че е светлина, но скрита; скрита светлина, а хората си мислят, че Сатана е злото.

Сатана знае, че Бог е много по-важен от всичко и затова той никога не се е борил със злото. Казвал съм ви: Няма враг срещу Бога, няма как да има враг. Той знае, че не е възможно да се воюва срещу Бога. С кои сили ще воюваш, с какви възможности?

Сатана е таен служител на Бога и чрез Сатана Бог показва на човека неговата безпътица. Тя е твоята собствена безпътица, а не на Сатана, защото той знае своя път, но целта е ти лично да осъзнаеш себе си и своя път.

После Ал Халладж казва: Сатана трябва да спаси човека от собственото му зло, забележете, от собственото му зло, но ако човекът се осъзнае.

Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода – как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода.

Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил, толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота, величае Бога на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога, и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.

Скритите действия на злото и Сатана се извършват от единствения Извършител – Бог. Той е и самата Голгота. Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога.

Ал Халладж казва: Сатана е нашата надежда. – Това било по него време нещо изключително, просто смутително, не са могли да понесат една голяма част даже и от суфите, а да не говорим за мюсюлманите и другите. Нашата надежда е в Сатана, защото той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да осъзнаем собственото си зло.

Защо Сатана не съществува в Христос и в Бога? Казва: Защото там тече Любовта, Бездната, Изворът на живота; там не може да има зло.

Сатана е създаден, за да ни отведе до дълбоката Мъдрост на Бога. След това сам Бог го отстранява и ни се саморазкрива. Това означава, че Сатана е създаден в името на Любовта. Разбира се, Ал Халладж е обявен за еретик. Истината е в еретиците, апокрифните книги, гностиците – там е великата Истина, там е скрита, както ще разберем и догодина. Значи Иблис е създаден в името на Любовта и сам Бог ни се разкрива като Любов.

Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.

Сатана е с ограничено съвършенство, макар че предаността му е древна и постоянна към Бога. Сатана е знаел, че тъмнината ще му отнеме нещо важно, но любовта му към Бога била велика. Въобще Ал Халладж по него време много величаел Луцифер – Иблис. Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи всяко изключително същество прави всичко за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината. И това ще бъде тяхна си тайна, между Бог и Луцифер. И тогава той вече няма да е херувим, той ще се върне при боговете и ще учи достойните херувими на тайния път. Но това в бъдеще.

Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.

ЗЛОТО

(втора идея за размишление)

Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.

Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи.

Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото – Любовта, която е пътеводител. Знам хора, които за да могат през деня да оцелеят, най-малко един-два конфликта трябва да направят. Но там развитието не може да тече, засега е спряно. Разбира се, и в такива души има красота, аз съм я видял, имал съм разговори с тях, но това е друг момент.

Злото за праведните се превръща в тяхното добро, а доброто за неверниците се превръща в тяхното зло, което пък ще бъде бъдещо добро, т.е. ще има поуки, ще има страдания, ще има мъчения и т.н.

Бог управлява злото чрез Себе Си, чрез строгостта Си и с това Той винаги гони едно по-дълбоко добро. И казва Ал Халладж: На кой господар служи злото? На строгия господар, на Този, Който винаги знае какво прави.

Злото е дълбоко скрито и вкоренено в човека и затова човекът трябва много търпеливо да се изучава, докато го преодолее. Много търпеливо трябва да изучава себе си, докато го преодолее. Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана, както казах, е създаден по един таен закон на Любовта и разбира се, на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.

Казва: Да сме лишени от катастрофи (става въпрос за всякакъв вид бедствия, земетресения, наводнения), Ал Халладж казва, значи да сме лишени от милост, лишени от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е велика Любов. Злото е особен дар на Бога за рзвитието ни и за бъдещото ни сливане с Бога. Затова ще има бедствия и те ще продължават, защото това е милостта на Бога.

Злото осъществява мистичното пътешествие в Бога, а доброто е само един бавен път към светлината. Злото е проникнало в този свят, защото този свят е изгубил развитието. Това означава, че злото събужда развитието. Само ще допълня: някъде и не успява да го събуди. И катастрофи не помагат на някои хора да го събудят.

ИБЛИС

(лекция 27)

Кой е събудил злото в Луцифер? Това е висша тайна на Бога. Но така или иначе Луцифер е станал Сатана и е приел пътя на своята т.нар. трагична участ, защото се е отказал да се покланя на който и да е, освен на Бога. Забележете, отново Го величае и наистина става въпрос за велика преданост, изключителна.

Иблис е отказал да се поклони на Адам. Бог е поискал, но той е отказал. Той казва: Покланям се само на Тебе. И докато много хора обсъждат това като някаква гордост, Ал Халладж го въздига в голяма преданост и със страстна привързаност той говори в защита на Луцифер. Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг.

Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!

Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост. Поради това изказване много суфи и мюсюлмани се смутили, и много учени. За тях Ал Халладж бил голям смут, голяма ерес и така тези слова за велика преданост и единобожие били обявени за нечувана ерес. Защото всички други смятали Сатана за голям грешник и същество с голяма гордост, но Ал Халладж продължавал да говори смело и да проповядва своята ерес. А тя била опасна и парадоксална не само за мюсюлманите и техните учени, но и за една част от суфите. Затова ви казах, че Ал Халладж е велик суфи, а не голям суфи.

Обаче в тази ерес имало велика Истина. Хиляди ученици тръгнали по пътя на Ал Халладж и на мъченическото страдание в името на Бога, хиляди ученици. Имало велика Истина и тя разклащала устоите не само на мюсюлманството, но и на цялото старо човечество, защото Ал Халладж не е просто явление, а Божие явление, от висок порядък. Той не е човешко явление, в него работел самият Бог, така действа Бог скрито, както и при богомилите. При богомилите ще видите – стотици свещеници, презвитери на църквите са напуснали и са станали богомили, и са били горени. Има подобен на Ал Халладж – Симеон Антипа; и други – Никита Странник, Михаил Унгарец (която всъщност е жена – Микрена), рязана на седем части и т.н. Но ще видим, когато говорим за тях, за величието на Огъня: как те тихо, дълбоко се сливат завинаги с Бога и образуват Дървото на живота и бъдещото истинско човечество. Посяли са Истината на кладите. Там Бог ги е извикал при Себе Си. Догодина ще говорим и особено за Боян, и за величието на Богомил, и за Симеон Антипа, подобен на Ал Халладж.

И така, Луцифер е бил Божие явление, а не човешко и работел Бог. И сам Бог чрез него откривал дълбоки истини. Те не принадлежат на Ал Халладж. Той казва: Мене ме няма: вие виждате мене, а аз и Бог сме едно. Значи дълбоки истини, но хората отново не били готови.

И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрасне, както казах, херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите“, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.

И така Бог е направил велик опит с Луцифер. И в началото той е бил Негова воля, но впоследствие Той му е дал свободна воля, условна, но Бог също ръководи и свободната воля, но тайно. Тя никога не е била напълно свободна, казва Ал Халладж. После Ал Халладж казва, че Сатана служи дълбоко на Бога и е по-близко до Бога от който и да е правоверен, православен, мюсюлманин, защото Луцифер се отказал от правото си да остане във висшите светове и да остане сред ангелите, сред йерархиите в името на истинското служене на Бога.

Според Ал Халладж избирайки това истинско служение на Бога пред висшите светове, Луцифер схванал, че е придобил особеното, божествено избраничество. И понеже Бог толкова много го е обичал, го е избрал и го е подхвърлил на сурови и жестоки изпитания, желаейки чрез тези големи страдания да му открие тайни за Себе Си; много вътрешни тайни за Себе Си, тайни от Своите дълбини, за които ангели и правоверни нямат представа, включително и суфите, тайни, от които ангелите са много далеч, както и правоверните, просто защото те още не са достойни за такива високи откровения.

И така, Сатана, това велико същество, доброволно, осъзнато, по повеля на Бога приема всички последствия от адските светове, за да се доближи до тайните от дълбините на своя Бог. Ал Халладж е бил единственият суфи в големия тогавашен мюсюлмански свят, който открито обявявал тези дълбоко скрити истини. А това за своето време било нечувано и така над него започнала да виси угроза. Мюсюлманският свят не бил готов за такива дълбоки истини, но Ал Халладж бил много дързък служител, защото знаел, че има таен завет с Бога. Защото и той като Сатана щял да влезе в скритостта на Бога, където и ангелите, и светците не могат да се доближат; нямат условия да се доближат.

Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.

ГОЛГОТАТА
НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(трета идея за размишление)

Тя е много по-дълга. Една част ще я изнеса тука, след време ще я продължим.

Голготата.

Преданието казва: Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг. Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно приемане, ти го преодоляваш.

Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.

Един търговец от тълпата му извикал: Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта отива при Любовта.

Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи. После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: Да видим тука горе каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към Бога и казал: Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!

После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: – О, приятелю (и преди това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал Халладж му казал: Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го пита: Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита.

После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва: Той им прости на всички – и на тези, които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко. – Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория ден пак невидим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: – Нямаше те? – Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. – Така, и въобще много неща има свързани с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.

Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на окръжаващите, и то с поклон: Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. – Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: Няма друг деятел, освен Бог.

Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.

По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. – Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите, ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави – само в човека.

И казва още Ал Халладж: Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост.

АУМЪ