ДАРЪТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Незнайното Лице на Бога

Болестта, Трудността, Спънката в Пътя е Незнайното Лице на Бога. Възлюби това Лице и то ще ти проговори.

Бог е затъмнил Себе Си

В Мрака, в Трудността Бог е затъмнил Себе Си, за да изпита твоята Неизменност, твоя Устой. И всичко друго да изгубиш, едно нещо не губи– Великата Неизменност. Стъпиш ли в Неизменността, бъди твърд като Скала. Може да изгубиш себе си, но никога не губи Бога! Когато останеш Верен на Бога, ще изгрееш с Нова Светлина.

Мракът не е мрачен

Мракът сам по себе си не е мрачен. Ние го правим такъв, но пък можем и да го превърнем във Велика Светлина. И Светлината сама по себе си не е светла, докато не я осветим отвътре чрез Единството с Бога. Нещата придобиват облик чрез Великото Единство.

Улавяш тази сила

Злото носи една сила, един импулс и ако не се бориш с него, ако го приемеш с Пустота, улавяш тази сила и проникваш в Нова Дълбина.

Отправяй Тишина

Отправяй към злото Тишина и ще го отстраниш. Отправяй към Бога Тишина и ще Го призовеш.

То блаженства в Бога

Отсъствието не усеща ударите на съдбата. Тя удря, а пък то блаженства в Бога.

Великото Отдаване

Всяко препятствие е една привидност. Великото Отдаване дори не забелязва препятствията. Ако успееш да видиш препятствието, не си напълно отдаден.

Методът на Дълбините

Пълното Приемане е Методът на Дълбините. Приемането е Пребивание в Отвъдност. Отвъдният е неуязвим за болките на света.

Цвете от Дълбините

Трудността е особено Цвете от Дълбините, което показва, че в Пътя ти навътре се открива Нова Възможност. Това е Подарение за твоя Път, но имаш ли Очите на Мистика?

Вкус към Трудността

Придобий Вкус към Трудността. Този Вкус означава така да посрещнеш Трудността, че тя да ти се яви като една хубава череша, като един хубав плод, и като го вкусиш, да възприемеш Скритите му сокове, Скрития му живот. Това значи да възприемеш Трудността като Същество от Висш порядък, а не от нисш. Това се постига, ако имаш Отношение към Скритото. В Скритото нещата имат съвсем друг смисъл.

Пробив в Дълбините

И Трудността, и злото не са това, което виждаш. В неявната им част е скрит Сам Бог. Използвай силата на злото за Пробив в Дълбините. Злото е Тайно условие за Истината в човека, което показва, че то е Същество на Тайната. То произлиза от Тайната и води към Тайната. Когато злото дойде, силата му непременно ще те помести: или ще те изхвърли навън, или ще те въведе навътре– това зависи от тебе. Така че улови се за него и пътувай навътре.

Магически Заповеди

Има няколко Правила, дадени от Древните Мъдреци, наречени Магически Заповеди. Първата Заповед е: „Когато си зле, бъди добре“. Втората Заповед е: „Когато си в тежко състояние, бъди лек“. Третата Заповед е: „В голямата трудност открий своето израстване“. Четвъртата Заповед е: „Когато всичко отслабва, ти се усилвай“. Това е Истиносъщието в човека, Духът в човека. Ти си този Дух!

Древната Фраза на Превъзходството

Има друга една Древна Фраза, която гласи: „Аз владея себе си над световете“. Който повтаря тази Фраза, той се обединява с Превъзходството, с Чистия Дух в себе си, с Владетеля в себе си. Злото не може да срази този, който е избрал Богоподобието в себе си, а Мракът не може да срази този, който е избрал Древноподобието в себе си.

Бъди Наблюдател на себе си

„Когато си зле, бъди добре.“ Ти си нещо Отвъд. Бъди Наблюдател на себе си и Откривател на собствената си Тайна.

Чудото на Сърцевината ти

„Когато си зле, бъди добре.“ Когато злото започне да те разрушава, застани в своя Център. Злото разрушава външните светове, за да открие Чудото на Сърцевината ти.

Злото е Съхранител на Пътя

Злото е Съхранител на Пътя. То те обгражда от всички страни, за да не губиш единствената Правилна Посока– Пътя към Бога. Някой ден ще целуваш ръцете на злото, че те е довело в Бога.

Призивът на Неоткритото

Вслушай се в Призива на Неоткритото. Злото е Вестоносец на Незнайното, който те спира насред пътя ти, за да се вслушаш в Дълбокия Призив.

Свободата живее в Отсъствието

„Когато си зле, бъди добре.“ Бъди Неуловим, Недостижим, Отсъстващ. Злото вирее в присъствието, Свободата живее в Отсъствието.

Вкорени се в Абсолютната Истина

„Когато всичко отслабва, ти се усилвай.“ Вкорени се в Абсолютната Истина. И накрая ще победиш не ти, а тази Абсолютна Истина, в която си се вкоренил.

То трябва да се случи

Вътрешният ти свят ще започне да отслабва, за да те предизвика да се утвърдиш по един Абсолютен начин в Истината. Това отслабване е предизвикателство към Дълбокия Стремеж в човека и то трябва да се случи.

Новият Икар

„Когато всичко отслабва, ти се усилвай.“ Когато всичко запада, ти се въздигай. Когато земята се руши под нозете ти, разпери Крила и полети. Така се изработват Крилата. Това е Новият Икар, Възлюбеният на Слънцето, комуто е дарен Полет без падение, защото е придобил Крилата на Смирението.

Добрите Приятели

Гладът е Добър Приятел. Трудността е Добър Приятел. Изпитанието е Добър Приятел. Мракът е Добър Приятел. Кога? Когато превръщаш всичко в Път към Бога.

Той е Преодолителят

Гладът означава: „Насищам се с Бога“, защото Той е Храната. Трудността означава: „Усилвам се в Бога“, защото Той е Преодолителят. Изпитанието означава: „Политам към Бога“, защото Той е Възвисителят. Мракът означава: „Осветлявам Бога в себе си“, защото Той е Умъдрителят.

Бог се приближава до човека

Когато всичко отслабва в човека, Бог го предизвиква в Дълбините. Когато всичко отслабва в човека, Бог се приближава до него, за да види може ли да се укрепи в него по един Специален начин.

Бог е скрил един Подарък

Зад Изпитанието Бог е скрил един Подарък за тебе. Кажеш ли: „Тежко ми е“, ти се отдалечаваш от Подаръка, а той отдавна те чака. Довери се на Бога!

Време за Велика Благодарност

Когато ти е трудно, ще благодариш. Когато ти е много трудно, ще благодариш още повече. Когато е непоносимо, ще благодариш Безкрайно. Дошло е време за Велика Благодарност. Който улови това време, той заключва кармата и отключва Свободата.

То ще създаде Възхода

Във времето на Божията Строгост трябва да прозреш отвъд Строгостта и да видиш Милостта на Бога. Милостта ти дава възможност за Изкупление. Изкуплението ще създаде Възхода и Завръщането в Бога. Колкото по-мрачно е Изкуплението, толкова по-светъл ще бъде Възходът.

Мъдростта на Вътрешното Деяние

Да изстрадаш собствения си път и пътя на близките си с Дълбоко Приемане и Абсолютно Доверие в Бога– така, че цялото страдание да не може да те помести нито на милиметър– това е Мъдростта на Вътрешното Деяние. Тази Неизменност обича Бог в човека.

Великият Тъмен Разум

Целта на Великия Тъмен Разум не е да отнеме Светлината на човека, а да го преустрои, за да се отвори място за Нова Светлина.

Тайни на Пътя

Търсачът на Истината върви напред при всички условия. За него няма лоши условия. Лошите условия са толкова добри, колкото добрите условия. Те уточняват нещо в Пътя, укрепят те на по-дълбоко ниво. Лошите условия са Тайни на Пътя.

Ти да грееш в себе си

Пробий Мрака на Пътя и Ново Слънце ще изгрее в теб. Древноизгрелите в себе си са Носители на Истинския Живот. Когато всичко е потопено в Мрак, ти да грееш в себе си.

Устремът е Негова Тайна

Най-дълбоката Любов ще се домогне до Сърцето на Древния. Устремът ще се домогне. Устремът е Негова Тайна. Само Той може да се устреми към Себе Си. В твоята Пълнота ще навлезе Неговият Устрем. Древната Мъгла е създадена за Неговия Устрем, за да се завърне Той в Себе Си. Всички Препятствия са създадени за Неговия Устрем. Приветствай Препятствията, за да избликне Неговият Устрем в теб.

Приветствай всяка Трудност

Приветствай всяка Трудност в живота си, за да Го намериш. Той е скрит в Трудността. Търсачът Го познава навсякъде, защото Той му е подарил Погледа Си.

Дерзанието прави Пробив

Дерзай! Дерзай и Той ще те води към Себе Си. Дерзанието събира всички Вътрешни Есенциални Сили и прави Пробив. Абсолютната Целеустременост е Мечът, който разсича най-древното Було, най-древното Прикритие.

Той ще те обвие в Мрак

Той ще те обвие в Мрак. Ще Го намериш ли в Мрака? Преяркото не може да заблести, без да е преминало през най-големия Мрак.

Всички трябва да минат
през Мрака

Които не са издържали Мрака на Изпитанието, са попаднали в мрака на световете, за да очистят себе си и да се завърнат по Правилния начин в Него. Но всички трябва да минат през Мрака, за да се зароди Новият Изгрев в тях. Този Изгрев трябва да се заслужи. Древният е изгрял в Себе Си, но ние трябва да Го заслужим, за да изгрее и в нас.

СИЛАТА НА СЛОВОТО

Словото е Действащият Бог

Словото е Очистителят на световете, Преобразителят на съществата и Водителят на съзнанията. Словото е Действащият Бог и няма сила, която може да Му се противопостави. Сам Бог задвижва Себе Си в Словото.

Словото е Методът

Свещеното Слово е Великият Метод за Завръщане в Единството с Бога. Древното Слово е Дълбинният Метод за Завръщане в Древността на Бога. Словото е Методът, даден на човека от Бога.

Бог е благоволил в теб

Да ти е дадено да работиш със Словото, значи Словото е на твоя страна. А това означава, че Бог е с теб, че Бог е благоволил в теб. Словото е Концентриран Бог, Концентрирана Сила на Бога, Чисто Богодействие. Словото е Деятел, Влиятел, Ваятел. Словото е Водител, Умъдрител, Осъществител. Словото е Пътят на Древния Замисъл.

Скрепване в Мощен Съюз

Словото е Подадената Ръка на Бога към тебе, а Неизменността в Словото е твоята Подадена ръка към Него. Скрепването на двете Ръце в Мощен Съюз създава Изцелението, Спасението, Освобождението.

Пожертвалият се Бог

Словото е Бог. Неизменността към Словото е Неизменност към Бога. Предаността към Словото е Преданост към Бога. Съхраняването на Словото е Съхраняване на Бога. Бъди Предан на Словото, защото То е Слезлият Бог, пожертвал се за душите.

Първият Призовител

Човек си мисли, че призовава, но всъщност той е призованият. Бог е Първият Призовител. Той те търси, не Го търсиш ти. Той те призовава, не Го призоваваш ти. Но бъдеш ли призован, тръгни към Него с всичките си Усилия и с цялата си Същност.

Да подеме Неговото Призовение

Той е Първият Призоваващ, но човек трябва да подеме Неговото Призовение и да го доведе до края. Стотици и хиляди пъти ще Го призовава, докато узрее Върховният Призив– Призивът, който Го постига завинаги.

Докато Той изгрее в тебе

Призивът е Съединяване с Него. Във всеки Призив се съединявай все по-дълбоко с Него, докато Той изгрее в тебе завинаги.

Целостта на човека

Призовавай Го с цялата си Дълбочина. Само Целостта на човека може да се обедини с Него и само Пълнотата на човека може да Го възприеме.

Изкуството на Призива

Изкуството на Призива е Изкуството на Любовта. Това е Необятността в човека, отправена към Необятността на Бога– Безкрай, наситен с най-красивото Трептение за Бога. Само Пълнотата на човека може да възприеме Пълнотата на Бога. Безкраят в човека трябва да е постоянно отворен към Безкрая на Бога. Любовта, това е Трепетът на Безкрая.

Натрупване на Слово

Словото действа чрез натрупване. Всяко постижение е резултат на голямо натрупване на Слово. Това изисква от човека Постоянство, Неизменност и Истинолюбие.

Съзнателността оживотворява Словото

Натрупването на Словото е въпрос не само на Постоянство, но и на Съзнателност на Изричането. Словото и Съзнателността си взаимовлияят. Словото пробужда Съзнателността, а Съзнателността оживотворява Словото.

Ти си Одухотворителят на Словото

Направиш ли някакво Изричане чрез Словото, гласно или негласно, трябва да вложиш в него Дух, Убеждение. Трябва да вложиш част от Същността си, за да го оживотвориш. Ти си Тайната на Изричането. Изричането трябва да произтича от самата ти Сърцевина. Ти си Одухотворителят на Словото.

Слово и Безмълвие

Между Словото и човека има Постоянно Взаимодействие. Ти оживотворяваш Словото, а Словото оживотворява Пътя ти. Пътят се извървява чрез Слово и Безмълвие. Безмълвието е Пътуване към Несътвореността на Словото, към Същността на Словото. Словото не е явление от този свят, то е от Несътвореността. Истинският Път всякога върви към Несътвореността, към Неизречеността– към Духа на Словото.

Същинското Слово

Словото, подобно на човека, има Дух и тяло. Думите са тялото на Словото. Смисълът, скрит зад думите, е Духът на Словото. Той е Същинското Слово. Правилното движение е винаги навътре към Скритостта, към Духа. Не се спирай само до думите, а пътувай навътре към Скрития Смисъл.

Пътят на Словото навътре и навън

Молитва, Утвърждения, Правилна Мисъл, Размисъл– всичко това са Методи на Словото. Докато Молитвата, Утвържденията и Мисълта работят най-вече с думите, Размисълът се насочва към Смисъла зад думите. Размисълът наблюдава безмълвно и разбира без думи. Това е Умъдряване чрез Скрития Смисъл на Словото. Този е Пътят на Словото навътре. А Пътят на Словото навън– Молитва, Утвърждения– е Реализиране на нещата чрез Действената Сила на Словото.

Сливане със Скритата Същност

В Молитвата Изричането на Словото също трябва да върви ведно` със Скритостта. В момента на Изричането трябва да се слееш с това, което изричаш. Това Сливане е преминаване отвъд думите към Скритата Същност на нещата. Преминаването е по-кратко от мига, защото то не се случва в човешкото време, а отвъд времето. То не може да се измери от никакво време, защото Същността е Неизмерима.

Преобразява човека

Сливането със Същността постепенно преобразява човека. Превръща го от човек в Същество от Дух и Мистерия. За Сливането със Същността погледът трябва да бъде отправен навътре към Незримостта на нещата, или към Реалността на нещата.

Да оживее в Съзнанието

Молитви, Утвърждения, Медитативни Изричания– всичко, което се произнася гласно или негласно– трябва да оживее в Съзнанието. Думите са само имена на нещата, призовавания на нещата, упътвания към нещата. Словото е Действие вътре в Съзнанието. Думите без Съзнанието са празни обвивки. Съзнанието е арената, или мястото, където нещата се случват.

Медитативни Изричания

Кажеш ли: „Аз съм Безмълвие“, трябва да чуеш себе си като Безмълвие. Кажеш ли: „Аз съм Покой“, трябва да усетиш себе си като Покой. Кажеш ли: „Аз съм Вглъбение“, трябва да потънеш дълбоко навътре. Кажеш ли: „Аз съм Изчезновение“, трябва да изчезнеш напълно от погледа си и да се превърнеш в Чиста Пустотна Безкрайност.

Заключи всички светове в себе си

Кажеш ли: „Аз съм Изчезновение“, заключи всички думи, всички мисли, всички светове в себе си, за да остане само Пустотата– Мястото на Изначалния Живот.

УНИВЕРСАЛНИЯТ КЛЮЧ

Универсалният Ключ „Аз съм“

Абсолютът казва за Себе Си: „Аз съм Този, Който съм“, с което поставя Началото на Универсалния Ключ „Аз съм“. Във Върховната си Степен „Аз съм“ е Този, Който е никога. В Абсолютната си Степен „Аз съм“ е Този, Който е Всякога. Това са Благословените Пътища към Неговата Неведомост.

Едно Специално Изричане

Има едно Специално Изричане на „Аз съм“, което принадлежи само на Върховния, и ако Той е докоснал с него човека, Той отключва Себе Си в човека.

Той образува Себе Си в човека

Чрез Изричания Той образува Себе Си в човека. Има Изричания, които Той ги дава, а човек ги произнася. Така Той се утвърждава по един Абсолютен начин в човека.

Велико Право и
Велико Задължение

В Божествената си Степен „Аз съм“ е Чистото Божествено Проявление. Човек има Великото Право и Великото Задължение да си служи с този Ключ за Осъществяване на Богоподобието и Истиноподобието в себе си: „Аз съм Истината“, „Аз съм Дух“, „Аз съм Древност“, „Аз съм Вдъхновение“ и т.н. Ключът „Аз съм“ е Завръщане в Бога, в Абсолюта, в Единството, в Истината.

Да осъществява Неговия Замисъл

Пръв Абсолютът е изрекъл „Аз съм“, а след това е подарил това Изричане на човека, като е вложил в него част от Собствената Си Сила, за да Го проявява човек във всичките Му Велики Пътища и да осъществява Неговия Замисъл.

Силата на Вътрешното Преобразяване

В най-високата си Степен „Аз съм“ е Ключ към Върховното Нищо. „Аз съм“ в по-долен план е Силата на Вътрешното Преобразяване.

Фокус на Обединението

„Аз съм“ го изрича Бог, но човек трябва да подкрепи това Изричане и със своето „Аз съм“. „Аз съм“ е Фокус на Обединението с Бога. Човек прибавя своето „Аз“ към Божието „Аз“ и така се образува Единството.

Да подкрепя Божието Действие

Човек трябва да подкрепя Божието Действие в себе си със своите Правилни Действия, иначе Бог ще гради нещо в човека, а човек ще го разваля.

Отваря се с два Ключа

Вратата на Истината се отваря едновременно с два Ключа– Голям и Малък. Големия Ключ „Аз съм“ го завъртва Бог, а МалкияКлюч „Аз съм“ го завъртва човекът. Двата Ключа трябва да се завъртят в една посока. Малкият Ключ е Съзнателно присъединяване на човека към Божията Воля в себе си.

Опасна Сила

„Аз съм“ е най-силното Утвърждение. Човек създава това, което утвърждава. Човек се превръща в това, което утвърждава. Силата, стаена в словото на човека, е опасна– тя може да съгражда и да разрушава. Тя твори Бога, тя твори падението; тя твори Реалност, тя твори нереалност.

Изборът на човека

Човек може да прави Съзнателен Избор за нещата. Но той не е разбрал Отговорността, която е скрита зад Дара на Свободната Воля; не е разбрал голямото Благо и голямата опасност, които са дошли със Свободната Воля. Да съзнаваш Отговорността, означава да разбираш Доверието, което Бог е имал към тебе, и да го оправдаеш.

Безкрайни възможности

Безкрайни са възможностите на Словото. Всичко Добро и Правилно, което човек дълбоко иска, може да го избира чрез Словото и да го утвърждава. Словото е заявяване и осъществяване на Свободния Избор на човека. Няма граница за нещата, които човек може да утвърждава, но всичко трябва да произтича от Истината в човека.

Действа в две посоки

„Аз съм“ е Могъща Сила, която действа в две посоки. Тя може да отключи всичко, но може и да заключи. Кога заключва? Когато се злоупотреби с нея, тя заключва Истината и се оттегля. Тогава човекът остава със своята празнота и немощ да размишлява за нещата, които не е разбрал в живота.

Висша Съзнателност и
Велика Преданост

Пътят на Ключа е Път на Себепробуждане. Човек трябва да събуди в себе си Висшата Съзнателност и Великата Преданост към Бога и да повери в техните ръце Силата на Ключа.

Силата на Словото

По същество Ключът „Аз съм“ е Силата на Словото в човека. Това е Универсална Сила с Неизчислима Мощ. Тази Сила може да отключва Врати, заключени от Древността. В Словото е тънковложена Скритата Сила на Абсолюта. Който се доближи до нея неподготвен, пропада. Който е узрял и достоен, тази Сила му дарява Себе Си.

УТВЪРЖДЕНИЯ

Утвърждения в Същността

„Аз съм Истината.“

„Аз съм Древността.“

„Аз съм Дух.“

„Аз съм Безмълвният Владетел на себе си.“

„Аз владея себе си над световете.“

„Аз съм Велик Устой в себе си и няма нищо, което може да ме помести.“

„Аз съм Велика Неуязвимост.“

„Аз съм Безкрайна Неуловима Лекота.“

„Аз съм Чисто Отсъствие.“

„Аз съм Тишина.“

„Аз съм Пълнота.“

„Аз съм Живият Живот.“

„Аз съм Вдъхновение.“

„Аз съм Постоянно Дерзание.“

„Аз съм Велик Устрем към Бога.“

И много други.

Утвърждения в Единството

„Аз съм Едно с Бога.“

„Аз съм Едно с Абсолюта.“

„Аз съм Той и Той е аз.“

„Аз всякога живея в Пълнотата на Единството.“

„Аз всякога живея в моя Учител и Той живее в мен.“

И много други.

Утвърждения в Прасъщността

„Аз съм Върховното Отсъствие.“

„Аз съм Абсолютното Нищо.“

„Аз съм Абсолютно Безмълвие.“

„Аз съм Абсолютен Покой.“

„Аз съм Абсолютно Самовглъбение.“

„Аз съм Абсолютно Изчезновение.“

„Аз изчезвам напълно в Скрития Учител.“

„Аз изчезвам напълно в Абсолюта.“

И много други.

Утвърждения на Абсолюта в човека

„Аз съм Абсолютът.“

„Аз съм Единственият.“

„Аз съм Този, Който съм.“

„Аз съм всякога Сам в Себе Си.“

И други.

Всички тези Утвърждения се казват в името на Служенето.

ИСИХАЗЪМ –
УЧЕНИЕ ЗА БЕЗМЪЛВИЕТО

В Безмълвието на Сърцето

Сърцето е Центърът, където човек се среща с Бога– Той е толкова Съкровеноскъп, че Сърцето онемява. В Безмълвието на Сърцето си ще Го откриеш.

Лъчите на Съкровеното

Лъчите на Съкровеното докосват Неговото Безмълвие. Съкровената Любов е Безмълвно Сливане с Него.

Утихвай все повече

Вътрешният Свят, който се е превърнал в Безмълвие, Го придобива. Утихвай все повече в себе си.

Спечелва Го с Пустотата си

Безмълвието има Дълбинен Път към Него. То Го спечелва с Пустотата си.

Словото не може да Го побере

Той е Велика Непознаваемост, до която думите и мисълта не могат да се докоснат. Той е Велика Неизреченост, която словото не може да изрече. Словото не може да Го побере, но Безмълвието Го докосва. Бъди Велико Безмълвие, ако искаш да се приближиш до Него.

Бездна от Безмълвие

Древният е Бездна от Безмълвие. Безмълвието е Домът на тези, които Го търсят.

Постоянно Отворена Врата
към Него

Той е стаен в Безмълвието. Безмълвието е Постоянно Отворена Врата към Него.

Безмълвието е проникнато от Него

Пътувай от Безмълвие към по-дълбоко Безмълвие. Това е Вдълбочаване в Него. Безмълвието е проникнато от Него.

Най-Древното Присъствие

Колкото по-дълбоко е Безмълвието, толкова по-голямо Насищане има– Насищане на Най-Древното Присъствие.

Неизговоримият в теб

Той е Неизговоримият в теб. Не Го изговаряй, за да Го съхраниш. Съхрани Го като Безмълвие.

Пазителят отвътре

Безмълвието е Пазителят отвътре. Ти съхраняваш Безмълвието, то съхранява теб.

Постоянно заслушан
в Безмълвието

Шумът на света не може да надделее над Безмълвието на Дълбините. Бъди постоянно заслушан в Безмълвието. Безмълвието е свободно от бремето на света.

Нищо не търсиш

В Безмълвието си свободен, защото нищо не търсиш и нищо не създаваш. Безмълвието е Покой.

Дълбокият Покой

Почувствай Красотата на Безмълвието. То е изход от световете. На Дълбокото Безмълвие се дарява Дълбокият Покой.

Връзка с Духа

Безмълвието е Връзка с Духа, с Искрата и с Прадълбинното Всесъстояние. Безмълвието не е от този свят. То принадлежи на Прадревното Всесъстояние.

Най-дълбокото за Искрата

Най-дълбокото за Искрата е Безмълвието. Само в Безмълвието може да живее Неизречената Пълнота.

От него ечи Покой

Най-древният Звук е Звукът на Безмълвието. По-древен от него няма. От него ечи Покой. Безмълвието е Мощ.

Безмълвието ще остане

Световете са положени в Безмълвието. Те ще минат и преминат, а Безмълвието ще остане.

Непостижимата Дълбина

Дълбокото Безмълвие трябва да стигне до Непостижимата Дълбина– Абсолютната Непознаваемост.

Храмът на Прабезмълвието

Храмът на Прабезмълвието е Храм не на молитви, а на Безмълвие– най-свещеният Храм. Това е Храм, в който не отправяш молитви към Него, а се сливаш с Него. Единението е безмълвно.

Всички Мъдреци

Словото е за световете, Безмълвието е за Него. Всички Мъдреци се сливат в Безмълвие с Него.

Неговият Глас е Беззвучен

Откровенията идат от Безмълвието. Истината се намира в Безмълвието. Неговият Глас е Беззвучен. В Безмълвието няма да чуваш Глас, а ще долавяш.

Слово на Тишината

Знаещият говори, Мъдрият се вслушва. Затова Мъдрият долавя Истинското Знание, а знаещият го изпуска. Истинското Знание е Слово на Тишината.

За да се схване Тишината

Звукът е създаден, за да се схване Тишината. Звукът е създаден, за да се превърне в Тишина. Тишината е онази, която е склонна да разкрие Истината.

Притихването Го долавя

В най-дълбокия смисъл Той е Този, Който не може да бъде намерен. Чрез Притихване ще се доближиш много повече до Него, отколкото чрез търсене. Притихването Го долавя, търсенето Го изпуска.

Превърни се в Тишина

За Него не е необходима никаква представа, а само Дълбоко Притихване. Превърни се в Тишина. Това е Приемственост към Него.

Води съществата към Себе Си

Тишината е Свещено Приближаване към Него. Той влиза в Тишината и води съществата към Себе Си.

Изявява Присъствието Му

В Сърцето си ще Го чуеш. Той е в Сърцето ти– Сърцето, което се е превърнало в Необятна Тишина. Тишината също говори. Тишината изявява Присъствието Му.

Тишината е Неговият Храм

Дълбоката Древна Тишина е Неговият Храм. Ще Го откриеш в Тишината. В Сърцето на Тишината няма думи, няма глас, няма стремеж. Когато Той бъде потърсен много Дълбоко, Цялостно, Той ще бъде намерен без глас и без думи.

Остава само Той

Благоговението е Корен в Него. Благоговението е Корен в Пресвещеното. Благоговението е онова Утихване, при което остава само Той.

Той не идва и не си заминава

Той е всякога и навсякъде. Той е нещо постоянно– не идва и не си заминава. Успееш ли много дълбоко да утихнеш, тогава вече Той е.

Тихото Място

Той е Тихото Място в теб. Всякога произлизай от Тихото Място в себе си.

Най-красивото Състояние на Духа

Тишината е най-красивото Състояние на Духа. Целият Вътрешен Живот се съдържа в Задълбочаване на Тишината. Тишината е Несътвореност. Тишината е напускане на външните светове. Всичко, което търсиш, е скрито в Тишината. В Тишината е Единството. Всички Мистични Светове живеят в Тишината.

Може да посрещне Изгрева

Тишината преди Изгрева е най-дълбока. Потъни в тази Тишина и чакай Новия Изгрев. Само най-дълбоката Тишина може да посрещне Изгрева на Древната Зора, защото тя го е очаквала. В тази Тишина всичко външно е изчезнало.