Елеазар Хараш

представя “Древни Писмена”

ПЪТЯТ КЪМ
ДЪЛБИНИТЕ

Първа Книга

Варна, 2018 г.

Елеазар Хараш, 2018

Предговор

В Дълбинното

Да вървиш към Дълбинното, то е да отстраняваш все повече сътвореното.

Всички светове се движат заради Дълбинното, заради Покоя, заради Изяществото на Безкрая.

Зад Дълбинното е Храмът на Бездната – Храмът, който узнаваш, но никога не виждаш.

Всеки, който търси Истината, ще открие един ден Дълбината си – Изгубеното Царство.

Само Истината отключва Тайния Храм на нашите Дълбини.

Дълбините ни даряват Свещени Думи.

В Дълбините си ние сме Древни и без история.

Тези, които открият Дълбината си, стават леки като Ефира и сияещи като Бездната.

Словата на Разумния са Звезди. Словата на Мъдрия са Слънца. Словата на Дълбината са Сияния.

Съвършеният Говор е Тайна от Дълбините.

Когато Дълбинното говори, то създава Тишина.

В Дълбините ние сме Мистериозни Сияния.

Когато животът разбива сърцето на човека, Дълбината си остава Непокътната.

В Дълбината няма нужда от Светилище. Там сияе само Той.

В Най-Древния Му Вид никой никога не Го е виждал.

Елеазар Хараш

АБСОЛЮТЪТ

Всичко почива в Него

Той е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията. Всичко почива в Него, а Той почива в Себе Си.

Той намира и Той призовава

Той е Този, Който не е и никога няма да бъде. Той не може да бъде намерен, защото не може да бъде потърсен. Той намира и Той призовава.

Той е отключил Пътя към Себе Си

Древното върви по Стъпките на Великия Незнаен. Той ни води към Себе Си, за да Го следваме в Дълбините на Незнайното и Неизследимото. Той е отключил Пътя към Себе Си. Той е Скритият Водител в нас.

Днес сключва Завет с Душите

Днес Древният Баща сключва Завет с Душите– Завет за Завръщане в Него. Днес Той отваря Пътя към Себе Си и поканва Душите да Го последват. Той е Тихият Водител отвътре. Той е Тайноскритият във всички и Незнайният в Себе Си– Вечно Непознаваем и Вечно Жадуван. Всички Същества дълбоко в Сърцето си Го търсят. Които чуят Повика Му, ще се завърнат в Него– в най-великия Живот, какъвто светът не познава.

Не съществува, но е

Когато слиза надолу, Той казва: „Аз съм Този, Който съм“. Това е Извечният, Предвечният– Този, Който не съществува, но е. Той присъства навсякъде и във всичко. Той живее във всяко същество– скрито, потайно. Той съдържа всичко в Себе Си и всичко Го съдържа.

Почитай Вечната Неоткриваемост

Той е Неуловимият в песъчинката. Той е Неуловимият в тебе. Той е Скритият във всички неща. Той е Вечната Скритост, Вечната Неоткриваемост. Почитай Вечната Неоткриваемост във всичко.

Той е Крепостта в нас

Той е Първото Дихание на световете. Когато е погледнал към тях, те са оживели. Неговият Поглед крепи всеки живот отвътре. Той е Крепостта в нас. Съзерцавай Най-Древните Очи в себе си– в Душата си, в Сърцевината си.

Той не може да бъде изгубен

Той е Сърцето на всички неща. Той е Ядрото, Центърът на всичко и ако нещо не може да бъде изгубено, това е Той.

Вечният Извор в съществата

Той постоянно извира изотвътре. Той е като Река, Която тече в съществата и е Нова във всеки Миг. Всички неща са Нови във всеки Миг като Него Самия. Този, който Го долавя, не Го губи. Долавянето е Тайна на Скрития Живот. Това Долавяне е Началото на Единството.

Той ти подава Ръка

Той е отвъд синевата, там, където върхът на планината не достига. Той е отвъд хоризонта, там, където погледът не достига. Той е отвъд гласа, там, където слухът не достига. За Него няма нито външно, нито вътрешно сетиво. Но Той идва много близо до теб, за да Го следваш. В Своята Недостъпност Той става Достъпен, Близък, Възлюбен и Възжелан. Така Той ти подава Ръка.

Дар от Дълбините

Твоята Любов безпогрешно Го открива. Твоята Любов е Пристигане в Него. Твоята Любов е Преживяване на Него. Но тази Любов всъщност е Дар от Него, Дар от Дълбините.

Не говорят за Него

Свещено е Присъствието Му. Докосването до това Свещено Присъствие е голямото Богатство. Толкова е Свещено това Присъствие, че тези, които са се докоснали до Него, не говорят за Него. Само се указва Посоката към Него.

Тайната на всеки Миг

Той е Неведомо Отсъстващ и Неведомо Присъстващ. Той не е Път. Той е Сега. Той е Тайната на всеки Миг.

Той не се нуждае от Път

Любовта, Мъдростта и Истината са Пътища към Абсолюта, но Той не се нуждае от Път, за да бъде намерен. Той е Най-близкият. Той може да бъде намерен чрез Осъзнаване на Единството с Него. Великото Единство не се нуждае нито от понятия, нито от Пътища, а от Осъзнаване.

Най-близкият на нашата Душа

Той е Неведомо Отсъстващ. Неговият Символ е Дълбоко Затворени Очи. Но Той достига там, където никой не може да достигне, и вижда това, което никой не може да види. Той прониква в най-скритите кътчета на Душите, където никой поглед не може да проникне. Той познава нещата не поради Виждането Си, а поради Универсалното Си Единство с тях. Затова е наречен Най-близкият на нашата Душа.

За да узнаеш Живота

Тайната на Живота е да не съществуваш чрез себе си, а чрез Него. Бъди потопен в Него, за да узнаеш Живота.

Дихание в диханието

Той е Дихание в диханието – Несътворената част на диханието. Дишай чрез Него и съществувай чрез Него. Той е Храм на Любовта.

Осъзнатото Дихание

Той е Тайноприсъстващият в теб. Вдишвай Него, вдишвай Неговата Скритост. Всяко Осъзнато Дихание е Връзка с Него, Единение с Него. Това е Вдихание на Древност.

Подобието започва от Любовта

Не можеш да Го познаеш, но можеш да бъдеш Подобен на Него. Подобието започва от Любовта към Него.

Само една Мисъл

В Своята Върховна Скритост Той е Това, Което никога не може да бъде помислено. Той е Абсолютно Незнаен, Абсолютно Немислим. За Него има само една Мисъл– Любов.

Тази Любов Го намира

Необятната, Безгранична, Всевечна Любов; Любов, която изхожда от най-дълбокото Място– тази Любов Го намира. Това е Любов, която се поглъща в Него, Любов на Пълно Отдаване на себе си. Любов без граници, без условия, без предели.

Любовта не е търсене и разбиране

Любовта към Абсолюта може да бъде само една– Безусловна. Тази Любов трябва да произлиза от Единството с Него, а не от търсенето Му. Любовта не е търсене и разбиране, а Единство.

По-близко от диханието

Той е в твоето дихание и в онова, което е по-близко от диханието. Той е Присъствието между диханието– Присъствие, по-тънко от диханието, по-недоловимо.

Дълбоко Непознаване

Непознаването е Сближаване с Него. По-дълбокото Непознаване открива по-дълбоко Единство. Любов на Мистичния Език се превежда като Дълбоко Непознаване. Най-свещено в Него е Непознаването.

Съкровеният Подход

Да Му дадеш Място в себе си, без да се опитваш да Го узнаеш– това е най-дълбокото Отношение към Него. Това е Съкровеният Подход към Абсолютно Неузнаваемия.

Абсолютното Безмълвие

Степента на Истината в човека се определя от степента на Безмълвието му. Абсолютната Истина в човека е Абсолютното Безмълвие, но в него не можеш да влезеш неподготвен. Само Любовта към Абсолюта може да те подготви за това.

Озарява световете, скрива Себе Си

Той сияе Извечно, Издревно. Неговото Сияние озарява световете, но скрива Него Самия.

Йоава – Безусловният

Дишай чрез Него, съществувай чрез Него– чрез Скритостта, чрез Онова, Което не виждаш и не чуваш, но Което е Безусловно. Това се изрича като Йоава– Безусловният. Той е Твърдината, Опората, Основанието в човека. В още по-дълбок смисъл Той е Извечната Твърд, Праосновата. Стабилността, която търсиш, е в Него.

В Тишината Го придобиваш

В говора Го губиш, в Тишината Го придобиваш. Можеш да Го следваш само в Пълна Тишина. Той не оставя следи след Себе Си, а само Тишина.

Докоснат по Мистичен начин

Недоловимостта на Абсолюта се намира в Дълбоката Тишина. В Недоловимостта на Абсолюта е Разтварянето в Него. В Недоловимостта ще бъдеш докоснат по Мистичен начин.

С милиарди години

Върховният Абсолют е Същество Прасъкровено, Пресвято. Той не трябва да бъде обличан в знания. Той трябва да бъде търсен с Любов и Незнание. С милиарди години се приближаваме към Него и всяка крачка от Пътя е много Красива.

Изтъкан от Любов

Той не трябва да бъде търсен със знание, но с Мистичния Поглед. А Погледът на Мистика е изтъкан от Любов.

Особен род Благоговение

Мистикът е Любещ, Благоговеен, Смирен. Незнанието на Мистика е особен род Благоговение, което възприема Новото Излъчване от Абсолюта в своя Скрит Свят.

Бъди Велико Незнание

Когато подхождаш с Незнание, даваш на Него да бъде в тебе. Когато подхождаш със знание, с мисъл, за Него няма място в тебе. Бъди Велико Незнание.

Остава само Мистерията

Можеш да избереш Незнанието, но от там нататък не избираш, а се оставяш изцяло в Ръцете на Незнанието. Незнанието е Древен Дух, обитаващ в Тайна и Мистерия. При Вратата на Великото Незнание Тайната е изоставена, остава само Мистерията.

Открива се на Достойните

Той е Този, Който не може да бъде намерен. Той Сам открива Себе Си и Той Сам скрива Себе Си. Скрива Себе Си от световете, защото те не са готови за Него. Открива се на Достойните.

Той намира Себе Си

Не можеш да Го съзреш, ако Пръв Той не те е погледнал. Не можеш да Го търсиш, ако Пръв Той не те е потърсил. Не можеш да вървиш към Него, ако Пръв Той не те е повел към Себе Си. И не можеш да Го намериш, ако Той не те е благословил със Себе Си. Той търси Себе Си и Той намира Себе Си.

Той е Наблюдателят на Себе Си

Той в човека е всякога загледан в Собствената Си Тайна. Той в човека е Откривателят на Собствената Си Тайна. Неговият Поглед намира Себе Си. Неговият Поглед Го завръща в Себе Си. Той е Наблюдателят на Себе Си.

Пътят е обгърнат в Тайна

Той върви към Себе Си. Той пристига в Своята Тайна. Силата Му не познава предели. Всички пътища Му принадлежат. Не може да бъде възпрян в Своя Ход. Силата на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява.

Молитвата на Боян Мага

„О, Господи, Ти си Светлината в мен. Освети Пътя ми и го извърви. Аз съм само Твой Слуга.“

Той е Вечното Основание

В твоето дихание Той е. В твоето Безмълвие Той е. В твоя Стремеж Той е. Той намира Сам Себе Си. Той те води към Себе Си, защото изначално сте Едно. Ти не си отделен от Него, както лъчът не е отделен от Слънцето. Той е Вечното Основание, Канарата на твоя живот.

Ти не си разделен от Него

Макар че пътуваш към Него, ти не си разделен от Него. В пътуването си заедно с Него. Той е Този, Който пътува, и Този, Който очаква Завръщането на Себе Си в Самия Себе Си. Той е Реката, която тече към Океана, и Той е Океанът.

Той е в целия ти живот

Той е в Необятността на Безкрая. Той е в капчицата роса. Той е във всичко. Той е в целия ти живот. Във всичко, което истиновършиш, Той е. Във всичко, което те е повикало, Той е. В Стремежа ти Той е. В Пламъка на твоя Устрем Той е.

Той е Заключена Тайна

Той е явен и скрит. Той е в това, което човешкото око не може да види. Той е там, където Погледът на Мъдреца не може да стигне. Той е Заключена Тайна.

Пътят към Святия Древен

Пътят към Святия Древен е Поглъщане навътре. Той е Недостижим, но това Поглъщане навътре е необходимо за всички, които търсят Истината. В това Поглъщане навътре човек постига своята Скритост– своята Реалност. Това стопява външния свят в човека. Пътят към Святия Древен постига Истината в човека, макар че Самият Той остава Непостижим.

Той желае да бъде търсен

Той е направил Излъчване, защото желае да бъде търсен. Но е направил Себе Си Непостижим, затова ще бъде вечно търсен. В Неговата Непостижимост е Тайната на Безкрайния Път.

Вечната Недостижима Цел

Той е Вечно Търсеният, Вечната Недостижима Цел. Вечното Пътуване към Него е Дълбокият Смисъл, Скритият Смисъл. Любовта е тази, която вечно търси. Тя се преизпълва с Него и продължава да Го търси. Любовта живее в Неговата Мистериозна Незнайност и вечно Го преоткрива.

Възлюбила Непознаваемото в Него

Той е Незнаен в Незнайното и само Истинската Любов може да върви към Него. Това е онази Любов, която не Го търси, за да Го открие, защото тя е възлюбила Непознаваемото в Него. Тя се храни със Скритото в Него. Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите.

Онова, Което надминава Смисъла

Той е Скритият Незнаен. Той е Смисълът, който не е Смисъл. Той е Онова, Което надминава Смисъла. Неговата Пълнота превъзхожда всеки Смисъл. Неговата Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. И затова всички вечно Го търсят. В това Вечно Търсене е скрит Предълбокият Замисъл.

Вечно ще жадуваш за Него

Вечно ще пиеш от Него и вечно ще жадуваш за Него. Това е Предълбокото, вложено във Вечния Път. Неговата Непознаваемост ще те храни вечно.

Ние оживяваме в Него

Скритостта Му е Неизчерпаема – няма дъно, няма предел, няма свършек. Когато пиеш от Скритостта Му, ти придобиваш Него, а не познание за Него. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Той ще остане Незнаен, но ти си получил нещо Претънко от Него.

Толкова повече Го намираш

Колкото по-скрит става Той, толкова повече се приближаваш до Него. Колкото по-скрит става Той, толкова повече Го намираш. Ако търсиш Неговата Непознаваемост, ще намериш Него. Ако търсиш Неговата Познаваемост, ще намериш Проявлението Му. Познаваемостта Го скрива, Непознаваемостта Го открива.

Вечната Скритост

Същността Му е във Вечната Скритост. Той не се разкрива, но вечно приближава съществата към Себе Си. Той е Вътрешната Пълнота, която всички търсят. Във Вечното Неразкритие ще се храниш с Пълнотата Му. Които са в Него, не учат, а живеят. Не търсят, а живеят.

Заветната Цел

Заветната Цел е да оставиш само Той да бъде в теб. Ти трябва да изчезнеш от себе си и в тебе да остане само Великата Тишина и Великата Незнайност, за да Му отвориш Вратата си.

Търси Го чрез Неприсъствие

Великата Любов превръща себе си във Велико Неприсъствие и остава само Той. Търси Го чрез Неприсъствие. Понеже, в най-дълбокия смисъл, не съществува нищо друго освен Него, в Неприсъствието Той естествено изгрява.

Истинското Единение

Колкото повече Тишината навлиза в теб, толкова повече Той навлиза в теб. Колкото повече Нищото навлиза в теб, толкова повече Той навлиза в теб. В Нищото е Истинското Единение. Когато станеш Нищо, Той ще те преизпълни със Себе Си.

В Неосезаемото

Той е Неосезаем и затова е наречен Нищо, но е най-голямата Преизпълненост. Научи се да живееш в Неосезаемото, в Недоловимото. В Неговата Недоловимост ти ще процъфтяваш.

Тайната на Погледа

Вътрешният Поглед трябва да е постоянно отправен към Него. Да изчезнеш от своя Поглед, за да остане само Той– това е Тайната на Погледа.

Търсенето е вид Единение

Търси Го всякога. Търси Го не за да Го разбереш, а за да Го живееш. „Търси Го“ означава: мисли за Него, осъзнавай Го все повече. Търсенето е вид Единение, защото това, за което мислиш, ти вече си там при него, ти неведомо си пропътувал пътя до него.

Тихата Праоснова на нещата

Той е Всепроникваща Тишина. Той прониква в Сърцето на всички неща. Той крепи всичко съществуващо и Несъществуващо в Себе Си. Той е Тихата Праоснова на нещата.

Великоприсъствен в Тишината

В Тишината Той е Осезаем, отвъд Тишината е Неосезаем. Той е Присъствие, Което може да бъде доловено в Тишината, и Отсъствие отвъд всяко долавяне. Той е Великоприсъствен в Тишината и Древноотсъстващ в Мистерията.

Тишината е само Път към Него

Тишината Го докосва, но не Го постига. Той е повече от Тишината. Тишината е само Път към Него. Той е Велико Отвъден, Върховно Отсъстващ и Абсолютно Недоловим.

Отвъд Тишината и отвъд Истината

Той е преди Истината и след Истината. Той е преди Тишината и след Тишината. Той е отвъд Тишината и отвъд Истината. Той е в Онова, Което не може да бъде помислено. Той е Абсолютно Неизследим.

Ако пробиеш Тишината

Тишината трябва да стане толкова дълбока, че да изчезне. Тишината е Несътвореност, но Той е отвъд нея. Тишината е було, завеса, която трябва да бъде отмахната. Ако пробиеш Тишината, ще откриеш това, което търсиш– Неговата Абсолютна Неведомост, Неговата Абсолютна Непознаваемост– защото тя е Единствената Истинска Пълнота.

Следвай Го в Скритостта Му

Той трябва да се скрие много навътре, за да се самооткрие. Не Го търси. Следвай Го в Скритостта Му. Остави Го да се самозароди в теб. В Изчезналостта Той се самозаражда отвътре. Неговото Самозараждане е Тайнство. Остави Новото да се самозароди. Изглежда, че Го губиш, но ще Го намериш по Нов начин.

Трябва да Го изгубиш

В най-голямата Му Дълбочина остава само Неизговоримостта. Трябва да Го изгубиш, за да Го намериш. Ще Го изгубиш в един План, за да Го намериш в по-дълбок План.

Кой може да Го последва?

Той е Дихание без Дихание. Той е Звук без Звук. Той е Тишина без Тишина. Той потъва в Себе Си, без да оставя следи. Кой може да Го последва? Отреченият.

Скритото в Скритото

Търс Го в Дълбоката Му Скритост. Там е Той. Прескритото е Неговият Дом. Търс Най-скритото– Есенцията на Скритостта. Най-скритото е, Което преизпълва. Хран се с Неговата Сърцевина– Скритото в Скритото.

Съхранявай Го в своята Дълбочина

Той е Неизговоримият. Той е Най-Скритият от Скритите. Пази Го Свято. Съхранявай Го в своята Дълбочина.

Непознаваемият в
Дълбините на Незнайното

Търс Съкровеното и ще Го откриеш. Търс Незнайното и ще се слееш с Него. Търс Непознаваемото и ще се погълнеш в Него, ще изчезнеш в Него. Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното.

В тази Тоталност

Тоталното Отправяне към Него се превръща в Не-отправяне. Тоталното Търсене на Него се превръща в Не-търсене, защото в тази Тоталност ти изчезваш.

Неведом Живот в Него

Да те е докоснал с Гласа Си, е Велико Подарение. Но има нещо, което превъзхожда Гласа на Абсолюта, и това е Неговото Безмълвие. Гласът на Абсолюта е Път към Него, Безмълвието е Сливане с Него, а Изчезновението в Него е Неведом Живот в Него.

Що е Изчезновение?

Изчезваш, за да възприемеш Единствения. Изчезваш заради Великата Радост да бъде Единственият. Изчезването не е себеунищожение, а Велико Преизпълване отвътре с Него.

Махайри – Праскритият, Прасъкровеният

Махайри – това е Праскритият, Прасъкровеният, постигнат чрез Изчезновение. Чрез своята Скритост, чрез своята Изчезналост постигаш Неговата Скритост, Неговата Изчезналост– постигане не чрез Познание, а чрез Изчезналост и Благоговение.

Животът на Скрития Източник

Дълбокият Древен Смисъл на Изчезновението е скрит в следната Формула: „Анар Анарохот Махайри“– „Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение“. Всяка Древна Дума е Скрит Свят с Велик Смисъл. Махайри означава Тайноневедение, Неведомост, Изчезновение. Анар е Живостта. Анарохот е Жизнеизобилието, Пълноводието. Трите Думи означават: Животът на Скрития Източник.

Пътят към Него

Трябва да остане само Претихото, Предълбокото, Прасъкровеното. И тази нишка трябва да се поддържа целия ден: Претихото, Предълбокото, Прасъкровеното. Пътят не бива да бъде изгубван нито за миг. Да бъдеш буден за Него в малките моменти на деня. Вниманието не трябва да бъде в света, а в Него.

Осъществяване на Праединството

Пълното Изчезновение в Него е Осъществяване на Праединството. При Пълното Изчезновение в Него ще произлезеш от Него по Нов начин.

Дълбинно Внимание

Има едно Дълбинно Внимание, което се слива с Него. Това Внимание е потопено в Безмълвие и Пустота. Колкото по-дълбоко е Безмълвието, толкова по-дълбоко е Единството.

Преизпълнено с Него

Безмълвието има много степени. В най-дълбокото Безмълвие човек се съединява с Него. Най-дълбокото Безмълвие е наситено с Него, преизпълнено с Него. Той е Храната на Дълбинно Вглъбените.

Храната, която човек търси

Неговият Покой е Храната, която Същността в човека търси. Но Той Самият превъзхожда всеки Покой. Той Самият е Храната, която Неведомостта в човека търси.

Величествено Непознаваем

Той е Величествено Непознаваем отвъд всичко помислено. Думата Безкрайност не може да Го обхване. Думата Мистерия не може да Го опише. Той е Абсолютно Непознаваем, но може да бъде докоснат.

В Мистериозното Съзнание

В Мистериозното Съзнание е вложена възможността да докосва Прасъзнанието. Това Докосване е Дарът за всички Древнотърсещи.

От позицията на
Великата Изчезналост

Прасъзнанието може да бъде потърсено, но не от позицията на човек, а от позицията на Великата Изчезналост.

Превъзвишеният Идеал

Тайното Всесъзнание на Прабездната може да бъде потърсено и докоснато– докоснато след многобройни Усилия, милиони Усилия. А в тази Велика Неизследимост на Прабездната да се потопиш, да се вкорениш и да я направиш свой Дом– това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал.

Той изчезва в Себе Си

Във Върховното Нищо Той изчезва в Себе Си. Потъва в Своята Неизследимост.

Върховно Отсъстващият

Той не е Създател. Той не е Баща. Той не е Учител. Той е повече от всичко това. В Него всичко сътворено и Несътворено е превъзмогнато и всяко понятие– погълнато. Там всичко е изчезнало. И Той Самият е Изчезнал. Неговото Изчезновение е Върховната Мистерия, която всички търсят.

Той е Абсолютно Сам

Той е Абсолютно Сам, Предвечно Сам, Завинаги Сам. Тук Той е толкова далече отвъд, че не може да бъде намерен, нито докоснат. Само Той може да докосва и ако някой бъде докоснат от Него, той ще изчезне в Него. Но това не е изчезването на смъртта, а най-великият Живот, познат на Древността.

„Аз съм всякога Сам в Себе Си“

Трябва да се постигне не Завръщане, а онова, което е било преди всяко Начало. Във Върховноскрития никога е нямало Излизане, затова няма и Завръщане, а само едно Върховно Изчезновение и Абсолютно Самовглъбение, което Той е изрекъл така: „Аз съм всякога Сам в Себе Си“.

Той не знае за съществуването им

До Него не достига ни полъх от световете. Той не просто не поглежда към световете, Той дори не знае за съществуването им– толкова Пълно е Неговото Самовглъбение.

Той докосва Своите Избрани

Неговото Самовглъбение е вечно и неизменно. То е Най-Древното Състояние на Прамистерията. Той всякога почива в Себе Си и никой не може да Го докосне. Той докосва Своите Избрани и ги води към Себе Си.

Най-Древният Покой

В Неговото Самовглъбение е Най-Древният Покой. Най-Древният Покой е Заключено Състояние и само Той може да докосне някого с него. Ако бъдеш докоснат, чрез този Покой ще станеш Абсолютно Неуязвим, но трябва да постигнеш Самовглъбение отвъд всички светове.

Вечното Не-откровение

Във Върховноскрития няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Той е Не-откровение. Той е Вечното Не-откровение.

Тотално Разтваряне

Той не може да бъде видян, не може да бъде помислен. Там няма Око, няма Ухо. Има единствено Тотално Разтваряне.

Абсолютната Нероденост

Абсолютната Нероденост е Неговата Същина. Там не постигаш себе си, постигаш само Него. Абсолютната Нероденост предшества Замисъла. Ти си същество на Замисъла, а отвъд Замисъла е само Той.

Нова Родина

На съществата на Замисъла ще бъде дарена Нова Родина, Абсолютна Родина. Който е вървял правилно в Пътя на Замисъла, рано или късно ще бъде докоснат от Този, Който е отвъд Замисъла. И той ще се отправи на най-великото Пътешествие– Пътешествие от Архи-Мига към Прадревността.

Той е Абсолютно Незрим

Всеки Образ и Подобие Го забулва. Той е Абсолютно Незрим. Той е Най-неуловимият. Недей да имаш никаква представа за Него, не Го ограничавай и Той ще ти се изявява.

Ще бъдеш преизпълнен с Него

Търсиш ли Го с очакване, ограничаваш Го. Ограничиш ли Го, изгубваш Го. Ако Го търсиш предано, но без очакване, ще бъдеш преизпълнен с Него, защото си Му дал Абсолютна Свобода в себе си.

Тайната на Правдъхновението

Тайната на Правдъхновението е в това, че то се отправя към Онзи, Който никога не може да бъде намерен, но съставлява Вечния Смисъл на всяко Търсене.

Твоята Цел е да не Го намериш

Във Великата Непознаваемост ще Го преоткриваш, без да Го намериш. Твоята Цел е да не Го намериш никога, за да бъде Той Вечно Възжеланият, Вечно Търсеният.

Вечно Неоткриване на Него

Той тече постоянно в теб недоловимо, скрито и потайно. Колкото по-безмълвен ставаш, толкова по-потаен става Той. Колкото повече се приближаваш до Него, толкова по-скрит става Той. Колкото по-навътре влизаш, толкова по-дълбок става Той. Колкото по-безграничен ставаш, толкова по-необятен става Той. Вечното Търсене е Вечно Преоткриване на себе си и Вечно Неоткриване на Него.

Вечно приближаване
без постижение

Постижението е изгубване на Безкрайността. Непостижението е вечно навлизане в Незнайността на Абсолюта, вечно приближаване към Него. Мистикът знае, че трябва да търси Непостижението, и намира Безкрайността на Абсолюта. Който търси постижението, сам себе си ограничава. Непостижението е Основен Принцип на Безкрайността. Който търси постижението, е вън от Безкрайността, вън от Истината.

Това създава всички възможности

Всякога Го следвай. Той е Вечно Неоткритият и това създава всички възможности, Безграничните възможности.

Отвъд всяко Откровение

Той е отвъд всяко Откровение. Никой не може да Го разбере, нито да Го възприеме, но може да се погълне в Него.

Предшества Древността

Във Върховното Прасъстояние Абсолютът е всякога Сам в Себе Си– извън времето, извън Вечността, извън Древността. Това Състояние предшества Древността, предшества Единството, предшества Замисъла.

Върховно Извисяване
над световете

Прасъстоянието на Абсолюта е Върховно Извисяване над световете– сътворени и Несътворени. Там Той е Абсолютно Сам и Единствен. Там Той е обърнат всякога към Себе Си и никога към световете. Там Той не произлиза от Себе Си, а се свръхвглъбява в Себе Си, в Своята Мистерия.

Най-висшата Преданост
към Абсолюта

Той е Пълен само в Себе Си. Когато е слязъл надолу, Абсолютът се е ограничил. Който търси Пълнотата Му, трябва да потърси Върховното Прасъстояние. Най-висшата Преданост към Абсолюта е Преданост към Неговото Върховно Самовглъбение.

Постоянно присъстваща Свръхреалност

Той е постоянно присъстваща Свръхреалност, Която обаче не може да бъде схваната. Въпреки това представлява Върховният Стремеж на съществата.

Всепоглъщане в Него

Има ли Път към Върховното Прасъстояние? Има. Всепоглъщане в Него. А то е да забравиш себе си, да забравиш световете и да преживееш Неговото Абсолютно Самовглъбение. Дори един такъв Миг да постигнеш, ти вече пътуваш към Него.

Върховното Освобождение

Той е Вечно Непребъдващ, Неуловим от времето и сътворението, Абсолютно Неограничен, Абсолютно Свободен. Неговото Прасъстояние е Върховното Освобождение от световете.

Скрил си се в Него

Неговото Самовглъбение е Непристъпно за световете и поради това Абсолютно Свободно. Тук си се скрил в Него и не можеш да бъдеш докоснат от нищо.

Мистериозното Съзнание

Най-Древният поглъща всичко сътворено и Несътворено и остава само Мистерията. Човек, за да оцелее там, трябва да има образувано Мистериозно Съзнание. Хилядите Усилия в Пътя ще образуват Мистериозното Съзнание в човека.

Присъствието Го забулва

Той е Мистериозна Изчезналост. Присъствието Го забулва, Неприсъствието Го открива.

Пълнотата на Мистерията

Когато Го потърсиш като Тишина, Той ще те изпълни с Присъствие. Когато Го потърсиш като Непознаваемост, Той ще те изпълни с Неведомост. Когато Го потърсиш като Неприсъствие, Той ще те изпълни със Себе Си. В Неприсъствието е Пълнотата на Мистерията.

Неизлъченото Състояние

Той е Вечното Неприсъствие. Не присъства, но е. Вечното Неприсъствие е Чистото Състояние на Абсолюта, Неизлъченото Състояние.

Да се отправи по Правилния начин

В най-дълбокия смисъл човек не може нито да Го търси, нито да Го намери; не може да прави усилия към Него, защото те предварително са Го изпуснали. Но има едно нещо, което човек може да направи– да се отправи към Него по Правилния начин, да отправи своето Изчезновение към Него. Само Изчезновението се домогва до Мистерията.

Това не е Път на придобиване

Ти живееш в Него, а не Той в теб. Ти трябва да изчезнеш в Него, а не Той в теб. Човешкото трябва да се стопи и да изчезне, за да остане само Той. Това не е Път на придобиване, а Път на изгубване. Изгубваш себе си, намираш Него.

Той самоизгрява в Себе Си

Той самобезмълвства в Себе Си, Той самоизгрява в Себе Си– не ти. Той е Единственият в теб. Не поставяй прегради пред Него. Пътят не е Път на търсене, а Път на отмахване преградите пред Него. Той знае как да осъществи Себе Си в теб.

Потуши всяко търсене

Той не е Глас, не е Същност; не е нещо, което може да бъде чуто и докоснато. Потуши всяко търсене в себе си, за да Го намериш. Превърни се в Абсолютно Нищо. Само Нищото Го намира.

Вратата, която не може
да се отвори

Докато съществуваш, нямаш Път към Него. Щом престанеш да съществуваш, ти си отворил Вратата към Него, за която Древните казват: „Отворената Врата, която никой не може да отвори“. Щом престанеш да съществуваш, ти си в Него без нужда от Врата и отваряне на Врата.

Великото Събитие

Великата Пустота е онова Място в човека, което е отвъд всичко случващо се. В това Място е Великото Събитие– Той.

Храни световете по Неведом начин

Той е Отсъстващият. Неговото Отсъствие дава възможност на всички да бъдат. Неговото Отсъствие храни световете по Неведом начин.

Празавърнал си се в Него

Той е Този, Който изпълва всичко със Скрит Живот, без Самият Той да е Живот. Във външния живот е човекът, в Скрития Живот е Единството с Него, а отвъд Живота Той е Сам– това е Разтворението в Него, Изчезновението в Него.

Тайнството на Живота

Научи се да превръщаш нещата от външния живот в Тайнство. Храната е Тайнство. Като приемаш Храната, приемаш Него. Превръщай всяко нещо в Тайнство, за да Го приемаш постоянно в себе си. Тайнството е Съединение с Единствения Възлюбен във всяко нещо.

Жизненият Еликсир

Той е Дълбокият Мир в тебе – Мир, който извира в Същността и изпълва цялото ти същество. Този Мир съдържа Есенция от Него Самия. Тази Есенция е тънка и всепроникваща. Тя храни всичко. Този Жизнен Еликсир е Сиянието– Сияние тихо като Зората.

Превъзхожда всяка възможност

Безкрайността е създадена за Вечните възможности, но Той е отвъд Безкрайността. Неговата Пълнота превъзхожда всяка възможност. Той е всякога Сам в Себе Си. Тук Той не наблюдава и никой не Го наблюдава. Тук Той е Преизпълнен със Себе Си.

Отвъд всяка Неограниченост

В Него няма нито Бездънност, нито Бездна. Бездната е създадена за Неограничените същества. Но Немислимият е отвъд всяка Неограниченост. Няма разбиране за Него, нито понятие, а само Велика Неизреченост.

Път към Неговата Непознаваемост

Мъдростта не Го познава. Премъдростта не Го изрича. Премъдростта не е познание за Него, а Път към Неговата Непознаваемост.

Никога няма да бъде разбран

Той е Неизследим. Той е Непознаваем. Той никога няма да бъде разбран. Има една привидна познаваемост, но Той си остава Непознаваем. Колкото повече навлизаш в Него, толкова по-непознаваем става. Всяка Нова Дълбина е все по-незнайна. Така изгубваш себе си, изгубваш познанието и придобиваш Него.

Единият и никой друг

При Пълното Сливане с Него изчезваш напълно. Тук се ражда Абсолютната Истина. Абсолютната Истина е Пълното Поглъщане в Него. Пълното Поглъщане е Осъществяване на Единия и никой друг в най-дълбокия Смисъл.

Призоваване на
Абсолютното Единство

Ти и Той сте Едно. Не сте двама, Един сте. Отвън са двама, отвътре е Един– така е в Дълбината, в Скритостта. Абсолютният Единствен трябва да се призовава, докато се случи в теб.

„Арот Рава Махатория“– „Аз съм Единственият“. (Извлечение от „Древни Откровения“– Първа Книга, стр. 17.)

Ти няма да принадлежиш
на световете

Пълното Поглъщане в Него е Поглъщане завинаги в Него. А това означава, че дори да живееш в световете, ти няма да принадлежиш на световете, а на Него.

Да изцелеят Душите

Когато станеш завинаги Негов, ти ще бъдеш Служител и Носител на Него в световете. Ще прокопаваш Пътища към Него, за да могат да изцелеят Душите и да се завърнат в Него.

Той е Тайна за Самия Себе Си

Той пътува от Бездна в Бездна и никога не намира Себе Си. Той е Неизмерим в Самия Себе Си. Той е Непознаваем в Самия Себе Си. Той пътува безкрайно в Себе Си и никога не открива Себе Си. Той е Тайна за Самия Себе Си. Той вечно се опознава, но никога не се познава. Колкото повече се търси, толкова по-скрит става за Себе Си.

Последната Бездна

Последната Бездна е Неговото Самовглъбение. Това е Абсолютното АЗ, Което никога не напуска Себе Си. То всякога живее в Своето Абсолютно Безмълвие, в Своята Абсолютна Пълнота отвъд всичко познаваемо и непознаваемо. То не се нуждае от Завръщане, защото никога не е напускало Себе Си. Това е Абсолютният Самовглъбен. Това е Върховната Пустота, Предвечната Пустота. Той е Абсолютно Недоловим, затова е наречен Пустота.

Тайната на Абсолютното Самовглъбение

Търси Предвечното, Което никога не е напускало Себе Си. То никога не е изричало Себе Си, никога не е търсило Себе Си– То единствено почива в Себе Си. Тайната на Абсолютното Самовглъбение е Абсолютният Покой. Това Абсолютно АЗ е такава Част от Абсолютното Съзнание, Която никога не се е спускала в Архи-Мига.

Превръща се в Прабезмълвие

Търси Го в Дълбинното Безмълвие– онова Безмълвие, което обхваща и обгръща всичко, но се простира отвъд всичко и се превръща в Прабезмълвие. Трябва да напуснеш всички сътворени и Несътворени светове. Прабезмълвието е Животът на Абсолютното Същество отвъд всички светове.

Никога не е било нарушавано

Той е Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Неговото Абсолютно Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде. Докосновението до него е Висш Дар.

Древен Път към Прасъстоянието

Има Древен Път към Прасъстоянието на Върховния, дарен от Самия Него. Има Древен Изказ, отронен от Самия Него. Има Древноватанско Утвърждение на Този, Който не е и никога няма да бъде; на Този, Който никога е нямал Излъчване и няма да има; на Този, Който е по-скрит от самата Скритост.

„Аар Хаварима Маротот Рааяра.“ В превод: „Аз съм Този, Който е никога. Аз съм Върховното Отсъствие. Аз съм Абсолютната Невъвлеченост.“

Неизследими Дълбини

Неговото Самовглъбение има Своите Незнайни Степени. То е Неизмеримо в Себе Си. В Най-Древното Си Състояние Той никога не е поглеждал към световете. В това Велико Непоглеждане има все по-дълбоко Потъване и Неизследими Дълбини.

Абсолютната Истина

Търс Абсолютната Истина. Той е отвъд всяка Истина, която се е проявила. Абсолютната Непроявеност, Абсолютната Скритост, Абсолютната Неведомост може да се нарече Абсолютна Истина.

Великата Прабездна

Великата Прабездна е Неговият Дом. Цялото Творение е като една прашинка пред Великата Прабездна.

Звукът на Прабездната

Пратишината е Звукът на Прабездната. Пратишината е Майка на всичко съществуващо и несъществуващо.

Най-Древната Музика

Пратишината в нас е Необятният Дом. Пратишината е Най-Древната Музика, Музика без звук, но по-наситена от всеки звук. Това, което е Музиката за Душата, това е Пратишината за Искрата, Неведомата част в човека– Наслаждение, Дом. Пратишината е Древният Дом на Искрата.

Тишината да не може да те спре

Той е Скритият в Тишината и Незнайният отвъд нея. За да стигнеш до Него, трябва да станеш толкова тънък и неуловим, че Тишината да не може да те спре.

Мястото на Великото Завръщане

Неговите Стъпки са безшумни, Неговият Говор е безгласен. Следвай Го в Абсолютно Безмълвие. Той е по-тих от Тишината. Напусни Тишината и влез в Него– Мястото на Великото Завръщане.

Дълбинно Отношение
към Прадревния

Благоговението е Дълбинно Отношение към Прадревния, към Пресвятия Скрит. Благоговението е Вътрешната страна на Светостта, Влизане в Храма. Благоговението означава, че си приет.

Позволение за Докосновение

Благоговението е Позволение за Докосновение. Ако Той ти е дарил Благоговение, Той ти е дал Позволение за Докосновение. Благоговението изтича от Него и завръща в Него. Благоговението съдържа в себе си най-дълбокото Утихване и Изчезновение от световете.

Трябва да седи
постоянно отворена

Благоговението е отворена Врата към Него. Тази Врата трябва да седи постоянно отворена.

Да не угасва
Пламъкът на Търсенето!

Отношението към Абсолюта е Древна Наука. Това е най-великата Област в Премъдростта. Отношението към Него се изработва с години и векове и пак остава нещо непостигнато. Важно е само едно: да не угасва Пламъкът на Търсенето!

В Пълнотата на Отношението

Той всякога присъства в Пълнотата на Отношението. Пълнотата на Отношението е Неговият Дом в нас.

Твоето Дерзание Го привлича

Дерзай да Го намериш. Твоето Дерзание Го привлича. Устреми се цялостно. Ти ще следваш Неговия Повик, а Той ще следва твоето Дерзание.

Извирай заедно с Него

Бъди Вдъхновен. Дай път на Древното Вдъхновение в себе си. Това Вдъхновение извира от Него. Извирай заедно с Него. Бъди Пълноводен заедно с Него. Отвори път на Неговото Пълноводие в себе си. Древната Устременост е Негова, следвай я.

Древният Път се е превърнал
в Пълноводие

Устремът е общ. Ще течеш заедно с Него към Високото Място. Това не е Път, това е Пълноводие– Устремено Пълноводие, Мощно Пълноводие. То знае своя Път. То извира от Него и се завръща в Него. Той тече към Себе Си, ние Го следваме. Следвай този Изблик. Древният Път се е превърнал в Пълноводие. Пълноводието се влива в Него.

Единственият, Който изгрява

Неговото Сияние е Ослепително. Той е Пълното Сияние, Цялото Сияние. Всеки Изгрев е Негов. Той е Единственият, Който изгрява.

Прасияйният Лик

Той е Махарава – Прасияйният Лик. Той изгрява в Самия Себе Си чрез Себе Си. От Неговото Сияние изгряват Нови светове и Вселени. Махарава– Праизгревът– съдържа всички възможности на световете в Себе Си. Когато Той отключи Себе Си, се раждат Нови Вселени.

Преярката Му Същина
изпълва всичко

Той е Най-Древното Слънце. Той Сам отключва Своето Сияние в съществата и световете. Преярката Му Същина изпълва всичко, но е Забулена, Скрита.

По тази нишка

Той е вложил Своя Най-Древен Лъч във всяко същество и по тази нишка може да бъде намерен.

За да се родят Достойните

В Прасияйния Лик са вложени всички възможности за Безкрайното Развитие, но са заключени. Защо? За да се родят Достойните, на които да бъде даден Ключът.

Ослепителната Древност
ни призовава

Ослепителният Древен държи Ключа на цялата Изява. Никой не може да се завърне в Него освен чрез Самия Него. Днес Неговата Ослепителна Древност ни призовава.

Той ще отключи нещо Ново
в Себе Си

Той е Скритосияйният в нас. Неговото Сияние никога не е било изгубвано, само е било скрито. От Скритостта Ново Сияние, Нова Древност ще изгреят. Той ще отключи нещо Ново в Себе Си.

Той съзерцава
Своята Незнайност в теб

Той опознава Себе Си чрез теб. Той наблюдава Себе Си в теб. Той съзерцава Своята Незнайност в теб. Ти наблюдаваш Него, а Той наблюдава теб. Красотата на Вечното Търсене е създадена, защото в това Търсене Той открива Себе Си.

Прасияен и Праскрит

Пътят е от Пълнотата на Изявата към Скритостта на Неизявата, от Древността към Прадревността, от Единството към Праединството. Той е Прасияен в Изявата и Праскрит в Неизявата. Той отключва Изявата и Той завръща в Неизявата.

Само Той може да навлезе
в Себе Си

Праединството – това е Той в Себе Си, в Своята Праскритост. Само Той може да навлезе в Себе Си. Търси Него– само Той може да те празавърне в Себе Си.

Той е Древното Дихание в теб

Той е Древното Дихание в теб. Чрез Диханието навлизаш в Неговата Древност. Чрез Изчезновението навлизаш в Неговата Прадревност.

Дръзване има само в Любовта

Може да дръзнеш да търсиш Върховноскрития, но трябва да знаеш, че Дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. А Любовта по Същина е Дълбокосмирена, Благолюбива и Вдъхновенотърсеща. Само Любовта има Път към Него и само тя умее да Го съхранява Прасъкровено.

Ще Го намериш

Той изпълва цялото ти вътрешно пространство. Ако изчезнеш напълно, ще Го намериш.

Търсенето трябва да има Устой

Пребъдвай в Океана на Неговия Покой. Неговият Покой е Нерушим и Недокоснат. Първо трябва да се вкорениш в този Покой, да го направиш свой Постоянен Дом. Търсенето трябва да е вкоренено в Покоя. Търсенето трябва да има Устой.

Мистериовглъбението
е Безпределно

В Покоя има все по-дълбоки степени, търси ги. По-дълбокият Покой е по-дълбоко Единение с Него. Най-Древният Покой е Праединение с Него. Но и там има Неизследими Прадълбини с все по-дълбинен Покой. Това се изрича като Мистериовглъбение, а то е Безпределно.

Само ако го задълбочаваш

Постоянно задълбочавай Покоя в себе си. Едно нещо го съхраняваш само ако го задълбочаваш.

Единството надвишава Пътя

В Дълбините Пътят се превръща в Единение. В Единството приключват всички Пътища. Единството е, което надвишава Пътя. То не е пътуване, а Живот– и то какъв Живот!

Превърни се в Неведомост

Той е Целта. Той е твоята Неведомост. Превърни се в Неведомост. Не я търси, превърни се в Нея. Търсенето е заобикаляне на Целта. Целта не се нуждае от Търсене– ти си в Нея. Необходимо е само Осъзнаване– последното дело на Любовта. В Осъзнаването изгрява Праединението.

Погледът и Хоризонтът се сливат

В Праединението Го възприемаш без нужда от Глас. В Праединението с Него Ухото и Гласът се сливат в Едно, Погледът и Хоризонтът се сливат в Едно. Погледът винаги възприема Хоризонта като нещо отдалечено, а това не е така. В Него всичко се е сляло в Едно, всичко е намерено, всичко се е завърнало в своя Център.

Праединението не се търси

Ти и Той сте Едно. Това е всичко, което трябва да се знае. Праединението не е нещо, което се търси– то е. Търсенето е движение, Праединението е Неподвижност.

Ще намериш по начина,
по който търсиш

Ще намериш нещата по начина, по който ги търсиш. Ако Го търсиш вън от себе си, Той ще бъде вън. Ако Го търсиш вътре в себе си, Той ще бъде вътре– като най-чистия Вътрешен Хоризонт, с който си се слял.

„Аз съм Той и Той е аз“

Има Древно Утвърждение на Праединството: „Аз съм Той и Той е аз“. Вярвай дълбоко в това и то ще ти се изяви. Пропий се с Него. Бъди Него. Постоянно утвърждавай Праединството, докато то се случи.

Виж Го във всичките Му аспекти

„Аз съм Той и Той е аз“– виж това „Той“ във всичките Му аспекти. Той е Пътят, Той е Дълбината, Той е Прадълбината. И пак Той е най-близкият ти. Той в теб е Истинското Намерение, Истинското Движение. Той е Завръщането. Той е Неподвижността. Той е Абсолютното Самовглъбение. Търси Него чрез Него, а не чрез себе си.

Ключът, който търсиш

Предания Пътят го е приел. Пътят се движи сам в себе си. Следвай неговото Движение. „Аз съм Той и Той е аз“– това Единствено Същество се движи по Пътя. За това Обединено Единствено Същество няма никаква преграда. При Обединението ти с това Същество се ражда онзи Устрем, който не може да бъде възпрян. Това Обединение е Ключът, който търсиш.

Изгрява чрез твоето Осъзнаване

Той изгрява в Самия Себе Си чрез теб. Той изгрява чрез твоето Осъзнаване. Това Осъзнаване се подхранва чрез постоянно насочване на Вниманието към Него. Вниманието ти към Него е Лъч, насочен към Скритостта Му. Този Лъч е Пътят на Обединението с Него.

Доколкото Го търсиш

Доколкото Го търсиш, дотолкова ще ти се открие. Той те е повикал. Но и в теб трябва да има Устрем– Непресекващ Устрем, Дръзновен Устрем, Всепоглъщащ Устрем.

Направи Изтръгновение

Търси Го. И не просто Го търси, но направи Изтръгновение, изтръгни Го– това значи да Го потърсиш с всичките си сили, за да Го намериш.

Жажда за Него

Всъщност няма нужда от Път към Него, има нужда от Жажда за Него. Само най-дълбоката Жажда Го придобива.

Ако искаш да видиш
Истината за Него

Когато слиза надолу, Той е Присъствие. Високо в Себе Си Той е Неприсъствие. Ако искаш да видиш Истината за Него, трябва да се качиш високо горе в Неговото Неприсъствие. Влезеш ли там, то е Пресвещеното Място, Неговият Храм– Място на Безкрайно Благоговение.

Храмът над всички Храмове

Бездната на Неизявата е Абсолютният Храм. Там ти не си просто в Неговия Храм, ти си в Него Самия и единственото възможно е Безкрайното Благоговение. Храмът над всички Храмове е Самият Той.

Прабезмълвието е
Неговата Атмосфера

Прабезмълвието – това е Мястото, което никога не е съществувало и никога няма да съществува. Прабезмълвието е Неговата Атмосфера. Пълнотата на това Несъществувание надминава Красотата на живота.

Абсолютната Реалност

Прабезмълвието е Абсолютната Реалност. Безмълвието може да почне да мълви и да спре. Прабезмълвието никога не проговаря. То е Абсолютно Неизменящо се. В своя живот, в своя говор и в своето Безмълвие човек трябва да държи връзка с Абсолютно Неизменящото се. Това значи да имаш Корен. Прабезмълвието е Коренът на човека.

Праочакването е
Всепоглъщане в Него

Всепоглъщай се в Него. Всепоглъщай се с Прабезмълвие, с Праочакване. Праочаквай Го все по-дълбоко и все по-дълбоко. Праочакването е Всепоглъщане в Него– Потъване, Изчезване, Всепоглъщане.

Праочаквали са Го
с милиарди години

От хиляди години Най-Древният праочаква човека в Себе Си, в Своята най-голяма Дълбина– Прадълбината, но и човек трябва да Го праочаква в себе си. Праочакването е Абсолютното Утихване, Абсолютното Изчезновение. Само в него може да се случи Той. Старците са Го праочаквали с милиарди години, затова Той им е подарил Себе Си.

Не искаш, а въздаваш

В Праочакването не искаш, а въздаваш. Въздаваш най-древната Любов, най-дълбокото Безмълвие, най-голямата Изчезналост– Въздаяние от Дълбините на човека. Въздаваш Постоянно Дълбинно Вглъбяване в Него. Праочакването е Дарът на човека към Него.