ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБИНИТЕ

Защо е създаден светът?

Светът е създаден, за да може Несътвореното да види Красотата на сътвореното, а сътвореното да види Дълбината на Несътвореното.

Музиката на Небитието

Тишината е Музиката на Небитието. Мистикът затова е Мистик, защото долавя в Тишината Скритата Музика, Скрития Живот.

Търсач на Не-постижения

Мистикът расте в особена атмосфера– атмосфера на Неуловимост. Той е Търсач на Не-постижения. Търсач на Не-постижения е този, който търси Незнайното, Неуловимото, Непостижимото. Той не го търси, за да го познае, а за да не го познае– да се задълбочава в неговата Тайна, да се разширява в неговата Безграничност. Неуловимо Тънкото дарява Скрития Живот, без да бъде познато.

Потайният Живот на Несъществуванието

Потайният Живот на Несъществуванието е Живот, който не диша, но живее; не се движи, но е навсякъде; не воюва, но побеждава; не се домогва, но притежава.

Бъди Потайно Отвъден

В диханието се обединявай с Не-диханието. В съществуванието се обединявай с Несъществуванието. Бъди Потайно Отвъден.

„Не съществувам, но съм“

Пълното Изчезване на себе си е Истинското Осъществяване на себе си. Това е изречено от Древните така: „Не съществувам, но съм“.

Пълнотата на себе си

Пълнотата на себе си не е в съществуванието, не е в излизането навън, а в Потъването навътре. В това Потъване умът напразно търси да намери нещо, но не намира. Затова изостави ума и пътувай с Духа си навътре. Духът е Чиста Несътвореност, Чисто Отсъствие.

Човек е самодостатъчен в себе си

Пълнотата не се нуждае от нищо, за да бъде Пълнота. Тя е самосъществуваща, независеща от нищо, всякога цялостна в себе си. Тя е Пълнота сама по себе си, а не поради някаква причина. Пълнотата е самодостатъчна. Човек е самодостатъчен в себе си.

Красив Покой без нужди

Само умът търси причини. Духът е Не-причина в себе си. Не търси, не създава, но е. Духът е Безусловен, без условия. Духът е естествено пребиваващ в себе си. Той е като Красив Покой без нужди. Нуждите са дело на ума, Покоят е дело на Духа.

Неподвижен Всеобхватен Център

Духът при всички условия е в Пълнота, умът при всички условия е в нужда. Дори да се задоволи за малко, след това пак е в нужда. Умът все пътува нанякъде, Духът е в Неподвижност. Той е Неподвижен Всеобхватен Център в себе си– затова всичко му принадлежи.

Умът търси, Духът живее

Умът, колкото повече търси, толкова повече изпуска. А Духът, колкото повече не търси, толкова повече е намерил. Умът търси, Духът живее.

Пребивавай всякога в Лекота

Бремето е от съществуванието, Лекотата е от Несъществуванието. Пребивавай всякога в Лекота. Лекотата е Дух Неземен.

Бъди Неуловим

Бъди Свободен. Свободен означава Незнаен за себе си. Ако си знаен за себе си, ти си ограничен, уловен от сътвореното. Бъди Неуловим. Преодолей сътвореното чрез Незнайното в себе си, а от Незнайното пътувай към Непознаваемото, което никой никога не може да ограничи.

Бъди Непознаваемост за себе си

Бъди онова, което не е изречено. Бъди онова, което не е помислено. Бъди Непознаваемост за себе си.

В Бездната на Безмълвието

Всичко познаваемо трябва да се погълне в Бездната на Безмълвието и да остане само Непознаваемото.

Пълнотата на Скрития Живот

В Безмълвието е Пълнотата на Скрития Живот. Недоловимото дарява на Безмълвието своята Пълнота. Безмълвието е Осъществяване на Скритостта в човека. Чрез Безмълвието човек се съединява със своята Дълбочина, със своята Скритост.

Трябва да угасне всичко човешко

Човекът мълчи, Духът безмълвства. Мълчанието е празнота, Безмълвието е Пълнота. Трябва да угасне всичко човешко, за да бъде доловена Пълнотата на Духа.

Владеене чрез Безмълвие

Безмълвието е Господство. В Безмълвието ставаш Наблюдател на себе си. Който е станал Наблюдател на себе си, е овладял себе си. Това е Владеене чрез Безмълвие.

Твоята най-дълбока част

Древният Покой е твоята най-дълбока част. Ако го нямаше това Място в теб, ти нямаше да оцелееш. Всичко съществува въз основа на Несъществуващото, на Непроявеното. Непроявата е твоят Корен, твоята Основа.

Не изисква усилие

Нищото е Древният Покой, който всички търсят. Нищото не изисква никакво усилие, защото е най-близкото, най-присъщото, най-естественото. То е постоянно присъстващо и носи в себе си Великата Лекота.

Като пясък между пръстите ти

Човешкото трябва да изтече като пясък между пръстите ти и в ръката ти да остане само Нищото, Естеството.

Най-великото се съдържа
в най-простото

Най-простото и най-естественото нещо е Нищото. Чрез Нищото човек влиза пряко във Великото Единство, Единството с Абсолюта. Най-великото се съдържа в най-простото.

Така се ражда нереалността

Човек в действителност е Нищо, но понеже не разбира себе си, постоянно се стреми да запълни това Нищо с нещо и така се ражда нереалността. Ако човек дълбоко разбере себе си и се остави да бъде това, което е, т.е. Нищо, той ще намери Пълнотата.

Абсолютното Нищо не се търси

Абсолютното Нищо не се търси и не се постига. То е Изначално дадено. До него няма никакъв път. То е всякога тук.

Не можеш да го покориш

Абсолютното Нищо е най-силното– не можеш да го постигнеш, не можеш да го покориш, но можеш да се оставиш да бъдеш обзет.

Най-Древната Обител

Абсолютното Нищо е Обител, Най-
Древната Обител. Тя е Обител без обитатели, защото там всичко изчезва.

Изгубеният Ключ

Незнайното, Непознаваемото, Неведомото, Неизреченото– всички те влизат в Нищото, но Нищото е Най-високата Част, защото то поглъща всички понятия: и видими, и невидими. В Нищото е Издревната Пълнота. Това е Изгубеният Ключ, който всички хора търсят. След като са изгубили това Място, хората и съществата са станали търсещи.

Път към Изгубения Ключ

Днес се дава Път към Изгубения Ключ, за да могат искрено търсещите да се завърнат: „Анара Хайра“. Това е изречено от самия Върховноскрит Език на Истината, Език дори преди Ватанския: „Анара Хайра“– „Аз съм Нищото“.

Абсолютният Покой

Всичко, което трябва да бъде търсено и намерено, е тук. Абсолютният Покой е подобен на Абсолютната Изчезналост. Той е пряко обединение с всичко търсено. Абсолютният Покой е среща с всички Скрити Незнайности. Абсолютният Покой е Всеобхватност. Той е Великата Непознаваемост в самата себе си.

Да не могат да те увлекат

Стой на дистанция от света. Стой в Скритостта, в Неприсъствеността. Нещата от света да не могат да те увлекат, да не могат да те заловят.

Целта на външния свят

Целта на външния свят не е да бъде уреден, а да бъде напуснат. Как става напускането? Чрез Потъване в своята Древност.

Безкрайност и Безвремие

Търси Скритата Вселена, която е отвъд Вселената. Нейното Име е Безкрайност. Търси Мига отвъд мига. Неговото Име е Безвремие. Там е Небитието на Духа. Там е Царството на Лекотата.

Прасъстоянието отвъд Архи-Мига

Мигът на Духа, или Безвремието на Духа, е част от Архи-Мига, или Безвремието на Абсолюта. Безвремието на Абсолюта е предшествано от Най-Древното Не-Време, което е Прасъстоянието на Върховния Скрит Абсолют. Велико Умение е поне за малко да прекратяваш себе си и световете и да се завръщаш в Най-Древния Покой, в който е потопен Върховният Скрит, за да се уподобляваш на Него.

Остава само ТОЙ

Твоето „аз“ не може да ти попречи– то се мярва и изчезва със сътворението. Твоето Висше „Аз“ не може да ти попречи– то просиява в Архи-Мига и угасва с него. Когато всички „Азове“ изчезнат, остава само ТОЙ, Върховният Скрит, в Своя Покой– Покой, какъвто световете не познават.

Прадревният Покой

Световете преминават, съществата преминават, но Прадревният Покой не преминава. Той е Всякога. Но този Покой е Заключено Състояние. Той струи само в Полето на Абсолютното Изчезновение.

Той е Отговорът
на всички въпроси

Най-Древният Покой не се нуждае от отговори, защото в него няма въпроси. Най-Древният Покой е сам по себе си Разрешението на всички въпроси. Той е Отговорът на всички въпроси.

Никога нищо не е търсил

Най-Древният Покой е преди началото. Трябва да изгубиш и края, и началото, за да влезеш в Безначалното, Нероденото. Трябва да се вкорениш в Не-Замисъла. Най-Древният Покой никога нищо не е търсил, защото всичко е в него.

Състоянието на Не-Замисъла

Не-Замисълът е Състояние без Помисъл. В Не-Замисъла няма Търсене, няма Цел. В Него никога нищо не е било изгубвано, затова няма нужда от намиране. Това е Извечната Пълнота, Която никога не е била нарушавана, затова няма нужда да възстановява Себе Си. Тя е. Тя е Постоянната Вечна Праоснова на всичко. Тя се постига без постигане, защото е. Тя е без Път, без Търсене, без Цел. Тя е.

Древност и Неведомост

Древността в човека се определя от Безмълвието му. Неведомостта в човека се определя от Изчезновението му.

Обхванат от своята Неведомост

Неведомост е онова, което ще остане завинаги скрито. В Сърцевината си всяко същество е Неведомост. Мистик е онзи, който е обхванат от своята Неведомост.

Безначалният Човек

Неведомостта не е свят, който не съществува, а който никога не е съществувал и няма да съществува. Светът, който не съществува, това е срединният свят– в него всичко може да се появи и да изчезне. В Неведомостта нищо не може да се появи, нито да изчезне. В Неведомостта си човек не се ражда и не умира, той е без начало и без край. Това е Безначалният Човек, Непреходният Човек. Неведомостта е единственият Безусловен Свят.

Най-чистият Вътрешен Хоризонт

Търси най-чистия Вътрешен Хоризонт– там, където абсолютно нищо не прониква от външността. Неведомостта е най-чистият Вътрешен Хоризонт.

Единствената Истина

Тишината в човека трябва да прерасне в Неведомост. Неведомостта поглъща всичко сътворено и Несътворено. В Неведомостта няма никаква мярка, никакъв път, никакво разбиране, никакво присъствие. Неведомостта е Постижението на Единствената Реалност, която не е Реалност, а Абсолютно Несъществувание. Това е Единствената Истина, а всичко друго е слизане на Истината, сенки на Истината.

Живот в Неизречимото

Пълната Разтвореност е Единствената Истина. Ни мисъл, ни съществувание, ни цел. Пълно Отсъствие, което е Живот в Неизречимото. Това е Красотата на Великото Завръщане.

Древната Зора

В Древността има Тайни Скрити и Прескрити. Една от тях е Древната Зора. Тази Зора представлява Заключената Ослепителна Светлина, която съществата не могат да възприемат, поради което тя се явява като Мрак. Има ли Път към нея? Има: хиляди и милиони години Служене на Истината.

Най-дълбокото е Дар

Най-дълбокото не подлежи на намиране, то е Дар. Най-дълбокото само` избира дали да дойде и кога да дойде.

Не могат да бъдат постигнати

Не се мъчи да постигнеш Древните неща, защото те не могат да бъдат постигнати. Към тях има само Чисто Дерзание без примеси на човешки желания и очаквания. Към тях има само Чисто Стремление без търсене на постижения. И понеже не си се стремил да постигнеш, Древността ще ти дари нещо от себе си.

Непривързано, неочакващо, освободено

Пътят към Древността се нуждае от голямо Дерзание, но непривързано, неочакващо, освободено. Прав всички Усилия, но не очаквай нищо. Постижението на Древността не зависи от човека. То се дарява, но на кого? На Правилното Търсене.

Белегът на Правилното Търсене

Белегът на Правилното Търсене е Лекотата. Докато имаш Лекота, ти си търсил Правилно. Но опиташ ли се да заловиш Древността, ти я изгубваш, а заедно с нея и Лекотата.

Радост от самите Усилия

Това, че са позволени Усилия и Търсене на Древността, е голям Дар. И който го осъзнава, има една Чиста Радост от самите Усилия, от самото Дерзание. Пътят на този човек е Благословен.

Древността е отключена

Голямото Дерзание се нуждае от нещо много важно– Дълбоко Смирение. Дълбокото Смирение самосъздава естествен Път към Древността, защото то е едно Утихване, Прибиране навътре към своя Център, Самоизчезване. В това Самоизчезване Древността е отключена.

Съблюдаване на
Скритите Принципи

В Пътя към Древността има едно много важно Условие: Осъзнато Съблюдаване на Скритите Принципи, т.е. Съблюдаване на Правилността. Първата Правилност е Любовта. Трябва да те ръководи Любовта към Древното, а не търсенето на постижение. Любовта сама по себе си е вече Постижение.

Свободен Дар на твоята Душа

Там, където има Усилия, има и Път. Но Усилието трябва да бъде Неочакващо, Търсенето– Непривързано, а Любовта– Неизискваща, Незадължаваща. Любовта трябва да бъде Свободен Дар на твоята Душа. В това е Красотата на Търсенето.

Търсене без търсене

Към Древния може да има Любов без търсене, Внимание без търсене, Съсредоточаване без търсене. Това е Търсене без търсене. Не-търсенето притежава едно особено качество– то открива.

Свещено Пристъпване
в Дълбините

Дълбините са отворени за онзи, който пристъпва Свещено. Безмълвието е Свещено Пристъпване в Дълбините. Безмълвието също не е изискващо или очакващо. Можеш да придобиеш само онова, което си оставил напълно свободно.

Ако Го оставиш напълно Свободен

Ти не можеш да Го придобиеш. Той придобива Себе Си, ако Го оставиш напълно Свободен.

Прадревното Безмълвие

Прадревното Безмълвие е Абсолютен Свят. В него всеки звук е светотатство. Това Безмълвие не говори. Неговата Пълнота сама по себе си е Говор. То говори без Глас, без Шепот. В него живеят Неродените.

Всички неща имат един Корен

Абсолютната Непознаваемост е най-могъщата. Тя обхваща всичко в себе си. И човекът е Бездна без дъно, Безкрайност без предел, Непознаваем в самия себе си. Всички неща имат един Корен– Абсолютната Непознаваемост. Всеки е Бездна в самия себе си, но толкова се е ограничил, че не може да го схване.

Отваряш Вратата на Древния
в себе си

Трябва да знаеш как да възприемаш себе си– като Безкрайност и Бездънност. При Правилното възприемане на себе си отваряш Вратата на Древния в себе си.

Във Великата Бездна е Свободата

Какво е Свободата? Свобода е да излезеш вън от затворената стая на съзнанието си и да влезеш в Бездната. В Бездната няма пропадане, защото няма тегло, а има само Дълбини. Всеки живее в тази Дълбина на Бездната, която съответства на съзнанието му. Във Великата Бездна е Свободата.

Тайносъзнанието в човека

Тайносъзнанието в човека се изрича като Изчезналост. За Изчезналия Бездната е отворена, отключена. Свободата принадлежи на Бездната. Световете, това са заключените съзнания, отделените от Истината. Бездната не е пропаст, а Свобода – Единство с Неизмеримото, Великото Всесъзнание.

Обетованата Земя

Изчезналото Съзнание е Обетованото Съзнание. Обетованото Съзнание е Обетованата Земя. Обетована значи Обитавана от Великия.

Велика и Вечна Непознаваемост

Прамистерията, насочена към Самата Себе Си, живее в Своята Велика и Вечна Непознаваемост. Нейната Пълнота не се нуждае от познаване на Себе Си. Направи тази Непознаваемост свой Дом– Дом на Пълнотата.

Пътуване към Прасъвършенството

Прасъвършенството тъне във Велика Непознаваемост. Когато Прасъвършенството се ограничи, се превръща в Съвършенство. Когато Съвършенството се ограничи, се превръща в качества. Качествата са сътвореност. Напусни качествата и пътувай към Съвършенството и Прасъвършенството.

Другото Име на Съвършенството

За да напуснеш сътворението по правилния начин, развий Добрите качества. Те са едно необходимо стъпало, но не оставай само до тях, а пътувай навътре към Съвършенството. То притежава такава Правилност, такава Истинност, че не се нуждае от качества. То е Правилно само` по себе си без нужда от качества. Другото Име на Съвършенството е Истината.

Предшества Истината

Прасъвършенството е Мястото, от което произтича Истината. То не се нуждае от Истинност, а само от Себе Си. Това, което предшества Истината, е повече от всяка Истина.

Състоянието на Прамистерията

Прамистерията е всякога насочена навътре в Себе Си, всепогълната в Самата Себе Си. Това Състояние на Прамистерията е Състоянието на Истинския Мистик. Той е докоснат и дарен. Това е неговият Дар– Неизразимото Състояние.

Преживяване на Него

Що е това Неизразимо Състояние? Това е ТОЙ САМИЯТ– Сгъстеност на Него, Насищане с Него, Преживяване на Него, Докосване до Абсолютната Достатъчност, Преизпълненост отвъд всяка представа и реч. Ние можем да се стремим, но само Той може да ни докосва.

Махарава – Прапламъкът

Махарава – Прапламъкът– е Ослепителното Лице на Древността. В Махарава могат да живеят само Двадесет и четирите Старци и никой друг. Но всеки носи частица от Махарава в себе си– Искрата.

Пали Искрата в човека

Искрата е Древното Слънце в човека. Днес Божията Ръка се е приближила и пали това Слънце в човека. Днес Бог пали Себе Си в човека, за да го завърне завинаги в Себе Си.

Най-Древният Огън

Прасиянието е Най-Древният Огън. Този Огън трябва да се разгори във всеки. Древният е този Огън в тебе. Той гори потайно във всяко същество и движи всичко. Той е Огънят на хилядите Слънца. В Ослепителния Огън на Махарава живее Древният Незнаен и призовава всичко към Себе Си.

Ще погълне всичко сътворено

Махарава пресътворява. Когато Праогънят се разгори, ще погълне всичко сътворено. Този Огън е най-древната Защита. В него изгаря всяка нечистота. Той поглъща всичко и завръща всичко в себе си.

Ще се срещне с Мрака

Този, който върви към Дълбините на Бездната, той ще се срещне с Мрака. Как ще победиш Мрака? Превърни себе си в Слънце. Мракът ти дарява себе си, за да изгрееш в Зората на Древния.

Ти си Огън от Неговия Огън

Ти си Огън от Неговия Огън. Огънят е облеклото на Истината, а Душата на Истината е Самият Древен. Той гори в Дълбините на всичко и осиява Сам Себе Си. Потърси Го много дълбоко в себе си, за да изгрее Той в теб.

Трупай Лъч след Лъч

Слънцето в човека не изгрява изведнъж. Трупай Усилие след Усилие, Призоваване след Призоваване, Лъч след Лъч, докато Той ти подари Пълнотата на Древния Изгрев– Изгревът, който никога не залязва.

Частица от Великото Всемогъщие

Човекът, който е Едно с Бога, е по-силен от всички изпитания и трудности. Разпали Искрата в себе си, тя носи частица от Великото Всемогъщие.

Тръгни незабавно на Път

Дълбините са непроницаеми. Те се откриват на този, когото изберат и както изберат. Вратата към тях не е затворена, но трябва да си повикан, за да минеш през нея. Чуеш ли Повика, тръгни незабавно на Път. Пътят те е призовал.

Духът на Търсача

Разбулвай Скритото. Прониквай в Дълбинното. Следвай Неуловимото. Търси най-тънката Неуловимост в себе си. Пробивай си Път навътре. В това е Духът на Търсача.

Кое е онова най-важно нещо?

Кое е онова най-важно нещо, което Прадревният иска да види в едно същество, за да го избере за Себе Си, за Своята Мистерия? Особено Търсене на Дълбокото. Особено Насочване към Незнайността. Особена Любов към Скритостта. Особено Жадуване. Готовност за Самоотречение.

Сърцето на Мрака

Пътувай все по-навътре и все по-навътре. Така ще достигнеш до Сърцето на Мрака. Само в Мрака ще изгрееш по Нов начин. Мракът дарява Изгрева, който е без залез.

Древната Тъма

Следвай Пътя към Древната Тъма. В Древната Тъма са забулени Древни Тайни. Трябва да навлезеш в тях, за да ги познаеш отвътре. Воалът трябва да бъде отмахнат.

За да можеш да заслужиш

Търс Древната Забуленост. Когато е забулена, е тъмна. Когато се разбули, е преярка. Трябва да проникнеш в Сърцевината . Трябва да заслужиш нейната преярка Същина. Ще се яви Мракът на Изпитанието, за да можеш да заслужиш.

Може да избере своята Древност

Душата е Вечна, Духът е Безкраен, Искрата е Древна, човекът е млад. Но човек може да избере своята Древност.

Прокопавай си Път

Търси Духа на Древността. Потъвай в Древното Безмълвие. Потъвай в Древния Покой. Прокопавай си Път към тях. Това се постига с Упражнения, с Усилие на Волята– Разумно Усилие. Не всякога ще успяваш, но продължавай напред. Неуспехите са тайни успехи. Дерзанието всякога побеждава.

Пътят не се състои от Постижения

Усилията отпечатват невидимо Вярност към Пътя. С всяко успешно и неуспешно Усилие ти незнайно за себе си извървяваш още една крачка от Пътя. Пътят не се състои от Постижения, а от Усилия. Постижението се дава накрая, то е краят на Пътя, но ти трябва да си го извървял със своите Усилия.

СКРИТИЯТ УЧИТЕЛ

Приветствай Призива
от Дълбините!

Всеки ученик се нуждае от Път и всеки Път се нуждае от Учител. Учителят Сам призовава Своите ученици. Това е Призив от Дълбините. Приветствай Призива от Дълбините и тръгни на Вечен Път към своя Учител!

Сливане със Съкровената Воля
на Учителя

Сливането със Съкровената Воля на Учителя става в Безмълвието, в Свещеното Пространство на Учителя. Когато любиш Съкровено своя Учител, ти навлизаш в Неговото Свещено Пространство. Съкровено– това е с Потайната Незнайна Святост, скрита от Бога в Душата.

Докосване до Душата на Учителя

Светостта на Душата, това са Древните Лъчи на Душата. Без Светостта човек никога не може да освети истински Бога и Учителя в себе си. Да освети, това е нещо повече от Светлина. То е Докосване до Душата на Бога и до Душата на Учителя. Тези Древни Лъчи, идващи от човешката Душа, са Осияване, Влизане в Храма.

Най-Древният Храм

Първите Зари на Живота са излезли от Най-Древния Храм: Храма на Абсолюта, Храма на Най-Древния Баща– Бащата на световете. Първата Усмивка се е зародила, когато съществата са видели своя Баща. От тази Усмивка е произлязло Сиянието, което и до днес поддържа Древността.

Когато са изгубили Усмивката

Когато някои от съществата са изгубили Усмивката към своя Баща, те са паднали в света. И сега само Усмивката към своя Баща ще ги възкреси. А тя означава така да възлюбиш Бога, че да засияеш.

Съграждане на Храма

Не можеш да живееш в Учителя, ако не съградиш в себе си Храм за Него. Думите Осияване, Освещаване са Думи на Храма. Без Храма не можеш да привлечеш Бога и Учителя да заживее в тебе. Осветеният Храм, това е Любовта.

Храмът на ученика

Храмът на ученика, това е неговият Баща и неговият Учител. Благоговейното Чувство отваря Вратата на Храма.

Съкровенолюбие и Благоговение

Съкровенолюбието е Отношение към Душата на своя Учител. Чрез Съкровенолюбието общуваш с Душата на своя Учител. А Благоговението е Отношение към Незнайното в Учителя. Благоговееш пред Неговата Скритост, пред Неговата Неведомост и Вечна Непознаваемост.

Тиха Прослава на Любовта

Отправяй към Учителя най-съкровеното си Чувство. Той откликва дълбоко само на Святата Любов, на Съкровеното. Съкровеното е Тиха Прослава на Любовта.

Общение с Неизразимото

Съкровеното е Общение с Неизразимото в Учителя. В Съкровеното ще се срещнеш с Учителя и ще продължиш навътре. Съкровеното е отправна точка навътре. Чрез Съкровеното Утихването се превръща в Дълбина. Съкровеното отваря Вратата на Скритостта.

Долавя Съкровения Шепот

Само Съкровеното долавя Шепота на Учителя. Слушай със Сърцето си. Превърни Сърцето си в Ухо и ще долавяш всякога Учителя. Дълбините са отворени за Съкровената Любов.

Мистериозна Същност

Любовта е Мистериозна Същност. Любовта е Мистериозно Сливане отвътре. Когато потърсиш своя Учител с цялата си Душа, ще Го намериш. Няма друг Закон, чрез който да се слееш с Душата на своя Учител, освен Любовта.

Не Го призовавай с думи

Потърси Го с Любовта си и ще Го откриеш. Не Го призовавай с думи. Призови Го с Любов!

Ни време, ни миг

Огънят на Любовта е Реално Съединяване с Учителя отвътре. За това не е нужно ни време, ни миг– толкова близо е Той до теб.

Усмивката е общение с Него

Всякога имай Усмивка за своя Учител– вътрешна Усмивка, вътрешна Отвореност на Душата, вътрешна Възприемчивост. Усмивката е общение с Него. Усмивката на Душата– това е Радостта за своя Учител.

Душата, Духът и Искрата

Радостта е Възприемчивост на Душата. Безмълвието е Възприемчивост на Духа. Прабезмълвието е Възприемчивост на Искрата.

Дар от Душата за своя Учител

Има една Радост за Учителя, при която Душата докосва своя Учител, а Той отдавна чака това Докосновение. Има нещо, което е Дар от Душата за своя Учител. Той отдавна чака този Дар.

Нещо повече от Служене

Има в Пътя нещо повече от Служене на своя Учител и то е Любовта към своя Учител. И Той чака с Трепет този Дар. И Той трепти за ученика, както и ученикът трепти за своя Учител. Той чака ученикът да се разцъфти в Неговата Любов.

Благонасищане с Него

Любовта на Учителя е Лъчиста Потайност, която храни отвътре. То е Благонасищане с Него.

Сияе в Дълбините му

Учителят е Мистериозното Слънце в ученика. Той сияе в Дълбините му. Неговата Скрита Светлина осветява Пътя на ученика и го води напред.

Таен е Неговият Говор

Той е Глас от Дълбините. Той е Древният Говор в теб и Таен е Неговият Говор. И пак Той е Тайнослушащият в теб. Той е Древното Ухо в теб. Не можеш да Го видиш, но можеш да Го доловиш. Древното Ухо е Дълбоката Тайна, която свързва Учителя с ученика. Слей се със своя Учител, за да придобиеш това Ухо.

Незнайният Път навътре

Учителят е Пътят – Незнайният Път навътре. Раздели се със старото и Го следвай по Незнайния Път. Той е всякога Нов. Пътят е Нов във всеки миг.

Постоянно преклонено Ухо

Пътят е всякога загърнат в Тайна и само Вътрешното Ухо на ученика долавя Напътствията за своя Път. Само постоянно преклоненото Ухо образува Връзка със своя Учител.

Живей в Тишина

Само най-дълбоката Тишина има Ухо за Гласа на Учителя. Живей в Тишина. Загърни целия си живот в Тишина.

Освободено от всички светове

Учителят е в Тишината, която създаваш в себе си. Не търси Гласа, а Тишината, защото само в Дълбоката Тишина Гласът Му е доловим. Ухото трябва да бъде освободено от всички светове и от всички желания. Ухото, което Го долавя, е Ухото на Освободения.

Вслушване с Любов

Вслушването в Учителя с Любов долавя онова, Неизказаното, и то все повече образува Истинското Ухо. И Учителят много дълго се е вслушвал в Душата на ученика. Дълго го е водил към Себе Си, дълго го е чакал в Себе Си.

Те стават като Една Душа

И когато ученикът отвърне на Любовта на своя Учител, те стават като Една Душа и Едно Сърце и Диханието на Учителя става Дихание на ученика. Това Побуждение на Любовта и в Учителя, и в ученика иде от много дълбоко Място– от Самия Древен Баща.

Непроизнесеното Учение

Много неща са казани и много неща ще бъдат казани. Много неща са премълчани и още повече неща ще бъдат премълчани. Много неща са станали явни и още повече неща ще останат скрити. Но има един Дълбинен Път към скритите неща и това е Непроизнесеното Учение. Всеки, който търси своето Дълбоко Развитие, трябва да се домогне до Непроизнесеното Учение на Великия Учител.

Предава се от Същност в Същност

Истинското Учение е Безмълвно. То се предава от Същност в Същност. Само Същността в ученика може да долови Същността в Учителя и само Безмълвието може да чуе Непроизнесеното Слово.

Потопи се в Тишината Му

Слушай Учителя с Цялата си Същност, а не само със Слуха си. Потопи се в Тишината Му, за да Го доловиш.

Изкуството на Мъдрослушащите

Учителят е Глас от Безкрая и възвръща в Безкрая. Превърни се не в Ухо, а във Велико Неприсъствие. Неприсъствието е Изкуството на Мъдрослушащите.

Присъства недоловимо, незнайно

Учителят присъства в живота на ученика недоловимо, незнайно. Пустотата Го долавя, търсенето Го изпуска. Той е Недоловим, но е всякога тук.

В Несътворената част на ученика

Твоето Неприсъствие може да се доближи до Неговото Неприсъствие. Учителят е доловим само в Несътворената част на ученика.

Тишината на овладения ум

Тишината на овладения ум е първата крачка към Него. Това е да преодолееш себе си чрез Тишина.

Живото Единение

Безмълвието е Същност, умът е шум. Докато умът ти пътува в неразбраните въпроси, ще изпуснеш Тихия Глас на Учителя. Живото Единение с Учителя е по-важно от всички неразбрани въпроси.

Абсолютната Истина

Внимавай животът ти да не премине в търсене и да изпуснеш Единството. Абсолютната Истина не се разкрива като знание, а като Единство.

Великият Учител

Уроците Му са ценни, но Той е Безценен. Помощта Му е ценна, но Любовта Му е Безценна. Той е Съкровището на световете.

Трепетът на Безкрая

Той е по-ценен от Знанието, което дарява. Неговото Докосновение е по-важно от Мъдростта, която Той оставя след Себе Си. Това Докосновение е Трепетът на Безкрая. Мнозина мислят, че търсят Мъдростта, но всъщност търсят този Миг на Единение.

Вечно Запечатана Тайна

Той е и Баща, и Учител, и Възлюбен на Душата. Той е най-близкият Приятел на Душата, но въпреки това остава Вечно Скрит, Вечен Секрет, Вечно Запечатана Тайна. Така Съкровеното Чувство към Него остава винаги Свято, Близостта с Него– съхранена, а Устремът към Него– вечно неугасващ.

Неговата Скритост
създава Вечния Път

Не търси явния Учител, защото ще изпуснеш Пътя си. Търси Скрития Учител, защото Той е, Който вечно ще те води към Себе Си. Неговата Скритост създава Вечния Път.

Бъди предан на
Неговата Незнайност

Той е Неуловим поради Тънкостта Си, Недоловим поради Същността Си, Неназовим поради Пустотата Си, Непознаваем поради Свободата Си. Той е Уханието на Безкрая. Бъди предан на Неговата Незнайност.

Всеки ден Ново Незнание

Всеки ден трябва да имаш Ново Незнание. Ако Го любиш, Той ще става все по-непознаваем в тебе, а ти ще ставаш все по-дълбок в Него.

Сякаш току-що си се родил

Той е всякога Нов. Ако Го очакваш по един и същи начин, ще Го изгубиш. Следвай Неговата Незнайност всеки ден, всеки миг– сякаш току-що си се родил.

Неговите Лъчи

Във Великата Незнайност са скрити Неговите Лъчи– малките Проблясновения, които ти отварят Пътя към Него. Търси малките Проблясновения.

Само Той знае Пътя към Себе Си

Само Той знае Пътя към Себе Си. Затова е необходимо Доверие в Него. Не можеш да Го следваш чрез познание, а чрез Доверие.

Тънките неща

Потънкостите, Тънките неща в живота са Път към Скрития Учител. Той е най-тънкият, най-неуловимият. Той ще си остане Неуловим, но ще те обучава чрез Тънкото. Неуловимостта отваря Пътя на Вечното Вдъхновение.

Той те извисява

В човека съществуват двама– шумът на ума и Звукът на Учителя. Шумът на ума не може да заглуши Звука на Учителя. Звукът на Учителя изявява твоята собствена Тайна– Безсмъртната Красота на Душата и Недостижимата Висота на Духа. Нищо земно не може да закрие тази Красота и да достигне тази Висота. Учителят те извисява до тях и те води към Собствената Си Тайна.

Търси Го чрез Съкровеност

Тишината въвежда в Дълбините, но Той не е Тишина. Той е само скрит в Тишината. Търси Го чрез Съкровеност, а не чрез познаване.

Съкровено, Безмълвно и Мистерийно Сливане

Има Съкровено Сливане отвътре– с Душата на своя Учител. Има Безмълвно Сливане отвътре– с Духа на своя Учител. Има Мистерийно Сливане отвътре– с Мистерията на своя Учител.

Неведомият Учител

Безмълвието е Сливане с Него, но Той превъзхожда Безмълвието. Слиза в него, но не живее в него. Пълното Изчезване преминава през Безмълвието, отива отвъд него. Той е Бездна отвъд всяко Безмълвие. Няма Безмълвие, което може да Го побере. Той е Абсолютна Неречимост, Абсолютна Неизразимост.

Бездна без име

Той е Бездна без дъно, Бездна без предел, Бездна без име– Неназовима, Неизговорима.

Прабезмълвието е Домът на Ухото

Прабезмълвието е Домът на Ухото. То трябва да се завърне в себе си, в своето Първично Състояние– Прабезмълвието, Мястото, където никога не е имало мълвене. В Прабезмълвието няма Ухо, няма Глас, няма ученик, няма Учител. Те са слети в Едно. Това е Сливане с Неведомостта на Учителя.

В Дълбините на Праединението

В Дълбините на Праединението Гласът се превръща в Пълно Сливане, Абсолютно Сливане. Вече няма Ухо и Глас, има Абсолютно Единство, което надвишава всеки Глас. Там ще чуваш Учителя, без да ти е проговорил. Ще знаеш Намеренията Му, без да ти ги е казал. Ще Го познаваш отвътре.

Това не е Истинският Път

Трябва да се вкорениш в Абсолютното Безмълвие, което всъщност не е Безмълвие, а Абсолютна Отвъдност, Абсолютна Изчезналост. Можеш да достигнеш Неведомия Учител само чрез Абсолютна Изчезналост в Него. Ако в Пътя не изгубиш себе си напълно, това не е Истинският Път.

Тайнствено Разкритие без Глас

Абсолютното Изчезване в Учителя Го е постигнало по такъв начин, че вече не се нуждае от Глас и Упътване. Той ще продължи да ти разкрива Себе Си и Тайните на Пътя, но не чрез Глас, а чрез Мигновено Схващане– Тайнствено Разкритие без Глас.

Той е Не-глас

В най-дълбоката Мистерия на Учителя няма Глас, няма нужда от Глас в Абсолютното Сливане и Изчезване. Той е Не-глас, Неприсъствие. Не привнасяй себе си, за да Го долавяш. Ти самият трябва да се превърнеш в Неприсъствие– друго име на Абсолютната Изчезналост.

За да се вкорениш в Него

За да се вкорениш в Него, трябва да изгубиш себе си. Той е всичко, от което се нуждаеш. Той е всичко необходимо в Самия Себе Си. Пълното Разтворение Го постига. Той е твоята Истина.

Тайната на Учителя

Тайната на Учителя е Неразгадаема, но може да реши да те посети. Тя сама решава кого да посети. Тайната на Учителя е Неприкосновена. Тя сама дарява Себе Си.

Пресвещеният Закон

Тайната на Учителя сама те води след Себе Си. Любовта съумява да следва Тайната на Учителя. Не се опитва да я улови, а само я следва. Такъв е Пресвещеният Закон.

Птица на Свободата

Вечната Неуловимост е Тайната на Учителя. Тайната на Учителя е Птица на Свободата. Истината съществува само в Свободата. Трябва да любиш Свободата на своя Учител така, както любиш своята Свобода.

Любовта е даряване на себе си

Тайната на Учителя не можеш да я уловиш, но можеш да дариш себе си. Любовта е даряване на себе си.

Пълноводието на Живота

Учителят е Скритият Свят в ученика. В Дълбината те са Едно. Търси Учителя дълбоко в Скритостта си. Изчезналост отвън, Живот отвътре– това е Тайната на Скритостта. Преизобилието на Живота е в Скритостта. Пълноводието на Живота е в Учителя.

„Махайра Амариха Ихавара“

Той е Прилив в Самия Себе Си. Той е Извор в Самия Себе Си. Неговият Извор е Неизчерпаем. Той извира и никога не се изчерпва. Остави Неговото Пълноводие да тече свободно в теб. Пий от Неговата Пълнота, от Неговата Скритост.

„Махайра Амариха Ихавара“– „Позволи ми винаги и всякога да пия от Твоята Велика и Бездънна Вечна Скритост“. (Формулата е извлечение от „Древни Откровения“ – Втора Книга, стр. 180.)

„Учителю мой!“

„Учителю мой!“ е особен, специален Израз– Израз на Единството, на Пълнотата към Него; Израз на познаване, че Той е твоят Учител; Израз на Дълбоко Приемане и Тотално Доверие в Него. „Учителю мой!“ е Любов– познал си Го, защото Го любиш.

Тя е Съкровище

„Учителю мой!“ е Свещена Близост, Съкровена Близост. Съхранявай пресвято Съкровената Близост. Тя е Съкровище помежду Учителя и ученика.

„Учителю мой, научи ме на Свещената Близост с Тебе.“

Той е Всескритият в теб

Той е Всетайният в теб, Всескритият в теб. Той е Пътят към Неведомото и Неизследимото. Той Самият е Неизследим. „Учителю Всетайний“ и „Учителю Всескритий“ означават: „Учителю от Скритата Неведомост“. Неговата Скритост не разкрива Себе Си, но те води вечно към Себе Си.

„Учителю Всескритий, води ме всякога към Себе Си.“