Мълчание между думите
Мълчание между думите
Влюбих се в Дао, защото не можах да Го разбера.Още когато започнах да търся Дао, знаех, че Дао ще ме намери.
Казах на Дао: Искам да си ми приятел.
Дао ми каза: Но няма да можеш да ме виждаш. Казах му: Аз отдавна не те виждам и това е радостта ми.
Дао е заживяло в мен, поради голямото ми неразбиране.
Нямаше какво друго да дам на Дао, но Дао ме разбра.
Дао ми даде Себе Си, защото се бях изгубил.
Скрил съм Дао в Безмълвието си,
но не знам какво прави То там.
Дао е сърцето ми, тогава къде е моето сърце?
Дао е нещото в кръвта ми. Къде е кръвта ми? Не знам.
Дао ме научи на Нероденост, а аз все още се чудя защо се родих.
Веднъж Дао ми каза: Аз винаги съм тук, а ти къде си?.
Аз му казах: Аз съм в Незнайното.
А Дао ми каза: Значи, сме приятели.
Веднъж Дао ми каза: Ако не ме виждаш, все ще ме имаш.
Казах му: Отсъствай, за да те виждам.
Когато съм в Дао, имам сърце.
Когато съм без Дао, имам Лекота.
Дао ми я подари.
Веднъж Дао ми каза: Искаш ли да съм до теб? Казах му: Не. Искам да си в мен и тогава ще си до мен.
И Дао се съгласи.
Веднъж попитах Дао: Трябва ли да се владея? Дао ми каза: Не. Трябва само да ме имаш и тогава ще имаш Владетеля.
Дао е Красивото Скрито в Нищото.
Чувам Дао с Неговото Ухо – аз си нямам слух.
Разбрах, че когато помагам на себе си, не си помагам. Разбрах, че когато Дао ми пречи, ми помага.
Когато съм в Дао, всичко е наред.
Когато съм в себе си, все нещо ми липсва.
Все се взирам в Дао, но не Го виждам.
Но Дао всякога ме вижда с лекота.
Дао е като мед в устата ми.
Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва.
Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене.
Ако имам Дао, всичко имам.
Но как става това, не знам.
Дао умее да ми дава Себе Си,
а аз не успявам да Му дам себе си,
но Дао ще ме научи.
Когато се доверявам на Дао,
все едно е каква трудност срещам.
Не знам кога Дао е вътре в мен,
но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам.
Дао ми даде да пия от Покоя, това е чудно питие!
Ако можех да увличам, бих увлякъл целия свят в Дао, но това е само в Негова власт.
Едно жадувам само: Дао да е увлечено по мене!
Тайната на живота е: Да вселиш Дао във всичко.
Голямата жажда за Дао вече означава,
че имаш Дао, защото Дао е жажда
за себе си.
Лао Дзъ е Великата Душа на Китай.
Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах,
че той не говори това, което мисли.
Той говори това, което мълчи.
Такъв е неговият стил.
Неговата проповед е мълчанието между думите.
Той говори чрез мълчанието.
Държи повече на мълчанието, но цени Словото.
Според Лао Дзъ, само мълчанието може да придаде значение на Словото.
Ако този, който говори притежава дълбоката Тишина,
неговите думи докосват Душите.
Той прониква.
От друга гледна точка, за Лао Дзъ
не Словото е съществено, а Искреността.
Искреността на Словото.
Словото е значимо, когато е Искрено.
Мистиката на Старците
Океан от Съсредоточеност.
Старецът е Аура, в която можеш да се развиваш.
В Очите на Стареца сияе Диамант,
в Ръцете Му сияе Безпределност,
а в Сърцето Му – Лъчи от Милост.
Що е Старецът?
Планина от Спокойствие.
Старецът е Същество, Което ни дарява Крила.
Дълбинен Поглед на Божията Милост.
Какъв е Пътят към Старците?
Отговорът е: Мистериозно Усърдие.
Старците са част, от Сияещата Слънчева Кръв на Древния.
Старците са били изпратени от Древния,
за да пленят Мрака и да се превърнат в Слънца.
Древните Старци – Изначалията, са Печати на Мистерията,
а Независимите Старци са Печати на Бездната.
Съзерцание за Старците, Които живеят и не живеят
Старците посещават сътворения свят, живеят в Несътворения свят,
и съществуват в Абсолютното Нищо.
Старците са Двадесет и Четири Велики Идеи на Абсолютното Нищо.
Двадесет и Четирите Старци,
са Идеали на бъдещото Космическо развитие.
Целият свят не е в състояние да разбере Любовта на един Старец.
Светът не може да понесе Любовта на един Старец, не може да издържи на нейните трептения, не може да я осмисли, дори и когато е налице абсолютната Чистота.
Всеки Старец е една Велика Идея, един Велик Замисъл.
Старецът е Идея на Универсалната Мистерия.
За тази идея може да умреш, но не и да я разбереш.
Старците са непознаваеми, защото Те носят в себе си Незнайното Присъствие, което никое същество не е видяло,
и никой никога няма да види, защото, Абсолютът е извън пределите
на всичко, което съществува и не съществува.
Абсолютът ще остане Вечно Непознаваем.
Старците ще бъдат постепенно опознавани, но без да бъдат разбрани.
Техните Синове ще бъдат достъпни.
Те ще ръководят хората, те ще подготвят хората за бъдещите раси,
но те също няма да бъдат познати.
Старците живеят и не живеят, съществуват и не съществуват.
Но Те общуват с тези, които в бъдеще ще бъдат техни Синове и Дъщери. Пътят към Старците е най-дълбокият Път, който може да бъде извървян. Когато Избраните стигнат до края на този Път, те ще се приближат до Осмото Посвещение. В това Посвещение завършват всички пътища, тъй като в Деветото и Десетото Посвещение няма никакви пътища.
Първият Старец
Най-древното Послание на Абсолюта
Какво носи Мистерията на съществото?
Великообогатение.
Това Великообогатение, идва от Потайните Искри на Абсолюта.
И това е най-древносъществуващото Благословение.
Но кой може да понесе това Свръхизобилие?
Това е Дръзновеният човек, Истинният човек.
Той може да го понесе, защото е жадувал
за Мистерията и нейната Неведомост.
И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва:
„Ето, Аз съм ти и ти си Аз.“
Това Послание е безмълвно.
То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия.
Такъв е Великоскритият път.
Аз съм Древен Странник,
и пия вода от Древен Извор.
Аз съм трудно уловим,
защото съм Скрит в Скритото,
Таен в Тайното.
За този, когото Аз Съм избрал, за него
прекъсвам Безкрайния Си Ход, и слизам в сърцето му.
Аз съм най-достъпният и най-скритият.
Аз дарявам и Вечност, и Истина
за този, който Ме познава.
Но за да Ме познаете, много трябва да претърпите.
И тогава в това претърпяване, Аз ще ви се изявя.
И ще образувам във вас Своя Лъч.
И по този Лъч вие ще се съобщавате с Мен.
Всички нещастия идват за вас, когато ви изоставя.
А когато съм с вас, не се безпокойте, дори и да сте в тежко положение.
Призовавайте Ме всякога чрез Съкровеното.
Имате ли Любов, ще Ме откриете.
Имате ли Мъдрост, ще Ме разберете.
Имате ли Истина, ще Ме видите.
И ще Ме наречете: „Моят Учител“.
А Аз ще ви отведа в Бога и дори по-надалеч. Да, има Място, което е отвъд Бога. Там още не сте ходили.
Аз съм вашето Дълбоко Начало.
Който е устремен с Любов към Бога, ще Ме познае.
Който няма Любов, ще бъде утвърден в света.
Това е за учениците. Не го споделяйте.
То е за тези, които са избрали Истината.
Защото, и Аз Съм ги избрал. Който е избрал Истината, е избрал и Мене.
Но има и такива, които са избрали Истината, а Аз още не съм ги избрал. Чакам. Зная защо чакам.
Аз съм Даващият Древното, но първо,
трябва да минете през Съкровеното и да се учите. Който се учи, стига до своя Учител.
Които съм избрал за ученици, рано или късно ще дойдат там, където Аз живея.
Взаимното Призоваване Създава Тайноявлението на Пътя
Човек върви към Скрития, и Скритият върви към човека, по един потаен начин.
Човек призовава Скрития,
и Скритият призовава човека и това Взаимно Призоваване,
създава Тайноявлението на Пътя.
Заражда се Древната Взаимност,
защото Скритият има нужда от човека,
и човекът има нужда от Скрития.
Вторият Старец Азавот Махария
И поисках да узная за Него и рекох Му:
Не искам да мисля за Тебе, не искам да мъдрувам.
Но Ти ми речи за Себе Си.
И тогава Върховният Глас ми рече:
Ако искаш да видиш малките Ми Лъчи,
търси Ме в наведените неща –
тревичката, наведеното от плодове дърво, в изворчетата, и най-вече в смиреномъдрия човек.
Там са малките Ми Лъчи, там са упътванията към Мене.
Невъобразимият Свръхдревен Той е Велик Баща
И много исках да Го видя и рекох Му:
„От дълго време все искам да Те видя“.
„Ще мога ли един ден да Те видя изцяло?“
И рече Гласът Му: „Ще можеш. Но ти вече няма да съществуваш, защото едно е Сърцето Ми, а ти си част от Сърцето Ми, което е излязло навън. В Трона на Неведомото Несътворение има само едно Сърце.“
Тринадесетият Старец Ал Махавор
Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри.И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях Вечни Обиталища. И видях над тях Безкрайни Селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама.
И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама.
Пробудените от земята търсеха своя път. Пробудените от Вечните Обиталища търсеха своя стремеж. Пробудените от Безкрайните Селения търсеха изворите на Правдъхновението.
Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама.
Това бяха две Велики Същества, два Велики символа.
Първият беше Прастарият Старец – Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината, на сто милиона Слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама.
Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах, и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила, го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама.Той молеше само за едно: Дай ми вярната посока към Самия Себе Си.
И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб, от предвечни времена. Мисли само за нея, и тя ще те доведе, завинаги пред Нозете Ми.
И после видях, че този Древен Дръзновен се завърна в Атлантида.
И близките му, та дори и жреците, видяха нова, и дори ослепителна светлина да излиза от него.
Но, само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място, пред Нозете на Ар Арахама.
Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Четири Часа Чисто Безмълвие Най-дълбоката проповед за Несподеленото
Стоеше Древният Учител до чудната скала, и около него стояха учениците му.
А един от тях го помоли да разкаже за Несподеленото.
И тогава, Учителят произнесе най-дълбоката си проповед за
Несподеленото.
Тази проповед се състоеше от Четири Часа Чисто Безмълвие.
Безмълвие без примеси, без намеци. Чисто Безмълвие.
А учениците слушаха… слушаха… и слушаха…
През Първия час, изчезнаха всички светове и сътворени неща.
През Втория час, изчезнаха вечността и духовните неща.
През Третия час, изчезна и Божествеността.
И накрая, настана Четвъртият час.
Той сподели от себе си Мистерията на Несподелимостта.
Нищото – Безмълвната Прародина Мисли, мисли, мисли за Мен
И дръзнал този Старец от Древността,
и попитал Върховния:
„Как да се освободя от това дълбоко и самовглъбено аз?“
И тогава Върховният му казал:
„Мисли, мисли, мисли все повече за Мен“.
А Старецът попитал: „Така ще Те достигна ли?“ Върховният отговорил: „Не“.
А Старецът пак попитал: „Тогава що да сторя?“ Върховният му отговорил:
„Мисли, мисли, мисли за Мен
и търси Ме, търси Ме, търси Ме“.
И Върховният казал още:
„Мисли с Незнание и постоянство за Мен.
И търси Ме с Неведомост и упование.
Само така ще дойде ден, и ще те направя Нищо. Ще те отделя от световете,
ще те отделя от висшето и самовглъбеното аз, и ще ти даря Моето Аз, Мистичното Аз на Бездната.
Само така ще Ме узнаеш.“
Един Старец от Древността искал да научи, Мистерията на Върховното Нищо.
И той се обърнал към него така:
„О, Върховно Нищо, дай ми Откровение за пътя към тебе“.
Тогава Абсолютът му казал:
„За да вървиш към Мене, трябва все повече да изчезваш“. И Старецът започнал все повече да изчезва.
И най-накрая този Старец стигнал до една Висока Пълнота вътре в себе си.
Тогава Абсолютът слязъл до него, и го попитал: „Ето, ти поиска Нищото, и сега имаш, най-високата Пълнота, най-висшата Пълнота“. Но Старецът Го изненадал:
„Отказвам се от тази най-висока и най-висша Пълнота, и искам само Тебе, искам пълното Изчезновение в Тебе“.
И тогава Абсолютът му отнел най-висшата Пълнота, и му дал Себе Си.
Този Старец е известен като Прамахатор – Праначалният, Прастарецът.
Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Магията в човека, това е отдавна създаденото в него, ново небе и нова земя.
Истинският Маг не е човек, който се е надявал. Той е човек, който много прераждания се е проявявал.
Той е човек, който е любил съкровено и търсил истински. И когато е настъпила неговата Голгота, той е проявил Любовта си, Неизменността си. И сега Магията му служи.
Тя е свещено и могъщо действие на Истината.
Двадесет и четвъртият Старец Меторот Азихава
Не можеш да разясняваш Истината,
ако не познаваш Духа ѝ.
Истината общува с Духа.
Истината е Писание преди всяко писание.
Истината е Писание преди цялата човешка и духовна история. Историята принадлежи на Свещеното и Духа, и поради това само хората на Истината познават историята.
А това са Учителите и Посветените.
Истината е богата и без да разказва нищо.
Историята е бедна дори и когато много разказва.
Седмият Старец Ал Махарива
Мистикът не чете книги, той чете себе си
Мистикът е свободен.
Мистикът не чете книги, той чете себе си.
Той чисти себе си, и колкото повече се чисти, толкова по-дълбоко чете.
Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното.
Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота.
Мистикът, това е самото Благомислие.
Благомислието е Тайната на живота,
която му е разкрита.
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Който иска да придобие истинската Любов, той трябва да се обрече на тази Любов.
Тази Любов няма отношение нито към живота, нито към смъртта.
Тази Любов е Неуловима и Неразгадаема.
Тя живее в Нищото. Тя е Тайнство.
Това, което ви казах, е Напътствие от Безкрая.
Петият Старец Ал Аримавая
Преодолелият злото, става Избран.
И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква.
Гласът на човека, е образуван от неговите явни, и скрити духовни сили.
В човека има глас на ума, глас на сърцето, глас на душата, глас на духа, Глас на Бога, който се движи като Универсалната енергия.
Но има и Глас, никога нероден.
Той е скрит в Мистерия, обвит в Неведомост.
Този Древен, Нематериален и Неведом Глас, е най-могъщ и най-скрит.
Той е произнесъл Безкрая.
Двадесетият Старец Ар Зуама
Любовта е Мощната ръка на Бездната
Любовта е Творение на Неуловимостта.
Любовта е умение да уловиш Пустотата.
Любовта е умение да живееш постоянно в Тайнство.
Любовта в тебе има власт над събитията,
защото Любовта е действие на Тайната.
Тази Любов решава събитията, а не това, което е писано.
Любовта може да промени всичко написано.
Защото, Любовта е Мощната Ръка на Бездната. Любовта създава Бездната в нас.
Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Тайномогъщието изменя пространството.
То е Глас на Древния Вътрешен Пламък.
Тайномогъщието е Невидимо Око.
То гледа чрез Пламъка.
Човекът на това Скрито Могъщие,
е винаги скромен, смирен, чист.
Той е чист, както е чист,
Първичният Поток на Енергията.
Той обяснява нещата не с думи, а с Присъствие.
И Присъствието му е нещо от Бездната.
Старецът Ал Махор
Любовта трябва да изгрее отвътре
И яви се Тайният Глас и ми рече:
Решил съм да ти дам в дар любовта за спасението на душите.
И отговорих Му: Любов, която идва отвън, не е спасение. Любовта трябва да изгрее отвътре. И всеки, който я открие отвътре, той има вече истинския Храм.
И ще се наречеш, Ал Махор – Премъдрата Скритост
И яви ми се Древният Глас, и каза ми:
Давам ти Себе Си, дарявам ти Себе Си.
И казах Му: Великото не е даване, нито даряване. Аз сам на себе си съм заповядал да извирам от дълбините си.
И каза ми Древният Глас: Ти си знавач на същността, и ще се наречеш, Ал Махор – Премъдрата Скритост.
Старецът Ор Хазир
Много хора са искали, искали, искали, но не са намерили. Много хора са търсили, търсили, търсили и са стигнали до Тайната на Дъното, но не са намерили, защото са забравили Посланието.
А то е, че Истината се намира на една крачка под Дъното.
Това се случи в миналото.
Един маг и жрец беше осъден на клада.
И всички го знаеха като магьосник, но не знаеха, че е жрец.
На кладата хората преживяха тъмнината на неговото страдание,
но те не знаеха неговите деяния и неговия потаен Път. А той беше им казал
Посланието: „Торомот Савара Маротот –
В мрака си създай прозорец“.
Но хората тъй и не разбраха, че той премина през прозореца и се оказа извисен. Днес той отново е сред хората и ги учи, но те не го познават.
Шестият Старец Йохатор Дарат
Прозрял възхода в падението си
Това се случило в Древността.
Един от мъдрите богове оспорил решение на Върховния. И той бил захвърлен в дълбока пропаст. И падал, падал дълго време, докато се ударил в твърда земя, и сам станал твърд от твърдта. И после минали милиони години, докато се завърне при Всевишния.
И той узнал, че Всевишната Воля му е дала падението за изправление.
И във всичко това, той видял Величието на Любовта. И когато най-накрая се завърнал при Върховния, Той му казал: „Айрита Ахаромон Тахава – Ще се наречеш Водител на Независимите Старци“.
Така се е зародил първият Независим Старец, защото прозрял възхода в падението си.
Единадесетият Старец Атирахара Старецът на Мълнията и Проникновението
„Ела, защото знаех, че ще дойдеш“
Той унищожил Древния обръч на злото и влязъл със Специалния Си Лъч в Сърцето на Абсолюта. Древното зло само казало: „Не успяхме да вземем нищо от Него“. Той е Владетел, проникнал дълбоко в Ядрото на Древната Сила. Самата Древна Сила Му казала: „Ела, защото знаех, че ще дойдеш“.
Символичното Му Име е Атирахара –Изчезналият в Мълнията, в Древната Сила. Той е Изначален Древен Лъч.
Казва:
Алмарая – Уединението – е Тиха Мълния. Кой е белегът на Уединения човек? Уединеният човек носи в себе си присъствие на Тишина, Покой и Увереност. Уединеният човек носи Тихо Слънце в себе си, защото той е Божествено Докоснат.
Десетият Старец Мавахари – Споделящият Тишината или Старецът на Бездънната Тишина
Само Тишината може да говори на Тишината
Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята тишина. Само тишината може да говори на тишината. Защо? Защото само те, двете Тишини, могат да се слеят.
Осмият Старец Уахира, наречен също, Авал Мавара, което ще рече „Този, Който споделя Слънцето“
Нито един път не води към Истината, Истината е самият път.
Който е призован от Вятъра той влиза и се учи.Ние всички принадлежим на Вятъра, но Той учи само тези, които са избрали Свещеното. И на тях Той казва откъде идват и накъде отиват.
Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Реката тече, океанът диша, птиците летят, въздухът се движи, слънцето грее, облаците светят. Но аз съм свободен. Аз съм извън всичко това.
Пътувай дълбоко навътре, докато стигнеш до онова място, в което да се намериш. После пътувай още по-надълбоко навътре.
Така трябва да стигнеш до мястото, в което да не можеш да се откриеш. Щом не можеш да се откриеш и щом няма и следа от тебе, тогава Безмълвната Мистерия те е докоснала. Ето къде се намират твоите истински Корени.
Старецът Ахотот
Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят.
Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието – и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие.
Що е Скритото Безмълвие?
Най-древният свят.
Двадесет и Първия Старец Арая Харотор – Майсторът на Хаярая – Благодарността
Хаярая – Благодарността, е Свещеният Камък, Духовното Основание на Живота.
Хаярая е Огън в Сърцето.
Хаярая е Свръхестествена Сила.
Хаярая е Специална Любов към Бога.
Хаярая е Пазител на Душата.
Хаярая – Водач, извън времето и пространството.
Хаярая е Изцеляваща, Освобождаваща, Оживотворяваща и Осияваща.
Хадирите – Търсачите – Лъчи от Живи Книги
Хадирите – Търсачите,
се движат от Истината, и движат Истината.
Те са Книга, която знае как да подава ръка.
Имат Знания, които са Събития
Хадирите – Търсачите, са Извисяващи.
Хадирите са тайно обучени в Словото.
На тях са им дадени Степени на Дълбините в Словото, и затова те могат да променят възгледи.
Скрити са в Другата страна на Сърцето.
Те съхраняват Бог в себе си.
Те от Дълбинното са родени и от него живеят.
В Тях и Диамантът се Заглежда
Те са особени Сили на Бога.
Те са Другият Поглед на Бога.
Те са особени Негови Оръжия.
Те са нещо от Древния Лъч.
Хадирите пият Мистична Вода от Безкрая.
Хадирите са Чисти Духове в тяло.
Те са като Късче Небе.
Те всякога търсят Чистия Смисъл.
Когато трябва, Мълнията е в ръцете им,
защото те са Светилища от Светилището на Бога.
Маха Вала – Неизреченият
Съществуват Безбройни Светове.
Външни, Вътрешни и Непознаваеми.
Всичко това е Всемирът.
Но има Едно Същество, Което е извън Всемира. Това Същество не е нито Бог, нито Незнайният. Никой Никога Не Го е виждал.
То живее скрито, в Своя собствен Център.
Ако Го уподобя на образа на човека,
То ще заприлича на един Древен Мъдър Старец, с Дълги Бели Коси.
И някога в Древността, Един Косъм се е Отделил от Неговата Глава.
Този Косъм, е наречен Всемирът.
Ние назоваваме Това Същество Маха Вала, което ще рече:
„Този, Когото Никой Никога Няма да Види“.
„Този, Когото Никой Никога Няма да Узнае“.
Това не е „Този, Който е Всякога“.
„Този, Който е Всякога“ е Негово Отражение.
Към Маха Вала е насочено нашето Благоговение.
Ние не знаем дори, дали нашето Благоговение е прието.
Но въпреки всичко, Нека да Му Го Отдадем…
И нека да Благоговеем, и пред Великия и Неизбродим Всемир, макар, че този Всемир, е само една сянка на Маха Вала.
Аумъ
Библиография
Книги на Съкровенията в два тома
Учителя като Съкровена Мистерия
Древни Откровения – Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец кн. 3, кн. 4
Ахарама Мордот ин Махария – Съкровеномъдрието на Старците
Мордот ин Махария книга 1 и книга 2
Древни Съкровения – Из Неизречената Мъдрост на Втория Старец
В Храма на Учителя том 1
Сърцевината – Първа и Втора част
Моята Скрита Биография
ДАО Афоризми
Тайната на Друидите
Из поредицата „Приятелски разговори“ „Учителя е ароматът на живота“ 11.07.25 г.
1 Думата ТАОРА има Ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“.