Начало
За Търсачите на Древния Спомен
Из Съкровенията на Древните Старци
Мистичната Поезия на Елеазар Хараш
Ръкописъ Божий
Автор: Елеазар Хараш
Съставител: Диана Врангова
Варна, 2026 г.
Посвещава се на Учителя и всички Негови Лъчи
Мистичен Нежен Вятър
Мистичен Нежен Вятър, е Словото на Елеазар Хараш.
Съкровенно, Дълбинно, то извира в книгите му, като Мед Неизчерпаем.
Както изпраща меда в цветята, пчелата
да го вземе, така по Пътя към Истината, Незнайният изпраща Мъдростта и Любовта в Словото, и ни наставя, откъде да Ги приемем.
Може би по подобен начин, са се родили Мистичните Книги на Елеазар Хараш, от където сега, черпим Мед.
Може би, по подобен начин, се раждат всички негови творения.
Тази книга, е опит, да бъдат събрани и съчетани, някои от недоловимите му, фини поетични нишки, които скромно са се слели, с огромното му творческо море.
Но Сиянията не могат да се скрият.
С езика на Мистичната Поезия, те предават право в душата това, което
за обикновената реч е непостижимо.
Живи, Неспирно Течащи, Мистични Вдъхновения са Книгите на Древните Съкровения.
Те проникват, насищат, загатват, възторгват, а жадните ги попиват като вода в пустиня, като росни капки в сутрешна градина.
Потайното Мистично Вдъхновение, недоловимо открехва завесите си
пред възторга, възхитата и почитанието на Търсещите Древноспомнянето.
Призована Взаимност! Невъобразимият Свръхдревен. Тайни от Неизречените Предания. Мистиката на Старците.
Методи от Школите на Египет. Мълчанието на ДАО.
Основополагащо упътващи
мъдролюбящо красиви,
древноспомнящи ни Архетипи…
И нека бъдем внимателни към това, което Учителевият Лъч – Елеазар Хараш изказва, но още по-внимателни към това, което не доизказва.
Когато вътрешно, дълбинно незнайно, се разговорят, възхитителното,
неопределимото, древнотайното, съкровеното със съкровеното.
Аумъ Благодарност!
От Съставителя
Предговор
Мистичната Поезия спада към
най-древният Поток на Словото.
Мистичната Поезия е Есенция от Извора.
Изворът тече, и ние пием.
В Мистичната Поезия текат тайни,
забулени в яснота.
Само забуленото и неизразимото,
могат да ни преобразяват.
Ако трябва с една дума да го кажа,
Мистичната Поезия, е Приказник.
Само необикновено сърце
може да улови тази поезия.
Мистичната Поезия е особена музика на Безкрая.
Мистичната Поезия е излияние от Чистият Огън на Акаша.
Мистикът не е щастлив,
той е изумен от Тайнството на живота.
Чистата Мистична Поезия,
е тайнство на чистото сърце.
В Мистичната Поезия Сърцето трепти в Безкрая, а душата лее Слово.
В Мистичната Поезия чистото сърце е
фин инструмент на трептящата душа.
Казвам: Тук Душата танцува в сърцето.
Истинската поезия,
това са Мистичните Лъчи на Душата.
„Покоят винаги блести“.
Индийска
„Трудното минало днес така ми е скъпо“.
Японска
„Любовта е ден и нощ, и няма друга мисъл, освен Любов.
У. Уитман
„В тежки времена, пак дочувам Глас: Люби!“
Хафез
Елеазар Хараш
Варна, 2025 г.
Въведение
Учителя: Ние идваме от Древността и отиваме в Древността.
Древните Слова са Светилища.
Безкраят не се нуждае от Ръкописи.
Там всяко Същество е Ръкопис Божий.
Който има Истината в себе си, той може
да кондензира своя Дух, и да образува Бог в себе си.
Изрекох ви, Тайна.
По Пътя към Великата Ослепителна Светлина, човекът трябва да постигне
дълбоко разбиране за нещата.
Той трябва да постигне разбиране за живота и смъртта, рая и ада, доброто и злото, здравето и болестта, радостта и скръбта. Съзерцанието превръща човека все повече в Душа.
Душата води човека в съкровенолюбието.
Съкровенолюбието търси все повече непостижимото.
И обновявайки се с непостижимото,
съкровенолюбието все повече се обогатява.
Това, което е постижимо, не може да нахрани душата напълно.
Непостижимото е истинската храна за душата.
Загадките са методи за съхраняване на Истината. Загадките са едно споделяне на Истината, която е безмълвна.
Целта на загадките е не да те направят знаещ, а безмълвен.
Те не могат да бъдат разгадани.
Те само упътват Душата към онзи Океан от Безмълвие, в който Душата се среща лично с Истината.
Една загадка ни хваща за ръката и ни води при Неизповедимото.
Правилата образуват в човека качествата на Живата Духовност.
Правилата образуват в човека Чистото съзнание. Чистото съзнание е сияещо огледало. В него сам Бог се оглежда.
И мракът, и светлината са було.
Те скриват тайната на живота.
Всяко същество е длъжно да се освободи от капаните на мрака и светлината.
Тогава същността на човека ще излезе наяве.
Тази същност се нарича Аор Аваронор, Осветеният мрак, или Изначалното място.
Елеазар Хараш и Учителя – Скрит Учителев Лъч, Безкрайност от Доверие, Дух до Дух, Прасливане, Нищото, Единство с Истината
Учителя е Изречената Истина на Бога
Учителя е много Специална Любов на Бога, и много Специална Истина на Абсолюта.
Той може да отключва Божествената Сила на Върховно Ниво.
Силата на Учителя не е човешко действие, а Ключ на Истината.
Който е отдаден на Учителя, става Неуязвим за света.
Търсенето на Учителя е до Изчезването в Него.
В Учителя и светът умира, и смъртта умира.
В Учителя карма няма, защото Той Целият е Любов.
И ако ти целият си Любов, карма няма, защото Любовта е Бог.
Учителя е създал Великата Си Сила,
поради Върховната Си Чистота и Любов.
И затова е казано: „Аз следя ходовете на Бога, и Аз нагласявам бъдещето. То зависи от Мене“.
А Любовта, която е раздал, е Изумителна.
Той е приел петдесет процента от кармата на своите ученици.
Тук говорим за Велика Любов и Непонятни Дълбини.
Много хора, които познават Бога, а не познават Учителя, ще изостанат в развитието си.
Веднъж Учителя ми каза: „Сине Мой, грижи се само за Истината,
защото само Истината оцелява и само тук ще Ме видиш. Тук, в Истината, е всичко. Тук е всяко решение“.
Между мен и Учителя съществува Безкрайност от доверие.
То е градено много отдавна.
В много прераждания съм работил за Учителя.
Последното, още преди да сляза, Той ми се яви и ми каза:
„Искам да слезеш и да станеш Мой Скрит Лъч“.
Аз знаех какво означава това, и заради Истината трябва да кажа, че не ми се слизаше, защото бях в Сияйното Място.
Но Учителя знам какво е правил за мене в много прераждания.
Учителя е Глас, Който още от миналото прониква.
Прониза даже още оттогава сърцето ми, и ми стана Водач.
Учителя съм виждал как осмисля и хаоса, и реда – и реда, и порядъка.
Той е друго измерение, по-дълбоко.
Учителя е Древност над всяко понятие, и затова, Той е по-дълбок от всяко разбиране.
Учителя създава Истината в нас, защото Сам Той е Истината.
Учителя е в нашите Дълбини и Той работи за нас.
Учителя е нещо над света и вселената. Той огрява нашия труден път.
Просто довери се тотално на Учителя и това е всичко.
Казвам: Моето Изначално Състояние се нарича – Учителя
Моят Дом е моят Учител, и това е моето Царство Божие.
Любовта към Учителя, е моята единствена и върховна Практика.
Когато съм до Учителя, аз съм Дух, а не ум, тяло и творение. За да разбереш правилно Учителя, трябва да си Дух без ум. Аз съм Дух до Дух.
Когато съм до Учителя, до Източника, както бях в гората и в изпитанията, аз имах всичко, защото Той е Аз и това е Сливането.
Но малцина ще ме разберат.
Когато съм до Учителя, аз съм в Нищото.
Тука света изчезваше.
Това преживявах в гората.
Но що е Нищото?
И все пак ще го кажа: Тук даже няма същност.
Чисто Прасливане с този Абсолют.
Само няколко човека в света могат да ме разберат, защото аз живея в голямо уединение.
И затова мога да помогна на определените души – тайно и реално.
Моят Върховен Дом е Учителя, затова изоставих домът си и Варна.
Защото Той ме призова с Велика Любов, а тя е Всичко.
За мен Учителя е повече от Битие и Небитие. Повече от Вечност и Безкрайност.
Аз го познавам от преди милиони години като Мистерия, като Върховна Истина и затова поех към гората и тежките условия.
Казвам: Моето Изначално Състояние се нарича: Учителя
Но и това е трудно за разбиране. Това е Любов, която е готова да умре за Учителя по всяко време.
Любов, която не е готова да умре за Учителя по всяко време, аз я смятам за жалка. Тя изпуска своя път. Тя не разбира смисъла на Великото.
С Учителя имаме съвместно страдание. Тази Любов, ако не влезеш в Учителя, тя се връща назад, и те погубва.
Между Учителя и Ученика, тече истинска Любов. В нея има споделени малки радости, но това е второстепенно.
Има друго, дълбоко нещо, което е споделено. Това е голямата скръб и мъка по душите, които са изгубили Любовта.
И затова, с Учителя сме преживяли Голямата Космична Скръб, която е над всички радости и над света.
Същото е даже и между душите. При истинската любов, не радостите споделени са мярка, а това да споделиш с другия голямата си мъка и Голямата Скръб. И ако има съпричастие и Любов – това е висша мярка на Любовта. Тогава, тук се ражда Учителя реално.
И тук се ражда Бог.
Истината има Златна Коса, а Очите и са Живи Диаманти.
Единството с Истината определя мислите.
Който е в Единство с Истината, Истината може да му подари Специална Амарайра, или Мисъл, която е Специален Дух – Потаен Обожествен Кръг.
Това е Амарайра с голяма Сила и с голяма Отговорност.
Това е Мисъл с Древно Присъствие. Всяка Сияеща Амарайра си има живо туптящо Сърце.
Който няма Любов към Истината, при него идват мисли, които ръководят измамния път. А който има Любов към Истината, при него идват Мисли, които уреждат живота му и го водят в Центъра на Амором – в Древния Порядък
Словото, Поезията, Вдъхновението
Ватан – Одеянието на Великата Тишина – Словото
И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам,
знае ли тя Тайната на Голямата Тишина.
Малката Тишина само ме погледна и се усмихна.
Попитах малката Тишина: Кой живее в Голямата Тишина?
Там живее Белият Владетел.
И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел?
И каза ми малката Тишина:
Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар.
Той владее, но не управлява.
Той ръководи, но не упътва.
Той не говори, но отговаря.
Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря.
Дълбокото никога не говори, защото всеки говор е ограничение.
Дори и Свещеното Слово е отклонение, то нарушава Предвечния Покой.
В Началото беше Великата Тишина.
От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най-древния Свещен Език.
Този Първичен Език е наречен Ватан, което значи „Одеянието на
Великата Тишина“.
Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“.
И нарекоха това Слово Началото.
Но не знаеха народите Тайната на Ватан.
Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на
Великата Тишина.
Тайната се състои в това, че само тези владеят Ватан, които са прекарали милиони години
във Великата Тишина.
Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина.
Само те са устояли в Бездната на Безмълвието, и затова са били наречени Старци.
Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна.
Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.
В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия
Казвам: Свободата е велика идея на Духа.
Да твориш поезия, означава да създаваш живот. Така е било в древността.
Поезията лекува раните, които нанася разсъдъкът.
Поезията е учение за красотата.
Необикновената поезия е ухаеща. Тя е като любовта, тя е вибрираща живот.
Живата Поезия, която твори Вдъхновение и Увереност
Това е поезия, която твори вдъхновение и увереност.
А увереността е самата духовна защита.
Чрез увереността човек изразява себе си в едно по-висше поле.
Нека тази увереност, която имат посветените, да проникне в целия свят и да проникне във всяко живо същество отвътре.
Творческата работа е възможна само за тези, които функционират в едно висше, Божествено поле.
Поезията е проводник на висша духовна сила. Всеки човек е идея на Словото, всеки човек е една буква от Великата Радост, от Великата Хармония.
Словото е станало форма, станало е плът, станало е идея.
Помнете: Словото трябва да оживее във вас, но от вашата собствена жизненост.
И тогава, както и при Кабир, Вашето слово ще бъде не само поезия, а мисия.
Красиво е, когато Словото изпълнява мисия, тогава то е служител на Божията Истина.
Една поезия е жива когато е одухотворена, когато изхожда от Словото, защото Словото е съвършено Творение.
Словото в своя първичен вид е било творческо, и когато човек възстанови и одухотвори словото в себе си,той става творец и носител на живот.
Словото трябва да контролира всяка наша външна дейност, и когато Словото ни води, ние имаме живота.
Словото е плод, и чистият човек е този, в когото Словото е узряло.
За да си поет, за да си адепт, душата ти трябва да е свободна и любяща,
а духът ти могъщ и независим от условията, и същевременно да си смирен.
Любящ, могъщ и независим и същевременно смирен – това е едно изключително съчетание.
Дълбоко в себе си човек е извор.
Дълбоко в себе си човек е универсален, и той трябва да се познае.
Тук е неговата същност.
Вдъхновението е потаен вятър, поезия на вятъра. Вятърът има дълбок слух.
Той чува всяко листо.
Тайната на живота е свещена. Тя знае всичко, защото тя е по-дълбока от историята, тя е родила историята.
Ние живеем, за да открием своята безкрайност.
Учителя за новата музика и новата поезия в света
Казва:
Аз излях Любовта и Мъдростта Си в България.
От тази Любов и Мъдрост ще се родят Моите Синове и Дъщерите на Слънцето.
Те ще донесат Новата музика и Новата поезия в света.
Древните Предания
Неизговореното Предание на Древните Индианци
Когато Тишината ти заговори, знай, че ти си Син на Древния Народ.
Никога не доказвай Началото на нещата.
Който има Любов, той живее в Началото на нещата.
Той вижда без нуждата да доказва.
Търсещият доказателства призовава безумието.
Никога не търси Началото на нещата, но си изработи живот, чрез който да се върнеш в това Начало.
Само Авалира може да изработи този живот. Тишината е единственият съветник на Съзерцателя.
Когато Тишината ти заговори, знай, че ти си Син на Древния Народ.
Авалира говори само на Своите Синове.
Това е Неизговореното Предание на Древните Индианци.
Съществата на Преданието са звучаща Тишина
Тези, които не познават Преданието, живеят външно.
Те живеят във външни светове.
Само тези, които са изпълнили Завета на Преданието, живеят в несътворени светове. Те са обхванати от Величието на Тишината. Това са истинските същества.
Докато сътворените светове и същества са застинал звук, то съществата на Преданието са звучаща Тишина.
Дори и когато говорят, те дават на Тишината в тях да говори.
Те са отстъпили своето място на Преданието.
Мавахари – Десетият Старец,
наречен още Споделящият Тишината.
Върха на Пирамидата – Предания, които никога не остаряват
До върха на Индианската Пирамида могат да достигнат само тези, които са избрали пътя на Свещения Дълг.
И тогава, пристигайки до Върха, те придобиват Светлината на Преданието.
Вотаро Хая превръща Достойните в Предание. И в цялата Индианска Раса, от най-древни времена досега, се носят Предания, които никога не остаряват.
Преданията са част от Сърцето на Вотаро Хая.
Те са Върхът в Индианската Пирамида.
И тогава започва истинското ученичество
Щом си влюбен в Истината, тя ще ти отнеме всичко. И нужното, и ненужното.
Но ще ти даде в замяна едно единствено нещо: Тя ще ти даде себе си.
И тогава започва истинското ученичество.
И чак сега ти вече ще знаеш кое ти е наистина нужно.
Авал Мавара
Аз живях единствено, за да Те чуя.
Не заменям Твоя Глас нито за звездите, нито за реките, нито за живота, нито дори за дълга към моята раса.
Нищо друго не искам, освен Гласът Ти да живее в Мен.
И макар че нямам какво да Ти дам, нека Гласът Ти да живее в Мен.
Авал Мавара
Аазара – яснотата, поглед от вечността.
Чистата Яснота всякога е благородна.
И тя винаги казва:
Живях, за да Те видя.
Иначе животът ми щеше да се обезсмисли.
Шестият Старец Йохатор Дарат
Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш?
Тишината е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите.
Днес ти слушаш много хора да говорят.
И те говорят на най-различни езици.
Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е Тишината на Този, Който Говори.
Десетият Старец – Мавахари
Споделящият Слънцето – Авал Мавара
Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце.
Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя.
Пътят към Великата Ослепителна Светлина
О, Господи, направи ме на прах, аз пак ще вървя към Тебе
Няма друг, освен Скритият Бог,
Който действува явно.
Само Той съществува,
а аз съм само част от Неговото Сърце.
Бог е Единственият Съществуващ,
а аз само живея.
Аз съм в Манастира на Истината,
защото не можах да открия друг манастир.
Бог е Ценният, Той е Скъпоценният,
а ние само се прекланяме.
Бог става чудно ясен, когато съм заживял в Него, а когато съм заживял в себе си, всичко ми е смътно.
Всяка тревичка се покланя на Бога и
казва: „Той е само Един“.
Бог е Върховният Приятел,
но ние не Го осъзнаваме.
Ако аз Го познавам, то е защото,
Той го е позволил.
Аз Го познавам като Непознаваем.
Неговата Велика Неизразимост
осмисли моя живот.
Моят път, е Неговият Път,
аз нямам път.
Моят живот, е Неговият Живот,
аз нямам живот.
Моето сърце, е Неговото Сърце,
аз нямам сърце.
Когато не Го разбирам, аз съм изпълнен с Любов към Него, защото знам, че Той ме разбира.
Колкото повече не разбирам Неговата Неизразимост, толкова повече се увеличава Любовта ми.
О, Господи, исках да Те обясня, но Ти ми се разкри като Неизразим
и аз видях грешката си.
Слава на Бога, че е направил така,
че е невъзможно да Го познаем.
О, Господи, направи ме на прах, аз пак ще вървя към Тебе.
Да се посветиш на Бога, е най-големият Дар от Бога – това е Призоваване
Само Чистото Сърце,
може да ти даде Прекрасния Път.
Моето Истинско тяло е сърцето ми,
а Духът е Свободата ми.
Когато посветих себе си на Бога,
Бог ми позволи да имам собствено сърце.
Който е познал себе си,
става Изгряващо Слънце в себе си.
Най-хубавото решение – не по дълг, а по Свобода, по Любов
Словото и Свободата са Едно.
Имах случай да видя, как Могъщият Учител работи за мен, как ми се открива и как ми помага.
Милионите упражнения с формулите,
ми разкриваха много Тайни.
Благодарността ми към Учителя растеше,
и в един момент разбрах тогава,
че да му благодаря, е нещо много дребно.
И аз Му отдадох целия си живот.
Това е безусловно.
Това е най-хубавото решение,
защото то произлезе не по дълг,
а по Свобода, по Любов.
Неговият Глас, това са събитията в нашия живот
Първо е Пълното Приемане.
Приемане на Него, и на всичко, дадено от Него, а Той дава нещата, според изборите на човека.
После е Подходът, в който ще влезе Единственият, Който е Подходът.
Само Той, Единственият, знае Подхода,
а ние можем да научим Подхода само чрез Него, чрез Тоталното Приемане.
А после най-голямата Близост и Приближаване към Него, е Пътят на Жертвата за Него.
И тогава, Неговият Подход става наш,
и нашият Подход става Негов.
Защото чрез Жертвата, ставаме Едно Цяло с Него, Сливаме се.
И Той ни дарява Подхода, сиреч Себе Си.
Когато се пожертваме за Него,
ние ставаме много близки, макар че пак не Го познаваме.
Но Той вече става наш Водач.
Всички, които се жертват за Него, Го придобиват.
И така започват да Му служат.
Той ме пожела, а аз дълго Го жадувах
Всяко мое дихание е молитва за Него.
Само Той е Благо, благата не са Благо.
Любовта в нас, е непрекъснатата
връзка с Него.
Той е Непознатият Близък.
Той е Върховният Скрит Приятел.
Той е, Който ни призовава към Себе Си.
Той ни учи на Единство със Себе Си.
Той е, Който дава Пътя към Самия Себе Си.
Той е Мистичен Водител.
Той ни води по незнаен път към Себе Си.
Той ни дава подхода, а после, Самия Себе си.
Аз съм Неговата проява и
Той е моята Скритост.
Аз съм Неговите Криле,
Той е моят Полет.
Аз съм Неговият Пламък,
Той е моят Огън.
Аз съм Неговият Поглед,
Той е моето Виждане.
Аз съм Неговото Дихание,
Той е моят Живот.
Аз съм Неговият Устрем,
Той е моето Вдъхновение.
Аз съм Неговата Усмивка,
Той е моята Радост.
Аз и Той е Едно Същество.
В Тебе живея, в Тебе съществувам,
защото си ме Призовал.
Още когато нямаше свят и Вселена,
в Тебе съм бил.
Ти си споделил Себе Си с мен.
Ти си споделил с мен
Своята Несподелимост, и ето ме, в Тебе!
Призовал си ме да съм част от Тебе.
И така изгубих себе си в Тебе.
Понеже съм в Тебе,
Твоят Замисъл сияе в мене.
Виждам Те, защото Ти си ме видял.
В Дълбините си нямам нищо друго, освен Неизречения
Ти ми даде Словото,
защото преди това Ти ми даде Себе Си.
Ако Словото е Богатството, което нося,
то е, защото Той така е решил.
Той, Неизреченият, изрече Словото Си в мен, и аз се покланям на това Слово.
Бог се изричаше в мен,
и аз все повече Го опознавах.
Бог е явен в словото ми, и скрит в мен.
Пазя Го в дълбините си,
за да е винаги в мен.
В Дълбините си нямам нищо друго,
освен Неизречения.
Моят опит е извън света,
защото Той ме избра.
Щом си в Бога, Бог е твоят Действащ,
а ти си само Сърцето Му.
Някога за мене имаше само един Висш свят.
Сега за мене има само Един Бог.
И само Той е Реален.
Вие мислите, че имам сърце.
Моето сърце е Сърцето на Бога.
Моята воля е Волята на Бога.
Когато аз говоря, Той излъчва Сърцето Си.
Бог ме скри в Своята Безкрайност.
И дълго живях там, но каза ми:
Слез при Възлюбените Ми души.
Когато Той ме призова,
станах Дух от Духа Му.
Вглеждам се в Бога и веднага узнавам,
че Той ме гледа, а не аз Него…
И така Му позволих само Той да гледа,
защото, когато Той гледа в мен,
аз осмислям себе си чрез Него.
Слава на Бога, че всичко, което правя, това е Той!
Ето защо възлюбих всичко, което правя.
За нищо не се тревожете,
защото Бог е Единственият Водач.
Ако не се тревожиш,
ти всякога си в Древния Път.
Имам само Бог, всичко друго е Покоят ми.
Следвайте ме!
Не се стараех да разбера Бога.
Постарах се да стана Той, и така Го спечелих.
Ако Го бях разбрал, щях да Го изгубя.
Имам само Бога, и Неговата Неведомост е моят Учител.
Имам само Него, а Той тече в мен,
със Своята Неизразимост.
И аз се оглеждам в себе си,
като Извор от Праизвора.
Сродството ми с Бога е Безначално,
то е без начало и без край.
Сродството ми е Древно.
То е скрито в Безмълвието,
което никога не изрича себе си.
Ако Го любиш, Той е избрал да Го любиш
Ако Той е в мене, разбирам Го.
Ако аз съм в Него, живея Го.
Ако съм в света, осмислям Го.
Но това е все Той.
Каквото и да мислиш за Него,
Той е нещо друго, но всякога е Любов.
Неговата Любов към нас е всякога Истинска.
Ако Той ти се е явил,
твоето Пътуване към Него е благословено.
За да Го познаеш,
Той трябва да е поискал да Го познаеш.
Ако Го любиш,
Той е избрал да Го любиш.
Иначе щеше само да Го уважаваш.
Не можеш да Го познаеш с думи,
или с мълчание.
Можеш да Го познаеш,
ако Той иска да те познава.
Ако Той ти се е явил,
твоето Пътуване към Него е Благословено.
Ако Той те е докоснал,
Той ти е позволил да вървиш към Него.
Древният Човек
Този Древен Човек съдържа в себе си това, което не се знае.
Ако Вселената и светът са мрачни,
то е, защото този Древен Човек не е слязъл да ги освети.
Ти сам ли сътвори своите очи?
Когато станеш Творец на себе си,
и когато получиш правото сам да си сътвориш очите, тогава ще видиш част,
от този Ослепително Сияен Древен Човек.
Който описва този Древен Човек,
той осъзнава, че не може да го опише.
Ти си Наследникът на Вятъра.
Ти си Синът на Вятъра.
Колко дълго пътувах в света, и доникъде не стигнах.
Може би трябваше да оставя Вятърът,
да извърви пътя в мен.
Аз пия само от една Вода,
от Водата на Вятъра.
И лъчите на тази Вода ме опиват със своя простор.
Вятърът е Течаща Зора.
Не очите ми гледат красотата.
Не е сърцето ми, което вижда нещата.
Душата ми е, която се вглежда.
Душата ми е, която вижда.
И виждам само Вятъра, който разнася красотата.
Това не са моите очи.
Те принадлежат на Вятъра.
Не гледай очите ми.
Аз се намирам в сърцето си.
Неподвижният Вятър, Който е станал напълно неподвижен, защото е поискал да чуе молбата ти
Попитах себе си кого да слушам.
И каза Душата ми: Има само един Вятър, който трябва да чуеш.
Това е Най-Древният Вятър.
В този Вятър няма звук.
Той е станал напълно неподвижен, защото е поискал да чуе молбата ти.
Съзерцания
Съзерцанието превръща човека все повече в душа.
Съзерцание за Учителя – Миг на Вечност и Безмълвие
Нека всеки, който Те търси, да Те открие.
И нека този, който Те открие, да бъде докоснат от Пламъка на Твоето Чудо.
Гледам Те, гледам Те,
и все не мога да Те видя.
Слушам Те, слушам Те,
и все не мога да Те чуя.
Навярно, Ти живееш в Свята Дълбина.
Търсих Те, търсих Те, и не Те намерих.
Следвах Те, следвах Те, и не Те открих.
Никога не спрях да жадувам за Теб.
И в един чуден миг, Ти ми се откри.
Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие.
Когато Те видях, изгубих всичките си думи, и се превърнах в Твой Син.
Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие, и Отломък от Твоето Чудо.
Сега знам, че Ти не съществуваш, но си единствената моя Реалност.
Когато Те открих, разбрах, че всичко друго е нереално, а то наричаше себе си реалност.
Тебе Те наричаха нереален, но Ти се оказа единствената Реалност.
Нека всеки, който Те търси, да Те открие.
И нека този, който Те открие, да бъде докоснат от Пламъка на Твоето Чудо.
Съзерцание за Жаждата. Никога не спрях да жадувам за Теб
Сърцето ми жадува за Таора1.
Умът ми копнее за Таора.
Душата ми лети към Таора.
Духът ми броди в Неизвестното.
Сърцето ми всякога ще жадува, то е моята запалена свещ.
Умът ми всякога ще копнее, той е Светлина от Зора Несътворена.
Душата ми всякога ще лети, тя е Огън, изтръгнат от Нетленното.
Духът ми всякога ще броди в Неизвестното, той е Пламък от Неизвестното.
Само Неизвестното може да открие Неизвестното.
Само Неизвестното отвежда Духа при Незнайното.
И само Незнайното си остава всякога скрито.
Открита е само Жаждата.
Съзерцание за Огъня. Сега съм Пламък от Пламъка
Твоят Огън изгори сърцето ми.
Твоят Огън освети ума ми.
Твоят Огън изпепели душата ми.
Твоят Огън заличи страданията ми.
Твоят Огън възроди духа ми.
Сега съм Огън от Огъня.
Сега съм Искра от Искрата.
Сега съм Пламък от Пламъка.
Сега съм видим и невидим.
Сега живея защото,
само Ти съществуваш в мен.
Съществувай само Ти!
Съзерцание за Птицата. Аз бях твоите Крила
Ти все летиш, летиш и летиш.
Колко много път са изминали твоите Крила.
И все Ме търсиш, търсиш и търсиш.
И не Ме ли видя?
Защото Аз бях твоите Крила.
Съзерцание за Жертвата. Жертвай се, жертвай се с Любов
Жертвай се, жертвай се с Любов.
Жертвай се, жертвай се, но не за идея.
Жертвай се, жертвай се, но не за другите.
Жертвай се, жертвай се с Любов.
Тогава ще ти дам да се познаеш.
Жертвай се, жертвай се, докога?
Докато се превърнеш в Любов.
И тогава ще Ме познаеш.
Защото Аз съм Любовта.
Аз съм Таора.
Съзерцание за Любовта. Любовта, това е твоята Дълбочина
Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето.
Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа.
Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуванието.
Любовта, това е твоята Дълбочина.
Открий Дълбочината си, и ще бъдеш реален.
Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.
Съзерцание за Любимата. Любимата, това е Святото име на Любовта
Когато съзерцаваш Любимата, ти се преоткриваш постоянно.
Когато съзерцаваш Любимата, ти се раждаш постоянно.
Когато съзерцаваш Любимата, ти възкръсваш постоянно.
Когато съзерцаваш Любимата, ти заживяваш във Великото.
Когато напълно заживееш във Великото, тебе вече те няма.
Съществува само Великото.
Съществува само Любимата.
Съществува само Любовта.
А ти мислеше, че съществуваш.
Любимата, това е Святото име на Любовта.
Съзерцание за Косите на моята Любима
Когато я видях за първи път, видях само Косите ѝ.
Видях в Косите ѝ Древни времена.
Видях в Косите ѝ вятър от отминали спомени.
Видях в Косите ѝ реки от Живот.
Косите ѝ се носеха като Небесен Огън.
Косите ѝ загатваха за Вълшебството на нейната Душа.
Всеки косъм сякаш носеше Прозренията за Таора.
Исках да ви опиша само част от Косите на моята Любима
Съзерцание за Очите на моята Любима
Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Древни Небеса.
Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях милиони Слънца.
Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Любовта на Таора.
Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Вечния си път към Таора.
И аз вече съм на път.
Аз вече знам, че твоите Очи вечно ще озаряват пътя ми.
Чрез твоите Очи ме гледаше Таора.
Чрез твоето Сърце ме любеше Таора. Чрез твоите Коси ме галеше Таора.
Чрез твоите Ръце ме прегръщаше Таора.
Чрез твоите Уши, Таора се вслушваше в моите нужди.
Но чрез твоите Очи, Таора осветяваше Вечния ми път.
И сега съм на път.
Чудо е, когато вятърът ме гали.
Чудо е, когато морето ме прегръща.
Чудо е, когато Небето се спуска в мен.
Чудо е, когато птиците пеят около мен.
Чудо е, когато се раждам в този свят.
Чудо е, когато се връщам при Теб.
Чудо е, когато изцеляваш болестта ми.
Чудо е Словото Ти, което променя живота ми.
Чудо е всичко, което виждам и което не виждам.
Чудо е всичко, което разбирам и което не разбирам.
Но най-голямото Чудо, е Твоята Неизменна Любов към мен.
Това Чудо аз назовах, Таора.
Съзерцание за името, родено в Тишината. Син на своето име
Човекът се превръща в син на своето име, когато е пожелал да се отдаде на Белия Орел.
Дълбокото пожелаване за Отдаване, е придобиване на Името на Истината.
Това пожелаване, е освобождение от стария поглед за нещата.
Освобождението всъщност, е освобождение от себе си.
Когато се освободиш от себе си, се явява името, което съдържа в себе си нов поглед, ново видение, ново измерение.
То ще те заведе при Белия Орел.
И там, в Тишината на Орела, ти ще откриеш пълния смисъл на името си, защото вече ще бъдеш част от Тишината на Истината.
В тази Тишина, ти си роден като Син на своето име.
Съзерцание за Името, което излъчва Благоухание
Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо ме огрява.
Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен засиява.
Когато произнасям Името Му,
в мен се пробужда Най-Древната Зора.
Тя изпълва Душата ми със Съкровени спомени.
Това са спомените на моята Душа, когато тя е живяла в Таора.
Благоуханието е твоят Дом. Най-Древната Зора
Не е необходимо да разбирам Неразбираемото.
Не е необходимо да разбирам Незнайното.
Необходимо е, Името Му
да благоухае в мен.
Необходимо е, да се къпя в Името Му.
Неговото Име всякога благоухае.
В миналото ние наричахме Таора,
Най-Древната Зора.
От тази Зора се родиха милиони Слънца.
Днес ние не можем да изречем Името на Древната Зора, защото всеки, който Го изрича, Го изгубва.
А всеки, който Го съхранява, благоухае.
Името Му води към Благоуханието.
Съзерцание за наслаждението от Истината
Когато живееш за Истината, Душата ти се наслаждава на живота.
Когато живееш за Истината, Любовта ти се усмихва отвсякъде.
Когато живееш за Истината, ти придобиваш своята Дълбочина.
Тази Дълбочина е твоето Безсмъртие.
Не търси друго Безсмъртие, освен собствената си Дълбочина.
Когато живееш за Истината, Таора заживява в теб и ти си вече Несътворен.
Съзерцание за поезията. Твоите Очи, Твоето Сърце, Твоята Душа са поезията
Твоите Очи, са поезията на мистични слънца.
Твоето Сърце, е поезията на чистотата.
Твоята Душа, е поезията на Любовта.
Твоята Воля, е поезията на Благостта.
Твоят Дух, е поезията на всички светове.
Всичката тази поезия, е преклонение пред Тебе самия.
Съзерцание за Възхищението и Възторга – Таора в мен
Когато Го виждам, аз се устремявам.
Когато се устремявам, аз се възхищавам.
Устремът, това е Таора в мен.
Ето моето Възхищение.
Когато Го любя, аз се оживотворявам.
Ето, аз съм оживотворен.
Това е Таора в мен.
Когато Таора е в мен, Той твори в мен, а аз живея.
Ето, това е Възхищението ми.
И след като много Го търсих, и след като много Го чаках, и ето, Той ми разкри Лицето Си.
И видях Лицето Му.
Лице, което нямаше образ.
И беше Лицето Му като чиста самородна Светлина.
И разбрах: Възхищението ми никога нямаше да има край.
Съзерцание за Блясъка на Възторга
Отново роден от Блясъка на Възторга.
Когато Възторгът блести в мен, това не е ли Таора, Който се възхищава на Творението Си.
Когато Възторгът блести в мен, това не са ли Очите на Таора, които обхождат Творението Си.
Когато Възторгът блести в мен, аз изведнъж разбрах, че съм докоснат.
Когато Възторгът блести в мен,
аз разбрах, че Той ме дарява със собствената Си Вечна Усмивка.
Светът ми беше отнел тази Усмивка, но ето, днес аз съм отново роден от Блясъка на Възторга.
Съзерцание за неуловимото Цвете – Реката на възхищението
Има само едно Цвете в човека, но то е невидимо и неуловимо, за да не можеш никога да го докоснеш.
Който не го е докоснал, през него тече Реката на Възхищението.
Който го е докоснал, е станал човек.
Съзерцание за Очите на Таора – Очите, които те любят
Очите, които те любят, виждат Душата ти.
Очите, които те любят, виждат
Красотата ти.
Очите, които те любят, те спасяват.
Това са Очите на Таора.
Когато Таора се вглежда в Душата ти, Той вижда собствената си Душа.
Душата е дете на Таора.
Когато Таора се вглежда в Красотата ти, Таора вижда собствената си Красота.
Красотата е Несътворен Цвят от Градината на Таора.
Когато Таора се вглежда в теб, Той вижда собствената си Реалност, собствената си Вечност.
Затова казваме, че Очите на Таора са Спасение.
Когато Таора се вглежда в теб, ти не можеш да умреш.
Затова всеки човек търси
Очите, които да го възлюбят,
Очите, които да го спасят,
Очите, които да го съхранят.
Но Очи има само Таора.
Само Неговите Очи са реални.
Само Очите на Таора загатват, че има един друг свят, свят, който е съграден от Любов и Безпределност.
Който е срещнал тези Очи,
той е срещнал Таора.
Очите на Таора са пътят към Несътвореното
Но Мъдреците знаят, че Очите на Таора са Несътворени.
Те имат Дълбочина, която не позволява сътворяване.
Очите на Таора не живеят в този свят.
В този свят, те само се загатват.
Но който е видял това загатване, той е тръгнал на път.
Очите на Таора са пътят към Несътвореното.
Полетът към Този, Който ми даде очите
С много очи наблюдавах живота.
Но най-истинските очи, които открих в себе си, бяха очите на моята Душа.
За очите на моята Душа всичко е възвишен полет.
И ето, виждам: клоните летят като птица към небето с толкова много крила, сякаш целите са се превърнали в крила.
И ето, облаците: и те летят като птици, и носят ми онзи дъжд, който напоява Душата ми.
И нима моята Душа не е Вода?
И нима моята Душа не е Птица, родена от Водата?
И не лети ли, тази Птица към Изначалната Вода, за да открие там своя Баща, Този, Който ми даде Очите.
Съзерцание за Водата, която ме откри – Малкият Извор
Гледам Водата, все тече и не изтича.
Искам да я уловя, а не мога.
Питам я: Откъде си дошла?
А тя се усмихва.
Искам да я открия, а тя извира, без да говори.
И пошепва ми: Не можеш да ме откриеш, защото аз те открих.
Сега ти си Малкият извор.
Съзерцание за завръщането към Слънцето
Ако Слънцето грее, нека Сърцето ти да пее.
Ако Слънцето го няма, нека Сърцето ти да ликува.
Ако Слънцето е изчезнало от света, тогава ти иди при него.
Сърцето, което предшества Слънцето
Открий себе си в сърцето, и ще откриеш, че радостта му е толкова голяма,
че превъзхожда Слънцето.
Съзерцание за отворената врата – Коя отворена врата е отворена
Никой търсач не е издирил Мъдростта.
Мъдростта издирва своите Синове.
Никой търсач не е открил Мъдростта.
Мъдростта е, която дарява Откровенията на своите Синове.
Който иска да открие Мъдростта,
трябва да бъде затворена врата за себе си, и отворена врата за Откровението на Мъдростта.
Само Белият Орел знае коя отворена врата е отворена.
Истината се открива, когато надминеш себе си
Аз търсих Истината в своето уединение.
Аз търсих Истината в своята тишина.
Аз търсих Истината в пътешествието към себе си.
И тогава Тишината ми каза:
Ако познаеш себе си, ще стигнеш само до Прага на Истината.
Но Вратата на Истината, ще остане затворена за тебе.
Истината се открива, когато надминеш себе си, когато се освободиш от себе си.
От хиляди години ти си все препятствие за Истината.
Когато се откажеш от себе си, Истината ще се изяви като твоето най-дълбоко Откровение.
След това Откровение, тебе няма да те има.
Ще остане само Неизразимият живот,
защото Истината се познава в твоя Дух.
Това, което е най-близко до мен
Кой е моят приятел? Слънцето.
Слънцето е далеч от мен, но аз усещам как ме гали.
Слънцето е толкова далече от мен, а ръката му е върху мен.
Това, което е далече от мен, е най-близко до мен.
Кой е моят приятел? Вятърът.
Не го виждам, но живея с него, общувам с него.
Не го виждам, а пък ме освежава.
Не го виждам, а пък сякаш ме гони.
Това, което не виждам, е най-близко до мен.
Това, което е най-близко до мен, най-трудно се вижда.
А трябва ли да виждам Вятъра, ако той живее в мен?
Трябва ли да виждам това, което е в мен?
Това, което е в мен, ме вижда. Това е напълно достатъчно.
Това, което ме очиства, е водата.
Това, което ме освежава, е вятърът.
Това, което ме облагородява, е планината.
Това, което ме радва, е гората.
Това, което ме вдъхновява, е Видението.
Това, което ме разбира, е Орелът.
Това, което ме успокоява, е Духът.
Това, което ме поглъща, е Тишината.
Тишината е моят Баща.
Съзерцание за Недокоснатия бряг
Ти можеш ли, да пипнеш вятъра?
Никой не може да докосне Неведомото.
Никой не може да докосне това, което няма предели.
Ти можеш ли, да пипнеш вятъра?
Ти можеш ли, да докоснеш слънцето?
Ти можеш ли, да уловиш хоризонта?
Хоризонтът не съществува.
Той е само в твоите очи.
И затова, изостави очите си, и отвори Сърцето си.
Сърцето е твоят хоризонт.
Можеш ли да пипнеш Сърцето си?
Сърцето е твоят Недокоснат бряг.
Легендата говори с Безмълвие.
Чуй в Легендата Безмълвието на Таора.
Виж в Легендата Сиянието на Таора.
Не търси нищо повече от Безмълвието, и Сиянието на Таора.
Безмълвието и Сиянието са двете Ръце на Таора.
А Легендата, това е Неговият Дух.
Загледай се дълбоко в Легендата.
Легендата е символът на Отвъдното.
Загледай се в Отвъдното. И само тогава има какво да видиш.