Загадки
Загадки
Открих, че най-простото нещо в живота е да познаваш Истината.
Хората ме питат: Ама как се постига това?
Казвам им: Истината не се постига.
Просто стани безмълвен, и Истината потича.
Истината тече само в Безмълвието.
Когато говориш, течеш ти.
Когато не говориш, тече тя.
Аз избягвам да говоря, защото иначе тя избягва да тече.
Въпросите не са създадени, за да получат отговор
Когато Го гледаш, Него Го няма.
Когато се взираш, не можеш да Го откриеш.
Когато Го желаеш, Той сякаш е изчезнал.
Почваш да се питаш: Съществува ли Скритият Учител?
Въпросите не са създадени, за да получат отговор.
И въпросите, и отговорите са нереални. Само Любовта е реална
Само Любовта се слива, със Скрития Учител.
Любовта не пита за Него, не Го търси, не Го желае, не Го издирва.
Тя не Го превръща във въпроси и отговори.
Любовта е естествено сливане със Скрития Учител.
Тя е частица от Неговата Незнайност.
Дори и Любовта не Го узнава.
Нима блажената, и пълноводна Река на Живота, може да пита кой е Той.
Нима Изворът, може да пита защо извира.
Това, което е вечно, е естествено.
Това, което е естествено, изтича от недрата на Скрития Учител.
Загадката на Първите Скрижали. Коя е тази загадка?
Загадката на Първите Скрижали се крие в това, че те съдържаха в себе си, най-дълбоката идея на живота.
Пред тази идея и най-великите същества застават със страхопочитание.
А обикновените същества, които имат сърца от камък, те изгубват дори и страхопочитанието си, те онемяват.
Коя е тази загадка?
Само ъгълчето на завесата може да бъде повдигнато. Нека да ви загатна малкото, което може да се каже.
Загадката на Първите Скрижали е Самият Древен.
Той е Океан без брегове.
Той е Океан, който няма никакво дъно.
Може ли каменното сърце да пътува в Океан, който няма брегове?
И затова бидоха дадени Вторите Скрижали.
За да може човек да влезе в Посвещение,
трябва да направи скок в Неизвестното.
Само Любовта може да направи този скок.
Тези, които в Древността са направили този скок, са образували Първата Слънчева Раса.
Те са били същества на изключителния риск.
За всички останали, са дадени Десетте Божии Заповеди.
Диханието на Древния – Бялата Точка
Има един Древен Език, един Свещен Език.
Когато той изрече една дума, ти чуваш думата и мислиш, че тя е изречена.
Но ако проникнеш до дъното на своето Безмълвие, ти ще разбереш, че няма нито дума, нито изричане.
Ти ще откриеш едно много, много тънко присъствие, една много, много тънка нишка.
Тази нишка е отломък от Бялата Точка.
Тази нишка е самият живот, същността на живота.
В Свещеното Писание тя е наречена Дихание.
Свещеният Език не говори с думите, а с Диханието на Древния.
Като Дихания ние сме част от една Необятна Тайна.
Можеш ли да откриеш целта на своя живот? Ключът на живота?
Можеш ли да откриеш целта на своя живот?
Има ли цел в живота?
Бог цел ли е? Бог не е цел.
Какво е Бог?
Това е само идея. Бог не е цел, Бог не е понятие.
Бог – това е твоето Съкровено Естество.
Не създавай цел. Ти си самото Естество.
Ти си самата Божественост.
Ако си осъзнал това, вече няма нищо друго, което да търсиш.
Естеството е Ключът на живота.
Аз се храня само с един плод – плода на Единението.
Моята Любов, се превърна в Единение с Абсолютния Незнаен.
Аз отдавна знам, че доброто и злото нямат здрави мостове към Абсолюта.
Само Любовта е здравият мост.
Мостът на Любовта е много тънък, нишката му е много тънка, но тази нишка
може да пренесе цялата Вселена обратно в Абсолютния Център.
Който е придобил Любовта, той си е създал мост към Незнайния.
Посвещението, това е абсолютната възприемчивост.
Когато си се отдал напълно на Любовта, ти имаш тази възприемчивост.
Посвещението е прозрение за собственото ти естество.
Само трябва да си отворен.
Когато отваряш прозореца на стаята си, не тече ли Слънцето в теб?
Посвещението е станало трудно поради безкрайните желания,
и амбиции на твоя ум.
Какво трябва да направя?
Превърни се в Безмълвие, и ще чуеш неговия шепот.
В безмълвието няма ум, няма време, няма свят.
В безмълвието царува Бог.
Бог е твоето естество.
Това естество е твоето Посвещение.
Няма нужда от усилия, защото Бог е толкова Твой, Предвечно Твой.
Посвещението, това си ти.
Не го търси, не го измисляй, просто се влюби в естеството си.
Това си ти самият.
Посвещението е чудото на естествеността.
Изпитанието в живота на ученика,
е скок в Неизвестното.
Някои умеят да скочат в Духа на Неизвестното, а други не умеят.
Тия, които не сполучат, стават хора на външния живот.
Тия, които сполучат, те се потопяват в Неизвестното.
Какво постигат те?
Разбиране не постигат.
Техният подход е сам по себе си, едно дълбоко неразбиране.
Но това неразбиране, е придружено с огромно доверие в Неизвестното.
И потапяйки се в Духа на Неизвестното, те пак си остават в неразбирането,
но придобиват нещо от Неговата Загадка.
Само Неизвестното живее.
Само то е носител на истинския живот.
Неизвестното в човека,
това е неговият Дух.
Това е най-голямата загадка.
Всеки ученик има задачата да се саморазгадае.
А скокът в Неизвестното, е скок в собствената си Дълбочина.
Живях много години в доброто,
и доброто ми помогна да умра.
После се научих да живея в злото, и злото ме спаси от смъртта, злото ме събуди.
Сега живея в Истината, и не ценя нито доброто, нито злото.
Те бяха само временен път, докато се кача на покрива на моята къща.
Сега живея нависоко.
Не си ли разбрал, че Бог е всякога Твой?
Това, което пожелаваш, никога не може да бъде твое.
А това, което не пожелаваш, е винаги твое.
Бог е предвечно твой, независимо от твоите желания. Така е определил Той.
Нима можеш да пожелаеш нещо, което е твое?
Не си ли разбрал, че Бог е всякога Твой?
Празната Чаша – Чашата на Граала
Виж празната чаша. Нека нейното Безмълвие те учи.
Когато чашата е празна, тя е като отворената врата.
Тогава в нея обитава Нищото.
Ако чашата е пълна догоре, с водата на твоя живот, този живот може да е хубав, може дори да е прекрасен, но Нищото го няма.
И най-прекрасният живот, символизира бедност.
Тази чаша, това е твоето тяло.
Това тяло е пълно с толкова много желания, с толкова много знания, че чашата е преляла.
Ти всичко имаш, но си угнетен.
Тялото ти трябваше да бъде Храм.
То трябваше да бъде празна чаша,
посетена от Единствения Първосвещеник.
Тогава Тялото-Храм е Чашата на Граала.
Само тази Чаша, може да бъде напълнена от Учителя на Неизповедимата Мъдрост.
Обичам да вървя в Тишината. Това е моят път.
Никого не срещам, никого не виждам,
но всичко, което срещам, ми се усмихва.
Нима Тишината не споделя радостта си с мен? Само Тишината споделя живот.
Взирай се, взирай се в Мен.
Докога?
Докато Ме изгубиш от погледа си.
И когато Ме изгубиш напълно,
Аз ще стана твоите Очи.
Защо Любимият е всякога Непознаваем
Когато Го познах, аз открих, че Той е Непознаваем.
Когато Го открих, аз разбрах, че Той е Неуловим.
Когато Го възлюбих, аз открих, че Той е моят Любим.
Любимият е всякога Непознаваем.
Някой може да попита:
Защо Любимият е всякога Непознаваем?
В това е именно Неговата жертва.
Той е станал Непознаваем,
за да можеш вечно да се обогатяваш.
Търсиш ли Ме? Не Ме търси.
Чакаш ли Ме? Не Ме очаквай.
Този, когото търсиш, е отдавна тук.
Този, когото чакаш, отдавна е дошъл.
Не Ме търси и не Ме чакай.
Само който Ме люби, се слива с Мен.
Само в Любовта сме неразделни.
Любовта е твоята Вечност.
И Аз съм твоята Любов.
В Любовта сме винаги неразривно свързани.
Тя е Чудото, което се извисява над всичко.
Любовта е загадка, на която вечно ще се удивляваш.
Сега Аз Съм Загадка в твоя живот
Аз съм толкова близо до теб, а ти не Ме виждаш.
Щом се отдалеча от теб, започваш да Ме търсиш.
А щом се скрия от теб, започваш да страдаш.
Виждайки страданието ти, Аз отново идвам при теб.
Близостта ни разделя, а отдалечаването ни сближава.
Това ще трае, докато се родиш отново.
Тогава, Аз няма да бъда твой Учител.
Тогава, Аз ще бъда твой приятел, твой брат.
Защото, по Дух ние сме Равни,
а по Любов, ние сме Единни.
Сега, Аз съм Загадка в твоя живот,
но когато Ме откриеш, Загадката ще се превърне в Тайнство.
Така говори твоят Възлюбен Учител.
Аз живея, не за да разбирам нещата.
Аз живея, не за да се радвам на нещата.
Аз живея, не за да ценя живота.
Аз живея, не за да победя смъртта.
Аз живея, заради Непознаваемото,
защото от Непознаваемото, се е зародила Истината.
Аз живея, само заради Истината.
А смъртта и живота, отхвърлих настрана.
Как се заражда въпроса – кой съм аз?
Има ли отговор на въпроса – кой съм аз?
Отговор няма, но това си ти.
А тогава, кой съм аз?
Това е Той. А кой е Той?
Той не съществува.
Дай Любовта си на хората, а не помощта си
Господи, Ти Който си Велик в Дълбините,
как можем да помогнем на човека?
И рече ми Господ:
Който помага на човека, му пречи.
Който не помага на човека, също му пречи. Каквото и да правиш за човека, все му пречиш. Има само един метод:
Люби човека в Дълбините си, и някога той ще узнае Божието Име.
Люби човека в Дълбините си, и някога той ще бъде преобразен.
Люби човека в Дълбините си, и някога ще видиш в него Подобието на Бога.
Защото, Любовта всичко превръща в Богоподобие.
Любовта е всякога Богоподобна.
Дай Любовта си на хората, а не помощта си.
Моят метод е молитва.
Отначало, молитвата е обикновена.
После, се ражда сърдечната молитва.
После, се заражда сърдечният огън.
После, самият човек се превръща в молитва.
После, човекът-молитва се разтваря в Непознаваемото.
А който се е разтворил в Непознаваемото,
той е направил най-голямото
Молитвоприношение.
Това е човек, който е отсякъл от себе си,
дървото за познанието на доброто и злото.
Той се е превърнал в Съкровенолюб,
а деянията му са, чисто злато.
Моят Учител е Невидим.
От хиляди години ме учи, а аз все нищо не разбирам. И най-накрая Той ми каза:
От хиляди години учиш и нищо не си разбрал.
Но понеже запази Любовта си, Аз те избирам за Свой Син.
Сега съм Негов Син, и продължавам да се уча. Да се учиш, не означава да придобиваш знания.
Да се учиш, означава да придобиваш все по-дълбоко Благоговение.
Учителят е Истината, пред която всички благоговеем.
Благоговението позволява вечно да се учиш.
Аз не разбирам Словото Ти,
но го чувам с Душата си.
За мен Твоето Слово, е Звучаща Тишина.
За мен Твоето Слово, е Зов за Уединение.
И ето, аз се слях с Тебе.
Защото, аз не исках да разбера Словото Ти. Аз исках, Самия Тебе.
Нека другите да търсят Словото Ти.
Аз съм устремен не към този, който говори, а към Тебе Самия.
Словата са само Отломък от Тебе.
Но Ти самият си Източникът.
Дай ми Себе Си.
Слънцето е Твоят отворен прозорец,
но само Ти можеш да ме огрееш.
Слънцето е Твоята Светлина,
но само Ти можеш да ме озариш.
Слънцето е Твоят Живот,
но аз не искам Живот.
Аз искам само Тебе.
Чрез Слънцето, Ти ме докосваш,
но аз не искам да бъда докосван.
Аз искам да изгоря в Твоя Свещен Огън.
А нека Слънцето пак да си грее.
Нека то да огрява всички светове.
Но аз искам, само да съм Твой Син.
Нямам друго желание.
Всички хора празнуват и не знаят,
че аз съм Вечният Празник.
Всички хора се радват, и не знаят,
че аз съм Вечното Блаженство,
скрито в Тебе.
Всички хора търсят разбирателство помежду си, а аз не пожелах дори и
разбирателство със себе си.
Аз пожелах само Тебе.
Защо да се разбирам със себе си, ако Тебе Те няма?
Защо да се разбирам с другите, ако Ти си надалеч.
Ако трябва, Господи, нека дори и с Тебе да не се разбирам, но да съм Едно с Тебе.
По-хубаво ли е, да съм в разбирателство с другите, и със себе си, но да не съм Едно с Тебе? Заменям разбирателството с неразбиране.
И в своето неразбиране, пожелавам само Тебе.
Това е желанието на Твоя Син.
Ти, Господи, Си Единственият Закон
В момента, в който познах Бог в себе си, Бог ми каза:
Сине Мой, не си губи времето с 10-те Божии Заповеди.
Защото всеки, който е даруван с истинския Живот, нима може да живее със заповеди?
Нима може да живее с правила?
Защото, не е ли този Живот извисен, над всички заповеди и правила?
И този истински Живот, Сине Мой, не съм ли това Аз?
И мислиш ли, че Аз трябва да живея по заповеди и правила?
Ти, Господи, Си Единственият Закон.
И рече ми Господ: Слей се с Мен
Когато гледам светлината, се питам:
Господи, защо си толкова явен?
И рече ми Господ: За да Ме видиш.
Когато се взирам в мрака, се питам:
Господи, защо си се скрил?
И рече ми Господ: За да Ме издириш.
Когато навлизам дълбоко в себе си, питам се: Господи, къде си?
И рече ми Господ:
Слей се с Мен, за да не се питаш никога къде съм.
Защото Аз съм всякога там, където трябва да съм.
Бъди и ти там, където трябва да си.
Щом ти си там, и Аз съм там.
Живата Духовност
Да направиш невъзможно сърденето, означава да съхраняваш Дълбочината си.
Да се сърдиш, означава да станеш външен.
Така придобиваш човешки възгледи.
Да не се сърдиш, означава да станеш вътрешен.
Тогава придобиваш Духовни възгледи.
Да прощаваш всякога, означава постоянно да късаш вериги от своето минало.
Да прощаваш всякога, означава да попълваш сърцето си с нови възгледи и разбирания.
Да прощаваш, означава да даряваш сърцето си с Благодат.
Ако си свещен, във всичко ще виждаш Свещеното и то ще те учи.
Ако си свещен, тогава вятърът става твой приятел.
Тогава листенцата по дърветата те поздравяват, а листенцата по земята ти се усмихват, защото в Свещеното всичко трепти и заживява.
В Свещеното всичко е приятел.
Бъди искрен
Когато си искрен, сърцето се превръща в Око на Тайната.
Когато си искрен, сърцето ти става светещо и тогава много същества идват, за да видят кое е това, което свети.
Но това, което свети, е неуловимо.
Това, което свети, е Тайната, която е станала приятел на сърцето.
Събирай сила, за да победиш най-големия си враг.
Събирай сила от земята, от водата, от въздуха и от огъня, за да победиш най-коварния си враг.
Когато събереш силата си, трябва да победиш най-хитрия си враг.
Най-големият враг – това си ти самият.
Ти трябва да победиш себе си.
Когато победиш себе си, ще разбереш,
че е нямало никакъв друг враг освен тебе.
Когато победиш себе си, ще станеш непобедим.
Това означава: бъди Търсач на собствената си дълбочина. Колкото повече навлизаш навътре, толкова повече изчезва светът, толкова повече изчезва времето, толкова повече изчезва зависимостта, толкова повече изчезва раждането и смъртта. И тогава ще видиш собствената си светлина.
Да живееш в Любовта, означава да живееш в мястото, където няма време. Това е мястото, където няма събития, няма явления, няма дори ситуация. Това е мястото, в което има само едно вечно състояние. Това е състоянието на Бога в нас.
Щом постоянствуваш, това означава, че Бог е проникнал в теб, и работи. Постоянството е знак на съединение. Този, който постоянно работи в капката и пробива камъка, това е Бог. Този, който постоянно работи в теб, и ще пробие булото на мрака, е твоят невидим приятел, чрез когото се завръщаш в Прародината.
Това означава толкова да си погълнат в ежедневието си от Бога, че да не остава място за нищо друго. Който е изпълнен така, той съхранява Бог в себе си, и живее в първичното знание.
Да намериш очите си, означава да постигнеш онова тънко наблюдение, чрез което самата реалност гледа. Такива очи са живи, безстрастни, освободени и сияещи.
Да потърсиш Източника в себе си, и да го откриеш, това се дължи на изработената способност, която се нарича проникновение. Който може да прониква навътре, той има Любов от Източника и сам по себе си е Източник. Който има тази способност, той има произход и произходът му е отвъд света.
Това означава: постигни своята свобода. От намерението изгрява свободата. Който е познал своето намерение, той е постигнал изначално отношение към същността на нещата.
Истината е вечен приятел. Ако съумееш да се вплетеш в нея, ако съумееш да влезеш в нейния поток, в резултат на това, ти ще придобиеш качеството неизменност.
Една песен е ценна според дирята на Тишината, която оставя след себе си
Истинската песен разнася Тишина.
Истинската песен е повик, който идва от Дълбините на Вятъра.
Истинската песен е повик, който иска да се завърнеш в своето Свещено Сърце.
Една песен е ценна според дирята на Тишината, която оставя след себе си.
Само в тази Тишина можеш да видиш скритата идея в песента.
Дихания Древност от Египет
О, Египет Египет, колко много те обичам!
Египет ухае вътре в мен.
Аз знам, че отдавна съм омагьосан от Египет.
Знам, че Египет е моята Кръв, моето Сърце и моята Душа.
Тук ме е учил и Тот и Учителя в много прераждания.
От Жреците научих, че Първата Слънчева дума е „Амен“.
Научих от тях, че Тайната Вяра е в силата на Думите-Същества.
Словото е по-силно от всяко оръжие, и че то преодолява всеки хаос.
То е магически спасител.
Научих, че това, което няма название, не съществува.
Научих, че само Любовта отваря Пътя, и че тя е неизмеримо над света.
Научих от Тот, че горе и долу се случва едно и също.
Научих, че уханието на Древен Египет е в Мистичното Сърце.
Думите са Пътуващи Същества.
От Жреците знам, че това, което отдаваш, е твоят Път.
Ако отдаваш сърцето си за нещата,
ставаш Слънце-Сърцевина от Чиста Прасветлина.
Това, на което се отдаваш, е твоята Същност.
От Жреците узнах, че всички очи търсят само Нетера Единствения,
а тогава Той им дава, Себе Си.
О, Египет, Египет – колко много те обичам!
Сфинксът е Първообразът на човека.
Той символизира Светостта на Душата и Дълбините на Духа.
Душата е съградена от Светостта на Мълчанието.
Ето защо тя е необяснима.
Тя разкрива себе си само в Дълбините на Безсмъртието.
А Безсмъртието е Мълчание.
Духът символизира Дълбините на Тайнството.
Това Тайнство е наречено Тишина.
Тишината е най-древният Образ на човека.
Това е Слънчевият човек, човекът-слънце. За него е казано: Това, което свети, не говори.
Сфинксът чака душите да се завърнат в своя Слънчев Център.
Той чака душите да се завърнат във Великата Тишина.
Това е мястото, където няма слова.
Това е мястото, където няма добро и зло.
Това е мястото, където няма живот и смърт.
Това е мястото, където Слънцето е Вечен Изгрев.
Сфинксът символизира Великото Търпение на Древната Тишина.
Загадка за Славният Път към Бездната
Маската на фараона е маската на РА.
Маската е съставена от два цвята: жълти и сини линии.
Жълтата линия символизира Вечния възход към Любовта.
Синята линия символизира Вечното потопяване в Истината.
Фараон е само този, който има непресъхваща Любов, чрез която вечно се потопява в глъбините на Истината.
Тогава змията, която символизира Пламъка на живота, се изкачва в Третото Око, и служи на своя господар.
Любовта е господарят, животът е слугата.
Животът е създаден, за да служи на Любовта.
Животът трябва да те отведе при Любовта, а Любовта трябва да те отведе в Бездната, която е другото име на Нетленната Мъдрост.
Маската на фараона е само едно загатване за славния Път към Бездната.
Когато реката тече, кой тече?
И може ли да се каже, че реката тече?
Реката е само една идея и водата е само една идея.
Водата е облекло на енергията.
Водата е тяло на енергията.
Енергията е тяло на Любовта,
а Любовта е Вечната Усмивка на РА.
Съзерцавай пътешествието на водата.
Нейният път ще ти разкрие Тайната на Живота.
Енергията на водата не образува река, а път към РА. Тази енергия се движи много скромно и естествено.
Тя не се бори нито със себе си, нито с камъните, които среща по пътя.
Тази енергия има само една идея: да се върне при РА, и да се слее с Вечната Усмивка на Живота.
Тази енергия е скрита и вътре в Храма на човека. Тя постоянно тече.
Тази енергия в човека е Любовта.
Тя е дар от РА, за да извърви човек пътя си, и да стане Жива Вода от Ръцете на РА. Тези, които са станали Жива Вода, ние ги наричаме „децата на РА“.
Сутрин можете да ги видите в Градината на РА. Наричат ги Росни Капки.
Ако се вгледате внимателно в една росна капка, дори и в най-мъничката от тях, ще видите, че тя има едно Слънце в себе си.
Това Слънце е винаги усмихнато.
Не е ли това Усмивката на РА?
Когато Нил пристига с изобилните си води, това е Изобилието на Любовта.
Когато Нил е оскъдна на води,
това е Състраданието на Любовта.
Така Любовта иска да погледнеш,
Водата на Живота в себе си.
Ако водата отвън е спряла да тече,
тя трябва да потече в нас.
Ако аз обичам Водата,
аз трябва да обичам и нейния Източник.
Ако аз обичам Източника,
тогава ще бъда Син на Водата.
Така Водата ме улавя,
и аз никога не я изпускам.
Така тя тече в мен и аз в нея.
Това наричам „Приливът на Нил“.
Аз давам само на РА да ме учи.
Това, което ме огрява, може да ме учи.
Това, което ме изстудява, не може да ме учи.
Когато РА ме учи, аз живея.
Когато РА не ме учи, аз линея.
РА е Слънцето, което ме учи.
От всичко научено разбрах, че нищо не зная.
Но в себе си имам Живота на РА.
И мечтите ми са мечти на дете.
Щом мечтите ми светят,
предпочитам да живея в РА.
Ако РА ми даде знание,
ще използвам това знание за РА.
Щом го използвам за РА,
ще имам Живот.
Щом не го използвам за РА,
ще имам собствената си мъка.
Не е ли хубаво да се събуждам сутрин, с РА в очите си?
Когато очите ми искат да Те видят,
те трябва да тръгнат на дълъг път.
Но защо трябва да пътувам толкова дълго, когато РА е в мен?
Когато ушите ми искат да Те чуят,
те трябва да тръгнат на дълъг път.
Те се превръщат в слух, който иска да обхване цялата Вселена,
дори и най-малкия шепот.
Но, РА, нима Слухът, това не си Ти?
Че откъде накъде аз ще имам свой собствен слух, и свои собствени очи?
И подарих си очите на РА, и дадох Му и слуха си.
Защото ако аз самият искам да виждам и чувам, то тогава кой ще ме учи?
Методи от Школите на Египет – Дар за децата на Незнанието
Методът на Абсолютната Неподвижност
Той се е ползвал в Школите на Египет.
Той се нарича още, Метод на преоткриване на себе си.
Заставаш в най-удобната си поза и в пълна неподвижност.
Най-малко 3 минути.
И нищо не трябва да мърда в теб, нито отвън, нито отвътре.
Очите трябва да са затворени, за да отстранят света.
Когато човек свиква да става неподвижен и отвън, и отвътре, рано или късно от Дълбините му ще изплува Откровението.
Той ще познае своя Абсолютен и Неизменен Център.
Тогава вече той ще избира мислите, чувствата и желанията си, а не те него.
Така ученикът става пълен господар на себе си.
Каквато и лоша новина да му съобщят, той я видоизменя.
И ето, виж: Истината, това си ти!
Това малко упражнение побеждава света.
Човекът на света разбира само сложните неща.
А простите неща са неразбираеми.
Те са Дар за децата на Незнанието.
Тези деца са, които обичат Духа на простотата.
Ето, дадох ви Подарък.
Не разсъждавайте върху Подаръка.
Приемете го с цялата си душа, за да не го изгубите.
Пирамидата символизира Слънчевия човек, Изначалния човек.
Това е човекът, който има само един Център в живота си.
Този Център е Върхът на пирамидата.
Върхът на пирамидата символизира най-древното Слънце.
Наричано е още с названието Учителят.
Жреците умишлено не са изнасяли това Слънце в своите картини.
Който изпълнява този метод, най-много за една година, може да се завърне при своя Учител.
Така ученикът става част от своя Учител, част от Ослепителната Светлина.
Ще ви загатна нещо за този метод.
Методът е следният:
Ученикът сяда на един стол в египетска поза, поставя ръцете си успоредни върху своите колене и се вглъбява в Метода на Пирамидата.
Върхът на пирамидата в човека е горната област на неговата глава.
Там именно се намира Незримото Слънце.
Няколко минути ученикът си представя живо това Слънце над главата си,
като това Слънце докосва леко върховния център в човека.
Няколко минути ученикът си представя Ослепителната Светлина на това Слънце.
После в това Слънце се явява образът на неговия Учител.
Учителят е по-ослепителен от това Слънце.
Тогава ученикът се отваря, т.е. доверява се на своя Учител, и тогава това Ослепително Слънце започва да преминава през цялото тяло на ученика.
Ученикът е достоен да приеме Слънцето на своя Учител.
И тогава Учителят прониква изцяло в своя ученик като Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Това е най-великото упражнение, давано някога от жреците на Египет.
Това упражнение продължава около 10 минути.
През тези 10 минути Добродетелта на Учителя прониква в ученика и го подмладява.
Правдата на Учителя прониква в ученика и го уравновесява.
Истината на Учителя прониква в ученика и го обновява.
Мъдростта на Учителя прониква в ученика и го преобразява.
Любовта на Учителя прониква в ученика и го пречиства.
Така ученикът става част от Ослепителната Светлина на своя Учител.
Така ученикът става спасен, нероден и несътворен.
Той се освобождава от колелото на преражданията и от живота и смъртта.
Той вече става Слънчево същество в недрата на своя Учител.
Това упражнение не е изнесено цялото поради голямата Тайна, която то крие в себе си.
Но това, което е казано, е основата на Метода на Пирамидата.
Този метод не се дава на чистите ученици, а само на Избраните.
Избраните имат особена Любов към своя Учител.
Методът на пирамидата се е криел от жреците, тъй като той е най-големият Дар за Избраните.
Но днес вратата леко се отваря, дори и за тези, които не са Избрани.
Защото Велико е Състраданието на Учителя.
Древен Окултен Ключ от Египет – Пълно Разкаяние
В света хората почти над деветдесет процента са кармични същества.
Учителя и Христос са дали метод, който е съществувал още в Египет.
За около 15 – 20 минути всички хиляди животи, които сте имали, кармата да се изхарчи. Тотално Разкаяние.
Това е един Древен, Окултен Ключ от Египет. Този Древен Ключ, преобразява още в момента.
В края на Голямата Изповед, за която е говорил и Христос, и Учителя, цялото минало си отива. Това е само за минути.
Получаваш един Дълбок Вътрешен Мир.
Получаваш ново знание, и пак продължаваш да работиш върху себе си.
Запомнете тази Идея!
Това Прасъщество ОМ може да Оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен.
Ом е Ключът към Изначалност.
Ом е най-древното и кратко Благовестие.
Запомнете тази Идея!
Ом – това е Брахман.
Това е Всичко.
Това е Мистиката на Единството.
Аумъ
Когато Любовта те покани на гости,
само слушай и наблюдавай.
Не давай съвети на Свещения Огън.
Не бъркай с голи ръце в жаравата.
Слушай и Наблюдавай.
Това са Два Велики и Свещени Метода.