(Обяснявал съм: някои мислят, че майката ражда детето... Няма такова нещо. Бог решава какво да се ражда, как да се ражда... Казвал съм: майката не може да създаде нито един косъм, нито око, нито нищо. Тя е само врата, да слезе тази Душа и да върви по своя Път. И затова, ако това дете умре, то не е твое. Бог има по-дълбок план за тебе, отколкото твоите планове. Ако умре, той изкупва нещо, за да може после да влезе в развитие. Ако не разбереш това, все ще страдаш, поради привързаност. А Божият План е по-дълбок от нас.)

Непривързаността премахва света. Такъв човек направо пада в обятията на Бога – непривързаният човек.

Имате право само на действия, които да радват Бога; не да угаждат на хората и на света – които да радват Бога!

Ако не следвате нравствените Принципи на Бога, няма голяма полза от повтарянето на мантри, практики, йога, ритуали, аскетизъм.

Ако сте в Принципа, т.е. във Великия Закон на Истината, в Правилността (така ще го кажа) – всяка практика е на място. (Тогава вече може да практикуваш и смешни неща – и те ще са правилни, защото Бог ще е с тебе.)

Бог можете да Го радвате само със своето Чисто Сърце.

Всичко, което получавате, ви го дава Бог.

Истинен е само онзи, който люби Бога.

Повтарянето на Божието Име е най-висшата Духовна практика; но ти трябва да търсиш и своята Чистота.

Бог се постига само с много усилия във вътрешния живот.

Вкоренете Божието Име в своето сърце и се слейте с Него.

Истинският човек е онзи, който осъзнава своето Единство с Бога.

Бог е Източникът на всичко, което се случва в този свят – абсолютно всичко. Цялата Вселена се движи по Неговата Воля и Повеление. Даже и демоните се покланят на Бога, но – Сай Баба казва – действията им са демонични. Те имат друга пътека, друг път.

Богат е само този, който е осъзнал връзката си с Бога.

Не се заблуждавайте, че това или онова е станало само по ваша воля: всичко се движи само съгласно с Божията Воля. (Ако вие мислите, че е по ваша воля, това е, защото се е случило съвпадение с Неговата Воля, но не мислете, че това е ваша воля.)

Каквито и грешки да сте имали във вашите предишни животи, започнете нов живот днес и сега с Любов и посвещаване на Бога. (Няма значение какво сте правили и колко е тежко вашето минало: отдайте се на това!)

Зад всичко, което Бог прави, стои Божествена цел, която вие не сте способни да разберете. Каквото и да допуска Той, това е за ваше благо.

Любовта към Бога никога няма да ви предаде.

Развивайте чувството, че Бог е винаги с вас. (И Мохамед го казва: Представяй си, когато се молиш, че Бог е до тебе. Ти може да не Го виждаш – Той е пак до тебе; но въпросът е да стигнеш някога до осъзнаване.)

Бог е навсякъде: няма нужда от Неговото търсене.

Това, което е станало, Бог го е осъществил, а не някой. Бог е Действащият, но Неговата Воля и Сила често остават скрити за човешкия ум. Стихиите на природата действат само по Волята на Бога.

Няма по-ценна награда от самия Бог – Бог да ти дари Себе Си. За истинския човек, Бог е неговият непосредствен опит.

С всичко и всички се разпорежда Единственият Бог.

САЙ БАБА: ПРОСТИТЕ НЕЩА – ПРОСТИТЕ ИСТИНИ

Продължение

(Лекция 2)

Съвременните хора мислят, че много знаят, а нямат Блаженство.

Да изследваш Космоса, звездите, а да не познаваш себе си – това означава да губиш своето Цялостно съзнание. Без Цялостното съзнание, което го имат само Мъдреците, няма правилно възприятие. Без Цялостно съзнание, нищо не можеш да проучваш.

Какво връзва човека (въпрос – и Сай Баба отговаря): жената ли, децата, собствеността? Сай Баба казва: Не. Голямата причина за зависимостта на човека е неспособността му да познае себе си.

(Тука се сещам за Суфи какво казват… Ако се ожениш за една жена, за да я спасиш от греха – ето как ще угодиш на Бога: ако я превърнеш в сестра. Но ако се ожениш, за да задоволиш своите страсти, ти си се оженил за наказанието. Много просто казано!)

Онзи, който привлича това, което е Чисто, самият той е Чист.

И когато вижда, глупавият не вижда.

Истинският победител е овладелият своя ум. (Всъщност това е успехът – да овладееш своя ум.)

Само Чистото Сърце довежда до благоприятни резултати. Само Чистото Сърце е същността на образованието. (Тука никакви дипломи не важат: това е мярката.)

Много хора си въобразяват, че Духовността е медитация върху Бога, очистване в свещени води и посещение на святи места. Сай Баба казва: Не! Духовността – това означава разрушаване на животинската природа и събуждане на Чистото, Божествено съзнание. Без да си овладял своята животинска природа, твоето милосърдие е без значение – то ще бъде наказано, защото то е имитация. Истинското значение на жертвоприношението е да предадеш своята животинска природа на Бога. Принасянето в жертва на което и да е животно е нечисто, жестоко действие. Това се знае от хиляди години и никога е нямало компромис – но както знаете, хората продължават. Да принасяш животни в жертва, вместо твоята животинска природа, е всякога безполезно. Каквото и да практикуваш, ако животинската природа си остава, всичко е напразно. Привързаността и омразата са животински склонности. Всички Свещени Писания са дадени за развитие, а не за ритуали. Благотворителността никога не спасява човека, докато животинската природа си остава отвътре.

Милостта на Бога не може да се получи с йога упражнения, гимнастика, с акробатиката на йога... Само Любовта може да заслужи Милостта на Бога.

Всички духовни практики, с които днес се занимават хората, са свързани с ума – това е голямата беля. И почти всичко, в такъв смисъл, може да стане мода: и медитацията, и чистотата – въображаема игра, че работиш върху себе си, и т.н. Умът е голям майстор! Умът е подобен – казва Сай Баба – на крадец. От него не можеш да очакваш помощ в улавянето на крадеца. Упражнения, основани на ума, не могат да изведат човека от тъмнината на невежеството. Когато човек изпита опита на Духа, умът ще изчезне. В Реалността умът не съществува – само чист Дух. Духът никога не умира, а само се скрива. Без Дух не може да се разбере Реалността. В състояние на Самадхи, умът изчезва, защото ти вече се сливаш с Духа си. Гласът на Духа е по-тънък даже от човешкото дихание.

Древните считали за образование само системата, която възпитавала самоконтрол. Само контролът е средство за достигане на Висша Мъдрост.

Умствените разсъждения не са Гласът на Истината. Истинският Глас излиза само от Чистото Сърце. (Умът може да имитира, но той винаги остава далече от Истината.)

Докато имаш животински качества, всички твои практики са само упражнения; всички медитации и ритуали са напразни – и един ден ще видиш, че си излъгал себе си. Всички тези практики са опит да излъжат самия Бог – но кой може да излъже Бога?

Ще обясня. Всичко Истинно и реално се постига с въздържание – но това е дълбока, скрита Наука: тя е свързана със Самадхи и с Бог, и там трябва да се подходи много честно. След въздържанието идват вече високи степени на контрол на ума. А контрол на ума означава контрол на Сатана и на Змията – и след време има Висша Брахмачария, която надраства и истинското Аз. Трябва да се откажеш от истинското Аз, защото Бог е по-дълбок. (Това съм го обяснявал.)

Бог в човека е Тайната на въздържанието. Ако си постигнал, не си мисли, че това е твое качество: продължавай все по-дълбоко, но заедно с Бога.

САЙ БАБА: БОГ

Продължение

(Втора идея за размишление)

Истинската наслада идва само от Бога, а не от човешки наслади.

Един може да умре от ухапване на змия, друг – от мълния. Хората могат да си помислят: „Защо той умря по този нелеп начин? Защо Бог не го защити?“. Сай Баба казва: Но змиите и мълниите се изпращат от самия Бог. Те не са нищо друго освен посланици на самия Бог.

Истинското образование ви прави единни с Бога.

Умението да служиш – това го дава самият Бог.

(Ти не може просто да искаш: трябва да си узрял, трябва да си тренирал... И дори и това да си постигнал, и голям контрол – пак трябва да го иска Бог. Ако ти искаш да служиш, ще стане беля. Може да поискаш да се смяташ за авторитет сред хората, вътре в себе си да смяташ, че си авторитет – и все повече ще потъваш, и един ден ще стане късно. Няма авторитети освен Бога!)

Вашият стремеж е да привлечете Милостта на Бога – това е Предаността. Божията Сила може да се привлече само ако вложите в молитвата си Огън.

Съществуването на човека зависи от Волята на Бога.

Бог следи не нашите практики, а дали е Чисто нашето Сърце.

Свободната воля означава, че вашето истинско Аз изпълнява Волята на Бога – и тогава Бог става вашата Свобода.

Всичко, което получаваме и не получаваме, е Неговата Милост.

Всички професии са от Бога.

(Тук само ще обясня… Всяка работа е Негова: Той влиза в хората; Той ги прави майстори; Той ги прави лекари – истински; Той изпраща хората при фалшиви лекари, за да си получат и те „наградата“; Бог влиза и дава погрешните диагнози; Бог влиза и лекува когото трябва. Той знае кой какви уроци трябва да научи. Тука никакви лекари нямат думата, никакви майстори. Единственият Майстор действа скрито навсякъде. Затова, ако ти спечелиш Доверието на Бога, Той няма да те изпраща при фалшив лекар или при екстрасенс и да те разкатава... Или както оня случай: отива един човек при един лекар и лекарят му казва: „Ти си тежко болен от рак“. Човекът се пропил… Отива при друг лекар, лекарят му казва: „Нямаш никакъв рак“. „Така и така се пропих, ще пия и още“... и т.н. Всякакви случаи има в тази област…)

Всяка работа е Негова, всяка професия е Негова: Той обучава хората, Той ги учи, Той ги разпределя. Той е Вселенският Майстор. Той е скрит зад всичко.

Единственият Приятел, способен да премине и най-суровия тест за приятелство, това е Бог.

Владеещият себе си е силно свързан с Бога.

Ако постоянно мислите за Бога, ще придобиете Чистота.

Бог е, Който помага всяка работа да бъде извършена по най-хубавия начин. Ако Той не влезе в тази работа, тя ще бъде свършена донякъде или ще бъде зле свършена.

Всичко, което Бог прави с вас, е Негов дар – иска нещо да научите.

(Познавах един зъболекар, голям специалист, голям професионалист, много добър… Но един път извадил на една жена погрешния зъб. Самият той се чуди и дълго ми обяснява: „Как можах да направя...“. Жената го нарекла: „Убиец, при тебе повече няма да идвам!“ – но както знаете, Бог действа, а не зъболекарят. Той си имаше своите уроци, да ги научи и да не се възгордява, а тя трябваше да се откаже от едни опасни удоволствия, които обичаше… Но така или иначе, и двамата имат какво да научат, а Бог седи отзад и чака поуките. Най-хубавото нещо, едно от най-хубавите неща е, когато човек се поучава.)

Потопен ли си в Бога, имаш истинска защита.

Мъдростта не е религия: тя е Любов към Бога.

Виждайте във всичко случващо се Ръката на Бога.

(Има много самолети, които даже са съборени от врабче – и загиват целите екипажи; някои падат в блатата; други – от по-големи птици. Един руски учен казва: „Това не можем да го предвидим“. Разбира се! Учителя казва: Бог ръководи и случайностите. Това означава, че няма случайности.

Виждайте във всичко случващо се – пак повтарям – Ръката Божия. Няма място, където тя да не стига. Затова е много смешно да кажеш, че трябва да се молиш в църква или в джамия. Казали на Ал-Халладж: „Трябва да отидеш в джамията и да познаеш Истината“. Той казал: „Аз Истината Я получавам пряко от Бога в Сърцето си. Нямам нужда от джамия“.)

Повтарянето на Името Божие е най-доброто лекарство. Божието Име е най-действената медицина.

(Разбира се, някой път Бог може чрез много молитви да те изпрати при лекар; друг път може да не те изпрати. Може да те излекува вътрешно; може да те изпрати при точен човек – но след многото молитви, всичко си идва на мястото.)

Божието Име е действащо.

Любовта към Бога ви освобождава от постъпките, които не са Неговата Воля.

Бог Се скрива от тези, които нямат благодарност.

(Подготвяме скоро четвъртата книга на Първия Старец, на Учителя – там казва Учителя, че ако един човек благодари искрено най-малко 4 милиона години, той ще постигне едно по-високо качество, по-дълбоко от благодарността: това е Благостта – много дълбоко нещо. Друг път, ако трябва, ще ви го обясня.)

Нищо не е страшно – казва Сай Баба – освен едно: да изгубиш Божията Милост. Изгубиш ли Божията Милост, каквото и да правиш, даже и да се молиш, вече е станало късно. Вие знаете какво означава зряла съдба: зряла съдба означава, че Бог не може да ти помогне, по простата причина че Бог се отделя – няма вече помощ. И сто души не могат да ти помогнат, колкото и да са ти приятели: Бог решава този въпрос.

Даже да умре любимото ви дете – Сай Баба казва, – задайте си въпроса: „Нима заради мене се е родило това дете?“. То си има свой Път, своя собствена история, която трябва да осъществи – защото то е Божие дете, а не твое, не ваше.

За Търсача на Бога, този век е Златният век.

ИНДИЙСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 3)

Реч от хиляда часа не може да се сравнява само с един поглед.

Има поглед, с който Бог може да те погледне и да те промени за цял живот. На едно място Учителя казва, попитали Го: „Защо така гледате?“. Учителя казва: „Аз не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен“. Това е извън религии, извън всичко. Ако заслужиш тази усмивка, този поглед, това Доверие и ако Учителя се концентрира в тебе, това е Усмивка на Бога. Това променя многобройни твои прераждания… Но цялата работа е да се заслужи този Поглед.

Ако имаш голяма болка в сърцето си, можеш да я превърнеш в голяма Любов. В Истинската Любов всичко нереално умира.

Освобождаването от обществото – това е освобождаването от всички нечисти думи: от там трябва да се почне.

Ако животът, който си живял, можеш да го изразиш, това не е живот. В живота трябва да има нещо Дълбоко, нещо Неизразимо.

Тези, които не се чувстват благодарни, те са нещастни, нещастни хора.

Където и да се молиш, Бог е там. Никога няма нужда от църква и от джамия.

Молитвата е осъзнаването на Присъствието вътре в тебе. Това може да се случи и в пещерата, и в пустинята, а в църквата може да не се случи – въпрос на дълбоко съзнание.

Твоята молитва е твоето собствено разцъфтяване.

Динамизъм със спокойствие – това си заслужава да притежаваме. Спокойствие, което е активно, е решението на всеки проблем.

Безпокойството е липса на интензивност – то е непознаване на себе си.

Това е методът на ума.

Забележете: умът се тревожи. Ако няма причини, той ще ги измисли – и ако не може да ги измисли, пак ще се тревожи, просто той така е устроен; затова той е големият враг на човека, който трябва да бъде овладян. Когато е овладян, той става приятел: той вече няма избор, не може да се меси в нещата на Духа, на Душата и на Висшия свят.

Тревоженето е незнание, че има Висша Сила, която е с тебе.

Ако си в отдаденост, няма сила, която може да те спре. Истинският стремеж в тебе – това е самият Бог.

Когато си спокоен, и шумът е мелодичен.

Наблюдавай шума… Пред блока ти правят ремонт: вкарай го в Третото око4 и го превърни в Слънце – много е просто. Не се поддавай на шума, той е разрушителен. Ако превръщаш така нещата, ще царуваш. Няма да кажеш нито една забележка на тези, които вдигат шума: просто ще благодариш и ще изработваш Царството в себе си.

Мъдрият, дори и когато го величаят, той си живее тихо и скромно. Това е нещо естествено.

Мъдростта е над всички доказателства.

Мъдрецът е щастлив и в лошия период на своя живот, а глупакът и невежият е нещастен дори в своя добър период. Ти правиш периода добър или лош.

Тези, които служат, имат добър период и в лошите времена.

Вярата е умение да се движиш в непознатото. Само Мъдрецът е отвъд вярата.

Ако чувствата ти са в Бога, ти ще виждаш чрез Бога.

Само отдаденият на Бога има власт, но той не я упражнява.

Забележете: той има голяма власт, но той се съобразява с Бога. Когато Христос лекува, Той се съединява с Бога и знае дали трябва да лекува, или не. Много хора е излекувал; други хора въобще не ги е докоснал – защото, ако ги излекува, а Бог не иска, Той ще тръгне срещу Бога. Тоест: всичко се решава от този Велик Бог. Защо? Той знае най-доброто, знае кармите, знае съдбите на хората и знае неща, които и хората не знаят.

Ако чувстваш Свобода, когато не си сигурен, това е истинска Свобода. Когато си в колебание, когато си в съмнение, но се чувстваш спокоен, свободен, това е истинската Свобода.

Когато си изцяло Любов, няма карма: цялата карма се разтваря в Целостта, в Осъзнатостта, в Пълнотата на човека – там няма карма.

Животът е създаден тайно. Никой не знае как са направени тези клетки на очите: това творение е изпълнено с Тайни.

Любовта е най-фината енергия, от която всички ние живеем.

Това, което ни дава напътствие, е Древното Знание.

Безпокойствата са подобни на мишки в дома на Покоя; затова бъди подобен на котката.

Ще обясня. Мислите и безпокойствата се появяват, защото ти си забравил, че си Древна котка. Котките са Древни Същества – част от Нищото. Обяснявал съм: в Атлантида са спасили хората от народа на мишките. Мишките тогава са били големи като зайци; котките са били тогава като лъвове, много дълбоки, много – изключителни Същества, слезли от Бога, за да се справят с тежките събития в Атлантида.

Наблюдавайте как котката е будна за мишките и как мисли, и как ги лови. Котката е Покоят – това е Нищото. Това е Тайното Познание, в което мислите изчезват. Котката застава пред дупката на мишката като Буда – изчезва, понеже няма движение. Мишката е движение, тя е мисъл, тя е тревожене – излиза и изчезва, Нищото я поглъща. Нищото трябва да погълне всички тези ваши мисли, Покоят трябва да ги погълне. Това е идеята на Древната котка. Самите мишки са тревожни мисли. Котката е Покоят, който ги улавя. Безпокойствата нямат никакъв шанс пред Покоя – те умират в Покоя и това е цяла Тайна Наука. Природата на Бога е Нищото. Покоят е Несътворен. Тревоженето е сътвореност, сгъстеност, умственост. Котката, Древната котка е от друг свят.

ИНДИЙСКИ АФОРИЗМИ

Продължение

(Трета идея за размишление)

Покоят – той винаги е тук, дълбоко в тебе: ти си Покоят. Ако намериш Покоя в себе си, ще го виждаш навсякъде.

Уповаваш ли се на Бога, не се тревожи за нищо: това вече е Негова задача. Ако ти имаш пълно Доверие, не се тревожи за нищо.

До Истината не може да стигне никой, ако не обладава огромно чувство на Смирение.

Истината е източник на характер. Стремежът към Истината е източникът на здраве.

Тайната на Живота е да станеш част от Бога – осъзната част.

Истината те прави красив, а не красотата.

Края на гнева кой го слага? Слага го Смирението. Истинското Смирение, истински смиреният човек няма такава способност – там изчезва.

Ненасилието е най-добрата религия.

Търпението е най-красивата молитва.

Ако ние виждаме само Бога, ставаме Изначални.

Ще обясня. Ако ние виждаме само Бога, тогава Бог ще се роди в нас. Това иска и Бог.

Когато познаеш Бога, не виждаш различия. Няма различни науки и религии – обяснявал съм – всички клони са от едно дърво, всички религии са от едно дърво и всички реки отиват в морето. Не можеш да кажеш, че „Само моето учение е правилно!“ – вече си извън Бога. Само това изречение, не две изречения: едно изречение е достатъчно.

Ако си Чист, ти няма да виждаш проблема, няма да виждаш времето: ти ще виждаш само Бог.

Ако умът ти е под контрол, той не може да те безпокои – няма как да влезе и да те безпокои. Коя мишка може да безпокои котката? Даже има древна египетска поговорка: Мишките се страхуват даже и от статуя на котка – защото това е идея, Древна идея на Нищото. Котките са много Древни Същества.

Когато няма ум, няма съмнение. Ако си умствен, мисловен човек, разбира се, съмнения и колебания колкото искаш – цяла фабрика.

Всичко, което се случва, е съвършено: няма недостатък. Всичко е толкова точно изчислено, че не може да бъде по-добре, защото действа една-единствена Воля, няма втора воля.

Осъзнаването е извън пределите на ума.

Безпокойството е смъртоносна, отровна змия. Човек може да се разболее даже само от тревожене. Може да няма болести, но то ще му ги създаде: то е голям майстор.

Това, което истински обичаш, никога не те напуска.

Който е в Истината, даже и Боговете искат да го посетят.

Стремежът ще те отведе до там, от където идва.

Няма по-остро оръжие от това да си се отдал на Бога: тогава Той ще воюва за тебе. Няма друго по-дълбоко оръжие.

Ти самият си безценният миг.

Мъдрият извлича удоволствие от вътрешния си живот. Мъдрият, вътре в себе си, е нектар. Неговото най-голямо съкровище е вглъбяването.

АУМ

6 август 2019 г.

ГЛАСЪТ НА ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

ПИРАМИДИТЕ

(Първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ЕГИПЕТ

(Лекция 2)

ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

ТОТ

(Лекция 3)

АФОРИЗМИ ЗА ФЕНИКСА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Египет...

ГЛАСЪТ НА ЕГИПЕТ

(Лекция 1)

Посланието на Египет е: Безсмъртие – те го виждат и в смъртта. Посланието на Атлантида е: Древност.

Древен Египет казва: Да изричаш име значи да го възкресяваш.

Този Древен Египет е по-жив от съвременния свят. Египет е чудо, пълно с Живот: и смъртта там е пълна с Живот. Египет е Тайна; Атлантида е Мистерия. В Египет смъртта говори силно за Живота и за Вечността – а не за умиране. В Египет смъртта е пленителна, защото тя дарява Свободата; но трябва да умееш да умреш, защото Чистият Бог в нас никога не умира. Това, което в Египет е било бляскаво, това е смъртта – това е преходът в Живота, в Духа, в Духовното Царство.

Смъртта е порталът към Живота.

И преди съм ви казвал, според Яджнавалкия, древния Учител в Индия: Ние сме безсмъртни и нищо не можем да направим по въпроса – просто нямаме избор. Така е и така ще бъде. Нищо не можем да направим…

Животът има смисъл, когато е насочен към Несътвореното, към Безкрая. Истинската Цел никога не е била в този свят – тя е в Дълбините, в Скритостта.

(Между другото, в неделя имах една среща с догоните: осем догони – прекрасна среща, час и нещо, както и да е... Но там им казах една тънка Мъдрост от един Мъдрец: Няма да намериш по-дълбока Безкрайност и Безсмъртие така, както на гробищата, там е... и т.н., говорихме си много хубави неща... Наистина много сърдечни хора, но това е друга тема...)

Благословен е този, който посвещава целия си живот на Мъдростта. Само истинският Мъдрец може да повдигне воала на Тайното Знание.

Пирамидите надживяват света, защото са преди него.

Казвал съм ви и за водата: водата носи живот, защото е живяла в Бога, иначе нямаше да има живот. Тя е била Прасветлина, после става енергия и чак после – вещество, и затова носи живот. Така е и с пирамидите: преди нещата.

Значи: надживяват света, защото са преди него.

Идеята за Един Връх и за Един Бог винаги е била преди света. Кой стои на Върха и кой може да се качи на Върха? Има някои, които се качват на някаква планина и мислят, че са решили… нищо! Това, което може да покориш, означава, че си пропаднал. Ако стигнеш до нещо Неизразимо – това е вече съвсем друго.

Искам да кажа: Върхът на пирамидата, това е Чистото Съзнание: Чисто Съзнание, без примеси – така, както е Буда, Христос и т.н.

Живее само този, който е в Единство с този Връх, с този Бог.

Мъдрият носи Бога в сърцето си до гроб – и после продължава...

Ако смъртта ти отнема целта, тогава за какво ти е такава цел?

Мъдрият има в себе си Дълбоки архиви.

Бог знае кой обича Истината и кой размишлява за Нея. При Мъдреца Истината винаги идва Пречистена. Самият Древен Египет решава какво да ти разкрие и какво да не ти даде.

Има място в пирамидата, което убива времето (и самият Безкрай също убива знанието) – убива времето и човекът влиза в преход, във връзка с Боговете. В пирамидите хората са се превръщали в Богове и са се завръщали в Безкрая – но за обикновените хора и за туристите това е нещо друго, това е гробница... и т.н.

Древните казват, че да умреш с пирамида в ръката, е велико посяване – едно от най-великите благословения, което може да се случи на човека.

Сфинксът (също в Древен Египет) – това е Древно Величие от Зората на Живота. Това пък е нещо преди пирамидите…

Когато египтяните заставали до пирамидите, те вкусвали в Дълбините си Тайната на Живота. Това е Дълбоко, Дълбинно Преклонение. Те не го разглеждали като чудо, а като Мистерия на Древния Бог.

В Египет, Древния Египет, времето е спряло: тук египтяните слизат с Вечността си, живеят с нея и се връщат. Тук Животът е бил от Вечност във Вечност.

Това казват пирамидите: Вие не сте от този свят.

Древните казват: Вечността се намира в Любовта – но в падналия свят, Любовта се пресъздава чрез страданията.

Истинската Любов сияе повече от Слънцето, с нея са облечени Боговете.

В човека на Истинската Любов е скрита Мъдрост, по-древна от началото на времето. Казвал съм и какво казва Учителя – Мойсей говори за света, за сътворението на света, а Учителя казва: „Аз бях там“ – това е съвсем друг подход и друго нещо...

Египет е царство на Духа. Тук гробът е нещо, пълно с Живот, но ние не го виждаме. Ние не виждаме... Много хора се движат и мислят, че живеят и че движението е живот, а един будистки монах – те мислят, че той все едно не съществува; но кой съществува – това е друг въпрос...

В Египет казвали: Когато Безмълвието говори, това вече е Слово.

Нещо подобно казах и на догоните, че... Питаха ме как вървя аз към Тишината и към Бога; както и да е... Но искам да кажа: един Мъдрец казва, че когато навлезеш Дълбоко в Бога, в Тишината на Бога, Той ще ти отговори с една още по-дълбока Тишина – и там е отговорът.

Когато Безмълвието говори, това е истинско Слово.

В Древния Египет са лекували не болестите, а недостатъците.

За Египет, пустинята представя Отвъдното, но тук, на Земята – пренесено на Земята. Спомняте си: когато говорихме за пустинята, ви казах, че в пустинята най-важното е не водата, а Свободата. И там първо е жаждата за Бога, а после – за водата. Който разбере това, е разбрал много неща.

За Египет, пустинята е Отвъдното – пренесено. Само Мъдрият се разбира с пустинята и само той може да изтръгне Тайната на пустинята, защото той има в сърцето си Тайна стаичка, а това е част от Нищото.

В Древен Египет прераждането се е смятало за голям дар, защото човекът е можел да се развива, чрез което да се спаси от собствения си застой. Тука само ще добавя: и най-тежката карма, и най-тежкият живот си струва, защото, ако беше останал в Другия свят, нямаше да можеш да вървиш към изчистване на кармата и към друг опит – щеше да си в застоя. Всяко прераждане е голям дар.

На египетски да виждаш означава да твориш.

Тази Древна култура е култура на Свободата.

Имало е (в едно село са живели) майстори, които не са мислели за нищо друго освен да станат истински майстори, истински хора на изкуството. Носели са им храна, а те са си посветили целия живот на потънкостите.

Истинската култура е нещо пленително – тя идва от вътре, както истинското образование: никакви дипломи, идва истинската култура от Сърцето и там се намират ценностите – в Чистото Сърце. Това Сърце е Тайното Знание.

ПИРАМИДИТЕ

(Първа идея за размишление)

Пирамидата не е просто пирамида, а Вътрешен Път към Истината.

Пирамидите са само част от Древното, Тайно и Свещено Знание на жреците и Боговете. Пирамидите са Древна истинска култура, тяхна култура, култура на Боговете – когато хората са били Богове. Това е култура на Изначалното време.

Тот казва: Това е една универсална, Божествена култура. Тя идва от – той така го нарича – от Морето от Светлина. Животът е дошъл – казва той – от Древен, далечен, Таен Извор отвъд пределите на Вселената, тука той само е внесен. Пирамидата е място на преобразяването на човека в Дух и в Бог. Точно това е Себепознанието: да се преобразиш в Отвъдно Същество, в Божествена Същност.

Цялата Вселена – казва Тот – е ръкопис, огромен папирусов свитък, създаден от Бога и от Боговете.

За жреците пирамидата е място, откъдето са произлезли Вселената и животът – всичко от този Връх се е спуснало.

Целта на пирамидите и жреците е да се върнат хората към расата и културата на Боговете.

(Само като си помисля за тези събития, между другото, за свинете5, които... Страшна работа! Ще ви загатна нещо: Бялото Братство е поело атака срещу демоните, които са скрити в свинете, и хората даже не могат да разберат за какво става въпрос. Това е съвсем друга война: да се изчисти тази храна, защото тя увеличава демоните в човека, не дяволите. Другото месо увеличава дяволите, казвал съм, а в свинете живеят вкоренени демоните... Това е атака от Горе и ще бъде пометено; и тези, които не разберат за какво става въпрос, те в следващи прераждания ще имат изродени тела – които продължават да държат на свинското и т.н.; но да не се отклонявам…)

Значи, ще го повторя: Целта на пирамидите и жреците е да се върнат хората към расата и културата на Боговете. Целта на жреците е била да върнат времето назад към Първото време, Изначалното време – Безкраят: времето на Боговете, времето, когато хората не са били хора, а Богове.

Пирамидата е Храм от милиони години – и това е Духовен Храм от Безкрая. Идеята на пирамидата е Сливане с Безкрая.

Според Тайната Мъдрост на Египет, не вярата в Христос и не Възкресението в Христос са съществени, а Съкровеното Себепроникване в Себе Си. Ако проникнеш в Себе Си, ако познаеш Себе Си, това е Възкресението. Всеки, който познае Себе Си, става Възкресен в Себе Си. Няма друго възкресение, няма външно възкресение, няма такова възкресение, което е подарък, както чакат в църквите – да възкръснат умрелите... Смятайте колко глупаци и идиоти ще възкръснат – милиони, ако възкръснат наистина. Дано никога да не възкръснат, но те няма да възкръснат. Ще възкръснат нови хора и други неща...

Истинският човек става Чист Дух и възкръсва в Бога: той открива Бога в себе си, той не чака. Както съм ви казвал: не трябва да вярвате в бъдещето, трябва да го създадете – то е във вас, Бог е във вас. А когато откриеш Бог в себе си, никога няма да вярваш в бъдеще, защото Бог е по-важен от всяко бъдеще.

Любовта е спасяваща сила, а вярата – казва Древният Египет – е само упътваща. Тя не е съществена, но все пак е важна – упътваща, но не е съществена: Любовта е съществената сила.

Тот казва: Само Съкровеното може да победи смъртта.

МЪДРОСТТА НА ЕГИПЕТ

(Лекция 2)

Мъдростта не е собственост на човека – тя е Дар, тя се дава заради благото на света.

Чистото Сърце – това е Слънчевото Око на Мъдростта.

Когато Бог даде на един човек Божествено Знание, той става вече Мъдрец.

Чрез Свещеното в себе си, Мъдрецът става силен в своето Сърце.

Само Бездната, т.е. Безкраят, е истинската храна за Душата и за Духа. Това Велико Тайнство е великата храна – и според Древната Мъдрост, така нареченият мрак, това е Тайнството на Непроявения Бог. Всъщност мрак въобще не съществува, пак ще го обясня: но Бог... Понеже Бог е толкова Ослепителен, че няма възприятие за Него – и се нарича Божествен мрак. (Много съм ви говорил за това преди.) Понеже няма възприятие… Но всъщност няма мрак. Който може да влезе съкровено в този мрак, узнава Бога и вижда, че мракът е само покривало. Този мрак може да бъде победен само от жив Огън – Огънят на Любовта, Огънят на Духа.

Сет, или злото, господства само в предопределението; но този, който избере Истината, отдалечава себе си от света, отдалечава себе си от мястото на предопределението.

Скрита причина поражда случайностите.

Казвал съм ви – и Учителя го казва: Бог управлява и случайностите. Казвал съм, пак ще го повторя: ако една мравка на 10 км завие надясно, Бог знае защо завива надясно, а не наляво. Освен това, Суфите казват, че Той чува шума от крачката на мравката – толкова дълбок слух, толкова дълбоко Себепроникване във всичко, че който мисли, че нещо е скрил, значи, не разбира нещата.

Мъдреците знаят, че Бог е най-труден за откриване – дори и голяма Чистота някой път не помага; но голямата Чистота винаги се изисква, за да привлечеш Бога, защото тя ще те заведе към нещо друго: към Мъдростта. Тази Чистота има способността да се превръща в Огън, а Огънят има право да влиза в Мъдростта. Огънят е част от Същността на Бога – и този Чист Огън вижда Бога.

Такова нещо е Фениксът, за което ще говорим после.

Мъдрите живеят в Свещеното Слово и те все към него се стремят, защото то е част от самия Бог. Те знаят, че обикновеното слово е придобиване на бъдещия хаос в своя живот, затова Мъдрите казват: За да излекуваш човека, трябва преди всичко да чуеш думите на неговото сърце и преди всичко трябва да се излекуват думите.

Пътят на Разумните и Пробудените е очертан от Замисъла на Боговете, а не от съдбата.

Учителя казва: За разумните има Промисъл; за неразумните има съдба. (Знаете: съдба произлиза от съд, осъдени.)

Тот казва: Който не може да придобие Чистотата на Словото, си остава смъртен, защото Безсмъртието е Чисто Слово.

Мъдрите не се интересуват от бъдещето и никога не са се интересували: те се интересуват от Истината.

Който е избрал Истината, изпитанията вече не могат да го разрушат – Бог му дава допълнителна сила. Някой път човек сам се чуди как е разрешил някой въпрос или някоя трудност: това е тайната допълнителна сила от Бога.

За Мъдрия има само една Чиста Наука и това е Свещеното Съзнание: само то дава нов поглед за света.

Секретът на Живота е – според Тот – да станеш подобен на Бога: само тогава може да познаеш Бога, а това е нещо вродено в нас.

Земните Църкви казват: „Ние сме грешни“; Древните Мъдреци и в Дзен казват: „Ние сме Изначално безгрешни“ – така е било. Това е нашето начало, а не грехът.

Ако искаш да владееш, ще се превърнеш в зло. Ако си овладян от Бога, ще владееш и себе си.

Който умее да пита – казва Древният Тот… (Който умее правилно да задава въпроси, а това е Тайна Наука. Само няколко души в България съм срещнал досега...) Който умее да пита, получава Душата си, получава Пътя си и Стремежа си.

Премъдрият съвет е загадъчен.

Думите на Пробудения са Пътища към Боговете – нещо повече от съвет.

Казвал съм ви този съвет на Учителя – попитал Го един брат за някакъв съвет и Учителя му казал три букви: Учи! Ако хванеш тази дума какво означава, какви Дълбини има, тя има над седемдесет степени на Дълбини, ще разбереш, че това превъзхожда Вселената, включително и Духовната Вселена, само тази думичка, ако разбереш – а това е... едни прости три букви… Но ако ги разбереш, тръгваш на такова Учение, в което ще надминеш и Боговете, защото има Същества и над Боговете.

Свещените сили на думите, това са Първичните енергии на Бога и на Боговете.

Свещената дума е хранилище на Божествената Сила. Има думи, с които... Само с една дума може да се постигне Безсмъртие, ако я повтаряш над 18 милиона пъти – думата АУМ. Учителя казва: Това е дума на Духа.

Един йога, много предан, е правил на ден по 50 хиляди формули, мантри: това е Преданост. Някои българи – направи една-две молитви набързо и той мисли, че много е предан и че много е разбрал. Искат се хиляди и милиони молитви, за да навлезеш дълбоко в Боговете и да ги разбереш, не само да навлезеш.

Сам Бог живее в тези Свещени думи. А думата АУМ е дадена от Него и тя е била Негово Древно Име – означава Висшата Тишина, Скритото Име, или Думата на Единството.

Преди време ви бях казал, че когато Боговете са победили демоните, не са успели да ги победят със сила, победили са ги с АУМ – сливане с Бога: това е начинът на победата.

Мисията на Мъдрия е само една: да живее в Сиянието на Бога.

Мъдрите се хранят с Бога – и точно това е Насъщният Хляб.

ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

Който има Истинска Любов – казват в Древен Египет, – има Вечен глас.

Любовта е Тайното Светилище на Живота.

Любовта е създател на Души – не на умствени хора, не на учени, не на религиозни: Души, Свещени, Съкровени Същества.

Любовта е изразът на Златния век: тя е Свещеното време за човека.

Любовта е Съвършеното Око, което осветява нашия Вечен Път.

Любовта е ритъмът на Вселената и нещото, което надминава Вселената.

Любовта към Бога е най-древното чувство в този свят.

Чрез Любовта, ние отваряме своето място в Невидимия свят – започваме да го разбираме, защото Невидимият свят е по-реален от видимия. Обяснявал съм... Някой казва: „Аз не го виждам“. Ти и вятъра не го виждаш, но той е тука – като стане ураган, ще го видиш... И сърцето си не си виждал – то е тука.

Любовта не живее в миналото, в настоящето и в бъдещето: Любовта живее в Бога. В Бога не се говори за време – Той е всякога.

Любовта е Древен съюз с Бога – Древен печат.

Любовта е навлизане в Живота на Бога, включително и в тайния, и в интимния Живот на Бога. Бог също има интимен Живот, но той е съставен от Прасветлина.

Само Любовта и нейните Свещени чувства са жива Мистика и особена Радост за всеки Храм.

Любовта е Възвишеният език на Бога.

Когато човек преобрази енергията си в Любов, той става Бог: Чиста Божественост, Чисто Съзнание.

Любовта трябва да има поглед само за Бога.

Великият Бог се храни само с вечно увеличаващата се Любов.

Огънят на Любовта в човека е нещо, което изгаря всички препятствия – всички препятствия на света. Тоест: човек, ако може да задвижи с Любовта си Бога, каквото и препятствие да има насреща, няма значение дали е цяла армия... Цялата работа е да умееш да задвижиш Бога – но и Той трябва да позволи.

Любовта магически увеличава силата в човека.

Любовта е скрита в потаен Глас на сърцето.

Любовта е единственият Храм.

Душата е образувана от Свещеното Слово на Любовта. Много специално изричане на Древна дума – така се е създала Душата. Ето защо Свещените Слова превръщат човека в Душа.

Човекът е загубил своята история: той е произлязъл от Съкровеното, от нещо много Дълбоко. (А сега се говори, че някои са произлезли от маймуни, други – от папагали и... Нещо страшно!)

Любовта е Съкровеното течение на Бога.

Любовта е единствената, която може да помогне на света – понеже Бог тайно работи в нея.

Любовта е Свещена Земя, Древно Божие Място.

Раждането се случва поради Мистично течение на Любовта: така се раждат истинските Същества. Това е Мистично течение на Любовта на Бога, т.е. там, където Бог потече, случва се истинското Раждане. Така е потекъл Бог в Мария, така се е родил Христос – пряко. Бог няма нужда от мъжка и женска енергия, че да се ражда нещо. Много често мъжка и женска енергия се съединяват и нищо не се ражда. Друг път се ражда нещо, което не е за говорене... А аз съм ви обяснявал, че дори и русалката ражда от себе си. Щом една русалка – понеже няма мъжки русалки – щом една русалка ражда, как може Великият Бог да не може да роди, както си иска! Всичко е в Негова власт.

Любовта твори Бог в нас – и тя е Окото на човека, чрез което човек може да види Бога. Говоря за Любовта, която не се изкушава.

Само в Свещената област на Живота можеш да видиш Бога. Дълбоко в нас е скрита Душата, а зад нея е Любовта; а още по-дълбоко е скрит Бог, Който е Тайната на Живота.

ТОТ

(Лекция 3)

Тот – или така нареченият Древният Хермес – казва:

Чистите думи създават Духа на нещата. Естеството на Боговете е Чист Дух. Който е създаден от Истината, живее като Дух. (Такива хора, между другото, живели в света, са милиони. Само Суфите са над 40 милиона, постигнали Висша реализация, само те.)

Значи: Който е създаден от Истината, живее като Дух, а не като човек.

Само най-мъдрите – казва Тот – отгатнаха Тайната Истина за Бога. Те отгатнаха Истината, но не Я постигнаха, но Тя стана техният Път.

Истината, колкото и да си Я постигнал, Тя продължава. Може да си Я преживял дълбоко, но пак тайно остава: продължаваш да Я търсиш на по-дълбоко ниво.

Истинският човек е нещо, което разклаща мрака. Неговото Слово създава Път, създава Светлина. С Духа в себе си, ти можеш да виждаш и в мрака, и отвъд мрака.

Тот казва: Не ме въвеждай в заблуждение, дай ми познание за собствената ми6 Същност – едно от неговите обръщения към Бога.

Не ме въвеждай в заблуждение – защото Бог е Майсторът. Някои мислят, че Дяволът заблуждава хората. А кой движи Дявола? Всичко е Бог. Бог знае кой трябва да бъде заблуден и кой трябва да бъде упътен. Ако Бог реши да те заблуди, сто души не могат да те вкарат в Правия Път; ако Бог реши да те вкара в Правия Път, сто души не могат да те отклонят. Той решава тези неща, защото знае кое е най-добро за човека. И наистина, ако един човек стигне до дъното на страданията, оттам може да тръгне на Истински Път към Бога, а не на полуистински път.

Виждащият слуша повече чрез Словото и чрез Великото Присъствие, отколкото да Го вижда.

Всеки, който не е очистил словото си, не може да види Светлината си и Пътя си. Той не може да се познае, защото само Чистото Слово е Син на Бога.

Тука наистина, само ще добавя, че който няма Чисто Слово, каквито и стремежи да има, те ще го заблудят. Няма как да имаш Стремеж без Чисто Слово. Започва се от Словото. Всички практики са в Словото – Словото ги ръководи. В този Син, в това Чисто Слово няма Змия, няма тъмнина.

На Сина е позволено да познае Светлината на своя Баща. Човекът е Син на Бога, а не син на съдбата. Съдбата е само очистител на всичко неразумно.

Само който е овладял Словото си, има право да има Истинско Знание за Бога.

Ако искаш да видиш Бога, трябва да си изработил Бог в себе си.

Пирамидата е главният Храм на Върховното Божество – казва Тот.

Всъщност пирамидите тръгват в света от Древно видение, което Бог дава на Тот, и той го разказва на жреците – и после започват със силата... Обединени със силата на мисълта, Боговете създават пирамидите. А земните хора мислят, че някакви роби са местили нещо...

Който е придобил своето Свръхчисто Съзнание, той е свободен от световете. Той знае, че тежкото е слязло от Лекото: Лекото е Дълбокото.

Казвал съм ви: Лекото винаги е вярно. Ако ти си в Лекота... След време ще говорим за Дзен – това е страхотно Учение за Лекотата: изключителна Мъдрост!

Който е придобил своето Чисто Съзнание – Свръхчисто, е свободен.

Съвършеното Слово е самото виждане.

Нищо друго не наричай благо освен Бог, защото ще изпаднеш в светотатство. Никой не е благо освен Него – всичко е проводници. Той е единственото благо.

Бог не е Дух – казва Тот; – Той е по-дълбоко нещо от Духа, но трябвало да слезе в Духа по необходимост: и Той е станал Дух; но в своята Дълбока Тайна, Той не е Дух, Той е Мистерия.

Той идва в Безмълвието и оттам ни упътва. Казвал съм: когато човек се посвети на Бога, Дълбокият Вътрешен Глас на Бога влиза, измества всички други гласове от човека (защото те са милиони) и така му говори, че няма никакво съмнение и има дълбока Увереност, дълбоко Доверие: това го прави самият Бог.

Той идва в Безмълвието и ни упътва оттам.

Тот казва: Дошъл съм да ослепя мрака. Запечатаното е в мрак и то е ослепително. И който може да ослепи мрака, само той възкръсва, само той се възражда.

Това е направил и Христос на Голгота. Голгота е най-големият Дар: да направиш скок в Духа и да се завърнеш в Бога. Голгота е голяма привилегия за Избраните – а за земните хора, това е бедствие.

Това, което си направил с Любов – казва Тот, – това е твоето Тайно бъдеще. (Това е твоят влог, това е истинската банка – мои допълнения.)

Тот казва: Далече от Вселената държа злото.

(Между другото: Тот, в най-дълбокия смисъл, не спада към Боговете, а към нещо по-дълбоко: към Божествата. Той е създал египетския език и много неща... Това е изключително Същество от Дълбините. След време ще ви говоря за него, подготвям и книга за него.)

Казва: вътре във Вселената няма голямо зло; вътре във Вселената работи това зло, което превръща нещата в добро. А онова е заключено извън Вселената – говорил съм за него – Древното зло. Там няма прераждания, няма разкаяние, няма милост; но то е заключено от Абсолюта, Скрития Бог. В тази Вселена, в този свят работи само това зло, което е скрито добро, докато Древното голямо зло е завързано.

Ако в твоята голяма скръб – казва Тот – не се зароди Слънце, ти не познаваш Бога.

Тука само ще допълня: ако имаш голяма скръб, тя е нещо много по-дълбоко от радостта. Тя идва да засегне Дълбините ти, да познаеш дълбоко Живота и Бога; и после тази скръб може да ти донесе такава Радост, каквото я няма в радостта – защото скръбта е дълбоко нещо и тя зависи от Тайната... Радостта зависи от Тайната на скръбта, но обикновено само Мъдреци и Посветени имат дълбока Космическа скръб – и тя е нещо изключително. И ако те плачат за нещо, те плачат само за… Свещени сълзи – никакви сълзи на егото, никакви привързаности към света, те плачат заради изгубеното Братство и заради расата на Боговете.

Ако в твоята скръб не се зароди Слънце, ти не можеш да познаеш Бога.

Вържи събитията – казва Тот – със Слово. Свещеното Слово е такава Дълбочина, че може да завърже всякакви събития.

Истината – казва той – надживява световете.

Винаги съм го казвал и ще го казвам: Истината е по-дълбока от религията и въобще религията не е важна (запомнете!), а Чистият Живот. Чистият Живот е по-важен от религията. Влезете ли в него, ще забравите религията. И затова ме намразиха много и религиозни, и учени, и т.н., разни закани... Ще ги обичам, ще ги благославям – те също са в Ръцете на Бога и т.н. Помня какво един учен писал за мене: „Ако го намеря този Елеазар, ще го рециклирам на части“ и т.н. Не искам да ви обяснявам... Той не знае как го обичам и не знае въобще за какво мисли… Но да е жив и здрав! И те не са малко, но няма да ви занимавам с тези неща…

Тот казва: Който се докосне до нашето Учение, рискува живота си.

Има риск – обаче, ако обичаш Истината, Истината ще преодолее този риск.

Моето Учение – казва – е Предълбока Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай и Истината до смърт. Не можеш да обичаш Истината донякъде или 99 %. Истината е като Бога, Безмълвие: Тя те иска целия. Не можеш малко да Я обичаш, то е като малко да се ожениш – не можеш да се ожениш така.

Жреците казват за Тот: „Той говореше като Мъдрец и мълчеше като Мъдрец“ – това вече... Това мълчание е злато, защото има някои хора, които мълчат, но това не е злато. И рибите мълчат, ама това не е злато.

Тот е бил наричан Маахеру: на египетски означава Правилен по глас.

Тот казва: Всичко е Сияние – който разбере това.

Който се е посветил на Бога, има друга кръв, други Тайни в себе си, друг скрит мироглед. Който е видял Бога, е получил нещо, което е по-дълбоко от света и от Вселената – това, което казва и Учителя: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“… Такова нещо е Учителя!

Който е видял Бога, той е зърнал победата над мрака: мракът вече е поразен. Само за един миг да си видял Бога, това е достатъчно, не ти трябва втори миг. Моят съвет е: Не искай! Ако Той реши, може да ти даде, но не искай повече – това е всичко!

Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето мълчание. Когато говориш, трябва да създаваш злато; когато мълчиш, трябва да пиеш злато.

АФОРИЗМИ ЗА ФЕНИКСА

(Трета идея за размишление)

И накрая завършвам с Бену, или Фениксът: афоризми за Феникса. (Бену – на египетски Феникс.)

Жреците я наричат, тази Птица (говорил съм ви и друг път за нея), Умеещата в Извисяването.

Преди бях ви обяснил, че това е много Древна Душа, която милиони години е търсила само Бога: никакви храмове, никакви църкви, никакви светове, нищо друго, никаква Вечност – единствено Бога. И накрая Бог Се вселява в нея, дава ѝ от Своя Огън и тя става истинска Птица.

Много биолози са казвали: „Не съм виждал такова нещо, няма такава Птица“ – че тя на тебе ли ще се покаже! Тя... Има и жреци, не са я виждали; но има и жреци пък, пред които тя се е явявала, и т.н.

Така, наричат я: Умеещата в Извисяването.

Един египетски жрец казва: „Видях Бену – тя беше и Вихър, и Покой“.

Преди да стане Огнена Птица, тази Душа постоянно е търсела Бога. Като Душа, тя се е наричала Азара-Айра – това е на древноатлантски език, Аразума, означава Съкровенотърсеща, т.е. не по човешки, а по съкровено – истинска Душа, преди да стане чист и сияещ Огън. Дълго време тази Душа е била търсеща, после е станала пламтяща, пламтяща Птица, т.е. Осъществената.

Жреците казват: „Душата на Бену (на Феникса) винаги е търсила цялата Истина“ – това е Пътят. Много хора са стигнали до полуистина и там са се провалили. Тя е търсила цялата Истина: това е Търсачество.

Бену ни разкрива, че Огънят е Вътрешната Същност на Живота и че там, навътре в нас, Животът сияе.

Всеки човек има Бену в себе си – тази Огнена Същност.

Птиците са постигнали стремежа, а Фениксът е постигнал Тайната.

Птиците летят по закона на своя стремеж – Фениксът лети по закона на своята Любов към Бога.

Птиците са странстващи души – Бену е пристигнала Душа. Бену е Птица на Преобразяването, а Преобразяването е изкуство на Висшия свят, т.е. от нисш човек да станеш Висш. Ето нещо, с което трябва да се занимава човекът!

Бог странства в летящите птици, но във Феникса, Той е породил Себе Си: там Той живее – Той не влиза от време на време, не странства, а това е Негов дом.

Птиците са красиви; Фениксът е изящен.

Бену е Птица, скрита в Сърцето на Бога и произлязла от Сърцето на Бога.

От Безсмъртие в Безсмъртие, Бену носи в Сърцето си всякога Бога и нищо друго, никакви примеси. Смешно е да питаш такава Птица: „Ти кръстена ли си?“ или „Палиш ли свещи или тамян?“ – това е трагедия!

Дълбоко в своето Сърце, Бену е създала Храм за Бога – и тука сам Бог е запалил Своя Огън.

И соколът, и орелът, и лебедът излъчват следи от царственост и от някаква дълбочина, но Фениксът излъчва Божественост. (Преди бях ви обяснил защо орелът е загубил своята Божественост.) Бену знае Тайни, които другите птици не знаят: тя е повдигнала воала на Тайната.

Фениксът – това е Древен Път, това е самият наш Древен Път, това е нашият Древен Път към Бога. Фениксът е замисъл на Бога. Бог е Учителят на Феникса. Тя не е учила в училища и в университети – мога да кажа – затова е спасена. Да се спасиш от образованието е велико нещо, огромно нещо!

Бену е Птица, омагьосана от Бога и от Безсмъртието.

Тот казва за нея, че Бену е разбила тишината на Древния мрак.

Смята се, че тази Птица е излетяла от Сърцето на Бога. Тази Птица има Мистично виждане за нещата, тя е Мистична Душа. Тази Птица се движи като вятъра: незримо, без време. Това е единствената Птица Душа, която е Посветена на дълбоко ниво. Тези птици, за които ви казах (соколът, орелът и лебедът), са частично посветени, но тази Птица е изцяло Посветена. Понеже е Посветена, тя никога не изпада в самота. И да я изпратиш в пустинята, тя общува с Бога, тя има Бог в себе си. В тази Птица тече нещо и от Вечността, и от Безвремието. Тази Птица е посланието за Пътя на всички птици: тя е Древен глас, тя е образ на Висшия свят. Тази Птица е повече неизвестна за света, отколкото известна.

Има предание:

Паунът и орелът отишли при един от Боговете и казали:

– Искаме да се учим!

Отговорът бил:

– Не!

– А защо?

– Защото сте взели егото със себе си.

А когато Бену отишла, казала:

– Искам да придобия не знание, а Чистота!... Защото, ако не се очистя, ще остана враг на себе си.

И един от тези Богове, Древноегипетски Богове, той е бил и Жрец, той ѝ казал:

– Ще бъдеш обучена!

Орелът и паунът са отишли с ума си, а Бену е отишла с Душата си: само там може да има Учение.

Бену е част от Мистерията на Огъня.

Учителя казва – преди време, в един разговор с Него, Го питах да ми каже нещо Дълбоко за Феникса – и Той ми каза нещо много просто: „Фениксът е Птица, която е прелетяла над себе си, докато другите птици летят в себе си“.

Всеки, който се е завърнал в своята Първична Любов, става Феникс, става Свещен Огън, който е над света. Само в Свещения Огън на Любовта може да бие Сърцето на Бога.

АУМ

3 септември 2019 г.

ТЪНКИЯТ ДЗЕН

(Лекция 1)

ТРЕВИЧКАТА

(Първа идея за размишление)

ТЪНКИЯТ ДЗЕН

Продължение
(Лекция 2)

ДЗЕН МЕДИТАЦИЯТА

(Втора идея за размишление)

ДЗЕН МЪДРОСТТА

(Лекция 3)

ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Дълбоката японска Мъдрост. И друг път съм говорил: как Бог действа там, Неговият Подход. Там въобще не се говори за Бог, за Дявол, няма разделение... Дзен означава Великата Реалност – няма нужда от разделение, няма нужда от авторитети, няма нужда от Писания... и целта се постига. Ще разберете за какво става въпрос... Това е (между другото) Учение за Лекотата, Учение за Съкровеността, за Същността, то живее пряко в Целта. Такива са Дзен Майсторите и голяма част от техните ученици.

ТЪНКИЯТ ДЗЕН

(Лекция 1)

Що е Дзен? Дзен е състоянието да виждаш Лекотата във всичко. Дзен е такова заживяване в Лекотата, че този свят отстъпва мястото си и става лек като вятър. Между другото, в Дзен няма никакъв ум, никакви умствени игри, никакви теории.

Ние сме потопени в Лекотата, както рибата във водата.

Да си в Дзен значи да си уловил Гласа на Живота, Гласа на Съкровения, на Истинския Живот. Смъртта винаги се е смущавала от Лекотата.

Дзен използва думите, за да лети с тях. Лекотата е Мировият език на Духовния свят. Значи: в религията няма да срещнете Лекота; в земния живот – няма; но в Дзен, в Съкровеното, в Свещеното – там е Лекотата.

Дзен е просто Небесният Живот, пренесен на Земята по един много тънък начин.

За Дзен, пустинята е съставена от Лекотата на всяка песъчинка.

Що е Лекотата? Това е съкровището на твоя живот.

В Христос... Той също е Лекота, в Него няма бреме. Защо? Защото е в Лекотата, защото е в Бога.

Дзен е езикът на нашата Небесна Душа.

Дзен няма нужда от Писания и от отричане на света: той си живее постоянно в своето изумление, в своята чиста Безкрайност, както е детето, защото наистина всичко е Безкрайно.

Светът е сгъстен, но Сърцето на Дзен е съставено от чудни Небеса.

Дзен е заживял в Безкрая и в Същността, и затова той нищо не търси. Тука няма никаква идея за Спасение, за Възкресение – той просто живее във Великата Реалност, няма нужда от тези неща.

Дзен е най-странното Учение в света, защото той на нищо не иска да те научи – той само посочва. Дзен иска само пробудено да вървиш в своя Път. Дзен държи на твоята бдителност и дали ти си Истинен човек – а каква религия изповядваш, е наистина толкова незначително!

Ако светът наоколо се разпада, Дзен се разцъфтява.

Дзен никога не се въплъщава в знанията и в ума – а в Пробудеността, в изумлението, във Великата Бдителност, в Лекотата, в Покоя: там живее Дзен. Дзен се въплъщава в Неизразимостта. Наистина, при един разговор това, което не можеш да кажеш, е най-дълбокото – което не можеш да изречеш.

Дзен е Лек: Лекото е Леко, защото е видяло аромата на Безкрая. Лекотата е ефирна, защото Лекотата е от Древен род. Както съм ви казвал, Чуан Дзъ казва: Лекото е винаги вярно!

Дзен казва: О, Лекота, ти си моят любим звук, моят аромат! Вие знаете какво казва земният човек, човекът на ума: „Ох, имам много проблеми!“. И така нататък... Той е недоволен, неблагодарен... Защо? Лишен е от Лекотата, лишен е от Същността. На наш език казано: лишен е от Бога, лишен е от Божията Милост.

Лекотата – това е Изначалната Любов, Естеството, това е Простотата… Но нека да не забравяме: това е тънка Мъдрост.

Дзен не различава светско от Свещено – за Дзен всичко е толкова Единно и Цялостно. Наистина, ти ако си честен и Истинен, няма да делиш нещата: и земното, и светското, и Духовното, и Свещеното – всичко става едно Цяло. Ум, сърце, воля, Душа и Дух стават едно Цяло – неделимо. Няма, в тази Дълбока Осъзнатост, никога няма грях. Тук всичко е Чисто. Ако се случи потоп, Дзен ще каже: Потопът е Свещен. Много просто: потопът в Дзен означава ново, още по-хубаво и по-красиво начало, защото за Дзен всичко е Безкрайно. Дзен ще нарече потопа красиво начало, но аз не говоря за земните японци.

Дзен не е логика, не е религия, не е философия... Дзен е състояние на Пустотата, състояние на Безкрая.

Дзен казва: Дойдох, летях и изчезнах. Абсолютно никакво недоволство! Най-голямото бреме, дето казва Учителя – недоволният човек: цялата Вселена да му дадеш, отново ще е недоволен. Той е изпуснал, изпуснал е Същността.

Само човекът на Лекотата може да променя хората. Лекотата е Свещен съюз с Небето, съюз с Душата на нещата. Лекотата е жезъл, тя е Първородната, Първородената Сила на Живота. Лекотата е съставена от Мъдрост, а Простотата в Дзен е съставена от Любов.

Знаещите хора са тежки, някои от тях са свръхтежки: точно проблемът им е знанието. Те са станали повече знаещи и са обърнали нещата наобратно: вместо повече Истинни, вместо повече Същностни, те са станали бреме – и за себе си, и за другите. Ще обясня: Бог е Ваятелят на Лекотата. Чистото съществуване е подобно на пеперудата: то се храни с полъха на нещата. А вие знаете: земният човек, гъсеницата, как се храни и как се приземява...

Познавах едни хора, които се хранеха за вечеря от първо до седмо – както и да е, единият почина, нали... Това беше огромно хранене, огромно отделяне за храна. А на човек му трябва толкова малко, и Учителя го е казал просто: Малкото храна дава повече енергия. Лекота – летиш.

Гъсеницата е приземяване; пеперудата е извисяване – тя е отлетяла от земното. Лекотата е Мистична пеперуда, привлечена от Любовта. Чистото съществуване е един прекрасен, невидим свят.

ТРЕВИЧКАТА

(Първа идея за размишление)

Какво казва Дзен...

Жестокият и силен вятър не може да изкорени тревичката, защото тя не се бори, не казва, че вятърът е зло; тя не се бори, тя танцува с вятъра, за разлика от гордите дървета – и тя оцелява. Тя е същество на Лекотата. Големите дървета се чупят, падат, а тя сякаш е като дервиш: танцува си радостно и въобще не забелязва вятъра, ураганът нищо не може да ѝ направи.

Искам да кажа: тревичката – това е фината енергия в човека, тънката, която е изгубил; отново говорим за Същността и Лекотата.

Що е тревичката? Тънка енергия (в човека), фина енергия: тя е чудо за урагана. И той се чуди как така тя танцува тихо и игриво, докато големите дървета (тоест: големи религии, големи учения, големи авторитети) ще бъдат съкрушени от самия Бог. Казано по друг начин: всички големи учения и религии (за партии въобще да не говоря, те предварително са си отишли) – те ще бъдат сразени от Божия Вятър, но тревичката – това е онзи тих, скромен, Съкровен, Истинен човек. Той не е вярващ, забележете! Не бъдете вярващи, не бъдете религиозни, а Истинни – това е Същността в Дзен. В Дао е малко по-различно, след време ще говорим и за това.

Този човек – Истинният, Лекият, той ще устои. И тук въобще не става въпрос за оцеляване, а за Себепознание: това е друга Пътека. Учителя го е казал: „Тези, които живеят за едното оцеляване, никога няма да Ми станат ученици“ – тъй като най-важното нещо не е оцеляването, а да си посветиш живота на Бог и на Истината; оцеляването е нещо второстепенно.

Силният вятър няма метод срещу тревичката: той е безпомощен, нищо не може да направи. Тя е Истинност, ефир, отвъд вятъра. Тя се е посяла на друго място, посяла се е в Истината и в Безкрая. Тук е много смешно да питаш тревичката: „Ти кръстена ли си? Палиш ли свещи?“ – това е трагедия! Тази тънка енергия няма корен в този свят, тя е от ефира – както казах, – тя е неуловима, тя е химн на фината енергия. Тази тревичка дори се покланя на вятъра и така го отстранява – той даже не може да разбере за какво става въпрос. Тя го отстранява с поклон: това е фин извор на жизнената сила – в нея е Възходът. Вятърът знае, че има Тайна в нея, но не може да си я обясни – това е Мистерия. Силата на тревичката е в нейното Смирение. Само ще обясня: смиреният човек няма знания – той е Любов, той е в Бога, той е Нищо. Казвал съм: не можеш да обидиш смирения човек, защото него го няма. Кого ще обидиш? Не можеш да обидиш вятъра. На обидите той танцува, той пие Нектар... А Истината е всякога близо до Смирението. Тревичката казва на силния вятър: „Бог е Единственият Господар, само на Него се кланям!“; а голямото дърво (или гордият човек) казва: „Аз съм силен! Аз съм авторитет! Аз съм Титаник!“. Вие сте чували: Титаник е правен от професионалисти (сещам се за една шега) и затова се сгромолясва; Ноевият ковчег е правен от аматьори, почти не са разбирали нищо, каквото им каже Простотата – и те царуват. Значи, казва: „Аз съм Титаник“ и се сгромолясва; и от нещо голямо става нещо малко; но тревичката е малка, а малкото расте. Малкото става смирено и все повече расте. Нищо не струва ураганът пред Тайната на Смирението. Тревичката – това е Смирението, което е уловило Покоя в себе си. Тревичката живее леко, тихо и смирено, без бреме в себе си.

В Библията е казано, в Матея,7 Христос казва: „Защото Моето иго е благо; и Моето бреме е леко“ – Той живее в Същността.

Да внесеш Лекота в едно бреме е тънка Наука. То е нещо от Висшия свят; това нещо не можеш да го измислиш, трябва да го носиш в себе си, трябва да носиш Бог в себе си – защото Бог е Лекотата, а Христос Го носи. Това е нещо от езика на ефира. Дзен е Учение за Лекотата – и Той е уловил Гласа на Висшия свят.

Любовта е живата сила на Лекотата. Тревичката е безкрайна Лекота – това е Царство Божие.

Наблюдавайте учените, философите и свещениците: това е тежка категория, те са тежки, те са във времето.

Един голям учен философ искал да отиде и да намери Буда, за да спори с него... Отишъл, намерил го и като го погледнал – Буда бил в Нирвана, в Безкрая (Буда въобще е от там. След време ще говорим и за Буда...) – той занемял. Буда сякаш бил от друг свят: извисен, неземен, царствен и Божествен. Той разбрал, че тука спор и философия нищо не струват. Буда е отвъд всяка ученост и философия – в него няма спор; в него е Нищото, Великата Реалност, Тоталната Истина. Как може да спориш с такова нещо! Буда – това е Пустотата, Безкраят. Не можеш да спориш с Пустотата и с Безкрая. Тази Пустота, тази Лекота е Тайнознание: тя не е от времето, защото е Несътворена; тя е във всеки човек.

ТЪНКИЯТ ДЗЕН

Продължение

(Лекция 2)

Дзен е едно много тънко живеене и приятелство с Тишината.

Дзен казва: Докато ти не си Истинен, Лек и Безпределен, все едно е каква е твоята религия.

Тишината в Дзен е много важна, тя е по-дълбока от живота и смъртта, тя ги предшества. Тишината е Чиста земя, в Дзен я наричат Чиста земя. Тя е свободно пространство, изпълнено с Величие и тиха Красота. За Дзен, Тишината е неописуемата Красота на Истината; тя е Величието на самата Истина.

Дзен казва: Пробуденият човек не е будист, не е мюсюлманин, не е християнин, не е китаец или арабин и т.н... Пробуденият човек е Чисто Съзнание, той е Чист Дух – Изначалност. Истински Пробуденият човек няма дипломи, никакви дипломи не му трябват: той има Същност, той има в себе си Реалност, той има в себе си Дзен.

Който е влязъл в Дзен, в своята Съкровена Същност, той е трансформирал своята тъмнина, своя ум, а сърцето му е тихо, светещо.

Казвал съм ви: един християнин отишъл да проповядва на един Дзен Учител (много е смешно), взел да му говори за Христос – и Дзен Учителят му казал: „Стой! Това е достатъчно! Той мисли като мене – няма нужда...“.Той продължил да проповядва... Разбирате за каква глупост става въпрос: той не може да усети въобще за какво става въпрос.

Дзен вижда това, което умът не може да види. В Дзен няма проповеди: тука пиеш директно от Извора. Великата Същност на Живота е Абсолютно Чиста, тя е Изворна. Изворът дава и не говори, той е като Слънцето. Ако Слънцето беше много разговорливо, нямаше какво да дава. То просто грее и само по себе си говори безмълвно, то е достатъчно. Изворът дава и не говори.

На Чистия човек, Истината сама му се разкрива: Тя просто го търси, Тя отива при него.

Дзен казва: Твоето Чисто Сърце е твоето спасение (няма друг спасител, няма какво да се очаква) – а не това от коя религия си. Имаш ли Чисто Сърце? – това пита Дзен, обаче безмълвно, тъй като Дзен никога не се натрапва.

Без Чистота, ти никога не можеш да получиш своята Същност, своята Душа.

Дзен казва: Когато дълбоко навлезеш в своята Същност, в своята Тишина, ти няма да срещнеш нито едно слово. Тук, в тази Дълбока Тишина, няма слово, има само една Велика Пълнота – това е Чистата Същност. Чистият е осъзнал Източника в себе си, в своите корени. Когато пречистиш ума си и го овладееш напълно, той вече е отстранен и той става приятел. Защо е приятел? Защото няма думата, защото вече ти го владееш – контрол. Той не може да се бърка в работите на Душата и на Духа8 и да пречи, и да разваля Съкровените неща. Иначе умът е голям „майстор“, но когато го овладееш, вместо враг, става голям приятел – просто защото няма думата. Той нищо не може да каже на Духа и на Свещеното. На егото има какво да каже, на света и на времето, и на земните хора има много какво да говори, но умът пред Тишината, там умира. Докато умът на човека не е пречистен, човекът все ще е враг на себе си. Целта на Дзен е да превърне човека в поток от Чиста енергия, Чиста Светлина. А Сатори в Дзен, т.е. Просветлението, това е едно много тънко отделяне от ума. Това е Просветлението: да се отделиш от ума и той да ти стане слуга.

За Дзен същественото е да намериш и да откриеш своето Чисто Сърце – не да пътешестваш на Луната и да не знаеш защо си отишъл, или да обикаляш света, а да намериш чрез вътрешното си пътешествие себе си и своето Чисто Сърце.

Какво казва Библията в Псалмите: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже“9. От тука почва Тайната Наука.

Павел казва: „За чистия всичко е чисто“10.

В Лука, Бог казва: „Бог знае сърцата ви“11. Няма как да се представяш за Чист... Той поначало Чистият не се представя. Даже има Суфи, които представят някои свои глупости, представят свои слабости, а вътре се крият, в Чистотата си.

Дзен казва: Да намериш своето Чисто Сърце – това е Висшата Реалност. В Дзен нищо друго не проучваш така, както себе си. Ако ти намериш своето Чисто Сърце, можеш ли да намериш в него гняв, зло, омраза? Не. Там няма такава способност. Това Сърце е Сърце на Пустотата. В Безкрая няма такива неща, защото в Пустотата, в Чистотата те умират.

Например: ако ти правиш правилни постъпки с цел да не12 влезеш в Ада, ти правиш фалшиви постъпки. Или да влезеш в Рая – отново фалшиви... Ти не действаш Чисто и Осъзнато, а действаш от съображения. Дзен никога не действа от съображения, както умът; Дзен действа с Любов, с Лекота, Същностно.

И така: Бог, Великото, тази Велика Реалност, наречена Дзен, гледа твоята Пробуденост, твоята Осъзнатост, твоята Същност – тя всякога е по-важна даже от твоите постъпки и дела. Мъдрецът е по-дълбок от своите постъпки, от своите дела. Той може да влезе в тях, да постъпи просто и леко, но той ги превъзхожда. Умът действа със съображения, а Същността действа с Пълнота, с Чистота и с Любов.

ДЗЕН МЕДИТАЦИЯТА

(Втора идея за размишление)

В медитацията няма ум, а само Дух, който много тънко наблюдава нещата. Този Чист Дух е самата Истина в нас. Медитацията е вглъбяване – скриваш се навътре, а това означава смърт за ума: в Дзен това е смърт за ума. Той няма за какво да се хване: няма фалшиви желания, няма какво да направи, защото умът е влюбен във външните неща и в показните неща. Всяко нещо, което е показно, е лицемерие.

Докато твоят ум не бъде напълно разрушен и овладян, ти никога няма да разбереш кой си ти.

Питат Бодхидхарма: „Що е това умът на Буда?“. Бодхидхарма казва: „Умът на Буда е не-ум, Неограниченост. Буда е Чиста Същност без ум, Чист Дух, Чисто Съзнание“. Тук няма никакви желания и амбиции, никакво въображение, никакви умствени теории. Чисто, Изначално Съзнание – това е Буда. Когато имаш такова Чисто Съзнание, възниква Безкраят, Нирвана – изчезването в тази Велика Истина. Изчезваш в Нищото, Великата Пълнота: това е пълната Истинност. Пробуденият създава около себе си Реалността – но то е за тези, които имат Сърце за това, които имат пълно Доверие. Медитацията в Дзен не е действие, а състояние: Чистото състояние на съзнанието. Има някои хора, сядат, затварят си очите и мислят, че това е медитация. Ако ти си нечист, може да затваряш очите си хиляди пъти, може и да ги отваряш – все едно.

Истинската медитация е рядко явление, защото тя е състояние на Будовост, Пустота и Безкрайност. Тоест: тук вървиш от Духовност (това е най-ниското ниво), вървиш към Съкровеност, Божественост и други три степени на Нищото. Такъв човек естествено влиза в медитация. Той не я прави, той влиза в своето естествено състояние, защото има Дълбочина, има Същност. Медитацията трябва да се превърне в Истина и в преживяването на тази Истина. Истинската медитация е твоята Съкровена Същност; и ако ти си Съкровен, много естествено влизаш в тази Същност, включително и с отворени очи. В тази Съкровена Същност, в този Несътворен13 свят, умът престава да съществува. Пробуденият човек, Съкровеният човек естествено се завръща в своето Чисто Съзнание – това е естество. Той не прави някакви усилия, той просто влиза в себе си. Това е неговият Дом – Чистото Съзнание; това е неговият Изначален Дом.

Медитацията в Дзен е естествено състояние на дълбок Духовен Покой. Тука няма да търсиш Покоя с някаква дисциплина и насилие. Това е просто естествено, той го е постигнал. Тука няма техника. Тази медитация е естествено отстраняване на ума и света без усилия. Тук се отстранява всяка двойственост, защото в тази медитация няма Бог и Дявол, а само Единна, Висша Реалност – Безкраят. Няма добро и зло, няма нужда от тях. Както Даосите казват: Всичко е Път, няма добро и зло. Няма Висше и нисше – само Велика Безкрайност, която не може да се замести с нищо. Това е Нищото, това е Свободата.

И така: истинската медитация е състояние на Безпределност, на Изначалност – състоянието преди света, състоянието на Буда и на многобройни такива като него...

Човекът на истинската медитация е човек на Истинската Любов. И Учителя казва: Каквато е любовта ти, такава е медитацията ти. Тука няма разделение, всичко е Татхагата – Таковост: Това, Което Е.

Дзен живее във Величието на Живота, в изумлението на Живота, в Същността. Тук никога не се зараждат спорове. За Дзен, Новият Живот е тук, на Земята. Дзен не очаква Възкресение на Небесата; Дзен живее в Същността си – няма нужда от Възкресение. Очакват тези, които са загубили, които търсят. Който очаква, ще бъде разочарован, но който е създал тази Същност в себе си... Казвал съм: Който вярва в бъдещето, той очаква, ще бъде разочарован. Който го създаде в себе си, който създаде Духа си, няма какво да очаква. Спасителят е отвътре. Царството Божие е нещо вътрешно.

Дзен живее в Същността си; по един особен начин, Дзен съставлява Същността на всички религии: Будност, Простота, Лекота, Чистота. И Христос го казва, и по друг начин: „Трябва да се родите Изново“14.

ДЗЕН МЪДРОСТТА

(Лекция 3)

Какво постига Мъдрият в Дзен? Той постига това, което не може да се опетни: Безкраят. Лотосът не расте на хубаво и уединено място; той расте в света, в блатото – и там празнува. Той съхранява Чистотата навсякъде. Той не се нуждае (ще обясня) от благоприятни условия. „Трябват ми условия, трябва да се осигуря материално, че тогава ще се посветя на Бога“ – ти си вече свършил. Трябва всеки миг да мислиш за своята постъпка, за своя подход и за Любовта си към Бога и към тази Велика Реалност. Искам да кажа: когато се посветиш на Бога, започваш да създаваш Бог в себе си; започваш да създаваш тази Велика Реалност и няма значение какви са имената: дали го наричаш Бог, или Нищото, или Безкраят – все едно.

Той е в блатото и празнува: Лотосът е – казват в Дзен – той е Дзен Учител. Това е Посветено, Посветено Същество. Бодхидхарма са го наричали Жив Лотос.

Мъдрият Живот е състояние на мълчалива Любов и тиха Добродетел – и всичко това е без показ.

Дали Мъдрият човек говори, или мълчи, това е все Еликсир, защото той е в Същността си, а не в ума.

Дзен не учи, а посочва.

Дзен казва: Всяко събитие, което ви спохожда, е абсолютно най-доброто. Няма друго събитие, което да ви донесе по-голяма полза. Обаче човекът иска да му се случи нещо друго. Много е хубаво, че Бог не го слуша. Ако Бог слушаше човека... Човек не знае какво иска.

Единствено ние сме, които даваме сила на събитията, които са привидно лоши в момента; но ние можем да ги направим съвсем лоши – това е техника на ума. Умът, знаете, може да направи от мухата няколко слона и няколко крокодила, и няколко кита – майстор е да уголемява малката трудност и малкия проблем да го направи нещо огромно, да не можеш да му видиш края.

Единствено ние сме – казват в Дзен, – които даваме сила. Умът е... много умее да преувеличава.

Великата Реалност не греши, всичко се случва според Нея и всичко се свежда до нашите възприятия.

Тука само искам да кажа, че тези, които възприемат Бога, трябва да благодарят, че Бог им е позволил да Го възприемат, защото има хора, на които не е дал възприятие, не е дал Лекота. На тях е дал бреме, за да се учат от бремето си, защото те обременяват и други.

Това, което ни причинява разбиране или неразбиране, това е нашето възприятие – то решава какво да изпитваме и какво да не изпитваме. Ако нашето възприятие е погрешно, ние ще изпитваме бреме; ако то е чисто, ще изпитваме Лекота. Ако ние сме в ума, ще подозираме всичко.

Имах един приятел, който казва: „Аз не вярвам в твоя Учител“ – няма проблеми. Кой те кара да вярваш? Аз му викам: „А ти вярваш ли в Ботев и Левски – защото и тях не си ги виждал?!“. „В тях вярвам!“ „Браво!“

Ако имате Мъдрия Подход, животът ви става изумление.

Великата Реалност усеща всичко, което изпитваме, Тя знае нашите състояния. Никой не може да заобиколи Законите на Великата Реалност. Ако вашата мъдрост не е в единство с Великата Реалност, тогава в кой път ще вървите, в коя религия? Все едно е в какъв път вървите, ако не сте в хармония с Дзен – Великата Реалност. Буда Го нарича Великата Дхарма, т.е. Великият Закон – едно и също. След време ще говорим и за Буда.

Дзен казва: Великата Реалност е жива, съзнателна, дишаща Същност. Тя диша в тебе и знае твоето най-малко състояние. И затова Дзен казва: Осъзнатостта е величествен дар от Великата Реалност и затова преминете през всичко, което се случва, и останете свободни. Ситуацията става благоприятна, ако я възприемете с Лекота и правилно. Събитието е просто събитие – а какво да бъде това събитие, тежко или леко, това се решава от самия човек.

Ако се откажете да бъдете опечалени – казва Дзен – от скръбта, тогава скръбта ще бъде опечалена в себе си, а вие ще се радвате. Тя няма къде да си изпрати скръбта, тя ще стане тежка, а вие ще станете Леки. Разбира се, може да я поздравите, така постъпват Посветените: „Извинявай, но живей си в своята скръб!“ – защото тя има какво да научи...

Дзен казва: Проблемите са тренировъчни ситуации. Събитията са езикът на Великата Реалност.

На тези, които са избрали Пътя, Пътят им дава силата си, Лекотата си и възприятието си, разбирането си. Туй може да го наречем Дълбоко чувство и Дълбок усет, както е при делфините: делфините са същества на много Дълбокия усет.

Щом практикувате Почит – Дзен казва: Великата Реалност ще ви забележи.

Ето едно хайку:

Зимна река.
По камъните бликат цветя
от водна пяна.

Все едно е казано нещо, пък сякаш нищо не е казано, но тече Лекотата. Такава е поезията в Дзен.

Ще загатна: Дзен не е отношение към света, а към Тънкостта на миговете. Дзен е Изначална Жизненост, той има отношение към Изначалната Жизненост, към Чистотата на нещата. Дзен е Душа, Чиста Душа – и в тази Душа всякога има разкош, който е по-дълбок и е отвъд Космоса и Вселената. Пред тази Душа, пред този разкош – мога да кажа с чиста съвест – Космосът е беден, но хората ще продължат да пътуват, ще се пренасят... Някои искат да живеят на Марс. Ако им кажа каква грешка... Но ако видя, че много искат, ще им пожелая „Добър път!“ и знам какво ги очаква... Защото той не е отишъл в себе си. Може да обиколиш цялата Вселена – все едно! Въпросът е дали ще отидеш в Бог, Който е в твоя Център, а не някъде навънка... Навънка е всякога грешка. Космосът е беден – и точно това казва Дзен: В Дзен погледът е насочен към неизмеримата Красота на вътрешния Космос, т.нар. Душа, Дух, Искра и т.н. В тази Душа, в този непознаваем Космос, това е Дзен: там се намира Дзен и Същността… Но хората продължават да търсят навън: говорят за космически кораби и за безброй човечета, и т.н.

Дзен е Чистата Пустота, Чистият Дух. Това е липса на „Аз“ – ето го Освобождението, ето я Великата Добродетел.

Онова, което е – казва Дзен – зад нас, и онова, което е пред нас, е маловажно в сравнение с онова, което е вътре в нас. Това, което е вътре в нас, е по-дълбоко от Вселената и от света.

В Мъдреца никога не расте знанието – а Чистотата и Реалността. Мъдрецът никога не прави такава грешка.

В Дзен казват: Изчезването на въпроса – това е неговият отговор.

Пътят е лек, но ако го правиш труден, това означава, че ти си труден, а не че Пътят е труден – това е твое мнение.

Когато си до един Дзен Учител, винаги ти става леко: нещо от времето си отива. Мъдрецът е вкусил от Същността. Той пие Еликсира на Живота. Мъдрецът е Сатори – Просветлен. Ще обясня. Сатори – това е да срещнеш Себе Си, своята Изначална Простота. Някои мислят, че Просветлението е нещо велико. Това е твоята Изначална Простота, това е твоето Чисто Съзнание – и всеки, рано или късно, ще се срещне с него. Сатори – това е Мъдро извървеният Път, защото Просветлението е преживяване на Себе Си, на своето Изначално Чисто Съзнание, и точно това е наречено ДЗЕН.

ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

В Дзен, Истината се разбира отново по тънък начин. Дзен казва: За да разбереш Дзен, трябва да имаш мистична интуиция.

Дзен сее в човека безмълвни Истини. Дзен казва: Истината е Съвършеното състояние на Безмълвното Небитие.

В Дзен няма никога ритуали. Тука цялата енергия е насочена в това да станеш Истинско Същество. Никаква загуба на време, в нито един миг: Дзен върви навътре с голямо Усърдие и Бдителност.

Дзен означава да откриеш Безкрая и Пълнотата в себе си.

Без Дълбоко, Свещено и Чисто Безмълвие, ти не можеш да се докоснеш до Величието на Истината. Дълбокото Безмълвие е един много Истинен свят. Дзен означава да направиш себе си много Истинен, а не много знаещ – това е капитална грешка.

Всеки Просветлен сияе в своето Безмълвие, в своята Пълнота. Ще обясня. Нека да знаем това: той не притежава Истината, но Тя го е приела в Себе Си, в Своето Присъствие, и Тя живее в него, защото Тя го е избрала. Истината... Той не е господар на Истината, но Тя го прави все повече господар на себе си, защото Дълбоко го приема. Никой не може да бъде господар на Истината.

Фалшивият човек никога не може да отговори – казва Дзен – на правилен въпрос. Мога да допълня: той не може да отговори и на неправилен въпрос. Един отговор е правилен само когато – Дзен казва – когато си го преживял; когато Дълбоко си го преживял. Ако си преживял Истината, само тогава можеш да дадеш правилен отговор… Но Дзен казва: не е казано дали отговорът трябва да бъде с думи; може да бъде с Безмълвие и Присъствие. Всеки Мъдрец, всеки Сатори, всеки Просветлен и Учител има такова Безмълвие – и в това Безмълвие растат Душите: достатъчно е Присъствието, достатъчна е Същността. Сам се променяш, сам започваш да мислиш Духовно – чудиш се от къде мислиш Духовно, но това е естествено, това е твоята Природа.

Когато се освободиш от нисшата си природа, тогава постигаш Висшата Реалност… Но Дзен отива и по-нататък: Когато се освободиш и от Висшата си Реалност, тогава постигаш Абсолютната Реалност – Нищото, Великата Пустота, Великата Безкрайност. Тази Пълнота е напълнена само с Истината и нищо друго. Тогава никога няма да питаш каква е Истината – защото Дълбоко в себе си... Истината е в тебе. Тук, в тази Дълбина – Дзен казва, – няма го говора, няма го и мълчанието: случила се е най-дълбоката Реалност, случила се е Истината.

Твоята Пробуденост, твоята Истинност – казва Дзен, – това е по-важно от всички науки и религии и от всички Писания. Мога с чиста съвест да кажа: Бог в мен е по-дълбок от всички Свещени Писания, без изключение, няма изключение! Той е Важният.

Истината – казва Дзен – е безмълвна, но е преизпълнена с Покой и тиха музика: музика, пееща Същността на нещата.

АУМ

1 октомври 2019 г.

РУМЪНСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

РУМЪНСКИ АФОРИЗМИ

Продължение
(Първа идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

СЛУЧКИ – БИСЕРИ

(Втора идея за размишление)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

Продължение
(Лекция 3)

СЛУЧКИ – БИСЕРИ

Продължение
(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Преди да почна с традицията „Чистият смях“, първата лекция ще бъде „Румънски афоризми“ – един Мъдрец, Посветен...

РУМЪНСКИ АФОРИЗМИ

(Лекция 1)

Истинският човек не е човечен, а Божествен.

Не търсѝ Истината в този свят – защото няма да Я намериш.

Само Истината може да излекува илюзиите на живота.

Хората са се превърнали в бедствия, защото са се провалили в Свещеното.

Чувството е Светлината на мисълта.

За да бъдеш, трябва да си Любов.

Слушай своя миг и никога не вярвай на времето.

Не се оплаквай от живота, а от съня, в който живееш.

Бог е Универсалното Събитие, Универсалният Миг.

Като не познаваме Истината, ние не познаваме стойностното и същественото.

Мнозина искат да избягат от себе си чрез смъртта, без да разбират, че смъртта, както и животът, са вътре в тях.

Безкраят те чува само ако ти не го питаш нищо. Безкраят те разбира само ако ти не можеш да го разбереш.

Безкраят не може да познае нищо друго в човека освен Любовта, която, на свой ред, не може да бъде позната. Безкраят познава само една Истина – Абсолютната Истина.

Къде другаде ще срещнеш повече Безкрайност – освен на гробищата?

Само с очите на Любовта можеш да откриеш Безкрая.

Какво можеш да проучиш без Бога?

Каква красота ще да има върхът на живота (на твоя живот, на живота ти), ако можеш да го покориш?

Мъдростта е преди всичко Усет – и едва след това, тя е знание.

Щеше ли да бъде по-добре за нас, ако познавахме Абсолютната Истина?

Големият разкол в света е отделянето на човека от собствената му Реалност.

Къде другаде можем да се скрием от времето, ако не в сърцето си?

Най-истинското Слово е онова, което не е изречено.

Стремежът на страданието е да ни спаси.

Душа без Стремеж е Душа без себе си. Стремежът е най-ценният дар от Бога. Който няма Стремеж, отрича живота си. Стремежът е смисълът на живота.

Това, с което истински живеем в този свят, е Стремежът – той ще остане с нас и в смъртта.

Има ли в този свят нещо по-истинско и по-искрено от неосъществената Любов?

(Става въпрос за несподелената: тя е точно съхранението на Любовта.)

Има ли нещо по-тихо от Истината?

Бог може да бъде чут единствено в най-дълбоката Тишина вътре в тебе, където Той ще ти отговори с друга, още по-дълбока Тишина.

Да бъдеш близо до Бога означава да бъдеш по-близо до Себе Си.

Грешката е Божествена, когато живее в Любовта. Грешката е дар от Бога, а не проклятие.

(Ангелите не правят грешки, но не се развиват.)

Грешката не е нещо „добро“ или „лошо“: тя е нещо необходимо.

Цветята увяхват само в живота и никога – в Смъртта. Смъртта никога не може да умре.

Религията ще продължи да съществува, докато човекът продължава да не познава себе си.

Любовта никога няма да приеме да бъде разбрана.

Истината никога не брои годините, а само миговете.

Истината ще разбере само нещата, които не могат да бъдат разбрани.

Когато любиш, се научаваш да раждаш Безкрая в себе си.

В Любовта всички имаме Един и Същи Бог.

Сатана е част от Бога, но друг вид енергия.

Приятелството с Бога означава Мир със себе си.

Ако искаш да узнаеш Истината, стани жертва на Постоянното Търсене.

Реалността се изгражда в Търсенето.

Търсеща Душа – това се нарича Предопределение.

Свободната Воля е Върховното Търсене на човека, изправило се пред Бога.

Истинският Мъдрец слуша Тишината, за да разбере Смисъла на своята Безкрайност.

В един свят на празнота, с какво друго можем да нахраним Душата си, ако не с молитва?

Който вярва в късмета, ще бъде нещастен.

Ако отречем жаждата за Любов, ние сме заплашени да изгубим „последния знаен адрес“ на Незнайния вътре в нас.

Когато Любиш, ти придаваш Смисъл на света.

Очите са това, което е останало в нас от Първичния Океан.

(Става въпрос за Прасветлината.)

Какво чудо е този свят с безкрая на неговите Вечни Мигове!

РУМЪНСКИ АФОРИЗМИ

Продължение

(Първа идея за размишление)

Съдбата те чака винаги вътре в тебе и никога – вън от тебе.

Любовта към Бога произлиза от необходимостта на човека да открие Себе Си.

Бог е Първичното събитие на човека.

Богатството не е в парите, а в копнежа по Бога.

Когато любиш, разбираш, че Безкраят не може да бъде разбран.

Безкраят вярва само в Любовта.

Който никога не е любил, не се е хранил с Безкрая в себе си.

Интуицията не мисли, а усеща мисълта.

Колкото по-голямо е знанието, толкова по-малка е Истината.

Всичко е суета – освен Любовта.

Бог е Всичко зад всичко, което се случва.

Истинската религия не означава поклонения, а Свещеното в човека.

Религията не трябва да бъде професия, а Дълбока Любов.

Животът иска да ни изостави, а не Смъртта. Ако Смъртта е осмислена, животът е чудото, което ще последва.

Смъртта е изворът, от който животът черпи вода, за да съществува.

Смъртта – тя прави цялото ни знание да изчезне.

Само в този свят ще намериш истински мъртъвци. Смъртта не убива; животът е, който убива.

Няма по-голяма суета от живота, както няма по-голяма Истина от Смъртта. Ангелът на Смъртта не вярва на илюзията на живота.

Не се страхувай от Смъртта, а се страхувай от изгубената Любов в себе си.

(Това вече е дълбока, реална смърт.)

Любовта е Истинската Светлина на Отвъдния свят.

От живота можеш да се отделиш по всяко време, но не и от Смъртта.

Няма да намериш смърт само в Смъртта.

Раждането е осъждане на смърт. Само животът може да те нарани, а не твоята Смърт.

Ако не беше Смъртта, щеше ли Фениксът да възкръсне?

Само Смъртта може да те излекува от смъртта.

Свободният човек е човек, редом до Бога.

Никога не се опитвай да разбереш Бога. Неразбраният Бог е жив Бог; докато разбраният Бог става мъртъв Бог.

Бог е Всичко, Което определя всичко.

Бог не е позволил да бъде разбран. Бог никога не може да бъде намерен напълно, защото търсенето щеше да бъде убито.

Има Същества, които отиват в много по-висши степени – отвъд Светостта.

Човекът е част от Бога, но не е Бог. Бог винаги ще бъде отвъд човека, както е и при Боговете.

Зад всяко нещо винаги се крие Нещо Вечно и Безкрайно.

Бог е Всичко зад всичко.

Когато искаш да избереш път, по който да тръгнеш, оставѝ на Бог в тебе да го направи, за да не съжаляваш след това.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(Лекция 2)

Живял някога един принц. И веднъж той попитал прекрасната принцеса от съседното кралство:

– Ще се омъжиш ли за мен?

Тя казала:

– Не, за нищо на света!

И принцът живял дълго и щастливо.

Габровец се пазари в хотел:

– Не може ли да ми дадете тази стая малко по-евтино?

– Ама как, с този прекрасен залез към морето!?

– Ами ако обещая, че няма да гледам залеза? Няма да гледам през прозореца!

Добрият юнак отишъл да се бие с лошата ламя, замахнал с меча си и отсякъл главата ѝ. На нейното място поникнали две глави. Отсякъл и тях – поникнали четири. Пак ги отсякъл – осем. Отрязал главите – станали 16. Помислил си юнакът и казал:

– Тука без калкулатор няма да се оправя.

Седял под вековен дъб триглав змей. Минава странстващ рицар.

– Бъди добър – помолил го змеят, – отсечи ми третата глава!

– Че защо? – пита рицарят.

– Ами ние, двете глави, искаме да гледаме екшън по телевизията, а другата иска да слуша чалга – и тази глава ми пречи.

Шофьор спори с катаджията:

– Какви 120 км в час: вижте ми колата – едвам вдига 30 км! Повече не може да вдигне!

– Айде бе, Вие сега ще вземете да ми кажете, че сте били спрели!

– Ами да, така си беше!

– Тогава 50 лв. глоба: тук спирането е забранено!

Изпращат килър (убиец) при нередовен длъжник:

– Обектът е Иван Иванов.

– Депутатът ли?

– Да, депутатът.

– Няма проблеми! Ще го разстрелям!

– Много внимавай само в главата да не стреляш – трима колеги пострадаха от рикошетите.

– Подсъдими, осъждам Ви да платите глоба в размер на 500 долара за обида на държавен служител! Искате ли да кажете нещо по тази присъда?

– Искам ми се, господин съдия, но при тези високи цени...

Един габровец поканил свои приятели на чай. Сипал им гореща вода, донесъл едно малко пакетче и го топнал по веднъж във всяка чаша. След една седмица пак ги кани, само че този път им сипва вода и само прокарва пакетчето чай върху чашите във въздуха, като заявява:

– Така, така, миналия път бях много щедър и ви направих чая много силен. Цяла нощ не можах да мигна, че толкова много съм се раздал!