Начало
Елеазар Хараш
УСТРЕМ
Окултни лекции, държани в град Варна през 2019 г.
Варна, 2020 г.
Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.
Истинният Устрем е звук от Тайната Сила на Чистия Дух.
Устремът е докоснат от Безвремието.
Устремът няма гроб. Устремът е Духовно Светилище.
Устремът е Мистичен.
Какъвто е Устремът, такава е съдбата ти.
Устремът вселява Дух в мрака – Дух в светлината.
Устремът пробива скали.
Устремът е Птица отвъд небето.
Устремът е Дух, който прекосява Вселената – тя не може да го задържи.
Устремът звучи, но не е музика.
Устремът пронизва смъртта: тя не може да го спре.
Устремът осмисля и молитвите, и медитацията: без Устрема, те не постигат Целта.
Човекът на Устрема е излязъл от Истината и в Нея се връща.
Чистият Устрем е виждащ, той знае Пътя си към Ясната Неопределеност.
Устремът е Вихър отвъд света.
Устремът е Благовестието.
Устремът е Чист Лъч от Божията Същност.
АУМ
Елеазар Хараш
Варна, януари 2020 г.
2 април 2019 г.
СУФИ
(Лекция 1)
ИСТИНАТА
(Първа идея за размишление)
ЛЮБОВТА
(Лекция 2)
САФА – ЧИСТОТАТА
(Втора идея за размишление)
БОГ
(Лекция 3)
МЪДРОСТТА НА СУФИ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Суфи. Днес разбрах, че в Иран тази дума са я забранили да се произнася. Все едно да забраниш думата Чистота да се произнася. Преди да започна, само се сещам – един древен египетски жрец казва: „Краят на света ще настъпи, когато човечеството бъде обсебено 90 %“ – това ще е белегът за края на света. Има и други дълбоки неща, но както и да е...
Всичко, което става, произлиза от Бога.
Казват Суфи: Върху съкровище седиш, а умираш от бедност.
Бог е най-близък, но хората са далече от Него.
Постоянството решава делото.
Суфи казва: Първо е очистването, после е Просветлението. Чистото Сърце вижда грешките на другите като добри дела.
Тука малко ще се отклоня. Учителя казва: Грешката е цвят, тихо изворче… Като попадне в човека, тя се радва, защото може да му помогне и той може да тръгне да си оправя грешките.
Още нещо казва Учителя: Човек, който прави грешки, ще научи неща и няма да прави тежки престъпления. Грешките са нещо много важно – и който казва: „Аз знам всичко“, от там нататък започват престъпленията. Грешките именно това помагат: човек да избегне съвсем тежки престъпления.
Възлюбиш ли злите хора – казва Суфи, – победил си себе си.
Мъдростта не се нуждае от информация.
Бог – Той е Виждането на очите, Той е Очите на очите.
Твоите действия бяха създадени – Суфи казва – преди тебе.
Тука ще допълня – един коментар. Един Старец казва, че в тебе е вродено Древното Правилно Поведение: няма нужда от никакви Божии заповеди, всичко е написано в Сърцето. Цялата работа е да си събудиш Сърцето.
Само умереността може да проявява Доброто.
Само достойният човек вижда смисъла на живота.
В нашия свят няма абсолютно зло.
Суфи казва: Първо стани възприемчив, за да бъдеш наставляван. (Говорили сме: в затворено шише не можеш да налееш вода.)
Признаваш или не – Бог е Един. (Всъщност няма нужда от твоето признание. Това се знае. Цялата Вселена го знае – и камъните го знаят. Въпросът е дали ти ще се събудиш!)
Да те вкара Бог в Тъмнина – казва Суфи – е велика чест.
Ще обясня. Ако те вкара преждевременно в Светлина, много ще загубиш. Но когато – сещам се, казва Учителя: Когато Бог те изпрати на дъното, стигнеш ли до дъното, от там нататък няма съмнение, няма предположение, няма раздвояване. И Божията Сила идва и почва да те води правилно нагоре. Така че Бог знае кого да вкара в Тъмнина, кого – в Светлина, понеже Той знае крайния резултат. Така че, ако искате някои хора да ги вкарате в Правия Път, трябва да проверите дали Бог иска да ги вкарате, защото може да избързате и последствията да станат по-лоши.
Ако ти много искаш изцеление, а Бог не иска, това изцеление ще се превърне в голямо нещастие.
Ключът на всички действия е в Неговата Ръка.
Опитът – казват Суфи – е придобиване на съвсем нов Разум.
Шестото чувство няма нищо общо с Божествената Мъдрост и Всезнанието.
Ако трябва, друг път ще обясня. И седмото чувство е бедно... Има нещо съвсем друго, което решава този въпрос, тука само ще го загатна: това е Тайната на Чистото Сърце.
На много неща се противим, защото не знаем нищо за тях.
Светската култура е само информация, религиозната е правила, а културата на Избраните е Саморазвитие.
Суфи е мъртъв за себе си и е жив за Бога и за Истината.
Има само едно щастие, сега и в бъдеще: да общуваш с Мъдреци.
От ръката на глупака не приемай и балсам.
Бог чертае и добро, и зло – защото Той знае.
Бедствията са следствие на страстите.
И да не иска, глупакът, той вреди – просто той така е устроен.
Той трябва да си извърши своите глупости, не трябва да го осъждаме: от там ще му дойдат уроците. Той е влязъл вече в този път и той не може да го избегне – той е като в капан.
Увереността е знание без съмнение.
В този тъмен свят, в тази тъмна нощ, само Духът, Чистият Дух е лъч прекрасен.
Розата и бодлите имат един и същ корен.
Някои казват: „Плодовете са важни, цветовете...“. Тайната Наука казва: Коренът е плодът. Ако не беше коренът, от плода нищо нямаше да излезе… Но коренът е скрит в Невидимия свят.
До смирен човек, дяволът не може да се приближава.
Аскетизъм – това е освобождаване на сърцето от съблазните на света.
(Тоест: не да отидеш в манастир, а нещата са вътре в тебе. Манастирът няма да помогне.)
Истинското Сърце не съдържа и най-малка частица желание към света.
(Разбира се, трудно се придобива такова Сърце. На думи е лесно, но е много трудна задача.)
Мълчанието на Суфи е Свещено.
Казва един Суфи: Преди бродих много, за да търся познанието, но сега станах птица. Не чух по-добра дума от Безмълвието.
Баязид Бистами казва: „Очистих сърцето си и сега станах творение на Създателя, а не на родителите си и на света“.
В едно от предните интервюта1 казах за него – когато са го питали: „Ти си велик Суфи – в какво е твоето величие?“, той казва: „В моята нищожност“. Който умее как да бъде нищожен, т.е. смирен, Бог влиза в него.
„Сега съм жив – казва – посредством Бога, а не посредством себе си“ – ето го истинския Живот. Хората мислят, че са живи; светът си мисли, че има някакво независимо съществуване... Няма независим свят: всичко зависи от Бога.
Баязид казва: „О, Аллах, Ти бъди мой, но без мене!“ – т.е. той не иска да пречи на Бога.
И наистина, сещам се, Учителя казва: Ако човек иска всички негови желания да се сбъднат, това ще стане задължително нещастен човек. И ако въобще... Хората понеже не знаят какво искат – и Слава на Бога, че не позволява и Той ръководи, защото Той знае кое е най-доброто за човека… Някои мислят, че някой болен, като оздравее, че това е добро. Точно болестта преподава дълбоки уроци – и болката; те са Тайни Учители, които ще произведат след време Добри хора и Истински хора, а не въображаеми добри хора.
Суфи е изключително зает с Бога.
Всичко, което пречи по пътя на Истината, за Суфи е неприемливо.
Молитвата е път към очистване, за да се познае по-късно Истината – т.е. молитвата е една продължителна подготовка, за да имаш след време достъп до този свят.
Когато познаеш Истината, всички задължения и предписания се анулират – всички правила. В Будизма има над три хиляди; и в Исляма има много... Всичко изчезва, защото вътре в Бога... Бог става твоето Правило и Той измества всичко.
Уединението на Суфи е Истина без раздвояване.
Който гледа хората с очите на знанието, той не може да ги обича; а който гледа с Очите на Истината, той вижда нещо друго.
Съблюдаването на Истината е по-високо от всички практики. Много хора много неща практикуват; но когато не практикуваш Бог и Истината и особено ако нямаш Чисто Сърце, всичките ти практики са едно забавление – те ще ти помогнат, но някъде в близко бъдеще или в далечно бъдеще.
Познаването на Висшата Истина в уединение превъзхожда всяко знание.
Истината идва след висшите състояния и екстаза, измества ги и заема тяхното място. Тогава сърцето ти става омиротворено – когато е станало Истинско Сърце.
Във всяка работа, която ти се дава, търсѝ помощ от Бога и от Истината. Търсиш ли Истината, ще изоставиш много неща. Още като ученик навремето го разбрах: изоставяш и братство, и приятели, и близки, и роднини, и баща, и майка, и т.н., и т.н. – такъв е Законът. Ученикът е самотна птица, уединена птица – живее в Тайна Пълнота. Никой не може да види тази Пълнота – просто Бог му я дава, заради твърдия избор. Търсиш ли Истината, ще изоставиш наистина много неща.
Баязид казва: „Истината ме научи да виждам Истината. Истината ми даде Истинен Поглед“.
Попитали Сатана:
– Защо не се откажеш от пътя си?
Той казал:
– Никога няма да продам Бога!
Това е стар, верен Служител на Бога от повече от 700 хиляди години. Ако си спомняте, в предното интервю, случая с Мойсей, той казва, Луцифер казва на Мойсей:
– Аз и ти черпим от един и същи Извор, защото Бог е Един!
После Мойсей му казва:
– Защо не се поклони на Адам?
– Защото това не беше заповед, а изпит. Ако Бог беше ми заповядал...
Въобще Луцифер е Дълбоко Същество и знае неща, на които даже Велики Суфи Учители се възхищават; но той си остава второстепенен спрямо Бога – и човек може да го разбере... Учителя казва: Ако не разберете дълбоко злото, не може да се развивате правилно… Защото там действа Скритият Бог; и ако не разбереш защо така действа Бог, няма да имаш правилна представа за нещата. Затова много важно е на първо място да поставиш Бог – после всичко друго бавно ще ти се подрежда и ще почнеш да Го разбираш.
Казва самият Сатана:
– Моят Път е от Бога даден – а аз съм Негов Замисъл.
Всъщност няма нещо, което да не е Негов Замисъл: всичко е в Негови Ръце.
Бог казал на Сатана:
– Поклони се на Адам!
Но Иблис Му казал:
– Само на Тебе се покланям!
Той знае Кой е Върховният Бог. Суфи тълкуват винаги правилно. Те тълкуват Поклонението към Бога и към нищо друго. Те казват, че самият Бог е внушил на Кого да се поклони Сатана, т.е. всички трябва да знаят, че Бог е Единствената Истина. Това е наистина Великата Истина, Която е отвъд всички събития, всички религии – и Тя ги превъзхожда. Това означава, че само Бог може да те научи да виждаш Истината.
Ще обясня. Когато човекът допуска неприемливи постъпки, той ще плаща за това; но когато Истината ги допуска, той ще бъде просветляван отвътре и ще види неща, които другите не виждат.
Суфи за Любовта…
Човекът на Любовта е Божие Дихание.
Дълбокото Висше състояние на Любовта е Дар.
Казвал съм: Има разлика между Любов и обич – Любовта е към Центъра; обичта е към периферията. Първата Заповед е Любов към Бога, а не към хората. Към хората може да имаш обич – към Бог ще имаш Любов и тогава ще постигнеш някога мярката.
Сърцето първо е Духовна субстанция, а после е физически орган.
Суфи казва: Нека Бог да направи така, че да не възлюбим друг освен Него. Нека Бог ни внуши често да Го споменаваме – това е знакът на Неговата Любов.
Ще обясня. Ако Бог ви е позволил много да Го търсите, много да се молите, много да мислите за Него и за Чистотата на своите скрити постъпки – това е Призоваване.
Само в Суфи се среща една изключителна Любов и по този начин те сякаш държат Бог в ръцете си – но разбира се, Той им е позволил.
Сърцето е Любов само когато се е пречистило от всичко, което не е Бог.
Значи, не може да заместиш Бог с родители, със семейство, с деца, с професия, с живота или... т.н. Бог е Първият – ако искаш след време всичко да го разбереш правилно. Пък, ако станеш някой патриот, по-хубаво да не ти казвам последствията!
Вътре в нас има армия от земни страсти, с които трябва да се справим.
Истинският човек посвещава дълго време на Духовното си пречистване и така той заобиква всички народи, понеже Бог е Един.
Без Любов към Бога, само пропаст може да промени човека.
(Някой път дори и пропаст, дори и катастрофа е много трудно. Сещам се за Айнщайн, който казва: „По-лесно е да се разруши атомът, отколкото предразсъдъкът“ – опасно нещо е предразсъдъкът: умира човекът и няма промяна.)
Пътят на Истинската Любов е освобождение от всичко, което не е Бог.
Суфи казва: Невъзможно е да съществува нещо по-прекрасно от този свят.
Защо? Защото този свят е част от Милостта и Съвършенството на самия Бог. И ако Бог е в тебе, ти ще видиш този свят чрез Негова гледна точка. А когато Бог е твоята гледна точка, може ли нещо да е лошо, тъй като всичко е в Него?! Това правят Суфи: отдавайки се на Бога, Той става техните очи, техните уши, тяхното сърце, техният говор и т.н., и т.н.
Ако Бог е в тебе, ще видиш и Милостта Му, и Съвършенството Му, и всичко, защото Той е всичко – а не светът.
Пътят на Любовта в Суфи е изключителен. Този Път е в три степени.
Първата степен е: от човека към Бога.
Втората степен е: от Истинския човек към Бога – това е важната и подготвителна степен, след като човек се е пречистил.
И третата степен е съществената: Фана – Изчезването в Бога. Който е изчезнал в Бога, само той е възкръснал, връща се и може да живее правилно. Връща се от другия бряг – преди сме говорили за Третия Бряг на Реката – връща се, но вече със съвсем друга гледна точка. Тук се унищожава самото унищожение. Тук се ражда истинският Мистик – но първо битието на Мистика трябва да е погубено, както и при Христос: първо Бог Го унищожава и после Го възкресява; същото става и в Суфи. И така Мистикът навлиза в Свръхсъществуването на Бога – но той се завръща заради хората. Тук Мистикът е погълнат и е станал Отсъстващ. Ти може да го гледаш, но нищо не виждаш, защото той отсъства. Тук вече Бог гледа чрез Мистика, чрез него, т.е. онова, което е Горе, е станало Тайнство долу. Много просто: сляло се е с Бога и такъв човек е реално дълбок и спокоен. Колкото е по-дълбок и спокоен, толкова по-дълбок е неговият екстаз, но той е над екстаза. Той е нещо друго; той отива още по-навътре, защото екстазът също е елементарен – дори той надраства и Любовта.
Говорил съм ви за Толтеките, Божествената цивилизация – постигат най-високи нива на Истинска Любов – седма и осма степен; и накрая се отказват от Истинската Любов, защото Бог е по-скъп от тази Любов. По-дълбок е, по-голям е и Той я превъзхожда – но това са дълбоки неща.
Тези, които са стигнали това ниво – в Суфизма казват, – те са влезли в Курбан.
Ще ви обясня думата Курбан, защото нито Ислямът, нито Църквите са я разбрали. Това е Суфи дума в арабския език. Курбанът в Суфизма означава Свръхприближаване до Бога. Няма нищо общо с тези животни и т.н. Много хубаво го е казал Сай Баба: Ако искаш да даваш жертва, не давай жертва агнето извън себе си, а убий звяра в себе си – т.е. овладей злото в себе си, и най-малкото зло, и тогава ще разбереш какво е жертва.
Тука Суфи се намира в Дълбините на Скритите Истини, но разбулването на най-дълбоките Истини също е унищожително. (Малко се отпуснах в предното интервю и потекоха и заплахи, и закани, и т.н. И разбира се – скрита красота отзад.)
Тука Суфи казва само едно нещо: Животът ми е Свещено Преклонение.
Гибел е за Суфи да се влюби в нещо друго освен в Бог – но Суфи не прави такава грешка.
Истинският Суфи не издава своята Чистота пред хората: показва някой път малки слабости, някакви дефекти, крие. Показва слабости, крие Чистотата си: така става още по-дълбок. Той държи да е Чист тайно и само пред Бога, а не пред хората; той избягва показ.
Благата са дадени, за да вървиш към Бога, а не към себе си.
Чистият изгаря в Бога, за да остане само Бог.
Ако Суфи е станал Суфи, за да бъде авторитет в познанието, той се проваля, защото вече не може да бъде Чист, не може да бъде Сафа и не може да носи името Суфи.
Само който е в Тайната на Чистотата, може да бъде в Бога; и само той е в Истината и може да обучава другите в Истината.
Да се смяташ за авторитет, е голяма катастрофа – ти вече си извън Чистотата и ще бъдеш потънко заблуден, и вече не ти трябва друга катастрофа.
Сафа, или Чистотата, е пълно Доверие в Бога – и тогава сам Бог урежда всичко, включително и земните ти дела, включително и подробностите в земните неща. Той навлиза и урежда, защото всичко е в Неговите Ръце. Той е Уредителят, Той е Устройващият.
Бог гледа в сърцето ти, а не как изглеждат делата ти.
Всеки, който се оплаква от нещо, се отдалечава от Бога и от Чистотата, защото оплакването от всяко нещо е недоволство от Скрития План на Бога – това е отдалечаване.
Тука мога да добавя, че благодарният човек, колкото по-благодарен става, в един момент ще му бъде позволено Дълбоко Развитие, а по-нататък – и познаване на Истината. Докато недоволният човек, неблагодарният, е натоварен с тежки същества; и колкото по-недоволен става, толкова повече обеднява, независимо дали има някакви земни успехи.
Знанието не е Чистота и затова е казано: Знаещият загива, когато започне да говори; а Любящият загива, ако замлъкне да говори.
Който е Чист, Бог му е позволил да Го познае. А който е познал Бога, не общува с хора. Ще обясня: общува с Бог в хората. Не с хората, а с Бог в хората – и затова той различава нещата. Чистотата е различаване.
Дяволът казал на един Сафа, Суфи – на един Чист:
– Когато в началото влязох в тебе, бях голям колкото камила, а сега съм като врабче.
Суфи го попитал:
– Защо?
Дяволът му казал:
– Ти ме унищожаваш със Зикр.
Тоест – с постоянното си спомняне за Бога. Тоест: ако постоянно помниш Бога, това е изтреблението на злото – тотално изтребление. Който е разбрал това, много неща е разбрал.
Бог е Скрит, защото е Свръхизявен, т.е. толкова е ясен, че изглежда скрит. Едновременно е скрит и открит – казва Кабала.
Могат да Го зърнат само тези, които имат Басира – на Суфи езика това означава Тайната на Сърцето, или Чистото Око на Сърцето. Това Сърце е Дълбока, Съкровена, Тайна Наука, изучавала се е още в Атлантида и в Египет, и затова в Египет много се е уважавала – Тайният Блясък на Смъртта… Те са се подготвяли, за да влязат в Безпределността, която изглежда като смърт.
Това Сърце – Чистото Сърце – е Дълбока Наука; и то е докоснато от Бога поради тайни причини.
Който е в Бога, е благословен цялостно, заедно и с грешките си.
Това не означава, че човек, като влезе в Бога, е безгрешен – но той прави допустимите грешки, а не грешките на човека. Има грешки на ученик; има грешки на Мъдрец… И Мъдрецът – казва Учителя – на годината прави една грешка… Но той дълбоко я вижда, дълбоко се смирява и дълбоко си прави Тайни Поучения. Той не държи някой да му я каже. Той вижда дълбоко и знае защо Бог му я изпраща… Защото, ако той се възгордее, ще тръгне надолу.
Който е без Бога, все едно е колко е праведен. Само Бог може да ни предпази от нашата праведност, от собствените ни злини.
Тука само за малко ще се отклоня. Буда – изключителен, велик, велико Същество от Древната раса на Боговете – Буда никога не е искал да стане светец и той не е светец. Ако беше светец, щеше да стане грешник. Грешникът пък може да стане светец: това са полюси – и двата полюса са бедни. Буда е надраснал полюсите – и доброто, и злото. Той е като истинските Мъдреци, той не е добро и зло, той е Любов, той е Безпределност – затова е трудно да бъде разбран. Той е постигнал Висшата Реалност, без да говори и да споменава думата Бог. Богословите говорят за Бог и не постигат; Буда не говори, но е постигнал. Всичко това е въпрос на подход. Но Буда е Древен и не е лесно да бъде разбран… След време ще ви говоря и за него.
Само Бог може да ни предпази от нашата праведност – казват Суфите, – от собствените ни злини.
Светците са искали да станат светци, защото са направили големи, коварни, лицемерни грешки. Колкото повече стават светци, толкоз по-опасно, защото само Бог е Свят. И който иска да мине за Свят, малко или много, е в опасна зона. Ал-Халладж казва: Бог може да направи един светец, само за едни миг, грешен… Но такива като Буда не може да ги направи, защото те са Отвъд. Бог може в един миг да направи грешника светец чрез един обет и коренна промяна – те са в Ръцете на Бога… Но има Същества, които са Отвъд всяка двойственост.
Бог те опазва да не упрекваш и съдиш другите; и така Той те държи в Своята Милост. Тоест: трябва да различаваш, но никога да не вкарваш някаква критика, някакво вътрешно жило; защото критиката, елементарната критика, е омраза.
За този, който е видял Бога, послания не са му нужни. Не са важни и размишленията: важно е постоянното помнене на Бога.
Постоянното помнене на Бога е излизане от човешките качества и влизане в Бога.
Малко ще се отклоня. Има хора, които се борят с егото си, с недостатъците си – няма нужда от борба. Те се побеждават без борба. Просто: Посвети се на Бога и на Любовта! И когато тази Божия Любов влезе в тебе, тези недостатъци, те просто ще изчезнат – защото там, където е влязъл Бог, не може да припари нищо нечисто.
Хората са благодарни за благата на Бога, а Суфи е благодарен за Битието на Бога.
Суфи казва: Бог ми е казал – „Ако Ме желаеш, бъди Чист!“.
Търсачът търси само Бог; а знанието е проявление на невежеството.
Знаете, Учителя казва, нарича невежеството „ученото невежество“. Светът страда от учени хора. Ако те бяха Любящи и Мъдреци, Подходът щеше да е друг – но те са учени.
Суфи отвън служи, а отвътре съзерцава само Бог.
Суфи знае, че Бог знае нуждите му много по-добре от самия него.
Кой може да съществува – казва Суфи – освен Бога? Кой може да има живот, освен Бога?
Аскетизмът е очистване от всичко, което те отклонява от Бога.
Правилното търсене е съхраняване на Бог в себе си.
Постигането на Бога става само чрез Бога.
Който наистина е видял Бога, той вече е Дух, а не е човек. Изглежда на човек, прилича на човек, може да му направиш сто снимки и да кажеш, че това е човек, но той е осъзнат Дух.
Скръбно е за този, който е гледал, но не е видял Бога, защото е гледал със себе си, а не чрез Любовта и Истината, не чрез Бога.
Който е Истинен, желае само това, което желае Бог.
Инквизицията е тази стълба, която води към Бога и към Небесата. Бог е допуснал Инквизицията, за да отдели Своите Си и да ги вземе при Себе Си. Бог използва всяко зло в света и го превръща в Добро. Всичко е в Негови Ръце, Той знае как да го използва. Така че Инквизицията тайно се е ръководела от Него, за да избере Избраните и да ги вземе при Себе Си. Така че Голготата е задължителна за всеки, който иска да стане Истински човек.
Питат:
– О, Баязид, как ти постигна това положение, да си в Бога?
Баязид отговаря:
– Постигнах го, като излязох от кожата си, както змията излиза.
Ако не съвпадате с Бога, грози ви опасност – независимо дали минавате за праведни, или правите добрини. Защото, ако едно добро не е одобрено от Бога... Познавах такава жена, която правеше много добрини и много съжаляваше и отричаше Бога. Разбира се, че ще отричаш. Когато не си в Единство с Бога, твоето добро няма как да е Чисто.
Ако не съвпадате с Бога, грози ви опасност!
Навсякъде се проявява само Един Бог – и Той е Всезнаещият.
Бог е скрит и в това, което е скрито.
В очите на Любящия – казват Суфите – светиш Ти.
Суфизмът е Многобожие.
Ще обясня. Това е Истината – и Тя е реална, защото Суфизмът обича всичко: всички религии, всички Учения, всички хора, а особено много обича еретиците. Значи, това са хора, които не признават религия, църква и правила: признават само Бог. Но аз говоря за истинските еретици. Спомняте си преди време какво ви казах, думи на Ал-Халладж: „Истинският еретик, за да е истински, трябва да е отречен най-малко от хиляда човеци“. Ако най-малко хиляда са го отрекли, той вече навлиза в своята Истина – има там нещо дълбоко, което смущава другите, тъй като той се съобразява само с Бога.
В очите на Любящия – както казах – светиш Ти!
Ако ти си в Покоя, той ще ти каже: Аз съм Бог.
Който е в Бога, разбира смисъла.
Суфи не вярва в бъдеще – и няма бъдеще.
Много просто: като имаш Бог в себе си, за какво ти е бъдеще! Всички, които вярват в бъдеще, са изпуснали Бога и искат да Го гонят в бъдеще. Ами нали в бъдеще ще отидеш със себе си, а не с Бога, така че... Но те трябва да почакат, защото са отложили Любовта, Мъдростта и Истината.
Пак ще повторя: Суфи няма бъдеще, той има само Бог в себе си. Въобще може ли бъдещето да е по-важно от Бога!
Бог – Той пребивава във всяко събитие и във всеки миг!
Бог е Единственият, Който помага или пречи. Някой път може да мислиш, че еди-кой си е враг. Бог иска да надраснеш този враг, Той ти го изпраща – и Той ще го победи. Ти само трябва да си буден и да се молиш, защото не можеш да победиш злото със своите сили. „Злото е унищожавало цели цивилизации“ – казва Учителя. Който си мисли, че може да се пребори със злото, той нищо не е разбрал, защото отзад работи Скритият Бог, Който учи другите на други неща.
Любовта става друга, когато Бог е в мен – казва Суфи.
Още с пускането ти в този свят, са ти дали стълба, за да излезеш от него.
Не правѝ от Бога примамка, чрез която да печелиш благодеяния и приятели!
Никога не придобивай такова знание, което ще те отведе далече от Бога!
За Суфи, една глътка Бог е по-ценна от целия свят.
Само когато си изчезнал в Бога, можеш да оживееш. Докато ти не си изчезнал, ти си мислиш, че живееш, но всъщност умираш посвоему.
Суфи – това е Духовност, потопена в Същността на Бога.
Суфизмът – това е Школа за въплъщаване на Бога в живота.
Когато си в Бога, и лишенията са радостни и благодарни.
Могат ли някакви лишения да смутят Бог в тебе? Не могат.
Бащата на Абу Саид бил голям ислямист, почитал Корана, специално само Корана и султан Махмуд, и направил в къщата си цяла стая с плакати и надписи на султан Махмуд. Малкият Абу Саид – говорил съм ви за него, който впоследствие става голям Суфи – искал отделна стая и написал на стената Аллах. На въпроса на баща му: „Какво означава това?“, Абу Саид още като дете му казал: „Всеки пише на стената името на своя султан“.
За Суфи, Любовта е Храм на Безумието.
Тази дума, Безумие, е много красива, тука накратко ще я обясня, няма да се впускам в нея. Това означава огромна, неизчерпаема Радост. Да имаш такава Любов Божия в себе си – това е Безумието на Суфи. Огромна, неизчерпаема Радост – затуй някои танцуват. Танцуват с часове, по трийсет и няколко часа не могат да укротят тази Радост, защото това е Безумна Радост. Толкова е голяма, че е трудно да се опише… Но това е, когато си трупал много прераждания Благородни постъпки и Чист живот, и сега можеш да танцуваш и няколко дена.
Дяволът носи в себе си едно голямо и скрито утешение – казва Суфи – и това е, че сам Бог е пожелал той да Му служи.
Любовта не може да се научи от хората. Тя може да се преподаде само от Бога.
За малцина е достъпно да се отрекат от себе си.
Суфи-Мистиците имат истински опит – за разлика от тези, които говорят.
Не загърбите ли своята воля, не си мислете и въобразявайте, че имате воля.
Практиката никога не усъвършенства човека. Човекът се нуждае от контакт с Истината. Той трябва да практикува Истинолюбие, Чисто Сърце, т.е. да практикува Бог. Който не практикува Бог, всичките му други практики... Тоест: Бог е Правилността на нещата. Щом не практикуваш това, всичките ти други практики ще се отлагат.
Същността на Благородството е в тайните дела – казва Суфи. Колкото по-скрито е едно добро, толкова по-хубаво.
Не се осланяй само на това, което си преживял.
Тука искам да кажа и ще допълня: Осланяй се на Учителя, защото опитът на Учителя е от милиарди години – а твоят хубав, положителен опит си остава нещо бедно… Затова Бог изпраща Учители в света, защото техният опит е изключителен – и Учителя го е казал: „Една Моя лекция, ако я разберете правилно, спестява 25 хиляди години прераждания“. Ти можеш да си мислиш, че се движиш сам и че вървиш по правилен път, и донякъде може и да е така, но достатъчно и дълбоко можеш да изостанеш.
Няма друга сила освен Бог, Който да върши нещата.
Не съм аз – казват Суфи – Този, Който действа. Само Бог действа, а не инструментите. Ако ти копаеш на лозето, не може да си въобразяваш, че лопатата е работещият инструмент: лопатата е само инструмент. Тоест: само Бог действа, а не инструментите.
Ние не извършваме нещо, освен това, към което Бог ни тласка. Дори и да е погрешно: от там ще научиш нещо; ако е правилно, още по-хубаво – значи, Бог иска да растеш тайно в своята Душа и Дух.
Бог ни ползва като Свои инструменти.
Когато постигнеш Обетованото Състояние на Суфи, вече можеш да се потапяш в Бога – позволява ти се истинско Уединение.
Казвал съм ви разликата: едно е самота, друго е Уединение. Уединение значи У Единния Бог – а това е над всичко: Бог да ти позволява да проникваш в Него. Казва един Суфи: „Така открих, че Изчезването в Бога е краят на света и началото на Пътя“.
„Да, стигнах до Него – казва един Суфи, – но не мога да Го разкажа.“ Ако можеш да Го разкажеш, ще е човешко. Точно това е Неизразимото!
Сещам се, Учителя разказал една лекция и попитал:
– Разбрахте ли лекцията?
– Не я разбрахме.
– Много добре! Ако я бяхте разбрали, щяхте да влезете в знайното, а сега сте в Незнайното – там са дълбоките неща.
Със скритите неща се разпорежда Бог.
В света, Истината се познава само чрез хората на Истината.
Абу Талиб е казал: „Не познавай Истината чрез хората! Познай Истината чрез Истината – и тогава ще разбереш кои са хората на Истината“.
Природата е подчинена на Бог – тя не действа самостоятелно. Всички стихии на Природата са слуги на Бога: тя е Служител.
Знанието е бездънно – и ако не узнаеш Бога, погиваш. Ако Го разбереш напълно, пак погиваш. Никой не може да разбере напълно Бога, но може постоянно да се приближава.
Учителя казва: Боговете пред Бога са като деца и не Го познават… Пък за Ангелите да не говорим...
Ако разсечеш – казва Суфи – сърцето на една капка вода, ще видиш стотици чисти океани. В Единството няма различия.
Който няма Чистота, никога не достига целта.
Който е познал Бога, е станал Светлина Божия.
Началото и краят на света е Любов – казва Суфи, – защото всичко, което се случва, е от Бога.
Ако Бог ти е позволил да вървиш съсредоточено към Него, Той те е спасил от хиляди и милиони безполезни усилия. Пак ще го повторя, защото е много важно: Ако Бог ти е позволил да вървиш съсредоточено към Него, Той те е спасил от хиляди и милиони безполезни усилия. Многобройни практики – Той ти спестява този дълъг път.
Без Бога, и най-хубавата градина е пустиня. Тя може да изглежда като райска градина, но всъщност тя е пустиня.
Тайната на Единението превъзхожда Словото.
Това беше за днес – другия път ще продължим. Едно от нещата, за които ще говорим, е за Тайната на пустинята. В предното интервю казах: В пустинята най-важното не е водата, а Свободата. И в пустинята най-важна е жаждата за Бога, а после – за водата. Който е разменил местата, пустинята ще го убие. Пустинята е Тайна на Нищото, тя е Мистично място. Едно от нещата, за които ще говорим другия път, е: Афоризми на пустинята и Тайната Мъдрост на пустинята.
АУМ
7 май 2019 г.
ЦИГАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)
АФОРИЗМИ ЗА УСМИВКАТА
(Първа идея за размишление)
АФОРИЗМИ ОТ ПУСТИНЯТА
(Лекция 2)
АФОРИЗМИ ОТ ПУСТИНЯТА
Продължение
(Втора идея за размишление)
АФОРИЗМИ ЗА ЗЛОТО
(Лекция 3)
АФОРИЗМИ ЗА ЗЛОТО
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Следващата лекция – на 4 юни: това ще бъде една Мистична лекция. Ще говорим за някои неща, които са по-дълбоки от Бога, тъй като Майстер Екхарт казва, че дори и Бог не е крайната цел на развитието: има нещо по-дълбоко – и самият Бог го подготвя.
Ще видим тяхната Мъдрост – най-вече руските цигани.
Първо, нещо да ви кажа за този народ. Те са скитниците на света, живеят в изкривена реалност. Съдбата им е много тежка, много белязана. Въпреки всичко, те са запазили жизненост и даже чувство за хумор; и ще видите, имат и много мъдри поговорки. Те силно вярват в късмета, а пък дали той ще дойде – това е друг въпрос... Още от миналото си те са странно събрани от различни народи. В своето минало те са имали стара и силна вяра, но сега тя е станала хитрост – но има и такива, които се отделят от този път. Както казах, те са стари скитници, сродни с една индийска каста, която се казва Домар – населявали са някога Северна Индия и Хималаите. Те отдавна са изгубили истинското знание: те говорят по спомени. Техният живот е все страдалчески; в известен смисъл, те са осъден народ, както и евреите, както и гърците, и т.н. (Но в този свят, ако вдигнем летвата, почти всичко е осъдено... От друга страна обаче, всички са осъдени след време да познаят Бога и да Го осъзнаят.) Те трябва все да се скитат и да не намират нито мир, нито Бога. Приели са съдбата си безусловно, но те нямат и избор. Опитват се да се радват и да се веселят, но винаги нещо важно им липсва. (Не говоря, разбира се, за изключенията.) Окултната история казва, че те са повредени най-много от лъжата и от хитростта. Запазили са свое собствено чувство за хумор. Един пример – едно циганче се заклещило на върха на високо дърво и майка му го подканя: „Хайде, слезни бе, Гагарин такъв!“ – пазят чувството, имат много веселие, много жизненост в себе си. Големият им проблем е, че са избягали от Бога и са обикнали нещо друго повече от Бога. Например: обичат повече Слънцето от Бога, наричат го „баща“; обичат повече конете – имат ли кон, все едно имат Бог, даже нещо повече.
И така – техни афоризми...
Когато умре баща ти, плаче умът ти; когато умре майка ти, плаче сърцето ти.
И злото, и доброто все идват от думите.
Трудно е да върнеш думите си обратно, когато те са се скрили зад завоя.
Всички избори в България са „Хитър Петър“.
Скрий крилете си, когато си между дяволи.
Всички вещици са от дяволската банда.
Който има зла жена, Ад и Пъкъл не му трябва.
Неблагодарността е по-лоша и от магия.
Бог не ни е дал добър живот – трябва да преживеем лошия си живот.
Не се боя от дявола с рога, а от дявола с усмивка на устата.
Циганинът с решителност придобива своето нещастие.
Когато циганинът пее, песента страда.
Циганинът не познава униние и отчаяние.
(Аз лично не съм срещал отчаяни цигани – даже мисля, че не съм срещал и с очила. Въобще, те са нещо странно...)
Който пее от сърце, бедите не могат да му навредят.
Не търсѝ подкова, а сам си създай късмета.
Бог ни е дал разум, а Дяволът ни е дал хитрост.
Не си ти, който се смееш над другите.
Сдобри се със себе си, за да ти провърви.
(Ето един прекрасен закон – но не е лесно да се сдобриш със себе си.)
Скъпи гости, отидете до реката и си налейте чай!
(Някои така черпят…)
За един хубав кон, заменям трима Богове.
На крадеца, Бог съвестта му е откраднал.
Тези, които са спорили с Бога, са изменили своята съдба.
Усмивката е Царство.
В истинската усмивка има Тишина и Светлина.
Усмивка, която се ражда пред голяма трудност, е осъзната сила.
Усмивката е половината изцеление на човека. (Наистина, ако един човек е болен, но се усмихва и е много радостен, той събира сигурна енергия за своето оздравяване.)
Усмивката е повече от дума, повече от слово и от мисъл.
Усмивката е невидим приятел.
Усмивката е ефирен свят.
Истинската усмивка е състояние на Свобода.
Усмивката е безмълвен свят, безмълвен смях.
В усмивката има нещо, което дарява Живот.
Има усмивка, заради която отиваш на смърт. Ако Бог ти се е усмихнал, ти също можеш да се усмихнеш на кладата.
Усмивката е Тайнството на Душата.
Мистикът има усмивка от Незримото – вътрешна усмивка.
Често ни се усмихват същества от Другия свят, наши близки и любими същества – но ние не знаем това.
Усмихни се на обидата – и ти вече си я разсеял.
Светлата усмивка е красиво явление – но и тя още не е мярка за Истината.
В усмивката има неизречено слово.
Усмивката е тих подарък от сърцето.
Истинската усмивка е Слънце в сърцето и Еликсир на сърцето.
Истинската усмивка си има строго определено място и време.
Усмивката смущава студа, защото тя е част от едно скрито Слънце.
„Нещо ме мъчи, но аз имам усмивка, по-дълбока от това мъчение“ – казва един Мъдрец.
Усмивката е бисер в сърцето.
Истинската усмивка свети тайно в сърцето.
Дълбоко истинската усмивка е символ: това означава, че Бог е скрит в сърцето.
Щом се усмихваш, никога не си самотен.
Има думи, които ни се усмихват.
Първо, нека да ви кажа нещо за пустинята.
Пустинята е Мистично място, тя е част от Нищото: това е земя на Свободата. В пустинята има друга Пустиня – и тази Пустиня е Нищото. Това е Мистична земя. На Древния език, думата Хатария (Пустиня) означава Част от Върховното Нищо – особено в местата без вода. Има едно племе, Туареги, които могат известно време да живеят и в места без вода.
Пустинята е Духовно Измерение. Има хора, които имат особена връзка с Душата на Пустинята – но те са от Избраните, от Призованите. На тях пустинята разкрива своите богатства.
Пустинята е могъщ символ на Единението с Бога. За да обикнеш пустинята, тя трябва да те е поискала. Пустинята е място за среща с Бога: там ставаш повече Дух, отколкото човек.
Хатария – това е величието на самотата. Да можеш да издържиш самотата в пустинята – това е Духът. Сам с Бога, това е грандиозно преживяване в пустинята. В Хатария, в пустинята, времето е откъснато: тя е Несътворение, тук сътворението е несъществуващо.
В пустинята, водата не я пиеш, но я целуваш – това е Поклонение, това е оценяване.
Сахара е пленителна, но за друг вид очи.
Ако Бог те е изпратил в пустинята, то е, защото иска да се сближи с тебе. В този смисъл, Сахара е Райската градина, градина на Бога.
Пустинята е Промисъл, ако си Призован – това означава, че Тайна те е повикала насаме.
И така, афоризми...
Велико умение е, когато си в бурята на пустинята, да се скриеш в сърцето си.
В пустинята не палиш свещи, а вярваш тотално.
В пустинята няма религия – а само Дух и Бог.
В пустинята няма свят – а само възприятия.
Пустинята е остров от Безкрая, остров от Нищото.
Ние отиваме в пустинята, за да сътворим Бог в себе си.
Пустинята е було на Бога – тя е звукът на Нищото и звукът на Безкрая, а Истинският Човек е съставен от Пустота, от Безкрайност.
(Както казва Майстер Екхарт, се сещам: Искрата в нас, която е есенция на Духа, нещо по-дълбоко от Духа, въобще не иска и да помисли за Вечност и за време – тя мисли само за Безкрая. Толкова е дълбока Искрата в нас, но... Другия път ще говорим.)
Ако водата в пустинята обича човека, тя му дава очи да я открие.
В пустинята не пиеш вода, а пиеш Бога.
В пустинята, Безкраят е Образът и Подобието.
В пустинята се усмихваш на сърцето си.
Пустинята е Учение без писания.
Пустинята е Изначалното състояние на Живота.
В пустинята най-важното е не водата, а Свободата – но това е само за тези, които имат велик контрол над себе си. За тях пустинята е Покой в Бога. Казано по друг начин: Доколкото си в Бога, дотолкова си в Покоя. Покоят е мярка и показва доколко си в Бога. Няма значение дали има трудности, или не – мярката е Покоят: имаш ли го, в Бога си.
В пустинята, първо е жаждата за Бога, а после е жаждата за водата – тогава всичко се подрежда.
В пустинята, Нищото е твоята опора.
Не можеш да завладееш пустинята: тя те завладява.
В пустинята има само едно годишно време: времето на Духа.
В пустинята успяващото е Търпението.
Тук само ще добавя: Търпението е Духовно качество, а не някакво умствено качество. То е чисто Духовно качество. То е силата – казва Учителя – на Любовта.
В пустинята най-важното, което споделяме, е Бог, т.е. споделяме Несподелимото.
Пустинята преподава Неуловимото. (Много тънки неща.)
В пустинята не тече време – тече Дух.
Морето е знание за живота, а пустинята е знание за отвъд живота.
Светът е място за разсъждения; пустинята е място за Дълбини.
В пустинята пиеш Мъдрост и Безмълвие, а това е изцеление от сътвореността.
Пустинята иска твоята Несътворена Любов. Истинската Любов е тази, която е Несътворена, несподелена. Щом можеш да я споделиш, нещо вече е изгубено. Истинската Любов е несподелена.
Учителя казва за пустинята: „За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в Пустиня“.
„Аз казвам – казва Учителя – едно кило вода в пустинята (едно кило вода!) струва повече, отколкото всички богословски теории и отколкото всички научни теории“.
И казва Учителя: „Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой Висш Дух слезе на Земята, той влиза в човешкото сърце да си почине… Пустинята е място на Чистота“.
В пустинята трябва да станеш Извор в себе си.
Пустинята не е физическо място, а Отвъдно – Отвъдно място.
Сахара е единственото място, в което можем да отидем на гости на Смъртта и след това да се приберем у дома.
В света красивото е споделимо; в пустинята красивото е неизразимо.
В Невидимото живеем, а във видимото умираме.
Очарованието на пустинята е заимствано от очарованието на Нищото.
Знаете: Нищото, Безкраят – това е Великата Пълнота, място на Несъществувание, т.е. неограничение. Всичко сътворено е ограничено; всичко несътворено е свободно. Тоест: ако си сгрешил да се родиш, трябва да минеш през този път – но след време, когато се освободиш, вече ще имаш друг поглед за тези неща.
Ако в пустинята не липсваше водата, Свободата нямаше да се превърне във вода на пустинята.
Оазисът е затвор, а пустинята е спасение.
Туарегите – най-древното племе – смятат, че ако спреш в оазис, имаш някаква слабост в характера. Трябва да продължиш към по-дълбоки места. Тоест: не да търсиш уют, а да търсиш Истината.
Водата е Светица, която се жертва, за да даде живот.
В този свят, нашият спътник е водата.
Водата е течащо време.
Водата е Душа за тялото.
Водата губи себе си, за да живеем ние и да се очистим от себе си.
Водата лекува нашата сътвореност и нашата реалност.
Истинският Пустинник е свободна, вечна птица, т.е. той е Душа. Той е изгорил света в себе си и затова търси в пустинята Тайната на Единния Бог.
Мистичният оазис съществува не някъде отвън: той е скрит вътре в човека, в сърцето.
Светът е тяло, а Пустинята е Дух.
Ако Бог е в сърцето ти, наистина пустинята е оазис.
Пустинята прегръща преданите и отдадените на Бога.
Който съумее да махне булото на пустинята, той ще види Бога.
В пустинята човек може да хване Нищото, Отсъствието в шепите си, знаейки, че то е онова, което ще го нахрани повече от водата. И наистина, този човек, който постигне тази Пълнота, той е хванал Нищото в ръцете си.
Злото е празнота – липса на Благо в себе си, липса на Бог. Злото е лишеност – лишеност от Бога: ако Бог влезе в него, то изчезва… Но засега Бог не влиза, защото има Замисъл.
Злото съществува само в някакъв нисш смисъл – в дяволски смисъл, но не в Божествен смисъл. От Ангелските светове нагоре, злото го няма.
Един египетски жрец е казал (това, което ви казах предния път, ще го повторя): Страшният съд ще дойде, когато тъмните сили обсебят 90 % от света.
Ислямът казва, че Страшният съд ще наближи, когато 90 % от човечеството гласуват за гей браковете. Това ще бъде белегът за... друга мярка за края на света.
Дяволът знае кога сме отпуснати и кога сме в съмнение; и веднага – атакуване. Достатъчно е само един миг да се отпуснеш, да не мислиш за Бога или за нещо Духовно – и той знае това.
Бог не дава реална сила на Дявола да изкушава Избраните и не позволява на Дявола да ги побеждава. Наистина, Бог може да направи така, че един светец да се изкуши за секунди и да се провали; но понеже те са Негови деца, Той ги обича, не ги поставя – обикновено такива и Мъдреци – никога не ги поставя в такива изкушения, в които да се провалят, защото те са избрали твърдо Пътя към Него… Но тук исках да ви кажа, че властта е в Него. Тук Бог позволява, при такива хора, изкушенията с мярка, за да направи Своите Избрани още по-силни и да ги укрепи в Себе Си. Той ги обучава, Той ги тренира и Той ги възкачва в Себе Си.
Няма такъв светец, който, ако е честен, да каже, че не греши, защото Бог може да му изпрати изкушение, многократно по-силно от него.
Сатана и демоните никога не знаят какво реално знае Бог и какво прави в човека. Това знаят само Избраните, и то – ако им е дадено Откровение от Бога.
Грехопадението е недостиг на Реалност, липса на Бог – и това самият Бог го е решил, а не някакъв си Сатана или Адам. Те са нямали избор: просто Бог има друг План. Бог знае защо, а това е Промисъл.
Сатана и Адам са били отделени от Божествената Реалност – и тук никой не е могъл да се противи, защото Бог никога е нямал противници.
Бог всякога вижда Сатана и демоните, включително и под земята, във водата, във въздуха и т.н., но те не Го виждат.
Няма такава прашинка във Вселената, която да се движи случайно. Не съществува такава случайност.
Дяволът изкушава и Избраните, но Божията Сила е с тях: това означава, че те тайно израстват в Бога и в своите Дълбини.
Кръстените хора въобще не объркват плановете на Дявола. Дяволът продължава да си живее в тях, защото Христос остава неразбран и Божият Замисъл остава неразбран.
Кръстеният човек не се е завърнал в Бога: това е нерешен въпрос в християнството, но Учителя не иска да го разкривам...
Няма как Дяволът да реши да бъде независим от Бога: нищо не зависи от него.
Когато в Древността Луцифер е сияел и е изглеждал връх в Творението, Великият Бог в него се е криел и в самото това сияние: то не принадлежи на Луцифер, а на Бога, то е Божие – и Бог чрез това сияние е наблюдавал съществата и самия Луцифер.
Бог е създал Луцифер като голямо сияние; после пък го е превърнал в голям мрак. И в двата случая Луцифер е нямал избор.
Единственият Действащ е Бог!
Бог има Абсолютна Власт над всяко правосъдие. Няма такъв съд в света, в който Бог да не може да влезе. Но ако Бог не иска да влезе в това правосъдие, Той оставя дяволите да се разпореждат – защото Той знае миналото и настоящето на хората, Той знае миналите прераждания и затова, когато трябва, се оттегля. И вие знаете какво се случва…
Един от поздравите на Сатана е (към своите си): „Желая ти вечна гордост!“.
Всички земни амбиции са верен път към Дявола: те са част от земното невежество.
Христос е слязъл при евреите, защото този народ е имал много стар договор за живот в Сатана; и Христос е слязъл да разбие този тежък договор – частично е успял.
Чудовищата – това са деформирани, извратени, стари, провалени хора, които в своето минало са били много упорити в злото.
Тука се сещам, само за малко ще се отклоня, днес го разказах: за октоподите. Октоподите – в тях живеят и дяволи, и демони. Когато живеят дяволите, те хващат с пипалата си и изсмукват жертвите; когато влязат демони, ги карат да изяждат пипалата си… Но след като дълго време натрупат тежка съдба, влизат демоните и ги карат да изяждат себе си… Но Учителя е видял нещо хубаво в октоподите: Ей такива пипала да имате, така да хванете Бога, че никога да не Го изпуснете! Това е мярката.
Дяволът много обича да разпалва спорове. Той се интересува от спора, Истината не го интересува. Той иска да има спор!
Дяволът е този, който силно отрича всяко разумно нещо.
Реалността на Бога е толкова дълбока, че нито Луцифер, нито демоните, нито Боговете – не говорим за Ангелите! – нито Боговете я познават. Те също не знаят Неговия Замисъл. Бог, от най-голямото зло, може да изкара добро; затова Той допусна кладите, тази жестокост на Църквите, тъй като те са в голям застой. Там демоните и дяволите това чакаха. Той ги допусна и изкара Същества, които направиха Подвиг, и ги взе при Себе Си – Богомилите и т.н. Така че това е голяма привилегия, Бог да те вземе в Себе Си завинаги. Както виждате, Бог всичко може да използва за добро; и колкото и зло да прави Дяволът, Бог го превръща. Няма такова нещо, което Бог да не може да го превърне.
Бог не желае злото, но го е допуснал заради бъдещото добро.
Луцифер, злото, Дяволът и демоните се управляват, без изключение, от един Всемогъщ Бог. Те никога са нямали избор. Този, Който ги владее, е Бог.
Който иска да се спаси от демоните, трябва да се моли на Бога, а не на светци, защото демоните са били Богове – знаят Тайни, по-дълбоки от светците. Някой път, ако трябва, ще го обясня. Имат знания, за които светците въобще не са чували, нито пък Ангелите. Демоните не са дяволи.
Ако злото имаше сила, то щеше да бъде противник на Бога – но всички такива същества имат частична сила, а цялата Сила е в самия Бог. Бог е допуснал злото, защото наистина е Всемогъщ: Той го владее. Злото служи на Негови цели, без да знае какво прави; дори някой път то не знае защо прави зло – но Бог отзад знае…
Както казах: Бог няма противници, защото е Един без втори – няма втори.
Злото е влияние; Бог е Присъствие. Там, където присъства Бог, няма зло. Злото е влияние, а Бог е Силата.
Злото няма живот в себе си и затова не може да бъде източник на живот. То няма реална същност и затова е нещо временно. Ако Бог влезе в злото или в Дявола – както казах, – те се обезличават и изчезват. Ако Бог влезе във вълка, вълкът става приятел на човека. Ако Бог влезе в онази акула, за която съм говорил: акулата спасява една жена, избутва я на брега – тя става мека, Бог може да я направи памук и пеперуда, и каквото си иска, защото абсолютно всичко е Негови инструменти. Ако влезе в акулата, тя става безопасна.
Христос дойде да ни спаси от тези заключени тела в материята, защото, който е познал Бога, става Свободен Дух.
Божественото Знание е твоето освобождение, а не религия и ритуали.
Бог е скрил Своята Божественост, за да не пречи на нашата Свобода.
На Дявола е дадена голяма власт в света, поради това че хората не искат Божията Воля. Иначе те повтарят там, знаете: „Ако е Твоята Воля“, само че после казват: „Ако може, да е моята воля“... и т.н.
Същността на греха се състои в това: да имаш намерение да извършиш зло спрямо някого. Дали ще го извършиш, или не, ти си в греха. Самото намерение показва, че ти си в греха – няма значение дали ще ти дадат, или няма да ти дадат да го направиш.
И злото, и доброто са недостиг на Любов. Добрите хора са също дълбоко неустроени, много далече от Истината. Някога те са се провалили, в миналото – и доброто се е провалило, и злото. И тука са събрани, взаимно да си учат уроците.
Първородният грях е можел да се случи и без Змията, но Бог е избрал Змията.
Учителя казва: Махнете Бог от човека – и от човека няма да остане нищо хубаво.
Сатана съществува в Бога, а не в себе си. И Учителя казва: Всяко същество съществува, докато Бог мисли за него. В момента, в който Бог прекъсне мисълта Си, това същество заминава.
В своята скритост, Дървото за познанието води човека до Тайната на Бога и затова е създадено грехопадението. Това е скритият замисъл: Бог е поискал да сподели Себе Си с човека – не с Ангелите, не с Архангелите, те не могат да Го познаят. Тайната на човека е огромна. Тези, които са ми гледали онова интервю2, знаят за какво става въпрос – и накрая ще кажа нещо в тази връзка. Бог е поискал да сподели Себе Си; не да даде блага на човека – самия Себе Си!
В това Дърво за доброто и злото е скрита дълбока Тайна Мъдрост, която я няма в света на Ангелите. Чрез падането в това Дърво, Адам и Ева, т.е. човечеството, хората започват постепенно да разбират кое е добро и кое е зло.
Кое е зло?
Зло е да се страхуваш от смъртта, вместо да се подготвиш за нея.
Зло е отлагането да преобразиш лошия навик.
Зло е разговорът, който не носи радост и разбиране.
Зло е, когато обвиняваме, вместо да благославяме.
Зло е, когато зрялата възраст не е съпътствана от Покоя.
Зло е това, което кара мислите ни да препускат към неприятни неща.
Зло е всичко, което хвърля съмнение в съзнанието на човека, че той е Избран и че е Слово Божие.
Злото не е вещо за своето предназначение. Злото не е вещо, защото е само инструмент на Божия Замисъл.
Бог движи всичко към добро – но според както е Неговата Воля, а не както е волята на хората. И много е хубаво, че е така, защото хората наистина не знаят какво искат.
Злото е само етап, чрез който ще се постигнат по-високи степени в развитието.
Всички несгоди са наше старо зло, сторено от нас. Човекът е предизвикал Божия Закон – и точно тогава е влязъл в злото. Хората са изпаднали в проклятие заради своите постъпки. Излизането от проклятието означава промяна на пътя. Не да искаш помощ – да искаш промяна!
Всеки, който иска да обсеби Любовта, той тръгва към тъмнина и празнота.
Първо Луцифер е бил създаден от Бога, а после е бил унищожен. Казано по друг начин: действали са Божията Милост и Божият Гняв – Бог знае защо.
Който презира Сатана и злото, също ще изгуби Бога, също ще влезе в падение, защото Сатана не е враг, а инструмент на служенето и замисъл на Бога.
Самият Луцифер е казал: „Само на Тебе се покланям, не заменям Любовта си с друга любов. Жаждата ми е само за Тебе, Господи!“ – думи на Луцифер.
От много хиляди години Луцифер е бил съсредоточен в Бога. И като сияещ, и като прокълнат – все е служител. Вярно е, че няма избор – но вярно е, че Бог го е избрал.
Ако си във вярата – казва Тайната Наука, – няма да разбереш Бога.
Ще обясня. Вярата не е Същност: тя е само подготовка. Любовта е Същност, т.е. ако си в Любовта, тогава вече и вярата е намясто – но тя става Доверие в Бога и в Невидимия свят, Абсолютно Доверие.
Луцифер е можел да каже: „Прекланям се само на Бога“ – но искам да обясня: той има още много да се учи. Също е назад в развитието си, поради голяма преданост и Любов към Бога, но самият той не е станал Любов – и не може да каже това, което Ал-Халладж е казал: Аз съм Истината; Аз съм Бог. Луцифер не може да произнесе това нещо.
Ангелите също не знаят кое е добро и кое е зло, затова те си остават много ограничени. Те са чисти, но никога няма да станат Дълбоки Същества.
Това Дърво, което иначе се води като падение, то се оказва Път към най-дълбоките Тайни Божии, към Премъдростта Божия. Това Дърво е Таен Извор на Божествената Мъдрост и затова е създадено.
АУМ
4 юни 2019 г.
ЯКОБ БЬОМЕ: БОГ
(Лекция 1)
ЯКОБ БЬОМЕ: ВЕЛИКАТА МИСТЕРИЯ
(Първа идея за размишление)
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: БОГ
(Лекция 2)
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: СЛОВОТО
(Втора идея за размишление)
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: БОГ
Продължение
(Лекция 3)
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Това са върхове в немската Мистика – изключителни Учители. След време ще имаме и афоризми от тях, така, по-сгъстена Мъдрост, една част – тука...
Бог не обладава знание за самия Себе Си, защото е Безкраен, защото е Съкровен и Непознаваем.
Същественото за човека е в какво направление се движи той: дали в Любов към Бога, или е насочен към Божия гняв.
Творението е Божие дело, чрез което Бог прави Себе Си видим и намираем.
Всичко се случва в Бога, а не в света.
Бог не дава никой да Го опише и да Го изрази, затова няма категорично определение за Бога – няма да има! – особено когато става въпрос за Скритостта на Бога, защото навътре Той е Абсолют.
Бог, в Своето най-вътрешно ядро, съдържа в Себе Си изключително силна и ужасяваща Острота. Тази Всемогъща Острота на Бога, ако Той реши, може да я превърне в голям и страховит студ – и тогава животът се вкаменява, водата се вледенява; и тогава би настъпил леден, жесток мрак. Тук животът губи основата си – това се е случило с динозаврите.
Велика и могъща е Остротата, скрита в Бога. Такова е Неговото най-вътрешно ядро. Това е Прадревният, Всемогъщ гняв (както ще видим после, той е съвършен – не произлиза от слабости). Този Всемогъщ гняв… Той нарича сам Себе Си „гневен и ревностен Бог“. Ще обясня. Той е гневен и ревностен, но не от слабост, а поради абсолютното Си отношение към Истината – и там иска да заведе съществата, – в Която (в тази Истина) всички трябва да се завърнат, и затова работи Неговият гняв.
От това качество, Острота и Строгост (която някои погрешно наричат жестокост, а то е скрито Милосърдие, скрита Любов), се състоят Адът, Пъкълът и т.н., демоните и дяволите. От тази Острота и Строгост са били родени Дяволът, демоните, както казах, Адът; Пъкълът е още по-ниско ниво и т.н. И затова Учителя казва: Трябва да бъдеш Истинен, а не добър. Значи: Търсачът не търси добро; Мъдрецът не търси добро; Любовта не се храни и Висшата Душа не се хранят с доброто. Душата се храни с Любовта, а Духът – с Мъдростта.
Бог е създал човека по подобие – образ на Себе Си, защото Той иска сам да обитава в човека. (Това не може да се случи при Ангелите... и т.н.)
Когато човек потъне в своето чисто Аз, той става част от Нищото, в което за малко отсяда Бог. (Тъй като човек не може да понесе дълго време Бога – освен ако Бог Си е направил място от Древността.)
Бог е Нищото, Което иска да стане Всичко.
Когато човекът е влязъл там, в Бога, той ще чуе непроизносимото и истинско Слово Божие – и тогава човекът ще знае отвътре, че наистина го ръководи Бог.
Тук само ще добавя какво казва Кабала: Когато човек се посвети изцяло на Бога, Бог отстранява всички други гласове – и Той почва да го ръководи. Гласът на Бога е несъмнен, става несъмнен – няма никакви две мнения, тъй като човекът е Избран.
Тука едно малко отклонение ще направя, макар че следващото интервю3 ще бъде за индианската Мъдрост: една случка в индианската история.
Една индианка се посветила изцяло на Свещеното – тотално, без примеси. И един мъж искал да я оскверни и да я изцапа, тръгва към нея… И тя насочва цялата си вътрешна енергия, пада мъгла върху него: и свидетелите виждат, че като се вдига мъглата, са останали само кости. Това е рядко събитие в индианската история, то е пример за тези, които са отдадени – там работи Бог, Обетованата Земя, там никой не може да пристъпва. Това е за тези, които наричаме Жестока Преданост, както са и Суфи жените... и т.н.
Истинското Божие Слово е само за този, когото Бог сам е избрал.
Тайното Име на Бога отговаря на Творящото Могъщество.
Мъдростта е също Велика Тайна на Бога.
Духът Божий знае Истината за всяко същество.
Ако Бог ти е дал Истинна Преданост да се движиш към Него, значи, Той те е взел при Себе Си. (Ако ти е позволил такава Преданост.)
Тази могъща Острота, която е в Бога, е необходима – тя е Строгостта, която съхранява Истината. Тя е Божественото Ядро на Бога – и там нещата се пазят.
(Неразбирането на тази Острота се явява най-вече когато тя напусне Ядрото на своя Трон, своя Център, когато тя излезе навън, във външните светове – това се е случвало в Атлантида при големия потоп, в който умират над 60 милиона. И Учителя казва: Питайте Атлантите дали Бог е Любов… Защото, когато са нарушени законите, Бог не е Любов – Бог е Строгост, Бог е Острота. И досега – казва Учителя – те стоят, душите им, на дъното на Атлантическия океан, заключени. Разбира се, някога ще имат шанс за развитие..., но са заключени.)
Бог е вътре, в скритите Тайни на Живота, и те са Истинският Хляб за Душата – т.е. истинската храна на Душата, така наречената Лахма на арамейски; т.е. Душата може да се храни с Любовта и със Същността (другите храни за нея са повърхностни), т.е. Насъщния Хляб.
Словото се утвърждава само в чистия слух. И Бьоме казва: За тези, които нямат вътрешен слух, тяхната църква е каменна и каменната църква е техният Бог. (И Суфите го казват: Външната църква, фалшивата, е от тухли и от хоросан. Истински влюбените имат вътрешна Църква в Тайната на Сърцето, в Тайната на Чистото Сърце – там е Храмът.)
Воля, която е отделена от Бога, се учи и образова от мисли, чувства... и т.н., а това е много дълъг и бавен път – дълга еволюция, защото тази воля се е отделила от Бога и от развитието.
Великата и Бездънна Мистерия – това е Бог в Своята Скритост, наречен Абсолютът.
(И Учителя казва, че понеже Абсолютът никъде не може да Се побере – нито във Вселената, нито извън нея, никъде – Той Се ограничава и става Бог. Част от Него става Бог и Той си ръководи всички неща. Това означава, че всички Души са обречени да Го познаят след време: няма да остане Душа, която да не познае Бога, включително и демоните – понеже Планът е в Него, Замисълът е в Него... и понеже Той е Велика Любов.)
Абсолютът е без основание, без начало и без край. Той не се нуждае от нищо друго; докато Божествената Същност се нуждае от вечно Рождество, вечно обновление. Бог има начало; Абсолютът няма.
Бог е Воля на Бездънния Абсолют. Това е Волята, която е слязла и породила всичко и поставила начало. Но Той си остава в Себе Си Безначален.
Когато тази Бездънна Мистерия слиза, Тя самопоражда начало – и точно това начало е наречено Бог. Нулата е излъчила Единица; Единицата е станала Начало. Тази Велика Мистерия е поискала да Се саморазкрие: и Тя станала Бог. (Някаква достъпност; пак Несътворен, пак Дълбок – но някаква достъпност. Тъй като Абсолютът е абсолютно недостъпен – и създал достъпност.) Тази Бездънна Мистерия обладава, в Себе Си, Мистериозна Мъдрост; и търсенето на тази Мъдрост е вечният смисъл.
Тази Бездънност е изрекла нещо от Себе Си; и част от Нея е станала Бог, и Тя е вложила в този Бог прелестния вкус на Любовта. Дарена е била чудна Есенция (става въпрос за Любовта): т.нар. Еликсирът на световете.
Тази Бездънна Мистерия и Бог се възприемат в Дълбинното като чисто и свято Единство. Те взаимно се чувстват, виждат и слушат. В тази Есенция на Любовта е прелестният вкус.
Тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца... (Тука само ще кажа, че в тайните книги Христос въобще не говори за Отец, а за Праотеца, т.е. Абсолюта.) Тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, за да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си, и след време да ги поведе към Мистерията на Абсолюта.
Тука после ще стане въпрос и при Майстер Екхарт: казва, че в човека има нещо по-дълбоко от Душата и от Духа, по-дълбоко от Любовта и от Смирението – една Дълбока Отреченост, една Искра. После пак ще го кажа: тази Искра въобще не иска да чуе за Отец, Син и Святий Дух. Никакви такива неща не я вълнуват, а да не говорим за църкви и храмове... Тя жадува само за Мистерията, за Бездната – не за Вечността: за Безкрая и за Мистерията на Бога… Мистерията е по-дълбока от Бездната. Така… После ще стане въпрос.
Значи, тази Велика Мистерия е слязла и Се е облякла в Отеца, да подготви всички за Себе Си и да ги привлече към Себе Си с Божествен Подход; но тогава обръщението вече няма да бъде Отче наш, а както съм дал тази формула: О, Велика Мистерия. Защото в тази Велика Мистерия няма „наш“ и „ваш“, и няма Отче, а Велика Мистерия, защото наистина това е Велика Бездънност, няма дъно. И затова Майстер Екхарт казва: Крайната Цел на живота дори не е Бог: Той е само подготовка за тази Мистерия. Тоест: всички велики Същества вървят към нещо Бездънно – отвъд Бога. Значи, крайната Цел в живота дори не е Бог: Бог само е слязъл да изработи в нас Чистия Божествен Подход и да ни подготви към Своята Мистерия – Скритост, Абсолютът, към тази наистина Бездънна Мистерия.
Тази Мистерия е живяла вътре в Себе Си милиарди години, в Своята Безкрайна Тишина, в Своята Неизбродима Цялост. Така Нищото е породило Вечното Начало – това е ограничение. И Бог е Начало, което ще ни води към Безначалното. Тази Божествена Бездна е Великата Мистерия, наречена Мистериум Магнум.
В своите Дълбини, тази Мистерия е Тишина без Същност; на най-дълбок план – Велика Тишина без Мъдрост. Единствено тази Тишина може да бъде наситена само от Истинската Любов. Всичко друго там е някакъв шум.
Тук, в тази Мистерия, нищо не може да съществува, защото всяко нещо, което съществува, трябва да умира – то е ограничение. Истинският Живот е в Несъществуванието – Мястото на пълната Свобода. Значи, тук, в тази Мистерия, нищо не може да съществува; защото, ако нещо съществува, това би било ограничение. Тази Бездънна Мистерия е последната Дълбина. Атлантите я наричат Седемнайсетата Дълбина. Не смея да кажа дори, че това е Величествен свят, защото това също е ограничение.
Както знаете, това е Мъдрост около XII век, преди Бьоме – Дълбока Мъдрост: Мъдрост, която не може да остарее.
Майстер Екхарт казва:
Колкото повече познаваш Бога, толкова по-малко Го разбираш.
Божията Дълбина – казва – е моята Дълбина.
Всеки, който се е посветил на Бога, получава най-доброто за своя Път.
Без Бога, човекът живее само въображаемо. (Днес го има – и утре не се знае какво става...)
Ако аз се стремя – казва – единствено и само към Бога, нищо няма да ми тежи и да ме натъжава. (Бог е Велика Лекота. Наистина Лекота, без никакво бреме. Той няма в Себе Си нито сътворени светове, нито несътворени – Велика Лекота.)
Дано Бог ни помогне – казва Майстер Екхарт – да станем Едно с Него.
Единството е нещо по-чисто и от Благостта, и от Истината. Може да си благ и милосърден, може да си Истинен, но въпросът е имаш ли Велико Единство с Бога – там, в Дълбините. Единството е висока мярка: така, както Отречеността е по-висока – казва Майстер Екхарт – от Любовта. Може да имаш Любов, но да не си напълно Отречен. Отречеността е по-високо измерение и малко хора го постигат.
Велика, могъща и непроницаема Воля държи Вселената в Ръцете Си.
Тази величествена Воля ние никога няма да разберем, защото тя е отвъд всяко разумно Слово. Пред тази Абсолютна Бездънност, понятията Отец, Син и Святий Дух – казва Майстер Екхарт – са толкова бедни, че трудно е това да бъде обяснено.
(Затова и Майстер Екхарт си е имал взимане-даване с Инквизицията... Разбира се, велик монах, отдаден, изпратили са го да проповядва и като са чули какво говори... А той обичал Душите и Истината, искал да разкрие, че ни чакат велики неща, а не просто някакво бъдеще и някаква вяра.)
До тази Древна Мистериозност са се домогнали само Двадесет и Четирите Старци и други подобни Независими Старци, т.е. било им е позволено, но също – без да познават тази Велика Мистерия. За тях Тя си остава Върховна Мистерия. Тя е нещо отвъд Бога, отвъд Словото, Вселената, Разума – всички те имат Начало, дошло от тази Велика Мистерия. Какво може да каже Словото в сравнение с тази Неведома Безкрайност? (Тука само ще кажа, че думата Неведомост е много специална – тя е по-дълбока и от Несътвореното, и от Незнайното. Ако трябва, друг път ще я обяснявам.)
Ето защо жреците в Египет са били влюбени в Безмълвието като Път към тази Прабезкрайност и Върховна Мистерия. Ето защо и Сфинксът мълчи; защото това е посоката, в която той гледа: Дълбокото Безмълвие – там, където се разкриват нещата… Но ти не можеш да постигнеш Дълбоко Безмълвие, ако нарушаваш Закони на Словото, ако не познаваш правилността на Словото.
Казва: Там, в Дълбините на тази Прамистерия, всичко е немислимо.
Въобще не може да става въпрос, че има елементи: вятър, вода и т.н. Там няма такива неща – те са деца на Бога и слуги на Бога, извън Мистерията. Всичко е немислимо: няма осезание, няма схващане, никакво долавяне... Към Бог има; към тази Мистерия няма. Тук няма никакви числа. Туй, дето Питагор казва, че всичко е числа – тука всичко увисва. Никакви числа, никакво Слово. Тук достойно е само Безмълвието, т.е. Велика Почит, Велико Благоговение – без въпроси „Защо?“.
Тук е Абсолютът, Прамистерията – казва Майстер Екхарт, – тука няма нито знание, нито Мъдрост, нито Истина. Той превъзхожда всичко: Той ги е родил, но Той ги превъзхожда. Нито царство, включително и Царство Божие, нито Божественост, нито Благост, нито Синовство, нито мрак – Абсолютна Мистерия, Която никой не може да проучва. Тук нищо не е допуснато – казва Дионисий. (Дионисий, от който Майстер Екхарт се възхищава.)
Абсолютът е Абсолютна Неизвестност, Която наричаме Неведомост. Тук всичко е Неназовимо. Тази Неведомост винаги ще бъде Мистерия – и тука дарът е Безмълвие, Абсолютна Безсловесност.
Докато Бог е казал за Себе Си: „Аз Съм, Който Съм“, то при Абсолюта нищо не може да се каже, защото Абсолютът не може да бъде назован. Това е условно име, но Той не може да бъде назован, защото там няма Слово. В началото, в тази Древност, е било Безмълвието – никакво Слово. Словото идва по-късно като начало, за да се изправят съществата. Тука няма нито Слово, нито мълчание; тука нищо от тези неща не е уместно. Това е Древната Мистериозност.
Това е такава Дълбочина, такава Дълбина, че Майстер Екхарт казва: Избледнява дори (забележете!) и Безкраят. (Въобще не говорим за Вечността тука.)
Тук е място само на Велико Благоговение и Почит, но – казва Майстера – Абсолютът не се нуждае от тях. Той не се нуждае от нищо. Докато Абсолютът, слизайки като Бог, е частично вкоренен във Вселената, за да може да я изцели, то Абсолютът е вглъбен единствено в Бездънната Си Мистерия.
Бог е Велик и Божествен; Абсолютът е Неизречен и Неведом – Той е Неназовим. Зад Бога е скрито нещо абсолютно немислимо. Самият Христос говори за Него в апокрифите с голямо изумление и страхопочитание. Там, в тези, забранените книги, Той Го нарича Праотецът.
Бог и Абсолютът са Върховно, Неделимо Единство.
И Майстер Екхарт казва: Ние сме произлезли от Храма на Бездната, от Безкрая.
Докато Бог твори и действа, то Абсолютът е извън това ограничение. (За Него творчеството е ограничение.) Той е вглъбен единствено в Своята Мистерия.
Това, което вдъхва Живот на Душата, е Вечното Слово; това, което вдъхва Живота на Духа, е Безмълвието – безмълвното, неизреченото Слово, несътвореното.
Великият Бог, или Отецът, изрича Вечно Слово.
Синът, Христос – казва – не е историческо събитие: Той е Откровение на Бога във времето, но не спада към историята. (Христос няма история: ако имаше история, означава, че има начало. Той няма история.) Синът е само посещение в този свят, а не събитие.
(Гносисът казва, че Той е смален 75 милиона пъти, за да стане достъпен за хората и да не ги изгори. Това съм го казвал преди.)
Синът е само посещение, а не събитие, защото Той не е от този свят, нито от Другия свят, нито спада към времето. Той е по-дълбок от всяка история и от всяко събитие, защото е част от Бога, а не от света и от историята.
Светът е изгубената овца – казва Майстер Екхарт – (това е тълкуването на стиха в Библията, изгубената овца) и целият свят е изгубената овца, която Христос търси.
„В Началото бе Словото“, т.е. чистото Божествено мислене.
Вечното Слово се изговаря вътрешно в Сърцето, в Съкровеното.
В Словото е казано: „Буквата умъртвява, а Духът Оживотворява“. Що е буквата? Това са външните дела, показната вяра: всичко това спада към смъртта, това са човешките работи. А вътрешният Живот в Истината – казва Майстер Екхарт – това е Животът в Духа. Истината е Оживотворяващият Дух, а външният живот е убиващият път.
Словото Божие е Велико, а Мъдростта Божия е Бездънна.
Учителите са Духовни и Божествени състояния на Словото.
Христос не говори за човешки неща, а Вечни Думи.
Мъдра Воля управлява Вечното Слово.
И казва Майстер Екхарт: По-угодно е Богу Рождението на Христос в чистата Душа, отколкото рождението на Иисус във Витлеем.
Много хора имат правилни мисли, но нямат Праведност на волята. Те също ще бъдат наказани.
Синът е Словото, защото Синът Христос е част от Нищото. Тоест: това е Същество, изчезнало в Бога – затова е Син и затова е Служител. Само който е изчезнал, може да бъде Служител. Това е Великата Несътвореност. Христос се води сътворен, но Той е Несътворен, обаче изглежда сътворен; но влизайки в Бога, изхождайки от Бога, Той може да твори истински, но само чрез Него. Ето защо Синът е познаване на Бога по всяко време.
Майстер Екхарт казва:
Бог е Бездна от Божественост.
Който е посветил себе си на Бога, Бог Се излива в него.
Бог иска да ни подготви, за да ни даде в дар Себе Си.
(Не блага, а Себе Си – най-дълбокото нещо; такава е Любовта на Бога.)
Ако ти мислиш, че само твоето учение е право, ти не си от Бога изпратен. (Всяко учение, което мисли, че то е правилното, а другите не са... Защото Бог работи навсякъде – и някъде е много прикрито. Включително и в така наречени „секти“, Бог работи дълбоко. Ал-Халладж също се е смятал за сектант, а той е постигнал едни от най-високите нива в самия Бог.)
Бог приема при Себе Си хора от всяко учение. (При Него няма ограничение.)
Ако Бог нещо – казва Майстер Екхарт – не ми дава, Той ми е така скъп, както и когато ми е дал.
(Защото Бог знае кое е правилно да ти даде и кое – да не ти даде.)
Великото извисяване на човека в Бога се намира в Дълбоката Бездна на Смирението.
(Това е едно от най-важните качества. Разбира се, има една Велика Отреченост – тя е по-дълбока, но това е друга тема… Но Смирението е подготовка за тази Велика Отреченост.)
Смирението е коренът на Абсолютното Добро.
Бог е Последната Дълбина. (Става въпрос за тези светове; защото Абсолютът е нещо повече от Дълбините.) Бог е Последната Дълбина – Абсолютът надминава това понятие.
И Майстер Екхарт казва: Дори Бог не е крайната Цел на развитието: ние се движим към Бездънната Мистерия на Абсолюта.
И казва още: В своето Дълбинно Аз, аз не съм нито Бог, нито човек, нито творение. Аз съм Нищото. И натам политам и се извисявам над всички Ангели. И сам Бог иска това; и сам Абсолютът тържествува в това.
И Христос казва: „Много имам да ви кажа, но не може да понесете“. (Става въпрос за тези неща.)
Бог е излъчен вътрешно и създаден: пак е Несътворен, защото чрез Него всичко се самоусъвършенства по Пътя към Абсолюта – това Неведомо, Изначално Прасъщество; но първо всичко трябва да мине през тази Велика Божественост.
Тук не говоря за Духовност: трябва да мине през тази Велика Божественост. Богомилите са били Духовни Същества, много напреднали. Древните Атланти са Божествени и те вървят към други Дълбини. Това са Пътища.
Самият Отломък, Бог, е в неизменно и неделимо Единство с тази Праначална Мистерия – Абсолютът, Който Христос в забранените книги нарича Праотец или Скритият. Праотец означава Излъчен навън от тази Мистерия. Тоест: Бог е излязъл от този Праотец и е станал излъчен навън. След като е бил излъчен, Той е станал начало и край (но това не означава, че има начало и край!) – Той е станал начало и край на нещата, но Бог съществува навътре в Себе Си: и там, в Себе Си, Той няма начало.
Когато Бог влезе в тебе, това ще стане много Единно и просто.
И да познаеш Бога, ти нищо не можеш да кажеш за Него – никакви описания.
Който търси навътре, някога ще постигне в себе си Сияещия Бог и чак тогава ще узнае красотата на Истината.
Бог не се интересува – казва Майстер Екхарт – от нашите дела, а от нашата Любов. (Тоест: каквито и да са делата ти, дълбокият въпрос е имаш ли тази изключителна Любов към Бога. Тя е по-дълбока и от най-добрите дела, даже не може да се сравнява.) Бог не се интересува от нашите дела, а от нашата Любов, от това дали имаме Любов в себе си и какви са нашите дълбоки намерения и цели.
Каквото и да прави човек, няма нищо по-необходимо от това да има Абсолютно Доверие в Бога.
Блаженството не се заключава в нашите дела, а в нашето възприемане на Бога.
Дали си в Бога, или не си, ще узнаеш по това доколко си в Покоя – или в безпокойството. Безпокойството има друг източник, вън от Бога.
Праведен е страхът, когато се боиш да не загубиш Бога. (Този страх е красив, той е намясто.)
Бог действа – казва Майстер Екхарт – Бог действа Просто, Мъдро и Любящо. (Никакви сложни термини, никакви усложнения, никакви философии.)
Бог е бликащ: Той споделя Себе Си с всички неща.
Бог е Свръхсъществуващо Небитие, т.е. Неограниченост.
Бог е създал смъртта, защото тя е чудна: тя отнема на човека всичко преходно, тя чисти човека от всичко преходно.
Колкото повече имаш Бог – казва Майстер Екхарт, – толкова повече Го искаш.
Ако човек не е намерил Бога, не му е достигнало Смирение или Стремеж.
Само вътре в Бога ние обладаваме Истинско Знание.
Само този познава Бога, който Го вижда във всичко – и във врага си, и в смъртта, включително и в смъртта на близък човек, и т.н.
Чистият живее в Скрито Познание на Бога. (Това е мярката за Чистота – Скрито и Дълбоко Познание на Бога. Разбира се, Бог му го дава.)
Когато заради Бога си се отказал от всичко – и външно, и вътрешно – тогава ти си направил нещо значимо за Бога. (След време ще дойде ден, когато човек ще трябва да се откаже от Душата си, защото Бог е по-дълбок.) Всичко – значимо за Бога… Но това е Тайна Наука.
Майстер Екхарт казва:
Ако ти си се доверил напълно на Бога, Бог никога не би допуснал ти да се спънеш, без да извлечеш най-доброто за себе си. (Значи, колкото и да си напреднал, ако Бог допусне някоя тънка слабост, тя е, за да те извиси още повече, а не е падение. Това е за тези, които са Предани на Бога.)
Без Бога, ти си неспособен на нищо.
Който постоянно търси Бога, всички грешки го извисяват.
Ако здравето ти е по-мило от Бога – казва Майстер Екхарт, – това означава, че Бог не е твой Бог. (Ти си се объркал.)
Който вижда Бога, той не вижда нищо друго.
Истинската Любов никога не може да се съмнява. (Там съмнението е несъществуващо, вярата е излишна – тук става въпрос за тотално Доверие в Бога, не за вяра и неверие.)
Не търсѝ знание, нито познание – казва Майстер Екхарт, – нито Покой (даже Покой!). Търсѝ единствено Волята Божия; другото ще се придаде.
Всели Бог във всички свои дела – това е Тайнство.
Извън Волята Божия, всички неща са нищо.
Човекът трябва да бъде ненаситен, в смисъл: да мисли само за Бог – защото, когато мисълта се измести от Бога, Бог си отива от нас.
Блажен си, когато осъзнаваш колко си близък с Бога.
Защо Бог е станал човек? – казва Майстер Екхарт. – За да мога и аз да стана Бог.
Има място, където Бог няма име... И това е Бездната. Тя е съградена от Могъщо Безмълвие. (Там няма нужда дори и от чисто Слово – Могъщо Безмълвие!)
Бездната е Древен Покой, Безвремие, Безветрие. Тука няма нито Бог, нито дявол – само една Велика Мистерия, Велик Полъх, Тайнствен Полъх, от който са произлезли всички неща.
Ако съм Нищ – казва Майстер Екхарт – (или Нищо, т.е. Дълбоко Смирен), аз съм заживял в Тайната на своя Дух; и тогава Бог става Едно с моя Дух.
Само Нищият е Нищо и поради това той е обиталище на Бога и на Бездната.
В Нищото няма нито време, нито Вечност. (Това са все ограничения.) Тука Нищият е отвъд всичко сътворено и несътворено. Тук той е Велика, Древна, Изначална Пълнота. (Нещо, което нямат нито Ангели, нито Архангели, но на човека е дадено да постигне тази Пълнота.) Тази Пълнота не се нуждае нито от Вечност, нито от време.
Любов има само онази Душа, която се е превърнала в Нищо, за да може Бог да влезе в нея. След Нищото, тази Душа има всичко – и пак е Нищо.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ: ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР
Луцифер е станал Сатана и зло не по своя воля – той въобще няма избор. Той е станал такъв, за да изпълни Божията Воля. Той разбрал, че тази Воля е по-дълбока и правилна от всичко, защото е Божия Воля.
Ако Луцифер беше отказал да стане Сатана и зло, той щеше да бъде изхвърлен от Божията Воля и щеше да изгуби Единството си с Бога. Няма по-голямо поражение от това. Той щеше да влезе в голямо падение… Но Луцифер разбрал, че чрез злата воля, той след време щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, а това било дадено Доверие от Бога към него. Ако не беше така, хората всички щяха да осъждат Бога и да изпращат проклятието си върху Бога. А така Луцифер поема всичко, защото иначе кармата щеше да стане от тежка – жестока (тези, които осъждаха Бога). Това било голямо Доверие към Луцифер. По-късно той разбрал, че злата воля упътва разумните и мъдри Души към Бога; и така той узнал, че без тази зла воля, хората щели да изоставят Бога все повече и все повече, до най-големите пропасти на празнотата и безумието. Самият Луцифер разбрал, че злото е само идея на Висшата Реалност – и така Луцифер узнал колко Велика е Божията Любов: защото тя иска завръщане. Луцифер е разбрал, че нещастните и обременените ще търсят все повече Бога; а щом Го търсят, Той все повече ще заживява в тях.
Познаването на това зло носи Пътя към Бога, а това ще донесе и благото.
Луцифер е непълна светлина, а Бог е пълна, тотална и цялостна Светлина.
Ония, които много постят, будуват и вършат големи дела, не постигат тази Пълнота. Те сами себе си заблуждават – казва Майстер Екхарт – и стават за смях на Дявола.
Ако само Бог държиш в ума си, Той ще направи всичко за тебе.
И казва Майстер Екхарт: О, Господи, помогни ми да надрасна всичко онова, което не е Бог! (Става въпрос за всичко второстепенно.)
И още някои добавки от Майстера:
Съвършената Отреченост е, когато Душата се откаже и от Вечността заради Бога. (Това са по-дълбоките нива.) Защо? Заради Предвечния.
Нищото е най-висшата творческа Сила на Бога: тя е създала Душата; и както в Бога, така и в Душата няма вещество. (Има една много фина материя в Душата – 33 грама, но това не спада към веществото. А в чистия Дух няма и нито един грам. А да не говорим за по-дълбокото от Духа... Друг път ще говорим и за него.)
В Тайната на Нищото, човекът познава Бога в Дълбините.
Дълбоката природа на Бога е Нищо – и от там произлиза Нищ: това е нещо много по-дълбоко от смирението – нищо не обладава, а пък има всичко. (Такава е идеята.)
Само в Нищото може да действа Съвършеното. И затова Христос е Велико Нищо, затова е Син: защото е станал инструмент на Бога. (Той не пречи на Бога с някакви умствени неща; Той е изпразнен, за да може Бог да работи в Него – и затова се нарича Син.)
Всички обреди на Църквата – казва Майстер Екхарт – не са толкова важни, както вътрешното усвояване на Бога.
Добродетелта никога не е Добродетел, ако не идва от Бога, чрез Бога и в Бога.
Бог ни е обичал още когато ни е нямало – казва Майстер Екхарт, – преди да бъдем създадени.
Разбирането – казва Майстера – е изблик от този Божествен Разум: то е поток, изтичане от Него.
Този Висш Разум е излят от Бога в Душата; умът не знае нищо за него. В Мистерията на този Висш Разум, човекът вкусва Бога.
Смирението е Висше качество, но Отречеността е по-дълбока от него. Ще обясня… Смирението възприема най-дълбоката Мъдрост и Висшето Знание. Отречеността възприема само Бога: тя не възприема Мъдрост, тя отива на по-дълбоко ниво. Това е друго измерение, много дълбоко измерение.
Чистата Отреченост е голяма Тайна – тя надминава всички Добродетели. Няма такава Добродетел, която да се равнява на тази Велика Отреченост, която е тотално сливане с Бога.
Бог – казва Майстер Екхарт – Той ми предлага нещо толкова сладко, че целият свят не може да ми предложи нещо подобно: Бог отдавна ми е предложил Себе Си.
АУМ
2 юли 2019 г.
САЙ БАБА: ПРОСТИТЕ НЕЩА – ПРОСТИТЕ ИСТИНИ
(Лекция 1)
САЙ БАБА: БОГ
(Първа идея за размишление)
САЙ БАБА: ПРОСТИТЕ НЕЩА – ПРОСТИТЕ ИСТИНИ
Продължение
(Лекция 2)
САЙ БАБА: БОГ
Продължение
(Втора идея за размишление)
ИНДИЙСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 3)
ИНДИЙСКИ АФОРИЗМИ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес сме в Индия…
САЙ БАБА: ПРОСТИТЕ НЕЩА – ПРОСТИТЕ ИСТИНИ
Промяната на човека е много по-важна от строителството на храмове.
Без характер не може да се постигне образование.
Посредством съзнателни усилия могат да се променят навиците.
(Знаете: навикът е голяма сила, но съзнателните усилия могат да го променят. Това означава, че се променя и човекът, и звездите, и всичко – стига човек да влезе в този поток.)
Разбери себе си и се коригирай!
Способността винаги да бъдеш радостен, е резултат на това добро, което си направил в предишни прераждания.
(Значи, тука не зависи от никакви медитации, а от това, което си посял.)
Старите навици приковават човека на Земята.
Всички добри качества се събират около човека, който практикува контрол над речта, ума си и постъпките си, и постоянно мисли за Бога. Трудността на човека се състои в това: да се очисти умът, който е замърсен от заблужденията на света.
Всичко, което ни е изгодно, ни се струва правилно, но това води до безкрайни усложнения.
Създателят на истинското знание е Незримият Бог. Бог е Даряващият Истината: Той Я въплътява в Чистото Сърце. Свързаният с Бога е единственото разумно Същество в този безумен свят.
(Тука се сещам – за малко се отклонявам – какво казват Суфи: Само един миг да се отклониш от Бога – ти вече си в отделеност. А една мисъл някой път може да те закара на такива места и да те върне назад в развитието! Една мисъл – понеже е жива…)
Усърдието във възпяването на Божието Име ще ви предпази от извършването и на най-малкото зло. Злото побеждава само в отсъствието на Бога.
Ако всички обстоятелства са благоприятни, егото ще пуска още по-дълбоки корени, отколкото при неблагоприятните условия.
Коренът на всички беди е необузданият и неправилно насочен ум.
Първата крачка в Пътя е очистването на словото. Истинското поклонение се явява, когато очистиш себе си.
(Дотогава е – мога да кажа – някакви упражнения.)
Защитата от всички болести е мярката в храненето.
(Разбира се, тази мярка трябва да се тренира, за да се изпипа. Всичко това е много ценно за волята – волята, която променя всичко.)
Търпението е истинската красота.
(Ако човек търпеше другите религии, щеше да ги разбере. Търпението е по-дълбоко от религиите.)
Характерът се цени много, и то – много повече от самия живот.
Без истинско знание, каква е твоята практика, каква е твоята медитация?... Въобще, какво можеш да практикуваш?
Истинската Радост струи от сърцето: тя не е свързана с външни обекти, тя не зависи от света – тя идва от скрития Извор.
Истинското образование идва от вътре, а не от вън: тука са истинските ценности.
Колкото и да си богат, животът без Бога не е Истинен. Истинен е Животът само в Принципа, в Принципа на Единството.
Ако нямате Истината в себе си, във вас не може да сияе Любовта.
Само Чистотата е култура. Само Единството е Чистота.
Животът на тази Земя е безпокойство. Светът е причина за безпокойство.
(Ето защо – тука само ще дам една идея, – когато искате да помагате на някой болен, трябва да искате много Бог да го успокои и да го лекува; а пък той трябва да е много благодарен, за да може да възприема тези, които се молят за него: изключителна благодарност, не знание! Благодарността е по-дълбока от знанието. Учителя казва: Само благодарният се развива. Може да имаш всякакви знания, но ако не си дълбоко благодарен, това е вече друга посока.)
Предаността към Бога е универсалното средство срещу всички безпокойства.
Само това, което прилагате в живота си, ще стане част от вас.
Когато Любовта и Покоят са ръка за ръка, тогава царува ненасилието.
(Значи, тези две неща – става въпрос за истинската Любов и Покоя – тогава царува ненасилието.)
Да не причинявате зло или болка на никого – това вече, само по себе си, е велико Служене на Бога.
(Значи: да нямаш способност да обиждаш. Тебе да те обиждат – добре дошли! Говоря за: да нямаш ти способност да обиждаш. А пък, ако те обиждат, разбира се, трябва да се увеличава радостта ти и благодарността. Дали тайно, или явно, това е друг въпрос…)
Придобивайте знания, които ви преобразяват.
Отдавайки се само на човешката любов, вие ставате измамници.
Любовта в нас може да преодолява и най-могъщите демони – казва Сай Баба.
Без характер, знанията са безполезни.
Колкото повече колежи и университети, толкова повече е отсъствието на Покоя. Високообразованият човек е пълен с безпокойство. (Елементарно, но той е изпуснал…)
Науката е илюзия. Сай Баба казва: Научните знания не са способни да разкрият Същността на Духа. Учените разгадават тайната на Вселената, а нямат осъзнаване. Науката без Духовност е голяма опасност.
Само Чистото Сърце постига Висша Мъдрост.
Няма Космос, това е илюзия – казва Сай Баба – има само един Абсолют, Велик Бог, и Той е Неделим.
Робството на човека има една причина: отсъствието на правилното разбиране.
Това, което ви е най-близко, е Всевишният. (Някой път човек може да помисли, че е някакво кученце, някакво животно, някакъв символ, някакъв човек... Не – това е скритият Бог.)
Дали знаете, или не, Бог е всякога вашият вътрешен обитател – Той винаги е с вас.
Бог е самата ваша Сърцевина. Вие сте Негови, а не на родителите си.