ПЪТЯТ НА ВОЛЯТА

Колкото пъти паднеш, толкова пъти стани!

Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важ­ните моменти на неговия живот. Те носят най-големите блага за човека… Който падне, да стане и да благодари на Бога. (46/стр. 182)

Праведният седем пъти пада и става. Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпити мисли, че никога не си сам и изоставен… Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са уповали на Него! (49/стр. 19, 20)

Вашият живот се развива правилно благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: „Стани, напред върви!“.

(32/стр. 345)

Според мене герой е онзи, който може да падне и да стане. Като стане, той трябва веднага да продължи Пътя си. (1/стр. 61)

Ученикът трябва да бъде герой, който, след като пада и става много пъти, продължава своя Път нагоре, дето Истината го зове! (49/стр. 20)

Паднал си, не съди себе си, че си паднал; стани, изтрий се и тръгни напред.

(20/стр. 225)

Ако падате, ставайте пак. Ако и да срещнете несполука, постоянствайте. Никога не се обезсърчавайте. Никога не отслабвайте. (52/стр. 91)

…Човек… Като излезе десет пъти на борба с някой силен юнак и все го поваля[т] на земята, най-после той се обезсърчава и казва: „Имало и по-силни хора от мене“. Ако постоянства да се упражнява, той се засилва, излиза на открита борба с неприятеля си, докато го повали на земята. Като го питат как стана толкова силен юнак, той казва: „Който много пъти е падал и ставал, не може най-после да не се изяви като юнак“. (1/стр. 62, 63)

Ще приложите Любовта като основа в живота си и ще устоявате за нея. При всичките си падения и 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: „Пак ще обичам!“. И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: „Пак ще обичам Истината!“. (72/лек. 32: стр. 31)

Скърбящите души са богати, пълни с Вяра, с Надежда; издържат на всичко, здрав гръбнак имат. И десет пъти на ден да ги тъпчеш на земята, гледаш ги – пак станали. Такава една душа, като се дигне от земята, казва на дявола: „Каквото да ме правиш, колкото искаш да ме тъпчеш, аз пак ще стана!“. (62/стр. 284)

…Животът е предопределен – не фатално, но има ред причини. И нашият живот тъй както сега се слага, и той е предопределен от редица предшестващи причини. Ако използваме тези причини, ние можем да подобрим живота си, можем да се борим със злото в света, можем да го победим. Това индусите наричат карма, или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението – един човек, който може да пада, който може да прави грехове, той може да стане и да победи. (59/стр. 287)

…Човек… Докато е на Земята, той ще греши и ще се изправя, ще пада и ще става. Ще дойде ден, когато ще организира силите си и ще върви напред. За такъв човек се казва, че има правилни отношения към Първата Причина на живота, към Любовта. (1/стр. 263)

…Ще падаме, ще ставаме, ще се пок­ланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим.

(23/стр. 30)

…Пречистването може да стане за хиляди години, но може да стане и за един миг. Има случаи, когато човек моментално пада, но има и случаи, когато моментално се повдига – и едното, и другото е вярно. (26/стр. 249)

Изправи погрешката си
и пак напред

Щом направите някаква погрешка, веднага я изправете. Щом изправите пог­решката си, тръгнете пак напред.

(54/стр. 128)

…Човек… се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод, и върви напред. (11/стр. 165)

За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

(11/стр. 193, 194)

Силният настъпва, а слабият отстъпва. Ако силният сгреши, веднага отстъпва, т.е. изправя грешката си, и отново нас­тъпва. (42/стр. 121)

…Да знаем защо страдаме – от пог­решки ли страдаме, или от спънки. При всяко страдание има ли растеж в живота, или не, това е важното. Някой казва така: „От мен нищо няма да стане“. Аз казвам: Този човек се спъна. Друг казва така: „Макар да правя погрешки, аз ще ги изправя всичките“. Този човек… расте. Човек, който не се обезсърчава и съзнава, че прави погрешки, той не се спъва, той расте. (27/стр. 187)

„Ще правя погрешки.“ Прави пог­решки и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. (46/стр. 352)

„Погрешки правя.“ Изправяй пог­решките си и продължавай своя Път. Когато видният музикант, художник или писател направи някаква погрешка, той не се спира да се извинява, но изправя погрешката си и продължава да върви напред. (37/стр. 160)

Посетете едно музикално училище и ще видите как учителят поправя ученика си. Двамата свирят и ако ученикът сгреши някъде, учителят казва: „Не свириш вярно, започни отново!“. И двамата започват отново. Щом ученикът изправи погрешката си, учителят казва: „Продължавай нататък, вземи другата позиция!“. Като сгреши, трябва ли ученикът да свали лъка от цигулката, да заплаче и да каже: „Учителю, простете ме, сгреших.“? Няма защо да плаче, да прекъсва свиренето. Той трябва да върви напред. И тъй, като направите една погрешка, не оставяйте цигулката и лъка настрана, но продължавайте, правете опит след опит, докато най-после тоновете на вашата цигулка се слеят с тоновете на цигулката на вашия учител. След това продължавайте напред. (54/стр. 28, 29)

Кое качество в човека показва, че има характер… Хара`ктерният човек бързо изправя погрешките си; като направи някаква погрешка, той не търси виновника вън от себе си, но веднага се заема с изправянето . Колкото и голяма да е погрешката му, не съжалява, че я направил; той се учи от нея и я изправя.

(56/стр. 264)

Следователно правата философия на живота е следната: не съжалявайте за пог­решките, които сте направили, но ги изправете! Да изправи човек една своя погрешка, в това има Велика сила.

(72/лек. 25: стр. 10)

Когато изправя погрешките си, човек трябва да бъде смел, решителен. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, но за Великия Принцип, на който служи. (36/стр. 90, 91)

Бъди точен и изпълнителен

Веднъж решили да следвате Школата, ще бъдете точни и изпълнителни.

(11/стр. 80)

Има само един начин за приложение на Идеите: ще кажеш и ще направиш! Ще кажеш и ще направиш извън времето и пространството – нищо повече! По това ще се отличавате… Всички млади трябва да бъдат смели и решителни в малките работи.

(21/стр. 467)

Щом намислиш да направиш едно Добро, трябва да го направиш моментално, извън времето и пространството… В твоята Свещена Идея, чрез която си решил да направиш едно Добро, влиза един Свят дух, който ще освети това дело и ще покаже, че животът на онзи, който служи на Бога, всякога се реализирва.

(72/лек. 32: стр. 6)

…Трябва да знаете, че онова, което ще ви повдигне пред Бога, това са Добрите решения, които ще приложите още днес.

(72/лек. 34: стр. 21, 22)

…Всеки трябва да си казва: „Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес – започнал съм я сутринта, ще я свърша до вечерта“. Бъдете като Светията, кажете си: „Започвам работата си с изгряването на Слънцето и ще я свърша със залязването“.

(55/стр. 461)

Всеки трябва сам от Любов да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! (11/стр. 30, 31)

Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни.

(11/стр. 35, 36)

Веднъж приемеш едно убеждение, решиш да служиш на Бога, изпълни го.

(69/лек. 29: стр. 14)

Разумният човек никога не пропуска моментите за изпълнение на Волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. (55/стр. 159)

…Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането , но веднага пристъпете към приложение – щом я приложите, Доброто ще се яви у вас като естествено последствие от реализирането на Божествените мисли. Колкото и маловажна да е тази мисъл, приложете я – всеки малък подтик към Доброто е Свещен тласък в човешкия живот. (55/стр. 161)

Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер.

(11/стр. 36)

Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид да преодолее някакви пречки; той е тежката, дългобойната артилерия на човешкия характер.

(21/стр. 96)

…Ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в 4 ч. сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в 4 ч. – нито една минута по-рано или по-късно.

(54/стр. 324)

Човек трябва да бъде точен пред себе си, да има вътрешен устойчив морал, а не външен. Ако не е точен пред себе си, пред своето Висше съзнание, човек ще изгуби вътрешната си сила и равновесие… Не можете да бъдете Нови хора, т.е. хора на Новата култура, ако не изпълнявате обещанията, които сте дали пред своето Висше съзнание. (55/стр. 250)

Например, като си легнете към 9 – 10 часа вечерта, турете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 часа през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. (11/стр. 169, 170)

Някой ви обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите, трябва да приложите решението си.

(11/стр. 170)

Сега, като говоря за волята, имам предвид оная силна, екзекутивна* воля, която пред нищо не отстъпва. Например дадеш обещание да отидеш някъде: трябва да изпълниш обещанието си и да отидеш точно навреме. (57/стр. 254)

Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери Пътя си постлан с рози. (11/стр. 36)

Всяка дума, всяко обещание, което сте дали, трябва да бъде изпълнено: то е Свещено! Никакво изключение!

(45/стр. 90)

…Веднъж си се ангажирал с нещо, трябва да го направиш, ако ще и Земята с главата надолу да се обърне.

(59/стр. 331, 332)

Имаш да дължиш двайсет хиляди лева. Казваш: „След десет дена ще ти ги платя“. Каквото кажеш, това правиш. След десет дена изплащаш дълга си. Това е характер. Скарваш се с някого, но казваш, че след пет дена ще се примириш. Ако наистина се примириш след пет дена, ти си човек с характер. (38/стр. 763)

…Честния човек… Каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща. (29/стр. 278)

Десет лева да сте взели назаем, трябва да ги върнете навреме… За предпочитане е два-три дена да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахранени, а неточни към малкото си задължение. (55/стр. 249)

Действай незабавно

Любовта има своя Идея. Трябва да сме експедитивни. Когато Любовта влезе у някого, искаш нещо – веднага става. Бързо: кажеш и става. (60/стр. 163)

Първото нещо: на вас ви трябва дисциплина. Разбирате ли? Дисциплина е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни в своите мисли, в своите желания, когато ги прилагаме в Божествения свят, защото за Божествените работи се изисква бързина. Казано и свършено, да няма мислене и протакане. Няма протакане, на момента – имаме време – ще свършим работата… Няма да отложим работата след половин час, а по Божествен начин ще го изпълним веднага. (24/стр. 50)

Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята Разумна воля. Защо? Такъв е Законът в Божествения свят. Там първо се действа, а после се размишлява… Според интуицията, която е Закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този Висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. (28/стр. 75)

…В Правия, в десния Път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. (28/стр. 101)

…Послушание трябва да имате към Великата Природа, т.е. послушание към Бога! …Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновят с някоя Велика мисъл, бихме я изпълнили веднага.

(69/лек. 32: стр. 10)

За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен… Ето защо в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. (11/стр. 339, 340)

Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. (45/стр. 356)

Често младите обичат да отлагат нещата. Например дойде ви някоя Добра мисъл да направите нещо и вие казвате: „Това нещо не мога да го направя сега“. Питам: На какво основание се надяваш да го направиш друг път? „Не зная, така мисля.“ Тогава мисли, че сега ще можеш да го направиш, и се заеми с тази работа.

(29/стр. 391)

…Добродетел на ученика е: „Без отлагане“. …Когато имаш Вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. (44/стр. 454)

…Ако стомилионната част от стотинката представлява някаква Силова линия на живота, тя ще има грамаден ефект. Следователно малките подтици, които имате в живота си, изразени в мисли, чувства, желания, знания, са все такива Силови линии с грамаден ефект в своите действия… Щастието на човека иде от момента, когато той започва да обръща внимание на малките Силови величини в живота си. Например яви се у вас малкото желание да ставате сутрин рано и да размишлявате, но като се събудите сутринта, поогледате се наоколо, усещате, че в стаята ви е студено, и веднага отлагате желанието си за друг път. Казвам: Щом е дошло това Благородно желание у вас, не отлагайте, изпълнете го веднага. Станете рано, измийте се, облечете се и започнете молитвата си. Изпълните ли това малко желание, от този момент ще започне и вашето повдигане.

(29/стр. 404, 405)

Ставате сутрин от сън и в ума ви дойде една мисъл да направите нещо Добро. Не мислете дали трябва да направите това Добро, но веднага пристъпете към действие… Като свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпите по този начин. (11/стр. 304)

…Доброто трябва да се направи нав­реме, може да го направите само днес… За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. (45/стр. 90, 91)

Сега използвайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал.

(24/стр. 154)

Приложи волята си

Ученикът на Бялото Братство… трябва да бъде доблестен и благороден и да има една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй както е постоянна Волята на Бога. (67/стр. 167)

Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта и тя ще ви донесе широта и свобода.

(67/стр. 166)

На всички Вярата трябва да е в Бога на Любовта, Който е Светлина. И не само Той може всичко да направи, но и ние можем всичко да направим. Сега вече във вас се поражда мисълта: „Можем, можем!“. Можем ли? Можем! Някои от вас са имали опитности, преживявали са подобно състояние, при което впрягат волята си… То ще бъде едно вътрешно интензивно преобразование и самопознание. Ще бъдете смели и решителни! Без решителност не може. (60/стр. 334)

Човек трябва да работи за усилване на волята си. В това направление той трябва да прави много опити, за да развие в себе си смелост, решителност, самоувереност. (54/стр. 352)

„Големи мъчнотии имам.“ Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите си! (46/стр. 270)

Няма мъчнотия, по-силна от моята воля. Може да попитате няма ли изключение. Няма. Аз ви казах: Човешката Душа е плод на Божията Любов – туй, което е родено от Любовта, е над всичко отгоре. Този човек, който не схваща това, заслужава да бъде роб, а който разбира това, той е Свободен. (21/стр. 349)

Следователно Свободата седи в това да си кажете, че вашата воля стои по-горе от всички мъчнотии в света. Аз няма да ви освободя от мъчнотиите, Природата също тъй няма да ви освободи от мъчнотии, от страдания, защото те са нарочно създадени да усилят вашата воля. (21/стр. 349)

Следователно, като се натъквате на мъчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на Разумния свят, че ви дава възможност да упражнявате волята си, да станете хора със силна воля и устойчив характер. (55/стр. 217)

Работете за усилване на волята. Как? Скръбен, тъжен си за нещо, имаш голяма неприятност в живота – гледай чрез силата на волята си да превърнеш това състояние в положително. (59/стр. 195)

За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго приятно.

(65/стр. 143)

Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва. (65/стр. 190)

Да създадеш в себе си воля и посред всички неволи да ходиш спокойно и с Мир. Това е цяла философия. (61/стр. 249)

…Какъвто и да бъдеш, чиновник или какъвто и да било, трябва да се употреби воля. Животът не е тъй хармоничен. Сега се изисква една Силна и Разумна воля, за да може да се бориш с недъзите, които съществуват. (67/стр. 204)

При страданията, за да се избавиш от тях, трябва ти воля. Как може да се освободиш от страданията? Чрез волята.

(38/стр. 505)

Ти имаш воля – и в дъното на ада ти да си, може да излезеш. (38/стр. 506)

Виждате двама души с болни крака. Казвате им да ходят. Първият казва, че не може да се движи, и остава на мястото си. Вторият започва да ходи. Защо единият не може да ходи, а другият може? Вторият има по-силна воля и преодолява болката. (41/стр. 98)

Следователно искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. Силната воля може да замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти.

(55/стр. 217)

Като сте дошли на Земята, стремете се да използвате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си… (55/стр. 223)

…Който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!

(67/стр. 174)

Правете ред упражнения, докато придобиете воля сами да се управлявате. Който постигне това, той е изпълнил Волята Божия поне в едно отношение.

(39/стр. 146)

Всичките недъзи, които имате, са дадени, за да калят вашата воля.

(69/лек. 34: стр. 15)

Научил си се да пушиш тютюн. Ще си кажеш: „Аз сега ще опитам волята си, няма да пуша“. Като кажеш, че „няма да пуша“, ще ти притъмнее на очите 20 пъти, ще ставаш, ще се разхождаш из стаята, ще пухтиш, слугинята ще хокаш, жена си ще хокаш… Не, ще бъдеш тих, ще си кажеш: „И без тютюн мога“. Вземи си едно кило череши вместо една цигара… С това ще се уякчи вашата воля.

(69/лек. 34: стр. 14)

Или имате друг недостатък: нетърпелив сте. Ще упражните волята си, ще кажете: „Ще бъда търпелив!“. Някой път някой иска да ви предизвика нещо. Ще се стегнеш в този случай, ще гледаш да победиш… Тъй три-четири пъти ще опит­ваш, докато вземеш надмощие.

(69/лек. 34: стр. 14, 15)

„Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит, 99 пъти трябва да издържиш критика, че тогава да имаш един малък опит. (69/лек. 36: стр. 9)

На всеки човек е дадена Магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е Разумната воля на човека. Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения, …който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във Възходяща посока, той разполага с Магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (11/стр. 67)

Следователно да работи човек върху себе си, това значи да приложи своята Разумна воля в действие… От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му, от Разумната воля ще познаете човешкото сърце. (11/стр. 52)

Волята представлява проявеният човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства – значи волята представлява човекът… Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. (54/стр. 341)

Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те [в] своята Любов… Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се поз­нава само на физическия свят и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. (67/стр. 39)

Като упражнява волята си, човек може да постигне всички свои желания. Волевият човек може да бъде музикант, певец, поет, учен и др. Искате ли да развивате волята си, започнете от най-малките величини; не се отказвайте от малките идеи, от малките желания.

(55/стр. 367)

…Ще уякчите волята си, за да бъдете твърди и решителни във всичките си добри намерения. Да вършите Божията Воля, без да се колебаете. (59/стр. 231)

Кои са отличителните качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи, волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане… Следователно твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят. (54/стр. 23)

Има хора в света със силна, с твърда воля. Като дойде някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: „Свършихте ли вече?“. Как е развил той тази воля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различни методи. Бих желал и вие да имате такава воля. (54/стр. 28)

Какво правят хората днес? Като ги заболи зъб, бързат да го извадят, обаче болката продължава и след изваждане на зъба. Окултният ученик трябва да издържа болките докрай. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута – нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания. (54/стр. 337, 338)

Тъй щото за вас, като ученици именно, за да бъде тая наука достъпна, трябва ви воля. Разбирате ли? Волеви типове трябва да бъдете, но не в обикновен смисъл… Аз наричам волев човек този, който като си тури един Идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля като тази на онези мъченици – макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е Идеал! (70/лек. 22: стр. 10, 11)

Хора, които са се допирали до Истината, само тя им е дала воля. (67/стр. 149)

…Истината, тя ще създаде у вас волята. Онзи човек, който веднъж възлюби Истината, той е твърд като диамант, той казва: „Аз зная Истината“ – и с нищо не можеш да го разколебаеш. (67/стр. 151)

Сега умът на един ученик, който пос­тъпва в една Окултна Школа, трябва да бъде много възприемчив, гъвкав, подвижен, бодър и свеж… Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант. (67/стр. 81)

Само когато образуваме във вас Диамантена воля и Белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича Бяла Магия. Но там се иска Диамантена воля, която пред нищо не се огъва. (60/стр. 130)

Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характерът ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас!

(60/стр. 358, 359)

Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички, млади и стари, да калим нашата воля да стане тя Диамантена и пред никакви мъчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“.

(60/стр. 157)

Ние имаме нужда от Абсолютна воля, Мъдрост и Любов да осмислим нашия живот. Този живот ще го осмислим, тъй както никога досега. И ние трябва да бъдем един образец, един пример, да покажем на този свят как трябва да се живее. (67/стр. 153)

Прояви характер

Допуснете, че искате да свършите гимназия… Идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трябва да бъде непреодолима. Тъй е и в морално отношение: искате да добиете една морална черта – каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трябва да я придобиете в себе си. (21/стр. 311)

…Никога не употребявайте частицата не за неща, които могат да ви повдигнат. Не е лесно да се справи човек с отрицателните влияния в себе си. Щом победи тях, ще дойдат отрицателни влияния отвън да му противодействат. Тъкмо намислиш да направиш нещо, да свършиш една добра работа, и то след известно колебание в себе си, веднага обкръжаващите ще дойдат при тебе и ще почнат да те разубеждават да не правиш това или защото си слаб още, или че тази работа не е за теб и т.н. Щом си победил вътрешните противодействия, ти трябва да победиш и външните. Ще кажеш, че можеш да свършиш тази работа. В себе си ще кажеш: „Да, мога да свърша това, което съм намислил; имам Вяра в себе си и ще свърша замислената работа“.

(54/стр. 217)

Сега вие ще се натъкнете на мъчнотиите в живота, ще ги опитате. Това трябва да знаете! Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихот­ворение и ви освиркат. Какво ще правите? Вие ще си кажете: „Втори път не излизам“. Не, кажете си: „Втори път ще изляза!“. Излезте и втори, и трети път, постоянствайте! (21/стр. 221)

Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, за да говори нещо, да направи някакви предложения; в това време обаче англичаните и американците били в неприязнени отношения. Излиза той пред публиката, на която трябва да говори, казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат. Той престава да говори, чака ги да поутихнат; щом се смирят, пак започва да говори. Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат да го слушат. Той пак чака да утихнат; щом утихнат, отново заговори. Тъй се продължило това английс­ко събрание три-четири часа, докато най-после той ги заставил да го слушат. Те викат, той ги чака, докато най-после се изказал. Като се изказал, англичаните казали: „Направихме една погрешка“. Това се казва човек с характер!

(21/стр. 221)

Ще те освиркат, но ти ще бъдеш тих и спокоен – всичко ще утихне; щом млъкнат, ти пак ще кажеш две предложения. Те викат: „Не говори, слез долу!“ – ти пак седиш спокоен. Някой от вас ще каже: „Това е нахалство!“. Ако сляза долу, това е страхливост. Кое е по-хубаво – да бъдеш нахален или страхлив? Животът е сцена, на която вие сте се качили, и всички хора около вас казват: „Долу, не искаме да те слушаме!“. Вие казвате: „Слушайте, аз искам да ви кажа защо съм се качил тук, защо съм изпратен. Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма да сляза. Може и десет пъти да сляза, но пак ще се кача, това да знаете!“.

(21/стр. 221)

…Тя е Божия работа. При най-големите мъчнотии ще я свършите, това е характер. Ако не можем да победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови?

(45/стр. 71)

Разумният човек, който е намерил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разреши всички мъчнотии в своя живот. Това значи човек с характер. (32/стр. 314)

В един малък американски град изпращали всяка година нов проповедник. В града имало един човек, който бил голям безверник и на края на годината набивал проповедника да го накара да мисли какво говори. Той му казвал: „Няма защо да заблуждаваш хората“. Проповедникът бивал принуден да се върне, отдето е дошъл, или с пукната глава, или със счупена ръка. Никой не се съгласявал да отиде в този град да проповядва. Един ден епископът събрал всички проповедници от енорията си да види кой е готов да отиде в този град. Никой не се решавал. Епископът отправял молбата си към този, към онзи, но всички отказвали. Най-после един млад, снажен и здрав човек се съгласил да отиде в определения град. Какво направил той? Още с пристигането си разбрал от гражданите кой е героят, който биел проповедниците, и си казал: „Вместо да чакам той да ме бие, аз ще го набия пръв“. Причакал го един неделен ден на пътя, хванал го, вързал му ръцете и краката и го набил добре. След това го закарал на събранието, турил го близо до амвона и свободно си проповядвал. Героят слушал проповедта, харесала му и се обърнал към Бога. (38/стр. 273)

И вие като младия проповедник ще хванете безверника в себе си, ще го набиете, ще го вържете, ще го занесете пред амвона да слуша Божието Слово. Когато се обърне към Бога, ще го пуснете. Той ще ви стане брат… Тогава вашите противоречиви мисли, чувства и постъпки ще ви станат приятели и ще вземат участие във вашия живот. (38/стр. 273)

Казвам: Радвайте се, ако имате недъзи. Те ви създават условия за работа. Чрез тях вие ще създадете характер в себе си, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне. (32/стр. 286)

Налегне ви една тъжна мисъл: не се навеждайте, …не заемайте раболепно положение. Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се: това е характер!

(57/стр. 138)

…Вие ще измените характера си, ще го подобрите и ще можете лесно да преодолявате мъчнотиите, които се изпречват на Пътя ви. (28/стр. 54, 55)

За един окултен ученик думата „не може“, „не е възможно“ не съществува. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии – нищо повече.

(70/лек. 27: стр. 4)

Ще ви се дадат невъзможни неща и ако ги превъзмогнете, това показва, че имате воля и можете да събудите ония скрити Окултни Сили във вас да работят.

(70/лек. 24: стр. 9)

…Ние може да развием силата на нашата воля и много от невъзможните задачи, които сега имате, ще станат възможни. (70/лек. 24: стр. 11)

Да, ще се калите и невъзможните неща ще ги направите възможни.

(60/стр. 264)

Преодолей всичко
по Пътя си!

Кой е Пътят, който води към Новото? През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в Новия живот – в живота на Любовта. (11/стр. 279)

За да се справи лесно с мъчнотиите си, човек трябва да държи в ума си поне една Свещена Идея като Основа на живота си… (56/стр. 166)

Как се изявява съвършеният човек? Той се справя и с най-големите мъчнотии. За него няма нещо невъзможно.

(38/стр. 217)

…Всичките мъчнотии в живота ви да не са в състояние нито на косъм да ви отклонят от Правия Път, по който сега сте тръгнали. (68/стр. 45)

…Да няма мъчнотия, да няма сила в света, която да ви спъне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате.

(69/лек. 13: стр. 25)

Силата на ученика седи в това да преодолява мъчнотиите и препятствията. Вървете напред без страх, без съмнения, без колебания. (1/стр. 94)

Страхът внася в човека обезсърчение, отчаяние, съмнение и т.н. и е герой този, който може да преодолее тия състояния в себе си – преодолее ли ги, той става Велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се повдигне, да стане Велик… (56/стр. 24)

…Дали вярвате в Бога, или не, всички ще имате големи мъчнотии на Пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой, или толкова по-здрав морален гръбнак, имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения.

(54/стр. 406, 407)

Може да сте тъжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нямате пари, но вътрешно да се чувствате богати.

(46/стр. 195)

Няма по-приятно нещо от това човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост… Каквито страдания и да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик.

(54/стр. 276)

Противоречията – това са мъчнотии в живота, които като ги минеш, ще успееш… Трябва да знаете обаче, че у вас има възможност да преодолеете всички мъчнотии. (29/стр. 143)

Като работи съзнателно върху себе си, ученикът ще се натъква на ред противоречия, които не трябва да го смущават – противоречията са неизбежни, но той не трябва да се спира пред тях. Някои противоречия идват от вън, а други се зараждат вътре в него: дойде ли до външните противоречия, той не трябва да се смущава, но да върви напред; от вътрешните противоречия обаче той трябва да се учи. (56/стр. 160)

Много пъти някое противоречие в живота ви може да произведе една динамическа сила, която е в състояние да ви повдигне… Тъй че, когато дойдат известни противоречия в живота ви, трябва да знаете, че те са една сила за вас: те събуждат скритите сили, които са заложени в човешката Душа. И вие ще проверите, че туй е вярно. (29/стр. 144)

Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат наготово, изисква се… една Безпримерна Вяра. Разбирате ли какво значи Безпримерна Вяра? (21/стр. 312)

…Вие трябва да имате Жива Вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата Вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и Любовта ви е необикновена. (11/стр. 340, 341)

Любовта е Велик алхимически закон, който превръща елементите. Тя съдържа Еликсира на живота. Онзи, който прилага Еликсира на живота, не може да срещне на Пътя си стена, която да не разруши, и врата, която да не отвори.

(11/стр. 247)

Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? (Нямаше.) Искам да извлека Закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре; няма нещо в света, което може да ви спъне.

(24/стр. 44)

Любовта е метод, чрез който в бъдеще ще се справяте с най-мъчните работи в света. Когато има най-мъчни работи и не можеш да се справиш, употреби Любовта. (27/стр. 216, 217)

Ще разтопиш нещо на огъня на Любовта, ще бъдеш ковач. Най-гъстата материя, която не може да се разтопи при никакви други условия, при огъня на Любовта ще се разтопи. (27/стр. 217)

Задача на всеки човек е сам да премахва препятствията на Пътя си и да върви напред. (40/стр. 139)

Тренът**, който се движи, среща съп­ротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите. (60/стр. 287)

Когато умът и сърцето работят заедно и вървят в Права посока, човек среща на Пътя си големи препятствия. Колкото по-големи стават мъчнотиите и препятствията му, той трябва да знае, че е на Прав Път, и да върви напред, без да се спира. Спре ли се като уморен пътник под някое дърво или при някой извор да си почине, той… ще закъснее в Пътя си.

(11/стр. 141, 142)

Че срещал на Пътя си препятствия, това нищо не значи. Колкото повече спънки среща човек и ги преодолява, толкова по-силен става. Не си създавайте сами спънки, но не избягвайте онези, които Разумната Природа ви е поставила. Тя знае какво е нужно на човека, за да кали волята си. Чрез спънките Природата го заставя да мисли, да работи и да се движи. (41/стр. 14, 15)

…За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум. (56/стр. 138)

…Човек ще опита силата на мисълта си, с която може да се справя и при най-мъчните условия. (11/стр. 242)

Да излезеш от едно безизходно положение, да използваш процеса, в който има растене, то е наука. (27/стр. 178)

Срещне ли някакво препятствие в живота си, здравият човек изпитва приятност, че му се представя случай да провери силите си. Здравият човек е смел и решителен като видния математик, пред когото се изпречват трудни задачи – той погледне задачата оттук-оттам и започне да я решава, изпитвайки голяма приятност от това, че му е дадена възможност да приложи своята сила и способност да се бори с мъчнотиите. (56/стр. 284)

Пред каквато и мъчнотия да се намери, здравият човек изпитва приятност. Според моята диагноза здрав е онзи, който изпитва приятност пред всяка мъчнотия; онзи, който не изпитва приятност пред мъчнотиите на живота, той е болен човек. (56/стр. 284, 285)

Имаш желание да свириш: започваш и прекъсваш. Искаш да отидеш на екс­курзия: тръгнеш, вървиш до едно място и се връщаш, не стигаш до определената цел. Защо? Спъва те нещо. Махни това, което те спъва… Според някои спънките са в реда на нещата. И те имат смисъл, но ако се преодоляват. (57/стр. 362)

…Малките деца. Като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат. Погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад. Засилят се, отстъпят… Най-после те придобият нов кураж, засилят се и казват: „Ще прескоча, че каквото ще да става – или в реката, или на другия бряг“. Щом се засилят, те минават препятствието. Казвам: В умовете и в сърцата ви съществуват ред препятствия, които вие непременно трябва да премахнете… За това се изисква воля, знания, сила. (28/стр. 54)

За да се развива правилно, човек трябва да изхвърли от ума си всички мисли, които му препятстват; дръжте в ума си мисълта, че нищо не може да ви спъва… В човека са вложени сили, чрез които той може да преодолява препятствията, които среща на Пътя си…

(56/стр. 11)

Значи, силата, която имате, никой не може да ви отнеме; светлината, която имате, никой не може да изгаси; и Духа, който имате, никой няма да победи. Като вървите по този Път, никаква сила няма да бъде в състояние да ви отбие от него. (59/стр. 239)

…Където има страдания, има и мъчения. Но вие не се плашете от тези състояния – ако вървите по Божествения Път, вашият Дух е като онзи майстор плувец, който, като знае как да се гмурне в света, ще знае и как да излезе. Ако обаче вие се уплашите, ще спънете Духа си и той ще остане долу под вълните. Вярвайте, че Духът ви, който се гмурка под вълните, ще победи. Като ученици, вие трябва тъй да мислите и тогава ще вървите право по утъпкания Път. (59/стр. 239)

Ще бъдете като онзи плувец, който пори водата с греблата си и върви нап­ред. Вие може да срещнете по-малки или по-големи вълни, но като гребете непрекъснато с греблата си, ще достигнете брега. Ако оставите греблата си и кажете: „Какво ще стане с нас, дали ще излезем благополучно на брега и т.н.“, вълните могат да извият лодката ви и да ви потопят във водата. Не, вие ще държите само греблата си! Вие трябва да излезете на другия бряг! Другият бряг, това е Новата култура. (21/стр. 129)

Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те. (29/стр. 156)