Начало
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
НЕПРЕКЛОННИЯТ УСТРЕМ
Варна, 2021 г.
Предговор
Непреклонният Устрем е Могъщо Чисто Същество, вселено в нас поради Великия Замисъл на Развитието.
Устремът е извънземен. Той идва от Потайно Вътрешно място.
Непреклонният Устрем идва от твоята Дълбина, но той е и намеса на Невидимата Божия Ръка.
Непреклонният Устрем означава, че си призовал себе си, Дълбините си, Единството си с Древния Бог.
Имаш ли тайно Бог в себе си, ще срещнеш явно Устрема в себе си.
Непреклонният Устрем слиза от Бога и се завръща в Бога.
Всички същества на Непреклонния Устрем са поразили Вселената, защото те са придобили особен род Крила, които ги няма в птиците.
Непреклонният Устрем е част от Древния Път.
Непреклонният Устрем е Нероден и той дарява на човека Неродеността му, защото го завръща в Корена.
Непреклонния Устрем Древните са го наричали „Жрецът на Тайнството“.
Що е Жрецът на Тайнството? Бялата несмесена Светлина.
Непреклонният Чист Устрем не създава бъдеще. Той създава Бог и Несътвореност.
Що е Непреклонният Чист Устрем? Правилният Живот, а това е Неговият Живот.
Непрекъснатият Устрем е Жива Сила Божия. Сам Бог живее в него.
Непрекъснатият Устрем е Тайно Слово, произнесено някога в човека.
Непрекъснатият Устрем произлиза от Повелителя.
Непрекъснатият Устрем е Сила без описание.
Когато човекът на Непрекъснатия Устрем попадне в опасност, Силата му се увеличава.
Всеки Непреклонен Устрем овладява тъмната си страна.
Непреклонният Устрем има преди всичко Вътрешна мисия в човека. Той не служи на външни светове.
Непреклонният Устрем е Тайният Вход за Бога.
Непреклонният Устрем не търси награда. Той има Бога в себе си.
Човека на Непреклонния Устрем – само едно за него: Поклон!
Елеазар Хараш
ПЪТЯТ НА УСТРЕМА
Всякога напред!
…Щом е дошъл на Земята, човек трябва да живее и да върви напред.
(книга 18/стр. 312)
Вървете напред, животът е Подвиг, животът е Училище. (52/стр. 159)
Да върви напред, това е Вътрешният Копнеж на човешката Душа. (14/стр. 82)
Желая на всички да вървите напред без никакво отклонение наляво или надясно, да се върнете у дома си – в Отечеството на вашата Душа. (15/стр. 148)
Следователно Новият Път… се отличава със следното качество: във всяка Душа, която влезе в този Път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава никоя сила не е в състояние да спре тази Душа от нейния Път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре Душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? Понеже стремежът е силен.
(32/стр. 294)
…Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на Душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един Свещен, Божествен бунт и той чува в себе си Тих Глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно, всичко си опитал. Сега ще вървиш в Красивия живот!“. (32/стр. 295)
Казвам: Не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към Великата Цел… (32/стр. 294)
Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. (16/стр. 331)
…Една Душа ако пожелае да търси Бога, тя върви напред. Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога, показва, че Божественото се е пробудило у нас… Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери Пътя. То е като птица – пусни я и не се бой! (60/стр. 322, 323)
Аз казвам: Ще идем да видиш Господа днес… Напред ще вървиш; като дойдеш до Него, твоята Душа ще се разцъфти като хубав Божествен цвят във всичките цветове, които Бог е вложил вътре. (20/стр. 38, 39)
Започнете Новия живот и вървете напред с Бога. Който се свърже с Него, ще стане богат физически и духовно.
(46/стр. 84, 85)
…Човек трябва да бъде умен, да знае, че Божиите работи са Велики; да разбира Божиите Пътища, без да ги критикува. Като ги разбира и върви напред, добре ще му бъде навсякъде. Тази е философията на живота. (27/стр. 14)
Бог… Ако искаш да ходиш по Неговия Път, да реализираш онова, което Той ти е начертал – понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него – онова, което Той ти е начертал, изработ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи Път, който ти е даден, ти този Път ще го извървиш! (16/стр. 34, 35)
…Когато дойде болестта, човек трябва да бъде мобилизиран… Той, щом е мобилизиран, трябва да тури военни дрехи, трябва оръжие да има и др. И няма да чака неприятелят да бяга, но ще напада, ще стреля! Връщане назад няма! Трябва да минеш тези позиции; ако се върнеш назад, работата е изгубена. (16/стр. 489)
И ако сте смели, във вас има Вяра. Дойде някоя болест, кажи: „Ще оздравея!“. Тури пушката на рамо и ще стреляш. Какво нещо е болестта? Наранили са те някъде. Ще се превържеш и пак напред! Ще потече малко кръв и пак ще се превържеш, и пак напред. (16/стр. 489)
Вие сега против дявола искате да вървите… Трябва да се въоръжиш. Не се воюва постарому. Ти казваш: „Господ ще изпрати един Ангел“. Никакъв Ангел няма да изпрати Господ! Ангелът ще бъде вътре в тебе. И Ангелът ще ти каже: „Напред!“. Нараниш се – превържи се и пак Ангелът ще ти каже: „Напред!“. Ти казваш: „На десет места съм ранен“. Ангелът ще ти каже: „Напред!“. Ти казваш: „Изтече ми кръвта“. Ангелът пак ще ти каже: „Напред!“. (16/стр. 490)
Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“. Така трябва да мисли всеки човек и да върви напред. (11/стр. 280)
…Ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен Принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки и ако ти се откажеш да вървиш напред, втората, третата и всички халки не ще се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон.
(69/лек. 2: стр. 14, 15)
…Да знаете: назад Път няма – няма връщане. Този Път, по който вървим, е най-хубавият. (59/стр. 456)
Няма връщане вече, напред, брате, докато победим с Господа! (52/стр. 44)
…Вие вървите в този Път… Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. (32/стр. 44)
Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот.
(54/стр. 137)
И сега, ако вие вървите назад, смърт ви очаква. Напред – Живот има. Тъй е разрешен въпросът… Едно от двете ще решите! Напред! (70/лек. 16: стр. 33)
Пред вас се открива Велико бъдеще. Стремете се към него, без да се обезсърчавате. Не се оплаквайте от самарите, които носите. Всеки сам доброволно е поел своя самар. На всеки са дадени сили да го изнесе. Каже ли веднъж: „Ще нося товара си, ще вървя напред!“ – той трябва да изпълни обещанието си, да бъде верен на себе си. (11/стр. 392)
Минава през ума ви мисълта, че сте нещастни – турете тази мисъл зад гърба си и вървете напред. (38/стр. 218)
Една мисъл те безпокои. Как ще я премахнеш? Как ще се освободиш от безпокойството? Има начини за това. Какво прави пътникът, който минава среднощ през гората? Той пее и върви, дава си кураж. Даже и мечката ще отстъпи пред неговото пеене. Ето защо, като те безпокои една мисъл, пей и върви напред. (42/стр. 119)
Като тръгнете в този Божествен Път, няма сила, която може да ви извади от него. Сега зависи как се подвизавате. Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя. (63/стр. 9)
Истинският ученик не се сърди, не се отказва от желанието си да учи, не се обезверява. Той върви напред при всички условия, при всички мъчнотии и изпитания. (11/стр. 230)
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но Вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да вземате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. …Ще си мълчиш: ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш Пътя си.
(68/стр. 186)
Ти, като ученик, като влезеш в едно общество и ако те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе. Такъв трябва да бъде християнинът, такъв трябва да бъде ученикът на Новото Учение! …Забрави всичко и върви напред!
(62/стр. 265)
Ако разбира правилно Законите на Живота и на Природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими – например необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в Природата, човек не би могъл да се развива правилно… Следователно, при каквито и условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможност да учите; при това знайте, че благодарение на Закона на смените вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате – ще марширувате и ще вървите напред. (55/стр. 151,152)
Вие… сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с Вяра, която носи живот.
(52/стр. 245)
И тъй, за да издържа на страдания, мъчнотии и изпитания в живота, човек трябва… да има присъствие на Духа, да не се страхува от нищо; страхът ще дойде, но човек трябва смело да върви напред. (56/стр. 358)
Следователно ние трябва да имаме такова присъствие на Духа, че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: „Знаете ли какви мъчнотии имам?“. Казвам: Каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира погрешки, само вървете напред. В продължителното пътуване все ще направите някакво отклонение, но това да не ви спира в Пътя. (47/стр. 196)
От човека се иска да върви напред, без да се спира върху погрешките и добродетелите си. (1/стр. 61, 62)
Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на Духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. Много пъти ще се обезсърчавате и насърчавате, но трябва да вървите напред. (2/стр. 52)
Като ученици, стремете се да вървите напред, да не се занимавате с дребнавости. (37/стр. 77)
Ученикът трябва да върви в Пътя си и да решава своите задачи… Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи Пътя си.
(11/стр. 49)
…Дойдете ли до човека, обичайте Истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху Доброто в него и вървете напред. (37/стр. 69)
…Дето и да се обърне човек, навсякъде в живота си среща Божественото, което работи, подига всяко живо същество. Като разглеждате нещата по този начин, вие ще имате ясна представа за тях и ще вървите напред, без да се спъвате. (37/стр. 217, 218)
Едно е важно за човека: като влиза в Новия живот, да използва енергиите на Божественото в този живот и да върви напред. (37/стр. 87)
Всяка Велика мисъл е Жива… Тя е един твой добър Приятел, тя е Светлина в живота ти, която ти казва: „Слушай думите ми и не бой се! Върви напред!“.
(68/стр. 215)
Движение, движение, напред, напред в Божественото Съзнание! (13/стр. 178)
Под думите „насила се взема Царството Божие“ се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. (23/стр. 76)
Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази Вяра е Светлина… Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а Вярата на Светлината е движение, тя е Животворната и която дава резултати. (23/стр. 138)
Щом се спре на едно място, без да се движи, човек умира… Философията на живота се заключава в това: не да се спреш и да умреш, но да се движиш и да живееш. (42/стр. 264)
Казваш: „Ще се спра да не правя зло“. Не, прави добро, без да спираш движението си. „Ще се спра в Пътя си, не искам да мразя.“ Не се спирай, но започни да обичаш. (42/стр. 264)
Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под думата сериозна работа подразбирам движение, че трябва да се върви, да не се стои на едно място.
(23/стр. 16)
Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на Великото Ръководство на Духа.
(11/стр. 175)
…Вашите приятели от Невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържите изпитите си, да бъдете носители на Божествените Идеи… Те ви казват: „Вървете напред и ние ще ви помагаме!“. (29/стр. 153)
И тъй, за да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютната, с Разумната среда. За тази цел той трябва да се държи за своята Основна Идея.
(39/стр. 142)
Помнете: Никой не може да се избави от изпитания и страдания; каквото и да правите, те ще ви следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред. (15/стр. 104)
И сега на всички ви казвам: Вдигнете спирачките и вървете напред, та каквото ще да става с целия свят. Вземете пример от мене: поповете толкова говориха, аз спрях ли се? Вървя си. (24/стр. 112, 113)
Преди години тръгваме с един приятел от Варна за Бургас пеш. Приятелят ми взел велосипед със себе си и го кара бавно. По едно време заваля проливен дъжд. Стигаме до Камчията, но от дъжда тя заляла едно разстояние от няколко километра. Приятелят ми носи вече велосипеда си на гръб. Как ще се върви по-нататък? За да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Ханджията ни казва: „Ето, от горе иде един колар, конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Досега никому добро не е правил“. „Ще се опитаме.“ Аз се приближавам към коларя и му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла. Ние можем да минем през реката, но велосипеда не можем да носим. Ако обичаш, тури велосипеда на колата си, а ние ще вървим пеш“. „На радо сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите на колата, аз ще ви прекарам лесно.“ …Ние бяхме решили на всяка цена да минем реката, не можехме да се върнем назад. Нито пък на чужда помощ разчитахме. Бяхме готови сами да носим велосипеда. Щом Невидимият свят видя нашата готовност сами да си помогнем, и колата дойде… Човек трябва да разчита на себе си. Ако дойде някоя кола, това вече е привилегия. Ако никаква кола не дойде, ще вървите напред. Можете да газите вода до колене, но връщане няма!
(28/стр. 64, 65)
Да се върне човек назад, подразбира да се върне по онзи път, който вече е изминал. Не, Истината не връща човека в същия път, по който е минал, защото той нищо няма да придобие. Истината връща човека пак на Земята, но вече с нови придобивки и го кара да върви напред.
(4/стр. 114, 115)
Тъй щото сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която, като се върнете на Земята, да вървите съзнателно напред.
(4/стр. 115)
Тази Истина е насадена дълбоко в твоята Душа, нейния език ти науч, всяка нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш Свобода завсякога. (72/лек. 2: стр. 12)
Нови пътища има към Истината, Мъдростта и Любовта. Нови пътища има към Живота, Свободата и Знанието. Човек трябва да направи крачка напред и да потърси тия пътища. Ако на едно и също място тъпче, той нищо няма да постигне. (6/стр. 49)
Всяка секунда, всяка минута, всеки ден носи нещо Ново в себе си. Отворете сърцата и умовете си да приемете Новото, което иде от горе, от Слънцето, от Великия и Възвишен свят. Вие сте потопени в този свят. Бъдете будни да се ползвате от Благата, които той носи… Работете съзнателно, вървете напред…
(6/стр. 405)
Числото десет е закон на Съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред. (11/стр. 150)
Дръж закона на развитието
Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използва възможностите, които му са дадени, той върви напред и постига своята Цел. (41/стр. 92)
Вървете напред, този Път е пълен с неизчерпаеми Блага и Богатства. Развивайте Душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в Силата на Душата и ума е скрито Блаженството. (52/стр. 185)
Когато вървиш по естествения Път на своето развитие, ти придобиваш по-голяма Светлина; …Пътят ти е строго определен – вървиш напред без колебание. Щом си на Земята, можеш да се движиш напред и назад, обаче влезеш ли в Живота, ще вървиш само напред – там не се позволява никакво връщане. Ти си в положението на граната, пусната от оръдието – докато не постигнеш целта си, не можеш да се върнеш назад.
(57/стр. 266)
Нас искат да ни върнат към старите вярвания, но това не може да стане. Може ли човек да се върне към своите стари вярвания, които е имал в своите първи години на детинството си…? Това не е в реда на нещата, ние не можем да се върнем назад, а трябва да вървим напред в своята еволюция. (23/стр. 66)
…Всеки човек ще се движи по свой определен Път, но непременно трябва да се движи. (56/стр. 41)
Кога напредва параходът? Когато изминава известен път. Следователно, когато човек върви напред, ние казваме, че той еволюира. Обаче, в който момент параходът престане да се движи, той не може да напредва. Същото се отнася и до човека: когато сърцето и умът на човека престанат да се развиват, и той спира своя Път. Колкото е важен изминатият път за парахода, толкова е от значение и Пътят, който човек изминава в живота си. (18/стр. 156)
Събуди се!
Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани, стани, ти, който си паднал, и простри ръцете си към Надеждата… Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.
(51/стр. 75)
Има нещо скрито в Дълбочината на Душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас във вас, който ви казва: „Стани, събуди се…“.
(71/лек. 22: стр. 34)
Всяка сутрин, като ставаш от сън, Природата влага в тебе известно Благо във вид на Светли мисли, Добри чувства или някаква Добродетел. В това време ти мислиш за други неща, не обръщаш внимание на говора на Природата. …А Природата ти казва: „Стани, събуди се…“.
(57/стр. 118)
Когато човек се пробуди за своя Душевен живот, тогава иде Истинското Знание, Истинската мощ и гениалност.
(56/стр. 179)
Само онзи човек, който е пробуден, той е силен; а онзи, който спи, всякога е слаб. И слабият, който е буден, и силният, който е буден, всякога са силни.
(62/стр. 66)
Та казвам: Човешкият живот започва с пробуждането на съзнанието… Трябва да се пробуди съзнанието на човека, за да разбере какво нещо е животът.
(72/лек. 22: стр. 4, 5, 6)
…Всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, те живеят и се движат в Бога. (72/лек. 22: стр. 15)
Будно съзнание се иска от всички. Молете се на Бога да пазите съзнанието си всякога будно; ако пък сте заспали, да се събудите навреме, да не пропуснете Добрите условия. (11/стр. 146)
…Бъдете будни, за да посрещнете Новия Ден, Новия Живот, който иде в света.
(15/стр. 220)
…Човек… Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере какви сили и възможности се крият в него. Който има пробудено съзнание, той е ученик на Новото Учение… (15/стр. 294)
Онези от вас, у които съзнанието се събудило, не се спирайте там, дето сте сега. Тъй както малката ябълчена семка, посадена в земята, постоянно расте и не се спира, така и човекът, в който се събудило Божественото, трябва постоянно да върви напред… (71/лек. 31: стр. 16, 17)
Събуд в себе си Божественото, мис-
л за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. (25/стр. 106)
…За да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. (53/стр. 327)
Стани!
Бог поучава хората, но никого не съди. И когато някой падне, Той му казва: „Стани, напред върви!“. На невежия казва: „Не се безпокой!“. На учения, на всички казва: „Станете и напред вървете!“. (16/стр. 417)
Това направи Христос с болния от 38 години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“. Отде дойде тази сила в болния? Тя се криеше в него. (46/стр. 279)
…Болния от 38 години… Трябваше да дойде Христос и да му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“. От тоя час болният станал и отишъл на работа.
(22/стр. 182)
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!“. Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума.
(71/лек. 20: стр. 9)
За пример ти си един грешник. Отчаял си се, обезсърчил си се, нещо отвътре ти казва, че от тебе човек няма да стане. Христос ти казва: „Стани!“.
(71/лек. 19: стр. 14)
„Братя Мои, Аз съм ваш Господ: Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отворил Пътя на Вечното Спасение да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего… Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще оцелеете духом.“ (52/стр. 30)
…В Името на този Бог на Любовта, Който е пратил Своя Син на Земята, за да спаси света, ви казвам: Да станат сърцата ви и умовете ви, че да следват Божията Любов! …И в Неговото Име да станете сега и да вървите напред!
(16/стр. 276)
Под думата Дух Божи се разбира Разумното, Божественото Начало в човека, което го подтиква към Доброто и му дава сила да се справя с мъчнотиите и страданията. Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: „Стани и върви напред!“. (1/стр. 14)
Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. (11/стр. 391)
Когато някой от Великите духове дохожда при вас и ви казва: „Стани и тръгни!“, това показва, че работата е много важна, не търпи никакво отлагане. Следователно от всички се иска внимание и послушание – да се вслушвате в най-малките вътрешни подбуждения. (54/стр. 325)
„Стани, тръгни, направи навреме!“ – това е Законът на Природата. (67/стр. 80)
Мисълта е сила, която движи нещата… Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: „Ставай!“. (43/стр. 243)
Болен си, казвам ти: „Стани и ходи“. Отговаряш: „Лесно се говори, но не мога да стана, не мога да ходя“. Трябва ли с количка да те возят? Не, ще станеш и ще ходиш. Ще паднеш, пак ще станеш и ще повтаряш думата „обичам“. (38/стр. 250)
Отивам при един болен приятел да го видя. Той ми казва: „Моята работа е свършена, но поне ми отвори път. Ръцете и краката ми не държат, няма да оздравея“. Аз се усмихвам и казвам: „Стани от леглото“. Той става. „Опитай се да ходиш.“ Той започва да ходи из стаята. Като направи това няколко дена наред, оздравя напълно. Пита го лекарят как оздравял. Той казва: „Не зная как оздравях, но каза ми се да стана и аз станах. Каза ми се да ходя и аз започнах да ходя. Каза ми се, че ще оздравея, и аз оздравях“.
(38/стр. 248)
…В причинния свят чрез Вярата болният може да бъде излекуван моментално – ще му се каже: „Стани, ходи!“ и ще се свърши. (59/стр. 84)
Лекуваме се с лекарства – това не е лекуване. Това е упражнение. Лекуване е: Стани и ходи! (67/стр. 186)
Влезе ли в света или в човешката Душа, Божествената Майка не съди, но постъпва строго, никого не извинява. Някой се извинява пред нея, че не може да направи това или онова. Можеш да го направиш. Стани, вземи одъра си и ходи! (46/стр. 279)
…Щом се изправи на краката си, човек изправя и съзнанието си и взима Права посока на движение. Ако не е в състояние да вземе това положение, той не може да постигне своите Идеали. Като влезе в живота, човек трябва да стъпи на краката си… (15/стр. 235)
„Стани! – казва Ангелът. – Излез от тоя затвор.“ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия…“. Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер… Ти си роден да бъдеш Син Божи, ти си роден да бъдеш Човек Свободен… Стани! Обуй си краката с Добродетелта, Свободен бъди, мисли като Човек… (13/стр. 215)
Свободни сте! Вие само лежите в затвора. Станете! (13/стр. 224)
Опашете се с Истината, обуйте се в Добродетелта, облечете се в Любовта! Въпросът е решен и вие сте Свободни! …Първото нещо, което ви оставям сега, добре да го знаете, това е: Свободни сте! Аз отворих вратата на затвора, ставайте сега! И който не излезе – грях му на душата. (13/стр. 225)
Ако Любовта дойде в своята пълнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява… Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца: Ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“.
(45/стр. 279)
…Ще кажа: Всички на крака, ще идем да посрещнем Слънцето! Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане […] и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта“. (45/стр. 279)
Станете сега, иде това Слънце. Зазоряване е това… За всеки от вас, когато дойде този пръв Лъч, той трябва да стане и да благодари на Бога. Това е Вечният Ден… (72/лек. 23: стр. 30)
…Да кажеш: „С Любовта всичко мога да направя“. Ако си болен и произнесеш името на Любовта, ще станеш от леглото си и ще се почувстваш здрав; ако си умрял и ти пеят последното „Упокой, Господи“, произнеси името на Любовта и скочи от гроба. (1/стр. 119, 120)
Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете. (11/стр. 154)
Тръгни след Божия Зов
Спасението подразбира Ново направление в живота на човека – да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него. Във всички тежки случаи на неговия живот Духът Божий тихо му нашепва: „Не се обезсърчавай, напред върви! Учи, люби, Истината обикни!“. Проговори ли ви този Глас, борбите, изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила да ги понесете. (32/стр. 289)
За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе Тихия Глас на Бога в себе си, Който му казва: „Не бой се, върви напред! Ти не си сам в живота“. (2/стр. 124)
Когато чуеш Гласа на Бога, тръгни след Него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя Път. (38/стр. 233)
Христос каза на Матея: „Ела след Мене!“. Матей стана и отиде след Христа… Когато Христос ви покани след Себе Си, вие не трябва да срещнете нито един човек на Пътя си, който да ви запита де отивате. Всички хора от миналото трябва да останат зад вас… Щом сте тръгнали в този Път, вървете напред! Връщане да няма! (19/стр. 162)
…Той е Христос – когато в този живот си се отчаял и кажеш: „Аз свърших“, Христос… ще ти пришепне: „Аз те обичам, с тебе ще споделя всичките мъчнотии в живота. Напред!“. Тогава ти казваш: „Има смисъл!“. (5/стр. 156)
Който обича, той не вижда погрешките. Бог в Своята Безпределна Любов не вижда погрешките на хората. Той вижда само добрите им страни и всякога ги подтиква напред и само напред.
(14/стр. 82)
Как постъпва Бог с престъпника? Като види, че някой греши или прави престъпления, Бог не го съди, но казва: „Стани, върви напред и повече не греши“. (6/стр. 30)
…Бог – Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши Идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб подтик; спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята Идея.
(56/стр. 59)
Върви крачка по крачка напред
Всеки един импулс, това е един тласък за човека. Следователно това, което става с вашето сърце, така и Божественият импулс действа върху вас. В този импулс вие вървите крачка по крачка. Този е Пътят на онова, Великото и Мощното. (8/стр. 433)
Някои слушат какво говоря, но не ме разбират и казват: „Не вижда ли Учителя доброто, което носим в себе си?“. Това не е важно за мен; доброто във вас е вашето минало, вие сте го изработили вече. Важно е днес да вървите стъпка по стъпка след мен, да увеличите капитала на сегашния си живот. (7/стр. 223)
…Онзи, който, като излезе на улицата, каже: „Аз ще направя туй, онуй“, нищо няма да направи. Не, спри се и кажи: „Туй, което Учителя ми даде, аз ще го науча; за друг път не зная, но днес тази малка крачка ще я направя“. (10/стр. 288)
Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия Път. (11/стр. 292)
И тъй, за да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютната, с Разумната среда. За тази цел той трябва да се държи за своята Основна Идея. За да достигне до своята Основна Идея, човек трябва да върви в Пътя постепенно, да минава от стъпало на стъпало. Прескочи ли едно стъпало, пред него се отваря пропаст. Щом се намери пред пропаст, човек непременно трябва да се върне назад. Природата не позволява никакви прескачания. Всяко прескачане представлява празно пространство. Разумната Природа не търпи празни пространства… В каквото положение и да се намира, каквато работа и да върши, човек трябва да спазва закона на последователността. При това положение само човек може правилно да се развива. (9/стр. 318)
Човек живее в светове, които са крайно взискателни: дойде ли до света на Мъдростта, от човека се изисква голяма точност, последователност и Разумност.
(56/стр. 126)
Приложете и вие своите знания, за да растете, да се развивате правилно; това не се постига изведнъж – човек ще пъпли, ще се движи стъпка по стъпка, докато дойде до Върха, към който се стреми, и това значи да бъдеш герой. (56/стр. 11)
Човек не може изведнъж да стане светия, но постепенно ще върви от стъпало на стъпало, докато стигне Върха. Това е последователен процес на развитие, на приготовление, докато се дойде до положителните, истински разбирания на живота. (12/лек. 6: стр. 19)
Обикновен човек е този, който събира готовите плодове в градината. Талантлив е този, който оре и копае земята. Гениален е този, който владее законите на въздуха и на водата. Светията владее законите на светлината и на топлината… Като е дошъл на Земята, рано или късно човек ще мине през четирите категории. Той ще започне от категорията на обикновените хора и постепенно ще върви напред. (6/стр. 325)
Никога не спирай
Важно е да вървите напред с постоянство без никакво спиране. (11/стр. 147)
Дойдат ли страдания и мъчнотии в живота ви, вие се плашите, обезсърчавате се. Плашете се, но без да се спирате в Пътя си… (56/стр. 181)
Вземете пример от войника, който отива на бойното поле. Командирът му е дал заповед да изпълни една задача и той непременно трябва да я реши. Че вятър духал вън, че дъжд валял, че голям студ имало, той върви напред към целта, пред нищо не спира. Той не може да се поддава на настроения, нито на разположения. (37/стр. 59)
Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и умът му: да пази отечеството си… Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. (11/стр. 320)
Днес часът, минутата, секундата е скъпа. Бърз е процесът на развитието на човешката Душа. Ние сме в месец май, когато всичко бързо расте. Който не бърза, той е в периода на зимата и може да отлага нещата. За него има още време, но за нас няма. Ние сме бързи, не можем да спираме, да отлагаме, да губим време.
(37/стр. 46)
Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека… Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо…“. (11/стр. 301)
Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове; ти си върви по Пътя, не е твоя работа; ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. (45/стр. 180)
Вървете всички напред, не се спирайте и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в Името на Бога, това е поезията на живота. (46/стр. 412)
Не поглеждай назад
За човека е важно да има Висок Идеал в живота си, който никога да не се мени. Като следва Идеала си, човек трябва да върви напред, да не се връща към своето минало… Забравете миналото и вървете напред. (2/стр. 82)
Не се спирайте върху това, което сте преживели. Вървете напред и размишлявайте. Създайте си нова философия.
(41/стр. 106)
Едно от качествата на Любовта е, че тя дава подтик на човека да върви напред. Искате ли да следвате нейния път, вървете с нея – никога не оставайте зад гърба . Който върви пред Любовта, и мъртъв да падне, пак ще оживее и възкръсне. Остане ли зад нея, никога няма да я стигне. Като знаете това, никога не се обръщайте назад в миналото да плачете за своите грехове… (2/стр. 160)
На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха“. Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане… Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! (60/стр. 292)
…Върне ли се назад в съзнанието си, човек влиза в миналия си живот…; върви ли напред, той отива към своето Светло бъдеще и се свързва с Ангелите, чиито мисли и желания иска да реализира.
(18/стр. 294, 295)
Не се отклонявай
Пътя, в който Бог те е поставил, няма да го напускаш! Всеки от вас ще си върви по своя Път и няма да се клатушка нито наляво, нито надясно. …От Пътя, в който Бог ви е поставил, няма да се отклонявате. (59/стр. 352)
Този, който върви по Пътя, трябва да върви със Светлина – ни вляво, ни вдясно; той трябва да върви напред.
(69/лек. 34: стр. 14)
Ще учиш, ще прилагаш и ще вървиш напред без никакво отклоняване.
(11/стр. 230)
Вие вървете по Пътя неотклончиво и ще придобиете това, което търсите.
(52/стр. 252)
Щастливият върви напред, вглъбен в мисълта си, и от нищо не се съблазнява. Ако види богата, голяма къща, оставя я назад. Ако види красива мома, оставя я назад. Ако срещне учен или знаменит музикант, и него туря зад гърба си. Всичко чуждо той туря зад гърба си, не товари своята мисъл с материал. Една философия – и нея следва. (38/стр. 214)
Значи, на вас се каза да вървите, без да гледате другите. (53/стр. 37)
…Човек трябва да е готов да се откаже от старите обичаи, да престане да се занимава с хората. Ако вие се интересувате от това какво прави този, какво прави онзи, ще можете ли да преминете Ниагарския водопад само по едно въже и с една върлина в ръка? Искате ли по този начин да преминете водопада, вие трябва да се концентрирате, да забравите ръкопляскането, да не виждате кой как ви гледа или какво говорят за вас. Вие трябва да вървите напред, защото от концентрирането на вашата мисъл ще зависи благополучното преминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате от хората, вие ще паднете долу, отдето никой не може да ви избави. (47/стр. 195)
…Колко е лош един човек… Това е все едно да минаваш край Пътя и да гледаш една бомба. Не я човъркай да виждаш каква е, не се интересувай. Никаква философия няма там. Погледни я и си върви по Пътя. (38/стр. 434)
Не давай внимание
на думите на хората
Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи. Каквото и да ти говорят хората, смело върви напред. Това е благо и за тебе, и за тях.
(38/стр. 233)
Ама някой казал някоя обидна или неразбрана за вас дума – не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напред и всичко ще си
изясните. (37/стр. 133)
Каквото и да се говори против нас, както и да ни критикуват, ние ще търпим и ще вървим в своя Път. (11/стр. 381)
…Докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите… За пример някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на Окултната Школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?“. Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. (3/стр. 17, 18)
Аз да ви представя един Път…, по който човек се движи. Един господин отляво върви, че ви ругае на общо основание. …Всичките епитети, които може да се намерят в света, ви казва. Другият от дясната страна казва всичките хубави работи, които може да се кажат за вас. И той върви с вас. Питам: Вие, които сте толкоз учени, какво трябва да направите с тия двамата души? Вие не разполагате с много време, имате много важна работа. А речете една минута да се спрете и разправяте, отиде работата. Ако на онзи, който те хвали, се спреш да му благодариш, ако на другия кажеш: „Не [м]е безпокой, чуваш ли?“, ти ще развалиш работата… Отивате да добиете едно наследство от сто милиона марки – толкоз точно трябва да пристигнете навреме, нито секунда да не закъснеете. Сто милиона ще получите, нямате пет пари в джоба си. Какво трябва да правите? …Ученикът трябва да бъде глух и за обидите, и за похвалите. (38/стр. 287)
Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят, той никога няма да стигне на мястото, дето отива… Човек трябва да си каже: „Кучетата нека лаят, […] аз ще си вървя в Пътя, ще си отивам по работа“. Това е Божественото у човека. (29/стр. 337)
Бъди непреклонен
в своя Път!
Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в Окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. …Щом влезете в този Път, ще започнете да мислите дали този е Пътят, или не е… Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно.
(60/стр. 287, 288)
Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този Път, у него се заражда желание, къде кого види и срещне от своите другари ученици, да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по Пътя, не ме смущавай!“. (60/стр. 288)
Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на Път. Здрав трябва да бъдеш. (60/стр. 288)
Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! (60/стр. 288, 289)
Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“. Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите… А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! (60/стр. 289)
…Вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето; почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре… А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш! (60/стр. 289, 290)
Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя“. Не се връщай назад!
(60/стр. 290)
Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете. (60/стр. 290)
Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко“. На Пътя никому не се помага! …Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. (60/стр. 292)
…Когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“. „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! (60/стр. 292, 293)
Ще ти кажат: „Ти не си учтив“. Напред! „У тебе човещина няма ли?“ Напред! „Защо не ни разправиш нещо?“ Напред! „Какво мислиш?“ Напред! „Ама и ние ще тръгнем!“ Напред! Не се спирай – нищо повече! (60/стр. 293)
Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем“. Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват… Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.
(60/стр. 293)
Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“. (60/стр. 295)
…Когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте; от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности. (60/стр. 295)
Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя, в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. (60/стр. 295)
Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“. Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират.
(60/стр. 295, 296)
Учителят… не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“.
(60/стр. 296)
По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред. (60/стр. 298)
Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите.
(60/стр. 298)
Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. (60/стр. 299)
Не се спирайте да… разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта!
(60/стр. 300)