ПЪТЯТ НА ДЕРЗАНИЕТО

Запали себе си

Любовта е Сила, която разширява човека, дава му подтик… Онзи човек, на когото сърцето се запали, той учи, той работи. (71/лек. 33: стр. 9)

И тъй, ще отворите Душата си, ще се молите и лицата ви ще станат малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите… (62/стр. 125)

Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите; у вас да гори онзи Свещен Огън за Знание, онзи Свещен Огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този Огън така да се разгори, че да няма в този Огън нищо друго, което да взима надмощие…

(45/стр. 151)

Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия Дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката Душа добива Възвишеното, Благородното, Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. (49/стр. 10, 11)

В първоначалния език виното означава енергия, Огън, както и думата Серафим значи Огън. И тъй, да пием вино, значи да бъдем така огнени както Серафимите. Да, Любовта следва да бъде така огнена! (53/стр. 369)

Някои ме питат: „Как трябва да любим?“. На това не мога да ви науча. Ами че Любов има във вас, стоплете я – тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. (53/стр. 376)

Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас! …Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ; той нищо не говори, но запалената свещ говори. (73/стр. 17)

Бъдете онази запалена свещ, …която гори и издава онази мека Светлина, която носи Живот и Възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ. (71/лек. 29: стр. 31)

И вие запалете вашите свещи! И тогава художник ли си, на тази свещ, на това слънце рисувай! …Поет ли си, на тази свещ пиши! Проповедник ли си, на тази свещ проповядвай! Земеделец ли си, най-първо запали свещта и тогава иди да ореш. Отиваш ли, когато това слънце не е изгряло, нищо няма да излезе. Аз говоря за вътрешната свещ, а не за външното Слънце. Запалването на тази свещ представлява един вътрешен процес у нас. (72/лек. 34: стр. 23, 24)

И тъй, работете само при тази Светлина, която Бог е вложил във вас.

(72/лек. 34: стр. 24)

…Вътрешната Светлина е повече, отколкото външната светлина. Казва Христос: „Вие сте Светлина“.

(72/лек. 34: стр. 24)

Бъди насърчен

Докато си в Истинския Живот, ти си въодушевен и насърчен. (31/стр. 567)

Лесно е човек да се обезсърчи, но изкуство е сам да се насърчи.

(56/стр. 337)

…При каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: „Аз ще живея за Бога!“.

(71/лек. 28: стр. 25)

Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: „То е само за насърчение“. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен – на сърце и обезсърчен – без сърце… Щом се обезсърчаваш, /страхлив човек си/; щом се насърчаваш, /смел/ човек си.

(30/стр. 501, 502)

И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце…

(53/стр. 389)

Как може човек да се насърчи? …Истинското насърчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края човек намира насърчение само при Бога. (32/стр. 78)

Какво по-хубаво от това да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем…?

(71/лек. 7: стр. 24)

Знаете ли какво нещо е, човек като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е… Усещаш в себе си нещо хубаво, Възвишено, Благородно; един порив имаш и след време ти ще израснеш както едно мощно дърво. (70/лек. 16: стр. 38)

Мирът може да се добие само като се образуват прями връзки между Бога и нас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. (67/стр. 159)

Казвам: Божественото е онова, което дава нещо на човека. Божественото е, което придава нещо: то дава радост, веселие, светли мисли, светли желания, насърчение – всичко носи в себе си.

(33/стр. 229)

И тъй, в тази Окултна Школа най-първо вие трябва да имате стремеж, импулс, за да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас. (69/лек. 5: стр. 17)

Дойде ли Божествената Светлина в Душата ти, веднага се въодушевляваш, животът има смисъл за тебе, имаш подтик, насърчен си… (63/стр. 75)

За да прекара деня добре, човек не трябва да се страхува; иска ли да постигне нещо, той трябва да бъде смел, да прави усилия в това направление – като вложи повече Вяра, Надежда и Разумност, той ще се справи… (56/стр. 85)

…Надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без Надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. …А с Надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. (34/стр. 85)

Имайте Вяра непоколебима – Вяра, Вяра, Вяра и Вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и Душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. (53/стр. 248)

На младия не е позволено да се обезверява – щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: „Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си; никакви мъчнотии няма да ме спрат в Пътя ми, ще имам Доблест да се справя с всичко“. (56/стр. 16)

Много препятствия ще срещнете на Пътя си, но вървете напред. Във вас ще се яви ревност, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърчава. Вървете напред, докато придобиете Любовта.

(17/стр. 265)

…Сегашните прости хора ще станат за в бъдеще гениални хора. Това може да се докаже с факти. Същото нещо виждаме и в самата Природа, затова не се обезсърчавайте, вървете напред! (29/стр. 379)

Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя“… Това е един от методите на самовъзпитанието. (40/стр. 118)

Бъди вдъхновен

Дойдете ли до Закона на Вдъхновението, там започва Истинският Живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със Закона на Вдъхновението, той навлиза в една нова област – в областта на Хармонията. (29/стр. 334, 335)

Всички хора търсят Вдъхновението, но не знаят откъде идва то. Да се вдъхнови човек, означава да намери основния тон на Живота. Къде ще го намери? Нав­сякъде: когато слушате музика, пеене или някоя беседа или проповед, трябва да намерите основния тон на Живота… Ако не знаете откъде извира този тон, не можете да разберете Живота.

(55/стр. 359)

Следователно, който иска да се прояви, той трябва да се свърже с Първата Причина на нещата, от която излиза Вдъхновението, от която бликат Живите сили, които протичат през целия Космос. Щом тия енергии започнат да се вливат в човека, той може вече да пише, да свири, да рисува. (37/стр. 14)

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме ние Вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. (68/стр. 396)

Вдъхновението е Божествен Закон. То изразява Божествения Живот… Никой не може да въздейства на Вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.

(29/стр. 334)

Ще ви запитам с какво качество се отличава истинският ученик. Истинският ученик е вдъхновен! Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него тъй, както Светлината, както Живота и както Любовта. (29/стр. 98)

Ученикът трябва да излезе от област­та на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят Вдъхновение… Хората на Новото Учение не трябва да бъдат екзалтирани, но трябва да се вдъхновяват. (43/стр. 64)

Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.

(49/стр. 21)

Ще ви дам едно правило: всяка сут­рин, като станете, чрез размишление и молитва елате в едно красиво Божествено състояние на Вдъхновение и Подем, изпълнете се с Любов, Вяра и Надежда; ще получите Благословение и така обогатени почнете работа. (44/стр. 156)

…Искам у всинца ви да се яви Вдъхновение. Без Вдъхновение никой не може да работи. Всеки ученик, като влезе в какъв и да е клас, трябва да има Вдъхновение. Нищо друго не трябва да го занимава. (29/стр. 97)

Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете; пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички тия мъчнотии, трябва ви Вдъхновение. (29/стр. 99)

Който работи с Вдъхновение, безкористно, той има Дух и Сила да победи всички мъчнотии, да се справи с трудностите на живота. Така завършена работата, тя е дело на Вечността. (36/стр. 64)

Вдъхновение имаш ли, там е Силата на ученика… Имаш ли Вдъхновение, всичко се разтваря пред теб. (29/стр. 97)

В Природата съществува този Закон. Виж например как затвореното зърно пробива яката земя – Вдъхновение има в него! …Всички сили в него са съсредоточени към една и съща цел – да покълне, затова и почвата се разтваря. И поглед­неш – не се минава много време и туй семенце пробило земята. Ако в него нямаше Вдъхновение, то щеше да се изгуби в почвата, щеше да изгние. И когато ученикът има Вдъхновение, дето и да го заровите вие, той пак ще излезе отгоре, ще покълне. (29/стр. 97)

Сега първото нещо: за десет дена наред, като ставате сутрин от леглото си, ще кажете: „Вдъхновение!“. (Три пъти.) На обед преди ядене пак ще произнесете думата три пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате, пак ще я произнесете три пъти. Всичко девет пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата Вдъхновение десет дни наред по девет пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите. (29/стр. 97)

Когато произнасяте думата Вдъхновение… Трябва да почувствате, че във вас се влива Сила… Всички ще правите това упражнение. Като станете сутрин, тъй ще го направите, че атмосферата да се разтърси… (29/стр. 98)

Думата Вдъхновение е силна по своите вибрации… Тази дума ще внесе нещо ново във вас, и то тъкмо туй, което искате. (29/стр. 99)

И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата Вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред Вдъхновението“. Тогава тя отваря Пътя ти и ти минаваш напред. Дойде някоя друга преграда – ти пак произнасяш в ума си тази дума и преградата казва: „Пред Вдъхновението и аз отстъпвам“. И ти пак минаваш напред. (29/стр. 99)

Няма ли Вдъхновение, всички мъчнотии, всички прегради казват: „Ние не признаваме хора без Вдъхновение“. Те не ви пущат да минавате и вие… седите и плачете. Някои питат: „Кои са тези хора там?“. Отговарят: „Тези са плачущите хора, които нямат Вдъхновение“. Защо седят там? Да се научат да придобиват Вдъхновение. Щом се вдъхновят, и те ще тръгнат напред. (29/стр. 99)

И надявам се вие да гледате по-надалеч в бъдещето и да се въодушевявате малко по-другояче от обикновено. Пот­ребно е Въодушевление на Духа.

(52/стр. 190)

Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното Въодушевление е Божествено състояние. (44/стр. 451)

…Всякога трябва да имате Въодушев­ление. Не се водете по настроения. Нас­троението е един особен свят, свят на илюзии. (70/лек. 29: стр. 11)

На Вътрешното Въодушевление трябва да обръщаш внимание. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. (63/стр. 75)

Да имаш онази Велика Любов, която въодушевява – и не само да те въодушевява, но да ти бъде и постоянен стимул…

(59/стр. 19)

Аз искам да си създадете една Идея за Бога. Бог и Любов е едно… Там, където има Любов – там има Въодушевление.

(67/стр. 15)

И Велика е тая мисъл, когато человек чувства Присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а человек изпълнява Неговата мисъл. Въодушевлявайте се с това, което носи животът в тоя свят. (52/стр. 211)

Дерзай!

Природата е вложила във всеки човек известни дарби, които той трябва да развива; ако днес не е гениален, някога ще стане такъв, но работа се иска от него.

(56/стр. 93)

Гениалният не иска да върви по утъпкания път. …Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по Новите пътища. Човек, който върви по Новите пътища, ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. (24/стр. 154)

Във вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание за работа, за растене, каквото досега не сте имали. (67/стр. 158)

…Човек е в състояние да нареди живота си, както иска. За това е нужна силна воля и работа, нищо не се дава наготово. (11/стр. 265)

Някои хора искат да бъдат силни, без да се упражняват; Природата дава своите блага само на ония, които се упражняват и работят. (56/стр. 135)

Като ученици, вие трябва да поддържате в себе си непрекъснато импулс за работа; чрез работа и упражнения вие… ставате силни. Природата обича силните и смелите хора – защо? Защото могат да се ползват от благата . (56/стр. 303)

В Америка някъде имало един виден професор по бокс. Един ден той срещнал на улицата един млад студент, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята. Студентът станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек. Да се бори с него – не може, тогава той решил в себе си да започне да се упражнява в боксиране. Цели десет години той работил усилено в това направление, докато развил в себе си такава сила, че с една ръка могъл да вдига голям кон… Един ден той се явил пред професора боксьор, поклонил му се и го вдигнал с едната си ръка във въздуха. „Познавате ли ме кой съм?“ „Познавам Ви, извинете ме.“ „Аз съм онзи слаб и хилав студент, когото преди десет години Вие търколихте на земята само с един удар.“ Да, това е резултат на упражнения.

(54/стр. 224)

Следователно, когато недъгавият в дадено отношение, било физическо, сърдечно или умствено, работи усилено върху себе си, след време той ще надделее на[д] своя недъг и ще стане гигант. Днес може да сте слаб, хилав студент, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по бокс.

(54/стр. 224, 225)

Ако имаме човек с обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя ум. Работа се изисква от всинца ви!

(68/стр. 163)

Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които Природата го е надарила, той пак пропада; има случаи, когато обикновеният човек при усилия да се справи със страха и мъчнотиите, става Велик.

(56/стр. 24)

…От вас се иска да бъдете морално устойчиви; този устой не се постига изведнъж – учене, работа, усилия се искат от човека, за да го придобие. (56/стр. 163)

Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи… Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа“.

(65/стр. 155)

Една Идея е силна, когато може да расте при най-неблагоприятните условия. Следователно вие ще работите при неблагоприятните условия. (63/стр. 85)

Човек трябва да живее и във всеки момент да придобива по нещо; млад ли е, или стар – това не е важно, той трябва да живее съзнателно и да работи постоянно. (55/стр. 141)

Не трябва много говорене. Веднъж като говорите, започнете работа! Може да направите много грешки – не се бойте, работете! …За предпочитане е в света да правим грешки и да работим, отколкото да бъдем пасивни. (62/стр. 321)

Важен е сегашният ден, важно е усилието, което днес, сега, в този момент правиш… На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! (68/стр. 373)

Каквото сега направите, то е, което решава съдбата ви за в бъдещето.

(67/стр. 9, 10)

Вие сте ковачи, творци на съдбата си – желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. Какво ви остава тогава? Нищо друго освен да вземете желязото, да го турите в огъня и внимателно да го обръщате от една страна на друга, да изкарате нещо от него. Какво ще изкарате от нагорещеното желязо? Каквото пожелаете…

(54/стр. 301)

Вие можете да бъдете такива, каквито искате, а Законът говори: Вие можете да измените вашия живот, у вас има сили. Вие сами можете да измените вашия живот към добро, към Бога.

(69/лек. 8: стр. 17)

Ако се усилите, животът се подоб­рява. В човека се намира Магическа сила, която прави живота по-лесен.

(25/стр. 126)

Всеки сам може да подобри условията си, всеки сам може да произведе промяна в своя живот. (55/стр. 256)

Забелязано е, че силите, или теченията, под влиянието на които човек се намира днес, след 22 години се повтарят – това е Закон в Природата; като знаете това, вие можете чрез усилена работа върху себе си да избегнете някои събития и явления. (15/стр. 89)

В този живот можеш да се преродиш 40 пъти, ако работиш. Всяка година по веднъж да се прераждаш… Може поне 10 – 15 прераждания да прекараш, но трябва решителна ръка. (61/стр. 158)

Който съзнателно изучава Окултната наука, той развива в себе си смелост, решителност, инициатива, трудолюбие и работоспособност. (54/стр. 128)

Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота.

(60/стр. 520)

Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усърдни, искат да влезнат в Школата като ученици. Аз ви предупреждавам: гледайте туй усърдие да се увеличава – и в края да сте усърдни, а не само в началото.

(60/стр. 243)

Започнеш отначало жежко, а след десетия ден кажеш: „Ей, не искам вече!“. Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-малкото Въодушев­ление и колкото отиваш по-нататък, да бъде с по-голямо Въодушевление. Това е естественото – да почнеш с малкото усърдие и да свършиш с голямото.

(63/стр. 89)

…Когато станем активни, мъжествени, Бог казва: „Ще се заселя в тях и ще им бъда Баща, и ще им бъда Учител“.

(67/стр. 13)

Тъмночервената краска рисува активността. В Духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. (53/стр. 261)

Ами че как можеш да имаш плод, докато не си сял? Най-първо трябва да посадиш нещо в земята, за да имаш плод… Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни“. „Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще благословя“ – казва Господ. (53/стр. 330)

Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте!“. (52/стр. 44)

Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивка!

(59/стр. 232)

Бог е, Който освобождава, но човек трябва дълго време да работи, за да придобие Свободата. Като я придобие, трябва дълго време да работи за своето самоусъвършенстване, за да запази тази Свобода. (62/стр. 236, 237)

…Някой ден нямате разположение на Духа и казвате: „Не ми се учи днес“. Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си – нищо повече!

(29/стр. 163)

И тъй, за да възприемете окултните Идеи, от вас се иска не продължителна, но интензивна работа. Всеки ден мислете по две интензивни минути върху известна Идея; като мислите редовно всеки ден, в десет години вие ще разберете и възприемете ония окултни Истини, които не сте могли да разберете…

(56/стр. 372)

За да се добере човек до една Велика Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. (69/лек. 14: стр. 26)

И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един Велик Закон, който работи за благото на човечеството.

(59/стр. 145)

Природата възнаграждава всеки, който се труди и работи. На такъв човек и Животът се притича на помощ.

(54/стр. 227)

Когато човек работи едновременно с Природата, инициативата излиза от нея, а той е само изпълнител; тогава Природата върви напред, а човек след нея. Има случаи, когато инициативата взема човек, а Природата му помага; в този случай човек върви напред, а Природата след него. (15/стр. 196, 197)

Разреши задачите си

За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши. За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши. От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на Ра­зумната Природа. (37/стр. 126)

…Всеки от вас си разрешава задачата и според разрешението всеки ще върви мистически напред…

(45/стр. 115)

Според Окултните Закони не се позволява да почнеш една работа и да я оставиш наполовина недовършена. Започнеш ли една задача, реши я докрай.

(29/стр. 339)

Ако не можеш да решиш задачата си по един начин, опитай друг начин, но не се отказвай. Всяка задача, дадена на човека, трябва да се реши… (57/стр. 219)

Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. (60/стр. 288)

Някой казва: „Аз познавам Окултиз­ма“. Добре, реши ли задачите за самообладанието, за чистотата на сърцето? Решително и безпогрешно трябва да ги решите. (59/стр. 215)

Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате: „Мога ли, или не мога?“. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. (60/стр. 10)

Работете с постоянство и с Любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден.

(11/стр. 50)

Има задачи, които не търпят никакво отлагане. Дошъл е денят на тяхното решаване – те са на дневен ред. (11/стр. 231)

От ученика се иска и послушание. Като му дадат една Божествена задача, той трябва да пристъпи към решаването без никакво „особено мнение“. Ще я реши по правилата, които са дадени… „Може да се отложи тази задача за друг път.“ Никакво отлагане не се позволява. Днешната задача ще решиш днес, утрешната – утре. (11/стр. 233, 234)

Двама иманяри отишли да копаят на едно място, да търсят злато в земята. Мястото било точно определено, трябвало само да копаят. Първият копал два-три дни, но изгубил надежда и казал на другаря си: „Няма да копая повече. Има някаква грешка, мястото е объркано. Нап­разно изгубих времето си“. Той оставил мотиката и си отишъл. Вторият продължил работата. Като копал един-два дни, мотиката ударила гърнето със златото. Той се зарадвал и си казал: „Това е било мястото на парите“… Казвам: Работи, докато разрешиш задачите си. „Не мога да ги реша.“ Остава ти още малко, направи последното усилие, ще ги решиш. (57/стр. 218, 219)

Има трудни задачи, но и те могат да се решат. Студент си, явяваш се на изпит, но професорът те къса два-три пъти. Какво ще правиш? Ако се откажеш да завършиш университета, задачата остава неразрешена. Ще направиш последно усилие – да научиш материала много добре… Помни: Няма неразрешими задачи в света. Ако днес не можеш да разрешиш една задача, утре ще я разрешиш.

(57/стр. 219)

Постоянствай

Трябва да разчитате на вашата смелост, трябва да разчитате на вашата твърдост и трябва да разчитате на вашето пос­тоянство. (58/стр. 70)

Човек, който се отличава с постоянство, притежава една ярка, пълна Светлина. (63/стр. 143)

Когато човек е постоянен в Пътя си, той всичко може да превъзмогне.

(24/стр. 153)

С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? Той е постоянен, не се влияе от мъчнотиите.

(67/стр. 81)

Мнозина си служат с думата постоянство, без да разбират нейния дълбок смисъл. Кой човек може да се нарече постоянен? Постоянен е онзи, който в преследване на някоя своя Идея минава спънки, противоречия, несгоди, но върви напред, не се връща. (36/стр. 164)

Да постоянстваш един-два пъти само за постигане на нещо и после да се откажеш от него, това не е никакво постоянство… Да постоянстваш в нещо, това значи да го постигнеш. (36/стр. 164)

…Човек… Ако опитът му днес не даде никакъв резултат, пак да го повтори. Трябва да постоянствате, докато опитът излезе сполучлив. (46/стр. 102)

…Мировата Любов… Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни герои да побеждаваме. И с един опит не става. Ще направите най-малко 99 опита и стотният ще сполучи, той няма да нап­рави изключение. Значи, ще трябва да постоянствате. (59/стр. 24)

Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. (29/стр. 122)

Та като дойдете до Великите Идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене“. Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство…

(29/стр. 122, 123)

Понякога за развитието на една дарба в човека са нужни цели десет години усилена работа. Така са работили и работят всички велики хора – те имат навик да постоянстват. Ще ги видите с какво постоянство те правят опити един след друг, докато дойдат до някакъв резултат.

(54/стр. 220)

За един малък опит в цигулката само да намеря един ритмус, десет години съм работил. Само за да намеря един ритмус, цели десет години всяка сутрин съм работил и след десет години се домогнах до този закон. Разбирате ли? Ама трябва да стане известен проблясък. Ще работиш, ще работиш. Закон има.

(70/лек. 15: стр. 11, 12)

Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. (29/стр. 123)

Най-хубавите, най-великите произведения на учени, на философи, на поети и писатели са създадени във време на страдания. Те са работили при най-неблагоп­риятни условия, но чрез постоянство, чрез мисъл и работа всичко са преодолели. (36/стр. 166)

По отношение на работата върху себе си човек трябва да постоянства, да бъде истински мъж. Какво разбираме под думите истински мъж – това значи благороден човек, който устоява на думата си: каже ли, че трябва да свърши някаква благородна работа, той постоянства…

(56/стр. 320)

Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. (72/лек. 6: стр. 27)

Какъв труд, какво постоянство се иска от човека, за да се излюпи от яйцето, в което е затворен! И Светиите са минали по този Път – те са работили цели 48 години скрито, от никого незабелязани, и след това са били готови за Истинско Служене на Бога. (56/стр. 372)

Настоявай докрай

Воля трябва да има човек, да изисква, да настоява – тъй казва Писанието.

(60/стр. 450)

Ако бихте видели един Възвишен дух каква енергия, какво постоянство и нас­тойчивост има, щяхте да се чудите.

(53/стр. 24)

Как да познаем Божествените работи? Онзи, в когото съществува Божествен процес, в него има една вътрешна Вяра. Той казва: „Светът да се обърне с главата надолу, аз ще постигна“.

(38/стр. 488)

(Аз – Савка – попитах: Учителю, каква е разликата между желанието и искането?)

Учителя отговори: При желание може и да не постигнеш. Ако ти искаш, значи и целия си живот, ако трябва, да го дадеш, но трябва да постигнеш. Да искаш, това е Радост! (67/стр. 77)

…Природата… Когато ние постоянстваме в постигането на своята Висша Цел, тя е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви!

(21/стр. 222)

Днес повечето хора си служат с методите на човешкия живот – започват добре и свършват зле. Един ден, когато вземат поука от човешкия живот, те ще започнат с търпение да прилагат един, втори, трети метод, докато се домогнат до Ангелския живот… През това време ще минават през големи обезсърчения, но ще вървят напред. (37/стр. 83)

Значи, ако не можеш да постигнеш известна своя Благородна мисъл по един начин, ще употребиш втори, трети, четвърти, пети, докато намериш онзи метод, който е най-подходящ за тебе. Ако не можеш да прегазиш реката, ще я преп­луваш; ако не можеш да плуваш, ще вземеш лодка; ако не можеш да си намериш лодка, ще потърсиш друго някое средство, но все ще минеш реката! Може да я преминеш с балон или с аероплан, но все ще я минеш. Ако пък можеш да си направиш мост, още по-добре.

(29/стр. 133, 134)

Опитите не излизат винаги сполучливи, но трябва да се правят често, да се повтарят един, два, три и повече пъти, докато най-после излязат сполучливи. Някой път може да стане малка експлозия, да се пукне ретортата ви, но ще я платите и пак ще повторите опита.

(29/стр. 278)

Ученикът трябва да има стремеж да разработва силите си… Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява, той трябва да я започне отново; докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. (54/стр. 253)

Като работите върху честността, ако не успеете изведнъж, няма да се откажете от опита си – ще го повторите, ще потретите, докато имате резултат.

(29/стр. 283)

…По какво се отличава ученикът? Той иска да се учи – желание, непреодолимо желание има да се учи… Непреодолимо вътрешно желание и копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? Това е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извора – търси, за да намери онзи, хубавия извор: той е жаден човек и не си щади труда.

(60/стр. 173)

Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и 100 пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко само да науча нещо. (69/лек. 14: стр. 22)

Представете си, че държите изпит в университета по дескриптивна геомет­рия, но пропадате. Има ли нещо лошо в пропадането? Ще се явите на изпит втори път; ако и тогава ви скъсат, ще се явите и трети път – поне ще научите материята по-добре. И професорът, даже и да не ви обича, като види вашето постоянство, ще ви пусне да вървите по-нататък. (29/стр. 283)

…Ако ученикът пропадне на изпитите си, трябва ли да се примири с това положение? Ако се примири, той ще заглъх­не, няма да стане учен човек. Ако иска да стане учен, той трябва да обиколи целия свят, но да издържи изпитите си. Това зависи от него. (40/стр. 170)

Способния ученик и десет пъти да го късат на изпит, в края на краищата ще издържи изпитите си. Неспособният лесно отстъпва. Като го скъсат един път, повече не се решава да се яви на изпит. Той казва: „Съдбата ми е такава, не искам да се боря с нея“. Значи, първият ученик е волева натура; той е способен да се бори с мъчнотиите, да ги преодолява. Вторият не е волева натура, той не е способен да се справя с мъчнотиите си.

(40/стр. 170)

…Във волята влизат твърдостта, …смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. (53/стр. 135)

Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. (11/стр. 91)

Паднеш веднъж, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесет и девети път – пак стани, пак настоявай! Онова, което искаш, на стотния път ще сполучиш. (21/стр. 222)

Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори, и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъкът и ще влезете в Новия живот.

(44/стр. 451)

Сега например вие се заемате да издавате едно списание, нали? Вие трябва да имате настойчивостта… Не мислете, че доброто ще ви постигне изведнъж! Може да ви критикуват, нищо от това – настойчивост се изисква! Само по този начин можете да си пробиете път.

(21/стр. 222)

Природата обича търпеливите, смелите, решителните, настойчивите, ра­зумните хора – на тях всякога прави отстъпки. (21/стр. 223)

Хлопай, търси, искай

Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти.

(47/стр. 79)

Па и нали казва Христос: „Търсете, искайте, хлопайте“. И Господ ще ви отговори – ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Господ ще ти даде това, което искаш. (53/стр. 109)

Богатият човек е ходил по-често при Бога, хлопал е, искал да му даде богатство и Бог му е дал. Сиромахът не е ходил да тропа на вратата на Господа и затова е останал сиромах. Ученият е хлопал на вратата на Господа, затова има знания. Невежият не е хлопал на вратата на Господа, затова останал прост. Красивият ходил при Господа, хлопал на вратата Му, затова станал красив. Грозният обаче не е хлопал на вратата на Господа и нищо не е придобил. Тъй щото искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа и каквото желаете, ще получите. (47/стр. 284)

Един вярващ, като чел в Евангелието стиха: „Хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде“, той отишъл да хлопа на вратата на владиката, като му казал: „Моля ти се, кажи на Бога, че съм беден, да ми помогне по някакъв начин“. Обаче работите му не се оправили. Среща го друг беден и му казва: „Слушай, остави владиката на спокойствие, няма защо да го безпокоиш. Едно време и аз като тебе хлопах на владишката врата, но работите ми не се оправиха. Обърнах се след това към Господа, похлопах на Неговата врата и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай и Той ще ти отговори“. (47/стр. 284)

За Господа като се хванеш, бъди като лепка. Искай да те благослови, като си изповядаш греховете с дълбоко смирение. Като станете сутринта на молитва, Христос да е жив у вас… Хлопайте ден-два-десет-двайсет, като онази вдовица ще дотегнете на Господа и ще ви даде потребното. „Жено – казва Христос, – голяма е твоята вяра.“ (66/стр. 21)

Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му; Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и да кажете като Якова: „Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш“. (67/стр. 90)

Ако хлопаш 3 – 4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: „У него Душата се е събудила“. И казва Господ: „Той мяза на Мене“… И ние когато пос­тоянстваме да искаме, Той казва: „Този е подобен на Мене“. А подобното прив­лича. (67/стр. 90)

Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия Майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият Майстор? Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. (11/стр. 157)

Законът е такъв, че вашият Дух трябва да поиска нещо от Небето, и тогава непременно ще му се даде това, което искате. (53/стр. 57)

Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: „Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното“. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. (24/стр. 132)

…Едно от качествата на Великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи, човек трябва да иска… Да искаш, значи Душата ти да е пълна с желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели, ти можеш да искаш само от баща си и от майка си… Затова казва Христос: „Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде!“. Това изисква Разумният начин на живеене. (24/стр. 132)

…Три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата и трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: „Търсете, хлопайте, искайте“. Ако не търсиш, не можеш да намериш. (26/стр. 121)

Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. (51/стр. 185)

И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на прос­бата, а не и да млъкнеш. (51/стр. 185)

В миналогодишното събрание казах да искате. И вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се влошиха работите ви… Ако молитвите ви не отидат най-малко десет километра над Земята, то ги възприемат хората… Молитвата, която получава отговор, трябва да бъде от всичкото желание и отговорът тогава е моментален. (53/стр. 46)

Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. А ако на някоя молитва не се отговори, то е, защото е била само с ума или само със сърцето произнесена. (53/стр. 234)

Истинска молитва е онази молитва, в която Душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря.

(53/стр. 46)

…Древните Учители… Те поддържат, че когато се иска нещо от Бога, трябва да централизирате силно своята мисъл. Например искате две хиляди лева: отстрани се дотолкоз от света и дотолкоз се вдай в тях, щото тия две хиляди лева да се материализират в теб, и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай образувате.

(53/стр. 56)

Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието Дело… После молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. (53/стр. 207)

Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне.

(53/стр. 176)

Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в Душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако Душата ви копнее, искайте, всичко искайте. (53/стр. 323)

Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, Милостив е Той и Благ. (51/стр. 165)

Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година… (53/стр. 178)

Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. (53/стр. 178)

Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде Виделина, ще нап­рави Пътя ясен, стига вий да просите.

(52/стр. 114)

Бъди устремен

Вие всякога трябва да имате един силен Стремеж. (69/лек. 7: стр. 19)

Първото условие за един ученик на Окултната Школа е да има необорим Стремеж, който пред нищо да не спира.

(59/стр. 218)

…Щом у някого има Стремеж, това показва, че той върви напред. (53/стр. 225)

Ще турите в Душата си онзи Стремеж – всякога да се приближавате към Бога! Дръжте едно положение: като ученици, в съзнанието си ще се движите към Бога! (69/лек. 15: стр. 25)

Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи, смисълът на нашия живот е в Стремежа ни към Бога… (70/лек. 34: стр. 9)

Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче Стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката Душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този Стремеж се нарича Любов. Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава. (43/стр. 161)

Такова е естеството на Душата… Тя се нуждае от Идеал, който да я въодушев­лява към нещо си… (51/стр. 71)

Ученикът трябва да има Висок Идеал и да го следва неотклонно – този Идеал води към придобиване на Знание, Свобода и Любов. (56/стр. 322)

Идеалът, за който ние говорим и към който се стремим, е нещо Свещено, нещо Възвишено и Велико. (72/лек. 32: стр. 4)

У всички ни, във всеки човек трябва да има Устрем! …Идеал трябва да имате! Ако ти се спреш при най-малката мъчнотия, у тебе няма Устрем. Щом имаш Устрем, ти ще бъдеш като птиците, ще минеш и ще заминеш. Щом имаш Устрем, щом имаш Идеал, никакъв дявол не може да те спре. (72/лек. 35: стр. 13, 14)

За своя Идеал ученикът трябва да бъде готов на всичко. Идеалът подтиква човека да върви напред, в Стремежа си да постигне своя Идеал човек познава какви сили се крият в него… (56/стр. 243)

Засега под думата живот се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат Стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме един постоянен Стремеж към нещо, което искаме да постигнем.

(68/стр. 357)

Та, докато човек има Идеал, докато има един Възвишен Стремеж, той може да постигне всичко. (72/лек. 32: стр. 11)

Дръж посоката нагоре

…Мислете за живота като Възходящ Път. (11/стр. 290)

…Всички хора искат да бъдат свободни: да бъдат свободни, подразбира да бъдат активни; да бъдат активни, подразбира да знаят посоката на своето движение. И наистина човек трябва да бъде активен, но във Възходяща и Положителна насока. (29/стр. 413)

Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре към Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред… (54/стр. 145)

В живота под настъпване всякога се разбира движение нагоре и напред, а под отстъпване – движение надолу и назад. В настъпването има порядък, а в отстъпването – безпорядък. В настъпването човек мисли, а в отстъпването не мисли.

(42/стр. 121)

Първото нещо, което се иска от вас, е да развивате мисълта си, т.е. да я усилите. Усилването на мисълта става, когато дадете Възходяща посока. (57/стр. 220)

За да бъде мисълта свежа, трябва да вървиш нагоре. Тогава мисълта ще бъде свежа, без да искаш… Нагоре, това е естествено. (42/стр. 331)

Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. (53/стр. 79, 80)

При Любовта трябва да си взел Път нагоре, трябва да си свързан с Невидимия свят, с Бога. Добър човек е онзи, който е свързан със Силите, които са горе.

(43/стр. 158)

Тия Светли Души казват: „Погледни нагоре! Ние ще бъдем с теб!“. Това са помощници, Ангели хранители на човечеството. (32/стр. 110)

Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. (51/стр. 136)

Небето, това е Божието Лице… Всички благословения идват от Небесното пространство, от Небето, което е Божественото Лице. Ето защо ние гледаме нагоре. (59/стр. 152)

Бог е Върхът, т.е. Целта, посоката, към която човек се движи. Всичко, което човек придобива, иде от горе. (68/стр. 320)

…Когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. (26/стр. 218)

Има хора, които са грешници, обаче са в посока да се приближат към Бога. Казвам: Този човек след една година ще те за[д]мине. Защо? Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота си, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога. (69/лек. 15: стр. 22)

…При Свободата, която има, човек се стреми да вземе една Разумна посока – към Бога. Не се ли стреми към Разумната посока на живота, постепенно изгубва Свободата си, а оттам и своята самоувереност… (56/стр. 250)

„Аз“, това е… ограниченият човек. „Отец“, това е Вечността, която е дала условия на „аза“ да се развива, да расте. Стремежът нагоре е Божествен процес. Такъв стремеж нагоре има във всички същества. (69/лек. 26: стр. 8)

Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как да се справят с мъчнотиите в живота. Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка – тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. (54/стр. 161)

…Човек може да отправя ума, сърцето и волята си към Първичния Център, от Който е излязъл. Значи, стремежът на човека, на цялото му същество трябва да бъде насочен към Бога, към Първичното Съзнание. (54/стр. 161)

…Сега ще поемете Пътя на Възлизането ви към Бога. …Пътят на Възлизането е Пътят на Любовта. (59/стр. 373)

Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него… (59/стр. 276)

Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. (44/стр. 65)

Бог иска да ни влияе. Бог казва: „Гледайте нагоре! Гледайте на Мене! И пос­тъпвайте както Аз“. (38/стр. 103)

Ученикът е винаги пред Лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи Правата посока на движение. (11/стр. 153)

Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум и воля и само тогава ще бъдете в Правата посока. (53/стр. 177)

И сега главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината – Той е, Който ще ви изведе към Виделината. (53/стр. 459)

Стремежът на лошия човек е надолу към земята, а на добрия – нагоре към Бога… Добрият човек се определя от правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напред и назад, наляво и надясно, но всякога е добър, понеже стремежът му винаги е насочен нагоре. (37/стр. 159)

…Някои се обезсърчават и казват, че не са добри хора. Добрият и лошият човек се определят от посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човек не трябва да се безпокои, нито да се самокритикува. „Ама не се движа бързо.“ Върви и не спирай в Пътя си. (37/стр. 160)

…Ако искате да реализирате някоя Възвишена Идея, ще насочите мисълта си нагоре; отправите ли я надолу към центъра на Земята, не можете да реализирате Идеята си. Същото се отнася и до молитвата – за да бъде приета молитвата ви, и със затворени очи да се молите, отправете мисълта си нагоре. (55/стр. 421)

Като дойде някое страдание, облечете се в новите си дрехи, а пък щом премине, съблечете новите си дрехи, облечете обикновените… Когато сте скръбни, нагоре се качвайте. (43/стр. 50)

Да превръщате отрицателните със­тояния в положителни – това значи да бъдете истински учен човек. …Когато сте скръбни, нагоре се качвайте! Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в радост. В Реалния живот няма противоречия. (43/стр. 168)

Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на Разумните същества; щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат… И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си; за да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен.

(56/стр. 144)

Човек трябва да се издига в по-вис­шите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен.

(44/стр. 348)

…Като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път. (70/лек. 9: стр. 16)

Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре, дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на Висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия. (43/стр. 246)

Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката, или да хвръкне? Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух – ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. (44/стр. 348)

Стремеж и подвиг тълкувайте така: трябва да вървиш напред и нагоре също като птицата, която постепенно, постепенно прави своя наклон нагоре.

(53/стр. 339)

…Сега ви е нужно движение нагоре. Нагоре трябва да се движите! Движението ви нагоре ще се отрази и върху вашето чело. То ще почне да се развива правилно… (29/стр. 371)

Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към земята, работата ще върви тежко. Та всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е Законът на Любовта. Каквото и да се случи, нагоре ще гледаш.

(25/стр. 28, 29)

…Ще държите главата си отвесно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трябва да се съвпада с центъра на Слънцето. При всяко отклонение от този център вляво или вдясно, напред или назад вие подпадате към растителното царство, под закона на случайността, т.е. когато вие вече не сте господари на вашата съдба. (69/лек. 32: стр. 3)

Първото важно нещо за вас: ходите ли вкъщи, лягате ли, или ставате, всякога ще държите в съзнанието мисълта умът ви да бъде насочен към Слънцето, да има отвесно положение. (69/лек. 32: стр. 4)

Положително ще насочите ума си нагоре в тази посока, в която е Слънцето, Божественото Слънце: то е винаги над нашата глава, дето вървят теченията.

(70/лек. 16: стр. 41)