Никой никога напълно не Го е виждал

Виждал ли е някой някога Върховния Скрит? Виждал ли е Прастарецът Върховния Скрит? Виждали ли са Старците Върховния Скрит? Виждали ли са боговете Върховния Скрит? Казвам: Никой никога напълно не е виждал Величествената Скритост. Когато Той е докоснал нещо в Себе Си, се е родил Прадревният Старец. Когато Той е докоснал в Себе Си 24-те Си Тайни, са се родили Старците. Когато Той е докоснал в Себе Си Красотите, са се родили боговете. Всички желаят да Го видят напълно. А има една Същност, която не желае, но жадува да Го види. Тази Същност е плачеща в себе си и страдаща, но не е дошъл часът ѝ, защото има служение в световете. Тази Същност е наречена Хазарот, или Мракът. Но Върховният Скрит е обещал на Хазарот, че ще отнеме сълзите му и ще преобрази страданието му.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Тайната на Първото Безмълвие

Върховният Скрит вижда чрез Очите на Старците. Върховният Скрит чува чрез Сърцето на Старците. Върховният Скрит обединява чрез Душата на Старците. Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Върховният Скрит превръща извисените в Искри. Що са Искрите? Тяло от Неговата Мистерия. Тези Искри имат право да заживеят в Тайната на Първото Безмълвие. Това е Бездънното Безмълвие. Какво има в това Безмълвие? Тук е само Той и Неговата Неугасима Прапълнота. Това е най-древният Дом на Искрите.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Смисълът на живота е в Безмълвието

Потъни, потъни дълбоко в себе си. Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие. Потъни, потъни дълбинно и не търси слово, но потърси Отсъствието. И тогава То ще ти даде нещо от себе си и ти ще разбереш Неговата Несподелимост. Така Върховното Отсъствие ще ти даде частица от себе си. И тогава ти в своето отсъствие ще имаш метод да се оглеждаш в Него, в Неговото Безмълвие. Смисълът на живота е в Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Безмълвието е нашият Баща

Търси, търси и ще намериш. Търси, търси в Безмълвието. Всичко се намира в Безмълвието, то е нашият Баща. Когато стигнеш до най-дълбокото Безмълвие в себе си, тогава ще чуеш гласа на Същността си. А когато стигнеш до Същността си, ти си само на една крачка от Прасъщността. Същността обича единствено Прасъщността. Дълбокото Безмълвие обича единствено Върховното Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Четири вида Безмълвие

Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчезва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е найвисоко, защото тебе те няма, нито животът го има. Има вече само Същност – Същност, която се е сляла с Прасъщността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Извори от Благоволението

Във външните светове ние сме извори. Ние сме извори, създадени от Великото Безмълвие. Когато течем според Величието на Неговата Воля, ние сме извори от Благоволението. Що е Благоволението? Тайна е това, защото тогава нашият извор започва да пресъхва. И когато нашият извор напълно пресъхне, той се завръща по Благоволение в своя Източник. Така той узнава Тайната на своя Източник. Но има извори, които текат без Благоволението. И когато те пресъхнат, не се завръщат в Източника – те остават в себе си. Това незавръщане е наречено участ. Тези извори не са познали Тайната на Безмълвието и Тайната на Живота. Тази Тайна е нещо, което е отвъд себе си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

В Мястото, където няма Същност

Когато навлизаш в Безмълвието, трябва да стигнеш дотам, където няма нито тяло, нито ум, нито сърце, нито душа. Но твоят дух, който е Същността, трябва да отиде още по-навътре. Той трябва да преодолее Същността и да отиде в Мястото, където няма Същност – в Надсъщността. Това е Мястото, в което изгрява Пустотата. А когато Пустотата се е зародила, тя знае пътя към Върховното Отсъствие. Върховното Отсъствие е най-великото Благо. Оттам е произлязло всичко.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Харима Атахара – Неведомата Пълнота

Когато говориш, трябва да си изучил мълчанието. Когато мълчиш, трябва да си проучил Безмълвието. Когато безмълвствуваш, трябва да си познал яснотата. Когато си познал яснотата, трябва да вървиш към неяснотата и да я почиташ. И тогава ще дойде ден, когато неяснотата ще ти позволи да я преодолееш. И тогава ще се завърнеш във Върховното Отсъствие. И тогава ще ти се даде нещо повече от свобода и робство. Ще получиш Дара на Неизразимостта и ще плуваш в най-древното Състояние. То е наречено Харима Атахара – Неведомата Пълнота.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Раздел „Въвеждания в Безмълвието“

Практика на изчезването

Безмълвието е практика на изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е завръщане към Източника. Безмълвието е висша практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е 1 минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвствуваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

В Безмълвието е скрито Несътвореното

Когато говориш, не изхождай от мълчанието, а от Безмълвието. В мълчанието все още има сътвореност. В Безмълвието е скрито Несътвореното. В Несътвореното е скрита Тайната. В Тайната е скрита Мистерията. В Мистерията е скрито Върховното Отсъствие. В Тайната се разкрива Безмълвието и тази Тайна е Духът. В Мистерията се разкрива по-висшата степен на Безмълвието и в тази Мистерия е Искрата. Искрата в нас притежава Безмълвие, което изхожда от самото Върховно Отсъствие. Защо Искрата великобезмълвствува? Защото тя знае, че нищо не може да изрази Върховната Мистерия и че единственото съществено нещо е не да изразяваш Величието на Праокеана, а да си потопен в него.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Придобиването на Лахара

Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек за да стане истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвствува, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, който е Абсолютът и който му изпраща преображение. Който стане преобразен, той вече е станал истинен и може да каже: „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота.“ Целта на живота е придобиването на Лахара.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“

Универсален метод да разбереш своя Произход

Не е ли Безмълвието изчезване? Къде е в Безмълвието умът? В Безмълвието няма ум, а умът е времето и сътворението. Ето защо в Безмълвието ние се пресътворяваме. Не е ли умът смърт? Да, умът е осътворяване. А Безмълвието е преодоляване на сътвореното. То ни води в Центъра, в който няма смърт. Безмълвието е универсален метод да разбереш своя Произход. Безмълвието ни прави мистериоподобни.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Харава – другият език“

Асавира не зависи от Божията Воля

Има обикновени думи, които са необикновени. Тези думи са от Харава – другия език. Те не се разкриват на обикновения човек и на външния свят. Една такава дума, скрита от света и непозната за хората, е Асавира. Само мъдрите знаят нейното значение. Срещу тази дума не може да се изправи нито съдбата, нито Тайната, нито Божията Воля. Тази дума е същество от Мистерията. Асавира означава „Усилията“ – личните усилия, личната устременост. Асавира не зависи от минали животи, нито от Божията Воля. Тя е наша древна вроденост. Тя идва от Харава, от другия език, или езикът на Бездната. Езикът на Бездната е слязъл от Върховното Отсъствие. Харава – това е другото разбиране на нещата, потайното разбиране.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Тарахот е състояние на Прадревността

Има една тайнствена дума в този свят. Хората са я чували, говорят за нея, но не знаят нейната потайност. Тази дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тарахот е скрито название на Прадревността. Тарахот не е просто дума. Тарахот е състояние на Прадревността. Това е самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота. Изворът, водата и чистотата са само стъпки, само следи на Тарахот. Който е придобил Тарахот, той не отива в Праизточника, не се завръща в Него, защото Праизточникът вече е слязъл в него и те са едно цяло.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Мисълта е сянка, отражение, облеченост

Съществуващата външна реалност е нереална. Това го знае само Харава, или Скритостта. Според Харава съществува само Сахира – Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание. Това Съзнание ако няма мисъл в себе си, няма и физическо тяло. Който е познал изцяло Сахира, той няма мисъл в себе си, защото мисълта е сянка, отражение, облеченост. Който е познал изцяло Сахира, той е осъзнал, че всичко във външния свят е само названия, облечености. И затова познавайки Сахира, той не страда, не се мъчи, не изпада в заблуждения, защото Сахира е чистата Свобода, чистата Необлеченост. Сахира е Лекотата, Пространството. Това е и Харава – другостта, неуловимостта.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Той съществува леко, приятно и свободно

Който е осъзнал Сахира, той съществува леко, приятно и свободно като Пространството. Който е осъзнал Сахира, той съществува като Несъществувание, като Необлеченост, като Непривързаност. Той няма възприятия за външните неща, защото той познава Харава и поради това той се намира в Лекота, в Пустота. Той не обхваща нищо, нито приема събитията и явленията. И поради това той е обхванат от Истината, или от Великата Пустота. Така той е осъзнал своята нетленност и така той живее леко и приятно сред трудностите, защото не ги облича в мисли и чувства – защото той познава Харава.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина

В Древността имаше едно същество и то сияеше, сияеше всемогъщо. Но съществата не го познаха и го нарекоха Мортот, или Мракът. Но на Харава Мортот означава „Другата Светлина, Скритата Светлина“. И който е познал Мортот като Скрита Светлина, той вижда нейната Тайна и се завръща в нея. Но който не познава Мортот, той живее в нощта и мисли, че мракът произвежда тъмнина. На езика Харава Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Вахарот – волята

Съществува една дума, която е велико семе, велик зародиш, велико разгръщание. На езика Харава тази дума е Вахарот. Тази дума е същество, което преодолява собствените си граници. Тя преодолява този свят и другия свят. Тя завежда ученика в Учителя. Тя прекрачва световете. И накрая тя отива най-далеч. Вкоренява се в Учителя и оттам полита във Върховния. Вахарот е волята, или силата, която създава единение. Вахарот е великият път. Вахарот е силата, която открива своята цел и отива отвъд нея.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

В Бахарот не можеш да мислиш

Има една Древна дума. На Харава тя се нарича Бахарот. В Бахарот не можеш да мислиш. В Бахарот няма мислене и умът е отсечен. Бахарот е мястото на Духа. В Бахарот Духът влиза без мислене. Тук мисленето не е мислене. Тук Духът има два процеса: тук Духът се потопява с Дълбината си и вторият процес е, когато той изпитва Древно Правъзхищение от Бахарот. Бахарот – това е Бездната, нейното дълбинно ниво. На Харава това е Мястото, в което нямаш никакво мнение, никакво знание.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Ахава Бархорот – Любов до Бездънност

Има една Древна Сила, която има право да посещава Бахарот и Мистериозните вътрешни места. Тази Древна Сила е наречена Ахава Бархорот. На Харава това означава Любов до Бездънност. На Ахава Бархорот е дадено най-древното Око. Това Око никога не е имало поглед за сътвореността и за световете.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Той изхожда от Тайната, а не от мисленето

Който е познал Тайната на Харава, той е стигнал до Тайната на Безмълвното знание. Той е постигнал мислене без мисли и действия без действие. Той изхожда от Тайната, а не от мисленето. Той изхожда от Дълбинното, а не от действието. Мисленето е ограбило Тайната, а мисленето без мисли е завръщане в Дълбинното, в Безмълвното. Тук си мъдър, но без мислене, защото си същностен. Преди да е дошло мисленето, е била Същността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Владетел на мисленето без мисли

Който познава мисленето, постига изчезновението. Който познава мисълта, той прониква през нея като през врата. Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Неахара – Незнайността

Съществува едно велико Същество. То е наречено Неахара – Незнайността. Неахара е найвисоката степен на Скритост. Неахара живее в своята скрита Прадревност. Неахара е Древният Ослепителен Мрак. Оттук е потекла тъмнината. После от тази тъмнина е потекла и светлината. Истинският човек е това същество, което изоставя и тъмнината, и светлината. Така той се завръща в Неахара – Древния Мрак. И така той става незнаен за другите и незнаен за себе си, но скрит в себе си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“

Този Мрак заблестял

Неахара е мястото, където не ти живееш, а Неизвестността живее в тебе. Неахара е мястото, в което не ти си мъдър, а Неизвестността в тебе е мъдра. Неахара е Древна Прикритост. Някога в Неахара се е случило събитие. Тя е била чист Мрак, но този Мрак заблестял. И в заблестяването си изгорял. Древното минало на човека е Мракът. Но който съумее да привлече към себе си Неахара, той ще заблести в този Мрак и ще го изгори, и ще стане Неахара, или Прачовек.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Несподеленото“

Споделял Несподеленото със своя Праотец

Живял някога в Древността Мъдрец. Живял най-вече до една скала. Живял тихо, скромно, молитвено и уединено. Той не говорел много с хората и те не го разбирали. Той тайно им помагал, но не споделял. И така си заминал. Едни казвали: „Той е странен човек“. Други казвали: „Той е тъмен човек“. Трети казвали: „Той се храни с небесата“. А Истината е една: той споделял Несподеленото с Парахария – със своя Праотец. Оттам идвал той по несподелим начин и там се завърнал.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Безмълвно, неведомо приятелство

Живяла някога в Древността Древна птица. Тя обичала само едно: безкрайната мълчалива свобода. Никога не кацала на земята, нито на дърветата. Кацала само на няколко Храма. Жреците я наблюдавали и знаели, че тя е отломък от Несподеленото. Те я нарекли Ел Фария, което значи „Несподелящата“. Тя не споделяла световете. Тя поглеждала само бегло световете, но те не я вълнували. Вълнувал я само Безкраят. Тя дори се чудела защо съществуват световете. Но все пак тя обичала нещо в световете и това били жреците. Тя чувствала сродство с тях. Тя видяла, че и те като нея носят в себе си Несподелеността. И така тя създала с тях едно безмълвно, неведомо приятелство.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Той стигна до своя съдбовен избор

Това се случи в миналото с един Мъдрец. Напусна го най-близката му душа, защото не разбра Мъдростта му. Напусна го и единственият му син, който имаше свой собствен път. И хората около него вече не искаха съветите му. Той се оттегли в една пещера и заживя уединено. Той се молеше много усърдно и мислеше за Великия, но нямаше общение с Него. Така той стигна до своя съдбовен избор. Избра да живее молитвено и уединено и да бъде неизменен на Великия. И така минаха много години и един ден в тридесетата година пещерата засия. Яви се Великият и каза му: „Ти си Древен Мой Син. Но днес ти се даде нова степен на съвършенство в невидимото развитие.“ И търкулнаха се две сълзи от очите му, макар да знаеше, че дори и ангелите нямаше да го разбират и познават, защото той вече беше влязъл в Неведомата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Служението му е прието

Взираше се един Мъдрец в потока и чудеше се на това велико постоянство. И чу Глас в себе си, и Гласът му каза: „И ти можеш да течеш постоянно в Мен, за да Ми станеш и път, и извор“. И Мъдрецът узна, че е призован да стане от Мъдрец Син, защото той знаеше, че не всеки Мъдрец е Син и че не всеки, който служи на Бога, е Син. И той узна, че служението му е прието. И не можеше да разкаже на другите за това, защото то беше запечатано с печата на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Великата Несподеленост те е потърсила

В живота на всеки Търсач има трудни времена. Всеки Търсач се среща с трудности, които са извън времената. Независимо дали Търсачът е Мъдрец или не, тези трудности и странно тъмни нощи идват и се случват. Но Търсачът всякога ги преодолява. В Търсача има нещо, което преодолява, но това нещо и самият Търсач не го познава. Когато на Търсача се случи и най-тъмната нощ, той пак я преодолява, но нито опит, нито разум, нито Мъдрост могат да му разкрият Тайната. Но неразкриването на Тайната е най-важното нещо. Най-важното е да си Търсач и да осъзнаеш, че Великата Несподеленост те е потърсила за Себе Си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Не можеше да сподели този чуден Замисъл

Това се случи в миналото с един Мъдрец. Той беше поставен на кладата и трябваше да изгори за своите убеждения. Светът не понасяше тези убеждения и искаше да ги изгори на кладата. И кладата беше сторена и Мъдрецът беше завързан и поставен в центъра ѝ. И много народ се беше събрал там. Едни страдаха и плачеха, други го съжаляваха, трети тъгуваха, четвърти се радваха. Сам Мъдрецът беше отделен от тялото си и наблюдаваше красотата на Замисъла, защото на кладата гореше всичко земно и робско, всичко старо и несъвършено, за да остане само чистата му душа, която се сливаше със своя Бог. Но той не можеше да сподели този чуден Замисъл с хората.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Никога не може да изрази Себе Си

Съществува едно Място, дълбоко вътрешно Място. В това Място живее единно в Себе Си Прасъществото, Прасъщностното Нищо. Това Прасъщество никога не може да изрази Себе Си и никой не може да Го изрази. И когато това Прасъщество си избере същества, тези същества стават Търсачи. И след края на Великото търсене те проникват във Великата Несподеленост и нито могат да изразят нея, нито могат да изразят себе си. В това Несподеляне самите те стават Неизразими и тръгват към световете да разнасят Пътя към Великата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Прасъществото е Несподелимо

Докато една душа или едно същество може да изразява себе си или другите, то тогава имаме непознаване на Неизразимостта. Но когато една душа бъде посветена в Неизразимостта, то тя узнава, че не може да Го сподели, защото Прасъществото е Несподелимо. То няма образ, няма лик. То няма дори Любов, защото Любовта е създадена само за Врата – да се влезе в Него. Това Прасъщество Го наричам Великата Неизреченост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Това, което липсва най-много на хората

Живял някога в миналото Древен Мъдрец. Той бил много тих, мълчалив и уединен. Той рядко говорел с хората и малко споделял. От това, което казвал, той виждал, че хората не го разбирали, а някои дори му се присмивали. Така си текъл животът и изтекъл. И разнесла се мълвата, че той е заминал в отвъдното. Всички хора от селището започнали много да мислят за него и да го почитат. Те чувствали, че той бил от някакво друго царство. И наистина той бил от царството на Несподелеността. Казвам: Това, което липсва най-много на хората, е Несподелеността. Но тя трябва да ги е озарила.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Останал е само Източникът

Истинският човек навлиза в себе си. Истинският човек навлиза в себе си и отива отвъд себе си. Така истинният човек стига до една Дълбина, в която няма нищо – нито вода, нито въздух, нито живот. В тази Дълбина нищо няма. Останал е само Източникът и Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Няма по-голям Дар от този

Това се случи в Древността в една пещера. Разговаряха десет велики Учители. Те си споделяха неземни неща, несътворени неща. И в това споделяне се разнасяше Благоуханието на всички времена. Но сред тях се яви Този, Който е без времена, Който е без споделяне. И всички замлъкнаха, но Той нищо не рече, нищо не сподели, а само докосна всички със Своето Неприсъствие. И дирята, която остави, беше дирята на Истината. И получиха те Дар – Дарът, наречен Несподеленост. Казвам: Няма по-голям Дар от този.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Отвъд края

Това се случи в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти като стигна до края на нещата, какво видя?“ Тогава първият отговорил: „Аз видях, че краят е Неведома Благодат“. Тогава първият попитал втория: „А ти докъде отиде и какво видя?“ Вторият отговорил: „Аз реших да отида отвъд края и видях там Мрак, Мрак, Мрак, чуден, несподелен Мрак“.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Съставена от милиони очи

Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Първият попитал втория: „Когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?“ Вторият отговорил: „Аз видях Великото си Бездъние“. Тогава вторият попитал първия: „А когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?“ Първият отговорил: „Аз видях Мистериозната Неизчерпаемост. И видях, че тази Неизчерпаемост е съставена от милиони очи, и тези очи ми казаха: Иди при световете, защото те нямат очи за пътя.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Бездната е споделеност

Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти как виждаш Бездната?“ А първият отговорил: „Изоставих Бездната, защото Бездната е споделеност. Така открих Неговата Несподеленост.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Той е споделил с нас Своята Несподеленост

Любовта е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Тайната на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Мистерията на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Той, Великият, е споделил с нас Своята Несподеленост, защото Той ни е дал Любовта като път, Тайната като убежище и Мистерията като интимност. Ето несподелимия ни път. Аз го разбирам, когато не го споделям.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Да съумее да привлече Несподеленото

Всичко, което е споделено, подготвя човека за Несподеленото. Споделеното се дава, а Несподеленото е Дар. Целта на даденото споделено е в това да съумее да привлече Несподеленото. Който е получил Дара на Несподеленото, той вече не е човек, нито ангел, нито светлина. Той е носител на нещо от Дълбините на Безкрайната Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Така Несподелимото споделя Себе Си с нас

Това се случило в миналото. Един Мъдрец съзерцавал чистия поток пред себе си. Водата постоянно течала, постоянно била радостна и все не свършвала. Той попитал потока: „Откъде идва твоята вода?“ Потокът му отговорил: „Ако ти постоянно мислиш за Бога, постоянно ще течеш“. И така Мъдрецът узнал: когато сме постоянни, ние улавяме Източника и Несподелимото започва да тече в нас. Така То споделя Себе Си с нас.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Да те докосне Източникът

Това се случило в миналото. Един Древен Учител бил пред едно малко изворче и бил потънал в дълбок размисъл. Той много дълго размишлявал и учениците го питали какво е видял, но той не им отговарял. Но един ден пак след един такъв размисъл той им казал: „Не мога да споделя с вас Източника, защото вие първо трябва да станете извори, за да може някой ден Източникът да ви докосне със Своята Несподеленост. Да си извор, то е безсмъртието, а да те докосне Източникът, то е Мистериозно Несподеление.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Само изчезналият е съвършен

Един Древен Учител искал да се домогне до Тайната Книга на живота. Той умеел да прониква много дълбоко в нещата. И един ден в дълбока съсредоточеност той проникнал до дъното на океана, после проникнал още по-надолу и там в една пещера видял Тайната Книга. Тя излъчвала могъщо сияние, но той успял да прочете първата страница. На нея пишело: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в Мрака на Моята Несподеленост“. После Мъдрецът прочел и последната страница. Там пишело: „Ако искаш да ти даря Моята Несподеленост, трябва да изчезнеш завинаги от себе си“. И този Мъдрец решил да изчезне. Виждал съм го по-късно да слиза в световете. Той нямаше име и му казваха „Безименният“. И хората не го разбираха, защото той проповядваше Изчезновение. Той казваше: „Само изчезналият е съвършен“. Хората го смятаха за странник, но той познаваше Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Най-дълбоката проповед за Несподеленото

Стоеше Древният Учител до чудната скала и около него стояха учениците му. А един от тях го помоли да разкаже за Несподеленото. И тогава Учителят произнесе най-дълбоката си проповед за Несподеленото. Тази проповед се състоеше от четири часа чисто Безмълвие – Безмълвие без примеси, без намеци, чисто Безмълвие. А учениците слушаха, слушаха и слушаха. През първия час изчезнаха всички светове и сътворени неща. През втория час изчезнаха вечността и духовните неща. През третия час изчезна и Божествеността. И накрая настана четвъртият час. Той сподели от себе си Мистерията на Несподелимостта.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

За съзерцателя това е Тайна Несподелена

Има едно Същество, което постоянно споделя своята Несподеленост. Ние сме виждали това Същество, но не сме го съзерцавали. Това чудно Същество е наречено Изворът. За съзерцателя това е Тайна Несподелена, защото откъде е дошъл Изворът, от кой свят? Откъде е дошла водата, кой я е пренесъл? И как все така е чиста? И как така все се обновява? И защо няма старост в тази вода? И най-вече: кой тече в нея и как тече? Сякаш Древен Жрец разбърква частиците ѝ и я обновява. Казвам: Този Жрец е Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Неоткровението за Него си остава

Това се случило в Древността. Един Древен Учител попитал своите ученици: „Кое е най-несподеленото нещо?“ Един казал: „Тайната на живота“. Втори казал: „Тайната на смъртта“. Трети казал: „Тайната на Премъдростта“. Четвърти казал: „Тайната на уединението“. И накрая дошъл ред на Учителя. Той казал: „Най-несподеленото нещо е Неоткровението. Имаме Откровение за Тайната на живота, за Тайната на смъртта. Някои са получили Откровение за Премъдростта и Откровение за Бога като Същност. Но нямаме Откровение за Абсолюта. Когато Абсолютът излъчи из Себе Си Мистерията, Той малко открива и много скрива. Но тази Мистерия си остава най-големият Дар. Тя ни поглъща и ние изчезваме във Великата си Пълнота. Но Неоткровението за Него си остава. Там, във Върховното Неоткровение, живее единствено Той – Праизточникът на Същностите. Това е най-несподеленото нещо.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“

Аз ще ви споделя още много от Себе Си

Той е споделил с нас живота, Той споделя с нас и смъртта. Той ръководи вътре в нас живота, Той ръководи вътре в нас и смъртта. Той е споделил с нас Величието на Душата Си. Той е споделил с нас и Величието на Духа Си. Той е споделил с нас и Величието на Искрата. Душата живее във Вечността. Духът живее в Безкрайността. Искрата живее в Неговата Бездна. Старците живеят в Неговата Мистерия. Само Той живее в Своята Несподеленост, а толкова много е споделил. Аз помня едно Древно обещание от Абсолюта: Ще дойде време и Аз ще ви споделя още много от Себе Си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Нищото – Безмълвната Прародина“

Мястото на Великата Наситеност

Дълбоко, дълбоко навътре в нас съществува Прародината. Това е Древната и Върховната Прародина. Тя е поместена във Върховното Нищо. Във Върховното Нищо няма нищо, няма имена, нито понятия, нито живот. Ако имаше нещо, това би значило ограничения и липса. Върховното Нищо е Величествена Пълнота. Това е Мястото на Великата Наситеност и затова няма място за нищо друго. Тази Наситеност е самият Праизточник. Това е Мястото на Великия Произход. Когато в Прадревността този Източник е задвижил Себе Си навън, са се родили изворите и водите на живота. Така са се родили световете.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

В 17-та степен на Безмълвието

Великият Източник в Древността е бил наречен Махавахария. Всеки, който се е движел правилно по пътя към Махавахария, е изгубвал все повече думите и словото. В Древността е съществувало правило: Който е искал да Го изрази, Го е изгубвал. И затова Прастарите Духове Го търсели на друго място. И най-накрая те Го открили в 17-та степен на Безмълвието. Това е пълната степен на Безмълвието, окончателното Безмълвие. Тук Прастарите Духове били толкова преизпълнени от Върховния Източник, че станали безмълвни като Него, безмълвни и преизобилни. Покъсно някои от тези Прастари Духове слезли в световете. Те слезли под формата на извори. Те били лъчи и символи на Абсолютната Прародина.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Постигнал по-дълбока степен на Безмълвие

Ние всички вървим и пътуваме към Абсолютната Прародина. Всеки върви по различен начин. Кой живее по-дълбинно в своята Прародина? Това е този, който е постигнал по-дълбока степен на Безмълвие. Колкото по-извисено е едно същество, толкова е по-дълбоко Безмълвието му. Но най-дълбока е 17-та степен на Безмълвието – тя е съвършената степен. Това е Древното Състояние на Величествена Преизпълненост. То е преди словото, преди живота, преди създанията. То е Състоянието на Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието

Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежките условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Да разберете Моето Безмълвие

Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не за да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие, защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Не в думите, а в Скритостта на думите

От хиляди и милиони години търсих Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки така, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела, ще ти покажа нещо“. И то ми показа прадревния и най-вътрешен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Прозорливата сила на виждането

Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Учителят знае Незнайните пътеки

Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща, подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Дом на Дълбините

Истинският човек се вглъбява в себе си и открива в себе си все повече своя вътрешен Дом. Този Дом е Вечният Дом – Божият Замисъл. Това е Дом на Великата Свобода, на Великия Замисъл. Казвам: Свободата е също ограничение, защото има и друг дом – Дом на Дълбините. И всеки, който иска да познае себе си, той трябва да подготви себе си и да се спусне в Дълбините на Бездната, в Дълбините на Безкрая. И щом устои на Безкрая, ще му се яви Прародината, Прапроизходът. И тогава той ще се нарече Величествено себепознаващият се.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Този Дом е първородният

Ние нямаме Дом в света. Той е само една външност. Ние нямаме Дом във вселената. Тя е само една илюзия. Ние имаме Дом в себе си, Дом вътрешен, съкровен, вечен, нетленен. Но дори и този Дом не е нашият най-истинен Дом. Дълбоко в себе си ние имаме Дом, по-дълъг от вечността, по-широк от вътрешността, по-дълбинен от нетленността и по-мистериозен от съкровеността. Този Дом е първородният, той е най-древно роденият. Той изхожда от Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Харама Мавара Ихадери

Има едно нещо, което ни движи към самите себе си. Има едно нещо, което ни движи към нашата собствена вътрешност. Има едно нещо, което ни движи към нашите Дълбини. И има едно нещо, което ни ръководи към нашата последна Дълбина. Много мнения са се казали по тоя въпрос. Много спорове е имало по тоя въпрос. Но цялата Тайна за завръщането в Прародината е скрита в три думи: Харама Мавара Ихадери – Постоянното молитвено Истинолюбие. Когато изпълним това, Бездната ни изпраща определения истински Учител за нас. А Той създава за нас Харадар – Моста към Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Най-потайното, приказно Място вътре в нас

Има едно нещо вътре в нас, което може да приеме Прародината. Това е особено Място вътре в нас. Това е скрито Място вътре в нас. Това е най-потайното, приказно Място вътре в нас. То е чудото в нас. Древните са го наричали Харамат – Храмът, или Слънчевото Място. Аз го наричам Обител на Тайната. Когато тази Обител се приготви, тя може да понесе видението на Прародината.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Колкото повече се изгубваш в Нищото

Много същества проучват Нищото, но от какво е съставено Нищото? То е съставено от Дълбина след Дълбина. Някои хора дотолкова изучават Нищото, че се изгубват в неговите Дълбини. Казвам: Колкото повече се изгубваш в Нищото, толкова повече познаваш себе си и толкова по-мъдър ставаш. Но най-дълбинните същества желаят единствено Върховното Нищо, защото във Върховното Нищо няма Дълбини. Те всички са погълнати от Последната Дълбина – Абсолютът.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

В Прасъществувание и в Праизчезновение

Във Върховното Нищо странствуват два вида Старци. И двата вида Старци обладават Премъдрост. И двата вида Старци познават Прапроизхода – Върховния. Едните странствуват в Прасъществувание, а другите – в Праизчезновение. Тези, които са в Прасъществуванието, заради Любовта странствуват до други същества, за да им покажат пътя. А тези от Праизчезновението са два вида. Едните много рядко излизат, за да дадат Премъдрост, а другите са се отказали от израз, от облик и от даване на Премъдрост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Два вида Изчезновение

Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Началото на Изчезновението на ученика се намира в усърдните молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. Когато ученикът навлезе навътре в своя Учител, той може да пожелае един от двата вида Изчезновение. Единият вид е, като е изчезнал вътре в своя Учител. А другият вид е, ако пожелае Изчезновение във Върховния Абсолют, за което Учителят има методи и ще му помага.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Осъществява Върховната Свобода

Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно постижение.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Ако възлюби Върховното Нищо докрай

Всеки човек някога ще достигне до Изчезновението. При човека Изчезновението преминава през три етапа, през три степени. Това са посяване, узряване и разцъфтяване. Посяването се осъществява в молитвеното мисловие. Узряването се осъществява в сърдечното чувствие. А разцъфтяването се осъществява във Великосъщието. При посяването расте радостта. При узряването расте мистичността. А при разцъфтяването расте Нищото. Ако човекът на Нищото възлюби Върховното Нищо докрай, то човекът ще достигне до Върховното Изчезновение. Тогава тази Изначална капка, която е човекът, няма да странствува вече в световете, а ще се завърне в Първоизточника и ще обитава в Древния Върховен Покой. И тогава Пълнотата ѝ ще бъде неизмерима и величествено необяснима, защото чрез Изчезновението тя се е завърнала при своя Прабаща – Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Ал Марохот – Абсолютната Прародина

Във Върховното Нищо няма съществувание, няма живот, няма жизнена красота, няма обяснимост, няма дори и ухание. А що има тогава? Има само Древен и Прадревен Величествен, Свръхестествен Покой, Покой без светове и съзнания, Покой, който струи само в себе си. И това е Древното Царство, наречено Ал Марохот – Абсолютната Прародина.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз

Това се е случило в Древността. Един Старец попитал Върховния Абсолют: „Що е тази Твоя Тайна Реалност? И що е това Върховното Нищо?“ Върховният отговорил: „Тази Тайна Реалност е прикритие. Това прикритие означава път. И ти трябва да извървиш тоя път и да пронижеш тази Тайна Реалност.“ Старецът попитал: „Що значи да пронижа пътя?“ А Върховният му отговорил: „Да пронижеш пътя, е Тайна на Тайните и тя означава да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз. И само тогава ще видиш Върховната Прародина, или Лика Ми.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Мисли, мисли, мисли за Мен

И дръзнал този Старец от Древността, и попитал Върховния: „Как да се освободя от това дълбоко и самовглъбено аз?“ И тогава Върховният му казал: „Мисли, мисли, мисли все повече за Мен“. А Старецът попитал: „Така ще Те достигна ли?“ Върховният отговорил: „Не“. А Старецът пак попитал: „Тогава що да сторя?“ Върховният му отговорил: „Мисли, мисли, мисли за Мен и търси Ме, търси Ме, търси Ме“. И Върховният казал още: „Мисли с Незнание и постоянство за Мен. И търси Ме с Неведомост и упование. Само така ще дойде ден и ще те направя Нищо. Ще те отделя от световете, ще те отделя от висшето и самовглъбеното аз и ще ти даря Моето Аз, Мистичното Аз на Бездната. Само така ще Ме узнаеш.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Да нямаш нужда от нищо друго

Това се е случило в Древността. Един Старец искал да познае Любовта до дъното, до нейния Корен и дори до Пракорена. И той започнал да прониква в тази Любов, но тя била неизмерима. И колкото повече прониквал, толкова повече изчезвали нещата. Земята изчезнала, звездите изчезнали, религиите изчезнали, световете изчезнали. И накрая Старецът открил, че изчезнал дори и Бог, сякаш се потулил. И стигнал до Пракорена, и видял, че там няма нищо. И осъзнал, че това Нищо е Велико, че то е Абсолютно, защото в това Нищо той се видял самодостатъчен, предостатъчен. И това надминавало всички представи и явления. И той осъзнал, че това е Върховното Нищо, Абсолютната Прародина. И разбрал колко е красиво да нямаш нужда от нищо друго.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото –Безмълвната Прародина“

Мястото на Древната Преизпълненост

Има едно Върховно Удивление. Това е, когато се завърнеш в Мястото, където няма нищо. Това е Мястото на Древната Преизпълненост. Тук ти сякаш не съществуваш, но все пак те има. Тук осъзнаваш, че нито си сътворен, нито си несътворен. Тук напълно разбираш, че си препълнен, преизобилен, мистериозен и наситен с Нищото. И това е такава наситеност, че за нея няма нито мълчание, нито слово.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Тайна от Великата Свобода

Това се случило в Древността. Един Старец наблюдавал най-странното явление в живота си. Това било една пеперуда, която обикаляла клада. Огънят топлел, светел, привличал я, но в началото тя имала опасения от него. После Старецът забелязал странна промяна в пеперудата. Той видял, че пеперудата се насочила уверено към кладата. Тя влязла в огъня и изгоряла. И Старецът видял вътрешно подвига на пеперудата. Тя проникнала огъня като меч. И така Старецът узнал в себе си, че вътре в Нищото пеперудата се спасила, възкръснала и се преобразила. Тя станала Тайна в себе си, защото Нищото ѝ подарило Тайна от себе си, Тайна от Великата Свобода. Казвам: Това е пътят на всеки ученик, който се е посветил на своя Учител, защото Учителят-Огън ще му приготви клада, понеже в Нищото те ще се срещнат и ще станат завинаги едно цяло в Безвремието. Учителят е най-чудният Баща на ученика.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“

Искам само Тебе

Един Старец от Древността искал да научи Мистерията на Върховното Нищо. И той се обърнал към него така: „О, Върховно Нищо, дай ми Откровение за пътя към тебе“. Тогава Абсолютът му казал: „За да вървиш към Мене, трябва все повече да изчезваш“. И Старецът започнал все повече да изчезва. Затварял очите си и изчезвал светът. Затварял словото си и изчезвал в Безмълвие. Ума го нямало. Затварял сърцето си и изчезвали чувствата. Този Старец имал голяма Любов към Абсолюта и той разбрал, че тази негова изключителна Любов е сама по себе си Водачът към Нищото. И най-накрая този Старец стигнал до една Висока Пълнота вътре в себе си. Тогава Абсолютът слязъл до него и го попитал: „Ето, ти поиска Нищото и сега имаш най-високата Пълнота, най-висшата Пълнота“. Но Старецът Го изненадал: „Отказвам се от тази най-висока и най-висша Пълнота и искам само Тебе, искам пълното Изчезновение в Тебе“. И тогава Абсолютът му отнел най-висшата Пълнота и му дал Себе Си. Този Старец е известен като Прамахатор – Праначалният, Прастарецът.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Вдъхновението на Бездната“

Мерахама – Праскритото Вдъхновение

Има едно вдъхновение от времето, което неправилно е наречено вдъхновение. И когато времето изтече, и то изтича. Има едно вдъхновение от вечността, което неправилно е наречено вдъхновение. И когато вечността изтече, и то изтича. Но има едно Вдъхновение от Бездната. То е наречено Мерахама, или Изначалието. То е Праскритото Вдъхновение. И потърсих началото му и не го съзрях. И потърсих края му, но не го узнах. То е Вдъхновението от Бездната.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Откъде идва това Величествено Вдъхновение

И попитал един Старец Всевеликата Мистерия: „Кажи ми откъде идва това Величествено Вдъхновение. Кажи ми откъде идва това Безкрайно Вдъхновение. Кажи ми откъде идва тази чудна Нетленност и тази преизпълнена Вдъхновеност.“ И отговори му Мистерията, и каза му: „От Изначалния, от Първия, от Бога. Но ако искаш да знаеш Дълбинното, дори и Бог не е първият, а Абсолютът в Него е първият. Но дори и Той не е първият, защото Абсолютът превъзхожда всичко, дори и идеята за първия. Оттук иде Правдъхновението. И то никога не ще има край.“

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Едно невиждано Цвете

Дълбоко, дълбоко навътре в нас и още понадълбоко има една Велика Бездна. Тя е Бездната на Абсолюта. Тя е нашата собствена Бездна, защото ни е възвестена от Него самия. И там съществува едно невиждано Цвете, което трябва да уловим. И това Цвете е наречено Бавара Мерахама – Безкрайното Вдъхновение.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Хавира Хаторот – Най-страшният Воин

Този, който се е посветил на пътя си, този, който се е посветил на Истината, този, който се е посветил на своя Учител и който изследва Дълбините си, там в Дълбините ще му бъде даден Меч. Това е тайна дума – дума от Древния език на Правдъхновението. Питали са ме каква е тази дума. Казвам: Тази дума е Хавира Хаторот – Най-страшният Воин – защото символизира силата на Правдъхновението.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Живеят в Аварая Харот – Неописуемата Свобода

Има три вида вдъхновени същества. Първите са верните приятели на Бога. Те знаят, че Той съществува и черпят от това Вдъхновение, но още не са Го видели. Но макар че не са Го видели, те са тръгнали в пътя на Вдъхновението. Вторите – те са явни и скрити Синове Божии. Те са се докоснали до Неговия Извор. Те черпят голямо Вдъхновение и нищо не може да ги спре. За тях кладите са олтари, мъченията са илюзии, а смъртта им е радостна свобода. Те вървят от вечността към Бездната. Третите са определени богове и божества и определените Старци, зависими и независими. Всички тези същества от третите са се слели със Скритостта на Бога и всички те са преодолели вътрешния затвор на аза. Те черпят Вдъхновението си от Бездната и от Мистерията на Праотеца. Те ръководят Вдъхновението във всички светове и във всичките му степени. А те самите черпят от Правдъхновението. Те живеят в Аварая Харот – Неописуемата Свобода.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Най-древните Извори, слезли от Източника

Има хора, които се вглъбяват в себе си, но не достигат. Има хора, които се вглъбяват в себе си и достигат до стремежа. Има други, които се вглъбяват, вглъбяват, вглъбяват в себе си. Те достигат до Вдъхновението и тръгват по Мистичния път. Те влизат в Мистичния Възход. Има други, които се вглъбяват, вглъбяват, вглъбяват и откриват Съкровището на Мерахама, и нищо не може да ги спре. За тях дори вселената е тясна. Те са Древни Вихри. Те са Вдъхновението на Бездната. Те са Вдъхновение, което никога не се изчерпва. Те са най-древните Извори, слезли от Източника.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Остротата на Меча

Още в далечната Древност, когато се е случила древната война между духовете, победили тези, които имали Меча в себе си. Мечът в духовните светове е Мерахама – Вдъхновението. Тогава Вдъхновението имало изключителна сила. То било този остър Меч, който изтласкал непокорните духове на земята и под земята. И сега тези, които са на земята и под земята, могат да се върнат във висшия свят само ако възстановят Мерахама – Древния Меч. Който съумее да изработи остротата на своя Меч, той ще се завърне във Висините. Мечът се изработва, излъсква и изостря от Харамата – Чистотата.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Той сам изработва своето Вдъхновение

По какво се отличава истинният човек на земята? По Мерахама – Вдъхновението. Той сам изработва своето Вдъхновение с молитва, с усърдие, с работа върху себе си, със светещи мисли, с благи чувства, с тих подход. Той кове оръжието си, той кове острието на Мерахама – острието на собственото си Вдъхновение. И когато острието е готово, пада главата на света, на смъртта и на вселената, защото нищо не може да се противи на Меча на Вдъхновението.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Мястото, където Вдъхновението изчезва

Къде ли се заражда малкият, потаен Корен на Вдъхновението? Има едно място, където този малък, потаен Корен се заражда, после се разцъфтява и после се развихря. Това място е смирението. Смирението е пътеката към Нищото. Ето защо в смирението е важно не кой си, а кой не си, не дали си някой, а дали си никой. Колкото повече си нищо, толкова по-голямо е Вдъхновението. Така зараждането е Вдъхновение във времето. Така разцъфтяването е Вдъхновение във Вечността, а развихрянето е Вдъхновение в Бездната. Най-величествено е Вдъхновението на Бездната. Над това Вдъхновение има само едно последно Вдъхновение. Тук Вдъхновението е вече Мистерия. Тук то е Търсач на Центъра на Бездната – там, където е Мястото на Абсолюта. Там е Мястото, където Вдъхновението изчезва. Наричам го Великото Завръщане.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Вдъхновението е най-великият Полет

Има един Величествен път на човека. Той започва от стремежа. Ако стремежът е правилен, той се превръща в устременост. Ако тази устременост е правилна, тя се превръща в Мерахама – Вдъхновението. Вдъхновението е най-великият Полет, защото то е Птица без крила. Крилата не могат да стигнат дотам, докъдето стига Вдъхновението. Крилата могат да достигнат до голяма височина, но за Вдъхновението тази височина е низината. Там, където крилата не могат да отидат, там може да царува само Вдъхновението.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Трябва да познаем Бездната

Какво струва един откривател, който е открил цял един свят, а е изгубил вдъхновението си после? Какво струва вдъхновението на един човек, което след 30, 50 или 70 години се прекъсва? Какво струва вдъхновение, което се прекъсва след хиляди години? Какво струва вдъхновение, което се прекъсва след милиони години? Казвам: Ето защо трябва да познаем Бездната, защото там Вдъхновението е неизтощимо. Там то е безначално и поради това е безкрайно.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Произходът на Върховното Вдъхновение

Няма по-хубаво нещо от един живот, който е посветен на Вдъхновението. Човек, който изучава Вдъхновението и го търси навсякъде, той ще го открие в себе си. После с това силно Вдъхновение той ще открие своя Учител, който е голямото Вдъхновение. А Учителят ще отведе ученика в Истината, там, където е Великото Вдъхновение. А после Истината ще отведе ученика в Бездната на Нищото, там, откъдето се е родило Вдъхновението. Това е Мястото на Безкрайното Вдъхновение. Това е най-високото Място, където се срещат Учителят и ученикът. И това е Мястото, където Учителят поверява ученика на Абсолюта. Тук вече е произходът на Върховното Вдъхновение.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Когато човекът е истинен

Всеки човек трябва да започне със стремежа на своята душа. И ако твоя стремеж е искрен, той ще стане силен. Така човекът ще достигне до Вдъхновението на своя дух. И когато човекът е истинен, духът му ще стане Меч, духът му стане мощен. Така той ще пробие вечността и ще влезе в Бездната. И ще му бъде позволено да изучава потайните потънкости на скритата вселена. И така той ще узнае, че Вдъхновението е самият Източник на живота. Ето що наричам Вдъхновението на Бездната.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Вдъхновението е дадено изначално

Там, където има паднали светове, там, където има угаснали светове, било е загубено Вдъхновението, бил е загубен Източникът. Но Вдъхновението всякога е съществувало отвътре, защото то е Древният Източник. Но когато съществата са злоупотребили с него, Източникът ги е изпратил във вечността. А тези, които още повече са злоупотребили, са били изпратени във времето. А тези, които най-много са злоупотребили, са били изпратени в центъра на земята. Казвам: Вдъхновението е дадено изначално, за да познаем Древния Източник, или Праотеца.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Мерахама Мерахот – Вдъхновеното Правдъхновение

Има много пътища и един Път. Пътищата са различни, Пътят е един. В Пътя се изисква следното: да овладееш ума си с чистота, да съхраняваш любовта в сърцето си, да вродиш разумността си във волята, да полетиш с душата си в Дълбините Божии и да тръгнеш с духа си по Великия Път към Искрата. И тогава Искрата ще ти даде нещо, което може да обходи Тайната на Бога, може да обходи и Безкрайността и може да излезе дори и отвъд Безкрайността и да се завърне в най-древното Място и също да го прониже. Това Място е Безмълвието. Кое е това нещо, което пронизва всички неща? Това е Мерахама Мерахот – Вдъхновеното Правдъхновение.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Черпи сила от подадената ръка на Абсолюта

Кое е това нещо, което превъзхожда вечността? Кое е това нещо, което пронизва и времето, и безвремието? Кое е това нещо, което стига до края на Безкрайността и което продължава пътя си? Това е Мерахама Мерахот – Вдъхновеното Правдъхновение. Откъде черпи своята сила Мерахама Мерахот? Казвам: Мерахама Мерахот черпи сила от подадената ръка на Абсолюта. Това е най-древната ръка – ръката на Праизточника. На едни Източникът е дал движение, а на други е дал Правдъхновение.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта

Старците от Древността имат дълбоко в себе си три вида Вдъхновение и един Устрем. Устремът – това е отношението им към външните светове. Там те слизат заради избраните и заради тези, които се устремяват към Истината. Първото Вдъхновение при Старците е свързано с Безкрайността. С това Вдъхновение те пронизват Безкрайността и узнават нейните вътрешни Тайни. С второто Вдъхновение те проникват в Мистерията на Абсолюта. Второто Вдъхновение е могъщ Меч. То дава право да се четат най-древните ръкописи, несътворените ръкописи, които в Древността били наричани под общото название Рамахот ан Мататария – Книгата на Праизточника. А третото Вдъхновение при Старците е най-високата степен. Чрез него те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта – Мястото, в което няма нищо, Мястото, в което няма нито слово, нито мълчание, нито ръкописи, Мястото, в което се решава въпросът за Изчезновението. Има много Старци, които като видяха Неговата Любов, решиха да се завърнат в световете и в Безкрайността, за да Му служат. Но има 70 Тайнодревни, които изчезнаха завинаги в Абсолюта. Те се отказаха от Устрема и от трите вида Вдъхновение. Те захвърлиха смъртта и отхвърлиха безсмъртието. Те абсолютно избраха Върховната Прамистерия. Те не дадоха поглед нито за световете, нито за Безкрайността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Правахария – Несъществуващият

Има един Древен Прастарец, един Древен Праобраз. Той има две Великоистинни Лица, Той има два Величествени Лика. Той не общува със световете и с Безкрайността. Единият Му Лик е Праобраз на Мистерията. Другият Му Лик е Праобраз и Врата на Върховния Абсолют. Той е пресъставен от Пречиста Прасветлина. Тук няма нито материя, нито антиматерия. Единият Му Лик е насочен към Мистерията и към Древните Старци. Другият Му Лик е насочен към Абсолюта – Върховния Прапроизход. Оттам Той получава Своята Върховна Неведомост. Той е Върховният Прастарец, но не може да се нарече дори и същество. В Древността се е наричал Правахария – Несъществуващият, или Този, Който не съществува, но обитава Праизточника.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Стремеж, Вдъхновение и Правдъхновение

Всеки човек трябва да роди в себе си стремежа. Стремежът на всеки човек трябва да го отведе до истинското Вдъхновение. Истинното Вдъхновение трябва да отведе човека до Правдъхновението. Стремежът е усърден. Истинното Вдъхновение е прозряващо, а Правдъхновението е сливащо. Стремежът е общение с висши същества. Истинното Вдъхновение е общение с висши същества, богове и Старци. А Правдъхновението е общение със Старците, с Древните Скрити и с Абсолютното Същество по Неговите Неведоми пътища. Правдъхновението достига до Мистерията на 17-то Небе – Великата Неизговоримост, наречена от Древните Ахавайя.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“

Парахамая – Прапътят

Що е стремежът? Пътуване, пътуване, пътуване. Що е Вдъхновението? Извисяване, извисяване, извисяване. Що е Правдъхновението? Сливане, сливане, сливане. Стремежът преминава през трудности. Вдъхновението преминава през противоречия. Правдъхновението преминава през световете. Преданието казва, че всеки, който е тръгнал по този път, ще стигне до своя скрит Старец и той ще му помага и тайно, и явно. И когато връзката им стане безусловна, Старецът ще покаже на своя ученик един странен път извън световете. По този път, който е наречен Парахамая – Прапътят, ученикът ще се срещне със страшното Величие на Върховния и ще му бъде позволено да каже най-тайнствената дума в себе си. Тук ученикът вече не е човек, нито е висше същество. Той вече е облечен в Мистерия.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“

Те са вкусили от тази Неизвестност

Истинският Търсач е Търсач на Тайната. Има Тайна, скрита в Тайната. Скритото вътре в Тайната е Неизвестното. Ако Търсачът улови Тайната, той ще е изпуснал Неизвестното. Но има Търсачи още по-устремени. Те стигат до Неизвестното и го улавят. Те улавят Духа. Но така Тайната става по-голяма, а Неизвестното – още по-скрито. Но те са вкусили от тази Неизвестност.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“

Знае как да насочи своите Варохоти

Има една храна. Тя ни заобикаля и тя е дълбинно вътре в нас. Тя е странна храна, различава се от всички други храни. Това е хранене с Неизвестното. Това го знаят най-вече Мистиците. Това е храната на Варохоти – Впечатленията. Мистикът знае как да насочи своите Варохоти към своя Учител, към Неизвестността и към Тайната на явленията. За него Неизвестността е Дом, от който изтичат Мистичните вкусвания. За него явленията не са явления, а духовни излъчвания, сиреч Мистична храна. А Учителят – това е Дом на голямата Неизвестност. И Мистиците, които имат Безусловна вяра в Учителя си, знаят как да Го погледнат, как да Го докоснат, как да се смирят и как да Го вкусят. Това е Неизвестна храна за света. Това е храна на потайния подход. В началото е бил подходът, а после са дошли отношенията.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“

Моята Неизвестност пътува към Великата Неизвестност

Животът е Древна Неизвестност. Той е скрита Неизвестност – Неизвестност в Неизвестността. Някои казват, че Животът е потекъл, когато в него се е вляла странна музика. Аз казвам, че Животът е преди музиката. Той е по-дълбок от музиката, но обича да пее в Тишина. Този Живот идва из много далечно Място – от Мястото на Неизвестността. Но тази Неизвестност идва до моите уши и ми показва пътя към себе си. Така моята Неизвестност пътува към Ватара Хиарита – Неизвестната Неизвестност, или Великата Неизвестност.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“

Всичко е Неизвестно, Дивно и Неведомо

Аз съм Неизвестен от Неизвестността. Там, откъдето идвам, няма известни неща. Всичко е Неизвестно, Дивно и Неведомо. Тук имената не са имена. Тук имената са същности, потайности. Например вие казвате: Любов. Но Любовта е Велика Неизвестност. Тя пронизва друга Неизвестност, наречена Безкрайността. Любовта е най-пронизващата Дивност. Само тя може да отключи Безкрайностите и да се завърне на своя Трон, наречен Праизточникът – Неизвестното, скрито в Неизвестното, Неизвестното, обвито в Дивна Неведомост. Не е ли това моят Дом? И може ли Неизвестното да опише тази Всеизвестност? Що е Всеизвестността? Друго название на явната Неведомост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“

Не виждал себе си, не виждал слънцата

Търсил един Древен Тайната на Абсолюта, Тайната на Великата Неизвестност, Тайната на Неизвестното, скрито в Неизвестността. И този Древен се вглъбявал, потъвал в дълбок размисъл и му се давали видения, откровения. И той виждал много слънца с чудна светлина. За него те били живи, древни извори. И той бил доволен от себе си. Но явил се Древен, Древен Глас и му казал: „Тези многобройни слънца-извори са твоето многобожие. Когато спреш да виждаш тези неща, в теб ще се зароди Единният.“ И този Древен видял грешката си и започнал да се вглъбява отново. И стигнал до дълбоко проникновение, и разбрал в себе си, че и проникновението трябва да изчезне. И вече не виждал себе си, не виждал слънцата, постигнал сливането, но изоставил и него. И явила му се Великата Неизвестност и му казала: „Ти вече си Харотор – Старец“.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“

Той посветил живота си на Истината

Размишлявал дълбоко Древният върху Изчезването. Той знаел, че светът пред него трябва да изчезне, за да вижда ясно. И светът пред него изчезнал, но явили се други светове. Той поискал да изчезнат тези светове, но появили се нови светове. И накрая се обърнал към Истината и поискал тя да го научи. И тя му казала: „Посвети изцяло живота си на мен и аз ще те водя“. Той посветил живота си на Истината и след много обучение един ден тя му казала: „Ето ти Ключа“. Той завъртял Ключа и световете изчезнали. После видял една тънка граница, която всъщност била границата между Бездната и Върховната Неизвестност. И тогава Истината му казала: „Завърти отново Ключа“. Той завъртял Ключа и се изправил лице в лице с Върховната Неизвестност. И там на Трона видял Истината в нейната Ослепителност. Истината му се поклонила и казала: „Ти си вече Ключ за другите същества към Мен“. И той пожелал да слезе в Бездната, та даже и в световете, за да ги заведе пред Лицето на Великата Неизвестност. Това е Пътят, по който са се родили Старците. Само те са устояли пред Лицето на Върховната Неизвестност, защото те имали Ключа.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Там, където свършват всички пътища“

Там, където всички пътища свършват

Там, където всички пътища свършват, е започнало Великото Отдаване. Така пътищата към сътворението и към световете свършват. Започнало е да се осъществява Древното Послание, Древният Път. Това Послание гласи: Отдаването е началото на Древния Път към Мистерията, сливането е средата на Древния Път към Мистерията, а Изчезването е краят на Древния Път към Мистерията. А когато Изчезването се е случило, то сам Абсолютът се е загледал в това същество. И това същество вече не принадлежи дори на Бездната, а на Абсолюта. Ето в какво се състои най-древното Послание.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Там, където свършват всички пътища“

Дарът на Безпътието и Незнанието

Велико нещо е Безпътието. Но не е лесно то да бъде разбрано, защото трябва да си извървял пътя на Жертвата, пътя на Отдаването и пътя на Смиряването. И тогава от Истината излиза Древна Ръка и казва: „Нека това същество влезе в Безпътието и в Незнанието“. И понеже Истината знае пътя на Безпътието и на Незнанието, самата тя дава Дара на Безпътието и Незнанието, защото е Майсторът на пренасянето. Така избраните биват пренесени пред Трона на Абсолюта – Мястото, където всички пътища свършват.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Мистериозни неща“

Независимите Старци

Това се случило в Древността. Един стар дух бил голям поклонник на Истината. Той искал чрез Истината да открие крайната цел. И случило се така, че Истината го захвърлила в Безкрая. И поживял там дълго време без приятели, без планини, без морета, без цветя. А Истината му казала: „Само мълчи и чакай“. И понеже имал Любов, той чакал милиони години и времена. И един път явил му се Глас от Мистерията и му казал: „Ела, Сине Мой, до Трона Ми“. И казал му Прадревният: „И ще се наречеш Старец“. Така са се зараждали Независимите Старци.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Мистериозни неща“

Така се родили Изначалните

Това се случило в Древността. Един стар дух много усърдно търсел Абсолюта. И минали милиарди години и времена, и безвремия. И бил захвърлен този дух в Мистерията. И чакал ли той там, чакал ли. И бил обвит в древна, черна мъгла. И после се чул взрив. И бил разпилян той и външно, и вътрешно. И останала само Искрата в него. И тогава Върховният му казал: „Ела, Сине Мой, и ще се наречеш Харарама – Изначален“. И така се родили Харарамите – Изначалните.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Падението на Мъдреците“

Пропаднал много назад в развитието си

Това се случило в Древността. Един Мъдрец жадувал за истинското знание. Той много го изучавал, много го търсил и накрая го открил. После се явили странни времена. Дошли дни на сурови изпитания. Той не могъл да устои и пропаднал много назад в развитието си. Нещо дълбоко в него било разрушено. Той се озовал в дълбините на ада и оплаквал пътя си. Тогава се явил Глас отвътре от дълбините на ада и му казал: „Аз съм твоят Бог, но ти не Ме позна. Трябваше да избереш не истинското знание, а Любовта към истинското знание, Любовта към Мене. И тогава щеше да узнаеш тайната на действието, защото Любовта е действието, а истинското знание е само придатък.“ Тогава Мъдрецът отговорил: „Избирам, Господи, Любовта към истинското знание“. И тогава Бог му казал: „И ето, ти вече излезе от ада, защото изборът е действие“.

Шестият Изначален Старец

Из „Падението на Мъдреците“

Те се противопоставили на Бога

Мъдреците са Древни същества. В миналото те са били богове, които са отпаднали от Бога. Още в Изначалното време те живеели в Бога, в Неговата Вечност, в Неговия порядък, в Неговото всемогъщество. И в един момент те си помислили, че са равни с Него. Но после дошли събитията и те били изхвърлени на тъмно място, наречено земята. Те се противопоставили на Бога и Му заявили, че искат свобода, защото можели да творят като Него дори и духовни създания. И те наистина натворили много духовни мисли, които били като духовни създания. Дори тези мисли повярвали на своите създатели. Те повярвали, че са създадени от висше творчество. По-късно тези мисли станали Адамитас – хора, или падения. По-късно Всемогъщият изпратил тези Мъдреци да учат тези хора и за земята те били като богове. Но нито хората израствали, нито Мъдреците придобивали покой, защото без единство с Всемогъщия няма реално Учение. Ето защо по-късно на земята слезли Арамоните – Старците – и Аратите – Учителите, Просветлените от единството. Така те показвали на хората изгубения път, а на Мъдреците пътя на завръщането. Но и досега на земята и в ада има много Мъдреци, които не се завръщат.

Шестият Старец

Из „Падението на Мъдреците“

Прозрял възхода в падението си

Това се случило в Древността. Един от мъдрите богове оспорил решение на Върховния. И той бил захвърлен в дълбока пропаст. И падал, падал дълго време, докато се ударил в твърда земя и сам станал твърд от твърдта. И после минали милиони години, докато се завърне при Всевишния. И той узнал, че Всевишната Воля му е дала падението за изправление. И във всичко това той видял Величието на Любовта. И когато най-накрая се завърнал при Върховния, Той му казал: „Айрита Ахаромон Тахава – Ще се наречеш Водител на Независимите Старци“. Така се е зародил първият Независим Старец, защото прозрял възхода в падението си.

Шестият Старец

Из „Падението на Мъдреците“

Падението е Велик Замисъл на благословението

В Древността са се случвали много падения. Дори и най-извисено мъдрите са били в падение. Но Изначалните са падали по особен начин. Те са падали без време, те са падали с лекота, те са падали духовно. И затова по пътя си те са срещнали Дъното, което е без дъно. Така те се преобразили и били наречени Азахорите – Праначалните, или Изначалните. Така тези Мъдри се завърнали в своята Махариум Бахадава – Мистерия от Безкрайност. Така тези Мъдри разбрали, че падението е Велик Замисъл на благословението, защото така те узнали своя Произход и станали Служители на Изначалието. За тях е казано: „Те са опората на Безкрайността“.

Шестият Старец

Из „Падението на Мъдреците“

„Този Мъдрец не познаваше Всевишния“

Това се случило в Древността с един мъдър човек. Той бил много добър и много благ. Където и да отидел, все вършел добрини. Помагал, радвал хората и те го почитали и благоговеели пред него. И така си течал животът, докато един ден се чуло, че злото го настигнало и той паднал в една пропаст и издъхнал на място. Понеже хората много го обичали, те успели да слязат в пропастта и дори там му издигнали паметник. И явила се буря с гръмотевици. И от гръмотевиците излязъл Глас и казал: „Този мъдрец не познаваше Всевишния. И затова неговото добро завърши в пропаст. Това е доброто, при което хората заспиват и не узнават Тайната на живота. Този мъдрец нямаше в себе си такава Любов, която да му покаже пътя към Истината и Всевишния.“ Ето защо още от Древността върху Мъдреците слезе падение.

Шестият Старец

Из Книгата „Древният Ключ“

Молитвата е най-древният Харот

Не бързай, приятелю, да придобиеш Любовта. Дори и Мъдреците в Древността са пострадали от Любовта. Не се опитвай, приятелю, да придобиеш Любовта, защото Любовта не се придобива. Тръгни по древния и сигурен път – пътя на постоянната молитва, защото молитвата е най-древният Харот – Ключ – на Предвечността. Тя е като събиране и натрупване на чиста изворна вода, на чиста изворна сила. Но тя също не придобива Любовта. Любовта не се придобива, но тук Любовта слиза като дар. Така Всевишният дарява Себе Си на Себе Си.

Шестият Старец

Из Книгата „Докосване до Праизвора“

Глътката на Истината

Съществува таен Ключ, който отстранява сътворението. Съществува таен Ключ, който отстранява сянката. Съществува Древен Ключ, който отстранява всички мъгли и заблуждения. Този Ключ е тайна субстанция и тази субстанция изтича от Скритостта на Абсолюта. И ако Той ти даде само една глътка от Себе Си, ти ще бъдеш постоянно опиянен в света, приятелю. Но пази се, защото хората ще те смятат за безумен, понеже те са изгубили този Ключ. И ти ще си като странник в странна страна, защото си вкусил от глътката на Истината. И тази глътка от Праизвора е Древният Ключ.

Шестият Старец

Из „Докосване до Праизвора“

Вкорени се в собственото си Нищо

Ти казваш, приятелю, че си добър, но това е заблуждение. Ти казваш, приятелю, че вярваш в Любовта, но това е само мнение. Ти казваш, приятелю, че се стремиш към Истината, но това е само забавление. Ти казваш, приятелю, че усилено търсиш Тайната на живота, но това е само въведение. Аз уважавам твоя път, но нека да ти дам Ключ. Вкорени се в собственото си Нищо, вкорени се в собствената си Истина. Живей повече с Невидимото в себе си. И ще дойде ден, когато Праизворът ще те докосне. И тогава ще бъдеш опиянен и ще виждаш само Абсолюта и ще живееш в Неговата Безкрайност. И Мистерията ще бъде твоят Дом.

Шестият Старец

Из Книгата „Неизвестни Послания“

Само в мрака можеш да избликнеш

Не търси, не търси, не търси себе си, защото и без това не можеш да се намериш. Защото твоята Тайна е преголяма. Ти не можеш да се намериш, но можеш да се откриеш. Това може да се случи, когато усилено работиш и когато дойде Дарът на мрака, защото само в мрака можеш да избликнеш. В светлината не можеш, тя е заблуждение. И когато избликнеш в мрака, в тебе ще се зароди твоето тържество – тържеството в Нищото.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

В началото на времената

Ти си неразумен, ако си избрал пътя на доброто, защото когато доброто залезе, ще изгрее злото. Когато залязва денят, не изгрява ли нощта? Ти си неразумен, ако си избрал пътя на злото, защото когато злото залезе, ще изгрее доброто. След нощта не идва ли денят? Защо ти е, приятелю, ден и нощ или нощ и ден? В началото на времената е нямало ден и нощ, нямало е жалко добро и болно зло. В началото на времената е нямало време. Имало е само Истина и нейния Повелител.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

На една крачка под Дъното

Много хора са искали, искали, искали, но не са намерили. Много хора са търсили, търсили, търсили и са стигнали до Тайната на Дъното, но не са намерили, защото са забравили Посланието. А то е, че Истината се намира на една крачка под Дъното.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

В мрака си създай прозорец

Това се случи в миналото. Един маг и жрец беше осъден на клада. И всички го знаеха като магьосник, но не знаеха, че е жрец. На кладата хората преживяха тъмнината на неговото страдание, но те не знаеха неговите деяния и неговия потаен Път. А той беше им казал Посланието: „Торомот Савара Маротот – В мрака си създай прозорец“. Но хората тъй и не разбраха, че той премина през прозореца и се оказа извисен. Днес той отново е сред хората и ги учи, но те не го познават.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Да видиш и да не намериш

Има един чуден и странен път. И Посланието тук е: Непрестанно усърдие, усърдие, усърдие. И изследвай, проверявай, наблюдавай и най-вече търси, търси, търси, докато видиш и не намериш.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Върховното Непреживяване

Странник съм между ветровете. Много пътувах, много видях и много преживях. И накрая се сблъсках с най-странното. И накрая се сблъсках с Върховното Непреживяване. То е Върховно Непреживяване, защото превъзхожда всички преживявания и опитности. В това Непреживяване нищо не разбрах, но узнах Тайнството на живота, Мистериозността на живота.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Неговото проникване в нас е нашата Тайна

Ние сме скитници в световете. Ние сме изпратени в световете, за да научим нещо много тънко и много дълбоко. Когато научим най-тънкото и най-дълбокото, ние ще изоставим световете, защото тогава Архорот – Бащата на най-тънкото и най-дълбокото – ще проникне в нас. А когато Той е проникнал, в нас вече не могат да съществуват светове. Неговото проникване в нас е нашата Тайна.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Светлината му била като Послание

Живял в Древността в една пещера Мъдрецът Ал Барива. Той живял дълго време в една пещера до едно село. Той почти не общувал нито с хората, нито с птиците, нито с дърветата. Но който успеел да го види, решавал да тръгне по Божия път. Светлината на този Мъдрец била толкова голяма, че била като Послание. Задвижвала нещо във всяко живо същество. Така минали много години и дълго време от селото никой не го бил виждал. Накрая селяните решили да отидат в пещерата и да го видят. Но там нямало нищо, освен скелета му. Но селяните забелязали, че скелетът му бил в молитвена поза и че продължавал да излъчва светлина. И те нарекли пещерата „Домът на светлината“. Тази пещера и досега е тук, на земята. И който знае как да пристъпи в нея, ще получи Посланията на Ал Барива.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Ключът към малката Свобода

Има едно Велико Послание за всеки човек на земята. Това Послание споделя Тайната на живота, Тайната на себепознанието и Тайната на вечността. Това Послание е: „Пронижи мрака до кокал, или пронижи мрака до дъно“. И тогава ще имаш Ключа на малката Свобода.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Ключ към Високата Свобода и Върховната Свобода

Има Послание за Мъдреците и Посветените, но има Послание за Великите Учители и Старците. Мъдреците и Посветените постигат Високата Свобода, а Великите Учители и Старците постигат Върховната Свобода. Посланието към Мъдреца и Посветения е: „Пронижи вечността до дъно“. Така на Мъдреца и Посветения се дава Ключ към Безкрая. Посланието към Великия Учител и Стареца е: „Пронижи Безкрайността до дъно и ще имаш Ключ към Върховния“.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Ти си от Харавите

Има едно Величествено Послание в живота. В това Послание е Ключът към разгадката на Мистерията. Но дълго време трябва да мине, докато човек го разбере и узрее за него. Това Послание гласи: „Мисли единствено за своя Учител и за своя Бог, и за нищо друго“. Щом изпълниш това, ти си от Харавите – Избраните.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Който носи Скритото Послание

Който носи Скритото Послание в себе си, той по време на буря е спокоен, по време на ураган е тих, по време на мълния е лъчезарен, по време на Голгота е блажен, а по време на щастие е независим.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Посланието от Древността е в настоящето

Когато вървиш към своята Свята цел, не гледай нито миналото, нито бъдещето, защото Посланието от Древността е в настоящето. И то гласи: „Действувай всякога с мярката на Истинното“. Само така ще заличиш миналото и ще отстраниш бъдещето, защото целта на живота не е бъдещето, а Истината.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Бъди потайно чист

Има едно Древно Послание, което гласи: „Бъди потайно чист“. Само потайното може да бъде съкровено. Само потайното може да бъде благородно. Съкровеното идва от Любовта, а благородното идва от Мъдростта. Когато те са обединени, ражда се мярката на Истинното действие. И то е потайно чистото действие.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Да говори Той, а не ти

Има едно нещо, което човекът трябва да научи. Има едно нещо, което човекът трябва да разбере. Но всичко това става чрез многобройни упражнения, чрез многобройни искрени усилия. Това е да говори Той, а не ти. Това е да люби Той, а не ти. Това е да действува Той, а не ти. Човекът трябва да осъзнае, че не той е говорът, че не той е любовта и че не той е действието.

Старецът Ор Хазир

Из „Неизвестни Послания“

Тогава Той ще мисли в нас

Ние трябва да осъзнаем, че не ние вървим, че не ние мислим и че не ние се молим. Ето защо ние трябва да очистим нашето ходене и тогава Той ще ходи в нас и ще ни е леко. Ето защо ние трябва да очистим мисленето си и тогава Той ще мисли в нас, а не ние и ще ни е леко. А когато ние се молим, то е защото Той ни е избрал. И Той ни е дал тези молитви и сам Той се моли в нас, защото иска да Го постигнем. Щом се молим, Той е обърнал Лицето си към нас и е пожелал все повече да Го виждаме и да разбираме Неговата Потайност.

Старецът Ор Хазир

Из Книгата „Пътят към Абсолюта“

Целта е да не пристигнеш

Пътувай, пътувай към Него, докато не пристигнеш. Целта на живота не е в това да пристигнеш. Целта на живота е в това да не пристигнеш. Да не пристигнеш, означава да заживееш в Неговата Мистериозна Безкрайност. И тук ще се зароди в тебе Величествено почитание към Абсолюта. И в дните на твоето почитание Той ще ти се изяви. И ще видиш Очите Му. И това ще е храната ти за милиони години.

Старецът Ор Хазир

Из „Пътят към Абсолюта“

Да видиш лично Очите на Абсолюта

Най-големият Дар в света е да ти е позволена молитвата и да работиш върху себе си. Това е пътят, който води до Тайната на твоя Учител. А после Учителят ще ти даде метода, който води към Мистерията на Абсолюта. Ти сам си пътят към Учителя, а Учителят е мостът към Абсолюта. Ти сам ще работиш усилено, но едно трябва да знаеш: че никога не си сам, дори и когато изглежда, че си изоставен, защото изключително велика Любов те ръководи и направлява. Тя е всемогъща и във видимото, и в невидимото, защото нейната цел е да видиш лично Очите на Абсолюта.

Старецът Ор Хазир

Из Книгата „Пътят на Ключа“

Авахитарама – Преданоотдадеността

Има едно нещо в Древността, чрез което Древните, когато слизаха на земята, всякога постигаха своята цел. Това нещо беше Ключът, най-чудният Ключ, и те никога не го изпуснаха от себе си и не искаха нищо друго. Те малко спяха, малко се хранеха, малко мислеха. На света не обръщаха внимание, светът не ги почиташе. Те се молеха само за едно – този Ключ да остане завинаги в тях. Този Ключ в Древността се наричаше Авахитарама – Преданоотдадеността.

Вторият Изначален Старец
Азавот Махария

Из „Пътят на Ключа“

Пътят на Ключа към Върховния Лик

Който има Ключа Авахитарама, в който и свят да попадне, дори и в най-прекрасния от световете, той не може да бъде запленен от него, защото Ключът е даден от Върховната Прабездна на Древните, за да се завърнат те при Единствения Абсолют. Авахитарама е Дарът на даровете, Дарът над световете. Това е Ключът, с който не само се завръщаме, но той ни позволява да видим и Лицето Му. Това е Пътят на Ключа към Върховния Лик. И всеки, който е съхранил Авахитарама, ще Го види.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Пътят на Ключа“

Неведомостта му служи

Който има Ключа, отключва тъмнината и отключва светлината. Така той отстранява булото и прониква в Неведомостта. На човека на Ключа Неведомостта му служи, защото тя му е дала Ключа, понеже го е избрала да живее в нея. Ключът е влизане в Неведомостта, в освободеността. Ето защо всеки трябва да изработи този Ключ в себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Пътят на Ключа“

Ключът на живота

Всеки трябва да изработи Ключа на живота в себе си. Този Ключ се изработва по много начини. Първо: чрез непривързаност към земното мислене – обремененото битие. Второ: чрез отдаденост на своя Учител. Трето: чрез отдаденост на Истината. Четвърто: чрез отдаденост на дълга. Пето: чрез преодоляване на себе си – преодоляване чрез Божественост. Ето чудните пътища към Ключа.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Пътят на Ключа“

Ахор е Ключът

Още от прадревни времена, още в древните времена и сега, в настоящите времена, се е изисквало едно и също нещо – да имаш Ключа на живота. Ключът на живота се намира в твоята Лекота. Тази Лекота е нещо, което се носи всякога над трудностите, над събитията, над явленията. Тази Лекота в Древността се е наричала Ахор – Дух. Който има Дух, има и Лекотата. Ахор е Ключът.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Пътят на Ключа“

Изначално ти си създаден като Ахор

Всеки може да изработи в себе си Ахор. Необходимо е само да имаш стремеж към Ахор, да мислиш за Ахор, да се молиш за Ахор, да чувстваш Ахор, да осъзнаваш Ахор, докато разбереш, че изначално ти си създаден като Ахор. И когато напълно осъзнаеш това, ти ще имаш Ключа на живота, Ключа на Лекотата. Тази Лекота е неподдаваща се на разрушение. Тя е нашата Несътворена природа. Който е осъзнал тази природа, той е намерил пътя си към Ключа.

Вторият Старец Азавот Махария

Из Книгата „Невъобразимият Свръхдревен“

Преди Началото и преди Прабезмълвието

Съществува Велико Същество. Съществува Прадълбинно Същество. До Него са се докоснали божествата, боговете и синовете. До Него са се докоснали и най-вече Старците. Те са се докоснали до Неговата най-голяма Дълбина – Преддълбината. И така те са видели Величието на Източника. Този Източник е отпреди милиарди години. И Той има Своето Начало. Той е произлязъл от Прабезмълвието. Над Него стои само Невъобразимият Прадревен. Той Единствен е преди Началото и преди Прабезмълвието. И как се е превърнал в Източник, ние много малко знаем за това, тъй като тогава, преди времената, е съществувал само Той – Единственият без множество.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Невъобразимият Свръхдревен“

„Как ще създадеш Източника?“

Съществува Предание скрито, което ни е дадено от Прастареца. В това Предание, което е най-древният разговор в световете, е имало само едно запитване. Прастарецът е попитал Великата Върховност, Невъобразимия Свръхдревен: „Как ще създадеш Източника на световете?“ Великата Върховност отговорила: „Така както създадох и Теб. Теб те създадох от една излъчена капка Неведомост. Второто излъчване, което ще образува Източника, е втората капка Неведомост.“

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Невъобразимият Свръхдревен“

Мистериозно са създадени съществата

Как е създал Невъобразимият Свръхдревен съществата? Мистериозно и странно са създадени съществата. Изначалните Старци са създадени от Мистерия и Истина. Независимите Старци са създадени от Мистерия и Дълбина. Боговете са създадени от Мистерия и Безмълвие. Синовете са създадени от Мистерия и Светлина. Демоните са създадени от Тайна и тъмнина. Мъдреците са създадени от Тайна и Път. Човеците са създадени от падение и възход. Тези човеци, които са избрали безпътието, се пресъздават в падение и сянка. Тези човеци, които са избрали Пътя, се пресъздават във възход и завръщане в своя Учител.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Невъобразимият Свръхдревен“

Той е Велико Несъздание

Как е създаден Прастарецът? Великият Прастарец е създаден от Невъобразимия Прадревен чрез най-скритата Праматерия – Есенцията на Сиянието. А как е създаден Невъобразимият Прадревен? Тук е Мястото, където няма създаване. Той е Велико Несъздание, Той е Велико Неведение. Той превъзхожда всяко Сияние и всяка Есенция. Великото Сияние на Прастареца, чудното Сияние на Старците, великата Светлина на боговете и мъдреците пред Него са като светулки пред слънце.

Вторият Старец Азавот Махария

Из „Невъобразимият Свръхдревен“

Варахот Ламайра – Върховната Скритост