Скала от Невидимата Планина на Абсолюта

В тази Велика Мистерия няма нищо, освен Аариха, Аариха, Аариха – Скритост, Скритост, Скритост. В Скритост живее Величествената Истина. Що е Истината? Преизобилието на Мистерията вътре в нас. Истината е отломък от Праогън, който е слязъл от Абсолюта. Истината е Скала от Невидимата Планина на Абсолюта.

Старецът Ал Махор

Възкачва се в Тайната на Безмълвието

Който е познал Скалата, той иска да познае и цялата Планина. Който е познал Отломъка от Огъня, иска да познае Праогъня. Кой може да познае Праогъня? Само този, който се възкачва в Тайната на Безмълвието. Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат.

Старецът Ал Махор

Той вече е станал Древност

Всеки човек малко или много, бавно или бързо върви към своя Връх. И така явява се особен ден, когато човек, стигайки до този Връх, достига Изчезновение. Той вече е преобразен от Древността и самият той вече е станал Древност. И Древността го връща обратно към световете, защото той носи вече в себе си нещо, което може да води другите към Върха. Той може да ускорява техния път. Какво носи в себе си той? Древна Искра от Абсолюта. Никой не я вижда, но на който е дадено да я долови, тръгва на път към своята Древност. Що е Искрата? Мистична Есенция от Праскритостта на Абсолюта.

Старецът Ал Махор

Махаваирия – Правглъблението

Съществува вглъбление в душата, вглъбление в духа и вглъбление в Искрата. Чрез велико вглъбление на Любовта душата може да достигне до Вечността. Чрез величествено вглъбление на Мъдростта духът може да достигне до Безкрайността. Но само на Искрата е дадено Правглъблението. То е наречено Махаваирия. Само чрез Махаваирия Искрата може да пробие Безкрайността и да се завърне мистериозно в своя Корен, защото тя е Корен от Корена, защото тя е Корен от Правглъблението. Когато Искрата се завърне там, животът ѝ става превъзхождащ съществувание и несъществувание. Искрата става Прасъщност, Ослепителност, потопена във Върховната Ослепителност.

Старецът Ал Махор

Постижение на Сияещия Хаос

Съществува Вглъбление, съществува дълбинно Вглъбление и съществува Правглъбление. Посветените, Мъдреците и Мистиците са постигнали дълбинното Вглъбление. На Старците принадлежи Правглъблението. Правглъблението не е практика, то е Състоянието на Древност. То е предкосмичното Състояние на Несътвореност. И тук Старците плуват в Състоянието на Величествената Свобода. Тук, в това Древно Прасъстояние, няма светове, няма и търсене на Истината, защото тук всичко е погълнато. Правглъблението е постижение на Сияещия Хаос. Сияещият Хаос е името на Древната ни Родина, наречена Бездната.

Старецът Ал Махор

Изчезва завинаги в Аромохор

Старецът е същество, което не живее във времето и вечността. Той може да посещава тези ограничения, но те не са неговата Родина. Старецът е същество, което върви от Безкрайност към Неведомост. И когато Старецът постигне Третата Неведомост, тогава той изчезва завинаги в Аромохор – Прасъществото. Когато Старецът стигне дотам да посвети Несъществуванието си на Аромохор, тогава идва миг от Безвремието и той от Извор става Източник. Изворът е Тайна, но това, което е текло в него, е Източникът. Дошло е време Изворът да изчезне и да се завърне в Източника си. Едно от най-величествените неща е, когато Изворът е изчезнал. Но къде е отишъл? Завърнал се е в Мистерията.

Старецът Ал Махор

Из Книгата „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Чудната Невъзмутимост“

Нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух

Това се случи в древните времена на Атлантида. Потопът разгръщаше своята сила. И видях хората, които умираха и в тялото си, и в съзнанието си, но видях и жреца в Храма на Орела. В това тежко време той беше изправен в Благоговение, а на лицето му грееше усмивка. И той сякаш нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух. Той гледаше спокойно в Орела и Орелът изля в него Величествената си Невъзмутимост. А жрецът тържествуваше. Той знаеше, че се завръща при своя Баща.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Беше пронизал копието

И помня случай от древната война в Атлантида. Беше странен случай, но Орелът ми даде да го прозра. По време на войната един пратуранец прободе Син на Орела и го прободе с копие в сърцето. И докато Синът на Орела умираше с чудна Невъзмутимост и усмивка, пратуранците наоколо бяха изумени, защото те нямаха такава усмивка срещу смъртта. И тогава в Невидимото Орелът ми каза: „Видя ли Моя Избран Син, когото изпитах?“ И аз прозрях посланието на Орела. Копието беше пронизало сърцето на Сина, а Синът беше пронизал копието.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Потъваше в своята Безкрайност

И случи се това в древна Атлантида. И той беше в тази лодка и в тази буря. И завързаха го враговете му с тежести и го хвърлиха от лодката. И той започна да потъва, а те се радваха. И наблюдавах Сина си с Любов и Вдъхновение, защото дълго го обучавах и той знаеше Пътя. И видях го как потъваше в своята Безкрайност, защото беше съумял да отвори Вратата към Дълбините си. После бурята погълна враговете, но нямаше къде да потънат, защото те нямаха ключ към Вратата. Те не познаваха Любовта и Великата Невъзмутимост. И нека ако Промисълът някога благоволи, да даде тези бедни души в ръцете ми, за да ги обуча на Безкрайност.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Великата Невъзмутимост е пуснала корен в тебе

Що е Великата Невъзмутимост? Същественото при нея е, че малките трудности не те тревожат, големите трудности те забавляват, а най-тежките изпитания те задълбочават. А когато станеш толкова задълбочен в себе си, в своята Дълбина, тогава тя – Великата Невъзмутимост – е пуснала корен в тебе. И когато един човек я носи в себе си, той ухае на Безкрайност.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Взор в Безкрая“

Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост

Когато се явят грижи, зарадвай се. Когато се явят трудности, усмихни се. Когато полетиш в пропаст, отключи Крилата си. Когато се насочиш към небесата, освободи Душата си. А когато срещнеш мрак, тържествувай в Духа си, защото Духът не вижда мрака, той вижда само Безкрая. Духът има само един поглед – погледът на Безкрая. А Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Там се ражда Невъзмутимият Дух

Когато си окован във вериги, не виждаш ли свободата? Когато си завързан и потопен на дъното на морето, не виждаш ли звездите? Ако не виждаш свободата и ако не виждаш звездите, нямал си взор към Безкрая. Който има взор, вижда само Безкрая. Там, където има взор, се ражда Невъзмутимият Дух.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Изкуство на Дълбините

Когато всички са разтревожени отвън, ти тържествувай отвътре. Когато всичко е разтревожено вътре в тебе, ти тържествувай в Дълбините си. Що е Великата Невъзмутимост? Изкуство на Дълбините. Там, където е Дълбинното, няма смут, няма разрушение, защото човекът е стъпил на основанието на Великата Невъзмутимост.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Двете му ръце са Покоят и Тишината

Реката е неопределена, тя е търсач. Тя търси пътя си към океана. Тя знае пътя си, но е възмутима. Потокът е неопределен. Той следва пътя на своята радост. Той познава радостта, но е възмутим. Изворът е определен. Той е избрал Източника. Той е извървял пътя и е извървял радостта. И той вече не ги търси, защото е намерил нещо по-дълбоко. Той е открил Корена си във Великата Невъзмутимост. И сега в неговата Невъзмутимост сияят двете му ръце – Покоят и Тишината.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Тихата Невъзмутимост“

Аз се завръщам в своя Дом

Случило се така, че един Учител си заминавал от този свят, а учениците били развълнувани и натъжени. Тогава Учителят казал: „Аз се завръщам в своя Дом“. А един от учениците попитал: „Кой е твоят Дом, Учителю?“ Учителят отговорил: „Великата Невъзмутимост. А не е ли това другото име на Безкрайността?“

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Тържествуващата Невъзмутимост“

Строим в себе си Великата Невъзмутимост

Така един Учител обучавал своя Син: Когато те обиждат, се усмихвай. Когато ти противоречат, се радвай. Когато ти изменят, бъди верен на собствената си Неизменност. Винаги прощавай всичко на другите, но към себе си бъди строг повелител. И дори тогава, ако те поставят на Голгота, ограби я и тържествувай. Така строим в себе си Великата Невъзмутимост. За Великата Невъзмутимост няма препятствия, защото преди тях е родена тя. Тя познава и владее пътя към себе си.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Тихата Невъзмутимост“

Сияе, но не блести

Има една Невъзмутимост, която не я докосва нито животът, нито смъртта, нито доброто, нито злото. Тази Невъзмутимост е произлязла от Тихия Център на Съкровената Същност. Тази Невъзмутимост сияе, но не блести.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“

Тя е открила Бащата на Тишината

Тишина има в морето. Тишина има в сърцето. Тишина има в изгрева. Тишина има и в залеза. Но най-дълбока Тишина има в Дълбинната Невъзмутимост, защото тя е открила Бащата на Тишината. И тя се явява Негово Откровение.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост“
Раздел „Скритата Неуязвимост“

Движат се нечувани сили

Сияят бури, усмихват се урагани, движат се нечувани сили, но Великата Невъзмутимост ги поглъща с усмивка. Бурята, ураганите и нечуваните сили когато се докоснат до Великата Невъзмутимост, те се преобразяват, защото Великото Нищо ги е докоснало.

Старецът Ал Махор

Из „Великата Невъзмутимост’

Невъзмутимата Необятност

Какво е Великата Невъзмутимост? Това е Великото Нищо, Великата Необятност. Какво можеш да сториш на Великата Необятност? Никога нищо не можеш да ѝ сториш. Тя е Невъзмутима Необятност. Но едно нещо можеш да ѝ сториш: можеш да ѝ се преклониш с Благоговение и да чакаш тя да те направи свой Син и Дъщеря.

Старецът Ал Махор

Из Книгата „Великото Неведоведение“
Раздел „В Скритостта“

Узнава правилното действие

Там, в Скритостта на човека, навътре в неговата Духовност и още по-навътре, има Скрит Ефир, Скрита Праесенция. Който се домогне до нея, узнава правилното действие при всички условия на живота, защото тази велика Есенция предхожда събитията. Преди да е имало събития и явления, тя е била. Тя е Неявлението. Който е узнал Неявлението, става господар на явлението.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“

Действува с Древното поведение

Дълбоко вътре в човека е скрито Древното правилно поведение. То е узрелият плод на Истината. То е изработено от Мистичния опит на човека. Който е посветил себе си на Истината, тя му дава Мистичен опит, тя го учи на себе си. Който действува с Истината, действува с Древното поведение. Древното поведение, това е излъчването на Истината. Кой може да противодействува на това?

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“

Узнаваме Древното си Ведение към Него

Когато ние усърдно се молим и мислим за Великото Прасъщество, тогава ние вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия. С коя сила вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия? С дарената ни от Него Самия сила. Когато пристигнем в собствената си Безкрайност, узнаваме Древните си отношения към съществата и нещата. А когато придобием нещо от Скритата Мистерия, тогава узнаваме Древното си Ведение към Него Самия.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“

Правилното поведение – свещено и дълбинно

Когато узнаеш Вечността, ти познаваш себе си. Когато узнаеш Безкрайността, ти узнаваш Скритостта в себе си. От тези две неща се ражда правилното поведение. Това правилно поведение е двойно. Към Вечните същества е свещено, към Безкрайните е дълбинно. Ние се движим към Вечност и Безкрайност, за да стигнем най-накрая до Него Самия.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „За Неведомата Неизбродимост“

Да си ти самият, а пък да си изчезнал

И ето що е Неведомост. Когато бъдеш призован от нея, да си ти самият, а пък да си изчезнал. Да познаваш себе си, а пък да си незнаещ. Да се простираш навсякъде, а пък да си неизчерпаем. Неведомостта е нашият Древен Баща. Тук съществата живеят в Него, скрити от погледа на световете. Тук всеки разбира, че Неведомостта е Пречудната Неизразимост.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“

Който е влязъл в Неведомостта

Който е влязъл в Неведомостта, е станал Жива Безкрайност, същество без време, без вечност, без качества, без сила, без мъдрост, но съсредоточавайки се в себе си, придобива всичко това. Когато едно същество ни е много близко, то красотата на тези отношения е в това, че то си остава незнайно за нас. То се приближава до нас поради това, че е сродно с нашата Неведомост.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „Странствувание в Неведомото“

Вървиш с тайна неразбиваема увереност

Когато Неведомото те ръководи, ти никога не знаеш своя Път, но ти ясно осъзнаваш, че това е правилният Път, Древният Път. И ти вървиш по този Път с тайна неразбиваема увереност. И ти узнаваш, че безусловно се завръщаш в Древния си Дом – Великата Необятност.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „Странствувание в Неведомото“

Да се движиш в Неразбирание

Смисълът на живота е в това да се движиш в Неведение, да се движиш в Неразбирание. Почнеш ли да разбираш Пътя си, това означава, че си се отклонил. Пътят е движение от Неведомост към Неведомост. Пътят е истински, когато е Немислим. Само така Немислимото в нас ще открие своя Праотец, защото само Немислимото се завръща в Немислимото. А онова мислимото, то е ограничено, защото е опетнило Безкрая.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“
Раздел „Прасъществото“

„Имам Око за това същество“

Пътят е Път, когато се изгубваш в него. Пътят е Път, когато го следваш, но не можеш да го разясниш. Пътят е Път, когато изчезваш, за да се завърнеш. Който е изчезнал от световете, се е завърнал в Неведомостта. Кой е изчезнал от световете? Само този, който е избрал Истината. Тогава от Великата Си и Древна Скритост Прасъществото слиза и казва на Своите Древни служители: „Имам Око за това същество“. А те знаят какво да направят, за да го подготвят и завърнат в Древния Дом. След това Изричане Прасъществото се завръща на Своя Трон.

Старецът Ал Махор

Из „Великото Неведоведение“

Ще се яви Прамигът

Когато Прасъществото те е погледнало, ти няма да Го видиш, думи няма да чуеш, разбиране няма да имаш. Но ще тръгнеш на Път към собствената си Древна Същност. И когато узрееш в Древната си Същност, ще дойде Безвремие. И в едно от Безмълвията ти ще се яви Прамигът. И ще бъдеш осиян завинаги.

Старецът Ал Махор

Из Книгата „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Мистериозното Слизане“

Когато Абсолютът е слязъл

Когато Абсолютът е слязъл, Той е създал Мистерията. Таен Лъч от Себе Си е оставил в Мистерията и така е създадена тя. Когато Мистерията е слязла в Бездната, тя е оставила Таен Лъч от Себе Си в Бездната. В Мистерията работи Страховит Вихър, а в Бездната работи Могъща Сила. Всичко това се дължи на тези двата Лъча. Който иска да стане достоен за Бездната, трябва да понесе тази Мощна Сила. Който иска да стане достоен за Мистерията, трябва да понесе този Страховит Вихър. Казвам: Дълбоки работи са това.

Първият Старец от Изначалието

Из „Скритото Учение за Бездната“

Велики Древни Светове

Казвам: Съществуват Велики Древни Светове. Върховната потайна история казва, че до Мистерията са достигнали само 130 същества. В Бездната са достигнали милиони. А съществата на вечността и времето са много, много, много. Странен е пътят на всички същества, защото чуден е Великият Промисъл.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Мистериозен и Мълниеносен Възход

Съществува Древно Мистериозно Слизане. Слизането е могъщо и ясно, но никой не го е видял. Никой не го е чул, но то звучи в същностите. Всичко, което виждате, е отломъци от Бездната. Камъни, растения и животни, това са очи на Бездната. Който издири Скритото в себе си, Бездната ще му даде Мистериозен и Мълниеносен Възход. Чрез Мистериозния Възход човекът ще проникне в Дълбините и Прадълбините на Старците. Чрез Мълниеносния Възход човекът ще пробие Бездънното Сърце на Прастареца. И тогава ще му бъде казано: „Ето там е Последното Място – Мястото, в което никога е нямало край, нито начало“. И тогава Върховната Прабездна ще те обвие в себе си.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Седемнадесетата степен – Парамахая

В Бездната няма светове. Световете са помрачения. В Бездната няма времена. Времената са ограничения. В Бездната няма вечност. Вечността е утеснение. В Бездната има Мистериоведение. И то ни води към 17-та степен. Коя е 17-та степен? Парамахая – Прапроизходът, Древното Скрито Място. Парамахая е Мястото, в което всичко се завръща, за да остане там завинаги. Ето най-древното Място.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Първото излъчване и второто излъчване

Съществува Мистериозно Слизане. Но как е слязло то? Казвам: Неуловимо е това Слизане. Когато е слязло в Древността, тогава още е нямало светове. И първото нещо, което е направило това Мистериосъщество, е излъчване на същности. После последвало второ излъчване и така били създадени сенките. Що са сенките? Това са световете, това са хората, това са външните неща. Разумният човек отхвърля второто излъчване. Той усърдно търси да узнае себе си. И когато узнае себе си, същността му показва пътя към Мистериосъществото. И тогава Мистериосъществото му казва: „И ето, ти се завърна в Безкрайността – своя роден Дом. Но Аз живея на друго Място. И ако някога се наситиш на Безкрайността, търси Ме усърдно и Аз ще ти явя Неведомата Бездънност.“

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Засиява самата Пратайна

Съществуват сянка, същност и Бездънност. Когато сме в сянката, живеем, умираме, страдаме, мъчим се, но и се учим. Когато сме в същността, светим, радваме се и тържествуваме. Когато сме в Бездънността, сияем и узнаваме Дълбините на нещата. А когато потърсим най-великото Прасъстояние на Неведомото, тогава изгубваме и Сиянието си, и Дълбините си. И тогава засиява самата Пратайна, самата Прамистерия. И това е Прапроизходът, защото не е наше Сиянието, нито Дълбините.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Възкачването към Мистериозното

Мистериозното Слизане се е осъществило по един свръхтънък път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по свръхтънка, свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот – Върховноскритият, чието друго име е Арховарая – Ослепителният.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Искрата е Скритото Учение на Бездната

Нищо човешко не може да влезе в Мистериозното. Нищо духовно не може да влезе в Мистериозното. А ако човешкото и духовното само за малко зърнат Мистериозното, те биха си създали най-бързите крила, с които да избягат. Но има една скрита и древна Духовност в човека. Тя знае пътя на прикачването. Тя знае как възвишената душа да се прикачи към чистия дух, а чистият дух знае как да се прикачи към тайното ядро на Искрата. И тогава в Искрата съществува най-древният метод. Искрата има способност да прониже Абсолюта и Той да засияе в нея. И това е едно тайно велико явление, защото Абсолютът е чакал Искрата от древни времена да се завърне. Искрата е Скритото Учение на Бездната. Тя е Отломък от Абсолютната Прародина.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Светлини, Сияния и Свръхсияния“

Светлините, Сиянията и Свръхсиянията

В световете странствуват Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреците, Посветените и Великоотдадените. Сиянията са Извисените, Боговете и Наставниците. Свръхсиянията са Старците и Древните. Светлините подготвят Пътя, Сиянията го уточняват, а Свръхсиянията го изтънчват заради Срещата-тържество с Най-Древния.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

„Не се отказвам от Пътя си“

И от Древността още помня една Светлина. Тя учеше хората, светеше и помагаше им. Тя беше слязла в света и повдигаше Светлината в душите. Но случи се велика съдба. Тя беше заобиколена от опасни врагове отвън и мрак, нахлуващ отвътре. Тогава враговете и мракът ѝ предложиха смърт отвън и унищожение отвътре, и оцеляване, ако се откаже да осветява Пътя на душите. Тогава тази Жива Светлина се възпламени в себе си и изрече: „Не се отказвам от Пътя си, нося Истина от Дълбините на Бездната. Нито враговете виждам, нито мракът ме утеснява, а на оцеляването не държа, защото дойдох като Дух, но се завръщам като Искра.“ Преданието казва по-нататък, че тази Светлина е станала Сияние и се е докоснала до Свръхсиянието. Великата Тайнственост беше благоволила върху тази Светлина.

Първият Старец

Отломъци от Древността

Прамортот – Праобликът

И беше ми дадено от Древността да видя Прамортот – Праоснованието, Праобликът, Съществото на Великата Неизразимост. Очите Му бяха Изпепеляващи Безкрайности. Слухът Му надминаваше световете, а Сърцето Му – по-дълбоко от земните и небесните океани, събрани в едно. Когато мълнии и урагани застанеха пред Очите Му, те трепереха пред Него и искаха милост. Но те не знаеха, че Любовта Му е Бездна от Прабездната. Но най запомних Очите Му. Те съдържаха най-скритата и най-стаената Древност.

Първият Старец

Бездни на Страховито Могъщество

И видях Оорите Му – Очите Му. Те бяха Бездни на Страховито Могъщество. Те бяха Бездни на най-скритите Вихри, които някога са съществували. А после видях Аарава – Сърцето Му, бездънно скритата Му Любов. Но кой можеше да види в това Бездъние? Само този, който може да устои на Очите Му. И аз узнах: само Неродените могат да устоят. Това са тези, които не носят светове в себе си.

Първият Старец

Третото Му Сърце

И видях тази Величествена Древност. И видях още Мистерията Му. И видях Сърцето Му. И Сърцето Му беше светещо. Но видях вътре друго Сърце и то беше още по-величествено. То беше Сияещото Сърце. И това беше Велико Видение. И най-после видях третото Му Сърце. И прозрях, че това Сърце е Величието на Древността. То беше съставено от Мрак – Мрак, по-древен от всичко съществуващо и несъществуващо. В сравнение с този Мрак всички слънца изглеждаха като угаснали земи. И даде ми се да узная защо живеят земите и светят слънцата. Защото частица от този Величествен Мрак се беше отделила и се беше пожертвувала за тях. А Той – Най-древният Прастарец и Праобраз – наблюдаваше частицата, която се беше откъснала от Неговото Сърце.

Първият Старец

Третите Му Очи

И даде ми се да видя Очите Му. Той имаше три вида Очи. Те бяха Лъчи, изтръгнали се от Абсолютното Прасъщество. И когато видях първите Очи, разбрах, че те проникват във всички времена и епохи. Те владееха над най-древната история. А после видях вторите Му Очи. И узнах, че те проникват в най-съкровените тайни на всяка същност. И после видях третите Му Очи. Те бяха Завръщащите се Очи, те бяха затворени. Те се завръщаха в себе си, в своя Мрак. А този Мрак не беше нищо друго, освен Великата Скритост, която умее да се завръща в себе си. Тази Велика Скритост е Мястото, където Праобразът се завръща в Прапроизхода.

Първият Старец

Погълна Предвечния Хаос

Някога в Древността, когато не беше роден още Първообразът, тогава Той беше само Величествена Искра. И не знаеше още мястото си в Безкрайностите и в Древността. И яви Му се тогава Всеначалният, Всепървият. И каза на Неизявения: „Ще преживееш най-древния Хаос, защото те пресъздавам“. И беше Той разпръснат и разпилян както Хаоса. И забрави всичко, но събра в Себе Си Велико Съсредоточение. И възроди се Праобраз, Който погълна Предвечния Хаос. И яви се Всепървият, и прорече Му: „Ти вече си Преобразувано Изначалие. И ще бъдеш скрит за световете, явен в Безкрайностите и Мистериозен в Сърцето Ми, защото си роден от Скрития Корен. И никога вече страдание няма да те докосне, нито пък радост ще те разсейва. Ще пребъдваш в Премъдрост и ще живееш в Безмълвието на Сърцето Ми.“

Първият Старец

Слухът Му е като Всевидение

И видях Слуха Му. И видях какво Безпределие беше това. И този Слух царуваше в Древността. Улавяше Безкрайните същества, проникваше във Вечните души, пронизваше и достигаше дори и до сърцето на камъка. Навсякъде и във всички посоки е този Древен Слух. И нищо не може да го обхване, но той е обхващащият. И Слухът Му е като Меч и като Всевидение.

Първият Старец

Парамаавирая – Първосияйният

Едно от Имената на Първообраза е Парамаавирая – Първосияйният. Той е съставен тройно – от Жива Светлина, от Чудно Сияние и от Прасияние. Чрез Живата Светлина Той общува с Висшите същества. Чрез Чудното Си Сияние Той общува с Чистите Духове, с Боговете и със Старците. А чрез Прасиянието общува с Абсолюта, с Неизречения Баща.

Първият Старец

Виждането и Чуването на Първосияйния

Първосияйният вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално Виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея. Що е Чуването на Първосияйния? Слухът Му може да прониква в световете, но Той не чува техния говор. Той слуша в нещата само техните Безкрайности.

Първият Старец

В Него се оглеждат Безкрайностите

Той е създаден като Първостарец, като Първообраз. Той е създаден като Първоподобие на Абсолюта. Създаден е на превисоко Място. Създаден е като Бездънен, за да не можеш да Го уловиш. Създаден е като Недостижим, за да не можеш да Го достигнеш. Създаден е като Невъобразим, за да не можеш да си Го помислиш. В Него се оглеждат Авирите – Безкрайностите. И всеки, който е постигнал собствената си Безкрайност, е тръгнал по странния път към Него.

Първият Старец

Има ли път към Него?

Той е Първоподобният, Безименен, Бездънен и най-скрит. Но има ли път към Него? Има. Който е постигнал Първата Безкрайност, е тръгнал на път към Него. Който е постигнал Втората Безкрайност, може да Го призовава и да се учи от Него. Който е постигнал Третата Безкрайност, може в определени периоди да се слива с Него. А който е постигнал последната, Четвъртата Безкрайност, той може в определени периоди да изчезва в Него.

Първият Старец

Мислех само за Тебе

И яви ми се Древно Откровение. И това беше една Древна, Древна среща. Върховният Скрит рече на Първосъздадения: „И ето, имам дар за тебе. Скривам се от тебе и ти дарявам 30 милиарда години самота.“ И рече Първосъздаденият: „Приемам, Величествений“. И мина това време, и отлетя, защото то беше превърнато в Безвремие, а Безвремието в Търпение, а Търпението в Призоваване, а продължителното Призоваване в Царство. И тогава завърна се Величественият при Първосъздадения и попита го: „Ти как устоя?“ И рече Първосъздаденият: „Мислех само за Тебе и Таен Лъч ме съхраняваше“. И рече Величественият: „Ще се наречеш Хараава – Праоснование“.

Първият Старец

През тази Врата трябва да минат всички

И видях Косите Му. Те бяха като Древни ветрове. И видях Очите Му. Те бяха като Прадревни океани – океани от неземни времена. И видях Сърцето Му – Сърце като Скала, Скала като Неизразимост, Неизразимост като Бездънност, Бездънност като Мистерия и Мистерия като Врата. И узнах: през тази Врата трябва да минат всички сътворени и несътворени същества и завръщайки се в Правеличието, да постигнат себе си, защото всички са Отломъци от Мистерията на Върховния Един.

Първият Старец

Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото

И случи се отдавна, отдавна в Древността Древният Прасблъсък. Върховният Всемогъщ беше създал Първосъздадения. Древният беше създаден от Прадревността – от Скрития Прадревен. И роди се Сблъсък между тях. Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото. И родиха се от това две Свръхсъщности – Върховният се качи на Трона Си, а Великият Първосъздаден стана Врата за бъдещите светове. От този Сблъсък се родиха две Слънца, защото те изтръгнаха от Сблъсъка по-дълбока, невиждана Светлина. Едното Слънце беше синьо и то щеше да огрява Мистерията. Другото Слънце беше жълто, то щеше да е Вратата и Надеждата на световете. Тайна е този Сблъсък, защото беше роден в Мистерия. И без този Сблъсък съществата нямаше да имат Път, защото в този Сблъсък Мракът видя, че няма власт над световете.

Първият Старец