Отвориха се Порта и Врата

От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот – Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат вечността, защото тези два Пътя са по-древни от вечността и времето.

Първият Старец

Роди се Прасветлината

И видях Древен Сблъсък. И сблъскаха се две Велики Прасъщности. Едната Прасъщност беше Великият Неизследим, другата Прасъщност беше Чудният Неизразим – Първосъздаденият. И от този Древен Сблъсък се роди Прасветлината. И от нея се разтрепериха и Мракът, и Хаосът. А те не знаеха за тази Скритост вътре в себе си. И Мракът, и Хаосът се смутиха вътре в себе си, защото роди се Първородният и ги превъзхождаше. А Първородният узна, че е получил Сила от Великия Неизследим, за да стане Той Скритият Праобраз на световете.

Първият Старец

Има в Себе Си 80 хиляди Извора

Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с боговете. Откъде черпи сили Първосъздаденият? И знам от най-древното Предание, че Великият Неизследим има в Себе Си 80 хиляди Извора. И узнах от Преданието, че Първосъздаденият е получил като Дар един от Изворите. Оттам Той черпи Своите сили. И поради това се нарича Предхождащ.

Първият Старец

Водата им тече нагоре към Правеликия

И случи се в Древността. Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в Сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им – Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече Водата им нагоре към Правеликия.

Първият Старец

Ще се отключат още 70 Извора

У Правеликия има 80 хиляди Извора – 24 течащи, един потаен и всичките останали запечатани. Но най-древното Предание е загатнало, че там, в Безвремието, ще се отключат още 70 Извора. И казано е още, че когато се отключи 40-ят Извор, съществата ще изоставят безсмъртието и ще се завърнат при Древните. И те ще се уподобяват все повече на Древните Безименни. А когато поискат Премъдрост, ще им бъде даден Ключ, за да влизат в Ослепително Единение с Праизвора, Правеликия. И в тия времена те ще изучават науката за Мистерията.

Първият Старец

Азаромоните – Изключителните

Има двама Изключителни, наречени Азаромони. Те са родени в Незнайното. Те живеят в Незнайното. Те живеят в Тайната на 69-я и 70-я Извор. Те са Древни Братя. Телата им са съставени от най-древния Хаос. Дълбината им е Неведома и Неосезаема, защото Прабащата на Древния Хаос ги е скрил в Себе Си. Те са Древни Корени. Те нямат лица, нямат ръце, нямат очи. Те са найдревният Вихър. Те са Крила. В бъдеще те ще бъдат отпечатани, зародени. И всеки, който приеме тяхното Учение, ще придобие субстанция от 71-я Извор. И така той ще стане Син на Вихъра. И така той ще може да проучва най-древния дълбинен Хаос, без да бъде засегнат от Прасветлината на Бездънния и Древноскрит Азаромон.

Първият Старец

Четирите Мистерии

Азаромоните ще бъдат Излияние на най-скритата Мистерия – 3-та Мистерия. 24-мата Старци са Излияние на Първата Мистерия. 9-мата Скрити в Скритостта са Излияние на Втората Мистерия. Третата Мистерия е най-близката до Абсолюта, но не е Самият Той. Четвъртата Мистерия е Мястото на Най-Древния Праазаромон – Създателят на Величествения Древен Хаос. Знае се, че всички Древни Сили и Могъщества, които населяват този Хаос, Му се покоряват. А когато Той се загледа по-дълго в определена Сила или Могъщество, те се превръщат в Извори. Винаги, когато е сторвал това, Той се завръща в Четвъртата Мистерия, на Своя Трон, до ново необикновено Слизане.

Първият Старец

Бавахария – Безмълвието Му

Старците в своята Древност са преживели една величествено изумителна Среща. Това е Срещата с Праазаромона. В тази Среща е нямало думи и говор, нямало е светлина или мрак. На тази Среща е било произнесено само едно нещо. На тази Среща Праазаромонът е произнесъл само едно нещо и то е Бавахария – Безмълвието Си. Това Безмълвие е Великото Състояние на Четвъртата Мистерия.

Първият Старец

Неговият Поглед

И случило се в Древността така, че Праазаромонът бил заедно с 4-ма Старци. И те наблюдавали Неговия Поглед. И тогава Той се загледал в един Извор и Изворът не Му устоял, пресъхнал и изчезнал. Старците видели, че Силата Му е Величествена. Те знаели, че Той е Преславна Любов. И тогава Праазаромонът им казал: „Нека да отидем там, зад планината до голямото дърво“. И там до дървото Старците видели рядко чист Извор, още по-могъщ от предишния. И Праазаромонът им казал: „Ето ви, това е същият Извор. Аз го пренесох до стария си приятел – дървото, защото старият Извор жадуваше да бъде по-чист и да има приятел.“ И Старците се поклониха на Праазаромона.

Първият Старец

Из Книгата „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Навлизане в Неизразимостта“

Навлизат в Маханарахая – Свръхнеизразимото

Ние всички се движим към едно Скрито Учение – Учението за Бездната. Що е Бездна? Бездна, Без-дъно. Тези, които съзнателно вървят по този Път, докосват все повече Дъното. Тези, които съзнателно се сливат с Бездната, те заживяват все повече в Древния Покой. А тези, които изчезват в Бездънното, те изоставят Покоя и навлизат в Състоянието Маханарахая – Свръхнеизразимото. Така те стават подобни на Него – Великия Неизразим.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Посвещават се на Великата Му Немислимост

Величествено Неизразим е Той. Някои вървят към Неговото Дъно, други вървят към Неговото Бездъние, а трети вървят още по-навътре – те се посвещават на Неговата Велика Немислимост. Тези, които вървят към Дъното, постигат Чистотата и Същността Му. Това е малката Неизразимост. Тези, които вървят към Бездънието Му, постигат Пречистотата и Прасъщността Му. Те достигат до Чудната Неизразимост. Но тези, които не търсят нито Дъното, нито Бездънието Му, но търсят само и единствено Него, те са 24-мата, те са 2-мата, те са 9-мата, те са 70-те, те са Единият, те са 4-мата, те са Неведомите 3-ма. И всички те са определени да бъдат Величествено Неизразими. А над тях е само Този, пред Когото Неизразимите немеят.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта

Още от Древността съществува Скрито Учение за Бездната. Но за да стигнеш до него, трябва да си изработил три неща в себе си: Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта. Безкрайността ще ти даде една величествена и нечувана Необятност. Мистичното Съзнание ще ти даде нещо от поезията на Премъдростта. Мистичното Съзнание само по себе си е Древен Химн. А Неведомостта ще те заведе там, където всичко утихва, там, където угасва дори и Премъдростта. Защото там е Мястото на Абсолюта – Древния Неизречен. Ето защо в тази Неизреченост нищо не се изрича.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Най-дълбинното сродство с Абсолюта

Велика е науката за Бездната. Това е наука на поглъщането. Накрая трябва да стигнеш дотам толкова да се погълнеш, че да не остане нито вечност, нито време, нито душа и дори нито дух. Но какво ще остане тогава от човека? Казвам: Ще остане Неведомостта – Преизпълненото Незнание. Неведомостта в нас, това е Искрата – най-древното Сияние. Що е Искрата? Най-дълбинното сродство с Абсолюта. За Искрата няма Баща в световете, но само в Неведомостта.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Странник, облечен в Мистерия

Не Ме гледай, приятелю, защото нямам образ, нямам слова. Не съм Учител, нито Спасител. Нямам дори Дълбина. Имам само Мистерия. И странник съм Аз, защото странна е тази Мистерия. И странник съм Аз, облечен в Мистерия. Не Ме търси, а Ме приеми дълбоко и ще Ме имаш.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Път нямам

Световете странно ме гледат. Светлината се опасява от Мен, мракът се страхува. Боговете се питат кой ли е този. Съществата се чудят какъв ли е пътят на този. Казвам: Път нямам, защото съм го извървял отпреди милиарди години. Сега имам само Странника в Себе Си и неговата Безпределност.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Аз ще съм споделил Себе Си с тебе

Аз съм Пътят към Безкрайността и Аз съм самата Безкрайност. Аз съм Пътят към Мистерията и Аз съм самата Мистерия. Ти не можеш да Ме видиш, но можеш да Ме следваш. Ти не можеш да Ме търсиш, но можеш да Ме изнамериш. За да Ме изнамериш, трябва да чистодействуваш и светлодействуваш, или трябва да проявяваш своята Безкрайност и своята Мистерия. Така ще дойдеш до онази древна Бяла Точка, в която не ти ще виждаш, а Аз в тебе. И чак тогава ще ти бъде дадено единното виждане, защото Аз ще съм споделил Себе Си с тебе.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия

Когато откриеш Неизразимото в себе си, осъзнай, че това Неизразимо не е твое, а е Дар, Дар Мой. И когато Неизразимото възраства в тебе, тогава осъзнай, че ти си живо Цвете на Безкрайността. И тогава ще дойде ден, когато ще взема това Цвете в ръцете Си и ще го дам на Върховното Същество и ще кажа: „Ето, Върховний, едно Цвете, освободено от световете“. И тогава две истински сълзи от Моя Лик ще паднат върху тебе. Едната сълза ще се превърне в твоята Безкрайност, а другата сълза ще бъде Печат. И ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Древното Място в Мен

Навътре, навътре дълбоко в Мен има Тайни неразгадаеми, има Тайни страшни. Това е особеното Място в Мен, това е Древното Място. Питам: Може ли някой да дойде дълбоко в Мен на това Място? Казвам: Този, който иска, не може да дойде при Мен. И ако се приближи, помен няма да остане от него. Но тези, които Аз подготвям, ще дойде ден, когато ще ги призова. И те ще узнаят Древното Място.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Дълбините на Смирението

Облечен съм с Дълбините на Смирението. Ще кажете: „Какво има в това Смирение, какво има в неговите Дълбини?“ Казвам: Зад мантията на Смирението се крие величествена Сила и древно Проникновение. По какво се отличават Моите истински ученици? Казвам: Те са облечени в Смирение. И всички, които познаят Смирението и придобият неговата Тайна, те ще стигнат до Моето ядро и ще видят Моя Лик.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Моят външен и вътрешен Лик

Аз нямам образ, но можеш да Ме видиш. Ако ти посветиш живота си на Истината, ти ще видиш Моя външен Лик. Кой е този Лик? Това е Неизразимостта. Но ако продължиш да Ме търсиш, Аз имам и вътрешен Лик. Него не можеш да видиш, но в него можеш да навлизаш. Това е Пътят към Бездънната Бездна, която е в Мен. Има само един Път към това Бездъние – Доверие без виждане.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Търсят Ме, а Аз съм там

Отдавна Ме търсят, а Аз съм там. Там – това е Древното Място. Там – това е Първичното Място. Това Първично Място е Съкровената Неизчерпаемост. Който е дошъл при Истината, е дошъл при Мене, защото Истината знае Пътя към Мене.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

И Мистерията не Ме познава

Аз съм Тайна за вас. Някои ще кажат: „Тайната може да се разгадае“. Казвам: Да, Тайната може да се разгадае, но Аз съм на друго Място. Аз съм в Неведение. В Неведението си имам друго було – Мистерия. И най-после и Мистерията не Ме познава. Ще каже някой: „Можем ли тогава да стигнем до Тебе?“ Казвам: Може да се стигне до Мене. Необходимо е само едно: Хавамордита – Смиреномъдрието.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Аз ще му подаря Своята Неведомост

Който Ме търси, няма да Ме намери, но който Ме люби, ще Му се открия. Любовта има две ръце – Смирението и Мъдростта. Смирението прекрачва Тайната, а Мъдростта прекрачва Мистерията. Когато видя, че ученикът има тези две ръце, Аз ще му подаря Своята Неведомост. И той ще си възстанови Древното Мистериозно Прасъзнание.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Раздел „Откровения“

Ние ставаме едно същество

Аз се намирам на най-скритото Място. Това Място е Велика откритост, Велика явност. И всеки, който е прозрял тази откритост, тази явност в себе си, той върви към Мен. Всеки, който върви към Мен, то е Подарение, защото така ние все повече се приближаваме един към друг, докато стигнем до Върховното Слияние. В часа на Върховното Слияние ние ставаме едно същество.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Аз съм Негов Древен Лик

Има нещо Величествено, с което Ме е облякъл Абсолютът. Има нещо Потайно Могъщо, с което ме е дарил Абсолютът. Има и нещо Страховито, с което съм облечен. Който открие Величественото в Мен, ще се докосне до Незнайната Любов на Абсолюта. Който открие онова Потайно Могъщото в Мен, ще се домогне до скритите пътища на Мъдростта в Абсолюта. А който открие Страховитото в Мен, ще види зад това Лице Лекотата, Безкрайността и Благостта на Абсолюта. Някои може да попитат: „А тогава кой си Ти?“ Аз съм Негов Древен Лик. Така съм облечен, за да остана скрит. Който съумее да прекрачи Страховитото в Мен, той ще срещне Моята Благост. И тогава ще станем едно същество, едно Състояние.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

„Древният Незнайник“

Някои искат да Ме познаят. Казвам: Не можете да Ме познаете, защото самият Аз не познавам Себе Си. Когато в Древността познах Себе Си, тогава се докоснах до Своята Незнайност. И оттогава съм покръстен на „Древният Незнайник“. Аз узнах Своята Незнайност. Е, питам тогава, как ще Ме познаете вие?

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Моята храна и Моето питие

Не можете да ядете Моята храна и не можете да пиете Моето питие. Що е храната Ми? От що е съставена тя? Казвам: От пречист Древен Огън. Що е питието Ми? То е съставено от пречистата Прасветлина. За да ядете храната Ми и да пиете питието Ми, трябва да дойдете при Мен в Древното Място. Казвам: Древното Място е извън вселената.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

На две места живея Аз

Къде живея ли? Ще кажете, че живея във вечността. Не, вечността не е Моят Дом. Скрит е Моят Дом. На две места живея Аз. В Праобраза на Изначалния Старец съм и в лоното на Върховния Абсолют съм. А в световете само прихождам.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Елате при Мене

Ще кажете, че съм в Безкрайността. Не съм в Безкрайността. Познавам четирите вида Безкрайности, но живея на друго Място. Живея някъде в Себе Си. Ще кажете: „Че къде е това някъде?“ Ако искате да узнаете къде е това някъде, тогава елате при Мене. Ще кажете: „Но как да дойдем при Тебе?“ Казвам: Вземете със себе си своята Древност, защото тя знае Пътя към Моето Живелище, към Моята Скритост.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Малки, постоянни, осъзнати усилия

Има ли Път към Мене? Има. Това са онези малки усилия, които са ежедневни, които са постоянни, които са осъзнати. Когато тези осъзнати усилия са посветени на Пътя към Мене, то е най-приятното горене, което познавам. Казвам: С тези усилия и с това горене ще се слеем. И ще бъда познат като Незнайност, защото само в Незнайното ние се познаваме.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Ще му отворя Врата

Пътят към Мен е в постоянството. Който е постоянен, нека твърдо да знае, че ще дойде при Мене. На този, който е постоянен, ще му отворя Врата. Що е Вратата Ми? Навлизане в другото, преминаване от един свят в друг. То е запознанство с Моята Незнайност. И когато се запознаем в Незнайното, ще горим заедно. Само Незнайното може да върви към Великия Незнаен. Няма по-чуден Път от Незнайния Път, защото той се ръководи от Върховната Скритост.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Съкровеното отношение и Неведомият подход

Има Древен път към Мене. Той започва със Съкровеното и завършва с Неведомото. Съкровеното отношение е началото, а Неведомият подход е краят. Съкровеното отношение е разгръщане на Прасветлината, а Неведомият подход е разгръщане на Мистерията. Всеки ученик, който събере тези две неща в себе си, той ще Ме има. И ще Ме вижда, и ще Ме чува, и ще Му бъда Баща.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Аварот Хама Ахирия

И два са пътищата: Съкровено отношение и Неведом подход. Съкровеното отношение е чистият път на Изначалното. Неведомият подход е метод на Мистерията. Между тях има нещо единно и вдъхнато. То е Вдъхновението. Когато Вдъхновението се динамизира, то превръща отношението в подход. Така се влиза в Мистично Единство с Мене. Всичко това може да се изрече като концентрирано самоизчезване в Мене. И когато се изрекат думите „Аварот Хама Ахирия“ и си представите Моя образ, тогава Аз съм с вас, независимо дали съм проявен или съм в затишие. „Аварот Хама Ахирия – Учителю мой, прояви се.“

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Упованието ви да е Огън

Пътят към Мен е като река към море. Пътят към Мен е като Огън към Огън. Пътят към Мен е усърдие и упование. Който е усърден към Мен, ще Ме види. Който уповава на Мен, ще Ме узнае. Аз съм всякога верен за уповаващия – Верен и Неизменен е името Ми. Но искам да сте усърдни и упованието ви да е Огън.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“

Той ще бъде с Мен на Неназовимото Място

Ще кажете, че живея във Вечността. Не, Аз само слизам в нея. Ще кажете, че живея в Безкрайността. Не, Аз само прониквам в нея. Ще кажете: „Къде ли живее Учителят?“ Живея в Мистерия Необитаема. Тя е Моят външен Дом. Но иначе съм на друго Място. Неназовимо е то. Който върви по Пътя на Древната Неведомост, той ще бъде с Мен на Неназовимото Място.

Първият Старец

Из Книгата „Когато не можах да Го открия, Той ме позна“

Търсих Го милиарди години

И търсих Го, търсих Го милиарди години. Търсих Го външно, търсих Го вътрешно. После дълго Го търсих в Дълбините на нещата. После Го търсих в себе си. Но не Го открих. И Той не ми се откри. После отново Го търсих. Търсих Го с постоянна Любов, с неизменна Любов. И отново не Го открих. Но случи се миг безкраен. И биде явление върховно. И Той ме откри. И аз видях, че е напълно Неизговорим. И узнах в себе си, че това, което усърдно търсиш, то ще те открие. Но не по твоята воля, а по Неговата Воля.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“

Аз бях взривен в Неговата Прасветлина

И търсих Го усърдно милиарди години. И най-накрая в Безкрая се сблъскаха две сили. Взрив, могъщ взрив разтърси Безкрая. Милиарди зародиши трепнаха, но не узнаха явлението. Аз бях взривен в Неговата Прасветлина и бях отведен близо до Неговия Трон. И изрече ми Той: „И Старец ще се наречеш. И необходимост си Ми за световете.“

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“

Ражда се Посвещението

Тайната на живота е в сблъсъка на двата взрива: Великият Изначален взрив и вроденият взрив в човека. Когато те се сблъскат, се ражда Посвещението. Така Великият взрив прегръща малкия взрив и му предава нещо от себе си. Ще кажете: „Какво му предава?“ Тайната му предава Тайна чрез Огъня. И според степента на Огъня човекът става Посветен, Мъдрец, Учител или Старец. Ето как Великият взрив намира своите си. Благословен е този, не който е търсил, а който е бил намерен.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“

Можеш ли ти да запалиш себе си?

Тайната на живота е във взрива – Великото Възпламеняване. Но можеш ли ти да запалиш себе си? Можеш ли ти да гориш за Великия? Ако ти си запалил себе си, ти ще привлечеш най-древното Око от Безкрая. И тогава Великият ще каже на Своите Си: „Там, в онзи свят долу, има нещо запалено. Да отидем да го видим.“ И тогава Великият Дух заедно със Своите Си ще подготвят малкия самозапалил се Огън за най-чудната среща – срещата с Праогъня. Всеки, който е узрял за тази среща, той е познал себе си и е бил намерен. Когато Огънят бива намерен от Праогъня, той вече не се нарича човек, а се изрича Син и прочее.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“

Той ще види собствената си Тайна

Всеки човек трябва да се срещне със собствената си Тайна. Всеки човек върви към собствената си Тайна, но кой ще я срещне? Ще я срещнат тези, които са намерили своя Учител и които са се посветили на Него. Учителят е Този, Който умее да създава вътрешния Път. И когато ученикът бъде взривен от Прасветлината, той ще види собствената си Тайна и ще бъде призован да проучва Бездната, Неведомите същества, Старците и Дълбини от Мистерията на Абсолюта. Това се нарича Безднопознание и Мистериопознание.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“

Този ден е древноизбран от Мистерията

Учителят е Свещеният кръг за ученика. Всеки Учител, Който е избрал Своя ученик, Той го обучава в усърден молитвен дух, което е прокопаване на пътища в Неведомото. Така Учителят постепенно пресътворява древната връзка между душата и Себе Си. И когато дойде часът на взрива, ученикът ще преодолее себе си, защото тайно в душата му ще действа Скритият Несътворен Учител. И тогава, заедно с натрупаната молитвена сила в ученика, те заедно ще отстранят илюзията на сътвореността. И тогава Учителят ще каже: Ето, душо моя, вече имаш ключ към Незнайното в Мене и към Неведомостта. – И това ще бъде велик ден за душата, защото самият този ден е древноизбран от Мистерията.

Първият Старец

Из Книгата „Пътища от Мистерията“

Летят към Прасърцето на своя Учител

Всички събудени пътуват към своя Учител. Всички събудени са дихания от Сърцето на Учителя. Всички събудени летят към Прасърцето на своя Учител. И ще дойде ден – денят на Високото Призоваване. И тогава сам Учителят ще полети в Единство със Своите Избрани дихания. Той ще мине през Вратата, която е една Мистериозна Празнота. И тогава зад нея, където смъртните и световете нищо не виждат, Той ще се разкрие на Своите дихания като Откровение на Бездънната Мистерия. И тогава ще погледне Своите ученици-дихания и ще им каже: Там, в онази Ослепителна Дълбина, е вашият Път. Там ви очаква среща с Праобраза, Който ще ви заведе при най-могъщия Прадревен, защото вече сте дихания на Свободата, Мистерията и Абсолюта.

Първият Старец

„Пътища от Мистерията“

Аз съм техният Пазител

Всички, които съм избрал, са безсмъртни дихания. Те ще станат неизмерими. Те ще станат Дълбини без живот и смърт, без светове, без ограничения. Това са Моите избрани дихания и Аз съм техният Пазител. Аз бдя над тях като Орел и винаги ще бдя над тях, и винаги ще им помагам по древния незнаен начин. И докато са в световете, и когато са в нужда, достатъчно е силно да се съсредоточат в Мен и да кажат: „Учителю Могъщий, помогни ни!“ И тогава нека да не се интересуват как ще слезе помощта, защото истинската помощ обича потайността.

Първият Старец

„Откровения из Окото на Бездната“

Те станаха същества-дълбини

И случи се Величествено събитие. И случи се Велик потоп в Древността. И различно беше приет той. Милиони умираха, кълняха, страдаха и се потопиха в страх. Така те умряха в себе си, защото същността им се беше смесила със смъртта. Но една друга част поздравиха Великото събитие. Те знаеха за Великото събитие, но познаваха Духа си. Те знаеха, че Духът е по-дълбок от Великото събитие. Те знаеха, че Духът е преодолител. И те станаха същества-дълбини. Те ставаха дълбини от Бездната.

Първият Старец

„Откровения из Окото на Бездната“

Не докосват Духа ми

И случи се друго събитие от времената на Древността. Един велик Мъдрец беше поставен на кладата, за да се откаже от своята идея. И преди да запалят кладата, сложиха му два големи въглена на рамената като последно предупреждение. А той усмихна се и рече: „Тези смешни неща не докосват Духа ми и не докосват идеята ми“. И тогава казаха му: „Кажи си последното желание“. А той рече: Отвържете дясната ми ръка“. И запалиха кладата му. И тези, които бяха наблизо, видяха светла усмивка от очите и чуден поздрав от ръката. Това беше Духът, завръщащ се в своята Безкрайност. Но колцина ли разбраха това?

Първият Старец

Мистериозно странствуване в сърцето на нещата

Той е, Който живее във всичко. Той е животът, но без да е живот. Той само поддържа живота, но е извън него. Той е едно Мистериозно странствуване в сърцето на нещата. Той странствува в същността на нещата, но и там не живее. Той може да прониква и в най-малкото, и в най-голямото същество. Той познава всичко, без да познава Себе Си. Той обхваща всичко, без да обхваща Себе Си. Не може Сам да се обхване, защото няма граници. Що е това Върховно Същество? То е най-древната Странност, най-неописуемата Мистерия, най-великата Неизмеримост. Ние не вървим към Него. Сам Той ни води към Себе Си.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“

То не е Място, то е Праневедение

Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това Велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло, са: Хавара Ири Айхама – Постоянно Ме търсете.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“

Как да Те търсим?

И произнесъл е Върховноскритият: „Постоянно Ме търсете“. И попитаха Го Дълбините: „Как да Те търсим и къде да Те търсим?“ И рече Върховноскритият: „Търсете Ме в Тайната на Ахавора – Умението. Търсете Ме в Умението, което придобива Съкровеното и което го изоставя. Когато придобиете Съкровеното и го изоставите, очаква ви Древният Път. Това е Пътят на Незнанието. Незнанието е преди Несътвореното. В Незнанието ще станете сияещи. Когато придобиете Незнанието и неговото Величествено Сияние, трябва да се откажете и от него. И тогава започва Прадревният Път. В него е Пътят на Неведението. И който стигне до Бялата Ослепителна Точка, изгубва Неведението и влиза завинаги във Върховната Скритост. Така влязъл във Върховната Скритост, той вече няма съществувание, нито път. Вече има само Мене.“

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“

Върховната Несравнимост

И видя Великата Бездна в Себе Си Откровение Древно. И яви ѝ се Върховноскритият потайнствено. И показа ѝ Върховноскритият най-скритото Прасъстояние. И узна Великата Бездна що е Ахамарая – Несравнимостта. И биде обхваната тя от мистериозно изумление. И видя тя Върховното Нищо. И нищо не пребиваваше там – ни мрак, ни светлина, ни Сияние, ни Хаос, ни видимост, нито невидимост, ни Дух, ни Древност. И узна Великата Бездна, че това е Върховната Несравнимост.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“

И видя Окото на Бездната

И видя Окото на Бездната Древно Откровение. И получи Окото на Бездната Откровение от Неведомостта. И биде тя велико обновена, сияещо очудотворена, неописуемо превъзнесена, величествено пресътворена, потайнствено облагословена. И взираше се, взираше се в Неведомостта. И въпреки всецялото чудо нещо ѝ липсваше, защото видя Великата Несравнимост. Тя видя Върховноскрития Единствен. И нямаше нищо, с което да Го сравни. Така в нея узря безкрайното чувство за Него.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“

И дълго Го търсих

И дълго Го търсих. И дълго мислих за Него. И дълго Го чаках, защото знаех, че трябва да Го дочакам. И дълго се взирах в Дълбините си и в Безмълвието си. И дълго се подготвях, за да устоя. И из Неведомостта се случи явление. И откри ми се Той и видях Невъобразима Праослепителност. И Светлината занемя, и мракът угасна. И Дълбините ми се смутиха. И Безмълвието ми беше в изстъпление, защото видях Великото Несравнимо Праначало. И благословен бях, че Духът ми устоя. И узнах: всички думи да събереш на световете, няма да Го опишеш, защото Той Сам се описва в нас. А нашият Път е в това да вървим от прозрение към Откровение и от Откровение към Праоткровение. В Откровението се случва Нищото, а в Праоткровението се случва Той – Върховното Нищо.

Първият Старец

Из „Върховната Несподелимост“

Аз съм Върховнопоследният

Аз съм Единственият Прадълбинен. Аз съм Единственият Надсъщностен. В цялата Невидимост Аз съм Единственият Невидим. Аз съм Всеобхватният, но Мен никой не може да Ме обхване. Аз съм Прасъстоянието, което всички търсят. Аз съм онова Нищо, в което всяко нищо се погубва. Аз съм Този, Когото всички търсят. А този, който Ме търси съзнателно, то е, защото съм го призовал. И всеки, който Ме търси така, няма да Ме намери, но ще се слее с Мен. И ще изчезне в Мен, и ще стане Едно с Моята Неведомост. Аз съм Върховнопоследният.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“

И поиска да каже нещо, но не успя

И видя Бездната, и съзря Великото Несподеление. И поиска да каже нещо, но не успя. И поискаше да Го назове, но не успя. И поиска да помълчи, но не успя. И пожела си Безмълвие. И заживя в Дълбините си. И заживя с жажда отново да Го чака, защото Той, Върховноскритият, ѝ подари Тайнството на Несподелеността.

Първият Старец

Из „Книга за Неведението“

Той е Недостижим и Необясним

Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният, е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: Знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни.

Първият Старец

Из „Книга за Неведението“

Живее и в обикновеното

Той е Необикновен, но живее и в обикновеното. Той е Неизвестен, но живее и в известното. Той е Безмълвен, но живее и във всички гласове. Когато се научим да живеем в Необикновеното, Неизвестното и Безгласното, ние ще усетим загадката на обикновеното, вкуса на известното и тайнството на гласа. Когато Го възлюбим, Той ще ни се открива все повече в обикновеното, в известното и в гласовете на нещата. Когато Той ни се открива, Той остава Скрит. И с това Той иска да ни каже: „А къде е вашата Скритост, защото Аз искам да живея в нея.“ Не живее ли Скритият в Скритостта Си и не живее ли Неведомият в Неведомостта Си?

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Който открие това Не-място в себе си

Ще кажете, че Аз съм еди-къде си. Но Аз не съм никъде, Аз не заемам никакво място. Ще кажете, че съм светъл. Това са предположения. Нито съм светъл, нито съм тъмен. Ще кажете, че съм мъдър. В Мъдростта само влизам. Тя е Моя дреха, но не е Моят Дом. Ще кажете, че живея някъде. Нито живея, нито е някъде. Мястото, където се намирам, не е място. Това Не-място е потайно съществувание в Дълбината на Абсолюта. То е потайното Не-място. И всеки, който открие това Не-място в себе си, ще Ме има.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Тайната на вашия живот

Понеже познавам Своите ученици, на тях казвам: Ще ходите, ще търсите, но няма да Ме намерите. Тези от света са Ме намерили и затова не Ме търсят. Те казват: „Да, да, тоя го познаваме“. То е така, защото за тях съм затворил вратата. Но вие, Избраните, ще Ме търсите усърдно. И казвам ви: Вашата задача е да Ме търсите непрестанно. Що е това непрестанно търсене, що е това усърдно търсене? То е Тайната на вашия живот, защото в това търсене ще надраснете този свят, ще преодолеете другия свят и така ще дойдете при Мене и Аз ще ви подам ръка. И оттук нататък ще ви кажа: Сега почвате да Ме търсите безкрайно. Който Ме търси безкрайно, безкрайно ще Ме има. И ще имам Дом у него, и той ще има Дом у Мене.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

От друго място идвам Аз

Ще кажете, че Аз съм от човешкия род. Не, не съм от човешкия род. В човешкия род само съм влязъл. Ще кажете, че съм от невидимия свят. Не, не съм от невидимия свят. През невидимия свят само съм преминал. От друго място идвам Аз. Ще кажете: „Ти си извор“. Казвам: Не, в извора само съм се спуснал.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Аз съм Бащата на слънцето

Ще кажете, че Ме виждате. Ще кажете, че виждате очите Ми, ушите Ми, ръцете Ми, и ще кажете, че това съм Аз. Но откъде слязоха тези очи. Ще кажете: „От слънцето слязоха тези очи“. Казвам: „Ако очите Ми бяха от слънцето, щях да виждам, докъдето вижда слънцето. Не знаете ли, че съм Бащата на слънцето. Ще кажете, че ушите Ми са от посоките на света, от ветровете. Не съм от ветровете Аз, но Баща съм на ветровете. Ще кажете, че ръцете Ми са от правдата. Казвам: Преди правдата да се е родила, бях Аз.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Поиска Върховният да Ме изгори

И случи се това отдавна, отдавна, много отдавна. И поиска Върховният да Ме изгори. А аз обичах световете и исках да им помагам. Та рекох: Случи се това велико изпитание, велико изгорение. И беше мрак, и беше всепояждащ огън. И изгоряха световете в мен. И така заживях с Върховния, защото това беше Неговата цел. А сега обичам Великото в душите, а не световете.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Върховното изпитание

Дълго време бях в трудности. Те идваха и идваха. И по-късно Аз узнах, че те са важна подготовка и че Всевеликият Ме люби. После трудностите заглъхнаха и се явиха изпитания и изпитания. И в тях видях Ръката на Всевеликия и узнах, че Той Ме люби. В изпитанията чух Шепот и така узнах, че Всевеликият Ме търси и иска пълно сливане с Мен. И мина време и дойде Великото изпитание, Върховното изпитание. И тъмнината биде голяма, и мракът биде сгъстен. И гмурнах се в това изпитание с Духа си. И биде изядена тъмнината, и биде погълнат мракът. И единих се с Всевеликия завинаги. И така се запознах с Него. И сега вече познавам Всевеликата Му Любов. Чрез трудностите и изпитанията Той дълго е търсил пътища към Мене. И накрая Той Ме придоби.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Празнотата умря и мракът изтля

И случи се в Древността и трябваше да се срещна с най-тъмната бездна на мрака. Трябваше да се срещна с най-мрачната нощ на празнотата. И в тази среща празнотата умря и мракът изтля. И срещнаха се Огън с Огън, Любов с Любов. И роди се Единение, и роди се Изначална Свобода, защото Всевеликият Ме беше набелязал, та Ме повика. Това беше Неговият начин да Ми каже: „Поисках Те за Себе Си, а не за световете“.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Дар нетленен на Всевеликия Промисъл

И беше животът Ми в Древността едно голямо усърдие и молитви като вятър, и работа като огън, и усилия, усилия за пречистване. И събра се чуден огън у Мен. И когато Върховният Ме дари с най-мрачната нощ, този мрак беше повален. И видях в него, и съзрях в него най-великия Дар – Дар нетленен на Всевеликия Промисъл. Навярно Всевеликият е жадувал за Единение с Мен.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Любовта Ми към Него беше несмесена

И когато биде в Древността онова чудно преживяване на Великата тъмна нощ, и тогава, когато ѝ устоях, бидох очистен от всичко сътворено. И така узнах, че се превърнах в Олтар на Всевеликия. И Той започна да излива Величествената Си Любов в Мен, защото бидох отречен от всичко друго и Любовта Ми към Него беше несмесена с нищо друго от световете. Всевеликият ни иска за Себе Си и само тогава сме преизпълнени.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“

Искам да сключа Завет с Тебе

И когато получих това Върховно изливане върху Себе Си, и рече Ми Всевеликият: „Искам да сключа Завет с Тебе. Ти ще бъдеш Учител в сътворените и в несътворените светове, а Аз ще се изливам в Тебе, защото облечен си във Великата Отреченост и в Свещената дреха на Смирението. И ще се наречеш Арамот – Пречудна Врата.“

Първият Старец

Из Книгата „Пустота Неизразима“

Махава – Майка

Има Неизразими неща, но те са скрити, скрити в Дълбините. Някои ще кажат: „Красотата е неизразима“. Аз казвам: Кое е красивото в красотата? Красивото в красотата е неуловимото, а неуловимото не принадлежи на красотата, то принадлежи на Пустотата – Великата Неизразимост. Целта на красотата е да ни покаже неуловимия път, по който трябва да се завърнем в Неизразимата Пустота. Що е Пустотата? В Древността тя се е наричала Махава – Майка. А другото ѝ значение е Древност, Бездна. А в тази Майка-Бездна е скрито Ядрото на Мистерията. А там пък е скрит Върховнонеизразимият.

Двадесет и вторият Изначален Старец
Авирохол Тахария

Из „Пустота Неизразима“

Когато надзърнах в Абсолюта

Видял съм много красоти. Видях красотата на живота. Видях красотата на смъртта. Видях меката красота на ангелите. Видях чудната красота на вечността. Видях пламтящата красота на серафимите. Видях и дълбинната красота на Майката-Бездна. Но когато ми беше позволено и когато надзърнах в Абсолюта, всички видове красоти угаснаха. И сега в мене живее жив спомен, жива същност, защото сам Той ми се е разкрил. И сега знам, че само трябва да чакам, защото Той сам ще дойде и ще ме погълне. Това съм го нарекъл Мистерия Несподелима.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Откровения Древни“

Имам в Дълбините си Вулкан

И случи се това в Древни времена. По Могъща Повеля бях обхванат от мрак – мрак отвътре, мрак отвън, навсякъде стелещ се тежък мрак. Очите не виждат, сърцето немее, а умът – смутен. Но знаех, че нося Тайна в Себе Си. И знаех още, че Мъдрият се намира там, където е съсредоточен. И така чрез велико съсредоточение влязох в собствената си Тайна и си повтарях: „Аз съм Тайна, Аз съм Тайна, Аз съм Тайна на световете“. И лумна из Дълбините Ми Древен Вулкан, Древна Прасветлина. И мракът беше зашеметен, беше смутен. И избяга някъде в себе си. А Аз бях просветлял и узнах, че имам в Дълбините си Вулкан, Прадревно Ядро. И след като то ми се откри, разбрах, че вече имам достъп до него. Така разбрах, че всяко същество има тази Тайна в себе си, в Дълбините си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“

Помолих да отдели от Мен светлината и щастието

От предългия си опит знам, че в светли и щастливи времена човекът се самопогубва. И когато в миналото ми Ме сполетяха тези светли и щастливи времена, Аз помолих Великия Всемъдър да отдели от Мен светлината и щастието и да ми даде трудни времена. И Той Ми даде тежки времена и Ме въведе в труден лабиринт. И в този лабиринт сякаш нямаше изход. Но в Дълбините си Аз Го призовах само Той да Ме води. И понеже много искрено Го желаех, Той Ме отведе в Себе Си. Сега вече нямам нито светли, нито тъмни времена, защото там, където е Той, е Прасъстоянието преди времената. А там, където е Той, съм и Аз.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“

Аз улових сърцето на самотата

Живях някога в Древността в една страна. Живях в отдалечено място. То беше мрачно място и слънцето рядко идваше. То беше в една колиба и наоколо нямах близки и нито дори живи същества. И сякаш всичко беше потопено в самота. И дълго време живях в тази самота и открих път към сърцето ѝ. Аз улових сърцето ѝ, обогатих я, осмислих я и тя разцъфтя. Така узнах, че от самотата се ражда едно величествено слънце, каквото е човекът. Но трябва да съумееш да уловиш сърцето ѝ. А тази страна, в която живях, се наричаше Атлантия.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Споделения“

Пред тях ще се яви Върховният Абсолют

Тези, които четат Старците, тези, които мислят за Старците, тези, на които е дадено да се докоснат до Старците, те са тръгнали на път и към Старците, и към собствената си Древност. И ще дойде някога ден, когато самите те ще станат древни. И ставайки древни, пред тях ще се яви Върховният и страшен Абсолют. И Той ще се яви не с излъчването Си, а със Сърцевината Си. И за тези древни това ще бъде ден на най-страшната нощ и същевременно ден на пречудното Запознание с Него. И това ще бъде Ден Първий на Безкрайността, Ден на Великата Бездна.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“

Винаги съм търсил трудни времена

Живял съм в древни светове и в по-нови светове. И никога не съм искал, и никога не съм търсил приятни времена. Винаги съм търсил трудни времена. За световете трудните времена са скъпоценните времена. В трудните времена израства лекотата. В трудните времена израства яснотата. В трудните времена израства Неизменната Любов. В трудните времена познах Върховния Изпращач, защото Той ми изпрати трудностите, за да се съединя с Него. След това съединение вече не съществуват трудни времена, защото когато си в Него, няма трудни времена, няма леки времена, няма вече времена. Има само едно Древно Състояние, завинаги невъзмутимо.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“

Общението с Него – Върховната Храна

От древни времена живея в Него и не познавам нито трудностите, нито лекотата. И не познавам нито скърбите, нито радостите. И остана ми само едно – тази Величествена Бездна и това Безкрайно изумление. И най-пречудното ми остана – общението с Него. Това общение го наричам Харама Вайя – Върховната Храна.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“

Така познах Всеверния

Търси себе си, познай себе си и отиди отвъд себе си. Аз търсих себе си, познах себе си и отидох отвъд себе си. Когато търсих себе си, това беше моето постоянство. Когато познах себе си, тъмнината ми беше дошла на помощ и аз я преодолях. Когато отидох отвъд себе си, мракът се беше спуснал върху мен като велико благодеяние и така познах Всеверния. Сега не търся себе си, но съм потопен единствено в Него. Сега Той е моите намерения, а аз съм Неговата свобода.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“

Не е ли постоянната капка самата Негова Сила?

Отпреди милиони години още узнах, изисква се едно: постоянни малки усилия и призовавания. В далечното минало аз бях тези малки усилия, аз бях малката капка, която проби небесата. Малката постоянна капка пробива и най-твърдото – диаманта, защото постоянната капка означава да си призован от Върховния Баща. Не е ли тази капка самата Негова Сила? По пътя на капката се завърнах.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Несподеленото“

Несподелима древна скръб

Има една несподелима древна скръб. Тя съществува още от прасветовете. Тя е възникнала още в Древността, когато една част от Великите създания са пожелали собствен духовен път. И те тръгнали по този път и така скръбта се увеличавала. Днес тя е трудно споделима. Тя е тежка и тъмна за тези, които не я разбират. Но тези, които са я разбрали, те са я прекрачили. Те са получили Откровението си вътре в нея. И понеже тяхната Древност се е оказала по-силна от световете, те са я преодолели и са се завърнали във Великия Несподелим Център.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Проходът в Неведомото“

Тя е Проходът в Неведомото

Има една Потайна Сила, скрита в човека. Тя е древен образ и подобие. Тя е концентрирана Бяла, Бяла точка. И макар че е вътре в човека, тя спада към Непознаваемото. Тя е древно несътворена и познава пътя между световете. Наречена е Ахария – Нерушимата. Тя е Проходът в Неведомото. Тя е Древната Искра.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Върховния“

Десет Врати

Съществуват десет Врати. Деветте Врати са винаги отворени. През тях винаги се е слизало и винаги се е качвало. Това са Тайни Врати, през които слизат съществата, за да ръководят избраните. Десетата Врата е била всякога заключена. Тя е запечатаната Врата, защото Върховният Абсолют никога не е слизал в световете.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Книга за Върховния“

Тайният Печат

Кой е Месия? Има само един Месия и Той е Върховният Абсолют. А защо Той не е слязъл в световете да ги спаси? Защото никой не може да устои на тази Могъща Ослепителност. Тя е толкова величествена, че за световете тя се явява мрак. Световете не са готови да я понесат. Те трябва да се подготвят още милиони години. Ето защо десетата Врата е строго заключена. И тя е наречена Тайният Печат.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Споделения“

Мрачните времена – завръщане в Несподеленото

И гледам с поглед древен, и гледам в своето минало. И спомням си старите неща и така узнах: приятните времена малко ми дадоха. Трудните времена ми дадоха нещо. Те ме събудиха. Тежките времена ми дадоха много нещо. Те ме мобилизираха и чрез тях открих пътя си. А мрачните времена, те ми дадоха най-дълбокото. Чрез тях възкръснах, за да не умирам повече никога, нито да се раждам. Да биха знаели хората тайната на мрачните времена, те биха узнали, че те са завръщане в Несподеленото.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из Книгата „Върховното Отсъствие“

Там няма времена, няма Дух и няма Мистерия

Съществува едно Древно Състояние. То е Уединена Дълбинност и е наречено Прамахара – Прабезмълвието. В това Древно Състояние няма говор и няма мълчание. Някой ще каже, че то е Тишина. Но то е по-дълбинно от Тишината. То е Дълбинен вътрешен път. То върви от Древността към Абсолюта и в Него се скрива, с Него се слива. И там то изгубва всяко свое определение, защото там няма времена, няма Дух и няма Мистерия. Там е само Той.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Да изгубиш себепознанието си, Тайната си и Мистерията си

Ако искаш да Го намериш, трябва да проходиш през себе си и трябва да изгубиш най-скъпите неща в себе си. Трябва да изгубиш себепознанието си, Тайната си и собствената си Мистерия. Да изгубиш себепознанието си, то е да изгубиш чистия си път в света. Да изгубиш Тайната си, то е да изгубиш духовния си път във вечността. Да изгубиш Мистерията си, то е да изгубиш безкрайния си път към Него. И когато изгубиш Безкрайността, Той ще се роди в теб като Върховното Съкровище, защото ти нищо друго не си търсил, освен Неговата Скритост. А сега вече Той няма да е скрит за тебе и ти ще преживееш Върховното Прасъстояние – Върховното Отсъствие – чрез Сливание и Изчезновение в Него.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

То е превъзмогнало дори и Покоя

Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Бремето се състои в това, че те присъствуват

Проблемът на съществата, трудностите на съществата и бремето на съществата се състои в това, че те присъствуват. Те не са познали Тайната на Отсъствието. Отсъствието е чудно умение. То е тройно умение. То е умение на съчетанието между Любовта, Мъдростта и Лекотата. Когато имаш истинска Любов, то е отношение към Невидимото. Когато имаш истинска Мъдрост, то е отношение към Мистерията. Когато имаш Лекота, то е отношение към Абсолюта. Когато Невидимото, Мистериозното и Абсолютът се съчетаят в едно, явява се Върховното Отсъствие. Това Отсъствие никога няма противници. В Древността са го наричали Вараха Дор – Върховният Дракон или Върховният Поглъщател.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Става част от Върховното Отсъствие

Когато човекът навлиза много дълбоко в себе си, когато човекът навлиза много дълбоко в своето Древно Безмълвие, тогава той изоставя по пътя си всички външни неща. Той изоставя ума и сърцето си, той изоставя емоциите, чувствата и желанията си, той изоставя и разумните си желания, и светлите си мисли. И така отивайки навътре, той среща висшата си душа и чистия си дух. И той ги обединява в себе си и схваща какво те желаят. А те не желаят световете – нито сътворените, нито несътворените. Те желаят само Върховното Отсъствие, от което са родени. И тогава дълбинният човек отдавайки се на Върховното Отсъствие, започва вече да не съществува. Той става вече част от Върховното Отсъствие. Той се е слял вече с него и вече действува само Върховното Отсъствие. Целта вече е постигната. Няма вече смърт, нито дори блаженство, а само Дълбина от Дълбината, Тишина от Тишината и само една Величествена Преизпълненост. И за нея няма друга реч, освен Древното Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Върховното Отсъствие ще ни погълне

Ние трябва да знаем, че вървим към пътя на Върховното Отсъствие. В този път ние не сме присъстващи, защото ако сме присъстващи, ставаме нереални. Ние трябва да осъзнаем, че само Върховното Отсъствие работи. И когато напълно осъзнаем това, Той ще ни поведе по древен път към Себе Си. Той ще ни изпрати достоен Учител, който е път към самото Върховно Отсъствие. И когато се отдадем на този път, ние имаме право да Го призоваваме. И тогава ще виждаме навсякъде как То – Върховното Отсъствие – ни пази. А То ни пази, защото иска да станем подобие на Него. И ще дойде ден, когато Върховното Отсъствие ще ни погълне, защото сме Негови Синове и Дъщери, защото ние принадлежим единствено на Него. И То ще ни подари собственото си Безмълвие, собствената си Неизречимост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Ще облечем Отсъствието си с нова Светлина

Ние мислим, че живеем. Ние мислим, че умираме. Но всичко това е само преображения на Отсъствието. Когато осъзнаем собственото си Отсъствие, когато осъзнаем Дълбината си, когато осъзнаем Тайната си и собствената си Мистериозност, само тогава ние ще облечем Отсъствието си с нова свръхестествена Светлина, която е несмесена. И тогава ние ще бъдем Лъч на Върховното Отсъствие. Външно ще бъдем Несътворен Лъч, а вътрешно – Неведомост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Нищо да не очакваме

Ние говорим. Когато говорим, ние говорим. Ние мълчим. Но когато мълчим, ние вътрешно говорим. Ние безмълвствуваме. Но когато безмълвствуваме, ние търсим идеи, образи, цветове. То е все още говорене. С всички тези методи ние пречим на Отсъствието да дойде в нас. Ние трябва да се завърнем в най-древното си Безмълвие и там да чакаме – нищо да не искаме и нищо да не очакваме – само там да чакаме. И тогава ще дойде ден, ще дойде миг свръхестествен. Върховното Отсъствие ще ни посети и ние ще Го осъзнаем и ще познаем себе си. Ще познаем, че сме част от Него, защото когато станем Отсъствие, само Той ще действува в нас.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Ние сме деца на Върховното Отсъствие

Ние живеем, но не живеем. Ние говорим, но не говорим. Ние мълчим, но не мълчим. Когато познаем Върховното Отсъствие, тогава нито ще живеем, нито ще говорим, нито ще мълчим. Тогава Отсъствието ще работи в нас. И тогава животът ни ще свети, говорът ни ще блести, а мълчанието ни ще ухае. А когато имаме трудни времена, Отсъствието в нас ще тържествува, защото ние сме деца, Синове и Дъщери, и Старци на Върховното Отсъствие.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Ние вече сме у дома

Когато говорим, трябва да говори нашето мълчание. Когато мълчим, трябва да говори нашето безмълвие. Когато безмълвствуваме, трябва да говори нашата Древност. Когато говори нашата Древност в нас, трябва да говори само Върховното Отсъствие. Когато порядъкът е такъв, ние вече сме във Върховното Отсъствие, ние вече сме у дома.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

Той беше сам и единствен

Някога в най-дълбоката Прадревност съществуваше само Той – Абсолютът, Върховното Праотсъствие. Тогава не съществуваше Бог, нито Прастарецът и Старците, нито боговете-синове, нито световете – и сътворени, и несътворени. Той беше сам и единствен, странствуващ в Древния мрак и хаос. Нито Древният мрак и хаос Го познаваха, защото Той странствуваше единствено в Своята Царственост. По-късно Той създаде Бог и Прастареца, и Старците, и боговете, и световете и тръгна надолу да проучва Себе Си и Своята Царственост в съществата и нещата.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“

В този Древен хаос и мрак

Всеки, който тръгне на път към себе си, и всеки, който осъзнае своята царственост и подобие на Върховното Отсъствие, той изоставя всичко и тръгва на път към Древния хаос и мрак. И там, в този Древен хаос и мрак, той ще се прероди и пресъздаде, както някога това е направил Абсолютът. Не е ли това единственият подвиг на живота? И не ли за това Върховното Отсъствие е отделило от Себе Си и създало хаоса и мрака? Той ги е създал, за да тържествува над тях със Своята Царственост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария