ЛАО ДЗЪ И КОНФУЦИЙ – Разговори

Когато Конфуций, като по-възрастен, отишъл при Лао Дзъ, той смятал, че Лао Дзъ ще му окаже почтеност и уважение. Когато влязъл в стаята му, Лао Дзъ нито станал, нито му обърнал внимание и нищо не му предложил. И Конфуций бил изненадан, и така започнал техният разговор. Конфуций му казал:

– Не признавате ли правилата за добро поведение?

Лао Дзъ му отговорил много просто:

– Ако искаш да седнеш, седни; ако искаш да стоиш, стой. Аз не се меся в чуждия живот! Ти си свободен човек и аз съм свободен човек.

Конфуций бил смутен – умът винаги се смущава от Духа и от Дао. Конфуций пожелал да си говорят с Лао Дзъ за Висшето, Лао Дзъ се разсмял и му казал:

– Аз никога не съм виждал висше и нисше – човекът е човек, дървото е дърво. Всичко участва в това Дао, в това Единно съществувание. Висше и нисше – това е безсмислица!

Отново Конфуций е смутен, после той попитал:

– А какво става с човека след смъртта?

Лао Дзъ го попитал:

– Ти нали живееш? А можеш ли да кажеш какво е това животът?

Конфуций се смутил. И тогава Лао Дзъ му казал:

– Ти не знаеш този живот и вместо да го познаеш, се безпокоиш за отвъдния.

В друго предание се казва: Конфуций попитал Лао Дзъ: „Що е добро и зло?“.

И още го попитал:

– Дай ясно определение на което човекът да може да се опира в своите действия.

На което Лао Дзъ му отговорил:

– Горко на този, който се опира на действия!… Определенията дават объркване, защото те са разделение. Животът е Единно движение към Дао… Всички определения са мъртви. Животът е винаги движение: младостта се движи в старостта; здравето се движи в болестта; болестта се движи в здравето… Къде ще сложиш черта и ще ги разделиш? Затова определенията са всякога фалшиви, те пораждат неправди. Затова не определяй неопределимото Дао, не определяй това е „добро“, това е „зло“, защото Дао е неопределимо.

Конфуций пак попитал:

– Тогава как могат да се ръководят и направляват хора? Как да ги научим и направим морални?

Лао Дзъ му казал:

– Когато някой се опита да направи някого добър, това е грях. Колкото повече искаш да създадеш порядък, толкова повече ще създадеш безпорядък. Предостави всеки на себе си и ще видиш, че Дао е достатъчно, не е нужен никакъв морал. Природата е естествена, непринудена, стихийна. В нея има всякакво знание, не са нужни правила.

Конфуций се прибрал, но не могъл да спи, умът му бил много смутен. Конфуций изхожда от позиция на падналата Вселена, защото той все търси ред и порядък. А Лао Дзъ произлиза от Великата Изначалност, Първичната Мистичност, от Дао и затова тук ти самият си ред и порядък, и тук всичко е налице. Когато Конфуций се събудил и отишъл при своите ученици, те го попитали: „Как беше с Лао Дзъ?“. Конфуций казал: „Това не е човек, а дракон! Той е голяма опасност, избягвайте го!“. А когато Конфуций си заминал от Лао Дзъ, Лао Дзъ се смял от сърце.

Лао Дзъ казал насаме на своите ученици: „Умът се явява препятствие за истинското познание, даже умът на Конфуций, който съвсем не ме разбра и сега ще говори с ума си за мене, ще говори неправилно, но странен е умът. Той счита, че създава порядък в света, а той, порядъкът е всякога тук – Дао е всякога тук, а който се опитва да Го създаде, той създава само безпорядък“.

Въпросът е в това, че Лао Дзъ и Дао са в самия порядък, защото Лао Дзъ изхожда от Дао, от Древния порядък, Източника и затова не Го търси. А Конфуций го създава, защото Го няма, защото не е открил Същността си, а Същността не е умът, а Дао.

Дао е място на разтварянето, а Лао Дзъ се е разтворил там, но Конфуций не се е разтворил, затова той все ще търси.

Конфуций попитал Лао Дзъ:

– В какво се състои истинският Път?

Лао Дзъ му отговорил:

– Очисти се като белотата на снега и разбий всичкото си знание…

Конфуций попитал:

– Кой е ключът на живота?

Лао Дзъ му казал:

– Това, което не действува. И обяснил: Водата не действува, но е ключът на живота.

Конфуций отново се смутил и казал на своя любим ученик: „В познанието на Пътя към Дао, аз разбрах, че съм по-долен от червей…“

Конфуций попитал:

– В какво е смисълът?

Лао Дзъ му казал:

– В Не-развитието.

Конфуций му отговорил:

– Но всичко се развива!

Лао Дзъ му отвърнал:

– Всичко се развива, но аз не се развивам, защото съм в Дао. Дао не се развива; Съвършенството не се развива. Дао се изявява, но не се развива, но ти, Конфуций, се развивай.

Конфуций попитал:

– Ти как определяш Дао?

Лао Дзъ му казал:

– Много просто: Дао е Не-определимо.

Конфуций пак го попитал:

– Но ти как живееш?

Лао Дзъ му казал:

– Много просто: живея Не-определено.

Конфуций попитал:

– Какво е това Не-определеното?

Лао Дзъ му казал:

– Това е Не-изразимо.

Конфуций му казал:

– Не те разбирам!

Лао Дзъ му отговорил:

– Това е красивото, защото, ако разбереш Не-разбираемото, то ще погрознее.

Конфуций попитал Лао Дзъ какво да прави.

Лао Дзъ му казал:

– Каквото си правил досега: много труд и малко полза!

Конфуций му казал:

– Недоумявам!

Лао Дзъ му отговорил:

– И аз съм в недоумение от Дао.

Конфуций попитал:

– Какво е Дао?

Лао Дзъ му отговорил:

– Съществуваща Не-реалност.

Конфуций попитал:

– А що е човекът?

Лао Дзъ му отговорил:

– Не-реално съществуващ.

Конфуций пак попитал:

– Ти съществуваш ли?

Лао Дзъ му отговорил:

– Аз съществувам като Нереалност, като Небитие. Ето, виж това е сянката ми.

Конфуций му казал:

– Не те улавям.

Лао Дзъ му казал:

– Сянката е недоловима.

Конфуций попитал:

– Защо Дао не говори?

Лао Дзъ му казал:

– Това че мълчи, не означава, че не говори и че не съществува. Дао и сега ти говори, но тебе те няма, защото ти съществуваш.

Конфуций попитал:

– Че не трябва ли да съществувам?

Лао Дзъ му казал:

– Не трябва. Но ти съществуваш и оттук е цялото объркване. Ти съществуваш и затова Дао Го няма.

Конфуций попитал:

– И все пак: къде да търся смисъла?

Лао Дзъ му казал:

– В Невидимото.

Конфуций пак попитал:

– Че какво има там?

Лао Дзъ му отговорил:

– Там е Неуловимото.

Конфуций казал:

– Че щом е Неуловимо, какво ще уловя?

Лао Дзъ му казал:

– Собственото си безсмислие.

Но Конфуций пак попитал:

– Но тогава къде е смисълът?

Лао Дзъ му отговорил:

– Смисълът е в това, което го няма. Който е разбрал това, което го няма, е уловил Неуловимото. Дао е в хармония с Неуловимото. Дао действува в Неуловимото.

Конфуций попитал:

– Що е здраве?

Лао Дзъ му казал:

– Непрекъснатият стремеж към Дао. Да следваш Дао е лечение преди лечението.

Конфуций попитал Лао Дзъ:

– Ти защо си дошъл в света?

Лао Дзъ му казал:

– За да се върна от него.

Конфуций попитал:

– Каква е целта на живота?

Лао Дзъ му отговорил:

– Целта е в Не-постигането.

Конфуций продължил:

– Но много е трудно да се откаже човек.

Лао Дзъ му отговорил:

– Това е така, защото човекът иска да постига и тогава постижението ще го ограби, и ще го научи.

Конфуций попитал:

– А какво ще го научи?

– Ще го научи на това: Живей в Дао без да постигаш нищо.

Конфуций попитал:

– Нима е нещо лошо постижението?

Лао Дзъ му отговорил:

– Постижението съсипва човешкия живот. Живей в Дао без постижение.

Конфуций попитал:

– Трябва ли да имаме състрадание?

Лао Дзъ му отговорил:

– Не. Имай Дао в себе си и всичко друго ще е на мястото си.

Конфуций продължил:

– Без състрадание не е хуманно?

Лао Дзъ казал:

– Дао не е хуманно, не е ограничено. Дао е Безгранично, а ти си ограничен, защото си хуманен.

Конфуций попитал:

– Не трябва ли да правим услуги на обществото?

Лао Дзъ му казал:

– Обществото е съставено от услуги, които Дао ще развали и ще разобличи. Не прави услуги и не прави нищо разумно, защото твоето разумно действие е безумие. Живей в Дао и проявявай Дао, а не себе си!

Конфуций попитал:

– А каква услуга ни прави планетата?

Лао Дзъ му отговорил:

– Планетата не съществува. Не променяй несъществуващото, а променяй себе си. Живей в себе си, живей в Дао, а не на планетата. Водата е осмислена, защото е вода и затова: да услужваш и да проявяваш Дао, не е едно и също нещо. Не осмисляй Дао, проявявай Дао. Всеки, който е осмислил Дао, се е проявил и е станал човек, станал е смъртен.

Конфуций попитал:

– Но този свят е болен, трябва го излекуваме!

Лао Дзъ му казал:

– Здравето идва след като се наболедуваме. Остави болестта си да изработи здравето.

Конфуций попитал:

– Не трябва ли да се опълчваме срещу несправедливостта?

Лао Дзъ му казал:

– Най-добрият отговор срещу несправедливостта е твоето Дао, твоята Истинност. Несправедливостта в живота в живота е липса на Дао.

Конфуций попитал:

– Когато си обезсърчен, какво правиш?

Лао Дзъ му казал:

– Когато съм обезсърчен, аз съм изпълнен с Дао.

Конфуций пак попитал:

– Какво означава това?

– Много просто – обезсърчение няма, когато и тебе те няма.

Конфуций му казал:

– Твоите мисли ме объркват.

Лао Дзъ му казал:

– Аз нямам мисли, аз нося само Тишина.

Конфуций отново попитал:

– Как да разбера това?

Лао Дзъ му казал:

– Това не е за разбиране.

Конфуций попитал:

– Какво е Пустотата?

Лао Дзъ му казал:

– Неповторима Яснота.

Конфуций попитал:

– Какво е Не-яснотата?

Лао Дзъ казал:

– Неизразимо Ясното.

Конфуций попитал:

– Защо ми изглеждаш щастлив?

– Защото не мога да доловя Не-изразимото; не мога да доловя Не-изразимото в изразимото; така узнах, че в Не-изразимото не може да се живее, но То живее в тебе.

Конфуций е искал да намери Истината в Словото, докато Лао Дзъ е отдавал предпочитание на Безмълвното.

Лао Дзъ и Даосите имали култ към Безмълвието и затова книгата на Лао Дзъ се смята за произнесено Безмълвие.

Мъдрият на нищо не противоборства и затова е непобедим.

Мъдър е този, който смирява себе си пред Великия Закон.

За да може нещо да се унищожи, необходимо е преди това да му се даде разцвет.

За да може нещо от някого да се отнеме, трябва преди това да му се даде.

Борбата на противоположностите възниква като следствие на нарушение на законите на Дао.

Който побеждава себе си, е могъщ.

Срещам Го постоянно, но не Го виждам.

В умирането съществува завръщане.

Началото и краят нямат начало и когато се яви краят, всичко е Неведомо – това Неведомото е Дао.

Така странствува Неведомото – то движи Началото и края, но е извън тях и ти трябва да странствуваш като Неведомото.

Който е придобил най-прекрасното Дао, той странствува неведомо, той се наслаждава безкрайно на всичко – това е Истинският Човек.

При измененията не изгубвай Не-­изменното в себе си.

Всеки нещо върши, а аз бездействувам. Защо съм толкова странен човек? Да, Дао е странното в мен.

Лао Дзъ

Мъдрият твори без да действува. Мъдрият учи другите без думи.

Лао Дзъ

ЦЕННИ МИСЛИ

Джуан Дзъ

Постоянството е коренът на Просветлението.

Чистата Ци-енергия е изначална, безформена и без качествена първоматерия.

Най-важното в живота е да натрупаш все повече чисти частици Ци, за да се завърнеш в Дао.

Всичко, което за обикновения човек е ценно, се оказва фалшиво – то е плод на обърканото му съзнание.

Недостойният живот се превръща в проклятието на следващия живот.

Ние имаме мъки, защото имаме тяло.

Когато нямаме вече тяло, каква мъка имаме тогава?

Във водата това, което тече е Енергията. Тук енергията тече като вода.

Безсмъртието се дължи на поглъщане на тънки енергии и частици Ци и на правилното дълбоко дишане, което е дълголетието.

Чистите енергии и частици са трансформиращи.

Ако искаш да бъдеш твърд, съхранявай твърдост с помощта на мекотата.

Светлото ражда светлото от тъмнината на тъмното.

Обладаващият Пълнота се ражда от неизразимото, от Безформеното.

Лебедът е бял не защото всеки ден се къпе.

Враната е черна не защото всеки ден се черни.

Храни се от силата на студа и топлината.

Всеки трябва да придобие Покой в собствената си природа.

Много хора имат глава и крака, но нямат сърце и слух.

Светът е само видимо проявление на един скрит, съкровен Източник.

Цялата човешка деятелност е голяма и безплодна суета.

Да просвещаваш народа, значи да го обременяваш. Човек трябва да бъде предоставен на самия себе си. Човекът трябва да бъде отдаден на естественото течение на живота си.

Отвъд понятното се намира Дао – началото на света. Отсам понятното се намира раждането на сътворението.

Намираш ли се на светло, няма да видиш нищо в тъмнината.

Намираш ли се на тъмно, ще видиш всичко, което се намира в светлината.

Движи се волът, а не каруцата.

Който слуша гърма, няма да чуе Тишината.

Няма нещо, което да е „лошо“. Има онова, което не ти харесва.

Няма „добро“, но има онова, което ти харесва.

Бъди готов да не намериш онова, което търсиш.

Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя път.

Губиш ли, прави го с лекота.

Обикновено се боиш не от това от което трябва.

Кой ще каже за вятъра, че не духа в правилната посока?

Искаш ли да изплатиш всичките си дългове, започни с дълговете към самия себе си.

Чистото и лекото се издига и образува небе; мътното и тежкото слиза надолу и образува земя.

Колко неправилно е да скърбим при смъртта? Колко неправилно е да се радваме на живота, защото няма нито раждане, нито смърт.

Пътят всъщност няма начало, но за да разбереш това, трябва да изчезнеш.

Който умее да изчезне в смъртта, отива към Покоя, защото смъртта е завръщане, а животът е заминаване.

Много са пътищата, но Великия Път не можеш да го намериш на карта.

Чистото Действие е поучение без думи.

Чистото Действие е завръщане в Дао, завръщане в Простотата.

Не-деянието или Чистото Действие е действие без действие.

Не-деянието е действие на Пустота: нищо не правиш просто оставяш пространство, за да може потокът от енергия да тече естествено.

Чрез Чисто Действие в човека може да се влее от Пустотата нова енергия и тя да го задвижи във вярното направление.

Когато действаш с У-вей (Не-деянието), ти разрушаваш света.

Законът на свободата е свързан с Не-деянието – Не-намесата.

Учението на Не-деянието или Чистото Действие е Учението за завръщането в Простотата.

В Чистото Действие няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и няма нещо, което то да не може да направи.

Деянието поражда битие, а Не-деянието поражда небитие и Свобода.

Не-деянието означава, че Мъдрецът няма право да се вмества в естествения ход на нещата. Постъпвайки с Не-деяние, Мъдрецът съхранява естествения ход на нещата. Не-деянието е Принцип на Съвършения Мъдрец.

Истинският Даос е Майстор на Не-деянието. Той владее вътрешното деяние или изкуството на Пустотата.

Главната цел на Не-деянието или Чистото вътрешно Деяние, е осияване на съзнанието.

В Чистото Действие нищо не правиш и затова ти си пълен, защото си в Дао.

Не-деянието е Пълнота. То е Дао или освободеното действие. Деянието е намеса, неправилност. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао – ето защо човекът е загубил Пълнотата си.

Само Дао е умеещо, човекът е само умен, но не е умеещ.

Не-деянието означава да живееш в Дао, да пиеш Пълнотата. Тук нищо друго не ти остава, тук дори и твоята разумна воля е неуместна. Според Лао Дзъ, тази разумна воля е началото на безумието.

Не-деянието е действие на Дао.

Човекът с Висша природа е бездеятелен – той осъществява Пустотата.

Не-деянието не е бездействие, а Съвършеното действие.

Не-деянието е естествено, мирно, необусловено от страсти, непривързано.

Не-деянието очиства човека от вътрешни страсти и желания.

Само, който пребивава в Не-деяние, може да трансформира себе си.

Що е У-вей? То е това, което го няма. То действува, но отсъствува.

Не-деянието е Чисто Действие на Дао. Не-деянието е действие без следа.

Не-деянието е Не-привързване – състояние на свобода.

Не-деянието е Нищото – самоосвобождение.

Не-деянието диша Дао, а деянието диша заблудата.

Не-деянието твори Пустотата.

Пустотата е празна, но неизчерпаема.

Не-деянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието (нечистото действие), е самоостраняване.

Според Лао Дзъ: единствената политика е вечна Не-намеса.

В Не-деянието Покоят се разцъфтява.

Не-деянието е Първично Действие, това е чистата природа.

Истинската Доброта е способ да изразиш Дао.

Най-важното в живота е личното Преображение.

Дао ми дава живот, за да мога да се движа; дава ми живот, за да мога да работя; дава ми старост, за да мога да си отдъхна; дава ми смърт, за да си почина.

Ако ти считаш живота за благ, считай за такава и смъртта.

Личното преображение е възможно само чрез Пустота, само чрез пълно осъзнаване на чувствата.

Дао има реалност, но няма форма, няма и действия.

Дао – можеш да Го обладаваш, но не можеш да Го видиш.

Дао е основано на самото себе си, То е вкоренено в самото себе си.

Дао е преди Небето и Земята, но не е старо.

Дао е основа на самото себе си.

В тъмнината ще видиш светлина; в Тишината ще чуеш хармония.

В света има две Велики Заповеди, едната е Съдба, а другата е Справедливост.

Научи се да виждаш там, където всичко е тъмно и научи се да слушаш там, където всичко е тихо.

Дао не се предава нито с думи, нито с мълчание.

Според Джуан Дзъ на обществото е невъзможно да се помогне, дори и не трябва да се опитваш. Но ако всеки следва Пътя на Дао, то обществото само ще се реформира и преустрои само по себе си.

Говориш цял живот и нищо не казваш. За цял живот не произнасяш нито слово и всичко казваш.

Дао е Само на себе си основа и Само на себе си корен.

И най-дълбокото умение, и най-голямото знание не знае Дао.

Разсъждението не прави човека мъдър. Мъдростта се корени в Дао и изтича от Дао.

В Дао няма разсъждения и дискусии. Добре е един човек да не се смята за мъдър само защото говори добре. Защото едно куче не се смята за добро само защото лае.

Многото разговори са доказателство за това, че няма Яснота.

В Дао всичко престава да бъде противоположности.

Когато някой пита за Дао и друг му отговоря, това значи, че и двамата не са наясно.

Дао е смайващата естествена Простота.

Животът е безполезен, полезно е само Дао.

Което е направило прекрасен животът ми, ще направи прекрасна и смъртта ми.

Човек със съвършени морални качества не придобива нищо. Великият човек е лишен от себе си.

Когато вървиш с удобни обувки, забравяш за нозете си.

Животът ми има граници, но не и Духът ми.

Рибите не изпитват потребност да се пръскат една друга с вода.

Мъдрецът крачи волно далеч от греха на света.

Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото.

Да знаеш, че знанието не води до познание е най-висшето познание.

Който е постигнал Пътя, не спори; който спори, не е постигнал Пътя.

Мълчанието е по-висше от красноречието.

Щастието е липса на нужда за щастие.

Ци-енергията е велика и чиста Първосубстанция, която прави всичко да е живо и съществуващо.

Правилното и равномерно съчетание на Ин и Ян в човека, се определя от Дао.

Енергията Ци идва от Древността и излиза извън рамките на времето и пространството.

Само чрез очистена Ци, можем да се върнем в другия Път, Източника.

Когато Ци тече естествено, работите стават така, както трябва. Когато Ци е запушена, явяват се проблеми.

Накъдето е насочена твоята Ци-­енергия, твоят Поток, натам ще се насочи животът.

При лечението най-важен е енергийният Поток.

Пътят на Дао тръгва от Пустотата.

Пустотата е отсъствието на сърцето.

Лотосът израства от калта, но е неомърсен.

Хората не знаят как да се възползват от непознатото, за да постигнат знание. Не е ли това обърканост?

Дао е достъпно само за съзнание, което владее простото и потайно изкуство на Не-действието.

Съвършеният човек използва съзнанието си като огледало – приема, но не задържа.

Не търси начини да оправиш положението и света. Възприеми Пътят на Не-деянието и слушай. Така всред трудностите на света, ще чуеш тихата музика на Дао.

Чрез Не-деянието се улавя Дао.

Грешката на човека е, че той иска да наложи своето действие пред Не-деянието, което е действието на Дао.

При Даосите няма доверие в Словото. Доверието е в Не-деянието, в чистото Първично действие.

Знанията са илюзии, създадени от хората.

Бъди пуст и ще имаш всичко.

Къде мога да намеря онзи, който знае да забравя думите, за да разменя две думи.

Великият Път е непроходим.

Дао е по-древно от самата Древност, но не е старо.

Дао е нечуваемо – ако ние Го чуваме, това не е Дао. Дао е незримо – ако ние Го виждаме, това не е Дао.

На Дао не може да се даде име.

За Дао не може да се пита. Ако питаш за Дао, не можеш да получиш отговор.

Да питаш за недостъпния въпрос, значи да питаш напразно.

Да отговаряш на въпрос, който няма отговор, значи да губиш Същността си, вътрешното…

Този, който пита напразно, не вижда в себе си Великото Начало.

Не мисли и не размишлявай, и ще познаеш Дао.

Никого не следвай и никъде не се стреми, и ще придобиеш Дао.

Нещата не се изказват нито със слово, нито с мълчание – такова е Дълбокото Дао.

Когато проучваш Дао, ти откриваш Неведомото в себе си.

Дао постига този, който търси Истината докрай.

Мъдрецът води речта си с неизяснени понятия – той целият е Безмълвие.

Мъдростта на Дао се състои в Чистото Присъствие на неизказаното.

За Джуан Дзъ няма нужда от никакви методи и от никакви медитации. Простото е достатъчно – просто разбери естеството.

Няма нужда от усилия. Ти си се родил – какви усилия си правил? Ти дишаш – какви усилия правиш? Дишай си. Дай на живота да плува сам по себе си – бъди бял облак, плуващ в небето без никаква цел, той просто плува. В това плуване е разцъфтяването – в това е естеството на Дао.

Не прави нищо неестествено. В природата всичко е достатъчно, ти не можеш нищо да добавиш.

Ти нямаш нужда от култура, а от естественост; просто културният човек е опасен човек.

Джуан Дзъ и Лао Дзъ са против културата, те са за природата, за простотата, за естеството. Културата я смятат за бавно действаща отрова.

Хун Дзъ Чен

Който е постигнал Истината, има вкуса на Дао.

Достойнствата на истинския човек са незабележими.

Благородният човек в минути на решителни действия е пуст.

С добротата често можеш да причиниш вреда – затова, когато правиш добро, щателно обмисли всичко.

Когато човек говори правилно и искрено, това е по-висше от всички дихателни техники и от всички видове съзерцания.

Успехът е в това да не изпадаш в заблуждения.

Само пребивавайки в тъмнина, ще узнаеш колко е ярка слънчевата светлина.

Само ако се отречеш от мисли за добро, хуманност и дълг, ще се приобщиш към Мъдростта.

Овладей своето сърце и всички демони в твоята душа ще се разсеят.

Когато човек направи добро и се старае да го узнаят, той поражда зло.

Този, който е привързан към нещата, животът си е отишъл от него, той не може да сътвори добро и да направи някого щастлив.

Ако от десет думи девет са били Истинни, считай това за провал.

Когато съзнанието е пусто, в него се вселява Истината.

Зрение и слух – това са външни разбойници. Желания и помисли – това са вътрешни разбойници. Господарят трябва да превърне разбойниците в слуги.

Пробуденият разбира, че смъртта е завръщане в живота.

Покой всред Покоя не е истински Покой. Само когато придобиеш Покоя всред движението, наистина постигаш истинската си природа.

Радост всред радостта не е истинска радост. Само когато постигнеш радост в скръбта, ще разбереш как живее сърцето.

Доброто носи вреда, когато искаш благодарност.

Най-хубавото нещо е тайно да твориш добро.

Човекът на Дао – това е върналият се в Изначалното.

Човекът на Дао постига естеството – Истинното.

Истинният човек черпи своите сили от несгодите на живота.

Този, който живее в Истината, ще отхвърли този кратък миг, наречен „светът“.

Който се опива от власт, ще привлече проклятието на хората.

Човекът на Истината предпочита мимолетната неприязън на света към него.

Ако не се привързваш към света, нечистотата не може да те улови.

Помислите на благородния човек са като сиянието на Слънцето – не можеш да ги забележиш.

Власт и изгода; блясък и слава; който не се докосва до тях, е наистина чист. Но този, който се докосва до тях и не е опетнен от тях, е двойно по-чист.

Нито в киселото, нито в соленото, нито в сладкото има истински вкус. Истинският вкус е неусетим, неуловим. И достойнствата на истинния човек са неуловими.

Слънцето и Луната се движат едно след друго, но в Бездната на времето нищо не се променя.

Благородният човек в момент на решителни действия трябва да бъде Пустотен (празен, незает).

Добротата често може да причинява вреда и затова, желаейки да направиш нещо добро, обмисли щателно всичко.

От храната яж 1/3 част и винаги ще бъдеш добре.

Отстъпчивостта е залог за придвижване напред.

Помощта към другите съдържа истинска помощ към себе си.

И най-голямото престъпление в този свят може да се зачеркне само с едно слово: пълно разкаяние.

Да не правиш грешки – ето това е успех.

Най-великото постижение в този свят може да бъде зачеркнато само с едно слово: възгордяване.

Чистото произлиза от нечистото; светлината всякога се нуждае от тъмнината.

Само пребивавайки в тъмнината, ще узнаеш колко ярко е Слънцето.

Овладей своето сърце и ще разсечеш всички демони в сърцето си.

Мисли за Истината и не се страхувай от трудностите – те ще отстъпят.

Даоският Велик Път е: среща на Пустота с Пустота.

За смисълът Даосът нищо не може да каже, защото смисълът сам се произнася в човека.

Осмислената реч е Омъдрена от Безпределния опит.

Безупречната реч е Сила на битието.

Даосът живее в своята Не-определеност.

Тотално цялостно е само Немислимото.

Смисълът е онова „нещо“, което те заставя да се преобразиш.

Смисълът е крайно неопределен, но сам по себе си е определено определен и това е Пустотата.

Сънят е: отиване в мястото на творческото обновление, същото е и със смъртта.

Дао – Пустота или Пределната Откритост, която не е нито действие, нито факт, нито същност.

Самото Даоско говорене е реч, особена реч, която те самотрансформира.

Даоската словесност е призоваване на Неизреченото, на Пълнотата, на Съществуването.

Даоският Мъдрец върви по два Пътя: той действувайки – недействува; говорейки – не говори; мълчейки – всичко казва.

Даосът не се отличава от тълпата, но не се и уподобява.

Реалността в Даосизма е особена: за реалност се смята хаосът, Всеобемащият хаос, Всеобемащото Присъствие – за него няма и понятия; той всичко подрежда.

За хаоса се казва, че реалността е неподреден ред, а хаосът е подреден ред, но скрит.

Тази Велика Реалност призовава човека не към увереност и знание, а към Доверие и Искреност.

Великият Път в Даосизма е абсолютно неизчислим, защото той е движение от Пустота в Пустота; от Вечна красота във Вечна красота. Това са тънки, неуловими преходи, които се осъществяват от Даоските Мъдреци.

Дао във всеки момент е отсъствие и затова То си остава Вечно и Постоянно.

В Чан-будизма с един Ключ се отварят три врати, с една дума – три свята.

Има само една Мъдрост и тя е: Единство с Дао.

Пустотата опустошава самата себе си и тя така се самооткрива.

Мъдрият има възвишено Безмълвие.

В ръцете на добрия човек лошият метод става добър, а в ръцете на лошия човек, добрият метод става лош.

Изначалният облик на човека е хаосът, но хаосът няма облик.

Когато птиците не пеят, гората е още по-спокойна.

Само в Неизразимото Дао има Покой.

Великият Път е равнозначен на Не-деянието.

Как ли диша смъртта в Безкрайния Поток на живота?

В Даосизма идеята за грехопадението е чужда, защото Абсолютният свят, Дао и сътвореният свят са винаги Едно Единно Дао – Едно Велико Единство.

Дао не е идея, не е факт, не е опит, не е даденост. Дао е способ, особен подход, особено отношение към света.

Дао – това е Път на постоянно опознаване, Път на Тайно опознаване на Реалността.

Пътят на Даоса е самоосвобождение, самооткриване на Пълнотата на живота.

Истинността – това е същественото в живота. Тази Истинност е нещо достойно за всеки човек.

Истинският поет не е този, който пише стихове, а този, който има настроението на Дао, настроението на Безпределното.

Свободата предполага да бъдеш никой. Щом си никой, ти си свободен – разбрал си Свободата, станал си незабележим.

В себе си умираш, а в Дао си неунищожим, тук нямаш край.

Истинският Път е отникъде към никъде. Този Неведом Път постига обширността на океан – и тогава ти ставаш Безпределен.

Гуанин Цзъ

В отсъствие на Дао не може да се размишлява.

В Дао няма нищо подобно на човека.

Мъдрият не различава пребиваване в Дао и отклонение от Дао.

Отсъствието на Дао е залог, че Го има.

В това, че Мъдрият не се държи за Дао е залогът, че той не Го изпуска, не Го губи.

Грънчарят може да създаде десет хиляди гърнета, но гърнето не може да създаде гърне, нито да го унищожи. Дао може да създаде десет хиляди вещи, но нито една вещ не може да създаде Дао.

Благодарение на помрачеността постигаш Безпределното Дао.

Ако умея да пребивавам в тъмнина както Дао, тогава ще умея и да виждам всичко, което се намира в Светлината.

За да отстраниш света, в който сънуваш, трябва да бодърствуваш.

Мъдрият отстранява не света, а знанията за света.

Бъди течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишина. Ето това е Мъдрецът.

Мъдрият не се отличава от другите по това, което говори и по това как действува и мисли. Той се отличава по това, което не говори; по това как не постъпва и по това, за което не размишлява. По това той се различава от другите.

Мъдрият откликва на всичко, но сърцето му пребивава в Покой.

Това, което плува е лодка, но това, на което може да се плува, е водата, а не лодката.

Само този, който умее да слуша, нищо не приема на вяра и нищо не оспорва.

Глинените кукли се наричат „мъже и жени“, „скъпи и евтини“, но те са направени все от тази земя и когато се разбият, отново отиват в земята.

Мъдрият се доверява на промените, защото пребивава в неизменното.

Ле Цзъ

Пустотата е безсмъртна. Тя е дълбокото Начало и входът – дълбокото Начало на Дао.

Дълбокото Начало е коренът на Духа.

Дълбокото Начало действува без усилия.

Чистото действие не е знание, то е Дълбоко Начало.

Чистото действие няма знания, няма способности – то е Чиста Любов.

Чистото действие владее всичко и затова, то няма нужда да знае – то е Пустотата, то е Началото.

Който умре с Любов, той се връща в Покоя – връща се в своето Начало.

Няма ни раждане, ни смърт. Колко нередно е да скърбим при смъртта? Колко нередно е да се радваме на живота?

Вниманието към външното всякога притъпява вниманието към вътрешното.

Нищо не е по-добро от Покоя.

Нищо не е по-добро от Пустотата.

В Пустотата човекът намира своя дом.

Който е постигнал желаното, мълчи.

Изпълненият с красота е горд; изпълненият със сила е необуздан – с тях не може да се разговаря за Пътя.

Крий Мъдростта си, за да те обичат хората.

Който умее да воюва, не се гневи.

Който умее да побеждава врага си, не се сражава.

Който умее да управлява хората, поставя себе си по-долу.

Ян Чжу

Дойде ли смъртта, понеси се леко в нея, дай свобода на изчезването.

Отнасяй се леко към всичко, изтърпявай всичко.

Поради неразбирането, съдбата на хората се решава отвън.

Недоволството е призоваване на нещастието.

Мен Дзъ

Който се сниши на една стъпка, ще се издигне на осем.

Да познаеш собствената си природа, то е да познаеш Небето.

Мъдрецът е доволен, ако у него забележат недостатък.

Обучението има една-единствена цел – да открие изгубената човешка природа.

Вървиш ли по нечии стъпки, не можеш да служиш за пример.

Любовта към Добродетелта е повече от достатъчна за управлението на цялата Вселена.

Доста неща носят радост на Мъдреца и властта не е сред тях.

Което изхожда от тебе, ще се обърне против тебе.

Устоявай на изкушенията и така ще се докоснеш до Добродетелта.

Добродетелта е домът на Мъдреца. Дългът е Пътят му; вежливостта е дрехата му; предпазливостта е факела, а Искреността, тя е неговия печат.

Сун Дзъ

Мъдрият не е съблазнен от славата, нито е уязвим от клеветата.

Ледът е от вода, ала е по-студен от водата.

Удовлетвореният човек може да прекара цял ден без да говори.

Готовността да се жертваш в името на дълга е основата за поддържането на живота.

Лошите постъпки на човека зависят от самия него.

Хан Фей Дзъ

Преди да стане осезаема действителността, дотогава всяко явление е зародиш.

Мъдрецът е осторожен спрямо зародишите.

Далечната вода не може да угаси близък пожар.

Само Мъдрите са способни да понесат мнения, които не галят слуха.

Мусаши

Опитай се да видиш същността на нещата – зад тяхната видимост.

Учителят е иглата, ученикът е конецът.

Който владее себе си, владее целия свят.

Духът е този, който печели победата.

Използвай Пустотата – това е, което противникът не очаква.

Посрещай всичко спокойно, но не без да му отдаваш значение.

Пътят ще те изведе до Пустотата.

Когато си в безизходно положение, повикай на помощ Пустотата.

От самото начало Духът е Пустота.

Лисицата има красива кожа и това е злочестието .

Дун Джун Шу

Онзи, който няма сила на Духа, не постига Мъдростта.

Мо Дзъ

Нещата се решават сами и с лекота, но хората все търсят най-трудния начин.

Мен Дзъ

Овладял Не-действието, човек може да пристъпи към действие.

Мен Дзъ

Постигналият Дао, влезе ли във водата и не се мокри.

Хуайнън Дзъ

Постигналият Дао и без сила е могъщ.

Хуайнън Дзъ

От къде да зная, че това, което наричам знание, не е незнание?

Хуайнън Дзъ

Нито едно гърне не може да създаде грънчар.

Гуанин Дзъ

Ако човек не умее да разсъждава, то дори да прочете планина от книги, не ще прилича на нещо повече от лавица за книги.

Сюй Суемо

Ако човек не очисти Душата си, дори да научи целия будистки канон, не ще прилича на нещо повече от дървена статуя.

Сюй Суемо

Речта на духовните хора е изтънчена; речта на Мъдрите хора е проста; речта на достойните хора е ясна; речта на обикновените хора е многословна; речта на низките хора е суетна.

Чън Дзи Джю

У Мъдреца няма нито добро, нито зло; у достойния човек има много доброта и малко зло; у обикновения човек има малко доброта и много зло; у низкия човек няма доброта и има много зло; у светеца има само доброта и няма зло.

Джан Чао

Животът се променя според това, с кого ще встъпиш във взаимоотношения.

Джан Чао

Великата Способност действува чрез Не-действие.

Лиу Ли

Сянката на летящата птица не се движи.

Хуей Ши

Дао образува всички неща – То прави нещата такива, каквито са.

Хан Фей

Същността на Дао е в това, че То не натрапва Своята воля.

Хан Фей

Небето – това е благомислието.

Ван Ян Мин

АУМЪ

Елеазар Хараш

(съставител)

ДАОСКИ
АФОРИЗМИ