Елеазар Хараш

(Съставител)

ДАОСКИ

АФОРИЗМИ

Варна, 2020 г.

ПРЕДГОВОР

Нектарът на Дао

Даосът възприема Дао, а не света.

Ако Дао ти даде частица от Себе Си, ти ще сияеш четири милиона години.

Най-красивото, когато влезеш в Дао е това, че няма да съществуваш. Да не съществуваш това е красотата на Дао, това е красотата на Живота.

Когато заживях в себе си, видях, че животът ми има край. Когато заживях в Дао, не видях края.

Каквото практикуваме, в това се превръщаме. Практикувай Дао!

Как да практикувам Дао? Питай Дао.

Къде е Дао? Никога не можеш да избягаш от Дао.

Когато имаш Дао, ти не очакваш спасение, защото Дао е родено преди спасението.

Докато очакваш, не си Дао, не си преизпълнен, не си цял.

Голямата жажда за Дао вече означава, че имаш Дао, защото Дао е жажда за себе си.

В Дао летя, а в света пребивавам. Нуждая се от Дао, а не от Вселената.

Много се напрягах да чуя Дао, оказа се, че Дао ме чу. Дао има тънък слух и затова То чува и най-нежните звукове от Дълбините на Душата ми.

Дао не е цел, не е посока, не е Път… Дао е Безпределна Пълнота.

Даосът нищо не постига, той има само тази Безпределна Пълнота.

Що е Дао? Чувал ли си за полета без крила? Не крилата летят, а Дао.

Освен всички сезони на годината има и друга пролет: това е Животът в Дао.

Дао казва: „Не подобрявай света, за да не го развалиш“. В Дао всичко е съвършено. Не можеш да подобряваш съвършеното.

Даоските Мъдреци посвещават целия си живот, за да не постигнат нищо… така те си остават преизпълнени с Дао.

Дао не плаче за умрелите. Защо? Защото Дао знае, че те са се завърнали в Покоя. Да плачеш за този, който е в Покой, е неразбиране. Смешно е да оплакваш Покоя.

Елеазар Хараш

Юни, 2020 г.

ВКУСЪТ НА ДАО –Афоризми

Дао е трудно уловимо, защото е в сърцето на нещата.

Дао е потопено във Великата Пустота.

Жизнената енергия на човека се храни от Вечната сила на Дао.

Да си в Дао, значи да си в Древността. Тук природата на човека е единна, неделима.

Дао е Единна и неизменно самосъществуваща реалност, без начало и без край.

За Дао не може да се каже нищо определено, за Дао не говорят. То Само говори за себе си.

От Дао е произлязло Великото Начало на всички неща и в Него те се завръщат.

Безстрастният вижда Дао в Безпределното.

Съвършенството е с неясни очертания – то е тихо, невидимо, неизменно и здраво установено.

Дао е непрестанно и неуморно, то е Велико в Безкрайния си ход.

Дао се движи непрекъснато, но никога не достига до предел. Не достигнало до предел, То пак се завръща в своята Безкрайност.

Ако някой пожертва живота си за друг, но ако не го направи по правилния начин, той не служи на Дао.

Дао е по-старо от най-старата Древност и не е престаряло.

Дао няма битие – То е Първоизвор на всяко битие.

Дао е име на Безименното, всяко име стеснява Пълнотата му.

Дао е Същество, непостижимо, непонятно, То е скрито и безименно.

Дао е недостъпно за познанието, То е празно, То е Бездна.

Дао е произлязло от Великата Пустота, Великото Небитие, То е Принципът на живота и на всяко движение.

Дао е причината на всички същества и прояви, То е Силата, която им дава живот.

Дао произвежда съществата, Неговата мощ ги образува. Неговата сила ги усъвършенствува.

Когато Дао вземе да се изгубва, явяват се човещина и справедливост. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход.

Истинската Чистота е отдръпване от този свят и завръщане в Древното Дао.

Със своята вътрешност, със своята собствена същина човекът трябва да намери Дао.

Всички нещастия идват от отклонението от простотата и затова всеки трябва да постигне своето индивидуално Дао, защото само така човекът ще заживее в Простота и Покой.

В Дълбините си трябва да усетиш своето Дао, своята Безпределност.

Едно с Дао означава да пребиваваш в Покой.

Това, което противоречи на Дао, отива в безпорядък.

Дао-Пътят е да станеш дете: то се движи, не знаейки „къде“, не знаейки „защо“, то се движи като вятър и така към него не идва нещастие, не идва и щастие – към него идва Дао.

Този, който забравя за себе си, се слива с Дао.

Великото Дао действува незабележимо. То всичко е създало незабележимо.

Най-великите Истини слизат само от Гласа на Великата Безмълвна Пустота.

Истинният човек е произходът на истинското знание.

Истинският човек може дълго да живее със своето истинско знание – то е неговата Пълнота.

Който обича Истината, плува в Дао.

Когато станеш господар на себе си, тогава ще бъдеш Истинен. Да си Истинен, в това няма нищо необикновено.

Най-дълбокото свойство на Истината е неизразимостта.

Истината се призовава в Безмълвието.

Човешката любознателност води до отдалечаване от Истината.

Разбралият Истината се стреми към неща, които ги няма в света на нещата… и той мисли за това какъв ще бъде, когато няма да го бъде на този свят.

Нисшият разсъдък – ето какво изцяло скрива от нас Истината.

Когато мислиш за Истината, не се страхувай от трудностите и не отстъпвай пред тях.

Истинното безкористие не се излага на показ.

В Покоя мислите се пречистват и ти виждаш истинската Същност на Сърцето.

Щом вървиш по Пътя на Истината, ти не признаваш нито привързаност, нито отвращение.

Истинското знание е вкоренено в самото себе си.

Истинският език принадлежи само на Безмълвната Истина.

Откажи се от своето „аз“ и твоя живот ще стане Истина.

Само този, който постигне чистия Покой, има истински облик.

Съвършеният човек претворява Истината, защото той към всичко се отнася с отсъствие.

Нека Истината да действува в скритостта, тогава тя просиява.

Твоята Истинност е Еликсира на Живота.

Сърцето е произлязло от Първичното Нищо. След като било загубено Дао, се появило сърцето.

Пустотата е безсмъртна, ще я нарека най-дълбинното Начало.

Пустотата е Безкрайна като Не-съществуванието и действува постоянно без усилия.

Пътят – това е Пустотата, неизмеримостта.

Ако ти си пуст, никой не може да ти причини вреда.

Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, това е неразбиране.

Само в Пустотата можете да бъдете истински здрави.

Пустотата е вашето истинско бъдеще, а не звездите, религията и ученията.

Докато не станеш никой, не можеш да бъдеш блажен.

Най-голямото чудо в света е да станеш никой – Пустота.

Дао има само един образ – Пустотата.

Оставайки в Покой, Даосът изучава Пустотата.

Само в Пустотата твоето вредно съзнание се очиства.

Когато Пустотата е слязла надолу, тя се е превърнала в Дух. Когато Духът е слязъл надолу, той се е превърнал в Дихание. Когато Диханието се е сгъстило, се е образувала формата.

Дао е Вечната Пустота, незаменимата Пълнота. От тази Пустота е произлязла материята на всички светове.

Който е пуст, не среща прегради, защото Дао осветява целия му път.

Великият облик съответствува на Пустотата. Това е обликът преди нашето рождение.

Пустотата е неизчерпаема като извор.

Покоят на Пустотата е освобождението.

Даосизмът ще си остане загадка, защото Пустотата е нещо неопределено и неописуемо.

Правилният начин да обичаш, е да обичаш по Закона на Пустотата, по Закона на Дао.

Който обича по Закона на Пустотата, той нищо не иска нито отвън, нито отвътре и така той получава своята Пълнота от Дао – това е наречено Тайната на Живота, или Тайната на Дао.

Пустотата никога не създава препятствия.

Пустотата е Първосъщността на сърцето.

Само в Пустото Сърце има Устой, защото там е Дао.

Пустотата позволява да надникнеш в Дао.

Смъртта е разположена на пусто място.

Пустотата е безсмъртна – тя е Дълбинното Начало.

Най-хубавото място в живота е Пустотата. Който е стигнал до това най-хубаво място, е постигнал Целта – Пустотата е Целта.

Знанието за Пустотата е единствената просвета.

Секретът за Покоя на Даоса е в знанието за Пустотата.

Пустота е дори по-дълбока от Съкровения смисъл и затова в един момент тя ти отнема дори и смисъла, за да ти даде нещо повече – и това е Нищото.

Пустотата е много странна и необикновена Реалност. За нея Лао Дзъ казва: „Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си, и сякаш се рее безкрайно“.

Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията.

В Пустотата или в това Изначално състояние на Пустотата – тук енергията е много фина и разредена. А когато енергията се сгъстява и огрубява, тя ражда множеството и формите.

Великата и Изначална Пустота няма форми в своето изначално състояние, защото тук енергията е в съвсем друг вид – тя е фина, разредена и в покой.

Енергията се сгъстява и се разрежда. При концентрация се сгъстява, а при релаксация и медитация се разрежда.

Не допускай в сърцето си нито радост, нито гняв – само така ще живееш в Единство с Дао.

Най-важна не е ли справедливостта? Дао е по-важно от справедливостта.

Който странствува в Дао, е истински човек.

Който се е отдал на Пътя, разбира Пътя.

Истинският човек не се усъвършенствува, той е естествен като Дао, той живее като Дао затова няма нужда от самоусъвършенствуване.

Животът е прекрасен, когато е неопределен.

Защо твърдите скали не могат да устоят на водата? Защото водата е мека и неуловима – тя е като Дао.

Не можеш да подражаваш на Дао, както не можеш да се слееш с водата, но можеш да я любиш.

Няма смисъл да се възхищаваш на водата, просто живей в Дао.

Който е изгубил Дао, добродетелите си, той е изгубил и правото на власт над себе си.

„Има битие, което е съществувало по-рано – преди небето и Земята, то е недвижимо, безтелесно, самобитно, не знае промяна, то се движи без да знае своя предел. Аз не зная Неговото име, но Го наричам Дао.“

Лао Дзъ

Дао е единственото правило, единственият порядък, то е единственият смисъл, единственият Закон.

Дао е Източник на всичко и стои над всичко.

Дао е безтелесно, мъгливо и неопределено – ето защо е неуловимо.

Дао – невъзможно е да Го постигнеш със знание; невъзможно е да Го видиш със зрение, нито със слух, нито с осезание. Дао е Саморазкриващо се.

Дао не съществува като горите, дърветата, хората… Неговата Същност превъзхожда всяка реалност.

Гледам към Него и не Го виждам – затова Го наричам Невидимо. Слушам Го и не Го чувам – затова Го наричам Нечуваемо. Опитвам се да Го хвана, но не успявам – затова Го наричам Неуловимо.

Дао е Безпределно, и затова не може да бъде назовано. То отново и отново се връща в Небитието си.

Дао е форма без форма, То е образ без образ.

Дао пронизва всичко, тече навсякъде. То може да бъде едновременно и надясно, и наляво.

Дао е пусто, но Пустотата Му се оказва неизчерпаема.

Дао регулира вечната игра на полярностите: добро и зло; светлина и мрак; ин и ян.

Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си, Ин и Ян, и така образува хармонията в себе си.

Дао управлява всички същества и ги води към Съвършенството си, а Съвършенството се заключва в придобиването на Покоя.

Завръщането на съществата в своето Начало е завръщане в Покоя.

Постижението на Дао трябва да стане главния смисъл на твоя живот.

Не можеш да изследваш Дао нито да Го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Условието за постижението на Дао е самовглъбяването и Духовното очистване.

Само този, който е свободен от страсти, ще съумее да види Неговата чудесна Тайна.

Няма по-достойна цел за човека от това да живее по скритите закони на Дао, които всякога са явни.

Човечеството е изпаднало от Дао, от Истината поради своите измислици.

Първичният човек, който е живял в Дао има в себе си своята естественост и цялост.

Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.

Дао пребивава във велика Безметежност.

Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао. Човешките знания и човешките цивилизации нищо не значат пред Дао.

Дао няма правила, но може да бъде постигнато в един миг.

Дао е прикритото Първоначало на Вселената.

Когато използваш Дао, То се оказва неизчерпаемо.

Дао никога не действува, но въпреки това, всичко чрез Него се извършва.

Съществуването произлиза от Дао, Което е несъществуващо.

Пътят на избавлението е да живееш с Дао.

Който е способен да се откаже от постижения, постига Дао.

Смиреният е невидим като Дао.

Дао има най-хубавото Лице, най-­красивото Лице – То прилича на Бездна.

В Дао ти нищо не можеш да постигнеш, но можеш да изгубиш себе си.

Вие принадлежите на Дао, на безформеното, на Истинното, а не на формите и религията.

Дао е абсолютно непознато, но в него има нещо, познато ни до болка.

Дао означава да си верен на собствената си Същност.

Това, което съществува чрез самото себе си, е Дао.

Животът е най-неуловимата Тайна на Дао.

Дао се осъществява в безсмъртното тяло.

Истинският човек следва Дао и нищо друго.

В Даоса няма спор и противоречия, той постоянно пие нектара на Дао.

Дао – това е Несътвореният Създател.

Същността на Дао е една: съсредоточеност, интензивност.

Дао – това е способността и умението да откриеш Пътя.

Да отидеш надалеч, значи да се завърнеш в Дао.

Дао е Великият Всемирен Смисъл.

Истинното Дао не е понятие, то не може да се опише, защото е било преди Словото, преди човешката реч, преди мисълта.

Неговата правда е неуловима, тя е безбрежна и дори изглежда тъмна.

Пътят към Дао се състои в това да намериш пътя към себе си.

В Дао няма нищо от човека, Дао е Не-подобие.

Дао се постига благодарение на Не-знанието.

Дао върви само по прям Път.

Когато Мистичната Сила се изчисти, тя придобива голям обхват на действие.

Дао е Мистичната Мъдрост на Китай.

Пустотата е централната Мистика на древния Китай, тя е Изначалната безкачественост – Пределната Простота.

Човекът, който е стигнал Пустотата, е съставен от Покой и Дълбокомислие.

Съкровеното е Вратата към всички Мистични Тайни.

Дао е единственото управление, То управлява всичко Мистично.

Чистотата и Искреността на съзнанието въвеждат човека в Даоското Уединение. Това е ликуващата Простота, това е Тънкост, която се превръща в особен Мистичен Живот.

Простотата е Велико, Мистично умение и всеки трябва да се сверява с нея.

Оня, който поражда нещата не се ражда.

Оня, който променя нещата, не се променя.

Съществува Праначало, съществува Първообразуване, съществува Първоелемент.

Звукът, издаден от звучащото се чува, а онова, което поражда звучащото, никога не звучи.

Мъдростта е тънка способност да превръщаш сложното в просто.

Безмълвието е езикът на Мъдростта.

Мъдрецът твори без да действува и учи без думи.

Мъдрият управлява живота си чрез Не-деяние (Чистото действие).

Обикновените хора се привързват към външните неща; Духовните хора се привързват към вътрешните неща; а Мъдрецът знае, че и външните, и вътрешните неща са илюзия.

Дао е Чистият жизнен Път на човека.

Дао е незрима видимост.

Когато виждаш Дао, не Го разбираш; когато разбереш Дао, не Го виждаш. Следвай този незрим Път.

С опит не можеш да познаеш Дао. Дао е Велика Безпределност, отвъд опита.

Пътят е Чисто Действие, а не надежда.

Пътят в Дао не е очакване, а изследване и проникване в себе си.

Дао е Началото, а Началото е Безпределно.

Дао вечно се отклонява от себе си, от своята Същност, за да може да се завръща.

Дао е странна Реалност – пребивава там, където я няма.

Дао е съкровена дума на Даосите. Това е тяхното наследство.

Дао е сякаш до тебе, сякаш Го гледаш, а То – сякаш няма образ.

Съзнанието на Дао съвпада само с Пълнотата.

Когато Даосът се ражда на Земята, той се смесва с Дао; когато умира – той се връща при Дао.

За да се постигне Дао във Висшия смисъл, ти трябва да живееш в нерушимо Единение.

Да разбираш Дао това означава цялото ти тяло да се изпълни със Съкровената Пълнота.

Когато и чистият поглед се устреми навътре, към Съкровеното, тогава се вижда Дао – вътрешната Реалност.

Това, което не може да се помисли, е Дао.

Да живееш според общественото мнение, означава да се откажеш и от себе си, и от Дао.

Мярката, че Дао съществува е в Неговото отсъствие.

Дао означава Безпределен Път на човешкото самоусъвършенствуване.

Съблюдаването на Дао и Неговата Истина, това е по-висше от всяко друго умение.

Чистото Сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.

С Не-усилие се постига повече, отколкото с усилия, но малко са тези, които познават Тайната на Не-усилието, Тайната на Истинността, Тайната на Единството с Дао.

Всичко, което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.

Когато е хубаво – човекът е щастлив; когато го боли зъб – човек страда; когато получава хубава вест, човек се радва; когато получава лоша вест – човек скърби… Ето как човекът се отдалечава от Дао.

Живей в Дао и остави настрани разумната си воля.

Който е избрал разумната си воля и е решил, че тя е по-важна от Дао, е оглупял – той е изгубил Пълнотата си.

Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.

Царят и водачът на народа не представлява абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има Реалност, а царят и народът нямат Реалност.

Истинското отшелничество не е за манастири и гори, то не е Пълно Уединение извън хората, то е Даоско умение: то е умение да се изплъзваш на хората, живеейки сред тях. Само Дао се изплъзва на хората – така е и при Даоса.

Дао е пределно, безлично и безименно.

Умните хора в сравнение с Дао, са трупове.

Мистерията на Дао е в това, че Дао вечно се възвръща към самото себе си.

В Дао няма място за смърт.

Всички социални причини са предопределени от нарушаването на хармонията с Дао.

Дао не изисква нито предано служене, нито жертви, нито ритуали. То няма нужда от никаква религия. Просто следвай Дао и няма нужда от нищо друго.

Дао е абсолютно слято с прекрасното и ежедневното едновременно.

Дао е Едно с ежедневието и е естествения живот – и затова няма нужда от религията.

Който следва Пътя на Дао, е неуязвим за света.

Който е уловил Пустотата, е уловил Дао.

Аз никога нищо не съм постигал и затова живея в Дао.

Само този, който е свободен от страсти, ще види чудната Тайна на Дао.

Дао е безвкусно – трябва да се научиш да вкусваш безвкусното.

Няма нищо по-постоянно от Дао.

Дао е форма без форма; същност без образ.

Дао от нищо не зависи – То е Абсолютна Свобода.

Дао не се бори с никого и носи полза на всички същества.

Който следва Дао, е Вечен.

Пътят към Дао е Път към саморазкриване на себе си.

Човекът е станал смъртен, защото е отстъпил от Дао. Ако възстанови връзката си с Дао, човекът става безсмъртен.

Безсмъртието означава да посветиш живота си на Дао.

Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път – светлината, това е Дао.

Даосът осветява, но не блести.

Който демонстрира качества, показва, че те му липсват.

Когато няма следа от подвиг и героизъм, Дао се случва в човека.

Посоката на развитие е неясна, ето защо е красива. Ясната посока не е Дао, Дао не е ясно, Дао е Истинно. Който разбере Истината, става неясен.

Ако човек влезе в бъдещето си, ще види, че то е нежелано, но ако човек заживее в Дао, той постига желаното.

Дао е всякога устроено, а бъдещето не е.

Който обича Дао, не желае бъдеще, той желае Дао.

Който не съумее да привлече Дао, той познава себе си и това не му харесва. Не познавай себе си, а познавай Дао.

Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.

Посрещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези. Дао е Вечно.

Всички същества са родени от Дао, от тази Бездънност.

Дао е Тайнство отвъд Тайнството.

Дао е неизразимата Неизменност, която прониква в изразимото и напоява със себе си.

Дао също мами хората, защото ги привлича понеже иска да им даде Покой и Пълнота.

Ако хората следваха Дао, всички същества биха се променяли от само себе си.

Ако човекът заживее в Дао, Дао ще изрече в човека Своята Цялост и Своята Неизразимост. Така Дао ще изрече в човека Своята Безкрайност.

Лао Дзъ: Питат ме: „Как вървиш в Правия път?“. Казвам им: „Като криволича, защото Дао все ме изненадва, както котката изненадва мишката. Така и аз: все криволича, за да уловя Дао, да Го изненадам, но Дао е винаги пред мен, а аз не знам къде съм“.

Хората действуват и затова губят Пътя си. Аз не действувам и криволича и затова вървя в Пътя си.

Който действува, той върви все напред, прогресира и накрая се проваля. Аз не действувам, не вярвам и криволича. Аз никога не прогресирам и затова живея в Дао. Дао не прогресира, То е Първичното съвършено състояние.

Аз не прогресирам, аз само проявявам Дао – Не-деянието и затова вървя в Път без Път. Аз ставам все по-непрогресивен, все по-прост, защото и Дао е просто, Първично, а Първичното, Изначалното не се нуждае от прогрес.

Аз свеждам себе си все повече до простото. И в тази Простота аз разбрах Дао и Дао ме разбра. Не се виждаме, но се разбираме като приятели.

Простотата е непосредствено разбиране с Дао.

От прогрес имат нужда само изостанали хора, които не разбират пътя си.

Ако си сложен и не си прост, тогава Дао ще избяга от тебе, защото Дао обича само Първичното си състояние – простотата ти, лекотата, Безкрая.

Дао ме научи на простота, за да Го разбирам.

Най-голямата простота е най-печеливша – тя печели Дао.

Съществува само Дао – Великата Реалност. Всички други Дао-та са само изрезки от Великото Дао.

Дао няма външност и няма вътрешност и затова му е леко.

Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.

Дао е отвъд думите, отвъд езика, отвъд смисъла.

В Дао важното е не постигането на Целта, а умението да се върви в Пътя.

Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става То.

Дао изявява Себе Си, но не се показва и затова истинният човек не се показва.

Дао е Вечно отсъстващата Реалност.

Дао – това е Безконечният Път.

Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на Неизповедимите си Дълбини.

Най-висшата степен на Дао е Простота и естественост.

Само Дао не владее себе си, защото То постоянно се изгубва в другите; То постоянно се дарява.

Който следва Дао, трябва да се научи да бъде извън света, после – извън вещите, после – извън живота, така той става ясен като утринната зора.

Който е извън нещата, той вижда Единството в Дао.

Дао няма анатомия, То е по-скоро като сянка.

Който не живее по законите на Дао напразно си изразходва зрението и гледайки навън, той изтощава енергията си. Който гледа със зрението си, се отделя от Дао. Пробуждането не зависи от зрението, а от Дао. Зрението е временно, а Наставникът е безконечен.

Който не следва Дао, ще бъде погубен от своето неразбиране. Разбиране означава да имаш Дао в себе си.

Дао е самата основа на разбирането.

Дао тече и навътре, и навън, защото То е Единно.

Дао превръща нещата в Нищо. Вселената е започнала от Нищото и ще се върне пак в Нищото, за да се преобразува.

Постигането на Пустота е влизане в Единството с Дао.

Когато Дао не се следва, идва изкуството на лицемерието.

Бедността е Дао. Това е пътят, по който можеш да забогатееш.

Бедността е движещата сила към разбирането на Истината за Дао.

Бедният е облагодетелстван, за да се движи.

Петте чувства не дишат въздуха на Дао, те дишат въздуха на своите възприятия.

Ако е дошла смъртта, умри, но от Дао не отстъпвай!

Дао няма вид, не издава звуци, не обладава форма. Гледаш Го, но Го няма; слушаш Го, но не Го чуваш.

Остани в средата на кръга и нека всички вещи следват своя път.

Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко и затова е Неизвестно.

Когато Дао е станало Единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно, но Дао е скрито в известното.

Даосизмът учи човека да се занимава със себе си и да ухажва своето сърце.

Даосизмът е Учение за Небитието, както Тайната на Пътя.

Даосизмът – това Учение е просто и безконфликтно.

Конфуцианството е дрехата на китайците, а Даосизмът е Душата.

Конфуцианството е начинът на живот на земните хора, ангажираните със света. Даосизмът е за освободените от света.

В Даосизма няма представа за Бога, защото всяка представа е ограничение.

Дао е името на Зрялата Единица.

За да вървиш по Великия Път на Дао, трябва да си свободен, пуст.

Ако се движиш по Пътя на Дао, тогава времето ти съвпада с Вечността.

Когато Дао проговори, Словото Му се превръща в мълчание, защото Дао е неизразимо, а Словото Му е отблясък.

Неизразимото си съвпада с Дао.

Където Дао Го няма, думите боледуват.

Дао утвърждава Неизразимото, а Неизразимото е Неизменното, Вечното, Съкровеното.

Съкровеният живот – това Великото чудо, това е Дао. Дао е саморазкритие в Съкровеното.

В Абсолютната Тишина на Дао даже и най-малкият шепот е като гръм.

Същността на Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.

Словата на Висшата Мъдрост се отличават по това, че в думите не усещаш тяхното значение, а усещаш Неуловимото, което е Дао. Усещаш това, което е отвъд значението.

В Словата трябва да откриеш Безмълвието, трябва да откриеш Дао, но никой не може да Го открие в Безмълвието – ето това се нарича Откровение.

Дао е Неуловимо, но То трябва да се издири.

Дао побеждава без хватки, без усилия. Силно е Не-усилието на Дао.

Който живее в Дао, придобива смисъла на живота.

Дао е смисълът, а човекът е безсмислието.

Който търси смисълът, намира безсмислието. Който търси Дао, осмисля безсмислието си. Дао осмисля всичко, човекът обезсмисля всичко.

Хората забравят един за друг в изкуството на Пътя към Дао.

Дао кара снега да вали, а после прави така че снегът да изчезне.

Дао е стремително, но не се движи. А кой се движи тогава? Покоят. Ако това те обърква, иди при Дао, защото Дао обяснява всичко, което е объркано.

Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря, но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти говори, Дао те докосва.

Злото изпитва страх от Дао. Защо злото се страхува от Дао? Защото Дао не може да му бъде съперник; не се е родил съперник на Дао. Никой не смее да съперничи на Дао.

Дао не хваща риба с въдица, защото и рибата, и въдицата са Негови.

Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката, тогава тигърът ще се чуди на Дао, защото Дао е Чудно.

Който живее в Дао си отдъхва сред тревогите. Тревогите се тревожат, а Дао разнася Покой в сърцето на искрения.

Един Мъдрец виждал на 100 метра върха на игла, но веднъж Дао му казало:

– Ти си сляп.

– Как така съм сляп?

– Тогава виждаш ли в тази малка река и в тази вода къде е моята рибка?

– Не я виждам.

Дао му казало:

– Ето защо си сляп. Аз я виждам, защото тя плува в моето Сърце.

Птиците живеят в гнезда, хората живеят в жилища, Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.

Този, който е постигнал Дао, се завръща в прозрачна Чистота.

Дао е Изначално Чисто, защото никога с нищо не се е смесвало. Този, който следва Чистотата, странствува заедно с Дао.

Дао не говори, но убеждава.

Дао, което не може да се изрази със Слово, е Велико и Могъщо.

Висшата Пустота е чиста, безбрежна Духовност.

Когато забравиш себе си и света, тогава се случва „чудната среща“: на Отсъстващото с отсъстващото.

Висшата Пустота се състои в това да не обременяваш себе си със страсти.

Пустотата е безсмъртна, наричат я Дълбокото Начало. Дълбокото Начало е безконечно като съществуванието и действува без усилия.

Пустотата е жилището на Дао, а равновесието и Покоят са основата на Дао.

Пустотата е в Покоя. Не можеш да видиш лицето си в течаща вода, само в спокойната вода можеш да го видиш, защото там е Покоят. В Покоя можеш да се огледаш и да видиш себе си – това е проницателност.

Вкуси онова, което няма вкус.

Безмълвието е вкусът на Пустотата и според Даосите, този Глас на Пустотата е написал книгата за Древния Път.

Истинската Пустота не е пуста.

Мирът не се дава на всеки, а само на този, който е съумял да направи себе си пуст.

Само в Пустотата човек е в безопасност.

Пустотата е непоносима за външния, смъртния човек.

Само в Пустотата съзерцаваме Дао.

Пустотата на сърцето означава: Изпълненост с живот.

Направи сърцето си пусто и ще бъдеш изпълнен с живот.

Само Пустото Сърце може да задържи Дао в себе си. Без Пустотата желанията се користни.

Когато сърцето е пусто, то става Еликсира на Живота.

Същността на Пътя е Пустотата.

Пустотата вмества в себе си всичко съществуващо.

Истинският резултат от усъвършенстването е Пустотата.

Открий Пустотата – Тайната опора в себе си.

Върховната чакра – или Не-битието, Пустотата – това е мястото, където човекът е постигнал своята най-чиста и Съкровена Енергия.

Човек става преизпълнен, когато се е завърнал в своята най-чиста и Съкровена Енергия.

Само в Пустотата ставаш Мъдрец, но в Пустотата ти нямаш нужда от Мъдрост, а от Дао.

Пустотата е Същността на Реалността.

В Пустотата са невидимите корени на нещата.

Пустотата е пределната напълненост.

Пустотата е Праобраз на Целостта на нещата.

Пустотата е дадена като Не-даденост.

Спусни се дълбоко в сърцето си, в неговата пустота, защото там е скрито Дао.

Само Пустотата е Водач, а умът е болест.

Да стане Пустотата твой Водач и твой Господар на живота, то значи Чистотата да те ръководи.

Пустотата е Висше изобилие. Тук, в Пустотата ти преливаш от Дао.

Когато Сърцето е пусто, Истинно, то забравя „за“ и „против“.

Когато Сърцето е пусто, ти владееш живота си и твоите дела са под контрол.

Когато си изпълнен с Пустота, няма нужда от нищо друго, Енергията си тече естествено, защото Пустотата е просто дом на Дао.

Когато си изпълнен с Пустота, няма нужда от усилия – Дао живее в тебе и красотата е навсякъде.

Когато Сърцето е пусто, Дао го покои – Дао го дарява с Покой. Когато сърцето е нечисто, безпокойството го гони и то остава без Покой.

Човекът е на Земята, за да изпълни себе си с Пустота, с Дао.

Добрият плувец потъва; добрият ездач пада от коне – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.

Всеки пада в беда, поради своята привързаност, а Дао гледа в Пустотата – няма къде да падне.

За да си устроиш живота, не са необходими съвети, необходимо ти е Дао.

Дао устройва живота, а съветите го разстройват.

С думи няма да измениш човека. Само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.

Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.

Този, който е придобил Дао е слаб във волята. Слаб във волята, но силен в Дао, в делото. С помощта на слабостта си ще се окажеш силен.

Дао е безформено, а ражда форми. Дао е беззвучно, а пее с пет гласа. Дао е безцветно, а създава цветове.

Дао е чисто като Простотата.

Дао изглежда като умряло, а е живо.

Неговото движение е безформено. Неговото шествие е безследно, То всякога върви отзад, а се оказва отпред.

Радост и гняв са отстъпление от Дао; печал и скръб са загуба на Дао.

Малкото място не Го утеснява; голямото пространство за Него не е толкова просторно.

Дали Дао се извисява, или пропада, То никога не губи своята Основа, своята Опора.

Благото е в този, който умее да съхранява Дао.

Мъдростта на живота е в придобиването на Дао.

Ако си придобил Дао, навсякъде ще намериш Покой.

Придобий Дао и тогава Дао ще придобие тебе.

Който е придобил Дао, не се страхува от бедността и от успеха, не се възгордява.

Който е придобил Дао и без власт е уважаван; и без богатство е богат; и без сила е могъществен.

Когато Дао стане Абсолютно Небитие, То става толкова тънко, че не можеш да Го следваш.

Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш.

Дао умножава малкото – така малкото става голямо.

Истинският пътник няма определена посока, защото той няма намерение да стигне до някъде; той върви в своето Дао, в своята Безпределност.

Не споделям грижите на хората. Храни ме Дао. Ако Дао реши да не ме храни, значи ме иска при себе си. Мога ли да Му откажа? Не умея да отказвам на Дао.

Пестенето на енергията е усъвършенствуване в изкуството на Дао.

Който е прозрял Дао – Пътят – става подобен на Дракон, той се извисява високо; той става мълниеносно мигновен, а силата му е неизтощима.

Дао е пределната Първооснова.

Дао е самоестествено, То следва своята природа.

Човешкото е отстъпило от Дао и затова то е изгубило своя истински Път, а без Път човекът е изгубил и Простотата.

Доброто на цивилизацията е относително – само Дао е добро.

От своето добро цивилизациите са изчезнали, но Доброто на Дао е тихо тържество; неуловимо е това тържество.

Животът е също относително понятие, но само чрез Дао ти живееш, а човекът, той не знае какво прави.

В Мъдрия са чистите Енергии на Дао и Вселената. Неговата Колесница никога не почива.

Когато Всемирният потоп погълне Земята, Колесницата на Мъдрия лети недосегаемо в Дао, защото Колесницата Му е изработена в Дао.

Само Съкровеното има способност за възнасяне.

Съкровеното има способностите на Дао.

Имало е едно Древно Време, когато всичко е пребивавало в Съкровено Единение с Дао.

Който търси Истината, придобива Второто Дихание – Диханието на Дао.

Най-висшето Дао е отсъствие на самото Отсъствие.

Загледайте се в Дао и там няма да намерите самия себе си.

Дао е Неопределеност и в тази Неопределеност са скрити всички неща.

Що е Дао? Дао е пречисто Небитие.

Дао е Пусто, но постепенно се напълва.

Дао е мътно, но постепенно се избистря.

За Дао няма нито утро, нито вечер.

Дао е меко, но е способно да бъде твърдо.

Дао – благодарение на Него зверовете тичат, птиците летят, слънцето свети, звездите се движат, Фениксът изгаря.

В Дао не се явяват зловещи небесни знамения.

Дао напоява дърветата и тревите, храни металите и камъните, помага на птиците и зверовете да растат като се уголемява с тях. Дао помага и на елена да му израснат рогата.

Дао не може да бъде облечено в образ. То е всякога течащо, То е всякога неясно, То е всякога Тайнствено.

Този, който постоянно има желания, ще види само това, което иска да види. Който няма желания, ще види Дао.

Изменението на съзнанието води към Дао, а не изменението на света.

Що е Безсмъртие? Възвръщане в Дао. Дао не действува и няма облик.

Дао можеш да Го възприемеш, но не можеш да Го опишеш.

Дао одухотворява Мъдреците.

Пътят е създаден, за да се самоусъвършенствуваш.

Пътят одухотворява и усилва търсещия.

Дао или Пътят не е да Го вървиш, а да Го живееш.

За да разбереш Дао, има само един начин: да усетиш атмосферата на тия, които го следват реално.

Дао е начинът, по който става всичко.

Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си, както е сърцето ти – то си бие спонтанно. Нищо не правиш – нито молиш сърцето си, нито го принуждаваш, то си бие от само себе си.

Когато сърцето ти не е пълно с Дао, страдаш от много желания.

Пътят е скрит в своята Бездна, за да не смущава хората.

Дао е без Източник, понеже никой не е могъл да Го роди. Дао е родило всички неща.

Дао развързва възли без усилия.

Пътят – това е Дао, това е лекарството, което превъзхожда живота и смъртта.

Пътят изкоренява всички крайности.

Дао е Съкровена Изтънченост.

Дао е Чиста Пустота, Велика Цялост.

Дао е спокойно; Вселената е неспокойна.

Дао е дълбоката вътрешност на нещата.

С Любов можеш да постигнеш Дао и даже да Го задържиш, но с мисълта никога не можеш да Го постигнеш.

Вие не може да уловите Дао и вие не може да Го изпуснете.

Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция.

Висшето благо е подобно на вода.

Вечният Път няма имена.

Където и да погледнеш, навсякъде е Великият Път.

Пътят е неподвижен и винаги Покоен.

Умелият воин е далеч от насилието.

Постижението е началото на неуспеха.

Постижението на славата е началото на позора.

Когато един неправилен човек използва правилното, то става неподходящо.

В съзнанието е скрито друго съзнание.

В този свят е скрит един друг свят – по-вътрешен и по-дълбок, и затова в опита е скрит друг опит.

Божественото тяло има чиста бяла светлина.

Вглъбяването не позволява на жизнените сили да изтичат навън.

Вглъбяването създава вътрешен, жизнен център.

Истинският наш образ е съществувал преди нашето появление.

Гласът на дъжда не се нуждае от превод.

Когато човек намери смисъла, той не може да го изрази със Слова.

Тигър, който не иска да бъде като всички тигри, попада в клетка.

Трудностите съществуват, за да изучаваме Покоя. След трудностите ще дойде ясното зрение, което вече никой не може да заблуди.

Смъртта дарява живот, но това зависи от обстоятелствата.

Големият потоп излъчва към нас неизразимо състрадание.

Не е важен въпросът, а доверието, с което питаш.

Осъзнатост означава да бдиш постоянно над съзнанието си.

Тишината е наградата за твоите дела.

Да критикуваш другите означава да не искаш да променяш своя живот.

Никой никога истински няма да узнае бъдещето си.

В живота има само едно достойнство: да живееш уединено. Това е извън законите на тълпата.

Същественото в живота е И-мин – възвишеното отшелничество.

Смисълът е нематериален, той е скрит в Пустотата.

Чистото съзнание е непривързано, то е неуловимо.

Най-висшата практика е практикуване на Чистотата на съзнанието.

Главното условие за усъвършенстване е Чистото Сърце.

Сърцето е длъжно да се освободи от страстите и тогава Дао ще се вмести в Своето място.

Вселената се управлява от три енергии: Сюан – Съкровената; Юан – Изначалната; Ши – Пъровоначалната.

Посвещението е придобиване на определено Божествено могъщество.

Човекът е надарен с две души: Нисша – животинска, материална; втората – разумна, духовна, Висша. Смъртта на тялото води до разделението на двете души. Висшата става свободна, а нисшата става демон, призрак, тя обхожда по желанията на хората, обхожда сенките на хората. Тялото е единствената нишка, която свързва двете души в едно, а смъртта ги разделя.

Изкусните думи не струват колкото правилната приказка. Правилната приказка те жегва, но те вкарва в Пътя.

И в къщи да си седиш, ако е писано, бедата ще те застигне, защото Небето е важно.

Към себе си бъди строг, а към хората – великодушен.

Имаш ли искрено желание, ще откриеш начина, метода.

Щом си искрен към себе си, ще видиш Дао.

Дълговечното в Дао не е абстрактна Истина, а искреното чувство.

За Лао Дзъ не Словото е същественото, а Искреността на Словото. Словото е значително, когато е искрено.

Само искреният реализира себе си.

Искреното Слово е Откровение, то таи в себе си намек за Пътя към Дао.

Пътят на човека е от себе си към себе си – това се осъществява с голяма Искреност и Доверие.

Бъди Искрен към Дао и нека целият свят да казва, че си неискрен.

Любовта е метод за създаването на Безсмъртието.

Любовта е действие на Дао, звук на Дао, чист аромат.

Любещият човек живее в Дао, в неговия необятен Покой.

Любещият е винаги уравновесен, защото Любовта е живот в Дао, живот в Царството на Покоя.

Любещият живее в Безпределността на Дао, в Безмълвието на Дао. Тук всички науки, религии, учения, спорове и философия са абсолютно ненужни.

Любещият човек е щастлив и в Ада, защото и в Ада той носи своето Дао, своя Покой, а Адът се смущава от този Покой, от тази Древна сила на Дао. Адът е изпуснал този Покой.

Когато си в Любовта, ти си в Дао и тогава естествено узнаваш своето Безсмъртие.

Златното Цвете е Древната Светлина на Дао в нас.

Златното Цвете е Драконът в нас – Чистият Огън.

Златното Цвете е Духовното Сърце – Изначалния Проход.

Златното Цвете е царството на най-висшата радост.

Най-висшата цел се намира на дъното на нещата – там е Златното Цвете.

Дао е Централната Бяла Светлина, тя е Чистото зрение – това зрение живее между двете очи.

Златното Цвете може да се разбере посредством скрития, тайнствен живот – живота в Дао.

Златното Цвете – това е смисълът, това е Дао-смисълът. Целта е да се осъществи точно това Дао.

Златното Цвете израства в непривързаност.

Златното Цвете е завръщане в Просветлението, завръщане в Дао.

Златното Цвете – това е светлината, която се е завърнала в себе си.

Златното Цвете е Еликсирът на живота, това е Златната Сфера.

Златното Цвете означава да откриеш Пътя си за Самореализация.

Златното Цвете е свързано със способността за самовглъбяване и Покой.

Който съумее да постигне Пълен Покой, постига Златното Цвете.

Лишеният от ясно зрение попада в лапите на тигъра, в лапите на Мрака.

Най-добрият начин за борба със злото е твърдият растеж в Дао.

Ако няма врагове, няма и война.

Истински Просветленият никога не воюва.

Когато в мислите цари мрак, посред бял ден, се плодят демоните.

Ако си добър към хората, все едно е да си вдигнал цял Храм на Буда.

Високо ли е доброто, ще го брулят ветровете.

Изпиеш ли горчилката докрай, идва ред на сладостта.

Колкото и големи да са вълните, не ще откажат рибата да плува.

Колкото и високи да са планините, не ще попречат на Слънцето да изгрее.

Устата му с мед намазана, а в сърцето му змийска отрова.

Няма невъзможни задачи, стига да вложиш цялото си сърце в работата.

Лекарят ще те избави от болестта, но от ориста ти – не.

Залъгваш ли болестта, тя ще те надлъже.

И в императора ще се намерят две, три височайши въшки.

Видът му е като на просяк, а приказките му – като на император.

Яхнеш ли тигър, трудно ще слезеш от гърба му.

За прасето е опасно да се угои.

Тръгнал да трепе мухите върху главата на тигъра.

Веднъж ухапе ли те змия, десет години ще се стряскаш от най-обикновена връвчица.

Като ходиш по черните пътища, все ще срещнеш демони.

Праведни ли са ти мислите, не се страхувай от гръмотевици.

И в яйцето търси кокали.

Бялото е траурният цвят в традиционния Китай.

Който всичко е предвидил, става небрежен.

Който продава Истината, купува нещастие.

Мъдрият се съобразява с обстоятелствата.

Работата се страхува от решителния човек.

Риба, която не иска да е като всички риби, изскача на брега и там умира.

Тигър, който не иска да е като всички тигри, се спуска от планината към града и там го затварят в клетка.

Силните Души имат воля, а слабите – имат желания.

Много е научил онзи, който знае как да умре.

На глупавия и щастието е глупаво.

Всяка сила, в края на краищата, се обръща към самата себе си.

Побеждавай, отстъпвайки.

Водата е много слаба, но подкопава твърдото и силното – така слабостта побеждава силата.

Човекът е Истинен, когато е предпазен от знанието и желанието.

Простотата е необработено дърво.

Истинският майстор дърводелец се отличава по това, че не обработва дървото. Така дървото си остава първично, чисто, недокоснато. То остава с чиста жизнена енергия. Енергия в чисто състояние, изначален дъх, ненасочена, без посока, свободна.

Безименната Простота е без желание. Тази простота се постига с Покой.

Тези, които познават само външното, за тях смъртта е неизбежна.

Истинският живот – това е главният секрет, голямата Тайна.

Тайната – това е другото име на съкровения живот.

Преди да стане явление, събитието съществува като знак.

Този, който живее във вълненията и безпокойствата на света, даже и да има остър ум и таланти, е обречен на поражения.

Само този, който е придобил неизразимия Покой, има власт и авторитет.

Този, който се вълнува като света, той се е провалил още в началото на света.

Господар на човешкия живот – това е неговият Дух, а слуга му е жизнената енергия.

Не-деянието е завръщане в Безпределното.

Не-деянието е завръщане в Първичното състояние – изгубеният Древен корен.

Не-деянието е непокварената Първична природа – природата, живееща в Дао.

Не-действието е Първичната Реалност, тази Реалност винаги живее в собствената си цялост, в принципа, в корена.

В Не-деянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.

Не-деянието е единственият чист метод за развитие на вътрешното – Тайната на човека.

В Не-деянието се намира неизменността.

Чрез Не-деянието се постига Безкраят.

Хората страдат от действията, а Дао е Не-деяние.

Не-деянието е влизане в Дълбините на Дао.

Не-деянието означава да не нарушаваш порядъка на Дао.

Нечистата постъпка е вмешателство в естествения път на развитието.

Нечисто действащият си създава заблуждения и лъжливи условия и пътят му става фалшив, защото нечистото действие измества Дао.

Съществува ли каквото и да е знание и писменост, които да превъзхождат Дао?

Не-деянието е Принцип на Съвършено-Мъдрия.

Не-деянието или Чистото Действие – това е твоята Безпределност.

Чистото Действие е Небесния импулс на живота.

Чистото Действие предопределя Вечността.

Чистото Действие е наслаждение в Дао.

Чистото Действие е съхраняване на Пълнотата.

Победител във войната става този, който Не-действува.

Чистото Действие създава вътрешно Простветление.

Чистото Действие е абсолютно самодостатъчно.

Не-деянието е истинския връх на добродетелите.

Чистото Действие е само по себе си висша награда.

Чистото Действие е еликсирът на Душата.

Чистото Действие е проповедта на Истинния живот, проповедта на безграничния живот.

Чистото Действие е чисто наслаждение.

Чистото Действие е Съкровено Съвършенство.

Чистото действие внушава Доверие.

Не-деянието или Чистото Действие е непрекъснато течение на живот.

Колкото повече действуваш, толкова повече губиш.

Не-деянието означава да се вкореняваш в Безпределното, в Дао.

Чистото Действие проповядва без Слово.

Чистото Действие позволява да следваш Дао.

Който действува, ще претърпи неуспех.

Не-деянието одухотворява живота.

Мъдрият се ръководи от самото Не-деяние. Не-деянието наставлява Мъдрия без думи.

Великата Чистота попитала Не-деянието:

– Вие познавате ли Дао?

Не-деянието казало:

– Познавам Дао.

– А как така познавате Дао?

Не-деянието казало:

– Много просто: чрез Не-знание.

Не-знанието е дълбоко, а знанието е повърхностно. Да не-знаеш е нещо вътрешно неизразимо, а да знаеш е нещо външно.

При Не-деянието нищо не остава неуредено.

Тайната на Тайните е наречена Не-деяние. Не-деянието винаги успява.

Между Духът и материята се намира Пътят.

Вселената вечно се самосъздава.

Хаосът – това е Битието на многообразието на света или Безкрайното разнообразие.

Който живее извън Дао, ще се разруши.

Времето е трудно да се схване, но е лесно да се изпусне.

Способността на водата е да прониква във всичко.

Беззвучното предшества звука.

Сред всичко, което има образ, няма нищо по-достойно от водата.

Човек, обхванат от гнева, разбива Ин. Човек, обхванат от радост, разбива Ян – така отслабва Дао и така се призовава безумието.

Висшето благо се състои в това: сърцето нито да скърби, нито да се наслаждава.

Висшата Чистота се състои в това: да не се смесваш с нещата.

Ако с помощта на вътрешното управляваш външното, то стотици дела са устроени.

Това, което човек придобива вътрешно, това възприема и външно.

Разсъждаващи много, прилагащи малко.

Душата не е подвластна на деянията.

Който въздейства на Душата, я разрушава. Който я завладява, я изгубва. Само Съкровеното я докосва.

Придобиването на себе си означава, когато всички твои жизнени усещания са в Покой.

Имало е Пред-начало на Началото и Началата.

Само Нероденото е способно да породи роденото. Само Неизменното е способно да измени изменящото се.

Роденото не може да не се роди; изменящото се, не може да не се измени.

Всякога раждащото се винаги се изменя. Нероденото единствено не се изменя – то се движи от там до тук и обратно.

За достойните смъртта е отдих, за недостойните е падение надолу. Недостойният се връща на Земята, за да странствува, защото горе е бездомен.

Вярващият в съдбата е фаталист, той не различава Аз от Не-аз.

Добър съм с добрите, добър съм и с недобрите – така трупам Доброта.

Не целта е Цел, а Пътят – Дао.

Победата би трябвало да се чества с траурен обряд.

Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае.

Който умее да е доволен, всякога има необходимото.

Който умира, се радва на дълъг живот.

Безмълвието позволява да намериш Пътя си.

Който е Господар на себе си, не ще има друг господар.

Най-голямото Откровение е Мълчанието.

Нищо не може да се сравни с поучението без думи.

Който иска да промени света, е обречен на провал.

Без желания, сърцето е в Покой.

Вярата е началото на безумието.

Само Дао е съществено.

Пътят произтича от Небитието.

В съвършената музика няма мелодия.

Преодолявай трудностите, докато са лесни.

Чрез дишането енергията се укрепява в тялото, а лицето става като нефрит – лъчезарно, а дълголетието му става подобно на Слънцето.

Който успява в изкуството „пестене на желанията“, тялото му става сила и крепост.

Алхимията е наука за безсмъртието, а всички метали са всъщност неузряло злато.

В Чистотата не се заражда хитрост.

Най-голямата победа на този свят не заслужава думица похвала.

Най-голямото престъпление на този свят не заслужава думичка порицание.

Само когато си бил в тъмнина, разбираш колко е ярка тази слънчева светлина.

Само когато утвърдиш в себе си мълчанието, разбираш колко е суетно многословието.

Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.

Ако си нечист и четеш много, ще си създадеш силни вътрешни врагове.

Само когато постигнеш радост посред скръб, ще разбереш с какво живее сърцето.

Когато доброто е очевидно, ползата от него е малка, а когато е скрито, ползата от него е голяма.

Една прашинка сърдечна Чистота, ще благоухае вовеки веков.

Само спестовността осигурява охолство.

Размерите на пространството се определят от нашето съзнание.

Който умее да бъде доволен от съдбата си, живее в света на блажените. А който не е доволен от съдбата си, живее в света на обикновените хора.

Не е необходимо да прогонвате бедността. Прогонете тревоженето от бедността.

Сърцето винаги намира удоволствие в Покоя.

Докато си в света, бъди извън него.

Постоянно удължавай настоящето си.

Да угаждаш на желанията, е страдание.

Болестта ще те научи да се грижиш за здравето си.

Съперничеството е най-безполезното нещо в света.

Признакът на Пълнотата е Покоят.

Чистата радост е признакът на постоянното преодоляване на себе си.

Придобий Мир в живота си, но не с усилия.

Мир постига този, който е поставил граница на собствените си желания.

Чистото Сърце няма в себе си място за смъртта.

Чистият човек няма в себе си Аз и затова смъртта няма как да се хване за него. Чистият има Пустота в себе си, той има Дао.

Насилието е пагубно за насилника.

Вредното знание е наречено „хитроумие“ или „мъртво, суетно знание“.

Истинският управник не управлява, той ръководи без да управлява.

Секретът на успешната политика е: да въведеш порядък в себе си.

Този, който е въплътил в себе си Покой, не се нуждае от никакви техники.

Пътят винаги скрива себе си.

Този, който напряга силите си при пренасяне на тежести, не умее да използва своите сили.

Да навлезеш в себе си, това е нещо, което няма край.

В дълбините на Незнайния Покой ние съществуваме наистина.

Човекът е призван да не познае Тайната на живота, за да не го ограничи тя.

В Покоя придобиваш своята духовност.

Вечен е този, който не съществува за себе си.

Да придобиеш себе си, значи да изгубиш себе си.

Да живееш вечно означава вечно да отсъствуваш.

Който живее за себе си, той е враг на всички.

Сърце, потопено в Покой и Безмълвие, никога не води до заблуждение.

Това, което цени сърцето, е длъжно да прилича на Бездна. А Бездната се нарича Дълбина и Покой.

Ненаситните желания погубват Духа и Душата.

Да търсиш славата значи да погубваш себе си.

Истинското Съвършенство не се нуждае от усъвършенствуване.

Само когато забравиш, че съществуващото се явява съществуващо, тогава съществуващото става съществуващо.

Мъдрият се въздържа от размишления, ето защо Дао мисли в него.

Този, който сам иска да вижда и чува, не става прозорлив. Мъдрият управлява своя слух и зрение, но се полага на Дао – така той се отказва от всякакво умуване.

Мъдрият в радостта не ликува, а в мъката не скърби.

Мъдрият, който постига наслаждение без наслаждение, всякога се наслаждава. А който всякога се наслаждава, е постигнал предела на наслаждението.

Когато Даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна – така той вкусва от радостта на смъртта.

Даосът гледа на смъртта и живота като на нощ и ден.

Мъдрият действува с Не-деяние и така придобива съкровената съдба на Дао.

Хармония и радост; Покой и Тишина – съставят природата на Древните Мъдреци.

Мъдрият не иска нищо и има всичко.

Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне.

Който владее Енергията си и семенната си Енергия, той достига в себе си непредсказуема и невъобразима концентрация. Неговият Дух се преизпълва с жизнена Енергия, както извора – с вода. Така Даосът контролира вътрешната сладка роса (ганъ-лу) и тя се разнася из неговото тяло като ухаеща енергия. Така той пие извора и поглъща в себе си и пие еликсира на безсмъртните. Това вино е Духовността. Той се отделя от злото и превръща своите навици в добро; така придобива постоянство, пречистена енергия и Пълнота в себе си.

Който е прозрял Великия Дао-Път, пристига в града на безсмъртните.

Даосът не се вълнува нито от славата, нито от позора.

В Древни времена Фениксът живеел в къщите на хората, а сега живее само в Мъдреците.

Даосът живее в своя Слънчев Корен – в Дао.

Само когато се отречеш от мислите за добро, човечност и дълг, може да се приобщиш към Мъдростта.

Мъдрият човек е покорен дори и на несгодите. В тях той вижда покой и лъчезарност.

Ако Небето ме лиши от щастие, аз ще запълня празнотата с Величието на своята добродетел.

Мъдрият никога няма да замени Вечното за преходното.

Когато Мъдрият попадне в беда, той не скърби.

Даосът е Същество, което живее и в смъртта.

Който е открил себе си, превъзхожда обществото.

Словата на Мъдреца са прости.

Мъдрият човек не разделя света на противоположности.

Мъдрият човек никого не утеснява. Той дава на всичко свобода.

Мъдрият има частица Ци – чиста Енергия.

Чистата Енергия е присъща на благородните хора, а мътната енергия – на глупавите.

Въздържанието на Мъдрия увеличава жизнената му енергия.

Даосът, Мъдрецът това е завръщане в Простотата.

За Даоса кокошката и яйцето съществуват заедно, те не са разделени. Пчелите и цветята съществуват заедно. Шумът и Тишината съществуват заедно.

При Мъдрия има Сърце, подобно на естеството.

Мъдрият ще ти изпразни главата и ще те изпълни с живот.

Мъдрият не знае и не желае; Мъдрият свети с вътрешна светлина.

Мъдрият знае как да смирява своята светлина – ето защо той не свети пред хората.

Мъдрият умее да храни своя Покой сред вечно тревожния океан – света.