ДАОСКИЯТ МЪДРЕЦ

Истинският Мъдрец живее между Битието и Небитието; между присъствието и отсъствието, между мрака и светлината.

Истинските Даоси не извършват подвизи, не правят планове. При неуспех – са очаровани; при успех – нямат самочувствие. Това самочувствие не идвало при тях, те са живели в Дао.

Истинските Даоси не сънували сънища, те се хранели просто и просто дишали дълбоко.

Истинските Даоси като се раждали не познавали раждането, като умирали не познавали смъртта нито мъката, защото те всякога са живели в Духа.

Те – Мъдрите – влизали радостно в телесното и излизали радостно от телесното. Те идвали спокойно в Дао и се завръщали в Дао.

Когато израствали високо, Мъдреците се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравяли произхода си, защото постоянно живели в Дао.

Истинските Даоси, каквато и съдба да имали, те се радвали, защото не искали да накърняват Дао със своето разбиране. Те се радвали, както Дао се радва и тогава Дао ставало тяхната съдба.

Истинският Мъдрец обича без да демонстрира Любов към другите.

Мъдрецът, който се радва на влиянието си на външния свят, не е още истински Призован.

Който проявява благосклонност, не е истински добър. Даоският Мъдрец крие своята Съкровена Същност.

Който не се е издигнал над щастието и нещастието, той не е истински благороден.

Истинските Мъдреци от Древността са изпълнявали своя дълг към хората, но без да се обвързват с приятелство. Те живели в Дао.

Истинските Мъдреци пестят думите си и живеят смирено.

Истинският Мъдрец не възхвалява доброто, нито заклеймява злото. Той се интересува само от Дао и се възнася в Дао.

Истинският Мъдрец не търси нито щастието, нито нещастието. Той търси само Дао и с Него се слива.

Истинският Даос върви, но не пътува, защото, къде да пътува този, за който няма време, нито пространство.

Истинският Даос не живее в пространството, а в Безпределността на Дао.

Истинският Даос не познава мислите и чувствата си, защото живее в Дао – Необятното – там, където мислите и чувствата се изгубват.

Животът на истинския Даос протича без да има време, защото той живее в Дао.

Истинският Мъдрец не се съблазнява от земните неща.

Мъдрецът е единственият, който извършва велика Мисия на Земята. Той утвърждава Дао и самото му присъствие е достатъчно.

Мъдрият утвърждава Дао и в това е истинската добродетел, а не в хуманност и почтителност.

Потопеният навътре Мъдрец, е по-могъщ от всичко на света.

Висшата Цел на Мъдрия, е да се отстрани от страстите и суетата на света.

Мъдростта трябва да се търси не от ритуали и правила, а от самото Дао и от този човек, който духовно се е съединил с Дао. Това е човекът, който стои над земните желания. Той съхранява в себе си Покой, чрез който се извисява над всичко.

Простотата е висока философия в Народа на Мъдреците, Даосите.

Мъдрият не се отличава от обикновените хора и затова другите не могат да го уловят.

Мъдрият се доверява на промените, за да пребивава на Неизменното.

Мъдрият не гледа нищо и затова вижда всичко.

Мъдрият нищо не постига, защото няма постижения в Пустотата.

За Даоса Вселената с всичките си звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао. Щом Вселената е безполезна, значи в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.

За Даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза, ползата е в Дао.

Даосът, когато има проблеми, им се наслаждава.

Даосът е Същество, което превъзхожда живота. Той няма начало и не вижда края си.

Даосът е Необятно-Непосредствен и Бездънно-Дълбок – тъй като живее в Източника, той се обогатява от всичко.

Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.

Мъдрият никога не казва „това е Дао и това не е Дао“.

Мъдрият не различава пребиваването си в Дао и отклонението си от него.

Мъдрият не се държи за Дао и затова не може да Го изпусне.

Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишина.

Мъдрият улавя Словото преди звука.

Мъдрият не е подвластен на причини и следствия.

Мъдрите идват в света само, за да се върнат в Дао.

Даосите мислят само за Дао – така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на живота.

Даосът живее в Незрима Пълнота.

Даосите не се интересуват от свършека на света, защото Дао никога не свършва.

Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.

Даосите са произлезли от Пустотата – Чистия Източник. Те живеят в хармония, която няма край.

Пълнотата на Даоса е Съкровена поради извървения Път на Сърцето.

Пълно опустошение означава пълно пречистване.

Даоският Мъдрец странствува в Сърцето на нещата.

Даосът казва: „Моята съдба е в моето Дао, в мен самия, а не в Небето и звездите“.

Животът на Даоския Мъдрец протича изцяло отвътре и затова той няма нужда от външен израз.

Главното послание на Даоското Учение е да посветиш целия си живот на Дао.

Даосът лекува, защото е проникнал до съкровените Дълбини на живота.

Даосът не търси нищо друго освен Дао.

За Даоса животът в Дао е по-важен от всичко.

Истинският Даос не търси даже опит, а постоянен живот в Дао. Той знае, че Дао не е ограничено от опита.

Постоянната радост е обкръжението на Даоса.

Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и Вселената.

Пътят на Даоса е Безпределно Одухотворяване и обогатяване.

За Даоса Пустотата е по-велика от диханието. В Пустотата няма нужда от Дихание.

Даосът не се интересува от външните събития на света, той живее в Дао.

Когато е хубаво, Даосът не е щастлив, а внимателен.

Когато го боли зъб, Даосът е благодарен. Когато получи радостна вест, Даосът е скрит. Когато получи лоша вест Даосът е ухажващ – ето приближаването към Дао.

Истинският Даос никога не служи на народа си и на обществото. Той служи само на Дао.

Истинският Даос служи на Единствения Цар, това е този Цар, за който народът нищо не знае.

Храмът на Даоса е пътечката, водопадът, уединената беседка, тихият сняг, мълчанието на птиците…

Мярката за истинския Даос е тройна: неизвестност (смиреност), скромност, простота.

В Златния век Висшата Мъдрост е била естествен, ежедневен живот. Тук е управлявала самата Мъдрост, която е истинския Жрец. Този Жрец нямал никаква политическа или военна сила, Той имал само единствената сакрална сила, дадена му от Дао.

Даосите се отдават на наблюдението си и на Мистичната Интуиция.

Мъдростта няма никаква нужда да блести.

Мъдрецът очаква резултат и от незначителното.

Даосът на вид е невзрачен, той никога не се взира в света, в заблужденията.

Даосът никога не знае дали е жив, или мъртъв.

За Даоса успехи и неуспехи нищо не значат, той живее в Сърцето на Дао.

За Даоса не е важно това, което се прави, а кой го прави.

Даосът – това е Неведом Покой или неизповедимо състояние.

Даосът е изгубил себе си в Бездънното.

Мъдър е този, който е господар на своето време.

Който претворява Дао в живота си, е Мъдрец.

Понеже за Даосите смъртта не съществува, те не отдават голямо значение. Те казват: „Важното е да умреш навреме, достойно“.

Даосът е човек на Безпределното – То е Чиста Пустота.

Има шест вида Даоси:

Даоси на Великата Истина;

Даоси на Вечното Блаженство;

Даоси, живеещи във Висшите светове;

Даоси – отделени от света;

Даоси в света, но в манастири;

Даоси – служители в храмовете.

Мъдрият придобива Очите на Дао.

Даосът не търси слава – така той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.

Безбрачието е вътрешен процес за Даоса, това означава отказ от низши желания, отказ от нечистата Енергия.

Всеки истински Даос, който е почувствал себе си в Пътя, той е почувствал Пътя като свой дом.

Който иска да стане най-мъдър от всички, той ще се окаже най-глупав.

Мъдрият умее да слуша Тишината.

Най-дълбоките неща се учат в Безмълвието.

Даоският Мъдрец нищо не прави и нищо не познава – той само наследява Изначалното.

Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.

Даосът – това е чуден Покой всред непрестанните тревоги в света.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва преди да си е отворил устата.

Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти? Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойството, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.

Мъдрият храни в себе си чисто Дао.

ЛАО ДЗЪ – Мистичният Учител

Лао Дзъ е Гласът на Великата Пустота.

Лао Дзъ е странник от Безкрая.

Лао Дзъ – това е Древната Душа на Китай, Праотецът на Китай.

Лао Дзъ е съществувал още тогава, когато нямаше Небе и Земя, а само Пустота, само Безпределност. Тогава Пустотата още не беше се разделила и от тази Пустота Лао Дзъ е излязъл и е станал Наставник на Великото Начало.

Лао Дзъ е Древно Божество. Когато той е произнесъл определени думи от книгата на Пустотата, тогава Небето и Земята се разделили от Великото Начало. Тогава още е нямало народи.

Дао Дъ Дзин е само копие от тази книга на Пустотата.

Лао Дзъ е следвал сам Шен Дао – Древния Път – Абсолютния Път или Пътят на Боговете.

Чрез Лао Дзъ Дао говори за себе си и за своята Безпределност.

Конфуций е логичен, а Лао Дзъ е Мистичен, парадоксален, Дълбинен.

Конфуций е разделящ, той борави с много правила – над 3000, а Лао Дзъ е обединяващ. Той казва: „Само едно правило има и това е Дао. Дао е напълно достатъчно и то е просто“.

Човекът не е роден да върши добрини. Според Лао Дзъ: от човека се изисква единствено да живее в хармония с Дао, само тогава може да се върши всичко друго.

Вселената се състои от Ин и Ян и който ги обедини, и достигне максимума, той се превръща в жива вода, защото истинският Път не е в Ин и Ян, а по средата. Средният, тихият, мирният Път е Дао.

Дао обхваща всичко, но е скрито.

Всички причини и следствия се дължат на отклонението от Тихия и Средния Път.

Когато действуваш достойно, оттегли се в сянка. Това е Пътят на Чистото Дао.

Започвай трудното докато е лесно.

Който е намерил призванието си, не се бои от зверове и не се нуждае от оръжие.

Проблемите на света могат да се решат, докато не са станали много сериозни.

Лао Дзъ издига над всичко две неща:

1. Пустотата или Безпределността;

2. У-вей или Не-деянието, което е Чистото Действие.

Лао Дзъ учи човека да управлява себе си, а не другите неща.

Лао Дзъ казва: „Мъдрият не оставя следи и не се нуждае от граници“.

Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат трудните неща и околните пътища.

Дао се създава в човека от У-вей – непривързаните действия.

Смисълът на добродетелите се заключава в това: да постигнеш Безсмъртието и Пустотата.

За да може нещо да се отслаби, то първо трябва да е укрепено.

За да може нещо да се унищожи, първо трябва да му се даде разцвет.

За да може на някой нещо да му се отнеме, първо то трябва да му бъде дадено – това се нарича Дълбока Истина.

Изостани от човечеството и ще го изпревариш.

Лао Дзъ обладава глас на Мълчание и Безмълвие.

Лао Дзъ казва: „Аз странствувам в сърцето на Изначалните неща, така странствувам в Дао“.

Няма никаква нужда да се изследва Лао Дзъ, както правят учените. Те изследват дали Лао Дзъ е реален. Лао Дзъ е постоянно реален, защото живее в Шан-Ди – Върховното Всеединство.

Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао, наричали са го Великият Владетел, Мъдрият Единен.

За Лао Дзъ вярвали, че е съществувал преди възникването на Вселената, ето защо са го наричали Праотец.

Никой не знае как е завършил животът на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата и затова се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той отива в Нищото, в своя скрит дом.

Много трудно е да се обсъжда Реалността или Нереалността на човека от Пустотата, на човека от Истината.

Разбира се, Лао Дзъ е живял тук, на Земята, но той е дишал съвсем друг въздух – въздуха на Пустотата.

Словата на Лао Дзъ са Слова на Пустотата и в този смисъл, той е мистично непостижим. Ето защо за него ще се говори все повече и повече.

Лао Дзъ е носител на Пустотата – Великото сакрално Начало, което е чисто свойство на Боговете.

Той е живял в голяма Чистота и Простота, но тази Чистота и Простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, а Дълбинна Мъдрост.

Той не твори чудеса и затова самият той е проява на чудото на Мъдростта.

Лао Дзъ се е родил от Пустотата и затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е Изначален Господар на Първичната Енергия.

Лао Дзъ – това е китайският Гносис, това са Дълбинните и Мистични Откровения на Китай.

Да се разбере книгата на Лао Дзъ (Книгата на Древния Път), значи да се придобие безсмъртие.

Дао е породило единната субстанция „Ци“, а Ци-енергията, когато се е сгъстила и трансформирала, е дала началото на Лао Дзъ – Небесния Учител. Така Лао Дзъ е станал Реално и Мистично проявление на Дао.

Ето защо Лао Дзъ е наречен „Старият младенец“, а също и „Старият Старец“, защото е носител на Изначална Мъдрост.

В Дао няма нищо ценно и затова То е безценно.

Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?

Бъди превит и ще останеш изправен. Бъди празен и ще останеш пълен.

Чрез Не-правене може да се направи всичко. Не-правенето е действие на Дао.

Когато не оказваш съпротива, успяваш да устоиш.

Който не напада, нищо не го напада.

Не-нападащият е добре обучен, той е недосегаем.

Който не напада, използва силата на другите.

Да си навиеш ръкавите, без да си оголиш ръцете.

Да стискаш здраво в ръцете си оръжия, които ги няма.

Истинският Даос побеждава без да е срещнал противник.

Според Лао Дзъ: героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата, войнствеността.

При слаб вятър хармонията е малка; при силен вятър хармонията е велика.

Твърдото и силното – ето кое загива; нежното и финото – ето кое живее.

Мъдрецът е твърд, но не е остър.

Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен.

Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.

Мъдрият желае да не желае. Той цени неоцененото и се учи да не се учи.

В щастието няма постоянство.

Висшето умение е като непохватност.

Да знаеш, че не знаеш, е извисеност.

Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.

Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.

В Пустото Сърце се оглежда смисълът.

Който прави двойни крачки, не стига далеч.

Който се натрапва в очите на всички, остава в сянка.

Който се повдига на пръсти, не остава дълго прав.

Който величае успехите си, няма дълго да устои.

Дао е живото пространство на Пустотата.

Достойният човек е изпълнен с Добродетели, но лицето и изразът му показват само простотата.

Чистият човек изглежда като малко оцапан – в това оцапване е скрита Чистотата му.

Намери Пътя, който е Неуловим и Непознаваем.

Дао е Безименно. То се крие от имена. Понеже хората трябва да се обръщат към нещо, То е наречено Дао.

Смъртта заслужава повече отношение, защото тя е неналичие, свързана е с Нищото. Това Нищо заслужава по-голямо уважение.

Когато Лао Дзъ говори, той мълчи, а книгата, която е написал, това са Словата на Мълчанието.

Учението на Лао Дзъ е в Неизреченото.

Лао Дзъ не говори, това, което мисли или това, което е вярно. Той говори немислейки, той говори това, което не мисли. А това, което мисли в него, е Дао.

Неговата проповед е мълчанието на думите.

Словото не може каже много, но Тишината може.

Според Лао Дзъ само мълчанието може да предаде значение на Словото. Без мълчанието не можеш да проникнеш в Тайните на Словото.

Дао е мълчаливо Слово.

Дао, което е изречено Слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото.

Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е Не-наличие, Пустота. Всичко изречено е изпуснато, а неизреченото е съхранено.

Според Лао Дзъ няма по-голямо чудо от разбирането на своята собствена Съкровена Същност.

Никакви други чудеса няма освен Истинния Живот.

Лао Дзъ е Същество от Златния век – Изначалното време. И дори когато е живял условно в Китай, той е чувствал себе си като същество, което живее в Митичното време на Първосътворението.

Смисълът на живота се намира в Пустота.

Според Лао Дзъ: светът е Свещено място, а олтарът, това е следването на Пътя.

Според Лао Дзъ: Чистото Действие е Откровението на Живота, а то произлиза от умъдреното Безмълвие. Който има това Безмълвие, при него се явяват Съкровените Тайни на Живота.

Пътят е достижение на Покоя.

Покоят съдържа в себе си Пустота, Безусловност.

Великият Път е Пътят към Прародителя Дао – Съкровената Същност.

Нищо не прави и няма да има нищо ненаправено.

Според Лао Дзъ: Пътят е Безименен.

Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва Истината, която трябва да се разбере. Той проповядва Истината, която не трябва да се разбере.

Който следва Истината без да я разбира, той вечно се обогатява.

Според Лао Дзъ: Вечно Отсъстващото се постига като се само уподобиш на прах – то значи да станеш толкова открит и лъчезарен, толкова да се разсееш в Безпределното, че да остане само Пустота – Същността ти.

ДАО ДЪ ДЗИН ИЛИ СИЯЕЩАТА БЕЗДНА

Лао Дзъ не искал да пише книга, защото той е искал да освободи живота от диктата на Словото, но заради един силен негов ученик и поклонник, той направил компромис. Този ученик е Гуан Инъ Цзъ. Лао Дзъ е искал да освободи Словото от неговите значения и затова за неговата книга се казва, че тя е пет хиляди слова на Мълчанието.

Книгата за Словата на Мълчанието е сама по себе си произнесено Мълчание, но това Мълчание се оказало най-чудната Словесност в историята на китайската култура.

Това е книга за Изначалния Смисъл на Пътя. Тя поставя човека в търсене на Съкровения Смисъл. Това е книга за Великия Път към Пустотата.

Според самия Лао Дзъ, Пустотата е единствената Пълнота или Сияещата Бездна.

Тази книга на Пустотата внушава Неведом Образ на жизнената Пълнота.

За да разбереш тази книга, според Лао Дзъ, трябва да се научиш всеки ден да губиш себе си и да даваш на Дао да живее в теб, защото само Дао умее да живее.

Съкровеният смисъл се постига извън Словото и обредите, защото Съкровеният смисъл, това е мястото на Пустотата.

Смята се, че Съкровеният Смисъл е Духовната матрица на Вселената. Смята се, че Съкровената реч е езикът на Безмълвието.

Тишината, според Лао Дзъ, е присъствието на това Прасъкровено Слово и затова именно Тишината ни казва повече от думите.

Тишината е, която превръща Словото в Тайнство, в Тайнопис, или както е казано: „В Словото мълчи смисълът“.

Всички неща имат смисъл, при условие, че Словото мълчи в себе си.

Лао Дзъ вярва в Тишината и затова той говори просто като Тишината.

От Божественото тяло на Дао е възникнала цялата Вселена.

Лао Дзъ казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава: всички слова са пусти и излишни, но в тези слова има нещо дълбоко, това е Тишината – чудният говор на Пустотата.

Лао Дзъ разтваря Словото в Тишината, в Пустотата – това е Великото Чудо на Китай. Той разтваря Словото във Вечно Безмълвния Покой.

Той освобождава Словото от прилепналите към него значения. Той го опустошава с Дълбочината на своята Тишина.

Тишината изгаря общоприетия смисъл. Тук Пустотата е разсичащият меч. Този меч разсича всичко обикновено и човешко; всичко хуманно и нехуманно; всяка двойственост – така всичко формално тук умира.

Съкровеният живот, това е живот в Пустота. Пустотата те освобождава от бремето на думите.

Книгата на Лао Дзъ е особено Тайно Евангелие. Тя не говори за Реалността, защото Реалността е неизразима и безименна, но тя те приобщава към нея.

Четенето и проучването на книгата на Лао Дзъ е равнозначно на медитация, защото, колкото повече не разбираш, толкова по-красиво става. И колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш.

В тази книга на Мълчанието човек саморазкрива своята Безпределност.

Имало е интересни случки, когато християни са отивали да проповядват Христос на Даосите с думите да вярват и щели да възкръснат… Но Даосите не приели това, защото за тях Вярата не е Дао, а Възкресението за тях не било необикновено събитие, защото всеки, който живее в Дао е възкръснал. Всеки Даос си имал Колесница, изработена от Дао. Те всички си имат Дао и отдавна са възкръснали – нямало нужда от друго Дао. И наистина всеки Съкровен и Истинен човек си има Колесница.

Авторството на тази книга принадлежи на Пустотата, защото Пустотата е поискала да даде Път на хората към себе си.

Лао Дзъ е слял своето Божествено „Аз“ с Пустотата на самото Дао и така се явява неговата Книга за Древния Път.

Който постигне Дао, той придобива Покой в движението. Другите се движат в света, а пробуденият се движи в Покоя на Дао.

Според Лао Дзъ: познанието на Дао означава потопяване в Пустотата, в Съкровеното. Той го нарича още „Сърдечна среща“. Тази Сърдечна среща се случва много рядко, защото това е среща в Пустотата – Не-наличието, Не-съществуването.

Тези, които съдят за Лао Дзъ по неговото Слово, те не могат да го разберат. Той трябва да бъде наблюдаван не в Словото, а в Мълчанието. Само в Мълчанието можеш да го разбереш.

Според него: това, което пронизва Реалността, е Мълчанието. Мъдрият живее в Мълчание и неузнаваемост.

За Лао Дзъ въобще не е важно какво говори, защото той не държи на Словото, той държи на Искреността, защото Искреността е Душата на нещата.

Според него: Мълчанието е Великото съкровище на Мъдростта.

Мълчанието не е нещо, което трябва да разбереш. Мълчанието е Дао, а То е нещо, на което трябва да се довериш.

Безмълвието, според Лао Дзъ, е сиянието на битието.

Според Лао Дзъ: който има Мълчание, има Интуиция; а който има Интуиция, има Дао. Такъв човек с един скок – и е при Дао, само един миг.

Правилното действие е Не-действие, защото то (правилното действие) не може да се направи. То е естественият Поток на Дао.

Лао Дзъ казва: „Ако живееш с Любов към Дао, не ти трябват техники за дишане, изостави и другите практики, защото Целта на всички практики е живот в Дао“.

Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви техники, дори и които те заблуждават.

Само когато си чист, можеш да започнеш четенето на книгите и изучаването на Древността. Щом не си чист, няма да разбереш същественото.

Само Дао запълва Пустотата.

Съедини се докрая с Безпределното и намери своя Дом в Бездънния Покой.

Следвам Дао, но не го придобивам. То ме придобива.

Лао Дзъ е наблюдавал произхождението на Космоса от Глъбините на Дао.

Мъдростта е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят.

Дао изпуска от себе си едно Същество и го нарича „Лао Дзъ“ и чрез него си върши работата и после го поглъща отново в себе си.

Висшата Мъдрост на Лао Дзъ е скрита в Абсолютната Пустота. Тази Пустота е постоянно не-наличие – Безконечно Различаване.

Пътят на Лао Дзъ затова е Велик, защото, пребивавайки в него, никъде не отиваш.

Всеки, който е съвършен, изгубва своя Път.

Този, който живее правилно, в него няма място за смъртта.

В мене има три драгоценности, които ценя много:

Приятност във всичко;

Пестеливост – внимателност или опазване на Пътя;

Отвращение от това да бъда прав пред другите.

Лао Дзъ е едновременно и Мъдър, и Прост. При него нещата са слети в Едно.

Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална, тя е едновременно обща и особена. Тя принадлежи на всички и противоречи на логиката.

Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем, защото той живее чрез Дао.

Лао Дзъ живее в Дао, в свят, който умът от хиляди години е напуснал. Умът все търси и е неспокоен. Лао Дзъ не търси, той живее в Дао, той живее в Дълбинен Покой.

ЛАО ДЗЪ ИЗ КНИГАТА „Древният Път“

Древният Път това е ръководството за Безкрайност, това е Даоското Учение.

Древният Път е необикновена книга с невероятна енергия.

Главното послание на Древната книга е: Работи с Дао, с Истинността и всичко ще се устрои.

Посланието на Древната книга е: Работи с Мекота. Водата е мека, но побеждава и най-твърдите скали.

Всичко, което противоречи на Дао, е обречено, тъй както създаването на изкуствено благородният мъж, този благороден мъж също е обречен.

Учението на Лао Дзъ ще си остане загадъчно, мистично и непознато докрай, и това именно е най-красивото, защото краят му не може да се улови, защото Дао е Безкрайно.

Понеже не могли да разгадаят Лао Дзъ и „Древния Път“ обявили книгата му за „философско произведение“, а то е Мистично.

„Древният Път“ това е централната мистична книга на древен Китай – на Духовния и Божествен Китай и самото Дао е центърът на това Древно и Мистично Учение.

Тези Древна Книга има стотици преводи и многобройни тълкувания и мнения, но Мистерията си остава. Лао Дзъ е Бездна от Бездната на Дао.

Лао Дзъ е Пазител на архивите на Тайното и Мистично Знание за Древния Път.

Имал ли е Лао Дзъ ученици, школи и последователи? Всичко е загадка.

Лао Дзъ не учи на нищо конкретно, на нищо, което да ограничава. Той ти предлага Бездната, наречена Дао.

Той не дава никакви съвети за праведен живот, защото според него това е абсурд – никакви съвети и поучения. Той на нищо не те учи, но той те въвежда в Мистерията на Живота.

Докато Конфуций е личност, то Лао Дзъ нито е личност, нито е индивидуалност.

Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.

Лао Дзъ – Словото му е Велико; Безмълвието му е универсално.

Неговата Древна книга е Безпределна – нищо общо с времето, тя е част от Чистата Необятна Мъдрост.

Главната идея на тази Мистична книга е, че всичко трябва да отстъпи живота си на Дао. Тук няма никаква религия, никакви науки, никаква философия. Те всички са без значение, защото всичко трябва да стане Път за Дао.

Тук няма никакви поклонения – просто трябва да станеш Дао.

„Книгата за Древния Път“ – това са наставления от друга Реалност.

Водата е като най-висшето Добро, защото тече към най-ниските места – такъв е Пътят на Дао: Дао е живо, пластично, постоянно течащо, То тече като вода, като течност. Като срещне препятствия, ги заобикаля, защото те спират потока, течението, водата. Защото Дао обича да тече постоянно. То постоянно тече към Неизвестното.

Дао може да се ползва, но никога не се изчерпва.

Макар че Дао е просто, То не може да се обясни. Тъй като не може да се обясни, никой не може да Го разбере.

Най-голямата власт не упражнява власт.

Най-голямата сила се поражда от Смирението.

Когато Небесата искат да запазят някого, те го обграждат с Любов.

„Дао Дъ Дзин“ или „Книга на Древния Път“ – това са пет хиляди думи на мълчанието. Лао Дзъ говори чрез мълчанието, но цени Словото.

„Древния Път“ е книга, в която много дълбоко трябва да се вслушваш, за да откриеш скритото мълчание. Това мълчание е като Пустотата, като Нищото. Това Нищо е, което вмества в себе си Истинния Живот.

Думата „Път“ е символична, тя означава самодостатъчност. От друга страна, Пътят означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане.

Пътят означава още потопяване в лекотата на живота – в будното безгрижие.

Понеже Лао Дзъ е излязъл от Дао, той ражда самия себе си в Дао. Той е роден в Пустотата, живее в Пустотата и се завръща в нея.

Лао Дзъ е Принцип – Първоначало на всичко съществуващо, защото Великото Дао се е трансформирало в Лао Дзъ.

Лао Дзъ е минал през девет вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.

Чрез Лао Дзъ ни говори самото Дао, самото Дърво на Живота, а чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.

Според Конфуций важното е стремежът, хуманното и ритуалите. Според Лао Дзъ тези ценности са белег за крах на личността, белег за провал. Как може вместо Дао да търсиш хуманност, защото това означава да си се провалил и сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а с Дао.

Ако не се ценят редките предмети, сред хората няма да има крадци.

Който не губи себе си, е дълговечен.

Познаването на Постоянството, се нарича Просветленост.

Умеещият да управлява хората, се поставя по-ниско от тях.

Умеещият да побеждава врага, не напада.

В света трудното се образува от лесното.

Водата е непобедима в преодоляване на твърдото.

Който притежава знания, но изглежда, че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда, че знае, той е болен.

Знаещият не блести с ерудиция, защото в Дао, ерудицията е провалена.

Умеещият да воюва не е войнствен.

Който допуска злото, няма да преодолее преградата.

Добрият лък пронизва дълбоко.

Моето учение е много лесно за разбиране и много лесно за практикуване, но никой не може да го разбере и никой не може да го практикува.

В моите думи има принцип, а в делата на човека има система и действия.

Знаещият живее заради другите и става все по-богат в себе си.

Този, който знае къде да спре, няма да се изложи на опасност.

В Дао има всичко, дори в него има и нещо тъмно и в това тъмно е семето от светлина.

Дао е възникнало от Хаоса. Как е станало това? Само Дао си знае.

Дао – това е Не-определеното и убягващото.

Възвръщането към Началото се нарича Покой и Безмълвие.

Вглъбяването в Дао е лишено от желание.

В Лао Дзъ винаги се чувства Тайна, скрит смисъл.

Лао Дзъ е позволявал само един вид жертвоприношение например: да изгориш животно от хартия или от слама.

Лао Дзъ препоръчва: Бъди след всички!

Животът е даден назаем на човека от Дао. Даденото под наем не е собственост.

Според Лао Дзъ Безсмъртието се постига чрез естествена непривързаност към живота.

По Пътя на Дао кривото става право, празното става напълнено, старото се сменя с ново.

Ако се стремиш към малкото, достигаш многото.

Стремежът да получиш много, води към заблуждение.

Слабото побеждава силното, защото слабото е свойство на Дао.