Изчезването на душата в Бога
Изчезването на душата в Бога
според Маргарита Порет[ 9]
Изчезването в Бога изисква три неща – незнание, липса на притежание и отсъствие на собствена воля.
Благородството и изчезването на душата се случват в Простотата.
стр. 96
Изчезналата в Бога душа придобива венеца на съвършенството на собствената си освободеност, което е било винаги нейно рождено право.
Постижението на делото ми е винаги да искам нищо, защото, когато не искам нищо, аз съм сама в Него, без себе си. Когато искам нещо, аз съм със себе си и така изгубвам свободата си, а ако не искам нищо, тогава съм изгубила цялата си воля и не ми липсва нищо.
Освободената душа се установява в своята нищета – своята истинска природа.
стр. 97
Благородното семе на Божествената Любов позволява на нищетата да се разгърне.
Душата трябва да жертва и изостави това, което е обичала най-силно, дори добродетелите, за да продължи по пътя на изчезването в Бога.
След като първо е умряла за аз-а, за греха и за сътворената си природа, тя трябва да умре и за духа, за да се придвижи към по-високи нива на изчезване.
Изчезването на душата в Бога се постига без светски дела и без усилия.
стр. 98
Определени души го постигат не чрез аскетични или обредни практики, а чрез вроденото си благородство, което позволява на душата да разпознае своята истинска природа.
Състоянието на унищожение, в което душата живее, я освобождава от нуждата за добри дела и добродетели, тъй като те не я правят по-съвършена, тъй като те не са полезни за нея, а самите те се подчиняват на най-малките ѝ желания.
Душата служи на добродетелите, докато ги надрастне и повече няма нужда от тях, и тогава добродетелите стават слуги на душата.
стр. 99
В изчезването душата е станала Любов и затова добродетелите ѝ служат.
Душата може да живее отвъд благочестивите дела. Ключът към това състояние на душата е смирението – върховната добродетел на изчезналите в Бога.
Изчезналата душа разбира, че нейната нищожност е толкова голяма, че няма нито начало, нито среда, нито край, само една бездънна пропаст. Това признание, ражда смирението, което възкачва душата на трон, където тя царува без никаква гордост.
стр. 100
Изчезналите души изоставят всичко сътворено, включително своите тела, мисли, воля и интелект, но те остават в света като създания в тела.
Когато душата е без собствена воля – нищо, тя се превръща в съвършено огледало на Бога.
Изчезналата душа е феникс. Тя живее сама в Любовта, сама в Божията Благост – такава, каквато е била преди сътворението си.
Моят Бог е само този, за Когото не може да се изрече нито една дума.
стр. 101
Бог е безкрайно повече от това, което Той е споделил с човечеството. Частта от Бога, която не е изразена в творението, е тази, която душата открива и люби при изчезването си в Бога.
Ключът към завръщането в Бога е скрит в нищетата и окаяното положение, донесено от греха.
Една единствена среща с Върховния Вечен Древен и с Неговата Вечно Обновяваща Се Благост струва много повече от всички добри дела на хората и църквата за хиляда години.
стр. 102
За да видиш Бога, трябва да си умрял.
Майстер Екхарт
Смъртта в Бога не е нищо друго освен несътворения живот, тоест самият Бог.
Майстер Екхарт
За да освободиш вътрешното, трябва да счупиш външното. За да стигнеш до ядрото, трябва да разчупиш черупката. За да откриеш естеството на нещата, всички техни образи трябва да изчезнат.
Майстер Екхарт
стр. 103
Царството Божие е само за онези, които са умрели изцяло.
Майстер Екхарт
Любовта е магнит, Тя ме привлича към Бога. Но това, което е още по-велико, е, че Тя привлича Бога на смърт. Самият Бог, ако иска да живее в мене, Той трябва да умре – а ти как мислиш, че можеш да наследиш Неговия живот без смъртта?
Ангелиус Силезиус
Преди съвършеното Единство, трябва да дойде смъртта.
Филалет
стр. 104
Не можеш да видиш Бога и да запазиш индивидуалността си.
Шри Рамана Махариши
Славата е там, където спрем да съществуваме.
Шри Рамана Махариши
Само когато заличиш съществуването си, можеш да се наречеш Човек.
Дов Баер
стр. 105
Божественото опиянение
Думата „екстаз“ произлиза от глагола „стоя извън себе си“.
Само на човешкото същество е дадена възможността да познае Бога чрез Незнание, като застане извън себе си и се вслуша в зова на Създателя.
Ние измолваме знанието за Незнайния Бог, което е Незнание, когато любим Бога до точката, в която се изтръгваме от самите себе си, от нашата сътворена природа и преживяваме екстаза.
стр. 106
Нашият екстаз измолва единението с Незнайния и екстатичен Бог, и ние Го познаваме чрез Незнание.
Любовта ни довежда извън себе си така, че ние да преживеем екстаза, отговаряйки на екстаза, който Бог непрестанно изпитва, като ни призовава обратно към нашия Източник.
Нашият екстатичен копнеж по Бога е в отговор на екстатичния копнеж на Бога по нас и по творението Му. Затова Дионисий дава името „Опиянения“ като едно от Божествените Имена, Които загатват за Неговата Свръхизобилна Неизмеримост и за това, че Той е отвъд разбирането на творенията, извън ума и нашите разсъждения.
стр. 107
Който преживява Единение с Незнайния Бог ще ни изглежда като луд – извън ума си.
Лудостта на опиянения е притежание на най-трезвата Истина.
Да притежаваш неизменната, трезва, непоколебима Истина, означава да се откажеш от трезвия си, непоклатим и стабилен „аз“, защото истинската непоклатимост изисква преобразуване, стабилността – нестабилност, а притежанието – отказ от притежание.
стр. 108
Когато Го видя, изгубвам съществуването си. Ако изгубя съществуването си, как тогава ще Го видя? Удивен и объркан съм дали да Го съзерцавам, или да се жертвам заради Него?
Твоят Дух се сля с моя, както виното се смесва с чистата вода и ако нещо Те докосва, то докосва и мене, защото Ти съм аз във всяко състояние.
Ал-Халладж
стр. 109
Това Ти ли Си, или съм аз?
Но това биха били два Бога в мене!
Далече, далече от Тебе е да
утвърждавам двойствеността!
Същността, която е Твоя,
е в моята нищета завинаги.
Моето „всичко“, добавено
към Твоето „Всичко“,
би било едно двойно преправяне.
Обаче къде е Твоята Същност от моя
гледна точка, когато Те виждам,
ако аз съм станал нищо на място,
на което мен вече ме няма?
И къде е Лицето Ти?
То е обектът на моето съзерцание –
и в най-дълбоката част
на сърцето ми,
и в погледа на очите ми.
Между Тебе и мене стои
само едно „аз съм“,
което ме измъчва,
затова премахни,
според благодатта Си,
това „аз съм“ помежду ни.
стр. 110
Ал-Халладж
Пътят се намира между двама, обаче няма никой друг редом до Бога.
Ал-Халладж
Преминах през три състояния. Преминах през едно състояние, в което, ако всичко на небето и на земята заплачеше за мен заради моето изумление, това нямаше да е чудно. Преминах през друго състояние, в което, ако аз заплачех за всичко на небето и на земята заради неговата скритост от Бога и неговия стремеж към Него, това нямаше да е чудно. Преминах и през трето състояние, в което съзрях единствено качеството на Вечността и мощта, и волята, и господството, и повелята. Съзерцавах изначалието и финалността. След това се скрих от всичко, и изчезнах от всичко, и заживях във всичко.
стр. 111
Ал-Джунаид
Руми ни предава за състояние, което надминава дори Любовта, копнежа и Единството, със следните думи: „Толкова съм потопен в състоянието на не-съществуването, че Любимият ми казва: „Ела, поседни за малко с Мене!“, а аз не мога дори и това да направя.
стр. 112
Убийте ме, верни приятели! Защото в моето унищожение е моят живот – смъртта е в живота ми и животът е в смъртта ми.
Ал-Халладж
Умри, преди да умреш!
Мохамед
Нищо друго не обичаме освен виждането на Бога. Който е смъртен, не е един от нас.
Султан Баху
Бог ме е създал, за да Го видя.
стр. 113
Благословена компания,
събрани сме тук
да начертаем пътя до
Мястото без място
в търсене на Единия, Който
не оставя следи,
и да се опитаме да облечем в думи
Това, Което никое слово
не може да изрази!
Врадже Абрамиан
Който е дарен с близостта Ти, го наричат луд, а който се интересува от себе си, се отчуждава от Тебе.
Знание, което не те спасява от теб самия, е много пъти по-лошо от невежеството.
Санаи
стр. 114
Интелектът има восъчни крака, а този Път е огнено червен. Само Бог знае това и този, който го е опитал.
Ако дори една следа от теб е останала в теб, не се успокоявай, защото ти все още си идолопоклонник. Предположи, че някой ден накрая изоставиш себе си. Как обаче ще се излекуваш от илюзията, че ти си бил този, който е изоставил себе си и който е излекувал илюзията си?
Руми
Бог те привлича отвътре към Себе Си чрез хиляди слова, промълвени от не-уста, без слова. И ако твоят слисан ум се възпротиви и поиска да знае как и по какъв начин, кажи му: „Това се случва по начин, който не можеш да познаеш, и нека мирът бъде с тебе!“.
стр. 115
Руми
За този, който не съществува, търсенето на Любимия, на Единия, Който Е, е въпрос на опиянение.
За този, който е хвърлен в двойствеността, търсенето на Единството е белег на лудост.
Попитали един обезумял какво е болката, защото изглеждало, сякаш знае това. „Болка е – отговорил той, – да искаш нещо толкова силно, колкото десетдневната жажда търси водата, и въпреки това да не можеш да кажеш какво е, защото за Него няма име“.
стр. 116
Аттар
По-добре от това да издигаш храмове е да се извисиш до Небесата в пустошта на безумието, за да танцуваш като вятъра.
Първо опразни главата си, а после ѝ кажи: „О, щастлива празна купо, стани сега бокал на Мистерията на Любовта“.
Руми
стр. 117
Остави булата ти да се свлекат и съблечи дрехата си! Постоянствай в безумието и облечи това водно мехурче, което си ти, със самия Океан.
Екстазът е последствие на Любовта. Любовта е тази, която води ума към съзерцанието, а волята – към Единството.
Екстазът е оттегляне на душата в нейното най-тайно скривалище.
Екстазът, това е полет на душата отвъд предела на естествените ѝ сили.
Херонимо Грасиан
стр. 118
Екстазът е подобен на дълбок сън за душата, в който обаче разбирането и волята остават наблюдатели.
Екстазът е Божествено разтрисане.
Екстазът е молитва на припомнянето.
стр. 119
Суфи за Незнанието
Този, който признава своето невежество за нещата, които не знае, познава душата си по-добре от онзи, който признава, че знае онова, което знае.
Ибн Араби
Ученикът, който се придържа към своето незнание, е по-добър от онзи, който се придържа към своето знание.
Ибн Араби
стр. 120
По пътя към Бога няма място за отричане на нещата, а има място само за чисто отдаване и за признание на собственото незнание. Всъщност, прикрепяйки душата си към онова, което не знаеш, ти я предразполагаш да получи увеличение на знанията, докато, ако се занимаваш с онова, което знаеш, ти оставаш неосъзнат за спускането на настоящия миг и оставаш зает с настоящето си знание.
Ибн Араби
Когато Абу Бакр осъзнал своята неспособност да разбере Бога, той се нуждаел от отдих, защото бил първият, който възприел това със собствени сили, поради което се изморил. Обаче, когато си отдъхнал, мястото на неговите възприятия – Сърцето, се опразнило и знанията започнали да се спускат в това място, което било пусто и готово да възприема.
стр. 121
Ибн Араби
Думата умми произлиза от умм – „майка“ и се отнася до човека такъв, какъвто майка го е родила. А уммийа означава да отхвърлиш употребата на логичните разсъждания и преценки, за да може смисълът и мистериите да се родят в тебе.
Ибн Араби
Относно уммийа, духовното Незнание, суфите разказват следната случка между известния учен теолог, ал-Рази, и големия суфи учител, Наджим ал-дин Кубра. Ал-Рази отишъл при Наджим ал-дин Кубра и го помолил за посвещение. Кубра помолил един от своите ученици да отведе ал-Рази на място, на което да се уедини и да прекара времето си, изпълнявайки зикр. Казват, че Кубра разсъблякъл ал-Рази, чрез своите мистични сили, от знанията, които ал-Рази бил придобил от книгите. Осъзнавайки, че губи трудно заучените си знания, с които толкова много се гордеел, ал-Рази настоял да бъде освободен и духовният му опит приключил дотук.
стр. 122
За да станеш приемник на Божествените светлини и тайни, трябва да придобиеш състоянието на новороденото. За да чуеш Бога, трябва да се завърнеш в това състояние на Простота, което надминава възприятието за противоположностите, създадено от думите и речта. Това е състоянието на ума, преди да е било Словото, което всъщност е Тишината, от която Словото е произлязло.
стр. 123
Езикът на сетивата е тъмен – аджами, докато езикът на Сърцето е ясен – араби.
Суфи черпи знанието си от сърцето, и само това знание може да събира в едно парадоксалните истини, в опит да се опишат най-висшите състояния на духовното съзерцание.
стр. 124
Единствено мистичното откровение може да породи цялостно и дълбоко знание в човека.
Ситт Аджам
Изумлението е най-висшето знание, достъпно за човека.
Ибн Араби
Това, че човекът притежава обективни знания, е едно от най-непроницаемите була.
Уилям Читтик
Да намериш Бога, означава да изпаднеш в изумление (хайра); не изумлението на това да си изгубен и да не можеш да намериш пътя, а изумлението да намериш и да познаеш Бога и в същото време да не си намерил и да не си Го познал. Всичко съществуващо, различно от Бога, живее в безкрайната земя на утвържденията и отрицанията, намирането и загубването, знанието и незнанието. Разликата между тези, които намират, и останалите е, че първите изцяло осъзнават собствената си двойствена ситуация. Те знаят смисъла на казаното от Абу Бакр: „Невъзможността да придобиеш разбиране е само по себе си разбиране“. Те знаят, че отговорът на всеки въпрос относно Бог и света е: „Да и Не“ или както казва Ибн Араби: „Той – не Той“ (Хува ла хува).
стр. 125
Уилям Читтик
стр. 126
Търсенето на въпроса: „Как да намеря Бога?“ означава: „Как да премахна онези була, които ми пречат да видя Бога?“. Ние живеем в ситуация, в която виждаме Не Той във всички неща. Как може да възприемем вселената като Той? Обаче търсенето на въпроса: „Как да намеря Бога?“ означава също така: „Как да премахна онези була, които ми пречат да бъда Бога?“, в онзи аспект, в който Той трябва да бъде утвърждаван. Да бъдеш, предшества това да знаеш. Никой не може да знае, преди първо да бъде. В този смисъл и знанието, и съществуването са намиране.
Уилям Читтик
Тайната на мистичното знание е, че то може да се постигне, когато човекът, поставен в условията на сътвореното си невежество, осъзнае напълно нищожността на собственото си положение. Това разчиства място за изявяването на Реалния. Явяването на Реалността прави да изглежда така, сякаш създанието е придобило Божествени знания, макар че това в действителност е невъзможно. Създанието е унищожено, а Реалността е останала. Знаещият е получил качествата на Знайния по начин, който е преобразувал самото естество на знанието.
стр. 127
Рузбихан
Когато Незнанието стане необходимо условие за придобиването на реални знания, тогава всяка ограничена форма на светските знания трябва да се отхвърли.
стр. 128
По своята природа, възприятието е двойствено, а егото на хората е достатъчно хитро, за да изопачи всяко на пръв поглед правилно твърдение, освен ако човек не е достатъчно пречистен.
Самите мисли за мои „собствени“ намерения са отричане на Бога. Ако си придобил духовните реалности, към които се стремиш, тогава как може да мислиш за свои „собствени“ намерения?
Ал-Васити
В коментар относно изначалната двойствена природа на възприятието и мисълта, Шибли е заявил: „Съзерцанието е безверие, мисълта – идолопоклонничество, а алюзията – заблуда“.
стр. 129
Ако виждаш Бога, ти си еретик[ 10]. Ако преживееш засвидетелстването на Бога, ти се изумяваш[ 11], но това е изумление в изумлението и пустиня в пустинята.
Джафар ал-Хадхдха
Вътрешното виждане на Бога води към осъзнаване на собствената ни нищожност. Това осъзнаване се изразява най-добре чрез образа на Пустинята – символичната Пустота на Незнанието.
стр. 130
Незнанието е странна тема, която води до странни изводи.
Ал-Васити е заявил: „Търсех Бога в яснотата, но Го открих в неяснотата“.
Ал-Халладж е казал: „Знанието е скрито в Незнанието, и Незнанието е скрито в знанието“.
Знанието, което търсим, изисква отхвърлянето на всичко знайно и обичайно и заличаването на всичко, което е родено. Всичко, което се проявява, трябва да умре.
Ал-Хусри
стр. 131
Незнанието е заличаване на окото на вътрешното съзнание относно разбирането на Реалността, на Нейната Същност и Атрибути.
Рузбихан
Ал-Халладж обяснява смисъла на Незнанието, в следния пасаж от „Тавасин“, в който Иблис говори за четирите не-та, които е изрекъл пред Бога:
„Затова, Не, и Не, и Не, и Не! И аз останах в първото Не, после бях проклет във второто Не. Мога да се хвърля в третото Не, но какво да правя с четвъртото?“. Според Рузбихан тези четири отрицания представляват: отказването, отричането на Бога, забраната и Незнанието. Иблис е преминал през първите три отрицания, но отказът му да се поклони пред Адам е довел до проклинането му от Бога: „Аз не влязох в Не-то на Незнанието, защото знанието за Единството е скрито в Незнанието. Аз бях забулен с тези не-та от гносиса на незнанието и от незнанието на гносиса“. Така Иблис е бил възпрепятстван да види обожествяването на Адам, неговото Единение, защото сигурен в гордостта на собственото си знание, той е отказал да се предаде на Незнанието.
стр. 132
В началото на Пътя срещаме символи на Божествените Атрибути и получаваме ясни видения за тези символи. Краят на Пътя е незнаене поради свещеното явяване на Атрибутите, Което не може да се възприеме пряко по друг начин, освен чрез Незнание.
стр. 133
Защо си заобиколен от толкова книги? Те ще ти дадат само външното знание, което ще създаде още повече була между теб и Аллах, карайки те да се гордееш с твоите знания. Ти ще отговаряш пред Аллах за това знание, което те е отдалечило от Него.
Султан ул-Ашикин
Знанието е най-голямото було.
Султан Баху
Истинското знание води търсача там, където знанието се разкрива на търсача като Незнание.
Аттар
стр. 134
Невъзможността да разбереш Бога е само по себе си разбиране.
Хадит
Някои от нас, суфите, подразбираме, че в нашето знание е скрито незнание и в тази връзка цитираме думите: „Да разбереш невъзможността да разбереш, е само по себе си разбиране“. Обаче сред нас има такива, които знаят и не изричат тези слова. Тяхното знание не подразбира невъзможността да познаеш, а подразбира Неизразимото. Тези хора придобиват най-пълното знание за Бога.
Ибн Араби
Макар липсата на знание да е було, част от загадката на булото е, че Незнанието е също разбулване. Веднъж щом булото на аза наистина се вдигне, търсачът ще види, че Незнанието по отношение на Бога е вечното истинско състояние на творението.
стр. 135
Бог ми каза: „Незнанието е булото сред булата и най-големият пазител сред булата. След Незнанието не съществува друго було и не съществува друг пазител на булата. Само Незнанието стои пред нашия Господ, затова, когато Той пристигне, Неговото було е Незнанието. Няма нищо, което да е знайно, освен Незнанието. Нищо не остава от знанието освен, че не се знае какво е Той, макар да се знае, че Той е“.
Ал-Ниффари
стр. 136
Незнайния Бог
Бог е Този, Който е винаги вътре във всички неща като Всеприсъстваща Пълнота. Той винаги ще съществува вътре в нещата. Той е Този, Който разбира смисъла на всички неща. Той е, Който е известен като Аллаху[ 12]. Той е откликът.
Той е Ахад[ 13], Мистерията, за всички. За всички осемнадесет хиляди светове Той съществува като Скрита Красота. Той знае и приема всички обяснения. Да Го познаваш и почиташ в скрития път, означава да Го познаваш като Тайна в скрития път. Той е Тайната. Той е Благодатта. Той съществува като Скрития, като Мистерията. Той е Мистерията вътре в Мистерията. Той съществува като Мъдрост вътре в Мъдростта. Той е, Който съществува, но е невидим за ума и желанията; Той е, Който съществува, но е невидим за телата и световете. Той е, Който съществува без форма, без нужда от каквото и да било. Той съществува сам в скрития път; Той съществува без аспекта на злото в пътя на доброто и злото. Той съществува като Истина вътре в правилността на творенията, които носят доброто и злото. В Пътя на същността, Той съществува като Благодат. Той съществува в това състояние като сирр – тайната на творението.
стр. 138
Той съществува като Мистерия, като Тайна, като Ахад. Той е, Който знае и познава чрез Мъдростта. Той трябва да бъде припознат като Тайна. Този, Който е Тайната, трябва да бъде разбран посредством Тайната. Аллаху! Такава е мъдростта на скрития път, където умът и желанията не могат да достигнат.
Познай Го, като пътуваш навътре. Нур, Светлината, обитава навътре, пътува навътре, вътре във вътре-то, прониква, прорязва 99 пъти и се излива навътре, изсича Неговите Качества и отива отвъд, навлизайки навътре като качество в качествата, като дълг в дълга, като действие в действието, като сърце в сърцето, като мистерия в мистерията.
Бава Мухайадин
стр. 139
Необяснимото
Може ли творението да говори за Несътвореното?
Никой човешки език не може да изрече Изреченото от Бога.
Жан-Лук Марион
Думата е отломък. Тя не може да представлява Безкрайното – нейния скрит корен.
Едмонд Жабес
стр. 140
Не съществува дума, която да не е отделяне.
Във всяка дума се крие една неизлечима рана на езика.
Зад всяка дума винаги тайно живее друга дума.
Истината винаги се намира на ръба на раждането.
Едмонд Жабес
Всяка идея се превръща в лъжа в мига, в който човек я замрази.
стр. 141
Да задаваш въпроси, означава да отделяш; да установяваш външно и вътрешно; означава да пребиваваш известно време в едното и известно време в другото.
Всеки въпрос е обвързан със сътворяване.
Задаването на въпрос е насилие, защото провокира насилието на отговора.
Истината може да бъде само жестока, защото всеки път тя въстава срещу друга също толкова правдоподобна Истина.
стр. 142
Там, където Бог абдикира, проблясва Истината.
Едмонд Жабес
Истината винаги се намира в края на въпросите, на другия бряг, зад последния хоризонт.
Тишината не е слабост на езика. Тя е негова Сила. Слабост на думите е да не знаят това.
Онова, което не е разбрано, има всички шансове да стане реално.
стр. 143
Бог е велик само защото е невидим.
Усещането за Невидимото е това, което ни кара да се вглеждаме във видимото.
Видимото никога не е било нищо повече от приближаване до Невидимото.
Нека да изчезна, за да може нещата, които виждам, да станат съвършени в своята красота от самия факт, че вече не са неща, докоснати от моето виждане.
Симон Вейл
стр. 144
Когато съм някъде на някое място, аз нарушавам Тишината на Небето и на Земята с моя дъх и с ударите на сърцето ми.
Симон Вейл
Да обичаш чисто, означава да приемеш разстоянието, да почиташ разстоянието между себе си и онова, което обичаш.
Невъзможността е вратата за свръхестественото. Ние можем само да почукаме на нея. Този, който ще отговори, е някой друг.
стр. 145
Бог може да присъства в творението само под формата на Отсъствие.
Ние трябва да пребиваваме в Пустиня, защото Онзи, Когото любим е отсъстващ.
Нищо, което съществува, не е абсолютно достойно за Любовта. Затова трябва да любим онова, което не съществува.
Името не е изречено. То призовава.
Жан-Лук Марион
стр. 146
Всяко Име на Бога служи като средство на човека да бъде призован отвъд себе си в един живот в Бога.
Името – ние трябва да Го оживим и населим, без да Го изричаме. Трябва да се оставим ние да бъдем изречени, именувани и призовани в Името.
Който заложи живота си за вярата си в Бога, може да изгуби вярата си. Обаче, който заложи живота си за самия Бог, никога няма да загуби живота си. Да заложим живота си за онова, което не можем да докоснем по никой начин! – Това е невъзможно. Това е смърт. Това е, което се изисква от нас!
Симон Вейл
стр. 147
Бог ми е дарил живот, за да Му го подаря обратно.
Той е опразнил Себе си от Своята Божественост, а аз трябва да опразня себе си от фалшивата божественост, с която съм се родил.
Нека Бог ме надари да стана нищо. Доколкото съм нищо, Бог люби Себе Си чрез мен.
Симон Вейл
В мига, в който нямаш какво да кажеш за Него, ще Го видиш, защото знанието за Него е Божествена Тишина и угасване на всички сетива.
стр. 148
Corpus Hermeticum
Бог не е само отвъд знанието, но също е и отвъд Незнанието.
Григорий Паламас
След всяко извисяване, ние се обединяваме с Неизразимото.
Дионисий
Свещените автори Го почитат с всяко Име, като при все това Го наричат Безименния.
Дионисий
стр. 149
Да изоставиш себе си, означава да не знаеш нищо. И само, които са равни на нищо, са равни на Бога.
Да виждаш Бога, означава да виждаш нищо, да не виждаш нищо конкретно и да участваш във всичко.
Съвършената чистота е без образ, без форма и без любов, оголена от всяко качество, като същността на Бога.
Ангелиус Силезиус
Божествеността е също така отвъд всяко отричане.
Дионисий
стр. 150
Който признае своя Свят Господар, приема Безмълвието.
Мохамед
Съзиращият красотата на Същността остава безмълвен, защото е непочтително дори да дишаш, докато съзерцаваш своя Любим.
Султан Баху
Мистикът разговаря с Бога и никога не разкрива Божествените тайни, дори да го обезглавят.
Султан Баху
стр. 151
Мистикът трябва да има вътрешната способност да погълне цял един океан – той трябва да остане безмълвен, дори да е в разгара на духовното опиянение.
Само тогава ще Го видиш, когато не можеш да говориш за Него, защото знанието за Него е дълбинно Безмълвие и угасване на всички сетива.
Хермес
Такова Единство на Бога, което нито можем да възприемем като представа, нито можем да посочим като това или онова!
стр. 152
Който Ме вижда, надраства Словото и Тишината.
Ал-Ниффари
Как може да има знание или незнание за Мене, Който съм Вечен и винаги, облечен в чистото съзнание?
Откакто познах Бога, нито истината, нито лъжата са влезли в сърцето ми.
Абу Хафс Хаддад
Той нито е вътре в този свят, нито е вън от него; нито е под него, нито е над него; нито е съединен с него, нито е отделен от него – Той е лишен от качества и отношения.
стр. 153
Руми
Издигане, слизане – Пътят е един и същ.
Хераклит
Хезиод е учителят на повечето хора – те предполагат, че знанието му струва скъпо, а в действителност той не познава нито деня, нито нощта, защото те са едно цяло.
Хераклит
стр. 154
Истината е нито една, нито две.
Шри Рамана Махариши
Който принадлежи на Бога и комуто Бог принадлежи, не е свързан с нищо от този свят. Същността на гностичното познание е да различаваш, че Царството принадлежи на Него. Когато човек знае, че всички притежания са под абсолютния контрол на Бога, каква работа ще има той с хората, за да се скрива от Бога с тях или с аз-а си? Всички тези була са резултат от липсата на знание. В мига, в който изчезне невежеството, те също ще изчезнат и този живот ще стане равностоен на отвъдния.
Ал-Худжвири
стр. 155
Където има знание, има и невежество. Мъдрецът Васища бил надарен с големи познания и въпреки това плакал при смъртта на сина си. Затова ви моля, отидете отвъд знанието и невежеството. Бодилът на невежеството е пробол крака на човека и той се нуждае от бодила на знанието, за да го извади. След това трябва да се освободи и от двата бодила. Мъдрецът заявява: „Този свят е илюзорно ограничение“, обаче човекът надраснал знанието и невежеството заявява: „Тук е домът на радостта“. Той вижда, че сам Бог се е превърнал във вселената, във всички живи същества и в 24-те космически сили.
Шри Рамакришна
стр. 156