Афоризми за Незнанието
Афоризми за Незнанието
Елеазар Хараш
Съставител: Елеазар Хараш
Варна, 2022 г.
стр. 5
ПРЕДГОВОР
Незнайното
Незнайното ни е по-близко от знайното, но ние не го виждаме.
Незнайното – тишината му е песен.
Знайното е произлязло от Незнайното, а Незнайното – от Неведомото, а то е Мистерия.
Незнайното те вижда.
Незнайното лети без крила, но е по-бързо от всяка птица.
стр. 6
Знайното се нуждае от опората на Незнайното.
Незнайното не го знаем, защото има покривало.
Незнайното може да изненада всеки и всичко.
Незнайното е повече приятел, отколкото враг.
Незнайното излива потайност.
Незнайното само Свещеното ухо го чува.
Незнайното променя възгледи.
Незнайното извира от ядрото на Нищото.
Незнайното е вход към Дълбините.
стр. 7
Незнайното е скрито в сърцето.
Когато осъзнаваш незнанието си, се приближаваш все повече до Бога.
Само сърцето знае входа към Незнайното – и затова питай сърцето.
Елеазар Хараш, гр. Варна
стр. 9
Мъдростта на Незнанието
„Не знам“, означава: „Прекланям се пред Красотата и Неповторимостта на това, пред което съм изправен“.
Двама дзен учители се срещнали и единият попитал: „Накъде отиваш?“. Другият отговорил: „На поклонение“. Първият запитал: „А каква е целта на поклонението ти?“. „Не знам“, отговорил вторият. „Да не знаеш, е най-съкровено“, заключил първият учител.
стр. 10
Крайната цел на знанието е да стигнем до Незнанието.
Пътят е необятен и безпределен – за какво знание и незнание може да става въпрос?
Когато не знам, аз съм отворен да бъда изумен, да слушам и да разбирам, да реагирам или да не правя нищо.
Когато знам, аз изтъквам себе си и се налагам в мига.
стр. 11
Когато не знам, оставям преживяването да се открои и да ми се разкрие.
Когато изоставя своят опит, знание и мъдрост, аз съм смирен пред лицето на Това, което Е, а когато съм смирен, аз съм готов да бъда наистина съкровен и безстрашен.
„Съкровено“, „интимно“ и „близко“ са други думи за Пробуждането или Просветлението.
Когато не знам, аз оценявам почти несъществуващия миг преди нещата да се изявят.
стр. 12
Когато към всеки миг прилагам Незнанието и простото намерение да бъда в присъствието на това, което е, без предубеждения, тогава медитацията и не-медитацията стават едно и също нещо.
Всеки знае и не знае нещо – това е вярно и за мъдрите, и за обикновените хора. Обаче отвъд това, което знаем и не знаем, се намира Незнанието, което е най-съкровено. Да бъдем близо до мига, да имаме желание да проникнем напълно – с празни ръце – в мига, е това, на което трябва да се отдадем.
Норман Фишер
стр. 13
Незнанието се практикува само и единствено в настоящия миг – не в абстрактния, не в следващия миг.
В мига, в който фиксираш Незнанието в някоя позиция във времето, то вече не е Незнание, а се превръща в отказ от знание или в отказ от взимането на решение; превръща се в позиция, която заемаш за своя собствена изгода, заради егото или поради липсата на състрадание.
Колкото повече напредваме в знанието, толкова повече се приближаваме до Неизразимото.
стр. 14
Най-голямото препятствие пред откритията на човечеството не е невежеството, а е илюзията на знанието.
Даниел Бурстин
По пътя към вътрешната ни свобода ние трябва да искаме да не знаем, за да бъдем свободни.
Всяко пътуване си има своя тайна крайна цел, за която пътуващият не знае нищо.
Пътят се появява, когато започнеш да го вървиш.
Руми
стр. 15
Незнаейки накъде да отида,
аз отивам при Тебе.
Незнаейки накъде да се обърна,
аз се обръщам към Тебе.
Незнаейки как да говоря,
аз говоря на Тебе.
Незнаейки за какво да се хвана,
аз се прикрепям към Тебе.
Изгубвайки пътя си,
аз проправям Пътя към Тебе.
Леонард Кохен
Неназовани, ние се приближаваме повече до Мистерията.
Естел Франкел
Име, което може да бъде изречено, не е Вечното Име.
стр. 16
Неназовимият е вечно реален.
Лао Дзъ
Непознатото създава нужното пространство, в което се раждат новите измерения на нашето същество.
Ние не ставаме просветени, когато си представяме образи на Светлината, а когато направим тъмнината съзнателна.
Ако разбереш смисъла на „нито знам, нито не знам“, ще разбереш Бога.
стр. 17
Само един идол може да бъде познат изцяло във всичките му измерения, защото идолът е краен и измерим, докато Живият Бог, Източникът на всички същества, никога не може да бъде познат.
Естел Франкел
Вярата изисква способността да се изправиш пред несигурността на това да не знаеш.
Ако сме прекалено сигурни в своите вярвания, вероятно се придържаме към непълната истина, защото само един гравиран образ може да бъде обхванат изцяло.
стр. 18
Да придобиеш съзнание за Неизразимото, означава да се разделиш с думите.
Абрахам Джошуа Хесчел
В еврейския мистицизъм се говори за Черен и Бял Огън на Тора. Черният Огън, това е записаното слово, историите и повеленията, докато Белият Огън е безсловесен и тих, отвъд времето. Белият Огън води към това, което не може да бъде познато или изречено – към Истината, преди да се опитаме да я ограничим с думи и мисли.
Подобно на Белия Огън е това, което в дзен наричат „изначалното лице“. Дзен учителите искат от своите ученици да уловят мига, преди да се надигне мисълта им и да проявят своето „изначално лице“ – онова, което са имали, преди да се родят техните родители.
стр. 19
Думите и буквите на свещените писания са съсъд, чрез който се предава и познава Непознатата Мистерия на Белия Огън.
Знайното измерение на Тора едновременно скрива и разкрива нейното скрито измерение, макар само малък остатък от Безкрайната Светлина на Тора да стига до нас. Такъв е парадоксът на Откровенията: докато думите ни дават достъп до това, което в противен случай ще остане Неизречима Мистерия, те го правят като ограничават онова, което може да бъде познато.
стр. 20
Само Бог може едновременно да говори и да остава безмълвен.
Думите разкриват това, което може да бъде познато, докато Тишината е пазител на портите на Незнайното.
Прекаленото упование в думите и езика може да потуши Мистерията на Белия Огън – онази страна на нашето същество, към която може да се приближим само в Тишина.
стр. 21
Напусни думите, за да се разкрие Скритата Върховна Мистерия, непозната на човешките същества.
Зохар
Можеш да познаеш само това, сравнено с което ти си по-фин.
В Тишината ние признаваме ограниченията на човешкото разбиране.
Незнанието може да бъде много по-утешително от всеки наш напразен опит да знаем. Тогава предаването ни в любящата прегръдка на Бога ще се превърне в балсам за сърцето ни.
стр. 22
Всеки творчески изказ се пои от областта на Божественото Нищо.
Мъдростта непрестанно тече към и от Божественото Нищо – Мястото на Незнанието.
Мъдростта се придобива чрез незнаене, а Незнанието е най-дълбокият израз на Мъдростта.
Ако успеем да мислим, без да има мислещ, тогава ще възприемаме Незнайното и Непознатото, и творящите мисли ще стигат до нас директно от Безкрайния Източник.
Уилфред Бион
стр. 23
От напрежението между знанието и Незнанието се заражда една удивителна спирала на гносиса. Тя има петдесет порти на разбирането. Последна е Портата на Незнанието. Петдесетата порта изисква специално обучение и подготовка, които включват: постигане на вътрешната тишина; готовност да изоставиш „знайното“; отвореност на съзнанието; упование в Безкрая на Божествената Мъдрост; една вдълбочаваща се дълбина; и вяра в себе си и в Елохим, Който надарява хората със знание поради желанието Си да сподели с тях Своята безкрайна Мъдрост и Любов.
Ари Яков Лиеб
Когато си позволим да не знаем, ние създаваме едно пространство, в което можем да придобием съвсем ново знание. В моментите на незнаене, усещането е сякаш се спускаш свободно в „пространството“, докато чакаш „парашута“ ти да се отвори, тоест думите да се явят и да позволят формулирането на нови търсения с по-дълбоки нива на разбиране. По време на това свободно падане твой водач е Тишината – тя те крепи, докато ти израстваш в мъдрост, разбиране и познание.
стр. 24
Естел Франкел
По пътя на Незнанието стигаме до източника на знанието – чистото съзнание; чистата светлина на нашето същество; мястото, където умът се разтваря в удивлението.
стр. 25
Само тези, които са преживели съвършено Незнание – едно тотално беззвучие и безмълвие на душата, поразена от удивлението, могат да навлязат в Същността на Бога и да се докоснат до смисъла, който надминава разума.
Абрахам Джошуа Хесчел
Тъмнината на Незнанието е условие за всяко истинско прозрение.
Незнайното винаги е нашият растящ предел. То осигурява пространството, в което вътрешната светлина на душата ни се обръща и докосва до Мистичната Светлина на Безграничния.
стр. 26
Мистериите, които не разбираме, но продължаваме да търсим, ни даряват Светлината като отвъден дар.
Вкусването на мистериите е преживяване от мъдростта на Незнанието, към което може да подходиш само без мисли и понятия.
Вътрешните, фини есенции могат да се съзерцават само чрез поглъщане, а не чрез познаване.
Исаак Слепият
Мислите и мненията създават бариери между нас и света и често изкривяват възприятията ни, докато Незнанието ни сближава с нашия собствен опит.
стр. 27
Сравнени с Бога, всички знания на хората са едно голямо невежество.
По средата на мистичния път интелектът претърпява поражение, а Любовта е тази, която довършва пътуването.
Непознаваемото Божествено Същество може да се доближи само чрез Незнание – чрез систематичното надминаване на всяко ограничено знание.
стр. 28
Съкровено Незнание
Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.
Апостол Павел
Бог е Невидим, защото видението Му заслепява.
Бог остава скрит дори в Откровението.
стр. 29
Бог е Неизбродим, защото Той винаги вече е избродил всички пътища.
Чрез молитвите си и скалите, и бълхите, и червеите говорят за Него. Всичко може да се каже за Него, но нищо подходящо не може да се каже за Него.
Св. Августин
Можем да почетем неизговоримите неща само с благоразумно мълчание.
Дарът на Единението е винаги придружен от едно съкровено Незнание. Така нашето Единение се превръща в състояние на Незнание, в едно Незнаещо Единство.
стр. 30
Дионисий
След всички мистични видения, остави зад гърба си и чувствените възприятия, и интелектуалните усилия, и всички обекти на сетивата и на ума, и всички неща, несъщестуващи и съществуващи, и се извиси високо чрез Незнанието до Единство с Онзи, Който е отвъд всяка същност и познание, доколкото то е възможно да се придобие.
Дионисий
Ако изобщо трябва да се учим да не знаем, то това е нещо, което ни се случва, а не нещо, което правим.
стр. 31
Да не знаем, означава да преживеем незнаещо Единение с Незнайния Непознаваем Бог.
Когато не знаем нищо, знаем отвъд ума.
Дионисий
Чрез липсата на активност на всяко знание в нас, ние се обединяваме с изцяло Непознаваемия.
Ние можем без було да познаем това Незнание, което е скрито във всичко знайно и във всичко, което е.
стр. 32
Ние се молим чрез невиждане и незнание да можем да виждаме и да знаем, че да не виждаш и да не знаеш само по себе си надминава виждането и знанието. Защото това означава наистина да виждаш и да знаеш, и да празнуваш свръхсъщностно Свръхсъщността чрез отделянето от всички съществуващи неща.
Дионисий
Съвършеното Незнание във върховния смисъл е знание за Онзи, Който е над всички знайни неща.
Незнанието оказва едно свръхизобилно знание, в което човекът е незнайно обединен с изцяло Незнайния.
стр. 33
Да намериш Бога, означава да познаеш Бога, но да познаваш Бога, означава да знаеш, че Бог е отвъд знанието.
Достигаме Бога, насочвайки цялата си енергия навътре и изминавайки поетапно пътя от самопознанието до Единия, Който може да бъде познат само чрез Незнание.
Ако създанието, приело отредената му природа и място в йерархията на творението, приеме Божествената енергия, тоест Христос и делото Му, да текат през него, тази енергия чрез екстаз измества неговата човешка природа.
стр. 34
За да познаем Незнайния Бог чрез Незнание, ние трябва да се противопоставим на мъдреците и да не познаваме себе си.
В пътя на Незнанието на самите себе си, ние се съгласяваме да бъдем изместени чрез екстаз от Светлината и Божията Любов, и се съгласяваме тази Светлина и Любов да се движат чрез нас и да живеят в нас.
Утвърждаването на нашето незнание пред Бога, вече предполага откровение на Бога.
стр. 35
В търсенето на Бога Незнанието е от първостепенно значение.
За да видим и познаем Незнайния Бог чрез невиждане и незнание, трябва да подходим, както се оформя скулптура на човек – трябва да отделим всичко съществуващо, за да различим Бог отвъд съществуването.
Когато любя Бога, никога не мога да знам какво любя, но правейки го, аз знам, че любя.
Моля се на Бог да ме освободи от знанието, което ограничава Бога до понятие, а душата до „аз“ и което потъпква Незнанието и скрива неизразимата дълбина, сплотяваща Бог с човека.
стр. 36
Когато се откаже от всичко, което знае за себе си и за Бога, душата прониква в не-мястото, където „аз“ и Бог са едно цяло в Незнанието.
Незнанието полага незнайните основи на човешкото съработничество в Божественото.
Питате: „Какво е мая[ 1]?“. – Тя просто е Реалността. Ще кажете: „Но мая не е ли илюзия?“. – Мая се използва да обозначава проявленията на Реалността, затова мая просто е Реалността.
стр. 37
Шри Рамана Махариши
Върховната Реалност не е символ; Тя не оставя никакви следи; Тя не може да бъде предадена с букви или думи, обаче ние стигаме до Нея като ги проследяваме обратно до Източника, от Който те са произлезли.
Никаква следа от нищо не оставя онзи, който е проникнал в тайните дълбини на Неговата Безкрайност.
Дионисий
стр. 38
С благоговейно безмълвие ние почитаме неизразимите Истини и с безпределното и съкровено почитание на нашия интелект ние приближаваме Мистерията на Бога, Която надминава всеки разум и всяко битие.
Дионисий
Никой не вижда делата Му, защото Той работи в мрак.
Якоб Бьоме
Ако някой отговаря на всички въпроси, който му задават, описва всичко, което е засвидетелствал, и разказва всичко, което е научил, тогава приеми това като доказателство за неговото невежество.
Ибн Атта Иллах
стр. 39
Тъй като съществата са само участници в битието, ние ясно виждаме, че стигаме до Бога, когато отстраним това участие в съществата. Щом то е премахнато, остава само Същността в нейната безкрайна Простота, Която е есенцията на всички същества. Умът може да схване тази Същност само чрез едно просветено Незнание, защото нищо не изглежда да остава, след като аз умствено премахна всичко, което е участвало в битието. Поради тази причина великия Дионисий е казал, че разбирането на Бога не е приближаване към нещо, а е по-скоро приближаване към нищо, а Съкровеното Незнание ме учи, че онова, което изглежда за ума като нищо, е Неразбираемият Максимум.
Николай Кузански
стр. 40
Веднъж един питагорейски учител от Ахея попитал Аполоний защо такъв майстор на Словото като него още не е написал книга, а той отговорил: „Защото все още не съм преминал през Тишината“[ 2].
Из „Животът на Аполоний Тиански“
Нашият живот трябва да се превърне в неговата противоположност. Ние трябва да отучим онези неща, които сме научили, защото, заучавайки ги, не сме познали себе си. Ние трябва да научим онези неща, които сме пренебрегвали, защото, без да ги узнаем, не можем да познаем себе си. Ние трябва да харесаме онова, което пренебрегваме; да пренебрегнем онова, което харесваме; да толерираме онова, което отбягваме, и да отбягваме онова, което следваме.
стр. 41
Марсилио Фичино
Там, където пътят е най-труден, там върви. И онова, което светът отхвърля, него вземи. Това, което светът прави, недей да го правиш и във всички неща ходи обратно на света, за да се приближиш най-близо до това, което търсиш.
Якоб Бьоме
Ние трябва да излезем изцяло от себе си и да се отдадем на Бога. Тази „безумна“ Мъдрост, която не притежава нито интелект, нито разум, е причината за всичкия разум и интелект и за всичката мъдрост и разбиране.
стр. 42
Дионисий
Бог трябва да се търси в остраняването, забравата и не-смисъла, защото Той има в Себе Си потенциала за всички неща, без да има най-малка прилика, с което и да било от тях.
Майстер Екхарт
Всичко в живота зависи от това: едно необяснимо потъване в едно необяснимо Нищо.
Йоханес Таулер
стр. 43
Аз ще скоча в несътворения океан на голата Божественост.
Ангелиус Силезиус
Божият център е навсякъде, а обиколката Му – никъде.
Св. Бонавентура
Сърцето на човека е центърът, а небесата – обиколката.
Шабистари
„Божественият мрак“ – слепотата, причинена от преизобилната Светлина, е парадоксалният изказ на Съзерцанието на Неведомото.
стр. 44
Облакът на Незнанието, това е сияйният Мрак с Неговото незнаещо знаене, което те установява в една Тишина отвъд мислите и словото. Той е, който прави молитвите толкова концентрирани, и той е, който ни учи да изоставим света и да го презрем.
Из „Облакът на Незнанието“
Най-висшата форма на съзерцание е пребъдване в Облака на Незнанието.
Нанасяйте удари по сгъстения Облак на Незнанието с острото копие на вашата Любов и не се отказвайте, каквото и да става!
стр. 45
Най-висшата степен на съзерцанието на душата, доколкото може да се постигне в този живот, е цялостното поглъщане в Мрака – в този Облак на Незнанието, с една изгаряща Любов и една невиждаща осъзнатост за голото съществуване на Самия Бог и Единствено на Него.
Най-богоподобното знание за Бога е онова, което се узнава чрез Незнанието.
Дионисий
Съвършенството на човешкото знание е Незнание за Божественото знание. Трябва да знаеш достатъчно, за да знаеш, че не знаеш.
Ал-Худжвири
стр. 46
Знанието подразбира Незнание за онова, което е отвъд знанието. Знанието е винаги ограничено.
Първо е нужно действие, после знание, за да узнаеш, че не знаеш нищо и че си никой. Това не е лесно за научаване; не е нещо, което можеш да научиш с наставления, нито да зашиеш с игла или да свържеш с конец. Това е дар от Бога.
Гносисът, това е осъзнаване на твоето незнание, когато Неговото знание пристигне.
Ал-Джунаид
стр. 47
Колкото повече осъзнаваш своето незнание, толкова повече знания ще имаш.
Николай Кузански
Бог е Незнаен, защото Той е направил всички неща незнаещи по отношение на Себе Си.
Нищо не може да се обедини с не-битието на Бога.
Отвъд Бог, Създателя, има друг, по-висш Бог, Който е тотално Неизразим. Наречен „Великия Владетел на Огдоад“, Той е по-неизразим от Неизразимото.
Василид
стр. 48
Бог е непознаваем в Своята Същност, но Той може бъде да познат чрез Неговото творение.
Бог, като Създателя, е всичко; като Върховния е нищо. Той е отвъд творението и отвъд Превъзходството.
Знанието за Бога не е учене, а изстрадване на Божественото.
Неизразимият гносис е бракосъчетание и единение на безименното с именуваното, на обекта със субекта.
стр. 49
Фана – пътят на суфите
Какво представлява светът? – Двойственост и отделяне от Бога.
Султан Баху
Живей в този свят като странник и пътник и считай себе си за един от мъртъвците в него.
Този свят е тъмнината на сърцето.
стр. 50
Този свят е рай за маймуните и дом за кучетата.
Животът на този свят е само един ден и ние постим през този ден.
Само Бог! Всичко друго освен Него е похот.
Единството с Бога се дарява на този, който умре, преди да е умрял.
Който се потопи и изчезне в Божественото Единство, той успява.
Султан Баху
стр. 51
Когато изчезнеш в Бога, тогава всички була между теб и Него също ще изчезнат, и ти ще намериш Божествения гносис.
Когато езерото се влее в океана, то вече се нарича „океан“. Ти също трябва да подходиш към виждането и близостта си с Бога така, както езерото се влива в океана.
Да съзреш Аллах с отворени очи и да се потопиш в Него, това е голяма тайна. Там нито призоваването съществува, нито съзерцанието, нито какъвто и да било звук.
Султан Баху
стр. 52
Най-голямото було между Бога и теб си ти самият, който създаваш хиляди други була. Когато ти изчезнеш, ще видиш, че твоят Любим е най-близо до тебе.
Когато се придобие духовната нищета (факр[ 3]), това е Аллах.
Султан Баху
Факр е Моята гордост и факр идва от Мене.
Мохамед
стр. 53
Знанието се крие в очите и езика, невежеството – в смутения ум, а факр – в душата на търсача на Бога.
Бог е единственият, който има правото да изрича: „Аз съм“.
Ти беше огледало за мен, а после аз се превърнах в огледало.
Баязид
Огледалото, насочено към Божествената Реалност, е пречистеното съзнание, което отразява истинския аз, без изкривявания и затъмнения.
стр. 54
Когато суфи изчезне по отношение на собствените си атрибути, той открива съвършеното съществуване.
Ал-Джунаид
Ако твърдя, че познавам Твоето Съществуване, трябва да изоставя всичко, което съм.
Когато мен ме няма, Твоето Съзерцание и Твоето Присъствие определят моето изчезване.
На всеки един от елементите на сътворения свят връщам това, което в мен му съответства, и аз изчезвам така, че остава само Божията Тайна в дълбината на Неговото Собствено Господство. В това състояние аз повече не съществувам, а Той се изявява на Себе Си в Себе Си.
стр. 55
Ибн Араби
Суфизъм е качество, което заживява в мистика.
По същество суфизмът е качество на Бога, но то се явява външно за самия суфи. Животът на това качество изисква унищожението (фана[ 4]) на качествата на суфи-слугата, което предполага съществуване и живот (бака)[ 5] на Божествените качества.
стр. 56
Ал-Джунаид
Учението за изчезването на суфи погрешно се тълкува като унищожение, което подразбира загуба на същността и разрушаване на личността, а съществуването (бака) – като съществуване на Бог в човека. Напротив, мистикът преживява изчезването чрез видение на Божието Величие и чрез откровение в сърцето си за Божественото Вездесъщие такова, че в Неговото Изумително Величие и този свят, и другият свят биват заличени от ума на суфи и той вече е мъртъв както за разума, така и за страстта, мъртъв дори за самото изчезване, и в това изчезване на изчезването, езикът му възхвалява Бога, а тялото и умът му са смирени и принизени.
стр. 57
Ал-Худжвири
Изчезването е метод за придобиване на знания и на едно по-висше съзнание.
Ал-Худжвири
Превръщането на мистика в нищо е най-благородното и висше състояние, което може да се придобие в живота.
Ако себеотрицанието е пазителят на виждането на Бога, то тогава аз-ът е основната пречка по пътя на изчезването.
стр. 58
По-добре е да забравиш себе си, отколкото да продадеш себе си.
Смирението е отказ да живееш извън Бога.
Аз-ът е само сянка, която грехът хвърля, спирайки Божията Светлина, а ние приемаме тази сянка за жива.
Всички неща, които виждам, чувам, дишам, докосвам и ям; всички същества, които срещам – аз се лишавам от всичкото това общуване с Бога и аз лишавам Бог от общуване с всичко това, ако Той не е изрекъл Себе Си в мене.
стр. 59
Преживяването на изчезването в Бога е истинската мярка – и в западния, и в източния мистицизъм.
Без заличаване на егото, не може да се говори за никакво духовно съзнание. Или според езика на суфите – не може да се каже, че човек има душа, освен ако той не надрастне нивото на „Няма друг Бог“ (Ла илаха) и не достигне нивото на „освен Бога“ (илла ллах). Затова извисяването на съзнанието подразбира отричане на аз-а. По този път само онзи, който стигне до утвърждаването (илла ллах), има душа. Който е лишен от тази степен, не притежава никое от съвършенствата на душата.
стр. 60
Изчезването и заличаване на аз-а са изцяло резултат от дисциплината на суфи.
Айн ал-Кудат Хамадани
Мистикът трябва да умре за аз-а чрез Любовта си към Бога – Любов, която той съзира в огледалото на своя Учител.
Идеалният ученик е този, който изгубва себе си в Учителя. Той първо изгубва своята религия, а после изгубва и себе си. Знаете ли какво означава да изгуби вярата си? Това означава, че ако Учителят му нареди да се противопостави на религията си, той се подчинява. Ако ученикът, за да се подчини на повелите на своя Учител, не постъпи в противовес на вярванията си, тогава той е все още ученик на собствената си религия, а не на своя Учител.
стр. 61
Айн ал-Кудат Хамадани
Когато пътуващият суфи се установи в града на служенето, който е неговото собствено сърце, той влиза в Рая. И там той бива запитан: „Искаш ли нещо от Мене?“, и той отговаря: „О, Господи, ние молим от Тебе изчезване и себеотричане“. Тогава виното на Божественото Единство и близост се влива в неговото вътрешно същество така, че на всяко място, на което се влива, то извършва върху него своето алхимично преобразуване.
Айн ал-Кудат Хамадани
стр. 62
По пътя на отрицанието се придобива едно отвъдно знание – знание отвъд булото на аз-а.
Когато напълно осъзнаеш своята духовна нищета, тогава се явява Бог.
Колкото повече изчезване има в духовния път, толкова по-голям и по-съвършен е животът на мистика в Бога.
Когато по Пътя суфи съзре себе си като съвършено изчезнал, той вижда Бог като Унищожителя. Суфи се е издигнал над „Бог изличава, каквото пожелае“ и е потвърдил истината на „Бог утвърждава, каквото пожелае“ (Коран 13:39) и в това състояние той е удостоен с бака, живота в Бога.
стр. 63
Когато земята на човешката форма и на разлагащата се смърт се преобразува в земя на Сърцето и Вечността, тогава човек достига нивото, в което съзира славната земя в един единствен атом и вътре във всеки атом съзира една славна и чудна земя.
Айн ал-Кудат Хамадани
Когато се отречеш от себе си, тогава се явява Ръководството.
Айн ал-Кудат Хамадани
стр. 64
Светлината на Бога може да се види от човека и на това ниво човекът е със себе си, обаче Същността на Бога може да се види само чрез Бога и това преживяване извежда човека от него самия и го прави самоотречен. Това е смисълът на: „Не Го достигат погледите“ (Коран 6:103), което изважда суфи от самия себе си, и смисълът на: „ала Той достига погледите“ (Коран 6:103), което подразбира, че всичко е Той.
Айн ал-Кудат Хамадани
Докато „ти“ си „ти“ и си хванат в аз-а си, ти не съществуваш наистина. Когато „ти“ спреш да бъдеш „ти“, тогава ти наистина ще станеш себе си.
стр. 65
За нас смърт означава човек да умре за всичко друго, освен Бога, за да открие живота чрез Бога и в Бога.
Айн ал-Кудат Хамадани
Живот, прекаран в търсене на изчезването, не е напразен, защото най-лошото, което може да сполети човека, не е нито телесната смърт, нито физическите несгоди, а е затворът на аз-а.
Единение означава отделяне на вечното от временното.
Ал-Джунаид
стр. 66
Начинът да подходим към Божественото Единение е чрез радикално пречистване от всичко светско. Това е пътят за израстване отвъд сътвореното.
Единството е заличаване на чертите на човешкото и разкриване на голотата на Божествеността.
Ал-Руваям
Помолили Ал-Халладж да опише суфизма, а той отговорил: „Когато изчезнеш, пристигаш на място, на което нищо не е заличено, нито потвърдено. Това са Божествените изтривания и заличавания. Това е нещо неизразимо“.
стр. 67
Ал-Халладж също е казал: „Доколкото разбираш Имената на Бога, те са просто имена. Но доколкото те са Истина, те са Реалност“. Реалността е отвъд сътворената форма на Имената и затова трябва да надрастем имената на всички сътворени неща.
Попитали Баязид: „Кое е Великото Име?“, а той отговорил: „Освободи сърцето си от всичко, което не е Бог. После кажи, което име искаш, и в миг ще полетиш от изток на запад“.
Единство означава завръщане към състоянието преди сътворението.
Ал-Джунаид
стр. 68
Всички практики са второстепенни за онзи, който е придобил целта на тези практики.
Практиките са посредници – преграда между теб и Реалния.
Ние искаме да бъдем в молитва без молитва, искаме да постим без постене. Послушанието е навик, който Реалността заличава.
Ал-Хусри
Всички преживявания, независимо колко са извисени, и всички състояния и стоянки по Пътя на суфи са относителни и принадлежат към областта на сътвореното. Целта на истинския търсач е винаги отвъд тези състояния. Затова ал-Хусри е казал: „Страхът от Бога е недостатък“, а ал-Рази е заявил: „Ако честността и искреността бяха двама слуги, бих ги продал, и ако страхът и надеждата чукаха на вратата на душата ми, не бих им отворил вратата си“.
стр. 69
В определен етап от пътя искреността изисква от суфи той да признае своята вътрешна невярност към Бога и да признае своята религиозна лицемерност.
стр. 70
Ал-Тинати е предал: „Погледнах в ада и видях, че повечето обитатели на ада носят закърпени роби и мехове с вода[ 6]“.
Коментирайки, че самият стремеж на ограниченото сътворено създание към отвъдност по необходимост създава една фалшива двойственост, Ал-Шибли е казал: „Суфизмът е идолопоклонничество, защото той е опазване на сърцето да не вижда никой друг освен Бога, а не съществува никой друг“. Търсенето на мистичното Единство е непреклонно, защото това Единство е нерушимо.
стр. 71
По пътя на изчезването двойственото възприятие на човека се променя в недвойствено. Това е път на сливане на противоположностите.
По този път всички интелектуални въпроси изчезват – включително въпросите за живота и смъртта, и за Бога и човека.
Обратно на светските науки, тук отговорът не идва, а въпросът си заминава. Затова казваме, че това е Път на Незнание.
Обяснението променя Истината.
стр. 72
Истината е прекалено голяма, за да се побере в думите.
Този, който отказва да бъде роден, никога не умира.
Бог е твоята Същност, а не твоят създател.
Хасан Шушуд
Възприемането на творението като факт разделя твоята цялост, разделя Единството на създател и творение.
стр. 73
Ти не познаваш себе си, докато си със себе си.
Ти си годеник на Нищото. Ти никога няма да имаш никакъв брак с проявлението.
Хасан Шушуд
Най-великото умение на човека е умението да обединява противоположностите.
Бог е Отсъствието на всяко същество.
стр. 74
Твоята сянка е тук, но твоята Същност е в небитието.
Ние не сме деца на Адам, ние сме деца на нашето възприятие.
Хасан Шушуд
Вселената също е сянка на нашето възприятие.
Твоята същност е заем, даден временно на тялото ти.
Заради възприятията си човекът е изпаднал в дълбока кома на своя живот. Също както прави копринената буба чрез слюнката си, възприятието си изработва свой собствен пашкул. Скоро то обвива себе си и умира затворено. Творението, аз-ът, другите, времето, пространството, умът, Създателят, раждането, смъртта, вселената – всички те са продукти на човешкото възприятие.
стр. 75
Тъй като поведението на човека е сянка на неговата същност, всички опити да се промени посоката на сянката са илюзорни и въпреки това човечеството харчи време и средства за това. За нас, лишението от храна (въздържанието) и задържането на дъха (по време на зикр[ 7]) са най-благоприятните неща на този свят. Те са най-добрият водач и ни помагат да се освободим дори от водача.
стр. 76
По пътя на изчезването, зикр е учителят.
По този път използваме нашето тяло като инструмент, за да стигнем до Отсъствието.
Изчезването е плод на строга дисциплина и себеотрицание.
Ние се движим от словото към екстаза.
стр. 77
Основната ни задача е да превърнем обикновеното съществуване в екстаз.
Изчезването започва там, където свършва съществуването.
Изчезването свършва в тайната на Същността и в постигането на несътвореното.
Човекът не е тяло, нито пръст, нито вода, а е понятие и символ, също като „бряг“ или „хоризонт“.
стр. 78
Плодът на изчезването, това е Любовта – духовното опиянение и ликуване, при което любещият и Любимият са едно и също нещо.
Макар да правим стъпки, за да напредваме в Любовта, това са стъпки по място отвъд местата.
Руми
Отсъствието в Нищото е моята религия. Изчезването от съществуването е това, на което се прекланям.
Руми
стр. 79
Суфизмът без изчезването на суфи е като птица без криле.
Невит Ергин
Фана е друга дума за Спасението.
Според суфи Бог е създал света от не-съществуването и фана и бака идват от там. С други думи, онова, което външно изглежда съществуващо, в действителност е несъществуващо, а това, което изглежда несъществуващо, е истински съществуващото. Външното парадоксално заключение е следното: ако човек наистина иска да живее, той трябва да търси Живота в собственото си не-съществуване.
Уилям Читтик
стр. 80
Суфи виждат в извисяването на Пророка на Небето съвършените фана и бака: Ангел Габриел, който обитава в областта на Универсалния Разум, пътувал заедно с Пророка в Неговото изкачване, но не успял да направи последната стъпка от Пътя, която само краката на Любовта и изчезването могат да направят, за да навлязат в Присъствието на Бога.
Единството с Бога е самоунищожение, а отделянето от Бога е самосъществуване.
Изчезването в Бога се случва благодарение на Неговата Благост.
стр. 81
Единството се случва от постоянната обмяна между фана и бака, затова мистичният път е безкрайна поредица от изчезвания и оживявания в Бога.
Търсенето на Бога не е случайно – Бог избира онези, които съзнателно са избрали да изчезнат. Затова състоянието на фана без „аз“ се явява отключващият фактор ти да бъдеш търсен от Бога, и това поставя началото на Пътя за суфи.
Ако ти Го търсиш, Той няма да те търси. Само когато умреш за себе си, Това, което търсиш, ще започне да те търси.
Руми
стр. 82
Няма нищо друго и в двата свята, освен Бог. Всички съществуващи неща – всички неща без Неговото съществуване – са несъществуващи.
Ал Кассаб
Най-високото ниво на Единство е поглъщането на това, което никога не е било, в Това, Което винаги е.
Ал-Ансари
Гностиците са тези, които виждат чрез пряко засвидетелстване, че няма нищо в битието освен Него и че „всичко погива освен Него“ (Коран 28:88).
Ал-Газали
стр. 83
Съвършеният човек отрича съществуването на всичко друго освен Бога и утвърждава само Неговото съществуване.
Ибн Араби
Ако търсиш знание за себе си, умри за себе си и не виждай себе си.
Аттар
Божествената Реалност е прекалено извисена, за да бъде съзерцавана от око, което съзерцава, защото в окото на съзерцаващия има следа от творението.
Ибн Араби
стр. 84
Фана означава, че надмощието на силата на Божието проявление във вътрешната реалност на суфи изтрива неговото осъзнаване за „някой друг освен Бога“. Трябва да се разбере, че фана във фана се съдържа във фана. Тоест, ако изчезналият суфи осъзнава своята изчезналост, той не е наистина изчезнал, защото атрибутът на фана и притежателят на атрибута са от категорията „друг освен Бога“. Следователно, осъзнаването на фана отрича фана.
Джами
Когато покоят в сърцето на суфи достигне крайния предел, по естествен начин суфи повече не гледа към своята същност. Неговото осъзнаване за собствения му аз се заличава. Това се нарича „най-голямото изчезване“. И когато той забрави себе си, и забрави дори своето забравяне, това се нарича фана във фана.
стр. 85
Сухраварди
Целият свят е поел по грешния път поради страх от Несъществуването, Което всъщност е спасението за света. Несъществуващият, който е излязъл от себе си, е най-великото същество. По отношение на света той е изчезнал, но в действителност той е намерил живот (бака) във фана.
Руми
Постижението на фана и бака зависи от искреността в Единството и от правилността в служенето. Всичко извън това е софистика и ерес.
стр. 86
Ибрахим Шайбан
Фана е краят на Пътя до Бога, докато бака е началото на Пътя в Бога, защото пътуването до Бога свършва, когато суфи е прекосил изцяло пустинята на съществуването с краката на искреността, а пътуването в Бога се случва, когато след тотална фана на слугата се дарява живот и същност, очистени от петната на временното. Чрез този живот и същност, той се изкачва в света на окачествяването с Атрибутите на Бога и придобиването на Божиите Черти.
Кашани
стр. 87
Фана е отсъствие от нещата, а бака – присъствие в Бога.
Фана означава да бъдеш погълнат от Бога, а бака означава да живееш в присъствието на Бога.
Абу Саид Кхарраз
Фана означава да станеш тотално невеж по отношение на собствените си атрибути и тотално да се заемеш с Неговата Тоталност.
Ал-Джунаид
Бака е термин на суфите за онова, което остава след фана и което отхвърля всичко сътворено.
стр. 88
Фана е изчезване и то се случва посредством три неща в три неща: изчезване на откриването в Открития, изчезване на знанието в Познатия и изчезване на виждането във Видяния.
Ансари
Пътят на мистика е серия от умирания. Фана е последователност от смърти или отхвърляния на прегради, които отделят суфи от Бога.
Фана никога не убива човека.
Суфи изчезва в следната последователност: първо, изчезване в Учителя; второ, изчезване в Пророка, като Пророка се отнася и до Мохамед, и до Мохамедановата Реалност; трето, изчезване в Бога.
стр. 89
За нас, смърт означава индивидът да умре за всичко друго освен за Бога, така че да намери живот чрез и в своя Любим.
Ал-Кудат Хамадани
На всеки етап от фана, суфи напълно съзнава, че Благодатта на Бога, а не човешките усилия, постига фана.
Само когато Бог повика душата, тя се завръща при Него.
стр. 90
Ти си собствената си сянка. Изчезни в лъчите на Слънцето!
Фана е философският камък, който превръща метала в злато.
Руми
Суфи преживява: изчезване в зикр, което означава пълно поглъщане в помненето на Бога; изчезване в Любимия, което означава да потънеш в екстаза на Божествената Любов; изчезване в Истината, което означава пълно поглъщане в Божествената Реалност; изчезване в Единството, което означава загуба на всички сетива на аз-а в Единението с Божественото; и най-висшата фана, която е изчезване в изчезването.
стр. 91
Целта на суфизма не е усъвършенстването на характера, а изчезването на аз-а в Единството с Бога. Разказват, че когато Ибрахим Кхаввас казал, че прекарал четиридесет години като суфи, за да развива доверието си в Бога, ал-Халладж му отговорил: „Пропилял си живота си да работиш върху своята духовна природа, но какво направи за изчезването в Единството?“.
Който усили връзката си с Всеприсъстващото Ху[ 8], изчезвайки в Ху, се освобождава от робството към всичко и всички.
Аллама Икбал
стр. 92
Търсачът, който е станал Ху, след като е изчезнал в Ху, е Султан.
Султан Мухамед Ашгар Али
Светът е един лък, неговите събития са стрелите, а целта са хората. Единственото спасение за хората е в устремяването им към Аллах.
Султан Баху
Всички знаят, че капката се влива в океана, но малцина знаят, че океанът се влива в капката.
Кабир
стр. 93
Краят на пътя, достигнат от теолозите, е началото на Пътя за дервишите.
Ал-Шарани
Първата стъпка в суфизма е счупването на мастилените съдове, скъсването на книгите и забравянето на всички знания.
Абу Саид ибн Аби‘л-Кхаир
Никой от вас няма да види Бога, преди първо да умре.
Мохамед
Попитали Абу Саид: „Какво е злото и кое е най-голямото зло?“, а той отговорил: „Злото, това е, че „ти“ съществуваш, а най-голямото зло е, че „ти“ съществуваш, без да си познал себе си“.
стр. 94
Счупи идола на пръстта, за да съзреш Лицето на Ясния.
Шамс от Тебриз
стр. 95