Други суфи учители за фана

Гносисът е език на единствеността. Когато гносисът говори, той разрушава всичко около себе си, а когато остава безмълвен, той разрушава онова, което е станало знайно.

Ал-Ниффари

Знай, че ти си скрит за себе си от себе си, и знай, че не постигаш Бога чрез себе си, а чрез Него.

Ал-Джунаид

Ако ти не живееш чрез себе си, можеш да живееш само докато изчезваш.

Ал-Джунаид

Аз съм най-вредното нещо за самия себе си.

Ал-Джунаид

Продължителността на щедростта на възнаграждението е пропорционална на дните, които си практикувал изчезването.

Ал-Ниффари

Бог ми рече: „Приеми Пълнотата чрез Мен и ще съзреш бедността на всичко останало“.

Ал-Ниффари

Разводът е отдалечаването на сърцето от привързаността му към света и пълното оттегляне от страстите и насладите на материалната природа.

Джавад Нурхбаш

Завръщането означава завръщане на търсача на Бога от разпръсването му в света в концентрацията му в Бога.

Джавад Нурхбаш

Отричане е да изоставиш всичко, което имаш и външно, и вътрешно: външно, да изоставиш човешките си тревоги, а вътрешно, да се откажеш от фантазиите и изкушенията.

Шах Да‘и Ширази

Ние и нашето съществуване сме несъществуване, а Ти си Абсолютното Съществуване, което само изглежда като унищожение.

Руми

Източникът на злото в нас е нереалният аз, който ни отделя от Бога.

Руми

Твоята агония няма да спре, докато ти не умреш за себе си. Не можеш да стигнеш до покрива, докато първо не се изкачиш по стълбата.

Руми

Гностикът е истински лъв, който гледа с очите на Бога и обявява война на себе си.

Но не се надявай да познаеш себе си чрез нещо друго освен самия себе си, защото няма нищо друго.

Ибн Араби

Бог ми каза, че не се интересува дали виждам света или не. Той Се интересува само дали виждам себе си, защото само когато спра да виждам себе си, мога да заявя, че наистина съм Го видял.

Баязид Бистами

Когато аз съм с Бога, аз съм по-голям от всичко. Когато съм без Него, аз съм нищо.

Баязид Бистами

О, Господи, колко още това „аз“ и „ти“ ще стоят помежду ни. Махни това „аз“ от мен, за да останеш само Ти!

Баязид Бистами

Слънцето, което търся, е скрито от мъглата на аза.

Баязид Бистами

Първо се покайвам заради мисълта, че аз съм видял Бога, а после се покайвам заради това покайване, защото то е само проявление на съществуването на аза ми. И накрая се покайвам за това, че изобщо виждам собственото си съществуване.

Баязид Бистами

В същността си суфизмът е качество на Бога, външно за самия суфи. Това означава, че съществуването му изисква изчезването на качествата на слугата, което позволява пребъдване на качествата на Бога. Суфизмът е качество на Бога, макар външно да е нужен постоянен стремеж на суфи по Пътя, което е качество на слугата.

Ал-Джунаид

Щом Ти ме убиваш, без значение е как ме убиваш – аз оживявам! Само не ме убивай с отделянето Си от мен! Всичко друго, но не това!

Ахмад Самани

Едва когато преживяващият го няма, преживяването се случва.

О, Господи, всички имат желания, докато аз искам да нямам желания. Всички имат себе си, докато аз искам да нямам себе си. Това, което искам, е да не бъда себе си!

Абул-Аббас Касим

Това, което искаш най-много,

това, което търсиш най-много –

изгуби себе си, както
влюбените се изгубват,

и ти ще бъдеш това.

Аттар

Суфизмът изисква да изоставиш всички привързаности. А няма по-първа привързаност от тази към теб самия. В мига, в който се занимаваш със себе си, ти вече се отделен от Бога.

Абу Саид ибн Абил-Кхаир

Мистикът знае без знание, без виждане, без сведения, без разбиране, без описание, без проявление и без було. Мистикът не се намира в себе си, а ако изобщо влиза в себе си, той пребъдва само в Бога.

Зул Нун

Знай, че когато се научиш да изгубваш себе си, ти ще стигнеш до Любимия. Няма друга тайна за научаване и повече от това аз не зная.

Ал-Ансари

Един час, прекаран в съзерцание на собственото ти несъществуване, струва повече от цяла година, прекарана в молитви с мисълта, че ти съществуваш.

Абу Саид ибн Абил-Кхаир

В продължение на двадесет и две години следвах стъпките на ал-Тирмиди. Той нямаше черти, сега вече и аз нямам такива. Тези, които разбират, ще ме разберат.

Баха ад-дин Накшбанд

Отделението е това, което те определя.

Единението е това, което те разсъблича.

Абу Али ад-Даккак

Фана и Любовта

На дъното на пълното изчезване е скрита Любовта.

Руми

Любовта е унищожение – фана.

Фана е кулминацията на Любовта.

Копнежът на Любовта е по несъществуващото, по отсъстващото.

Любовта се ражда от отсъствието. Когато това отсъствие стане присъствие, Любовта се превръща в знание. Когато тази Любов е Любов на Бога, това знание е знание на Бога. А когато това знание е съвършено, тогава гностикът повече не съществува, защото само Бог познава Бога, Който е знаещият, знанието и знайният.

Ибн Араби

Когато установява връзките си, Любовта се свързва само с несъществуващото, с това, което не притежава собствено съществуване.

Ибн Араби

Когато Красотата се разкрие изцяло, тогава нито любещият, нито Любимия остават.

Любовта поглъща човека. Тя изяжда човешката му природа и не оставя нищо след себе си. Щом веднъж разкъса тази природа, Любовта придобива съществото на любещия и се превръща в негов господар. Ако Красотата изгрее над Съвършенството, тогава тя ще погълне другостта на Любимия също, но това се случва на много по-късен етап.

Ахмад Газали

Любовта никога не е показвала цялото си лице на никого. И това е тайна, защото Любовта е ястреб от Предвечността. Тя е дошла във временния свят като пътник, чиято крайна цел е Следвечността. Тук Любовта не разкрива лицето си пред очите на временните създания, защото гнездото ѝ е от великата област на Предвечността и не всяка къща тук е подходящо гнездо за нея. От време на време тя се връща обратно до областта на Предвечността и се скрива под булото на своето величие и слава. Във всички случаи тя никога не е разкривала изцяло лицето на своята красота пред очите на знанието и никога няма да го направи. Обаче поради тайната си, ако човек веднъж прозре мистерията на доверието в нея, той ще я постигне, когато се освободи от привързванията и препятствията, които принадлежат на временния свят, и следователно се освободи от илюзията на знанието, от строежа на фантазиите, от философията на въображението и от шпионажа на сетивата.

Ахмад Газали

Любовта е едновременно въздухът и полетът, ловецът и плячката, целта и търсачът на целта, търсачът и търсеното.

Ахмад Газали

Докато любещият живее чрез себе си, той е изложен на отделение и единение, на приемане и отхвърляне, на свиване и разширяване, на мъка и радост. Той е затворник на времето. Обаче когато той умре за себе си, противоположните състояния отпадат, защото те представляват сбор от болести и желания.

Ахмад Газали

Всички противоположности изчезват в съзерцанието на Същността Му.

Уилям Читтик

Веднъж щом любещият навлезе в себе си, воден от Бога, неговият път към истинския му аз започва от Бога и води до Бога.

Ахмад Газали

Когато твоят живот е от Бога за Бога и когато твоето умиране за самия теб е от Бога и в Бога, това наричаме „скриване в тайната на дълбините на Илла 9“.

Ахмад Газали

Величието на делото на мистика се измерва с неговото изчезване в Бога.

В преживяването на всички видове фана се преминава от състояние на опиянение към състояние на трезвост и обратното. Трезвостта, която идва след опиянението от Бога, често е белег за развитие, обаче трезвост, която постоянства у човека, който не е преживял опиянението на блаженството, обикновено е знак за съпротива на егото му спрямо Божията Същност.

В истинската Любов няма възхвала. В нея се изгубваш в екстаз.

Муршид Самюел Люис

Копнежът по Бога изгаря в любещия всички мисли, желания и була на сърцето.

Любов е да се освободиш от всичко в сътворения свят и да избереш Бога. Това означава да служиш на Бога.

Уилям Читтик

Любовта се нанесе в дома ми и го разкраси, а аз си събрах багажа и си тръгнах. Ти си мислиш, че ме виждаш, обаче мен вече ме няма – това, което е останало, е Любимия.

Низами

Любовта има силата да унищожава и след това да съхранява.

Когато любещият се обедини с Любимия, тогава кого любиш и по кого копнееш, ако не по самия себе си? Езикът на Любовта все още подразбира двойственост, обаче когато Любовта и копнежът постигнат Единството, те престават да съществуват.

Рузбихан

Любовта и копнежът са етапи от Пътя, които все още подразбират съществуване на любещия – поне що се касае до начинаещите по Пътя. Що се отнася до елита сред суфите обаче, тяхната любов се намира в изчезването им в Любовта на Реалния, защото всички любови стават невидими в Любовта на Бога, чрез Божията Любов.

Абдула Ансари

Усъвършенстването на Любовта е краят на Любовта. В най-висшата си степен тя спира да съществува. В този миг може да говори само екстазът, затова Баязид е възкликнал: „Слава на мен!“, а Ал-Халладж: „Аз съм Реалния“. Преживяването на Единението на любещия е отвъд всички други начини на изразяване.

Карл Ърнст

На най-високото ниво на самопознанието, знанието за самия себе си носи разпознаването, че нищо не съществува освен аза, защото всичко, което срещаме в цялата вселена е саморазкритие на Бога. Във връхната си точка това Божествено саморазкритие е просто образът, по който е създаден човекът. Който постигне това ниво, разпознава абсолютната си подчиненост на Реалния и действа като Негов слуга във всичко, което прави. Постигането на това състояние се случва само чрез гносис, тоест чрез разпознаване на самия себе си.

Уилям Читтик

О, дервишо! Когато Бог те погледне, Той гледа към твоята безначалност, не към качеството на пръстта.

Ахмад Самани

Бог люби безначалното в тебе, не пръстта, от която си направен.

Безначалната Любов на Бога е източникът на всичко, което е, и всичко, което ще бъде.

Сърцата на гностиците са обърнати към безначалието, към Присъствието на Бога, когато те самите са отсъствали от Него.

Ахмад Самани

Бака – живот в Бога

Когато ти напуснеш себе си, това е фана. Когато Бог пристигне в тебе, това е бака.

Последната степен на фана включва в себе си бака, живота в Бога.

Фана и бака обозначават едно и също състояние, разглеждано от различни страни.

Когато човек достигне пълното си изчезване в Бога, това едновременно означава пребъдване и продължаване на живота му в Бога.

Когато говорим за фана, винаги имаме предвид изчезване от дадено по-ниско ниво на съзнанието и едновременно пребиваване, живот, в по-високо ниво на съзнанието.

С фана се отказваме от един вид осъзнаване за сметка на друго, по-висше, осъзнаване.

Състоянието на изчезването, фана, винаги се потвърждава от състоянието на бака, което го съпровожда.

Онова, което пребъдва, е саморазкритието на Реалния, а онова, което изчезва, е нереалното – ограниченото самосъзнание на човека.

Бака е твоята връзка с Реалния. А фана е твоята връзка със сътворената вселена, защото ти казваш: „Аз изчезнах от това или онова нещо“. Твоята връзка с Реалния е по-висша, затова бака е по-висше отношение, а двете състояния, фана и бака, са взаимосвързани.

Ибн Араби

Никой не живее в този Път, освен онзи, който е изчезнал, и никой не изчезва, освен онзи, който живее.

Ибн Араби

Човекът, описан чрез изчезването, винаги ще живее в състоянието на бака, и човекът, описан чрез бака, винаги ще живее в състоянието на изчезване.

Ако в обикновения живот човек вижда сътворените неща, но не вижда Бога, то във фана човек вижда само Бог, но не вижда сътворените неща. Обаче състоянието бака обединява тези две нива, така че човек вижда сътворените неща в Бога и Бога в сътворените неща.

Духовният път прилича на стълба. Първото стъпало е вярата, която е покорство. Последното стъпало е изчезването (фана), когато се изкачваш нагоре по стълбата, и животът (бака), когато слизаш надолу по нея. Между тези две стъпала има други стъпала: знанието за добродетелите, светостта, несравнимостта, независимостта, бедността, принизяването, извисяването, възприемчивостта, стабилността във възприемчивостта. Накрая идва фана, ако напускаш стълбата, или бака, ако влизаш в нея от върха ѝ.

Ибн Араби

Най-висшата степен на фана е завръщането към творението след бака и пълното скриване на Божествените атрибути. Това е доверието, което човекът е приел да понесе в името на Душите. Тук растежът и изявата се равняват на изчезването и пълното скриване.

Всяко предположение за преживяване на фана не е фана и всяко предположение за преживяване на бака показва, че още не си постигнал фана.

Умът тълкува Нирвана като отрицателно явление. Фана на суфи също е отрицателна, а бака – положителна. Обаче и двете са част от духовното израстване и развитие.

Фана и бака се отнасят не само до човека, но и до цялото творение, където те се обменят вечно.

Ти умираш и се завръщаш всеки миг. Всеки миг се обновяваш и животът пристига отново всеки миг. Само в тялото животът ти изглежда непрекъснат.

Руми

Единението с Бога е Мистерия и не съществува финално изчезване в Него.

Изчезването в Учителя

Мистикът умира за себе си чрез Любовта си към Бога – Любов, която той съзира в огледалото на своя Учител.

Айн ал-Кудат Хамадани

Ако ученикът преследва пътя на собствените си желания, той е почитател на себе си, егоист. Ученичество означава да се прекланяш пред Учителя си и да се опашеш с колана на Всемогъщия Бог и Неговия Пратеник.

Айн ал-Кудат Хамадани

При срещата ми с моя Учител 10 величието на Предвечността изгря в мен, а собственият ми ум и знания се разбиха на парчета и изгоряха в Неговата Слава. Почувствах се като творец, който не познава себе си. Истинският живот на моя Учител измести и обгърна съществото ми и облече илюзорния ми живот със самия Него.

Айн ал-Кудат Хамадани

Идеалният ученик е този, който загубва себе си в своя Учител. Първо, той загубва вярата си, а после и самия себе си. Това е толкова трудно за разбиране, че да намериш някой, който да го разбере по лицето на земята, се случва изключително рядко, защото от хиляди духовни ученици, които следват Пътя към Бога с цялото си сърце, само един влиза в тесния път на ученическото отдаване. В целия свят търся един ученик, чиято кожа мога да натъпча със слама, да я впрегна в ярема и да го провеся върху диска на слънцето, така че хората от света да го видят.

Айн ал-Кудат Хамадани

Учителят дарява смърт на егото и живот на сърцето и душата.

Присъствието на Учителя отваря пътя на изчезването.

Учителят е мост, а не идол.

Учителят е синоним на Божието Присъствие, защото Той живее вечно в Присъствието на Бога.

Султан Баху

Любовта отваря Присъствието на Учителя.

Шейх Саид Нурджан Мирахмади

Ако съзерцаваш образа на своя Учител с Любов, това отваря Присъствието Му. От Лика – към Присъствието на Учителя, а Присъствието Му издига Душата на ученика до Същността.

Присъствие означава твоята Светлина да се прикрепи към Светлината на Учителя.

Хората на Бога носят реалността на атомна енергия в кораба на своята Душа.

Представи си, че две Светлини се събират и по-висшата облича със Светлината Си по-нисшата: Светлината на Учителя облича Светлината на твоята Душа.

Ти винаги си едно цяло и си оставаш такъв, което означава, че Светлината, с която се обличаш, ще започне постепенно да покрива цялото ти същество. Ако само един или два атома от теб се приближат до Светлината на Учителя, Тя ще започне да облича всичките ти атоми, цялата ти светлина. Това е Присъствието Му.

Фана означава твоята Светлина да се изгуби в Светлината на Учителя; единството на твоята Светлина да навлезе в единството на Светлината на Учителя и тази Светлина да се завърне в Океана на Единството.

Ние идваме от Светлината и ще се завърнем в Нея.

Цялото Учение се основава на Любовта. Любовта допуска Душата в Присъствието на Учителя. Душата се облича с Присъствието на Учителя и във всяко свое действие, тя става едно с Него.

Всяка истинска Любов е разтваряне в „другостта“.

Муршид Самюел Люис

При изчезването в Учителя, вътрешният свят на търсача става едно с вътрешния свят на Учителя, сърцето му става едно със сърцето на Учителя, душата му става едно с душата на Учителя, дъхът му става едно с дъха на Учителя и всяка негова стъпка става едно със стъпките на Учителя.

Султан Баху

Когато по време на съзерцание, образът на Учителя обгърне цялото същество на търсача, това дарява на търсача присъствие сред Свещената Общност на Пророка.

Султан Баху

Който твърди, че е стигнал нивото на изчезване в Учителя, всъщност се намира на нивото на изчезването в Сатана. Който твърди, че е стигнал почетното ниво на изчезване в Пророка, всъщност е на нивото на проклятието. Който заяви, че се е приближил до изчезването в Бога, е хванат в капана на собствените си желания. Търсачът, който наистина се намира на нивото на изчезване в Учителя, се е освободил от всяко зло, от всички грехове, хватки на егото, опасности и отклонения на света, които могат да му се изпречат по пътя – от ниските нива до областта на Божия Трон. Този човек се е освободил от всички лъжи и съблюдава само Истината. Това е истинското ниво на изчезването в Учителя. Онзи, които в действителност стигне нивото на изчезването в Пророка, и вътрешно, и външно винаги пребъдва в присъствието на Пророка и Неговата Общност. Онзи, който се приближи до нивото на изчезването в Бога, всички негови постъпки са посветени само на Бога, неговият аз умира, сърцето му оживява, а душата му придобива безсмъртие. Той е винаги благословен да вижда Светлината на Същността и близостта си с Бога.

Султан Баху

Способността за концентрация предшества посвещението в изчезването в Учителя.

Концентрацията може да бъде: на ума, на интуицията и на предаността.

Концентрацията помага най-много на ученика да напредне в изчезването в Учителя.

Муршид Самюел Люис

Понякога на ученика се препоръчва съсредоточаване в Учителя. Опасността тук е, че то може да породи двойственост и ученикът да разглежда Учителя като някой различен от себе си. По-добрият подход е ученикът да пребивава в Тишина пред Учителя.

Напредъкът в концентрацията е напредък в изчезването. Напредъкът в съзерцанието е напредък в бака. Двете практики могат да вървят ръка за ръка и да изглеждат подобни, обаче концентрацията е от самия човек, докато съзерцанието се извършва посредством човека.

Външно Учителят и ученикът са двама, вътрешно те са едно. Ученикът може да усеща различията и да се възползва от тях, за да се извиси. Учителят обаче усеща Единството и Го използва, за да извисява другите.

Когато Духът е силен, заминаването на Учителя или ученика не е препятствие. Когато сърцата са сънастроени, няма значение дали са разделени от времето и пространството, дали живеят в различни тела или места. Енергиите са свързани и обмяната продължава.

Съвършенството на фана изисква тотално разтваряне в Любовта.

Съвършенството не зависи от това в кого си разтворен – в Христос, Пророка или някой друг.

Нивото на изчезване на съвършения Учител е такова, че Той може да унищожи целия свят в един миг, а безсмъртието Му означава, че Той може да даде живот на света в един миг.

Султан Баху

Когато ученикът напредва в изчезването, напредва също и Учителят. Ние казваме, че Учителят и ученикът предприемат заедно това пътуване и заедно напредват от състояние към състояние и от ниво към ниво.

Практиката да ходим в стъпките на своя Учител ни учи да се държим така, сякаш винаги се намираме във физическото присъствие на Учителя.

Да, има нива на изчезване в Учителя, в Пророка, в Бога и в живота в Бога, но всички те са заличавания – те не изразяват състояния.

Преди да изчезне в Бога, суфи първо трябва да угасне в Пророка, който е присъствие-посредник, гранична линия между Божествената и човешката реалност.

Бог е изпратил Мохамед с всеобщо послание за всички хора, без изключение. Пророкът е успял да възприеме това послание, защото е притежавал всеобщо естество, присъщо на всички пророци и апостоли, защото е бил най-балансираният, с най-съвършената природа. … Щом знаеш това и копнееш да видиш Реалния по най-съвършения начин, по който може да се прояви на човешкия план, тогава трябва да знаеш, че този начин не ти принадлежи, защото не притежаваш естеството на Мохамед. Когато Реалния се разкрива в огледалото на собственото ти сърце, твоето огледало ще Го прояви според естеството на собствената му конституция и в образа на неговата форма. А ти сам знаеш колко далече си от степента на Мохамед и знанията Му за Бога. Затова дръж се за вярата и следвай Пророка! Положи Мохамед пред себе си като огледало, в което съзираш собствения си лик и лика на другите. Щом направиш това, ще знаеш, че Бог ще се разкрие на Мохамед в това огледало. Аз ви казах, че огледалото проявява ефекта на това, което се вижда, от гледна точка на наблюдателя, който гледа. Затова проявлението на Реалния в огледалото на Мохамед е най-съвършеното, най-балансираното и най-красивото проявление – поради точността на огледалото му. Когато възприемаш Бога в огледалото на Мохамед, ти ще възприемаш едно съвършенство на Бога, което не можеш да възприемеш, ако се огледаш в собственото си огледало.

Ибн Араби

Не се опитвай да съзерцаваш Бога никъде другаде освен в огледалото на Пророка. Внимавай да не съзерцаваш Бога в собственото си огледало, нито да съзерцаваш Пророка и отразеното в Неговото огледало – в собственото си огледало. … Продължавай да следваш Пророка и да Му подражаваш и не ходи никъде, където не виждаш следи от Него, и поставяй крака си в отпечатъка на Неговия крак, ако искаш да бъдеш сред онези, които са постигнали висшите степени и висшето съзерцание.

Ибн Араби

Отсъстващите хора

Из проучване на Уилям Читтик

Бог е казал: „Моите приятели са скрити под наметалото Ми и никой не ги познава освен Мен“. Тези „незнайни“ приятели са познали Бога не чрез собствените си интелектуални способности, а защото Бог ги е избрал и им е дарил Себе Си.

Тези хора са известни като отсъстващите хора (ал-гайб) в космологията на исляма.

Според някои източници отсъстващите хора се делят на две групи: „хората под брой“, които запълват една вечна йерархия от 124 000 човека. Техният водач е Полюсът, който е най-съвършеното същество за времето и центърът, около който се върти светът на хората. След него са двамата Имама, Везирите на Полюса, четиримата Опори, седмината Заместника, дванадесетте Водачи и т.н. Втората група не са фиксирани на брой. Те заемат различни места според обстоятелствата, като повечето от тях попадат под властта на Полюса, обаче има и една група, известна като „самотниците“, която се намира извън неговия обсег.

Светът на видимото или това, което можем да засвидетелстваме, е „тяло“ на космоса, докато Отсъстващият свят е свят на Духа.

Както всички телесни неща, светът, който засвидетелстваме, е безкрайно раздробим и неговите основни качества са множественост, тъмнина, плътност, непрозрачност, чупливост, преходност, промяна, докато Отсъстващият свят носи белезите на единството, светлината, тънкостта, бистротата, силата, устоя, неподвижността.

От гледна точка на космоса, Отсъстващият свят е безкрайно по-обширен, могъщ, деен, съзнателен, интелигентен, състрадателен от видимия свят, въпреки че сравнени с Бога и двата свята, взети заедно, са едно нищо.

Областта на Отсъствието участва във всички лични и Божествени качества на хората пряко, а където има условия, и активно, затова тя е жива, знаеща, могъща, говореща, виждаща, състрадателна, прощаваща и отмъщаваща. Тези качества рядко се срещат във видимия свят, въпреки че техните „следи“ се проявяват в него. Това, че тези качества се коренят в областта на Отсъствието се потвърждава от изрази като „дух“ и „душа“. Обаче пълното реализиране на тези качества може да се търси само в областта на Отсъствието.

Човешкото същество заема уникално място в космоса, поради това, че е създадено по образ и подобие на Бога и като такова е образ на цялото творение, което е сбор от света на Отсъствието и видимия свят.

Реалността на човека изначално принадлежи на областта на Отсъствието, не на видимата област.

Да заявим, че светът на Отсъствието е по-реален от видимия свят, означава да признаем, че качествата като Любов, интелигентност, прошка, щедрост, правда и различаване спадат към истински Реалното и че колкото по-интензивни са тези качества у човека, толкова по-интензивно присъства Реалността у него.

Единствените постоянни реалности, единствените неща, които са истински Реални, са Божествените качества, а те се проявяват в най-значителна степен в областта на Отсъствието.

Къде е реалният свят? – Само в областта на Отсъствието!

Реалният свят може да се реализира напълно само в отсъстващата област на човека.

Ангелите, които също живеят в областта на Отсъствието, са второстепенни същества, което обяснява защо Бог им е заповядал да се поклонят на Адам, след като е съобщил на Адам имената на всички неща (Коран 2:34).

Само човекът може да назове Реалността в Нейната цялост, защото най-вътрешната част на неговото естество има достъп до всяко име, което Бог е известил на Адам. Когато назовава Реалността, такава каквато Тя изрича Себе Си, човекът задължително назовава областта на Отсъствието като основна и най-важна област.

Отсъстващите хора не живеят във видимия свят. Те живеят с Бога, Който проявява Себе Си най-пряко в Божествените Качества в областта на Отсъствието.

Човешките същества са най-реалните същества във вселената.

Само хората притежават всеобхватна природа, позволяваща им да проявят Божествените качества в пълнота, немислима за всички останали същества – и видими, и невидими.

Космосът е всичко друго освен Реалния – указател, сочещ към Него. Затова, погледнато от тази гледна точка, когато суфи каже, че присъства, това означава, че присъства със сърцето си пред Бога, че е постоянен в помненето на Бога и че отсъства от творението и космоса.

Присъствието с Реалния е пропорционално на отсъствието от създанията. Ако отсъствието е тотално, и присъствието ще бъде тотално.

Ал-Кушайри

Хората на присъствието са тези, които са с Мен.

Тези, които са напуснали буквата, са хората на присъствието.

Тези, които са напуснали себе си, са напуснали буквата.

Напусни знанието и ще напуснеш незнанието.

Напусни делата и ще напуснеш отплатата.

Напусни верността и ще напуснеш безверието.

Напусни обединението в името на единия.

Напусни единението и ще напуснеш отчуждението.

Напусни помненето и ще напуснеш забравата.

Напусни благодарността и ще напуснеш неблагодарността.

Напусни другостта и ти и ти ще напуснете булото.

Напусни булото и ти и ти ще напуснете отделението.

Напусни отделението и ще напуснеш близостта.

Напусни близостта и ще видиш Бога.

Ал-Ниффари

В знанието се намират този свят и другият свят.

В незнанието този свят и другият свят зазоряват.

Зората е целта на всичко явно и скрито.

Целта е изчезване във привидението на присъствието.

Ал-Ниффари

Буквата не влиза в присъствието.

Хората на присъствието минават покрай буквата.

Те не остават.

Ал-Ниффари

1 „И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: „Не съм ли Аз вашият Господ?“, казаха: „Да, свидетели сме.“ (Коран 7:172). Всички цитати от Корана са от превода на проф. д-р Цветан Теофанов, www.koranbg.com (бел.ред.).

2 Деня Аласту е наречен така от думите на арабски „Аласту би-раббикум?“, които в превод означават: „Не съм ли Аз вашият Господ?“ (бел.ред.).

3 Фана – букв. изход, смърт. Придобиване на истинската същност чрез духовно разтваряне в Бога; разбира се като изчезване на човешките качества (бел.ред.).

4 Зикр – букв. помнене. Практика на суфите, която се състои от многократното повтаряне на молитвена формула, прославяща Бога (бел.ред.).

5 Бака – пребиваването в Бога след разтварянето в Него (фана); Вечния Живот (бел.ред.).

6 Суфи отличават различните състояния (хал), които човек може да преживее по Пътя към Бога от спирките (макам), през които той трябва да премине, за да стигне до Бога. Състоянията са преходни, докато спирките са необходимата основа за реализирането на съвършенството. Състоянията са дарове от Бога, докато спирките са заслуги на човека (бел.ред.).

7 Според Ибн Араби „всичко различно от Бога е въображение“, обаче „вселената не е нищо друго освен въображение, макар в действителност да е Бог. Който разбере това, е разбрал Мистериите на Пътя“ (бел.ред.).

8 „Ихсан“ в превод от арабски означава „разкрасяване“ и „съвършенство“; използва се относно отговорността на слугата да придобие съвършенство в почитанието си към Бога (бел.ред.).

9 Става въпрос за „илла“, в превод „освен“, от формулата „Ля Илляха илла ‘Ллах“ – засвидетелстването на вярата в Единния Бог, което преведено от арабски означава: „Няма друг Бог, освен Бог“. (бел.ред.).

10 Става въпрос за Ахмад Газали, учител на Айн ал-Кудат Хамадани (бел.ред.).

Елеазар Хараш

(съставител)

АФОРИЗМИ
ЗА ФАНА