Елеазар Хараш

(Съставител)

АФОРИЗМИ
ЗА ФАНА

Варна, 2022 г.

ПРЕДГОВОР

Фана – Чистият Тотален Път

Фана е състоянието на Бога, защото изчезналост значи съществуване в Нищото, а битие значи умиране.

Ние не сме се родили в този свят, а сме умрели и затова трябва да се върнем в Бога чрез фана.

Фана е създаване на Бога отвътре.

Фана е дар на преданата Любов към Бога.

Фана е неизразимият живот на безумните по Бога.

Само изчезналият в Бога съществува, защото е в Нищото.

Фана прекрачва и този, и онзи свят, и вселената.

Фана е тотално отстраняване на сътворението от булото.

Във фана няма религия и наука, а само Бог.

Чрез фана Бог ни дарява Себе Си.

Фана е отвъд човешкия опит. Тя е Дар на Милостивия.

Фана преподава Бога, а не религия и наука.

Без фана каква пълнота можеш да имаш?

При Бог не може да има „аз“ и „ти“.

Фана е тоталното унищожение на света и булото.

Само отдаденият на Бога може да наблюдава своето несъществувание в Скритостта.

Изчезналият в Нищото на Бога е винаги блажен, а храната му е Покоят.

Нищото идва, когато тебе те няма.

Самовглъбяването е подготовка за изчезването.

Бог трябва да е твоят живот, защото ти не си живот.

Във фана Го откриваме, защото Той го е пожелал.

Целта не е да разбереш Бога, а да се слееш с Него.

Фана е обетованата земя, неизразимото състояние – скритата наситеност, тихата преизпълненост, която е отвъд всяка представа.

Ако аз съм изчезнал – Той е изчезнал в Себе Си.

Колкото повече мислиш за Бога и за своя Учител, толкова повече увеличаваш своето отсъствие.

Скритият Бог е, Който осъществява фана в човека.

Изворът е извор, защото е разтворен в Бога.

Никой не е господар на фана, фана е Дар на Милостта.

Чрез фана ставаме част от Неговата Несътвореност и Незнайност.

Фана е допусната, за да Го преживееш, а не за да Го видиш.

Фана е реалното спасение на човека и човечеството.

Фана е над всички Писания и слова.

Фана е нещо скрито в Скритото и затова си остава скрита.

Чрез фана Бог те скрива в Себе Си.

В смъртта само оживяваш, а във фана ставаш безконечен, несътворен.

Фана е печатът на Мъдростта.

Човекът на фана излива Божията Любов върху хората.

Само човекът на фана може да даде Любов на другите.

Бог може да живее постоянно само в Нищото и в Нищите.

Само във фана е разцъфтяването, а не в живота и смъртта.

Никой не може да управлява изчезналия Суфи, защото го няма този, който може да бъде управляван.

Само когато си изчезнал в Бога, ще имаш доказателството за Бога, но то няма да ти трябва.

Фана е Незнайност и Пълнота. Нищо не можеш да кажеш за Незнайното и нищо не можеш да прибавиш към Пълнотата.

Човекът на фана е изгубил смъртта си – тя го търси и не може да го намери.

Веднъж смъртта попитала един Суфи: „Как така не можах да те уловя?“. Суфи ѝ казал: „Аз ти помахах, но ти не ме видя – гледаше в друга посока“.

Фана е преди живота и смъртта, тя е древно неродена.

Човекът на фана е извън сърцето си и затова има сърце – Сърце от Полъх.

Суфи се е родил, за да изчезне в Бога и той знае това.

Един Суфи казал: „Този свят е така създаден, че да жадуваш за изчезването си, е най-доброто нещо“.

Който е изчезнал от ума, е изчезнал от своята карма. Той се е разтворил в кармата.

Фана – това е Той Самият – Фана е живот в Неземното време, или в Божественото Безвремие.

Изчезналият е блажен, защото е изпразнен от света – друга е Сърцевината му.

Суфи е неизвестен свят в света.

Само който е изчезнал, е станал Храм, защото само Несътвореното е Храм.

Фана е островът на Покоя.

Фана е изтъкана от неизречено Слово.

Човекът на фана има очи, отстранили света.

Суфи, който е постигнал фана, има безмълвно красноречие.

Изчезналият е приятел на Бога.

Фана е безмълвната красота на живота.

Фана е ясен говор на Неизразимото.

Суфи скита в света като изчезнал.

Самият стремеж на Суфи е изчезващ.

Смъртта се загледала в един Суфи и му казала: „Защо не те познавам?“. Суфи казал: „Защото се изгубих в себе си“.

Фана е непробиваемото царство.

Фана е заключена врата за земните хора. Те сами са я заключили.

Фана е живот в Сърцевината на Бога.

Всички Висши Същества са разтворени. Всички низши – са затворени да се учат.

Във фана се разпада и животът, и смъртта – заражда се Новото, Бог в човека.

Фана е поглъщане от Всепоглъщащия.

Фана прегръща Божественото Начало в човека.

Умът не познава фана, защото няма сърце.

Фана е Тайна, скрита в сърцето на човека.

Фана е състояние над ума и света.

Фана означава, че си разрешил себе си, като си се отдал.

Знанията не преобразяват. Само фана е преобразяваща, защото Бог се вселява в нея.

Фана е изначалната, древна Нероденост.

Фана е Чистият достъп до Бога и Скритостта.

В сравнение с фана, доброто и щастието са зло.

Във фана няма двама, има само Единство. Тук Той заживява в тебе със Себе Си и ти дарява Своята Изначалност.

Замисълът да се родите е зикр и фана. Всичко друго е суета и многобройни прераждания.

Когато изчезнах, станах цялостен.

Ал Халладж

Фана означава да се храниш с Бога и да станеш Неговата храна.

Във фана няма земя, няма свят, няма звезди и вселена – чисто, свободно пространство, свободен Дух – птица без гнездо, без ограничение.

Във фана няма спасение, защото го няма този, който да бъде спасен.

Фана е потокът на Ефира.

Фана е разтваряне на Любовта в Любовта – това е метод на Любовта.

Фана е синът, който се връща в Бащата, в Нищото.

Фана е скриване в Дълбините на Бога.

Елеазар Хараш
гр. Варна

Предвечният завет между Бога и хората

Човешкото същество се движи от отсъствието си преди сътворението към присъствието си в сътворението.

Да се обединиш с Бога в този свят, означава да пресъздадеш Единението си с Бога от преди сътворението, от Предвечността.

Човешките същества отсъстват, когато се обединяват с Бога, и присъстват, когато се отделят от Него.

Човешките същества са сътворени чрез изваждане от Бога, а това означава, че те нямаше да имат живот ако не бяха призовани обратно от Бога.

Хората съществуват, доколкото Бог ги е намерил.

Преди да сътвори света, Бог извикал бъдещия човешки род от гърба на все още несътворения Адам и извадил от там всички души, които щял да създаде чак до Деня на Страшния Съд, и се обърнал към тях с думите: „Не съм ли Аз вашият Господ?“, а те отговорили: „Да, свидетели сме“ (Коран 7:172) 1.

Още преди създаването на телата душите признали своя Господ, а Бог утвърдил Своята основна реалност на Господ на света и хората. Човешкият отговор е вечно утвърждение на предвечния съюз, с който хората са вечно свързани и който ще засвидетелстват отново в Деня на Страшния Съд.

Цялото човечество е отговорно за спазването на този съюз, защото всяко отделно човешко същество носи отпечатъка на този изначален завет в себе си.

Вродената природа на човека е от естество, знаещо и възприемащо, което винаги съзнава своя предвечен завет с Бога и това, което следва от него.

Бог и хората са обединени в съществуването си в Предвечността, но с изваждането им от Бога положението им се промяна.

Сключването на предвечния завет бележи мигът, в който човешките същества със своето междинно съществуване, разположено между предсътворението и сътворението, разпознават своята отделеност от Бога.

Предвечният завет между Бога и човека бележи Единството на човека с Божията скритост.

Бог е отделил хората, направил ги е скрити в тяхното единство и явни в тяхното отделение. Защото тяхното отсъствие е причина за присъствието им и тяхното присъствие е причина за отсъствието им. Бог ги е спуснал чрез свидетелството на проявата, дарено им от Него самия, и ги е направил присъстващи. После, Той ги е взел и ги е направил скрити. Той е направил съвършено изчезването в живота им, и Той е направил съвършен живота в изчезването им.

Ал-Джунаид

Човешкото същество е създадено за чисто преклонение пред Единия.

Да живееш в състоянието на преклонение пред Бога, означава да живееш според „природата, според която Аллах е създал хората“ (Коран 30:30). Тази природа на човека е неизменна, защото „творението на Аллах е неизменно“ (Коран 30:30). Да признаеш тази реалност и да се отдадеш на изначалната си природа, това е истинското почитание.

Всеки човек е носител на тази вродена природа и следователно свидетел и носител на потенциала да засвидетелства предвечния съюз вътре в себе си.

Всяко дете се ражда, носейки в себе си този завет. Обаче когато то попадне, посредством тялото, в ограниченията на природата – мястото на забравата, то става невежо и забравя състоянието, което е имало при своя Господ.

Ибн Араби

Суфи мистикът се стреми да се върне към опита си от този ден, наречен Деня Аласту 2, когато е съществувал само Бог и когато Бог все още не беше призовал бъдещите творения от бездната на небитието.

Този предвечен завет, сключен между Бога и човека, е в основата на осъзнаването на свободната воля, предопределението, приемането на отреденото, на вечното Могъщество на Бога и изпълнения с Любов отговор на създанието към своя Създател.

Всички мистици се стремят към едно и също нещо: съзнанието им е насочено към предвечния завет от историята отвъд историята. Той е основата на мистичното Единство на човека с Бога.

Децата на Адам са засвидетелствали Божието Господство, преди да влязат в света на сетивата. Това означава, че Бог е вложил в човека знанието за всички неща, а след това Той му е попречил да възприеме онова, което е вложил в него. И човекът не е сам в това – цялата вселена е така. Това е една от Божествените Мистерии, които разумът отрича и счита за абсолютно невъзможни. Близостта на тази Мистерия до онзи, който няма знания, е същата като Божията близост до Своя слуга, както е казано в Корана: „Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате“ (Коран 56:85) и „Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията му“ (Коран 50:16). Въпреки тази близост, човекът не възприема и не знае, с изключение на онези, които се придържат към Божието Слово. Ако не беше Божието съобщение, никоя разумна способност не би ни посочила тази Мистерия. По същия начин, всички безкрайни обекти на знанието, което Бог има, са вътре в човека и в космоса посредством тази близост. Никой не знае какво се крие вътре в него, докато то не му бъде разкрито, миг подир миг. То не може да му се разкрие цялото наведнъж, тъй като това би изисквало ограничение, а ние казахме, че то е безгранично. Затова човек познава само едно нещо, следвано от друго – до безкрай. И това е една от най-чудните мистерии: че Безкрайното трябва да влезе в живота на слугата, така както безкрайните обекти на знанието влизат в знанието на Реалния, обаче Неговото знание е идентично със Същността Му. … Всичко, което може да бъде узнато от човека или от което и да било живо същество, е в действителност припомняне и опресняване на онова, което е било забравено.

Ибн Араби

Бог е направил слугите да забравят, така както ги е накарал да забравят, че те са свидетелствали при приемането на завета, макар че това се е случило и ние знаем това от Божието съобщение. Затова човешкото знание е винаги припомняне.

Ибн Араби

Има два вида съществуване: Божествено съществуване в Бога, което е без време и което сме имали, преди да сме се родили в света, и съществуване в света.

В последния етап от Единството с Бога, човекът се завръща в първото състояние, в което е бил, преди да е съществувал.

Ал-Джунаид

Суфизъм означава Бог да направи така, че ти да умреш за себе си и да направи така, че ти да живееш в Него.

Кушайри

Жив е този, чийто живот се основава на живота на Създателя, а не онзи, който гради живота си върху живота на своята телесна форма. Следователно реалността на живота на живия е неговата смърт, понеже неговата смърт означава достъп до Изначалния му живот.

Как може отдаденият на Бога да умре в себе си и да живее в Бога, как да постигне и да преживее това състояние? ‒ Суфи имат своето обяснение и то е чрез разтварянето в Бога, фана 3.

Предвечният завет обуславя завръщането в Бога, докато фана описва пътят, методът, подготовката и стъпките за постигането му.

За да придобие Божествената си природа, суфи трябва да загуби човешкото си съществуване, което е вторично, и да реализира Божественото си съществуване, което е нашият Изначален живот.

Фана разкрива скритата, вродена природа на човека, неговата несътвореност – чистото, лишено от аз, съществуване на човешкия дух във вътрешните реалности на Бога.

Пътят, по който ставаш несъществуващ, е кредото и вярата на всички любещи.

Руми

Пламъкът на свещта съществува, обаче в присъствието на Слънцето той е несъществуващ. Оцетът съществува, но щом се примеси с повече захар, той престава да съществува. Еленът съществува, но в присъствието на лъва той изчезва. По същия начин човекът не умира във фана, обаче е така завладян от присъствието на Бога, че изчезва и повече не съществува.

Единството с Бога означава пълно изчезване – такова, че отделният човек става като капката в океана и поради това изгубва всичко, което някога е бил. В известен смисъл това е вярно. Обаче ако човекът загуби това, което е бил, той губи само онова, което само по себе си е лишение и нищожност.

Уилям Читтик

Човекът не постига „нещо“, когато реализира Единството си с Бога, а по-скоро той става това, което винаги е бил според най-съкровеното си естество.

Уилям Читтик

Предвечното състояние на човека е състояние, в което човешката индивидуалност и единството с Бога са съхранени едновременно.

Тъй като е излязъл от несъществуването, човек може да се пресътвори само посредством несъществуването на мистичното разтваряне в Бога.

Несъществуването е домът и работилницата на Бога.

Завърни се в работилницата, в несъществуването, за да видиш творението и Твореца в едно.

Руми

Стани нищо – нищо за себе си, защото няма по-голям грях от твоето съществуване.

Ал-Джунаид

Целта на мистика е да стане толкова несъществуващ, колкото е бил в Деня на Завета.

Ал-Джунаид

Крайната цел на мистика е завръщане в Изначалието на несъществуването.

Ане-Мари Шимел

Предвечният съюз е обетът на човека за завръщането му към несъществуването.

Навлизането в несъществуването е завръщане в първичното състояние на човечеството, когато сме живеели в мир с Бога преди сътворението. Това е състояние, което също се нарича „унищожение на ограниченията на егото“ и „живот на истинския аз“. Човек трябва да се устреми към фана, която всъщност е Пълнотата на Битието. Затова суфи казват, че ние и нашият живот не съществуваме. Бог е Абсолютното Съществуване, което само прилича на унищожение. А зикр 4 на Бога е алхимията, която превръща възприятията и осъзнаването ни в чиста радост.

Уилям Читтик

Завръщането на човека в Бога е задължително, чрез смъртта, и доброволно, чрез духовните практики, които водят до разтварянето в Бога.

Булото на аза

Всичко, което занимава човека с нещо друго, различно от Реалния, е було. И всичко, което довежда човека до Реалния, не е було.

Походът към собствената ти доброволна смърт в този живот ще доведе до повдигането на булото, скрило Реалния.

Булата се четири: този свят, азът, хората и Сатана.

Букхари Мустамли

Седем була пречат на човека да съзре тънкостите и да открие Реалността. Те са: умът, знанието, сърцето, азът, сетивните възприятия, желанието и волята.

Майбуди

Умът държи хората заети с този свят и с изкарването на прехраната им и така те странят от Реалния.

Майбуди

Може да си чул някои суфи да казват: „Знанието забулва този път“ и навярно си отхвърлил това твърдение, обаче не отричай тези думи, защото те са истина. В крайна сметка, когато навлизаш и си зает със света на сетивата, това е було и всяко знание, придобито чрез сетивата, също е було.

Ал-Газали

Азът е това, което забулва Реалния.

Букхари Мустамли

Твоето було си ти самият и това е булото на булата. Ако ти излезеш от него, ти ще излезеш от булата, но ако ти останеш забулен с него, булата ще те забулват.

Ал-Ниффари

Всички неща са була – и нещата, които възприемаме, и нашето възприятие за нещата, а това включва всички възприятия за Бога и всичкото разбулване, което Бог дарява на търсача.

Уилям Читтик

Бог ми каза: „Ти няма да излезеш от булото освен чрез Моята Светлина. Затова Моята Светлина ще прониже булото и ти ще видиш как то те забулва и с какво те забулва“.

Ал-Ниффари

Единственият начин да излезеш изпод булото е с ръководство от Бога.

Нищо друго не съществува освен провесени була. Въздействията на нашите възприятия се прикрепят само към булата и те оставят следи в окото на онзи, който ги възприема.

Ибн Араби

Бог ми каза: „Ако ти успееш да хвърлиш настрани булото, накъде ще го хвърлиш? Хвърлянето е було и там, накъдето то е хвърлено, също е було. Затова, последвай Ме! Аз ще отхвърля булото ти, а това, което Аз отхвърля, няма да се върне отново. Аз ще те водя в твоя път, а това, което Аз ръководя, не се отклонява“.

Ал-Ниффари

Бог ми каза: „Знание, в което Ме виждаш, е Път към Мен, а знание, в което не Ме виждаш, е заробващо було“.

Ал-Ниффари

За да бъде „освобождаващо“ булото, знанието трябва да вижда Бога вътре в булата. В противен случай знанието хваща и заробва.

Човек трябва да се опразни от всички знания, от всички възприятия за себе си и другите и от всички неща, за да види Бога. Това е истинското знание – булото, което освобождава.

Бог ми каза: „Аз те виждам и обичам ти да Ме съзерцаваш, обаче всеки образ те забулва от Мен. Твоят аз е твоето було, твоето знание е твоето було, твоят гносис е твоето було, твоите имена са твоето було и Моето разкритие пред теб е твоето було. Затова изхвърли от сърцето си всичко и изхвърли от сърцето си знанието за всичко и спомена за всички неща. Винаги, когато направя нещо да се появи в сърцето ти, хвърли го обратно, откъдето се е появило, и опразни сърцето си само за Мен, за да можеш да Ме съзерцаваш и да не Ме обземаш“.

Ал-Ниффари

Когато Бог ръководи хората по този път, Той не премахва булата, тъй като това е невъзможно. Това, което прави, е да отвежда хората от едно „по-далечно“ було, което е невежеството, до „по-близко“ було, което е различаването на Сияйната Светлина на Бога вътре в булото.

Уилям Читтик

Истинското знание не е „разбулване“, а е отмятане на някое далечно було, за да бъде заместено то с по-близки була.

Всяко було е само различна форма, в която се проявява Лика на Бога.

Реалния се проявява, като Се забулва, затова Той е Проявения-Забуления. Никое око не може да види нищо, което да не е Той, и никакви була не се отмахват от Него.

Ибн Араби

Самото търсене на търсача да отмахне булото също е було.

Бог ми каза: „Ако търсиш знайното, тогава ти само се наслаждаваш на булото. Но ако търсиш незнайното, тогава ти наистина търсиш булото“.

Ал-Ниффари

Няма було и няма завеса. Нищо не Го скрива освен Неговото проявление. Ако душите изоставят това, което е проявено, те биха узнали положението такова, каквото е. А те търсят нещо, което липсва в тях, и затова тяхното търсене е идентично с тяхното було. Затова е казано: „И не оцениха [неверниците] Аллах с истинското Му величие, когато рекоха: „Аллах не низпосла нищо на човек” (Коран 6:91). Те „не оцениха“ онова, което е проявено с „истинското Му величие“, защото те са заети с това, което си въобразяват, че не е проявено пред тях. Нищо не е непроявено. Липсата на знание го е направила непроявено. Няма нищо непроявено от Реалния, защото Той се е обърнал към нас, заявявайки, че „Той е и Първия, и Последния, и Явния, и Скрития“ (Коран 57:3). С други думи, това, което търсиш в непроявената област, е проявено, затова не се терзай!

Ибн Араби

Веднъж щом Ме видиш, разбулването и булото ще бъдат едно и също нещо.

Ал-Ниффари

Бог ми каза: „Те Ме виждат, а Аз ги забулвам за Себе Си чрез тяхното виждане на Мен“.

Ал-Ниффари

Идеята за мистичното було бележи Единството на човека с Бога и едновременната отдалеченост и близост на Създателя до всички Негови творения.

Слава на Бога, Който Се забулва в Своето проявление и Който се проявява в Своето було!

Хадит

Слава на Бога, Който е скрит от създанията посредством интензитета на Своите проявления и Който е забулен за тях посредством сиянието на Своята Светлина!

Ал-Газали

О, Господи, кой е достоен да му споделя една тънкост: че Любимия, Който виждаме навсякъде, никога не е показал Лицето Си?

Хафиз

Фана –пътят за
завръщане в Бога

Човешкият език не може да предаде реалността на фана. Нужно е лично преживяване.

Руми

Изчезването в Бога е белег, доказателство за Любовта ни към Бога.

За суфи фана е нещо лично между него и Бог, което не трябва да се показва.

Обясненията не помагат в пътя на фана. Тук от първостепенно значение са дълбокото чувство и предаността.

Когато си във фана, изказвания като: „Твоята воля, а не моята!“ изчезват.

Във фана се достига ниво, в което повече не можеш да казваш за Бога: „Ти“ или „Твоето“ – поради Единството ти с Него.

Това, което наричаш „аз“, е покривало на Бога, а Бог е разбулването на обвивките, които крият Същността, която е Реалността.

Изчезването не е изоставяне на живота, а е изоставяне на препятствията пред живота.

Ние не отричаме аза, нито го омаловажаваме. Ние се държим все едно той изобщо не съществува. Това е истинската фана.

Муршид Самюел Люис

Пътуването към съвършенството започва от несъществуването в Бога.

Щом хората чуят повелята: „Бъди!“ и признаят Бога чрез завета, сключен в Деня Аласту, те се спускат надолу, ниво по ниво, докато не стигнат утробата, която е най-отдалечената точка от Произхода. След това те започват своето извисяване обратно до Бога, защото всички неща се завръщат там, откъдето са излезли. Пътуването от Бога в света и от света към Бога са двата свода от кръга на съществуването.

Пътуването е два вида: до Бога и в Бога.

Пътуването до Бога има край. Суфи пътува, докато познае Бога, и тогава това пътуване свършва, и започва пътуването му в Бога.

Пътуването до Бога свършва, докато пътуването в Бога няма край.

Пътуването до Бога приключва, когато суфи прекоси пустинята на собственото си същество с краката на искреността.

Пътуването в Бога започва, когато Бог надари суфи със Същност, очистена от замърсяването на преходните неща, след като суфи е изчезнал напълно, за да може с тази Същност той да напредва през областта на Божиите Качества и Атрибути.

Нашите думи и постъпки са външното пътуване, а вътрешното пътуване е отвъд небесата.

Няма привличане, няма падане, няма извисяване, няма спускане. Ако разгледаш всичко през погледа на осъществяването в Бога, това са само линии. Падането е в Него и приближаването е в Него.

Ибн Араби

Цялото пътуване се случва в Бога, а завръщането отвежда суфи по-дълбоко в Реалния.

Истински познаващият Бога е онзи, който надраства собствените си ограничения чрез способността на сърцето си да приема всяка форма.

Когато естеството на създанието изчезне в естеството на Бога и престане да съществува, така както капката изгуби индивидуалността си в океана, това изчезване се случва чрез проявлението на Божественото естество. Когато качествата на създанието изчезнат в качествата на Бога, тогава човешките качества се заместват с Божествени и Бог става очите и ушите на този човек.

Уали Мохаммед

Когато суфи умре за себе си, всичките му действия изхождат мигновено от Бога, от Единствения Действащ.

Мистикът знае, че Бог е Всеподчиняващия, ал-Джаббар, и поради това той доброволно заменя своята воля с волята на Бога. Тази взаимна обмяна във волите отличава човекa от ангелите, при които подчинението е без избор, безволево.

След пречистването и отдаването на Бога, суфи достига ниво, в което напълно се отваря за Божествената Светлина и блясъкът на тази Светлина погасява всички човешки ограничения, които са му пречили да прозре истинската си природа и своя Господ. Изчезването на препятствията и пречките позволява на суфи да види, че той самият е бил нищо и че все още е нищо, защото само Бог притежава истинска Реалност.

Когато говорим за фана и бака 5, трябва да помним, че бака, животът в Бога, е реален, а не изчезването, защото животът в Бога е утвърждение на Древната Реалност, докато изчезването е отричане на нещо, което никога не е съществувало наистина.

Нашият истински аз е абсолютно не-азът, не-азът на нас самите.

Уилям Читтик

Само когато азът на човека се заличи и изчезне напълно, той може наистина да произнесе: „аз“. Обаче тогава вече не е той, който произнася това, защото неговите качества са заменени от Божиите качества. На това ниво на живот в Бога човекът наистина е оправдал доверието на Бога и се е превърнал в Негов наместник на земята, станал е цялостно и съзнателно проявление на Бога. В действителност: „Няма друг освен Бога“; тук вече азът на човека го няма и има само Бог.

Уилям Читтик

Азът изчезва с всеки миг, обаче Божието Лице пребъдва.

Умрях като минерал и станах растение. Умрях като растение и станах животно. Умрях като животно и станах човек. Защо да се страхувам от смъртта? Някога ставал ли съм нещо по-нисше, когато съм умирал? Следващият път ще умра за човешката си природа и ще разперя криле, и ще издигна глава заедно с ангелите. После ще прекося потока на ангелската природа, защото: „Всичко погива освен Него“ (Коран 28:88). Веднъж щом се жертвам като ангел, ще стана нещо, което изобщо не можем да си въобразим – ще стана нищо, защото несъществуването нашепва: „При Него се завръщаме“ (Коран 2:156).

Руми

Гностикът пътува към горните светове и след като напусне земята, той минава през всеки един елемент, присъствие или небесна сфера и във всеки от тях той се освобождава от онази част в себе си, която съответства на него – частта, която той е придобил, когато първоначално е слязъл на земята. Така той се подчинява на Божиите слова: „Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици“ (Коран 4:58).

Ал-Кунави

Духовната зрялост за суфи настъпва, когато той напусне себе си. За да постигне духовно съвършенство, суфи напуска едно по едно и то по обратен ред, тоест от последното до първото, всички неща, които е придобил, от началото на живота си до днешния ден. На всяка стъпка от това завръщане суфи е осъзнат, а състоянието му – по-хармонично от всякога.

Джавад Нурхбаш

Навлизането в несъществуването е завръщане в изначалното положение на човека, когато ние сме живеели в мир с Бога преди сътворението. Това състояние е изчезване на ограниченията на егото и живот на истинската Същност.

Преди фана очите на Душата са обърнати към запада на съществуването и те не могат да видят слънцето. С бака слънцето изгрява от западния хоризонт, там, където е залязло, и нищо не остава освен сияещата Светлина на Бога.

Чрез Любовта си към Бога и отдаването си на Бога суфи напуска запада на съществуването и навлиза в областта, където няма нищо друго освен лъчи на Божиите Имена и Атрибути.

Много трудно могат да се обяснят с думи висшите нива на фана. Бог изобщо не може да бъде обяснен, нито може лесно да обясним състоянията на съзнанието, които произтичат от Божията Благодат.

Макар от една страна, речта да разбулва нещата, от други десет страни, тя е було, което ги скрива.

Руми

Истинското знание за Реалността се основава на изчезването на рационалните способности, с които разбираме света на хората и явленията.

Разумът, който някога е бил учител на човека, трябва да последва водачеството на Любовта чрез изпълнението на върховната фана и да се държи като дете, което постъпва в училище.

Руми

Истинската природа на Единението не се разбира с разума, а се вкусва от твоя несъществуващ аз.

Всички знания в този свят, придобити чрез учене и усилия, са знания на тялото. Обаче знанията, придобити след угасването, са знания на вярата. Да знаеш: „Аз съм Бог“, е знание на тялото, обаче да станеш: „Аз съм Бог“, е знание на вярата.

Руми

Несъществуващият суфи не изрича разсъждения, той е станал уста на Бога.

Руми