Учителя казва в едно обръщение към учениците, че Вие трябва да живеете за Вселената – понеже това е непълно изказване, на друго място казва друго, точно обратното и точно в това е красотата на Учителя, затова трябва да разбираме Учителя само с Дълбока Вяра. Само ще загатна идеята: Учителя казва, че Окултният ученик няма право да прави тази грешка – да отдава живота си за народа, това е голяма глупост, защото ще умре. Ако си отдаде живота за отечеството и за света, пак ще умре; ако си отдаде живота за Ангелите, пак ще умре. Ако иска да бъде жив, трябва да отдаде живота си за Бога. И казва: Тогава ще бъдеш вечно жив, винаги ще бъдеш жив, тогава вече ще осмислиш и Любовта си към хората, към Ангелите, към народа, към отечеството, но само по този Път, когато на първо място е поставен Бога и когато от прераждане в прераждане живееш само за Него, изключително за Него. Тогава всички други видове любов, включително към животни, към растения, към минерали, се осмислят от самата гледната точка на Бога.

По-нататък ще видите, Сродните Души са допуснали грешка в миналото, ще говорим и за тях, и те са поставили Бог на второ място, а себе си на първо и не са могли да си дават живот. Те могат донякъде да се обновяват, но не са могли да си дават живот. Една от грешките, които са допусна ли и които трябва да изкупят.

Ароматът е известното, познатото за пчелите, а Бог е все още Неизвестен, защото Той е зад аромата. Най-дълбоката Същност на Бога не се намира в аромата, Той там само се проявява. Също Бог не се намира и в Светлината.

В тази връзка ще обясня нещо накратко, понеже има хора, които мислят, че Бог е Любов, Бог е живот, Бог е Светлина и т.н. В случая се спирам на идеята, че Бог е Светлина, Окултната Наука казва (аз говоря в по-дълбоките измерения на Окултната наука): Бог не е Светлина, Бог е по-дълбок от Светлината, а тя е създадена с друга цел – за да може Висшият свят, Висшите Същества да общуват с Него. По друг начин казано: Светлината е Път към Бога, но Той е изграден от друга субстанция.

Тези въпроси са сложни, затуй се спирам по малко на тях, искам поне за малко да ги загатвам, защото те са много костеливи и когато човек не може да разбере много дълбоко един въпрос, след време този въпрос може да се настани в организма на човека и да се превърне в напрежение и в болест. Затова има дълбоки въпроси, на които не може лесно да се отговори, ако човек подхожда към тях с ума си, с логиката си. Затова за тях се говори бегло, защото настанят ли се един път дълбоко в организма на човека, има много опасности. Има въпроси, които могат да разрушават организма и човека, когато не са разбрани.

Друг важен момент е за Будността. Дори и постоянно да си буден, трябва да се знае, че Бог е Тайнство. Значи, и постоянната Будност не може да познае Бога. Понеже някои смятат, че това е краят на нещата – да се постигне постоянна Будност – но има по-дълбоки степени.

Но за тебе Той е Светлина и Живот и засега е достатъчно да Го познаеш като Светлина и Живот.

А що се отнася до истинските отношения – имам предвид отношенията между Души с Души, както са отношенията между братя и сестри, истинските отношения – според Окултната наука са една вечна и непревземаема крепост. Те са сплав от Живот и Светлина, те са недостъпни за разрушения на злото, т.е. черното братство при това условие не може да руши. (По това ще познаете, като мярка, дали отношенията ви са брат и сестра, или са другари и другарки, и някакви други положения.)

СУХИЯТ КЛОН

(Втора идея за размишление)

Става въпрос преди всичко за егоизма и тука ще обясня някои неща.

Първо: егоизмът е дълбоко неразбиране на живота, но чрез него човек оцелява поне временно. Който иска временно да оцелее, може да стане егоист, но това не значи, че Окултната наука го препоръчва. Трябва да се знае, че като свърши определеното време, свършва оцеляването – ето я трагедията, защото егоизмът не може да бъде вечен. И затова ще говорим за сухия клон. Според мене, някои от тъмните сили, от демоните въздишат: „Ех, ако можеше да бъде вечен“, но уви, Бог не му е дал Вечност. Това означава, че егоизмът е отрязан от Дървото на живота, т.е. клонката на живота – той е сух клон. Някои се хващат здраво за този клон и ме питат: „Какво да правя?“. Някой път се шегувам, казвам: „Дръж се здраво за счупения клон, защото ще изпуснеш и временното оцеляване“ – това е символ. Дръж сухия клон, защото без него е още по-лошо, затова съществува егоизмът. Разбира се, смешно е, когато човек е вложил енергията си в сухия клон, т.е. в егоизма, егото като цяло – това означава разпиляване на енергията.

А когато човек обича Бога, неговата енергия се скрива навътре и така се съхранява Духовното тяло.

Учителя казва нещо много интересно, което аз тука избягвам да го коментирам, само накратко ще кажа нещо, но идеята е много дълбока: Аз няма да отнема всичките ви илюзии, а само до определена степен. Защото, ако ви ги отнема, вие ще изгубите смисъла на живота. Това означава, че за обикновения човек смисълът на живота е в илюзиите. В тази връзка ще обясня нещо накратко. Това означава, че ако ние изтръгнем илюзиите му, ще му отнемем и без това нищожния и жалък живот. На Окултен език това означава че ние трябва да уважаваме илюзиите на хората, за да могат поне временно да оцеляват. Затова ние трябва да обичаме хората заедно с техните илюзии, с техните заблуждения и да сме много търпеливи. Защо трябва да ги обичаме? Защото, когато ги обичаме, ние бавно ги съграждаме. Това може да не стане за едно прераждане, но ние бавно ги съграждаме. Макар че Любовта има по-дълбока Мисия – когато човек обича, той може да направи един човек Вечен. Но това е друг въпрос, на който може да се спрем друг път.

Когато илюзията е силна, тя те увлича в своя живот и тогава ти виждаш само обикновени неща. (В следващата лекция ще разберем от къде идват илюзиите...) Тук няма Дълбоко Разбиране. Какво означава Дълбоко Разбиране? Според Окултната наука Дълбокото Разбиране е виждане на необикновеното, на невидимото. Що се отнася до илюзията, независимо колко е голяма или малка, тя е произлязла от Свободния Избор на човека от неговото минало.

Другият път ще говорим предопределението. Една много важна лекция за свободния избор на човека... Ще говорим също за Сродните Души и за произхода на живота като идея.

АУМЪ

18 юли 1996 г.

СРОДНИТЕ ДУШИ

(Първа идея за размишление)

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЪДБАТА И СВОБОДНИЯ ИЗБОР

(Лекция 8)

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

(Втора идея за размишление)

СРОДНИТЕ ДУШИ

(Първа идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Много е разумно, че Сродните Души са разделени, защото още в Древността, когато те са били заедно, те са изгубили условията, изгубили са нещо съществено. Още тогава те са нямали реалната Пълнота на живота. Хората погрешно мислят, че са нещастни, защото са разделени от Сродната си Душа. Но Душите, преди да се срещнат отново и да се слеят, те трябва да си изработят Съвършени отношения към своя Отец – и чак тогава ще осмислят своето сродство, и тогава Пълнотата на живота ще почне да оживява в тях. Това означава, че в Древността Сродните Души са си причинили нещастие, защото са нямали Съвършени разбирания и Съвършено отношение към своя Създател.

Преди грехопадането е имало само една Наука – Науката за Живота. (Тука говорим за Първичната Наука.) След грехопадането тя се е раздробила от ума на много късове, и се е превърнала в много науки и учения.

Сродните Души могат да се обменят, но те не могат да черпят живот една от друга, понеже са загубили Съвършеното разбиране. Това означава, че преди да се съединят отново те трябва да навлязат в най-дълбоките и Мистични светове на Бога – и чак след това, могат да се сродят отново. В тази връзка ще ви дам един дълбок Окултен закон – няма да го коментирам само накратко ще го кажа. До сега Учителя не го е казвал и той крие в себе си много неща, но тука, както казвам, само ще загатна малко: Душата черпи дълбок живот от своите най-вътрешни и мистични преживявания – това е методът да черпиш живот от себе си. Искам да кажа, по-просто казано: че тези, които са преживели специални Мистични преживявания, могат да черпят живот от себе си и могат да дават и на другите, а иначе ще има само една обикновена обмяна. А чрез тези Мистични преживявания може да се предава живот на други същества, нямам предвид само на хората – имам предвид и на животните, и на растенията, и т.н.

Що се отнася до истинската романтика, тука имам предвид във връзка със Сродните Души, пак искам да ви кажа нещо. Понеже има много хора романтични, но ще не са разбрали точната сила на романтиката.

Истинската романтика между Сродните Души по принцип означава докосване до Душата на Живота. Това е романтика без абсолютно никаква (запомнете!) сантименталност – Такъв е бил първоначалният замисъл на Бога, т.е. без намеса на низшата астрална душа.

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СЪДБАТА И СВОБОДНИЯТ ИЗБОР

(Лекция 8)

Преди да почна, искам да кажа, че Доброто и злото са мощни Принципи, които са участвали в строежа на нашия свят – значи, говорим специално за строежа на нашия свят. Те са в постоянна борба, но ученикът не трябва да бъде в постоянна борба, според Учителя, той трябва да бъде в постоянно движение – така тази борба ще завърши с победа на Доброто (това е предварително определено в Библията), в което се заключава смисълът на еволюцията на нашата Вселена.

В Учението на Заратустра се казва: Когато предопределението встъпи в своята сила, никакъв спор не може да има. И в тази връзка ще обясним някои неща.

Човек има Свободна воля и Свободен избор, но когато в миналото е сгрешил в своя избор (когато е избрал злото), той сега няма напълно Свободна воля. Има и някои по-тежки случаи, които някои хора са стигнали до там, че нищо вече не зависи от тях, те нищо не могат да направят – това са тези, които са се превърнали в демони. (Преди време аз ви загатнах по този въпрос, че има същества, които не могат да се развиват. В бъдеще може да има условия, но на този етап, нали, от рода на вампири, демони и т.н., които са се отдали установено в служба на злото, те не могат да се променят сега, за този етап.)

Има обсебени хора поради веригата от лоши избори, които те са направили в своето минало. Това означава, че те са избрали злото и то сега е заключило тяхната воля. И ще видите наистина много хора около вас със заключена воля.

Според Окултната наука Предопределението е израз на Окултната сила на Правдата. И когато тази мощна сила встъпи в правото си, човек няма никакъв Свободен избор. Ако сега сгрешиш в избора, един важен момент, ще носиш отговорност в своето бъдеще, тогава ще бъдеш ограничен.

Другият важен момент: Свободата на избора е тясно свързана със съществуването на злото, то и затова живее. По друг начин казано: злото живее заради твоя избор и ако избереш погрешно, злото става твоя съдба. Това означава, че щом има Свобода, трябва да има и зло, т.е. трябва да има нещо, което да предохранява Свободата – един много важен момент.

Избереш ли злото, твоята съдба се предопределя, но това не означава, че така е казал Бог.

Когато избереш злото, ти противоречиш на Закона на хармонията, тогава ти ставаш предопределен. Всеки, който има право на избор, злото го очаква. И при лошия избор злото става ръководител на твоя път, т.е. не те ръководи Интуицията, защото Духът ръководи човека чрез Интуицията, а те ръководи умът. Това ще бъде така, докато се научиш да избираш, защото Свободата е Божествен Дар, най-големият Дар в цялата Вселена. Всеки, който злоупотреби с нея, е предопределен за нещастието. С това не искам да кажа, че ученикът трябва да се стреми към щастието, той трябва да надрасне щастието и да навлезе в една по-дълбока област на Мъдростта, която е извън полюсите на щастие и нещастие, в един по-висок свят на равновесие.

Има две неща, които са по-лоши от нещастието, но това е друг въпрос, тук се спирам само на въпроса за нещастието. Само в нещастието е твоето спасение, защото то още не е дъното на нещата, това е моментът на пробуждането. Ако и в нещастието не можеш да се пробудиш, вече навлизаш в по-опасните зони на пробуждането, по-голямото зло. Дадени са Божествените Закони на Живота (в Библията – десетте Божи заповеди, от Учителя – законите на пентаграма – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетели, и т.н.) и ако хората не искат да ги следват, те си предопределят свой самостоятелен, жалък път и старателно се движат по него, това е пътят на егото. Затова Учителя казва, че хората цял живот се трудят, за да станат накрая нещастни.

Този свят, в който живееш, е устроен по законите на твоята собствена воля, по законите на твоите собствени минали избори. Това означава, че ти си в ръцете на твоите избори, в ръцете на своята съдба.

Злото съществува, за да охранява Свободата, или Свещения Закон на Бога, който е бил даден като Дар на цялата Вселена. Това означава, че Бог няма нищо общо със злото, човек сам си предопределя пътя.

В началото Словото е създало света в невъплътен вид, т.е. във вид на идеи, идейният свят или идеалният мир. В тази фаза на творчеството съществата са нямали избор, нямали са това право, но е съществувала една потенциална възможност за разгръщането на Свободата – тази възможност е съществувала Тайно в недрата на Духа. Това означава още, че е съществувала и възможност за злоупотреба със Свободата, т.е. съществувала е възможност и за създаването на злото. Дотогава тя е била само скрита идея в недрата на Духа, т.е. в утробата на живота и на битието.

На едно място Учителя казва, че в Древността е имало събрание на Бялото братство, където се е обсъждало дали да се даде Свобода на всички същества. Тогава предложението да се даде Свобода на всички същества е било дадено от Христос. И после, след злоупотребата, понеже той е гласувал, той трябваше да изкупи на кръста този свой избор и тази своя идея. Точно той трябваше да слезе, на кръста да изкупи тази Свещена идея за Свободата, понеже милиони същества злоупотребиха с нея.

Докато не е имало Свободен избор, не е имало и реално зло в действие. Злото атакува Свободния избор и ако той е погрешен, това означава, че раждането на злото е започнало в човека. Когато съществата са излезли от идейния, от невъплътения свят навън, във въплъщение, от тук нататък на Бог Му се е наложило да даде голяма сила на злото и да го създаде като канара и като сила на ужаса срещу тези, които са злоупотребили със Свещения Закон на Бога – Законът на Свободата. Така звярът е станал страхотна сила и в Библията се казва, че той мами цялата Вселена. Но от друга страна, той охранява Царството Божие и така трябва да бъде – това е наречено Пазачът на прага. По друг начин казано: в Царството Божие можеш да влезеш само ако Истината е с теб, тогава змията те пропуска. Единственият свят, в който няма никакви подкупи, това е светът на Царството Божие.

Злото навлиза във всеки живот, където има злоупотреба със Свободната воля и със Свободния избор. Това означава, че когато едно същество сгреши в своя избор, веднага се включват силите на разрушението, защото се е посегнало на Светостта на Древния Дух на Вечността. Този свят се руши, защото сгреши в своя свободен избор. А злото е зло, защото не е съгласно с Истината и Свободата, затова неговата основа е разрушението. Това означава, че всеки, който не е съгласен с Истината, ще живее в аурата на злото.

Страданията говорят за лошия избор в миналото на човека – ето защо той трябва да си ги изживее, а не да бяга от тях. Лошото не се намира в страданията, лошото е, че и сега човек избира пътя на удоволствията и с това си подготвя бъдещи страдания и ограничения. Тези, които избират лошо и привличат страданията, да му са честити, защото само чрез тях човек може да се пробуди за нови избори – това е хубавата страна на страданията. От една страна, трябва да разберем, че страданията наказват погрешния избор на човека, те са един помощник. Красотата на Свободния избор е в това, че в него се крие един потенциален и идеален свят, който може да се разгърне на физическото поле, но вече има Свободен избор и затова звярът получава свобода за външна изява.

Хермес казва, че за да може ученикът да има живот (става въпрос за живот в Пълнота), той трябва да умее да желае, трябва да разбира Свободния избор. Когато чуеш Абсолютният Глас на Древния до себе си, тогава Любовта в тебе е прекрачила предопределението – един важен и дълбок момент – защото Любовта е Силата, която преминава през кармичния кръг и го разкъсва (преди време говорихме за змийския кръг). Забележете: не казвам Мъдростта, не казвам Истината, не казвам знанията, а точно Любовта. Например: от всички, които присъстват тука, аз не искам да има знаещи хора, а искам да има пречистени хора, които се стремят все повече към Чистота, т.е. знаещите са обречени, защото те не могат да използват знанието за Божествени цели. Само Чистият може да използва знанието за Божествени цели, нечистият знанието го използва и още по-надълбоко го разрушава. На чистите, на тези, които искрено се стремят, мога да им помогна; на знаещите не мога да им помогна и Бог не може да им помогне, защото в знаещия има много его и големият проблем за нечистите хора е знанието. Понеже много знаят, те са си създали много проблеми и точно това е тяхното нещастие.

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

(Втора идея за размишление)

Тайната на Живота е достъпна само за тези, които имат Свещена воля. Много учени и религиозни са писали за произхода на живота, но Окултната наука казва, че всичко това е забавление.

Учителя казва: Тайната на живота е в това, че животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход. Водата там само се проявява, но къде се образува живота – Учителя казва – това никой не знае. Учителя, изхождайки от едно велико Смирение, казва: Даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота – той е Мистерия.

На друго място Учителя казва, че Тайната на Живота е Законът на Любовта, но този закон той не го обяснява, става въпрос за Любовта като Принцип.

Животът може да се изрази, но неговата Тайна си остава. Животът може да се изрази само на един Древен и Свещен език. Ще загатна нещо за този Свещен език – той е свързан с едно тихо и Дълбоко, Мистично Ръководство. Не става въпрос за книги, това специално Ръководство дава Отвъдна Будност и докосване до Съвършенството на Древния по Дни. Според Учителя и Кабала, само Древният е могъщ в своето Съвършенство, затова само Бог може да се гневи; нито обикновен човек, нито змията, нито звярът, нито други същества имат право на гняв, защото са несъвършени. Само Бог може да се гневи, защото, когато Той се гневи, това не произлиза от слабост, а от Неговото Съвършенство. Това означава, че Неговият гняв създава по-съвършени светове. Ето защо потопът е промяна на световете, на начина на мислене и това означава, че идва нещо по-хубаво.

Учителя казва, че само Бог може да е Могъщ в своята самота, защото е Съвършен и защото Той може да изпълни и самотата с живот. Обикновеният човек не може да изпълни самотата с живот. Тук не става въпрос за обикновена самота, тук самотата е Тайнствена енергия с много висока октава, не става въпрос за обикновената човешка самота. Тук самотата има вкус и това е вкусът на Съвършенството. Всичко това е свързано със Свещения език и със святата революция, която трябва да направи всеки ученик вътре в себе си. Но това също е свързано със свободния избор.

Тъмнината е отсъствие на Пълнота и затова тя винаги желае да получава. Ето защо, от гледна точка на Кабала, за тъмнината не е имало място във Вътрешността на Бога, на Създателя. Затова тя е била отделена и така е трябвало да бъде сътворена. Казвам това, защото Първичната Светлина, която Учителя нарича Виделина, не е сътворена, понеже е цялостна в себе си, тя не е сътворена. Значи, Светлината не е сътворена, защото тя винаги е Цялостна. Кабалистически това изглежда така: от Нищото е било създадено нещото, което винаги желае да получава, това е неговата празнота. Нищото в Кабала се нарича Скритата Причина или Аин Соф. Светът е бил създаден от желанието да получаваш. Сътворението на света е външно или оформено изражение на желанието да получаваш. Някои казват, че Бог няма никакви желания, но Той има едно желание и това е Съвършено – това е желанието да дава.

АУМЪ

1 август 1996 г.

РАЗЛИЧАВАНЕТО

(Първа идея за размишление)

ОТВЪД ЩАСТИЕТО

(Лекция 9)

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА И ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕТО НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Продължение

(Втора идея за размишление)

РАЗЛИЧАВАНЕТО

(Първа идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Казано е: Люби Бога. Защо това е важно? Когато човек обича Бога истински, той се освобождава от земното мислене – това е една мярка. Говорим за истинската Любов и веднага свързваме с тази мярка. Това е така, защото когато Бог те посети, започва един нов начин на виждане. И когато си заслужил Бог или Учителя да те посети, т.е. когато си създал условия – това е една от най-големите награди за ученика. Това означава, Учителят да даде на ученика част от своя поглед, част от своето дълбоко виждане. Този поглед е Мистичен. При този поглед вече не се интересуваш от факти. Защо? Ти виждаш отвъд фактите, защото знаеш, че Истината не се явява като факт, а като Реалност, като присъствие и ти можеш да влезеш в нея. Като пример: твоята къща е факт, но Духът е Реалност.

Коя е мярката за Истинското Знание? Истинското Знание се отличава по това, че то трансформира човека – това е мярката. По друг начин казано, ако едно знание не те трансформира, то е от змията. Тук говорим за два вида знание: Истинското Знание не е дошло по умствен път, а по Пътя на прозрения, медитация и по Пътя на Душата и Духа.

В тази връзка само за малко ще се отклоня да ви кажа, че Истинският Стремеж на ученика е решение на Душата, а не на ума. Когато ученикът иска да стане Ученик, когато говорим за решение, истинското решение не принадлежи на ума, истинското решение принадлежи на Душата – тогава можем да говорим за Ученик.

Пробуждането е методът, който отстранява ума – ето защо ние го смятаме за много важна наука. Това е постепенен процес. Това означава, че будният върви по Пътя на трансформацията и той знае, че знание, което не те трансформира, е от змията. За будния всяка дума си има път към един друг смисъл, по-богат и по-духовен.

Искам да ви кажа: че когато е започнало пробуждането на Ученика, змията вече е в смъртна опасност.

В тази връзка, трябва да се знае, че науката за различаването се основава на Окултните сили на природа – не е обикновен въпрос. Казвам това, защото и сега ще срещнете много хора от най-различни учения, които не могат да различат дали им говори съзнанието, дали е сърцето, дали е Душата, дали е Духът, дали е Ангел, дали е Арахангел, дали е Бог – всички тези неща са различни.

Някои казват, че Истинското Знание се изучава заради самото знание или от любов към знанието, това не е точно и не е вярно. Истинското Знание, Кабалистически, се изучава не заради самото знание, а заради претворяването му в Живот – това е специалната причина, за да е допуснато знанието.

Пробуждането е методът за излизането от ума, от всички проблеми, безпокойства, тревоги и т.н. Когато ученикът се пробуди, той се прощава с надеждата и влиза в живота на Вярата. Тука искам да видите една разлика между обикновените хора и ученика. Мога да го кажа и по друг начин: обикновените хора вървят от надеждата към Вярата, ученикът върви от Вярата към Любовта.

В тази връзка ще ви обясня нещо. От Окултна гледна точка, надеждата е особен род енергия, тя е само за един ден, тя е за днес. За утре не можеш да имаш надежда, защото не знаеш какво ще стане – Вярата е за Вечни Времена. Това означава, че Вярата е свързана с една по-дълбока, вътрешна и Духовна степен на енергията. Ако трябва да уточня, Вярата е свързана с живота на Ангелите и Учителя казва, че тя е завършен процес, тя е Съвършена, както Любовта и не се усъвършенства. Вярванията могат да се усъвършенстват, но Вярата е завършен процес, тя е нещо Съвършено. Това не означава, че ученикът не минава от степен в степен във Вярата – това е друг въпрос.

Една от задачите на пробудения ученик е да се научи да удвоява енергията си. (Накратко, само за малко пак ще се отклоня.) Това става чрез разумен начин на говорене и разумен начин на мълчание. При него и говоренето е богато, и мълчанието е богато. Дали някой може да проникне и да види това, това е друг въпрос, но в Реалността така стоят нещата. Той знае как да говори и знае как да мълчи.

За пробудения ученик, за човека на различаването няма изненади, защото той се движи с голяма скорост. Той не се движи с бавната скорост на мислите и на чувствата, той се движи със скоростта на Душата и на Духа. Преди време бях ви обяснил, че Духът изпреварва мига, умът не може да изпреварва мига.

Този, който е буден, работи с Духа и изпреварва мига.

Някой път ще ви кажа нещо за начина на слушане, сега само ще загатна: Истинското слушане не е да слушате всичко, което ви говорят, с голяма точност, т.е. не само да слушате моите думи, а да улавяте нещо между техните паузи; нещо, което премълчавам; нещо, което е между миговете на моите мисли, на моите изказвания; нещо, което е свързано с вътрешните излъчвания и т.н. Тогава ще имате вече по-точна представа, тогава вече ще можем да говорим за слушане от Окултна гледна точка. Иначе се изпущат много неща, ако слушате само това, което говоря. Това е само една идея, друг път ще ви я обогатя, ще ви разкажа нещо по-дълбоко в тази връзка.

Будният живее в Съвършенството, в Пълнотата на Вярата, а тези, които живеят в съмнение, то е така, защото те искат да намерят Истината отвън – това е всъщност и техният проблем. Пробуденият ученик мисли и за съдбата на своя вътрешен живот, не само за външната си съдба.

ОТВЪД ЩАСТИЕТО

(Лекция 9)

Тази лекция в една от по-следващите лекции ще има продължения.

Отвъд щастието, т.е. отвъд цивилизацията. И ученикът трябва да надрасне и нещастието, и щастието. И главно в тази връзка е посветена лекцията. Преди всичко, от Окултна гледна точка и от гледна точка на Кабала.

Първо: щастието на Ангелите в райската градина е било дълбоко илюзорно, хипнотично и нереално – едно от нещата, които трябва да разберем. Точно затова е трябвало да се създадат условия за падение, за грехопадане и те са се създали. Защо? Защото, за да може по пътя на падението и по пътя на опита да се придобие истинското, осмисленото, реалното щастие, т.е. това, което никой не може да ти отнеме. Защото това, което може да ти се отнеме, е нереално. Значи, всичко, което може да ти се отнеме: деца, коли, къща и т.н. – това е нереално. Реалните неща са много Дълбоко в Душата на човека, става въпрос за Дълбочина и никой не може да ги отнеме. В тази връзка само ще напомня, че ако наистина обичаш един човек, никой не може да ти го отнеме. Той е много дълбоко в тебе, даже няма да го търсиш и в другия свят. Скоро говорихме с една сестра, мъжът и починал от падане с парашут; аз ѝ казах някои методи, как след време да постигне връзка с него, как да му помага; но не е необходимо да го търси в другия свят – сега да му помага, а след време връзката ще се осъществи и тя няма да го загуби, защото нещата не се губят, когато са дълбоки.

Окултната наука отива още по-далеч. Тя казва, че дори и осмисленото, и реално щастие не е достатъчно, за да се познае величието на Бога. Това означава, че се иска друга Мъдрост, а щастието не може да я даде. Ако трябва да го задълбоча този въпрос, ще ви кажа в тази връзка (за външните хора), че външните хора трябва да се спасяват от своето щастие, защото то е много дълбоко илюзорно, и още нещо: от своето знание. Но това е много тежка задача – един обикновен човек да се освободи от илюзията на успеха, от илюзията на своето щастие или от своето знание. Но по този въпрос ще се спра друг път.

Тази Мъдрост може да се постигне само чрез Тайната на един жив и съкровен опит. (Затова Учителя казва, че много Ангели искат да слязат на Земята.) Този опит може да се придобие изключително само на Земята, в най-гъстите условия, в най-голямото предизвикателство за разгръщането на волята.

Ангелите, макар че са щастливи, усещат че нещо им липсва и затова Учителя казва, че много Ангели искат да бъдат на Вашето място. Те усещат, че има още нещо, което трябва да се търси. Това означава, че има нещо по-дълбоко и на щастието не може да се разчита напълно. (По-нататък ще видим на какво може да се разчита.) Търсенето, на първо време се превръща в щастие, но после то надраства щастието и достига една друга, Реална и по-дълбока Цел.

Пак за малко се отклонявам, за да ви кажа, че докато човек търси, докато има непрекъснат, искрен стремеж към Истината, всичко е наред. В момента, в който спре да търси, той умира, това е началото на Духовната смърт, а след време умира и материално. По пътя на търсенето се навлиза в един по-вътрешен план на битието и това е целта.

Всичко това означава, че дълбоко в своето щастие Ангелите не са напълно реални, защото те трябва да търсят нещо друго. Това се отнася и за падналите ангели, т.е. за хората. Затова те е трябвало да паднат на Земята, за да се започне това търсене на другото, което е по-дълбоко. Не е необходимо, но ще го загатна: Един посветен, който е постигнал щастие на Земята, засега не говоря за по-високите степени, защото идеята е за щастието; един Учител, едно Христос Съзнание, един Посветен – неговото щастие има много по-голяма тежест от щастието на Ангелите, защото никой не може да му го отнеме, но един Посветен никога не се спира до щастието, той продължава напред.

Значи, когато Ангелите са паднали на Земята, е започнало това търсене. Точно това търсене е, което ще избави Ангелите от нереалното щастие и ще ги заведе в един много по-дълбок и Мистичен свят. За да е можело Ангелите да надраснат това нереално щастие, те трябвало да слязат в областта на Земята, по друг начин казано, в областта на страданието. Възраждайки се от дълбочините на страданието да постигнат реалното щастие, което в Библията се нарича Благодат. Ето защо Земята е населена с много паднали ангели, наречени с общото понятие хора. Ангелското щастие не помага да се постигне една по-висша цел и затова трябва да се търси друга цел.

В тази връзка ще обясня нещо за важността на земното тяло, защото чрез него се постига тази по-висша цел. Земното тяло е условие да се разгърне волята. Тази воля е силата, която преодолява препятствията и на Земята, и в другия свят. И с това чрез волята (говорим за пречистената, за разумната воля за тази, която е в хармония с Бога) човек се приближава по-близко до своето Начало, до Древния, до така наречения в Библията Отец. Когато говорим за Отец, трябва да стане ясно, че точно Той е Пътят и Целта, а не да спрем в щастието и да останем в застой. Както виждате от само себе си се разбира, че много Ангели и много хора са заковани от щастието, заковани в своя застой, а даже и много окултисти, ако говорим въобще, че са щастливи.

По пътя на Истинското Търсене се стига до едно специфично, Мистично преживяване, (тука става въпрос за много дълбоко преживяване), а то от само себе си се превръща в Истина. Става въпрос за Посвещението, за Самадхи и т.н.

Ако човек няма пречистването и дълбочината на мотивите (това не означава, че винаги трябва да има мотив, защото има неща, които са по-дълбоки от мотивите), Пътят към Отец е непроходим. Пътят към това, което е повече от щастието е Вътрешен Път и ученикът трябва да го открие в Светлината на своето Свещено Сърце.

Обикновените хора потъват в мрака на змията, в мрака на ума и по този път изгубват силата на своето Свещено Сърце. Извън това Свещено Сърце няма Път. Бог иска и хората, и Ангелите да си изработят своя реална, чисто Духовна и Свята Светлина, която да осветява техния Вечен Път в Безкрайността. По друг начин казано: Бог иска и Ангелите, и хората да не бъдат ограничени от дълбоката илюзия, че са щастливи и че това е Целта на живота. Чрез силите на змията умът си е създал една външна и илюзорна светлина (в тази връзка ще ви кажа нещо за тази фалшива светлина, която носят всички обикновени хора), която не води към реалната, дълбоката Цел и затова хората са изгубили в своите пътища. Става въпрос за умствената светлина, която не може да покаже Пътя на човека, напротив, точно чрез тази светлина Пътят е изгубен.

В тази връзка ще ви обясня нещо за Свещеното Сърце. Свещената Светлина на Сърцето не е от умствено вещество. Ето защо, когато пробудиш Свещеното си Сърце, ти вече си стъпил на Пътя.

Змията, която работи чрез ума и чрез логиката на човека, може да осветява само външни неща, но от тук нататък логиката ослепява.

Затова Учителя казва, че логиката е пипане, а Интуицията е виждане. Хората на логиката не знаят къде вървят и затова попадат в дълбоките пропасти на нещастието и на ада. Интуицията е чисто Духовно Виждане, тя не трябва да се смесва с разни видове усещания.

Някой път ще се спра да ви обясня специално, още преди време бях загатнал за логиката и Съкровението на Интуицията и за нейната цел. Интуицията не бива да се смесва с разни видове усещания. Някои казват: „усещам“, но това не пречи да изгубват Чистата Светлина и онази Велика Връзка с Бога. Усещанията са друго нещо, макар че много редки случаи, Интуицията може да се превърне в Чисто Божествено чувство. Но Интуицията не е Божествено чувство, тя е нещо повече – така, както Бог не е само Любов – в по-предна лекция обяснихме – Бог не е само Любов, не е само Светлина, Той се проявява чрез тях, но е нещо много повече.

От логиката нататък умът ослепява, защото се среща със Свещената Светлина на Духа.

Ще се върна пак на светлината на ума, т.е. светлината на голямата илюзия. Чрез тази полусветлина на ума Душите се залъгват от прераждане в прераждане. Това е омагьосаният кръг на живота, наречен още колелото на живота и те не могат да излязат от това колело. Без пречистването на сърцето и неговите желания, илюзиите на човека се задълбочават все повече и все повече, и започват да го ръководят. Когато осветяваш проблемите и нещата с външната си светлина, ти си правиш погрешни изводи и така твоите илюзии се задълбочават.

В тази връзка ще ви обясня защо човек трябва да постъпва Чисто. Защото по Пътя на тези постъпки се пробужда вътрешната, Духовната Светлина, така Пътят на ученика се променя. Както виждате: При лошите постъпки се пробужда умствената, фалшивата светлина и тя повежда човека по кривия път. По Пътя на чистите постъпки, в йога това е наречено карма-йога, което преведено означава силата на постъпката, ако някой тръгне по този Път – да изчиства своите постъпки, той ще се домогне до тази Чиста Светлина. Някой път може да се спра на карма-йога, не така, както е разгледано в Йога, а както се смята според Кабалата и според Окултната наука, защото там не е достатъчно дълбоко обяснено.

Има много хора, които изглеждат щастливи, има много хора, които са постигнали един възвишен начин на говорене, но те не са могли да постигнат същественото. Кое е същественото? Накратко ще го загатна: същественото е Прекосяването (ще го обясня, без да се впускам в подробности), т.е. те не са могли да постигнат прекосяването на своите тела и да достигнат до седмото тяло, което е човешкия Дух. Става въпрос за етерното, астралното, менталното, причинното и т.н., шестте тела и да стигнат до седмото, до своя Дух., т.е. до истинската Светлина и до своята Вечност. Това са хора, които са стигнали до астралното и менталното тяло. Такива хора могат да говорят много красиво и възвишено, но ние трябва да различаваме техния начин на говорене. Те се явяват голяма опасност, защото са развили много фино его, което в много случаи не се забелязва. Те могат да ви говорят за Чистота, за морал, за пречистване, даже години наред може да одобряват това, но нямат резултати и понеже четат окултни книги и са се научили да говорят магнетично и красиво..., но това не им пречи да са в много дълбок застой. Те са стигнали до астралното и менталното тяло, до астралния и умствения живот, което означава, че те принадлежат на низши светове.

В тази връзка искам да ви кажа нещо от Учителя, Учителя казва следното, това важи за всички хора, за много паднали Ангели, законът е същия... Учителя казва: Змията е много умна, но е нещастна (Забележете! Ще срещнете много хора, които са много умни, много знаещи, но нещастни). Защо? Отговорът е много лесен: защото е прекъсната връзката с Бога. Много умни, много знаещи, но нещастни, понеже нямат Чистота, връзката с Бога е прекъсната и точно там се намира тяхното нещастие. Но иначе те могат да ви говорят много за щастието, дори могат и да ви увлекат.

Целта на този свят е да се върнеш в своята Дълбочина, в своята Духовност и в своята Вечност, а не да гониш щастието, което няма да ти помогне – и не може да бъде истинска Цел.

Ангелите са щастливи (забележете тази разликата), но не познават щастието. Те нямат опит, нямат дълбоко, Божествено осъзнаване и затова, рано или късно, трябва да се спасят от своето щастие. Това важи и за милиони хора, които трябва да се спасят от своето знание и от своя ум, Пробуждането е този Метод. И в тази връзка още нещо ще ви кажа, че вътре във Вселената няма щастие. То може да бъде унищожено в един миг. Силата на звяра е толкова голяма, че тя може да отнесе всичко, което е дълбока илюзия. Затова ученикът не се стреми към щастие, а към Себепознание.

Ще обясня какво означава това. Тогава ставаш Дух, което означава, ставаш неразрушим, ставаш независим и от щастието, и от нещастието, и от смъртта. Отиваш отвъд щастието. Ставаш зависим от Отец – най-хубавата зависимост, която съществува в света. Твоята Цел не е да бъдеш щастлив, а Неразрушим и Вечен.

ДЪРВОТО НА ЖИВОТА И ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕТО НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Продължение
(Втора идея за размишление)

Много сме говорили по тези въпроси и ще продължим да говорим, защото те са една голяма Мистерия и са важни да се изучават, защото по този Път се постига Познаването на Бога.

Първо: Дървото за познаване на доброто и злото е символичен образ на скритата сексуална сила в човека, която той още не е овладял. Понеже не може да овладее тази сила, той не е трябвало да яде от нейния опасен плод, за което е бил предупреден от Бог. Този плод е смъртта и разрушението. В тази връзка Хирошима, Нагазаки и т.н... Както виждате тези, които не са овладели тази сила, са станали най-големите разрушители и са се съединили със смъртта, а не са били готови още да я победят. Ако човек може да овладее тази сексуална сила в себе си, той може да се преобрази и да я използва за Висши Духовни Цели. Но ако не може да овладее тази сила, която символизира Дървото за познаването на доброто и злото, човек става играчка на съдбата.

Понеже сексуалната сила е много голяма сила и ако не е овладяна, тя носи смъртта, тя носи разрушението. Това не означава, че тя не е ценна енергия и сила. Но ако тази сила се овладее, тя вече се насочва към областта, която е наречена Дървото на живота. Ако тази сила се овладее, тогава ученикът вече се насочва към областта, която е наречена Дървото на живота.

Както казах: Бог беше предупредил Адам и Ева да не ядат от смъртта и разрушението, т.е. от елементите на смъртта и разрушението, защото Той знаеше, че те не могат да владеят тази сила. А щом не я владеят, тя ражда смърт и смъртни същества. Тук искам да ви кажа нещо важно от Окултна гледна точка, че: който не може да овладее тази сила (става въпрос за сексуалната сила и преди сме говорили за нея. Тогава говорихме за огъня и половия живот. Сега говорим от малко по-друг ъгъл.), тя изменя неговото съзнание и внася в него своето разрушение, своята смърт. Казвам това, независимо дали си вярващ, или невярващ – в случая Вярата няма да ти помогне много. Има случаи, когато Вярата може да ти помогне, но ако тази сила ръководи твоя живот, ако ти си отдаден на разпуснатия живот, Вярата ще стане твой проблем. Значи: Който не може да овладее тази сексуална сила, тя изменя неговото съзнание. Това става чрез силата на илюзията, дълбоката илюзия и внася в него своето разрушение и своята смърт. Но все пак, това е една много силна илюзия.

Ако трябва да уточня нещо, ще ви кажа, че силата на илюзията спада към низшите степени на енергиите на Бога. Ето защо, след грехопадането съзнанието се свърза много тясно със смъртта и с разрушението и хората от безсмъртни станаха смъртни.

Ще ви кажа нещо за Дървото на живота.

Преди време ви бях казал, че Дървото на живота е единното, абсолютното съзнание в човека, чисто Духовното и Съвършено съзнание. Дървото на живота е Абсолютният свят – това е светът без поляризация. Тук няма никакво разделение на добро и зло, няма щастие и нещастие – тези неща са надраснати. Любовта е над Доброто и над злото – тук съзнанието за смъртта не може да се яви. (Това не означава, че няма едно друго, Вечно Добро, за което само загатвам.)

Това е Абсолютно Единство, отвъд Доброто и злото, даже няма радост и няма мъка. Има Блаженство, има Мистика, има Благодат, има един изключителен, вътрешен Божествен свят, наречен Царството Божие. Тук се намира Отвъдното Съзнание, което е над полюсите, говорим за Единното Съзнание.

Тези две дървета се явяват като специфични области на една друга Реалност.

В тази връзка ще обясня нещо. Едното дърво е свързано с Вътрешното и Съвършеното съзнание в човека, в ученика – това дърво е свързано с Бялото Братство и с живота на Белите Братя. А другото дърво е символът на черното братство и живота на тези хора, които са приели земното мислене, умуването, разсъжденията, болките, радостта, щастието, нещастието и т.н., без да са приели Чистотата. Тези две дървета не са растения, те не са борова гора, те са специални области на вътрешността и Вечността на съзнанието. От една страна, това съзнание е свързано с външността и преходността (говорим за Дървото за познаването на доброто и злото), а от друга страна, това съзнание е свързано с човешкия Дух и с Вечността.

Когато Бог е заповядал на Адам и Ева да не ядат от забраненото дърво, това означава, да не навлизат в областта на Дървото за познаване на доброто и злото, т.е. в областта на смъртта, в областта на поляризацията. Тези Дървета или съзнания (в случая говорим за два вида съзнания) – и двете дървета, т.е. двете съзнания, са създадени от Древния и това означава че те имат много Дълбоки, Окултни и Мистични значения.

АУМЪ

15 август 1996 г.

ПОНЯТИЯТА СВЯТ И СВЕТОВЕ

(Първа идея за размишление)

СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА СПОРЕД КАБАЛА

(Лекция 10)

ВРАГОВЕТЕ

(Втора идея за размишление)

ПОНЯТИЯТА СВЯТ И СВЕТОВЕ

(Първа идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Думата свят е символ на процеса на слизането от Духовната област надолу. Това е Окултен процес на едно голямо Космическо събитие. Тези светове и съзнания са паднали, защото те не са могли да издържат на цялата Светлина и понеже не са издържали на тази мощна Светлина, те са паднали и това се е обозначило с понятието светове. Това означава, че тези същества, които не са могли да оцелеят в Светлината, са нямали правилен подход към нейната Същност и затова са нямали изход към нея. Сега тези същества имат задача да си създадат нови, мощни и Духовни тела, за да могат да се върнат отново в Древната Светлина. Това означава, че за да приемеш Светлината и Мъдростта, трябва да имаш много организирано Духовно тяло, защото Истината се състои от най-фината степен на енергията, и затова съществата трябва да станат изключително Духовни.

След падението, вътрешният, дълбокият и мистичният образ на човека е бил забулен от Бога. Защо? Защото да може физическото тяло да оцелее и затова, в името на оцеляването на външния свят, вътрешната Светлина се е скрила навътре и е станала забулена. (За Пътя към тази Светлина говорихме в някои от по-миналите лекции, имам предвид за Седемте степени.) Оттеглянето на висшата Духовна Светлина, според Кабалата, е дала възможност на низшия свят да съществува. И понеже Светлината се е оттеглила дълбоко навътре, тя е станала невидима, трудно достъпна. Ученикът може да постигне тази скрита Светлина с много голяма настойчивост в ученето, в молитвата и в работата върху себе си.

Тука, преди да започна с лекцията, искам само да поясня върху този въпрос. Много работа върху себе си не означава уморителна работа, означава естествени усилия, които произлизат от Любовта, от Мъдростта, от Стремежа и т.н. По този Път Стремежът се превръща в спасение.

СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА СПОРЕД КАБАЛА

(Лекция 10)

Лекцията е върху Кабалата, следващата лекция също. Следващата лекция се казва Излизане от съдбата – една много важна лекция за Пътя, за изхода от съдбата. Всеки може да излезе и да влезе в ..., ако направи това, което се иска от него, ако разбере вътрешния смисъл на Жертвата и т.н. Другият път ще говорим за това.

Светът е бил създаден от желанието да получаваш. (Ще се наложи в няколко лекции да говорим често за това желание – това се отнася дори и до хората, които убиват, защото те са искали да получат нещо, но са объркали методите. Затова ще стане въпрос в следващата лекция. А сега от друга гледна точка...)

В Кабала се казва, че Той произвежда светлина и твори тъмнина – значи, две различни неща. Това означава, че Светлината не е сътворена. Думата сътворение означава липса на Пълнота, а Светлината – ако говорим още по-точно става въпрос за Виделината, но тука искам да бъде по-лесно разбираемо – е винаги нещо цялостно, защото тя е чисто Духовна Същност. Тъмнината е сътворена, защото тя е негативна, винаги има желание да получава. Тъмнината е отсъствие на Пълнота и тя винаги желае да получава. Ето защо за тъмнината не е имало място в Създателя и затова тя е била отделена, трябвало е да бъде сътворена. Това означава, че от Нищото е било създадено нещото, което винаги е има желание да получи нещо. Нищото в Кабала се нарича скритата причина. По друг начин казано, Нищото е Айн Соф – това означава Мистичната Пълнота на живота, а сътворението на света е външно и оформено изражение на желанието да получаваш. Желанието да получаваш е характерно за всичко сътворено.

Само Бог може да дава в чист вид – това даване е съвършено и то е без дефект.

Според Кабалата еволюцията в историята на света не е нищо друго, освен еволюция на желанията. И накрая трябва да се постигне най-чистото, Божествено желание – това е желанието на Бога. Според Учителя и в Бог има едно желание, желанието да дава.

Например: когато искаш да получиш Любовта чрез един човек, това желание е много несъвършено. Трябва да искаш Любовта в нейният Първичен вид: Любов без обект, Любов без привързаност. По друг начин казано: има само едно съвършено желание, това е да получиш Нищото – Айн Соф или Безкрайността. Само тогава ще имаш цялата Любов и тогава ще можеш да даваш, тогава ще имаш метода.

Фаталният момент в змията е това, че тя иска много да получава, но не може да дава, ето защо тя се е превърнала в зло. Метафизическата енергия, която идва от Древната Светлина и попада в змията, се превръща в зло, тук Светлината се ограничава. Ето защо злото е изхвърлено от Бога и това означава, че Бог е Безгранична Светлина. Змията, която ограничава Светлината, с това е създала своята пропаст и това е създало бездната. Опустошаването на Светлината е зло, защото то води до безконечни желания, желания без край, безконечни желания за получаване и това всъщност са физическите, низшите светове. Каквото и да получи егото, то винаги е малко. В Библията змията предлагаше на Христос всички царства, но Христос знаеше, че всички тези царства са нереални и бедни. И Христос каза: Моето царство не е от този свят5. Наистина Царството Божие няма нищо общо със съня. Това означава, че само в един суетен свят може да има силно желание за власт, за удоволствия, за пари, за развлечения и т.н.

Другият момент: който не знае как да дава, се натъква на един основен закон във Вселената, който му отнема един жизнено важен елемент от неговата Космическа енергия. И този човек естествено губи своето Вдъхновение и силата на своя стремеж.

Според Кабалата обикновеният живот е грях, а създаденото от Бога е необикновено по своя замисъл и дълбочина. Природата на злото е в неудовлетвореното желание да получава.

Ще обясним някои неща. И когато хората се стремят към физически удоволствия, злото ще получи своето.

Другият момент: стремежът към власт, пари и богатство е стремеж на злото. Защо? Защото злото иска по външен път да си възвърне изгубената Пълнота, но това е невъзможно. Защото по външния път на развитие пропастта става все по-дълбока и все по-дълбока. Когато един човек има много силно развито желание да получава, той става нереален.

Според Кабалата светът е създаден, за да може Той да дари цялото творение със своето безгранично добро и безграничните блага.

И в този свят наистина все повече Посветени се раждат, които ще дарят новата раса и творението с най-великите блага на живота. (Тука ще обясня кое е най-великото благо от гледна точка на Мъдреците на Зохар, от гледна точка на Кабала.) Кое е най-великото благо? Зохар ни казва, че най-великото благо за съществата, е да им дадеш изобилния Живот.

Ще се върна пак към основната идея.

Формата човек, означава желанието да получаваш, а формата Бог, нареченото образ и подобие, е желанието да даваш. По Пътя на това желание – става въпрос за даването – се постига Пълнотата на живота. От ученика се иска да умее да желае. Това преведено означава на Окултен език: да умее да удвоява енергията си, която ще му помогне да прониква в други светове и в друга Мъдрост.

На въпроса: защо има еволюция? Отговорът, който се дава в Кабалата от Мъдреците на Зохар е следният: защото има много несъвършени желания. И по пътя на еволюцията трябва да се стигне до върховното и съвършено желание: да даваш изобилен живот.

От друга страна, когато говорим за желанието да получаваш, трябва да знаем, че то не трябва да се разглежда само в отрицателен смисъл, защото то си има своя преход. Ние не трябва да се стремим да разрушаваме егото, а да го надраснем.

Учителя казва: Ти не можеш да унищожиш дявола, но можеш да го направиш безвреден.

Когато осмислиш даването си, ти ще започнеш да преобразяваш своята човешка природа и ще я насочиш към Божественото Начало. И когато се домогнеш до Тайната на даването, ти ще придобиеш Пълнотата на Живота, тази Пълнота никога няма да има край.

В Кабалата ни се дава още един ценен пример. Кабалата казва, че ако отдаването на двама партньори, видими или невидими (това може да бъде Душа и Дух, брат и сестра, Дух и Бог и т.н., в най-широк смисъл), ако това отдаване е силно и искрено, тогава те усилват своята метафизическа енергия и тяхната Космическа система става обща и много силна – тя става и неуязвима.

Понеже Бог е Съвършен, Той дава Съвършено. А понеже човечеството е несъвършено в своите желания, то все има нужди и потребности. Това означава: щом има такива нужди и потребности, това е знак, че то винаги ще бъде неудовлетворено. Нуждите трябва да се надраснат, това става вътре чрез силата на съзнанието, за което друг път ще говорим. В това число влизат: гладът, нуждата от храна, нуждата от семейство, от къща и т.н., всичко това, рано или късно, ще бъде надраснато, за да се постигне скритата връзка с Древната Светлина.

В Кабала е казано, че когато Древният дава, Той дава в своя най-чист вид и винаги остава пълен в своя Източник.

Той дава, но никога не изтича – това изкуство трябва да научи и ученикът.

ВРАГОВЕТЕ

(Втора идея за размишление)

Това, което в Библията е наречено: Любете враговете си.

Според Окултната наука във враговете няма никаква враждебност и ако ученикът е буден, той може да проникне в тях и да разбере много Тайни на Живота. Една от малките Тайни, която ще загатна е, че в Дълбочината на своя враг той ще види Бога, скритото Лице на своя Учител.

Ако обикнеш врага си, ти ще можеш да проникнеш в него и тогава неговата сила ще се трансформира и ще стане твоя сила.

Когато възприемаш злото като опасен враг, това е неразбиране и точно това неразбиране е твоят проблем – това неразбиране е твоят враг.

Според Окултната наука злото е сътрудник на Божията воля и неговата цел е да изкорени твоето съмнение – ще обясня – защото съмнението е по-лошо и от смъртта.

Както казах: ако ученикът успее да проникне в тайната на врага си, той ще види там лицето на един свой стар познат и приятел – това е така врагът е твой приятел. Разбира се, малко видът му... пречи да се види веднага, но будният, когато говорим за ученика, той трябва да проникне и да види.

Врагът е твой приятел, защото ти помага да се насочиш навътре и да се установиш в Бога. По този начин врагът те укрепява и става твой сътрудник. Това означава, че той те е спасил, той ти помага да станеш по-вътрешен и по-духовен.

Когато ученикът има голям психически натиск, той има голяма възможност да се възроди в себе си.

Другият момент: за обикновения човек, врагът е враг, злото е зло и опасност. Това означава, че злото не сътрудничи на обикновените хора. Злото и обикновените хора не се обичат и затова са врагове. Ето защо злото оковава обикновените хора със силата на заблудата, със силата на илюзията.

Другият момент, за който другият път ще говорим повече: кармата не е враг на човека, тя само показва, че много строги закони управляват нашата съдба и че само Любовта е Изходът. Защото Любовта е по-висша от Божествената Справедливост и затова чрез нея ученикът се освобождава от съдбата. Ако човек не влезе в аурата на Любовта, кармата ще го съсипе, това го потвърждават строгите закони на Вселената.

Другият важен момент: всеки трябва да навлезе в своите външни и вътрешни трудности, да ги разбере и да открие там своето богатство.

За да не се заблуждавате, да не бягате от кармата: Всеки, който иска да избяга от своите външни и вътрешни трудности, той много се лъже. Това означава, че той не познава силата на строгите закони. По друг начин казано: всеки, който е избрал удоволствието на живота, за него кръстът ще става все по-тежък, че ще го удави и той ще се преражда при все по-тежки условия. Историята показва, че страданията са удавили много хора – това са тези, които са отлагали работата върху себе си (в търсене на по-лек път) за други прераждания.

Който е недоволен от съдбата си, той умножава своите страдания, той обременява своите следващи прераждания – ето защо Учителя казва, че недоволният човек е най-лошото нещо, което се среща на Земята.

Силата на Жертвата е в това (разбира се, ученикът трябва да се подготви за нея, да узрее, да я осмисли, за да има наистина какво да даде на Бога и на хората), че Жертвата превръща смъртта в Живот; Жертвата се трансформира в спасение. Жертвата поглъща змията цяла, заедно с главата и опашката, това е Силата на Жертвата – тя поглъща злото.

АУМЪ

29 август 1996 г.

СЛАБОСТИТЕ

(Първа идея за размишление)

ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЪДБАТА

(Лекция 11)

ПАЗИТЕЛЯТ НА ПРАГА

(Втора идея за размишление)

СЛАБОСТИТЕ

(Първа идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Първо: слабостите в човека са живи същества и тяхната цел е да направят човека свой роб, своя храна. Науките и религиите не могат да помогнат за справянето с тези същества, наречени слабости и пороци. Тук е необходима друга наука и тук владее Окултната наука. Изостаналата наука измисля един термин – привички – и с този смешен термин мисли, че въпросът е решен.

Слабостите са вселени духовни същества (става въпрос за слабостите и пороците в най-широк смисъл), защото е нямало Светлина насреща – имало е тъмнина и имало е отворена врата. В борбата със слабостите обикновената воля не върши никаква работа и затова и учените, и религиозните са затънали до гуша, заедно със своето знание и със своята вяра.

В Чистите желания слабостите умират, защото Чистите желания са свързани със скоростта на Светлината. Ще кажа някои неща в тази връзка, но тука е важна гледната точка на Кабалата, която определя скоростта на Светлината от съвсем друга гледна точка.

Само ще загатна нещо, някой път ще се спрем повече на този въпрос. Според Кабала това, което учените наричат скоростта на светлината, отговаря на най-чистия израз на желанието да получаваш (преди говорихме по този въпрос). Най-чистият израз на желанието да получаваш, отговаря на скоростта на Светлината. Разбира се, има и необикновени желания, които отиват по-далеч, по-бързо от скоростта на Светлината, но това е друг въпрос. Значи, трябва да разглеждаме скоростта на Светлината като Чистота на желанията.

При Чистите желания слабостите не могат да ви хванат, защото те имат скоростта на Светлината. Това означава, че скоростта на Светлината отстранява всички слабости и означава още, че да имаш слабости или да нямаш слабости, това зависи от твоите собствени желания. Значи: ти си изборът и ти си този, който привлича скоростта на Светлината или мрака.

Животът има връзка със Светлината, а слабостите имат връзка със смъртта, с тъмнината. Учителя казва: Животът е за необикновените хора, а смъртта е за обикновените. Смъртта, това е обикновеният живот, който не е могъл да се издигне до великото в света. (Накратко ще засегнем за великото.) Великото, това е Любовта, говорим за Божествената Любов, а това означава, че когато Любовта те посети, посетила те е Вечността, посетил те е Бог. Тогава скоростта на желанията, чувствата, мислите става изключително голяма. По друг начин казано: Истинското посещение на Любовта носи живот, а този живот има силата да освободи човека от законите на света. Животът сближава човека с Тайната на Бога и затова Вяра в Окултен смисъл означава Бог намерен, същевременно и животът намерен. Ето защо Вярата нарежда живота по Божествени закони, а съмнението – по човешки закони. Преведено по друг начин, това означава: Да вярваш, това означава да те ръководи животът, духът, а да се съмняваш, това означава да те ръководи смъртта или умът.

ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЪДБАТА

(Лекция 11)

Първо: дълбоката причина за убийството е следната – човек убива, защото в него е стаено дълбоко желанието да получи. Но понеже се е отклонил, той не знае правилните методи. Ще разгледаме няколко различни момента.

Другият момент: даже и краткият живот, животът на едно три-годишно дете, според Кабалата, има смисъл, защото има опит. Душата трябва да умира на различни възрасти, за да съхрани особено знание в другия свят и в своята Духовна памет. Освен това, след три-годишната смърт, Душата се връща и размишлява, осиротелите родители също. Това е път към мисълта, а мисълта, когато се одухотвори и пречисти, ще поведе човека към Духа. От Окултна гледна точка това не е трагедия, защото нищо не се губи, защото в паметта на Душата се влива специфичен опит. Има и друг момент – изплаща се и част от кармата, малка или голяма, изплаща се на тази възраст.

Друг случай. Има много хора, които имат силни вътрешни страхове.

Ще кажа нещо за тези страхове. Погледнати външно, изглежда, че няма причина, но причината е скрита в миналите животи. Според Окултната наука тази причина, този страх не трябва да се събужда преждевременно, за да не оживее с по-голяма сила и тъй като човек е неподготвен, да не му донесе по-големи сътресения. Самият страх сам по себе си означава скрито знание, скрита информация за Душата от нейното минало. Точно тука е ключът – в този страх. Това е информация, към която може да пристъпиш само когато си подготвен. Защо? Когато се подготвиш, този страх ще дойде отново с голяма сила, този страх ще оживее отново, ти ще можеш отново да изживееш своя страх и своето минало, и да го надживееш. Точно в надживяването е освобождението – ето защо е необходим подготвителен период.

От преживяванията се извлича опит, който остава Окултно скрит в нашата памет, независимо дали го помним, или не. Това означава, че опитът живее Тайно в нашето съзнание. Всеки си има свой скрит опит и от там той получава информацията, която му е необходима, това е от гледна точка на Кабалата.

Друг момент: Често в семействата има голяма вражда. (Кабалата докосва и този въпрос малко, за да може да размишляваме.) Защо? Защото тук са събрани хора и Души с много Древно минало и много стари отношения – това означава, че тази вражда е много стара и тя се явява отново. Защо? Много просто: защото трябва да бъде разрешена и да бъдеш освободен.

Самата карма изисква човек да навлезе дълбоко в себе си, в своя Дух, в своето съвършенство, в своя вечен мир и да промени позицията си към своята съдба. Тук всяка вражда ще изчезне, тук погледът на ученика се променя. Дълбоко, вътрешно, ученикът ще бъде удовлетворен в своя Дух, а това води до отсъствие на ума и неговите фалшиви желания, с неговия стремеж да се бори със съдбата си.

Дълбоко навътре е Любовта, а тя е Бог и може да промени кармата. Значи, Пътят на ученика е Вътрешен Път.

Любовта, според Кабалата, е метафизичната сила, която създава вътре в нас живота. Друг момент: зодиакалният кръг е отделен от Бога и именно затова този змийски кръг ограничава времето и пространството. Ето защо Любовта е същественото в живота на ученика, защото тя внася в Душата динамиката на Духовните сили (и Учителя затова казва, че Любовта е винаги динамична), а те разкъсват този змийски, омагьосан кръг. А ние знаем, че до Любовта ще се домогнат само Чистите Души и само те ще бъдат освободени от оковите на зодиакалния змийски кръг.

Всеки обикновен човек, който е вътре в зодиакалния кръг, е в ръцете на неумолимата съдба, но винаги има един изход. Единствената възможност за ученика да се освободи от влиянието на звездите, което е получил в мига на своето раждане и които се пресичат с неговата съдба, е съзнателно да работи върху себе си и да възстанови връзката със своя Бог – това е Пътят, по който се излиза от неумолимата съдба и по който се излиза от закона на необходимост. Излизайки, ученикът попада в това, което Кабалистически е наречено Хесед, т.е. в Ръцете на Любовта на Бога – от едни условия той попада в друга среда. Главното изискване, за да може ученикът да излезе от влиянието на звездите, в това число и от това, което е написано на неговата ръка, се нарича отричане от състоянието на привързаност. Това е въпрос на един малък Духовен подвиг от страна на ученика.

Който не върви по този път, той е непокорен, а който е непокорен, ако няма съзнателна работа, молитви, пречистване и т.н., кармата ще го накаже двойно. И не случайно често такива хора се самоубиват. Това е поредната им глупост, защото тези, които се самоубиват не могат да избягат от лошите условия. В следващото прераждане лошите условия ще бъдат в още по-тежък вид, сгъстени, с още по-голяма сила.

Съзнателната работа на ученика върху себе си го подготвя за един вътрешен и неизчерпаем живот. Според Учителя животът е създаден за съзнателни Същества.

Учителя казва: Вселената не е създадена за мъртвите хора, нито за глупавите същества. (Тука трябва да разберем защо е създадена Вселената.) Светът не е създаден за модерните дами, не е създаден за декадентите философи. Светът не е създаден и за днешните религии. Светът не е създаден и за днешните държавници, и за днешните народи.

Светът е създаден за възлюбените на Бога, за Синовете на Бога. А другите – казва Учителя – живеят по благодат, от Любовта към възлюбените.

ПАЗИТЕЛЯТ НА ПРАГА

(Втора идея за размишление)

Пазителят – става въпрос за Пазача на прага. Ще ви кажа някои неща, макар, че това е много костелив орех. Тия, които чуят това, много малко ще разберат. Но тези, които имат една много дълбока интимна връзка с мене, със моя Дух, те ще разберат това, което няма да кажа, което ще скрия между редовете. Тези, които имат обикновено приятелство към мене, няма да разберат за какво става въпрос. Аз говоря на тези, които имат друго отношение към мене, както и аз към тях.

Първо: за будния изкушението носи Просветление, а то се явява като Път към Духа, докато обикновените хора умират в изкушенията, в удоволствията на живота. Зависи изкушението в какви ръце ще попадне и с какъв стремеж.

Когато ученикът иска да навлезе в Свещената област на живота, веднага се явява Пазителят. За да проникнеш силата на злото, защото Пазителят е звярът, трябва да ти бъде дадена сила, това е Духовната Сила на Истината – тогава Пазителят застава настрани.

Пред Лицето на Истината Пазителят, ръководителят на черното братство, трите шестици, застава на почетно разстояние.

Пазачът на прага е поставен да пази Светостта на Живота и затова силата на неговото лице е зловещата сила на битието. Тази сила, наречена Пазачът на прага, поглъща всичко смъртно, всичко нечисто. Тази мощна сила пропуска само Безсмъртните, само Просветлените Същества.

Когато ученикът влезе в областта на Светостта на Живота, той вижда, че няма нищо друго освен Бог – затова вижда Бога навсякъде: във всеки миг, няма миг, който да се пропуска. Не говорим за големи интервали, а за всеки миг.

Силата на това могъщо лице на мрака е толкова голяма, че той вселява ужас във всеки смъртен човек. Това означава, че животът не е за смъртните, не е за обикновените хора. Наистина обикновените хора нямат живот, те имат само остатъци от живот.

Свещената област няма нищо общо със смъртта, т.е. със съществата, които са злоупотребили със Свободата.

Свободата е един от най-големите Дарове във Вселената. Всички, които са злоупотребили със Свободата, са станали несъвършени. В момента на злоупотребата със Свободата, те са напуснали Свещената област на Живота.

Звярът е Пазителят; звярът е сборът от всички психически сили на низшата природа на човека. Това означава, че щом нямаш овладяване на себе си, Пазителят, който е вътре в тебе, няма да те пусне вътре в Свещената област на Живота. Защо? Защото той не гледа на твоите размишления за живота, нито на твоите концентрации и медитации, нито каква е твоята Окултна наука. Той гледа твоята Чиста Духовна Сила и само нея пропуска. Всяка нечиста сила е в негово владение, което означава, че всичко нечисто ще бъде погълнато, т.е. на всичко нечисто ще бъде отнет Пътят към други светове и измерения.

АУМЪ

12 септември 1996 г.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН

(Първа идея за размишление)

ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ – ШЕСТА СТЕПЕН ОТ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

(Лекция 12)

КОМЕТИТЕ

(Втора идея за размишление)

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН

(Първа идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Блудният син символизира цялото човечество и завръщането му в този смисъл е Космическо събитие. Бог е знаел, че при свободния избор човек ще бъде нещастен, защото никой няма да може да го обича, както Него. Когато блудният син се връща при своя Отец, това е връщане от материята в реалността на чисто Духовния свят. Блудният син е бил в света и е видял голямата илюзия, затова се връща смирен. Смирен – означава готов за новия живот, който Отец ще му посочи.

Тук трябва да разберем: Понеже Бог вярва в блудния син, затова той се завръща – един много важен момент. Това означава, че в Душата се таи незнайна мощ и красота.

Учителя казва: В Душата има сили, които са в състояние да движат целия Космос.

Смирението на блудния син е придобиването на едно качество, пред което постепенно ще се разкрият Висши светове. В този смисъл то е подготовка за едно друго пътуване, за навлизане в по-дълбоки измерения на Космоса – това е свързано с трите вида Слънчеви системи, за които Учителя говори.

Учителя казва: Животът не е задача, която можем да изучим за една, за сто, за хиляда или за няколко милиона години. Той е задача, която само Вечността в своите прояви може да разреши.

Пробуждането на блудния син и навлизането му в Дълбочината на Смирението ще му даде съвсем друга представа за живота и за Светлината. Тука ще загатна нещо за светлината – миналият път стана въпрос: скоростта, която учените наричат скорост на светлината е израз на най-чистото желание да получаваш (малко по-късно в лекцията ще стане въпрос повече за това желание), докато обикновените желания са тясно свързани с гравитационното магнитно поле. Това означава, че необикновените желания са метод, чрез който човек се освобождава от магнитното поле на гравитацията – това е становището на Кабалата.

Във вътрешността на Реалността има желания, които са отвъд необикновените и за тях е необходимо едно изключително Смирение, за да бъдеш приет.

Защо говорим толкова за Смирението? Защото в него обитава една истинска Окултна Сила ( и тука ще обясня) и чрез тази Окултна Сила ученикът може да овладее полученото от Висшия свят и да го превърне в Отдаване за Цялото. Докато в другия случай, ако ученикът не може да трансформира голямата интензивност на низшите желания, скоростта на неговата светлина пада – става въпрос за скоростта на неговите мисли, чувства и постъпки.

От Окултна гледна точка, смешно е, когато държавата контролира човека, а Любовта и Мъдростта не могат.

Смирението е Пробуждане. Ще обясня. Точно това Пробуждане е изходът и излизането постепенно от съдбата и от света. Но тук трябва да не забравяте едно нещо: Пробуденият човек е опасен за държавата, за църквите, даже и за своите близки. Защо? Те вече не могат да го контролират – той излиза вече от контрол. Те го изпускат, заедно с техните смешни анатеми. Всички го изпускат, казах: изпускат го и близките, и роднините и много хора и точно тука е красотата на живота на ученика (това, което трябва да забележите), защото ти вече си се разделил със змията, с ума и с плановете на света.

И наистина няма по-хубаво нещо от това, да те контролират Любовта, Мъдростта и Истината!

ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ – ШЕСТА СТЕПЕН ОТ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

(Лекция 12)

Учителя има една лекция – Високият идеал – тази лекция има основно три вида тълкуване. Двата са Окултни, единият е Кабалистически и Мистичен. Днес ще се спрем на единия Окултен начин. Преди да почна да ви говоря подробно за шестте степени, първо ще ви ги изброя и после подробно за всяка от тях, ще ви кажа основните неща. Става въпрос за схемата на Универсалното Дърво на живота. Не говорим за десетте сефироти, а за друга схема.

Схемата на Универсалното Дърво на Живота в шестте степени.

Физически план – отговаря на корените. Отговаря на грубите, жестоките хора, садистите, развратените и изостаналите, в това число влиза и животинската любов. После по-подробно ще обясняваме всяка степен.

Астралният план – отговаря на ствола на дървото. Тука са обикновените хора. Обикновените хора са наречени още спящите. Тук е човешката любов, за която Учителя казва, че винаги завършва с разочарование, такъв е нейният край, без изключение.

Менталният план – клонки и пъпчици. Тук са талантливите хора, те са полуспящите.

Причинният свят – листата, отговарят на гениалните и учените хора или полусъбудените. Тука се върви от знанието постепенно към тялото на Мъдростта. Тук се изгражда причинното тяло, наречено още каузално.

Будическият план – отговаря на цветовете. Тук са ученици, светци, посветени, бодхисатви, адепти и т.н. Отговаря на тялото на Любовта, наречено още будическото тяло. Тук са пробудените, те разнасят своя аромат в цялата Вселена.

Тялото на Истината – според Учителя, отговаря напълно на Истината, тук са плодовете. Те са великите Учители и великите посветени, те са атмическия план.

Започваме с първата степен: Физическият живот, корените – това е гъстата материя в битието, която е свързана най-вече със злото. Защото, който не е минал през злото и корените, той не може да навлезе в отношения с тънките и фини енергии в битието. Затова се почва от долу нагоре.

Всеки ученик трябва да преработи в себе си Дървото за познаване на доброто и злото и да го превърне в Изобилен Живот и за себе си, и за другите – това означава, че всеки има задача да преработи злото в себе си.

Корените, сиреч низшите, грубите същества, става въпрос за най-грубата психическа енергия, тези съществата с упорити земни цели.

Ще обясня. Грубият, низшият човек се развива чрез метода гледане навън – това е пътят на двете очи. Това пътят на двете очи или пътят на двете разделени съзнания.

Между другото, следващият път ще говорим, следващата лекция е посветена на двете очи и на Окото. Тоест: двете очи, които трябва да бъдат надраснати от третото око. Затова са създадени двете очи, за да бъдат надраснати от третото око. Докато истинското Око е едно и единно. Това означава, че Будността се развива чрез едно Око – третото око. Будността се развива чрез гледане навътре.

Ще обясня някои неща. При външното гледане, т.е. при гледане с двете очи, се явяват много различия. При това външно гледане човек огрубява и навлиза в гъстия свят, на корените в Дървото на живота. Това означава, че когато си в корените, твоето съзнание не може да види красотата на небето, както например при клоните. От друга страна, според Окултната наука, това означава, че низшата енергия на живота е складирана в корените, в грубия живот. Понеже има голямо изобилие на енергията, тя трябва някъде да се складира – природата си има своите складове.

За човека на висшата Любов Бог е навсякъде, а за човека на низшата любов, т.е. за човека на корените, злото е навсякъде. Змията живее в корените на Дървото на живота, ето защо умът е свързан с низшите желания и със животинската, с грубата любов.

Второ: Астралният план, стволът – това са обикновените хора, спящите, човешката любов. Обикновеният човек е спящ и естествено хаотичен. Неговият слух е фалшив. Ще обясня. С това искам да кажа: много желания, много посоки и нищо задълбочено, нищо изяснено, нищо смислено. В тази връзка може да се размишлява много. (Тука по-накратко давам идеите, а всеки по свой начин може да си размишлява.) Неговият слух е фалшив, той е насочен към външните неща, които оформят неговия сън. Сънят при него е една много интересна способност, за която ще спомена бегло нещо. Чрез съня той превръща Духовните неща, които му се дават като знамения и т.н., в мечти, това е основното качество на астралния свят – мечти и халюцинации, колко големи, няма значение. Всички въпроси на астралния човек са въпроси на съня, защото той не пита, за да разбере, той няма такава способност. Той може да пита много, но не може да слуша, понеже има две уши. Когато придобие третото ухо, символично това се нарича Тоталният Слух на Душата. Когато се научи целият да се трансформира в слух (това е качество на Душата), той ще стане от астрален Духовен – ето прехода.

(Неслучайно наскоро на последната лекцията в София казах, че до сега, от около 13 години, нито един човек не ми е задал истински въпрос. Има около 10 човека, които успяха полу... много близо бяха до Истината, но те не успяха. Не знаят точната Наука как се задават истински въпроси. И аз съм доволен, защото в София от няколко месеца вече, много се забавят с въпросите... Там задават въпроси, защото по-рядко се виждаме. Но разбраха, че тези, които слушат внимателно лекциите, могат да минат и без въпроси. Защото лекциите постепенно отговарят на тези въпроси.)

Докато човек е астрален, той винаги ще търси илюзията и ще я намира. В това отношение астралният свят е пълен с „помагачи“ – дори и да не искате, те шепнат.

Друг момент за обикновения човек: когато обикновеният човек те обича, той търси ползата; когато Духовният човек те обича, т.е. този, който обича Бога, тогава той те вижда Божествен и търси все по-дълбоко Истината за живота и битието дълбоко в тебе. Ако обикновеният човек те обича, накрая той ще види в тебе илюзията. Наистина обикновените хора имат големи постижения в илюзията. Всъщност те виждат в тебе своето отражение, своето огледало. Те имат постижения в илюзията, но нямат постижения навътре, в себепознанието, макар че има нещо по-дълбоко от себепознанието.

Третата степен: Менталният план, клонки, пъпчици и талантливи хора. Аз съм ги нарекъл: полуспящите.

Талантливите хора общуват с менталния план и се обновяват, доколкото могат, чрез своите таланти. Но те не познават себе си. Това означава, че себепознанието не е в менталния план. Понеже талантливите хора общуват с менталния свят, т.е. с клонките и пъпчиците от Дървото на живота и затова се изказват красиви мисли и са приятни. От Окултна гледна точка тук също има голяма илюзия, но е много по-фина, отколкото при обикновените хора. Тука илюзията (в случая – непълнотата) иска да се скрие зад таланта. Тук егото е много изтънчено и почти незабележимо. Точно поради финото его, техните таланти са им поставили граници по пътя на Съвършенството. Те стигат до талантите и често се връщат назад. Те са хора, които се залъгват с талантите си и със своето тщеславие, и изпускат същността на развитието, затова живеят в клоните. Те не знаят дори какво означава думите истинско постижение, понеже талантът ги е заблудил, и затова в много прераждания те си остават клонки.

Четвъртата степен, Причинният свят – гении, учени, полусъбудени. Те са листата в Дървото на живота. Понеже все още имат в себе си остатъци от сънна материя, духът на вятъра често ги разнася на разходка по земята. От тук започва подготовката за Пътя на ученика, за Пътя към Тайните и Мистериите. От тук започва въведението, защото тук е каузалният свят, идейният свят, който им помага да се докоснат до Знанието, което е Път към Мъдростта. Рядко са приети от висшата Мъдрост и затова Учителя ги нарича ученото невежество, понеже за Смирението е много тясно да си направи истински дом. Един гениален човек все пак има какво да даде на хората, но Учителя казва, че ако един гениален човек застане пред един Ангел, той ще се изпоти, защото неговата гениалност пред Ангела не върши никаква работа. Затова Учителя казва, че когато гениалните хора отидат в ангелския свят, те стават общи работници, но това не им харесва, защото на Земята те са били оценявани. И точно тук е тяхната грешка – те предпочитат да слизат и да се трудят на майката Земя, защото на Земята има кой да ги оцени, има кой да подкрепи тяхното его, колкото и малко да е останало. Затова те предпочитат често да слизат и да се трудят от прераждане в прераждане, докато някога трябва да направят крачката към ученика, да станат ученици на Великата Окултната Школа. От своя труд на земята и на небето, все пак те получават едно удовлетворение, което им помага. Но не трябва да се забравя, че тук също има скрита много фина илюзия, именно затова те не познават Духа и неговите пътища.

Петата степен, Будическият план – цветовете във Вселената. Тук са учениците, светците, Посветените и т.н. – тука са пробудените, които живеят в Любовта. Чрез своята Будност те живеят в Любовта и те познават новите методи на Любовта, защото живеят в Бога. Те не търсят Учителя, защото те вече са Го намерили, защото вече са станали Служители. Те вървят бавно и сигурно към Високия Идеал, който е плодът в Дървото на живота. За разлика от учените, те не размишляват, а медитират. Има много фина разлика между размишление и медитация, тук накратко ще я загатна. Понеже са отдадени в жертва на своето Учение, те са ръководени от Духа, затова те медитират и могат да навлизат в много дълбоки области на живота, там, където учените и гениите не могат да пристъпят. Гениалните хора и учените получават само прозрения, но това още не е медитация. (Не бъркайте прозренията с медитацията.) Ако ученикът или Посветеният например е семеен, за него бракът се превръща в Тайна наука, защото сам по себе си бракът е Тайна Наука, и чрез тази Наука той изучава Бог в себе си. Той изучава Душата, по друг начин казано, жената, като скрита форма, която се намира дълбоко вътре в тебе.

Когато ученикът и Посветеният медитират, те навлизат в изобилната Светлина, от която са приети. Това е един свят на мълчание, свят пълен с живот, който в Кабала се нарича светещото мълчание. Това мълчание не ухае на знание, а на Вечност – това е също една разлика. Тук са скрити най-мощните потенциални възможности на битието.

Шестата степен, тялото на Истината – Атмическият план или плодът. Тук са Великите Учители или Великите Посветени. След като Любовта и Мъдростта в тях са дълбоко хармонизирани, те са образували в себе си най-висшето тяло – тялото на Истината. Те работят с най-фините енергии на битието. Най-фини означава най-проникващите енергии. Плодовете отговарят на най-чистата Същност в живота. Плодовете, т.е. Учителите и великите Посветените имат на разположение за работа всички методи за цялостно Космическо творчество. Защото те са върхът в Дървото на живота и затова са плодът. Например: ако сте ученици и попитате плода, как да разрешите сексуалния си въпрос или някой друг много важен въпрос, ще получите метода. Но ако не знаете Тайната на задаване на въпроса, какъвто и да е той, методът веднага изчезва. Както виждате, да се задават въпроси е огромна Наука. Ако знаеш как да зададеш въпроса, цялото Небе ще се отвори за теб, защото цялото Небе го чува. Искам да кажа: не може да задаваш обикновен въпрос на плода на живота, т.е. на един Учител или на един Посветен. Обикновеният начин на задаване на един въпрос е за земни учители, трябва да търсиш други Учители.

За тялото на Истината цялата Вселена е отворена.

КОМЕТИТЕ

(Втора идея за размишление)

От Кабалистическа гледна точка.

Понеже кометите имат връзка с желанието да даваш, затова първо ще кажа няколко неща за желанието, и после ще ви обясня нещо за тайните на кометите.

Според Кабалата, тайната на желанието да даваш, говоря за чистото даване, се състои в това, че то отстранява времето и пространството. И когато ученикът се научи да получава, за да дава, той встъпва в контакт с Космоса и Висшите Йерархии. Кабалистически, желанието да получаваш за себе си се явява като съкращение на вътрешното съзнание, това води до отнемане на свободната воля. Човек, който злоупотребява със свободния избор, изгубва своята воля. За такива хора се явяват изненади, които внасят смут и разрушение в тяхното развитие, ако не се събудят.

Кометите символизират изненадите. Според Кабалата кометите са бунтовници в нашата слънчева система. Те не се появяват по обикновените закони на живота, а неочаквано. Всички планети се движат по определен ред около слънцето, но за кометите няма ред. Те се явяват необичайно, внезапно и загадъчно. Кометата има тайно движение и затова учените винаги се объркват, защото то не се поддава на техните изчисления, т.е. на изчисленията на ума. Кометите са тайни членове на нашата слънчева система. Шавит – означава комета на иврит. Нейната тайна е скрита във вътрешността на буквите. В еврейските букви е закодиран секретът на енергията на самата идея. Кометата се явява изненадващо, за да създаде в човека подтик за навлизане в ново равнище, нов подем, навлизане във вътрешността на световете. Според Кабала това по-дълбоко разглеждане е свързано с идването на Месия. Това означава, че кометите са закони на Бялото братство. Кометата е Окултна сила, която съкрушава преданите на ума. Учените са избрали пътя на науката, а не Пътя на Посвещението.

За пробудените кометите се смятат за знамения на равновесието и Свободата. За учените тя е знамение на злото. Тя руши техните представи, защото те са фалшиви. Според Кабалата, кометите имат Мистичен образ: глава и опашка. Кабалистически това е една от най-могъщите букви, свързани с Тайното Име на Бога. Тази буква носи голям заряд от енергия и прави кръговрата в човека, преобразява го. Тази буква има образа на змията. Чрез змията Бог преобразява човека, змията е инструментът.

Кабалистите си задават един много деликатен въпрос: Явява ли се опашката на кометата като нещо отделно от главата или са едно цяло? Опашката е един символ, отделен от главата, който означава: опашката символизира света, т.е. излъченото от главата, а главата е Божественият свят.

Да гледаш кометата с телескоп, това е глупост. Първо, телескопът е глупост. Втората глупост са двете очи, двете съзнания. Истината е в едно единствено Око. Животът на кометата може да бъде наблюдаван само с Тайното Око и силата на благословението, идващо от Бога чрез Учителя.

Според Кабала, да видиш Бог в кометата е Тайна Наука. Ученикът задължително ще се сблъска с много опасни и Мистични преживявания. Някои Посветени не са издържали и са се връщали назад в своето развитие. Да видиш Бог, Древния в песъчинка, в една комета е Тайна Наука – за нея още не се говори.

АУМЪ

26 септември 1996 г.

ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ

(Първа идея за размишление)

ОЧИТЕ И ОКОТО

(Лекция 13)

ДЯВОЛЪТ

(Втора идея за размишление)

ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ

(Първа идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Истинското знание е родено от Дървото на живота, това означава от съвършената и неизменна Любов. Означава също, че всяко знание, което не е родено от Любовта е самоубийство, т.е. то убива своите създатели.

По Пътя на Любовта ученикът събужда Вечността в себе си.

Тези, които са се отклонили от Любовта, са пуснали корени в знанието, но знанието им дава само фалшива сигурност, защото опората е в Любовта. Бог е дал живот на Любовта, а не на знанието. В тази връзка искам да ви кажа, че знание без Любов и мрак, са едно и също нещо; един и същ път.

Стремежът към знание е дълбока илюзия, но стремежът към Божествен живот, е от друг род. Знаещите нямат Любов – ето защо те трябва да изгубят своето знание, което принадлежи на Дървото за познаването на доброто и злото.

Любовта и Силата в своята основа са девствени и чисти, Първични сили.

Учителя обяснява това така: Силата сама по себе си може да се употреби и за зло, и за добро. При това, дали тя ще се употреби за добро или за зло, тя не се опорочава, опорочава се човекът, този, който я употребява. Същото – казва Учителя – се отнася и до Любовта: за каквото и да се употреби тя, за омраза или за любов; за престъпления или за добрини; сама по себе си тя не се опорочава – тя стои над нещата и винаги остава девствена. После Учителя продължава: Ако някой употреби енергията на Любовта за омраза или за престъпление, той сам ще се опорочи, но не и Любовта.

Накратко ще обясня. Грешката в избора не опетнява Любовта. Извън Любовта знанието е опасен меч и знаещите ще агонизират заедно със злото – така е определено. Това е така, защото според Окултната наука, мракът умира в Любовта (тука накратко ще ви обясня защо умира), защото Любовта създава нов живот и ново знание – това е истинското знание. То е истинско, защото неговите корени са в Любовта. Само човекът на Любовта може да има истинско ръководство, знаещият няма ръководство – ето защо знаещият изгубва своя ум.

ОЧИТЕ И ОКОТО

(Лекция 13)

Първо: Дясното око е мъжко, лявото око е женско – според Учителя. И другият момент: дясното око е на Слънцето, лявото – е на Луната. От друга страна, двете очи са символ на две различни съзнания и само когато тези два вида съзнания се слеят, ще се яви Окото – Единното виждане. Това означава, че двете очи говорят за разделено съзнание, което трябва да се трансформира. По друг начин казано: с две очи не можеш да видиш Бога, те трябва да станат Едно. Както казах: дясното око е на ума, лявото е на сърцето. Ако умът и сърцето се слеят (става въпрос за тяхната висша хармония), те образуват Окото, което вижда. На Окултен език може да се изрази и така: Гордият гледа с две очи, но в Смирението няма две очи. Тук се символизира външното гледане, т.е. двете очи, двете съзнания, двата центъра. Смирението е виждане с Окото на Любовта, ето защо Смирението, преведено, означава Духовно виждане и затова е много ценно качество в Окултната наука.

Духът има едно Око, т.е. има Единно виждане, тялото има две. Духът вярва само в един Център, а тялото вярва в двама господари, в два центъра. Чували сте, че в този свят хората учат децата си да бъдат ококорени (дано вие да не ги учите така), но колкото повече човек се кокори, толкова повече се свързва с външния свят, толкова повече излиза навън и започва да живее по законите на ума. При това кокорене третото око заспива дълбок сън. Това означава, че този метод, ококорването, прави човека сляп.

Учителя казва: Да виждаш нещата с физическите очи, това не е истинското виждане. На друго място Учителя обяснява: Онзи, който направи очите, не вижда ли? Вижда. (Задава въпрос и отговаря.) Господ вижда, без да има очи и говори, без да има уста. Ще направя само един кратък превод на думите на Учителя. Накратко преведено, това означава следното: Виждането не е нищо друго, освен енергията на Духа. Тук не казвам енергията на Душата, тя работи главно с психическите сили, за тях говори Мория. Говоря зя Духовните енергии, те се различават и са от различни измерения. Психическите енергии са от ниски полета, а Духовната енергия е от други полета.

За сегашните хора отварянето на третото око е зло. Защо? Защото той има двойно съзнание и няма да може да трансформира нещата, които ще види, той ще ги превърне в сън и в спомени. Дори и най-чисто изживени неща от Духовния свят, той ще ги превърне в сън и в спомени. И това, което всъщност му е било дадено като знамение, като подарък, като Просветление, той го превръщат в сън.

Учителя казва: След като умрете, къде отиват вашите очи? Това е много дълъг въпрос, който може да се обсъди, но накратко: Духовните елементи, които са подкрепяли очите, отиват на Слънцето. И на друго място Учителя обяснява, че очите са построени по законите на Слънцето, т.е. по законите на Абсолютната Разумност.