Скръбта може да се уподоби на залез в човешкия живот, а радостта — на изгрев. При скръбта човек е в тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостта той е в светлина, всичко вижда, на всичко се радва. (65/ стр. 163)

Тъй щото ако ви пита някой какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на Любовта, на знанието и на свободата. — Какво представя радостта? — Разбраната страна на Любовта, на знанието и на свободата.

(65/ стр. 342)

8.

ЛЮБОВ И РАДОСТ

Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Да не прекъсва връзката си с Любовта. (15/ стр. 117)

Дойде ли Любовта, ти се радваш; замине ли, ти скърбиш. Не скърбете, но гответе се да я посрещнете, тя пак ще дойде. Тя идва и си отива периодически. (1/7:20)

Човекът на Любовта има творчески дух. Той е винаги радостен и готов на подвизи. (1/7:20)

Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи да бъде човек мъдрец! (4/ стр. 74)

Някой път чувствуваш като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? Изгубил си Любовта. Някой път се чувствуваш радостен. Защо? Придобил си Любовта; тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. (9/4:23)

Там, дето има Любов, има и живот. Дето има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко вкъщи е в хармония — децата й са радостни, мъжът й е радостен и слугите й са радостни — всички вкъщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи, тя ходи със сгърчени вежди, намръщена…

(9/29:20, 21)

Всички онези, които не възприемат Любовта, всички онези, които не възприемат Мъдростта, всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат и денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост. (9/29:22)

Като служи на Бога, човек ще познае радостта и щастието, ще разбере, че Любовта царува в радостта. (10/ стр. 109)

Когато Любовта влезе в света, плач, страдания, болести, недоразумения, престъпления няма да има. Когато Любовта влезе в света, ще има само радости и благословения, само песни и веселия.

(10/стр. 224)

Да служиш на Любовта, на Бога, това значи да бъдеш свободен, да се радваш на всичко в света.

(10/ стр. 262)

Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. Между тях не се явява никакъв спор, никакво недоразумение. (11/ стр. 234)

Христос казва: „Сега скръб имате, но скръбта ви ще се превърне на радост.” Кога ще стане това? Когато видите светлото лице на Любовта.

(11/ стр. 263)

Свържете ли се с Любовта, ще дойде радостта, която ще донесе щастието. (12/ стр. 101)

Знайте, че Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на Любовта си — нищо не очаква. (13/ стр. 141)

Радостта иде от Любовта, а красотата — от Мъдростта. (14/ стр. 306)

Любовта носи всичко със себе си. Тя е носителка на блага и радости в живота. (20/ стр. 60)

Човешката любов носи страдания, а Божествената — радост. Когато любовта ви към даден човек произвежда радост, тя е правилна. Не произвежда ли радост, тя не е правилна. Божията Любов произвежда в човека вътрешна радост, вътрешен мир и вътрешно веселие. (20/ стр. 244)

Следователно знайте, че няма по-велико нещо в света от Любовта. Тя съживява, подмладява хората и ги прави весели и свободни.

(20/ стр. 261, 262)

Внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. (31/ стр. 12)

Няма сила в света, която да помрачи истинската радост. Защо? Защото радостта върви заедно с Любовта. (38/ стр. 78)

Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели — цялото небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. (48/ стр. 52)

Като се повдига от едно стъпало на друго, човек ще дойде най-после до великата Любов, в която няма измяна, няма престъпления, няма смърт. Тя носи радост и щастие, тя носи свобода и безсмъртие. (48/ стр. 120)

Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества да растат и да се развиват, да се радват и веселят. (48/ стр. 200)

Под думата Любов аз разбирам безсмъртие, аз разбирам веселието на човека, което носи здравето на човешкия ум. (54/ стр. 296)

Но има една Любов, която прави хората светли и осмисля живота им. Като придобие тази Любов, човек се радва. (55/ стр. 63)

Всеки човек трябва да се радва на Любовта, която Бог му е дал. (55/ стр. 164)

Турите ли закона на Любовта за основа на живота си и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и весели ще бъдете, и хляб ще имате — всичко ще имате. (55/ стр. 238)

При Любовта ти ще се радваш, че можеш да я проявиш. Тя е всичката пълнота. (59/ стр. 473)

Някой път вие желаете повече Любов, отколкото ви трябва. И Любовта някой път може да бъде непоносима. Толкова Любов да има, колкото може да ви причинява радост. (59/ стр. 526)

Тази Любов, от която вие се оплаквате, то е кал. Любовта на пепелта е друго. Всеки въглен като изгори, нали се образува пепел? А пък онази Божествената Любов няма пепел. На нея можеш да свариш яденето. Тази Любов носи щастие, радост и веселие. (59/ стр. 645)

Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се, дето и да видите Любовта. (60/ стр. 325)

Външната радост е цъфтене на човека. Благото на човека иде от плода, който ще опитаме. Най-после ще имаме една радост, че сме видели един цъфнал цвят, че завързал, че дал плод, който ние може да опитаме. Ще се радваме, че Любовта в нас е цъфнала и дала плод. (60/ стр. 613)

Докато в душата ти тече Божествената радост, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействувала там и ти си изпълнил Волята Божия. (64/ стр. 216)

А само онзи люби истински, който произвежда радост в душите на окръжаващите. (65/ стр. 71)

Любовта е непреривна, тя свързва човешката душа с Бога и превръща страданията в радост.

(65/ стр. 197)

Изгуби ли Любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. (65/ стр. 335)

Няма по-лесен път в света от пътя на Любовта. Следвайте този път да станете истински човеци и да помагате на всички. Така ще дойде радостта у вас и ще ви направи щастливи. (65/ стр. 342, 343)

9.

РАДОСТ В ТРУДНОСТИТЕ

Ще имате мъчнотии, но ще бъдете силни да ги разрешавате. Сега при пресъздаване вашия характер турете си като задача в продължение на една година да решавате правилно и с радост мъчнотиите си. (1/8:27)

Новата култура изисква от хората няколко неща: да се справят с неврастенията си, в скърбите си да бъдат радостни, в сиромашията си да бъдат благодарни. (2/ стр. 37)

Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си… (6/ стр. 76)

На физическия свят има една майка, на духовния свят — един Учител, на божествения — един Баща, Който е Господ. Значи имате всичко трима. На земята — майката, между ангелите — Учителят, а между боговете — Бог. Когато минете през тия трима, само тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл на живота, т.е. вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания. (7/ стр. 184)

Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. (9/1:22)

Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си… но аз говоря за онзи сиромах, който заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! (9/5:30)

Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? Когато имат пари. Много хора са весели, когато са свършили изпитите си благополучно. Много са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, е скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. Аз бих желал да видя един уволнен чиновник, който се радва. Аз бих желал да видя един проповедник, който няма кому да проповядва, да се радва. Аз бих желал да видя някой, който няма пари в джоба си и се радва. (9/28:16, 17)

Колкото по-големи страдания има човек и ги носи с вътрешна радост, толкова по-голям герой е той. Така са носили и носят страданията си великите учители, светиите и гениите. (10/ стр. 130)

Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. (10/ стр. 149)

— Как трябва да живеем? — Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и благодарите. — Как можем да разберем това? — Като го опитате. (10/ стр. 248)

Да приемеш страданието с радост, с будно съзнание и търпение, това значи, че е дошъл моментът на твоето пробуждане. (11/ стр. 26)

Като ученици, от вас се иска характер да проявите търпение, да понасяте мъчнотиите и страданията с радост. (11/ стр. 30)

Който е видял само за момент светлото лице на Бога, той може да понася страданията и мъчнотиите си с радост. Той има цел в живота си и знае защо живее. И в ада да слезе, той е готов да носи всичко с радост. (11/ стр. 260)

Външно човек може да изпита тъмнина, ра-зочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, дето има радост и веселие.

(12/ стр. 19)

Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота… При самообладанието човек се чувствува вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви.

(12/ стр. 109)

Сегашните условия, при които живеете всички, говорят, че вие се нуждаете от самообладание, не външно, но вътрешно самообладание, при което човек с радост и спокойствие понася всички мъчнотии и несгоди на живота… При самообладанието човек се чувствува вътрешно радостен, което дава подтик на всичко възвишено и благородно в него. Тогава соковете на всички отрицателни чувства, наследени в човека от миналото, се трансформират в добри, в положителни прояви.

(12/ стр. 109)

Станеш сутрин, скръбен си — радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима — радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат — радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш — пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. (12/ стр. 122)

Като ученици, вие трябва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мъчнотиите и страданията с търпение и радост. (17/ стр. 120)

Казано е за Христа, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост; доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите погрешки? Носете погрешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите.

(17/ стр. 287)

Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. (20/ стр. 87)

Който се развива правилно, той приема страданията с радост. Който не се развива правилно, той се мъчи. (20/ стр. 114)

Щом човек носи страданията си леко, с радост, той е дошъл вече до великата Любов в живота.

(20/ стр. 266)

Който се свърже с Христа, той може да понася скърбите и страданията с радост. (25/ стр. 431)

Да се самоотрече човек, това значи да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото. Може ли да направи това, човек понася вече страданията с радост и гледа на тях като на неразбрани радости. (25/ стр. 432)

Човек може да бъде свързан с Бога по четири начина: със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако е свързан едновременно и по четирите начина, той може да се нарече силен човек. Той носи всичките си изпитания с радост. (27/ стр. 184)

Първите християни ги били и те се връщали радостни и весели, че са ги били. (30/ стр. 244)

Един обикновен човек ако го бият, той ще се чувствува унижен и през целия си живот ще бъде нещастен. А някой човек, който се подвизава в религиозно отношение и ако го бият, той ще бъде радостен. Вземете апостолите, учениците на Христа, които ги биха еврейските учени заради техните разбирания. Те се върнаха всичките радостни, че са бити за Словото. (30/ стр. 364)

Именно трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е човешкото естество. Тъй щото при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост.

(30/ стр. 391)

Тъй щото едновременно и като страдаш, да се радваш и като си богат, да се радваш и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре, да се радваш и като те посрещат зле, пак да се радваш. (30/ стр. 391)

За да носи мъчнотиите и страданията с радост при всички условия на живота си, човек трябва да казва: Такава е Волята Божия. (31/ стр. 69)

Като люби, човек понася страданията с ра-дост. (31/ стр. 83)

Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. (34/ стр. 58)

Вие трябва да бъдете мощни, радостни, да дадете пример на света. Като скърбите и страдате, пак да се радвате. (38/ стр. 105)

Радвайте се, когато дойдат трудни условия в живота ви. Те представят преса, която ще ви застави да пуснете маслото, което криете в себе си.

(41/стр. 128)

Мъчно се носят страданията, но когато човек знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и Любов.

(41/ стр. 223)

И като страда, и като се радва, новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост. Той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. (44/ стр. 215)

Ще кажете, че сте скръбни, че нямате обуща, дрехи, пари, къщи и т.н. Не скърбете, но запейте новата песен: Колко се радвам, че съм тъжен, че обущата и дрехите ми са скъсани, че пари си нямам, че хората ме обиждат, че никой не ме зачита. — Който пее тази песен, работите му се оправят. Бъдещето е на пението и на музиката. (49/ стр. 30)

Който има Любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе си. (49/ стр. 90)

Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота си с радост.

(52/ стр. 59)

Има закони, по които страданията и мъчнотиите могат да се избегнат, но ако една мъчнотия се избегне, вместо нея ще дойде друга, два пъти по-голяма. Такъв е законът. Като знаете това, бъдете готови да посрещнете с радост страданията, които Провидението ви изпраща. (52/ стр. 181)

Духовният човек и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую. Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. (52/ стр. 213)

Защо да не може човек при страданието си да се весели? (53/ стр. 147)

Някой човек е благороден по душа. Бог му дава голяма сиромашия. В какво ще се прояви сега неговото благородство? Той трябва да носи сиромашията си с радост, с усмивка и като срещне един богат човек, да се зарадва, че има кой да носи товара в света. (54/ стр. 138)

Онзи човек, който носи кръста с новото разбиране, той има светлина и знание в себе си. Този човек трябва да бъде свободен. Той може да е сиромах, може да е бос, но е свободен и радостен.

(55/ стр. 490)

И като се радвате, че страдате, радвайте се в страданието си! И разликата между един, който е събуден, е че той се радва на страданието си; а един, на когото в живота съзнанието не е будно, той винаги се нервира и озлобява, че страда.

(57/ стр. 18)

И във всичките радости и скърби винаги трябва да бъдеш весел. (60/ стр. 363)

Ние сега като отиваме при Бога, по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. (60/ стр. 490)

Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват, като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни.

(60/ стр. 490)

Казвате: „Как ще бъда радостен и весел? Ами сиромашията?” Ще се радваш на сиромашията.

(61/ стр. 369)

Който посреща страданието с радост и се учи от него, ще живее дълго време на земята.

(65/ стр. 382)