5.

ВЕЧНАТА РАДОСТ

„Вечно веселие ще бъде там.” Това състояние не зависи от самия човек, но от Първичното съзнание. Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в себе си. Как може да се поддържа тази връзка? Чрез молитвата. (1/7:24)

И тъй, истинският човек се познава по това, че радостта му е вечна. Думите „вечна радост” не подразбират проявление на радостта в бъдещи времена, т.е. за всякога, във всички времена и епохи, но докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Всички хора имат такава опитност. Тя е една и съща и за светските хора, и за учените, и за простите, и за духовните хора. Най-малкото нарушение в законите на радостта и в светския, и в културния, и в духовния човек, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. (1/7:6)

Вечната радост и веселие седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, което прониква цялото Битие. (1/7:14)

Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, те са придобили вечната радост” или казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. (1/7:25)

За да добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че човек може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина. Това е задача на всеки едного. (1/7:26)

Когато обичате Бога, от другия свят ще дойде едно същество от висша йерархия да направи връзка с вас… Дойде ли някое възвишено същество при вас, оковите ви ще паднат и за вас ще настане вечна радост. (1/7:26, 27)

И тъй, аз поздравлявам всички онези, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало да станат! На другите, до които това същество не се е докоснало, пожелавам да дойде при тях, да ги бутне и да им каже: „Станете сега!” От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна свобода. (1/7:27)

Връзка с Първичната Причина — това е радостта, която вечно ще пребъдва във вас. (1/7:27)

Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост като от вечен извор да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. (12/ стр. 97, 98)

За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да ги освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и Той живее. Този е стремежът и на Божественото в човека. (12/ стр. 98)

Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне. (12/ стр. 121, 122)

И тъй, ще знаете, че Бог е Бог на мира, на вечната светлина, на вечната радост и веселие.

(12/ стр. 175)

Който люби, той живее във Вечността, в която радостта е непреривна. Любете, за да живеете във вечната радост. Не любите ли, вие сте във вечната скръб. (15/ стр. 294, 295)

Днес на всички хора липсва нещо, а именно — вечният живот, който включва в себе си вечната радост, вечния мир, вечната светлина. Докато не намери вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. (26/ стр. 323)

След възкресението Христос мина от страдание във вечната радост, в Божествения живот, дето радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят обаче те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. (28/ стр. 96)

Какво представя Божественият свят? Божественият свят е свят на вечна радост, свят на вечна красота, свят на вечно богатство, свят на вечна сила, свят на вечна разумност. (45/ стр. 95, 96)

Всички блага и придобивки, които човек може да задържи в съзнанието си, остават за вечни времена. Не може ли да ги задържи, те са временни и сами по себе си ще отпаднат. Като знаете това, вие трябва да се стремите към онези блага, които са постоянни, вечни. Те причиняват вечна радост на човека. (52/ стр. 119)

Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствувате вечната радост, простор, сила, мощ… (53/ стр. 280)

…Живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. (58/ стр. 402)

„Светите Твои градове.” Значи това, което сега иде, то ще съгради светите градове в нас: онзи светия град на сърцето, онзи светия град на ума, онзи светия град на човешката воля. Тези градове ще се съградят и тогава ще настане онова вечното веселие и вечната радост, за която всички сега гладуват и жадуват. (58/ стр. 547)

А да намериш Бога в себе си и тогава няма да имаш състояние, което да се мени. Няма да имаш условия, които да се изменят. А ще имаш една вечна радост. (59/ стр. 256, 257)

Щом дойдете до истинската Любов, там престават всички съмнения. Там престават всичките безверия, там престава всичкото зло. Всичко престава там. И започва там животът на вечната радост. (59/ стр. 402)

Желая ви да влезете в света на Божията Любов и да кажете: Свърши се със стария свят, със старите възгледи. Влизаме вече в новия свят, в света на децата, в новите възгледи, които носят вътрешната свобода. — Само така човек ще се освободи от своите вътрешни недъзи и ще влезе в света на вечната младост, на вечната радост, на вечното блаженство. (62/ стр. 84)

Недоволството, мъчението, страданието са временни неща. Само Любовта и радостта са вечни. (63/ стр. 74)

6.

ИЗМЕНЧИВАТА РАДОСТ

…Когато човек се радва, той е също така буден, но и това състояние не може да се нарече будност на съзнанието… Дават някому сто хиляди лева да си направи една къща. Той взима парите, радва се, буден е. Тази радост не е негова. Тя е предизвикана изкуствено. Причината за радостта са парите, които е получил. Утре взимат парите или къщата му и радостта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. (1/7:7, 8)

Ти скърбиш. Защо скърбиш? Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? Придобил си нещо. Каква философия има в това? …Имаш къща — радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син — радваш се, утре умре син ти — скръбен си. Имаш приятел — радваш се, утре го изгубиш — скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? (9/6:9)

Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лева и не иска да ти плати — ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! — Защо пожертвува щастието си за 1000 лева? (9/9:22)

Направите си една къща с 3-4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време обаче и вие заминавате от света. (9/13: 3, 4)

Някой казва: Аз съм пълен. — С какво? — С радост съм пълен. — Но погледнеш го, не се мине много време и радостта му я няма вече. (9/13:5)

Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на промените: днес е радостен, на другия ден — скръбен; днес печели, на другия ден губи. (11/ стр. 11, 12)

Радост, която се явява и изчезва, не е истин-ска. (16/ стр. 289)

Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият, човек постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб. Обаче това са илюзии, преходни състояния.

(18/ стр. 101)

Ако има реална представа за себе си, човек никога не би се изменял. Човек някога се радва и вярва във всичко, а някога скърби и се съмнява. Къде е реалността: когато е радостен и вярва във всичко или когато е скръбен и се съмнява? Често и скръбта, и радостта почиват на фалшива основа. Къде е тогава реалността? (19/ стр. 393)

Ще каже някой, че днес е много радостен. Питам: Този човек може ли да задържи днешната си радост за дълго време? Каква радост е тази, която утре още може да я изгуби? (46/ стр. 202)

7.

РАДОСТ И СКРЪБ

Как действува Бог за вашето повдигане? По пътя на страданията и на радостите. Пребродил съм целия човешки живот, слушал съм възвишени Божии Духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. (2/ стр. 187)

Човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание.” Човек расте и се развива в скръбта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в тил, а скръбта — на фронта. При скръбта човек мисли, разсъждава и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта — на фронта. Такъв човек издържа всичко. (1/5:31)

Радостите и скърбите в живота вървят по определен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия връх. След това тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва. Тук човек се намира в долината на мрака, т.е. в долината на скръбта. Понякога той слиза и до най-големи дълбочини, отдето след време започва малък подем, възкачване нагоре, към върха на радостта. (1/7:8)

Нищо в природата не става произволно. Щом е тъй, и скърбите, и радостите вървят по определен закон. Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се редуват правилно; затова ако човек знае закона, на който те се подчиняват, той ще може да определи кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще си отиде. (1/7:8, 9)

Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето както трябва… Майката скърби, докато детето е в нея, докато няма отношения с него, но щом се зародят отношения и нейният живот се съедини с живота на детето, тя се радва. Следователно всеки човек скърби за своите идеи, докато са у него; щом излязат от него, той се радва… Всеки човек се радва на идеите си, след като те принесат плод. (1/8:14, 15)

Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта — плодно дърво. (2/ стр. 40)

Най-първо Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият — законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения — най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонират, че не може да се изрази с човешки език. (2/ стр. 66, 67)

А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам — в една по-висша радост. (2/ стр. 68)

…Любовта. Тя се движи между два полюса — радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. (2/ стр. 108)

И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. (2/ стр. 188)

Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта — вътрешен.

(2/ стр. 251)

Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения. Това не е само с вас, но с всички хора. (2/ стр. 251)

Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат радости и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие. (2/ стр. 259)

Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. (2/ стр. 268)

Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използуваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.

(3/ стр. 125)

Щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо. (3/ стр. 215)

Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти си вече в постижението. (3/ стр. 215)

При радости или скърби, при доволство или недоволство хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите да могат да задържат радостите за повече време и лесно да се освобождават от скърбите. Ако не знаете закона, с който да задържате радостта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. (4/ стр. 15)

Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените — в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза: той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. (4/ стр. 38)

Всеки трябва да възприеме Любовта в себе си, защото след всяка скръб иде радост и след всяка радост иде скръб. След всяко смущение иде мир. Тъй щото противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието. (4/ стр. 71)

След големите скърби идат големи радости.

(5/ стр. 19)

Първо ще минете през страдания, а после — през радости. Първо — през противоречията, а после — през Любовта. (5/ стр. 163)

Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят кали желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. (6/ стр. 6)

Действително вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод и тя ще почне да се радва. (6/ стр. 82)

Ние се намираме под властта на един велик закон, под влиянието на доброто и злото. Ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. (7/ стр. 21)

Сега аз искам да ви избавя от заблуждението да мислите, че и без страдания можете да спечелите нещо. Не, печалбата всякога се обуславя от загуба; радостта всякога се обуславя от страдание.

(7/ стр. 36)

Всички противоречия са израз на една велика Истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията — това са тъмната страна на тоя живот; радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразно със законите на природата. В продължение на 24 часа земята мени лицето си. Едната страна е светла, а другата — тъмна. Следователно в продължение на 24 часа на вашия живот и вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. (7/ стр. 199)

Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Който иска да се развива, той трябва непременно да страда: страданието е врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. На кой Бог? На Онзи, Който е изявен на човечеството.

(7/ стр. 200)

А като носите страданията, тия страдания ще укрепят корените на вашия живот да станат по-силни. Върху тези корени ще се появят клонищата, а клонищата ще произведат радостите. Скръбта е последствие от злото, а радостта е последствие от доброто. Следователно злото образува корените на човешкия живот, а доброто образува клонищата. (9/5:27)

…Човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото — на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. (9/6:8)

Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния обаче са неестествени. (9/14:23)

Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. Докогато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб и ти не виждаш светлината. (9/17:27)

Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. (9/20:3)

Животът в сегашната си фаза разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. (9/20:5)

Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта, не ще можем да се домогнем до самата Истина да разберем какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност, която ние сме притежавали, или пък неизползуване, в прям смисъл, на онези блага, които ни са дадени. (9/20:5, 6)

Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек, ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. (9/20:24)

Помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем Разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюр тази радост. (9/20:25)

Казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете — сладки.” В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост. (9/20:28, 29)

Човек… трябва да бъде много радостен и много скръбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? За да се роди доброто. Защо е радостта? Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще говори на твоята душа. (9/32:26)

Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скръбта и радостта — двете форми на живота. Ще кажат някои: — Ама това вярно ли е? — Вярно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. (9/32:27)

…И тогава доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно дават израз на великия Божествен живот, а този живот е в безсмъртието на човека. Когато ние разберем тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.

(9/32:27)

Човек минава през радости и скърби, през мъчнотии и страдания, в които вижда мощната Божия ръка. (11/ стр. 19)

Хората искат да се освободят от страданията. И това е възможно, но заедно със страданията ще изчезнат и радостите. Какво представя свят без радости и страдания? (11/ стр. 19)

Радостите и страданията също са на мястото си. Без радости и страдания животът няма сми-съл. (11/ стр. 20)

Страданията са неизбежни, но човек знае, че след всяко страдание иде радост. И обратно: след всяка радост иде страдание. Такъв е законът.

(11/ стр. 20)

От една страна, идат страдания, които отнемат нещо от човека, а от друга — идат радости, които му предават нещо. Ако страданието отнема едно, радостта, която възвишените същества създават на човека, носи десетократно. Първо трябва да дойде страданието, за да отвори място на радостта. Първо трябва да оберат човека, да отнемат от него всичко непотребно, за да се отвори място за Божественото благословение. (11/ стр. 47, 48)

След всяко страдание иде радост и след всяка радост иде страдание. Това показва, че между страданието и радостта съществува известно отношение. (11/ стр. 48)

Като изучавате проявите на човека, виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че някой е много радостен, играе, скача, ще знаете, че след кратко време, след няколко часа или няколко дена състоянието му ще се превърне в скръб. Понеже природата обича вълнообразните движения, човек не остава дълго време в скръбта си. От скръб той минава в радостно състояние, отдето след време се натъква на нова скръб… Човек минава през скърби и радости, за да разбере живота в неговата целокупност. (11/ стр. 154)

Дали си скръбен или радостен, не питай защо е дошла скръбта или радостта. В този момент с тебе заедно се радват и скърбят стотици хиляди и милиони хора. Приеми скръбта и радостта като благословение, изпратено от Бога, и благодари за него. Като благодариш, ти ще придобиеш някакво благо. Доволният всякога се възнаграждава.

(11/ стр. 225)

Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. (12/ стр. 19)

Дойде ли страданието, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание. — Дойде ли радостта, кажи: Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост. — Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога както трябва, той ще научи урока си. (12/ стр. 20)

Питам: От ваше гледище може ли светът да съществува без страдания и без радости? Не може. Щом е така, как могат жителите на ада да живеят без радости? Или как могат жителите на рая да живеят без страдания? Казват, че идеалът, обектът, към който се стремят съществата от ада, е радостта. Вследствие на това там страданието е отвътре, а радостта отвън. В рая пък е точно обратно: радостта е отвътре, а страданието отвън. (12/ стр. 38)

Правило е: когато някой от рая скърби за нещо, той веднага ще се намери вън от рая. И когато някой от ада се зарадва за нещо, той веднага ще се намери вън от ада. И двата закона са верни.

(12/ стр. 38)

Радваш ли се, когато и другите се радват, ти си в рая; страдаш ли заедно с другите хора, ти си в ада. (12/ стр. 39)

Колкото повече човек страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плод е дало неговото дърво. (12/ стр. 67)

Хората, като малки частици от цялото, не разбират нещата като Бога и затова те ту се радват, ту скърбят. Тази именно е разликата между Бога и нас. Ние скърбим и се радваме, а Бог нито скърби, нито се радва. Той само се весели. (12/ стр. 67)

Тъй щото, говорим ли за миналото на човека, ние разбираме неговите нещастия и страдания. Говорим ли за настоящето, разбираме неговите радости и неговото щастие. Човек може да бъде щастлив сега, в настоящия момент… (12/ стр. 87)

Духовният живот носи и радости, и скърби за човека, но в тези смени на състоянията се крият благата на живота. (12/ стр. 92)

Благодарете и за най-малката радост, както и за най-голямата скръб, които ви сполетяват. Знайте, че Бог всичко ще превърне за ваше добро.

(12/ стр. 103)

По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. (12/ стр. 122)

Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. (12/ стр. 153)

Хората… мислят, че знаят много неща. Много знаят, но ако ги запитат защо страдат и защо се радват, не могат да отговорят. Те се радват, защото съзнателно или несъзнателно са попаднали в Божията хармония. (13/ стр. 109, 110)

Когато изпълнява Божия закон, човек се радва. Когато не го изпълнява, той страда. (13/ стр. 110)

За да се види образът на Любовта, трябва да дойдат радостите и страданията. И в природата е същото. За да видим образа на слънцето, нужно е то да изгрява и залязва. — Не може ли без изгрев и без залез? — Не може. (13/ стр. 110)

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. (14/ стр. 24)

В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личността ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. (14/ стр. 25)

За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. (14/ стр. 27, 28)

Когато страда, човек слиза надолу в сянката на живота и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният — високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания. (14/ стр. 129)

Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е радостен или скръбен, той трябва да знае отде идат тия състояния, негови ли са или ги получава чрез отражение. (14/ стр. 139)

Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека. Същото се отнася и до специфичните радости. И те идат само по един път в живота на човека. (14/ стр. 201)

Страданията се уравновесяват с радостите. Колкото страда човек, толкова и ще се радва.

(14/ стр. 220)

Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използува добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели. Радостта е обработен материал, т.е. звонков капитал, предоставен на човека за лично ползуване, когато и колкото пожелае. (14/ стр. 220)

Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост и радостта ти ще бъде постоянна. (14/ стр. 221, 222)

И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. (14/ стр. 323)

Скръбта подразбира условията на земята, а радостта — условията на небето. (14/ стр. 334)

Страданията определят силата на човешката душа, а радостите — нейните възможности. С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез радостите — това, което той може да направи. (15/ стр. 51)

Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостта пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва. (15/ стр. 227)

Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. (15/ стр. 227)

Страданието не е нищо друго, освен жива душа, която е дошла при тебе да сподели скръбта си. И радостта е също така жива душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост. Тъй щото когато скърбите, ще знаете, че ви е посетила някоя скръбна душа; когато се радвате, посетила ви е някоя радостна душа. Вслушвайте се в радостите и скърбите на душите и ако можете, помагайте им. (16/ стр. 53)

Сегашните хора търсят начин да се освободят от страданията. Добро е желанието им, но като се освободят от страданията, ще се освободят и от радостите. Радостите имат смисъл при страданията. Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова именно той е дошъл на земята. (16/ стр. 128)

…Големите радости и скърби, през които минава човек. Те представят гъста материя, която предизвиква голямо налягане върху човека. За да не изгуби съзнанието си, той трябва да знае как да се справя с тях. Щом изгуби съзнанието си, човек се лишава от опорната точка в живота си по отношение на самата реалност. (16/ стр. 152, 153)

Как ще познаете идването на Господа? Слизането на Господа на земята произвежда два обратни процеса: големи страдания и големи радости.

(16/ стр. 162)

Външно скръбта и страданието са облечени в скъсани, парцаливи дрехи, но вътре те са като царски дъщери, облечени в скъпи и красиви дрехи. Така е за онези, които разбират смисъла на скърбите и страданията. Които не разбират смисъла им, те гледат на тях като на препятствия в живота си. Разбере ли ги човек, те ще се превърнат в радост.

(16/ стр. 168)

Задачата на всеки човек е да се справи разумно с мъчнотиите и страданията в живота си, да ги превърне в радост. (16/ стр. 168)

Не може ли човек да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости, той остава в положението на обикновените хора.

(16/ стр. 186)

Силата на човека се определя от два момента: от голямата скръб и от голямата радост. Ако не може да издържи тия два момента в живота си, човек е слаб. (16/ стр. 222)

Вярващият разбира смисъла на страданията и се учи от тях. Той знае, че радостите му се определят от страданията. Ако няма страдания, и радости няма да има. Няма същество в света, което може да се радва, без да е страдало. И обратното е вярно: няма страдания без радости. Когато някой страда, това показва, че по-рано се е радвал.

(16/ стр. 223, 224)

Изобщо силата на радостта се определя от силата на страданието. (16/ стр. 224)

Следователно който иска да се радва, трябва да приеме страданията, които му се дават.

(16/ стр. 225)

Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. (16/ стр. 291)

Онзи, който има по-силно въображение, има по-големи радости, но и по-големи страдания. Колкото по-слабо е въображението на човека, толкова по-малко страдания има, но и по-малко радости. Значи радостите и страданията на човека се компенсират правилно, но не могат да се избегнат. Те са необходими условия в развитието на човека.

(16/ стр. 310, 311)

Понякога човек скърби и се радва за неизвестни неща. Макар и неизвестни за него, те са по-реални от ония, които са известни. Затова казваме, че човек има реални и нереални радости и скърби. Каквито и да са скърбите и радостите, важно е човек да се учи от тях, да преодолява, да калява волята си, да облагородява сърцето си и да усилва своя ум. (16/ стр. 311)

Човек е пътник, дошъл на земята да се учи, да придобива знания и опитности. Като пътува, той минава през различни места, през долини и планини, вследствие на което и състоянията му се менят. Един ден е радостен, на другия ден — скръбен; един ден се надява, вярва в постиженията си, на другия ден се обезсърчава. Той ту слиза, ту се качва, но трябва да върви напред. (16/ стр. 311)

Когато в главата на човека влизат чисти мисли, той се радва. При радостта мускулите на лицето заемат особено положение. Те приемат повече възходяща посока. Когато през ума на човека влизат нечисти мисли, той скърби, мъчи се, става тъжен — мускулите му увисват надолу.

(17/ стр. 102)

И скръбта е на място. Тя е толкова необходима, колкото и радостта. Като скърби и страда, човек си почива. Всъщност смяната на състоянията от радост в скръб и от скръб в радост представят почивка, а радостта и скръбта са условия, при които човек работи и учи. (17/ стр. 102)

Страданието е работа, която човек непременно трябва да свърши. След това иде радостта.

(17/ стр. 207)

Като минете през школата на страданието, ще дойдат радостите, които също така са кратковременни. (17/ стр. 253)

Ще кажете, че човек страда и се радва. Обаче чрез страданията и радостите той е дошъл до нещо положително в живота. (18/ стр. 82)

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за скърбите и за радостите. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радостите и страданията, той ще се развива и в двата случая. (18/ стр. 168)

Закон е: когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда.

(18/ стр. 168)

Ето защо когато страдате, знайте, че в този момент друг някой се радва. Когато се радвате, в същия момент някой страда. При това положение радостите и страданията са на мястото си. Обаче ако човек мисли, че радостите и скърбите му са само за него, той е на крив път. Докато не схванете отношението между вашите радости и скърби и тия на вашите ближни, вие нямате дял в общите блага на човечеството. Това е закон за физическия свят. Влезе ли човек в Божествения свят, там законът е обратен. В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички. Законите на физическия свят са точно обратни на законите в Божествения свят.

(18/ стр. 168, 169)

На физическия свят както страданието се превръща в радост, така и радостта — в страдание. Това показва, че физическият свят се движи между полюси. Природата поставя човека ту в единия, ту в другия полюс, вследствие на което човек сам не може да смени положението си. Този, Който е поставил човека на известно положение, Той сам ще го смени. (18/ стр. 170, 171)

Тъй щото когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т.е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. (19/ стр. 22, 23)

Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. (19/ стр. 120)

Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта. (19/ стр. 121)

Скръбта и радостта са две състояния в човешкия живот, които постоянно се сменят. В скръбта човек се учи да събира, а в радостта — да дава. Човек не може да дава, докато не е събирал. Ако нищо не е събирал, какво ще дава? Първо човек трябва да събира, а после да дава. Като не разбират този закон, хората искат да се радват, т.е. искат радостта да предшествува скръбта. (19/ стр. 393, 394)

Едно искате вие: да бъдете щастливи. Защо и за какво искате да бъдете щастливи, не се запитвате. Вие знаете само, че искате да бъдете щастливи, а въпреки това ставате нещастни. Някога не искате да бъдете радостни, а въпреки това ставате радостни. Значи щастието и нещастието не зависят от вас. Радостта и скръбта също не зависят от вас.

(19/ стр. 394)

Ако в Любовта човек не може да разбере елементарните работи — скърбите и радостите, той не може правилно да се развива. Радостта и скръбта са два пътя, чрез които Любовта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостта и на страданието, човек не може да разбере живота. Щом не може да разбере радостта и скръбта, човек неизбежно се натъква на доброто и на злото, които му създават ред противоречия. В края на краищата човек трябва да примири противоречията в живота си. (19/ стр. 401)

Когато придобие Любовта, човек ще разбере, че земният живот, който е пълен със страдания, е толкова ценен, колкото и Божественият, в който има само радост и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси живот без страдания. (19/ стр. 403)

Страданието и радостта имат смисъл в живота само тогава, когато са на място поставени.

(19/ стр. 403)

Когато се развива правилно, човек неизбежно минава през страдания, които ще го доведат към истинската радост. (20/ стр. 144)

Като изучава природата, човек се натъква на два порядъка: човешки и Божествен. В човешкия порядък има падане и ставане, скърби и радости. Той е порядък на вечни промени. (20/ стр. 146)

Страданието и радостта представят пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. (20/ стр. 200)

Страданията и радостите са реални величини, чрез които разумните същества работят. Чрез тях те изпитват, изучават човека да видят какво му липсва, за да има добър, правилен живот.

(20/ стр. 200)

Който разбира страданията и радостите, той разбира смисъла на живота. (20/ стр. 222, 223)

Който разбира смисъла на големите скърби и на големите радости, той велик ще стане.

(20/ стр. 224)

Когато преживявате голяма скръб, знайте, че животът ви е на оправяне. Когато преживявате голяма радост, животът ви е изложен на голяма опасност. Значи след всяка радост иде скръб и след всяка скръб иде радост. (20/ стр. 226)

Радостта представя години на изобилие, на плодородие в човека, а скръбта — гладни, мършави години. Разумният събира от плодородните години, за да издържи, когато дойдат гладни времена. (20/ стр. 226)

Като ученици на Великата Школа, благодарете и за радостите, и за скърбите. (20/ стр. 226)

Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без той сам да е скръбен или радостен. Това е неизбежен закон. Ако иска да се ползува от радостите на хората, той трябва да взима участие и в скърбите им. Не взима ли дял от скърбите на хората, той ще се лиши и от радостите им. (20/ стр. 308)

Човек едновременно носи в себе си и тъмнина, и светлина, вследствие на което неизбежно е изложен и на страдания, и на радости. Страданията произлизат от неорганизираната материя на тъмнината, а радостите — от организираната материя на светлината, която твори и създава нещата. (20/ стр. 340)

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т.е. придобива свобода. (20/ стр. 356)

Онзи и този свят са едно и също нещо. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца да видите колко много същества от невидимия свят ви обикалят. Много от вашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях. (20/ стр. 364)

Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му. В живота на духа обаче тези бързи промени от скръб на радост и от радост на скръб са изключени. Духовният живот изключва резките промени.

(21/ стр. 24)

Всички трябва да минете през страданията, за да влезете в радостта, в живота на Любовта.

(21/ стр. 102)

Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Ка-кто и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта. (21/ стр. 106)

Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия в света да не е в състояние да го отмести от пътя. И никое благо да не е в състояние да те измести от пътя ти. И в скърбите, и в радостите, и във веселението ти да държиш една и съща посока. (22/ стр. 304)

Дето иде страданието, причината е, че Мъдростта отсъства; дето иде радостта и щастието, Мъдростта присъства. (22/ стр. 352, 353)

Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се превръщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират. (24/ стр. 20)

Радостта и доброто, които преживееш, отговарят на злото и страданието, през които си минал. Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта му. Това показва, че в природата съществува закон на равновесие, който регулира силите. (24/ стр. 98, 99)

Всяко реализирано желание се придружава с радост, а нереализираното — със скръб. Човек се движи между радости и скърби и така расте. Радостта подразбира придобивка, а скръбта — загуба. Животът се движи между полюси — радост и скръб. (24/ стр. 198)

Какво всъщност представя реалният живот? Разумно оценяване на радостите и скърбите, или на печалбите и загубите. (24/ стр. 198)

Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният обаче не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне — нито да се радва много, нито да скърби много. (24/ стр. 291, 292)

Всеки човек минава през опитностите на Соломона, т.е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. (25/ стр. 47)

Като живее, човек минава през различни състояния, през радости и страдания. Следователно колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са радостите му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и радостите. И обратно: големите радости се сменят с големи страдания, а малките радости — с малки страдания. (25/ стр. 51)

Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използуват. Ако човек скърби и не се ползува от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползува от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил. (25/ стр. 84)

Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представят граници на реалния свят. (25/ стр. 104)

Знайте, че всеки момент сте под наблюдаване, под зоркото око на вашия Създател. Той мълчи, гледа и като види, че постъпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания. Щом проговори, страданието ви се сменя с радост. (25/ стр. 268)

Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно не съжалявайте, че сте скръбни. — Защо? — Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. Не се забравяйте в радостта си. — Защо? — Защото след добре свършената работа ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената. (25/ стр. 334)

И плачът е на място, и радостта е на място. Като се радва, човек трябва да работи и да помага на ближните си. Когато плаче, не трябва да разправя на хората за причините на своя плач. (25/ стр. 342)

Значи като страда и като се радва, човек се учи. (25/ стр. 386)

Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. (25/ стр. 386)

Страданието и радостта са необходимости в живота. Без тях човек не може да се развива.

(25/ стр. 386)

Истински праведен е онзи, който от началото на живота си до края не е допуснал в ума си една лоша мисъл и в сърцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби той всякога е запазвал своя вътрешен мир и разположение на духа. (28/ стр. 52)

Страданията в живота се сменят с радости като условия за почивка. Радостта дава възможност на човека да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешил всички въпроси. Радостта е отдих, който се дава на всеки страдащ. (28/ стр. 61)

Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките, външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил Волята Божия.

(28/ стр. 84)

Докато сте на земята, ще плачете и ще се радвате, но ще учите. (28/ стр. 93)

Има смисъл човек да страда и да се радва, но когато тия страдания и радости носят нещо добро. Ако страданието носи след себе си радост, която повдига човека, то е на място. И ако радостта носи след себе си страдание, което облагородява човешкото сърце, тя е на място. (28/ стр. 96)

От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение Волята Божия.

(28/ стр. 113)

Някои казват, че може да се живее и без страдания. И без страдания може, но човек ще бъде лишен от радостите. (28/ стр. 121)

Външно човек може да минава през големи промени — да скърби и да се радва; важно е вътрешно да не се изменя, да остане тих и спокоен, за да запази своя вътрешен мир. (28/ стр. 135)

Човек не може да разбере и оцени радостта, докато не е минал през скръбта. (28/ стр. 147)

Скръбта е пасивно състояние, а радостта — активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира — сдрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта — ден, роденото дете от тях — мира — представя сдрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Сдрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. (28/ стр. 147)

Не може ли да запази своя вътрешен мир, човек не е дошъл още до уравновесяване на силите между ума, сърцето и волята си. Той не се е справил още със скръбта и радостта. (28/ стр. 147)

Ако не разбере скръбта и радостта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човек всякога ще се натъква на противоречия. (28/ стр. 147)

Страданията носят условия за вечния мир в света. Дойде ли този вътрешен мир, скръбта ще се превърне на радост. (28/ стр. 158)

В Божественото управление съществуват само радост и мир, а извън него в света съществуват само страдания и мъчения. (29/ стр. 34)

Скръб и радост — това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. (29/ стр. 40)

Първо, човек трябва да определи отношението си към Първата Причина, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш Господа Бога твоего!” Второ, той трябва да определи отношенията си към ближния, което е изказано в заповедта: „Да възлюбиш ближния си като себе си!” Тези две заповеди са началото и краят на живота. От спазването и неспазването на тези два закона се явяват радостите и скърбите в живота. (29/ стр. 72)

Колкото страданията са необходими, толкова и радостите са необходими. Ако нямаше радости, нямаше да има никаква светлина, никаква топлина. (29/ стр. 72)

И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се измени в скръб. Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче. (30/ стр. 5)

Плачът има една друга, духовна страна. Не да плачеш за материални работи. Трябва да плачеш за духовното, че плачът ти да се обърне после в радост. Ти като посееш едно семе, ще плачеш отгоре му, ще го поливаш и като израсне то и събереш плодовете му, ще се радваш. Плакал си много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи.

(30/ стр. 186)

Страданията и радостта си имат граници. Ако минеш границите на скръбта, ще влезеш в радостта. Ако минеш границата на радостта, ще влезеш в скръбта. Питаш: „Защо страдам?” Защото си минал границата на радостта. Питаш: „Защо се радвам?” Защото си минал границата на скръбта. „Какво трябва да се прави при скръбта?” Чакай, докато радостта дойде при скръбта. (30/ стр. 192)

Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. (30/ стр. 377)

Радостта носи и страдание като сянка.

(30/ стр. 396)

Само това в човека, което примирява противоречията, то е Божественото. Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек. Когато само ядете, вие сте животно. Не мислете, че в яденето и пиенето вие ще разрешите Божествените работи. Нито пък в радостите и скърбите. (30/ стр. 400)

„Ама страдам.” После казваш: „Радвам се.” И радостен да бъдеш, и страдания ще имаш. Ти ще свържеш и радостите, и страданията и ще направиш от тях плат. Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.

(30/ стр. 402)

Щом няма страдания, остава една струна на радостите. Но свирили ли сте на една струна? Мно-го мъчно е да се свири на една струна. Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли да изкара нещо на една струна. (30/ стр. 402)

Страда онзи, който не разбира Божиите пътища. Радва се онзи, който ги разбира. И в когото няма никакво противоречие между неговата душа и Бога. (30/ стр. 482)

Благодарете за страданията, както и за радостите. Когато вие страдате, друг някой се радва; и когато вие се радвате, друг някой страда.

(31/ стр. 56)

Когато страдате, не бягайте от страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрез страданието. Страданието и радостта са условия, при които човек изработва различни добродете-ли. (31/ стр. 56)

Който страда, има възможност да се радва; който никога не страда, никога не се радва.

(31/ стр. 106)

Човек мисли право… когато вземе във внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човек може да изкара от своята мисъл нещо хубаво и полезно. Без съпоставяне на фактите радостите и скърбите представят необработена, безвкусна храна.

(31/ стр. 125)

Като се изучава, човек дохожда до заключение, че и страданията, и радостите носят известни придобивки. (31/ стр. 145)

Човек трябва да мисли право, да знае защо се радва и как трябва да се радва; защо скърби и как трябва да скърби. (31/ стр. 154)

В предната част на човешкия мозък, дето се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека. (31/ стр. 155, 156)

Дали сте скръбни или радостни, мислете право. Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. (31/ стр. 157, 158)

В природата съществува един правилен ритмус, който се изразява в прилив и отлив на Божествена енергия. В прилива всички същества се радват, пеят и веселят. И в ада, и в рая всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отливът на Божествената енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не го разбират, стават тъжни, започват да плачат и скърбят.

(31/ стр. 158)

Който се радва, небето го управлява; който страда, адът го управлява. В това отношение човек сменя кабинета по няколко пъти на ден.

(31/ стр. 176)

Важно е човек да знае защо страда. И ако се радва, пак трябва да знае защо се радва. Дали се радва или страда, дали е добър или лош, човек трябва да знае причините за тия неща.

(31/ стр. 199)

Съзнателно или несъзнателно човек участвува в общите радости и страдания, в общите печалби и загуби. Ако се откаже от участието си в общите страдания и загуби, човек се лишава и от участието си в общите радости и печалби. Ако участвувате в страданията на Христа, ще участвувате и в Неговите радости и благословения. (31/ стр. 199)

За пример, някой казва, че срещнал един познат, който му казал няколко обидни думи. Никого не е срещнал той. — Защо? — Защото срещата ви с кого и да е подразбира проява на радост и веселие. Ако сте тъжен, никого не сте срещнали.

(31/ стр. 201)

Любовта създава и радости, и скърби, тя е причина на всичко. Който разбира Любовта, радва се, а който не я разбира, скърби. (32/ стр. 275)

Има разумни страдания, които трябва да се приемат по същия начин, както се приемат и радостите. За нас страданията и радостите трябва да бъдат еднакво приети. Дойде ли една радост, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пак благодарете на Бога. Правите ли разлика между радостите и страданията, като приемате първите с благодарност, а вторите с недоволство, това показва, че вие не разбирате великия Божи Закон.

(33/ стр. 100)

Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение. Те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път. Спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят. Ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. (34/ стр. 17)

Когато страданието дойде до крайния свой предел, веднага се ражда радост. (35/ стр. 27)

И когато скърбите, и когато се радвате, Господ знае, че ще придобиете нещо хубаво. От Божествено гледище между скръбта и радостта няма разлика. (36/ стр. 247)

Какъв е краят на радостта? Скръбта. Какъв е краят на скръбта? Радостта. (36/ стр. 249)

Промените, които стават в съзнанието на човека, са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека между скръб и радост се дължат именно на неразбиране законите на вътрешните процеси. (36/ стр. 273)

Миналото съдържа законите на страданието, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. (37/ стр. 9)

Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. (38/ стр. 50)

Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. (40/ стр. 82)

Радостите и скърбите в живота се сменят. Без радости и скърби животът не може да се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за да придобие нещо, човек трябва да се стреми повече към възходящите, положителните посоки.

(41/ стр. 65)

Помнете: красотата в живота се заключава в неразбраните неща. Кои неща са неразбрани? Великите. За пример, има велики радости и скърби, които са неразбрани. Те произвеждат обратни резултати. Голямата радост причинява голяма скръб; голямата скръб причинява радост. (41/ стр. 169)

Дали се радвате или скърбите, това са последствия от миналия ви живот. За да създадете нещо хубаво в себе си, трябва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радост или скръб. Само по този начин ще влезете в красивия живот. (41/ стр. 194)

Скръбта е посаждане на семена; радостта е цъфтене, завързване и узряване на плода.

(42/ стр. 74)

Защо идат страданията в живота? За да развият ума и сърцето на човека. Защо идат радостите? За да развият ума и сърцето на човека. (42/ стр. 74)

Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в живота. Който търси само радостите, той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостен, гответе се за утре да бъдете скръбни. Ако днес сте скръбни, гответе се за утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат велико благословение за вас. (42/ стр. 74)

Без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. (42/ стр. 310)

Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост. Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото… (43/ стр. 55)

Засега животът на човека носи радости и страдания. Един ден страданията ще изчезнат и животът ще носи само радости. — Кога ще бъде това? — Когато Любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви.

(43/ стр. 85)

Ако разбира живота, човек се ползува еднакво и от радостите, и от страданията като необходими условия за развитието му. (43/ стр. 120, 121)

Когато страда, човек умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва. (43/ стр. 188)

Ще каже някой, че много е страдал, докато се нагоди към новите идеи. Много е страдал, но и много ще се радва. На всяка скръб отговаря по една радост. Ако някой казва, че не е страдал, ние знаем, че той не се е радвал. Не може да се радва човек, докато не е страдал. (43/ стр. 211, 212)

Казвате, че праведните са имали много големи изпитания. Щом са минали през изпитания, ще минат и през големи радости. (43/ стр. 212)

В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. (44/ стр. 31)

Без страдания човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. (44/ стр. 119, 120)

Светът е велико училище, в което се преподават ред уроци. Страданията и радостите са едни от уроците, които човек трябва добре да изучи. Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога. (44/ стр. 177)

Всичко, което съвременните хора са придобили, е резултат на това велико училище. В света те са се радвали и страдали, те са падали и ставали, докато са дошли до известни опитности, до известна мъдрост, която ги предпазва от големите катастрофи в живота. (44/ стр. 190, 191)

Великите хора са минали и минават през големи противоречия… Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават. (44/ стр. 227)

Който мисли, че след големи страдания ще придобие големи знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа.

(45/ стр. 22, 23)

Трябва ли човек постоянно да говори за своите страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в рая. (45/ стр. 41)

Под думата живеене се разбират скърби и радости. В този смисъл хората живеят, защото те се радват и скърбят. Бог нито се радва, нито скърби, Той само се весели. (45/ стр. 61)

В търпението е скрита Божията Любов, а в радостите и скърбите се крият Божиите блага.

(45/ стр. 61)

Първичната Причина изисква от хората не само да придобиват знания, но и да участвуват в радостите и скърбите на живота. (45/ стр. 93)

Скърбите и радостите също така трябва да се проучат… Аз не съм нито за страданията, нито за радостите. Защо? Има радости, които не почиват на здрава основа. Например разбойникът, който убива, който краде, се радва, че е придобил нещо, но радостта му не е дълготрайна. Тази радост не е истинска. Неговата радост е скръб за другите. Такава радост не е Божествена. Когато радостта на едного е скръб за другиго и когато скръбта на едного е радост за другиго, това показва, че хората живеят още в един преходен свят. Светът, в който хората живеят, не е разумен свят… (45/ стр. 130)

Човек трябва да работи с вдъхновение, ако иска да има успех. Не е въпросът за онова временно вдъхновение. Има едно вдъхновение, което при всички условия на живота е непреривно, независимо това, дали човек е скръбен или радостен.

(45/ стр. 150)

Много пъти хората са придобивали това знание и много пъти са го изгубвали. И днес пак го търсят, трябва да внимават да не го изгубят. Че са го изгубили, виждаме по това, че ако днес са радостни, утре ще бъдат скръбни. Защо? Знанието им не е постоянно. (46/ стр. 75)

Когато някой човек иска да живее в радостта, пращат го при ангелите. Когато някой ангел иска да изпита скръбта, пращат го на земята.

(46/ стр. 207)

Смисълът на живота не седи в разрешеното, но в неразрешеното. Не са важни радостите в живота, но важни са мъчнотиите и страданията, с които трябва да се справяме. Страданията носят щастието на човека. (47/ стр. 14)

Защо не носите и страданията, както носите радостите? (47/ стр. 83)

Колкото да се възмущава от скърбите и страданията, колкото и да протестира, човек не може да се освободи от тях. И колкото да се стреми към радостите и да ги очаква, той трябва да знае, че те не идват преждевременно. (47/ стр. 89)

Любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират и знаят, че тя е единна и неделима.

(48/ стр. 20)

Неизбежен е пътят на възлизането и на слизането, но за да се ползува и от двата пътя, човек трябва да ги разбира. Възлизането радва човека, внася в него радост и разширение. При слизането си човек има страдания, които развиват в него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигнал. Ако няма слизане, човек само ще се радва, но ще остане на едно и също място в развитието си; няма да слезе долу, но и по-горе не може да се качи. (48/ стр. 42, 43)

Благодарете и за страданията, и за радостите, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро. (48/ стр. 88)

Човек се учи и от радостите, и от страданията.

(48/ стр. 88)

Тъй щото сърцето се чисти и чрез радостта, и чрез страданието. (48/ стр. 88)

Като се радваш, ще споделяш радостта си със своя ближен. Като страдаш, ще задържаш страданието си само за себе си. Ако постъпваш така, и в двата случая печелиш. Постъпваш ли обратно, да задържаш радостта си за себе си, а да споделяш страданието и скръбта си с ближния си, и в двата случая губиш. (48/ стр. 88)

Страданието си ще даваш на Бога, а радостта си — на своя ближен… Да споделяш скръбта си с Бога, а радостта си с хората, това подразбира да се възпитаваш по нов начин. (48/ стр. 88, 89)

Вие искате всякога да бъдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чист хоризонт. Ако всеки ден сте весели и радостни, небето ще бъде всякога светло, ясно и ще настане суша. Ако всеки ден сте скръбни, небето всякога ще бъде облачно и постоянно ще вали дъжд. Човек трябва да знае кога да бъде небето му ясно и кога — облачно. (48/ стр. 191)

Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. (48/ стр. 222)

Вярвайте в радостите и страданията като носители на Божиите блага. Страданията представят плодове на корените на живота, а радостите — плодове на клоните. (48/ стр. 300)

На земята нещата са временни. Ще дойде ден, когато горчивото ще се смени със сладко, а скръбта — с радост. Ще дойде ден, когато човек ще мине от физическия в духовния свят, от земния към небесния живот. (49/ стр. 13)

Така ще познаете истинския човек. Той и в скърби, и в радости постоянно пее. (49/ стр. 30)

— Какво се крие в страданието? — Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбта ви ще се превърне на радост.” (49/ стр. 122)

Силен човек е онзи, който се справя еднакво с радостта и страданието, с любовта и омразата, с вярата и безверието, с доброто и злото.

(49/ стр. 194)

Всеки иска да живее, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби. (49/ стр. 229)

Хората скърбят и се радват на малки работи. Ако не харесваш обущата на някого, ти му при-чиняваш скръб; ако ги харесваш, причиняваш му радост. (49/ стр. 229)

Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш Любо-вта. (50/ стр. 180)

В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо — благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. (50/ стр. 180)

Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш Истината. И без радост не можеш да разбереш Истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото ти трябва да разбереш Истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. (50/ стр. 180)

Искам да ви обърна вниманието на факта, че страданията хвърлят отпечатък външно и вътрешно върху човека. Същото е и с радостите. И те се отпечатват върху човека. (50/ стр. 284)

Новото съзнание ще превърне скърбите в радости и нещастието в щастие. (50/ стр. 296)

Казвам: Докато ти не се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е това. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от радостта. (51/ стр. 88)

Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността. (51/ стр. 88)

Не мисли, че си роден само да страдаш, но не мисли, че си роден само да се радваш. (51/ стр. 99)

За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радост или скръб. (52/ стр. 36)

Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване. Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширяване. И най-сладките неща като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване. (52/ стр. 36)

Изобщо нормалната радост и нормалната скръб са условия за растене и развиване на чове-ка. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес в човека. (52/ стр. 36)

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на повече светлина да не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате… Докато сте в радостта, вие ще имате стремеж към Бога, към великото в света. Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните във всичко: в Любовта, във вярата, в красивото в света. Дойде ли до това положение, човек тръгва вече по отъпкания път, по пътя на обикновените хора. (52/ стр. 37)

Тъй щото страда или се радва, човек трябва съзнателно да живее, да използува благата и на страданията, и на радостите. (52/ стр. 60)

Като разбира законите на природата, човек знае как да трансформира състоянията си, да превръща скърбите в радости. (52/ стр. 71)

Страданията и радостите са неизбежен път в живота на човека. Чрез тях човек познава великото и красивото в света. (52/ стр. 89)

Човек се движи между две състояния, които постоянно се сменят: радост и скръб. Докато се радваш и надяваш, че можеш да станеш учен човек, радостта ти е на място. При това положение ти всеки ден ще придобиваш по нещо. Щом се усъ-мниш в придобиването на знанието, ти започваш да се обезсърчаваш. Щом дойде обезсърчението, с него заедно иде и скръбта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостта и вярата в постижение на нещата човек печели, придобива нещо. При обезсърчението и скръбта той губи. (52/ стр. 91, 92)

Има радости в живота на човека, които носят след себе си скръб; има и такива скърби, които носят след себе си радост. (52/ стр. 213)

В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1, на две скърби една радост, на две злини една добрина. Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. (52/ стр. 213)

Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. (52/ стр. 213)

Още преди създаването на вселената Бог е предвидил всичко. Той е определил кои души кога трябва да се радват и кога да страдат, кои да падат и кои да се подигат. Всичко, което става в света, е допуснато да стане с цел човешката душа да се подигне. (52/ стр. 222)

Щом сте дошли на земята, вие трябва да бъдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. (52/ стр. 223)

Страданията, това са пелените, в които бъдещите радости ще бъдат увити. Ако ти не страдаш, в тебе радостта и веселието няма да влязат.

(53/ стр. 96)

Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. (53/ стр. 278)

Чрез тия страдания, чрез недоволството, мъчението, скръбта ще дойде страданието, ще дойде след това радостта, ще дойде онзи изблик на Любов, чрез които животът на земята ще се разбере.

(54/ стр. 118)

Ти си радостен, разбрал си Бога; скръбен си, отделил си се от Него в своето съзнание.

(54/ стр. 232)

Най-великата радост, която имаш, ако не си я разбрал, тя ще ти донесе най-голямото страдание.

(54/ стр. 328)

Ако едно страдание дойде да ме подтикне да мисля, добре дошло е. Ако и една радост дойде да ме подтикне да мисля, добре дошла е. (54/ стр. 344)

Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите — това са семената, които излизат от почвата. (55/ стр. 188)

Някой път се чувствувате тъжни, скръбни, но след малко време чувствувате, като че някой ви е взел скръбта и вие ставате радостен. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище. Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за да ви помогне. (55/ стр. 289)

Казва някой, че страданието е реално. В дадения случай е реално страданието. И радостите са реални. Това са две фази на живота. (55/ стр. 320)

Страданието може да бъде дълголетно и радостта може да бъде дълголетна. (55/ стр. 320)

Питат някои какъв е вътрешният смисъл на живота. Вътрешният смисъл на живота са страданията и радостите. На земята ти ще опиташ онзи контраст, който седи между страдания и радости. Ще кажеш защо е тъй. Скръбта и радостта съставят едно цяло. Ти гледаш, че на земята са раздвоени, но те съставят едно цяло. (55/ стр. 373)

Страданието е атмосфера. Малко влага трябва да се дигне, да се помрачи малко слънцето, понеже всякога на земята ако сме радостни, нищо няма да остане, всичко ще изсъхне. Скръбта е потребна да дойде някой път, да се заоблачи. Проветрение да има, да стане една промяна. След туй пак да се проясни и пак да дойде радостта. Ако небето е винаги облачно, е една крайност, ако винаги е светло, е другата крайност. Затова Бог направил така, че половината от живота да бъде облачен, а половината весел. Защо е така? Защото така е най-добре на земята. (55/ стр. 374)

При голямата радост на земята животът щеше да се съкрати по-скоро. В голямата радост животът ще се съкрати, ще изгори човек. И в голямата скръб пак е същото. Скоро ще умре, ако много скърби. Ако променя скръбта с радостта, да ги балансира, той може да живее 100-120 години…

(55/ стр. 374)

Всякога, когато човек се съединява с висшия живот, иде радостта. Следователно всяка една радост е една връзка с висшия Божествен живот, признак на нашата връзка с висшия Божествен живот и всякога нашите страдания са един признак на една връзка с низшия живот. Казвате: „Тогава какво трябва да правим?” — Ще напуснеш низшия живот, ще се свържеш с висшия.

(55/ стр. 541)

Що е Истината? Истината е реалният живот, който превръща скърбите в радости. А радостите в какво превръща? Радостите превръща в милосърдие. (55/ стр. 594)

Мнозина измежду вас боледуват. Това са известни задачи. Болестта аз наричам една задача. Сиромашията е една задача. Злото е една задача. Доброто е една задача. Науката е една задача. Всичко в света са задачи, които трябва да разрешите. Вие като разрешите една задача правилно, ти ще почувстваш в себе си една радост. Като не разрешиш правилно, ще почувстваш една скръб.

(56/ стр. 17)

Значи животът на човека има две страни — външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят. А с тях наедно се менят и неговите настроения — ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т.е. неговото облекло, неговата външна дреха. (57/ стр. 290)

Ако човек не разбере смисъла на страданията, то никога няма да разбере и смисъла на радостите. (57/ стр. 373)

Идеалната скръб е един образ на идеалната радост, която отпосле ще дойде. (57/ стр. 448, 449)

Писанието казва, че Бог създавал нови небеса и нова земя. Старата земя и старото небе какво са? Старото небе и старата земя са небе и земя на скръбта. Аз го тълкувам така, аз го виждам така. Новото небе и новата земя, това са небето и земята на радостта. Казват, туй старото няма да се промени и скръбта няма да се промени. Когато дойде Божествената радост при новото небе, няма да се прояви вече старата скръб. (57/ стр. 452)

Новото е, което носи радостта. Старото, което си заминава, което си отива, за нас е скръбта.

(57/ стр. 452)

Тази скръб, тия страдания, които сега ги носите, са предвестници на бъдещата радост, на бъдещото веселие, което ви очаква. Всеки, който е страдал, има право да се радва. Всеки, който не е страдал, няма право да се радва. Ако не искаш да страдаш, не може да очакваш и в радостта. Ако приемеш да страдаш, ще станеш гражданин и в радостта. (57/ стр. 457)

И радостта е по-силна от скръбта. Туй, което е по-силно, то е реално. (57/ стр. 457)

„Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви помогна.” Скръбта е ден, в който можете да познаете благостта на Бога. Там, дето никой не може да ви помогне, обърнете се към Него. Ще имате една опитност, ще имате една радост, която никой не може да ви даде. (57/ стр. 457)

Казва: Създавам ново небе и нова земя. И всички, които са живели в сегашните скърби, ще живеят в туй новото небе и новата земя, която е на радост и веселие. (57/ стр. 457)

Ти прекарваш един страшен ден, прекарваш цяло едно съществувание. Прекарваш някое свое прераждане, което може да си преживял преди 100, преди 1000 години и ти го прекарваш сега в един ден. А някой път ти си радостен, ти толкова преживяваш един цял живот в един ден. Когато се радваш, това е твоето минало, когато скърбиш и то е твоето минало. От твоето минало на страданията и от твоето минало на радостите ти ще извадиш твоето настояще. Ще използуваш.

(59/ стр. 121, 122)

Що е страданието? Излизане из рая навън. Що е радост? Влизане в рая. (59/ стр. 182)

Скръбта и радостта, те са два процеса, които в природата извършват някои работи, които хората не подозират. Една скръб след 10-15 години, а може би след 4-5 поколения може да произведе отлични резултати. Това, каквато и да е скръбта.

(59/ стр. 195)

Онова във вас, което скърби, то е Божественото начало във вас. Онзи във вас, който се радва, то е Божественото начало, което се радва във вас. Вие участвувате в скърбите и в радостите, съучастници ставате в радостите и в страданията. Във вас страда Бог и вие участвувате в Неговата скръб и радост.

(59/ стр. 275, 276)

Вие казвате: „Какво ме ползува тая радост, утре мога да я изгубя.” Понеже не участвуваш в Божията радост, ще изгубиш. Не участвуваш в Божието страдание — ще го изгубиш. (59/ стр. 276)

От тези страдания Онзи, Който е във вас, ще ви избави. Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас в бъдеще. (59/ стр. 278)

Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора. Ако разбирам своите радости, ще разбирам и радостите на другите. Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания. То е по новия начин да мислите.

(59/ стр. 280)

Та мисълта: участвувайте в страданията на Онзи, Който живее във вас! Участвувайте в радости-те на Онзи, Който живее във вас! (59/ стр. 284)

Една мисъл, каквато и да е, ако е права, тя всякога се реализира. Даже и онези мисли и желания, които не са прави, и те ще се реализират. Помнете това. Само че в единия случай ще се радвате, а пък в другия случай ще скърбите. (59/ стр. 502, 503)

Ако имахте реалността, вие не щяхте да се изменяте. Някой път сте радостен и след половин час сте тъжни, недоволни, скръбни или се съмнявате. Сега, кога сте в реалното: като се радваш, като вярваш или като скърбиш и се съмняваш? Скръбта ти може би не почива на никаква основа. (60/ стр. 6)

Да допуснем сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбта събира, а пък радостта дава. Ти не можеш да даваш, докато не скърбиш, докато не събираш. (60/ стр. 7)

Излизането вън от Бога е скръб. Връщането при Бога, то е радост. (60/ стр. 7)

Ако в Любовта ти елементарните работи — страданията и радостите — не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Те са двата пътища, по които Любовта се проявява. Ако ти не знаеш смисъла на радостите и смисъла на страданията, как ще разбереш живота? (60/ стр. 11, 12)

Ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и тъмнината на Мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогаз не можете да бъдете кредитирани. (60/ стр. 14, 15)

Някой път вие сте радостни и весели. Пазете се. Радостта, която имате, скоро ще се смени със скръб. Постоянно това махало се движи, вдясно е радостта, вляво е скръбта, после вдясно пак е радостта и после вляво пак скръбта и т.н. И като се движи това махало — това е доброто. Движението показва какъв е вашият живот. (60/ стр. 43)

И да знаете, колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. И колкото повече скърбиш и се радваш, толкова по-добър ще бъдеш.

(60/ стр. 49)

Казвам: При лошите условия Бог е отзад, а при добрите условия Бог е отпред. Тази идея е вярна. Когато дойде страданието, Бог отзад го наблюдава. Когато дойдат радостите, тогава Бог е отпред. Като се радваш, Бог е отпред, благодари на Господа ти. (60/ стр. 240)

Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим, показва, че не вършим Волята Божия, не разбираме Волята Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. (60/ стр. 319)

Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва, в другия — учим добре. (60/ стр. 319)

Ако си учен, ще се разговаряш с радостите, пък за скърбите ще им намериш работа. Ако си от недоучените, от глупавите хора, все ще имаш работа със скърбите, със страданията, с тях ще се разговаряш. (60/ стр. 400)

Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скръбен. (60/ стр. 408)

Сега онзи, който мисли, ще каже: „Като вярваш, ще бъдеш богат с радости, а като не вярваш, ще бъдеш богат със скърби.” (60/ стр. 560)

Някой от вас казва: „Защо трябва да вярвам?” Ако искаш радости, вярвай. Ако искаш страдания, не вярвай. (60/ стр. 560)

Страданието — това е нощ. Радостта — това е ден. Който разбира живота, за него страданието има такъв смисъл, както и радостта. Страданията — това са корените на живота. А пък радостите — това са клонищата на живота. А пък онова Разумното, с което ние ще извадим вътрешния смисъл, това са плодовете на това дърво. (60/ стр. 570)

Разликата между радостта и страданията? Радостта, която човек може да има, всеки иска да му я вземе. Или всеки иска да участвува в твоята радост, в благото, което имаш. Щом имаш някое страдание, колко души ще се намерят да участвуват? Тогава истинските братя в живота се опитват, не в радостите, когато участвуват в благата, но когато участвуват в страданието ти. Хубавото в страданието е, че богатството, което е скрито в страданието, няма да го вземат. Щом имаш радост, тогава всеки казва: „И аз да имам тази радост!”

(60/ стр. 679)

Страданията и радостите трябва да ни научат да мислим. (61/ стр. 239)

Истинският живот подразбира придобивки. Че страдаш или се радваш, и това е на място. Така ще придобиеш ценни неща. Радостите и скърбите са реалностите на живота. Като страдаш, ти се обличаш в дрехата на живота; като се радваш, пак обличаш дрехата на живота. (62/ стр. 5, 6)

Разбраното страдание е благословение, а неразбраното — мъчение. Същото се отнася и за радостта. Постигнатата радост е благословение, а непостигнатата — мъчение. (62/ стр. 62)

Ще кажете, че не знаете защо скърбите. Също не знаете защо се радвате. Това показва, че нито скръбта е ваша, нито радостта. (62/ стр. 112)

Казвате: „Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане.” Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. Възможно е, но така трябва да бъде. (62/ стр. 115, 116)

Всеки живот — човешки, ангелски и Божествен — си има свои специфични качества, свои особени прояви. Тези три живота функционират едновременно, затова трябва да ги различавате. Човешкият живот се отличава по две неща — скръб и радост. Докато си радостен, изведнъж ставаш скръбен, после скръбта ти се превръща в радост. Това е човешкият живот. Ангелският живот се отличава по светлината и тъмнината. В ангелския свят хората лесно се познават: едните са тъмни, а другите — светли. (6/ стр. 122)

Значи страданието и скръбта идат по пътя на безлюбието, а радостта и благата — по пътя на Любовта. (63/ стр. 24)

Човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. (63/ стр. 115)

Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръ-бта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. (63/ стр. 115)

Страданията се дължат на паднали духове — ангели, които не обичат хората. Ангелите, които обичат хората, причиняват радости. (63/ стр. 196)

Изобщо който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. С други думи казано: обичам Бога, причинявам радост; не обичам Бога, причинявам скръб. (63/ стр. 196)

Само Бог е съвършен. Ако отправите към Него една добра, светла мисъл, Той я приема и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъл, Той я връща обратно към вас и вие страдате. Като знаете това, не питайте защо се радвате и защо скърбите. (63/ стр. 196, 197)

Заслужава си да страда човек, за да придобие Божията Любов. Днешните страдания не могат да се сравнят с радостта и славата, които ни очакват в бъдеще на земята, на слънцето и на звездите.

(65/ стр. 111)