Още първите думи, които са преведени като „Отче наш“, не са правилни, макар че има една малка идея, която загатва за Божествен родител, но всъщност в дълбочина няма такова нещо, тъй като Той не ражда, не сътворява, а излъчва от Себе Си – това е нещо съвсем друго. Голям спор има за една дума и при кабалистите, и при другите, за думата „берешит“. Някои мислят, че това е сътворяване, това е битие, а всъщност това е нещо друго – излъчване, точната дума е „отделяне от себе си“. Няма създаване на някакъв свят, а просто това е Той. Всичките светове, това е Той.

Първата дума в арамейския език е АБВООН, това, което в последствие погрешно е преведено като „Отче“. Няма мъжки принцип, няма Отец, нито пък има Велика божествена майка, нито пък има „наш“. Той не принадлежи на нас, защото е нещо съвсем друго. Ние трябва да Го търсим като приятел, но без да искаме да Го познаваме напълно. Тази дума произлиза от корена АББА и затова някои са се подвели. По-късно е наречено АВВА, с две В. Приблизителният превод означава Божествен родител, но както ще видим по-нататък, думата „хляб“ въобще не означава хляб. Има нещо с хляба общо, но означава други неща. Едно от нещата, което означава, е същината на Бога – то е хлябът.

Според Учителя преводът е: О, Велика Мистерия! Няма никакво разделение, няма Отец, няма майка, няма полове, няма енергии, няма два вида енергии. Има едно Велико единство и истинското обръщение е „О, Велика Мистерия“, което приблизително означава „О, Велико и универсално Единство“.

Тази дума започва с буквата А, буквата на Абсолюта. В около пет хиляди азбуки и шрифтове тя е майката на буквите. Почти винаги тя е първа, с много малки изключения тя винаги заема първото място и затова се нарича водачът, буквата на светлината. Тя е идеята за скритата светлина.

В тази дума, която ви казах, АБВООН, има две О-та, това означава два кръга. Вторият кръг означава несътворените светове, първият кръг е сътворените светове. И не случайно някой път има промяна на имена: Аврам беше наречен Авраам, с две а-та, т.е. той придоби допълнителна светлина. Понеже влезе в посвещение, той придоби още една, нова светлина, прибави му се нова светлина. Това е всъщност посвещението, новата светлина.

Буквата Н в края на АБВООН означава творческо дихание. Това е творческото дихание на тази изначална светлина.

Втората дума е много сложна: отпред има едно д‘ със запетайка, което е малко отделено, на него няма да се спирам. После следва думата Бвашмая. Ключовите букви тук са ШМ, по-късно в еврейския стават „шем“. Тази дума се тълкува по много начини. Тя означава слово, присъствие, светлина, но духовният превод е следният: Ти си слово, което се движи в светлина. Значи: „О, Велика Мистерия! Ти си слово, което се движи в светлина“. Няма намек за наш. Човекът, егото понеже обича да си присвоява нещата, започва да ги нарича с най-различни имена – наш, мой, твой и т.н. Той пак е близък, но по друг закон. Няма нито „Отче наш“, нито „Който си на небето“ и т.н., защото Той е навсякъде, няма нужда да е на небето, на земята и т.н. Просто Той е навсякъде. Според Кабала Той се намира в четиридесет хиляди висши светове, включително и в нисшите, навсякъде. И не е „наш“, макар че чрез Любовта ние ставаме приятели с Него, т.е. близки, даже много близки. Дори можем да кажем, че Той е Единственият приятел, няма да сгрешим. Даже нещо много по-дълбоко от сродната душа и нещо много по-скъпо, тъй като има три вида сродни души: третата степен, последната, това е Той, най-дълбокото ни сродство.

Другите думи от древния език, арамейски, са следните: НЕТГАДАШ ШМАК. И те не означават „да се свети името Твое“, както знаем, защото то си е всякога осветено, няма нужда някакъв човек, някакъв ангел или някой друг да го осветява. Тези думи означават: „Излей светлината си вътре в нас, за да отключим пътя си“.

Моята цел не е да изнеса тук буквално цялата молитва, а да посоча най-дълбоките моменти, особено следващия път; има една древна дума „нузун“, после се нарича „нузуна“, „нузуин“, която смущава все още хората, църквите, окултистите, даже напредналите, която се превежда като „изкушение“. Най-дълбокият превод на тази дума дава Бащата на думите, Повелителят на думите, Бащата на всички древни езици и предания, това е абсолютният авторитет, четвъртият Старец. Следващият път ще говорим за него, защото той дава най-дълбокия превод: „Не ни въвеждай в опустошение“. Но и думата „изкушение“ донякъде е вярна.

После идват думите: ТЕЙТЕЙ МАЛКУТАХ. Ние ги знаем като „да дойде царството Твое“, така са известни. Искам да предупредя: аз не искам да променям тази молитва, защото светът е свикнал с нея. Просто искам да кажа, че трябва да имаме една отворена врата към нещо ново, за да може след време да излеем най-дълбокото с Учителя в тези, които са готови. Това е просто една подготовка. Затова не се спирам съвсем подробно на тези и на още много други космически молитви. Освен „Отче наш“ има „Гаятри“ – древноиндийска мантра, ватански формули от Учителя, които имат много, много дълбоки преводи, които ни е трудно да осмислим.

„Тейтей малкутах“, знаем го като „да дойде царството Твое“. Иначе думата „тейтей“ буквално означава „ела“, обаче това е буквален превод. Какво означава „ела“? Три букви, имат връзка със светлината: по средата е поставена буквата „л“, буквата на любовта, най-високият връх; отдясно е буквата „а“ – на светлината; отляво е буквата на разширението, буквата „е“. Разширение до безпределност, много силна дума. Преведено това означава следното: това е призив за взаимност – не просто „ела“, а това е призив за взаимност. Другият превод е: „ела и зароди се“, става въпрос в нас, означава още „зароди своето царство в нас“. Всъщност истинският превод според четвъртия Старец, буквално, Божественият превод е: „Пресътвори Себе Си в нас“. „Пресътвори“ – това е да надминем старото сътворение и да навлезем в нещо друго, пресътворяване, както прераждане – пре-ра, да преработим миналото. Както „прости ни дълговете наши“. Какво означават „дълговете наши“? Според Стареца, ще говорим другия път, това са нашите скрити грехове и ние искаме много пробудено, с голяма любов да ни бъдат простени, за да може и ние да разберем какво всъщност е освобождение.

Ще кажа и нещо за думата „хляб“. Арамейската дума на древния език е ЛАХМА. Думите са така: ХАВЛАН ЛАХМА Д'СУНГАНАН УАОМАНА. Ние го знаем като „хляба наш насъщний дай ни го нам днес“. Но думата „хляб“ е много по-дълбока от думата хляб въобще, защото тя обхваща много светове. Думата „хляб“ означава в духовен смисъл „дай ни дълбоко разбиране за нещата“. Не онази жалка борба за външен хляб, за корички и т.н., дето се водят битки, даже войни, а „дай ни дълбоко разбиране за нещата“, това е духовният превод. По-късно евреите вземат ключовите букви ХМА и го превръщат в хохма; правилното е хохма, защото буквата х означава тайно рождение. Има две пресечни линии и в тази точка, където се срещат тези линии, винаги има ново рождение, т.е. нов поглед за нещата, нова светлина. Това се осъществява чрез пресечните точки именно в буквата х, хохма. Божественият превод е следният: не „дай ни хляба наш насъщни“, а „дай ни свещената мъдрост“ или „дай ни светата мъдрост“.

Характерното за първата дума, АБВООН, според Учителя е, че Той няма никаква нужда нито от хляб, нито от дълбоко знание, нито от свещена мъдрост. Той живее в свят без абсолютно никаква нужда.

Казано е: „Не само с хляб ще се храни човекът“. Това е едно загатване за нещо дълбоко, което ще се случи в бъдеще – ще се храним с Него. Бог е хлябът, т.е. ще се храним с Неговото Естество, както ангелите се хранят, получават даром нещата.

Той въобще няма нужда от каквото и да е. Ако някой каже, че се нуждае от блаженство, няма такова нещо, защото блаженството за Него е унижение. Щастие, блаженство, каквато и да е пълнота не са Му нужни. Той е толкова извън нещата, че въобще не можем да Го определим. Защо? Защото е абсолютно и съвършено пълен в Себе Си. Блаженството е само една част от Него, то не означава цялата пълнота.

Тези видове хлябове са необходими за сътворените и несътворените светове. Когато говорим за външни хлябове, вътрешни хлябове, още по-вътрешни хлябове, те са необходими за сътворените и несътворените светове.

„И не ни въвеждай в изкушение“, другия път ще говорим за това, както и за „дълговете наши“. Тук само ще загатна, че първичната дума за изкушение е „незун“, първичната тайна е именно „незун“ и означава приблизително: „не ни отклонявай от смисъла на живота, от смисъла на нашия път“. Това са по-външни преводи. Това е много специална дума, това е ключът на живота. Който я разбере наистина, който я разреши наистина, получава това, което се нарича спасение в най-дълбок смисъл. И това е най-вече поради тайната на двете букви „у“ – „незуун“, защото и те съществуват като друг вариант, макар и добавени по-късно. Някои са искали да отпаднат тези букви, въобще този израз също са искали да отпадне, защото той ги смущава – „не ни въвеждай в изкушение“. Много хора са се смущавали от това „не ни въвеждай в изкушение“, но четвъртият Старец казва: Той продължава да ни въвежда. Защо? Защото иска да станем Любов. А тези, които са се отказали от Любовта, това е техен избор. Но тези, които искат да станат истинска Любов, трябва да бъдат въведени, трябва да победят чрез Него и да надраснат тайната на „незун“. Но затова ще говорим по-специално друг път.

АВА ТОРОТ

Тайната книга на Черното братство

(лекция 9)

Една специална книга, тя е много богата, много дълбока, тайната книга на Черното братство. Нарича се още книгата на ослепителната Мъдрост или съкратено я наричат Ослепителната. Това е книгата на втория Старец, на неговия клон, която съдържа в себе си стотици ученици и мъдреци. Няма нищо общо с дявола, със Сатана. Дяволът е надраснат по такъв път, че и той не е разбрал как става това. Те са минали през него и са го надраснали, без той да разбере техния замисъл.

Преди време, когато говорихме за Атлантида, говорихме за три хиляди души, които на едно общо велико събрание се изправят и заявяват, че тотално се отказват от черната магия. За другите, които са ръководили черната магия на високо ниво, това означавало тотална смърт за тези, които се отказват от този път. Но докато се опомнят, докато направят нещо срещу тях, те са станали невидими, защото са избрали нещо съвсем друго: не белия път, а Великата Истина и са се изплъзнали. Това е бил най-големият удар, нанасян на Черното братство, защото те са загубили най-богатите с опит души, които в момента не отстъпват по мъдрост на Бялото братство. Единствено Всемирното братство, единствено двадесет и четирите Старци и едни други старци, Независими, са малко над тях.

Днес ще говорим за извадки от тази книга. Иначе тя е над три хиляди страници. След време аз ще издам една малка част от нея, около една шестнадесета, но тя е напълно достатъчна да разберем тяхната мъдрост и да не я подценяваме. Ние трябва да знаем различните видове мъдрост.

Това е книга на висшата мъдрост на Втория клон. Означава ослепителната черна мъдрост, няма нищо общо с думата „черна“. Понеже трябва да бъдем цялостни в Истината, трябва да се докоснем до тази мъдрост, която е също свещена.

Казва се: Знаеш ли, приятелю, защо Истината те е изоставила? Истината те е изоставила, защото ти си избрал доброто. Доброто е грях, приятелю, защото това е твоето добро, което е извън Истината. (Забележете как е казано, много точно.) Това е човешкото добро, погребаното добро. Колкото повече правиш добро, толкова повече увеличаваш злото, защото ти си изоставил Истината, приятелю. И само Истината може да те спаси от тебе самия. – Това означава от твоето добро, от твоето зло.

После: Някога, в древните времена, Бог е създал райската градина. Но в тази райска градина се вмъкна едно зло. Това зло е наречено човекът, а змията беше само гостенин. Казват, че змията е изкусителка. (После ще видим как Библията потвърждава това.) Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава, т.е. ти си грехът. Защо Христос не се изкушава? Има ли там грях? Напротив, изкушението го прави силен. (Правя само едно допълнение, някои да не се смутят. Затова съм я крил тази книга още навремето, в ковчег под земята. Когато Държавна сигурност ми направиха обиск, ми взеха книгите, които много-много не ми трябваха, защото всичко просто е предвидено. И не аз съм предвиждал, аз въобще не мога да предвиждам нещата, а Любовта. И тя предвижда съвсем други неща. Това е между другото.)

Човекът превърна изкушението в грях и сега се чуди как да се отърве от себе си. (Вие знаете – чуди се, тръшка, пъшка… В София на едно събиране една сестра ми казва: Какво да го правя този моя мъж, чупи много чинии, хвърля това-онова? Казвам: Първо, радвай се, не посяга на теб, много красиво – чупи чинии. Второ, ако искаш да си спестиш чиниите, купи му пластмасови чинии, няма проблеми, най-много да те изцапа малко. Това е друг въпрос. Искам да кажа, че трябва да виждаме навсякъде положителната страна, но не говоря, че трябва да тръгнем по тези учения на света за позитивна енергия. Никой с позитивна енергия не е познал Бога. Може да оздравее малко, да се залъже и после пак да живее глупаво и т.н., но по пътя на позитивната енергия човек се залъгва, съвсем други неща се искат. И това надбягване за чакрите, което също подвежда хората… Аз съм ви казвал, един виетнамец в София ги отваря по телефона, само трябва да се обадиш, да платиш малко. Една сестра дойде при мене, казва: Ние си говорихме…, какво ще кажеш? Казвам: Нали знаеш! И тя казва: Знам. И така нататък. Когато обувките ти са скъсани, Учителят казва: Те не са скъсани, те се проветряват. Край! Когато имаш такъв начин на мислене, ще изработиш от сиромашията истински качества. После като дойде богатството, ще изработиш други хубави качества и накрая ще се спасиш и от бедността, и от богатството, защото и двете са особен род погребения за този, който не е буден. Как може да си богат без Истината и без Бога? Трябва да ги изоставиш и двете, ако искаш да познаеш истинското богатство.)

Продължавам: Ти нямаш дом, приятелю, ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. (Забележете как говори така наречената черна мъдрост.) Има само един дом, приятелю, това е твоята любов. Ако имаш любов, ти имаш душа. – Това е мярка, това е висша диагноза, въобще не говорим за човешка любов. – Душата е твоят дом, приятелю.

После: Само злото ще те избави от тебе самия, но дори и на злото е много трудно. (Забележете, и злото се мъчи с човека. Не само доброто се измъчва, а и човекът измъчва доброто, а и самото зло се мъчи.) Но дори и на злото е много трудно, приятелю, защото ти си създал много крепости в себе си. И най-голямата крепост, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява доброто, разваля себе си.

После: Доброто е развалило много хора, злото е обезобразило много хора. Само Любовта дарява образ. Любовта трябва да бъде насочена единствено към непознаваемата Истина.

После: В знанието няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното и не наричай Незнайното мрак, защото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е душата на нещата. Злото се покланя само на Бог в тебе. Не на тебе, а само на Бог в тебе, т.е. само на съкровеното, на най-дълбокото.

Доброто те води към злото, приятелю, и знаеш ли защо е така? Защото в ръцете на злото трябва да откриеш истинското добро. Не твоето добро, което го смяташ и си въобразяваш, че е добро, а истинското добро. Това е Истината, която си изгубил, и затова злото ти идва на помощ.

После: Ако имаш Истината в себе си, трябва ли ти щастие? Трябва ли ти унижение? Да търсиш щастието вместо Истината е голямо унижение. – Да търсиш щастието вместо Истината, т.е. да изместваш важните неща, да ги поставяш на второ място, да поставяш Бог на второ място и между Него и себе си да поставяш други неща, това е голямо унижение, голямо отдалечаване, това е болест.

После: По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото добър и лицемерен. Не е ли така? Това означава, че някога ще станеш добър. Искреността е много дълбока вода.

После нещо много важно: Опасно е злото в човека, а не злото в дявола. – Злото в човека е причина, а злото в дявола е последствие. Ето защо човекът е господар на своето нещастие.

После: Който се е отрекъл от Истината, е направил доброто невъзможно. – И днес човекът може да прави услуги, а не добро. Не трябва да се бъркат нещата.

После: Не противи се на злото, защото злото, това е скритият Бог. Чрез доброто Бог помага, а чрез злото Бог съгражда Себе Си в нас.И затова само мъдрият има право да прозре тайната на злото.

Злото е смърт за мъртвите и живот за светещите.

И сега вижте какво казва Библията, Исайя, четиридесет и пета глава, буквално думи на Бога. Много хора също са искали да махнат този превод, но няма махане, когато Бог се намесва, няма изопачаване. Бог казва в Исайя: „Аз творя тъмнината, Аз творя зло“. Буквално. Затова никой няма да се спаси, който е хитър, който прави зло; после Той предупреждава. Има около четиристотин стиха за злото в Библията, няма да ви занимавам подробно. Това са думи на Бога. Отново в Исайя Бог казва: „Ще дойде зло върху тебе, без да знаеш откъде се ражда“. Бог предупреждава тези, които злоупотребяват, и казва: „Ще дойде зло върху тебе, без да знаеш откъде се ражда“. Затова има неразкрити престъпления, колкото и да ги търсят, има зло от миналото и Бог не дава да ги разкрият, просто миналото се разплаща. Други позволява да бъдат разкрити, има си дълбоки причини.

В Иеремия, отново в Библията: „Измий сърцето си от зло, за да се избавиш“. Едно чудно предупреждение! Това са чистите желания, това е измиването. И отново Библията: „И ще излея върху тях собственото им зло“.

Отново в Иеремия, осемнадесета глава: „Ето, Аз готвя зло върху вас“. Как може някой нечестив да се спаси при това положение? Когато тайно е правил зло и когато си мисли, че всичко така ще си тече нормално, как може някой въобще да се скрие. Как може някакъв ясновидец да му помогне, как може той да смята, че може да мине между капките. Просто е много жалко! Сам Бог казва: „Ето, Аз готвя зло върху вас“.

После в Михей, отново в Библията, втора глава: „Аз измислям (в старобългарската Библия думата е измислювам, която е по-дълбока, защото буквата ю е буква на великия опит. Освен това тя означава числото 10, числото на Божествения свят, опита на Божествения свят. Това е една чертичка, съединена с о, означава ю, силовите линии означават 10), Аз измислювам зло за недостойните“. Няма скриване, никой не може да се скрие.

И така, искам да кажа: Всяко същество, което не се стреми да осъществи Бог в себе си, това е зло, това е избор на злото. И Учителят казва: Бог всякога избира доброто. Бог няма нищо общо със злото, Той всякога избира доброто, както и Любовта винаги вярва в най-доброто. Обаче демоните не избират пътя на доброто; демоните избират пътя на злото. Това е техен проблем, но след време и те ще бъдат преобразени, но след много времена. Думата време за духа, за шестото тяло и за петото тяло няма голямо значение.

МАВАХАРИ – ДЕСЕТИЯТ СТАРЕЦ

Споделящият Тишината

(идея за размишление)

Тишината освещава говора. Тя е звукът на Истината.

Той живее в тишина, за да можеш да чуеш Неговия Глас, Неговата Истина. Без тишината ти си изоставен на собствения си път. (Много дълбоко изразяване, аз лично се възхищавам.)

Може ли злото да съществува в тишината? – Той не отговаря, а казва: Тишина означава цялостност, а цялостност, това е едно от имената на Истината. – Това е нещо много повече от блаженство. Блаженство означава цялостност, но цялостност на петото тяло, цялостност на висшата душа. Когато говоря за тази цялостност, имам предвид шестото тяло, което означава цялостност на духа. За духа, за човешкия дух, шестото тяло, блаженството е унижение. То е по-долна степен и той не се задоволява с това.

После: Когато човек е изгубил тишината си, тогава в него се е образувала празнота. – Отново нещо много дълбоко от десетия Старец Мавахари, Споделящият тишината.

Какво казва Библията за тишината, в Йов: „В тишината чух Твоя глас“. В псалмите: „Превръща бурята в тишина и умълчават се вълните“. Това е кабалистичен израз, много по-дълбок, отколкото можем да си представим.

АУМЪ

6 август 2002 г.

Незун

(лекция 10)

Бог и дяволът

(лекция 11)

Незун

(лекция 12)

Ава Торот

(идея за размишление)

НЕЗУН

(лекция 10)

Това е арамейската дума за изкушение. Чували сме това: „И не ни въвеждай в изкушение“. Но както ви казах и преди, Бог ни въвежда. Не самият Той, но определени закони има задвижени, които ни въвеждат. И ние трябва да бъдем въведени. Защо? За да станем като Него. За да станем подобни на Него, за да станем свободни и независими, трябва да минем през това. Няма свобода и независимост, ако не минем правилно през изкушенията и ги надраснем.

За да бъдем независими и свободни от злото, ние трябва да преодолеем именно идеята за „незун“, изкушението в най-широк смисъл, защото всеки, който се изкушава, не може да бъде истински добър човек, това е диагноза. За каквото и да се изкушава, щом се изкушава, той не може да бъде истински добър човек, става нещо въображаемо. Започва да си въобразява, че е добър, след време се сблъсква с някои неща, които му показват, че няма нищо общо с доброто.

Този, който се изкушава, не може да служи на Истината. Значи трябва да мине през тези неща, това е един дълъг период на учение, вътрешно и външно, ако иска да служи на Истината. Той може да проповядва, може да изнася много книги и какво ли не, но той не е служител на Истината.

Външно „не ни въвеждай в изкушение“ означава: Не ни оставяй да Те изгубим – едно от значенията. Друго значение: Нека външният вид на нещата да не успее върху нас. Това е друг превод на „не ни въвеждай в изкушение“.

Друго тълкуване: Не ни въвеждай в мрак.

И друго: Не ни отклонявай от смисъла на живота.

Друго тълкуване: Не ни въвеждай в забвение. Това са все такива тълкувания, аналогични на тази идея.

И още: Нека външното не отнема пътя ни към Тебе.

Но ето какво казва един от великите познавачи, един от великите Старци за незун. Говорим за четвъртия Старец, един от най-дълбоките познавачи на древните езици, древните думи и т.н. Той казва: „Ако изкушението те кара да воюваш за Истината в себе си, то това не е ли благодат?“ Тук вече говорим за пробудените души. И после казва: „Бог, който е в теб, е по-силен от всяко изкушение“. Това означава, че който наистина има любов в себе си, ще победи изкушението. Въпросът е дали има любов или си въобразява, че има любов. Тук само искам да ви кажа какво казва Учителят: „И най-слабият човек може да победи изкушението, и най-силният може да пропадне“. Всичко зависи от молитвения дух, от нагласата да трептиш за Истината. Ако имаш постоянен молитвен дух, което е една библейска заповед, извън десетте, много важна – постоянно се молете – и трептиш на вълната на Истината, това – победата над изкушенията – става постепенно, естествено, даже не може да се каже, че има много усилия в това. Просто става естествено.

По-дълбокото казано е: Въвеждай ме в изкушение. Сега ще ви го преведа, да не се смутят някои: Въвеждай ме в изкушение и ме научи да го победя. Това става заедно с Него. Има хора, които мислят, че сами могат да го победят. Някога, осемдесет и някоя година, и аз мислех, че сам мога да победя изкушенията. И в някои случаи успявах. И после разбрах: Учителят казва: „По този път вървим заедно“. И казах: Заедно! Край. Значи силите се обединяват.

Въвеждай ме в изкушение и научи ме да го победя. Тук главната идея е обединението с Бога. Не да предизвиква човек изкушенията, той и да не ги предизвиква, ще дойдат, но някой път човек може да не знае какво предизвиква.

Четвъртият Старец казва: „Само устременият в Истината ще победи изкушението“. И после казва: „Ако изкушението не дойде, ти си оставаш човек на смъртта, човек на ограничението“, т.е. човек на времето. В София на лекцията стана въпрос за човек на времето и човек на търпението. Накратко: Ако човек е нетърпелив, той е човек на времето. Именно търпението поглъща времето. Затова Учителят казва: „Търпението означава силата на Любовта. Тя поглъща ограниченията, поглъща времето“. Но друг път ще говорим специално за търпението, защото то спада към една от двадесет и петте добродетели, дадени от Учителя. Победата над изкушението е победа над времето. Ето защо изкушението идва, за да се освободим от времето, от ограниченията, от болестите и т.н. Това е просто разумен закон, задължителен, през който трябва да минем. Изкушенията ще идват, докато ние намерим правилния подход и се освободим от времето.

Преди време дойде един познат при мен и каза: „Аз съм на двадесет и две години и никога не съм общувал с жена, никога не съм се поддавал на изкушение“. Аз му казах: Това нищо не значи. И след време той пропадна. Това дали общуваш или не, няма нищо общо, както дали някой е женен или не. Казвам ви накратко: Бог благославя любовта, а не брака. В църквата смятат, че бракът е благословен. Аз ви казвам, че Бог благославя любовта. Ако любовта е благословена, ако ти имаш такава любов, свещения огън, Божествената любов, няма значение дали си женен или не, просто любовта е Бог, няма по-голямо благословение и няма по-дълбок документ от самата любов. Няма нужда от хартии. Ако ти нямаш тази любов, все едно е дали си женен или не, просто благословението го няма. Въпросът се решава от самата любов, а не от други неща.

Изкушението идва, обаче будният не допуска времето, не допуска ограниченията, защото той е избрал да живее в духа. Четвъртият Старец се казва Ахал Бавада, най-големият авторитет на всички древни езици. Наричат го още Пронизващият думите, тъй като той живее в тайната на думите, в дълбините на думите, а не в обикновените преводи. Наричат го още Повелителят на думите. Това са символи, много дълбоки и важни. Той казва за незун: „Незун е прикрит ангел“. Значи изкушението не е дявол, както някои мислят, а прикрит ангел. Затова този ангел е силен и ако го победим, ставаме много по-силни. Незун е прикрит, замаскиран ангел, който е служител на Божия дълбок замисъл, ще разберем защо. И затова тези, които победят незун, т.е. този силен ангел, те образуват началото на една нова и сияеща вселена. Ето вижте, колко е важен този прикрит ангел. Тези, които победят изкушението, този силен ангел, защото той е силен, но с Бога сме по-силни, те образуват началото на една нова и сияеща вселена, каквато е и целта на Бога.

Този Старец е най-големият авторитет за думите. След време ще говорим подробно за много думи, ще разберем защо във ватанския език не се чете едно, две, три, четири, пет, защото там няма такива числа, а истинските числа са едно, десет, сто, хиляда и т.н., по съвсем друг начин са поставени нещата.

Бог казва: „Аз съм Този, Който твори зло“. В Библията, в Исайя е казано от самия Бог. Този Старец превежда накратко, без да коментира или да обяснява, само превежда и оставя празно място. Той казва така: „Аз съм Този, Който пресътворява хората“.

И така, ако изкушението има власт над човека, тогава човекът заслужава своята участ, защото този, който се изкушава, все още няма любов. Не че въобще няма любов, но все още няма онази Божествена любов и затова той се изкушава.

От друга страна Бог допуска дяволът да изкушава дори и избраните. Това е правилно, защото Бог знае, че те ще воюват разумно за своята съкровена природа и ще станат още по-силни. Те са силни, но ще станат още по-силни. И обикновените хора воюват, но когато нямат любов към Истината, техният опит е отрицателен, т.е. те придобиват опит чрез ума и сърцето си и дълго време се застояват в удоволствията и изкушенията.

Когато говорим за избраните, преведено истинолюбивите, те трупат истински опит, т.е. опит, който влиза в тяхната душа и в техния дух, опит на пето и шесто тяло, реален опит. Другите хора имат опит, но той е фалшив и дълго време няма да им помогне, отново падат, понеже опитът им е на нисък план. Тези, които имат истински опит, те го имат в душата и в духа, това е всъщност истинският опит, истинската светлина.

Понеже хората не са решили въпроса с изкушението, днес в света ще видите много голямо търсене и никакво намиране. Огромно търсене има в света: книги за медитации, книги за чакри, почти всички искат да отворят чакрите – и неразбирането расте. Казвам: И най-слабият може да победи изкушенията, и най-силният може да пада. На персийски език, на езика на Зенд Авеста (по-нататък ще говорим за тази книга, защото в дълбочината си тя е в пълна хармония с Учителя), на персийски език думата е АКОМАН, означава „изкушаващият“ и преводът е „умъртвителят“ или „унищожителят“. Значи постепенно умъртвява до унищожаване, ако човек не се събуди за Истината. Това означава АКОМАН.

Четвъртият Старец превежда това, става въпрос за изкусителя, умъртвителя или унищожителя, като дава следния превод: „Акоман означава този, който събужда смъртта“, а смъртта означава времето, ограниченията и т.н. Тази дума произлиза от авестийската дума „ака мана“ и означава „злата помисъл“.

Изкушението е сила, която съкрушава живота на тези, които не обичат Истината. Тя съкрушава живота, но на неразумните хора. Неразумните всякога ще бъдат съкрушени, такъв е законът.

Един от другите преводи на „не ни въвеждай в изкушение“ е: не ни въвеждай в смъртта – защото изкушението е завело много хора в смъртта. Или: Не ни давай в ръцете на умъртвителя. Четвъртият Старец казва: „И не ни въвеждай в опустошение“.

Всеки, който не избира за свой път Любовта, Мъдростта и Истината, ще бъде въведен в опустошение. Няма значение към кое учение принадлежи и към коя религия, това въобще няма да повлияе. Нека да ви обясня нещо за човека на изкушението. Човекът на изкушението е човек на неразумните желания. Именно те ограничават човека. Тези желания създават постепенно и смъртта. Всеки трябва да огледа неразумните си желания и да поиска Бог да ги превърне в разумни, Бог да му даде реален опит. Затова скоро дадох една формула: „Господи, само Ти живей в мен и никой друг“. Така постепенно започват да се парализират неразумните желания. Неразумните желания създават време, създават отраничения, създават смърт, докато чистите, разумните желания създават вечност, т.е. създават душа. Човек се пробужда в своята душа. Не че той я няма, но чистите желания пресъздават душата на човека, той се пробужда в нея.

Неразумните желания са любов към удоволствията. Ето защо Учителят казва: „Истината няма нищо общо с удоволствията“. Познавах едно семейство, което беше образец (Учителят ме е срещал с най-различни образци), което по един изключителен начин обичаше удоволствията. Някой път за вечеря те си готвеха от първо до седмо. Толкова неща, по такива изискани рецепти, отбрани от България и от чужбина, докато в един момент от тази претоварена програма мъжът си замина за другия свят. Просто дойде прекалено много за вечеря от първо до седмо.

Неразумните желания са любов към удоволствията. Ето защо тук изкушението отнема светлината на човека, то има право да я отнема. И той вече не може да вижда пътя си. Чете книги, но книгите не помагат. Който иска да чете Учителя в оригинал, първата му задача е да победи изкушенията, после вече ще говорим за потънкостите на учението, не просто за положителни мисли, за т.н. „глупава“ позитивна енергия. С позитивна енергия никой не може да отиде при Бога, защото позитивната енергия е много далече от любовта към Истината, толкова далече, че ако взема да обяснявам, трябва до края на годината да изнасяме лекции само по този въпрос. Такъв човек тръгва по своя път, който всъщност не е негов път. Но аз и тук виждам красота, защото Учителят казва: „Даже отклонението от пътя е пак част от пътя“. Така че на всяка крачка има красота, просто трябва да съумеем да я видим.

Но Учителят казва: „Само чистият има път. Неразумният има пътища.“

Ако не можеш да се справиш с изкушението, тогава то става твоето наказание, твоята съдба, твоя участ. То наказва твоята неразумност, твоите неразумни желания, това е закон. Това означава следното: Който няма любов, се самонаказва; не Бог го наказва или дяволът, както някои мислят.

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 11)

Някои наричат Сатана враг. Но врагът съществува, защото ти нямаш любов. Това е причината, поради която съществува врагът. Ако ти имаш Бог в себе си, откъде ще дойде този враг? Това означава, че врагът се създава от невежество, от неразбиране. Познавах един учител, смятаха го за много интелигентен, много напреднал, знае няколко езика, той казва: Каквото и да ми казваш от Учителя, за мен Учителят не съществува. И Христос не съществува, аз не съм ги виждал. Не вярвам в тях. – Казах му: Вярваш ли, че Ботев и Левски са съществували? – В тях вярвам. – Той не може да разбере за какво става въпрос. Не иска да вярва, подозрението му беше толкова силно, аз само исках да му покажа да се огледа. Вярва в тях, понеже хората говорели за тях и т.н. С такава логика си създаваш карма и болести и после идва да ме пита какво да прави. Всъщност човешката логика е болест. Божествената логика е нещо съвсем друго. „Когато хората разсъждават логично, казва Учителят, серафимите и ангелите се хващат за корема от смях.“

Врагът не съществува, ако ти си в Бога. И не само врагът не съществува, но и приятелят. Тук трябва да разберем нещо важно. Освен че врагът не съществува, ако живееш дълбоко в Бога, не съществува и приятелят. Приятелят е само символ. Съществува само Той, Единственият. Малко е трудно да разберат хората това, но няма значение. Съществува само Той, Единственият. Това означава следното: врагове и приятели отвън няма. Те са символи, за да можеш да израснеш в Учителя, в Единствения. Врагове и приятели няма, те се проявяват като такива, но това са други, вътрешни сили; отвън ги няма.

Помисли си само: ако ти имаш враг, ти си в грехопадение, в случая означава неразбиране. Тази дума има много значения, но в случая означава неразбиране. Просто няма враг, защото всичко е Бог. Откъде ще се вземе този враг, след като всичко е Бог? „Ако ти имаш враг, това означава да превърнеш Бог в свой враг, най-лошото нещо.“ Това са думите на четвъртия Старец. И тогава какъв е твоят шанс? Няма шанс. Който е превърнал Бог в свой враг, няма шанс, докато не се превърне в любов, докато не се откаже от идеята за врагове и дори за приятели. Когато обикне Бога, Единствения Приятел, изцяло, тогава ще има истински приятели. Дори и някои от враговете ще ти бъдат приятели и ще ти помагат. Бог ще ти ги разкрие и Бог в тях ще ти бъде Приятелят.

Без Божие разрешение Сатана не може да те въведе в изкушение, т.е. в мрак. Това не означава, че Бог изкушава. Пак ще обясня: Сатана изкушава, а Бог изпитва. Той иска да познае характера на човека, за да знае какво да му възложи, как да го благослови и как да му покаже един по-вътрешен път към Истината. Бог е длъжен да изпита човека, както случая с Йов. По-нататък ще говорим специално за Йов, защото това е една много дълбока идея в Библията. За нея има и неписани неща. Много дълбок разговор се е състоял, който всъщност не е написан в Библията, в книгата на Йов.

Първо: ти със своето неразбиране си си създал враговете, но Бог те е предупредил, т.е. подал ти е ръка: „Любете враговете си“. Твоят враг е самото твое неразбиране. Това неразбиране е направило дупка в твоето съзнание. Пак ще кажа: Сатана е велика идея на Бога. Нито Учителят, нито Христос могат да го отстранят, защото толкова е дълбока идеята на Бога. Сатана е отсъствие на Божието съвършенство, на Божествената пълнота, Бог го е поставил в отсъствие. Ако Бог влезе в него и го изпълни, грехът и злото в него изчезват, но това ще стане в бъдеще, не сега, защото Сатана има мисия.

Ако Бог му даде пълнотата си (на Сатана), той отново ще стане светлина. Но както казах, засега нещата ще останат така. Защо? Защото когато не си разбрал смисъла на едно нещо, това нещо ти става враг. Примерно някои смятат смъртта за враг, не искат да я изучават, но ако те я приемат с любов, ако я проучат дълбоко, изведнъж ще открият, че смърт няма; няма враг, няма смърт. Това обясних скоро на лекцията в София: ти можеш да се самоубиеш, но не можеш да умреш. И да искаш, само можеш да се самоубиеш, но не можеш да умреш. Ще дойдеш при по-тежки условия да живееш, понеже си посегнал на дара на живота.

Ти си изгонен от рая. Това е много красиво изгонване. Ти си изгонен от рая, за да си създадеш напълно съзнателен рай. Тогава не е бил истински рай – някакво блуждаене, някаква илюзия. Ти си изгонен от рая и това е много правилно, за да си създадеш съзнателен рай.

Най-големият грях на човека е липсата на любов, т.е. нежеланието му да проявява любов. Учителят казва: „Ако ти имаш любов, грехът не би съществувал“. Ако имаш душа, висша душа, не да питаш имаш ли душа, безсмъртна ли е душата и т.н., а то се знае че имаш душа, грехът не би съществувал. По този повод Сведенборг казва: „Любовта е законната врата за влизане в Бога“.

Много хора тръгват да се борят срещу злото или за някаква правда, но няма какво да дадат. Учителят казва: „Няма какво да дадат на злото и на тази борба и така увеличават неправдата. А без любов борбата със злото е напълно обречена“.

Злото е създадено като недостиг на Божественото съвършенство. То е отрязък от Бога, отломък, една част от Бога. Злото е непълнота, това е злото. Защо е създадено така ограничено? Исак Лурия е един от най-големите кабалисти в света, посветен в Египет. Погълнат от Кабала, изоставил всички земни неща, тринадесет години на река Нил, погълнат изцяло и мислещ само за Дървото на живота. Казал е изключителни неща за тайните на Кабала. Много хора са го чели и проучвали, но не са го разбрали. Дори и йога-учители са го чели и казват: „Много е сложна системата му“. Няма никаква сложност, ако можеш да направиш връзка с неговия дух, защото той е същество на Любовта. Макар че има големи спорове, всъщност той е прероденият Мойсей, но това е друг въпрос.

Той казва: „Злото ще се превърне във вечно благо, в общо благо на човечеството и на космоса“.(Става въпрос за бъдещия космос.) Някои казват: Как ще стане това? Това въобще не е наш въпрос, Бог има грижа за това. Учителят отговаря на този въпрос така: Натрупал се е много сняг. Някои казват: Какво ще правим с толкова сняг, кога ще се топи, как ще стане? Учителят казва: Който го е натрупал, той ще го разтопи. Значи който е създал злото и го е вледенил, той ще го разтопи, защото няма никакъв проблем със снега. Само трябва да дойде часът на слънцето, т.е. часът на Истината, малко да напече и проблем няма. Проблемът със злото, това въобще не е наша тревога.

Някои смятат, че щом Бог не е създал Сатана в пълнота и съвършенство, че Бог е отговорен. Някои търсят вина в Бога. Има такива, които освен, че Сатана е виновен за тях, и Бог е много виновен за злото. Понеже Бог не му е дал на Сатана Себе Си, Той го е оставил в състояние на зло, т.е. недостатък от цялата светлина. Учителят казва: Когато Сатана е поискал да бъде равен с Бога, Сатана предварително е знаел, че това е абсолютно невъзможно. Злото не е в това, че Сатана е поискал да бъде равен с Бога. Злото се намира в това, че той е поискал да стане като Бога със собствени усилия, това е неговата грешка. Докато Христос е поискал правилно: Той е поискал да стане равен на Бога, но с усилията на Бог в себе си. Затова той казва: Аз и Отец ми – едно сме. Той първо отстъпва мястото си на Бога, но преди това работи разумно.

Да искаш да станеш като Бога без Бога, това е твоето неразбиране. И Христос е поискал да бъде като Бога, но по един правилен начин. Много важен е начинът, по който искаш нещата. Правилен начин е чрез самия Него, чрез самия Бог да станеш като Него, тогава ще станеш любов. Сатана е поискал свободата от Бога и после Му е казал (което не е писано в Библията): „На мен ми трябва свобода, за да наруша законите. За какво ми е тази свобода, ако няма да ги наруша?“, но друг път ще говорим по този закон. Той е знаел защо иска свободата, но и Бог знае защо му я дава. Всичко това има един много дълбок замисъл.

Ако искаме да бъдем като Бога, това става чрез самия Него, чрез единство с Него. И затова Христос казва: „Аз и Отец ми – едно сме“. Изборът на Сатана е бил свободен, но несправедлив. Ще обясня: Бог е дал на Сатана свободна воля. Тук искам да кажа, че самата свободна воля не е зло, но когато се намеси желанието и когато пожелаеш това, което не е справедливо, ти изгубваш Бога. Губиш отношението си към Великата Справедливост, а това вече създава злото. Това означава, че злото се намира в самата несправедливост, в погрешното отношение към свободата.

На езика на Зенд Авеста (най-дълбоката персийска книга, тяхната библия) думата е АША, означава две неща: Истина и справедливост. Наричат го Великия закон, същото нещо, което означава и Дао – общо понятие, всепоглъщащо или всепоглъщащият закон, който обхваща всичко. Това е Аша и това е Дао: всепоглъщащият закон, който е образуван от Истина и Велика Справедливост. Нарича се още Абсолютният закон, в случая това са синоними на едно и също нещо: Великия закон, Дао, Аша, Абсолютния закон или Абсолютната Истина.

Според Зенд Авеста „който нарушава Аша, сам се обрича“. На какво? Искам да ви кажа, че Бог е познавал избора на злото в детайли. Още когато му е дал свобода, Той е знаел злото какво ще избере. Но Сатана не познава докъде ще доведе това, тъй като Бог всякога има по-дълбока идея. Бог е познавал избора на злото в детайли отпреди вечността. Преди да го допусне, преди да го създаде, той е познавал неговите избори. Заратустра казва: „Най-хубавият дом е там, където живее Аша“. Не някаква къща или някакъв манастир, или еди-къде си. Най-хубавият дом е там, където живее Аша, т.е. Истината. И казва още: „Има само един път, това е пътят на Аша“, т.е. истинолюбието. Всичко друго е безпътица.

В древните Веди, много дълбоката Мъдрост, там думата е АРТА вместо Аша, означава същото – Великата Истина, Великото истинолюбие.

НЕЗУН

(лекция 12)

Един от най-големите кабалисти, Исак Лурия, казва така: „За да създаде света, предварително Бог много е страдал“. Защото е виждал последствията и любовта Му към душите е била такава, че Той много е страдал. Той е знаел какво означава даването на свобода.

Исак Лурия казва: „Свободата е причината за създаването на света, на вселената“. Това е най-дълбоката причина, именно свободата. Това е думата, това е ключът. После Исак Лурия казва: „Злото, това е страдание, което Бог е причинил на самия Себе Си“. Това са думи на един от най-големите кабалисти и познавачи на тайните на живота – рави Исак Лурия, посветен в Египет. Злото, това е страдание, което Бог е причинил на самия Себе Си. Така че Той е, Който страда в нашата душа. И ние страдаме покрай Него, но главният страдател (това е древна българска дума), това е Бог в нас. Дори да не разбираме това, това е Той.

Бог си причинява страдание, за да може да се роди истинската свобода. Това е Неговият замисъл. И той казва: „Не само светът е в изкушение, а цялата вселена. И всичко това е, за да се роди истинската свобода, истинската нова и сияеща, съзнателна, пробудена вселена“, т.е. пробудени същества.

Изкушението желае твоето робство, но това е на по-нисък план, за непробудените хора, за тези, които обичат обикновения живот. При това положение изкушението желае твоето робство, то те отделя от Истината. Понеже и ти сам не я желаеш както трябва, то ти помага. А Бог желае твоята свобода. Изкушението, изкусителят има една задача, Бог има друг план; Бог желае твоята свобода.

Щом обичаш удоволствията, ти ще станеш зло и за себе си, и за другите. Нямаш просто избор. Щом си избрал удоволствията, ти си избрал постепенно да станеш зло за себе си, за близките и за някои по-далечни.

Сатана символизира личната тъмнина в човека. Той си има и своя тъмнина, но в случая говорим за човека. Има една тайна книга на есеите, наречена „Воините на светлината срещу воините на тъмнината“. Когато Мойсей е избягал в пустинята, една от дълбоките книги, които е чел, е именно тази. От тази книга и от още една, и от посвещението му в Египет произлиза неговата идея за Битието. Оттук е почерпил малко тайни, сглобил е нещо и е направил нещо, донякъде достъпно за хората в „Битие“. В тази книга се казва, че човек, който воюва срещу тъмнината в себе си, накрая открива светлината в себе си. Значи не срещу тъмнината в света, това е погрешен подход; затова Учителят казва, че „ако искаш да оправиш хората, главата ти ще побелее и нищо няма да оправиш“; въпросът е насочен навътре.

За всеки, който иска да се спаси от злото, има само един единствен закон: Да се избави от собствената си тъмнина. Това е основната идея в тази книга.

Понеже някои ме питат откъде ги намирам редките книги, с простички думи: аз се занимавам с антикварна дейност от пет-шест хиляди години, това е моята професия. Има специални заклинания за намиране, за поръчка Бог да ми достави специални книги. И никога не бързам. Така съм намирал много редки книги. Някой път съм чакал книги по двадесет, тридесет години, с огромна жажда, но с търпение. Така идват книгите при мене, от най-различни държави. Тези, които ме питат, да не се безпокоят, защото почти всичко най-ценно ще го издам в книгите. Някои поискаха някои книги, но тези книги се пазят, те са на друго място, така че най-хубавото ще бъде издадено. Макар че някои се смущават и от книгата „Ава Торот“, и от много други, нещата ще бъдат издадени. Още отсега знам, че от така нареченото Бяло братство в България ще придобия много нови „приятели“, понеже тази книга ще ги смути. Но Учителят знае, че аз ги обичам предварително и книгите ще бъдат издадени. Това е между другото.

От самия човек, от избора на човека зависи дали изкушението ще се превърне в грях и ще стане слаб, или ще го превърне в дух и Истина. В Зенд Авеста се казва: „Когато устоиш на едно голямо изкушение, ти променяш условията, променяш разбиранията си“. Какво изначава условия? Според Учителя щом променяш съществата, влиянията, духовете, ти променяш условията. В Зенд Авеста за това има една прекрасна дума. Тази дума се нарича УШАХИНА. Тя е преведена като „времето преди изгрева“. Другият превод на четвъртия Старец означава „близък до зората“. Едно от древните имена на Бога във ватанския език е ДРЕВНАТА ЗОРА. Той е нито светлина, нито тъмнина, зората между тях – нещо много по-дълбоко и по-отвъдно. Той не е ограничен от светлината, нито от тъмнината. Има една дума, която е още по-точна, това е думата ХАДАЙ АШ, пак е от древния персийски език, от Зенд Авеста. Тази дума означава „всякога чист“. Според четвъртия Старец тя означава „получаващият светлината“. Този, който устои на голямото изкушение, става Хадай аш, получаващият светлината.

За този, който падне в незун, т.е. в изкушението, се казва, че заживява в земните енергии, значи обикновения живот. Това означава, започва животът на заблужденията едно след друго. Този древноперсийски се нарича езикът Дзенд, означава следното: „Черният огън отсяда в сърцето му“, т.е. става дума за черния огън, за земната енергия, която заживява в сърцето на човека.

После е казано: „Само в постоянното търсене на Истината отсяда Свещеният огън“. За този, който побеждава изкушението, се казва: „Побеждаващият изкушението овладява смъртта“. Според Учителя Любовта е непрестанна победа и затова е всякога динамична, понеже това е Бог. Понякога тази динамика не се вижда, но любовта е всякога динамична, Любовта е непрестанна победа. В който и свят да е, законът е постоянен, ако човек има тази любов. Това не означава, че човек няма да умре, както някои може да изтълкуват. Има един случай с един арабски мистик – много чиста душа, много свята и накрая един убиец се явява и иска да го убие. Какво казва този мистик? Казва: „Господи, не можеш да ме излъжеш, това си Ти. Ти искаш да ме убиеш и аз идвам при Тебе.“ Това е будност докрай. Той до такава степен вижда навсякъде и във всичко Бог, направо се обръща към убиеца и казва: „Аллах, това си Ти, не можеш да ме излъжеш“. Така говорят мистиците.

Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог. Разбира се, това няма нищо общо с ясновидството, защото ясновидството е много особен род слепота, това друг път ще го обяснявам. Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог, защото в чистотата има само Бог и нищо друго. Това означава, че победата над изкушението е познаване на Любовта, а познаването на Любовта е спасение, спасение в най-дълбокия смисъл. В Библията, в Яков се казва: „Никой да не казва, че Бог ме изкушава, защото Бог се от зло не изкушава“. Той никого не изкушава, а всеки се изкушава, като се завлича от собствената си похот, т.е. от самия себе си.

Всичко това означава, че човешкият род е обвинен в допускането на злото в самия себе си, както и всеки човек. Но той не е обвинен от Бога, а сам се обвинил поради това допускане. Човек е обвинен в това, че е допуснал злото да съществува в него. Не е пуснал Бог да живее в него, не е желаел изцяло Бога, а е допуснал човешки желания и злото да съществува в него. Този човек и това човечество в Библията са наречени Адам и Ева. Някои се чудят какво означава Адам и Ева и смятат, че Адам и Ева са виновни, а пък те самите са извън Адам и Ева, нещо друго. Иначе първичният Адам е нещо друго, той не означава Адам и Ева, а означава Адам Кадмон, първичният човек, първичното чисто съзнание. То е равно на Христос-съзнанието.

Тук има още една скрита идея на Бога: Падението в материята е и падение на Бога едновременно, но в друг смисъл, не в човешки, а в Божествен. Ще обясня: Падението в материята е и Негово падение, падението на самия Бог. Защо? Защото Той иска да освети материята. Той иска да направи видимия, материалния свят много фин и много чувствителен към невидимия свят и така от материята да се върви правилно към духа, към духа на Истината. Това е друг Негов замисъл. Той иска да направи видимия свят много фин и чувствителен, в това число участват и страданията, защото те изработват тази чувствителност, това ухо към невидимия свят. Какво означава това? Това е падение в името на възхода, което означава според Божествената логика, че това е нещо чисто и свято, чист замисъл.

После: Изкушението е поставено на пътя на човека, за да може човек да постигне Бога. Това една от идеите на Бога – да може човек да постигне Бога. Ако човек не избере Бога, изкушението ще му стане спънка, това е закон. Това означава следното: Незун, или изкушението, идва в живота на човека, за да му покаже какъв е самият той. Да не си въобразява, а да му покаже какъв в действителност е самият той.

Библията предупреждава, като казва да не се изкушаваш от злото. В Евангелието на Лука е казано: „Когато ти ударят едната буза, обърни си и другата“. Това означава да не се изкушиш, това е предупреждение. В Сатанинската библия е казано: „Ако някой те удари по едната буза, размажи му неговата“. Същата библия казва: „Не трябва да оставяме сметките недовършени“. Значи в момента го удряй, защото може и да няма друг момент, може да го изтървеш. По-нататък ще ви запозная с тази библия. Там има малко мъдрост, но повечето е глупост. Но така или иначе всичко е красиво, защото има и красиви моменти. Например в тази Сатанинска библия е казано: „Когато се молиш, да не се окаже, че вместо на Бога се молиш на себе си“. Има някои зрънца, но всъщност има много дупки, но това е друг въпрос. Значи удряй, за да няма сметки недовършени. Друг път ако трябва, ще ви обясня тази глупост, макар че изглежда малко логична. Някои хора може да кажат: „Да, правилно, може да го изпусна, в другото прераждане къде ще го търся, сега ми се е паднало да удрям“ и т.н. Тази логика някога подвежда, защото тя не е Божествена.

В тази библия също се казва: „Не давай добротата си на тези, които не я заслужават“. Но според Бог няма недостойни същества. И още: „Не прахосвай любовта си за неблагодарници“. Изглежда много логично, но всъщност няма нищо общо с великата Любов на Бога. Това е чиста глупост, казана по умен начин и затова много хора са подведени. Но в тази Сатанинска библия има и някои хубави моменти. Има един закон за сатанистите: „Нямаш право да бъдеш неискрен към себе си“, т.е. винаги трябва да бъдеш искрен към себе си. Дори и да лъжеш другите, към себе си нямаш право на това. Значи има едни такива малки зрънца… Учителят казва за дявола: „Едно малко дяволче отишло да го лъже. Тогава дяволът му казал: Внимавай! (Понеже той е бащата на лъжата и знае всички лъжи.) Внимавай много, другите може да ги лъжеш, но мен не. На мен ще казваш истината“. Даже и дяволът не обича да го лъжат. Неговите служители могат да лъжат другите, но Учителят казва за дявола: „Когато говориш с мене, искам само истината“. Даже и той не обича да го лъжат.

Учителят казва: „Хубаво е всеки да изгори злото в себе си, но не отвън, а дълбоко вътре в себе си“. Ако ти постоянно се стремиш към Любовта, Мъдростта и Истината, вече малко или много ги имаш. Затова Учителят казва: „Ако имаш Любов, Мъдрост и Истина в себе си, ще можеш да изгориш Дървото за познанието на доброто и злото“, т.е. Дървото на смъртта.

Но вижте какво казва Сатанинската библия. Пак ще повторя, защото това е важно за честността: „Сатанистът изпитва крайно презрение към тези, които не са честни пред себе си“. Значи и там има някои правила, без които не може; не може да диша душата, ако лъже себе си.

Доброто и злото са нисши състояния на Бога, това Дърво е нисша енергия на Бога и затова ученикът трябва да се освободи от тях и да влезе в любовта, където се намира истинското добро, Дървото на живота.

Странно нещо е Сатана. Какво искам да кажа? Това е пак Бог, част от Бога, но Бог, Който символично се е противопоставил на Себе Си. Много странна игра, много странно решение. Но както разбрахме от някои закони, има дълбок замисъл. Той е пак Бог, част от Бога, но си е създал символичен враг от самия Себе Си, от Свое излъчване. Много странно е създаден Сатана. Той е създаден, за да работиш и да откриеш Бог в себе си. Забележете как е създадено всичко: той е създаден за самия човек, да можеш да работиш и да откриеш Бог в себе си, което е и целта на Бога.

Страданието е Бог, който превръща нещата или съществата в любов. Бог има любов, а дяволът няма. Човекът е поставен по средата. Учителят казва: „Любящият ще познае Бога, а нелюбящият ще има друго запознанство, ще познае дявола“.

Целта на всяко познание е да се стигне до истинското добро. Тук не говорим за познанието на Дървото за доброто и злото, а за доброто, което изтича от Любовта и Истината. Това е добро, което произлиза от любов, а не от ума, т.е. говорим за свещеното добро. Знанието не може да отиде по-нагоре. Колкото и да е дълбоко, според Учителя, това е крайната му мярка, да знаете. Свещеното добро има много по-дълбоки степени, но оттук нататък може да се върви към другите степени. Крайната цел на всички знания в света, на всички учения, които се занимават със знания, не с мъдрост, и особено със съкровени знания, е да се стигне до Свещеното добро, това е крайният предел.

Злото, това е скритата и блага цел и вест на Бога. Това е тайно евангелие, не е писано, но то работи между хората. Казвам: Велик е Бог и много чуден. Защо? Защото първо Той е разрушителят на човека и на световете, но Той е разрушител, който впоследствие се явява като скрития спасител. Това е едновременен процес. Прави едно, после върши друго, но все е Той и ще осмисли всички същества, всички неща. И този спасител е същият Бог и разрушителят, другото Му лице, е все Той. Лично аз не мога да спра да Му се възхищавам и мисля, че никога няма да спра.

АВА ТОРОТ

(идея за размишление)

Книгата на втория Старец и неговите синове.

„Злото не е зло, това е просто Божествен мрак.“ В Кабала някъде го наричат Съкровения мрак. А какво е Божественият мрак? Това е скритата светлина на Бога. Ако човек влезе правилно в Божествения мрак, той може да е под формата на страдание, на нещастие и т.н., ако влезе с любовта си в този мрак, ако влезе с духа си, той ще види скритата светлина на Бога. Иначе ще види мрак и ще мисли, че това е мрак. За обикновения човек това си е мрак.

Злото не е реално съществуващо. То е резултат от голямата самоизмама на човека и човечеството. Злото не съществува в тайния смисъл на живота. То съществува само в човешки смисъл. В Божествения смисъл то не съществува.

Човекът е развалил доброто и затова сега идва злото да го коригира. Дори и в „Ава Торот“ се казва: „Доброто не е достатъчно за един истински живот. Ти трябва да се обожествиш в любовта, т.е. в Бога, приятелю, не в доброто“.

На езика на „Ава Торот“ какво означава истински човек? Казано е много кратко: „Истински човек е този, който е пронизал собствения си мрак“.

Да победиш, означава да преодолееш. Да победиш Дървото за познание на доброто и злото, това се нарича разсичане на мрака.

„Ти трябва да плениш злото в себе си, приятелю. Ако плениш злото в себе си, значи да плениш своята смърт.“

„В твоя дух няма време. В твоя дух даже няма и вечност. В твоя дух е скрита Истината на Бога. И затова и времето, и вечността те чакат да им помогнеш, приятелю. Без Истината и времето, и вечността са бедни, приятелю.“

„От човешкото добро всякога се оглупява. Светът страда от човеколюбие, понеже много човеколюбие има и много страдание.“

Един изключителен закон от втория Старец, това е едно от най-дълбоките неща, казани от него. Той казва: „Ти можеш да придобиеш живота (говорим за най-великия живот, живота на Истината), когато в най-дълбокия мрак видиш роза“.

АУМЪ

3 септември 2002 г.

Тайната на Йов

(лекция 13)

Тайната на Аврам

(лекция 14)

Ава Торот

(лекция 15)

Идеи от Учителя

(идея за размишление)

ТАЙНАТА НА ЙОВ

(лекция 13)

Това е един от царете на вярата. Трябва да се домогнем до неговия характер, до неговата дълбочина. Това е една от най-старите книги в Библията, книгата на Йов.

В Библията се казва: „И рече Господ на Сатаната: Откъде идеш?“ Първо ще цитираме някои неща и после ще коментираме. Отговорът на Сатана: „От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея“. Между другото този разговор е допуснат от самия Бог. Той се води в друго измерение, там, където се решават съдбите на хората. В този разговор участват и много ангели, и Бели братя, но и Сатана е поканен.

Библията продължава: „Господ рече на Сатана: Какво ще кажеш за моя верен слуга Йов?“ Бог прави една похвала на своя верен слуга Йов, започва да го хвали: „Непорочен, правдив, бои се от Бога и отдалечава се от злото“. Тези неща са казани в Библията, както казах, това е разговор в друго измерение. Когато там се реши нещо, то после слиза на земята и става. От този разговор произлиза едно много дълбоко намерение на Бога, което е важно послание за целия свят.

Разговорът между Бог и Сатана продължава в Библията: „И рече Сатана на Господа: Не си ли го оградил него, къщата му и всичко, което има?“ Забележете каква логика и разумност: „Вземи му каквото има и ще видим не ще ли те похули“. Друго значение на тези думи е: Не си ли го подкупил с тези блага и благословения? Така ли си създаваш приятели? – Това е много странен разговор, защото Йов наистина е благословен и има много блага: много деца, много овце, много камили, много имоти и т.н. и освен това защитен.

Отново Библията: „И рече Господ на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, каквото той има.“ Бог вече тук го предава в неговите ръце. „Само на него не посягай.“ И после се казва в Библията: „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа“. Това е събранието, където участват ангели, Бели братя и понякога Бог вика Сатана за разговор пред тях.

После Библията ни показва, че за много кратко време са избити синовете, дъщерите, слугите и много животни. Просто няма проблеми, когато Бог е позволил. Така, когато Бог позволи смъртта на някой човек, никой нищо не може да направи. Вярно е, че трябва да правим най-доброто, но да не си мислим, че можем да направим всичко. В този свят всички губим скъпи хора, да не говорим, че всички души са скъпи и нищо не трябва да бъде подценявано.

За кратко време са избити всичките му деца, слугите и много животни. Изпращат се вестители, които съобщават за това: как къщата паднала, как еди-кои са избити, овцете, камилите и т.н. Това означава, че когато Господ е позволил, Сатана действа унищожително. До този момент той не може да действа, но в момента, в който Бог му позволи, той действа унищожително. Тук въобще няма нужда от глупавия въпрос защо Бог е позволил. Който пита защо, оглупява още повече, тъй като всичко, което Бог прави, го прави по много дълбоки причини.

Какво казва по-нататък Йов? „Господ даде, Господ взе. Да бъде името Господне благословено.“ Тук въобще не става въпрос за безразличие към изгубеното, а за царството на вярата, както ще разберем. После ще видим мъката на Йов, а тя е много голяма. Това е пътят, по който се стига до създаване на чисто приятелство с Бога, което ще бъде и по-нататък посланието.

Бог казва отново на Сатана в събранието: „Какво ще кажеш за моя верен слуга Йов? Сатана казва: Да му вземем здравето.“ Значи отива още по-навътре – да му вземем здравето, т.е. да посегнем на самия него. И Бог отново позволява на Сатана и казва: „Посегни на плътта му и костите му, само живота му остави. И тогава Сатана излезе от Господа и отиде при Йов и го порази със струпеи.“ Това са дълбоки гнойни рани, целия от главата до петите. Щом на Сатана му е позволено, действа унищожително.

Замисълът на Бога е винаги по-дълбок и от този на Йов, и от този на Сатана. Винаги е така, без никакво изключение. „И го порази със струпеи отгоре до долу. Тогава жена му каза на Йов (тука има едно изкушение): И още ли държиш незлобието си“? (Той продължава да няма критика към Бога.) „Похули Бога и умри.“ Това е нейното предложение. „А Йов ѝ рече: Ти говориш като безумна.“ Забележете за каква вяра и за каква любов става въпрос. Йов е един от царете на вярата. И после казва много мъдро: „И доброто ли само ще приемеш от Бога? Злото да не приемеш ли?“

Въпреки всичко болката на Йов беше много голяма. Ето думите му, както са казани в Библията, за да видим, че не е безразличен, но да видим как вярата побеждава всичко; вярата в смисъл тоталното доверие в Бога и в невидимия свят. Ето думите на Йов: „Защо не умрях от рождението си? Защо не издъхнах, щом излязох от утробата? Преди ястието ми дохожда стенанието.“ Това е мъката, скръбта на една душа. Скръбта, която произвежда велики души. Не радостта, както ще видим после в „Ава Торот“, там не се препоръчва радостта, а отчаянието, което води до откровение. После казва: „Нямам мир, нито успокоение, нито тишина. И смущение ме нападна. Ужас ме хвана и трепет.“

Говорим за това, защото рано или късно всеки от нас, на по-малка степен или на по-голяма, ще мине през нещо подобно. Затова ще говорим после и за Аврам, те са подобни. Ще преживеем нещо подобно, раздялата с най-скъпото. Затова ги изнасяме тези неща, за да са подготвени душите; дали могат да се разделят с най-скъпото си, за да получат Истината.

„Ужас ме хвана и трепет. Но аз Бога ще потърся. Той поразява, но ръцете Му и изцеляват.“ И казва още Йов: „Божиите ужаси се опълчват срещу мене“. В едно друго арабско предание се казва, че от тези гнойни рани са излизали червеи. Говорим за нещо ужасно, а не някакъв зъбобол на съвремения човек, от който той се чуди дали да умре; говорим за нещо съвсем друго. „Божиите ужаси се опълчват срещу мене. Кожата ми се пука и тече“ – буквално така е казано в Свещеното писание. „Дните ми чезнат без надежда.“ В един момент вижте колко скръбта е голяма. „И станах бреме за самия себе си. Не ме оставя да си отдъхна, но ме насища с горчивина.“ Обръща се към Бога, към невидимия свят. „В ужас съм от всички скърби. Бог ме предаде на неправедните.“

Продължава: „Диханието ми чезне. Дните ми гаснат. И всичките ми удове (т.е. органи) станаха като сянка. Гробът е жилището ми.“ Забележете за каква голяма скръб става въпрос. „Но аз зная, че е жив Изкупителят ми. Раната е по-голяма от стенанието ми, но жив е Бог. Доде издъхна, няма да се отметна от незлобието си, защото коя е надеждата на лицемерния човек? Отдалечаването от зло е разум.“

Само накратко ще ви кажа какво означава думата разум. В Кабала се казва, че Бог създаде човека по свой образ и подобие. В Зохар изразът „образ и подобие“ се тълкува, че Бог го създаде като свой разум, т.е. че по разум те са еднакви.

И после: „И кой може да каже на Бога: Направил си беззаконие.“ И казва: „Бог е велик. Кой поучава като Него? Страшна слава има в Бога (37 гл. 22 ст.). Всесилен е и не можем да Го проумеем.“

Как завършва тази история? Казва се: „И даде Господ на Йов двойно всичко, каквото имаше по-напред.“ (42 гл. 10 ст.) И после: „И благослови Господ последните дни на Йов повече от първите му. И живя Йов още сто и четиридесет години.“

И така, едно от важните неща, които разбираме от разговора на Бога и Сатана, е че Сатана не може да действа по собствена воля. Трябва му позволение. В началото Сатана искаше да каже на Бога: Ти не може да си създаваш приятели с подкупи, с блага и благословения. И в известен смисъл Сатана беше прав, защото това не е истинско приятелство, което се основава на затрупан човек с блага и благословения. Сатана беше прав в известен смисъл, но не в абсолютен. По отношение на Бога той никога не може да бъде прав в абсолютен смисъл, само в относителен. В абсолютен смисъл на нещата е прав само Бог.

Светът на Сатана е видимият свят, а светът на Бога е невидимият. Но когато се молим, невидимият свят влиза във видимия и го устройва. Говорим за усърдната молитва, тогава двата свята стават едно. Това означава, че Сатана не е пълен господар даже на видимия свят.

Най-накрая Йов показа истинското си приятелство с Бога извън благата и извън благословенията. Това беше и целта на Бога. Това означава: всеки трябва да постигне чисто приятелство с Бога – и когато е богат, и когато е беден, и когато е болен, и когато е нещастен, и когато е щастлив. Всякога буден за Бога и всякога поддържащ принципно чистото приятелство с Бога. Това е посланието. Така злото се превръща в добро. Йов превърна злото в добро. В края на краищата злото ще се превърне всякога в добро, въпрос на време. Защо? Защото злото е в ръцете на Бога, то не е в ръцете на Сатана. Затова именно то няма избор, то просто ще се превърне в добро.

Същото важи за грехопадението. Грехопадението ще стане велико благо, велик опит за цялата вселена, тъй като грехопадение, изкушение няма само в нашия свят, но има и на другите планети и звезди. Така че цялата вселена ще натрупа опит, за да влезе в нова степен, за да стане сияеща вселена.

Бог не само дава живот, Той и отнема. Отнемането на живот е Негово дело, ако човек вътрешно е в застой. Това не означава, че Бог иска хората да умират, но Той променя условията. Когато Бог допусне, човекът отива в другия свят. Смъртта е Божие дело. Дали на нас ни харесва, дали одобряваме, няма значение. Някой път ние казваме: То беше малко дете, но ние не знаем, че това е още по-хубаво, защото детето не помни раждането си. Изкупва нещо; то е живяло почти в рая до седмата година, изкупва и се преражда в ново, по-хубаво тяло. Така че има таен път за тези неща и Бог ги знае, защото Той действа.

Едно друго послание в тайната книга на Йов е, че злото въобще не се намира в смъртта или в нещастието и т.н. Злото се намира в раздялата с Бога.

Бог е допуснал злото, за да се разгърне то пред очите на цялата вселена. То работи навсякъде. Това е съзнателно намерение на Бога, за да може всички същества да видят, че отделянето от Божия закон или от Божествения живот е едно голямо саморазрушение. И това ще се окаже важен опит за цялата вселена.

Сведенборг казва, че тези, които вярват в себе си, те изгубват развитието си. Много хора казват, че вярват в себе си и че трябва да вярваш в себе си. Той го обяснява много хубаво. А тези, които вярват в Бога, знаят, че когато обичат и когато са разумни, това е Бог в тях. Те намират изходен път, те израстват. А онези, които вярват в себе си, Бог ги оставя. Те смятат, че самите те обичат, че самите те са разумни и че дори могат да раздават правосъдие, но другия път ще говорим за тези неща.

Злото съществува, защото Бог е Любов и за да можем да Го познаем като Любов. Любовта дава свободата и по пътя на свободата съществата ще разберат Неговата Любов по един правилен начин. И те ще се завърнат при Бога с любов, не от страх, защото Бог може да порази Сатана в един миг, но всички същества щяха да имат страх от Бога. Но планът на Бога е друг: Те ще се завърнат по закона на свободата със съзнателна любов към Бога. Това означава, че любовта ще победи всичко. Учителят казва, че злото е временно, то не е нещо съществено. Когато космосът се организира, злото ще отпадне. То въобще няма думата и сега. Но когато злото организира космоса, когато хората го победят чрез любовта, то ще отпадне, защото поначало не е нещо съществено.

ТАЙНАТА НА АВРАМ

(лекция 14)

Преди да започна с Аврам, ще ви кажа нещо за петото измерение, за да можем да разберем по-дълбоко Аврам, тъй като Аврам е същество от пето измерение. Вярно е, че не е могъл да стигне до шесто, до седмо и по-нагоре, където са Старците. Това е съвсем друг въпрос и той няма връзка с тази идея. Аврам е същество на петото измерение и не случайно е избран за Праотец на еврейския народ.

Какво е това петото измерение? Това е същественото в живота. По друг начин казано, това е съкровеното или това е съкровеният човек. Това означава пето измерение. Учителят казва: Там живеят ангелите и напредналите същества. Това е извън човешките разбирания, защото петото измерение е неизразимо. Аз говоря условно, не мога да го изразя, но говорим условно, за да обясним нещо вътрешно. Това е неизразимото, което е в човека. Но това е онова, на което наистина можеш да се опреш.

Съкровеното е безусловно и не принадлежи към нещо или към нещата. То е напълно извън Дървото за познанието на доброто и злото. То не е свързано с това или онова учение или религия, а само с отделни хора. То е независимо. То може да участва и в едно учение или религия, както и в един човек, може и да не участва; зависи дали има условия за него. То може да участва и това учение става съкровено; учението може да е съкровено, а хората да не са. Но ако един е съкровен в учението, рано или късно всички ще станат, това е закон. Щом един може, това означава, че всички могат.

То винаги живее в Любовта. В човека живее рядко, рядко се показва. Възпламенява понякога сърцето му, душата му, но в пълнотата си то не живее в човека, а живее в Любовта, т.е. не е в човешки ръце. То живее в себе си, в своята неизразимост.

Петото измерение си има своя незнаен път и в хората, и извън тях.

Как говори петото измерение? Учителят казва: Петото измерение се изразява иносказателно, тъй като няма думи, извън думите и словото е. Такъв е случая с Аврам.

Аврам символизира съкровения човек. Той познава това тайно начало в себе си. Съкровеното е тайно начало, докато (уточнявам) словото е явно начало, а съкровеното е тайно начало, преди словото; то е по-дълбоко от словото. Затова словото се опитва, но не може да го изрази.

Докато разумното слово е явното начало, то съкровеното е тайното начало. Ето защо словото не е способно да го опише. Например това се случва при самадхи, най-голямото преживяване на Бога, когато видиш Истината лице в лице. Умът започва да пита: Ама какво стана, какво беше? Това даже не е преживяване. В него няма дишане, няма мислене, но това, което виждаш, е нещо изключително: ако кажеш светлина, ще сгрешиш; ако кажеш първородната, непорочната светлина, пак ще сгрешиш. Но този, който го е видял, животът му се променя коренно. Не някаква малка промяна – коренно! Той вече и да иска, не може да мрази, не може да завижда, не може да критикува, неспособен на нищо отрицателно, едновременно с това надраства и доброто. Става същество на Любовта. Планетите и звездите му се отварят. Той наистина може да разговаря с посветени, с учители, защото е съкровен човек, става същество на Любовта. Но докато дойде до този момент, той е жадувал за Истината, умирал за Истината, горял за Истината, живял интензивно за нея. Това го е подготвило за голямото изпитание – Голгота. Голгота не преобразява всеки. За някои Голгота е толкова страшна, че е трудно да го опиша. Много по-лошо, отколкото може да се случи. Голгота преобразява само тези, които са верни докрай на Истината, но друг път ще говорим за Голгота.

За съкровеното може да се говори условно. Например: Неизразеното е твоето проявление, или както казват евреите: ЙЕХИЕ АШЕР ЙЕХИЕ – АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ. Хем е казано нещо, хем нищо не е казано. Какъв е, никой не знае, не може и да го познае. Учителят казва: Бог през цялата вечност ще остане непознат, но ние можем да станем приятели с Него. Това е друг въпрос.

Съкровеното пребивава извън земята, извън света. То ги посещава, но това е друго – пребивава извън земята, извън света, понякога прави посещения.

Най-важният път към съкровеното, това е постоянният молитвен дух, това е изработване на пътека – постепенно, бавно. Който е усърден в молитвата и постоянен, рано или късно ще стигне дотам. Съкровеното е тясно свързано с духовния смисъл на нещата. Няма смисъл без съкровеното. Съкровените хора не грешат. Мойсей имаше убийство, но нямаше грешка. Защо? Защото и държавата не може да хване такъв човек и да го накаже. Посветеният няма нищо общо с държавата и със света. Той сам си налага наказание, Мойсей си налага четиридесет години в пустинята. Израства на нова степен, намира убитата душа в астралния свят. Оженва се, тази душа се ражда чрез неговата жена, израства чрез него и той израства на нова степен. Всичко расте.

Другият момент: Ако Бог беше допуснал Аврам да убие сина си (защото Аврам уби сина си вътрешно), ако Бог беше допуснал и външно, хората щяха да кажат, че Аврам е убиец. Пълна глупост. В очите на Бога той щеше да бъде послушен до смърт. После ще видим защо е така и защо Аврам е съкровен човек. Затова подготвям нещата, за да разберем, че Аврам не избира последствията, а причината. Той не избира най-скъпото в живота, а го замества с Бога; Бог може да му даде и десет сина. Така че трябва да знаем точно какво искаме в живота, защото рано или късно ние всички ще се сблъскаме с това – можем ли да се разделим с най-скъпото – жена, дете, съпруга, приятелка, сестра, професия, тяло и т.н. Можем ли да се разделим с най-скъпите неща? Който обича Истината – може. Който е съкровен – може, и то с любов.

Съкровените хора не грешат. Преди време ви казах, че не е важна постъпката, а кой постъпва. Един обикновен човек цял живот може да прави хубави постъпки, той няма нищо общо с истинското добро. Съкровеният човек каквото и да прави, и хубави, и лоши постъпки, той е всякога благословен и всичко около него расте. Преди време ви казах за един дзен-учител, за малко се отклонявам, какво казва той. Той казва: „Ако един фалшив човек проповядва истинско учение, това учение ще стане фалшиво“. И обратното: Ако един истински човек, искрен, чист, съкровен, проповядва фалшиво учение, това учение ще стане истинско. Той ще му придаде такъв смисъл, такава красота, защото той вижда отвътре, той внася аура, той внася дълбочина.

Защо съкровеният човек не греши? Защото той всякога изхожда от своя древен произход. Той всякога се съобразява с Бога. Постъпката няма значение. Той се съобразява с Бога и Бог го благославя. Той никога не се съобразява със света, никога не слуша своя ум. Аврам даже не слуша своята съвест, а слуша Върховния глас. Съвестта е също глас Божи, но на по-ниско ниво.

Какво казва четвъртият Старец за буквата „а“? Знаете, че Авраам първо се е казвал Аврам – с една буква а, после му се прибавя още една буква а. Някой може да каже – какво толкова, една буква. Но тази буква е много специално явление. Четвъртият Старец казва: „Буквата а, която Авраам е получил допълнително в своето име, символизира най-чистото състояние на енергията“. Тук енергията излиза извън мярката. Тя не е вече енергия, а съкровен разум. Значи има нещо повече от енергията, друг път ще го обяснявам по законите на Учителя. Някои смятат, че енергията е всичко. Има скрит Висш разум и над разума има нещо повече.

Какво още казва четвъртият Старец за буквите? „Буквите са различни състояния на космическата енергия на Бога. Те са сгъстена енергия. Буквата а е състоянието на съкровеното, най-чистото начало.“ И затова тази буква е първа в над четири хиляди и петстотин азбуки и шрифтове. Според четвъртия Старец това означава, че „тя е първото нещо, което се иска от човека да придобие, нейния символ – съкровеното начало и това начало – казва Старецът – е светлината на Бога“. Тази светлина няма нищо общо със светлината на ума или със светлината на деня. В кабала се обяснява, че това са паднали светлини.

В Библията, Битие, 22гл. се говори за Аврам. „Бог изпита Аврам, като му рече: Авраме, и той рече: Ето ме.“ Тук става въпрос за разговор пак в друго измерение, на душа с душа; съкровеното разговаря със съкровеното, подобното разговаря с подобното естествено; не въображаемо, а естествено, по закона на любовта. „И рече Бог: Вземи сега единствения си син, който любиш, сина си Исака, та иди в местността Мория (така се нарича една местност) и принеси го там в жертва, във всеизгаряне“. Тук не става въпрос за изкушение, а Бог директно му обяснява къде и как.

Някои може да помислят, че Бог е жесток. Няма да се спираме на излишни въпроси, тъй като Бог е наистина велика Любов. Тези, които питат защо Бог постъпва така, ще останат без отговор на вътрешен план. Те няма да получат истинските отговори, дори и цял живот да питат. Само любящите, само тези, които идват с любов и доверие при Бога, получават постепенно най-дълбокия отговор.

„Принеси го там в жертва, на всеизгаряне, на един от хълмите (т.е. хълмовете, но някъде в Библията се наричат хълмите), за които ще ти кажа.“ Тук има уточняване на подробности от Бога. Библията казва: „Като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Аврам издигна там олтаря, нареди дървата и като върза сина си Исака, тури го на олтаря върху дървата. И Аврам простря ръката си, та взе ножа да заколи сина си.“ Според окултната наука той вътрешно вече го беше заколил. Толкова беше велика любовта му към Бога, Върховния глас и към Истината.

После „ангел господен задържа ръката на Аврама“, казва Библията. Това място, на което се случва това, е наречено от Аврам ЙОВА И РЕ. Това е една велика формула, която означава: БОГ ЩЕ ПРОМИСЛИ.

Как завършва тази история? Библията казва: „Господ благослови Аврам във всичко. И Аврам живя до сто седемдесет и пет години.“ Ще обясня някои неща. Първо: Аврам, съкровеният човек, човекът на петото измерение, поставя на първо място Истината безусловно. За него няма по-скъпо нещо от Истината, от Върховната причина на нещата. Синът е последствие, Истината е Върховната причина. Който няма такова отношение, той става същество на последствията, на кармата. Който има такова отношение, той се освобождава от последствия. Първо Истината, а после най-скъпото в живота. Тук най-скъпото се заменя или замества с Истината. Аврам не се колебае. Той не казва: чакай да помисля, да реша. Той никога не замества Истината с последствията, с любимия си син.

За съкровеното Истината е безусловно важна, най-важното нещо на света.

В историята на Аврам е скрита една голяма тайна: Бог е Любов, но преди това е земетресение. Тук думата „земетресение“ означава огромно, изключително изпитание.

Всеки рано или късно ще бъде поставен в положението на Аврам и ще трябва да избира между най-скъпото и Истината. И всеки, който не избере Истината, проваля пътя си. Той ще трябва да търси този път отново във вечността. Това са хората, които все питат: В правия път ли вървя? Все търсят пътища, но в „Ава Торот“ има нещо много важно, една от заповедите на „Ава Торот“ обяснява това: „Това е заблуждение да търсиш пътища. Същественото е да имаш чисто действие.“ Който има чисто действие, няма нужда от пътища към Истината. Просто Истината е самото чисто действие. Чистото действие е по-дълбоко от всички пътища и които са го загубили, търсят пътища.

Аврам знае, че пред съвестта си е отговорен (когато е трябвало да убие своя син), но той оставя съвестта настрана. Тя също е глас Божи, но на по-ниска степен. Гласът на Истината е Върховният глас, първостепенен и той оставя съвестта заради гласа на Истината, избира по-дълбокото.

Само който може да даде най-скъпото си за Истината, той може да я получи, т.е. той става достоен за нея. Това е едно от посланията за тайната на Аврам. Аврам умееше да слуша в дълбините на Бога, не в дълбините на съвестта, на своя чист ум. Аврам имаше много чист ум. Четиридесет и две прераждания той се подготвя, с чиста кръв, с чисти мисли, да стане Праотец и посветен на еврейския народ, но той слуша нещо още по-дълбоко от чистия ум.

Който умее да слуша, се домогва до Истината. Учителят казва: И Лазар умееше да слуша. Който умее да слуша, става Лазар, той става истински ученик. Затова Лазар стана от гроба, но за Лазар е друга история, друг път ще говорим. И синът на Аврам произхожда от безграничната любов, но преди сина е Началото на всички неща – Истината. И Аврам избра Началото. В началото бе Истината, а после са последствията. Само който има една велика любов, може да разбере това. Човек с обикновена любов не може да разбере това. Десет пъти да си убие сина, няма да има никаква полза, но и Бог няма да иска нищо от такъв човек. Той и добрини да направи, пак няма да има полза. Бог не иска от такива хора да правят неща, в които те не могат да участват като съкровени същества. Те нямат тази чест – да влязат в нови посвещения.

Тук трябва да прибавя, че Исак също влезе в ново посвещение, защото той прие жертвата. Той прие да се пожертва съзнателно. И Аврам израсна в нова степен, и Исак израсна в нова степен на посвещение. Той повярва в Аврам, че всичко е от Бога и всичко е разумно. И понеже прие, душата му израсна в нова степен на посвещение.

Тези неща се разбират само от съкровения човек, човекът на петото измерение. Ако Аврам беше направил компромис, той нямаше да бъде достоен Праотец на еврейския народ, нямаше да бъде избран. Но той не избра последствията, а причината. Аврам се преклони пред Върховната Истина, затова казвам: Велико нещо е съкровеният човек!

Ще ви обясня още една тънкост за съкровения човек. Например човекът на петото измерение, съкровеният човек никога няма лоши деяния – това го казах, нарочно го повтарям – никога няма лоши деяния, лоши постъпки. Просто той действа с любов, няма как да направи нещо лошо, каквото и да е то. Например ако един съкровен човек се прекланя пред идол, той е прав; ако един нечист човек прави хиляда поклона на Христос, той е крив. Пак ще повторя, за да го разберете: Ако един съкровен човек се прекланя пред идол, понеже той е искрен, той е толкова чист, че той няма как да не е прав; той навсякъде вижда Бога. Той даже не вижда идола. Но ако един обикновен човек, нечист, неискрен, прави хиляда поклона на Христос, той си остава лицемер. После може да се хвали: Всеки ден се покланям на Господа! Може и да пали много свещи, Учителят казва: „Няма нужда от свещи – ти трябва да бъдеш запалена свещ, запалена любов“. Просто няма нужда от свещи, само дето ги гориш, хабиш свещите.

Защо е прав? Защото е всякога съкровен и искрен. В Китай най-дълбокото нещо е искреността. Ако искаш да се развиваш, имаш условия само ако си искрен. Преди време ви казах за тайната на искреността, както се разбира в китайския окултизъм. Понеже е искрен, съкровеният човек се обожествява от всичко. Той се обожествява в душата си, защото не е важно пред кого се прекланяш, а важно е да имаш душа. Учителят казва: „Понякога, когато се разхождам сред световете, се срещам със Сатана. Ние взаимно се покланяме и се поздравяваме и всеки си отива по своя път.“ Това едно дълбоко уважение и всеки си върши задачите. Значи всеки си има път, но има една душа в нещата. Учителят знае, че Сатана трябва да изпълнява своята мисия. Ако не я изпълнява, според Учителя, го очаква нещо много лошо, което дори и Сатана не може да понесе. То ще дойде от Бога. Понеже няма избор, Сатана е избрал да бъде естествено зъл по природа, но ще видим по-нататък защо е така.

Не е важно пред кого се прекланяш, но дали имаш душа, дали си съкровен. Самото съкровено чувство променя врага, променя нещата. Ако ти имаш любов към един враг, той ще се видоизмени към теб. Затова е казано „любете враговете си“, понеже любовта е Бог. Бог, любовта няма противници. Даже врагът може да ти стане слуга и да се опита да ти направи услуги. Понеже той служи на любовта, на теб ще ти направи услуги – по друг начин ти ще видиш лицето му и ще видиш, че и в него има скрита светлина.

Важно е да имаш душа, важно е да имаш чистота. Това преобразява всичко – и доброто, и злото, и враговете, и болестите, и т.н. Ако хората имаха правилен подход към болестите, ако те смятаха, че болестите са едно добро, те щяха да прегърнат болестите и да ги преобразят. Но те смятат болестите и страданията за врагове. Превръщат ги във врагове и тези врагове стават мъчители.

Понеже хората нямат любов и затова има болести. Учителят казва, че болестите в този свят са благословение, защото иначе щеше да бъде по-лошо. Там, където болестите те атакуват, означава, че имаш неразрешени проблеми. Болестите показват какво трябва да оправиш. Примерно всички напрежения в сърцето – инфаркт, напрежения от най-различен род – показват, че устройството на твоите чувства и желания не е правилно, нямаш благородни чувства. Всички видове главоболия показват, че мисълта ти не е права. Ако в челото ти има някакви аномалии и в очите, трябва да се коригираш по отношение на Истината, трябва да се научиш да говориш Истината и да спазваш нейните закони. Ако имаш проблеми с ушите, имаш проблеми с Мъдростта, не умееш да слушаш. Ако имаш проблеми с брадичката, ако тя нещо е изкривена, имаш проблеми с волята си, волята ти не е разумна. Ако имаш проблеми с бузите, имаш проблеми с обичта – не с любовта, с обичта. Ако имаш някакви изкривявания в устните, имаш проблеми с любовта. Ако имаш болки в ръцете, имаш проблеми със справедливостта. Ако имаш проблеми с краката, имаш проблеми с доброто – там, където ходиш, нещата, които вършиш, не са истинско добро и т.н., списъкът е много дълъг, но да не засегна някого, макар че нямам такава идея.

Само искреното поклонение очиства човека, защото искреността е родена преди поклонението. Когато се е раждала висшата душа, петото тяло, заедно с нея се ражда искреността, което ние наричаме чистота. Искреността е преди поклонението.

Аврам обичаше Бога по един велик начин – не просто по един начин, а по един велик начин. И заради това той обикна и тежките условия на живота, поставени му от Бога. Това означава, че всеки, който обича Бога, трябва да приеме тежките условия с любов. Ако ги приеме с любов, те вече не са тежки. Петдесет процента отлита тежестта в момента на пълно приемане. Ако приемането е деветдесет и девет процента, законът не работи. При пълното приемане тежките условия се променят.

Какво означават думите тежки условия? Учителят казва: Условията, това са висшите същества. Тук може да участват и разумни, и неразумни същества, няма значение. И неразумните са разумни, но това е друг въпрос. Когато някой човек казва: Условията ми се объркаха, съчетанията ми са лоши, това означава, че той има атака от висши същества, затова нещата не му текат. Когато казва, че нещата му се наредиха от само себе си, условията се подобриха, нещата станаха, въпросът се реши, значи висшите същества работят, променят условията, обстоятелствата.

Но има и такъв момент. Учителят казва: Не винаги трябва да искаш пълно разрешение на един въпрос или проблем. По-важното е да имаш правилен, благороден подход. Много често това е по-важно, отколкото да искаш напълно да разрешиш един въпрос.

АВА ТОРОТ

(лекция 15)

Първо, искам да направя едно предупреждение: тъй като има някои хора, те са много малко, идват на някои мои лекции няколко човека от Държавна сигурност и записват какво говоря, те смятат, че тази книга е много опасна, даже че може и да сме секта. Опасно няма. Опасно е неразбирането. Затова правя едно предупреждение, тъй като Учителят иска да го направя. Това предупреждение е много важно за техните души, защото в следващите прераждания, понеже те идват без любов и без доверие, те влизат в карма. Остават критични, смятат, че аз съм опасен – в следващи прераждания, понеже обичам душите им и ги предупреждавам, те ще имат дупки в петте тела – от физическото до причинното тяло. Тук не говоря само за проблеми и болести, говоря за тежка карма, тъй като те не знаят каква любов имам към душите им и защо съм си отдал живота на Учителя и на Истината. Тъй като не знаят много неща и не могат да виждат, нека да си останат слепи, няма проблеми, пак ще ги обичам, но аз ги предупреждавам, защото после ще е късно. Имах дълг да направя това предупреждение.

Тази книга ще излезе, защото тя е много важна и нещата са казани точно и чисто от мъдреците на втория клон, от втория Старец, за който нямам право само да му кажа името, и от неговите синове. Но ако някой вземе един закон и го отдели, тази книга става опасна. Аз ги казвам нещата цялостно, не може да отделяш, както който прави нещата частично, нищо не може да разбере. Не може да търсиш частично Бога, не можеш само с ума си да търсиш Бога и да искаш да Го разбереш. Ще имаш провал. Не може да търсиш Бога с ума и сърцето си – това е пак частично. Бог се търси цялостно – с ума, сърцето, волята, душата и духа. Само тогава ще ме разбереш. Само цялостният човек може да познае Бога. Направих предупреждението и в книгата също ще го направя в предговора, а който си въобразява, че е прав и иска да предпази душите от мене, той ще си навлече карма, която е много по-тежка, отколкото мога да опиша. Заради Учителя и заради тези души го направих това.

Освен това те смятат, че много хора от моите лекции са фанатици. Слушали само моето мнение и не зачитали никакво друго мнение. Тук не става въпрос за фанатизъм; всеки човек има право да мисли, както си иска, защото Бог е дал свобода; кои сме ние да решаваме кой е фанатик и кой е секта? Освен това няма секта в света. Тъй като Бог е навсякъде, Бог управлява и „сектите“. Трябва да разберем дълбоко тези въпроси и да не критикуваме нищо, тъй като и най-малката критика е карма, голямата критика още повече.

„Ава Торот“: „Тъмнината поглъща само себе си, приятелю, и затова не създавай тъмнина в себе си.“

„Ти търсиш здравето, приятелю. Запомни: здравето не може да те излекува.“ Това е вторият Старец, нещо много специално, което в бъдеще ще разбираме; тук той говори само достъпните неща; има неща, които не ги изваждам в книгата. „И понеже те обичам, приятелю, искам да ти кажа: на тебе ти трябват болести, много болести. Те са твоите помагачи. Те със своите задружни усилия искат да те излекуват от твоите безумия.“