<

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2002 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Истинската Любов е сродна с безмълвието.

Мавахари

Бог е тази истинска Любов – тя се постига с висша динамика, с висша чистота, с владеене на себе си, а за да владееш себе си, трябва да си в единство с Бога.

Тайната на Любовта е тази, че тя създава Бог в човека.

Мавахари

Ако имаш Любов към Бога, ще се родиш в Него. Любовта е самото осъзнаване, а това осъзнаване има космическо значение. Всичко, в което си постоянен, се сътворява в тебе.

Тайната на Любовта е в това, че тя създава твоята вечност.

Тот

Любовта твори капка по капка. Постоянството на капката разкрива силата на Любовта. Такова нещо е и молитвата, тя е постоянно духовно творчество.

Когато човек е придобил истинското знание, то става за него свобода.

Махадари Персиецът

Истинското знание има свещено значение за човека, за неговото развитие. В това истинско знание е заключено Велико Учение. Тук всяка дума е важна, защото се знае, че всяка дума е призоваване на определена духовна сила.

Който е изгубил Любовта, е заключен от времето.

Тот

Да възвърнем Любовта в себе си, значи да възвърнем вечността и безсмъртието си.

Чистото действие разрушава царството на мрака.

Евангелие от Салидон

Кой има чисто действие? – Любящият, зрящият, духовният. Да имаш Любовта в себе си, това е възкръсналият Бог. Чистото действие е Негово действие.

Чистото сърце е подготовка за мистични усещания.

Евангелие от Салидон

Който е съхранявал чистотата на сърцето си, той е съхранявал Любовта. Който е съхранявал Любовта в себе си, той е съхранявал Бога.

Съкровеното сърце не принадлежи на този свят.

Евангелие от Египет

Има тайна в човека, която се справя и с най-страшните изпитания в живота – това е съкровеното сърце.

Без Любовта ти не можеш да осмислиш своята вечност.

Тот

Любовта е пътуване навътре към своята собствена вътрешна реалност, към своята собствена вътрешна вечност.

Пречистото съзнание може да призовава Бога и да Го чете в себе си.

Нерима

Когато Бог навлиза и се сгъстява в тебе, значи за Него има условия. Трупай Любов, защото когато тя се концентрира, тя става могъщ проводник на Бога.

Любовта одухотворява. Мъдростта осмисля. Истината обожествява.

Учителят

Любовта е живата духовност. Любовта е проява на свещената сила на Бога. Любовта е образувала в нас душата.

Ако се случи така, че да изгубиш опората си – придобий увереност.

Учителят Мелхория

Тайната, скрита в човека, е по-дълбока от всяка опора. Тайната, скрита в човека, е Бог.

Елеазар Хараш
Май 2006 г.

2 април 2002 г.

Дълбокото

(лекция 1)

Кармата

(първа идея за размишление)

Дълбокото

(лекция 2)

Мъдростта на индианците

(втора идея за размишление)

ДЪЛБОКОТО

(лекция 1)

Когато ни сполети нещастие, ние мислим, че това е враг на нашето щастие. Но Учителят казва: Ние мислим, че това е враг на нашето щастие, но ние не виждаме, че този враг ни предпазва от бездната, от нещо много по-лошо. Има много по-лоши неща от нещастието. Тук няма да се спирам, едно от тях е демонизирането на човека.

Учителят казва: Ако умееш да посрещнеш нещастието и страданията си, те ще се преобразят. Въпросът е дали имаш правилен подход. И Бог ще ти покаже другото Си лице, скритото Си лице. Как трябва да се посрещат? С пълно приемане, това е метод на Любовта. А методът на Любовта, това е метод на Бога. Примерно ако съдбата ти е лоша, трябва да я приемеш тотално такава, каквато е. Ако така я приемеш, вече половината е разрешена; ако се бориш с нея, кармата се увеличава. Същото важи и за всеки проблем. Приемаш го – наполовина е разрешен и останалото е лесно; бориш се с проблема и той се увеличава. Същото е с болестта. Ти нямаш избор, просто трябва да я приемеш, да я обикнеш, да я прегърнеш и да почнеш да я сто пяваш.

Любовта е единствената сила, която сътворява истинския човек. Даже Мъдростта не може да направи това и справедливостта не може, даже и доброто. Любовта е единствената сила, която сътворява истинския човек.

Другият важен момент: Ако човек работи с усилията си, той ще си остане обикновен човек. Но ако работи с цялата си същност, това е нещо друго.

Учителят казва: Господ е пред вас, а вие гледате настрани. Ще преведа: Да гледаш настрани, означава да си избрал обикновения живот – лъжата, критиката и т.н. Това е пътят на света. Бог е допуснал злото, но самото зло не Го познава. Има дълбоки причини за това. То Му служи, но не Го познава, защото в Бог има скрита и непозната светлина за злото. Злото е просто само част от Бога. Бог казва: Само в Любовта имам присъствие. Значи в Бог има една скрита светлина, тя се дължи на Любовта. Който е приел Любовта, това не означава да я цитира или да има понятия или определения за нея, а да я проявява – това означава приел Любовта.

Който е приел Любовта, осветява пътя си и става свободен от злото. Той не се занимава с доброто и злото, а приема Любовта, която го освобождава и от доброто, и от злото. После ще видим, че доброто също вреди много на човека. Това е много дългият път към Истината. Злото е по-късият път, защото събужда много специален интерес към Истината. Например кога става това? Когато човек изгуби нещо много скъпо, когато злото ти отнеме скъпите хора, когато ти открадне апартамента, когато ти направи най-различни бели; изведнъж ще искаш да постигнеш нещо по-дълбоко, нещата да станат по-вътрешни, вътрешно царство, където никой нищо не може да ти вземе. Когато нещата са вътрешни, никой нищо не може да ти вземе.

Скоро на един брат, не знам дали е тука, му откраднаха телевизора заедно с дистанционното. Понеже той отделя много време за телевизия, няма големи запаси от енергия за духовно развитие. Това е много важно. Телевизията краде. Нямам нищо против телевизията, но имам една мярка: просто малко за разнообразие да погледнеш. Но когато това стане голям навик, когато започнеш да спиш на телевизора, вече е друго, енергията ти отива. Това е нещо като живо погребение, само че се усеща след много години. И затова му казах: Радвай се, Духът иска да ти напомни нещо, да тръгнеш повече към себе си. И той каза: Само телевизора са ми взели, само това е. – Туй ти трябва.

Любовта е всякога свободна от злото. Учителят казва, че който люби Бога, той заменя знанията си с Мъдрост. Значи тук се получава нещо много важно. Тук понеже се сещам за тази дума любя, тя не е като обичам. Затова има различни думи – любов и обич. Любовта има отношение към центъра. С любовта ще обичаш Бога, т.е. ще любиш Бога, а пък хората ще ги обичаш. Значи Любовта е отношение към центъра, обичта към периферията, към хората.

Мъдрият никога не е знаещ, трябва да се знае тази разлика. Някои смесват знаещите, философите и мъдреците. Мъдрият никога не е знаещ, мъдрият е съкровен. Мъдростта никога не идва като знание, тя идва като откровение.

Някои мислят, че нирвана е крайната цел. Учителят е на друго мнение. Учителят казва буквално: В нирвана са, но не са приети от Истината. Пак ще го повторя, защото е много важно. Някои мислят, че блаженството е крайна цел, а то е само първа стъпка. Значи в нирвана са, но не са приети от Истината. Ще обясня: Любовта е съкровено отношение към Истината, а не към блаженството, това е една разлика, не към нирвана. Освен това Любовта не е отношение към човека, а към скритата Истина в него. Любовта не обича самия човек, ще го кажа по друг начин: Когато обичаш един човек, не трябва да искаш да разбереш човека, а Любовта, самата Любов. Това е Бог в него. Тогава вече ще научиш някои неща от Бога и за тази душа, които ще ти помогнат да общуваш с Бога. Човека не можеш да го познаеш, има причини.

Учителят казва: Любовта е единствената изява на Истината. Ти може да си блажен и Истината да не те познава. Много малко хора от блажените въобще познават Истината. Значи може да си блажен и Истината да не те познава, нито пък ти да я познаваш. Искам да кажа: Истината е много повече от блаженството. По отношение на Истината блаженството е бедно, но това не означава, че трябва да го отричаме. За самия човек блаженството е богатство, едно истинско духовно богатство. Не говорим за отричане, нищо не отричаме. Духовно богатство, но не абсолютно богатство. Ще обясня: така както знаещите са заблудени, така и блажените са заблудени, когато погледнем нещата от една по-дълбока гледна точка. Най-голямото заблуждение на знаещите е, че разбират нещата. Те нямат по-голямо заблуждение. И Бог казва: Оставете ги, те разбират всичко. – Няма вход за Бога, няма място, няма смирение, Бог не може да влезе да им помогне. При мен идват много знаещи, от най-различни места, даже наскоро един от телевизията, които закъсват. Елементарни проблеми не могат да разрешат, най-елементарни, въобще не говорим за дълбоки духовни неща. Заблуждението на блажените е, че това блаженство е крайната цел и те заспиват в него. Но крайна цел няма – има вечен стремеж към Истината, но без да има крайна цел. Затова Учителят казва: Любовта има по-дълбока мисия от блаженството. Затова някои блажени слязоха на Земята в името на Любовта.

Любовта търси Истината. Но какво означава да си постигнал блаженството? Това означава да си в една велика хармония със себе си, а това не е малко. Както казах, това е едно духовно богатство. От сутрин до вечер е радост и пълнота, велика хармония, велика постоянна радост. Но от една по-дълбока гледна точка това е едно много голямо утешение, но утешение, това още не е Истината. Но все пак за блажения животът е пълен с красота. Той вижда нещата от тяхната духовна страна. Винаги вижда духовното, както онзи пример, който е дал Учителят с коня: един умрял кон, който от няколко дена се размирисал и обикновеният човек като видял коня, казал: Колко лошо мирише! Духовният човек, блаженият човек вижда друго, той казал: Какви прекрасни бели зъби има! Божественият човек даже не вижда и зъбите. Той вижда душата на коня като една красива форма в невидимия свят, изтъкана от силни цветове, особено бялата светлина, защото конят е същество на служенето. Така че той вижда нещо съвсем друго.

Извън вселената, казва Учителят, има други светове. И казва още: Има същества, чийто дух превъзхожда и живота. Значи тук не става дума за знанията и смъртта, те превъзхождат живота. Тези същества са двадесет и четирите Старци, тази година малко по малко ще говорим за тях. Ето какво казва например накратко Осмият Старец. Старците имат много дълбока Мъдрост, един от най-младите Старци е на един милиард години. Има Старци на три милиарда, има Старци, които са, казва Учителят, на едно число, което се равнява на единица с тридесет и шест нули. Значи въобще не може да се мерят нещата като опит. Ще говорим по-нататък и за Втория Старец, от най-интересните, от най-дълбоките Старци, това е Старецът на Черното братство. Такава дълбока Любов и смайваща Мъдрост, включително не само той, а и неговите ученици, мъдреци и синове. Те са извървели съзнателния път на злото, спасили са се и от доброто, и от злото и са в съвсем друг свят. Понякога слизат да помагат на хората, но това е друг въпрос. Живеят в Божествената Любов.

Значи всеки, който е извървял пътя съзнателно, който е почитал тотално злото или тотално Бога, е израснал чрез почитанието и Бог го е превърнал в Мъдрост. Ако например отричаш Бога – ами ти едновременно отричаш и Сатана, защото Сатана е част от Бога, това е свещеният замисъл на Бога и злото е свещено. Затова казвам, че злото е свещено, защото скъсява пътя. То събужда в тебе изключителен интерес към Истината, после ще обясня защо.

Какво казва Осмият Старец? Нито един път не води към Истината, Истината е самият път. – Но хората трябва да извървят един друг път, наречен Пътя на кръста. Ще обясня нещо за кръста: кръстът означава, че човек е избрал пътя на знанието. Запомнете много ясно за какво става въпрос, кои са съществата на кръста. Затова Христос хвърли кръста. Малкият кръст означава едно, големият кръст означава друго, но и двете са заблуждения. Човекът на кръста е човек, който е избрал пътя на знанието. Учителят казва: Малкото знания са образували малкия кръст; многото знания са образували големия кръст. Това е пътят на една изостанала древна цивилизация. В Библията тя е наречена Дървото за познаването на доброто и злото. Това са всичките знаещи – и тук ги има, и в другия свят ги има и т.н.

Само Любовта може да се справи с кръста. Това означава, че само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. в разумни. Вие знаете, там силите се пресичат; не са успоредни, разумни, които вървят във вечността, без да се пресичат, а са пресечени. Само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. разумни. Така ще се образува вечното движение на Любовта. И това движение ще се насочи към своя център, който е наречен Дървото на живота. Това е друга древна цивилизация, слънчева цивилизация, която е наречена Дървото на живота и която в дълбочината си се ръководи от двадесет и четирите Старци. Това е друга цивилизация. Това Дърво ражда същества на истинското добро, на вечното добро. Не говорим за човешкото добро, защото Лао Дзъ казва, че хората страдат от човеколюбие. Въобще светът страда от човеколюбие. И това, което Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат, това е човешката любов. Затова някои казват: „Ще те изям“ – чували сте го. Това Дърво ражда същества на истинското добро, т.е. абсолютното добро, без изключение и на вечната Любов. Има още две Дървета, на тях няма да се спирам, защото в книгата казвам по нещо за тях. Те са много особени и изискват по-дълбок път. Едното е Дървото на Мъдростта. В книгата, в раздела „Дълбоко в тайнството“ се споменава за тези Дървета.

КАРМАТА

(първа идея за размишление)

Кармата не е дълг към определен човек. Кармата е дълг към Бога. Всички хора са стари длъжници на Бога. Дали малко са длъжници, дали са средно, дали са много, няма значение, всички хора са длъжници на Бога. Човекът до тебе няма такова значение, само Бог има значение. Ако разбереш това, ще се справиш с кармата, защото ти ще имаш свещен подход към Бога. Тогава и човекът ще се измени към тебе, дори и много да те мрази. Познавам един човек, който много мрази жена си и казва: Ще ти съсипя целия живот, ще те унищожа и няма да спра до тук, в другия свят пак ще те гоня! Тук става въпрос за голяма омраза. Не съм се срещал с този човек, но така, както ми го описаха, не може да прости.

Искам да кажа: само проявената Любов ликвидира кармата, не знания за Любовта, а само проявената Любов – това е методът. Някои ме питат какъв е методът – това е! И затова който има Любов, няма карма, той има Бог в себе си, Любовта е Бог. Как може да имаш Бог в себе си и да имаш карма? Значи който има Любов, има Бог в себе си и кармата си отива. Тя не може да съжителства с Бога.

Кармата, това е неразбраната любов, неразбраното отношение към Бога. Който е изпълнен с Любов, който е изпълнен с Бог, няма празни места в съзнанието си – той не може да създава карма. На това основание казвам: Люби и това е всичко. Често ме питат: Какво да правя? – Люби и това е всичко. Но това не значи, че трябва да се натрапваш с Любовта си или да настояваш.

Какво означава „люби“? Един от преводите ми е следният: Люби всичко – и доброто, и злото. Ще обясня: това не означава да правиш зло. Казвам за някои, защото някои казват: Чакай сега да направим някои бели! Люби и доброто, и злото; не да правиш зло, а когато злото ти идва, да го приемеш – то е част от твоето минало, то е част от твоя път. Ако обичаш само доброто, ще имаш празнина в съзнанието си, защото това е само половината истина. Ако обичаш само злото, пак ще имаш празнина.

Затова казвам: Люби и доброто, и злото. Любовта е цялостна, тя не разделя нещата на добро и зло също като даоските мъдреци. Те не говорят въобще за зло, нито за Бог, нито за дявол. Там има само Дао, т.е. път. Както ви казах и преди, когато се случи зло на един даос, той казва: Това е път. Когато се случи добро, пак казва: Това е път. Значи няма такава идея за правилно и неправилно. Пак казвам: Няма правилно и неправилно, има неразбрани неща. Няма светли и тъмни сили. Ако една скръб и мъка те направят дълбок и след време те направят истински човек, това зло ли е? Ами ако доброто те приспива, това добро ли е? Ами ако злото те събужда, както казва вторият Старец, а доброто те приспива, къде е злото? След време ще се спрем по-подробно на втория Старец и на неговите ученици, на неговите мъдреци.

Любовта е цялостна. Тя обича и доброто, и злото. И затова именно тя превръща злото в добро. Понеже го обича, злото няма избор, то не може да направи нищо, тя го превръща в добро. А доброто го превръща във вечно добро. Затова Учителят казва: В този свят първо ще дойде злото. Когато злото си свърши работата, после ще дойде доброто да работи и чак накрая ще дойде Истината да твори – такъв е пътят. От друга страна е казано да прощаваш многократно. Защо? Накратко ще обясня: Прошката е единственото правилно отмъщение. Няма по-точно отмъщение от прошката. Ако искаш да отмъстиш на някого, това е най-точното. Това означава да мислиш правилно. А който мисли правилно, казва Учителят, ще бъде научен как да проявява Любовта. Който мисли правилно, вече Любовта се насочва към него и тя ще го научи как да я проявява.

ДЪЛБОКОТО

(лекция 2)

Учителят казва, че злото е много тънка тайна на природата. И ангелите не го разбират, има причини. За тази тайна Учителят казва: И Бог да питате, няма да получите отговор. Става въпрос за реален отговор. Бог не е Същество, което разкрива нещата. Бог е Същество, което действа, което твори, което пресътворява. Не обяснява. Неговите обяснения са само загатвания, но това не са обяснения. Това са посоки и идеи.

Не само ти изучаваш, казва Учителят, доброто и злото. И те те изучават. Даже за житното зърно казва Учителят, когато го приемеш в себе си, ти мислиш, че си го изял, но житното зърно има един есенциален духовен атом. Той пътува в теб, в тялото ти, в кръвта ти и си прави свои проучвания – и той те изучава. Така че в житното зърно има скрит един дух, който също те проучва по свои закони.

Въпросът за злото е от хиляди години неразрешен. Този въпрос е присадка, както казах, от една много стара цивилизация, една много стара раса, която не е могла да извърви своя път. Така тя се е загубила в самата себе си и така се е родило Дървото за познаване на доброто и злото, наречено още Дървото на скръбта.

Когато Учителят казва: Люби Бога повече от себе си – това означава освобождение от тази древна цивилизация и раса, наречена Дървото за познаване на доброто и злото. Значи затова има такава заповед: Люби Бога повече от себе си. Това е освобождение от тази цивилизация, която е скрита в тебе. Това е цивилизацията на Дървото за познаване на доброто и злото, неразрешеният въпрос.

От ученика се иска голяма будност. Защо? Защото това не е въпрос, който трябва да разрешиш, той въобще не подлежи на разрешаване. Въпросът, който трябва да разрешиш, е в твоята любов към Бога. Това е нещо, което трябва да разрешиш: каква е тази любов, неизменна ли е, човешка ли е, животинска ли е, полу-животинска ли е, полу-ангелска ли е и т.н., но това е твой въпрос. А другият въпрос няма да го разрешиш. Въпросът е не защо има зло, защото колкото повече задаваш този въпрос, толкова повече оглупяваш, егото расте. Задаваш ли въпроса, защо има зло, просто оглупяваш, защото няма отговор. Бог не е пожелал да отговори, има причини. Въпросът е: Защо аз не живея в Божествената Любов? Това е съществен въпрос. Защо не живея в Истината? Защо не живея в истинското добро?

Злото се е явило, защото ти не си разбрал Любовта. Това е една от причините, това важи и за болестите. Какво значи болести? Неразбрана любов. Какво значи скръб? Неразбрана любов. Какво значи нещастие – всичко това е все неразбрана любов.

Сатана не е зло. Когато го наричат в църквите враг, отстъпник, така те го правят враг. Той само това чака да ги направи свои хора. Много е лесно, когато смяташ, че едно нещо е враг. Всъщност ти го създаваш, както и злото. Злото не е твой враг, обаче ако ти го избереш, то започва в теб да расте. Това не означава, че злото е зло, но твоят избор е зло. И когато сега си в лошо положение, това са все твоите избори от минали животи. И се чудиш все още защо искаш да си добър, а пък злото тече по някакъв начин в теб.

Сатана не е зло, той не е един зъл Бог, той е един неразбран Бог. Ще обясня: той е част от Бога, но същевременно той е един неразбран Бог. Според Учителя той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Забележете, Сатана е онази скрита част от Бога, а понеже Бог е свещен, злото е свещено, говорим за Божествено зло, което има мисия да направи хората истински. Той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Това означава, че „стани любов“ е по-важно от всякакво учение. Учението си е учение, то е хубаво нещо, но твоята цел е да станеш любов. Учителят казва не да обичаш, а да се превърнеш в любов, това е много повече, ти пак ще обичаш. Значи когато правиш добро и очакваш нещо насреща, ти всъщност правиш зло, така не можеш да съхраняваш любовта, напротив, изгубваш я. Пак ще повторя: Когато правиш добро и очакваш нещо насреща, услуга, благодарност и т.н., каквото и да е, вътрешно човек трябва да е буден и да знае, тогава всъщност ти правиш зло. Постъпката може да е добра, но ти правиш зло. И тогава разочарованието ще дойде. И затова някои хора ще ги чуете да казват: Цял живот все правя добро и все ми се случват злини. Разбира се, ти нямаш нищо общо с доброто, така е, съвсем други неща си правил. Какво искам да кажа: Няма разочарование за този, който е неочакващ! Как може да бъде разочарован този, който не очаква за услугите си нещо насреща.

Другият важен момент е, че будният човек няма път. Ще обясня: той има любов.

Другият важен момент: Будният човек няма път, той има дух. Това са двата важни момента.

Какво означава думата „път“? Преди време ви казах, че означава дълбочина. Сега давам друг отговор, подобен: пътят никога не е разстояние. Пътят, това е самата Любов. Това означава думата „път“.

Разбирането на живота не се намира в знанията. Къде е? Намира се във възхищението от живота. Това е качество на душата.

Живее този, който се възхищава, а не този, който знае. Защо? Защото възхищението е единение с душата, това е качество на петото тяло. Значи възхищението е единение с душата на нещата, това е вътрешна връзка. Знаещият няма единение, това се подразбира, той няма единение със себе си; днес е един, утре е друг, в следващия ден е трети и се чуди какво става.

Другият важен момент, който казва Учителят: Дайте на хората любовта си, а не помощта си. Сега това не означава да се откажеш да помагаш, защото някои хора на ума само това чакат и ще кажат: Значи той каза да не помагаме и т.н. – защото съм чувал такива неща. Дай на хората любовта си, а не помощта си. Любовта е по-дълбока реалност от всякаква помощ. Не бъркайте услугите с любовта, т.е. с вечното добро.

Много дарители се смятат за добри; има терористи, които се смятат за зли, по-нататък ще обясня. Едно нещо става, казва Учителят, когато Бог го допусне. Тероризмът не може да живее и да действа, ако не е допуснат. Той скъсява пътя на развитието и учи злите същества, т.е. самите терористи, да бъдат предани на един ръководител. Тази преданост след време Бог ще я превърне в преданост към Истината, но това е много специален момент, ще трябва да го обясня повече да не кажат някои, че възхвалявам пък тероризма. Когато издадох преди време в Талмуда еврейските легенди, някои ме изкараха евреин; сега ако издам египетска книга, ще ме изкарат египтянин, но така постепенно ще ви обяснявам нещата, защото тук говоря пред пробудени души. Затова се осмелявам да ви кажа тези неща, защото всичко има свое много специфично значение и трябва да се види така, както Бог го вижда и ние трябва да имаме Неговия поглед.

За Бог всичко е красиво. Нямаме друг избор, освен да разглеждаме нещата, както Той ги вижда – с погледа на Любовта, защото със злото Той прави добро, с доброто прави добро и всичко е все Неговата Любов. Дали ще разберем това, рано или късно това ще се случи и ще го разберем.

Друг важен момент: Силното желание за Истината ще те отведе в големи заблуждения. Това е една тънкост. Само цялостното желание ще те отведе при нея. Забележете разликата: силно желание за Истината и цялостно желание. Силното постепенно ще те заведе в заблужденията, а цялостното желание ще те отведе при нея, защото Истината те иска целия, не те иска деветдесет процента, не иска от тебе преданост деветдесет и девет процента, тя те иска целия. Това означава: не бъди желаещ, а цялостен, целият.

Най-важният въпрос, който трябва да разрешиш: най-важният въпрос, това си ти самият. Това е най-важният въпрос и най-важният проблем. Защото хората искат да оправят света, затова го казвам. Учителят казва: Който иска да оправя хората и света, косата му ще побелее и нищо няма да оправи. Ти си самият въпрос, ти си самият проблем. Щом тебе те има, и проблемът го има, веднага си налице. Значи става въпрос за егото. Щом тебе те има, егото го има, проблемът е веднага тука. В момента може да няма проблем, но той е вътре; и да минаваш за безпроблемен, проблемът е в тебе. Щом тебе те няма, Божественото го има, тогава проблемът го няма. Щом тебе те няма, твоето его, което пречи, го няма, Божественото е в тебе, Бог е в тебе, тогава как може да има проблем? Това означава, че освобождението всъщност е освобождение от самия себе си, от егото.

Другият момент, за който казах нещо: Любовта е много повече от доброто, не трябва да се бърка с доброто. Любовта е много повече от доброто, защото тя проявява Бога, не просто добро, а тя проявява присъствието на Бога. В най-големите ти изпитания в живота не ти трябват знания. Това, което ти трябва, е дух и Истина. В големите изпитания знанията няма да ти помогнат. Има много хора, които имат много знания, но нямат дух да приложат нещата, т.е. те нямат знания. Значи трябва да имаш дух и Истина.

Учителят казва: Когато Бог не може да ти помогне с добро, Той се превръща в зло. Дали ще Го харесаш под тази форма, няма значение. Понякога Бог не може да ти помогне с добро, Той се чуди: дълги години ти прави добро и ти не можеш нито да растеш, нито да обичаш Истината. Ако забележите, добрите хора нямат изключителна любов към Истината, затова казвам, че това е дългият път. Когато Бог не може да ти помогне с добро, Той се превръща в зло. Това означава, че и злото, и доброто, това е все Неговата Любов. Тук няма разделение, Той просто търси начини, това е все Неговата Любов. Това означава още, че и злото е любов, защото всъщност зло няма. Злото е скрита любов, но за пробудения човек. Зло няма, злото е скрита любов с малко по-строго лице, по-сурово лице, обаче това е така; скрита любов, защото то е част от Бога. Това означава, че Бог не може да бъде зъл. Трябва да станеш дълбок, не да станеш добър, да можеш да станеш дълбок, любящ и тогава ще бъдеш освободен.

Другият важен момент: Понеже много лекари все лекуват хората – и лекарите са болни, и хората са болни. Болестите после продължават, променят се, видоизменят се, увеличават се и т.н. Това, което трябва да се излекува в човека, не е болестта, а неговата неразумност. Това е главният проблем, неговата неразумност. Ето защо идват болестите и страданията. Те идват, за да излекуват твоята неразумност. Дали ще разбереш това, дали ще разбереш, че болестта е помагач, че има мисия? Учителят казва: Тя идва да те мачка, за да те направи по-добър, истински добър. Даже и болестта се измъчва с човека – много мъка, много пот, докато изкара от човека нещо истинско. Човек нарича това зло. Като дойде болестта, човек мисли, че го е сполетяло зло и иска да оздравее, но не иска да стане разумен. Това означава, че дори и да оздравее, го очакват нови болести. Това е игра на болести и на здраве. Всъщност здравето на такъв човек не може да е истинско.

Здравето започва от момента, в който станеш цялостен, т.е. от блаженството нагоре. Това е най-нисшата степен. Оттук нагоре вече може да си здрав, защото си цял. Когато се занимаваш с добро и зло, със знания, със скръб и т.н., ти не можеш да бъдеш цял, не можеш да бъдеш и здрав. И затова казвам, че любовта към Истината е единственото здравословно състояние.

Знае се, че Бог е казал на Сатана, когато той се е отцепил от Него (разбира се, това е привидно, на вътрешен план между тях няма отцепване, но това е привидно за пред хората и за пред света), Бог му казва: Вникни в най-дълбоките си намерения и ще видиш част от Моя план.

Кога един човек увеличава злото в своя живот? Когато разхищава енергията си по ненужни неща. Когато започне да смята второстепенните неща за важни, когато отделя Истината, благородството, светостта, чистотата настрани, казва: Тези неща не са за мен, има сега други по-важни – и тогава той увеличава злото в себе си.

Доброто не те подтиква да търсиш Истината по един изключителен начин. То е една хубава възможност, но почти във всички случаи пропиляна. Доброто не те подтиква да търсиш Истината по изключителен начин, интензивно, т.е. с голяма любов. Затова казах, че доброто е дългият път. Ето защо на помощ идва злото. То има способности да събуди в теб един изключителен интерес към Истината. Това е късият път. Ето защо идват страданията и злото в света – да събудят този голям интерес към Истината. И ако една голяма катастрофа събуди двама човека, това не е малка работа. А пък ако събуди сто човека, това е вече още повече.

Защо Бог действа така? Бог действа така, защото в Истината е пълното освобождение от злото, което е в самия тебе. Това е неговият подход, Той няма друг подход. Ето защо Бог ти изпраща Своето строго лице, т.е. злото Си, за твоето освобождение. Някои го наричат жестокост. Всъщност няма нищо общо Бог с жестокостта. Затова е казано, че Бог е любов. Той ти изпраща строгото си лице, наречено злото и това е за твоето освобождение. Както казах, добро, което те приспива, добро ли е, същото важи и за щастието; и зло, което те събужда за Истината, зло ли е? И пак казвам, тези неща не са казани от кой да е, а от един от великите синове на втория Старец, Старецът на Черното братство. Той казва още: И доброто вреди, и злото вреди. Само Любовта помага. – Колко просто се изразява. Вие сте виждали как една майка се грижи за детето си. Цял живот прави добрини и накрая се оказва, че доброто няма нищо общо с Истината, с образованието, т.е. с образованието на душата си. Само добрини е правила и накрая нито на себе си е помогнала, нито на детето, да не говорим, че е станало много по-лошо. Това са добрините, неразбраният път на доброто.

МЪДРОСТТА НА ИНДИАНЦИТЕ

(втора идея за размишление)

Това е от една книга, която скоро подготвяме, казва се „Авалира“, книга на незнайните индианци.

Много е дълъг списъкът на индианските мъдреци, като се започне от Мъдрият елен, Мъдрият лист, Тишина в косите… Вие знаете, те имат много такива мистични имена, което не е случайно, това са символи; Белият гълъб и т.н., много дълъг списък, става въпрос за стотици. В тази книга, която се надявам след един-два месеца да излезе, има много неща. Това е само един малък откъс от тази книжка.

Страданията – казва един от индианците – които ни причиняваш, превърнах в любов и сега тази любов Ти дарявам.

После: Не се опитвай да летиш с крила, приятелю! Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Пак ще повторя, това е свещена поезия на индианците. Между другото осмият Старец, за който ви споменах, казва се Авал Мавара, той е Старецът на всички индиански традиции от Първата слънчева раса. Авал Мавара означава Споделящият слънцето. За него ще говорим по-специално по-нататък.

Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Ти имаш вдъхновение, за което всяка птица би ти подарила крилата си.

И още: За да летя, не са ми необходими крила. Аз летях, преди да се родят крилата. Истината, това са моите крила. Всички други крила объркват моя полет.

И последното: Ще ти кажа нещо, приятелю! Истината расте в тебе тихо като тревата и идва невидимо като вятъра. Дори и когато не искаш да я видиш, тя е тука, приятелю. Тя е всякога в теб.

АУМЪ

7 май 2002 г.

Дълбокото

(лекция 3)

Коя е истинската майка?

(първа идея за размишление)

Злото е тайна на Бога

(лекция 4)

Кое е същественото?

(втора идея за размишление)

ДЪЛБОКОТО

(лекция 3)

Учителят казва: Можеш да направиш най-голямата жертва за света, но ако любов нямаш, Бог нямаш. Тогава кой ще те одухотворява?

Най-дълбоката наука, според Учителя, се намира в неизреченото. Всеки, който има особена жажда за любовта, той ще изрече думата Отец не като дума, а като благоговение. Има една разлика: благоговението е силата на произношението. Изречените думи съставят було, було на неизреченото. Благоговението отмахва това було.

После Учителят казва: Определено е човекът и злото да работят много. Ако човек работи много и ако работи разумно, той ще ограничи злото в себе си. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи (става въпрос върху него). Учителят нарича дявола резервния учител. Той идва да доизкусури човека, т.е. когато човек се е отдалечил от Истината, дяволът е резервният учител. Той идва с една трудна задача да доизкусурява. За това ще говорим по-нататък. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи в човека, за да му предаде своите уроци. Така че или човек ще работи много, или злото; едно от двете ще работи.

После: В момента, в който се изрече Истината, духът ѝ отлита. Това още един път показва, че тя не може да бъде изречена, а нещо друго се получава. Това означава следното: Истината не може да се изрече, не може да се обясни. Но тук има една тайна, тайната на слушането. Ако слушаш с дълбочината на петото тяло, т.е. на душата си, висшата душа, ти ще чуеш Неизговоримото, понеже душата слуша с тотално доверие, това не е като ума. Неизговоримото е единственото, което може да те пресътвори, казва Учителят. Истината говори с езика на Неизговоримото. Това е нейният начин.

Другият важен момент от дълбокото: Който има любов, той знае какво да търси. Това е мярка: има ли любов, той знае какво да търси. Той никога не търси знания. После ще стане въпрос за грехопадението. То се състои в това, че човек е избрал знанията. Вместо любовта той е избрал Дървото за познанието на доброто и злото. Който има любов, той никога не търси знания. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител. Думата Учител обхваща много неща. Едновременно обхваща и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Небитието, и всичко, което е съществено, така че тази дума е много широка. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител, защото Учителят е неговият корен, неговата свещена основа. Знанията не могат да те преобразят, защото нямат корен, т.е. нямат корен в любовта. Примерно ако почнете да четете Стивън Хокинг, така нареченият втори след Айнщайн – големи знания за вселената, но той няма любов. Означава, че всичките му знания накрая отиват някъде и той потъва с тях. Това също има хубава страна, но то е от съвсем друга гледна точка.

Дървото за познанието на доброто и злото няма корени. Затова Учителят казва: Търсете корена на нещата. Само любовта има корени, затова тя е наречена Дървото на живота. Това е всъщност любовта – Дървото на живота.

За недостойния човек няма реални изпитания. Той има някакви изпитания, но никога няма реални изпитания, затова той живее като мъртвец. За стремящия се ученик има много изпитания. Те ще му дадат прозрения, но тези прозрения не са достатъчни за Истината, те са само въведения, говорим за стремящия се ученик. Само достойният, казва Учителят, се среща с най-страшните изпитания. Те го връхлитат със страшна сила. Казвам това, защото в последно време много хора идват с големи изпитания и с малки и ме питат: Какво да правя? А човек трябва да се организира, винаги може да победи изпитанието. Духът в човека е всякога силен, по всяко време, въпросът е човек да е буден. Те го връхлитат с голяма сила, защото той се е устремил изцяло към Истината – не деветдесет процента, а изцяло. Понеже се е устремил изцяло, Истината иска да проникне в него и тя му показва най-страшното си лице, т.е. най-страшните изпитания. Това е начинът, по който Истината се образува в човека – най-големите, най-страшните изпитания. Това е начинът, по който Истината избира най-достойните. Казвам това, понеже скоро пак имаше хора, които идваха при мене и говореха за самоубийство. Едното братче се отказа, понеже успях да му кажа нещо.

КОЯ Е ИСТИНСКАТА МАЙКА?

(първа идея за размишление)

Истинската майка те оставя да бъдеш самия себе си. Тя те дарява със свобода отвън и отвътре, защото има някои дават свобода отвън, но отвътре не я дават. Така действат пробудените същества. Първият най-важен момент е да дадеш свобода на детето си, да не искаш да го моделираш със своите амбиции да прилича на тебе. Защото след време ще има отмъщение. И за да се избегне това, трябва да му дадеш свободата, която и Бог му е дал.

Истинската майка е тази, която познава петото си тяло, т.е. своята душа. Тя е душа. После ще разберем какво дава на детето си. Майка, която иска да те направи проекция на себе си и на своите амбиции, убива нещо в детето и в себе си.

Истинската майка е велико духовно и Божествено явление. Това не е просто нещо обикновено, а велико духовно и Божествено явление. Тя никога не ти предава знания. Тя ти предава Любовта си и тази Любов ще те научи на всичко, защото Любовта е Бог. Само Любовта може да те направи реален, знанията не могат. Те са напълно безпомощни, както казах, нямат корен. Само Любовта може да те направи реален. Защо? Любовта е Бог.

Истинската майка те обича, както Бог те обича. И тя не се налага, не те насилва. Любовта, която дава майката на своето дете, е единственото нещо, което може да го учи реално отвътре. Тук трябва да признаем, че истинската майка е много рядко явление, защото това е въпрос на душа, на себепознание, петото тяло. Така както е рядко себепознанието и прякото виждане на душата си, така е рядко явление истинската майка.

Любовта на майката създава около детето жив огън, защото предадената любов е Бог. Това е едновременно и психическа защита, не знанията, не уменията и съветите, а любовта.

Истинската майка има първо любов към Бога (тук трябва да се разберем по един въпрос), а после към детето. Защо казвам това? Защото без любов към Бога, абсолютна, тотална любов към Бога и винаги на първо място, това означава едновременно и любов към Истината, без любов към Бога отношенията стават нереални. Дори и когато обича детето си и иска да направи всичко за него, постепенно отношенията стават нереални,въображаеми и нещо съществено се изгубва. Бог не е между тях – най-лошото нещо, което може да се случи. Затова първата заповед е любов към Бога, не втората, не третата, а първата – любов към Бога. Така че тук правя ударение, защото без любов към Бога любовта към човека се превръща в нещо опасно. Пак ще повторя: Без любов към Бога, без Бог да е в тебе и между вас с другите души, любовта към човека се превръща в нещо опасно. Без любовта към Бога, т.е. без изпълнението на първата заповед и майката, и детето пътуват към злото. Независимо каква философия имат, какви знания имат, без изпълнението на първата заповед те пътуват бавно към злото. Само въпрос на време е то да се случи.

Някои майки смятат, че най-важната им мисия е да отглеждат децата си. Въпросът стои според окултната наука по друг начин. Не казвам, че това не е важно, но въпросът е поставен по друг начин. По-важно от всяка мисия е самият Той, в Кабала се нарича Единственият. Мисиите не се изпълняват заради хората и световете, а заради Единствения. Искам да кажа кое е на първо място. И другите неща са важни, но те не са на първо място. Скритото във всяка мисия е в това, дали ти се насочваш изцяло и изключително към Единствения. Ще обясня: ако мисията ти се окаже по-важна от Единствения, т.е. от Бога или от Истината, примерно проповеди, отглеждане на деца, най-различни дарби и т.н., проучвания, науки и т.н., каквато и да е мисията, ако тя се окаже по-важна от Бога, ще знаеш, че ти никога няма да я изпълниш по правилния начин, по свещения начин.

ЗЛОТО Е ТАЙНА НА БОГА

(лекция 4)

Първо, злото е родено от свободата. Преди свободата то не е съществувало. Когато Бог е дал свободата, това е началото на раждането на злото. Злото се е родило по пътя на свободата и злоупотреба със свободата, т.е. свободата му дава това право. Тук има много дълбоки причини. Много дълбоко разумно е, че Бог е дал свобода, както много дълбоко е, че Той е допуснал грехопадението, защото без Него то не може да стане. Както ще видим по-нататък, особено в другите лекции – за да станат хората истински, има дълбок план на Бога. Затова не трябва да осъждаме нищо. Както ще видим, грехопадението има скрита хубава страна, ще видим в какво са сбъркали Адам и Ева – не в самото грехопадение, а в нещо друго.

Злото е злоупотреба със свободата, но също така именно от свободата ще се роди и истинското добро. Това означава, че доброто също произлиза от свободата. И единственото истинско добро е, когато то е произлязло от свободата, това означава от мярката на Истината, доброволно, не насилено, а изработено по пътя на свободата и на страданията. Само тогава ще се роди истинското добро, именно затова е допусната свободата. Няма значение дали човек ще страда един живот или хиляди, той ще стигне до истинското добро. Защо? Защото в душата е много дълбоко вложена любовта към Единствения. Където и да ходи, всички светове да обиколи, тя винаги ще иска да се върне при Него. Това е неизбежно, така че причината за свободата е много по-дълбока и много по-разумна, отколкото изглежда. Това означава, че свободата може да създава и добро, и зло. Ще обясня: ако отхвърлим свободата, ще създадем още по-голямо зло. Има такива, които искат да отхвърлят свободата. По пътя на свободата ще се зароди истинското, изстраданото добро.

Другият важен момент: някои отричат злото, правят капитална грешка и си натрупват карма. Отричането на злото означава едновременно отричане на доброто, което ще дойде впоследствие. Именно затова е казано: „Не съдете“. Въобще хора, които се занимават със завист, злоба, омраза, критика, Учителят казва, че те са извън учението, те не са в школата. Може да цитират Учителя, може да говорят, че го обичат, но щом допускат тези неща, включително и лъжата, те са извън.

В учението има много странни хора. Има такива, които много обичат Учителя, обаче не са го разбрали. Други са разбрали Учителя, обаче пък нямат любов. След време ще се спра на що е последователи, що е ученици и що е синове. Това са три категории, които се движат по различен път и слушат по различен начин. С различни мотиви слушат, по различен начин разбират и различно е развитието им. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Злото означава, че в човека има една много дълбока скрита истина, която трябва да се прояви; самото зло я предизвиква. От друга страна, злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед за живота. Това означава, че злото работи за пробуждането на човека, това е една от неговите мисии. Затова Бог се е превърнал в зло, Той го е допуснал, това е Неговото друго лице. Всичко е Той. Той се превръща, за да те доведе при Себе Си, готов е на всичко. Ако не може да ти помогне с добро, се превръща в зло, само и само да станеш любов. Значи злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед и злото, както казах, работи за пробуждането на човека.

Пробуденият човек вече никога не може да върши зло. Значи злото се върши само от спящи хора – насилници, въображаеми учения, религии, такива, в които всеки иска да наложи своето. А който иска да наложи само своето учение на другите, в него има насилие. Той ще изкриви и собственото си добро, и собственото си учение.

Светът може да те смята за добър човек, но Великото Око, което те наблюдава отвътре, никога не може да бъде излъгано. То те познава безпогрешно. Казвам това, защото ние много често казваме: Еди-кой си е много добър човек, еди-кой си е много хуманен. Лао Дзъ казва, че светът страда от хуманните хора, от човеколюбивите.

Великото Око те наблюдава безпогрешно и то знае дали си добър. Красивите ти постъпки пред света може да изглеждат по един начин, но те нямат никакво значение пред Окото на Истината, което познава твоите най-дълбоки и тайни намерения, така че красивите ти постъпки не се одобряват. А над деветдесет процента от красивите постъпки са фалшиви. Затова преди време ви казах, че чистите постъпки нямат голямо значение, а важно е кой постъпва. Ако постъпката е от съкровено същество, всичко е на място. Ако един нечист човек прави много добрини, той не може да направи никакво добро. Нека да се старае, но аз ви казах, че не трябва да бъркаме любовта с услугите. Любовта е нещо много по-дълбоко, а често услугите объркват нещата.

Злото е скрито в твоите тайни помисли и намерения и затова всеки ще се срещне с Истината. Може да си въобразява, че е добър, но ще се срещне с Истината лице в лице, така наречената зряла карма. Това е задължителна среща, за да даде отчет пред Истината за своите най-тайни и скрити помисли и намерения, които иначе пред хората са забулени.

Щом имаш и най-малката зла помисъл в себе си, макар пред света да изглеждаш много добър, Истината ще те накаже за това скритото, защото ти си виновен пред Духа на живота, пред святия Дух на вечността. Ти всъщност дълбоко в своето малко зло намерение извършваш реално зло и оттам се отдалечаваш. Затова Учителят казва: Истинските отношения се намират в подсъзнанията на хората. Истинските отношения не са това, когато се поздравяваме на улицата и се усмихваме, а примерно аз дали имам едно дълбоко, реално, Божествено отношение към твоята душа. Аз трябва да си дам отчет. Ти може да ме мразиш, може да ме критикуваш, но аз пред Учителя, пред себе си, пред своята душа, пред Духа на вечността, аз трябва да знам точно дали съм на място. Значи важно е какво вършиш в своето подсъзнание. Затова на някои хора казвам: първо си уреди отношенията с подсъзнанието и тогава ела да говорим. Някои хора идват и мислят, че могат да се скрият. Подсъзнанието е мястото на скритото зло. То може да е малко, но то расте, като синапеното зърно – от малко става много голямо. Там е мястото на малкото зло, което винаги може да стане голямо. Затова Учителят казва, че ако някой убива муха, след време ще убие кокошка, кон и накрая човек. Това обяснявах преди години на един пастор, пасторът на адвентистката църква в България сега, станал е голям, той убиваше мухите. Аз му казах: За какво ти е тази палка? Не заради самата муха, а заради живота, който ти не можеш да върнеш в нея; ти посягаш на един живот. Освен това, какво толкова: мухата може да ти кали търпението. После, ако кухнята е чиста, какво ще прави тази муха при тебе – но той така и не ме разбра. Продължи да си ги чука и след време, разбира се, Духът ще го чукне и него. Важно е какво вършиш в своята дълбочина, там ученикът трябва да е буден.

После: Денят на страшния съд, това е разобличението на твоите скрити помисли. За някои това е дошло, за някои ще бъде, за трети ще дойде след време, но твоите скрити помисли ще бъдат разбулени.

Другият важен момент: Ако Бог унищожи злото, Той ще създаде по-голямо зло. Ще обясня: преди време, когато говорехме за тайната реч във вселената, там обяснихме нещо. Сега ще кажа друго нещо: ако Бог унищожи злото, Той ще създаде по-голямо зло. Защо? Защото ще отнеме пробуждането на човека за съзнателното добро, за истинското добро, заради което е дадена свободата. Значи свободата е дадена, за да стане човек съзнателно добър, както преди това ви казах, пак ще го повторя, понеже е важно. Учителят казва: Не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри, т.е. да няма изключения. Дали ти правят зло, няма значение, винаги отговаряш с добро. Тогава ако си спомняте, бях ви казал диагнозата, кой човек е добър и кой лош, пак ще я повторя: ако на добрия човек му направят деветдесет и девет злини и едно добро, той ще помни само доброто – всичко друго забравя, изтрива го и запомня само доброто; ако на лошия човек му направят деветдесет и девет добрини и само едно зло, той ще помни злото – само това помни, всичко друго го забравя, това е лошият човек.

Пътят на свободата е много странно явление. Ще обясня: пътят на свободата, това е самият път на страданието, а страданието е пътят на изкуплението. Всички погрешни избори трябва да се изкупят. Изкупление означава съзнателното завръщане в Бога, това е идеята за възкресението. Възкръснал си, когато съзнателно се завръщаш при Бога, както блудният син със смирение се завръща. Смирението е началото на дълбочината, едно от най-важните качества. Когато Учителят е дал двадесет и пет добродетели, когато на едно място казва: Истински йога, това е човек с двадесет и пет добродетели – там първото място се заема от смирението. Първата добродетел е смирението, последната е благоговението. Това е друг въпрос, друга тема.

Страданието ще те освободи от несъзнателното добро. Една от красивите страни на страданието е, че то ще те спаси, ще те освободи от несъзнателното добро. Вие сте чували много хора да казват: Все правя добро и все зло идва. Човек, който прави добро и който иска нещо насреща, ще му идва зло. Който го прави заради Бога, той насреща не иска нищо и когато му се случи зло, той го приема с любов и израства, не казва „защо ми се случи зло“. Той го приема и расте. Страданието ще те освободи от несъзнателното добро, което всъщност е зло. Правиш добро, но без мярката. Ти не познаваш нещата, затова Учителят казва: Когато правите добро, питахте ли Бога? Много хора не знаят последствията. Има много добри постъпки с много лоши последствия, те са от Черното братство. Има лоши постъпки с много добри последствия, те са от Бялото братство. А има постъпки добри, които са с много добри последствия, те са от Всемирното братство. Отначало докрай там работи истинското добро. Какво добро може да направи например обикновеният човек? Той първо не е направил добро на себе си, не познава себе си, не познава душата си. Въобще какво добро може да направи спящият човек? Не казвам да не прави услуги и да не се старае. Какво може да направи спящият, неосъзнатият човек? Цял живот да прави добрини, ако той не познае себе си и любовта, всичко накрая ще бъде разрушено, защото това не е съзнателното, пробуденото, истинското добро. Това означава, че несъзнателното добро те увлича във все по-голям мрак. То не те пробужда, както наблюдавате обикновените хора – правят добрини, но по този път не познават нито Бога, нито себе си, нито Истината, нищо. И накрая изпадат в безизходица. В момента имам десетки хора, които много добрини правят и идват при мен, защото са в безизходица.

Ако свободата те води към своеволие, ти вървиш към самоунищожение. Свободата не е своеволие. Човекът на своеволието изгубва себе си. И да прави добрини, и да прави злини, все едно, той изгубва себе си. Той не познава своите скрити намерения. Ще дам един пример, който е малко странен и може да се разглежда от много гледни точки. Един циганин имал малко циганче и то постоянно го питало: Татко, какво е това живот? Циганинът отговаря: Не знам. Какво е това свобода? Циганинът отговаря: Не знам. Какво е това истина? Не знам. Какво е това добро? Не знам. Накрая циганката казала: Стига си измъчвал баща си, не го питай за нищо. Но циганинът казал: Нека да пита, ма, да се учи. – Тук има нещо странно, има и една такава гледна точка: той не му казва нищо. Има много хора, които учат децата си на знания и накрая тези знания ги разрушават. Забележете едно от тънките тълкувания: той не го учи на нищо. Това задължава детето да търси отговори отвътре, от Бога. Дали то ще търси и ще намери отговорите, може да се окаже след време, че това е по-голяма помощ. В света има много странни неща и много са различни гледните точки. За едни гледната точка е живот, а може да се окаже, че това е смърт, а от друга гледна точка, смъртта може да се превърне в живот. На едно място Учителят казва: Що е смърт? И дава кратко определение: Това е ново оживяване.

Като казах за гледните точки, накратко преди да продължа, още една случка: Един корабокрушенец има битка с морето и след големи усилия изведнъж вижда бряг. Голяма радост! Поглежда към брега и казва: Бряг! Бряг! Там го чакат канибали и те се развикали: Месо! Месо! Значи те виждат, месото идва, а той вижда спасение на брега. Искам да кажа: много са различни гледните точки и ако не се съобразяваш с Истината, винаги ще попадаш в капан.

В света има толкова много зло и толкова много страдания, защото има много свобода. Така и трябва да бъде. Но истинското достойнство на човека се намира в разбраната свобода.

След около един-два месеца се надявам да пуснем една от нашите книги, казва се „Авалира“, книга на незнайните индианци, от най-различни раси. Те имат корен в Първата слънчева раса и оттогава насам най-силното качество на индианската раса, това е достойнството. Да умреш достойно и да се върнеш при предците си, това е за тях най-дълбокото нещо, което може да се случи, най-важното нещо в живота, именно достойнството. Това е друг въпрос.

Всеки човек има задача да осмисли своята свобода. Например от тебе зависи дали да има зло, или да няма зло. Някои хора много често изкарват дявола виновен, за малко ще се отклоня. Каквото и да се случи, все дяволът виновен. Учителят казва, че дяволът не може да направи престъпление без тебе. Ти трябва напълно да си дадеш ума, сърцето, волята, тялото, ръцете, напълно да се съгласиш и тогава дяволът може да го направи, но без теб не може. Така че нека не изкарваме дявола виновен, защото по-нататък ще видим, както ще говорим в следващата лекция, виновен е изборът на човека и тогава дяволът и човекът се съединяват. Дотогава злото няма думата, но при погрешния избор на човека вече злото си върши работата. Нека не изкарваме злото виновно винаги, защото нещата стоят по друг начин: човек трябва да види злото в себе си.

Връщам се на идеята: от теб зависи дали да има зло, или да няма. Ще дам един пример, говорили сме много по този въпрос: храниш се, ядеш спокойно, бавно и спираш на най-сладката хапка. До този момент е Бог. Няма зло. Правиш някакви постъпки, спираш на точната постъпка. Не се натрапваш на човека, чисто, благородно – до този момент е Бог. Това е мярката. Бог е вече в тебе. В момента, в който преядеш със следващата хапка (защото Учителят казва, че следващата хапка е отрова), в момента, в който преядеш, злото се явява. Досега го нямаше. Една крачка само. Аз ви казах и за онази сестра във Владиславово. Когато ѝ казах това за сладката хапка, тя каза: „На мене всичките ми хапки са сладки“. Само че злото навлиза, следващите хапки не са сладки. Затова някои казват, че Истината е горчива, но всъщност Истината е много мъдро нещо. Истината има един вечен вкус и няма нищо общо с горчивината, но тя е горчива за тези, които не я разбират. Тези, които не я обичат, за които всичките хапки са сладки, за тях Истината става горчива. Това беше мярката. Но както казах, ти решаваш да ядеш още. Някои ядат много повече, аз тук само загатвам. Някои преяждат по три пъти вечерта. Познавах едни екскурзоводи, които вечер ядяха от първо до седмо. Е, мъжът почина от ядене и пиене; тя остана сама, за да мисли. Не осъждам нищо, но искам да кажа: има едни мерки. После, някои се тревожат за напълняването. Има една малка тревога в напълняването и в по-голямото отслабване. Къде се намира тя? Има една мярка, която е плюс-минус около четири килограма от твоето нормално тегло. Може да напълнееш малко повече от четири килограма, в мярката си; малко по-малко от четири на минус, пак си в мярката. В момента, в който минеш тази мярка, някои се разтревожват, това не е случайно, това е подсъзнанието. Защото се разрушава, посяга се на равновесието на духовното здраве, не говорим за физическото; нещо в духовното здраве се нарушава. И затова някои леко се тревожат, почват да спортуват, което го одобрявам. Каквото и да правят, го одобрявам, за да търсят оня баланс, който е в мярката, в който не преяждаш. Не преяждаш с още една хапка, а гледаш да си в онова духовно поле, което ти осигурява твоето лично тегло, твоята свобода.

Следващата хапка беше злото. Това означава, че ти покани дявола. Него го нямаше до този момент. Някой сега ще започне да се оправдава… Аз не казвам, че е лесно и на никого не препоръчвам лесно да разреши този въпрос, защото някои може да се отчаят. Допреди тази хапка дяволът го нямаше; една хапка и той се яви. Някой път една лоша постъпка и той се явява, така злото оживява. Ти го съживи, а не че то съществува. Ти му даде храна с тази постъпка. Някой път четеш книга повече, отколкото трябва – това е преяждане. Водиш разговор по-дълъг, отколкото трябва – това е преяждане. Гледаш телевизия повече, отколкото трябва. Този приятел, дето ви казах миналия път, дето му откраднаха телевизора, понеже гледа повече, отколкото трябва, дойде да ме пита какво да прави. Казва: Взеха го с дистанционното. Аз му казах: Те вървят винаги заедно. Той сега ме среща и така, взе да мисли, казва: Май хубаво стана… и т.н., започна да мисли. Защото Бог мисли за него, иска да му спести нещо. Тази телевизия му поглъща основната енергия, а той няма запаси от енергия да си позволи да гледа повече телевизия. Той трябва главната си енергия да даде за Истината, а остатъците да ги даде за телевизията. Той обърнал нещата наопаки. Казвам му: Радвай се, че не са ти изнесли апартамента със стените. Това са символи. Пак казвам: не казвам да разрешаваш въпросите бързо, а да се заемеш бавно, спокойно и разумно. Никога не трябва да се бърза.

Бог съществува, защото съществуват злото и страданията. Именно затова съществува идеята, наречена Бог. Бог съществува, за да ги погълне – и злото, и страданията, това е Негова идея. Той съществува за да ги погълне, но трябва ти да се отдадеш на Истината. Ти самият трябва да направиш правилния избор и да се отдадеш на Истината. Ако светът беше тотално добър, на всяка крачка добър, нямаше да има нужда от идеята за Бог, въобще нямаше да има нужда от Бог, ако всичко течеше като постоянно добро, неизменно добро, на всяка крачка добро. Затова Учителят казва, че в ангелския свят е много трудно да намериш същество, на което да направиш добро. Какво добро ще направиш на един ангел? Голяма мъка има, много трябва да се измъчиш, за да му направиш истинско добро, а да не говорим на архангел или на серафим. Някои искат да направят добро на Бога.

И така, свободата е най-великото явление в живота. Тя е съдбата на самия Бог. Свободата е първородна тайна на живота, най-голямата тайна, първородната тайна. Това означава, че да разрешиш тайната на живота си, значи да разрешиш тайната на Бога. Защото човекът е бог в развитие, още не е бог, но той по същество, в дълбочина е бог, но в момента е в развитие. Да разрешиш тайната на живота си, означава да разрешиш тайната на Бога.

Само двадесет и четирите Старци и техните синове са разрешили тази тайна. Всички други ученици, последователи вървят по този изключително важен път. Защо двадесет и четирите Старци, особено те? Защото те имат изключително отношение към Истината, не просто отношение, а повтарям, изключително отношение към Истината. Доброто и злото са безсилни да познаят Истината. И добрият човек не може да познае Истината, и злият човек не може да я познае. Само Любовта е в сила и е в състояние да познае Истината. Дървото за познанието на доброто и злото няма никакъв шанс. Това са знаещите хора, интелигентните и т.н. Ако те не се откажат от знанията си в името на Любовта, те нямат шанс.

Божественото учение няма да ви донесе слава, богатство и положение в обществото. То ще ви донесе само Истината, същественото.

Питат ме защо има черни учители, лъжеучители и т.н. Тук ще ви обясня защо е на място и защо е точно. Просто трябва да има, както трябва да има кръчми, защото хората пият, за да не мислят. Ако само мислят, ще направят десет пъти повече престъпления, докато алкохолът спасява много. Затова те се опиват, зловещата астрална енергия се притъпява и престъпленията се намаляват. Колкото повече пие такъв човек, по-добре. Пие, за да не мисли, защото ако започне да мисли, злото в него може да се разрасне, а обикновено при знаещите хора злото расте. Дали е скрито или е явно, то расте.

Защо има черни учители? Разбира се, това „черни“ е в кавички, защото те вършат друго добро. Казвам: неправилно вярващите създават черните учители, просто те ги сътворяват. От Небитието налага се да дойдат черни учители. Както демоните създадоха Хитлер, както тези черни учения и любовта към злото създаде Хитлер. Просто Хитлер трябваше да дойде, той няма избор. Той просто е сътворен и трябва да се яви. Същото е и тука: неправилно вярващите, неискрено вярващите, т.е. лицемерните в дълбочината си, те явно се представят по друг начин, говорим в дълбочината си, те създават черния учител, те са основата, а той само идва. Той има основание, затова идва. Това е все едно да обвиняваш дявола за еди-какво си. Ами защо човек не обвинява себе си за това, че не следва Бога? – аз поставям въпроса така. Защо казваш, че дяволът е в твоя живот? Защо казваш, че семейството е прокълнато? А защо ти не следваш Бога? Не е ли това по-важният въпрос? Както някои питат: Има ли живот след смъртта? Живот има преди смъртта, това е. Ако имаш живот преди смъртта, няма да питаш, защото животът тече като вечен поток, няма такъв въпрос. Защо ти не обвиняваш себе си? Ето вижте колко човекът е коварен, човешкият ум, логичният ум, знаещият ум как все търси вината другаде. Защо ти не следваш Бога? Твоят изопачен вътрешен ум не е ли дявол? Като казваш за дявола и като мислиш, че той някъде отвън идва, ами той не идва ли, защото има нещо в тебе, което го привлича? Той идва отвън само като потвърждение. Това означава: не изопачавай себе си и дяволът ще изчезне, ще отпадне.

Учителят казва: Да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си. Ще обясня: да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си, а да пожертваш самия себе си, целия. Както ви казах, Истината те иска целия. Обичаш Истината, ама донякъде – няма такова нещо. Истината те иска целия и в случая трябва да пожертваш себе си, не нещо от себе си. Пожертвай се самия ти, за да не излъжеш себе си. Така знанията са излъгали много хора.

КОЕ Е СЪЩЕСТВЕНОТО?

(втора идея за размишление)

Да търсиш информация и знания, това означава да искаш да станеш егоистичен. Няма значение, че някои не разбират, че е така, то е малко скрито.

Някои обаче ще кажат: Искам знания, за да помагам на хората. Забележете как работи четвъртото тяло, хитрият ум, изтънченият ум. В искането на знания е скрито едно много дълбоко лицемерие, защото знаещият е, пак повтарям, много хитър. Той не е като любящия човек и като будния; той е много хитър. Той често говори, че иска да прави добрини, това е основният му мотив, основното му изказване. Но кой може да прави добрини? Само пробуденият, истинолюбивият, този, който пробудено, съзнателно се е посветил изцяло на Истината и на своя Учител. И той все още не може да прави истински добрини, защото има да извърви път, но той има право да казва някои неща, да въвежда и то по закона на скромността и на смирението, без да се смята за голям съветник; просто със скромност и смирение да въвежда хората към нещо по-дълбоко.

Знанията никога няма да те направят ученик. Само Любовта може да те направи. Знанията нямат шанс, те нямат как да те направят ученик. Ще обясня: знаещият отива при Учителя с желания. Примерно иска да оздравее, иска да получи някакви по-тънки знания, иска да познае билките, цветята, по-дълбоките книги, иска да научи много неща. Това са все желания. Как отива ученикът? След време ще говорим повече за това. И как отива синът? Ученикът отива при Учителя с любов и пълно доверие. Затова казвам: Не се движи в желанията; движи се в любовта, в доверието. Не се движи в желанията, защото ще получиш нещо второстепенно от Учителя, това не е същественото. Движи се в любовта, в доверието.

Някои се страхуват от злото, други се страхуват от секти, някои пък се страхуват и от Бога. Ако трябва да се страхуваш от нещо, това не е нито Бога, нито злото, нито дяволът, нито сектите. Страхувай се от неправилния си избор, от твоята упоритост в злото, в лъжата, в критиката, в омразата и т.н. Ако нямаш любов към Истината, можеш да се страхуваш, защото се отдалечаваш. Ако нямаш любов към Истината, можеш да се страхуваш, но тогава дори и да не искаш, ще се страхуваш, защото в човека има много духовни същества, които се страхуват заедно с него. Всички се страхуват от Истината. Тя преследва всички безпощадно.

Кога се погубва душата на човека Не когато дяволът я вземе, а когато Бог се отдалечи от нея. Тя може да е в ръцете на дявола и на злото, да расте и може да придобие опит много дълбок, но ако Бог я изостави, това вече има много дълбоки причини. Когато Бог се отдалечи от нея, това е вече наистина опасно.

Любовта към Истината е същественото, правилният избор. Той трябва да стане от любов. Затова казвам: любов към Истината, не казвам желание за Истината, даже не казвам стремеж. Най-точната дума е любов към Истината. Любовта към Истината е същественото, правилният избор. Любовта към Истината означава съхраняване на Бога. Щом държиш на Истината, ти съхраняваш Бог в себе си. Съхраняваш ли Бог в себе си, ти вече имаш душа, можем да говорим за душа, можем да говорим за петото тяло. До този момент имаш ум, сърце, воля, логика, знания, много неща, но в момента на истинолюбието вече имаш душа.

Любовта към Истината е, която решава нашите проблеми. Ако се движиш правилно, т.е. искрено към Истината, невидимият свят ще ти решава проблемите. Ако се движиш правилно, с любов към Истината, искрено, няма значение, че понякога ще правиш грешки, не може изведнъж да говориш Истината завинаги правилно. Просто трябва да си искрен и да се стараеш, независимо от малките грешки в началото. Тогава невидимият свят ще се намеси в твоя живот и невидимите помагачи ще ти решават въпросите. А как ги решават, това всеки е усещал и казва: Стана от само себе си. Но някой път нещата не стават, има причини.

Не ти трябват знания и информация, трябва ти любов към Истината. Земните знания, казва Учителят, са формулата на смъртта. Примерно как се ражда болестта рак, накратко ще ви кажа. Когато един човек прекалено много мисли за земни проблеми, за материални неща, една група клетки стават некултурни. До момента не са, защото клетките са много разумни живи същества, с тях може да се разговаря. Има клетки на интуицията, има клетки на здравето, веднага се впускат да помагат, когато човек иска. Но когато човекът стане неразумен, тези клетки започват да се отделят. Така се образуват ракообразните клетки. Те се отделят от тялото и човек почва да губи своето здраве. Затова кой може да е здрав? Само цялостният човек, блаженият. Човек, който не е цял, как може да бъде здрав? Както виждате, хората с прекалена нужда за земни неща, не искам да давам някакви примери, хора, които са презадоволени, как продължават да искат още земни неща и как се саморазрушават на вътрешен план. Това е много дълга тема.

Ще ви кажа нещо за грехопадението. В грехопадението има нещо много дълбоко, красиво и нещо неправилно. По-нататък ще говорим и за величието на грехопадението, защото то е много дълбока тема и много истинска. Самият Бог го е допуснал и Той участва, без Него нямаше да има грехопадение. Той тайно участва с много дълбока цел – да направи, както казах, хората истински. Тук сега ще ви кажа една тънкост.

Желанията на Сатана, на Адам и Ева да бъдат като Бога, са на място. Това са едни от най-красивите желания, които може да има всяко същество – да бъде като Бога. Но те са изпуснали нещо съществено, тук е разликата.

Кое е същественото? Същественото не е в това, да искаш да бъдеш силен и знаещ като Бога, а да искаш да бъдеш Любов като Бога. Това е тяхната капитална грешка. Те са поискали да бъдат силни и знаещи – това е егото. Егото винаги иска знания. Егото никога не получава мъдрост, то получава знания и информация, но никога не може да се докосне до мъдростта. То иска знания заради властта. Те са поискали да бъдат силни и знаещи като Бога. Същественото е да станеш Любов като Бога и чак после, като последствие, идва съкровеното знание, съвсем друго знание, истинско знание, чисто знание, знание от друг род. А пък вече ако Бог реши да ти даде сила, част от Своята сила, с която да помагаш на хората, това е съвсем друг въпрос, но тя не е твоята сила.

Другият път ще говорим за грехопадението, за неговия път, защото грехопадението се състои в това да бъдеш знаещ, да си пожелал да бъдеш знаещ вместо любящ. Затова знанието води към смърт, а Любовта води към живота.

АУМЪ

4 юни 2002 г.

Бог и дяволът

(лекция 5)

Мъдростта на фараона

(първа идея за размишление)

Бог и дяволът

(лекция 6)

Десетият Старец

или Старецът от Тишината
(втора идея за размишление)

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 5)

Дяволът те изкушава, но той никога не те принуждава към грях. Това, което те принуждава, е твоята собствена воля, твоята скрита слабост и т.н.

Бог позволява само изкушението, но ти си, който си позволява греха. Твоята воля е позволението. Това означава, че злото се състои в неправилното използване на свободната воля. Но без тази свободна воля в бъдеще не може да се роди една истинска и велика вселена, какъвто е замисълът на Бога. Тази велика вселена трябва да е обхваната от истинското, Божественото добро. Целта на тази бъдеща вселена е така да бъдат изстрадани нещата, че човек да е пожелал истинското добро и то да се наложи като нещо осъзнато, изстрадано и Божествено.

Знанието без любов става невежество. Силата без любов става насилие. Доброто без любов става зло. Знанието без любов е грях, т.е. източник на зло. От друга страна знанието без любов е слепота, т.е. знаещият е сляп, затова казваме, че слепият е грешен. Защо? Защото се е отказал от любовта, като я е заместил със знания. Той е заместил любовта с Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. той е избрал грехопадението. Това Дърво именно е грехопадението – старата култура, която не може да се развива. Доброто и злото са черна и застояла вода. Знанието е блато.

Защо е допусната смъртта? Смъртта е допусната да ограби знанието на човека, понеже то е ненужно, понеже това знание е без любов. Една от причините за допускането на смъртта е тази – смъртта ограбва знанието. Тя оставя само любящите да минат през нея, знаещите не могат да минат през смъртта.

Дървото за познанието на доброто и злото е Дървото на грехопадението. Смъртта дълго ще спасява знаещите от техните заблуждения, става въпрос за много животи. Например знаещите много воюват за правата си. Но Учителят казва: Само любящият е прав. Правата са в Любовта, а Любовта – това е Той, това е Бог.

Учителят казва: Със сърцето си обичай, с ума си учи, с душата си служи, а с духа си живей. После казва Учителят: По пътя на знанието ще срещнете смъртта. Но ако тръгнете по великия път на Любовта, Мъдростта и Истината, вие смъртта няма да я срещнете никога вече.

Който не е роден от Любовта, е осъден на смърт, затова е казано: Родете се изново. Роденото от Любовта е дух и вечност, преведено означава дух и свобода.

Дяволът представлява силата на злото, която превъзхожда злата воля в човека. Това е спрямо човека. Иначе дяволът е голяма сила, но сила, която е уязвима от Божията сила. Дяволът, това е злото, което е в Бога, но е против Бога. Ще имаме много лекции по този въпрос, така че където някой не разбира нещо, постепенно ще бъде обяснено.

Пълнотата на Бога е такава, че Той допуска злото и допуска символична борба със злото. Но злото е просто обречено. То няма никакъв шанс срещу Бога, срещу Божията сила. Това означава, че Бог е допуснал съществуването и деятелността на дявола за Своите цели. Бог е съдал дявола и му е позволил да падне, това е част от Божия план за космоса. Първо го е създал и после му е позволил да падне. После Бог е дал разрешение на дявола да изкушава Адам и Ева. Но тук трябва да обясним нещо: дяволът има власт над тези, които се изкушават, но той няма власт над тези, които имат любов към Бога.

Сатана е казал: Аз нямам власт над вас. Аз мога само да ви изкушавам. Но ако вие пропадате, вгледайте се в собствената си воля и не упреквайте мене.

Бог е казал на Сатана: Ще изпълня ада с тебе и с тези, които те следват.

По-нататък ще говорим, понеже има много спорове дали дяволът може да се покае, дали може да се върне обратно при Бога. Има много спорове, но има и точни отговори.

МЪДРОСТТА НА ФАРАОНА

(първа идея за размишление)

Става въпрос за един фараон, който е говорил около хиляда и триста-четиристотин години преди Христа. Казва се Аменхотеп четвърти. Много отдавна казани неща, по негово време имали голямо влияние в Египет, в Индия и в Тибет. И досега неговите думи продължават да са важни.

Извлякъл съм някои кратки, важни неща от неговата книга. Той казва: Добротата никой не може да достигне, преди да е завършил своя път.

После казва: Неискреният дори и по пътя на Мъдростта се труди неразумно и разочарованието е наградата му за труда.

Пътищата на Бога превишават твоето разбиране.

Тщеславието скрива сърцето на човека от самия него.

Ти си слаб, о, човече, в много неща. Но има неща, в които си твърд и непоколебим. Ти си твърд и непоколебим в своята печал.

Достатъчно зло е определено на човека, а той го увеличава със своите оплаквания. В една от следващите лекции ще говорим за кармата и за тайните на кармата, тъй като много хора правят добро сега, живеят разумно, а им се струпват много трудности и те не могат да разберат, че тези трудности идват от миналото и трябва да се изхарчат. И продължават някой път да се оплакват и създават дефекти в следващите си тела. Когато пак ще се преродят, ще имат дефекти в менталното и астралното тяло и отново ще продължава старата игра, понеже не могат да разберат как работи кармата. Затова в една от следващите лекции ще говоря и по този въпрос.

После казва: Страхът от събитието е по-голямо нещастие от самото събитие.

Благородно същество е онзи човек, който върши велики дела, без да бъде подбуждан за това. Той не се нуждае Бог да му напомня или ангелите, или интуицията. Просто самият той вече е станал душа, действа с душата си, с петото тяло.

Казва: Не може да бъде обида това, което не се чувствува. Ако го чувстваш, то става обида. Приел си я, то става твое разбиране. Примерно аз питам: Защо чувстваш обидата? Защо не виждаш скритата красота в обидата? Защо не извадиш енергията ѝ? Защо не виждаш така, както Бог вижда? И може ли някой примерно да обиди Бог в тебе? Ако човекът е его, много лесно ще бъде обиден. Но ако човекът е с Божествено съзнание, никой не може да го обиди. Той е океан, обидата потъва.

После казва: По-добре несгоди, които те водят към доволство, отколкото радост, която те прави неспособен да понасяш бедствията.

Казва: Страданието е златен кръст, върху който се разтваря розата на душата.

После казва още нещо важно: Нима не е по-добре да изстрадаш красиво това, което ти не си в състояние да избегнеш?

Накрая: Да се страда, е необходимост, предопределена за твоята природа. Нима ти би искал чудо да те избави от нейните уроци? (От уроците на природата, от уроците на страданието.)

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 6)

Който иска да бъде свободен, нека да остави Сатана настрана и да се освободи от тъмните подземия на своето собствено сърце. Дяволът не е враг на Бога, а на човека. На кой човек? На този, който не търси с цялата си любов Бога. На него той става враг.

Бог винаги може да вижда Сатана, но Сатана не е способен да Го вижда. Сатана е като слепец пред слънчевата светлина. Това, разбира се, е слабо сравнение, все пак го използваме като идея.

Грехът на Сатана, според окултната наука, символизира недостатък на реалност. Друг път ще говорим защо той няма цялата реалност. Бог е, Който разрешава злото и Той е, Който го ограничава. Защо Бог позволява на злото да действа? Бог позволява на злото да действа не заради лошите цели на самото зло, а заради добрите цели на Бога. Това означава, че Бог използва дявола, символично казано, и неговите изкушения, за да израсне Той и да се укрепи в нас. Това е неговата цел, Той прави всичко. И ние чрез нашата будност постепенно се укрепяваме в Него.

Според Учителя Бог ще превърне грехопадението във велико благо. Дяволът засега е отделен от Бога, от реалността, но същественото е защо човекът се отделя от Бога? Волята на дявола е винаги зла, но неговата власт никога не е несправедлива. Ще обясня: волята на дявола е винаги зла отпреди рая, от минали цивилизации, които са съществували на друго място. Но неговата власт никога не е несправедлива. Злата воля му принадлежи, но властта му изхожда от Бога. Това е една много тънка разлика. Злата воля му принадлежи, това той си го е избрал от минали цивилизации, преди още да бъде раят, но властта му изхожда от Бога. Въпреки всичко Сатана никога не може да проникне в нашата най-вътрешна същност. По-нататък ще говоря защо е бил разпънат Христос, накратко само ще кажа: Христос умишлено е позволил това, Бог е дал власт на Сатана да бъде разпънат, за да може Сатана да постигне външен успех и да загуби вътрешно борбата за завладяване на петото и шестото тяло. Така че Сатана не може да проникне във висшата душа на човека и в духа, там, където е образът и подобието на Бога. Той може да постигне само външна смърт и външни успехи, това му е позволено. След време при второто пришествие няма да има и външен успех, ще бъде изтласкан още по-навън, но дотогава ще има успехи във външния свят.

Властта на Сатана над нас е вид символично наказание, наложено ни от Бога, а Сатана е само инструмент на Божия закон. По този начин Бог се бори с нашата упоритост. Тя може да е скрита, може да е много прикрита, рано или късно човек трябва да се прости с нея.

След като човекът е допуснал греха в себе си, той не е вече в състояние да използва свободната си воля правилно. Може да се старае, донякъде да успява, но той не може напълно да я използва правилно; няма пълната свобода, има частична свобода.

Другият важен момент: Бог не е зло. Той само го е допуснал. Ще обясня: Ако Бог беше зло, тогава злото щеше да е нещо абсолютно, никой нямаше да има шанс за развитие. Не само хората, включително от ангелите до серафимите, защото злото щеше да произлиза от самия Бог и никой нямаше да има шанс. Това означава, че злото не изхожда от Бога, то е състояние на грехопадение, което преведено означава отчужденост от Бога.

Злото не е събитие, станало във времето. Изкушението на Адам и Ева е историческо събитие. То е станало в известен смисъл във времето, но голямата отчужденост на злото е съществувала преди грехопадението и много души носят тази отчужденост от древни времена преди рая. В рая само се проявява едно последствие от едно много старо зло, което е било скрито в човека и, разбира се, в Сатана и в демоните. Злото е съществувало много преди рая. То е съществувало още от създаването на вселената, а що се отнася до ада, това е просто твоята отчужденост, отделеност от Бога, това е адът. Това е станало по твоя собствена воля, защото адът не е желание на Бога. Той е бил пожелан от теб и затова сега адът е в единство с теб. Това е твоят неправилен избор от древни времена и този избор и досега тече в теб, в твоите тела. И ти сега трябва да го излекуваш. Всъщност това е най-голямата болест на човека – неправилният избор. Най-голямата болест на човека не е т.н. рак и др. подобни, те са много бедни в сравнение с тази болест. Най-голямата болест на човека е неговият неправилен избор.

Ще ви обясня какво означава на окултен език думата болест: болест означава погрешно разбиране на живота, погрешни представи – това е скрито в тази дума. По друг начин казано – неразбиране. Това означава, че докато имаш неразбиране, винаги ще боледуваш, просто ще се сменят болестите. Неразбирането обаче, казва Учителят, е излечимо, но трябва да търсиш Истината с цялата си душа. Какво означава с душа? Това не означава със знания, с амбиции, с информация. С душа означава с любов.

Всички болести говорят за отхвърления Бог. Малко или много те говорят за отхвърления Бог. Само любовта към Истината може да ти върне здравето и живота. Аз лично се учудвам как може хората да боледуват, но това е друга тема.

Сатана не е твой враг, но понеже ти си враг на себе си, превръщаш всичко във враг, не само Сатана, но даже и Бог.

Грехопадението е особен род болест, особен род неразбиране. Врагът е създаден именно от неразбиране, от отричане. Когато отричаш нещата, примерно отричаш смъртта, нищо не можеш да постигнеш. Ако се опиташ да я разбереш, ако проникнеш в нея, ще видиш, че тя съдържа нещо съвсем друго. Учителят казва: Що е смърт? Това е ново оживяване. – Просто няма смърт.

Един от учениците на втория Старец (за втория Старец може би няма да говорим, но за неговите ученици от време на време ще казваме по нещо; вторият Старец, това е Старецът на Черното братство, една изключителна универсална мъдрост. Но за да се изнесе тя, тук трябва да има абсолютна атмосфера и не трябва да присъства и най-малкото его. Затова има опасения и затова ще говорим за неговите ученици, а него самия ще отложим), казва се Авдахар, казва следното: Страданието, това са сълзите на мрака в тебе. И мракът ще плаче, докато не съградиш храма на Бога в него.

ДЕСЕТИЯТ СТАРЕЦ

или Старецът от Тишината

(втора идея за размишление)

По принцип рядко ще говорим за Старците, защото те са много оскъдни на слово, но от десетия Старец имаме няколко страници от великото учение за тишината. Тук съм направил няколко извадки, а следващата книга, индианската, която се нарича „Шептящата тишина“, към края завършва с този Старец. Тук съм извадил по-важни неща от него.

Десетият Старец се казва Мавахари, означава Старецът от тишината или Споделящия тишината; друг превод – Старецът от бездънната тишина.

Ти си пристигнал в душата си, когато си станал съзерцател. Става въпрос за божествените неща, изцяло насочен към божествените неща. После казва: Ти си пристигнал в духа си, когато си станал благоговение. Именно това е благата вест. Това е свещеното отношение към всичко сътворено и несътворено. И накрая казва: Ти си пристигнал във великата тишина (това няма нищо общо с мълчанието; мълчанието е на духовен план, тишината е на Божествен), когато твоята любов е изпълнила цялата бездна.

Друга идея от него: Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е тишината на Този, Който ти говори. Няма да превеждам какво означава, само ще загатна: тишината се тълкува като дълбочината на човека, дълбочината на неговата любов, дълбочината на неговия дух и т.н. в тази посока.

После: Ти ме питаш кой е истинският човек? (Тук говори с един от своите ученици). Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен от него. И после казва: Тишината поразява думите. Има такава тишина, за нея ще говорим друг път. Истинският човек е поразяваща тишина. Тази тишина е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите, преди вселената.

После казва: Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята тишина. Само тишината може да говори на тишината. Защо? Защото само те, двете тишини, могат да се слеят.

После казва: Смъртта е неразбиране. Животът е говор. А тишината е безмълвно велика пълнота.

Друга идея от него: Истинските същества са звучаща тишина. Дори и когато говорят, те дават на тишината да говори в тях. Те са отстъпили своето място на преданието. Преданието, това е едно от имената на Духа. Не случайно следващата ни книга „Авалира“ се казва „Шептящата тишина“, там има много предания, много легенди и много мъдреци говорят, тук-там някои Старци.

Една друга идея: Само тишината може да обясни живота и само тишината може да те освободи от тебе самия. Само тишината е твоята свобода, приятелю.

Накрая: Този, който изговаря думите, изгубва нещо. Само неизречената дума е истинска. В своята неизреченост тя е цяла. Например това, което мислиш за някой човек, най-дълбокото, се намира в твоята неизречена дума, скрито.

АУМЪ

2 юли 2002 г.

Бог и дяволът

(лекция 7)

Отче наш

арамейският вариант
(лекция 8)

Ава Торот

Тайната книга на Черното братство
(лекция 9)

Мавахари Десетият Старец

Споделящият Тишината
(идея за размишление)

БОГ И ДЯВОЛЪТ

(лекция 7)

Бог дарява на избраните (избраните означава истинолюбивите; когато чуете думата избрани, винаги ще разбирате истинолюбивите), Бог дарява на избраните сила да преодолеят дявола и да избягват греха. Понеже злото е произлязло от Бога, именно затова то е скрито добро. Не трябва да го тълкуваме като зло, защото ще изпаднем в неразбиране. За съжаление само пробудените разбират и оценяват това. В края на краищата злото във всяко създание ще бъде унищожено, така казва окултната наука, защото само по себе си то е ограничено.

Според Учителя даже и дяволът ще бъде очистен от греха и от злото, разбира се, в други времена, защото сега има мисия. По този въпрос има много спорове, но любовта на Бога е толкова велика, че е предвидила всичко. Даже и дяволът ще бъде очистен от злото и от греха. Това е друга тайна, друг въпрос и друг разговор. Учителят казва: След време дяволът няма да бъде дявол, той ще бъде съвсем друго същество. Отново ще бъде видоизменен и отново чрез силата на Бога. И той ще продължи да съществува, но не като дявол и зло, защото всички неща трябва да се завърнат отново при Бога. Т.е. всичко трябва да се върне в своя Източник.

Учителят казва: Бог е изкарал нещата от Себе Си. И злото е изкарано навън, и творението е изкарано навън, и всичко в своето определено време ще се завърне обратно. Това, което е излязло от Бога, ще се върне обратно в Него. Учителят казва: Бог ще призове към Себе Си всичко и тогава Той ще стане Всичко във всичко, и Бог ще пребивава във всичко.

В бъдеще дяволът ще има любов, но сега – не. И понеже сега дяволът няма любов, той разчита на знанията си. Няма на друго какво да разчита, защото трябва все пак на нещо да се разчита. Но Бог е неведом за знаещия, Бог е непознаваем, недостъпен за знаещия – това е положението сега. Това означава, че знаещият винаги ще бъде изненадан от съдбата, докато любящият, неизменният живее в Бога. При него нещата се развиват по друг начин. Това означава следното: знаещият не е благословен, само неизменният в любовта си е благословен, а знаещият трябва да търси нещо изгубено. Ето защо който има любов, придобива живот; който няма любов, казва Учителят, придобива знания. Това е заместител на този етап.

Знания без любов е придобиване на проклятие, но такъв е пътят на обикновените хора. Затова има много престъпления в света, защото има много знаещи, но не любящи. Любовта никога не прави престъпления.

Смисълът на живота не се намира в Дървото за познание на доброто и злото, а в неизменната любов. В Дървото за познание на доброто и злото човекът винаги стига до самоизчерпване, това е неизбежно – умора, отпадналост и много, много такива знаци. Докато в любовта няма изчерпване. В любовта просто животът е вечен, може да има почивка, но няма изчерпване, няма умора.

Всеки, който е свързан с Дървото за познание на доброто и злото, рано или късно винаги стига до задънена улица, това е друг закон. Това е предопределено за знаещите, за да се види какъв избор ще направят именно в тази задънена улица. Знаещите означава изменилите на любовта. Дали те го осъзнават, това е друг въпрос.

На езика на Ава Торот (така наречената Черна ослепителна мъдрост, но тя няма нищо общо със Сатана, нито с черния цвят), на техния език това е казано така, буквално: Това, което ти си овладял, приятелю, на този свят, е дарбата нещастие. Учителят казва простичко в книгата „Блажен този раб“: В света има нещо по-високо от Дървото за познание на доброто и злото, това е да любиш. Много просто и същевременно много дълбоко.

Коя е причината, поради която Сатанаил е станал Сатана? Коя е тайната на неговото грехопадение? За Адам и Ева знаем. Учителят казва: когато Сатанаил е поискал да разбере Бога, той е изгубил голяма част от съзнанието си и е изпаднал в голяма тъмнина и във вечен сън, т.е. той е изгубил нещо от своята реалност и затова е в сън. На това основание правя обръщение към човека: Човеко, искай да разбереш себе си и тогава Бог ще дойде да се разбере с тебе. Не искай да разбереш най-голямото, най-великото не можеш да обхванеш, защото Учителят казва, че човек има пет бедни чувства. Истинският човек няма пет бедни чувства, пет сетива, а има, казва Учителят, четиридесет и пет. Буквално, точно казано от Учителя – четиридесет и пет. Така че го очаква голямо развитие, за да стигне до онзи момент, когато ще разбере Бога, но пак частично. Значи първо искай да се разбереш със себе си и тогава Бог ще дойде да се разбере с тебе.

Но човек, който има зло в себе си, не може да се разбере със себе си. То може да е микроскопично, може да е скрито, няма значение, той никога няма да се разбере напълно със себе си.

Не искай да разбереш Бога. Може да поискаш да се слееш с Него и Той ще реши доколко ще се слееш, но не искай да Го разбереш. Искай единство, искай сливане, това става чрез Любовта. С Неговата Любов трябва да искаш да се слееш и тогава няма да имаш зло в себе си, това означава, няма да имаш смърт.

Според окултната наука, злото е нереална реалност. Бог е реална Реалност. Абсолютът е Велика Реалност. Злото е едно ораничение на реалността. Защо? Това е допуснато, за да могат човешките съзнания да се разширят и да станат достойни за Бога. Учителят казва: Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна. Някои мислят, че това е злото. Не, това е действие на Бога. Понеже не е могъл да ти помогне с добро, сега показва строгото Си лице. Това не е зло, а подтик да работят и прилагат, уточняваме една тънкост. Както по-нататък ще видим, Бог няма нищо общо със злото, това е казано и в Библията, и на други места. И затова всеки, който осъжда злото или тъмната страна на Бога, той се самоосъжда.

Всичко, което се случва, е Той. Това е древният замисъл. И злото е също Неговият замисъл. Който иска да се освободи от дявола в себе си, трябва да се съедини с Истината, с Бог в себе си, защото само чрез Истината се завръщаш при Бога.

ОТЧЕ НАШ

арамейският вариант

(лекция 8)

Някои важни неща. Оригиналът на тази молитва е на арамейски език. От него древноеврейският е почерпил много неща, къде правилно, къде неправилно, но долу-горе правилно.