Това е целта на болестите – атака срещу човека, за да го направят по-истински, по-мек, по-благ, по-добър. Става въпрос за неразумните желания, които са посятите семена за болестите. Аз имах такъв чичо преди години от министерството в София, с когото се разминавахме по много въпроси. Спомням си, че още като дете му метнах една лопата. Копаех нещо в едно село, уговорката беше метър на метър, никаква философия; той идва и започва да ми диктува, понеже много знае, в министерството работи, много съвети дава – оттук ще копаеш, оттам ще копаеш… И му метнах лопатата. Той разбра, че не трябва да ми дава съвети. Ако съветът е разумен, го приемам, защото той е от Бога. Същият този мой чичо боледуваше от много болести, толкова много, че спрях да ги броя и те се смесваха: пие лекарствата за едната болест, хваща го другата болест. Накрая преди да умре, му казвах: Ти няма ли да повярваш? – А бе на Бога се молех… – Тя твоята молитва е толкова опасна, че по-добре не се моли. – Той така си и замина, но искам да кажа, че болестите го атакуваха много. Искаше да ме учи как да печеля, да стана търговец, казва: Ще продаваш бира (почти ми заповядва) и винаги ще наливаш малко по-малко. И от всяка бира ще печелиш по една стотинка. Тогава му метнах вътрешната лопата – говоря символично.

„Болестите искат да те излекуват от твоите безумия и ако успеят да те излекуват, тогава върху теб ще слезе духът. Това е наречено „здрав дух в здраво тяло“ – когато безумията ги няма. Щом си се освободил от безумията, ти имаш право вече да си здрав. Такъв е свещеният закон, приятелю.“

В тази връзка Сведенборг казва: „Който се храни от дървото за познаване на доброто и злото, е безумец“, т.е. който слуша ума си, който слуша земните желания, той е безумец.

„Добрините подготвят човека за благословения“ – това е друга идея. „Злините подготвят човека за разочарования; знанията подготвят човека за смущения; стремежът подготвя човека за изпитания; молитвата подготвя човека за победа (говорим за постоянната молитва); любовта подготвя човека за посвещение.“

„Това, което очиства човека, е великата жажда за Бога.“ Това е третата заповед на „Ава Торот“: „Очисти себе си“. Тук въобще не става въпрос за правила, методи, техники, упражнения с главата надолу. Става въпрос за една велика жажда; самата жажда ще превърне човека в чистота, това е нейна работа. Това е третата заповед на „Ава Торот“: „Очисти себе си“.

„Остави щастието на спокойствие, приятелю. То ще ти отнеме здравето. Щастливецът е обкръжен от смъртта.“ На друго място се обяснява, че за него има черни времена, колкото и да си въобразява, че е щастлив. „То ще ти отнеме здравето.“ Тук говорим за тънкото здраве, вътрешното, понеже е заблуждение, понеже си заменил истината с него. „Нека твоят таен пламък вечно да търси Истината, не щастие.“

Вторият Старец казва: „Щастието е радост за ада. (Много специално изказване.) Истината е скръб за смъртта. В щастието ще изгубиш здравето си; в нетърпението ще изгубиш силата си; в омразата ще изгубиш очите си (т.е. истинското виждане, ще промениш техните атоми, става въпрос за духовните атоми); в Истината ще си върнеш изгубеното. В Истината всичко се завръща десетократно.“

„Щастието е бягство от истината на живота.“ Това е, което избягват щастливите хора. Познаването на истината е среща с най-дълбокото изпитание на живота – това е, което избягват щастливите. Бог не се ражда в щастието. Бог се ражда в най-дълбокото изпитание на живота.

„Надеждата е за нечистите. Вярата е за чистите. Любовта е за истинолюбивите.“ Пак ще повторя: Надеждата е за нечистите. Разбира се, те все трябва да се надяват, понеже губят живота, трябва да има някаква надежда за други животи; другите животи пак се надяват, докато променят начина си на мислене. Искам да ви кажа: човек може да промени съдбата си още в този ден за вечността. Това е наистина така, не в бъдеще. Кой е методът? Ще ви го кажа от Учителя, който го чуе с душата си, ще разбере: още от днес можеш да се откажеш тотално от лошите си постъпки – това е промяната, решаваща за вечността. Може да направиш тотална промяна от днес. Това няма нищо общо със звездите, нищо общо с книгите, нищо общо с влиянията, защото духът е над звездите, над книгите, над влиянията – твоят дух, искрата от Бога. Не може Бог да зависи от някакви звезди, от някакви хора, от някаква държава, от някакви партии, от някаква икономика, от някакъв свят.

„Когато те обхваща голяма радост, ти си в опасност, приятелю.“ Преди да продължа, се сещам за един случай от Учителя: някой спечелил от лотарията параход и тръгнал да си го види. Когато го видял, радостта му била толкова голяма, че полудял. Нямал будност, не можел да посрещне толкова голяма радост. Радостта е също опасна и също трябва да се контролира. „Когато те обхваща голяма радост, ти си в опасност, приятелю. Радостта отнема будността.“ С тази радост можеш да живееш приятно, но няма да имаш истински прозрения за живота.

„Когато те обхваща голямо отчаяние, ти се намираш в благословение, приятелю, защото в това голямо отчаяние ти можеш да провериш своето истинско отношение към Бога. Радостта не може да ти даде това. Ти трябва да си наясно със себе си. Това отчаяние го наричам благословение, защото то носи откровение за твоята същност. Ако трябва да избираш между радостта и отчаянието, избери откровението, приятелю.“

„Смисълът на живота се намира в онова велико търсене, което завършва без намиране. Докато търсиш и смисълът те търси. Щом спреш да търсиш, безсмислието идва.“ Щом стремежът ти спре, Учителят казва: Ти умираш. Това е духовна смърт. И после се казва: „Търси и няма да намериш, но ще осмислиш живота си и вечността си.“ Учителят го казва по друг начин: „Този, който е видял Истината лице в лице, той вечно ще я търси.“ Той разбира, че не може да я познае, но вече тръгва на вечно търсене с любов. Той не я търси с усилия, с някакви науки. В „Ава Торот“ не се препоръчват пътища. В една от заповедите на „Ава Торот“ се казва: „Живей.“ Само това е. Не проучвай живота, живей – и се обяснява много добре.

„Всеки човек, който къса цвете, няма тънко разбиране за нещата. Той изгубва смисъла на живота.“ Някой може да мисли, че това е нещо дребно, но според Учителя той е отрязал главата на едно дете на ангелите. Този ангел ще търси отговорност; той може да мълчи, но той ще търси отговорност. Затова Учителят казва, че всеки, който е скъсал едно цвете, след време ще заприлича на скъсано цвете.

„Ако пътуваш към себе си, ще се окажеш безпътен. Ако пътуваш към Истината, ще се окажеш безпределен.“

ИДЕИ ОТ УЧИТЕЛЯ

(идея за размишление)

Никой никога не може да разреши въпросите с човешката любов.

Когато при теб дойде едно изпитание, покажи му любовта си.

Който яде месо, ще се натъкне на такива страдания, които и през ум не са му минавали. Това става бавно и постепенно, но няма значение. Само ще направя едно допълнение: Този, който яде месо, има дълбоко в себе си скрити месоядни идеи. Чрез месото кръвта се заразява, заблужденията се увеличават и постепенно други същества ще имат планове в подсъзнанието на човека; дали човек разбира, това е друг въпрос. Законът от Учителя е даден. Тук става въпрос за вътрешна карма. Дори и нищо да не му се случи на човека, не може да се спаси.

Между другото: Има черна карма, има бяла карма, има смесена карма, има неутрална карма. Черната карма е два вида: външна и вътрешна. Външната означава нещастия, катастрофи и т.н. Вътрешна означава тежки психически състояния и депресии. Така се изплаща вътрешната карма. Който е грешил в менталния свят, ще изплаща с тежки състояния и депресии – това е един хубав начин на изплащане, много по-лек, отколкото другите. Бялата карма е за този, който е правил много услуги, много добрини и особено този, който служи на хората, той натрупва особено много от тази бяла карма, тази бяла енергия; все още е карма, но е много по-хубава. В смесената карма човек преживява много хубави приятелства, много услуги прави, на него му правят, едновременно преживява тежки умствени състояния, понякога тежки болести – смесена карма. Какво означава неутрална карма: има един тип отшелници в манастирите – нито обичат хората, нито служат на Истината. Като отидат в другия свят, Сведенборг обяснява, чудят се защо Бог не ги е приел. И Бог ги връща отново на земята и те се сърдят. Които са упорити, продължават да ходят някъде – манастири, молитви и т.н., но нямат истинска любов към хората, нямат и към себе си, нямат и отношение към Бога; особен род странници.

Учителят казва: Кой е месоядец? (Нека да ви обясня, защото някои мислят, че като не ядат месо, всичко е решено. Аз съм ви казвал, че този, който критикува, завижда, мрази, е духовен месоядец, много по-опасно от външното. По-хубаво е да ядеш месо и да не критикуваш, отколкото да си вегетарианец и да критикуваш. Разбира се, най-хубаво е да не ядеш месо и да не критикуваш, няма съмнение.) Каква е мярката от Учителя? Всеки, който престъпва великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината, е месоядец. Кратко и ясно казано. И допълва: Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон.

Ние имаме право да се съединяваме само с Бога и с никого другиго в света.

Още една важна идея за вегетарианците: Ако цял ден се тревожиш за щяло и нещяло, ти не си вегетарианец.

Нищо не трябва да пожелаваш – това е чистота. Например някой казва: Не може ли да пожелая Любовта, не може ли да пожелая Истината? –Не можеш да ги пожелаеш. Може да имаш Любов към Истината, но Любовта не е желание. Любовта е Любов, желанието е нещо друго. Любовта обича, без да желае.

АУМЪ

1 октомври 2002 г.

Сведенборг

(лекция 16)

Ученикът

24 важни неща
(лекция 17)

Ава Торот

(лекция 18)

Хермес

(идея за размишление)

Тези неща, за които няма да успеем да говорим тази година, ще продължим другата. Радвам се, че имаме голяма помощ и много повече можем да говорим и за Сведенборг, имаме вече около десет книги, на Хермес имаме около осемнадесет и други ценни книги имаме. Радвам се, че ще можем по-дълбоко да се спрем, това е моя грижа, да извличам есенцията и да ви предлагам, за да ви спестя търсенето. Разбира се, и опасната книга Ава Торот, която смущава, ще продължи да тече. Макар че някои хора се уплашиха от нея, но всъщност няма нищо за плашене – трябва просто човек да я приеме, да я погледне с любов, защото ние се учим от всичко. Нямаме право да проучваме само нещата, които ни харесват.

Едно от нещата, които ще разглеждаме, може би догодина, е въпросът за Библията от окултна гледна точка. Официално се смята, че Библията се състои от шестдесет и шест книги, боговдъхновени и единадесет апокрифни. Нищо подобно, боговдъхновените книги са осемдесет-деветдесет. Наричат ги апокрифни, понеже не са изгодни. Те са също на библейски пророци, има други книги на Аврам, на Павел и много други. Почти всички са боговдъхновени. Така че ще разглеждаме в поширок смисъл нещата и това, което някои не са пожелали да влезе в Библията, то не е случайно, но там се намира много красота и много дълбочина.

СВЕДЕНБОРГ

(лекция 16)

Злото е допуснато в живота, защото неговата цел е спасението на човека. Голямото заблуждение на човека е, когато той мисли, че злото е нещо външно, нещо отделено от него.

Човек сам не може да се освободи от злото, но чрез Господа може. Но който не търси Господа, увеличава злото в себе си. Искам само малко да допълня: някои казват, това е пак според Сведенборг, че има някаква сила и самата природа е Бог. Това изказване, според Сведенборг, означава, че хората са поклонници на идоли. Който се изразява така, че имало някаква сила, значи той няма връзка с тази сила и той не търси любовта. Той става идолопоклонник. Не можеш да намериш Бог като сила или като природа. Бог е нещо дълбоко, вътрешно и съкровено и само по пътя на любовта човек се освобождава от тези идоли, тези отражения.

Всеки човек може да бъде преобразен и няма предопределение, т.е. няма такъв, който да е предопределен цял живот да бъде зъл. Между другото, Сведенборг също е отлъчен от църквата, неизгоден – много нормално, както и Яков Бьоме и много други. Сведенборг казва: Предположението, че спасени могат да бъдат само тези от църквата, е безумна ерес. Малко ще се отклоня: Аз лично познавам от почти всяко учение много искрени хора, включително и хора от левия път, като се започне в църквите. Навсякъде има искрени хора и няма значение учението, а любовта към Истината; любовта към Бога решава въпроса. Познавам хора от министерството, един човек, който толкова много обича Учителя, той идва на лекциите в София и няма да спре да обича Учителя до края на живота си; познавам хора от държавна сигурност, много благородни, много тактични, много търпеливи, много интелигентни и разумни; познавам хора от левия път, обичащи разумността и искреността към себе си. Има между другото девет сатанински гряха, единият от тях е, че никой няма право да бъде неискрен към себе си, много се държи на това. Но най-опасният грях, според сатанистите, е тъпотата, друг път ще говоря специално за това, това не се прощава там. Също не се прощава да нямаш чувство за красота – деветият им грях – и красотата не се смята за нещо приятно, а за това, което е. Значи ние черпим отвсякъде, обичаме всички без изключение, включително и враговете си, доколкото те са врагове, но те са привидни. Навсякъде, включително и в левия път, съм срещнал хора, които казват: Искам да владея себе си, искам да бъда разумен. Край. И между нас вече има връзка. Познавам някои, които избягаха в чужбина да търсят по-дълбоко развитие, тогава нямаше тука книги, но това е друг въпрос – търсенето е нещо вътрешно. Навсякъде, във всички посоки работи Истината, стига човек да е сериозен с това, с което се е заел.

Да се предполага, че някой човек е осъден по предопределение, това е жестока ерес, казва Сведенборг. Доброто не принадлежи на никакви чувства и постижения на човека, то принадлежи на Бога.

Сведенборг казва: Адът не е произлязъл от някакъв дявол, а от човека, а изкушението идва, за да очистиш дълбочината си.

Небето произхожда от тези, които имат любов към доброто; адът произхожда от тези, които имат любов към злото. Тези от небето имат разбиране за Истината, а тези от ада имат разбиране за лъжата.

Чистият човек във външния свят се нарича църква (както виждате кратко, ясно говори. Между другото той един от най-добрите тълкуватели на Библията, така че ще срещаме много библейски неща от него). Тези, които правят зло, не принадлежат на себе си, те са увлечени от злото. Те са се съгласили, в това е техният грях и вече те не принадлежат на себе си.

Сам по себе си човекът се стреми към дълбокия ад. Става въпрос за този, който е без Господа, който няма идея, оставен сам по себе си – такъв е стремежът му, дори и да не го осъзнава. Това не се забелязва, защото става постепенно. Злото, което човек смята, че е позволено, но не го извършва, също му се приписва. Малък пример: някой иска да убие някого, обаче не му позволяват разни хора, съветват го друго – да запази доброто име, да не му пропадне бизнесът, не го убива поради разни съображения или поради някакъв морал. Вътре в себе си той го убива; ако има удобни условия, той ще го убие. Понеже го таи в мисълта си, това му се приписва. Това влиза в кармата, няма значение, че във външния свят може никога да не го докосне – престъплението остава.

Доколкото човек обича удоволствията, дотолкова той обича и злото. Удоволствията произвеждат незнание. Това е една мярка: ако много обича удоволствията, много обича злото; ако малко ги обича, малко обича злото, но пак е в капана.

Прошката преобразява отрицателната енергия. В момента на прошката ти се освобождаваш от отрицателната енергия, която те контролира. Само за малко ще се отклоня: ти може да кажеш, че си простил, но да не си простил и да излъжеш себе си. Учителят дава една мярка. Ако простиш на някой човек, мярката е тази: получаваш един дълбок, вътрешен мир и спираш да говориш по този въпрос – че си простил. Ако на десет човека казваш, че си простил, не се лъжи, злото е още вътре. То ще пие още от енергията ти и ще се храни, а ти ще плащаш сметките. Това е диагноза: дълбок вътрешен мир в момента на истинската прошка и спираш да говориш по този въпрос, не разнасяш навсякъде, че си простил; просто спираш. Това е достатъчно, това е диагноза, че си простил.

Дървото на живота – това е любов и мъдрост по законите на Бога.

Дървото за познанието на доброто и злото – това е любов и мъдрост по законите на самия себе си. Тази е разликата. Този, който се храни от Дървото за познанието на доброто и злото, е безумец.

Търсенето на обетованата земя символизира търсенето на Бога. Както виждате, много е прост езикът му и много е ясен. Този, който се храни от Дървото за познанието на доброто и злото, той мисли, че е мъдър, но само този, който се храни от Дървото на живота, действително е мъдър и той мисли, че няма мъдрец, освен Бога. Безумецът вярва в себе си, а не в Бога. Пак ще повторя, защото някои казват: Достатъчно е да вярваш в себе си. Безумецът вярва в себе си, а не в Бога. Сведенборг обяснява: Да вярваш в себе си, значи да мислиш, че ти самият любиш и си разумен чрез себе си, а не чрез Бога – това е разликата.

Да вярваш в Бога, значи да вярваш, че любиш и че си разумен чрез Бога, а не чрез себе си. Ето, това значи да се храниш от Дървото на живота.

Библията е само една част от великото търсене на Бога. После обяснява: търсенето на Истината не обхваща само Библията. Това търсене надминава всички свещени книги, взети заедно.

Другият важен момент за звездите, за хороскопа; аз се учудвам – още милиони хора в света искат съвет от звездите, а не от Бога. Който търси звездите, попада в капан, но това е друг въпрос. Сведенборг казва: Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата, променя влиянията, променя всичко. Това е, което човек трябва да търси. Много жалко е да търсиш помощ от някакъв екстрасенс. Една голяма част от тях ги познавам – те са тежко болни, самите те трябва да се спасяват. Ако човек се свърже с Бога, променя звездите, променя съдбата, променя влиянията. Много просто – Бог е над звездите, те са негови деца; не може да искаш съвети от отраженията, вместо от Бога.

После казва нещо важно за мъдростта и любовта: Мъдростта твори присъствие, а любовта твори съчетание.

Който знае, че доброто е от Господа, получава блаженството, скрито в доброто. Един много важен закон. Но този, който смята, че доброто е от него самия, получава нещо от злото, това е закон.

Бог понякога преизпълва ангела със своята божественост и то толкова много, че ангелът не знае нищо друго, освен Бога. По същия закон ще ви обясня нещо: в древността Бог беше изпълнил Луцифер със Себе Си и Луцифер беше светлина на световете, голяма красота – Бог го беше изпълнил. Общоприето е в света да се смята, че той е пропаднал поради гордост. Причината, която даже и много ангели не знаят, е съвсем друга – Бог се оттегля от него, излиза, отнема си присъствието. Луцифер става Сатана и започва да изкушава духовния свят. После Бог излиза още повече и той става дявол. Дяволът изкушава долу – земята и хората. След време, когато Бог отново го изпълни със Себе Си, и дяволът, и Сатана, и Луцифер ще забравят всичко и ще кажат: Има само Бог. Но не е дошло това време, защото злото има мисия.

Луцифер не е обикновено същество. Той не е бил, както някои мислят, ангел или архангел. Луцифер е херувим, запомнете това, затова битката е голяма. Но който се стреми към Истината и към Бога, няма проблеми.Луцифер е херувим, затова се говори и в Библията, в Иезекиил.

Сведенборг казва: Всеки човек, в който царува злото, е ад в малка форма.

Много хора са утвърдени във вярата. Тук ще видим заблуждението на много хора от църквите, които смятат, че вярата ще ги спаси. Сведенборг тълкува много по-дълбоко нещата. Това, което спасява, е любовта, а не вярата, така че това е много важно разминаване и много хора са подведени. Много хора са утвърдени във вярата, но те са отделени от любовта. Те не знаят, казва Сведенборг, че са в ада. Може би е по-хубаво да не знаят. Те не знаят дори какво е зло, защото не размишляват за злото. Така те не знаят и какво е добро, нямат мярката. И те не могат да сторят действително добро, понеже нямат мярката. Застояват се във вярата и се отделят от любовта. В църквите за около седемдесет процента въпросът стои така: много вяра – няма любов, няма мъдрост. Казвам около седемдесет процента, понеже проучвам и църквите в света, тяхната литература – нова, стара и т.н. Там има много прогресивни, много напреднали хора, много изчистени, много святи, много искрени, молещи се с часове Бог да им даде мъдрост. И получават. Много от тях ги знам, те са наистина растящи, развиващи се в духа на Истината. Затова казвам, че навсякъде, във всяко учение, включително и в сектите, ако човек има любов, ще срещне хора, които са искрени и любящи. Въпросът е дали имаш Истината в себе си и тогава ще срещнеш директно тези хора. Те може да са само няколко, но това важи навсякъде, във всяка група. Въпросът е дали можеш да ги намериш, а това не е лесно, но не е и трудно.

Много вярващи не правят зло, въздържат се от него, за да запазят доброто си име. Но не вършейки злото, те пак си остават в него. Такива хора питат: Каква е твоята вяра, каква е твоята доктрина? Те никога не питат какъв е твоят начин на живот. Ако им кажеш нещо, те казват: „Ясно!“ – и те поставят в граници. Учителят казва, че хората от света ще изпреварят духовните хора и духовенството. Хората от света много се развиват и много мислят, много страдат и една голяма част от тях растат духовно, някои от тях даже без да знаят. В много случаи е по-хубаво да не знаят, за да запазят скромността и смирението и т.н. Навсякъде работи Духът, където може да се работи; където не може, не може, няма значение ние дали го наричаме братство. Включително и в Бялото братство се играе игра на братство, но тази игра е само игра. След време тя също ще се плаща, защото не можеш да си играеш на братство.

После Сведенборг казва: Не вярата твори живота, а животът твори вярата. Вярата не може да създаде истинския живот, напротив – истинският живот създава вярата.

УЧЕНИКЪТ

24 важни неща

(лекция 17)

Ще изнеса двадесет и четири важни неща:

Първо: Ученикът никога не задава въпроса „защо“. Ученикът не работи с този въпрос.

Второ: Ученикът е всякога по-дълбок от всичко, което се случва – всякакви събития, всякакви трудности, всякакви нещастия – всичко. Тук говорим за духа на ученика. Това, което ви изнасям, е продължение на „Свещените думи на Учителя“, четвърти том, който след време се надявам, че ще имам време и за него, ще го издам. Това е едно малко продължение чрез Учителя.

Трето (това е раздел „Ученикът“): Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с любовта. Тук няма обяснение, нещата се казват кратко и ясно. Те са специално за ученика, не за хората от света, затова няма обяснения – някой път само загатвам нещо. Ученикът не се храни с вегетарианска храна – това не означава, че трябва да яде месо – а с любовта, единствената истинска храна. И плодовете са илюзия. Не казвам не яжте плодове, някой да не хукне да се отказва от плодовете. Единствената истинска храна е наречена още еликсирът на живота. Плодовете не са еликсир – те са хубави, там работят ангелски, духовни сили, но не са еликсир.

Четвърто: В погледа на ученика няма време и вечност. Има само дух и истина. Той не си „губи времето“ с времето и вечността. Той живее в духа.

Пето: В ученика няма способност за гняв – просто не може, няма. Изгубена е някъде по пътя. По кой път? По пътя на любовта. Аз лично съм се учудвал: пробвам, мъча се, много хора са ме предизвиквали, абе не мога да се разгневя и толкова. Не се получава. Не ми помагат никакви усилия. Едно от нещата, което дава учението, е това. Другото е: не можеш да мразиш. Как ли не съм се мъчил, не се получава. Няма способност за гняв, няма откъде да дойде, т.е. в дълбокото, в духа, във висшата душа, петото тяло, няма гняв, просто няма.

Шесто: Когато ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин. Това е начинът да Му говориш. Не да Му изнасяш проповеди или да даваш съвети както някои. Какво означава съкровеният начин? Законът на необятната любов. Тук въобще няма място за обърканата човешка любов – говорим за необятната любов на ученика. Това е съкровеният начин.

Седмо: Ученикът познава закона на вярата. Той гласи: Това, в което вярваш, това отключваш, такива сили. Дали са тъмни, дали са духовни, дали са божествени – това, в което вярваш, това отключваш. Ако вярваш тотално в Бога, отключваш Бога и Той започва да тече в теб. Това, в което вярваш, това отключваш – златен закон за вярата.

Осмо: Ученикът никога не осъжда. Забележки прави, но както съм ви обяснявал, забележките са по закона на любовта, критиката не е. Всеки, който осъжда, пропада в осъждането си. Всеки, който осъжда, ще бъде трижди осъден.

Девето: Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда, т.е. те си разменят погледи. Това е една вътрешна идея.

Десето: Ученикът знае, че здравето е част от тялото на любовта, петото тяло или висшата душа; може да се нарече тялото на Христос, едно и също нещо. Той знае, че болният оздравява, когато е достоен за изцеление, т.е. за благословение. Може да търси лекари, няма да му помогнат – той трябва да стане достоен, трябва да знае какво се иска от него: вътрешна промяна, разумност и т.н. Тогава за Бог няма пречки, болният ще бъде изпратен на подходящо място. Иначе ще се разхожда по екстрасенси, по лекари и т.н. Някой път ако екстрасенсът или лекарят помогнат, може да се окаже с много по-лоши последствия; нито той знае това, нито екстрасенсът, но това са други моменти.

Единадесет: Ученикът посреща трудностите с усмивка. Говорим за всякакъв род трудности. Дали тя ще е широка или много широка, това е друг въпрос; може да е вътрешна, въпросът е, че усмивката е там.

Дванадесет: Ученикът е разумен. Ще обясня: Разумен има много значения. Едно от значенията е: божествен – няма да се спирам подробно. Ученикът е разумен, т.е. той изплаща кармата си с търпение, не роптае. Неразумният я изплаща със страдание – това е разликата. Не казвам, че това е лошо: страданието може да облагороди човека, а може да се превърне в мъчение, зависи от човека.

Тринадесет: Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен. Той е нещо много повече. Много пъти ме питат: Ти щастлив ли си? – Не съм щастлив, няма да бъда. Някои казват: Не ти вярваме, ти си щастлив. Не ги убеждавам.

Четиринадесет: Ученикът знае, че в сравнение с любовта знанието е невежество. Няма да обяснявам голямо невежество ли е, с една дума – невежество. Ето защо той действа с любов, т.е. действа с Бог. В Китай това го наричат „у вей“ или „у уей“, означава чистата постъпка, безкористната постъпка, недеяние, благородната постъпка, т.е. да действаш с Дао. Няма значение как го наричаме, това е действие с любов.

Петнадесет: Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот, и във вечността е любовта. Никакво друго осигуряване. Учителят казва: Абсолютно никакви банки. Няма да обяснявам защо е глупаво и за да не засегнем някои.

Шестнадесет: Ученикът е пробудено същество. Накратко какво означава това: той първо живее правилно, а после се учи, а не обратно.

Седемнадесет: Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или в бъдещето. Това е конкретно казано. Без Истината твоите звезди ще угаснат, всичките наред, а бъдещето ти ще бъде в упадък. Просто нямаш избор – това е за отделените от Истината.

Осемнадесет: Ученикът знае, че истинският спасител на човека никога не е външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш любовта, ти си спасен – любовта е Бог. Може да не си чувал нищо за думата Бог, има такива индианци; те вярват само в Истината. Тази дума Бог въобще не са я чували. Вярват само в Истината и се стараят да живеят само по закона на любовта – те са спасени. Въпросът е дали имаш любов, иначе ще говориш много за спасение и ще го търсиш.

Деветнадесет: За ученика отчаяние няма – отчаянието е забранено. То не съществува. Не че въобще го няма; някъде го има там, заедно с илюзията за този, който обича илюзията. Казвам: Говоря за ученика. Дали ще го разстрелват, никакво значение няма и никакво отчаяние няма, защото куршумът никога не може да докосне духа. Просто куршумът няма шанс. Той така е устроен, че не може да докосне духа.

Двадесет: Ученикът знае, че злото бяга от молитвата, т.е. огненото слово. Интензивната молитва е огън всепояждащ. Ако имате някакъв проблем, може спокойно да не идвате да ме питате какво да правя, макар че много хора идват все повече и повече. Просто започваш молитва с огън. Ако проблемът ти е голям, започваш с часове. Няма да искаш с няколко секунди молитва да излъжеш Бога, започваш с часове, както аз съм стигал близо до единадесет часа и половина. Значи огън, направо бях забравил себе си и това помага много. Тренирал съм много упражнения в концентрация в този живот, не мога да кажа милиони, но мога да кажа стотици хиляди и нямам проблеми, а аз имам много врагове, макар и привидни, лекциите ги създадоха – тези, които не разбраха лекциите, станаха малко или много врагове и те ми костват много, включително и от братството. Не само че забраняват книгите ми на Рила и насам-натам, новото ръководство и то е на единно мнение – няма никакви проблеми. Когато ги забраняват, книгите ми вървят повече, това съм го забелязал отдавна и аз продължавам да ги обичам. Но Божественият закон не прощава, не може да прости.

Двадесет и едно: Ученикът има истинска любов и затова той всякога сияе. Не човешка, истинска. Това не означава, че винаги е на показ, но всякога сияе, защото любовта му не зависи от другите. Той не държи въобще да го обичат, той просто обича. Така той живее в Бога и там е мястото на истинската любов.

Двадесет и две: Ученикът е неспособен и на най-малкото зло. Нито в мисълта си, нито в чувствата си, нито в действията. Например само един човек да имаш да мразиш, само малко – не разчитай, че ще имаш реална връзка с Бога и с Учителя. Вече можеш да не разчиташ – най-малката омраза, който и да е той. Ако мразиш животно или нещо друго – също. Най-малката омраза прекъсва свещената връзка с Бога, защото Бог се намира и в това същество, което ти мразиш. Вътрешно трябва да си дадеш отчет – мразиш ли, защо мразиш и да искаш Бог да ти помогне, да те изпълни със Себе Си, за да изчезне и най-малката омраза.

Двадесет и три: Ученикът е търпелив. Ако някой иска упражнения за търпение, веднага му давам, има много упражнения. Едното, дадено от Учителя: купуваш един килограм житни зрънца и започваш да ги броиш всичките. Колкото ги изкараш, си отбелязваш. Просто упражнение, който иска може да го пробва. Ученикът е търпелив. Когато търпиш злото, ти го побеждаваш, в смисъл овладяваш. Казвам това, да не помисли някой, че е станал голям победител. Това е и метод на Бога, само че ние сме търпеливи, а Той е дълготърпелив. Казвам това, защото някои ангели се чудят защо Бог търпи дявола. Има ангели, които не знаят, защо Бог търпи дявола. Но Бог е дълготърпелив. Бог побеждава не със силата си, а с търпението, т.е. търпението е силата на любовта.

Двадесет и четири: Ученикът знае, че с любов и молитва той е по-силен от всичко, въобще от света.

Искам да напомня: тези, които искат да навлязат много дълбоко в учението, има две основни неща: те са преди мъдростта, преди истината, преди чистотата. Това е да проучват най-дълбоко любовта и молитвата. Да проявяват любовта и да се молят усърдно, интензивно, както Библията казва: „Постоянно се молете“. Това е основата на учението; постепенно идва чистотата, постепенно идва различаването, по-късно идва Мъдростта и по-късно Истината. Но основата са тези две неща. Който иска да навлезе много дълбоко в учението, най-много трябва да наблегне на любовта и молитвата. Не казвам, че трябва да се моли по двадесет и четири часа и да припада. Богомилите са стигали до припадане от молитва, не го препоръчвам. Който може да си увеличава молитвите, да ги увеличава. На когото му тежат, ако има тридесет молитви, да ги направи двадесет, ако и те му тежат, да ги направи десет, но никога да не ги прекъсва. Ако и десет са много, да ги направи пет. В краен случай стигам до една – оттам нататък не отивам.

АВА ТОРОТ

(лекция 18)

Злото е зло само за този, който се е отрекъл от Истината. Този, който е избрал Истината, злото, което му се случва, се явява като помагач.

Мракът познава само Истината. Той дори не познава себе си. Има една много деликатна разлика между мрак и зло, тук ще загатна нещо: има голямо зло в живота, има огромно зло. Но има Върховен мрак. Той е нещо много повече, нещо много по-дълбоко, но в Ава Торот само на две-три места се споделя за него, защото е много опасно. Това е нещо, което ще се разкрива в шестата раса. Става въпрос за четирите шестици. Това е Върховният мрак, там посветените не могат да издържат. На този мрак са издържали само двадесет и четирите Старци и още няколко, които са много тайни, подобни на Старците. Условно са наречени Независими, включително са наречени Независими от Бога – много специални същества, рядка мъдрост. Много малко материал имам от тях, почти нищо, но те са такива – много дълбоки същества. Някога в минали цивилизации те са спечелили доверието на Бога до такава степен, че Бог им е дал абсолютна свобода. Независимо дали ще решат да се намесват в живота на някои същества, те са винаги прави и няма контрол върху тях, но това е друга тема.

Има нещо много по-лошо от смъртта, приятелю, и много хубаво е, че ти не го знаеш, защото щеше да се устремиш към него. – Това е обръщение към обикновените хора и полудуховните. – Живей в невежеството си, приятелю. – В тази връзка Учителят казва: В този свят невежеството е голямо благословение – не просто благословение, а голямо благословение. Ще загатна – става въпрос за демонизирането и пътя към бездната – не към ада, не към пъкъла, а към нещо много по-опасно, за което е хубаво да не се отваря вратата.

Това, което дяволът предложи на Адам и Ева в райската градина, беше едно велико предложение и те го приеха. Дяволът е много услужлив. Той им предложи целия си ад – това беше неговото предложение.

Лесният живот ще ти помогне да изгубиш себе си. А всеки, който е избрал трудния път, е избрал пътя към себе си и пътя към Истината. В трудния път няма придобивки. Единственото нещо, което придобиваш, е Истината – говорим за тесния път. Този, който е придобил Истината, няма нищо, но притежава всичко.

Радостта е една скрита скръб, приятелю, а щастието е един спотаен провал. Само Истината може да те освободи от тази скръб и от този провал. Не казвам, ако някой търси щастието – откажи се. Не съм казал такова нещо, говоря точно по тези закони, които изнасям.

Най-великото нещо е да останеш сам с Истината. И още по-велико има от това – да изчезнеш в нея, защото Истината е Истина, когато е сама. Чак тогава имаш право да кажеш: Аз и Отец ми – едно сме. Учителят го казва. Тогава вече можеш да го произнесеш. Но това е от съвсем друга гледна точка.

Който е усърден в търсенето на Истината, той се освобождава от всички ограничения. Най-важното, от което се освобождава, е от самия себе си. Главната пречка за Истината е самият човек. В това изключително търсене на Истината той се освобождава от самия себе си.

Овладей собствения си дракон, т.е. това е твоят ум. Иначе външни дракони също са съществували.

Овладей собствената си бездна. Някои го наричат джунгла, но в случая – бездна. Това е твоето сърце. И тогава ще бъдеш свободен от себе си. Истината се явява при този, който е извоювал собствената си свобода.

Ако ти имаш път, ти си безпътен. Ако ти нямаш път, ти си безпътен. Това, което трябва да откриеш в себе си, е неизменността. Тя не е път, но ще те ръководи. Неизменността е повече от пътя.

Единственият, който живее, е търсачът на Истината. Той е по-дълбок и от живота, и от смъртта. Когато търсачът на Истината е посетен от радостта и скръбта, той ги обогатява, а себе си одухотворява. – Значи има какво да им даде. Обикновеният човек обезсмисля и радостта, и скръбта. Той е майстор в развалянето. Но търсачът на Истината осмисля дори и безсмислието, забележете докъде стига. Обикновеният човек ще каже: Това са подробности, но търсачът ще види съвсем други неща. Бог в него ще види съвсем друго нещо – това, което обикновеното око не вижда.

Най-големите изпитания ще те заведат при найголямата скръб. Обикновеният човек няма право на тази скръб, примерно той може да скърби за децата си, за професия, за жилище, но той няма право, не е достоен да изживее величието и страданието на душите, понеже няма такава любов. Той нито може да понесе, нито да разбере космическата скръб, нито има кой да му я даде. Така че скръбта на посветения, скръбта на пробудения не може въобще да се сравнява с човешките малки, микроскопични мерки. Само търсачът на Истината е достоен за тази скръб. Това е голяма, изключителна чест. Само търсачът на Истината може да осмисли голямата скръб. Затова казах предния път: Голгота не преобразява всички; за много хора тя е по-лоша и от смъртта. Тя преобразява само търсача на Истината. Скръбта е само за достойния.

Ако не умееш да скърбиш, ще унижиш себе си. Тук говорим за едно изкуство, понеже скръбта е голям помощник на човека. Говорим за скръбта на висшата душа, на петото тяло. Не говорим за скръбта на ума, не говорим дори за скръбта на чистото сърце. Говорим за висшата душа в човека, скръбта, която е другото име на любов към Бога, на жажда за Бога.

Ако не умееш да скърбиш, ще унижиш себе си. Скръбта изисква умение – това е изкуство. Който умее да скърби, извлича от скръбта еликсира на живота. Еликсирът на живота – това е другото име на твоята собствена душа, висшата душа.

Който няма любов, изпитанията му подготвят засада. За нямащия любов изпитанията се превръщат във врагове. И затова е казано: Любете враговете си. Те са най-различни, в случая под формата на изпитания. Защо е казано така? Защото който люби враговете си, в случая изпитанията, той ги превръща в пътека към Истината, те се преобразяват. Който люби враговете си, той ги поглъща. Любовта е бездната, в която враговете изчезват. Любовта е Бог.

Какво ни казва тази велика книга Ава Торот, или Ослепителната? Другото име е Книга на ослепителната черна мъдрост, понеже произлиза от втория клон, от втория Старец и от неговите синове и мъдреци; няма нищо общо с черния цвят.

Едно от най-хубавите неща в живота е обидата. Ако до тебе има човек, който упорито те обижда, той е благодетел – ще разберем после. Преди да продължа, има едно упражнение от Учителя, искам да ви го припомня: ако не можеш да понасяш мръсни думи, обиди и т.н., Учителят казва – намираш един човек, който много псува, като луд – плащаш му десет или двадесет лева за десет, двадесет минути или един час, ако искаш. И започваш да слушаш. Познавах такива хора, не могат да спрат, като автомати. Не стигнах до там, просто не ми се наложи, но давам съвета все пак – плащаш му и се наслушваш. После който и да те обижда през целия ти живот, ще избледнее. Познавах един Петър Джото, беше такъв, смятах по едно време да му платя, на него даже една бутилка ракия му стигаше, но хубаво е да му дадете повече пари, да може той да се настърви – не стискайте парите, защото ще ви спести много бъдещи тревоги. Някой път от една обида човек доста може да се отклони, да я храни и да се чуди какво да я прави. С едно такова плащане, отделно почерпка, ако ме питате, ще си спестите много неща.

Ако до тебе има човек, който упорито те обижда, той е твой благожелател. Не се интересувай, дали той знае това (че е благожелател). Не навлизай в подробности, защото Бог, който е в него, знае. Не те интересува човекът, а Бог.

Злото, вършейки своите злини (в случая обиди), всякога твори добро. То не знае, но твори добро, затова Бог го е допуснал. Защо е благожелател? Защото обидата може да направи човека търпелив, смирен и дълбок – три неща, пак ще ги повторя: обидата може да направи човека търпелив, смирен и дълбок. Когато изработиш тези качества, злото ще си прибере обидата, то няма да си губи времето с тебе. То ще търси други хора и там ще дежури. Злото също не обича да си губи времето. То ще те изостави и ти ще израснеш.

Злото ще си отиде и ти ще останеш насаме с Бога. Тези качества означават насаме с Бога. Има ли по-хубаво от това? И тогава Бог ще ти каже: Сега можем да бъдем приятели. Това означава, според Ава Торот, че обидата е чудно посещение.

ХЕРМЕС

(идея за размишление)

Чистотата отстранява злото.

Не силата, а Мъдростта обладава истинска власт – говорим за божествена власт. Всеки човек може да извиси Бог в себе си.

Да желаеш да познаеш Бога, това е пътят към доброто. Самото това желание показва, че ти наистина избираш пътя на доброто. Пътят на услугите също е хубав. Това е микроскопично добро, то има някакво значение. Тук говорим за нещо по-висше. След време ще говорим какво казва Хермес за тайната на пирамидите, защото той е важният автор и един от най-дълбоките познавачи на тайните на пирамидите. Почти всички други знаят по нещо, включително и някои посветени, но в сравнение с него почти нищо не знаят, като изключим Старците. Хермес е един от учениците на Старците, а Старците рядко говорят по този въпрос.

Който желае да познае Бога, върви леко по своя път. Самото това желание е истинско. Такъв човек върви леко по своя път.

Това е едно обръщение към един от неговите ученици: Ти говориш – Бог е невидим. Не говори така, защото кой е по-явен от Бога? После казва: Няма нищо, което да не е Бог. Ние можем да разберем това (правя малко загатване), ако Бог влезе в това нещо. Пример: една жена попада в морето, срещу нея – акула. Акулата тръгва срещу нея и тя изпада в гореща молитва, т.е. не си забравя името и молитвата, и акулата я бута до брега и си заминава. Край. Наистина Бог е навсякъде.

Друг малък пример. Когато обичаш едно същество много искрено, истински, независимо дали е цвете, камък, рибка или друго, Бог работи там, в самата връзка, в тази любов. Случката е следната: Станал пожар. Жената, която години наред гледала една рибка, между тях имало искрени чувства, била заспала и по време на пожара рибката изскача от аквариума и пада на лицето на жената. Жената я слага в аквариума, взима го, излиза навън и се спасява от пожара. Бог работи навсякъде, няма значение по какъв начин – навсякъде. Въпросът е дали можем да създадем такава любовна връзка с нещо, каквото и да е то, включително и камък.

Блажен е този, който е минал през мистериите. Той знае началото и края на живота.

Една много дълбока идея: Най-висшето зло е да не познаваш Бога.

АУМЪ

5 ноември 2002 г.

Въведение в тайните на Египет

(лекция 19)

Мъдростта на апокрифите

(лекция 20)

Древни и нови езици

(идея за размишление)

Ава Торот

(лекция 21)

ВЪВЕДЕНИЕ В ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

(лекция 19)

Светът не познава тайните на Египет. Много книги са излизали, но светът не познава тайните на Египет. Някъде около три-четири процента налучква, но не ги познава. Радвам се, че Учителят ми помогна да открия ватанската азбука, една много стара книга за египетския език и въобще древните езици, включително древносирийски и т.н. Тук между другото ви споделям, че има шест вида египетски език, езици на народа и само един свещен език, езикът на жреците. Дори и духовните хора не го знаят – само тези, които жреците определят да им кажат нещо от този свещен език. Това е един от тайните езици, подобен на ватанския. Този език се е произнасял в тайните стаи на пирамидите и имало думи, чрез които е ставало излъчването, както после ще видим.

Жреците са ползвали древен език, съвсем друг от този на народа, и неговите свещени думи.

Какво означава свещени думи на древен език? Означава ключове за вътрешни светове. Не просто думи, защото според Учителя думите са духове. Въпросът е дали имаш ключа да завъртиш съответната сила. Дълбочината на думата е дух, не е просто нещо буквално или някаква астрална сила, а е чист дух.

Хермес казва: Човекът се страхува от времето, времето се страхува от пирамидите. Пирамидите се страхуват от Мистерията. (После ще стане на въпрос за коя мистерия говорим.)

Знае се, че свещените думи отварят вратите на вътрешната вселена. Има три вида вселени, според Учителя: външна, духовна и Божествена. Свещените думи отварят вратите на вътрешната вселена. И ако отидем още по-навътре, на Божествената.

Централното слънце в галактиката, според Учителя, Алфиола, спада към духовната вселена, а не към Божествената, докато Мистерията, за която ще споменем нещо, засяга Божествената вселена. Това е едно от нещата, които са се случвали в тайните стаи на пирамидите.

Една от големите тайни в пирамидите е, че вътре в тях е имало специфични стаи, където жреците изговаряли на закрити врата думи от своя свещен език. Този език е подобен на ватанския, той се нарича ЗАЛИХИР. За този език ще говорим малко, доколкото позволява да се каже. Тук накратко ще кажа, че например в този език има тридесет думи за думата очи – няма такъв език в света, който така да обхваща тайните на идеята за очи. Първите десет очи са специални, свързани с Истината, другите двадесет – второстепенни, отделени от Истината, свързани със световете. Този език се познава от някои хора от Бялото братство и висши адепти от Черното братство. Накратко да ви кажа нещо, преди да продължа, за висшите адепти: има черни адепти, има висши черни адепти. Висшите черни адепти също са извървели пътя на злото, но не го обичат. Те са имали тайни намерения на светлината и в един момент са се отказали напълно от злото, не са привързани към него и поради това остават висши черни адепти: черни, защото са минали по този път, а висши, защото са освободени. Докато обикновените черни адепти, колкото и да изглеждат могъщи, си остават свързани със злото и понякога се сблъскват с Божията воля и нищо не остава от тях. Или ако остане нещо, аз го наричам „останки от разбит кораб“.

Изговорената тайна дума в строго определено време е отключвала вратата към т.н. Велико черно слънце. Тук думата черно има съвсем друго значение. Това Слънце е бащата на слънцата и то не е Алфиола. Наречено е черно, защото е прекалено ослепително, както и самия Абсолют. Толкова ослепителна светлина, че се възприема като мрак и под тази идея – Великото черно слънце – се крие съвсем друга идея, посветените и жреците знаят това. Насаме помежду си го наричат Морето от светлина, имат съвсем друг израз, а външно се изразява като Великото черно слънце. Именно от това Велико черно слънце произлиза древната мъдрост и силата на свещените езици.

Думите придобиват дух именно когато стане контакт с това Велико черно слънце. В случая говорим за този древен език, който го няма упоменат в света, макар че излезе книга с около пет хиляди азбуки и шрифтове; азбуките са много повече и шрифтовете са също много повече. Да не говорим, че преди Атлантида е имало съвсем други народи и цивилизации, за които почти нищо не се знае. Айнщайн казва, че нещата са започнали отпреди петнадесет милиарда години – напълно погрешно изчисление. Учителят на две места говори за двеста и петдесет милиарда години – двеста и петдесет, а не петнадесет, разликата е голяма. Разбира се, Айнщайн не случайно казва, че светът се прекланя пред него, а той се прекланя пред Учителя, но това са други неща. Той, разбира се, някога ще израсне. Красивото при него е стремежът му да търси; не е намерил, но търсачеството е нещо хубаво. Защо казвам това? Защото в Залихир едни от десетте очи са очите на търсача. Там има очите на търсача, очите на благостта, очи на дълбините, очи на тайната – тези спадат към първостепенните очи. Едните от тях са очите на търсача, а те издирват на много дълбоко ниво нещата.

Учителят казва, че в Египет по онова време беше центърът на Бялото братство. И казва: Защо Христос не отиде в Персия, във Вавилон или в Асирия, а в Египет? Именно там отиде Христос. Жреците трябваше да го подготвят за неговата мисия и трябваше да го свържат с Великото черно слънце – именно затова отиде в Египет.

Хермес казва: Ти се усъвършенстваш единствено, когато търсиш Истината – това е начинът. Казва още: Тялото е твоята съдба (говорим за външната съдба), душата е твоето предопределение, това означава: твоята Божествена съдба, а духът е твоята Истина. И казва още Хермес: Не се тревожи за тялото си, съдбата ще си го вземе; не се тревожи за предопределението – то принадлежи на Божествения разум; и не се тревожи за духа си – той принадлежи на Истината, той е син на Истината. Човешкият дух е син на Истината.

Мистерията, това е самото черно слънце, Морето от светлина. Защо в Хеопсовата пирамида беше открита една тайнствена врата и проучванията бяха спрени? Кой повели забраната? Много учени изведнъж разбраха, че там е забранено и се спусна заповед, че тази врата не трябва да се отваря. В тази врата има канали вътре, в стените; като ги изучават учените с техника, откриват, че тези канали не стигат доникъде, само че тук има нещо друго. В строго определено време на годината, в строго определен час, когато жреците знаят и влизат, по тези канали потичат енергиите от Орион и Сириус. Там живеят Озирис и Изида, велики същности, велики същества, същества от Небитието. Те изпращат своите послания, своята тайна мъдрост по тези канали. Те са символично външни, но вътрешно са духовни и жреците приемат по този символичен път и буквалната мъдрост, но те знаят кой е часът и знаят свещения език.

В това прастаро Море от светлина са заключени тайните на съвсем други народи и времена, както казах, много преди Атлантида. Според Учителя е имало четири подобни големи потопа преди Атлантида, които са се случили на съвсем други същества. Учителят казва: Съвременното човечество съществува отпреди двеста и петдесет милиарда години – два пъти използва Учителят това число.

Пирамидата (после ще се спрем и на думата, защото тя не е реална дума, има някакъв гръцки произход, преводът почти нищо не означава, докато египетското значение е съвсем друго) външно символизира грандиозност, величие и възход на Божествената природа към тайната на живота – това е външната страна. Но вътрешно възходът не е насочен към тази посока, дори не е насочен към Алфиола, което се води централно слънце в галактиката. За това слънце Учителят казва, че Христос е дошъл оттам. Учителят буквално казва, че той е слязъл от Алфиола и е смалил силата си седемдесет милиона пъти, за да стане достъпен за света, светът да може да понесе неговото слизане. Ако вземем да говорим за изначалните Старци, които са свързани с Великото черно слънце, мерките са страхотни, но после ще кажем за тази идея, за числото на безкрайността.

Жреците от Египет са били насочени към Мистерията именно на черното слънце. Оттам идва дълбоката култура и затова Учителят казва, че най-дълбоката мъдрост е била в Египет и Египет е била образцова държава, имало е такъв период по време на фараоните. Но фараоните едва-едва са знаели нещо от този свещен език, понеже жреците почти нищо не им казвали, а какво остава за чуждоземците, такива като гърци, сирийци, вавилонци, които са ходили да научават мъдростта – те въобще нищо не знаели за този език, понеже жреците са го скривали. Давали са посвещение на някои, но не са разкривали истината; посвещение донякъде, защото там изискванията са много големи – по-големи от изискванията на духовния живот, говорим за чистия и свят живот.

Тук на това слънце, за което говорим, става въпрос за третата вселена, Божествената вселена – това е мястото на изначалните двадесет и четири Старци. В тази връзка искам да ви кажа, че има три вида двадесет и четири Старци: Изначални, които принадлежат на Божествената вселена; други, които принадлежат на духовната вселена – двадесет и четири, и двадесет и четири на външната, физическата вселена, които са придобили главно мъдрост от нея. Тези Старци се преплитат и взаимно си помагат. Но има още едни, за които е много трудно да се говори, те се наричат Независимите. След време това число ще се промени, те ще станат четиридесет, както ще видим по-нататък, числото на Светлинния Мрак. Думата четиридесет на езика на посветените означава числото на Светлинния Мрак.

За жреците свещените думи са имали Божествена власт, затова отговорността е голяма. Те не са дали на египетския народ тайната на тези свещени думи на Залихир. Дали са нещо малко на фараоните, но то е толкова малко, че ако сложим високата мярка, означава, че почти нищо не са им дали. Колкото донякъде да управляват, да владеят нещо в себе си, но фараоните не са били същества от съсловието на жреците и затова много малко на тях им е разкрито.

За жреците пирамидата символизира хармонията със свещеното място, т.е. мястото, при което се осъществява сливането с Морето от светлина. За обикновените египтяни пирамидите са свидетели на вечността, но всъщност това е пътят към Третата вселена. Реалността е съвсем друга – не само свидетели на вечността, а нещо, което излиза отвъд вечността – Третата вселена. Някога го наричат Третата светлина.

Думата пирамида не е египетска. В гръцкия език тя означава доста общи приказки, а единият от преводите даже е много смешен – нещо като островърх сладкиш, което няма нищо общо, и други някакви значения, които са далече от реалността. Египетската дума е МЕР – означава водител. По-късно се прибавя още една дума, също египетска, с много дълбок произход, думата е КХЕТ – и е станало нещо съществено – МЕР КХЕТ – което означава „водител към съкровената мъдрост“. Както виждате, няма нищо общо с гръцките сладкиши и там разни подобни истории. Поначало в гръцката азбука, казва Учителят, са влезли две букви, които са развалили много неща, почти целия гръцки народ. Тези две букви са влезли и в тяхната музика и са развалили и музиката, понеже тези хора са изгубили владеенето на себе си и тези две букви поразяват като цяло гръцкия народ; не всички, говорим като цяло.

Всъщност тайната свещена дума е Водителят. За тези, които са знаели тайната дума на свещения език, тази дума е ключът, т.е. на човешки език казано – паролата, за да влезеш в тази трета вселена, малко грубо е казано, но това е парола. На вътрешен език е свещена дума; на още по-вътрешен – самата дума. Още може да го наречем пропуск. Но човешкият език е толкова беден, че на тези думи, които са изгубили свещеното и не могат да възродят езика, е много трудно да бъде обяснено. Например на езика Залихир, както ви казах, има тридесет думи за думата очи и няма такива думи като сини очи, кафяви очи, зелени очи. Просто има десет вида специални очи, изтичащи от Истината, като се започне от Авор Хара – очите на търсача – и се стигне до десетите очи, специалните очи. По-нататък може да говорим повече по този въпрос, а двадесетте вида очи са второстепенни – очи на заблужденията, очи на лъжата и т.н. – тези, които са се отделили от Истината. Има и очи на мъглите, те са много специфични неща и всяко означава нещо специфично.

МЕР КХЕТ означава още Великият дом на мъдростта – пирамидата напомня за Великия дом на мъдростта, на Свещената мъдрост, който всъщност се намира в Третата вселена, Божествената вселена.

МЪДРОСТТА НА АПОКРИФИТЕ

(лекция 20)

Аз лично съм се домогнал до малко апокрифи засега, но се радвам, че един екип от френски учени – учени, за които думата наука означава свещена наука, и търсещи мистиката, имат много от тези ръкописи и постепенно в близките години ще ги издадат. Примерно едно от нещата е „Тайното евангелие на Йоан“, любимата книга на богомилите, която я няма в Библията; две тайни книги на Енох, които също ги няма в Библията, но в Етиопската библия ги има и много апокрифни книги. Аз засега познавам около петдесет апокрифа, но скоро открих, че те само в Египет са над осемстотин. Говорим за такива разкрития, които ни очакват – това, което Христос казва: Много неща имам още да ви кажа, но не може да го понесете. Но постепенно ще се изнася и тези, които са готови, ще могат да го понесат.

Тук ще кажем нещо за тези апокрифи, ще изнеса някои неща, които съм извадил именно от тях. Там има съвсем други предания, съвсем други откровения – откровения на Ева, откровения на Адам и се оказва, че Адам е също един много дълбок мъдрец. Той знае, че е паднал в грехопадението, но той помни своя дълбок произход.

Апокрифите са древна мъдрост, нарича се още скрита мъдрост. Някои смятат, че тя не е Боговдъхновена, но всички апокрифи, които досега съм прегледал, без изключение, са Боговдъхновени. Но не казвам, че всички са – има белези; някои не са. Но тези, които лично аз преглеждам, са именно Боговдъхновени. Те са писани на древни езици, като се започне от египетски, древносирийски, древногръцки, арамейски, древноперсийски, древноеврейски и няколко тайни езици. Един от тайните езици е АВИНОР, също почти неизвестен на учените, тъй като има много малко неща за него. Той е подобен на Залихир и подобен на ватанския. Аз се радвам, че намерих на Боян Боев една архивна тетрадка, където някой го е обучавал на ватански. Азбуката имаме, след време ще кажем нещо за нея – двадесет и две букви, интересна е първата буква. Тя не е а, нито б, има една легенда от Учителя за а и за б, но първата буква е минус – означава връщане в Небитието, в Несътворения свят на духа, има съвсем друго измерение и означава нещо по-дълбоко от а, която е светлина и водач на светлината. Тази буква е по-дълбока от светлината, но е трудно да се обясни; след време ще се спрем на нея.

Ето откъси от някои апокрифи:

Когато мракът преследвал светлината, тя все бягала и била неуязвима. Но веднъж решила да се спре и да го проучи (мрака). Спряла се и се загледала в него и оттогава се родили доброто и злото. От този момент нататък светлината се смесила с тъмнината и доброто и злото се смесили; те и двете са смесени. В злото понякога може да се крие светлина и поука, а в доброто може да се види зло. Аз съм ви казвал, че има добри постъпки, които имат лоши последствия, а има лоши постъпки с добри последствия; има добри постъпки с добри последствия и т.н. Доброто и злото са родени от смесена светлина.

В евангелието от Ева е казано, Бог ѝ казва: Аз съм посят във всички неща. Това означава, че Той тайно е посят и в злото. И Бог ѝ казва още: Навсякъде, където си ти, там съм и Аз.

Най-великият, става въпрос за Най-Древния – името на Абсолюта и според апокрифите, и според древните езици, и според Хермес – е бил наричан Светлинният мрак. Защо? Хермес обяснява: Защото светлината Му е в излишък, става въпрос за преизобилната светлина. Толкова много светлина има в Себе Си, че тя е в излишък. Именно от тази светлина се е създал мракът, понеже е толкова ослепителна и толкова в излишък, преляла е и се е създал особен род мрак, който скрива самото лице на Абсолюта.

В друг апокриф се казва: Той, Великият, изпраща светлината Си на тези, които съществуват и на тези, които не съществуват (става въпрос за обикновените хора и за пробудените). Но несъществуващите не могат да приемат светлината Му и се натъжават. Хермес обяснява: Несъществуващите нямат още дух – нямат шестото тяло. Ако трябва да преведа приблизително, нямат още дух, нямат шестото тяло и затова понякога тъгата им е много голяма. Тя се превръща понякога в мрак, толкова е голяма тъгата им, толкова голяма е скръбта им, че не могат да я посрещнат – нямат още дух, не са узрели. Тук въобще не става въпрос за способности и дарби; духът е над всички дарби и способности. За него те са особен род ограничения.

После се казва, че който се е завърнал в тишината (друг апокриф), се освобождава от влиянието на звездите. В тишината няма предопределение. Нищо не може да влияе, ако някой се е върнал в дълбоката тишина.

В друг апокриф се казва, че значението на змията е символично. То означава наставник. То е наставник за тези, които са изгубили любовта. Тези, които са изгубили любовта, трябва да имат наставник и змията се явява наставник и възродител. Наставник, не враг и отстъпник, а наставник и възродител.

Египетското евангелие е едно от най-дълбоките, то принадлежи на един от синовете на Адам. Между другото, Адам е живял деветстотин и тридесет години, преживял е много неща и в едно от откровенията той ги изнася на своя син, който се нарича Сит. Това евангелие е писано от този Сит. Той е обещал пред Адам да живее праведен живот, за разлика от другите синове е изпълнил дълга си. За това евангелие е казано: Тази книга е положена над високи планини – място, до което слънцето никога не достига. Толкова е висока тази мъдрост, че и да иска слънцето, не може да стигне до тези планини.

После в тази книга се казва за Неговото тайно име: Неговото тайно име никога не е влизало в сърцата и в ушите на съществата. Никога ушите не са го чували. Това име се дарява само на духа, даже и на висшата душа не се открива. Това име се дарява, то не може да се издири, това е дар. То се дарява на духа. Тези, които по особен начин търсят истината, по един изключителен начин, някога в определено време на тях се дава.

В откровението на Адам към своя син, както ви казах Сит, е казано (Адам е живял деветстотин и тридесет години, Ной е живял деветстотин и петдесет години, това е казано в евангелието): Сине мой, грехът е изпускане на изначалното съкровено познание. Ние не послушахме Бога (той споделя за себе си) и дните на живота ни бяха скъсени. Вечността ни се превърна във време. Но ние не сме същества на времето (това е откровение към неговия син). Макар че ядохме от горчивото дърво и макар че станахме подвластни на смъртта, ние помним своя скрит, Божествен произход и ще се завърнем при него. – Това е една увереност, че рано или късно ще има възвръщане, ще се завърнат при Него. И после му казва: Но ти, сине мой, бъди праведен. И Сит устоя на думата си – обеща, устоя и стана светлина.

По-нататък се казва, че всички, които са родени от сътворението, са прах. Те имат нещо общо със сътворението и по някаква тайна причина са прах. Тези от сътворението са тези, които дълго време бяха търсили Бога, но не откриха отговора и станаха прах. После се казва: Само най-мъдрите отгатнаха тайната на сфинкса, т.е. тайната на истината, сиреч истината за Бога. Те отгатнаха истината, но не я постигнаха, но тя стана техният вечен път.

Съществува и тайна книга на Йоан, една от любимите книги на богомилите. Ще кажа няколко общи неща, свързани с тази книга. Това се е случило по време на разпятието. Един ерусалимски епископ казва на Йоан: Та къде, значи, отиде твоят Учител? – Това е подигравателно, това е довело до една скръб Йоан. Йоан бил много наскърбен от тези думи и отива в усамотение на планината. Той носил много въпроси в себе си и в своята скръб, в своето умъчнение. Йоан се е питал: Защо Отец е изпратил сина на този свят? Каква е дълбоката тайна на Отец? – Голяма скръб, придружена с голяма съкровеност, тъй като Йоан е същество на пето и шесто измерение. За тази голяма скръб, за това съхранено съкровено чувство, което е специална любов към Бога и към истината, в това тайно евангелие се казва: И тогава небето се отваря за Йоан. – Има и такава книга „Ритуал за отваряне на небето“, също апокрифна, но това е друг въпрос. И на Йоан се разкрива тайната книга за видимия и невидимия смисъл на нещата и въобще за смисъла на скритите неща. И казва му Великият, понякога го наричаме Отец, Хермес го нарича Великият Разум. Казва му Великият, че Той самият съществува в покой и че живее в светлина, а царството Му е образувано от тишина. Самият Той, Великият, се разкрива само на откровени същества, тези, които са от пето и шесто измерение, които са съхранили съкровено чувство към истината, неизменност. Обяснява се още на Йоан, че Великият може да бъде съзерцаван само тогава, когато човек стане чиста светлина – това е условието Великият да може да бъде съзерцаван. И тогава Йоан вижда до Отец една чиста, сияеща светлина. В това видение той вижда Сина, Христос.

После на Йоан се разкрива тайният смисъл на искрата. В някои древни предания тя се нарича бялата точка. Много дълбока идея, за която понякога сме говорили малко. И как Великият е създал искрата като самородна светлина. Всеки човек я има и чрез нея някога ще се върне при Великия. Тя е самородна светлина, означава, че не можеш да търсиш светлина отнякъде другаде, от някакъв външен Бог. В дълбините, това си ти. Въпросът е дали можеш да влезеш в своите дълбини, в себе си. И колко дълбоко можеш да влезеш в себе си, защото там е искрата, която ще те отведе при Великия, включително и при Великото черно слънце.

За тази искра се обяснява на Йоан, че който я придобие, това е името на истинския човек. Който се върне в тази искра или в бялата точка, това е името на истинския човек. И после се казва на Йоан: Истинският човек е нещо, което разклаща устоите на бездната. Когато Христос посети този свят, който е едно от имената на ада, бездната беше разклатена. Затова не беше понесен Христос, защото той смути съществата. Истинският човек смущава света и близките. И само тези, които обичат Истината, могат да го разберат.

Минавам на друга идея. Една от молитвите на Хермес е: Само Тебе призовавам, защото Твоето слово създава светлина. – Другият път ще говорим повече за Хермес и за великата тъмна енергия, наречена змия. Хермес много хубаво обяснява и за тази светлина, която е придобил. Той я нарича Великата тъмна змия, също и тъмнина, но тази тъмнина е осветена.

Има и много други апокрифи и откровения. В най-чистия смисъл думата „апокриф“ означава скрита мъдрост.

Ще ви кажа още нещо от една древна и тайна книга. Излязъл един странник във вселената на разходка – така предава тази книга. След много ходене решава да си почине и се оказва в райската градина. И както знаете, змията е там, само това чака. Веднага отива при този странник и му предлага храна от старото дърво, Дървото за познанието. Странникът казва: Нямам нужда от тази храна. Той не ѝ обяснява, че това са хубаво изгнили ябълки и т.н., нищо не обяснява на, както я наричат на друго място в един апокриф, старата прегърбена змия. Казва: Нямам нужда от тази храна. После се явява Бог и Божият глас и предложил храна от Дървото на живота. Странникът казва: Нямам нужда от тази храна. Преди да се родят тези две дървета, Аз бях. – Тази древна книга казва, че става въпрос за двадесетият Старец, наречен Аварама – дадено е името му – двадесетия Старец от изначалните Старци. Нарича се още Старецът от Мистерията. Извън живота, извън смъртта има нещо по-дълбоко. То не е нито живот, нито смърт, а нещо друго – истина, просто истина, но не е лесно на човешки език да бъде обяснено.

ДРЕВНИ И НОВИ ЕЗИЦИ

(идея за размишление)

Например в момента в Нигерия се говорят около четиристотин езика, смятайте как се разбират тези хора. Има три национални езика и понякога трябва да спорят на тези три национални езика, които някои не ги знаят. Но въпреки всичко най-много говорят на английски. Не го искат английския, но когато трябва да спорят, даже трябва да спорят на английски. Засега е така.

Даже и пигмеите имат свой собствен език. Този език се нарича „банту“. Например когато ние броим числата, никой от нас не може да брои от едно до безкрайност. Някъде по пътя ще умре; и да се прероди, пак ще умре, защото няма как да броиш милиарди числа, просто няма край. Ние го наричаме от едно до безкрайност. Едно индианско племе го нарича дългата сметка, няма край. Всеки си има различни изрази за различните неща.

Но трябва да кажа, че няма по-дълбок език от Свещения език, говорим за любовта. Това е по-дълбок език дори от ватанския. Има два вида ватански – духовен, който е нещо като съкровеноведение, и другия, който е специален. Но няма по-дълбок език от любовта. Затова Учителят казва, че след време всички свещени езици, които в минали цивилизации са се раждали, ще изчезнат; ще има съвсем нови свещени езици. Дори и там ще има промяна, защото духът може да обогатява една дума безкрайно; може да внася в нея нови измерения, нови тълкувания, може да съживява нови езици на най-различни нива.

Ще ви кажа нещо от мистичната книга на един мъдрец-суфи. Той се казва Атар, книгата се казва „Езикът на птиците“. Тук навлизам малко в мистичния език. Това е едно предание на суфите. Казва: Имало три пеперуди. Трите пеперуди спорили и много се интересували от свещта и нейния пламък, какво представлява този чуден пламък. Пламъкът символизира истината. Първата пеперуда отишла до свещта, върнала се и казала: Свещта свети. Това била нейната идея, дотука стигнала, това разбрала. Втората пеперуда отишла, докоснала свещта с едното крило и то изгоряло. Тя казала: Свещта свети и гори. Третата пеперуда отишла и изгоряла, изгоряла в истината. Тя се сляла с неизреченото в пламъка, т.е. тя се сляла с истината, преживяла истината, но нищо не могла да обясни. Нямало как.

Казвам: Трябва да изчезнеш в истината, за да я разбереш. Това е, което се случва в самадхи. Няма дишане, няма мислене, даже не е преживяване. Наистина не е преживяване, но понеже няма как да се каже, в кавички го наричаме „преживяване“. Но според мен това самадхи е едно далечно въведение, защото след време ще има втора степен на самадхи. Според даоската мъдрост има тринадесет вида самадхи. Но след време кой знае колко още вида ще има.

На езика на Мали има две ключови думи. Първата се казва така: МАА НГАЛА, означава Върховният, но това не е Бог. Даже някои такива народи имат различни имена за Бог и за Абсолюта и не ги смесват. Другата дума е КУМА – означава инструмент на съзиданието, това е Бог. Тъй като има народи, които ги смесват и казват, че има само един Бог, даже и в такива народи има различни думи, различни идеи, а те обогатяват много. Кума, това е сила, вложена от Върховния още преди времената, вродена сила, да може Той да създава. Това означава, че Бог е замисъл и има причина Той да съществува и затова Той съществува. Докато Абсолютът не може да съществува и да иска. Според Учителя Той не може да бъде побран нито във външната вселена, нито в духовната, нито в Божествената; няма къде да се побере. Не може да се изрази, надминава безкрайността; трябва да се ограничи и става Бог. И е дал на Бог също безпределност, но Абсолютът е друга идея.

В много южноафрикански племена основните числа не са едно, две и три, а са десет, пет и двадесет – друга система, други начини на изговор. Например племето яруба в Нигерия няма дума за числото шестнадесет, не могат да кажат шестнадесет. В края на краищата това няма голямо значение, ако има отношение между душа и душа. Това вече е друг момент. Понеже не могат да кажат шестнадесет, те казват така: еерин дин лугун – означава четири преди двадесет.

Има едно племе в Африка, няма числа, понякога и пръстите не стигат, няма как да покажеш единадесет примерно. Но те имат начин да се разбират. Освен езика на душите, който е преди всичко, има и други такива начини, по които те се разбират. Например мъжът от едно племе тръгва на път за единадесет дена. Не може да обясни на жена си, че ще отсъства единадесет дена, но са намерили един начин с една връв – правят единадесет възела. Всеки ден, когато светне денят, тя (жена му) трябва да развързва по един възел. Значи пет дни той ще пътува в някакво далечно място да свърши работа, на шестия ден е там, на седмия ден тръгва обратно. По тези възли тя знае къде е стигнал и кога се връща. И всеки ден тя развързва възлите. Като стигне до десетия възел, това означава, че трябва да започне да му готви. Така се разбират. Не казвам, че този език е по-напреднал или че нашия съвременния е по-напреднал; там, където има отношения на душа и душа, това е напредъкът. Там, където има много изрази, не се знае дали всичко е на място.

АВА ТОРОТ

(лекция 21)

Бог много възлюби Адам и Ева и искаше да им направи специален подарък. – Това е също една от тайните книги, много дълбока. – Бог им подари змията. Бог искаше съществата да угаснат, да изгубят светлината си, за да могат да я пожелаят в дълбините си. – Забележете колко е дълбок замисълът на Бога. Така Бог възнамеряваше да се роди отвътре, в дълбините на съществата, но по един съвсем нов начин.

От рая досега светът и вселената са все в изпитание. Защо? Защото всяко същество трябва по свободен избор да зароди в дълбините си тайнството на искрата, т.е. тайнството на ослепителната светлина. Така съществата ще се завърнат във Великия Разум и ще станат част от самия Бог. И чак тогава ще разберат величието на подаръка, т.е. змията, който Бог им подари. Дотогава няма да бъде разбрано, но когато се завърнат, ще оценят величието на големия подарък.

В Ава Торот се казва: Ако искаш да станеш ученик, трябва да превърнеш целия си ден в училище. И после се обяснява: Ако твоето училище е съставено от двадесет и три часа и петдесет и девет минути, ти не си ученик, приятелю. Ти си човек на света, защото в тази решителна минута ти си се превърнал в зло. Училището е съставено от двадесет и четири пълни часа. Дали спиш, няма значение, трябва да си буден. Достатъчно е да направиш силно ограждане и малко или много ще си буден. Но има и по-дълбоки методи от това.

Друга идея: Само мракът може да те осветли, приятелю. И в Ава Торот, и при Хермес се говори за изпитания на мрака. И в Ава Торот, и при Хермес се говори за три вида мрак. Първият мрак е външният, обикалящата среда, самото тяло на човека, къщите – обикалящата среда. Вторият мрак е вътрешният в човека – мисли, желания, духове, същества и т.н. Но който стигне до третия мрак, това е голяма чест. Това е незнайният мрак, а там са оцелели само Старци и някои от техните синове. Това е прекалено голяма чест, но и за него ще говорим повече по-нататък. Но такъв е пътят, че трябва да се мине през тези три вида мрак.

Само мракът може да те осветли, приятелю. Без мрака ти ще се заблудиш в своята собствена светлина. Твоята собствена светлина е по-лоша от мрака и затова Най-Древният е допуснал изпитания, свързани с мрака. Самият мрак не може да ти разкаже за сиянието (някога го наричат дъга, тука ще говорим за сиянието), но ще те заведе при него. Най-важното е да бъдеш спасен от собствената си измислена светлина. Както казах, и Хермес говори за трите вида мрак.

Всички човешки същества пътуват към собствения си мрак. Искам да преведа: този мрак е създадената древна карма на човека, той трябва да се сблъска с нея. Той го преживява дълбоко като голяма скръб, като много сълзи, като нещо неразбрано, като нещо даже изпепеляващо. Но това е самият мрак, който човек си е създал от древността, когато е сключил, казва Учителят, договор с дявола и сега изплаща със страдания, с голяма скръб този мрак. Всички човешки същества пътуват към собствения си мрак, т.е. всеки трябва да се срещне с кармата, която е създал. Още от рая съществата са посяли този път, този мрак и сега те трябва да извървят пътя до собствения си мрак.

Един от посветените в Ава Торот, един от любимите ученици на втория Старец, казва се Изихор, казва: Съжалявам, че не мога да ви опиша какво точно се е случило в рая (по времето на тази карма), защото по него време аз не бях в рая. Но въпреки това имам нещо да ви кажа: всички човешки същества пътуват, пътуват към собствения си мрак. Едни стигат до него (до този мрак, до собствената си карма), но не могат да го познаят и остават в тъмнина. Други стигат до него, прегръщат го и стават светлината на света. Само този, който е прегърнал мрака (и Христос прегърна кръста, това е законът на любовта), може да се освободи от него. Тук няма заобиколни пътища – със своята любов трябва да посрещнеш своята древна карма.

Съветите на Ава Торот – те са откъси от книгата, а в книгата те са разработени по-дълго:

Първо: Който се покорява на истината, става самия себе си. Тук има неща, които не съм внесъл, но в книгата ги има. Едното от тях, седма или осма заповед беше: Не познавай себе си! Защото това е ограничение. Този, който търси Абсолюта, той се движи по пътя на една безпределност. Всяко познание е ограничение и там се обяснява.

Друг съвет: Не ти трябват храмове, трябва ти Бог.

Трети съвет: Никога не воювай със слънцето. Това е в най-широк смисъл – с разумността, с висшата си душа, с намеренията си, които са чиста светлина и т.н. Може да се каже и истината, защото слънцето символизира истината.

Друг съвет: Унищожи греха си, а не себе си.

После: Изтръгни съкровището от своето страдание.

В трудния път ще се намериш. Затова Учителят казва, че човек изгубва себе си.

Друг съвет: Търсещият надминава живота.

И още: Гледай живота с Авор Хара – един от видовете очи – със специалните си очи. Има и друго название – Авор Дара – те се покриват по-някога; и в двата случая означават специално виждане. Човек трябва да се домогне до своите специални очи. Когато започне да вижда с тези очи, всичко вече е разбираемо, има мярката за нещата и знае как да действа.

Накрая ще завърша с една идея от Учителя, това е казано в „Завета на любовта“: Греховете на света са смъртни, не се изкупват. Единственото нещо, което изкупва, е любовта. И после изрежда: Никакви мерки, никакви пари, никакви жертвоприношения (тук изрежда нещата, които не могат да изкупят), никакви молитви, никакво разкаяние не са в сила да изкупят греха. Единственото нещо, което изкупва, е любовта. (IV том „Заветът на любовта“, 23 стр.).

АУМЪ

3 декември 2002г.

Мъдростта на богомилите

(лекция 22)

Тайните на Египет

(лекция 23)

Свещените думи

(идея за размишление)

Тайните на Египет

(лекция 24)

МЪДРОСТТА НА БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

Богомилите казват: Ако Сатана мисли, че е предизвикал падение за хората, то той греши, защото те са паднали отвътре, по рождение, и всякога са обречени на спасение.

Сатана не съществува като абсолютно зло. Той само работи и организира света. Сатана не е абсолютно зло, макар че неговото зло го тегли натам. Сатана е само проява на злото начало.

Казват богомилите: Злото не прави нищо друго, освен да проявява своето несъвършенство. Злото няма собствено битие. То присъства само там, където вярват, че то е зло. Това означава, че злото присъства само в опороченото съзнание. В чистото съзнание злото е мъртво. Когато злото е влязло в ума на Луцифер, той го е приел, защото е търсел свобода от нов тип. (Това, което ви изнасям, са ръкописи на богомилите, самото тяхно учение, а не общи приказки, както презвитер Козма и другите. Говорим за самото богомилско учение и все повече ще навлизаме в него.)

Злото начало е непознаваемо. То е неуморно и е пълно със смъртоносна отрова. После ще видим, че то е нещо различно и от Сатана, и от Луцифер, и от дявола – става въпрос за нещо друго. Тайното зло, което съществува във вселената, не е едно и също с Луцифер, Сатана, дявола и демоните. Те всички черпят от него, но не го познават. То е в ръцете единствено на Абсолюта. (Преди да продължа, между другото да ви кажа: Луцифер изкушава в Божествения свят, Сатана в духовния, дяволите в земния, демоните в подземния свят. Това са степени на изкушения. Богомилите са ползвали много дълбока литература: тайните книги на Хермес, тайната книга на Йоан и много мистични книги. Тяхната мъдрост не е нещо обикновено.)

Богомилите казват: Луцифер, Сатана и дяволът – това е зло, което не е зло. Има тайно зло във вселената, което е абсолютно непознаваемо. Условно е наречено Великия Звяр, но това е само условно, тъй като не може да се изрази. Приели са една от идеите да го наричат Великия Звяр. Преди ви загатнах за четирите шестици, в Ава Торот има нещо по този въпрос. Този Велик Звяр е в ръцете на Абсолюта, както ще видим после, Той го е създал с цел. Това зло е извън трите шестици. Тук няма да се спирам на изчисленията на Щайнер, които нямат нищо общо с истината – че го е изчислил, че е Сорат и т.н., нищо подобно. Има някакво изчисление по-дълбоко от Хермес, ако трябва след време ще се спрем, но това е съвсем друг въпрос. Въобще не говорим за изчисления тук.

Това тайно зло е дълбоко скрито в Небитието и ще си остане непознаваемо. Абсолютът няма намерение да го разкрива, то е част от Него. Щом няма, означава, че ще бъде вечно непознаваемо, ще бъде таен запас във вселената. Скрито е в Небитието.

Това тайнствено зло, според богомилите, е покварило четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. Според Хермес има други, по-дълбоки елементи, но това е въпрос за друга лекция. Накратко казано: ограничена земя, вместо жива вода – просто вода, вместо чист въздух – просто някакъв въздух, а не първичния и вместо свещения огън – обикновен огън. То е понижило тези елементи. Това тайно зло е опорочило още и материята и затова материята е бреме, товар. Затова Учителят казва: Вие имате бреме, защото имате тегло, физическо тегло. Ако нямахме килограми, по-друго щеше да бъде.

Изходът от всичко това е даден от Учителя. Това са първичните три елемента, абсолютно непокварени – Любов, Мъдрост и Истина. Само тука това тайнствено зло не може да достигне, няма никакъв шанс. Защо? Защото Любовта е свещеният огън, Мъдростта е цялата светлина, непорочната светлина, а Истината е чистия дух, недосегаемост. Чистият дух е абсолютно недосегаем.

В други лекции, догодина ще продължим с една тайна дума, която се казва ХЕКА – много дълбока дума, която е изиграла много голяма роля в Египет и означава „магическата жизненост на боговете“. В по-нисша степен са я имали фараоните, но в малка степен; жреците са я имали в много висока степен.

Светът и вселената са в развала, защото още от миналото са създадени от смес. Това е сместа от добро и зло. Това означава, че и светът, и вселената са място на горчивото дърво. Не само нашият свят, но и вселената е място на горчивото дърво, място на смъртта, докато истинското Дърво на живота е скрито в Любовта, Мъдростта и Истината. Затова учението на Учителя е универсално, то води към нещо първично. Така е и при древните египтяни, за които после ще говорим. За тях науката за безсмъртието е била нещо толкова елементарно, владеели са я толкова лесно, както ние владеем безпокойството.

Любовта, Мъдростта и Истината са трите изначални елемента, които са абсолютно недосегаеми за развала. Човек може да се развали, но Любовта не се разваля. Именно затова това е пътят на ученика – Любовта, Мъдростта и Истината.

Това тайнствено зло е допуснато от Абсолюта, защото чрез него Абсолютът ще пресътвори старите светове, старата вселена, стария човек. Трябвало е да има някой, според богомилите, който да съществува като отрицание на Абсолюта, просто е било необходимост, т.е. символичен, привиден враг. И затова Абсолютът го е създал. Самото създаване е една много специална тайна, за която след време нещо малко ще кажем. Но във вътрешния смисъл тази тайна не се знае от посветените. Само изначалните Старци я знаят, но те много малко разкриват, има дълбоки причини и затова те я знаят в най-дълбокия смисъл, тъй като са минали през изпитанието „четири шестици“. Познават я, но много малко разкриват.

В този свят, казват богомилите, душите обичат изкушението. Защо? Защото изкушението ги вкарва в особен сън и успокоение – привидно, но все пак някакво успокоение. Но по този начин душите си остават смесени в себе си. Според богомилите те не обичат реално себе си (тези души, които обичат удоволствията и изкушенията) и затова се изгубват в удоволствията и изкушенията и така предопределят себе си.

Макар и много дълбоко, това тайнствено зло е несъвършено и в един определен момент то ще отпадне. Трябва да ви кажа, че това няма да стане нито в шестата, нито в седмата раса. Има съвсем друго време за него. Това ще стане, когато се възроди най-древната, първата раса, за която говори Хермес, когато хората са били богове. Те са построили пирамидите, били са безсмъртни богове и боговете са били хора. Това е станало в първата древна слънчева раса, най-изначалната слънчева раса. Хермес казва, че това са просто боговете, хората-богове и когато те са слезли в Египет, са се явили мистериите. Там, където се явят такива хора, от жреци нагоре, се явяват мистериите.

Падението на човека, според богомилите, е станало в много древни времена и то толкова древни, че Сатана още не е бил роден. Що се отнася до времето и материалния свят, те са само в царството на последствията, т.е. идват много по-късно.

Богомилите казват: Злото е вечно противоречие в света, но е необходимост за този свят. Разбира се, то е необходимост и за други светове, но в случая говорим за нашия свят. То е противоречие за тези, които живеят в ума.

Какво казват богомилите за времето? Казват: Времето е едно ограничение, една принуда, излязла от небитието. Да имаме време, календар, да смятаме празници, след като всичко е празник, трябва да го делим сега; то даже някои дни не са празници и т.н. Времето е една принуда.

Когато цялото творение бъде спасено и Сатана ще бъде спасен. Той ще почака, първо цялото творение трябва да бъде спасено и после и той ще бъде спасен.

Следващите неща са изцяло от поп Богомил, той казва: Злото само си е гибел и никой не му пречи да се погуби. Искаш ли да се погубиш, стани като злото. Злото самоотвержено създава своята гибел. (Вие сте чували, Учителят казва, че Боян Магът и поп Богомил не са от ангелските йерархии. Това са двама архангела, от друга еволюция.)

Злото възпява безсмислието на живота и умира в своята малка земя.

После: За злото няма изход, защото то е верига от лъжи и измами. Сетният дъх на злото е гибел.

Казва: Злото се образува най-много в църквите, значи там е образованието му. Разбира се, в църквите сега има и развитие. Аз следя развитието на църквите в света, догодина ще говорим за най-различни учения; те са над хиляда и осемстотин. Постепенно, по малко ще навлизаме в най-различни учения.

Злото е вечен враг на новото и затова отчаянието му си остава неосветено. Идеалът на злото, казва поп Богомил, е смъртта, защото животът му е жалък. Както виждате, малко е остър, но аз го предавам така, както говори. Животът му прилича на път към пропаст.

После казва: Злото е обсадено от отчаяние и гибел, а доброто е цвете, от което винаги извират нови цветове.

Според него злото носи черното тегло на своето старо безлюбие.

Казва за Сатана: Сатана е изгубил своя път, защото е пожелал от нищожество да стане величие. И издигайки се нагоре в небесата, е паднал от слабостта на своето нищожество. Извисявай се нагоре само със своето смирение и покорност. И дава една идея: Хаосът ще направи човека смирен. Ако сам той не може съзнателно, на помощ ще му дойде хаосът.

После казва едно много дълбоко прозрение: Любящият вижда блаженството и в своето страдание, защото Бог е с него. (Изключително важна и дълбока мисъл.)

Всеки истински човек е вдъхновен от Мъдростта на живота.

В доброто винаги има малка надежда, а малката надежда може да се превърне във вечен и неугасим пламък. Всеки богомил е пламък неугасим.

ТАЙНИТЕ НА ЕГИПЕТ

(лекция 23)

Ще продължим да говорим за Мер Кхет, египетската дума за пирамида.

Мер Кхет е мястото на вечността. Това не е някаква тайна камера, която учените търсят, това е състояние на съкровеност. Библията го нарича тайната стаичка.

Според древните египтяни Съкровеното е началото на вечността.

Трябва да мислиш със сърцето си и да чувстваш с ума си.

Древното египетско име на Хермес: Хермес е по-външното име, старото му египетско име е Тот, а по-старото му име е Техути; понякога се превежда като Дехути, но по-правилното е Техути. То означава „бог на Мъдростта“, има и други значения. Означава още „господар на свещените думи“. После ще кажа нещо като идея за свещените думи, които изменят времето. Все пак в Египет най-прието е да се нарича Тот, това още означава „великият бял“.

Според Тот откриването и проучването на свещените книги е означавало завръщането на боговете.

Преди да продължа, ще ви кажа няколко неща: Учителят казва, че Египет е имал образцова култура, нещо, което го е нямало в другите народи. Там се е стигнало до много висока степен на култура. Вие знаете, думата „култура“ – култ, у и ра – култ към слънцето. В древния Египет всички науки са били свещени: свещена химия, свещена алхимия, свещена геометрия, свещена астрономия, свещена астрология, всичко е свещено. Училищата са били „дом на живота“.

За Тот се казва, че поставя Истината над всичко останало. Значи всичко друго е последствие и няма голямо значение. Според него животът изисква пълно посвещаване на Истината. Значи не можеш да се посветиш само с ума си и да искаш да разбереш тайните на живота, тайните на Бога или пък даже своя собствен път. Ум, сърце, воля, душа, дух – всичко, целият. Животът изисква пълно посвещаване на Истината.

Мер Кхет не е просто архитектура или изчисление. Между другото, много пирамиди са посветени на Хермес и на Озирис, също и на Изида. Изида е нещо много специално, тя е великата прамайка, праосновата на световете, нещо много специално и много дълбоко. По-дълбоко, отколкото това, което Блаватска е писала за разбулената Изида – общи приказки. Самата Изида казва: „Никой не ме е разбулил и никой няма да ме разбули“. Тези, които повече я разбулват, я забулват повече.

Мер Кхет е свещен храм за посвещение, където най-ниската степен е космическо съзнание, посвещение в космически живот – значи вървим оттук нагоре. Да не говорим, че има път, и Учителят го потвърждава, отвъд космоса, но това е непонятно за ума.

Мер Кхет е израз на една велика и свещена наука, не просто наука – велика и свещена наука. Тот казва: Съкровеното общуване с Истината се нарича безмълвие. После казва: Истината, това е Божественото познание на безмълвния език. Това означава, че Мер Кхет е съкровеният път към Истината, а Истината, според него, е езикът на боговете.

„Книга на мъртвите“, египетската, в по-дълбоката си част е писана от Тот, Техути. Един от преводите е „Книга на живите“. Има и други преводи, тъй като човек е по-жив, когато знае как да мине през смъртта и да управлява отвъдния свят. Превели са я „Книга на мъртвите“. Според Хермес Мер Кхет е портата към Великия отвъден свят. Не говорим за астралния свят, където блуждаят екстрасенси, ясновидци, паранормални и т.н. Тук говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, а не за астрални или ментални светове.

Мер Кхет е мястото, в което твоят живот е реален, т.е. твоето съкровено състояние. На древноегипетски език това е наречено „първото време“, още е наречено „времето на Озирис“. Легендите, които досега са известни за Озирис, са съвсем странични и не са истински, не са дадени на света неговите истински легенди.

Озирис казва така: Само Любовта отваря пътища и пътеки за съвършените души и те ме узнават. Преди да продължа: Озирис е живял реално на земята като върховен жрец, заедно с Великата майка, наречена още Неизменната богиня Изида – те са били и мъж и жена, жрец и жрица и брат и сестра на най-високо ниво, посветени в най-дълбоките мистерии. Те са основателите на Египет. По-късно идва Тот, по-късно идва детето на Изида, което е също посветено в тайните и на Хермес, и на Озирис.

Мер Кхет означава още мястото на възвисяването или извисяването.

Според Тот себепознание означава да се превърнеш в божествено същество.

Първата слънчева раса, това е първото време, когато боговете са живели на земята. Това важи за изначалните Старци. На древния египетски език това е наречено зеп-тепи, нарича се още златния век на боговете. Именно от тях идват пирамидите и по-вътрешните неща, тази универсална култура, не просто култура.