В Шамбала са скрити важни поучения, а истинското оръжие на Шамбала е възвишената Мъдрост. Тази висша Мъдрост е оръжие, което преодолява всички други видове оръжия чрез своята светлина и своя дух. Така действа висшата Мъдрост. Всички разрушителни оръжия нищо не струват пред възвишената Мъдрост. Казвам това, защото преди много години така нареченият Чингис хан е извършил глупостта да атакува Шамбала. Насреща си видял такива мълнии, че разбрал, че няма да може да направи и една крачка и се върнал, отказал се и тръгнал по своя път, тръгнал да воюва на други места. Между другото, Монголия, монголците са седмата подраса на Атлантида. Те носят много качества на туранците, като изключим една шепа истински мъдреци, но те са друго ядро.

Учението Калачакра е предадено на седемте царе на Шамбала и другите, които се наричат 25 упълномощени възвестители. Главно на седемте царе, най-вече на първия цар Сучандра и 25 упълномощени възвестители. Това е учение за вътрешния огън преди всичко. В Калачакра се казва: Всеки трябва да стигне до своята огнена същност, до своята Дхарма. Думата Дхарма има много значения, но главно тя означава следното: Дхарма, това е:

– учение за Пустотата;

– учение за същността на нещата;

– учение за пълнотата;

и на по-външен план:

– учение за дълбоко разбиране на нещата, което всъщност съвпада с учението за Пустотата. Там се говори за пустотата на понятията, за пустотата на вещите и така нататък, какво означава пустотата на нещата, тяхната мъдрост, тяхната същност.

Учението на Калачакра е учение за събуждане на духовния огън, огънят, който разсича тъмнината, наречена невежество – можем да го наречем и храма на звяра, можем да го наречем и храма на илюзията, няма значение, но този огън разсича.

Учението на Калачакра, казано с едно изречение, е завръщане в състоянието на Пра-Буда, изначалната Дхарма, т.е. универсалния закон, или великата пълнота. Буда го нарича още Великият закон, Великият ред и порядък, в по-външен смисъл. Но това има също и вътрешен смисъл.

Дхарма означава още универсалния закон, който управлява всичко. Редът, законът, който е над всичко. Буда казва, че Дхарма, това е нашата истинска същност, нашата истинност, това е Дхарма. Това е нашият огън, мистичният огън. В древна Индия са я наричали Санатана Дхарма – означава Великата, вечната религия. Тази велика пълнота в човека, това е всъщност вечната религия.

Дхарма означава още нашата истинност, което се превежда още като нашето убежище, нашият вътрешен дом, нашата крепост – това е Дхарма и в учението на Шамбала най-много се говори за това. Смята се, че там, където работи АУМЪ, работи и пробудено духовно тяло. Това също е път към Дхарма и път към мистерията. Там, където постоянно се произнася АУМЪ, означава, че всъщност духовното тяло на човека работи и се развива невидимо. След време то ще се завърне в единството.

Според учението Калачакра целият свят се състои от шест елемента. Ще ги изредя:

1. Пространство.

2. Вятър. Това можем да го наречем и въздух.

3. Вода.

4. Огън.

5. Земя.

6. Дълбоко осъзнаване.

От това се състои целият свят, от шест елемента.

Вселената е възникнала от първични импулси, така казва Калачакра. Според Калачакра времето е без начало и без край и затова всичко е подхвърлено на постоянни изменения, с изключение на пробудеността, дълбокото осъзнаване. И не защото това състояние е застинало, а защото в него няма време. Както ще видим и при Яджнавалкия, няма нужда от безсмъртие, няма нужда от смърт; Духът нито е смъртен, нито безсмъртен – той е безпределен. Но това е друго велико учение, истинско древно учение.

В Шамбала и от миналото, и досега се практикува Дхарма – учение за пълнотата, учението на Буда. Разбира се, това е свързано с едно друго учение, за което се говори по-малко. То е наречено Праджняпарамите – както ви казах одеве, учението за Пустотата на всички явления. Това означава следното: учение за скритото, свободно, сияещо вътрешно пространство в нещата. Там не само че няма аз, не само че няма висш аз, а има нещо, което надминава всичко – това е Пустотата, това е Великата пълнота.

Казва се още, че да разбереш Пустотата на нещата, значи да разбереш тяхната Мъдрост, тяхната същност. Ето защо когато Учителят се е срещал с червей и се разминават, той го е поздравявал като велик бъдещ бял брат. Това е съзнание в развой и наистина в него съществува тайната на мистерията и тайната на белия брат. Затова абсолютно всичко трябва да бъде почетено. Това е друго учение – за Пустотата – друг път ще говорим за него по малко, така както Яджнавалкия говори, но и скрива някои неща, но и това, което казва, е достатъчно дълбоко.

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

Ще се докоснем до нейната красота за малко, тя е доволно много дълбока, подобна на африканската мъдрост. Преди ви казах нещо за африканската мъдрост, една поговорка, която ще ви я повторя, много деликатна: „Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва.“ Нещо много особено. И една друга: „Ако отидеш при потока и се вслушаш, ще чуеш кашлицата на рака.“ Забележете за какъв тънък слух става дума. Който има такъв слух, той има целостта, той има Бог, защото сам Бог, самото истинолюбие е тази цялост. Това е Божествен слух, той има вече всички учения в себе си.

Индианската мъдрост:

Животът е мост. Мини по него, но никога не си построявай къща там. – Значи никога не се привързвай.

Окото на сърцето вижда всичко. Сърцето е светилище, в чийто център обитава Уакан Танка – Великата Тайна.

Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъде видяна.

Една кратка молитва: О, Велик Дух! Направи ме силен, за да мога да се боря с най-големия си враг, този, който е в мен самия. – Т.е. да мога да преборя себе си. Човекът е пречката за себе си, самият човек.

Всяка стъпка трябва да бъде молитва. Ако осъзнаеш това, ще вървиш по свещен начин през живота.

Казват: Ние всички сме цветя в градината на Великия Дух.

И още един шаман, един вожд: Аз обичам живота, а духовността, тя си идва сама. – Няма какво да я търсиш; щом обичаш по правилния начин, по Божествения, духовността просто идва, духовността идва сама.

Няма никаква тайна – има само добро отношение. – Забележете, отношение, подход. И ако този подход е дълбоко благороден и изчистен, ако той е безупречен, тайната става явна, иначе тайната остава скрита.

Уаканхеджа – една дума на индианския език Лакота. Иначе тя означава дете, преводът е свещени деца. Самият език говори за себе си.

За Любовта казват: Любовта произнася несътворени думи.

Ако си искрен, ще разбереш свещените неща. – Забележете колко кратичко, колко просто и колко решаващо.

Човекът е човек, само когато е свещен човек. – Една мярка.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

Учението за Брахман

(лекция 21)

В миналото то също е било забранено; толкова съкровено, че е било забранено. Слязло се е на ниско ниво и са се говорили общи неща – ритуали, обреди, добродетели, пътя на чистотата и т.н. Това учение – учението за Брахман – е директно.

Предният път ви казах една случка с Яджнавалкия, днес ще ви я повторя с малка добавка. По него време съществувал цар-мъдрец, който задавал въпроси на брахманите. Там бил и Яджнавалкия. Обаче това е мъдрец, той казал на брахманите, духовниците, т.нар. напреднали: Аз ще ви задавам въпроси, който ми отговори, ще му дам хиляда крави. Всички брахмани се смутили, Яджнавалкия казва на любимия си ученик: Взимай кравите и тръгвай, аз ще говоря. Затова той се смята за един от най-големите познавачи на Духа. В този момент, когато казва това, брахманите се засягат: Как така, ти ли си най-умният, че ще взимаш кравите, че ще отговаряш на царя? Яджнавалкия се покланя и казва (забележете колко тънък и точен отговор): Ние почитаме брахманите, но предпочитаме да вземем кравите. Има и други добавки, но това е друга тема. Взима кравите ученикът му и заминава. Днес ще говорим за неговото велико учение, грандиозно, надминаващо в известен смисъл даже и понятията. И на декемврийската лекция също ще говорим за него, то е дълго учение. Упанишадите са много, това са откровения на учители, на посветени, които са постигнали целта – великата Пълнота, наречена при тях просто Брахман.

Яджнавалкия казва: Който е лишен от желания, достига Брахман, достига изпълнението на всичките си желания. – Наистина който има Духа, постига всичките си желания.

Тези, които познаят Брахман, Духа, стават безсмъртни. Всички други вървят само към бедствие.

Пак казвам, в древността за известно време учението за Брахман е било скрито. Тогава се е говорело на по-ниско ниво; говорело се е най-много за добродетели, за път към рая, за освобождение, за ритуали, за обреди, за някакво добро поведение и за чистота. По-късно самото учение слиза в по-явен вид, т.нар. Упанишади. Не винаги е лесно те да се тълкуват, но от друга страна те са и много достъпни.

Казва Яджнавалкия: Висшата цел е единение с Брахман. Основното средство за това се явява овладяването на истинското знание, а стремежът си остава основното действие, съществената пружина. – Това го казва и Дон Хуан, когато казва, че стремежът е по-дълбок от Вселената. Наистина е така, стремежът преодолява и надминава Вселената.

Брахман, или Духът, свети в човека, когато за него са угаснали всички други огньове.

Когато Брахман диша, той се зове дихание; когато говори, той се зове реч; когато вижда, той се зове око; когато слуша, той се зове ухо; когато разбира, той се зове разум. Този Брахман е сътворил Дхарма, Истината, Пълнотата. И няма нищо по-висше от нея, от Дхарма, Пълнотата. Този, който говори Истината, говори чрез Брахман, защото Истината и Брахман са едно цяло.

Истинският човек се състои от Брахман, от Дух.

Този Брахман (тук искам само да ви припомня, не се впускам в подробности за думата: има Брахман, има Атман, има Пуруша. Брахман е идея, която включва в себе си и Бог, и Бездната, и слизането надолу в единство с боговете. Докато Атман, това е човешкият дух, който също е едно с Брахман. Пуруша, това е истинският човек, Висшата душа, тя също е едно с Брахман и с Атман. Тук само вмъквам, друг път ако трябва, ще разгледаме по-дълбоко тези идеи), този Брахман сред боговете е огън, а сред хората е дух и затова боговете желаят да пребивават във вид на огън, а сред хората като духове, защото така съществува и самият Брахман.

Брахман е винаги достоен за почит, световете не са. – Значи трябва да разберем кое е същественото за почит, за да не объркаме реда. Иначе всичко друго се обърква.

Брахман е скрит в сърцето на Тишината. – Ето защо там Яков Бьоме говори, затова Луцифер е нямал съветник, защото е нямал тайната на Тишината. И Бьоме обяснява, че в Тишината се намира забравеното царство, изпуснатото царство от Луцифер. Това царство той го нарича интуицията – безпогрешният съветник, който завръща човека в Духа.

Брахман вижда и в мрак, и в светлина, но сам той не може да бъде видян.

Брахман никога не губи битки. – Това е един от белезите му. Той няма такава способност, не може да губи, просто го няма това, защото той е целостта.

Брахман е най-древната висша култура, защото е изтъкан от Мъдрост. – Разбира се, такъв е самият Яджнавалкия.

Брахман слиза във времето, обитава във вечността, но съществува в непреходното.

Вселената не знае откъде идва Брахман и не знае къде отива Брахман. Брахман е скрит от погледа на Вселената.

Брахман е свободен от зло и отдалечен от добро. Той не ги храни. Който храни злото и доброто, не познава Брахман. – Значи това няма нищо общо с дървото на познанието. Тук се говори за ниво от Мъдрост нагоре, няма никакви такива дървета и затова той говори много пряко.

Брахман е възхитителен, цялостен – без желания, без смърт, отвъд живота, отвъд думите.

Брахман е безкраен. Когато светът придобива края си, Брахман продължава да съществува. Брахман всякога тържествува.

Брахман е реален, световете са илюзия. Когато световете загиват, Брахман се усмихва. Брахман е неуязвим.

Брахман няма минало, няма настояще, няма бъдеще. Брахман има само тази възхитителна безкрайност.

После царят го попитал за спасението. Яджнавалкия е кратък: Не мисли за спасението, царю. Мисли за Брахман. Брахман е отвъд спасение и неспасение. – Това е отговорът на Яджнавалкия; концентрирай се в същественото, никакво спасение не ти трябва. Почнеш ли да мислиш много за него, както някои много мислят дали да обичат или не, щом почнеш да мислиш, ти наполовина вече си умрял; продължиш ли да мислиш, вече загиваш. И двете неща не засягат Брахман, той е отвъд.

Брахман съдържа в себе си огън, който е несътворен, вода, която е несътворена, и око, което е несътворено. Огънят Му е неведом, водата Му е неизречима, окото Му е скрито. Чрез огъня прониква, чрез водата оживотворява, чрез окото осветява.

Изкушенията и съблазните ограбват хората, царю. Но яви ли се Брахман, изкушенията и съблазните биват ограбени. – Всичката им енергия, всичките им тънкости, всичките им ходове, всичките им удоволствия биват ограбени и енергията им отива в Брахман.

Брахман има особен говор: когато Брахман говори, словото му блести като слънцето. – Това е особен белег.

Който е видял Брахман, чрез Брахман забравя всички други образи.

ГНОСИС

(трета идея за размишление)

Дълга история на гностичните книги, много мога да ви говоря за тях, но това е друга тема. Това, което много ме радва за тези книги, които се смятат за забранени, апокрифни, в момента Москва ги издава мащабно, тотално. Те заливат всичко, защото в тях има неща, които са много по-дълбоки не само от Библията, но от всички свещени книги. Например Енох, който е имал около 30 книги, знае се и се спори само за една или две, а той има много. Библията го избягва, само го наричат Велик патриарх, няколко неща казват за него, че Бог го вдигнал на небето. Но в Етиопската Библия има две негови книги. Там той говори за тайните на Атлантида подробно, за гигантите, т.нар. нефилим, големите хора и много други неща, които смущават и объркват бизнеса на всички църкви. Енох е от най-дълбоките води, смята се, че е прероденият Тот, или Хермес, след време ще говорим за него и за неговия Гносис.

Днес ще говорим за Гносиса на друг посветен, който се казва Валентинус, или съкратено Валентин. Ще говорим за неговите идеи. Малко, накратко, но достатъчно ясно и дълбоко. Той спада към категорията на Яков Бьоме, Майстер Екхарт и т.н. Неговата книга се нарича „Евангелие на Истината“. Това заглавие е смутило много църкви, няма как да не ги смути.

Казва: Във Вселената, в нейния вътрешен и духовен космос се е случил разкол. Съществото, което е искало да познае тайната на Бога, е пропаднало и от светлина се е превърнало в желание. За изправяне на грешката на това същество, наречено Луцифер, било специално сътворено друго същество, наречено Христос.

Главната цел на живота е да се постигне знание за това, което се нарича Висше знание, т.е. Гносис, духовно откровение. Това знание се отличава от вторичното, фалшивото, което е фалшиво и гибелно. Единственото истинско знание е това предвечно знание, което Божеството има за самото Себе Си чрез себепознание.

Материалният свят е сътворен от висши сили за изправлението и изкуплението на една изначална грешка в проекта, в плана. Затова ще видим защо е толкова важен материалният свят. За една изначална грешка в плана и проекта на висшите сили, затова се е наложило да бъде създаден материалният свят. Съществуването на материалния свят спасява Плерома, т.е. чистия духовен свят от неизбежна катастрофа в случай, че разколът беше стигнал до върховете на духовния свят. Но разколът беше преместен и всичко това трябваше да се случи долу; долу, но не и горе. Долу е мястото, където трябваше да се случи разколът, за да бъде предпазена тайната на духовния свят, наречена Плерома на езика на гностиците.

Обитателите на Плерома, духовния свят, са живо заинтересувани от това човек да придобие Гносис, откровението, истинското знание. Тези, които мислят, че паневритмията и ангелските супи ще ги спасят в тежките изпитания, те са се заблудили. Само искам да ви спомена, на една лекция скоро в Пазарджик, това, което много ме зарадва, в друг град не съм чувал това… Радвам се, че ме приеха веднага, но това е друг въпрос, значи там една сестра обучава двадесет циганчета в паневритмия. Тя казва: Не говори за мене. Но аз държа да я похваля и в София на следващата лекция ще я похваля, скоро и в Русе, и в Бургас. Защото циганчетата имат много хубава енергия, когато тя бъде включена в това… Друга сестра е научила много цигани и циганчета да сеят дървета – над двеста дървета са посели. Когато бурята счупила един клон на едно дърво, едно циганче отишло там и почнало да плаче. Такива неща когато чувам, те много ме радват. Тогава мога да кажа: Браво на паневритмията, браво на тези неща, защото циганчетата с тази хубава енергия ако това продължи много дълго, тази енергия после ще се прехвърли върху Учителя и ще стане нещо прекрасно. Учението изисква да имаш много енергия, пробивност, да проникваш навсякъде и където трябва, да помагаш. Макар че на нас ни пречат, наскоро пак имахме едни милиции, които харесват ме нещо, обичат ме, заканват ми се, но никога е нямало проблеми и никога няма да има – и сега, и в минало, и в бъдеще, и в настояще и т.н. Щом ме обичат, и аз ще ги обичам.

Човекът трябва да постигне Гносиса, своята духовност, своето истинско знание за Бога, за да може да отстрани грешката в проекта на висшите сили. Той е задължен някак си да изследва това, да придобие истинско знание, за да може да махне грешката от проекта на висшите сили.

Злото е лишено от цялостност. Това означава, че завръщането в целостта, това е процес на велико възстановяване. Именно в това е смисълът на човешкия живот, завръщане в целостта. Така чрез целостта Божеството спасява човека и човекът спасява Божеството в себе си. Забележете какво казват гностиците. Така Божеството в човека може да се завърне в състояние на първосъздаденост, изначалие.

АУМЪ

1 ноември 2005 г.

Религията на огъня

(лекция 22)

Величието на Любовта Василий Врач

(първа идея за размишление)

Агарта

(лекция 23)

Ватанската дума АУМЪ

(втора идея за размишление)

Окултна история на вечността

(лекция 24)

РЕЛИГИЯТА НА ОГЪНЯ

(лекция 22)

Ще говорим за Заратустра, за неговата книга Зенд Авеста, т.е. зороастрийската Библия. Тя е много по-голяма от нашата Библия, тя е енциклопедична. Състои се от 21 книги, но някои книги са много големи.

Някои от книгите са следните (някои от книгите са изгорени):

Първата книга се казва Гати – това са два милиона стиха, славословия на Бога.

Втората е Ясна – седемдесет и две глави, най-различни заклинания, коментарии и т.н.

Третата – Вендидат – закон против демоните.

Четвъртата книга е Денкарт – повече от хиляда страници коментарии.

Петата основна книга Яшта – означава химни за ангелите.

Шестата книга Висперад – означава легенди и молитви.

Седмата Бундахишн – за Първосътворението и за много други неща.

Осмата книга Зартушт Намах – така се казва, за живота на Заратустра.

Деветата книга се казва Арда Вирап – означава книга за рая и за ада.

Десетата книга Датистан и Диник – въпроси към един жрец.

Книги девета и десета се наричат Малката Авеста. Авеста е енциклопедична, огромна книга, както казах, не всички са съхранени. Името на върховния жрец Спитама Заратуштра е по-старинното име – думата спитама означава да бъдеш бял. Думата зар означава да бъдеш стар, в смисъл мъдрост; думата уштра иначе означава камила, но вътрешният смисъл означава голям опит. Затова са наричали Заратуштра Белият старец, други са го наричали Белият мъдрец, други пък са го наричали Мъдрият старец. Ще говорим за него, за неговата книга и за неговата мъдрост.

Думата Ахура Мазда означава на древноперсийски Господ Премъдър, другото значение е Висшият Разум. Има и трето значение – Ахура Мазда означава още Въздействащото Слово.

Има и едно друго същество, което участва, казва се Ангра Майню, по-късно наречен Ариман, но неправилно, но той не е много важен, много малко се споменава. В истинските книги на Заратустра се споменава само един път между другото. Иначе Ангра Майню означава Злосъздаденият или Злодейното създание. Казах, че малко се говори, защото той почти е без значение, тъй като ударението пада най-вече върху:

1. Ахура.

2. Аша – на древния персийски език означава Истината, там пада ударението.

3. Атар – означава Огънят.

Значи ударението пада главно върху тези три неща.

Заратустра казва: Благи мисли, благи думи и благи дела – това е пътят на спасението. Над тях бди Аша Вахишта, т.е. Висшата Истина, или най-висшият ред.

Авеста казва: Има един единствен път, пътят на Аша, пътят на Истината. Всички други пътища са заблуждения. И казва се още: Истината изисква ясна реч. Който обича Истината, казва Заратустра, той избира Истината и се отдава на Истината. Значи първо я избира, после се отдава на Истината и накрая става съвършен по дух. Такова нещо е станало и с Христос. Той отива при един велик Учител, който го обучавал, един от най-големите Учители; казва се Йешуа бен Пандир, Учителят на есеите. Този Учител, Йешуа бен Пандир, хвали Иисус Христос, като казва: Той постигна такова самоусъвършенстване, че стана неспособен да прави грешки. Но друг път ще говорим за тях двамата.

Заратустра казва: Търсещият всякога стига до своя уютен дом – Истината. Аша, или Истината, е според него вечният буден пазител. Само вътре в нея можем да бъдем опазени и спасени. Тук не става въпрос за никакви техники, а за същността, да заживеем в самата нея. От Аша, казва Заратустра, произлиза доброто, а доброто той го обяснява така: Какво е доброто? Доброто е безкрайно чисто пространство, според Заратустра.

Пред Истината така нареченият Аешма, т.е. демонът на гнева, изпада в ужас. Аешма е името на един от най-големите демони. Заратустра казва, че когато той застане пред Истината, изпада в ужас.

В книгата Вендидат, т.е. законът, или кодексът, срещу демоните, е казано: Поразявай демоните с бързината на молитвата. На друго място е казано – с бързината на мисълта. Значи там няма коментари, няма какво да се говори; трябва да навлезеш дълбоко в себе си, а не да търсиш съвети. Поразявай с бързината на молитвата, т.е. влез в този поток, или с бързината на мисълта. Тук демоните Заратустра ги нарича смъртни дракони.

Според Авеста най-непростимото грехопадение пред Ахура Мазда е друдж – означава лъжата. Привържениците на лъжата ще бъдат потопени в тъмнина, така казва Заратустра. На друго място пак Заратустра казва: Който лъже, Истината го разрушава. – Той вече няма избор, щом е влязъл в лъжата и все едно е дали тя е съзнателна или несъзнателна, той е все в лъжата, но в съзнателната лъжа разрушението е голямо.

Ахура Мазда дава себе си само на Аша, т.е. Ахура Мазда дава себе си само на Истината. Който избира Истината, казва Заратустра, отстранява друдж, т.е. лъжата, заблужденията и илюзиите от живота си. Това става постепенно. Който е избрал твърдо, той постепенно отстранява всичко, което е свързано с лъжа, заблуждение и илюзии.

В учението за огъня се казва така: Огънят е окончателното разрушение на злото, наречено Ангра Майню, защото огънят е постижение на Божествения образ вътре в човека, става въпрос за мистичния огън. Огънят е наречен синът на Ахура Мазда. Освен това той е самата същност на Ахура Мазда. Самият Ахура е огън. Този огън възнаграждава и наказва, но този огън е честен. Значи този огън на Бога, който е вътре в него, наказва и възнаграждава, но той, казва Заратустра, е честен. Слушай само това, което ти говори този вътрешен свещен огън. Значи това се случва в дълбокото място на човека.

После казва: Човек трябва да постигне Фраваши. Фраваши означава пълнотата на този свещен огън в себе си. Другото наименование на Фраваши е първичният човек, още истинният човек – това е Фраваши. И само тогава злото ще бъде окончателно разрушено, няма друг начин – докато човек не постигне Фраваши, т.е. пълнотата си, Истината в себе си, истинността си. Това е единственият начин, при който злото за другите ще съществува, но за този, който е станал Фраваши, за него вече злото е разрушено. Фраваши, това е истинността, това е духовното тяло в човека.

Авеста казва още: Атар, т.е. огънят, е приятел и защитник за човека. Той отстранява нечистите сили, които са скрити в мрака. Чистият огън е особена тайна. Той има в живота тайна власт, понякога и явна, както ще видим в лекцията за Агарта. Там огънят има явна и тайна власт, но повече той има тайна власт и особена власт в живота. Който съумее да задвижи този Атар, т.е. този огън, в себе си, той става част от Ахура Мазда. Ако говорим с езика на Учителя, любовта е всякога динамична. Който може да задвижи тази любов в себе си, а тя е Божествената любов, защото човешката пълзи, тогава вече човек става част от Бога, част от Ахура Мазда, т.е. динамика и динамика се сливат и стават нещо абсолютно.

ВЕЛИЧИЕТО НА ЛЮБОВТА – ВАСИЛИЙ ВРАЧ

(първа идея за размишление)

Ще кажем няколко неща за Василий Врач, един от съвършените богомили. На кладата е трябвало да бъде изгорен един от съвършените богомили. Наричали са го още Проповедникът-пламък, човек с огромен енергиен заряд, човек с голямо Божествено вдъхновение. А може ли такова вдъхновение, което е чисто духовно, да бъде уловено от огъня; както ще видим, не може. Вдъхновението е по-силен дух, от по-високо ниво, по-силен огън от външния огън.

Василий Врач е знаел, че Бог го поставя в това изпитание. Например, между другото, тук не може да бъде поставен някой свещеник или владика, той ще изцапа огъня, ще изцапа идеята на Бога. Затова е безсмислено такъв човек да гори, няма никаква полза. Само достойни хора избира мистичният огън, те са също негова същност, също огньове. Той ги избира и знае кои са достойни, макар че от три хиляди съвършени богомили трима се отказват, но това е друга тема за други лекции.

Василий тайно наблюдавал кладата и знаел, че тя е неговото тайно тържество. Въпреки всичко, кладата е също част от мистичния огън. На него не може да се постави някакъв недостоен човек, човекът трябва да е достоен. Кладата е само за достойни същества и този, който ги определя, е самият Бог. Някои мислят, че е инквизицията. Вярно е, че патриархът с радост е подписал, но това е друга тема; той същата година умира.

Значи този, който определя кладата, е самият Бог. После той ги взема при Себе Си, което означава несътвореното отива при Несътвореното, т.е. Огънят взима огъня при Себе Си. Защото на кладата се вижда доколко оживява любовта. Ние можем да говорим много за любовта, но на кладата става ясно дали твоята любов ще оживее или ще започне да умира. Същото се отнася до вдъхновението. То е тайният образ на любовта. Който има любов, на кладата тя се възпламенява; който няма любов, угасва. Ето защо богомилите е трябвало да преминат през огъня, т.е. през Божията клада.

Този огън си остава най-голямо изпитание. За самите богомили обаче означава да прекосят една плитка река, те така са го възприемали. Те не го възприемат даже за върховно изпитание. Това е така, защото чрез голямото си вдъхновение човекът е непривързан към физическото си тяло. Той няма проблеми в един миг да се излъчи, просто него го няма в тялото, той е извън себе си. Той не е в тялото, а в духа си. Поначало целия си живот е живял в духа, той винаги е бил там. Той е живял в Бога.

Любовта е мистичният огън, по-древен от всички клади. Тя е горяла вътре във Василий, а не външно, външният огън. Значи той е имал по-голяма любов в себе си, по-голям огън от външния огън. Външният огън е само отражение.

Енох казва: Когато Всевишният ме грабна, моята плът се превърна в пламък, моите мускули в ярък огън, моите ресници в горещи мълнии, моите очи в огнени факли, косите ми в парещи пламъци. Значи всички същества на неизменната, на Великата любов стават велики огньове. Те са стихия на вътрешния, мистичния огън.

Какво се е случило на кладата? Гледните точки са различни. Бедните историци не знаят нищо за тайната, защото те не познават Божественото вдъхновение. Те не познават този таен пламък в човека, който вечно е горял по Бога, за учените да не говорим. Тези от църквата, които са ненавиждали Василий, тяхната гледна точка е сляпа. Но близо до кладата е стояла една богомилка, казва се Янина. Тя наблюдавала явлението и казала тихичко в себе си: Съдът ще бъде осъден. Наистина съдът после бива осъден. Въобще църквата като цяло почти няма развитие. Има някои, с много усилия придобиват някакви много малки резултати, но като цяло тя е изостанала поради много такива причини. Разбира се, тъй като Бог действа и там, и в богомилите, Той поучава и доброто, и злото, но оттатък по бавния път, при богомилите – по бързия път. В тази същата година умира и патриархът, който се е радвал, че е подписал присъдата на Василий.

Василий Врач може да бъде изгорен, но да отидем малко по-нататък, в дълбокото. На кладата се случва следното: Любовта изгаря тотално страха – така се случва на тези, които са вървели тотално в този път. Любовта изгаря страха тотално и завинаги, включително и за други животи. Самата Любов е безкрайността, вечността. Тогава какво означава някаква си клада. За богомилите е била някакъв етап, нещо, през което просто трябва да минеш, за да познаеш по-дълбоко Бога. Освен това Любовта се обновява най-дълбоко в огнената същност на човека, в самия огън. Дори и саламандрите, онези същества, които живеят в огъня, много го обичат, защото се обновяват вътре в него. А да не говорим какво остава за величието на Любовта.

АГАРТА

(лекция 23)

Трима царе-влъхви, които подаряват на Христос дарове, за което се знае в Библията, са трима владетели от Агарта.

Първият се казва Маханга. Дарява на Христос злато, това е древна традиция в първите свещенически храмове. Тази традиция се предава от миналото и впоследствие се предава само на тайни места. Дарява на Христос злато, преведено означава, признава, че Христос е слънчево Божество, цар.

Вторият, който се казва Махатма, дарява благовоние, което означава, че го признава за жрец.

Третият – Брахатма – подарява на Христос смирна, това е разновидност на Амрита, т.е. еликсира на живота; означава, че той го почита като най-чистата същност, т.е. чист духовен Учител, Учител на духовните тайни, който е отвъд светлината и тъмнината – истински велик и чисто духовен Учител. Всичко това означава, че традицията, която я има в Агарта, я има и при Христос. Въобще вечните същества се познават във вечността, в безсмъртието и се срещат и на външен план. После ще видим кой е Брахатма, така наречен Царят на света. Той и досега е Цар на света.

Брахатма му дарява всъщност еликсира на безсмъртието като символ, той го познава. Това е всъщност едно особено чувство – чувството за вечност, което си предават безсмъртните същества. То е нещо като поздрав. Всички същества, които се срещат и в този свят, те си го предават и това се нарича благоговение един към друг. Това чувство за вечност е наречено благоговение. Когато го има между хората, това е точно това чувство – чувството за вечност.

Чувството за вечност е вътрешният звук на духа, звукът на безсмъртието. Няма по-красив поздрав от това чувство за вечност. Това е нещо дълбоко съкровено. Това чувство е повече от символ. То спада към мистичното мълчание на Вечността, затова там нямало думи. Брахатма няма какво да му каже не защото е дете – той може да говори на духа му – но той го предава символично, такива са древните традиции в първичната църква. Първичната църква в своя най-дълбок вид, както ще видим, е съхранена в Агарта, после ще разберем за какво става въпрос. Както казах, това чувство е символ, няма нужда от думи, защото то е част от съкровената енергия на любовта, то е част от енергията на Бога, част от говора на първичния живот. Така си говори първичният живот, със свещени символи или с обмяна на чувства, там няма нужда от думи.

Всъщност Брахатма е друго име на Царя на Истината, името му означава Царя на Истината, Царя на Правдата, Царя на Пълнотата. Той е постигнал пълнотата на Истината. Става въпрос за едно особено същество, което ние познаваме в историята като Мелхиседек. Точно той е Царят, това е другото му име, Брахатма е скритото му име, явното му име е Мелхиседек. Преди да продължа, накратко да ви кажа: когато Адам е паднал, седем дена след грехопадението от невидимия свят изпращат в рая Брахатма, т.е. Мелхиседек, да съхрани, да запази царството. Тогава раят е бил надземен. След грехопадението раят става подземен. Той се е скрил и там традициите и досега продължават, и Царят на света, т.е. Брахатма, продължава да ги препредава. По времето, когато е трябвало да благослови Авраам, той излиза, тъй като никой не може да го проследи нито как излиза, нито как влиза поради огромната енергия и сила на мисълта; излиза спокойно, благославя Авраам и се връща. Но това е друга тема, за друга лекция и е друг въпрос.

И в Библията, и в книгата на Енох се казва, че Авраам е без родословие. Няма човешки произход, понеже е станал още във вечността първообраз, т.е. той никога не е падал в грях и не му трябва такъв опит. Той просто е съхранил вечната святост в себе си и затова е наречен първообраз. Още от древността той е бил ръкоположен за първосвещеник, т.е. велик жрец. Още оттогава е бил предопределен за земния рай. Знае се, че го е благословил и предопределил архангел Михаил, но то е друга тайна и друг въпрос. Значи още в начало той е трябвало да отиде в земния рай, в изначалното състояние и да го съхранява и да го пази, тъй като има огромна сила и огромна власт. Въобще изразът „в търсене на Агарта“ е подобен израз на „в търсене на Граала“. Означава в търсене на първичната традиция, което означава в търсене на първичното състояние, райското състояние, което е пълнотата.

Някога Агарта е била надземна, надземен център. След грехопадението се скрива, Бог я отделя, Бог я ръководи, тя става подземен център. Агарта има пряка връзка с рмоахали. Рмоахали означава първата подраса – мъдреци на Атлантида. Оттам произлиза и Мелхиседек. Преди да бъде скрит от видимия свят, този център е имал друго име, но впоследствие е бил наречен Агарта. Думата Агарта означава недосегаема земя, неуязвима земя. Защо недосегаема? Защото обладава, според Енох, ключовите вибрации. Тя владее ключа на най-могъщите и бързи вибрации, т.е. късите вълни на Бога. Там има пръст самият Бог, затова тя е наречена и неуязвима. Тези вибрации са самото могъщество на Бога, което означава следното: когато Божията сила се яви, настава ужас за всички други видове сили. Без значение дали са светли или тъмни, понякога ако има причина тази сила да се яви, т.е. ключовите вибрации, тогава вече всички те избледняват, дори и да са светли и могъщи, изпадат в ужас.

Агарта е наречена недосегаема, защото е родена от Мъдростта и Любовта на Бога и от вечността. И досега самият Бог и Мелхиседек я съхраняват. Тя е дом на най-чистите съзнания. Тези чисти съзнания са говорили на ватански език, както Учителят го нарича, свещеният праезик, праезикът на боговете. Този език е съставен не както другите азбуки от ангели, той е съставен от серафими и богове. Той е съставен от такава светлина, че Учителят казва: На този език не можеш да произнесеш лъжа. Може да се опиташ, за да бъдеш просто изключен и да забравиш този език, но този език, той така е съставен, че не може да бъде произнесена лъжа.

Агарта е страна на безсмъртието, на безсмъртните същества, това, което в древна Персия се нарича амеша спента, означава безсмъртните святи. Наричали са го още ахурам, означава благите божества. Значи всички чисти съзнания, те са, разбира се, на степени, са наречени ахурам. На арамейски това се нарича шемая, т.е. рай, райското място, такава е тяхната идея за Агарта. Толтеките го наричат ихиоцин, означава мястото на благоговейното дихание. На различните езици има различни тълкувания. Толтеките имат и друга дума, тя е мотеотим – мястото, където съществата се самообожествяват. Понеже са избрали този път на чистото съзнание, тяхното развитие се движи по друг път. Т.е. те се самообожествяват, казват толтеките, чрез правилността. Разбира се, това е широка дума, но въпреки всичко тя показва за какво става въпрос.

В древен Египет Агарта се нарича Перхех, означава дом на вечността, или още Та кхут ахет, дом на нерушимостта. Според келтите Агарта е наречена Манред, мястото на първичните. Както виждате, всичко е в единство и означава едно и също нещо.

Агарта е наследница на рмоахалите, първата подраса, за която ще говорим, когато започнем историята на вечността; от днес я почваме, но от гледна точка на Бездната, най-дълбоката гледна точка, и на свещената наука. Рмоахалите са първата подраса на Атлантида, които още тогава са имали таен център за посвещение в космичните мистерии. После една част отиват в Агарта, стават агартяни, друга част стават толтеки, други стават пък египтяни.

Старото име на Агарта на санскрит е Парадеша, има няколко значения: високо място, висока планина, извисено място, в смисъл на извисен народ. Никакви катастрофи не застрашават Агарта при всички условия, защото тя е вътре в ръцете на самия Бог. Тя е първичната църква, наречена още Храма на света. Думата Храм е толкова необятна, че тук не се наемам да я коментирам, но някой път ще отделим една лекция, за да разберем как в древността най-древните езици разбират тази дума. Тя надминава всички понятия, толкова е дълбока – първичната църква, наречена още Храма на света.

В Агарта се казва, че няма черни води, ще го преведа: няма ритуали; има Божествена традиция, но няма ритуали, няма предсказания, няма погребения, няма никакви лицемерия, т.е. няма черни води. Има само чиста, Божествена традиция. Тя се препредава и ще продължава да се препредава, тъй като това е идея на самия Бог.

Гностиците наричат Мелхиседек велик приемник на Божествения Мрак, т.е. велик приемник на Прасветлината. Както знаем, това е Божественият Мрак и не трябва да го бъркаме с тъмнината на Луцифер, Сатана и т.н.

В древна Индия Мелхиседек има друго име, там го наричат Дхарма Раджа, което пак означава Царят на пълнотата, т.е. Царят на истинността. Дхарма Раджа означава, че това същество има голяма власт – и тайна, и явна. Мелхиседек има точно такава власт – не само явна, но и тайна, поради източника, от който черпи могъществото си, т.е. той черпи непосредствено от Бог. Той има право да разговаря с Него непосредствено. Значи заслужил е, спечелил е в древността доверието. Например Мойсей няма пълната връзка с Бога. Някои мислят, че Десетте Божи заповеди са дадени от Бога. Десетте Божи заповеди не са дадени от Бога, а от ангели – разликата е голяма. Съвсем други са заповедите, които, разбира се, ги няма в Библията, както ги няма огромно количество свещени книги, които църквата отрича, а някои, които са вкарани, са преведени неправилно, но това е друга тема.

В Агарта се пазят тайните на човечеството и архивите на човечеството. Посветените от Агарта владеят тайната на всепроникващата енергия. Понеже са чисти съзнания, те нямат проблеми да проникват навсякъде и според свободата, според мярката да преобразяват и помагат.

Мелхиседек има свещена власт, защото има право да разговаря непосредствено с Бога – не с висши същества, не с богове, не със серафими даже или с ангели, а непосредствено с Бога. Той е връзката на земния план и небесния план чрез свещената първична традиция. Освен това той служи не само на Бога; той служи и на Абсолютния Принцип, на Абсолюта и на тайната в Бога, която е познал в голяма дълбочина, т.е. той служи и на Праначалото, за което после ще говорим. Ето защо е наречен с право Царят на света, Брахатма, или Мелхиседек. Той обладава качествата на Бога, което означава следното: могъща строгост и велико милосърдие. Тук думата строгост означава истина и правда, а милосърдие означава древната, първичната святост. Това е святост, която никога не е падала, тя не се нуждае от опит да пада, да се опетнява, че после да възкръсва. Тя е вечната древна святост.

Думите алилуя и амалуя са произлезли от Агарта. Накратко ще кажа какво означават. Алилуя е името на величието на Божеството, а амалуя е името на красотата на Божеството.

Агарта е тайна, която е построена по образа на Божеството и чрез самото Божество. От една страна, е построена по самия образ, от друга страна, чрез самия Него. Затова тя е недосегаема и ще остане недосегаема. Посветените казват, че след време Агарта отново ще стане надземен център. Ще остане подземен, но след време опитите ще се смесят и ще има обмяна на различни нива с другите напреднали същества.

ВАТАНСКАТА ДУМА АУМЪ

(втора идея за размишление)

Ватанската дума АУМЪ е толкова съществена, защото тя образува в нас безкрайността. Първата дума, майката на всички звуци, майката на всички азбуки, тя образува в нас безкрайността. Яджнавалкия има посветена книга специално на тази дума, думата на боговете. Там той я нарича Пранава, друга тайна дума, но това е друга тема. Тя образува в нас безкрайността, защото тя е повече от дума, тя е повече от звук; тя е най-древното излъчено дихание от Бездната. Бездната го е излъчила, Бог го е възприел, боговете са го възприели, това е на първичния език Ватан, езика на прасветлината, и тази дума АУМЪ е чист дух. Човек когато повтаря тази дума, а Яджнавалкия препоръчва всички молитви да започват и да завършват с тази дума, тя означава завръщане – и към Бога, и към Прапричината, която е Бездната.

АУМЪ, макар че се произнася, спада повече към несътвореното слово, към несътворения език. Тя е най-древното дихание и най-древното благовестие. С тази дума в най-кратка, най-сбита форма човек може да постигне всички тайни не само на Библията, не само на Авеста, която е десет пъти по-голяма от Библията; с тази дума след време може да прониква в чистия дух на нещата, във всички неща.

Буквата А според посветените означава излизане, излъчване, слизане; буквата У означава развитие и себепознание, т.е. минаване през мъдрия опит. Тук не говорим за човешкия опит – говорим за разумен, божествен опит. Човешкият опит не влиза в тази категория. Човек, който е избрал истината, не минава през човешкия опит, а през мистичен, забулен, тайнствен опит и точно той е мъдър. Буквата М – завръщане, сливане, изчезване. След това завръщане може да има друго завръщане в света, зависи как ще реши чистият дух: може да се слее с Бездната и Бога, което е правилно, също може да се завърне и да помага на хората, което е отново правилно. Зависи от нагласата на съществата. И двата вида същества, които са стигнали на такова ниво, са прави.

АУМЪ е самият живот на чистия дух. Това, което чистият дух в нас желае най-много, именно това е АУМЪ – древното, първичното единство.

АУМЪ е тайно слово, тайна ватанска дума, изпратена в света. Но както и да я произнасяме, тя си остава тайна, скрита в самата себе си. От друга страна, тя е тайната, която е наречена Бог, т.е. Бог в човека. Но засега Бог също е малко или много погребан, защото не е дошло още мистичното време за АУМЪ.

АУМЪ има особен вътрешен глас – гласът от дълбините на духа, това е най-желаната дума за чистия дух в нас. Затова духът изпитва много приятно чувство, когато я произнасяме. Всъщност когато ние я произнасяме, той я произнася.

АУМЪ, от друга страна, е т.нар. Царството Божие и другото название е пак Великата пълнота.

ОКУЛТНА ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА

(лекция 24)

Малко специална лекция, има сложни места, тъй като изхождаме от Бездната. Тук става въпрос за най-дълбокия Гносис, за най-дълбоката мъдрост, която произлиза и от Египет, и от Атлантида, и от Вавилон. Става въпрос за чистата мъдрост, която после се предава, гностиците я възприемат, макар че много от техните книги са изгорени, нормално нещо, законно положение за църквите, дори и светците на църквите са ги отричали. Някъде ги цитират, не цитират, което трябва, или го превеждат по малко по-друг начин.

Започваме цикъл от лекции – история на вечността.

Всичко е произлязло от мястото, където няма име, няма понятие, няма ограничения. Всичко е произлязло от Бездната – Върховното, Абсолютното Нищо, наречено още Неназовимо и друга идея – Неизразимо. За Бездната говори един от най-големите посветени, от най-великите гностици, казва се Василид – от него има цяла наука за Бездната, 24 книги, почти всички изгорени, с малки изключения. Църквата не може да понася такава дълбочина. Той казва: Бездната е безсловесна дълбочина. Въобще той говори кратко и ясно. Това, което Учителят нарича Абсолют.

Бездната е създала всичко, но тя самата няма история, няма начало. Тя само се проявява. Но тя е винаги отвъд, винаги неуловима, наричат я Абсолюта, Праотеца, Прапричината, Първопричината или понякога просто Отец. Но думите не я побират. Те са само посока, но важна посока. Макар че казах някои неща, тази дума си остава неназовима. Тя е винаги отвъд, винаги над всичко, над всички науки, над всички религии, над всички истории, над всяко слово, над тишината, над понятията, тя си остава мистерия. Ще говорим за тази мистерия. Тя си остава Велико неприсъствие, макар че впоследствие става присъствие, като създава Бога, но тя си остава Велико неприсъствие. Ще видим как е създаден Бога и тайната на неговото създаване от Бездната.

Това Велико Нищо, макар че е първопричина на абсолютно всичко, което е създадено, не може да бъде определено. Включително и ватанският език е безпомощен. Тази Същност е абсолютно непостижима. Василид казва: Който съумее да не го постигне, Абсолюта, Нищото, той постига висше себепознание. Що се отнася до вечността, това е само едно негово излъчване. Този Абсолют, тази Бездна създава вечността чрез излъчване. Чрез излъчване Той създава и Бога като вътрешно начало; Христос е създаден с друго излъчване като външно начало, затова той променя историята.

Ние можем да постигнем Божествена пълнота, но Бездната е повече от това. Всичко, което е създадено от Бездната, в сравнение с нея е малко, включително идеите Бог, Луцифер, Христос, синове, вселена, богове, вечност. Но има неща, които са значителни. Учителят ги е казал кратко с думите Мъдростта, Любовта и Истината. Те водят към безкрайното вдъхновение, което води към боговете, които са разбрали тайната на Бездната. Те нямат просто вдъхновение, а безкрайно вдъхновение. И именно основата на това вдъхновение е Любовта, Мъдростта и Истината. Затова те са важни, защото те го създават по този път навътре.

Чрез Любовта, Мъдростта и Истината ние се движим към Великата Мистерия и се приближаваме вечно до нейната вътрешна тайна. Не можем да я постигнем, но се приближаваме вечно.Това е едно от най-великите неща: да имаш стремеж, който никога не прекъсва, защото стремежът е образувател. Той образува себепознанието, образува боговете, затова той е много важен и изхожда в основата си от Любовта, Мъдростта и Истината.

Тази вътрешна тайна, която се намира и в Бога, и в Луцифер, и в Христос, и навсякъде, има в себе си едно универсално, бяло съзнание, наричано още от посветените Божествения Мрак. Свръх-съзнанието, което е четвъртото съзнание, нашият чист дух не може пряко да влезе в него. Преди време ви говорих за петото съзнание, което е наречено тайното съзнание. Това е повече от свръх-съзнанието, това е искрата от Бездната, вдъхната скрито в духа. Точно тази искра има в себе си тайно съзнание. Когато човек стигне до нея, надрасне човешкия дух и се откаже от него в името на искрата и на Бездната, той вече може да върви навътре.

Но да се върнем към историята на вечността. Човечеството извечно се е стремило да разбере Първопричината на нещата и как са сътворени човекът, светът и вселената. Човекът иска да разбере тайната на вселената, а тайната е проста: тя е вътре в него, в неговия развой, в неговото развитие, в неговото себепознание. За да разбереш тази тайна, има едно условие: трябва да имаш Любов, Мъдрост и Истина. По друг начин казано, трябва да имаш чисто духовно и устойчиво съзнание, т.е. неизменно съзнание. Чрез това съзнание ти можеш да проникнеш в себе си и да достигаш до истинско разбиране за всички неща. Ето защо е много важно това съзнание, защото то помага да проникваш в себе си и да откриваш тайните неща. Затова Лао Дзъ казва, че няма нужда да излизаш извън къщата си. Няма нужда да направиш една крачка, за да разбереш тайните.

Знанията за Първопричината са се предавали още в храмовете на Атлантида и на Египет и в така наречените древни мистерии под формата на изпитания, притчи и символи, тъй като тя не може да се обясни пряко. Има изпитания, които водят към нея, има притчи, има и символи.

Самият Бог е по-древен от историята така, както Бездната е по-древна от Него. В историята има тайна неразгадана, останала невидима за цялото човечество. Това е въпрос на петото съзнание. Защо? Защото това съзнание има способност, която е видяла Абсолюта, не Бога. Значи то може малко или много да се докосва, даже малко да общува с тайната на Бездната. Разбира се, Абсолютът е скрит и в Бога. Абсолютът е Бог вътре в Бога, затова някой път го наричат и това е също правилно – Бог в Бога, можем и така да го наречем условно, тъй като е много трудно с думите. Дори и древните езици не помагат много, но все пак това е много близко до идеята. Можем да Го наречем Таен Бог, вътре скрит в Бога, който има вътрешно начало. Така както Бог пък е скрит в Христос. Това са неща вътрешни, които се преливат и се обменят.

Абсолютът е скрит вътре в Бога, но дори и за петото съзнание, макар че се докосва много до тези неща, мистерията си остава. Става въпрос за една велика неуловимост. Така както светът не може да улови тайните на Агарта, понеже е такава земя, толкова защитена, така и тук има нещо неуловимо в тези неща.

Окултната история на вечността, за която ще говорим все повече, е толкова дълбока, че нашата цивилизация няма никакви шансове, ако върви по своя си път на еволюцията. Защото пътят на еволюцията не означава пътя на развитието. Затова и наука, и религия в този свят бродят уверено, казват посветените и Василид, в тъмнина. Не само наука, не само религия, да не говорим за бедните астрологчета, за много други подобни, които бродят в тъмнина.

Василид казва: Бездната е създала Отец, Бащата на всички неща. Но той, Отец, е също нероден. Той е наречен Агностос Теос, на езика на гностиците означава Отец Незнаен. Именно този Отец е изпратил Христос да му служи на земята.

После Василид казва неща, които църквата също не ги е понесла: Разпънатият Исус, това е материята. Тя трябва да бъде разпъната. Възкръсналият Христос, това е духът. Който вярва в разпънатия Исус, той става роб на Сатаната и материята. Който вярва във възкръсналия Христос, той става син на Агностос Теос, става син на Отец. После обяснява древния път: В праначалото е било само абсолютното Нищо. Нямало е нито Бог, нито Луцифер, нито богове, нито човек, нито ангели, нито слово, нито дух, нито душа, нито хаос, нито субстанция, нито несубстанция, нито нещо, за което е могло да се говори. Така е било в праначалото абсолютното Нищо.

Какво се случва после? Василид обяснява: И тогава Бездната, т.е. Абсолютът, е поискал да създаде Несъществуващ Бог. Както ще видим после, той става съществуващ, но на вътрешен план, това става постепенно. Значи поискал да създаде Несъществуващ Бог, който по-късно става съществуващ. Но тук думата поискал е много бедна по значение, но няма как, трябва да я използваме. Защо Несъществуващ? Защото самият Той е Несъществуващ, Абсолютът, Бездната, и Той е създал Бога в началото подобен на Себе Си. Забележете, Той го създава подобен на Себе Си, Той създава Бог вътре в Себе Си. Значи в начало Несъществуващ, което предполага, че Той ще стане съществуващ, както и става. Този Несъществуващ Бог впоследствие става съществуващ Бог. Но в началото как Го е създал самият Абсолют? Без мисли, без чувства, без желания, непреднамерено, безстрастно. Това било нещо като висша идея, можем да го наречем условно Висшия свят, защото тогава той още не е проявен. Много по-късно идват расите, за които ще говорим после. В нашата бедна човешка история за тях почти не се говори, почти нищо не се знае или някакви общи приказки, такива като Блаватска казват неща, които едва съдържат нещо, но са далеч от Истината. Почти нищо не се знае за първата раса бархишадите, които са изиграли огромна роля. Нашата история изобщо е много бедна и много далече от Праизвора и тя ще си остане такава. Но трябва да има и такива, които обичат заблужденията, които обичат да се заблуждават, да се занимават с нея, обичат да я изучават, защото това е все пак нещо. Самото изучаване някога ще се превърне в друго изучаване…

Бархишадите са първата слънчева раса. Тя е била по-късно произнесена от Бездната чрез Бога. Така се явява тя. По-късно се явява втората раса, Безименните, по-късно третата раса – Лемурия. Първата и втората раса са нематериални. Лемурия първата половина е нематериална, чисто духовна раса. От половината нататък започват вече много неща, които навлизат в т.нар. външна история.

Това, което било създадено в Праначалото, е било Бог като идея, безкачественост. Няма качества, няма свойства. То е било нещо като духовно космическо семе, наречено по-късно яйце. Това духовно космическо яйце е било семе, което е съдържало абсолютно всичко в себе си потенциално. Потенциално означава неразгърнато, но го има вътре абсолютно всичко, като се започне от малката тревичка и се стигне до най-голямата пирамида в Египет. Т.е. и двете съдържат такива тайни, че не може да се каже, че пирамидата е по-голяма тайна от малката тревичка, защото и двете съдържат тайната на развитието и развоя. Съдържат такива тайни на Бог в тях, че и двете са толкова важни – т.е. всички малки и големи неща са свещено важни, това е идеята.

Бог, богове, Луцифер, Христос, ангели, водата, земята, огънят, въздухът, металите, дърветата, животните, растенията – всичко е било вътре в това космическо семе, наречено духовно яйце. В това Праначало Несъществуващият Абсолют на първо време е създал Несъществуващ Бог. Но Той вече го е посял. Така го е създал, но това вече е посяване. Той вече е посял това духовно космическо семе, това яйце вече е било посято. По-късно от него започва да произлиза всичко. Което означава, че всичко произхожда от един тайнствен и несъществуващ свят, наречен на езика на посветените мистерия. Но тази мистерия е хвърлила, казва Василид, семе, от което впоследствие е произлязло абсолютно всичко.

Създаването на Бога, на вечността, на човека и на световете, всичко това е плавен и неуловим процес, който се е случил вътре в самото яйце, в това семе на мистерията; плавен и неуловим процес така, както детето се ражда в майката. Ние не знаем какво ще излезе. От Учителя знаем, че майката не може даже един косъм да създаде, тя няма откъде да вземе един нокът даже. Всичко това става невидимо, неуловимо. Така е и този процес. И когато по-късно този Абсолют се е произнесъл, всичко вече е било, всичко вече е станало. Бог, Луцифер, Христос, богове, демони, ангели и т.н., Той – Абсолютът – казвал и всичко вече ставало. То е било подготвено и после вече е ставало.

Той казва светлина и става светлина; казва хаос и става хаос; казва мрак и става мрак; казва потоп, става потоп.

В науката за Бездната Василид казва, че светлината е била скрита в Абсолюта, в Неговия глас. Някои може да се питат какъв глас може да има тази тайна, тази мистерия? Ами това, което е създало всички гласове, не може ли да има глас? И не може ли той да е най-дълбокият от всички? И трябва ли той да е като нашия, както Учителят нарича човешкия говор, че в сравнение с ангелите е като гръмотевици. Този глас е произлязъл от Неговата мистерия. Първата слънчева раса е част от мистерията, нематериалната раса на човечеството. Тя е чисто духовна раса.

В началото Абсолютното Нищо е създало Несъществуващия Бог, но по-късно този Бог просто е трябвало вече да съществува. Затова ние все пак можем да кажем, че предназначението на този Несъществуващ Бог е било впоследствие Той да се прояви, което говори за промисъл. Това поставя вътрешното начало на историята, историята на вечността.

В самото начало семето било трояко: Бог, Луцифер и едно тайно, неопределено същество, което по-късно се определя. Когато словото на мистерията се произнася, то се определя. Първото Начало – Бог, обяснява Василид, какво представ лява, как бил Той създаден. Той имал определени качества. Василид казва: Той бил бърза, светла и реална Същност. Луцифер бил бавен, подражаващ, но не бил същностен, той не можел да лети, освен само чрез Същността на Бога. Т.е. Луцифер бил крила, но не бил птица, т.е. не бил чиста същност. Той можел да лети и да сияе само ако се съедини с Бога, ако съедини крилата с птицата, т.е. със същността или със самия Бог. Третото неопределено нещо било семето, което впоследствие мистерията го произнася и то се явява като Христос. Той имал в себе си и птицата, и крилата. Означава, той имал в себе си Същността, основанието. Птица с крила е тази Същност, която много лесно се свързва със Същността на Бога. Това означава, че Бог и Христос са единородни, единосъщностни. Това, което по-късно духовната история, чистата история ще схваща като идеята за Любовта, е това, за което Учителят казва: Любовта е ключът към Бога.

АУМЪ

6 декември 2005 г.

Майстер Екхарт

(лекция 25)

Желанието

(първа идея за размишление)

Яков Бьоме

(лекция 26)

Кабала

(втора идея за размишление)

История на вечността

(лекция 27)

Дионисий Ареопагит

(трета идея за размишление)

Яджнавалкия

(четвърта идея за размишление)

Благодарен съм на всички, които са идвали на лекциите. И последната лекция в София особено ме радва, че идват хора от Гърция, някои специално пътуват от Америка. Други се вдъхновяват много от лекциите, от мистичните книги. Момчето в София, което преди време пострада, падайки от петия етаж, сега го видях на лекцията. От главата надолу беше много зле, не е за говорене… Сега го видях здрав, даже спортува и така нататък; как формулите помагат на тези, които имат отношение, на тези, които работят.

Не съм привързан към тези радости, но има нещо хубаво, когато хората се вдъхновяват и една от целите на лекциите е именно точно това вдъхновение, и за това вдъхновение няма възрасти.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 25)

Живял е около 12 век, загадъчен мистик, подобен на Яков Бьоме, подобен на Дионисий. Голям служител на църквата, голям авторитет. Поради тази причина му дават правото да изнася лекции във Франция, Германия, библейски лекции. След време разбират, че той става опасен, защото прекалено дълбоко разбира нещата, прекалено говори за Бездната и за тайните и вече имал работа с инквизицията – нещо, което е съвсем нормално.

Скритият мрак на Великия Бог е непознат. Отец вечно е сияел в този мрак и този мрак не го е разбрал, не го е обхванал, защото Отец е ослепителен.

Когато Отец е създал Христос, Сина Си, Той влага в него цялата Си същност, цялата Си природа. При истинската любов към Бога човек става все по-малко творение и все повече Бог, защото любовта към Бога е любов към Нищото, натам води тази любов. Не към нещото, не към егото, не към ограничението, а към безкрайността.

Майстер Екхарт казва, че съкровената дълбочина в нас е ключът за Бога. Тази дълбочина е именно Нищото. Това Нищо е свръхосветено. То е изобилно сияещо. Ти трябва да имаш чисто сърце, казва Майстер Екхарт и отговаря: Кое сърце е чисто? Само това сърце, което е превърнало всичко създадено в Нищо, т.е. в съкровеност. Това е чистото сърце.

Знаете ли, казва, кое е това, което измъчва най-много ада? Съществата на ада ги мъчи най-много това Нищо. После казва: Никога не търси Бог като образ и тогава ще можеш да Го обладаеш, да Го уловиш.

Когато човек живее в Бога, тогава какво означава за него минало, настояще и бъдеще? Те нищо не значат. Бъдещето нищо не може да ти даде, защото Бог е всякога повече от бъдещето. Бог е вътре в нас, но ние сме навън – това е проблемът. Който е познал себе си, не люби нищо друго, освен Бога, освен Същността.

Да познаеш себе си, означава да се познаеш такъв, какъвто си бил преди външната история на света, такъв, какъвто си бил извън времената, какъвто си сега и какъвто ще бъдеш в края на времената. Това себепознание се осъществява само вътре в Бога, т.е. дълбоко вътре в нас.

Ние сме длъжни да постигнем Бога в собственото си същество. Душата е също като Бога – извън всяко определение и наименование. Нейното първично и истинско състояние е даже извън всякакво предназначение, тя надминава даже и това. Душата трябва да се откаже от всичко сътворено и от всякаква опора, външна опора. Тогава тя ще се потопи в Чистото Нищо, Абсолютната Опора.

Нищото няма начало и затова Бог за да ни направи свое подобие, Той не е могъл да направи нищо по-хубаво от това, освен да ни създаде от Нищото, за да бъдем вечно неуязвими. Ето защо душата се приближава най-близко до Бога чрез Нищото – когато изчезва, когато се слива с него. Нищото – това е достъпът до Бога, до Божествената природа.

Преди всичко в своята древност ние сме били Нищо. Никакво време, никакво сътворение и чрез това Нищо ние сме били самите себе си. Само една тайнствена Божия Сила е била над нас. (Става въпрос за Тайната, която е скрита в Бога.) И по-късно тя е пожелала Нищото да влезе в движение – от неподвижност, от Велика Пълнота в движение. Това е, когато Бог е сътворил всички неща от Нищото. Създавайки душата от Нищото, т.е. подобна на Себе Си, Бог я е поставил в свободно самоопределение. Защо? За да може Бог нищо да не ѝ налага и нищо да не ѝ приписва; тя сама да решава. Какво означава това? Че след време все някога душата щяла да пожелае съединение с това Бездънно Нищо, с Тайната на Бога. Така тя щяла да забрави всички вещи и всичко сътворено. В различни времена всяка душа тръгва обратно по този път към Тайната на Бога, защото всичко сътворено няма да ѝ даде Великата Пълнота.

Целта на всичко това е след време душата толкова дълбоко да навлезе в Бога, когато се завърне, че никога вече да не излезе. Тогава тя няма да има нищо общо с творението. Никакво творение няма да я обременява. И тогава тя няма да се обвързва с никакви действия, защото ще бъде осъзната. Т.е. нейната чиста природа ще следва Нищото, недеянието, за което много сме говорили. Тогава душата ще бъде изпълнена само с Нищото, т.е. с пълнотата на Бога. И тогава всяко нейно действие ще бъде недеяние, т.е. чистота и пълнота. Тогава Нищото ще бъде нейната обител, нейната крепост. Т.е. тя ще бъде вътре в Бога и тогава тя няма да се нуждае от нищо друго.

Едно е нужно, казва Майстер Екхарт (забележете, около 12 век), едно е нужно – Бог. Влез да живееш в Бога и творението за тебе е без голямо значение. Има нещо хубаво, но то вече няма да ти влияе, защото ще бъдеш изпълнен с Тайната на Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият Дух е сътворен от Бездната. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, по-дълбока от Бога.

Човешката душа е сътворена от Бога. В тази душа има смес от тъмнина и светлина, според нейните избори. За да стане душата равна на Бога, тя трябва да се превърне в Нищото.

Човешката душа е сътворена от Бога, но човешкият Дух е много по-дълбоко явление. Той принадлежи на Бездната, на Абсолюта. Той е абсолютно несътворен. Душата е сътворена, тежи 33 г, тя е полусветлина. В дълбочината си има донякъде и висша светлина, но донякъде, не е пълна светлина. Човешкият Дух е тотална, ослепителна светлина в своята дълбочина.

После Майстер Екхарт казва: Дори и Бог не е крайната цел на живота. И разказва за тайната на двадесет и четирите Старци, за която друг път ще говорим. Тук само накратко ще споделя: Когато Бездната създава двадесет и четирите Старци, странично от другите неща – от Бог, от Луцифер, от боговете и т.н., Бог и Луцифер, и Христос усетили, че това е нещо много специално – двадесет и четири тайнствени семена. Не могли нищо да изтълкуват, нищо да разберат какво е направила Бездната. Това не са синове на Бога. Това са Старци от съвсем други, вътрешни цивилизации, прекалено дълбоки, за да бъдат разбрани. Дори и Бог се е чудел какво е това и накрая стигнали до извода, че това е нещо като мистичен полъх – и нищо повече не могли да кажат. Самите Старци са толкова дълбока вода, че тук само накратко ще кажа: те са се отказали от отрицателна и положителна воля, надраснали са волята на Луцифер, надраснали са и волята на Бога. Отказали са се и от своята воля, избрали са Бездната. Понякога когато се явяват във вселената и в различни светове, и в нашия свят са слизали, те имат такава пълнота, такова Нищо и понеже Бог е сроден с тях, ги усеща. Преди много години в Китай се преражда едно Божество, което е живяло в невидимия свят под името Лао Тун; слиза на Земята като Лао Дзъ и Бог вижда Нищото в него. Слиза и прави книга на Нищото, книга на мълчанието, книгата за учението на ДАО, за което ще говорим другия път. И после отново се скрива и затова учените не могат да разберат Лао Дзъ жив ли е, кой е писал тази книга… Самата Истина пише в него, Лао Дзъ просто го няма. Понеже Бог и това Божество са единни, Бог разбрал, че чрез него може да работи. Бог е влизал в много Учители, изнасял е огромно, дълбоко учение в дълбините и се е връщал. Той ги ползва, но в Старците има нещо, което е по-дълбоко дори и от самия Бог. То остава скрито в мистерията, в Бездната, за бъдещи цивилизации, когато отново ще слизат заедно с Бога и ще работят съвместно, в името на висшето развитие.

ЖЕЛАНИЕТО

(първа идея за размишление)

Какво казва Яков Бьоме за тази дума и как я разбира?

Желанието е същество без произход, без корени. То е нещо измислено, фиктивно.

Желанието е същество, което няма нито истинско знание, нито разбиране. В природата на желанието няма място за отдих и покой, за разлика от любовта (става въпрос за разликата между любов и желание). Едно е да желаеш много неща, друго е да имаш любов към Бога.

Желанието се е родило, когато е било изпуснато същественото, т.е. съкровеното начало. Желанието е същество с много силна привлекателност. То е нещо като вечност, но без основа и без опора. Желанието обича особено много веществото, материята, за да може да се осъществява все повече и все повече да се размножава.

Бьоме казва: Желанието търси това, което никога няма да срещне и да намери, за разлика от любовта. Такава е неговата природа – да търси и да не може да намери.

Желанието е обладател. Но в крайна сметка то обладава самото себе си. Значи то се завръща в себе си и се оказва, че излъгва себе си.

Желанието е същество, което само се обременява. Желанието е същество, което има само една грешка: не е разбрало Любовта. Понеже желанието не е разбрало Любовта, то не е получило Същност, пълнота. То има някакво удоволствие, някаква полу-радост, удовлетворение почти, но никога няма пълнота. То няма есенция, то няма Същност.

От древността досега желанието живее много животи, но разпокъсано, защото живее без Същността. То живее странно и някак си само по себе си. Ако това желание би пожелало Любовта, тогава Бьоме казва, то ще се насочи към Мистериум Магнум, към Великото Тайнство на Бога. Ако можеше така да се пренасочи, то би тръгнало по пътя към Великата Тайна. То би осмислило себе си и би получило Същност – Същността, която е наречена еликсирът на живота, който изтича от Любовта и от тайната на Мистериум Магнум.

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 26)

Някога в древността Луцифер е бил светоносен. Той е бил светла Земя, светла идея, допреди трагичното падение.

Луцифер, тази светла Земя, е произлязъл от Мистериум Магнум, но е паднал в желание и е загубил своето място в Плерома, т.е. в духовния свят. Значи вместо светлина и Любов се превръща в желание. Така Луцифер загубил своето първоначално положение. Предния път обяснихме – той толкова е пожелал да надмине светлината на Бога, да стане като Него и Бог решава да излее Себе Си в него. Но той не може да Го понесе и угасва. Оттам почва неговото падение и пропадане.

Той се е самоизхвърлил от светлата Земя. Така райската Земя е била погребана и впоследствие се е родила външна земя, а тя, казва Бьоме, е горчива напитка. Тя е мъртва земя: ражда плодове, но в нея има нещо мъртво, вечният процес е прекъснат.

Гордостта на Луцифер впоследствие е създала нечиста духовна сила, тъмна сила и така са били заразени духовните източници на енергия и обновяване. Така целият космос е бил въвлечен в падение и в разкол. Така се е стигнало светът да бъде въвлечен в космическо страдание. И на Луната има страдания и погребения, ако трябва след време ще говорим и на Марс има и т.н. Случила се е космическа катастрофа. Това предшествало грехопадението и едновременно с това се е превърнало в причина за него. Така Луцифер направил от светлината дом на тъмнина и печал.

Грехопадението на човечеството е последствие от тази голяма космическа катастрофа. И всеки, който е послушал Луцифер, малко или много е бил въвлечен в многобройни паднали светове: Земята, Марс, Юпитер и т.н. По-нататък когато ще говорим за Атлантида, ще видим как в първата подраса рмоахали марсианците искат да влязат да живеят в тях, но те им отказват. Влизат във втората подраса тлаватли. Те ги приемат и започват огромни войни.

От друга страна, толтеките работят на много, много високо ниво – най-голямата култура, която е постигната. Толтеките са имали много събрания и то съвместно с древните котки. Древните котки са избирали кое дете да стане истински жрец, защото древните котки са можели да четат аурата и да познават тайните енергии в децата. Всички деца, които избирали котките, ставали истински жреци. По него време делфините са били хора и са ходели по Земята. Впоследствие сушата не им харесва и се завръщат във водата, като една малка част остават на Земята и продължават да общуват с делфините във водата. Така между сушата и водата се поддържат връзки, но тогава ще говорим за много такива неща – как и животните са били в голям прогрес, когато са общували с толтеките. По-късно ще говорим и за пратуранците, които и сега ги има на Земята. Тяхно ядро се преражда, там е бил върхът на черната магия; тя сега е изгубена. Те се прераждат по-късно като ядро в монголската раса, а сега са преродени в татари и чеченци, но силата им е много, много вече по-смалена. Но когато ще говорим подробно за тайните на Атлантида, за нейните раси и техния език, тогава ще говорим с повече подробности.

Грехопадението на човечеството е последствие от тази голяма космическа катастрофа, голяма въвлеченост. По-късно човек е паднал поради отровното мислене на Сатана и дяволите по простата причина, че той го е приел. Той е приел този начин на мислене. Така човекът се е заразил от Сатана и дяволите, и това особено мислене. И всеки, който се е съгласил така да мисли, той е получил определената доза отрова.

Бьоме казва: Ето защо няма по-полезно нещо за човека от това да разбере и познае себе си. Човекът има дълбоко познание за нещата, когато Бог е излял Любовта Си върху него. Божията Любов е самата чиста и познавателна способност, самата тя е това.

Всеки човек е длъжен да върне своето време във вечността. Според Бьоме това е задължение на човека да върне своето време във вечността. И казва: Който се жертва с любов, бива надарен с Дух.

Откъде се е появил злият източник? Бьоме си задава въпроси; понякога отговаря, понякога загатва. Откъде се е появил злият източник, който е проникнал в Луцифер? Кое е подбудило Луцифер да изгуби светлината си и да падне? Как така се е явил този източник в него, този източник на тайно зло, за което преди време Луцифер не е знаел, този източник, който преди е бил скрит от Луцифер?

Луцифер и ангелите са имали тяло от светлина. Защо тази светлина не е устояла? Бьоме казва: В самия Бог има всякаква сила и всякаква скрита тайна сила, посята от Бездната, за която Луцифер не е подозирал нищо.

Любовта е великото качество, което Луцифер е изгубил. Той не е могъл да понесе неизменната сила на Любовта. Той не е могъл да понесе вечната сила, която била замисълът на Бездната. Това била сила скрита и тайнствена за него, да не говорим, че това е сила скрита и тайнствена и за самия Бог. Това е, което Учителят нарича Любовта като принцип – не любовта като стремеж, не като чувство, като сила, а Любовта като принцип.

Силите, които Бог е дал на Луцифер и ангелите, са били извън тях. Те не са ги владеели. Бог им ги дава, но те не са господари на тези сили. Ето защо това означава, според Бьоме, че ако те сгрешат нещо, Той може да си ги вземе обратно, може да им ги отнеме. И когато те се разбунтуват, Той има право да им ги отнеме. И наистина те са се разбунтували срещу Него. То е, както когато на човека му отнемат въздуха, така Бог отнема силите на Луцифер и падналите ангели.

Злото е създадено, казва Бьоме, за да може човек да познае своя произход от Бога и да се завърне чрез контраста. Злото подбужда човека да търси своя Източник и не само да търси, но и да го намери. После Бьоме казва: Ако човек беше само добър, постоянно добър и нямаше никакви страдания, никакви противоречия и мъчения, той нищо нямаше да желае в своите дълбини. Той нямаше да познае онова по-дълбоко Добро, което е скрито в Тайната на Бога. Той нямаше да познае истинското, върховното Добро, нямаше да има в дълбините си подтик. Злото е необходимо средство за саморазкритието на Божеството, затова е допуснато.

Бог е вечно Слово, което съвършено предава волята на Бездната. Диханието на Бездната говори чрез Бога. Бьоме казва, че когато нещо от диханието на Бездната е слязло върху Бога, Бог го е приел тотално. По-късно това е било наречено животът, оттам е произлязъл животът.

Бьоме казва нещо изключително: По отношение на Бездната Бог е само една послушна Тишина.

Самият Бьоме е тайна. Той е живял около 16 век, обущар, гонен от църквите. Той е благодарен на тези гонения, защото, според него, те са изработили, както става естествено, неговата дълбочина, неговото дълбоко завръщане в Бога. Ето защо е имало гонения срещу богомили, за да могат те да се завърнат много дълбоко, осъзнато вътре в тайната на Бога и да могат да владеят след време там, където трябва и да помагат на съществата.

Бьоме е преживял истинската Тайна на живота. Той е родил в себе си, в дълбините си самия Бог, самото Божество и той сам си го казва. Казва: Аз видях какво има в дълбочината на Бога. Аз записах това, което е допустимо да се каже навън под формата на книга. Срещу мен духаха много студени ветрове, но волята на човешкия Дух не може никога да бъде спряна. Много пъти моето дърво, т.е. моето същество, се опитваше да даде плод и все не можеше, докато дойде моят час, истинското просветление.

КАБАЛА

(втора идея за размишление)

Кабала казва: Този, който изучава Библията с цел да има знания, той увеличава страданията си, тъмнината си и своето невежество. Този, който изучава Кабала, за да изправи себе си и да познае себе си, той се свързва със скритата страна на Библията, с тайната, неписана Библия.

Стремежът към знание е човешко дело. Стремежът към Бога е Божия работа. Сега си спомням, като бях в София, един приятел, викат му Коцето Калки, поговорихме с него за делфините. Той ми казва: Приятел, дай да се срещнем, да поговорим за делфините, за русалките, защото аз общувам много с деца, искам да им разкажа тези неща … Докато говорех с другите, чух го в коридора да казва: В света има много информация, но тук има нещо, което много ми харесва. – Това не е информация, радвам се, че той е разбрал разликата, защото ако беше информация, аз въобще нямаше да изнасям лекции, но това беше между другото.

Кабала казва: Който няма истинско знание, не може да получи душата си – не може да я познае, тя не може да му бъде дарена от Бога като завръщане. Истинските желания на душата са подобни на духовната светлина.

Методът за постижение на духовния свят се нарича Кабала. И само в постижението на духовния свят човек може да се освободи от проблемите и противоречията. Когато познае духовния свят, когато заживее в него, тогава той може да познае и да разреши всички тези въпроси.

Мистичният месия, това е събуденият чист Дух в човека – това е месия, който има да дойде. Това е самата наша същност, в която трябва да се завърнем. Тя е в нас, но ние трябва да я осъзнаем.

Има два вида Адам: първият се нарича Адам Кадмон, Великият Адам. Вторият Адам, казва Кабала, е просто Адам. Първият Адам е велика идея, велик печат, велико послание. Нетленен, той е андрогин, цялостен, езотеричен. Той е Велика Пълнота. Вторият Адам е плътен, земен, тварен, смъртен, външен, екзотеричен. Той съдържа смъртно тяло и безсмъртна душа вътре в себе си.

Зохар казва, че първият Адам, истинският Адам е сътворен от Бога чрез загадъчна субстанция, която кабалистически се нарича образът на храма, т.е. идеалният образ на вселената, който по друг начин се нарича Дървото на живота. Образът на храма е надарен с тайна мъдрост. Този Адам е висша есенция, той е сътворен на седмия ден. Той не участва в онова сътворение, той е сътворен в седмия ден. Седмият ден е ден на почивката, ден на Нищото, неделя, на руски означава не делать, нищо да не правиш – денят на Пустотата, денят на Нищото, денят на недеянието, седмият ден. Този Адам е Дървото на живота.

Древният Тот казва, че когато Адам е вкусил плода, той е направил много смел подвиг. Той е предизвикал тайната сила на хаоса; той е предизвикал самия господар на хаоса, който иначе се нарича Йал Дабаот. На древен език се нарича Йал Дабаот и гностиците ползват неговото име, след време ще говорим много за него. И тогава Тот допълва: Могъщи сили на светлината са накарали Сатана да изкуси Адам, за да може по този начин като анти-бог той да изстрада и да осъзнае своя произход и след време и самият той да се върне тотално и да стане светлина. Защото Бог и него го чака след огромното страдание отново да се върне и да стане светлина. За да може той отново да се осъзнае и да се върне в изначалния, първич ния Адам.

Падналият Адам се ражда; истинският Адам, казва Кабала, не се ражда – той само възниква. Така е възникнал Христос, така е възникнал Лао Дзъ, така е възникнал Заратустра и т.н. Значи не раждане, а възникване. Този Адам, който възниква, е вечен, непреходен и неизменен. Този Адам е нашата вечна родина.

Силата на първичния Адам е в това, че той е пожелал изцяло Бога. Не донякъде, не 90%, не 99%, той е пожелал тотално Бога. И тогава Бог му е дал такава светлина, която е отстранила абсолютно всички неразумни желания. Така Бог го е повел към Себе Си, води го към Себе Си и го учи. Докато вторият Адам трябва да се учи в земни училища и чрез многобройни страдания. Това е пътят на втория Адам – трябва да мине през много школи, през много университети, така наречените цивилизации и народи. Думите цивилизация и народ означават превръщане на живата енергия в мъртва. Това го прави и науката, това го прави и цивилизацията, това е метод да се превърне живата енергия постепенно в мъртва.

ИСТОРИЯ НА ВЕЧНОСТТА

(лекция 27)

Там, където е започнало да тече времето, там е започнала да умира Истината. Това става постепенно, т.е. там Истината е започнала да се скрива, да се отдалечава навътре. Така е започнала да тече външната човешка история. За разлика от свещената история, тя има време, има начало.

Преди колко милиарда години е човешката история? Айнщайн казва 15 милиарда, много други учени казват подобни неща, но както винаги грешат. Учителят казва: преди 250 милиарда години, това е точното време на човешката история.

Айнщайн казва: Всичко е относително. Отново греши. Пустотата, неизменната Любов, Нищото са Абсолютни неща. Питагор казва, че всичко е число. Няма такова нещо. Бездната няма никакво число, Бог няма число, не може да бъде изчислен. Как може да направиш хороскоп на Бог в човека? Нямаш никакъв шанс. Човекът е Бездна, човекът надминава всичко.

Човешката история е започнала да тече. Това е само едно отражение, но нас ни интересува свещената история. Свещената история казва, че устата на Истината не говори на тези, които не помнят себе си, които не помнят своя съкровен център.

Пробуденият човек не върви по пътя на човешката история. Той върви по пътя на себепознанието.

Да търсиш свещената история, значи да се включиш в потока на Бога. Според свещената история на вечността основата на здравия и правилен живот е андрогинността, т.е. целостта. Стремежът към андрогинност е стремеж към Бог в себе си. Това е, което са изгубили цивилизациите и народите – стремежът към своята цялост.

Що е андрогин? Безсмъртна, самодостатъчна енергийна и чиста субстанция. Това е способност към саморождение. Даже русалките се самозараждат – те имат в себе си семе и сами зараждат другата русалка, не се нуждаят от контакт. Но не само те. И посветените могат да се зараждат от своята енергия във всякакви светове. Могат да се раждат и външно, и вътрешно, защото могат да възникват.

Андрогинността – това е способност към саморождение. Андрогинът, това е висша енергийна самореализация, което означава и самопознание. Точно натам води изпълнението на заповедта любов към Бога – ставаш андрогин, цялостен, пълнота. Това означава да разбереш израза: Царството Божие е вътре във вас.

Именно познаването на себе си е придобиването на андрогинност, придобиването на цялост. Това са изначалните хора от първата и втората раса, но най-вече от първата слънчева раса. За тях ще говорим по-нататък, те са блажени, но не са богове във висшия смисъл, така наречените бархишади. Андрогинът, това е енергийната основа на безсмъртието.

Цивилизациите и народите са система на откъсване от андрогинността, от целостта. Цивилизациите и народите, това е сбор от различни видове умъртвена енергия, т.е. паднала енергия в нисши светове, това се нарича цивилизация и народи.

Пътят на цивилизациите и народите е постепенен път към самоунищожение поради неразбиране на Бога и идеята на андрогина, поради неразбиране на Бога и свещената история. Поради падането свещената история се отдалечава и се превръща в човешка. Човешката история е падение. От падналия Адам до Мойсей царувал грехът, чието начало е първата столица на Атлантида, наречена Салидон, главният център. Сатана, т.е. второто същество, е управлявало и си е мислело, че никой не може да бъде над него. Знаете, Първото същество, първото семе, посято от Бездната, беше Бог, второто – Луцифер и Сатана, третото – Христос. По-надолу падналата енергия е наречена Сатана, още по-надолу дяволи и демони – това са нива на енергията надолу като пропадане. Това същество – Сатана – мислело, че никой не може да бъде над него; второто същество мислело, че то е господар. Но третото тайнствено същество – Христос – слязло на Земята и го поразило вътре в Духа. Най-голямото поражение, то не е нещо външно, то е вътре в Духа. Ще видим по-нататък в Атлантида, по времето на Салидон, как толтеките поразяват потопа, как други заминават, а една голяма част, които са постигнали реализация – осем милиона толтеки – поразяват потопа и постигат чистия Дух, правят скок в Неизвестното и след време стават Велики Учители и мъдреци. Става въпрос за огромна култура, многобройни посветени, бавно някои от тях ще слизат в света и в други светове и ще продължават да помагат, защото са истински Учители и имат право поради причини, които идват от Бездната.

Христос е бил тайна на Агностос Теос, първото Същество, наричано понякога Отец или Незнайния Бог. Той е бил същество на Тайна Неизвестна. Той е разкрил на Земята, че всички са деца на Бога и те чакат своя Гносис, тези деца чакат своето откровение. И затова те много се мъчат, много страдат, защото върху тях не е слязъл още Гносисът, т.е. духовното откровение за Тайната на Първото Същество Агностос Теос.

Третото същество – Христос – донесло в света евангелието на Истината, за което Сатана нищо не знаел, но усещал, че това евангелие е много опасно за него. По-късно той даже изпаднал в ужас, като разбрал, че той вече не е всемогъщ; дотогава се е мислел за всемогъщ. Това го е хвърлило в ужас. Преди, си спомняте, имахме подобни лекции – как се събират демоните, как се чудят какви мерки да предприемат на техни събрания и т.н.

Второто същество – Сатана – усетил, че се е явила премъдрост на Земята, облечена в тайна. Така великият Сатана осъзнал някак си донякъде своя грях и беззаконие. Разбира се, това след време ще му помогне да започне да се завръща; засега не, но след време ще има условия да се завръща.

След това слизане на третото същество, наречено Христос, армията на Сатана започнала много да се смущава. Грехът бил наложен от демоничната власт върху хората, защото демони те успели да наложат демонична власт върху телата на хората, да я внушат, но тази демонична власт започнала да отслабва от третото семе, третото същество, наречено Христос.

Душата е съставена от два вида сили, т.е. от смесени сили: светлина и тъмнина. И понеже тя не познавала дълбините на своята светла природа, станало необходимо вмешателството на третото същество, наречено Христос. Той дошъл да ѝ разкрие тайните на светлината, на светлата природа и да я въвлече в потока от светлина, който води към Агностос Теос. Всяка душа, която е получила тази тайна, наречена Гносис, започнала да се превръща в поток от чиста духовна светлина. Целта на слизането на третото същество е спасение на светлото начало, което в този свят е някак си разсеяно в много различни видове мисли, чувства, желания, дългове, професии и т.н.

Гносисът казва, че благата вест не спасява. Тя носи само знание, някакво припомняне. Спасението е себепознание, да се домогнеш до откровение, т.е. до Гносис, за собствената си дълбока мистерия, за собствената си Божественост. Защото само твоята Божественост може да устои на Бездната, на тайната сила на Бога и да бъдеш спасен завинаги поради неизменност. Себепознанието се превръща в неизменност, в Пустота, която може да устои на Бездната, поради която са паднали Луцифер, Сатана. В Кабала се обяснява: понеже Бог е наложил свръх-светлина върху съществата, тези, които не са устояли, са угаснали. Докато този, който получи Гносис, може да се завърне отново и не само да се завърне, но да се завърне завинаги с опит и по съвсем друг начин.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(трета идея за размишление)

Друг загадъчен, велик мистик, за който сме говорили.

Любовта е мистичен опит, който се осъществява вътре в Тайната на Бога.

Безмълвието има преярка светлина, която озарява непрогледния мрак. Безмълвието ще спаси ума поради преярката си светлина и поради скритата тайна в себе си. Умът няма око и затова той се нуждае от блясък, който да го озари, от мълния, която да го озари. Този блясък, тази мълния идва от Безмълвието.

Бог се открива на този, който преодолява всичко, забележете, чисто и нечисто, на този, който преодолява полярността. Например Яков Бьоме е постигнал нещо много повече от святост и това не му пречи да е семеен и да има четири де ца, четирима сина. Значи когато постигне посвещение, всичко, което прави, вече е без значение, защото там вече наистина всичко е Бог. Когато не е постигнал, дори и да прави уж много правилни и логични неща, той ще залязва.

Първопричината е съвършено отвлечена от всичко. Става въпрос за Бездната, Тайната, скрита в Бога, за която говорихме миналия път повече. Тя е отвъд света и отвъд вселената. Затова Учителят казва: За моите ученици има изход извън вселената. Това е, което са постигнали и тези осем милиона толтеки, много даоси и т.н. Първопричината не е нито заблуждение, нито истина; тя превъзхожда всичко. Тя не може да бъде утвърждавана или отричана. Тя е над всяко утвърждение, тя надминава всичко.

Изворът сам в себе си се излива и сам в себе си съществува.

Божественият Мрак, това е свръхсветлината на Бога. Нарича се така, защото почти не може да бъде понесен.

Висшата и изначална светлина на Бога никога не губи своето вътрешно единство.

Мракът е тайна същност. Тя е скрита в ръцете на Тайната, в ръцете на Истината, в ръцете на Бога. Имах един разговор в София с един арабист. Той превежда от персийски и Корана, и мнго неща, много добри приятели сме. Когато му казах, че няма никакво зло, има само Абсолютна воля и злото и да иска, просто няма как да съществува, той каза: Това исках да чуя от тебе, защото и аз мисля точно така. Това наистина ме радва, че мислиш така, че сме на едно мнение, защото наистина няма как да има друга воля в света. – Просто тя няма как да се промъкне, защото каквото ѝ се каже, тя само това прави. И това наистина е за добро, но то е скрито в Тайната на Бога.

В светлината човек се учи, казва Дионисий, а в мрака, забележете, човек познава себе си. Там става нещо много по-дълбоко. В светлината се учиш, разбира се, може и да не се доучиш, но това е друг въпрос. Но може, ако си искрен, да продължиш да се учиш. Но в мрака човек познава себе си.

Когато апостол Павел е бил убит, на гроба присъстват Тимотей и Дионисий Ареопагит, те са били приятели. Тимотей е любимият ученик на Павел. Тимотей започнал да плаче: Нима повече, Учителю, няма да чуваме твоя чуден глас? – Тогава Дионисий му казал: Приятелю мой, Тимотее, остави всичко сътворено и се устреми само към Бога, само и изключително към тайната на Бога. – И Тимотей разбрал своя урок.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(четвърта идея за размишление)

Преди говорихме за него, учението на древна Индия за Духа, сега ще продължим пак с учението за Брахман, или учението за Духа.

АУМЪ е чистото пространство на Брахман. Това е изначалното пространство, напълнено с първично дихание. Благодарение на АУМЪ, казва Яджнавалкия (неговите ученици са светци и мъдреци, не последователи, а на много високо ниво; един от редките, много особени Учители), човек знае това, което следва да се знае.

Брахман е вечно непроявена Реалност. Затова Той съществува вечно, защото е толкова дълбок, че не е проявен. Дори и да влезе в тяло, той може да живее, но си остава непроявен. Умирайки, казва Яджнавалкия, аз просто нямам никакъв изход, аз ставам чист Дух. Това е такова осъзнаване, такова завръщане, че даже можем да го наречем, че не е завръщане, защото то при такива същества винаги е било.

Брахман е различен от космоса, но Той присъства в него. Брахман е непривързан и затова Той не се тревожи, което означава, че Той не се руши, не се разрушава. Това е чистият Дух в нас.

Брахман е вечно сияещ светилник. Той е Храмът, който осветява храма.