ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

В ХРАМА НА МЪДРОСТТА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2005 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Чистото слово е звукът на Бога.

Елион

Чистотата е неуловима реалност за света. Чистотата е творение на Любовта.

Направи смъртта си светеща.

Учителят Мелхория

Всеки трябва да освети смъртта си. Да умреш, означава да оживееш. Е, тогава това смърт ли е? Егото винаги ще умира, докато от човека остане само чистата му същност.

Който има Любов, той владее своето страдание.

Учителят Мелхория

Твоята Любов е владетелят. Страданието е само един слуга на Любовта.

Мъдрият говори с гласа на Бога.

Тот

Да си част от гласа на Бога, значи да си събудил себе си за Древността. Гласът е огън, произлязъл от храма на Бога. Гласът на Бога е плод на тайната духовност.

Твоето чисто съзнание е твоят пазител.

Учителят Мелхория

Чистото съзнание живее в мълчалива саможертва. Чистото съзнание трепти от почит към нещата.

Хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем, а не у тебе, ти ще си останеш завинаги изгубен.

Ангелиус Силезиус

Царството Божие трябва да се роди в тебе, а не някъде.

Създаването на Луцифер е велико тайнство… Той е произлязъл от Всемогъщата Воля на Бездната.

Яков Бьоме

Луцифер е създаден, за да се раждат Синове Божии. Луцифер си остава една запечатана тайна. Луцифер е изкушението, което ограбва недостойните.

Ако Христос беше в райската градина, Сатана нямаше да има никакви шансове. Грехът е Божие допущение и затова Адам действува погрешно, защото Адам не може да действува като Христос съвършено.

Ал-Халадж

Изкушението е създадено, за да ограбиш силата му. Ако ограбиш силата му, в живота ти ще дойде велико откровение.

Чистото сърце е ад за злото.

Учителят Мелхория

Чистото сърце е сияещо. В чистото сърце Бог вижда Себе Си и ти виждаш Бога. Да имаш чисто сърце, значи да намериш Бога.

Елеазар Хараш

5 април 2005 г.

Суфи

(лекция 1)

Японската мъдрост

(първа идея за размишление)

Вътрешното фен шуй

(лекция 2)

Здравето

(втора идея за размишление)

Толтеките

(лекция 3)

Ба Хену: тайнството Душа

(трета идея за размишление)

Тази година ще имаме разнообразни лекции. Имам възможност да проучвам много видове Мъдрост, някъде около седемдесет. Бавно ще ви въвеждам, доколкото имаме време. След време една от лекциите ще бъде посветена на русалките. Въобще няма да говорим дали са съществували, а ще говорим за техния живот, за техните проблеми, къде са сега, какво са правили и т.н., т.е. ще имаме странни лекции. Ще ги разгледаме от гледна точка на посветените: не какво казват обикновените хора, а посветените и тези, които имат чистота, която са съхранили в сърцето си, имат връзка с тях и са писали за тях.

СУФИ

(лекция 1)

Суфи казват: Докато човек не загуби себе си в Бога, не може да се каже, че той живее.

После: Дихание без зикр (означава без повторение на Божието Име), това е дихание, изгубено напразно. Ако трябва да го изтълкувам: ако човек има проблеми, то е защото прескача някои дихания. Мисли за някакви други неща, вместо за Името на Бога.

Всички пророци и Учители в света изнасят едно и също послание. Както ще видим от многото видове Мъдрост, изнасят едно и също послание, така казват суфите. Да се посветиш на Бога, това е посланието, което означава да се посветиш на Истината, да се посветиш на правилния живот и т.н. Навсякъде това е едно и също послание. Но по-нататък ще се спрем на огромната Мъдрост и на Мохамед, става въпрос за нещо много специално, но и не само Мохамед…

Повторението Името на Бога, или както те го наричат още помненето, е забравяне на всичко друго, освен Него. Това е пътят, по който се разрешават въпросите в нашия живот. Разбира се, не да станеш робот, да не знаеш къде ходиш, къде стъпваш, какво правиш, но тук става въпрос колко важно е да бъдеш предан на тази идея, за да може всичко друго да се подреди.

Суфите казват: Бог е мълчалив и от всичко друго Той е най-лесно постижим чрез мълчанието. Не случайно мълчанието е наречено злато, японците малко по-тънко са го нарекли – мълчанието е цвете. Повторението на Божието Име, според суфите, е свръхзадачата на човека. Такова нещо е имало и при богомилите. Докато обикновеният човек е съсредоточен върху себе си и затова той се чуди на събитията и на обстановката, която се случва около него.

Според суфизма човек трябва сам да си създаде своята истинска култура отвътре, а не да очаква на религия, наука или някакво общество. Казвам ви идеята на суфи – значи няма религия, няма наука, няма някакво общество, ти сам трябва да си създадеш своята истинска култура; това става отвътре.

Суфизмът е метод за постижение на реалността, това значи суфизъм. Подобно е на Кабала, Кабала е също такъв метод за постижение на реалността.

Външно суфите се намират сред хората, вътрешно те пребивават в Бога.

Суфи казват: И радостта, и страданието са дарове от Бога. Значи и двете, не едното, а и радостта, и страданието са дарове от Бога.

В суфизма изчезването на Аза се смята за истинското процъфтяване. Докато имаш Аз, няма значение дали е Висш Аз или Слънчев Аз, ти пречиш на тайната на Живота, на Бог да влезе в теб. Може да имаш някакви висши намерения, но все още пречиш.

За суфи няма време, то е спряло, защото суфи е същество, което е вкусило Бога.

Страстта, казват суфите, това е дим; чувството, това е топлият огън, сгряващият огън, а Любовта, това е пламъкът, който озарява пътя. Значи едното е дим, пушек и престъпления, другото е чувство, сгряващият огън, а Любовта е пламъкът, който озарява нещата.

Суфи казват: Това, с което се занимаваш, това е твоята религия. Значи няма значение каква ти е професията, ти трябва да я превърнеш в храм, в нещо свещено. Ако я обикнеш по този начин, ти ще познаеш Реалността.

Що се отнася до Учителя, суфите казват следното: Един Учител-суфи, колкото и да е велик, не може да предаде своето собствено знание на ученика. Ученикът е длъжен сам да си сътвори свое собствено, истинско знание.

Казват: Ако се отнасяш към всеки човек като към човек, който съхранява Бог в себе си, това значи да удовлетвориш всички религии в света.

За неуспеха казват: Неуспехът идва, когато Любовта е отстъпила на разсъжденията.

Суфизмът – това е Любовта, което означава чистата религия. Значи там започва суфизмът, в чистата религия.

Суфи отстранява всичко, което отклонява вниманието му от Бога. Значи не можеш да накараш суфи да се занимава с някаква дейност, каквато и да е тя, която да го отклони от Бога. Той никога няма да допусне, никой не може да го отклони. Все едно мен правителството да ме изпрати на война и да ме накара да стрелям – никой не може, няма и да може, защото имам убеждения.

Мохамед казва: Твоят ум е по-враждебен от твоя неприятел, защото се намира отвътре. Но както ви казах, на Мохамед ще се спрем по-специално. Едно от имената му в Корана означава Милостта на световете – нещо много възвишено, много дълбоко. Но който не знае как да чете, да проучва Корана и хадисите, т.е. преданията, той няма да се домогне. Има особен ъгъл на виждане, където Истината излиза, иначе се получава друго.

Суфи се интересува от ядката, а не от ореха. Значи суфи се интересува от ядката, от центъра на нещата, не от периферията, не от ореха.

За суфи Любовта е храната на сърцето. Казват: Любовта е най-хубаво сготвената храна от Аллаха.

Суфи казва: Силата на живота не е в изучаването на Истината, а в сливането с нея. Но има съзнания, някои от които трябва да изучават известно време, после да разберат, че важното е сливане с нея.

Руми казва: Умри с истинска любов, ако искаш да останеш жив. Кратко, простичко казано в стила на суфи.

Руми: Нашите души бяха опиянени от виното на безсмъртието, преди още да има грозде и градини.

Казват: Кой е салик (една суфи-дума, която означава пътешественик)? Салик е този, който сам се е намерил.

Суфите казват още: През иглени уши минава този, който е нищо. Иглените уши са широко отворена врата за нищото. Значи там, където няма его, където човекът е Божествен, минава, даже е широко. За този, който е нищо, иглените уши са широко отворена врата за Божествения човек, за нищото.

Казват: О, набожни, не ограничавайте Бога със своите добродетели. И: О, набожни, не унижавайте Бога със своите достойнства, защото Аллах превъзхожда всичко.

ЯПОНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Тук не става въпрос за тънкия Дзен, за него ще говорим отделно по-нататък.

Ще го кажа първо на японски: Нанакороби яоки. Означава: Седем пъти пада, осем пъти става. Това е този, който не се предава, който е устремен към Истината.

Казват: Кораб с много капитани се качва на скалите. Там му е мястото, т.е. излиза в отпуска.

После: Окаме хачимоко. Страничният наблюдател гледа с осем очи.

За някои казват: Вижда дърветата, а не вижда гората. Това е много тънка идея, няма да я коментирам, просто я изнасям, както е казано.

За друг човек казват: На думи е рай, а като го погледнеш – ад.

За глупостта, казват японците, няма лекарство. За много други неща има всякакви хапчета, но за глупостта, за езика на този, който изпуска онези думи, няма лекарство. Скоро имахме разговор с много братя и сестри; аз им казах, че сега времето е толкова гъсто, че няма време за нищо отрицателно – нито завист, нито критика, нито омраза; към вас каквото и да правят, вие трябва да посеете всичко положително, за да може в другия живот, като се срещнем, въобще думата проблеми да я забравим. Тя не съществува, но ние трябва да я изтрием напълно. Затова сега трябва да се сее тотално.

Следващата мисъл на японски е: Ивану га хана – мълчанието е цвете.

Казват: Ако говориш за някого, ще се появи неговата сянка. Значи нещата си имат сянка и тази сянка, този призрак, този човек се появява. Затова ако го критикуваш, той чува, долавя, предава му се и след време тази сянка става твоя, част от тебе. Ако искаш да имаш много сенки в себе си, значи – отдаваш се на критика.

Казва един японец: Познавам едно цвете, което крепеше скалата. Както виждате, японският начин на мислене е много тънък, много деликатен, а Дзен отива още по-дълбоко, за което ще говорим по-нататък.

Казват: Волята и през скала минава. Наистина волята минава през скала, защото скалата е също духовна.

За незнанието казват: Незнанието е блаженство, за разлика от знанието. Затова не можеш да срещнеш знаещ човек, който да е блажен; обаче който е незнаещ, той е оставил място на Истината в себе си и тя го прави блажен.

Друга тяхна идея: Ширану га хотоке – незнаещият е Буда.

И казват: Мълчаливият човек е онзи, когото най-много трябва да слушате.

ВЪТРЕШНОТО ФЕН ШУЙ

(лекция 2)

Както ще видим по-нататък, то е имало друго име, друго значение, но сега е станало нещо по-външно, фен шуй.

Окултната цел на фен шуй е да се придобие съзнанието на Дракона. Старото название на фен шуй е каню, означава: кан – означава невидимото, а ю – означава видимия свят. Това означава, че тези два свята трябва да се слеят, това е първичната идея на кан-ю.

Кан-ю е едно особено извисяване на съзнанието в невидимото, където се прави диагностика на всяка трудност и на всеки проблем. Това е една от идеите на кан-ю. И същевременно с това идва и методът, наречен прозрение. Във вътрешното фен шуй, наречено кан-ю, има само един дом, който трябва да бъде подреден. Както ви казах, това няма нищо общо с мебели, столчета и огледала, защото твоят дом е твоето съзнание, оттам се започва.

Древната практика фен шуй била известна като цианк ди. Може да прочетете стотици книги, но само няколко книги има истински в света по фен шуй. Освен това трябва и дълбоко тълкуване, затова аз ви изнасям директно, в съкратен вид същността. Цианк ди означава: наблюдение и преценяване, това е истинската практика на кан-ю, което пък означава, според един велик Учител на кан-ю, от малкото истински, когото даже и в Китай малко го познават, означава изкуство за вътрешно преобразяване на съзнанието. Това древно изкуство било изнесено от великия Учител Янг Юн Санк, истински Учител по кан-ю, за разлика от многото привидни. Както казах, неизвестен и в Китай, макар че има три книги, но много е трудно да се тълкуват; но който трябва, стига дотам. Той има три велики книги, които разкриват истинската тайна на кан-ю. Първата книга се казва Хан лунк цзин, означава „Изкуството за пробуждане на Дракона“, това е нашата най-дълбока, огнена природа, това е Драконът. След време ще говорим за него повече, когато говорим за толтеките. Там ще обясним и какво означава и думата вълк; тя е свещена, защото някога вълкът е постигнал много дълбока Мъдрост, подобна на древните котки. Затова сега по време на залеза той вие, защото е изгубил Мъдростта, а е останала само силата на уединението и самотата, но той ги е преодолял, обаче изгубил нещо от Мъдростта и затова вие към древната родина, която е всъщност истинската родина, към която и хората искат да се завърнат.

Втората книга Цзин нанг ао цзи означава „Определяне мястото на Дракона“. Както виждате, истинското фен шуй върви в съвсем друга посока, определяне мястото на Дракона. Третата книга се казва И лунк цзин, означава „Методи за приближаване и сливане с Дракона“. Това е всъщност Златната книга.

Такъв Учител има и при толтеките, също почти неизвестен: дон Хаваро – в следващата лекция малко ще спомена за него, един от най-великите посветени учители – толтеки. Ще се докоснем до една негова книга, която се казва „Откъси от моето сърце“, т.е. той изнася нещо от своето сърце и то даже на деца в Атлантида, но които са умеели да питат. Идеята дом е идеята съзнанието да стане храм на Дракона, значи това е идеята да си построим истински дом – нашето съзнание да стане храм на Дракона, т.е. на най-древния Разум. Едно от значенията на думата Дракон е Древният Божествен Разум. Ще обясня: Идеята кан-ю е такава връзка между вътрешния и външния свят, че в човека да се зароди този Древен Свещен Разум, това е идеята на кан-ю, която Битието и цялата Вселена търсят, защото нещо е изгубено. На по-разбираем език казано, кан-ю означава привличане на истинския успех в живота. Кой е той? Истинският успех в живота е придобиването на Свещения Разум, което означава, че истинският успех, превеждам го по мой начин, това е истинската Любов към нещата. Това е древната идея на кан-ю, истинската Любов към нещата.

Но какво забелязал Учителят Янг и древните Учители и посветени по кан-ю? Те разбрали и почувствали, че ако хората изпълняват стриктно техните указания, тези хора се превръщали в мощни духовни енергийни центрове, а това водело до непредсказуеми последствия. Много стриктно изпълнявайки, те ставали много мощни енергийни центрове, на висока честота, обаче последствията станали непредсказуеми, както се оказало и по-нататък. Така правилата започнали да се преобразяват и така се достигнало до допускането на едно външно и символично занимание, наречено сега фен шуй, означава вятър и вода. Това довело до едно естествено подреждане на мебели и украси, пак казвам, това е полезно, това е хубаво, но трябва да разберем кое е Истина. Който иска, пак може да продължава да подрежда. Значи ти трябва да създадеш порядък в своето съзнание, тогава всичко друго ще бъде отражение на този порядък, на това съзнание на Дракона. Тогава вече Мъдростта ще е влязла в твоя живот. Щом Древният Разум работи, вече можем да говорим за всичко; даже и фен шуй е на място. Даже ако една маса я сложиш на тавана, може да се окаже по-разумно, отколкото долу; всичко може да се окаже съвсем друго.

Ще се върна на кан-ю, защото тази е истинската цел: усилване на чистото съзнание. Целта на истинското фен шуй, в древността наречено кан-ю, е усилване на чистото съзнание и отслабване на отрицателното, на нечистото съзнание и неговите елементи.

Съзнанието е домът на човека. Това е истинският, вътрешният дом, в който трябва да царува ред и порядък, иначе енергията се обезсмисля. Ако няма ред и порядък, ако няма Свещен Разум, енергията се обезсмисля. Аз знам, че моите приятели в София, които издават много книги, ще чуят по някакъв начин тази лекция и ще кажат: Ти ни обърка бизнеса. Но аз ще продължа да говоря по този начин и по-нататък.

Да се завърна към идеята, която е третата книга на Учителя Янг, И лунг цзин, означава да се завърнем и да се слеем с Дракона, т.е. да намерим своя собствен, свещен център.

ЗДРАВЕТО

(втора идея за размишление)

Лечението само на физическото тяло никога не дава истински резултати. То е само въведение, но не е изцеление на човека, на неговия разум, по-скоро ум, и на неговото сърце. Това е само едно въведение.

Най-реалното изцеление на човека се извършва по пътя на истинолюбието, което означава по пътя на себепознанието. Истинската цел на изцелението е не само оздравяване, а нещо повече – освобождаване от Дървото за познанието на доброто и злото.

Здравето, казват в Египет, е хармония между нетерите и човека, между боговете и човека. Здравето изисква хармония между човека и боговете. Разбира се, после тази хармония се пренася и долу, човек влиза в хармония и със своята окръжаваща среда.

Всяка изпусната нечиста дума създава събития в невидимия свят, което означава: създава условия за болести. Ти може да не си даваш отчет, но законът работи, затова реших да ви кажа някои неща за думите. Значи условия за болести, защото всички думи са същества, които искат да се материализират. Всички думи, и хубавите, и лошите, искат, те са същества, искат да се материализират. Нечистите думи са по-опасно и по-лошо нещо от болестта. Трябва да разберем, това е един важен момент, те са нещо по-опасно от болестта. Злите духове атакуват човека със своите оръжия, т.е. внушени думи и внушени представи. Вие разбрахте, тук февруари имаше някаква виелица, изкараха го бедствие, всъщност няма никакво бедствие, защото някои имат бедствие и август месец. Но умът обича да преувеличава, а за един пробуден човек не съществуват бедствия, защото той живее в Духа. Ако той си замине от този живот, той ще си замине с една пълнота. Никога там думата бедствие няма сила, затова трябва правилно да разберем думите, за да знаем в коя дума какво да влагаме и как да ги изричаме.

Внушените думи атакуват ума, а представите атакуват въображението. Значи ако с едното не успеят, действат с другото. Но злото не се намира в самите тези неща, а в липсата на контрол. Много често ме питат: Какво да правя? Ако не се упражняваш съзнателно и ежедневно, след време ще се срещнем и пак ще имаш проблеми – нужни са упражнения в контрол. Постигнеш ли този контрол, никаква държава и никакъв свят не може да те изкриви, всички стават безпомощни, заедно с астралния свят, заедно със звездите; ние можем да пренаписваме. Така е според Учителя – ние можем да пренаписваме. Следващата лекция ще говорим за овладяване на съдбата, там ще говорим повече по този въпрос.

Няма да слушаш какво ти говорят и внушават падналите духове. Ти сам ще си избираш думите, няма да слушаш какво ти внушават, независимо че по някой път това са ваши приятели, лекари или каквито и да са. Няма да слушаш, ти ще избираш какво да слушаш, кое да възприемаш и кое не. Понеже виелицата се възприема като бедствие, то действа; и смъртта се възприема като смърт, а пък тя според Дзен води към пълнота на живота, към нещо изключително красиво. Щом го възприемаш като бедствие, то ще се превърне в бедствие. Някои си повтарят примерно: ще обеднея; много българи, като удари градушката, казват: лошо, реколтата отиде. Той няма процеп в съзнанието си да си повтаря примерно: всичко ще се уреди, на мен ми върви. Ако на такъв човек му кажеш да си повтаря формулата: „Ще забогатея“, както съм правил опити, той казва: Не ме залъгвай – и си повтаря: ще обеднея, ще се разпилея и т.н. Който няма такъв процеп, който не иска, той създава друга карма и не стига дето има карма, той създава и бъдеща, това е съвсем друг път.

Правилно подбраните думи са особен род лекарство. Защо? Защото тези думи са чиста енергия, целебна енергия, универсално лекарство. Затова Библията казва: Ще плащате за всяка дума. Значи ние трябва да изпреварваме думите, трябва да ги наблюдаваме, трябва да ги овладяваме и това става от една до две години с упражнения в контрол; не с мечтаене, не с четене на книги, а упражнения в контрол.

ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 3)

Всяка битка за воина е движение към безупречност. Само за малко ще се отклоня: ако на един толтек му се случи някаква болест, той знае, че в организма си има клетки-воини. И ако примерно болестта му е рак, той активизира клетките-воини да атакуват болестта, оказват се по-силни клетките-воини. Какво ще каже тук едно обикновено съзнание: ама ракът бил в напреднала форма… Много хора с напреднал рак са излекувани. Въпросът е как ще подходиш и как ще възприемаш нещата. Ако възприемаш погрешно, ти вече си победен.

Воинът от третото внимание, както знаете, говорихме много миналата година, е посветен специално на безупречността. Толтеките от първо, второ и трето внимание също прилагат безупречността, но те се специализират в нещо друго, а то е Нелтилицтли, т.е. Истината. Каква е разликата между трите внимания?

Толтекът от първото внимание се специализира в проникването в Истината, това е негова задача за деня и за живота въобще – специализация в проникването в Истината.

Толтекът от второто внимание се специализира в сливането с Истината. Значи той търси нещо по-дълбоко, постепенно го постига – сливането с Истината.

Толтекът от третото внимание се специализира в изчезването в Истината. Това са степени, а третото внимание толтек е изчезването в Истината. Там вече има две разклонения: някои се разтварят в Истината и изчезват, други се разтварят и се връщат да помагат на хората – това е според собствения дълбок избор. И двата вида учители са прави: които са решили едното, са прави, които са решили другото, и те са прави.

Толтеките от трите внимания са въоръжени с много голямо внимание и търпение. За тях важи една древна поговорка, ще ви кажа една от поговорките, които най-много обичам. Тъй като проучвах мъдростта на много народи, забелязах, че над 90% от поговорките вече са остарели и трябва да бъдат изпъдени, не вършат никаква работа. Но има истински поговорки, тази е една от тях, африканска, но важи и за толтеките: Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва.

Тук при толтеките се бди за всяка дума, няма такава дума изпусната; че ти може да убиеш човека, може да направиш всичко, покрай него може да убиеш и много други. Тук се бди над всяка дума. Дон Хаваро казва: С всяка правилна дума ние придобиваме енергия от същността на Нелтилицтли, от същността на Истината. Той е бил запитван от деца в Атлантида, между 12 и 15-годишни, той ги е обучавал още от деца, от семейства на толтеки, в тази древна Мъдрост. Ще ви прочета откъси от една негова книга, „Сърцето на стария толтек“, откъси от книгата на дон Хаваро. Когато го попитали кое е разумно, той скромно отговорил: Разумно е да ограбиш своята тъмнина. Когато го попитали какво вижда толтекът в смъртта, той казал: Живот. В този свят има погребения, но смърт няма. Учителят го нарича театър, онези плачат от театъра и т.н., театърът е голям, но смърт няма. После добавил: Смъртта не иска никога да среща особените очи на толтека, защото Истината я пронизва и тя се чувства неудобно.

Когато го попитали какво се прави, когато се яви голяма опасност, той казал: Страхувай се все по-малко, за да смалиш опасността, докато тя изчезне. Както ви казах и преди, обикновеният човек прави от мухата слон, духовният човек прави от слона муха, от мухата нещо по-дребно и накрая изчезва и мухата, и проблема, и всичко.

Когато го попитали кой е ключът към свободата, той казал: Правилното наблюдение. Правилното наблюдение е ключът към свободата. Ще обясня: Най-дълбокото наблюдение трябва да се случи в най-големия мрак, в най-голямото страдание, иначе не можеш да се домогнеш до него. За малките изпитания се иска малко наблюдение, но в големите изпитания човек се домогва до духа в себе си. Именно духът в него е правилното наблюдение, чистият дух, той с лекота го осъществява.

Когато го попитали кой става могъщо същество, т.е. истински толтек, дон Хаваро казал: Могъщо същество е само самотният воин. Той е издържал там, където другите умират. Значи в голяма самота, в голямо уединение, това е свързано и с тайната на вълците, за което ще говорим; те са издържали в голяма самота и уединение, само че са изпуснали Мъдростта. И казва: За да издържиш, трябва да си се слял с Истината. В тази връзка Теун Марез казва: Истинският воин е самотна птица и никой не може да го разбере, защото той не е търсил разбирателство с хората, нито с Вселената; той е търсил разбирателство с Истината – ето пак същественото. Той знае с кого да търси разбирателство. Вселената и хората могат да почакат, първо човек трябва да се разбере с Истината, после всичко друго става естествено, лесно.

Най-голямата грешка, според толтеките, която хората допускат, е лошото отношение към безупречността и към Истината. Когато попитали дон Хаваро как се прониква в световете, той казал: Концентрацията събира в себе си световете. Но преди това трябва да си отсякъл от живота си всичко излишно и да си живял дълго време насаме с Нелтилицтли, т.е. Истината. Това е изнасяно пред деца, така са израствали истинските толтеки, истинските учители.

Толтекът няма нищо общо със суетата на света. Той никога няма и не допуска безцелни дни, защото той е избрал същественото. Това означава, че той не губи никакво време и никаква енергия, и двете неща не ги губи, понеже е избрал същественото.

Толтекът въобще не мисли за съдбата си, защото той се е отдал на строго определени неща: безупречност и Истина. Какво означава това? Просто Истината го прави господар на съдбата по един естествен начин, тук звездите нямат думата. Ще обясня: самата безупречност е разсичане на света, става въпрос за безумието, разсичане на двойствеността. Но Истината отива още по-далече: тя разсича трите вида мрак. В книгата „Ава Торот“ казах нещо за трите вида мрак, подготвям една втора книга, в която ще говоря малко повече за тези три вида мрак, но тя ще излезе чак към края на годината. Тя е нещо като книга, в която мракът свети, така се нарича и там нещата са свързани с тези видове мрак, където имаме такъв поглед, че мракът свети.

Толтеките казват: В нас е скрит зародишът на магическата птица, птицата на свободата. Воинът знае, че всяка правилна постъпка увеличава свободата. Що се отнася до толтека от третото внимание, той въплъщава в себе си древното знание за Драконите. Знанието за Драконите е израз на най-дълбоко скритата, истинска природа на човека. Когато толтеките от третото внимание натрупват енергия чрез особен контрол над съзнанието си, те придобиват един особен вид енергия. Значи не тази, която съдбата или звездите им е дала, а допълнителна, друга енергия, чрез която си създават огнено пространство. Тук само ще прибавя, че воинът трябва много дълго време да практикува безупречност, докато стане толтек, т.е. много дълго време трябва да се сражава за своето преображение, докато се стигне до освобождаване на най-скритата вътрешна енергия, която е наречена при толтеките дракон-вълк. Толтеките от трета степен се наричат дракон-вълк. Както ви казах, за тях ще говорим повече, защото те са изключителни същества, не са изгубени, в енциклопедията са писани общи приказки, но и драконът, и вълкът са свещени животни. В тях има много дълбока мъдрост, ако можем да ги разберем, както и при делфините. Преди време говорихме много за делфините, те са разгледани най-дълбоко в Египет, на египетски се наричат кха, това означава делфин. Имат много дълбока история, много дълбока мъдрост; знаят тайните знания на океана, на водата и ги предават на планетарния Дух по един тънък начин, който науката въобще не може да разбере. И той събира тези знания за бъдещето на хората. Делфините са един от успешните опити в света, за разлика от русалките, кентаврите, амазонките, за които по-нататък ще ви кажа някои неща.

БА ХЕНУ – ТАЙНСТВОТО ДУША

(трета идея за размишление)

На египетски това означава „тайнството Душа“. Ба, т.е. душата е дума, слязла от древното минало. Тя е велико и древно откровение на нетера, т.е. на Бога. Явно откровение на самия Бог, понеже тя е част от неговата същност, говорим за Висшата душа. Преди време бях ви казал, ще го повторя, Изида казва: Може да живее само този, който е чул Ба, който е чул гласа на душата си, само той може да заживее истински живот.

Тук ще направя едно отклонение за малко: душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, която е по-дълбока от Бога. Това са дълбоки, мистични неща, не е лесно да ги разберем, ако трябва, след време ще се спра. Но Учителят за да бъде разбран, също е много трудно, защото той казва: Ако вие се отклоните само на една стомилионна частица от мярката, вие вече няма да ме разбирате правилно. Смятайте каква отговорност, каква дълбочина и каква любов се изисква от нас неизкушаема, каква мъдрост се изисква неподкупна, ако искаме да разбираме правилно Учителя. Иначе ще се занимаваме с оптимизъм, позитивни мисли, докато рухнем и не разберем, че оптимизмът още не е духовност. Той е нещо детско, нещо приятно, обаче ученикът трябва да върви навътре.

Душата съществува в много високо ниво на тънка енергия, именно затова е невидима за много същества. Геб на египетски, т.е. Земята, се е нуждаела от енергиен носител, който е трябвало да слезе и да ѝ помогне в нейното развитие. Защото някой е трябвало да предаде енергията и Любовта на Нетера, т.е. някой е трябвало да предаде енергията и Любовта на Бога на самата Земя и сред хората, които са паднали. Именно поради това е била замислена идеята още в древността за създаването на душата. Тя е много по-скъпа от цялото човечество. Именно заради нея изнасям лекциите, а не заради умовете и сърцата на хората. Именно заради душата, тъй като имах възможност два пъти да я видя какво представлява. Това е казано и в буквален смисъл, и в духовен, и в Божествен смисъл. Материята е трябвало да се овладее. И материята, и душата са се нуждаели от развитие, обаче материята трябва да се овладее, а душата трябва да стане СЪЩНОСТ. Думата Същност е по-дълбока, защото тя означава ВИСОКА ОРГАНИЗИРАНОСТ НА АБСОЛЮТНО НИВО.

Помагайки на Земята, душата израства в себе си; помагайки и на другите, също израства в себе си. И така тя след време ще бъде Същност, но засега я наричаме душа, или както я наричат Ба Хену в Египет.

Изпъждането от рая всъщност е изпъждането от душата, понеже човек е избрал страстта и знанията, вместо Любовта. Затова Тот казва: Който няма Любов, той няма душа и той няма храм.

Тот казва нещо важно за думите, предупреждава: Не изменяй на Маат, на египетски означава Истината, не изменяй с неточни думи, защото ще изгубиш душата си. И казва още: Който обича Маат, т.е. Истината, той придобива Ба Хену, т.е. той придобива тайнството душа и започва да вижда Бог навсякъде.

Има два вида душа: Ба, която е избрала знанията и смъртта, и Ба, която е избрала Любовта. Тази, която е избрала знанията, е низшата душа, затова някои питат безсмъртна ли е душата? Зависи в коя душа си избрал да живееш: ако си избрал знанията, философията, цитатите, ти си избрал смъртта. Затова Мохамед казва: Наука без Мъдрост е звяр.

Ба, която е избрала Любовта, става Ба Хену, възвишена, Висша душа, т.е. безсмъртна. Тогава не можеш да питаш умира ли душата или не. На всеки е дадено според избора.

АУМЪ

3 май 2005 г.

Овладяване на съдбата

(лекция 4)

Чан

китайският Дзен
(първа идея за размишление)

Ферилт

Свещената книга на друидите
(лекция 5)

Исихия

Учение за мъдрото безмълвие
(втора идея за размишление)

Толтеките и книгата на ада

(лекция 6)

Езикът на Йешуа

Арамейският език
(трета идея за размишление)

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(лекция 4)

Твоята съдба се формира постоянно, т.е. в момента на вземане на решения. Звездите нищо не могат да решават вместо вас. Щом вземеш неразумно решение, ти вече се изместваш от своя център, ти вече ставаш друго същество.

Да вярваш в звезди и влияния, е хипноза. Да обичаш Истината, е разхипнотизирване. Да любиш Истината, е обратно на хипнозата. Понеже си избрал правилно, започва разхипнотизирване. Ежедневните упражнения в истинолюбие, това е всъщност методът на постепенно разхипнотизирване. Толтеките наричат зодиака звездната скала, която напълно трябва да бъде отстранена, включително с всички положителни качества на планетите – не само отрицателни, а и положителни. После ще кажем нещо във връзка с това, когато говорим за езика на Христос, арамейския език. Ежедневните упражнения в истинолюбие са постепенно разхипнотизирване и постепенно овладяване на съдбата. Ще видим после, борбата е много голяма с паразитите, ще говорим в третата лекция за това. Съдба означава злото, което е проникнало в нашето минало поради неразумни решения.

Защо любовта към Истината е толкова важна? Защото това е борба за пробуденост и осъзнатост на най-високо ниво. Моят съвет е: Не се бори със съдбата, защото тя е част от могъществото на Божията воля. Просто влез в пътя на Любовта и тогава, съединявайки се с Бога, съдбата ще започне да отслабва. Това означава, че само Бог в тебе знае как да се справи с нея. Разбира се, чрез твоята любов знае как да се справи с нея.

Чрез Любовта ти заживяваш в Бога. Именно тук ти започваш да разбираш, че нямаш минало, защото живееш в Любовта, живееш в Бога, а в Бог няма съдба и няма минало, нито пък имаш бъдеще. Т.е. бъдещето не те интересува, защото ти си в Бога; как може да те интересува нещо, което е повече от Бога – то не може да е. Бог е повече от миналото и бъдещето, включително е повече от настоящето. Той ги превъзхожда. Това означава, че никакви звезди и влияния не могат да ти дадат нещо повече от Бога. Това означава, че трябва да се центрираш и всичко, което търсиш, е там. Чрез Любовта разбираш, че това, което те заобикаля, не определя твоята съдба. Значи окръжаващата среда, каквато и да е тя, не определя твоята съдба.

Живеейки в Бога, ти вече живееш във всички измерения. Окръжаващата среда се видоизменя. Не тя да те моделира. Това, което скоро ми хареса в едно кметство, една позната каза: Аз не гледам телевизия и радио, откъде накъде те ще ме учат да мисля като тях! Когато говорим за паразитите, ще засегнем малко и този въпрос.

Ти не си дошъл в света да робуваш на някаква карма, а за да ѝ станеш господар. Казано по друг начин: не си дошъл да оглупяваш, а да станеш Божествено разумен.

Какво е кармата? В Египет казват: Това е Истината, слязла в полето на справедливостта, за да те учи. Значи не да те наказва, а преди всичко да те учи. Ако я няма тази строгост, тази справедливост, ти ще влезеш, казват египтяните, в апеп. Апеп означава голям упадък и постепенно можеш да се демонизираш, което е най-голямата бездна за душите. Строгостта на справедливата карма е милостта на Истината спрямо тебе, разбира се за този, който го осъзнава.

Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе: или други живеят, или ти пречиш на Бога да живее в теб. Това означава, че Бог е бил отхвърлен, понеже човек е повярвал в глупости – като почнеш от звездите, вярата в хора, вярата в лъжата и така наречената астрология. Това, което трябва да знаете, е че астрологията е една наука, а не Истина – има голяма разлика между астрологията и Истината и тази разлика е огромна. Никой няма право да бърка астрологията с Истината, защото тя не може да представи Истината. Това важи включително и за всички науки. Истината е много повече. Те са малки частици, затова не трябва да се бърка Истината с някаква си наука. Разбира се, никой от вас не е чувал Христос или Учителят, или Лао Дзъ да правят хороскопи, няма и никога да чуе. Защото там Истината е толкова важна, те са постигнали своя център и това е толкова по-важно от всички звезди, че няма нужда от такива заблуждения. Независимо дори когато хороскопът ти помага, това е друг вид заблуждения. Това е както добрите хора, както доброто дърво давало добри плодове… Само че не дава добри плодове, накрая ще стане въпрос за това…

Когато възстановиш връзката си с Бога, съдбата ще си отиде заедно с всичките си други неща, т.е. с всичките си заблуждения. Това означава, че който обича Истината по един изключителен начин, не компромисен, не обикновен, който обича Истината, има център. Който не обича Истината, има тълпа, паразити, за които ще говорим в лекцията за толтеките. Той се управлява от случая.

Да вярваш в бъдещето и да вярваш в Истината, са различни неща. Истината е тук. Да вярваш в бъдещето, е бягство на ума. Няма защо да се пренасяш в бъдещето, няма защо да отлагаш. Истината е чиста река, тя е нещо вечно, което е тук. Да вярваш в бъдеще, означава да станеш застояла вода. Отлагаш Истината, после бъдещето става твое настояще и ти си същият – отново отлагаш, подобно на онази огромна еврейска грешка: чакаха месия, чакаха Христос; Христос дойде и те отложиха. Не можаха да разберат кой е Той, отлагат. След време пак ще отложат, защото съзнанието много трудно се променя. Той беше сред тях, но не разбраха за какво става въпрос, освен малкото ученици. Да не говорим, че учениците също много трудно разбраха учението Му, защото задават и те въпроси, които спадат към тъмнината. Но все пак те задават от друга гледна точка, не като фарисеите. Фарисеят пита и не се нуждае от разбиране, той не иска да разбере; поне учениците питат, за да разберат и да се стараят да приложат.

Вярата в бъдещето е лъжа, много коварно отлагане на ума, коварна намеса. Това е отлагане на живот в Истината сега. Това е голяма самоизмама и както ви казах, Христос дойде и те продължиха да отлагат, като вярваха, разбира се, в бъдещето.

Свободата е качество на живота. Това е животът именно в Истината. Но хората не живеят. Те искат да живеят или мечтаят да живеят, но не искат да се определят в истинския живот. Ето защо съдбата означава ограничено мислене. А Любовта, това вече означава да преживееш присъствието на Бога. Това е живот в друго измерение, което те освобождава от ограниченото мислене на ума. Така ти започваш да излизаш извън влиянието на съдбата чрез Любовта. Чрез Любовта към Бога ти започваш да излизаш извън ограниченото мислене.

Няма никакво значение, дали си роден при благоприятни условия или лоши; няма никакво значение, дали си роден като една даденост, защото ако ти си избрал Любовта към Истината, тази Любов ще те възвиши над тази даденост, каквато и да е тя. Самата Любов е в сила, тъй като тя е Бог, тя ще те възвиши над тази даденост. Това означава, че да влезеш да живееш в Любовта, означава да излезеш от причините и последствията на нещата. Затова Учителят казва, че за низшия човек има съдба, а за разумния човек има промисъл, съвсем друг път. Т.е. милостта на Истината слиза и видоизменя съдбата му, каквато и да е тя. След време ще говорим пак по този въпрос, тъй като това, което Мъдростта има да даде на човека, въобще не може да се сравнява с бедните звезди. Мъдростта има да каже нещо много повече.

ЧАН

китайският Дзен

(първа идея за размишление)

Те много рядко говорят въобще за съдбата, това е някакво голямо изключение, което срещнах. По принцип не говорят по такива въпроси. В Чан казват: Вашата съдба принадлежи само на вас. Тя не се опира на нищо външно, защото такава опора е глупава. Да разчиташ на нещо външно, такава опора е глупава. Ако съзнанието ви е абсолютно чисто, в него даже го няма и Буда. Остава само неизвестното. Неизвестното е най-добрият приятел на човека, така казват в Чан. Чистото съзнание означава да постигнеш онова, което е незабележимо. Това е едно от постиженията на чистото съзнание, онова, което е незабележимо. Лъчезарното съзнание вижда съществата в тяхното съвършенство, такъв е неговият поглед.

Чан като цяло е учение, което е любов към Пустотата. Пустотата е едно друго название на абсолютно чистото съзнание. Ако трябва да кажем какво е Пустота по друг начин, това е абсолютно чистото съзнание, наречено още пусти небеса. В Чан казват: пусти небеса. Какво може да бъде по-чисто от тях? Един учител от Чан, казва се Фу, казва: С пуста ръка държа мотиката и копая. После казва: Тече самият мост, а не реката. Той вижда живот в неподвижните неща, той знае, че там има живот; той може да го види, понеже вижда незабележимото. Това е един намек, че тече мостът. Това е част от сутрата Чиста земя. И още казват: Бъди загадъчен и изтънчен, без форми, без очертания, т.е. без ограничения. Чистото съзнание, както и преди говорихме, е постигане на третия бряг на реката, именно това е Пустотата. Третият бряг на реката е постижение на Пустотата.

Казват: Който е цар на съзнанието, той не е подхвърлен на битие и на небитие. Той само се появява и угасва, т.е. скрива се. Значи той само се появява и угасва, или се скрива. В истинското практикуване няма цел, а има само ПРОЦЕС НА ЛЮБОВТА. Значи кое е съществено при всички практики, за да са истински? Няма цел, има само процес на Любовта.

Знанието е знание за повърхностното, а незнанието е знание за дълбините. Казват: Нито една вещ не съществува. Съществува само една забележителна Мъдрост; не вещи, а една забележителна Мъдрост. И казва един чан-учител: Където и да погледна, отвътре и отвън, всичко е лъчезарно. По този въпрос ще говорим друг път повече. Когато ви говоря за звездите, някои могат да помислят, че съм критичен към тях. Не, те могат да се гледат вечер, за красота, от друга гледна точка, но човек трябва да знае своя център.

ФЕРИЛТ

Свещената книга на друидите

(лекция 5)

Казват: Най-голямата грешка на света е изгубеното ученичество. Съдбата на човека се решава само в самоизгряването. Значи човек сам трябва да изгрее от своята вътрешност, това е всъщност идеята за изгрева, те го наричат самоизгряване.

В съдбата, казват, има течения и вихри, които могат да се изучават и преправят. Затова друидите казват: Създайте бъдещето си, докато все още има време. Не винаги е имало време. Затова това, което скоро казах на братя и сестри, е: в момента най-лошото нещо, с което трябва да се занимава ученикът, е постоянни положителни мисли – най-лошото му ниво, най-ниското му ниво, дъното му – постоянни положителни мисли. Тук няма да обяснявам, защото това е дълъг въпрос, какво създават те. Те създават много особена атмосфера: едновременно създават нежна атмосфера и едновременно огромна сила. Но това е друг момент, друг път ще обясняваме. Но това е най-ниското ниво – постоянни положителни мисли при всички условия.

Един от големите учители на друидите е жрец, казва се жрецът Фарон. Друидите смятат, че той е прероден от Първата слънчева раса, от расата на боговете. Той казва: Излизането от съдбата става само чрез един велик закон. И после казва: Развитието е законът на една много твърда решителност. Тук не говорим за еволюцията, където няма такъв закон. Там е бавен процесът и може да се удължава безкрай. Развитието е закон на една много твърда решителност. И после добавя: Нека миналото да бъде поразено от вашата решителност. Създайте в себе си Великата книга на съгласието, а всеки, който се съпротивлява на развитието, ще бъде унищожен. Това се отнася за тези, които отричат Любовта, Мъдростта, Истината, безупречността и т.н.

Никога не се оставяй да потънеш в този черен, омайващ свят. В този свят зее лъжовна бездна и преизподня, обвита в мрак. В този свят работи Анун. Анун на келтски език означава подземната бездна на разрушението. Преживяният живот е преживян само когато е посветен на висшата Мъдрост. Който се е посветил на тази висша Мъдрост, той става ключ за другите същества. Той става врата към висшите светове, така както стана с Мирдин. Мирдин, това е келтското име на Мерлин, също един голям учител, който не е представен в този свят както трябва. Той също казва нещо за бъдещето. Той казва, че бъдещето е скрито даже за тези висши същества, които го създават в човека. Значи даже и те, създавайки го в човека, работейки заедно с човека чрез Любовта, даже и те не го знаят. Разбира се, ясновидците го знаят..., но това е друг въпрос.

Ферилт, свещената книга, дава прости послания. Казва: Бъди ловец на прозрения, защото ти живееш в свят сред непознати сили. Опознай своя собствен слънчев свят, това е идеята за себепознанието. Казват: Думите не са само думи, те са послания на енергията. Затова ще говорим после и за езика на Христос. Той е казал едно, вложил е една енергия, а всички библии наред са погрешно преведени в абсолютно всички народности, за които се сещате, като изключим арамейския, на който е говорил Христос, и ще дадем някои примери.

Казват: Не заставяй новия свят да чака. Разбира се, новият свят си е вътре в тебе, но – не го заставяй да чака.

Който обича Истината, според Ферилт, е ограден от свещена стена. Тук не става въпрос за амулети, а за свещена стена, но ти трябва да си обикнал Истината по един особен начин, т.е. без без компромиси. Почнеш ли да правиш компромиси, Истината започва да се отдалечава.

Тайната сила се намира всякога там, където другите сили никога не я очакват, така казва Ферилт.

Казват: Мъдрецът не дава на въпроса отговор. Той дава ключ. Има голяма разлика между отговор и между ключ. После ще кажем нещо за арамейския език, а ние ще имаме цели лекции за арамейския език и ще видим какво е казал Христос и как даже и учениците му питат, защото не могат да разберат. Но той говори много ясно и с думите, и с енергията.

Във Ферилт се казва, че само в търпението има наблюдение. Търпението улавя правилното от наблюдаваното. Това е методът на мъдреца. Значи ако имате някога такъв въпрос, малко повече изчакване, в изчакването узрява правилното. Търпението е метод на Любовта.

За огъня казват, че огънят в човека се явява свещена субстанция. Това е ключът, с който се чете в Аннон – това е Водите на Истината, или както други го знаят, Акаша. Аннон на келтски език означава Водите на Истината. Казано по друг начин: без огън, без свещена Любов, без тази субстанция никой не може да чете в Истината. Може да вижда в астралния свят колкото иска, даже и приятни неща, но той никога не може да чете в Истината.

ИСИХИЯ

Учение за мъдрото безмълвие

(втора идея за размишление)

Основната заповед: Безмълвствувай в Бога. Това, разбира се, не е за ментални хора, а за духовни същества, които са се определили в своя път. Защото те казват: Благословено е благоговеното безмълвие. Значи при мъдрото безмълвие има благоговение. При мисловния, при менталния човек няма благоговение. Затова той просто има мълчание, той няма безмълвие, той не познава тишината. Има мълчание и в това мълчание се явяват най-различни неща, дори и положителни неща могат да го подведат.

Исихастите казват: Бог се познава с благоговение и безмълвие. Две неща, два ключа – благоговение и безмълвие. Бог се очарова от безмълвие и сияеща любов, пак други две неща в тяхната школа.

За любопитството казват: Любопитството поврежда безмълвието. Не може любопитният човек да се домогне до тази велика наука за свещеното безмълвие. Любопитството го поврежда, още повече започне ли някой пък да пита защо.

За исихаста безмълвието е свещен дом на Любовта. Значи той мълчи, но с любов, с душа. Затова исихастите казват: Безмълвието е меч срещу злото и секира срещу отчаянието.

Казват: Тайната стаичка е мястото на безмълвието. Там, където човек е божествен и съкровен, това е тайната стаичка, дълбокото безмълвие.

Чрез безмълвието се просвещава и освещава целият човек, но малцина стигат до мъдрото безмълвие. Защо? Защото малцина постигат безстрастието, т.е. непривързаността. Много хора мълчат, много медитатори има в света, някои тренират даже успокояване, а това е голямо ограничение. Успокояването е много далече от Истината, но нека да се упражняват.

Исихията е завръщане на блудния син при Бога, т.е. завръщане на ума, умът е блудният син; завръщане на ума обратно в Бога.

Думите, казват исихастите, са време. Те са ги ползвали като компромис за някои уточнения, но те са били т.нар. безмълвници. Думите са време, докато безмълвието е дълбоко като Бога. Казват: Безмълвието е тайна на бъдещия век. Разбира се, има много време, докато тази наука бъде разбрана.

ТОЛТЕКИТЕ И КНИГАТА НА АДА

(лекция 6)

Ще говорим за паразитите. Ще обясним какво представляват те и отново ще се върнем на важната идея какво трябва да направим, за да можем постепенно да се освободим от тях. Те работят в много измерения.

Паразитите представят Книгата на ада. Те принадлежат към една стара и изостанала цивилизация, която в Атлантида се нарича Книгата на ада, в Библията се нарича Дървото за познанието на доброто и злото.

Толтеките открили, че паразитите започват да умират по пътя на безупречността. Най-сигурната ваксина срещу тези паразити от наша гледна точка, равнозначна на толтеките, е твърд избор на Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сгрешите с нещо друго, гарантирам, че паразитите ще бъдат много… както ще видите как работят те. Иначе паразитите изкривяват нашите възгледи, нашето здраве, нашия път. Те внасят в човека един погрешен начин на мислене и всичко това става по пътя на компромисите.

Какво представляват самите паразити? Те са от малки до големи. Големите са демоните, които също нямат физическо тяло. Те обсебват други тела, а малките паразити са всякакви. Някои ги наричат микроби, вируси, бактерии и т.н. Те нямат клетъчен строеж. Те са изостанали духовни сили, същества. Нямат собствена обмяна на веществата, търсят жертви и затова те си търсят обмяна с човека за своето разпространение, размножаване и хранене. Те умеят да използват разума на клетката; вътре във всяка клетка има разум. Те умеят да го използват.

Те са много видове. Има емоционални, има мисловни паразити, има биологични, има психически паразити, има духовни паразити, много деликатни. Те дори могат да крадат тънка енергия от съвестта и мотивите на човека и да го – забележете – видоизменят. Значи става въпрос за една древна борба, която толтеките са открили, и са ги победили. Те са преодолими. Толтеките са минали през четири големи потопа, но друг път ще говоря за това, огромни потопи. Първият преди 700 хиляди години разпръснал Атлантида на много острови. Втори потоп много тежък, трети и последният четвърти, който е известен, съкрушителен. Само толтеките са останали абсолютно незасегнати, защото са разбрали методите как да се справят с всички паразити на всички нива.

Тези паразити могат да заглушават съвестта и намеренията на човека, а както казах, големите паразити са вече демонични същества. Във всички тези паразити без изключение са вложени отрицателни възгледи за живота, затова е наречена изостанала цивилизация. Значи това е вродено. В човека това е под формата на негативни импулси. Това е всъщност тяхното знание, но в човека се проявява като негативни импулси, тежки състояния, депресии и настроения. Това са все тези паразити. Те могат да ограбват възгледите на човека и могат да предадат на човека най-различни влияния. Затова толтеките казват: Човек трябва да огради своята Божествена енергия и да я пази, защото в нея е заключен неговият собствен път. Значи ако ти си разпиляваш енергията по удоволствия, обикновени разговори и какво ли не, тази енергия, в която е заключен твоят път, няма да ти се разкрие. Това е подобно на нерешителния човек: той не иска да рискува, не иска да приеме Истината по един особен начин, понеже е нерешителен, самият живот не му разкрива неговата собствена цел. Той все отлага, все се колебае, това са също паразитите.

За да не могат паразитите да го уловят, човек трябва да избере най-малко пътя на безупречността. Това, което говорихме много за воините от третото внимание. Психическите паразити се разпространяват най-лесно чрез слухове, като почнеш от модата и клюките и стигнеш до живота на холивудските звезди. Всичко това е толкова лесно, толкова естествено и толкова погубващо. Те са навсякъде, има ги и в компютрите, и в телевизията, и в радиото, и във вестниците и затова човек трябва да се въоръжи най-малко с безупречност, да избере твърдо пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Тези паразити пътуват много лесно и постепенно носят смърт за милиони хора. Хората дори не усещат как работят тези паразити. Това е наречено чиста инфекция на съзнанието. Проста, естествена, сякаш това е светът, само че това не е нашият свят.

Паразитите постоянно си търсят път в човека. Защо? Защото те се нуждаят от енергия, това е тяхната храна. Те могат да излъжат човека дори когато чете книги, защото те влизат и там, за да не разбира правилно. Те влизат и в музиката, влизат и в така наречената култура, така наречените жестове и така наречените шеги. Навсякъде тайно работят, но иначе са много елементарни. Така те много тънко и коварно завладяват постепенно човека.

Паразитите могат дотолкова да проникнат в човека, че да формират неговите желания и неговите интереси, а човек да мисли, че това са негови желания и интереси. Забележете, те могат да проникнат дотолкова в човека, че той може да помисли, че това са негови естествени желания.

Болестта – това са вече материализирани и групирани паразити. Те проникват първо в съзнанието, тъй като всяка болест започва от съзнанието; постепенно от съзнанието пътуват към тялото. Щом завладеят съзнанието, после вече е лесно да се нанесат в другите тела. Например някой път казваш на някой човек някаква хубава дума или му подаряваш нещо с много хубаво чувство; паразитите се вмъкват и видоизменят енергията. Получава се притеснение, нещо неприятно, те са развалили всичко. Обаче ако ти си твърд в това хубаво, свещено чувство, ако го направиш както трябва, те не могат да го докоснат. Въпросът е дали наистина влагаш тази непривързаност, тази пустота в един подарък. Спомням си, една сестра ми подаряваше една дървена чиния… Ти трябва да я харесаш, ти трябва да я вземеш, нещо като „нямам избор“. Чудех се какво да я правя, като този моя комшия, дето по всякакви празници прави ремонт и накрая измислих: Господи, помогни на моя комшия да си направи най-хубавия ремонт. И реших въпроса, вече много рядко взе да прави ремонт, значи нещо много хубаво е станало. Но трябваше да намеря ключа, точните думи, чистите думи, без примеси. Ако има примеси, нещата се развалят.

Човечеството като цяло не може да разбере, че малко или много е станало храна на друга цивилизация, изостанала цивилизация, наречена в Атлантида Книгата на ада. Безупречността, която е същевременно и отношение към Любовта, е велик метод. Това е метод на изцеление от всички видове паразити. Това става постепенно. Който е избрал този път, той постепенно започва да ги разчиства. Тази цивилизация започва у него да угасва. Когато твърдо избереш пътя на Любовта към Истината, тогава влиянието не само на паразитите, не само на хората, не само на звездите, дори и влиянието на слънцата ще се изгуби. Ще остане само Бог, само Истината и нищо друго. Щом имаш това, всичко друго няма да те вълнува, ти ще бъдеш в другото измерение – там, където Книгата на ада не съществува.

Нерешителността е също паразит. Когато си нерешителен, както ви казах, животът няма да ти открие твоята собствена цел.

Да сте чули Христос да се влияе от звездите? А Той е свещен пример, не е просто пример, Той е много повече. Той се влияе само от Шерара, това е арамейската дума за Истина. На арамейски език Шерара означава Истината.

ЕЗИКЪТ НА ЙЕШУА

Арамейският език

(трета идея за размишление)

По-нататък ще посветим много лекции точно на неговите думи. Не на библиите по света, а на самите негови думи и какво Той влага в тях. Ще се докоснем до арамейския начин на мислене, днес само малко ще го докоснем. Няма да ви обяснявам, че библиите са погрешно преведени, включително и от така наречените не само учени, не само духовни хора, а и светците, включително и такива като Кирил и Методий, които са правили опити; това са просто странични неща. Те не са познавали древния език, не знаят неговите тайни. Само да си свят човек, е напълно недостатъчно, за да влезеш в тайната на древните езици. Има три условия, светостта е само първото. Затова Учителят казва, че светците са деца на ангелите. Много рядко даже има светци, които са истински мъдреци. На сто светци ако има трима, се смята за огромно постижение. Но все пак светостта е нещо много важно, това е една важна основа, защото се основава на Любовта. Но пътят от Любовта към Мъдростта и Истината е много дълъг и много дълбок.

Изпуснати са много важни послания поради непознаване духа на древността. Става въпрос отново за паразитите. Те са влезли в думите. Защото една неправилно преведена дума ограбва пътя ти към реалността. Докато една правилна дума е ключ, тя те въвежда бавно в пътя към реалността. Разбира се, има една категория хора, за които това не важи: даосите, дзен-учителите, тези, които са избрали безупречност, тези, които живеят твърдо един свещен живот, за тях е без значение, как е преведено, защото те живеят в същността. Тук говоря за други, които обичат да изследват, за да се домогнат до истинските неща в думите.

Христос казва: ЕНА ЕНА УРХА ШЕРАРА ХАЙЕ. Това е неговият език, неговите думи буквално, както ги е казал. Т.е. „Аз съм, аз съм пътят, истината и животът“. Ще кажем нещо в тази връзка. Първото „Аз съм“ е повторено два пъти. Първото ЕНА означава „аз намерих своята свещена природа“. Второто ЕНА, това е вече великата Бездна. В християнството Го наричат Отец, това е великата Истина, Голямото Свещено. Той е намерил своята малка свещена природа, това е пътят към второто ЕНА, голямата свещена природа. Т.е. малката свещена Същност тръгва на път към голямата свещена Същност. Това се отнася до алаха. Алаха е арамейска дума, с едно х, с едно л, означава две неща: Бог и свещено Единство. Това означава, че това, което всеки човек трябва да постигне, е своята собствена свещена природа, своето ЕНА и той става сам път за себе си. Тогава вече ти ще се слееш с великото ЕНА. После вече се явява УРХА – път, който е съставен, на арамейски език казано, от чиста НУХРА, означава чиста прасветлина. Но след свещеното се явява УРХА и ти разбираш своя свещен път. Това е нещото, което освещава твоите скрити възможности. В този път, след като ти си придобил своята свещена природа, а ти я имаш, затова е казано „Царството Божие е вътре в тебе“, ти намираш себе си. И после вече ти осветяваш своите скрити възможности, те те въвеждат в Шерара, Истината. Това е скритото в тебе, което е решението за свободата, което е ключът за свободата. Нарича се още в арамейския език отварянето на кръга. Излязъл си от кръга на света, на звездите, на вселената, отворил си кръга. Влязъл си в друг кръг, свещен, Шерара. Това означава, в арамейския език такъв е подтекстът, че тук се намира свещеният усет за вечността и за правилната посока. Значи самата Истина ти го дава по един естествен начин. Това е един свещен усет за вечност и за правилна посока. Тук вече никога няма въпроси, какъв е пътят или както учениците питат Христос: Кога ще дойде Царството Божие. Това е един въпрос, който съдържа нетърпение, неузрялост, липса на зрялост. Той им казва: Царството Божие е във вашето осъзнаване. Това не е някъде, не е тук или там; това е във вашето осъзнаване, такъв е арамейският превод.

Когато човек се домогне до този свещен усет, който Истината му дава, това води човека до тайните на вселената и това, което е извън нея – Бездната, тъй като Бездната не може да се побере във вселената. И чак тогава идва ХАЙЕ. Тук вече ти си надарен с много специфична, животворна, първична енергия. Не просто енергия, с която едва вървиш или която се чудиш как да придобиеш, просто тук тя ти се дарява. Тя е непрекъсната на вътрешен план – чиста, животворна, изворна енергия. Това е първичната енергия, ХАЙЕ. Всичко това означава, че щом откриеш в себе си своята първична енергия, ти вече ставаш за себе си Пътят, Истината и Животът. Разбира се, можеш да въвеждаш и другите, но не по начина „върви по моя път“, а по начина „върви по твоя свещен път“. Иначе нещата ще се изнасилят и ще се отклонят.

Питат учениците Христос: Кога ще дойде Царството Божие, на арамейски малкута. Библейският превод в известен смисъл е верен: Царството Божие е вътре във вас, но другият превод е: въпрос на осъзнаване, Царството Божие е въпрос на осъзнаване. Това е преводът и на коптски език, който е част от египетския език. Христос им отговаря, версия на арамейски език: Това, което чакате, вече е дошло, но вие не го осъзнавате. Това, което евреите не можаха да разберат. Ще обясня: ако свещеното в тебе е дошло, дошло е и Царството. Това означава, че Царството Божие е завръщане на човека в алаха, завръщане в свещеното единство. По-нататък ще разгледаме Матей, тук само ще го загатна. В Матей се казва, че всяко добро дърво дава добри плодове, а пък лошото дърво давало лоши плодове. Обаче, разгледано дълбоко, нито доброто дърво дава добри плодове, нито лошото дърво дава добри плодове. Защото Христос е казал нещо друго. Думата не е добро, а узрялото дърво. Узрелият човек е от друга цивилизация, той е от Дървото на живота. А другото дърво няма как да даде добри плодове, тъй както добрият човек мечтае за Бога, но не Го познава реално, просто защото не е узрял. Доброто не е нещо, което е узряло. Това, което е узряло, е Любовта. Думата узряло дърво е пряко свързана с Дървото на живота, с Дървото на Любовта, но по-нататък ще се спрем на това. Ще разгледаме и много думи, например като думата хайманута, вяра. Ще видим, че това е нещо древно, което е в човека, само трябва да го осмисли и да отключи с него пътя си към Любовта. Но това ще бъде цикъл от лекции на арамейски език, където ще се спрем по-подробно.

АУМЪ

7 юни 2005 г.

Овладяване на съдбата

(лекция 7)

Бедният старец

(първа идея за размишление)

Овладяване на съдбата

(лекция 8)

Шалама – Мир вам

(втора идея за размишление)

Толтеките и паразитите

(лекция 9)

Суфи

(трета идея за размишление)

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(лекция 7)

Звездите ти влияят толкова, колкото им позволяваш. Това означава: страстта ти влияе толкова, колкото ѝ позволяваш; обидата ти влияе толкова, колкото ѝ позволяваш; омразата ти влияе толкова и т.н. и т.н., колкото ѝ позволяваш. Щом нямаш правилно разбиране, звездите ти влияят, обстоятелствата ти влияят, светът ти влияе. Една обидна дума ти влияе, може да те разрушава. Дори един камък на улицата, може да се спънеш в него и да помислиш, че ти е виновен.

Признавайки, че звездите ти влияят или нещо ти влияе, ти го даряваш със своята собствена сила и енергия. Ти го даряваш, за да може то да ти влияе и то започва да ти влияе. Една обидна дума може да съсипе хората, а други да царуват с нея – това са различни подходи.

Мнението на астролозите, на учените нищо не струва пред мнението на Бога. Нищо не струва! Например животът бил движение. Това са общи приказки. Движението е само видимата страна на процеса. И въобще движението не е важно, а кой е движещият. Духът в човека е важният, той е движещият. Например науката, философията много се занимават с мислене, със знания. Но мисленето е време, знанията са време. Времето се състои от минало и бъдеще. Животът се състои от настояще. Това означава, че реалността няма отношение нито към миналото, нито към бъдещето. Тя няма отношение към времето. Тя има отношение към живота.

Например Айнщайн казва, че времето можело да се сгъстява и да се разрежда. В известен смисъл е така, но това също е неразбиране. Защо? Защото просто време няма, зависи къде живееш ти. Ако ти живееш в ума си и в проблемите си, има много време. Времето означава ограничение. Ако ти живееш в своя чист дух, ако ти живееш в Бога, просто няма време. Ако ти си тука с духа си, със своята реалност, време няма. Не случайно Айнщайн казва за своята теория, квантовата теория: Нещо ми подсказва, че моята теория е внушителна, обаче не е цялата истина. Браво на второто изречение, няма нищо общо с цялата истина! Но нещо е усетил. Просто в него има едно дете, което е много хубаво, защото аз харесвам трудолюбието на тези учени, нищо че невежеството остава. Но трудолюбието е много ценно и той е казал някои ценни зрънца: Аз никога не се занимавам с надежди; Аз никога не вярвам в бъдещето, защото то идва прекалено бързо. Някои неща напипва, налучква, но си остава далеч от Мъдростта, но има нещо хубаво в този човек. С една малка част от себе си е суфи, защото казва: Нямам никакви приятели, нямам семейство, нямам държава. Нещо е тръгнал, запътил се е и някога ще се получи, защото трудолюбието винаги дава много хубави резултати. Затова много ценя такива хора.

Ако духът е в тебе, времето вече го няма. Този, който живее в реалността, той никога не мисли например да обича. Той обича, той не мисли, той просто обича. Затова Учителят казва: Който мисли, не живее, а който живее, не мисли. Това означава, че Любовта е отвъд мисленето. Почнеш ли много да мислиш, ти вече си нещо като спукана стомна. Защо? Защото, пак казвам, мисленето е време, знанието е време, а Любовта е живот. Простичко казано, Любовта е живот. Животът не е движение, защото ти можеш цял живот да се движиш, можеш да станеш най-големият спринтьор, много бързо да се движиш, но животът не е движение; животът е Любов. Велика и свещена Любов.

Друг пример за невежеството – психологията. Разбира се, тя си има и някои хубави странички, но и тя спада засега към неспасяемите. Психолозите казват, че смисълът на живота е в решаването на проблемите. Изглежда много логично и почти е така. Даже в известен смисъл е тъй. Но смисълът на живота, според мъдреците и посветените, не се намира даже и в решаването на проблемите, а в съкровената връзка с Бога. Там е смисълът, в съкровената връзка с Бога. Докато решаването на проблемите е последствие, нещо второстепенно. Смисълът на живота е в тази свещена връзка, това е нещото, което трябва да се търси.

Някои искат да се чувстват добре – друго неразбиране. Да се чувстваш добре или да познаваш Бога са съвсем различни стремежи. Бог е по-значителен от нас, от нашето добре. Списъкът на това неразбиране е много дълъг: някои искат здраве, а не искат да живеят по Бога, по Великата Разумност. Това здраве аз го наричам болно и то си е болно. За какво ти е здраве, след като ти не познаваш себе си. А който не познава себе си, той става враг на себе си. Той не знае какво иска.

Да разглеждаш света със свещеното си сърце, е велико тайнство. Това го умеят даже аборигените. Учените не могат, но аборигените го владеят. Някога в бъдеще ще го овладеят и учените, и съвременните хора. Разбира се, има и изключения.

Любовта в нас трябва да изтласка всяка друга реалност. Моят съвет е прост: вместо да вярваш в звездите, т.е. да си пренасяш там енергията, или в бъдещето, в глупавите астролози, за които Библията много строго е предупредила не случайно да не се слушат, казвам: Повярвай в Бога, и то така, както никога досега не си повярвал. Защото няма лоша съдба, няма хубава съдба – всичко идва за възход. В това отношение даосите са прави – няма Бог, няма дявол, няма двойственост; няма добро, няма зло – всичко е път. Когато подхождаш така, вече ти се развиваш. Когато не подхождаш така, оставаш в еволюцията, дългия път. Едното е развитие, другото е еволюция.

Доброто и злото са заложени не в обстоятелствата, а в съзнанието на човека. Простичкият пример: трима човека вложили много пари в банка. Банката фалира и техните много пари фалират. Единият се отчайва и се самоубива; другият се отчайва от живота и тръгва по улиците, става скитник и започва бавно да се разрушава. Третият казва: Много добре, това е нова възможност, значи продължавам да работя – и после спечелва още повече. Това са символи, три различни подхода при една и съща трудност. Който има правилния подход, върви напред, никога не се предава. Онази японска поговорка: Седем пъти пада, осем пъти става.

Там, където някой вижда тежка съдба, друг вижда условия за възход. Ама имало изкушения! Да дойдат. Те идват, за да увеличат твоята сила и енергия. Те дойдоха даже и при Христос. Означава, че няма как да те заобиколят. Те са важни, те са допуснати от Бога. Щом Бог ги допуска, значи те са важни. Ама той ме обиди! Не е лошо, дето те е обидил; лошото е в това, че си възприел обидата, че си повярвал. Тук трябва да приложиш безверието. Защото това, в което вярваш, го надаряваш със сила. Същата игра е с бъдещето и със звездите: ако им повярваш повече, отколкото на Бога, все ще си устройваш живота, според Учителя, в гробищата. Гробищата, казва Учителят, са пълни с осигурени хора. От осем хиляди години, казва Учителят, там са осигурените хора.

БЕДНИЯТ СТАРЕЦ

(първа идея за размишление)

Един учен много се молил да види с очите си истински щастлив човек. След много молитви след време той срещнал в една пустиня един беден старец и му казал: Аз желая Бог да ти даде щастие. Старецът: Никога не съм бил нещастен. Ученият помислил, че не го разбрал и казал: Аз ти желая благополучие. Казал: Никога не съм бил злополучен. Ученият пак помислил, че старецът не го разбрал и казал: – Пожелавам ти това, от което се нуждаеш. – Аз имам всичко и не търся друго. После старецът му казал: Моето щастие е в това, че не желая щастие и затова нямам нещастие. Аз имам Бога, за какво ми е щастие. – Ученият пак недоумявал, нормално, умът разговаря с духа: Но как живееш? Старецът: Гладувам ли, благодаря на Бога. Студувам ли, благодаря на Бога. Страдам ли, благодаря на Бога. Унизяват ли ме, пак благодаря на Бога. Така се чувствам добре. Не е възможно всичко, което Бог върши, да бъде лошо. Ето това разбрах. Злото в нашия живот идва от приятните ръце на Бога. За мен има само едно щастие – казал старецът – да се съобразявам с Божията воля. А Неговата воля е съвършено добра и справедлива. Тя не може да стане нито по-добра, нито по-лоша – тя е съвършена. – Ученият пак пита: – Ами какво ще правиш, ако Бог те изпрати в ада? – Ще Го взема със себе си. После: – Ама ти откъде дойде тук? – От Бога. – Ами как намери Бога? – Като изоставих всичко друго. – А къде си поставил Бога? – В своите чисти мисли. – А кой те е учил така да мислиш? – Съгласието ми с Бога.

ОВЛАДЯВАНЕ НА СЪДБАТА

(лекция 8)

Невежеството е позволило на съдбата да съществува. То е позволило да съществуват всякакви влияния. Това, което трябва да се разбере, и то дълбоко е, че това, което съществува, е само Бог и нищо друго. Всичко, което съществува, е само Бог. Влиянието на съдбата и звездите показва, че човек няма истинско знание. Той не се е насочил към своя център. Това показва, че човек не познава нито себе си, нито Бога. А щом нямаш истинско знание, ти не можеш да си построиш един истински живот.

Ако ти имаш любов към Бога, съдбата ще започне да те слуша; каквато и да си я написал, тя ще започне да те слуша. Щом нямаш любов, ти ще слушаш съдбата, ограниченията на живота и нейните уроци. Например ако ти имаш един лош началник, той е много ценен. Защо? Защото на теб ти трябват духовни качества. – Ама той е груб. – Ти пък му покажи благородно поведение. Значи преди да се оплакваш, че си роб на своя началник, погледни навътре и виж да не би пък да си роб на себе си. Една от най-важните задачи на човека е да се научи да преодолява себе си. Това означава да преодоляваш неблагоприятните условия. Такива са например суфите: не се нуждаят от философия, от книги, държавна стабилност; те просто живеят в Бога.

Да преодолеем себе си, значи една голяма трудност да отпадне. Тази трудност, това си ти самият, ти си трудността. Миналото и бъдещето не съществуват. Защо? Защото миналото е колекция от спомени, няма значение дали са хубави или лоши, а бъдещето е твоето въображение. Докато реалността се намира в твоя чист дух и в твоята висша душа. Ето защо пробуденият не се стреми към съхранение на своя живот, а към себепознание. Това означава следното: не превръщай своя живот в минало или в бъдеще, нито в борба за оцеляване, а в борба за себепознание.

Ако ти си в безлюбието, за какво ти са благоприятни звезди, какво ще направиш? Ти си в падение. Ако ти си в Любовта, твоите неблагоприятни условия са благословение, те са успех. Защо е така? Защото Любовта в нас е Бог. Може ли за Любовта да има благоприятни условия, неблагоприятни условия или пък на Бог в нас да Му влияят някакви звезди. Нима Бог в нас се нуждае от такива влияния или пък условия, т.е. Любовта не се влияе от успехи и провали. Това, което обясних скоро в Русе, там поставиха такъв въпрос: Каква е разликата между оптимизма и духовността? Оптимизмът е провал, оптимистът рано или късно ще стане песимист, защото оптимизмът зависи от успеха. Духовността не зависи от провала и от успеха – тя ги управлява и двете. Ако дойде успехът, тя го управлява правилно, ако дойде провалът, няма проблем, управлява го правилно. Духовният човек не пропада, докато за безлюбието и успехът, и провалът са все падение; дори не могат да се осъзнаят. Христос да не би да е живял при неблагоприятни евреи? Не. Но той живееше в Любовта, т.е. в Бога – най-благоприятното място.

И така, не питай как да се спася от страданието, а осъзнай, че ти си творец на твоите страдания, на своя ад. Осъзнай своята отговорност. Но щом не искаш да осъзнаеш своята отговорност, тогава съдбата ще бъде твоят господар. Това означава, че Божията воля ще направи съдбата силна да те управлява. Тогава какво ще направиш? Ще спориш със съдбата или с Божията воля? Тя е толкова могъща, че не може да се спори.

Приспособявайки се към обществото, към звездите, те ще ви направят фалшиви хора, хора без реалност. Затова казвам, че човек трябва да се приобщи към начина на мислене на Бога. С молитви той може да го изпросва дълго време и да се домогне до този начин. Това е всичко. Всичко друго е илюзия, докато идеята за Бога е реалността. Китайците Го наричат ДАО, християните Го наричат Бог, Буда Го нарича Великият закон на хармонията.

ШАЛАМА – МИР ВАМ

(втора идея за размишление)

Това е арамейска дума, тя има няколко варианта. Някои я превеждат като Шелама, други като Селама, другият вариант е Шалама. Означава „Мир вам“ или „Мир“. Изглежда простичка дума, но тя е нещо дълбоко в арамейския начин на мислене, както я е казал Христос на неговия език.

Според обикновените хора Шалама не означава липса на война, а осъществен, реализиран човек, прероден в Божественото. Това означава, че Шалама е състояние, което е било преди сътворението на света, първично състояние на човека.

Преди началото на историята на Вселената е било Шалама – това, което Христос е казал на своите ученици – „Мир вам“. Той напомня с това за изначалното състояние, за древния произход и това е именно Шалама. Това е древното излъчване на човека, на истинския човек; човекът мир, покой и дълбочина. Това е святото и несътворено състояние на човека – Шалама. Това са вибрациите на първичния живот. Тук сърцето е свещено. Човекът тук е образуван от непорочната светлина.

Шалама е белегът на безсмъртието, древното безсмъртие. Тук твоята душа е твоят дом. Тук съкровищата са събрани на небето, те са вътре в теб, в твоята същност. Шалама, това е човекът от реалността, никакви човешки разбирания. Това е човекът в съвсем друг смисъл, докоснат от космическия смисъл на Любовта. Шалама, това е човекът-поток от чисто съзнание. Това е искал да каже Христос с идеята „Мир вам“. Това не са случайни думи. Аз смятах много да ви говоря по този въпрос, но мисля, че от това кратко изложение става ясно.

ТОЛТЕКИТЕ И ПАРАЗИТИТЕ

(лекция 9)

Толтек значи човек, предан на пътя на свободата.

Наблюдавайки живота, толтеките видели, че най-разпространените паразити са така наречените илюзии. Те забелязали, че тези илюзии са породени от липса, недостатък на истинско знание. Това означава още непознаване на себе си. Толтеките разбрали, че нито силата, нито покоят, нито свободата се подаряват. За тях трябва да се воюва. Трябва да заявиш своите права, своите вътрешни желания. Те разбрали, че всички, които живеят в паразитите, наречени илюзии, ще започнат да изпадат в отчаяние. Защо? Защото те живеели в стария свят, в старото мислене, в старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото. Илюзиите са като видимия свят, те се разпадат.

Друг интересен паразит е критиката. Критичният човек често използва слова-паразити, т.е. саморазрушаващи слова. И понеже това му идва много, защото това е лошо общуване, той започва да си търси други хора. Значи критиката някъде трябва да излезе, търси се подходящ човек. Паразитът на критиката, което е лошото при него, програмира човека на болест, неуспех и падение. Ето защо Библията казва: Не съдете! Вие не знаете дълбоките причини, дълбоките интимни неща, вътрешните неща на човека. Човекът не е във фактите на живота си, а в неговите тайни намерения и мотиви. Такъв човек, критикът, се самоограбва откъм енергия, нещо като инфлация на мисленето и съзнанието, обедняване. Затова такъв човек пътешества към митоте, т.е. хаоса.

Но според традицията толтеките са имали свой баща. Той е наречен Чистият замисъл. На техния език е наречен Кецалкоатл. Това, което е Хермес, Тот за Египет, е Кецалкоатл за толтеките. Той ги научил на т.нар. илнамики – търсене навътре в същността. Той ги научил как да задвижват живата си същност, наречена на толтекски език йоллотл, т.е. най-динамичният орган в човека, т.е. това, което ние наричаме сърце. Това е органът, който съхранява живота.

Кецалкоатл е казал, че без голямата интензивност на сърцето входът към Неведомото си остава затворен. Значи сърцето трябва да развие голяма интензивност.

Паразитите винаги носят недоволство, омраза, алчност, безпокойство, защото нямат йоллотл, нямат същност, нямат живото сърце. Толтеките забелязали, че хората и паразитите като цяло не обичали Истината. Това означавало, че щом не обичат Истината, те започват да губят правото си за разбиране на нещата.

Както ви казах и преди, толтеките не вярват в бъдещето, те го създават. Ще го кажа по друг начин: не давай енергията си на бъдещето, защото тя ти трябва сега, на твоето сегашно развитие, за да можеш да се пресътвориш сега.

Когато човек не е устремен към нещо истинско, паразитите бавно формират човека по свой собствен план.

Учените казват, че човекът имал предопределен генен код. Но генният код може да се видоизменя. Как? По пътя на съзнателни действия. Ако ти имаш в гена си болест, ти можеш да я промениш. На техен език казано, ти можеш да промениш т.нар. структурен алгоритъм. Въпросът е дали ще го разбереш.

За да овладееш паразитите, ти трябва да разбереш езика на своето съзнание, ти трябва да разбереш себе си. Заразеното с паразити съзнание е последствие на неправилно приложената енергия, тогава съзнанието се заразява. Ето защо толтеките са избрали пътя на безупречност, или пътя на правилното поведение. Правилното поведение е ключът към изцелението на човека. Не излекуване, а тотално изцеление на ума.

Толтекът будува. Той осъзнава, че неговите мисли и чувства са всъщност действия. Те са действия и в този свят, и в други светове.

За толтека свободата е важна, защото тя е завръщане в Истината. Тя е посяване чрез безупречност в Истината.

Толтекът е разбрал, че изцелението на всички болести и паразити се нарича единство, близост с Истината.

Какво се случва в пътя на толтека? В началото толтекът има път. После се оказва, че има дълбочина; после се оказва, че има дух; по-късно се оказва, че той отново има път, но вече за другите хора. Той се връща при тях, но вече в друго измерение, за да им помага, за да им предаде Истината, която е чистият дух, чистата вода.

СУФИ

(трета идея за размишление)

Ще ви кажа три неща, три случки с Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа е суфи-учител. Суфите го изучават, само че той трябвало да играе отрицателна роля, за да могат другите да се поучават.

Първата случка: Цитирали на Настрадин Ходжа Конфуций. Конфуций казал: Човек трябва да иска за другите това, което иска за себе си. Настрадин Ходжа се учудил и казал: Това, което иска за себе си човек, е толкова глупаво и ненужно, че дано да не го иска за другите – нито за враговете си, нито за приятелите си. – Човек, който не е познал себе си, който не е познал своята вътрешна реалност, той не знае какво иска. Всичко, което иска такъв човек, е нежелателно. Изводът: Първо разбери реалността, а после искай и желай.

Вторият случай, за възпитанието: Настрадин Ходжа дал на сина си едно гърне да отиде да го напълни с вода от ручея и за добър път му ударил един шамар. Казал: Това е, за да не счупиш гърнето. Съседът му видял това и казал: Как можеш да го удряш, като не е направил нищо лошо? Настрадин се учудил: Нима искаш да го ударя, като се счупи гърнето и като няма вода? Сега като го ударих, той ще внимава и ще донесе гърнето цяло. – Значи тези, които живеят по законите на ума, не могат да предвидят тези елементарни неща и закъсняват. Този, който предвижда, живее в Мъдростта, той се осигурява рано.

Третата случка: Настрадин Ходжа се връщал от много празници, гурбети в различни градове и митничарите го знаели като голям търговец, все носел нещо. Чакали го да мине през реката и – проверка. Проверяват го целия и нищо; проверяват магарето, нищо; проверяват сламата, няма нищо, пък знаят, че е богат. Къщата му богата, странства на много места по света… След време в един друг град митничарят, който вече бил уволнен, вече нямало значение, среща Настрадин и му казва: Настрадин, вече няма значение, много пъти те хващахме, нищо не намерихме. Кажи ми какво пренасяше? Настрадин казва: Много просто! Магарета! – Значи умът, интелектът е толкова сляп, че той може цял ден да преравя, нищо не вижда. Такъв е умът.

Това са суфийски уроци.

АУМЪ

5 юли 2005 г.

Едно древно изкуство

(лекция 10)

Откъс от учението на Халдея

(първа идея за размишление)

Тънкият Дзен

(лекция 11)

Арамейското мислене

(втора идея за размишление)

ДАО: Сияещото безмълвие

(лекция 12)

Суфи

(трета идея за размишление)

ЕДНО ДРЕВНО ИЗКУСТВО

(лекция 10)

Тайната на бойните изкуства е скрита в съкровището на сърцето, така казват истинските Учители. Истинското бойно изкуство може да пребивава само в една умъдрена душа. Това изкуство е скрито най-вече в облика на поведението на човека. А истинският облик идва от една тайна традиция, която се нарича чжен чуан, за която после ще говоря.

Обликът на поведението е свързан с тайната на вечния живот. Терминът У-шу, който малко или много е погрешен, е влязъл в обръщение в по-новото време и съдържа в себе си повече техника, действия, но това е по-външна терминология и станала вече по-външен път за над 90% от тези, които се обучават, заедно с учителите. По-старата, истинската дума е Гошу, означава царствено изкуство. Защо царствено? Защото става въпрос за завръщане в първичния живот.

Гошу е преподаване не на техники, а на просветления живот. Целта на тайната традиция чжен чуан е постигане на жизнената правда във вътрешното пространство на човека, което означава, че чрез тази традиция човек се завръща в прачовека.

Външният ученик търси външни постижения, вътрешният ученик търси вен-гун, постижение във вътрешния покой. Учителят Чен казва, че съвременното У-шу е в упадък, тъй като то се занимава много с техники и укрепване на здравето. Разбира се, и това си има някакво място, но не е това традицията – духовната, чистата традиция. Укрепване на здравето, а не с духа на Мъдростта и пълнотата. Днешното У-шу е упражнения, правила, техники, методи и накрая същността я няма, защото е изпусната традицията чжен чуан, т.е. истинската духовна традиция. Същността на тази традиция е реализиране на пълнотата. Това е цялата същност на тази традиция – реализиране на пълнотата.

В тези времена на Гошу само Учители, които са имали Великата пълнота, е можело да ръководят, другите са нямали право да ръководят. Според тази традиция истинският воин трябва да придобие своята истинска добродетел, наречена де. Но какво е китайското разбиране за добродетел? То няма нищо общо с морала и с неговото невежество, тъй като моралът не знае нищо за Пустотата. Един морален човек не знае нищо за Пустотата. Аз зная такива морални в София, срещнахме се; в името на морала той е готов да избива наред хора, за да защитава някакъв морал.

Пустотата – това е сияещият в тайната си човек. Това е Великата пълнота, за която сътвореният човек най-много нещичко да е чувал. А моралният човек и да е чувал, просто не знае. Това означава, че истинското бойно изкуство се открива зад пределите на това изкуство, зад пределите на самото бойно изкуство, то е отзад.

Според чжен чуан за мъдрия реалността обладава двойно дъно, така го наричат те – двойно дъно. Т.е. зад реалността има нещо по-вътрешно и по-съкровено. Именно то трябва да се открие. Традицията те учи да живееш в своята сърцевина, а това означава навлизане в ДАО – не в техники, а навлизане в ДАО, в Буда и така нататък. Важното е да откриеш не бойното изкуство и не техниката, а да откриеш себе си.

Победата над живота не е въпрос на техника; победата над живота е въпрос на и-ци – казано по друг начин, чистата енергия, единната енергия.

Казват истинските Учители: Човек трябва да отглежда енергията си, да я обучава, да я развива – това е пътят към себе си. Иска се голяма жажда за опознаване на себе си. Това е една много голяма любов към себе си. Това означава да намериш входа към дълбините в себе си. Това, което ще видиш в себе си, е изумително. Тогава вече ти можеш да станеш прекрасен в себе си. Това е чистото съзнание, което открива Истината в себе си – това е традицията чжен чуан.

В китайския будизъм това е изразено така: Вливане на чистата вода в чиста вода. Значи две чисти води се срещат.

Идеалът на китайския мъдрец е много странен. Той не е нито знания, нито творчество; той не иска да оставя следи. Висшата цел на китайския мъдрец е храненето, ще обясня: той иска да се храни с целостта на живота. Той умее да вкусва самия живот, неговата най-тънка ци – жизнена енергия. Той вкусва най-тънките субстанции на този живот, същността му. Става въпрос за истинския, а не за поляризирания живот. Той ги улавя със своята Пустота. Той умее да се наслаждава на живота в неговия първосъздаден, първичен вид.

И така, целта на бойното изкуство Гошу е раждането на истинския човек. И той не се храни от техники, упражнения, а от великата си сърдечност. Т.е. той се храни отвътре. Истинският Учител, посветен в Гошу, побеждава, без да действа. Както ще видим после в ДАО, даосите са много странни, но носят една от най-дълбоките мъдрости в света. Казват: По време на война побеждава този, който не действа. Как ще убедиш света да отидат на война, да си вземат оръжието, пък да не действат. Съвсем недопустимо, но това са древните, дълбоки правила. Той е станал вече самата истинност, самата правда. Той е постигнал истинския живот. А какво е животът? За мъдрия истинският живот е среща на пустотата с пустотата, т.е. чистотата с чистотата, или пълнотата с Великата пълнота.

ОТКЪС ОТ УЧЕНИЕТО НА ХАЛДЕЯ

(първа идея за размишление)

Неумолимите, това са тези, които съхраняват в себе си Любовта. Те придобиват мълниеносната сила. Само устремените към своята Божественост придобиват независимост. Дървото за познанието на доброто и злото е създадено, за да изстрада себе си, за да придобие способността да различава важното от незначителното. Вярно е, че много хора страдат, но малко хора придобиват чистия опит, чистата интуиция. Тъй като има човешки опит, много дълъг път, и мъдрият опит – това е опитът на търсачите на Истината, съвсем друг опит.

Дървото на живота е създадено, за да се придобие чисто и ясно откровение за Бога. След това откровение започва тайната на истинския живот на душата.

Халдейските Учители казват, че Пресвятият огън (говорим за Любовта) сияе и трепти вечно в хаоса и в целия свят, и в мястото отвъд света. После казват: Всеки трябва да премести своята планина, своя стръмен склон, който се нарича земното мислене. Земното мислене е планината, която прегражда пътя на развитието на човека.

Дървото на живота е способност за един висш живот. Душата се състои от свещени слова. За Бог казват: Бог съществува извън ума, затова ти трябва да се издигнеш над ума, ти трябва да влезеш в разума си.

ТЪНКИЯТ ДЗЕН

(лекция 11)

(Едно от най-дълбоките учения, светът ще го разбере в бъдеще. Не че има бъдеще, но светът ще го разбере по друг начин.)

Дзен е много земен, много прям, много практичен и небесно неуловим. Всичко това е вътре в Дзен. Дзен не се постига с дисциплина, а с простота и естественост.

В Дзен няма нужда, забележете, дори от медитация. Достатъчно е твоето чисто съзнание. Твоето чисто съзнание е Дзен. Използвай съзнанието си, за да уловиш съзнанието си. Улови ли се рибата, мрежата се забравя. Улови ли се ДАО, Истинността, разбираш, че ДАО не е риба, нито въдица, а Необятност.

В Ламаватара сутра, това е любимата сутра на Бодхидхарма, един от големите Учители в Дзен, е казано: Ако тя, Истината, е проявена, какъв е смисълът на медитацията? А на друго място е казано: Да търсиш Буда, е карма; да проявяваш Буда, е всичко. Забележете простотата и тънкостта. Монголската мъдрост казва нещо по друг начин: Ако обичаш само Буда, ще се разболееш. Ти вече не си цял, не възприемаш всички Учители и мъдреци, оставаш затворен, оставаш ограничен; не си разбрал откъде идва Великата мъдрост.

Мантри и тантри, медитации и концентрации – те са причините на самозаблудата. Казват в Дзен: Не омърсявай чистото си съзнание, обитавай в пълнотата си – това е всичко. Обитавай в своята древна пълнота, това е всичко.

Ето едно хайку, три простички реда:

Нямам си нищо,

само душевен покой,

само тази тишина.

Забележете каква простота и каква дълбочина едновременно. Нямам си нищо (то и няма нужда); само душевен покой – покоят е краят на развитието, той е вече навлизане в степените на Пустотата; само тази тишина.

В Дзен няма нужда от музика и ноти, защото ти си музиката; твоето сърце ако не пее, нотите ще пеят, но това е друго; ти си музиката. Твоето сърце, твоята душа, твоята атмосфера – това е твоята музика. Много сложно е ментален и астрален човек да разберат Дзен. То е все едно да пиеш вода с вилица.

Менталният, мисловният човек е една катастрофа. Защо? Защото ако ти не търсиш душата си, ти ще бъдеш катастрофа за себе си и за другите. На японски език ментален живот, това е все едно да си скаран с живота. Наблюдавайте мисловните хора в света, малко или много, колкото и да се представят, външно или вътрешно, те са скарани с живота.