Дзен говори истината прямо, абсолютно никакви символи, никакви визуализации, никакви икони, никакви квантови игрички. Абсолютно нищо! Никакви звезди. Казват: Науката и религията се храни с менюто, а Дзен се храни с обяда, това е разликата. Вие знаете колко човек може да се нахрани с менюто, а Дзен се храни със същността. Суфите казват: Остави го този учен и си пий виното, т.е. пий си любовта, живей в реалността, на суфи-език.

Ти не можеш да кажеш „аз съм в Дзен“, както не можеш да опаковаш Небето, така казват в Дзен. Ти не можеш да се представяш – ти или си вътре, или не си.

Дзен не може да се обяснява на учени хора. То е все едно славей да пее на препарирани птички. Знаете, че ако славеят пее, няма кой да го чуе. Не че няма уши, но просто няма кой да разбере.

Дзен не е наука, не е религия, не е никаква астрология, никаква психология – това е голяма загуба на време в Дзен, не само на време, но и на вечност. Тук няма никакви звезди, никакви атоми, никакви квантови игри, никаква вяра и безверие. Какво има? Само един чист път към освобождението, това е Дзен.

В Дзен няма нужда от храм. Достатъчно е едно малко ручейче и ти вече си в храма. Дзен е музика без звуци. Как ще накараш хората да дойдат на такъв концерт? Например кой ще отиде да слуша концерт без звуци? Дзен е послание извън пределите на всички писания – и свещени, и несвещени. Това е велико послание, но много тънко.

Дзен е безмълвие, което говори по-гръмко от словата.

Християните са убедени в изначалната греховност, Дзен е убеден в изначалната безгрешност. Различни убеждения! А това означава голямо предимство, подходът се променя. В Дзен тебе те няма, няма нужда от второ раждане. Ами като те няма, кой ще се ражда?

Дзен е живот в собствения си покой. Не може да чакаш държавата да те направи същество на покоя или някакви звезди, или някой друг. Ти просто се учиш по този метод, наречен Дзен, да живееш в собствения си покой.

Дзен създава сам собствената си прелест.

Дзен е безграничната Истина, а тя не може да се побере в никакви свещени книги. Как ще я побереш! Освен това Истината винаги си остава непроизнесена. Ако аз я казвам по някакъв начин, то е нещо, което в мене мълчи, не че я казвам; не мога да я кажа.

Дзен идва да спаси хората от техния пробуден живот. Не от спящия живот, защото там е много трудно нещо да се събуди; Дзен идва да пробуди хората от т.нар. в известен смисъл съзнателен живот.

Дзен може да се практикува и така, както си седиш или както гледаш наникъде. А това не е ли заниманието на много хора? И без това гледат наникъде. Всичко това е Дзен, но неосъзнат.

След време ще продължим с Дзен, тъй като това е нещо много тънко, много дълбоко. Лично аз го изследвам много дълбоко, от порядъка на около 60 книги и след време мисля да издам една концентрирана книга, но още е рано. Но малко по малко, постепенно ще ви занимавам с тази простота.

АРАМЕЙСКОТО МИСЛЕНЕ

(втора идея за размишление)

Езикът на Христос, начинът, по който той действа и чувства.

В Евангелие на Матея, 5 гл., 44 стих: Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат; добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят. Това е казано в Евангелието.

Според арамейския език тук са дадени четири важни метода, четири практики. Това не е просто изказване; практики на нухра – на арамейски означава светлината. На арамейски се нарича четири намоша нухра, т.е. четири закона на светлината. Да ги обясня:

Първо: Към враговете си – обичайте враговете си. Обичта видоизменя силите на ума, затова в случая е важна. И възкресява светлината, която се справя с враговете външно и вътрешно; това е първият метод. Той не се коментира. Скоро ми казаха: Той много ме обиди… Учителят го е обяснил: Сготви му на мъжа си едно прекрасно ядене, напой го с хубава атмосфера, чак да се зарадва. Това е най-елементарният метод, има и други хубави неща.

Второ: Благославяйте тези, които ви проклинат. Според арамейския начин на мислене значи: съсредоточете своята вътрешна енергия. На арамейски това се произнася берек, от глагола берек. Означава правилното отношение. Благословението обвива проклятието със светлина и го задушава. С тази светлина на благословението ще останеш скрит, изолиран в позицията на нухра, в позицията на светлината. Това означава, че благословението означава да използваш силата на изолираността, оттеглянето, неподдаването на беша и хешука. В арамейския език това означава неподдаването на злото и тъмнината. От друга страна, това означава: използвай вътрешната си сила (става въпрос за благословението), за да влезеш по-дълбоко в своето истинско аз.

Трето: Правете добро на тия, които ви мразят, т.е. разрушавай омразата, правейки добро. Арамейската дума е шафира. Понякога се произнася и като сафира. Означава: щом правиш добро (шафира), ти съхраняваш красотата си, здравето си и яснотата си. Но ако ти мразиш, ще изпаднеш в омраза; омразата е огледало, в което трябва да видиш своята самоомраза. И затова е казано: прави шафира (добро). Казано по друг начин: Излекувай омразата си с хубаво отношение, с красота и отвън, и отвътре. Аз имам такъв спомен: преди много години, около 80-та година, вкъщи ми се стовариха милиция, митница и държавна сигурност – всичко накуп. Направиха ми обиск, взеха ми пет кашона литература, много тетрадки изписани, какво ли не; дори имах подарък един касетофон от брат Михаил, той не беше регистриран, там имаше други проблеми, и него. В момента, в който ми взеха всичко, започнах да ги благославям мощно и така ги разтопих. Това е методът. Бях чел много. Учителят искаше да ми каже: Нали много си чел, ето, взех ти нещата, хайде сега да те видим как ще постъпиш! Много е просто. Ако сгрешиш с някакъв друг метод, ти вече си загубил. Всичкото четене е било напразно.

Четвърто: Молете се за ония, които ви обиждат и гонят. Важният момент тук е, че това, което ни гони, е много полезно. Ще обясня: Това, което ни гони (става въпрос и за богомилите, и въобще в най-широк смисъл), то ни води към едно много по-дълбоко проникване в себе си! Запомнете това! Затова ни гонят. „Молете се“ означава: уловете и обидите, и гонителите в своя капан. Преди време ви казах колко е приятно да ви обиждат. Особено онази дума будала – която означава и Буда, и Аллах, то е нещо много възвишено. И въобще всяка дума.

Такъв е подходът на рехем. За рехем ще говорим по-нататък специално, това е арамейската дума за дълбоката Любов. Рехем е Любов. Това е висшата Любов, това са все нейни методи. Тя развързва възела на всички неща. Този подход означава работа върху себе си. Това не е какво да правя – това е просто нещо конкретно, рехем, методите на рехем, работа върху себе си. И тези четири метода, ако ви се падне случай, не отлагайте; не утре, още от днес ги включете в практика.

ДАО – СИЯЕЩОТО БЕЗМЪЛВИЕ

(лекция 12)

Ученията ти дават много знания. ДАО ти дава разбиране, покой.

Даосите казват: Петте чувства не дишат въздуха на ДАО, те дишат своите възприятия. Значи те не умеят да дишат. Словата на висшата Мъдрост се отличават по това, че в думите не усещаш тяхното значение, а усещаш неуловимото, което е чисто духовно – това, което е отвъд значението. Това е именно ДАО. Това означава, че в словата трябва да откриеш безмълвието. А в безмълвието трябва да откриеш ДАО.

Но даосите казват: ДАО никой не може да Го открие в безмълвието – ето това се нарича откровение. Хем да обичаш Истината, пък да не можеш да я откриеш – това е откровение.

Казват: Във висшата красота е скрито ДАО. Там ДАО пее своята песен. Тя е тъжна, защото ДАО е много повече от красотата. Дълбоките неща се учат в безмълвието. Даосът умее да слуша в безмълвието.

Чистото действие, за което сме говорили, на китайски у вей, е откровението на живота. От чистото действие произлиза умъдреното безмълвие.

Великите Учители казват (това е една от любимите ми мъдрости и затова ви говоря, макар че много ограничено я изследвам, някъде от около 80 книги, тъй като даосите са над 2000; много школи са имали, надявам се след време още по-дълбоко да ви запозная, тъй като това е неизчерпаем океан от мъдрост и подобно на Дзен е нещо много простичко; толкова просто и естествено, че може да се изплъзне), казват: Колкото повече не разбираш ДАО, толкова по-красив става животът. Ще го направя малко по-разбираемо: Колкото повече не разбираш Истината, но я обичаш, толкова повече тя ще те обогатява. Животът ти става по-красив.

За даоса въобще не е важно какво говори. Той не държи на думите. Той държи на искреността. Той не се представя за някакъв авторитет или красноречие – той е концентриран в искреността.

Безмълвието е нещо, което трябва да разбереш. Безмълвието е ДАО, а това е нещо, на което трябва да се довериш. Разбира се, това са откъси от китайския исихазъм.

Срещата с ДАО е най-чудната среща в света. Срещат се отсъстващото с отсъстващото. Никакво его, никакъв диалог, пълно сливане на човека-истина с ДАО – най-чудната среща.

Даоските мъдреци казват: ДАО не хваща риба с въдица. Защо? Защото и рибата, и въдицата са негови, то няма какво да хваща, всичко е уловено.

Който живее в ДАО, си отдъхва сред тревогите. Значи не на морето, не на Рила, не на Хималаите. Тревогите се тревожат, а ДАО разнася покой в сърцето на искрения. Разбира се, тревогите винаги се тревожат, а ДАО разнася покой в сърцето на искрения.

За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети. Необходимо ти е ДАО. ДАО ти устройва живота, а съветите го разстройват.

Когато си болен, какво казват даоските Учители, пак нещо много просто: Когато си болен, мисли за ДАО и ДАО ще нахрани болестта ти. Ти не можеш да я нахраниш. Обикновеният човек като се оплаква, той не може да я нахрани, той няма какво да ѝ даде; той няма Любов. Значи ДАО ще нахрани болестта ти. ДАО умее да храни болестите. ДАО ги прави доволни и те оздравяват и напускат човека. Това е според китайския начин на мислене.

Казват: От своето добро цивилизациите са изчезнали. Знаете, хуманност, морал и големи добрини… Защото само ДАО е добро. Доброто на ДАО обаче не изчезва, защото е неуловимо. Доброто на цивилизациите е уловимо, доброто на ДАО е неуловимо. То никога не изчезва.

Животът е относително понятие, защото само ДАО живее. А човекът какво прави, не се знае. Той прави много неща, но какво прави, не се знае.

Един метод срещу бедността, според китайския начин на мислене: Не е необходимо да прогонвате бедността. Някои като дойде бедността, се опитват да я прогонят, пък тя е просто едно богатство, едно красиво същество. Прогонете тревоженето за нея. Много просто!

Победител във войната става този, който не действа. На моя език казано, никакви автомати, никакви илюзии. Който не действа, той е победител.

Казват: Който умира, се радва на дълъг живот. Още една прекрасна идея.

Ако си в настоящето, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде, проблемите са тука. Ако в момента си едно с Бога, едно с Истината, няма никакъв проблем. Но ако си някъде другаде – в бъдещето, някъде по звездите, в космически кораби, където искаш, проблемите са тука.

ДАО – това е лекарството, което превъзхожда живота и смъртта. Не само смъртта – живота и смъртта. То дава на човека нещо повече.

Да вършиш добрини и да нямаш ДАО, т.е. да нямаш път, да нямаш истинност (да нямаш Бог в себе си, да нямаш душа), ето къде е безпътицата.

На какво се радват даосите? Преди време ви бях казал, че даосите се радват и вдъхновяват от скучните неща. Тук нещо друго ще ви кажа: даосите се радват на това, че вещите са безполезни. Всички вещи и хората са безполезни, т.е. не можеш да ги използваш, те са без полза. Можеш да ги обичаш искрено, безусловно, безкористно, но никога да искаш да използваш нещо от тях. Те именно се радват на това. Колко е красиво, че са безполезни, на техен език, че не можеш да ги използваш.

Образованието е източникът на всички нещастия в човешкия живот. ДАО не е образовано. ДАО е искрено. ДАО не е образовано, ДАО е откровено.

Китайските мъдреци и Учители казват: Ако търсиш смисъла в миналото, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в бъдещето, това е безсмислие; ако търсиш смисъла в настоящето, тук смисълът е много кратък, като мига. Къде тогава е смисълът? Много просто: смисълът е в самото търсене, смисълът е в ДАО. И казват: Няма никаква възможност някое същество да се отклони от ДАО, в цялата вселена, в целия свят. Защото всичко е ДАО. Откъде ще дойде отклонение. В ДАО няма нужда от Бог и дявол, няма нужда да си разцепваш енергията на две – всичко е пълнота, няма добро и зло. Ако се случи зло, даосите казват: Това е път; ако дойде добро: Това е път. Всичко е път, всичко е развитие. Никакво разцепено съзнание, изключителен начин на мислене.

СУФИ

(трета идея за размишление)

Три неща пак ще ви кажа за нашия човек, Настрадин Ходжа.

Настрадин бил в столицата на империята, после се върнал в своето село. Между другото, Настрадин е реален човек, роден е в 1208 година, живял е като ходжа, но ще говорим друг път за него, ако трябва. Живял е в столицата и после се върнал в своето малко село. Селяните го чакали да разкаже голямо приключение. (Те винаги очакват от него приключение.)

Той казал: Бях при падишаха и разговарях с него. Селяните ахнали: разговор чак със самия падишах! Те били радостни до небето. След няколко дни решили да попитат Настрадин: Ходжа, какво ти каза падишахът? Настрадин казал: Падишахът ми каза: Махни се от пътя ми! Забележете, много тънък суфи-урок, както само суфите умеят. Иска да каже колко много е ненужно хваленето. Той изнася урок на тези, които са годни да се развиват. Колко е ненужно хваленето и как човек трябва да се откаже от него. Защо? Защото ако човек не се откаже от хваленето, една важна част от неговото съзнание не може да се развива. Затова Учителят казва: Малко ако се похвалиш, за каквото и да е – освен посветените и Учителите, защото те влагат съвсем друго, но и те избягват – малко ако се похвалиш, 25% от твоите фини сили изтичат. Губиш много скъпоценна, фина енергия.

Второ: Попитали Настрадин що е това съдба. Настрадин казал: Съдбата е хипотеза. Ти просто предполагаш, че трябва да се случи нещо, добро или зло, вместо да си пиеш виното. – Урокът е следният: вместо да си пиеш виното на любовта, вместо да живееш в своята истинска реалност, ти се забавляваш, отклоняваш с някаква съдба, с някакво очакване, вместо да седнеш и да пийнеш по един хубав начин виното.

Последната идея: Настрадин си купил месо – месце, дроб. По пътя го среща един приятел и му написва една много хубава рецепта. И той се радвал как ще си го сготви. Тръгнал по път, профучава един орел и му грабва дроба. Настрадин го погледнал съжалително и му казал: Нищо не можеш да направиш, защото рецептата остана в мен. Забележете само какъв подход. Ако беше умът, щеше да се вайка, да се оплаква – точно на мене ли взеха месото… Тук има душа, атмосфера и тънки суфи-уроци. Просто вземат ти ненужното, да не говорим, че те разтоварват, а в теб остава същественото – Любовта. Настрадин се радва винаги на това съществено, именно Любовта, а тя е ключът на живота.

АУМЪ

2 август 2005 г.

Русалките

(лекция 13)

Здраве и болест

(първа идея за размишление)

История на безмълвието

(лекция 14)

Съществото, наречено дърво

(втора идея за размишление)

Толтекайотл

(лекция 15)

Еекатл

докосване до Пустотата
(трета идея за размишление)

РУСАЛКИТЕ

(лекция 13)

След време ще говорим в един цикъл от лекции за животните. Някои мислят, че това е дребен въпрос, но той решава много дълбоки, вътрешни жизнени въпроси, тъй като животните в Египет и Атлантида са били качества, първообрази, качества на Бога. И по този път, изработвайки такива качества, хората са се завръщали в Бога и се получава нещо съвсем друго.

Днес ще говорим за русалките.

За хората русалките са приказни, митични и други подобни същества. Русалките не са създадени от Бога, а от нетерите, т.е. боговете, затова те имат астрално тяло, а нямат душа. Затова в техния живот има нещо тъжно и в този опит на нетерите има нещо тъжно, но и нещо дълбоко, което ще помогне на хората в друго човечество; има хубав замисъл.

Боговете, които живеят между материалното и Духа, са създали многообразни форми на живот. Те са правили много опити, например делфините са успешни опити. Но както се оказва, някои опити за това човечество се оказват неуспешни като кентаврите, амазонките, за които друг път ще говорим, и днешните русалки.

Русалката е форма-смес между човек и риба, което означава нито човек, нито риба. А това носи определени проблеми. Тя не е приела нито напълно земята, нито напълно водата. И затова русалките се наричат междинни същества. Те са една много деликатна и изтънчена форма на живот и заради това те са били много трудни за разбиране и от хората, и от рибите; да не говорим, че човекът не разбира и себе си.

Русалките живеели най-вече в морета, близо до брега. Те обичали брегове, между вода и суша, защото имали нужда от двете – въздух и вода. И разбира се, от безопасно място, тъй като те са много миролюбиви. Проблемът за тях обаче си оставал, защото във водата имало много хищници, а на брега много врагове. И както казах, те били миролюбиви и в известен смисъл тъжни същества. Боговете имали идея чрез тях да работят за благото на човечеството, защото самите богове могли да общуват свободно с русалките и искали да внесат нещо изтънчено, нещо деликатно, нещо благородно в човешкия живот. Те можели да общуват с тяхното астрално тяло.

Сравнително много русалки са живеели между ХII и ХV век и затова по него време в света имало места, където имало табели „Къпането строго забранено“, което не е случайно. През 1409 г. в едно малко градче в Холандия е била хваната от местните жители полумъртва русалка. Хората ѝ помогнали, тя живяла още 15 дена и после я погребали по християнски обичай.

Русалките имат изчистено и красиво астрално тяло, но пак повтарям, тъжно, защото нямали реална душа. За нея само са чували, че има някаква тайна легенда за душата и че душата е безсмъртна. Понеже са създадени от боговете, когато те страдат, не могат да осмислят своите страдания. Страданието за тях не е благословение. Понеже нямат реална душа, те живеят някак си мъчително, но все пак заради красивото в света. Но те не живеят за Истината. А любовта към Истината е това, което създава душа в най-висшия смисъл на думата.

Любовта към Истината е пътят, по който човек познава душата си. Но те нямат такъв път. Те са се срещали много пъти с човешки души и са долавяли в тях нещо смътно, чудно. Но така или иначе те не могли да разберат човека и тайната на неговата душа. Да не говорим, че и човекът не разбира себе си както трябва.

Подобно смътно разбиране има, когато ще говорим за котките от Атлантида следващия път. Те например от нищо не се страхуват, с изключение на едно нещо – водата. Единственият страх на древните котки е от водата, защото те разбрали в някаква своя вътрешна памет, че тя е по-древна от тях. Другият път ще говорим за тях.

Русалките имат много хубаво чувство към живота, но не и съкровено, защото то принадлежи на висшата, безсмъртната душа. Но все пак те са близо до това съкровено чувство. И ако някога Бог реши да се вплете в техния живот, те ще се видоизменят, но засега те си остават един неуспешен опит на боговете. И затова те започнали да изчезват, защото условията море и суша се оказали неблагоприятни за тях. Оказали се подобни на амазонките, за които ще говорим; тяхната съдба е по-тежка, за разлика от успешния опит на т.нар. на египетски кха, т.е. делфините. Не само успешен опит, но и нещо много по-дълбоко.

Думата кха-ах на египетски означава просветлените делфини. Наистина те са постигнали просветление. Тук не ви казах как се раждат русалките, къде живеят сега, но тъй като съм предвидил още една лекция за тях, по-нататък ще продължим техния въпрос и ще приключим за тях като една идея.

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(първа идея за размишление)

За здраве не може да се говори, ако ти не се научиш да мислиш правилно. Чистата мисъл е онази енергия, онази фина материя, която съгражда здравето.

Къде се развива правилното мислене, откъде извира то? От Любовта. В Любовта тече правилно мислене, здравословна енергия. Това означава, че щом искаш здраве, трябва да имаш правилни разбирания за нещата. Трябва да излекуваш всичките си стари възгледи; имаш ли стари възгледи, понятието за здравето трябва да се забрави.

Ако човек не е буден за своите думи, той не може да съхранява своето здраве. Защо? Защото думите са пропуснати, изпуснати или промъкнали се духове. Затова някой път една дума коства живота на човека, а някой път го възкресява. Духовете се промъкват чрез думите и затова се изисква контрол.

Болестта си остава болест, ако не подходиш правилно към нея, ако не я възлюбиш. Тя идва да излекува неразумните желания в човека. Значи ако имаш болест, трябва да разгледаш своите неразумни желания. Тя хем те разболява, хем идва да те излекува. Болестта има какво да даде на разумния човек и какво да отнеме на безумния човек. Ето защо посветените казват: Когато ти дойде болест, чуй нейната песен, чуй нейната музика. Това означава – чуй нейната идея. Тогава тя ще изработи в тебе нещо важно –Божествената гледна точка. Тя идва да я възстановиш. Това означава, че най-доброто лекарство е Божествената гледна точка, Божественият начин на мислене.

ИСТОРИЯ НА БЕЗМЪЛВИЕТО

(лекция 14)

В несътвореното Начало беше безмълвието. Словото дойде много по-късно, което означава, че словото е вторично, както ще видим по-нататък. Словата умират, звуците умират, а Тишината е непрекъсната.

Безмълвието е първичният език, това е универсалният език. Макар че има хора, които може да не се разбират помежду си и други, които се разбират с животни, и както ще видим после, и с дървета. Защото в безмълвието има нещо универсално за разумните същества.

Когато има разговор или говор, той е обкръжен от безмълвие. Това е, което трябва да се долови. Посветените казват: Ако искаш да разбереш нещо, почувствай какво е неговото безмълвие.

Безмълвието е мярка, която проверява истинността на нещата, тяхната дълбочина. Безмълвието е най-древният език. Когато ще говорим за езиците, когато говорим за най-древния език, няма да стигнем до ватанския или залихир. Езиците на много народи са съставени от ангелите. Ватанският език и залихир са съставени от серафимите. Безмълвието е езикът на Бога. Говорът, думите, езиците са нещо родено, нещо сътворено като звездите, като слънцата, като хората. Безмълвието, това е нероденото, това е истинското начало. Това е езикът на вечността. Езикът на вечността не е слово, а безмълвие. В тази връзка посветените казват, че Любовта е разцветът на безмълвието.

Думата АУМЪ е дума от този език, безмълвния език; една от малкото изтръгнали се думи. Но тя е повече безмълвна, отколкото звучаща, макар че в известен смисъл тя е звучаща тишина. Думата АУМЪ е безмълвният звук, вътрешният звук. Това е този, който просветлява човека, света и вселената, най-просветляващият звук. Думата АУМЪ е ватанска дума и същевременно е ватанското име на Бога. Това е универсалното име на Бога. Освен това думата АУМЪ се смята от посветените за магическата формула на вселената. Затова всички молитви започват с нея и завършват с нея.

Древно и тайно е състоянието на безмълвието. То е състоянието на Бога. Това означава, че състоянието на безмълвието е явление на Бога, то е Неговият език, който трябва да изучаваме. Разбира се, всички хора в света, които изучават медитация, вървят към безмълвие; които работят с молитва, вървят към безмълвие – към по-точно говорене и към по-точно безмълвие. Между другото, безмълвието е на десет степени, но това е друга тема.

Значи това е Неговият език, това е Неговото мистично излъчване. Това безмълвие е древното Царство Божие и цялата вселена го усеща и търси. Тя знае, че безмълвието предхожда самата вселена. И вселената знае, че в безмълвието има нещо, което липсва на вселената и на всички сътворени същества. Дори посветените казват, по време на големия взрив безмълвието е било там и е обкръжавало този взрив.

По отношение на безмълвието пак ще кажа – вселената е бедна. Тя няма какво да даде на тази прареалност, наречена безмълвие. Безмълвието е богата реалност. То е изпълнено с тайнствена и величествена пълнота – нещо, което липсва на вселената. Освен това безмълвието е велико състояние на свободата, защото в безмълвието няма ум, няма свят, няма вселена. Става въпрос за древната, истинска свобода. Тази свобода е записана в най-тънката енергия на нашето съзнание.

Безмълвието е нашето древно и абсолютно състояние на съзнанието, което трябва да открием в себе си. Ето защо има много молитва, ето защо има много школи по медитация. Всичко това е търсене на безмълвието.

Според даосите най-големият подвиг в живота е постижението на безмълвната Мъдрост. Даосите казват: Истинското слово е излъчена Тишина. Значи ако един посветен говори, словото му може да се познае по това, дали е дълбоко, ако зад него върви безмълвието. Ако той има дълбока енергия в безмълвието, в словото му ще има нещо особено и душите, които търсят Истината, ще го доловят.

Светът и вселената са желания, докато в безмълвието желанията са погребани. Между другото, същото важи и за вярата в бъдещето: това е желание, това не е Любов. Там, където има Любов, няма вяра в бъдещето. Но там, където има желания, има пренасяне на енергията, както толтеките го наричат – самоограбване на личната сила. Щом я пренасяш на друго място, а не в същността, ти ще бъдеш излъган от духовете, от паразитите.

Какво нещо са желанията? Творци на светове. Ето защо те създават много светове, но и много проблеми. В безмълвието тези светове се погребват и заличават. Всеки звук изчезва, отшумява, заглъхва; всяко слово изчезва, защото то е нещо родено. Но тишината е постоянна и непрекъсната. Звукът изчезва, но тишината звучи всякога, тя звучи вечно. И затова АУМЪ е наречено още звучащата тишина.

Всичко това означава, че безмълвието е универсално. То прониква абсолютно всички светове – космоса, водата, вятъра, включително и всички предмети. Във всеки предмет и във всяко нещо е скрито безмълвие. Даосите казват: Безмълвието – това е единственият звук.

СЪЩЕСТВОТО, НАРЕЧЕНО ДЪРВО

(втора идея за размишление)

В много отношения дървото е по-живо от човека. Учителят казва, че дървото е заровено с главата надолу и дава прекрасни плодове, излиза и расте; ако човека го заровиш с главата надолу, изгнива и не расте. Той не познава някои тайни на тънките енергии.

В дървото има скрита тънка енергия, а всяко общуване и всеки разговор се осъществяват в тънките, във фините енергии.

Посветените казват: Намери си дърво в гората или в градината, което да ти е приятно и поискай разрешение да общуваш с него. Това са реални неща. Ако бъдеш много искрен към дървото, ще станете приятели. Обмяната с дървото на енергиен план е нещо абсолютно реално. Приятелят, наречен дърво, може да отнеме цялото ти вътрешно напрежение. При правилна обмяна с дървото то може да почиства човека от отрицателната енергия така, както котката го чисти. Котката за да живее, се нуждае от отрицателна енергия, за да може да си поддържа живота. Така е устроена тя и когато ближе човека някъде, тя му почиства енергиите. Но това е друга тема за котките.

Достатъчно е да прегърнеш дървото като искрен приятел. Тогава тънката енергия на дървото ще усети твоето присъствие, ще усети твоето приятелство. Тогава аурата на дървото ще ви приеме и ще ви запомни, тя ще ви запише в себе си.

Тънката енергия на дървото запомня своите искрени приятели. Такива опити са правени много в Атлантида и особено при друидите. Ако имаш свещена любов към дървото, ти можеш да усетиш неговите мисли и чувства, защото всички енергийни същества имат своите мисли и чувства. Дървото откликва и ви запомня вътре в своята енергия. А какво нещо е енергията? Всякога жива и разумна.

Друидите отиват по-далеч. Те търсят и получават отговори на много важни, жизнено важни въпроси от своя Баща, наречен Друид, означава още дъб или мъдрец. Те го обикват като баща и при усърдни молитви и свещена нагласа неговите повявания на листата, неговите съчетания на енергията дават вътрешен отговор в душата на друида. Така са се решавали много важни въпроси в школата на друидите.

ТОЛТЕКАЙОТЛ

означава толтекски знания или толтекски неща

(лекция 15)

Толтеките казват: Силата се придобива според начина на възприятието. Но що е това възприятие? Актът на възприятието е една от най-големите загадки на човека. Защо? Защото различните хора възприемат едно и също събитие по толкова много различни начини. Така толтеките разбрали, че във възприятието се крие универсален ключ за придобиването на Истината, придобиването на истинската сила.

Но какво нещо е силата? Инструмент, чрез който да изпълниш замисъла на живота, затова тя е необходима. Значи без една силна енергия, която хората разпиляват в неразумно говорене и в много други неща, те изпускат развитието на тази лична сила, която ги води до тайните на разбирането на Орела и на Пустотата.

Докато обикновените хора смятат, че възприятието е обикновено действие, то толтеките го изследвали много дълбоко, защото разбрали, че възприятието спада към тайната на живота – начина, по който възприемаш. Изследвайки го, толтеките превърнали акта на възприятието в изкуство за придобиване на сила, чрез която щели да влязат в Истината. Защото за да влезеш в Истината, трябва мощна енергия и сила.

Оказало се, че актът на възприятието бил тайна дотолкова, доколкото съдържал в себе си друга тайна – тайната на намерението. Толтеките открили, че между възприятието и намерението има древно взаимодействие и от тяхното сливане се ражда знанието на дракона. Драконът – това е най-дълбоката същност на човека и неговите тайни възможности. Човекът в дълбочина е дракон. Т.е. драконът символизира най-древното истинско знание.

Да разгледаме тази тайнствена дума, наречена намерение. Толтеките казват: Човекът наблюдава живота чрез окото на своето най-дълбоко намерение. Това означава, че тайната на възприятието зависи от загадъчната сила, наречена намерение. А това означава, че намерението взаимодейства с възприятието и го определя. От това определяне зависи как човек ще наблюдава нещата и как ще решава своите въпроси. Когато всичко това е правилно, заражда се могъщото и мистично знание на драконите.

Истинският толтек разбрал, че за да се разбере тази тайна, той трябвало да се потопи изцяло в нея. Толтекът-воин разбрал, че трябва да воюва, за да открие чрез тази мистична сила-намерение дълбокия смисъл, и то вътре в себе си; не някъде, а вътре в себе си. Това са различни подходи, различни методи. При Дзен подходът е подобен. Например ще ви припомня за Доген. Докато бил на седем години, майка му и баща му умират и той казва: Майка ми и баща ми умряха навреме. Те много ме обичаха, аз много ги обичах, но тази любов беше опасност. Тя щеше да ми попречи да се отдам изцяло на Истината. Сега е моят шанс да се отдам изцяло на Истината.

За малко ще се отклоня: Има много начини за отдаване на Истината, правилни и неправилни. При неправилния начин се отдаваш, без да си цялостен – с ума; доникъде няма да стигнеш, никаква Истина. Истинското отдаване е нещо цялостно, самата Истина те иска целия. Истинското отдаване е отдаване с дух. Когато Доген се отдал, се отдал по правилния начин, т.е. не тръгнал да изучава свещени книги, което означава натрупана, взаимствана светлина; натрупана светлина, много знаене, а отвътре в дълбините – тъмнина. Той тръгнал да търси Учител, който е преживял Истината, който има опит и който излъчва Истината. И след време (по-нататък ще говорим за него) първите няколко опита неуспешни, не успял да намери такъв Учител; но понеже е истински търсач, не се задоволявал с приказки; накрая намерил този, който е имал Истината в себе си. И с много прости думи е разбрал как и той да я постигне в себе си и той станал Учител, но това е друга тема.

Така толтеките разбрали, че истинската сила е тази истинска магия на живота. Те не отричат магията, използват я по най-хубав начин. Това е тази магия и тя се състои в това да разрушиш всички свои недостатъци и да ги превърнеш в сила – става въпрос за преобразяване. За да можеш с тази сила да изпълниш замисъла на Нелтилицтли – т.е. замисъла на Истината.

Толтеките открили, че замисълът на живота е развитие на осъзнаването. Затова е дошъл човекът, за да развие своето осъзнаване. Според тях това било и намерението на Орела, т.е. намерението на Неизразимото. Такъв бил и непоколебимият замисъл на живота и само осъществявайки този замисъл, толтеките разбрали, че могат да придадат смисъл на своя собствен живот. Значи ако осъществят това осъзнаване, те могат да придадат смисъл на своя собствен живот.

ЕЕКАТЛ

докосване до Пустотата

(трета идея за размишление)

Външно тази дума означава вятър, после означава дихание, в по-дълбокия смисъл означава дух, а в най-вътрешния, Божествен смисъл означава Пустота. Това е духът и Пустотата.

А какво е Пустотата? Толтеките казват: Каналът, който пропуска в нас истинския живот, сияещия живот, пълнокръвния живот.

Що е Пустотата? Великата напълненост. Това, което при Христос е изобилният живот, Великата напълненост.

Навлизайки в Пустотата, толтеките разбрали, че навлизат в неизразимо безмълвие, просто всичко ставало безмълвно. Толкова е неизразимо, че словото отпадало от само себе си. Думите, езиците отпадали от само себе си.

Така те разбрали, че именно тук се намира тайната на живота. При докосването си до Еекатл (Пустотата) толтеките видели, че се явява гигантски взрив от яснота за разума. Тук те видели, че започнали да стават виждащи. Защо? Защото Пустотата се оказала за себе си едно огромно океанично Око. Всичко е произлязло от Нея и тя всичко вижда, но скрита в място, където няма понятия, никакви дарби, никакви сили – дълбоко вътре в тайната.

Пустотата, това е, което е изпуснал т.нар. на толтекски Тескатлипока – ние го знаем повече като Луцифер, Сатана и Дявола; тяхното име е Тескатлипока – по-друго значение, друго тълкуване и подходът към него е друг. Това е, приблизително казано, вселенската илюзия, или относителността. Наричат го още изкривеното огледало, димящото огледало. За това изкривено огледало другият път ще говорим, защото то е най-големият паразит. Само че не той е виновен, а връзката на човека с него и това, че човек обича да го създава в себе си. Не че той съществува, той си остава илюзия, но създаден, малко или много, той трябва да вземе своето.

В тази връзка в книгата Евангелие на толтеките (по-нататък ще ви запозная с нея, тъй като сега я чета и ми трябват поне две години) бащата на толтеките Кецалкоатл, както го превеждат, означава Пернатата змия. Някои хора ги смущава това, но това е правилният превод – перната и змия – т.е. пера и змия, небе и змия, единство на универсалното Съзнание, което е постигнато и на небето, и на земята, и в двата свята. Така се получава нещо трето, което се нарича Пернатата змия.

Кецалкоатл, бащата на толтеките, е живял между осми и девети век, когато са живели най-много толтеки в Мексико. В последната група е и едно от последните негови прераждания в Мексико. Той казва: Дървото на вселената е кръст. Затова и аз ви говорих много за отстраняване на вяра в звездите, вяра в бъдещето, защото ви казах, че това са желания, но не е Любов. Дървото на вселената е кръст, защото това дърво, казва той, е излязло от ритъма. А на друго място обяснява какво е ритъмът: Ритъмът е тайна, която слива човека с безкрайността. Ако човек влезе в ритъм, той се завръща в безкрайността.

Но да се върна на толтеките: толтеките усетили величието на Пустотата и попаднали в нея, те уловили замисъла на Орела в собствената си съкровена дълбочина. И тук те разбрали, че всеки живот изхождал от тази Пустота и че този замисъл на живота е нечовешки, неземен, но всеки трябва да го постигне. Така навлизайки в Еекатл, Духа на Пустотата, толтеките се докоснали до великото Непознато и го включили в своя вътрешен живот. Оттам нататък те придобили поради това, че обичали много Истината, те придобили тайната, която се нарича Майстор на намерението. Ставайки Майстор на намерението, те можели да виждат във всички светове, без да изразяват това.

Чрез осъзнаване те постигнали освобождение от невежеството, от ограничението, наречено еволюция.

АУМЪ

6 септември 2005 г.

Древните котки

(лекция 16)

Великото качество

(първа идея за размишление)

Светещата Тъмнина

(лекция 17)

Великото изречение

(втора идея за размишление)

Тескатлипока

(лекция 18)

Прагиатара

(трета идея за размишление)

ДРЕВНИТЕ КОТКИ

(лекция 16)

В Атлантида мишките са били много едри и много опасни. Те спадали към една тайна култура на злото и разрушението, имало опасност да тероризират хората и човечеството. Това разрушение бил техен вроден инстинкт, както и този инстинкт да се крият под земята. Понякога те често излизат и над нея. Но има такива, които са избрали безкрайния мрак (безкрайния е казано условно), докато най-зловещите мишки наистина се установяват в такива подземия, откъдето никога не излизат. Това е въпрос и навътре в земята, и навътре в съзнанието.

Мишките са сътворени от тъмнината, от демоните. По него време те са били много едри и опасни, малко по-големи от сегашните зайци, докато котките са сътворени от боговете и затова те са повече вътрешни, повече реални същества. Те живеят повече в невидимия свят, в света на енергиите и затова те се наричат ловци на енергии. Подобно на толтеките те се наричат ловци на енергии. Учителят казва, че котката е живяла между ангелите и висшите същества и там е учила някои дълбоки знания.

Много животни в древността на Атлантида са създавали хаос. Това били цели цивилизации: това били цивилизациите на мравките, цивилизациите на термитите, на мишките и определени птици също са нападали много хората, включително и къщите им. Става въпрос за преди около 50 000 години, тъй като в Атлантида има няколко цикъла: преди около 10-12 000 години, което е остатъците от Атлантида; преди около 30 000 години, преди около 50 000, преди около 300 000 години и преди около 4 000 000 години. Това са различни важни цикли в историята на Атлантида. Преди около 50 000 години мишките били в неограничено, огромно количество. Атлантите съзрели голяма опасност. Те разбрали, че мишките можело да тероризират хората, децата и въобще народа, и даже човечеството като цяло – опасността била голяма. Понеже били многобройни, атлантите започнали да развиват лова. Събирали се на групи, заедно, за да могат да се справят. И заедно нападали тази тогавашна опасна цивилизация, която те, разбира се, избивали, но за съжаление започнали да убиват и невинни животни. Впоследствие те дори започнали да ядат и мишките като месо, като храна – мишките, змиите и всякакви животни. Но понеже били много наблюдателни, те забелязали следното: че яденето на месо водело до катастрофически изменения в организма, включително то видоизменя ума на човека. После забелязали, че чрез яденето на месо потокът от светли енергии, който струи от тялото, също се видоизменя и нивото на духовното мислене и на духовните сили в човека се понижава много. Така се стигнало впоследствие до извода, че яденето на месо означавало, че човек е спящ, че човекът се е отказал от развитието си. Той се отказал от търсенето на Реалността.

Яденето на месо говорело за разболяване на съзнанието, откъдето почват всички други неща. Според атлантите яденето на месо означавало общуване с нисши психически сили. Не става въпрос за духовни сили, а за психизъм – нисши психически сили, които се групират в човека и образуват силата и развитието на неговата нисша душа. Именно това е целта на демоните – да се развие силата на нисшата човешка душа. Така постепенно човекът става звяр, бавно и сигурно, както са станали туранците, станали са могъщи зверове. Това означавало още, че яденето на месо е избор на илюзията. Значи такива същества избират пътя на илюзията.

Тези същества, мишките, били настроени много отрицателно към човешката раса и към човека. Преди около 50 000, по-точно около 52 000 години, на едно важно събрание в Атлантида се обсъждали какви мерки да се вземат срещу тези опасни същества. Наложило се да призовават боговете за помощ. Така боговете изпратили съществата, наречени котки.

Котката обладавала духовно знание и много тънко наблюдение – нещо, което принадлежи на друг свят. Котките са космическа тайна, която е слязла на земята. Те са от хиляди години с нас и продължават да бъдат с нас.

Котките избират човека, а не обратно, понеже познават енергиите и тогава в Атлантида са избирали хората, на които да помагат. Лишават се от техния друг живот, избират къщата, която за тях е затвор, избират човека, но тогава те са имали идея, която е била внушена от техните създатели боговете.

По него време котките са решили да се жертват за спасението на човека и на човешката раса. А това означавало, че те са били докоснати от Реалността. А докоснат от Реалността означавало докоснат от Пустотата. Именно там е тяхната сила: застава пред дупката и чака. Умее да се концентрира, излъчва се в Пустотата, изчезва – никакво движение, пълно нищо. Това, което мишките не разбират – те разбират движението, но не разбират покоя. Това е друг свят, друго знание. И така, когато мишката се появи, изчезва. Така започнали да изчезват много мишки и те се видели в чудо какви са тези същества.

Котките се отдавали на служене на човека, което по него време е било много важно. И точно защото се отдали на служене, те са придобили други очи. Толтеките наричали тези очи очи на древността, понякога ги наричали мълниеносни очи; включително и в мрака котката много точно вижда опасностите, вижда енергиите, дори воюва с черните адепти. Имало е случаи, когато тя преценява дали ще победи или трябва да се оттегли и да изчака благоприятно време, но котките много рядко са правели грешка. Както знаете, тогава те са били много едри, подобни на днешните тигри и лъвове. Сега са смалени, тъй като впоследствие те се отказали от това служене и много малко от тях са останали верни, но те са повече в другия свят.

Древните котки са били много едри и много опасни и умеели да боравят с нещо от Пустотата, с така наречената незнайна сила. И затова те умеели да четат и да виждат във вътрешността на нещата и в невидимия свят.

Древната котка по някакъв много странен начин, казват толтеките, умеела да прокопава мрака. И докато човек си вървял спокойно по пътя зад нея, тя обхождала всички видове мрак и всички видове енергии с много мощен, концентриран поглед. Това е око, което е виждало и улавяло всички вражески лъчи.

Тя владеела и друго оръжие – тишината. Тя умеела да заглушава всеки шум в себе си. Така, казват толтеките, тя опознавала и разучавала расата на ада.

Борбата между котките и мишките е древна борба, която в древността в невидимия свят е била между боговете и демоните, после се пренася на земята под много други форми. Една от тях е борбата на котките с мишките. По него време те са имали разбирателство с истинската си воля, тяхната собствена воля, така наречена невидима воля. И движейки се в тази воля, те са получавали допълнителна енергия. Значи който служи, който се отдава на служене, получава допълнителна енергия, с която да изпълни своята мисия. Тази истинска воля била свързана с чистия огън и движейки се като чист огън, те били неуловими същества – много динамични, много бързи и неуловими същества.

В древността, пък и досега, котката избира човека. Тя прави такива излъчвания, че когато много иска да го избере, човек не може да устои. Човек просто казва: „това коте ми харесва“ или „тази котка ми харесва“, но той вече няма избор. Котката е направила такова излъчване, защото тя владее нещо от Пустотата, нещо дълбоко, на което човек не може да устои. Тя го избира, остава само човек да избере, да се разберат във взаимно съгласие. Ако има голямо взаимно съгласие, тогава тя вече може да работи на вътрешен план за човека.

След като котките изберат човека, най-важното си остава съгласието и взаимното проучване.

Мишките никога не могат да си обяснят неподвижността. Те смятат, че тя е необитаема. Но неподвижността е подобна на Пустотата. В нея, в неподвижността, има тайнствени първични сили, които съществата на движението не познават. Значи малко или много съществата на движението не познават, защото те са сътворени.

Неподвижността е несътворена; Пустотата е несътворена, по-първична и затова в нея има по-дълбоки сили. Именно неподвижността е съединение със скритото в живота – това, което наричаме Пустотата. Затова упражненията в медитация изискват абсолютна неподвижност. Това е начин да бъде отстранен умът, битието, сътворението, за да се навлезе навътре в своя собствен център, който е даже нещо повече от Бога. Това е Пустотата, от която произхожда всичко.

Движението е сътворено, а неподвижността е несътворена. Тя е първична, тя си остава дълбоката и водеща сила.

ВЕЛИКОТО КАЧЕСТВО

(първа идея за размишление)

Това качество е вродено в човека. Човек трябва да го осъзнае, да го събуди и това е най-важното в неговия живот.

Първо няколко неща: Медитацията също може да бъде лицемерие. Ще обясня. Много хора се занимават с медитация, но не постигат преобразяване. Тя може да бъде лицемерие. Това зависи от тайната на намерението, от тайната на твоето най-дълбоко отношение. Например ако ти не си готов да умреш за Истината, това е мярка, тогава медитацията е просто едно забавление. Можеш да медитираш колкото си искаш, това си остава забавление, това си остава лицемерие. Лицемерие спрямо твоя център. При това положение тя не може да ти помогне по един реален начин и по този начин накрая ти ще излъжеш себе си. Можеш да разправяш, че медитираш, но след време ако ти не си готов да умираш за Истината, ти ще излъжеш в края на краищата себе си.

Ти можеш да имаш истински учител, може да си заобиколен от много свещени книги, много истински приятели и все повече да оглупяваш. И учител, и свещени книги, и приятели не е това, което помага. Това, което отрязва твоето развитие, не е учителят, не са книгите, не са приятелите, а липсата на същественото. Учителят, книгите, приятелите, музиката, медитациите, запомнете, си остават нещо вторично. Това, което решава въпроса, е великото качество. То е скрито в тайната на две думи: това е ОГНЕНАТА ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ. В Дзен го наричат по друг начин, там казват: Няма нужда от големи усилия, няма нужда от много усилия, няма нужда от сериозни усилия, има нужда от искрени усилия. Тази искреност също може да запали. Всъщност тя го прави – запалва това качество.

Ако ти имаш огнената целеустременост, преобразяването ще се случи и с учител, и без учител. В известен смисъл учителят е важен, той е велик приятел, той е велик брат. Той ще те упътва с намеци, ще събужда този огън, ще те разпалва, но пак остава решението в тебе. Учителят няма да те преобрази, нито Бог ще те преобрази. Това, което ще те преобрази, е това качество и то е твое, трябва да го събудиш.

Учителят е важен, защото има и някакво присъствие, понеже той има нещо от тази огнена целеустременост, което е сродно с тебе. Той има нещо в себе си, подобно на ученика, понеже постоянно се учи. Има нещо в себе си, подобно на Пустотата, защото я е познал чрез посвещение. Затова той е близък, но пак казвам – с него и без него ти решаваш въпроса.

Решението винаги ще остане в това велико качество, иначе години наред да живееш до учителя, няма да ти помогне това. Затова Учителят казва: 30-40 години вървят след мене, нищо не са разбрали. Липсвало е това качество. Имало е много хубави неща, хубава музика, хубава паневритмия… Когато обаче Учителят е играел паневритмия, паневритмията не е била хубава, а нещо велико; сега е просто нещо хубаво.

Когато ти имаш великото качество, тази огнена целеустременост, тогава всичко е на място. Дори и да имаш погрешни учители, дори и да имаш погрешни духовни техники, тази огнена целеустременост, това могъщо истинолюбие ще помете всичко неправилно от твоя път, постепенно и сигурно това помита всичко, защото имаш същественото. Това съществено постепенно ще изгори всичко неправилно. То ще бъде само временно неправилно.

Огнената целеустременост води бавно и сигурно ученика до посвещение, до среща с Пустотата. А това поражда чудната пълнота. И още нещо – едно голямо, необятно и красиво отношение към непреходното.

Милиони хора днес се интересуват от медитации, от учители, от мантри, от техники, но пак казвам: малцина са тези, които коренно се преобразяват, защото те просто имат интерес към тези неща, а нямат същественото – великото качество. Хората все чакат послания. Посланията са бедни в сравнение с това велико качество. Истината е толкова огромна, че посланието няма как да не е бедно. Истината е океан, тя е неведома и чрез тази огнена целеустременост се осъществява пътят, по който един ден ти просто влизаш в нея.

Питали са ме в различните градове: Какво е Истина? Първо, Истината не е въпрос, но понеже правим компромиси, отговарям кратко: Истината е безмълвие. Не може да се говори за нея, просто трябва да влезеш в нея, трябва да се слееш.

Природата на тази огнена целеустременост е такава, че тя не зависи от никакви послания; тя не зависи от нищо външно. Тя просто е устремена и постига целта. Когато постигнеш целта, тогава вече можеш да избереш Учителя по свободен избор, по закона на великата Любов. Тогава вече Той може да почне да ти разкрива дълбоките неща и това ще бъде едно истинско начало. Но чак тогава. Преди това ще има просто разговорчета, забавления и други неща. После ще кажем нещо важно и подобно за великото изречение.

СВЕТЕЩАТА ТЪМНИНА

(лекция 17)

Това е Дионисий Ареопагит. Преди да започна, няколко общи неща за него. Той е посветен, за него може да се каже, че той е всичко: и Буда, и даос, и суфи… Интересното е, че е живял при християни. Епископ на Атина, познавал се е с апостол Павел, с неговите хора, участвал във всички глупави събори и ритуали на църквата и така нататък, но тайно работи върху себе си, не разкрива знанията си, не разкрива книгите си, защото знае, че ще има мъченичество; пък той е минал в миналото през мъченичество, просто не го е искал. Работил е тайно, книгите си ги е крил, те излизат след смъртта му, тъй като той е знаел, че като излязат, ще засегне и най-напредналите духовни хора.

Ще се върнем към тъмнината. Трябва да разберем, че тъмнината в Библията се посочва на около 100-110 места. Тя не е изследвана дълбоко, което е голяма грешка, но тъмнината се оказва в много отношения по-дълбока от светлината. Но когато отидем по-надълбоко, ще разберем, че и двете неща трябва да отпаднат, защото Бог не е нито тъмнина, нито светлина. Бог е Светеща Тъмнина. Това е една много тънка разлика и тя разкрива съвсем друг подход.

Още отначало Библията казва: „И тъмнината беше върху Бездната“. Това означава много неща: че светлината е вторична и тя идва много по-късно. А в тъмнината има нещо изначално, нещо несътворено и тя още от началото е там, тя присъства. Разбира се, в духа има нещо още по-дълбоко, но това е друг въпрос.

В книгата на Йов, 12 глава 22 стих, се казва: „Открива в тъмнината дълбоките работи“. Бог открива в тъмнината дълбоките работи, не в светлината, не в щастието, не в успеха – те са илюзия. Именно в тъмнината, в голямото страдание. Голямото страдание означава голямо посвещение. Затова Христос трябваше да мине през тъмнината. По-нататък пак в Йов, 20 глава 3 стих: „И с виделината Му ходех в тъмнината“. Това е човек, който е постигнал Светещата Тъмнина в себе си, осветил я е, за него вече тези два свята са излишни – и тъмнината, и светлината; той е постигнал нещо от тайната на Духа, нещо, което превъзхожда и двете.

В Псалми, 88 псалм 12 стих, се казва: „Дали ще се познаят в тъмнината твоите чудеса?“ И пак в Псалми: „Виделина изгрява в тъмнината за праведните“. За другите тъмнината си остава тъмнина, страданието си остава страдание, нещастието си остава нещастие; те не могат да го осмислят. Нямат дух, не могат да го одухотворят.

После в Исаия, 45 глава 3 стих: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнината“. Тук сам Бог говори, не някой да дава мнения, а Бог говори за тъмнината. Той я владее, Той може да говори за нея, може да я обяснява. Значи това са велики слова: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнината“. Не казва в светлината, а пазени в тъмнината. Тайни слова, мистични слова, казани от самия Бог, но все още непроучени и неразбрани.

Дионисий казва на свой ученик в писмо: „Ние с голяма страст желаем да пребиваваме в Светещата Тъмнина и чрез незнание да узнаем Този, Който е над всичко.“ Не казва със знание, защото по пътя на знанието не постигаш. За да се разберат тези неща, е необходимо мистично съзнание и мистично незнание, за да може да се стигне до тъмнината, която е дълбок мрак и която сияе ясно. В мрака има сияние, но то трябва да бъде открито, т.е. Духът трябва да бъде открит.

Пак казвам: тъмнината е несътворена, тя е преди светлината, тя носи в себе си нещо от вечността. Светлината е вторична и сътворена. Тя се явява много по-късно, а това означава нещо, което е много важно: че Бог не е нито тъмнина, нито е светлина и че тези два пътя са отклонение. Ако някой избере пътя на тъмнината, той няма да постигне Бога. Ако някой избере пътя на светлината, той няма да постигне Бога. Любовта към Бога означава нещо съвсем друго. Не само егото ти трябва да изчезне, а и твоето висше Аз и този закон всъщност води до Пустотата, за която се говори свободно и в древна Индия, в Китай, в Япония, но за западното съзнание тази дума смущава. Те не могат да разберат, че в тази дума няма нито Бог, нито дявол, а Пустотата по един велик начин преизпълва човека и той постига.

Бог е нито тъмнина, нито светлина. Бог е Светеща Тъмнина. Това разбра и Христос на кръста. Навлезе дълбоко в страданието, навлезе дълбоко в мрака, но навлезе правилно – с Духа и постигна възкресение в Светещата Тъмнина. Той позна тази Пустота, която той нарича Отец.

Странно е, защото чрез знанието човек изпуска истинското знание. Но чрез незнанието – казва Дионисий, а той е един от най-големите авторитети на църквата даже и досега; някои не искат да го чуят, но в православието има едно ядро от хора, и в миналото, и сега, които имат мистично съзнание и те обичат Дионисий, продължават да го смятат за голям авторитет и той е такъв – Дионисий нарича на неговия език незнанието агнозия, чрез него човек улавя тънкото, истинското знание. Това е мистичният опит. От знания и хора, и народи оглупяват, пропадат, а от агнозия израстват посветени, израстват мъдреци, израстват истински същества, израстват учители. Ето защо това незнание е наречено също Светещата Тъмнина. В дълбочината си това незнание е също Светеща Тъмнина, защото то осветява и тъмнината, и светлината и те освобождава от техните илюзии. Вече няма никаква двойственост. Това означава нещо, което е по-висше от двете.

Който е избрал тъмнината, се проваля; който е избрал светлината, се проваля; но който е избрал учението за незнанието, той прониква в тъмнината и открива нейната светеща част. Тази светеща част е част от мистичния опит, можем да я наречем светещата част от Бога. Можем в случая да наречем Бог пълнота, пак ще бъдем прави. В тази връзка, според Дионисий, има два вида хора: първо, знаещи, които нищо не знаят, и второ, незнаещи, които знаят. Това са мистичните откровения на Дионисий.

Той се е молел така: „О, Господи, насочи ни към върховете на мистичното откровение.“ И го е получил. Когато се навлезе в мистиката, молитвата придобива съвсем, съвсем друго значение, тайно значение. Тя вече не е разговор с Бога, забележете, защото Бог е Пустота, какво ще разговаряш с Пустотата. Но има нещо друго: тя не е общение с Бога и затова е без значение към кого е отправена молитвата, дали е към Бог, дали е към Аллах, дали е към ДАО, дали е към Майян, както маите се обръщат към Великата майка и най-различни обръщения в света, хиляди. И даже не е важно дали ще бъдеш чут, и това е без значение, когато се разбере дълбоко тайната на молитвата. Но молитвата е важна от една друга позиция, защото чрез нея ти се преобразяваш, не Бог. Ти никога не можеш да преобразиш Бог, не можеш да докоснеш Пустотата; там не става въпрос за преобразяване. Но този, който се преобразява, си ти самият. С нея ти се видоизменяш. Това означава, че молитвата е древен символ. Тя е тайнство, преклонение към неведомото, което те осветява и така ти навлизаш в своя център. Значи молитвата е отношение към твоя център. В Египет това го наричат състояние на Маат, състояние на Истината. Значи ти навлизаш в себе си, в своята Истина, в своя най-древен център. Ти навлизаш в състояние на правилност. Когато молитвата ти е съкровена, изпълнена с Божествено чувство, ти навлизаш в състояние на правилност. А в това състояние ти вече ставаш съвсем друг човек, ставаш смирен, ставаш предан, ставаш незнаещ, агнозия и ставаш дълбок. Такъв е просто твоят център, ставаш центъра си.

Ако молитвата ти е съкровена, пак казвам, ти си в състояние на правилност. Това означава дълбоко навлизане. В това навлизане постигаш Светещата Тъмнина. Значи надминаваш тъмнината, надминаваш светлината. По пътя към центъра не трябва да има никакви обекти, никакви образи, никакви звезди, никакви слънца, никакви цветове, ако искаш да навлезеш. Затова всичко трябва да изтриеш, ако искаш да навлезеш в своя център. Затова и Христос казва: „Ако не се откажете от майка си и баща си“, дори от най-близките си, „няма да наследите живот вечен“. По този път навътре към центъра такъв е смисълът, трябва да се откажеш. В Дзен отиват още по-далече: Ако срещнеш Буда, убий го веднага, така казват в Дзен. Това не е буквално, означава, когато по пътя навътре в истинска медитация срещнеш някакъв образ, той е пречка към твоя център – убий го, махни го, отстрани го, ако искаш да познаеш своята Божественост и сам да станеш посветен, защото всички сме посветени, нямаме избор, само трябва да потеглим правилно.

Ключовият въпрос при молитвата е: Ти самият любов ли си или не? Това е най-решаващото. Ако ти не си любов, все едно е към кого се обръщаш. Дори и нещо да ти се случва, дори да мислиш, че ти се помага, ти няма да постигнеш реалността. Ще имаш още много да учиш, много пъти да минаваш през тъмнината, друг път светлината ще те заблуждава, но ще имаш още много да удължаваш времето си. Но ако ти си любов, ако ти си съкровенодействащ, тогава ти се преобразяваш. Все едно е към кого се обръщаш, забележете, както е в Дзен. Там няма даже такава дума Бог. Много интересно нещо е казал Николай Райнов: Има вярващи, които вярват в Христос, молят се, обръщат се към него и животът им става все по-тежък и непоносим. Има диваци, които вярват в парче дърво – диви племена – молят се на това дърво и животът им става все по-светещ, все по-красив, все по-съкровен, понеже в случая е важна искреността. Когато си искрен, ти се видоизменяш, останалото са само някакви цитати.

В Дзен няма никакви обръщения. Да се върна към идеята за молитвата. Молитвата е абсолютно доверие към твоя собствен тайнствен център, който всъщност е Пустотата. Това е твоят център, там е произходът. Всички богове, всички същества са произлезли оттам, от този център – Пустотата, по друг начин казано Великата Пълнота. Посветените скриват в този израз Пустотата Великата Пълнота. Това означава, че пустото се ражда от пустото или по друг начин казано, пълнотата се ражда от пълнота – едно и също, само че казано по различен начин.

Там е мястото, където тъмнината няма избор. Тя започва да свети, защото ти вече си дух. Няма го ума ти, няма я преградата, няма го егото, изгорено е – ти вече си дух. Тъмнината става светеща. Тя няма избор.

Молитвата е тайна на отношението ти към самия тебе, затова тя е важна. И така, всичко в живота е въпрос на отношение, на подход, а това е съкровено качество. Не е важно какво ще говориш на ДАО, на Бога, на Аллаха, на Кришна и на когото искаш. Важно е какво е твоето отношение, това е ключовият въпрос. Важен е твоят подход, т.е. важно е твоето качество. Това качество се нарича съкровеното чувство. Именно това е, което ще освети тъмнината и ще те спаси от светлината и от всички натрупани, глупави знания през вековете.

Умът няма отношение. Отношението изисква душа. Умът може да имитира, може да се прави на много смирен, каквото и да прави, той няма отношение, той го е изгубил. Отношението изисква душа.

Бог не е нито светлина, нито тъмнина, той е едновременно двете – това е преодоляване на двойствеността. Той не е нито мъж, нито жена; той не е нито ден, нито нощ; той е двете заедно. Това означава да познаеш Светещата Тъмнина. Това означава недвойственост, т.е. да прекратиш ума и цялата илюзия. Недвойственост означава прекратяване на тъмнината, прекратяване на светлината, прекратяване на ума. Ето защо полуистините са опасни. Например обичаш светлината, светлината малко или много ще те заблуди, защото тя не е нещо абсолютно. В заблужденията също има частица светлина. Ако се занимаваш с полузнания, това е провал. Ако се освободиш от светлината, ще можеш да се освободиш от нейните внушения. Тя може да ти внушава много неща, но не може да те заведе в Реалността. Ето защо има големи страдания, човек трябва да ги преодолее. Преодолявайки ги, той се освобождава от всички заблуждения и на тъмнината, и на светлината. Оттам израства нещо трето, нещо друго, нещо дълбоко.

В пътя на развитието не се искат големи усилия, така казват в Дзен, не се искат сериозни усилия. Искат се малки, искрени усилия – те са, които водят към целта, малки, постоянни, разумни, искрени усилия. Иска се отношение – това е, което ще запали огъня.

Дионисий е истински християнин. Незнаейки Бога, той го е постигнал, това е част от неговата тайна, от неговото посвещение.

ВЕЛИКОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

(втора идея за размишление)

То е казано от един древен учител в Индия, един от най-големите учители – Яджнавалкия. Що се отнася до Индия, никога не се е раждала по-голяма мъдрост. Самите негови ученици са светци и мъдреци, там няма ученици. Той говори на много високо ниво, много рядко явление, един от най-редките учители не само в древна Индия, а и в целия свят.

Различни царе са го викали да им говори. Смята се, че той е най-големият познавач на Духа. Например един цар го е повикал (преди да започна, няколко общи неща), повикал всички духовни хора, т.нар. брахмани, да му говорят. Обаче този цар е мъдрец, той задава много дълбоки въпроси и който не може да отговори, не само че ще се изложи, но става и опасно. А иначе на който отговори, казва: Дарявам хиляда крави. Голямо дарение на този, който може да му отговори. Поставя той така въпроса, всички се смущават. Яджнавалкия казва на своя любим ученик: Взимай кравите и заминавай, аз ще говоря. Там няма умуване, тъй като това е древен познавач, прероден от Първата слънчева раса, другия път ще говорим за него повече, но днес само ще докоснем нещо простичко от него и същевременно много дълбоко. Това велико изречение, ако бяха го разбрали например такива като Айнщайн, Нютон, нямаше да останат в невежество. Той казва, че всички, които се занимават с наука, са в капан. Човек трябва да се посвети конкретно на Истинното, нищо странично. Той дава това велико изречение за избавление на всички, които са го следвали, а стотици хиляди са се спасили от едно просто изречение, важно, което ако всеки ден се мисли малко по него, то е едновременно и формула, и ключ, и идея, всичко и разрушава кармата от милиарди години. Както виждате, много просто, обаче дали човек ще го разбере…

Първо няколко неща за великото изречение и после самото изречение. Великото изречение изкоренява илюзията на битието, изкоренява сътворението и завръща човека в непреходното, в Духа, в чистия Дух.

Великото изречение унищожава милиарди действия на карма, в това число и на добри, и на зли деяния. Не само лошата, изгаря и добрата карма. Всичко, което е натрупано във вечния кръговрат на битието, великото изречение го изгаря.

Чрез великото изречение се стига до един момент, когато човек още в този свят, в този живот става свободен. Не някъде в бъдещето, а в този живот става свободен.

Яджнавалкия казва, че духът в човека може да вижда само чрез истинското знание, затова той трябва да се отдаде на истинни неща, а другите (той ги нарича другите), те вече могат да се занимават с каквото искат. Но той говори на търсачи на Истината и затова говори така. Това, което трябва да бъде разпознато, казва, е Брахман, Духът, тънката Същност и затова остави мрежите на всяка наука. Размишлявай само за това, което е истинно, всичко друго е отклонение.

Великото изречение утвърждава в човека огнената същност, която разсича мрака. Това е подобно на искреността. Искреността също има такова качество да разсича, това е и тази огнена същност.

Великото изречение изцелява всяко същество, което е пропито от битието на мрака.

Великото изречение отстранява време и пространство. То вдъхва в човека необятността.

Великото изречение унищожава нисшите тела на човека, включително и всички нисши желания, защото да живееш без желания, означава да живееш без сенки. Тогава остава само Любовта. Любовта не е желание, Любовта е Любов, Любовта е Бог. Не е желание, т.е. не е ограничение.

Великото изречение говори на човека на вътрешен план. То увеличава в нас неизразимото.

Великото изречение само по себе си е най-висшата практика. То е завръщане в несътвореното. То разрушава по пътя си всичко: ума, света и времето, и то по един правилен начин.

Великото изречение е завръщане във Великата Пълнота. Това изречение диша и одухотворява човека.

Той казва: Великото изречение води до Абхишека, т.е. до посвещение. На друго място нарича великото изречение Агама – най-древното предание.

Какво е самото изречение? То е простичко.

АЗ СЪМ ДУХ.

Това е изречението – АЗ СЪМ БРАХМАН, т.е. АЗ СЪМ ДУХ. Нищо друго. Това е. Но толкова е просто, че дали може да се види дълбочината му. Който търси и всеки ден отделя по малко време, ще разбере.

Брахман, Духът е най-дълбоката същност в човека. Познаването на това, че човек е дух, води до освобождаване от всички илюзии и от всички илюзорни светове. Който познае това, се освобождава и от илюзията на смъртта, защото в Духа няма смърт. Изречението е:

АЗ СЪМ БРАХМАН, АЗ СЪМ ДУХ.

ТЕСКАТЛИПОКА

(лекция 18)

Една дума на атлантите-толтеки. Толтеките казват, че човекът е тайна, която превъзхожда тескатлипока, или вселенската илюзия.

Учителят го казва същото по друг начин: В човека има тайна, която е по-дълбока от Бога. Значи в този дух се намира тайна, която е по-дълбока от Бога и тя е Пустотата.

Толтеките забелязали, че след отделянето си от Истината човекът започнал да образува в себе си всякакви илюзии – за живота, за света. Така човек навлязъл в тескатлипока – всеобща, космическа, човешка, социална, всякаква илюзия. Казано накратко: тескатлипока.

В нашия свят ние бихме нарекли тескатлипока дявола, за да прехвърляме отговорността на него. Като стане нещо, дяволът е виновен; нас ни няма. „Ама нещо ми внуши“… Само че дяволът без тебе не може. Ти трябва да си съгласен и тогава той ще ти удари едно рамо. Той е лесен, обаче първо си ти. И така много лесно бягаме от отговорност, но това води до тежки последствия.

Наричаме го някой път зло или интелигентно зло. Обаче в илюзията, казват толтеките, няма никакъв разум, никаква интелигентност. Каква интелигентност има в дявола или в така наречената илюзия, не може да има интелигентност. Но ние му придаваме разни качества.

Толтеките казват, че човек трябва да се въоръжи с безупречност, а това означава, че трябва да обяви война на вселенската илюзия. Това е тиха, вътрешна война. Толтеките никога не воюват срещу външни хора, те воюват срещу недостатъците си – това е истинската война. Как воюват? Чрез чист и правилен подход. Това е техният подход – чист и правилен. А не например някаква глупава борба срещу своето его, защото да се бориш със своето его, това означава да увеличаваш глупостта. Който се бори, той увеличава глупостта.

Според толтеките човекът не е вселена, никакъв макрокосмос, никакъв микрокосмос, нито голяма вселена, нито малка; той е отвъд. Човекът е тайна вътре във вселената. Той е тайна и извън нея, той си остава тайна.

Човекът е велика и мистична безкрайност, според толтеките. Тескатлипока, т.е. вселената, или вселенската илюзия, има предел, както всичко създадено, както всеки свят има предел, както всяка илюзия има предел. Както и всяка звезда също си има предел. Например какво става с много от звездите. Както си пътуват, явява се една черна дупка от пространството и разлага звездата и цялата илюзия на всичките ѝ съставни части.

Накратко ще ви кажа нещо за черните дупки. В тях има огромна красота, те са голяма тайна. Черната дупка поглъща звездата-илюзия и я освобождава, превръща я в чиста енергия. Настанало е, на окултен език, време за почивка. Както смъртта прибира човека, така черната дупка някои звезди ги преобразява. Черната дупка иска да каже: Стига толкова илюзии – после звездата обаче се заражда отново. В черната дупка има вход и изход: през входа изчезва, през изхода се ражда съвсем нова, обновена звезда и тръгва по своя път в пространството.

Невидимото е, което създава формите. Видимото е самата форма, обаче енергията е невидима, а черната дупка е именно една огромна енергия. Тази огромна енергия е голям майстор на преобразяването. Пак казвам: в черната дупка има вход и изход, входът е поглъщащ, изходът е прекрасен.

Да се върна, всяка илюзия има предел, толтекът воин няма предел. Той е една велика безкрайност, едно вечно пътешествие, едно вечно търсене, което означава постоянно обогатяване. Такъв е човешкият дух, нищо не можеш да направиш – просто няма смърт. Никой човек не може да направи нищо по въпроса, просто смърт няма. Няма даже и живот, има истински живот, но той е друга мярка, той е в духа – нещо много по-дълбоко от полюсите.

При толтеките такива неща като „познай себе си“ са излишни думи, интелигентни, хубави, но излишни. Един човек не може да познае себе си, нито може да познае другия. Не можеш да познаеш човека до тебе – той е Велика безкрайност. Човекът е бездна, подобен на Любовта. Да познаеш другия, означава да го ограничиш, да го определиш и да развалиш всичко, така както действа умът. Като познае, казва „това го знам“ и оттам нататък вече няма развитие. А да определиш човека, значи да го изгубиш. Но ако обичаш неговата безкрайност, тогава се заражда истинският живот, духовният живот.

Да познаеш себе си, не е въпрос на себепознание, а на това да заживееш, според толтеките, във Великата безкрайност. Ако така се тълкува идеята, тогава те смятат, че тя е правилна.

Когато навлезеш дълбоко в себе си, там няма его, няма кого да опознаваш. Още по-надълбоко няма и аз, все по-надълбоко – пустота, абсолютна чистота, абсолютна пълнота. Постигайки тази пълнота, толтеките се прераждат от живот в живот в пълнота и все нова пълнота. Животът им е безкрайно хубав, защото са разбрали пътя.

Навътре в човека е бездна, такава велика безкрайност и това всъщност е пълното изпълнение на закона, който ние наричаме Любов към Бога. Щом ти съществуваш, щом още имаш някакви мнения, още не можеш да се слееш с Бога. Ти просто трябва да изчезнеш. Когато напълно изчезнеш, когато кажеш: „Аз и Отец ми едно сме“, тогава вече можем да говорим за освобождение, за сливане, за изчезване и за пустота. Изпълнявайки закона, човек се завръща в своя произход.

Обаче егото не иска да изпълни този закон, защото то е привързано – привързано към земята, към звездите, към науки, към някакви мечти, към зодиаци и други подобни. Науки и всякакви видове глупости, даже някои към имоти.

За дявола най-хубавото нещо е човек да се посвети на своето его. Това е неговото царство. Ще го кажа на наш език, по-разбираем, макар че и дявол няма в дълбочината, но някъде на повърхността има нещо подобно.

За толтеките най-хубавото нещо е да се посветиш на безупречността.

Толтеките нямат цел, защото всяка цел е ограничение. Те се посвещават всеки свой живот на безупречността, защото са разбрали колко много е важна тя, когато дойде момент за среща с Истината. Така безупречността узрява и се постига безусловна безупречност. При срещата с Истината оцеляваш. Това е единственият начин да постигнеш такава висока безупречност, за да можеш да оцелееш и да постигнеш истинския живот. Затова те отделят голямо внимание именно на тази идея и това е правилно, защото ако малко се окажеш извън безупречността, при сблъсъка с Истината ти ще бъдеш разпилян. Там се иска голяма мобилизация, голям огън, голяма организация, за да можеш да оцелееш. Само твоят чист дух може да издържи на страхотните вибрации на Истината и да оцелее на ново ниво. Затова богомилите са минавали през огън. Минавайки през огъня, техният дух заяква много, укрепват се в тайната. В следващото прераждане имат тяло, което е много мощно, организирано да издържа мъдростта, не знанието, а мъдростта. После те идват по нов начин в света, с нови стратегии, с нови начини и се движат по друг път. Понякога са много скромни и смирени и хората даже не могат да разберат, че това са били богомили, тъй като нещата се променят.

Толтеките казват, че който съумее да открие смисъл в митоте, т.е. смисъл в хаоса, той се освобождава от него. Значи във всяко нещо да съумееш да откриеш смисъл. Например лъжата е допусната, за да можеш до такава степен да видиш нейното нищожество, че да можеш да се откажеш тотално от нея. Затова тя в този свят има някакво значение, за да може да те накара да се откажеш напълно. Дотогава ще я има, после тя изчезва.

Който се упражнява в безупречност, той придобива едно особено око. Това око съумява да открие смисъл във всичко, дори и в нещастията, дори и в най-големите страдания. Пак това око успява да види нещо истинско и да израства.

Докога тескатлипока, т.е. великата илюзия, ще обвързва човека? Толтеките казват: Докато човек убеди вселената със своята безупречност. Значи дотогава ще има илюзия, докато човек убеди вселената със своята безупречност, и то безусловна безупречност, т.е. със своите чисти действия.

Без постижение на своята безкрайност човек не може да се освободи от вселенската илюзия. А това означава, според толтеките, че човек трябва да си изработи лично едно безупречно отношение към Истината. Не просто отношение, а едно безупречно отношение към Истината, което означава вече и към себе си.

А без Истината човек никога няма да придобие цялост, той няма да има всеобхватност. А тази цялост принадлежи на, на толтекски се казва еекатл, т.е. Чистия Дух.

Вселенската илюзия съществува за тези, които са се отдалечили от Истината. Това означава, че тескатлипока, това е изкривеното съзнание, това е неразбраният път, това е, Учителят го нарича неразбраната свобода. Някой мисли, че като е свободен, може да прави каквото си иска. Свободният има желанията на Бога. Абсолютно разумни, истинни желания, нищо друго, тогава е свободен. Това изкривено съзнание разчита на знания, т.е. на хитрости. Знанията са различни видове нива на хитрости, докато толтеките разчитат на безупречност, която ги води до пълно осъзнаване. Това означава, че тази безупречност лекува и изцелява т.нар. изкривено огледало, т.е. изкривено съзнание.

Толтеките много обичали Истината, защото разбрали, че тя е, която движи осъзнаването. Значи без отношение към нея осъзнаването е неосъществимо.

Толтеките разбрали, че Истината всъщност е съкровеното ядро. Те открили, че навлизането в Истината е навлизане в центъра на силата, а това се оказало точката, която задвижва Третия пръстен на силата. Третият пръстен на силата, това е прекрачване и освобождение от тескатлипока, или вселенската илюзия. Значи при бялата и черната магия, при доброто и злото ти си ограничен, ти си зависим от илюзията и живееш в нея. Само Третият пръстен те освобождава.

Третият пръстен те освобождава от света, от вселената и от всички видове илюзия. Защо? Защото Третият пръстен се проявява под формата на Древното Единство. Това е областта, наречена в миналото АУМЪ. АУМЪ, Древното Единство, единството на боговете, единството на Първата слънчева раса. Толтеките го наричат по друг начин – Нагуалът – това е Нагуалът, животът на Древното Единство.

ПРАГИАТАРА

(трета идея за размишление)

Прагиатара е име на жена, една от Великите Учители-жени. За нея много малко се знае, тъй като тя е мълчалива, изцяло отдадена на Истината и на Пустотата. Знае се само, че нейният ученик е станал един от най-великите Учители в света – Бодхидхарма. Тя е негов Учител, тя му казва да отиде в Китай да занесе древната Мъдрост.

Няколко неща от нея:

Който е постоянен в търсенето на Истината, не се занимава с въпроси. Значи той е така погълнат, че самата тя го учи.

Казва: Кой е пътят към Истината? Нищо друго, освен самият живот.

Кога се ражда Истината? Когато от човека няма никаква следа, нищо човешко. Тогава се ражда Истината.

Какво е Истината? Това е първичното, съвършеното състояние на човека.

Коя е мярката на Истината? Който се е докоснал до нея, той става преобразен.

Който е познал Истината, става водач на себе си. Забележете, тя е постигане на вътрешния учител, тя е същността.

Във вътрешните светове има само една единствена и универсална истина – тя е чистото съзнание. Чистото съзнание е еликсирът в пътя.

Истината е вечно състояние на любов. Значи това е нещо, което не се прекъсва. Знаете, човешката любов е прекъсната, но тази любов, за която говорим, в нея няма прекъсване.

После казва: Истината е ками (ками е една японска дума, дълбока, обхватна), означава чистата способност, която прониква в центъра на нещата, т.е. в светостта на нещата.

Който не разбира Истината, т.е. Пустотата, тя го унищожава, за да може да го преработва. Който разбира Истината, т.е. Пустотата, тя го препълва, тя го обновява.

Пустотата е тайна преди мисълта и преди съзнанието да са били. Съзнанието е повече от мисълта, Пустотата е повече от съзнанието. Пустотата е началото.

АУМЪ

4 октомври 2005 г.

Бездната и Луцифер

от гледна точка на Яков Бьоме
(лекция 19)

Мистичен разговор

(първа идея за размишление)

Учението на Шамбала

(лекция 20)

Индианската мъдрост

(втора идея за размишление)

Яджнавалкия

Учението за Брахман
(лекция 21)

Гносис

(трета идея за размишление)

БЕЗДНАТА И ЛУЦИФЕР

от гледна точка на Яков Бьоме

(лекция 19)

Преди да започна, няколко неща за него: живял е около 16 век, бащата на теософията, най-дълбокият. И други са дълбоки: и Дионисий е дълбок, и Майстер Екхарт е дълбок, и Валентинус е дълбок и много гностици са дълбоки, и теософското общество донякъде, но в сравнение с него те са едва прохождащи. Това е голямата мъдрост на теософията. Ако има нещо, за което да съжалявам, е че е написал само около 11 книги, но това е най-дълбоката вода в теософията. Днес ще се докоснем малко до неговата мъдрост. Иначе е бил обущар, но това е без значение.

Казва: Бездната е върховен, изначален принцип, който предшества Бога и света.

Бог има вътрешно начало, Бездната никога не е имала начало. Тя само се е проявила в определен момент. Тя е, която произнася в Бога „Аз съм алфа и омега“, освен това тя е извън началото и края. Бездната е без начало. Винаги е била такава. Тя е неизследима, никой не може да я изследва. Бог е произлязъл оттам, от Бездната.

Бездната символизира Божествения мрак. Този мрак е наречен при него Misterium Magnum – това е една от книгите му, т.е. Великата Мистерия, или Великото Тайнство.

Божественият мрак е висшата тайна, която е скрита и вътре в самия Бог. От този Божествен мрак е създаден и Бог, и Луцифер, и по-късно Христос. Луцифер е създаден, за да го ползва Бог в своето всезнание. Той е бил създаден от светлината на Бога, но той пожелал да се издигне повече от Бога и повече от Неговата светлина. После Бьоме казва: Кое е накарало Луцифер да поиска да стане като Бога и повече от Него? И Бьоме отговаря: Извън себе си, а и вътре в себе си Луцифер е нямал съветник.

Когато Луцифер е пожелал това, да стане повече от Бога, тогава от Висшата тайна на Бога е потекъл Божественият мрак – огромно изобилие от Бездната. Луцифер не е могъл да понесе това свръхизобилие и оттук се изкривява. Тук не става въпрос за грехопадение, а за нещо друго. Това, което е искал, не е бил готов да го издържи. Не е могъл да понесе това свръхизобилие и Бьоме казва – угаснал. Той паднал и станал тъмнина, станал Сатана. По-късно станал и дявол, още по-надолу загубил своето име. Казва Бьоме: Луцифер е бунт, той е мълния, но който разбере правилно същността му, той влиза в мистично посвещение. Луцифер много мъдро е създаден като противник, за да имат синовете на Бога реализация в Бога. Затова е създаден противник – не че е противник. Нито Истината, нито Бог могат да имат противник, това е условно. Той е създаден като противник, за да могат синовете да минат през него, през кръста, през Голгота, през мълния, мълния от страдания, мълниеносни страдания, огромни, за да се върнат обратно.

Луцифер е мистичен противник, за да постигнеш ти – казва Бьоме – своята свещена цел. Значи трябва да има един мистичен противник, за да постигнеш ти своята свещена цел. Преминаването през този мистичен противник носи на човека изначалната, древна Мъдрост. Само минавайки през него се постига тази изначална, древна Мъдрост.

Срещата с мълнията, наречена Луцифер, е изключително важно събитие, което променя човека завинаги, както беше променен и Христос на Голгота и после, минавайки през Луцифер, бе облечен със славата на Бога; преди това – не. След минаването през тази мълния, чак тогава той е бил облечен в славата на Бога.

Знае се, че Лао Дзъ и Жълтият император Хуан Ди са родени като мълния. Това не е случайно, защото те владеят тези неща, включително и нещата, които са отвъд мълнията.

Сатана е – казва Бьоме – несътворен, тъмен корен в безначалното начало на вечността и на Бездната. От друга страна, Сатана е само безславен изпълнител на гнева Божий. Това може да се коментира, но ще го оставя за друг път, тук само ще загатна: в самия Бог още в самото начало, Бьоме казва, че имало едно качество: ужасяваща острота. По-късно тя е станала строгост, по-късно е станала справедливост. Но това е друга тема, друг разговор, но това е качество в самото Божество. Това е, което е поразило и Луцифер – тази безпощадна, безусловна, изключителна острота вътре в самото Божество. Тази острота е на място, защото тя съхранява Божия ред, който в древна Индия се нарича Дхарма, редът във Вселената, и без нея не може. Тя съществува изначално и трябва да я има, за да коригира. Така се коригират и доброто, и злото и вървят по пътя на еволюцията и двете, тъй като и двете са отпаднали от висотата на Любовта, трябва да научат своите уроци. Така, това е малко отклонение.

Тъмнината не е само отсъствие на светлина, тя е страх от сиянието на преизобилната светлина.

За Бог Бьоме казва: Бог е всичко, и тъмнина, и светлина. Това не са разделени неща, те са едно; Той знае как да ги ползва. Бог е и гняв, и Любов. Щом си заслужил гнева, Той ще ти покаже това лице; щом си заслужил Любовта, той ще ти покаже другото лице. Защо Бог е едновременно и двете? Много просто, защото противоположностите са потопени в Него една в друга.

После казва: Душата (на всеки човек) трябва да вземе велики решения против всичките си врагове, макар и да са привидни. Изрежда: против Сатана, против света, против греха, против звездите, против стихиите на природата, за да се облече в Бога. Значи всичко това душата трябва да го преодолее, за да се облече в Бога. Твоята душа трябва да възкреси онова, което е умряло в Адама. (За Адам ще говорим друг път от гледна точка на Бьоме.) Това е небесната телесност.

Луцифер е бил роден преди Христос. Ето защо в много апокрифни книги и при богомилите го наричат старшият брат. Той е по-старшият брат и затова той е непокорен към всичко, което е родено след него. Оттам идва непокорството, понеже е по-стар; всичко, което е родено след него, той не може да го приеме. И затова само този, който може да мине през неговата мълния, през неговата тъмнина, той възкръсва, той се облича с Бога.

И така, Луцифер не е издържал на избитъчната светлина на Бога, не е могъл да я понесе. Желанието му било голямо, но нямал такава способност, нямал такава Любов – това е великата способност, нямал такава Любов в себе си. И затова не могъл да оцелее. Той загубил целостта си – злото няма цялост, това е неговият проблем – няма пълнота. Така той станал Сатана, станал дявол, слязъл надолу.

После Бьоме казва: Не е достатъчно човек да се очисти от всички скверни недостатъци. Забележете, чистотата не е достатъчна, той отива още по-надълбоко: той трябва много дълбоко да разбере същността на Misterium Magnum, тайната на Бога. Чистотата не е достатъчна, трябва дълбоко да разбереш тайната на Бога, трябва да разбереш Великото Тайнство. Иначе – казва Бьоме – и светостта няма да ти помогне (тук отива още по-надълбоко), дори и светостта може да се окаже порок! Забележете какво казва дълбокият Бьоме: Дори и светостта може да се окаже порок, ако не разбереш Великото Тайнство, защото чистотата и светостта в сравнение с Божествения мрак, с тайната на Бога са бедни.

Светецът дълбоко в себе си има скрито тъмно начало. В известен смисъл то е овладяно, но то е там. Но който е разбрал дълбоко същността на Misterium Magnum, за което ще говорим и друг път, който е разбрал дълбоко същността на Великото Тайнство, той става като Христос, като Великите посветени – човек без тъмно начало! Не светец, не чист, а човек без тъмно начало, без тъмно аз.

Това, което ще спаси човека, е мистичният огън в него. Вместо тази лекция бях планирал една друга, но тя се отложи за другия път, казва се „Религията на огъня“ – това е религията на Заратустра и Зенд Авеста. Но за нея ще говорим другия път. Там също се говорят много дълбоки неща и то не за Ариман, защото в Зенд Авеста за Ариман само се споменава бегло, той е нещо странично, между другото. Там се решават други неща и въобще не се стига до Ариман. Специалистите са се объркали, като са говорили много за Ариман, включително и преводачите, обаче има четири вида персийски език и само посветените могат да проникнат в този език, и да разберат за какво става въпрос. Но това е друга тема за друг път, другият път ще говорим за религията на огъня.

Това, което ще спаси човека, е мистичният огън в него. Чрез този огън човек се очиства и преминава през изпитанията на Бога, т.е. Бог изпраща съответни изпитания този огън в човека да се очисти, за да може в човека да се зароди Misterium Magnum, Великото Тайнство. И Бьоме казва: Ценен е само вътрешният, езотеричният Христос в нас – това е мистичният огън в нас и този огън е, който ни освобождава. Гностиците са огромна школа с много апокрифна литература, която я няма в Библията. Такива велики книги не участват в Библията, но те са много по-дълбоки от учениците на Христос. Като се започне от Пистис София, Валентин, от къде ли не – става въпрос за стотици апокрифи, огромна дълбочина. В тези апокрифи се казва, че има три вида хора: духовни, психически и телесни. Духовните никой не ги спасява, защото те нямат нужда; те са спасени. Христос е слязъл за психичните. Телесните хора, плътските няма кой да ги спаси, те са неспасяеми. Психичните хора са на границата по пътя към себепознанието. За тях е слязъл Христос. Разбира се, че някога ще има условия и за телесните, но при тях се отлагат т.нар. спасение, възкресение.

Да се върна: този мистичен огън в нас е, който ни освобождава. Той е освободил хиляди и милиони посветени и продължава да освобождава този, който влезе в неговия поток. Казва Бьоме още: Християнството в своите дълбини е лишено от Misterium Magnum, от Великото Тайнство, от истинското познаване на Бога и от т.нар. трансцедентална тайна. Не че няма някои изключения, но той говори общо и е прав.

МИСТИЧЕН РАЗГОВОР

между царя-ученик и почтения Учител

(първа идея за размишление)

Царят казал:

– Почтени, мога ли да те попитам нещо?

– Можеш, Велики царю.

После царят:

– Вече те попитах, почтени.

– Аз ти отговорих, Велики царю.

– Какво ми отговори, почтени?

– Че можеш да попиташ, Велики царю. (Това е мистичен разговор.)

После царят попитал:

– Какво е свойството на вярата, почтени?

– Свойството на вярата е да прояснява, Велики царю.

– Как така, почтени, вярата прояснява?

Учителят отговаря:

– Когато вярата възниква, Велики царю, тя руши преградите и дава мярка. Страстта, злобата, небрежността, гордостта и съмнението – освободено от тези прегради, съзнанието става чисто и прояснено.

Царят попитал:

– Що е бдителност, почтени?

– Бдителността, Велики царю, е мярка за всичко.

– Що е дракон, почтени?

– Това е мистичният огън в нас, царю.

– А аз, почтени, имам ли този огън?

– Не, Велики царю, защото си цар. А този огън е огънят на Мъдростта.

– Що е тогава Мъдрост, почтени?

– Мъдростта, Велики царю, има свойството да отсича. Мъдрият няма царство. Той има само център.

– Що е център, почтени?

– Център, Велики царю, е пребиваване в своята нероденост.

– Що е нероденост, почтени?

– Нероденост, Велики царю, това е отсъствието.

– Що е отсъствието, почтени?

Но почтения вече го нямало.

УЧЕНИЕТО НА ШАМБАЛА

(лекция 20)

Другият път ще говорим за Агарта и за царя на света Брахатма.

Учението на Шамбала е наречено Калачакра. На него и друг път ще се връщаме, но днес ще го започнем.

Калачакра е будистки текст. Това са висшите поучения на Буда. На тибетски Шамбала се нарича Деджюн, една дума, означава източник на духовност.

Шамбала си има своя център, казва се Калапа. Това е столицата на Шамбала.

Думата център означава място за пробуждане. В Шамбала са живели 32 царе, като се почне от първия, който се нарича Сучандра, и се стигне до последния, който се нарича Рудрачакрин. Няма да говорим за тези подробности, ще говорим за същността на учението.

Има три вида Шамбала: външна, вътрешна и другата. Тази, другата, още се нарича на един таен език Мандала. Мандала е много дълбоко явление, това е друга тема. Всичко това означава, че Шамбала попада в съвсем друга география, включително и външната Шамбала, наречена свещената география.

Влизането в Шамбала е въпрос на чисти духовни заслуги и необходимост от древни кармически връзки.