стр. 374 / X

За какво се бият хората? - Да станат големи, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голямото не е всъщност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките - големи. Като наблюдавате слънцето, което е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба под микроскоп, тя изглежда голяма. Разместване е станало. Турете микробата на мястото на слънцето и слънцето - на място на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, всъщност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано.

стр. 341-342 / XII

Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник - от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използуват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно. Това показва, че и в живота, и в природата съществува известна последователност. Затова се казва, че и в прилагането на Божиите закони съществува тази последователност.

стр. 20 / VI

...Отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата, и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива.

Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения.

стр. 87-88 / XIII

Ако за всяко живо същество няма условия да се развива, животът губи своя смисъл. Работете, развивайте се, без да се борите за първенство. Който иска пръв да бъде, остава последен.

В едно старо предание се разправя, че когато създавал света, Бог натоварил слънцето с великата масия - да грее, да осветява и да отоплява. Обаче в него се явило желание да изгрява първо и да отиде първо при Господа. Като се научил за желанието му, Господ наредил така, че всички планети да се движат около него, а то - около Бога. Така именно, слънцето - старшият брат на небето, било по-далеч от Бога в сравнение с всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрешката си, и за да я изкупи, непрестанно изгрява и залязва. Останалите планети се въртят около него, за да научат закона на движението.

Много християни имат същото желание, както и слънцето, да бъдат близо до Христа, но новото учение - учението на любовта - изключва користолюбието. “Блажени кротките и смирените”, казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: “Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога.”

стр. 160 / XIV

Един богат търговец изразходвал годишно сто хиляди лева за домашни нужди. Наложило му се да съкрати малко бюджета си, но той не знаел кое перо да отнеме. Случило се, че изгубил три четвърти от капитала си. Като видял това, разбрал, че ако доброволно не съкрати бюджета си, природата ще му се наложи. На следната година той сам намалил бюджета си наполовина. Като се намерил в затруднение, веднага разбрал кое перо може да съкрати и кое не може. Казвам: Когато човек задлъжнее много и отникъде не идат средства за живот, Бог изпраща смъртта - минималният кредит на живот и дейност, за да може той правилно да се развива. Да умреш, това значи да влезеш в областта на смъртта като средство за освобождаване от грандоманията, в която си живял на земята. Всеки иска да живее охолно, да се храни с печени пуйки, гъски. Кой богаташ, като се е хранил цял живот с печени пуйки и гъски, е станал философ, учен или светия? Ако искаш да останеш обикновен човек, можеш да се храниш с печени гъски и пуйки, но ако искаш да станеш учен, светия или философ, забранено ти е да се храниш с тях и да живееш в охолство. Христос казва, че разумният живот не е в изобилието и охолството, но в правилното разбиране, в познаването на природните закони и в правилното им прилагане.

стр. 6 / XV

“И умря Лазар, и го заведоха в лоното Аврамово.” Като умря Лазар, нямаше музика; попове, владици също нямаше. Сега, като умре някой богат човек, там има и попове, и владика, но като отиде на онзи свят, там ще има плач, мъчение. Знаете ли как го посрещат там? “И възлюби го”, туй е важно за вас. Няма да мислите за смърт. Аз искам от учениците на Бялото Братство да приложат тази любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос.

стр. 41 / XV

Ние трябва да се интересуваме от малките неща. Казвам на младите: Малкото, нищожното в света, в него е скрито великото, благородното. Ако търсиш великото, ще го намериш в малкото. Следователно Бога ще намерите и в най-малките прояви на живота. Величието на Бога не е в това, че Той създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: От този човек нищо няма да излезе. Обаче Бог, Творецът на вселената, спира работата си и незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес. Ти се зарадваш. - Какво става с този човек? - Бог му проговори. Това са великите работи, които Бог върши. Това е велика истина. Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца.

стр. 180 / XV

Аз обръщам внимание и на най-малките работи. Като ми дойде гост, аз го черпя с чай. Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта - по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението. И вие спазвайте този принцип.

стр. 213 / XV

Христос казва: “Когато дойде Духът на светлината, Той ще ви научи какво да кажете.” Този дух ще ви научи да говорите с езика на любовта. За онзи, който говори с този език, всичко е възможно. Знаете ли де се крие силата на детето? - В неговия език. Бащата се върне от работа уморен, загрижен за утрешния ден. Жената иска пари за дрехи, за обувки. Бащата казва: Нямам пари. Дъщерята дойде при бащата горда, недоволна, иска пари. - Нямам. Най-после дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в джобовете си, дано намери нещо да му даде. Майката гледа недоволно и казва: За него има, а за мене няма. - Да, за детето има, защото знае езика на любовта. То разбира езика и на баща си. И дъщерата роптае, че за малкото дете има пари. - То разбира езика на баща си. Когато вие започнете да говорите на Бога с Неговия език, с езика на любовта, сърцето му се отваря, и вие имате всичко.

стр. 165 / XVI

Ако човек не може да познае Бога в себе си, в своя живот, и отвън няма да Го познае. Ако не може да Го познае в малкото, в голямото още по-мъчно може да Го познае.

стр. 20 / XVIII

Какво трябва да прави човек, за да разбере любовта и мъдростта? - Докато е млад, ще слугува на любовта; като стар, ще слугува на мъдростта. - Как ще разбере човек себе си? - Като слугува на истината. Любовта, мъдростта и истината са единствените пътища, по които човек върви свободно, без да заповядва и да му заповядват. Който се опитал да им заповядва, той сам се натъкнал на големи мъчнотии и противоречия. По отношение на любовта, мъдростта и истината, можеш да бъдеш техен слуга, но в никой случай господар. Ти ще им служиш доброволно, без никакво външно насилие. Ако не можеш да служиш така, никога няма да влезеш в Царството Божие. Това подразбира стихът: “Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.” Да станеш дете, това значи да се смириш. Само смиреният служи на любовта, мъдростта и истината. Само смиреният може да влезе в Царството Божие.

стр. 42 / XVII

И тъй, съществуват два живота: висш живот - на доброто, и нисш живот - на злото. Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото - в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването. Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. Христос казва: “Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.” Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее.

стр. 54 / XVII

Човек трябва да прави малки усилия, а не големи. Малките усилия дават сигурни резултати. Резултатите зависят от вярата.

стр. 90 / XVIII

Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. Те мислят, че трябва да вървят от великото към малкото, а не обратно. Всъщност правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като върви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като следовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближните му.

стр. 191 / XVIII

Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тялото си, да се напусне, да ходи гол и окъсан. Тялото е свещено нещо, ще го поддържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен.

Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи. Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните дрехи. - Какво искал да каже Сократ с тези думи? - Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив в своята сиромашия.

стр. 193 / XVIII

Животът на съществата се определя от степента на тяхното съзнание. Съзнанието им определя и техните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използува. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използувано, струва повече от най-голямото благо, неизползувано или неразумно използувано.

И тъй, не се стремете към големи богатства, към голяма сила, към много знания. Всички хора не могат да бъдат еднакво богати, силни, учени, но всички могат да имат поне едно благо, което да използуват добре и да се радват на неговите плодове. Няма сила в света, която може да отнеме микроскопическото благо на човека. Цялото небе ще се бори за това благо, но няма да допусне да му го отнемат. Що се отнася до големите блага, въпросът е поставен другояче. За големите блага човек сам трябва да се бори, да ги пази. Ако е разумен, ще ги опази; ако е неразумен, всичко ще изгуби. Който е доволен от малкото, ще постигне и голямото. Тъй щото, искате ли големи постижения, не пренебрегвайте малките блага. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебрегвайте. Тя носи в себе си велики възможности. Ако я отхвърлите, вие се натъквате на големи нещастия, които разрушават живота.

стр. 261-262 / XVIII

На небето не се допуща никаква нечистотия, никакво недоволство. Там се допущат само съвършени същества. И след всичко това, вие искате да отидете при Бога с всичкото си недоволство. Пред Бога вие трябва да бъдете в положението на блудния син, че като отидете при Него, да кажете: “Татко, аз съгреших пред Тебе. Всичко, което ми даде, изядох и изпих. Готов съм сега да ти работя като последен слуга, само да ме приемеш.” Голямо вътрешно смирение и дълбоко съзнание се изисква от всички съвременни хора. Днес има много хора външно смирени, благочестиви, но светът не се нуждае от такова смирение. От всички се изисква смирението и съзнанието на блудния син. Всички талантливи хора са излезли все от блудния син, от този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле. От другия син пък, който се разсърди на баща си, че приел блудния син с любов, са излезли всички аристократи, всички недоволни хора. От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Тъй щото, време е вече хората, като блудния син, да се върнат при Баща си. Баща им ще ги приеме, ще заколи най-изхраненото теле за тях и ще ги благослови.

стр. 92-93 / XX

Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Христос казва: “Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голямо нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелствува цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел. Затова Христос казва: “На когото е много дадено, от него много се иска.” Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и щеславие.

стр. 184-185 / XXI

Един ден отивах в града. Срещнах едно малко, красиво момиченце. То ме погледна, погледна към обувките ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна ме, усмихна се и тихо проговори: “Да не се изуе обувката.” Усмихнах се и аз, с което исках да кажа на момиченцето: “Бъди всякога внимателна към доброто.” Краката представят добродетелите на човека. Пази доброто в себе си, пази доброто и на своя ближен. Това момиченце свърши една работа, която разумният свят му възложи. Малко е момиченцето, но разумно. То иска да каже: “Срещнеш ли човек с развързана обувка, наведи се да я завържеш.” Това е една лека, малка задача, но ако малките работи не можеш да направиш, големите мъчно ще разрешиш.

стр. 108-109 / XXII

Често мои ученици са ми казвали: Учителю, ти слизаш толкова долу до нас, че не можем да те познаем. Мнозина дохождат при меме да ми разказват за своите работи. Дойде някой, държи ме с часове, споделя известни въпроси с мен. Аз го гледам, изслушвам го с внимание и казвам: Нека се изкаже. Трябва ли да го съдя или да го критикувам? Как постъпва Бог с хората? Той гледа на тях като на деца, които минават през различни опитности. И аз изслушвам всекиго с внимание, без да мине през мене една лоша мисъл или едно лошо чувство. Казвам си: Ето един човек, който превръща буквите в числа. - Как го търпиш? - Как ни търпи Бог? Мислите ли, че вие, които стоите пред Великата интелигентност и философствувате, стоите по-високо от този човек, който се разговаря с мене? Не трябва ли и ние да бъдем подобни на Бога? Защо не гледате и на малките неща като на важни? И най-малките неща в света имат смисъл. Едно дете си играе. Ти искаш да го задоволиш. Как ще го задоволиш? Като обърнеш внимание на играта му. Не считай, че детето се занимава с глупости. Не, това не са глупости.

стр. 156 / XXIII

Вяра и любов са нужни на човека, за да приложи това, което има в себе си. Приложете най-малкото, което имате, защото казано е в Писанието: “Верният в малкото е верен и в голямото. Малкото се благославя.”

стр. 98 / XXIV

За да имате успех в живота си, не пренебрегвайте малките неща. Най-малкото добро, направено от любов, свързва човека с доброто на ангелите, на светиите, на Бога. И чрез малкото добро вие имате възможност да се хванете за колелото на живота, но като не го цените, вие пропущате момента и търсите голямото добро. И голямото добро ще дойде, но във вид на силна вода, силно течение, което ще ви отнесе. Разумният човек и с малкото добро може да постигне толкова, колкото и с голямото.

стр. 316-317 / XXIV

И тъй, като се говори за добродетелите - кротост, смирение, въздържание, тия добродетели имат отношение към Бога, а не към хората. Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. Запример, какъв смисъл има в това, човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка в гората, аз няма да се меря с нея по сила, но ще й покажа своята разумност, ще й покажа, че по разумност аз стоя по-високо от нея.

стр. 79 / XXVI

Закон е: малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати.

стр. 20 / XXVI

Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на любовта и разумността. Това е новото, което сега иде в света.

стр. 72 / XXVI

И тъй, като ученици вие трябва да добиете истинско смирение. Затова казва Христос: “Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие”. Да бъдете деца, това не изключва възможността да имате знания, да се ползувате от вашите опитности. Вие имате големи опитности от миналото, сега трябва да направите една важна стъпка напред.

стр. 112 / XXVI

Божественото се проявява в малкото: в една малка мисъл, в едно малко чувство, в една малка постъпка. От кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрез детето, и чрез възрастния, или чрез простия и чрез учения. Златната монета е еднакво ценна в ръката на учения и на простия, в ръката на детето и на възрастния. От човека обаче се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро нещо произлиза от Бога. Чрез кого иде това благо, не е важно.

стр. 124 / XXVII

Какво значи да даде човек първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си и върху най-малките величини, в които Бог живее.

стр. 130 / XXVII

Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение. То е необходимо като стимул в живота му, да върви напред. Който разбира смисъла на малките величини, той ще разбере смисъла и на големите. Който може да използува едно житно зрънце разумно, той ще използува и много житни зърна. И най-малката мисъл може да избави човека от едно голямо нещастие.

стр. 159 / XXVII

Най-малките и най-големите величини са двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великите умове не могат да проникнат в техните предели. Толкова необятни са тия два полюса - великото малко и великото голямо! Следователно онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек.

стр. 21 / XXVIII

Съществува един закон, според който, когато не може да постигне една своя идея, човек трябва да се смали.

стр. 119 / XXVIII

Изкуство е да знае човек как да се освободи от стария живот и да влезе в новия - във вечната красота и хармония. За да влезете в новия живот, от вас се иска смирение.

Когато Буда слязъл на земята, той се влюбил в една красива мома. Буда възлюбил в нея Божественото начало, Божествения принцип. Един ден той отишъл при нея и толкова се увлякъл в красотата й, че неусетно заспал. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи Божественото в нея заминало, а останало само човешкото, преходното, тъй наречената “астрална жена”, която се увила около него като змия и не го пущала да си отиде. Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от нея, било смирението - изкуството да се смалява. До това време той знаел да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Тъй щото, за да се освободи от змията, Буда трябвало или да се смали, или да умре. Той започнал постепенно да се смалява, докато станал невидим. По този начин само той се освободил от връзките на змията.

Сега, за да се освободите от лошите условия на живота, нужно ви е смирение. Ще питате как трябва да се смирите, т.е. как трябва да постъпвате. Вижте как постъпват децата. Поставете гърне с мед и лъжица пред едно дете, и наблюдавайте какво ще направи. Трябва ли да учите детето как да яде меда? Ако не забележи лъжицата, то ще бръкне в меда направо с ръката си. Обаче щом забележи, че до него има лъжица, веднага ще я вземе и ще започне свободно да вади мед от гърнето... И тъй, ако станете като малките деца, вие ще бъдете в състояние да решавате правилно своите задачи.

стр. 6-7-8 / XXIX

Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. Те представят змията, която го е обхванала и здраво го държи.

стр. 12 / XXIX

Божественото се проявява в малки неща, а не в големи. Някога едно малко движение, изпълнено с Божествена енергия, струва повече, отколкото богатството на цялата страна.

стр. 21 / XXIX

Дойдете ли до разрешаване на високи въпроси, вие трябва да имате нужното смирение. Без смирение човек не може да се развива. Виждате, че някой греши. Не го съдете, но вижте причините, защо греши.

стр. 216 / XXIX

Когато Христос, т.е. любовта дойде при човека и се докосне до очите на неговото съзнание, на неговия дух, на неговата душа, той моментално ще прогледа и ще почне да слави Бога. Който иска да прогледа, той трябва да приложи новото учение в своя живот. Той трябва да започне от малкото и постепенно да върви към голямото. Малките добродетели са за предпочитане пред големите. Никой Учител, никой светия, никой адепт не се е повдигнал с желанието си да придобие големи добродетели. Малките добродетели повдигат човека, а не големите. Малките добродетели правят човека велик.

стр. 231 / XXIX

СМИРЕНИЕТО КАТО КАЧЕСТВО

В бъдеще аз бих желал всички онези, на които умовете са развити, да изучават всичко, да изучават цялата природа. Онези, у които сърцата са пробудени, да създадат в себе си една черта на братолюбие, кротост, смирение, но не това привидно, външно смирение. Да създадете от себе си характер!

Смирен човек аз наричам този, който много знае, който всичко знае. Той, когато влезе някъде, където занимават деца, казва им: “тъй, деца, работите ли? А, отлично работите”. Той седне с тях, като че ли е на техния уровен, и им дава импулс в работата, а децата казват: “този човек е като нас, като нас мисли”. Защо? - Защото им придава своето знание. Той им говори с душата си. Това значи да бъдеш смирен! А когато нямаш смирение, ще кажеш: “само те говорят, не ми дадоха думата”. Такъв човек не е смирен. Смиреният човек чака времето, чака реда си. За всички ни в този свят има определено време. Когато му дойде времето, смиреният човек казва: “и аз сега ще кажа думата си”. Има време, когато Господ ще каже: “Иване, стани, кажи си и ти думата!” Той знае, че си щеславен. Ще отвори един ден Господ бележника си, ще прелисти, и като ти знае мислите, знае, че си щеславен, обръща листа си, не те вдига. Като знае всичко за тебе, Господ казва: “да стане Стоян!” Ах, този Стоян, все него вдига, но един ден, когато си неподготвен, Господ казва: “стани ти!” А, втасахме я! И туй често става. Казвате: “мене Господ да ме изпрати на работа”. Но той не те изпраща.

Не, трябва да бъдем всякога готови, и като ни каже “стани!”, когато не очакваме, да станем и да си кажем урока. У Бога има една велика справедливост!

стр. 224-225 / I

Аз искам да бъдете особени!

Всеки един от вас да пази тази особена черта, и да не искате да бъдете еднакви, например всички да не бъдете еднакво смирени. Знаете ли колко начини има за изразяване на смирението? В милосърдието има толкова красиви форми, толкова отенъци, чрез които то се изразява, че не можеш да срещнеш двама милосърдни хора, които да изразяват милосърдието по един и същ начин. Милосърдието, смирението може да се прояви в безконечно разнообразие.

стр. 230 / I

Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии. Много хора днес страдат, защото са учили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават само закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва и от най-малкото препятствие.

стр. 338-339 / III

Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички знаняти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да върши работата си. Запример следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча, или не? Всеки трябва, като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? - Защото не ми се искаше да работя.

стр. 230 / IV

Сега, някои от вас може да си зададат въпроса: дали сме милосърдни, или не. Лесно може да се провери дали сте милосърдни, или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка, трябва да знае милосърден ли е, или не. Ако милосърдието е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосърдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния отенък на човешката душа. Да бъдем в себе си милосърдни! Да го чувствуваме в себе си и да се радваме на своето милосърдие. То дава особени черти - една мекота на човешката душа, едно снизхождение, да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен, а пък онзи, който е неспособен, няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен, той ще пъпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят, те са горди, а други, които пъплят и казват: “Ние сме смирени.” Никакво смирение! Една жестокост се крие у тях, на вид едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философствува, поглежда някоя муха, кацнала наблизо: хоп-хоп, изяде я. Пак седи - друга муха. Моментално мухата изчезне. Пак седи - хоп-хоп и като че ли ни лук яла, ни на лук мирисала. Това са състояния на душата, и вие трябва да изпитвате себе си.

стр. 260 / IV

Изучавайте качествата и проявите на животните и подражавайте на доброто в тях. Вижте как овцете се подчиняват на своя пастир. Не трябва ли и хората да се подчиняват така на своя Отец? Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкул, и прекарва в сън известно време, докато се превърне на пеперуда и литне в широкия свят. Не трябва ли и човек да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.

стр. 22 / VI

“Страхът Господен е поучение на мъдрост; И смирението предходи пред славата“. ( - 33 ст. )

Казвам: човек трябва да се смири! - Защо? Нима човек трябва да стане мост, всички да минават отгоре му? Чудни са съвременните хора в своите заключения! Да не ставали мост! Да, но престрелки има. Отвори се война и се започва страшно сражение: генералът се качва на коня си, вади нож, удря надясно - наляво, коли. Но ненадейно го удари някое парче от граната, и той падне на земята, а конят отгоре му. И след това цели отряди минават през него, не искат да знаят, че тук лежи един генерал. При това положение няма ли да се смири човек? Ще се смири, няма какво да прави. Като отминат всички, генералът ще стане и ще каже: Слава Богу, че оцелях! Колко умни животни били конете! Прескачаха ме, без да ме тъпчат. Добре, че ме раниха само. Конят никога не стъпва на ранен човек. Следователно, като дойдеш до смирението и паднеш на земята, ще благодариш на Бога, че конете не те стъпкаха. Този генерал беше поставен от своето началство да управлява войската, но Господ го свали долу и му каза: Ти ще останеш под конете отдолу, да се смириш, защото не знаеш какво нещо е смирението. След това, когато някой му казва да бъде по-строг, той го пита: Кавалерия минавала ли е отгоре ти? - Не. - Покрай мене мина три пъти, и аз научих закона, как се вади нож.

И тъй, смирението е велико качество на мъдрия, на разумния човек. В света не е важно, как човек е наредил нещата, но как Бог ги е наредил. От това, което Бог е наредил, човек трабва да вади поука и да го приема на радо сърце.

стр. 108-109 / V

Съществува една теория, според която, при преминаването от този за онзи свят, човек трябва да знае закона на смаляването, да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на земята. Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато някои души не се придружават от тия ангели, и те са изложени на големи гонения от страна на лошите духове. Да не ви се вижда чудно това нещо! Не става ли същото и в живота на земята? Срещате един цар, заобиколен с цял ескадрон войници, стражари, всички го пазят. Срещате министри и други видни лица, все има някой с тях, който ги придружава. Обикновените хора обаче никой не ги пази, те ходят повече сами. Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят, и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: Скоро дай парите! Как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава те казват: Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме. Значи когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. И Корнилий беше смирен човек, с вяра и знания. Той разполагаше със знанието, което съществуваше по това време, затова му се яви ангел и каза: “Призови Симона Петър да ти каже истината!”

стр. 123-124 / V

Сега, поздравявам тези ученици, които познавам. Те ще живеят в новата вселена, но докато са на земята още, нека си помагат едни-други, за да се отличат със смирение и търпение, отличителните качества на Христа. Казва се в Писанието: “В последните дни ще ви възкреси и ще ви венчае със слава и почест”.

“И поставил си Го над делата на Твоите ръце”. - Всичко това се отнася за новия човек, когото Бог ще облече в слава и почест. Това пожелавам и на вас - слава и почест!

стр. 164 / V

Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показа на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си. Първото условие за това е чист живот, изпълнен с любов. Истинският християнин се отличава с морален устой. Той е смирен, любещ и чист. Който не е придобил тези качества, и християнин да стане, ще се проявява такъв, какъвто е бил първоначално: ако е бил нервен, нервен ще си остане; ако е бил щедър, такъв ще си остане. Големи усилия трябва да прави човек върху себе си, за да превърне отрицателните си качества в положителни и да усили положителните.

стр. 27 / VI

“Голяма е вярата ти, жено”. С примера за хананейката Христос обърна внимание на учениците си върху смирението. Тази жена каза, че се задоволява от трошиците на Господнята трапеза. Велико нещо е смирението. Малко хора днес се задоволяват от трошиците. Повечето искат да седнат на първо място. Казва се за Христа, че дойде на земята, облече се в рабски образ и се смири. Ако Христос трябваше да се смири, колко повече това е нужно за обикновените хора. Всички трябва да се смирят, да дойдат до положение да бъдат еднакво доволни при изпълнение на висока или низка служба. Докато момата е свободна, облича се хубаво, мие се по няколко пъти на ден; тя не работи много, да не цапа ръцете си, да запази кожата си мека и бяла. Като се ожени и стане майка, тя пере пелените на детето си, къпе го, работи по цял ден - учи закона на смирението. - Как изучава този закон? - Чрез любовта.

Помнете: човек учи смирението чрез закона на любовта. Чрез същия закон той се задоволява от трошиците на господарската трапеза. Съвременните хора се хранят с трошиците, които падат от трапезата на ангелите. Техният излишък е нашето изобилие. От нашия излишък се хранят съществата, които са под нас. Значи всички живи същества на земята се хранят все с трошици.

Желая ви в бъдеще вярата ви да се усили, и когото от вас срещне Христос, да му каже: “Голяма е твоята вяра”.

Желая ви да учите закона на смирението и да го прилагате.

Желая ви да бъдете доволни от трошиците и да ги използувате разумно.

Това не са само пожелания, но нещата, които можете да постигнете.

стр. 33-34 / VI

“А детето растеше в дух и мъдрост”. И бялата раса, т.е. съвременните хора трябва да растат в дух и мъдрост, да придобият Божията благодат. Само така ще дойде Царството Божие на земята. Ше кажете, че днес хората се нуждаят от други неща, не се интересуват от Царството Божие. Каквото и да ги интересува, от каквото и да имат нужда, лесно няма да го постигнат. - Защо? - Защото си служат с насилие. Те са упорити, а не твърди; те са своенравни, безхарактерни. Човек постига своя идеал, само ако има твърд, непоколебим характер. Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи да бъде човек пластичен, да използува благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му. Затова Христос казва: “Ако не станете като малките деца и не се смирите, не можете да влезете в Царството Божие”.

стр. 131-132 / VI

Преди 45 години един господин от Варна свършил в Европа по музика. Като се върнал от странство, станал учител и започнал да учи децата на варненските чорбаджии да свирят, да танцуват и пр. Обаче един ден този господин се скарал с гражданите, и го уволнили. Той бил крайно честолюбив, горделив; изхарчил парите си и трябвало след това да ходи гладен. Срещнал го един познат свещеник и го поканил у дома си на гости. Като се поразговорили малко, свещеникът го нагостил добре. Господинът му благодарил, и след като разправил историята си, свещеникът извадил от джоба си две бели меджидии и казал: “Заповядай! Като ги похарчиш, пак ела при мене. Докато си намериш работа, аз съм готов да ти помагам.” Минали един-два месеца, и този господин бил назначен за секретар при тогавашния турски валия, понеже владеел турски език. След една година обвинили свещеника, че бил комита, че имал в дома си подозрителни писма и книги. Взимат тия писма и ги дават на този учен българин, секретар при валията, да ги прегледа. Той ги прегледал, отделил подозрителните книжа настрана, и по този начин свещеникът се оправдал, но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три деня, спасиха главата ти. Ако този господин знаеше как да постъпва с учениците, гражданите нямаше да го изпъдят от училището; ако и свещеникът не беше го нахранил, когато той гладуваше по улиците, и не беше му дал двете меджидии, последният, като секретар при валията, щеше да окачи въжето на шията му. Така и вие трябва да се справяте с всяка ваша мисъл, с всяко чувство и действие в живота си, и да се запитвате за причините на вашето нещастие; ако сте нещастни, ако сте горди, жестоки, кои са причините на вашата гордост, жестокост, алчност за богатства.

стр. 28-29 / VII

Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло. Често давате поводи за непослушание, като казвате: За това няма време, за онова няма време. Един английски проповедник посетил едно бедно момче, метач, и го запитал: Идва ли някой да те посещава? - Да, Гладстон. - Кой? Английският държавник! Чудно нещо, при многото си работа, която има, той намерил време да посещава този беден метач! Защо? Кой живее в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее някой негов брат, и казва: Трябва да го посетя! Сегашните хора, като се повдигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че с това тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това, да познаваме своите длъжности. Най-великата черта на Бога седи в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намира време, като Гладстона, да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да даде Своята помощ.

стр. 134 / VII

Хората на земята се отнасят към различни категории, защото не произлизат от един и същ баща. Някои хора произлизат от баща гълъб, пуяк или други някои птици. Какъвто е характерът на животното или птицата, от която произлиза човекът, такъв е и неговият характер. Горделивият човек е роден от баща пуяк. Като го похвалиш, той ще се надуе, ще разпери опашката си и ще каже: Като мен няма подобен. Не е обидно, че произлизаш от баща пуяк. Ако това те обижда, докажи обратното, т.е. че баща ти не е бил пуяк.

стр. 86 / VIII

Аз съм вегетарианец, водя чист живот. - Да, на физическия свят си вегетарианец, не ядеш месо, но в духовния свят си пълен месоядец. Ти си щеславен, горд човек. Какво по-голямо месоядство от това?

стр. 89 / IX

Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът иде да научи човека как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идат мъчнотиите, и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва доколко човек е щеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. Със щеславие нищо не се постига. Дойде ли някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар.

стр. 356-357 / X

Казвам! Не се страхувайте, като Пилата, да изповядвате своята идея. Мислете за Бога. Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече в рабски образ и се смири. Той знаеше каква работа Му предстоеше на замята.

стр. 201 / XI

Христос казва: “Не се грижете за себе си, има кой да се грижи за вас.” - Какво означават тия думи? - Христос иска да каже, че докато е в утробата на майка си, детето няма за какво да се грижи. - Какво трябва да прави детето в уробата на майка си? - То трябва да се учи. Първият урок, който детето учи в утробата на майка си, е мълчанието. Като се научи да мълчи, то ще изучава кротостта, смирението, въздържанието, любов към майка си. Започне ли преждевременно да си дава мнението по различни въпроси, майка му ще го изпъди навън. Докато е в утробата на майката, детето няма право да се произнася за характера и проявите на майка си. Каже ли само една дума, тя го изхвърля навън - един момент повече не може да остане в утробата й. Първите човеци напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото трябваше. Дълго време те трябваше да мълчат. - Защо? - Защото бяха в утробата на майка си. Бог им каза: “Докато сте в утробата на майка си, нама да ядете от забраненото дърво”. Обаче те побързаха да излязат вън, в света на грижите. Те проговориха преждевременно, заради което излязоха от майчината си утроба. Като се видяха самостоятелни, те ядоха от плодовете на забраненото дърво и напуснаха рая. Всеки човек, в когото се яви желание да яде от забраненото дърво, трябва да напусне рая.

стр. 405-406 / XII

Днес всички хора говорят за доброта и за справедливост, но нито са добри още, нито справедливи. Защо още не могат да придобият тези качества? - Защото им липсва едно съществено качество, а именно - те не могат да се смаляват. Всички хора вървят по закона на разширяването, по закона на уголемяването. Бог се смалява, а те се разширяват и господари стават. Всеки вярващ мисли, че е господар, че не е като другите хора, че Господ има особено благоволение към него, че му говори и т.н. Бог благоволи, наистина, но към ония, които се смаляват, а не към ония, които се разширяват и големи стават. Господ казва: Ако е въпрос да бъдеш големец, да станеш велик човек, по-голям от мене няма. След всичко това, малкият човек ще се напъва да се покаже голям. Колко голям може да бъде човек на физическия свят? Като започнете от 1.50 м и стигнете до два метра и половина, най-много до три метра. Да бъде човек три метра висок, това е рядко явление, едно от изключенията в живота. Всъщност не е нужно човек да бъде много висок. Понякога големите предмети се намаляват, а малките увеличават. Това е само за удобство, да станат предметите разбрани, да може човек да ги обхване и проучи. При сегашните условия, за да ви разбират хората, вие трябва да бъдете малки, да се смалявате. Малкият човек може да влиза навсякъде и да върши много работа.

стр. 478-479 / XII

Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добър, най-справедлив и че като тебе друг човек няма в света. По-добър, по-справедлив от тебе е Бог. Ти не си пръв. Заблуждение е да мислиш, че си пръв във всичко. Слушате някой да казва: Докога хората ще ме тъпчат? Докога трябва да се смалявам? Преди всичко, този човек не е най-онеправданият. Има един в света, който истински е онеправдан - това е Бог. Има един в света, когото всички тъпчат - това е Бог. Има един в света, който истински страда - това е пак Бог. Хората още не знаят какво нещо е страданието. Бог е онеправдан, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Бог поругаем не бива. Бог страда, но не е страдалец.

стр. 479 / XII

Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив - всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола “мога” в сегашно време, светът ще се оправи.

стр. 38-39 / XIV

Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, затруднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям майстор-обущар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарят, със свойствения замах на добър майстор, направил своите бележки и картината била завършена. Обаче той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други места на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност.

Смирение е нужно на човека, да знае коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.

стр. 126-127 / XIV

Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.

стр. 53 / XIV

Когато посеете семето в земята, влагате ли нещо в него? То си носи специфични качества, които чакат времето да се проявят. Семето знае как да се нареди; то знае и химия, и физика. Вие гледате на семето като на нещо малко, нищожно, но вижте какво стъбло, какви гъвкави клоне излизат от него. Клонете са гъвкави, за да издържат на най-големите бури и ветрове. Виждаш как едно растение издига главичката си нагоре, но вятърът му казва: “Преклонената главичка остра сабя не сече.” То веднага сваля главичката си надолу, учи се на смирение. Щом отмине силният вятър, то пак издига главичката си.

стр. 119 / XV

Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов, към другите не я проявяват.

стр. 131 / XV

Някои растения едва се издигат от земята, а други достигат голяма височина. Има дървета, които израстват много високо, до сто метра височина. Те поглеждат на останалите растения отвисоко и ги считат за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биват горди и щеславни. Пред тях и човек е малък, дребен, но същият този човек взима брадвата и ги отсича. След време той ще си направи къща от тях и ще й се радва. Но при голяма буря къщата на горделивия човек се събаря. Затова е казано в Писанието: “Който стои, да гледа да не падне”. Значи има опастност за всеки човек да падне. И праведният, и грешният еднакво могат да паднат. Всяка гордост трябва да се сломи. Няма човек, животно, дърво или камък, на които гордостта да не се е сломила.

стр. 37 / XVII

От кабалистично гледище думата “глупав” има по-силни вибрации от думите “силен и умен”. Казано е в Писанието: “На силния и горделивия Бог се противи, а на слабия и глупавия дава благодат.” Ученик, който си позволи да каже на професора, че е на особено мнение по известни въпроси, се изпъжда навън. Професорът му казва: Ако оставаш на особено мнение и мислиш, че знаеш повече от мене, вземи моето място и започни да преподаваш своето учение.

стр. 110 / XVI

Какъв светия е този, който не е минал през изпитанията? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. В какво се заключава пропадането му? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря с нея. Но щом дойде друг момък, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него - става строг и навъсен. Това показва, че светията не издържал изпита си. Смирение се иска от човека. Докато светията се представя пред момата като човек с устойчив морал, веднага се натъква на изкушение, сам да се изпита. Има нещо, което се крие в човешкото сърце. То става причина за неговото падане. В сърцето се крият слабостите на човека. Докато ги преодолее, всякога ще среща на пътя си съблазни, които ще му служат като предметно учение. Много професори и професорки ще срещате, докато научите уроците на живота и издържите изпита си.

стр. 46-47 / XVII

“Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца ми и пребъдвам в Неговата Любов.” (-10 ст.) - Вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в любовта. Кой от вас пребъдва в любовта? Де е вашата любов? Христос доказа, че пребъдва в любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи пребъдване в любовта. Ако пребъдвате в любовта, и вие трябва да докажете това. Дали си ученик, или учител, трябва да докажеш любовта си.

стр. 126 / XVI

Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай да не съм помагал на страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена.

стр. 138 / XVI

Какво означава смирението? Според някои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, от планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовта, на мъдростта и на истината, при което човек изпитва щастие и доволство. Той разбира живота, възприема знанието и светлината и се чувствува свободен. Няма по-голямо щастие за човека да служи на великите добродетели. Така той служи на Бога и става едно с Него.

стр. 43 / XVII

Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Дето отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени.

Тъй щото, когато говорите за любовта си към Бога и за Неговата Любов към вас, помнете, че той не обича невежите и горделивите. Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не поддържаме слабите хора, които се подкупват и огъват пред силния. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за достойнството на своята душа.

стр. 120-121 / XVIII

Някой минава за голям грешник и дохожда при вас с желание да се помолите на Господа, да се простят греховете му. На бързйте да го съжалявате. Кажете му първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъзможно е да се молите за грешника, преди той да се помолил за себе си. Така постъпва дяволът. Той иска другите да се молят за неговите грехове и престъпления. Смирение се иска от човека! Той трябва да бъде готов да се покае и да признае погрешките си.

стр 252-253 / XVII

“Пълен с благодат и истина.” Човек все трябва да бъде пълен с нещо. С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата “гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме “честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответствуващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността. Запример каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата ученост. Каже ли някой за себе си, че е силен, той трябва да прояви силата си. Можете ли да наречете силен човек този, който не е в състояние да носи 20 кг товар на гърба си? Кажем ли, че човек трябва да има достойнство, подразбираме човек, който е пълен с благодат и истина.

стр.80-81 / XVIII

Един българин отишъл на една турска баня да се къпе. Това било в турско време. В този момент в банята влязъл един турски бей и седнал до една от курните, съседна с тази, на която българинът се къпел. Като се обливал с вода, българинът поглеждал към тялото си, потупвал се от време на време и тихо си приказвал: Никой досега не се е докоснал даже с пръст до тялото ми. Като чул тези думи, беят скочил от мястото си, отправил се към българина и казал: Гяур, махни се оттук! Българинът напуснал мястото си, поклонил се учтиво на бея и отишъл на друга курна. Турчинът го проследил с погледа си и пак му извикал: Махни се оттук! Аз искам да се мия на тази курна. Българинът веднага напуснал и тази курна, поклонил се и отминал на трета. Като видял всичко това, беят се обърнал към българина с думите: Слушай, приятелю, докато носиш този ум и докато имаш този характер, никой няма да се докосне до тебе. След това и двамата продължили спокойно да се къпят.

стр. 249 / XIX

Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. Любовта мълчи, не вдига гласа си, но не от слабост. Силният човек минава за слаб, не иска да покаже силата и знанието си. Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае. Умният човек минава за невежа, а невежият - за учен, за всезнаещ. Той иска да се представи, че всичко е видял и всичко знае. Да се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но да мисли, че всичко знае, това не е правилно. При днешното развитие на човека, невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света.

стр. 170 / XVIII

Широко сърце и светъл ум има само онзи човек, който, макар че живее на земята, е свързан с възвишени същества от невидимия свят. Физически този човек живее на земята, но с ума и със сърцето си е свързан с напредналите същества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти са ходили и продължават да ходят в невидимия свят между възвишените същества. Който не е ходил там, той не може да бъде нито учен, нито поет, нито музикант. Тия хора са с широки души, с широки възгледи. Едно от отличителните им качества е смирението. Когато им разправят нещо, те слушат като деца.

стр. 179 / XIX

“Освети ни чрез Твоята истина”. Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майката на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени - във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го видял, веднага го възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието - дете на любовта - най-малката дъщеря на Бога. Любовта эживее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява.

стр. 185-186 / XXI

- Кажете ни нещо за смирението. - То е противоположното качество на гордостта. Горделивият заема всякога първо място, а смиреният - последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог се проявява. Казваш за някого: Защо го слушаш? Не виждаш ли, че е невежа? - Не, той е шифрована телеграма. Бог говори чрез него. Макар и да не разбира какво му се говори, аз го разбирам. Аз дешифрирам тази телеграма.

стр. 268 / XXI

Сега ще си послужа със следната аналогия. Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божествения живот ще влезем такива, каквито сме. Нека Бог каже да не влизаме. Той ще ни каже: Добре дошли! - Но кога? - Когато всеки носи надписа: Смирение. Имаме ли този надпис на себе си, ние сме положили основния камък на връзката. Какво казва Христос? - “Елате при мене всички трудещи и обременени, защото аз съм смирен по сърце”. Елате при мене всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при мене, защото съм смирен. Той не казва за себе си “аз съм учен, аз съм любов”, но казва “аз съм смирен”. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа, да възприеме благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.

стр. 233-234 / XXI

Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата, без да се смути сърцето й, тя е израз на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, без да се възгордее или без да я унижи, и тя е израз на доброта.

стр. 198-199 / XXIV

Сега всички искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се изисква от вас, е смирението. Да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Учители са минали през смирението. Ако Великият Учител - Христос, казва, че има смирено сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирение. Един ден и вие трябва да кажете: Ние сме смирени по сърце. Питате: Ако смирението надделяваше в света, щеше ли да има несъгласие, противоречия между хората? Щом е така, да приложим смирението, като първо условие в живота. - Понеже отворихме широко вратата на школата, смирението на ученика ще се познае от неговото поведение.

стр. 238 / XXI

Помнете: дойдете ли до съзнанието, там се желаят само възможни неща. Има възможни и невъзможни неща. Има големи и малки постижения и желания. Желай най-малките неща. Като станеш сутрин, пожелай слънцето да изгрее добре, да няма буря, да няма земетресения или голям, проливен дъжд. Желай доброто на народа, за да бъде добре и на тебе.

стр. 41 / XXII

“Ако Синът ви освободи”. - Синът представя същественото в човека. То е онова разумно, Божествено начало в човека, което осмисля неговия живот. Това начало осмисля човешкия живот не само за един ден, но за вечни времена и във всички направления. Който носи Сина в себе си, каквато служба и да заема, той съзнава, че стои по-високо от нея. И ниска служба да заема, той не се смущава. Той казва: Какво от това, че съм метач? Какво от това, че съм ваксаджия? Като чисти обувките на министъра, той си мисли: Както аз чистя и лъскам твоите обувки, така ти да изглаждаш работите на народа и поданиците. Характер има този човек. Той издържа на всички мъчнотии. Виждал съм много просяци и съм се чудел на техния характер. Те издържат на студ и лишения. Седи някой просяк вън, на тротоара, при 15-20 градуса студ и си мисли: Едно време и аз бях при добри условия, но ето, изгубих Сина и сега Го търся. Чрез търпение и смирение отново ще Го придобия. Седи той и благославя минувачите, но никой нищо не му дава. Той е доволен, не роптае против съдбата си. Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората. В миналото, някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение. Да те изпъдят на десет места и ти да не роптаеш, това значи характер.

стр. 86-87 / XXIII

Може ли слугата да бъде свободен, а господарят - роб ? По кой начин ще познаеш, има ли господарят здрав гръбнак, да издържи на всички изпитания? Как ще познаеш кой е истински слуга?

Сега и на вас задавам същата задача. Според мене, истинският господар се познава, когато слезе от положението, в което се намира, и стане слуга. Ако, като слуга, запазва свободата си и изпълнява службата си с любов, той е разумен господар и може да издържи на всички изпитания. Той слиза до положението на слугата, без да съжалява за господарството си. Ако не се решава да напусне господарството си и се страхува да не осиромашее, той е роб на положението си. Господарят трябва да има светъл ум, благородно сърце, да се справя лесно с мъчнотиите. Истинския слуга пък ще познаете, като го поставите в положението на господар. Ако при това положение той не се измени и запази същите отношения към хората, каквито имал като слуга, той е умен и благороден човек. Той може да бъде господар. Следователно искате ли да познаете господаря, поставете го на мястото на слугата; искате ли да познаете слугата, поставете го на мястото на господаря. По този начин и природата изпитва хората.

стр. 186-187 / XXIV

Христос казва: “Елате при мене, аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато човек придобие това изкуство - да стане кротък и смирен, той ще забележи в себе си един вътрешен процес на подмладяване. Кротостта и смирението са един метод за лекуване от разни недъзи.

И тъй, в първия урок, поставете си като основа тези два елемента: кротост и смирение, и да видим кой от вас ще вземе премия. Когато някой ученик е усвоил изкуството да шие, да рисува, да свири или какво да е друго изкуство, проверява се как е научил преподаденото; така ще проверяват и вас. Говоря ви върху кротостта и смирението, защото много от вас мислят, че и без тези качества може. Не, те са основата на земния живот, и крачка напред не може без тях. Никаква тайна, никакво изкуство не може да научите без кротост и смирение - те са капиталът. Казва се: Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат - условия за развитие. Може да се докаже чрез статистика, че всички велики, учени хора, които са дали нещо на света, които са направили нещо добро за човечеството, които са го повдигнали крачка напред, са били смирени и кротки хора.

стр. 14-15 / XXV

И тъй, като първо правило ще си поставите да бъдете кротки и смирени, но не тъй, както досега сте разбирали това нещо, а кротки и смирени на издържливост и сила. Някой казва: “Аз като станах кротък и смирен, всички ме нападнаха.” Не, кроткият и смиреният издържа всичко с достойнство, и умът му става по-подвижен.

стр. 18 / XXV

Някои приличат на онзи българин, който минал покрай един кладенец, на въжето на който били закачени две кофи за вода; пуснал въжето в кладенеца и напоил добитъка си; но като си тръгнал, дотрябвало му въже за колата, взел че отрязъл това, на което били закачени кофите, свършил с него работата си и си заминал. След малко време той пак минава през същия път, иска да пие вода, но вижда, че няма кофите, и си казва: “Бре, кофите ги няма тука.” Така хората сами развалят своето щастие - отрязват въжето на кофите, а после се чудят, че ги няма. Аз правя уподобление. Двете кофи - това са кротостта и смирението. Без кофи няма с що да напоите душата си. Въжето, което държи кротостта и смирението, го няма. Втори път, като дойдете при мене, искам да турите въжето на място, отдето и да е, да го купите.

стр. 16-17 / XXV

Чрез кротостта и смирението иде Божията благодат. В къща, дето имат тези качества, има здраве, сила. Пазете се от лоши мисли, от гняв, защото те отнемат силата ви. Лошите хора знаят начина, по който да ви лишават от силата ви, както негрите, когато отиват да ловят слонове, прерязват на две места мускулите на задните им крака, и те клякат. Човек трябва да има броня против лошите нрави, да не изгуби силата, която Бог му е дал.

стр. 17 / XXV

Ако човек не може да се изповяда пред себе си, пред другите никога няма да се изповяда. Важно е човек да бъде искрен пред себе си. Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати. Смирение се иска от човека. Мекота се иска от човека. Има ли тези две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човек на Божественото в себе си. И тогава, колкото и да го нападат отвън, той ще понася всичко с радост.

стр. 69 / XXIX

Аз зная три вида хора: едни от тях са кротки и смирени, когато са в обществото, от страх, други - когато са в църква, защото благоговението го изисква, а трети - вкъщи. Вкъщи се познава кротостта и смирението. Те поправят всички грешки. Според мене, законът на любовта не може да работи, ако не сте кротки и смирени у дома си. Като влезете в своята стаица, дето никой не ще ви смущава, там ще научите това изкуство. Кроткият и смиреният човек никога не изпъква в света, той заема всякога последно място. Добре е човек да заема първо място в истината, в любовта, в добродетелта, в мъдростта, но ако иска да заеме първо място в този свят, ще изгуби изкуството да бъде смирен и кротък. Христос е казал: “Който иска да бъде пръв, той остава последен.” Който е пръв на небето, той остава последен на земята, и обратно. Бих желал всички да сте първи в любовта, в истината, в мъдростта, в правдата, в кротостта, в смирението, в милосърдието.

стр. 19 / XXV

Смирението и кротостта са бронята, прдпазителните средства, които отбиват всички неприятности. Представете си, че се намирате в една модерно укрепена крепост и шрапнелите, които ви бомбардират от всяка страна, отскачат от вашата крепост; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падат вътре, и чакате неприятелят ви да изхвърли всичките си муниции. Такова нещо е смирението. Идва при вас някой човек да ви ругае, но ако вие сте смирен, той ще каже: “Е - мене ми мина.” Ако сте кротък човек, вие ще измените настроението на вашия противник. Не можете ли, не сте кротък човек. Кротостта е дар на човека - няма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били в положение на овци или крави и волове, когато са взимали вълната ви, месото ви, когато сте работили по цял ден на нивата и на сутринта сте поглеждали господаря си доволен и засмян. Сега вие ще трябва да възбудите в съзнанието си всички тези форми на миналото, тази кротост, която имате от старо време. Модерните дрехи, които носите сега, не са тъй удобни, хигиенични, затова, като се върнете у дома си, обличате старите си дрехи. Турете в ума си вярата и знайте, че за оногова, който вярва, всичко е възможно. Който няма кротост и смирение, само той не може.

стр. 21-22 / XXV

“Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те!” С тези думи се обърнал Христос към жената, която страдала цели 12 години от кръвотечение. В този стих изпъкват две важни положения: вярата на страдащата жена и вниманието, с което Христос се отнесъл към нея. Покрай великите въпроси, които занимавали ума му в този час, Той се спрял върху този толкова маловажен въпрос, че някаква жена вървяла след Него и се допряла до дрехата Му. Той се обърнал назад и казал: “Дерзай, дъще!” Да кажеш на човека нещо, да го насърчиш навреме, това е едно от великите качества, на което може да се разчита.

стр. 22 / XXVIII

И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнате човек, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: “Дерзай, дъще! Дерзай, братко! Дерзай, сестро!” От вас не се изисква да помагате на хората с пари или да ги храните. Това са последни неща. От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: Дерзай, братко! Няма защо да му говорите, че Господ ще промисли за него. В думите “дерзай, братко” се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях.

стр. 39 / XXVIII

ОБЩО ЗА СМИРЕНИЕТО

Който иска изведнъж да придобие много неща, да стане добър, учен, богат, силен, свет човек, той има някаква користолюбива мисъл. Той иска да се представи пред хората, че е постигнал много нещо. След това ще започне да разправя, че е прекарал цели 20 години в пустинята в пост и молитва. Това е щеславие. Не е нужно човек да разправя на хората как е станал свет.

стр. 27 / II

И тъй, най-първо трябва да имаме любов, за да знаем защо работим. Казвате: “Да обърнем някого към Господа” - да си създаде беля на глава. Искате да привлечете някой учен в България, да стане наш съмишленик. Защо? - Да обърнете света наопаки, той няма да дойде със смирение. Утре като дойде, ще ви каже: “Дайте ми някоя длъжност.”

стр. 112 / IV

Често съм слушал как двама души се разправят. Единият казва: Не искам ум да ми даваш. Другият казва: И аз не искам ум от тебе. Като ги слушам, аз пък казвам на първия: Ти имаш много ум, но не знаеш как трябва да постъпваш. На другия казвам: И ти имаш много ум, но не можеш да отстъпваш. Да постъпваш добре, това значи да знаеш, в даден случай, колко и кога да се отстраниш. Да отстъпваш, това значи да предвиждаш кога да се отдалечиш от известна опастност. Преди да е дошъл стражарят при тебе, ти трябва да се отдалечиш от мястото си. Не чакай стражарят да дойде при тебе, да ти каже да отидеш на другата страна. Още преди да е дошъл стражарят, ти трябва да изправиш погрешката си.

стр. 129 / III

Сега, като казвам, че ценните неща не са дадени за вас, някои се обиждат. Те са честолюбиви и се засягат. Не е лошо човек да бъде честолюбив. Не е лошо да бъде човек и горд. Като кажат на някого, че е честолюбив или горд, той не е доволен, счита, че това е нещо лошо. Обаче, тъй както се пишат тия думи в българския език, те крият нещо добро в себе си. Честолюбив човек е този, който сам се уважава. Ако човек сам не се уважава, окръжаващите най-малко ще го уважават. Ако човек сам не се обича, окръжаващите най-малко ще го обичат. Докато изворът не напълни първо своето корито, той никога не може да потече надолу.

стр. 139 / III

Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взимно почитане ще има навсякъде.

При това, между вас, учениците, трябва да има скромност! Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде.

стр. 116 / IV

Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете на смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли, когато уби майка си? Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате за онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: Ще се молим! С молене работа не става. Ще се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко, сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използува. Ако желаеш, и сега можеш да се изправиш. Тогава ти започваш да плачеш, да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Това очаква всички хора. Те търсят лесния път, но трябва да знаят, че ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Можете да се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно може да ви спаси - да произнесете името Божие.

стр. 16-17 / V

Има случаи, когато и богатството, и сиромашията подобряват живота на хората; има случаи, при които, ако се отнеме богатството и сиромашията на хората, животът им ще се подобри. Богатството, в ръцете на добрия човек, е благословение; и сиромашията, в ръцете на добрия човек, е пак благословение. Когато богатият стане сиромах, той има възможност да отива при бедните, и със своята опитност и доброта да им помага. Ето защо, богатият трябва да осиромашее, за да посещава бедните, да се приравни с тях. Аз не говоря за външно приравняване, но за вътрешно, разумно приравняване, да дойдат хората до положение да се чувствуват братя.

стр. 18-19 / V

“Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата”. (- 25 ст.)

В последния стих вдовицата се взема като символ на слаб човек, който няма помощник в живота.

“Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете, ще живее.” (- 27 ст.)

Користолюбив човек е този, който желае повече, отколкото му е необходимо. Някой казва, че не желае много, желанията му се простирали дотолкова, да може да живее. Та всеки човек има толкова. От хиляди години насам, откак светът съществува, на всички хора е дадено толкова, колкото да поддържат своя живот, да задоволят необходимите си нужди. Има хора, които сами казват, че не са доволни от това, което им е дадено, но искат повече.

“Сърцето на праведния преговаря да отговаря; А устата на нечестивите отригват зло.” (- 28 ст.)

“Праведният преговаря” - това значи, че той дълго време мисли, изслушва, докато започне да говори. Той не бърза да говори. Добре щеше да бъде, ако човек не бързаше, но предварително обмисляше нещата и тогава действуваше. С бързането си съвременните хора изпадат в положението на онзи дядо, който, като дошъл до един трап, погледнал го и си казал: Кой ще заобикаля сега този трап? Колко такива трапове съм прескачал на младини! Ще се засиля, и ще прескоча този трап. Засилил се той, и хоп, в трапа! Щеславието заговорило в този дядо и го заставило да прескочи трапа, да се покаже, че може. Обаче, като излязъл от трапа, той се поогледал наоколо и си казал: Каквото е на старини, такова беше и на младини! Този старец трябваше да премери силите си и тогава да се засилва да прескача трапа. Който не измерва силите си предварително, и той постъпва като този дядо: засили се да прескочи трапа, но там остава.

стр. 107 / V

Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността. Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал трънете, грижил се за тях. Един ден му донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, трънете се зарадвали и казали: Ето, иде един нов жител между нас! Той ще бъде нашето знаме. Трънете започнали да се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история. Той казвал, че бил от високо произхождение, и докато дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и при хубава светлина. След разговора си с трънете, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко. Искам и тук да ми създадеш същите условия. За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг трънете, да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко. Трънете започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около себе си, обаче те не разрешават въпросите на живота. Трънете си казвали: Тоз бял карамфил не трябва да се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас. Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл да напълни една пита с мед. И наистина, от магарешкия трън може да се събере много мед, когато от карамфила може да се събере много малко.

стр. 130-131 / V

Днес всички религиозни хора, всички общества, всички народи търсят Бога от нужда, да им помогне да се назначат на служба, да разрешат задачите си. Днес никой не търси Бога от любов. Това е просия, не е любов. Нека гладният умре от глад, но да не проси. За предпочитане е гладен да умреш, но да не просиш. Обаче това да става не от гордост, но от любов към Бога. А тъй, да говориш за Бога, да проповядваш за Него и да считаш, че хората са длъжни да те гледат, това не е любов, това е изнудване. В Писанието е позволено на човека да проси, но само от Бога, от никого другиго. Всяко просене вън от Бога е унижение за човешката душа. Днес става точно обратното: от всички други просим, но не и от Бога. Да просим от Бога, това считаме за унижение; да просим от хората, това било в реда на нещата.

стр. 144 / V

Един от старите еврейски пророци бил изпратен от Бога при израилския цар да му каже, че пътят, по който върви, не е прав. Недоволен от този упрек, царят заповядал на войниците си да хванат пророка. Спуснали се да го уловят, но ръцете им се схванали. И самият цар останал на мястото си като прикован. Тогава царят са обърнал към пророка и му казал: “Слушай, научи ме как да се моля на Бога! Съзнавам грешката си, искам да се изправя”. Не може човек да се поругава с Божественото! Когато Божественото говори, вие ще слушате и ще се изправяте. Пророк Натан се явил при цар Давида и му казал: “Царю, искам да ти кажа нещо”. - На радо сърце ще те изслушам. - Ти разрешаваш велики дела, и това дело ще разрешиш: В един град живял един беден, но праведен човек. Той имал само една овца. В същия град живял един богат човек, който имал на разположение много стада овце. Един ден обаче, богатият човек пожелал една от хубавите овце за себе си, но не взел от своите, а пратил да му донесат единствената овца на бедния. - Смърт се пада на този човек! - извикал царят. - Този човек си ти! - казал пророкът. Бог те облече в благословение, постави те на власт, да раздаваш Правда, а ти престъпи Неговия закон. - Величието на цар Давида седеше в това, че той веднага съзна погрешката си, смири се и започна да плаче, да се разкайва. Смел беше пророк Натан, той говореше в притчи. Той носеше в себе си Божествения огън, и затова Бог го изпрати при Давида да му каже, че не е постъпил добре.

Казвам: всички съвременни християни са поставени на подобен изпит. Днес и на мене Господ казва да обърна вниманието ви върху известни ваши постъпки. Сега аз няма да ви предам какво ми е казал Господ, ще ви оставя вие сами да разберете мисълта ми. Ако можете да разберете мисълта ми, това ще ме радва; ако не, вторият път, като ви срещна, ще ви кажа какво Бог ми е заповядал.

стр. 205-206 / V

Сега, да се върнем към съществената мисъл. Трябва да творим! Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни; други са недоволни от живота; трети имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко деня един приятел ми казваше: преди да започна изучаването на науката за ръката, аз имах високо мнение за себе си; откак почнах да гледам линиите на ръката си, намерих, че съм горд и щеславен, почнах да се срамувам от себе си. И вие по същия начин мислите, че знаете много, но като влезете в живота, не можете да се справите.

стр. 28 / VII

От Божествено гледище много злини носят благо за човека. Бог, Който е всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно това лишение е зло за нас, но като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. - Кога става човек нервен? - Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. - Защо носи тоя товар? - Защото иска да стане величие, Божество, всички да му се кланят. Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество.

стр. 147-148 / VIII

Може да се изповядваш по десет пъти на ден, и пак да грешиш. Някога в изповядването има щеславие и гордост. Някой външно се представя скромен, а всъщност не е такъв. Един от учениците на Сократа се явил пред учителя си със скъсани гащи. С това той искал да се представи за смирен. Сократ му казал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи.

стр. 160-161 / XV

Има моменти, когато човек трябва да бъде напълно послушен, както е било послушно детето на един машинист, чиято къща била до железницата: детето си играло, и когато експресът наближил, отдалеч му извикали: “Лягай!” Детето послушало, легнало на земята и така се спасило. Някой път и на вас казват: “Лягай!” Защо? - Лягай, не питай защо. Когато експресът мине, ще видиш защо е трябвало да легнеш. Има опасни моменти в живота, когато трябва да коленичим, а като мине опастността, да благодарим на Бога, че сме се спасили.

стр. 78 / VII

Някои казват: Да възпитаме света, хората! В този смисъл аз не вярвам във възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, и всеки отделно трябва да възпита себе си. Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значило да светотатствувам, да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? - Защото всички хора са на Господа; аз нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания - на тях мога да заповядвам. Обаче на всичко, което е извън мене, аз трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.

стр. 120 / VII

Как трябва да работят мъжът и жената? Те искат да имат деца. Децата са носители на истината. Знайте, че ако искате да разберете истината, само вашите деца могат да ви я разправят; ако искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. Жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена - тя всякога ще бъде горда. Същото се отнася и до мъжа. Всяка негова мисъл, всяко негово желание оживяват само когато се родят. В тях се крие едно велико същество, един ангел, който някога ще ви бъде приятел. Децата, които имате сега, някога са били във вашия ум само като мечта, на която вие сте дали дреха.

стр. 159 / VII

“Ще бъдете научени от Господа”. Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете кой във вас - мъжът или жената - не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора. Това не е за осъждане, но за обяснение. Под “мъж и жена” аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на любовта, тогава ще разберете какво нещо е мъжът и какво - жената. Тогава ще разберете отде произлизат и двамата.

стр. 58 / VIII

И съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.

стр. 43-44 / XIII

Бог е милостив и снизходителен към нас. Когато грешим, Той казва: “Все ще излезе нещо добро от тия деца “. Бог обича грешните повече от праведните, простите повече от учените, защото те имат нужда от Него. Когато някой се мисли за много добър, за много учен, Бог казва: Турете тоя човек далеч от мене, той не се нуждае от подкрепа. На проповедниците и на свещениците, които мислят, че всичко знаят, Бог казва: “Стойте настрана от мене”. Някой казва: Добре е да съм проповедник. - Ще изгубиш Божието благоволение. Защо проповядвам аз? Като изучавах тая философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. - Кои са тия хора? - Грешниците. Като ги обикнах, аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа.

стр. 84 / VIII

Хората се намират под влиянието на различните планети, вследствие на което се проявяват различно. Ученият трябва да знае това, да не прави погрешки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намират под влиянието на различни планети, те се различават едни от други. Който се намира под влиянието на Сатурна, е подозрителен. Който се намира под влиянието на Юпитера, има достойнство. По фигура той е широкоплещест. Земният тип пък е малко прегърбен, с поглед, устремен към земята. С една дума, всички планети са трансформатори на Божествената енергия в различните организми. Всички планети са населени с разумни същества. - Кой управлява тия същества? - Има кой да ги управлява. Не мислете, че животът се изявява механически. Красив е светът със своето голямо разнообразие! Ако отидете на Юпитер, ще видите същества с достойнство, със съзнание за себе си. Те мислят, че много знаят. Те не са още съвършени. Горделиви са юпитерианците.

стр. 379-380 / XII

Коя е причината за жестокостта между хората? - Безлюбието. Когато любовта царува между хората, те не се измъчват. Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влезе и в най-тясна стая, без да ограничава другите. Представете си, че в малката стая трябва да живеят сто души. При обикновените условия на живота, докато хората имат големи форми, като сегашните, това е невъзможно. Обаче при закона на любовта това е възможно. - Как? - Ще се смалят, ще станат малки като пчели. Не могат ли сто пчели да влязат в една малка стая и да бъдат доволни? Изобщо, любовта учи човека кога да се смалява и кога да се уголемява. Големите и много желания правят човека голям. И на широко да го туриш, все му е тясно. Малките желания смаляват човека. Той е доволен и на тясно, и на широко.

стр. 239 / XII

Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. Всички знаете баснята “Лъв и мишка”. Там се прокарва идеята за важността на малките неща.

В една гора живял голям, силен лъв. Един ден той си спал спокойно, от никого несмущаван. В това време отнякъде излязло едно малко мишле, и като видяло лъва, качило се на гърба му и започнало да го разглежда оттук-оттам, да разбере какво е това голямо животно. Лъвът веднага се събудил, видял мишлето и го запитал: Как смееш да ме безпокоиш? Кой ти позволи да се разхождаш по гърба ми и да нарушаваш съня ми? Знаеш ли, че мога да те изям? Мишлето се разтреперило и започнало да се моли: Пусни ме на свобода. Аз съм малко животно. И да ме изядеш, нищо няма да спечелиш. Може някога и аз да ти услужа нещо. Лъвът го погледнал отвисоко и казал: Как ще ми услужиш? Аз съм толкова голям и силен. Но, понеже съм благороден, ще пощадя живота ти. Един ден същият лъв попаднал в един голям капан. Като чуло жалния му стон, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на капана и освободило грамадния лъв.

стр. 22-23 / XVI