Из Словото на

Учителя Петър Дънов

СМИРЕНИЕТО

ПЪТЯ КЪМ БОГА

съставител: Авенир Халани

Варна 2010 г.

ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ОТДЕЛИХА МНОГО ВРЕМЕ И ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА СЪЗДАДАТ ТАЗИ КНИГА.

Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете звука на забравени думи. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете новия език на Логоса. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете Гласа на най-дълбоката Древност. Нека в дълбочината на собственото си съзерцание да чуете... звука на най-вътрешната Дума.

АУМЪ

СМИРЕНИЕТО И НЕГОВАТА ТАЙНА МЪДРОСТ

ПРЕДГОВОР

Мъдростта на смирението беше родена преди звездите, преди Вселената. Мъдростта на смирението беше родена преди всяко начало. Любовта е смиреномъдрие. Когато в любовта на човека има смирение, тогава човек може да постигне своята цел, своята наука. Любовта е кулминацията на всяка наука. Смирението е неизмерима височина, то е свързано с безкрайните крила на душата. С тези мощни крила човек може да разговаря с Вечността. Смиреномъдрият има будност за словото, защото той знае, че начинът на говорене се превръща в съдба или свобода. Смирението е път към съкровената наука за живота, а тази наука произтича от Върховното Божество. Смирението е път към светлината, която се намира в човека, а светлината в човека се усъвършествува чрез жертвата. Жертвата не е от този свят. Жертвата е разбиране тайната на скритото Слово. Гордостта е път към пустата и неустроена земя,а смирението е първата крачка към свещената земя на Словото. Колкото повече се навлиза във вътрешността на смирението, толкова повече светлината в ученика се увеличава, и когато светлината стане по-бърза от 3OO OOO км в секунда, тогава миговете стават Вечност, тогава всеки миг става Вечност. Гордият няма път и затова той ще се сблъска с мълчаливата воля на живота. Животът корегира всичко. Да имаш смирението в себе си, това значи да виждаш отвъдното, защото смирението е врата към тайните. Смирението в ученика е свързано с нетленната светлина, а това означава, че смирението има много дълбоки корени. Знае се, че дъбът - царят на дърветата - има много дълбоки корени; тoй не страда от сушата поради своята дълбочина. Учителят казва: Знанието има широчина и височина, но няма дълбочина, т.е. няма дълбоки корени. И така, знание, което няма корени в Духа, е илюзия; това е знание, с което умираш. В обятията на смирението злото загива, а това е така, защото чрез смирението си буден. Гордостта е его, а егото създава бедността. И така, пътят на гордостта завършва с един удивителен знак накрая на изречението, т.е. накрая на човешкия живот, това е знак за чудене... и човек започва да се чуди, защо животът му се е объркал. И аз се чудя, как хората не разбират толкова елементарни неща и от неразбиране са си въобразили, че смирението е овчедушие и слабост, но животът ще ги корегира. Пленници на мисълта си - освободете се от отровата на своята гордост и своето его и не чакайте добрите условия на живота да дойдат! Злото не се намира в лошите условия, то се намира в корените на твоето сърце, в твоите скрити желания.

Елеазар Хараш

Варна - 16.04.1997г.

Смирението - пътя към Бога

Учителя Петър Дънов

СМИРЕНИЕТО КАТО ПЪТ

Знаете ли вие кога се е родила усмивката? - Когато се е проявил първият дух в света, който бил недоволен, че е могъл да се събере сега в такава малка форма, когато по-рано е бил толкова голям, че цялата вселена не е могла да го побере. Като затворил Господ този дух в най-малката форма, той бил недоволен и тогава Господ му се усмихнал. А усмивката се явява тогава, когато човек е доволен. Та този дух, като не го побирала първо цялата вселена, а после го затворили в тази малка форма, си казал: “няма какво” - примирил се. Господ тогава му се усмихнал и му казал: “ти сега разбра моя закон “. Затова в света сега сме затворени в малки черупки. Ние сме много велики хора, велики духове. Всеки от вас иска да заповядва, да бъде цар, царица, да кажете нещо и веднага да стане. Не само у едного, но у всинца ви има тези велики идеи.

Сега Господ ни е турил в малки дупки. Като сме дошли да учим закона на смирението, Той казва: “тези мои велики деца в тези малки кратунки са доволни, усмихват се през тези малки мозъци и казват един за друг: “колко му са хубави очичките! “

Сега сме на правия път и сме по-добре, отколкото сме били по-рано, т.е. в разбиранията си.

стр 81-82 / I

Някой ви каже, че не сте добър човек. Не се сърдете, но помислете какъв път е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е път на слизане. Само добрият човек слиза до положението на бедния, на слабия, да му помага. Лошият стои на висотата на положението си и оттам дава заповеди. Мнозина искат да бъдат добри, но стоят на висотата на положението си и оттам говорят и заповядват. Това не е доброта, това е кряскане. Говориш ли отвисоко на хората, това не е добро.

стр. 103-104 / III

В школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.

стр. 151 / IV

Като слиза от невидимия свят, човек има високо мнение за себе си, мисли, че е Син Божий. Обаче щом слезе на земята, веднага го поставят на известна дисциплина, да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: “Син Человечески няма къде глава да подслони”. Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? - И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвъртото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и така ще влезе в Йерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, човек ще бъде готов да говори истината.

стр. 304 - 305 / III

Сега в пътя, по който вървим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят, и ние можем да имаме едно приложение на туй учение, не в големи размери, но в малки.

стр. 57 / IV

Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги подигнеш, и пак ще се качиш при Бога. То е един акт на любов. Следователно в акта на любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма любов. И онези от вас, които искат да бъдат само щастливи, не разбират закона. Щастлив е онзи, който слиза долу и се окаля. Като се окаляш, няма да гледаш на окаляните си гащи. Като излезеш навън, ще се преоблечеш. То е вече акт или действие на любовта. Сега вие търсите само издигането нагоре. Първото е слизане надолу. И слабата страна, която аз забелязвам е, че като накараш някого да слезе, казва: “Аз ще се окалям”. Без окаляне няма качване, работа не става. Сега, като сте с вашите бели дрехи и ви накарам да измажите нещо, няма ли да падне нещо върху им, да се изцапат? - Ще падне. Тия братя с тия чисти дрехи, ако ги накарам да изметат двора, няма ли да се изпрашат? - Ще се изпрашат. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината седи в малките неща, не в големите.

стр. 15 / IV

Като ученици на Великата школа, вие се намирате пред велики задачи. За разрешаването на тия задачи се иска голямо смирение и чистота.

стр. 238 / III

Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. И тъй, във вашето съзнание трябва да израсте тази велика мисъл, да бъдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лъжа, никаква измама, никакъв гняв, никаква омраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите, нека седи в архива на вашето минало.

стр.277 / IV

Питам: кой човек е здрав, нормален? От Божествено гледище здрав човек, в пълен смисъл на думата, е онзи, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите в очите на човека са признак, че той се е отклонил от правия път. Беднотията, сиромашията не е нещастие, но тя показва, че човек се е отклонил от правия път. Външното богатство, към което хората се стремят, не е нещастие, но то показва отклонение от правия път. Многото знания, невежеството, гордостта не са нещастия за хората, но те говорят за отбиването им от правия път. В този смисъл истинският мъдрец не минава за учен човек. Той знае и разбира нещата от най-високото им положение - от Божествено гледище.

стр. 10-11 / V

Времето днес ви казва: Вие трябва да бъдете носители на новия живот! Разправяйте на всички, че семената, които сте посели някога на нивата, са измрели. Обаче щом дойде новият живот, влагата ще възкреси тия семена. Много от вашите мисли и желания са измрели, но ако живеете в закона на смирението и пуснете новия живот върху тях, те отново ще израстнат, и вие сами ще се чудите на заложбите, които Бог е вложил във вас. Това значи праведен човек. Праведният ходи по Божия път, който е път на красота. Праведният е специалист по всички работи; той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето си на никого не продава. Той всичко работи, но като дойде до плащане, там го няма. Вие трябва да мязате на онзи японски принц, който имал желание да изучи живота на японците отблизо, затова отишъл като слуга в едно богато японско семейство. Той прекарал там известно време и като дошъл денят да напуща, господарят го извикал да му плати. Обаче той казал: Аз не искам никаква заплата. Трябва да напусна вашия дом, защото друга работа ме чака. Като си отишъл, едва тогава господарите му разбрали, че техният добър слуга бил японският принц, който дошъл у тях с намерение да се учи.

В това отношение всеки човек трябва да бъде самостоятелен и да знае, че е дошъл на земята да се учи. И царски син да си, трябва да бъдеш примерен слуга, че като напуснеш дома на господарите си, те да кажат: Добър беше нашият слуга! Като него друг не сме имали. Той беше идеен работник, всичко вършеше с любов. Когато някой се запитва защо е дошъл на земята, нека си отговори, че е дошъл на земята да научи закона на служенето, и така да го научи, че като напусне дома на своите господари, да чуе следните думи: Добър беше нашият слуга! Като него друг не сме имали.

стр. 114-115 / V

Сега ще ви препоръчам да четете Притчите, едни от които са по-мъчни за разбиране, а други - по-лесни. Те съдържат практически правила за всички положения, на които човек може да се натъкне в живота си.

Най-важният стих от 15 гл. на Притчите е следният: “Смирението предхожда пред славата”. Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате предвид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавление. Бог иде вече да ви избави! Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато една болка се увеличи толкова много, че едва се понася, тя е дошла вече до своя край. Когато сиромашията стане непоносима, наближил е вече нейният край. Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край. Някой казва: Няма ли край това нещо? - Има край. Щом има край, то е зло. - Ами това нещо няма ли начало? - Има начало. Щом има начало, а няма край, то е добро. Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в небето. Добрият, красивият живот има начало, няма край. Лошият живот има край, няма начало. Който пита за началото на нещата, поставят го при добрите условия на живота; който пита за края на нещата, поставят го при лошите условия на живота. Ето защо, и на вас казвам: питайте само за ония неща, които имат начало, а нямат край! Не питайте за неща, които нямат начало, но имат край! Следователно дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат.

За обяснение на последната мисъл ще приведа следния пример. Един беден българин отивал пеш от Одрин за Цариград по някаква важна работа. Той се доста уморил от дългото пътуване, та взел да се моли на Бога, дано се намери отнякъде един кон, да се качи на него, да си почине малко. Като вървял така, случайно се обърнал назад и видял един турчин на кон, а след него тичало едно малко конче. - Хей, гяур, спри! - извикал турчинът. Българинът спрял, като същевременно си помислил: Ето, Бог ми изпрати едно конче. - Гяур, вземи кончето на гърба си! - заповядал турчинът. Уморен, не уморен, той вдигнал кончето на гърба си и продължил пътя си за Цариград. Като вървял с кончето на гръб, той се обърнал към Бога с думите: Господи, Ти ли ме криво разбра, или аз криво се молих? В такова положение може да изпадне всеки човек, който, тръгнал веднъж в Божия път, се чувствува всякога незадоволен. Не трябва да бъде така! Тръгнеш ли веднъж в Божия път, ти трябва да бъдеш смирен, ако искаш животът ти да се изправи.

стр. 115-116 / V

Докато мисли, че е умен и няма какво да учи, човек ще си остане всякога глупав. Започне ли да мисли, че е глупав, че трябва много да учи, той има условия да се развива и да стане умен. Той е на прав път в живота си.

стр. 73 / VIII

Душата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да се не вижда. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи в своето развитие душата се движи между тия два полюса, т.е. тя изучава законите на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате защо сте дошли на земята, ще ви кажа, че сте дошли тук да изучавате законите на смаляването и увеличаването. Някога вие сте били грамадни същества, но сега, в сравнение с по-раншната си големина, сте толкова малки, че можете да влезете в орехова черупка.

стр. 123 / V

Цял живот съзнателна работа е необходима, за да може човек да реализира копнежите на своята душа. Затова не съжалявайте, когато не можете да постигнете всичко изведнъж. По малко, но всеки ден, прибавяйте нещо ново към вашия живот. Нека малките придобивки ви радват. Те са сигурни.

стр. 128 / V

“Направил си го малко нещо по-долен от ангелите.” Защо е дошъл човек на земята? Да учи закона на смирението. Не само обикновеният човек трябва да учи този закон, но и Христос го учеше. Той знаеше този закон, но трябваше да го приложи на земята, да види какви резултати ще има. Като дойде на земята, Христос трябваше да приложи двата велики закона: закона на смирението и закона на търпението. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват именно смирение и търпение. Следователно, ако някой ви пита защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли да учите законите на търпението и на смирението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на земята и ще бъдете като Христа. Тогава Христос ще ви бъде брат и Учител, а вие - Негови ученици. Това са проспекти на бъдещето, но само чрез тях вие ще разберете какво представя човекът и какво - човешката душа. Душата крие в себе си велики блага, които едва сега човекът започва да прозира.

стр. 160-161 / V

Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Този стих има отношение към първия човек, а не към онзи, който е сгрешил. За човека след грехопадението се казва, че е в рабски образ. И Христос, като се видя в този образ, се смири. Следователно, докато не се смири и познае Отца си, човек не може да мисли, че носи образ на Бога. Защо страдат хората? - За да се смирят. Защо страдат животните? - По същата причина. Когато волът насочи рогата си към своя господар, последният го мушне няколко пъти с остена си и го смирява. Така и Бог отправя остена си към човека, който иска да боде, да рита, да хапе. Който много боде и рита, минава за голям философ и критик, с особени възгледи за живота, но често се натъква на остена.

стр. 3-4 / VI

Първата задача на човека е да разреши правилно живота. В разрешаването на тая задача се крие силата на самия живот. Който си даде отчет, какво представя живота, той е пигмей, той е нищожество, той е микроб. Не е въпросът само да се надуваш, както някои змии, кокошки, пуяци. Достатъчно е да се приближи човек до тях, за да се надуят. Не им се сърдете, така разбират, така постъпват. И вие не се сърдете, че ви говоря истината. Казвам: Докато сте на земята, мислете и работете, да разрешите правилно въпросите на живота.

стр. 61 / VIII

Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга. Някой казва, че се е разговарял с Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря с Христа, който се е повдигнал на едно високо стъпало и се е очистил. Ще кажеш, че си учен човек, че имаш достъп до Христа. Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Смирение е нужно на човека. Като знаеш толкова, кажи колко години ще живееш, колко деца ще имаш, какви ще бъдат те. - Не зная нито колко години ще живея, нито колко деца ще имам. - Ти не знаеш неща, които се отнасят до тебе, а говориш за неща далеч от тебе.

стр. 69 / VIII

В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудния и добрия син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: “След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе.” Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци в живота, и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат в нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите коя е причината за това. - Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил, и като го намерил, запитал го: “Синко, защо си недоволен?” Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота - доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо.

стр. 73-74 / XI

И тъй, недоволният е големият син, а доволният - малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент - недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата не излиза така.

стр. 75 / XI

Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата “слуга” е щастливо число, а “господар” - нещастно. Ще превърнете нещастното число в щастливо, като слугувате на доброто, на единицата, или на Бога. - Как ще слугувате? - По метода на любовта, по метода на мъдростта и по метода на истината. Като приложите тези методи в живота си, ще слугувате на любовта, на мъдростта и на истината. Този е пътят, по който можете да станете Синове Божии.

стр. 55 / XVII

В една от миналите войни един полковник бил хванат в плен. Като го водели в казармата, един от войниците го ударил с пушката си по гърба. Той веднага се обърнал назад, строго изгледал войника и си казал: Да имах сабя в ръка, щях да ти покажа кой съм. В това време нещо му пошепнало: Върви напред смело и не се обръщай назад. Мина времето на големите величия. Война е това! Колкото силен да си, могат да те хванат в плен. Хванат си вече, няма какво да правиш. Смирение се иска от тебе.

Помнете: всички можем да бъдем хванати в плен. Днес доброто и злото воюват помежду си. Както на бойното поле можеш да паднеш в плен, също така и в живота. В това няма нищо срамно. Както добрият човек попада в плен на злото, така и лошият пада пленник на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човек се освобождава от пленничество. Пленниците на злото и на доброто са герои, които не трябва да се възмущават от пленничество. Да бъдеш пленник, това значи да се учиш.

стр. 81-82 / XII

Станете като децата, да се ползувате от всички блага - малки и големи. Ако сте големи, никакъв салон няма да ви събере. Какво ще правите, ако сте големи като слънцето? Кой салон ще ви събере? При това, вие трябва да слушате, каквото ви проповядват. За да влезете в салона, да слушате проповедта на разумните хора, вие трябва да се смалите. Един ден, когато придобиете знанието на земята, вие ще влезете в големите салони, дето се събират великите същества на космоса. За малките същества - малки салони, а за големите - големи салони.

стр. 187 / XII

Казал е Великият Учител на човечеството: “Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие”. А това значи да възприемем новото, което иде в живота, така както малките деца възприемат всичко ново. Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението.

Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високоразвитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.

стр. 45 / XIII

“За да се изпълни все що е писано”. С други думи казано: Съд Божи иде в света! - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача: да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки. Благодарете за светлината, която ви е дадена, и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога с разкаяние и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с любов. Помолете се на Бога да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години, и приемете истината.

стр. 12 / XIV

Приложете новото учение! То е лично учение за всеки отделно, но трябва да се приложи. Не се питайте един друг кой го е приложил и кой не. Всеки сам да го приложи по вътрешно разположение. Питат ме защо аз не ви наложа новото учение. Нека всеки направи това, което Бог му е казал вътре, по своя лична воля. Бог казва: Ако следвате закона на любовта, всичко ще ви се нареди добре. Страданията ще ви напуснат, противоречията ви ще се разрешат. Ако не вървите по закона на любовта, страданията ви ще се увеличат, но няма да ви напуснат. Докато дойдете до любовта, понасяйте страданията си с търпение и смирение. Не се спъвайте от своето минало. Не се страхувайте от страданията.

стр. 162-163 / XV

В Стария Завет се говори за праведния Йов. Той беше богат човек, ядеше и пиеше, от нищо не се нуждаеше. Неговият велик Учител, който искаше да му покаже пътя, казваше: Не е този пътят, по който искаш да намериш смисъла на живота. Той обаче мислеше, че има много знания. Неговите приятели идваха, остреха си езиците, но с това нищо не стана. Като отидоха къщите му, и нивите, и лозята, и овцете, и говедата му, и синовете, и дъщерите му - той всичко изгуби, тогава го нападнаха и струпеи по цялото тяло, и той почна да търси Бога. Той се бори със себе си, със своята гордост, и си казваше: Аз това направих, онова направих. И най-после Господ му каза: Нали искаш да ме видиш? Запретни се като мъж, аз ще ти проговоря. Като му проговори Господ, той каза: Значи тази работа не била така! С тази болест Йов влезе в гроба, изгни вътре, и жито порасна отгоре му. И нивите, и къщите, и синовете му се върнаха. - Но кога? - След като издържа великия изпит на страданията.

стр. 195 / XV

И тъй, за да се домогнете до любовта, трябва да бъдете ученици. За да бъде обичано от майка си, детето трябва да бъде дете. Ако не се проявява като дете, не може да спечели любовта на майка си. Искаш ли да те обичат, стани като детето. За да бъде обичан, и ученикът трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да се поставите в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата; душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата същина; и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове - на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения.

стр. 129 / XVI

Съвременните хора се нуждаят от положителна философия, а не от философията на камъните, растенията и дърветата. С тяхната философия не можеш да отидеш далеч. Какво са постигнали камъните? - С тях постилат улиците. Какво са постигнали дърветата? - С тях правят къщи, огради и др. Като вижда, че те се стремят нависоко и се борят помежду си, кой да излезе над всички, човек взема брадвата и започва да сече. Така дърветата научават урока си и продобиват смирение. Те започват да се жертвуват, дават плодовете си, без да очакват нещо. Смирение е нужно на човека. Ако е горделив като дървото, трябва да се жертвува за другите, безкористно да дава плодовете си. Така ще се избави от брадвата на своя господар. Ако е горделив като камъка, трябва да се смали, да се зарови дълбоко в земята и да се превърне в скъпоценен камък. Хиляди години трябва да стои той там, докато човекът го извади, шлифова и тури на себе си като украшение. Само така камъкът ще се избави от чука на своя господар. Докато гледате отвисоко на по-долностоящите, брадвата и чукът дълго време ще играят върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своите лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите защо нямате успех в живота си. Много естествено. Гордостта и щеславието събарят човека, а не го повдигат.

стр. 37-38 / XVII

Христос казва: “Ако думите ми пребъдват във вас, и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.” Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект; доброто има свой обект; интелигентността има свой обект; благородството, великодушието също имат свой обект. Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението.

стр. 143 / XXI

Кой се смирява? - Който е способен да се огъва, т.е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво обаче не се поддава на огъване. Речеш ли да го огънеш, ще го счупиш. Следователно, докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Пресъхне ли животът в него, той се превръща в сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трябва да го намокрите, т.е. да го прекарате отново през живота. Най-горделивото дърво в живота е човекът. Той постоянно се обижда. Някой му казал нещо, той се обижда. Че обущата, дрехите и шапката му са скъсани, пак се обижда. Че не го погледнали, както трябва, или не го оценили правилно, пак се обижда. Светът е пълен с горделиви дървета, които постоянно се търкат едни в други. Кой кого трябва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае.

Като се уподобяват горделивите хора на сухи дървета, това не значи, че човек е най-лошото същество на земята. Той е лош, докато не се очистил, докато лежи в калта. За да прояви доброто в себе си, трябва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти.

стр. 44 / XVII

Преди години пътувахме с един приятел до Пазарджик. Като слязохме на гарата, потърсихме файтон, но не намерихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтон от града, но то забравило да изпълни поръчката, и продължихме да чакаме. Най-после видях една обикновена кола и казах на приятеля: Да се качим на колата и да платим на коларя, колкото иска. Така стигнахме в града. Важно е да разрешавате противоречията. Как ще ги разрешите, това е второстепенен въпрос. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се от привидно благоприличие. Ще кажете, че не искате да пътувате с проста кола. Използувайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятните условия в благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христос, т.е. любовта, ще спре пред вас и ще отвори очите ви да прогледнете.

стр. 264-265 / XVII

Казано е в Писанието: “Дайте телата си в жертва, света и Богоугодна”. Мислиш ли само за хранене и обличане на тялото, ти ставаш негов роб. Така ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Даде ли човек предимство на желанията на тялото си, той проявява животинското в себе си, а духовното пренебрегва. Такъв човек мисли за слава, за почести от хората, а забравя да прояви доброто в себе си. Виждате го горд като паун. Разперил опашка, той върви напред, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да се ръководи от Божиите закони, а не от човешките и животинските. Не живее ли така, той сам определя съдбата си, сам подписва тежката си присъда.

стр. 96-97 / XVII

Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен резултат на първия. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дяла си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствал ограниченията на света, заробил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и смирен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов.

И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осъден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт.

стр. 281-282 / XVIII

От вас, българите, се изисква доблест. Човек трябва да бъде смирен. Аз ще ви кажа какво значи да бъдеш смирен: Никога да не лъжеш, да бъдеш свързан с Бога; да имаш велика душа; да бъдеш благороден и възвишен във всичките си прояви. Такъв трябва да бъде българинът.

стр. 128 / XXI

Не е въпрос в голямото богатство, нито в многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човек да посее едно житно зърно при добри условия и да има търпение да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквал. Едно житно зърно ще даде 30, 60 и 100 зърна. При голямото богатство, което им е дадено, хората се оплакват от живота си. Те четат живота на великите хора, на великите Учители, проповядват Словото им, и въпреки това търсят начин да подобрят живота си. Всеки велик Учител носеше по едно семе за посяване. Първият Учител казваше: Посейте това семе в сърцата си. Вторият казваше: Посейте това семе в умовете си. Третият казваше: Посейте това семе в душите си. Четвъртият казваше: Посейте това семе във вашия дух. Сейте и работете.

стр. 370 / XVIII

Който може да ви покаже правия път, трябва да го слушате. Той може да бъде прост или учен, малък или голям. Как ще погледне ученият на малкото овчарче, което му показва правия път? Ученият се е объркал в планината и не може да намери пътя си. Той ще благодари на овчарчето и ще се остави на него с всичкото си доверие. На планината овчарчето е професор, учен човек, а в града то отива при учения, като при свой учител, да се учи.

стр. 378 / XVIII

Един мой познат ходил на Мусала и ми разказваше, че там направил една малка станция за измерване силата на ветровете. Не се минало много време и половината от дъските били изкъртени от ветровете. Те са по-силни от дъските, пък и от цялата постройка. В своята гордост човек прилича на планински връх, дето вилнеят бури и ветрове и рушат всичко, каквото срещнат на пътя си. Всеки се качил на своя връх и оттам наблюдава живота. Когато дойде Божията Любов като силно течение, като силен вятър, ще каже: Долу, тук не може да стоите. Ако е въпрос за разнообразие, може да останете само един-два часа, но не повече. Скоро долу, в долината! Не е позволено да стоите повече на върховете, да ги петните. Как смеете да се качвате на върховете и да оставяте своите извержения? Гордостта е човешко извержение. Когато ангелите видят, че на високия връх се качил горделив човек, те веднага ще го свалят долу. Ако не слуша, те ще го изхвърлят с главата надолу. Високите места са чисти и свети. Те принадлежат на Божествения свят. Обикновеният човек няма право да живее там, да си оставя нечистотиите. Човек може да живее в долините, там е неговото царство. Като се качваш на висок връх, ти ще оставиш стомаха, черния дроб и бъбреците си долу, няма да ги вземаш със себе си. Те са носители на материя, която се разлага и гние. Те крият в себе си известни слабости и пороци. Затова е казно в Писанието, че който отива при Бога, трябва да бъде абсолютно чист.

стр. 153 / XXI

Питат ученика: Какво искаш - да ти се даде благо отвън, или отвътре? Някои ученици искат смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Целият свят върви днес в пътя на насилието. Учениците, които са избрали пътя на насилието, са създали днешния ред и порядък. Те са разбрали само външната страна на живота. От хиляди години те забелязват, че им липсва нещо съществено. Други ученици са избрали пътя на смирението и жертвата. Аз говоря за съзнателната жертва, а не за самопожертвуването, което подразбира само-унищожение.

стр. 171 / XXI

Първоначално Павел беше горделив, но като позна Христа, мина през големи страдания. След като му удариха пет пъти по 39 тояги, той каза: “Виждам, че с големи страдания ще вляза в Царството Божие.” Тогава той се смири и се свърза с Бялото Братство.

стр. 239-240 / XXI

За да възлюбим Бога, трябва да свържем душата и духа си с Душата и Духа на Бога. Тогава ще има преливане, т.е. правилна обмяна между Бога и нас. Колкото блага ни даде Той, толкова ще дадем и ние. Щом се създаде тази правилна връзка, тогава Бог ще ни призове като свои съработници. Той и днес казва: “Елате да работите с мене.” Щом станем съработници на Бога, всичките ни работи ще се благословят. Това значи да имаме правилно ръководство. При тази връзка вие ще почувствате вътрешна пълнота в себе си. Така именно ще изучавате Божественото знание, което ще внесе във вас мир, вътрешен подтик и повдигане на вашия дух. То ще създаде във вас такова вътрешно разположение, с което ще преодолеете всички мъчнотии в живота си. При връзката на човека с Бога няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка, е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, а смирен.

стр. 233 / XXI

Казано е в Писанието: “На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат.” Горделивият казва: Знаеш ли кой съм аз? - Кой си? Едно от ограничените същества, което не знае своя далечен произход. Който знае своя далечен произход, лесно се справя с живота. Той знае защо е дошъл на земята: взема мотика, лопата и отива на работа. Той казва: Един Бог има в света. Всички хора са Негови съработници.

стр. 103 / XXIII

Земята е един от низшите светове, в сравнение с другите светове. Тя е под тях. Животът на земята приготвя човека за по-велик живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити. Земята е изправително заведение. Когато някой дух в духовния свят стане много своенравен и не иска да се подчинява и изпълнява Божествените закони, изпращат го на земята да се смири. Когато някой дух от онзи свят не се подчинява на Божествените закони, изпращат го на земята да се възпитава. Щом слезе на земята, веднага го обличат в материята и го ограничават. Той ходи тук-там с наведена глава, говори, но никой не го слуша. Най-после той казва: Работата не върви. На небето е бил архангел, а тук минава за обикновен човек.

стр. 112 / XXIII

Мисли за малки работи, за да се домогнеш до големите. Някой иска да стане министър или владика, да го уважават и почитат. Какво ще придобиеш като владика? Ще ти целуват ръката, ще ти се кланят, но един ден и ти, като всички хора, ще умреш. Ще ти турят надгробна плоча, че тук е погребан еди-кой си човек. Има смисъл да те заровят в земята, но да можеш и от гроба да помагаш на хората.

стр. 41 / XXII

Ние не се нуждаем от много владици. Един владика ни е достатъчен. Като ме укоряват, владиците сами изпадат в противоречие. Те казват, че съм се провъзгласил за Христос. Всъщност, като се наричат архиереи, те се провъзгласяват за Христос. Според мене, един архиерей има в света - Христос. Никой друг не може да се нарече архиерей. Обръщам се към владиците и казвам: Снемете одеждите си и се облечете в дрехите на ученици. Нека се смирят! Нека съзнаят, че те не са в състояние да оправят България.

стр. 180 / XXIII

Импулсът на младия иде от небето, а старостта е състояние, което иде от земята. Радостта и веселието са процеси, които идат от небето, а страданието и обезсърчението - от земята. Обезсърчиш ли се, дядото е в тебе. Какво трябва да правиш? Гледай нагоре, как детето гледа. Щом гледаш нагоре, ще се насърчиш. Когато започне да гледа към детето, дядото се смирява. Когато отправя погледа си към детето, се стреми към нещо високо.

Следователно детето трябва да има стремеж, а дядото - смирение. Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т.н. Защо? Защото живее на земята. Обаче детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. Държите ли тази мисъл в ума си и работите с нея, вие ще се освободите от всички несгоди и мъчнотии в живота си.

стр. 50 / XXIV

Като изучава себе си, човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието запример води след себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, щеславие, гордост са лични чувства, с които човек трябва да знае как да се справя.

стр. 227 / XXIV

Съвременните хора разглеждат въпросите философски, като се спират върху важните, големи въпроси. Като стигнат до някой дребен въпрос, те го отминават, не му обръщат внимание. Човек трябва да се спира и върху капката вода. Колкото и да е малка, и тя допринася нещо на човека. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, колкото и да са малки, все допринасят нещо в живота на човека. Те са подобни на капките вода, които, колкото повече се увеличават на брой, толкова по-голяма полза принасят. Като ученици, вие трябва да започнете от малките величини и постепенно да отивате към големите. Що се отнася до резултатите от работата ви, не очаквайте изведнъж големи резултати. Какви ще бъдат те, това зависи от самия човек.

стр. 317 / XXIV

По-добре е човек да слугува, отколкото да господарува. Ако човек предпочете да слугува, все ще научи нещо; ако иска другите хора да му слугуват, а той да господарува, ще произведе известна дисхармония между близките си, които ще бъдат недоволни от него.

стр. 103 / XXIV

Ако приятелят ви казва, че не сте искрен човек, потърсете тази слабост в себе си и вижте, ако я имате, можете ли да я изправите. Вглъбете се в себе си и намерете корена на тази слабост. Тя може да води началото си от някой ваш дядо. Като намерите корена й, вие можете да се освободите от нея. Тъй щото, когато някой ви покаже една ваша слабост, не се сърдете, но благодарете, че имате възможност да я видите. Ще ви каже някой, че сте горд. Ако това е истина, благодарете, че имате възможност да се видите и да се изправите. По какво познавате гордия човек? Той ходи изправен, поглежда на хората отвисоко. Той не се огъва лесно. За да се огъне, трябва да е видял нещо особено. Той казва: Аз мога да се наведа само тогава, когато срещна нещо, което заслужава навеждането ми. Не е въпрос до навеждането на човека, но до вътрешния импулс в него. Срещате хора, които се кланят наляво-надясно, а други не обичат да се кланят. Това не показва, че първите не са горделиви, а вторите са горделиви. Когато се произнася за нещо, човек трябва да има право разбиране.

стр. 111-112 / XXIV

Бъдете доволни от положението, което заемате. Има същества, които са над вас, но много същества са под вас. Вие не сте последен в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, и вие ще се качите по-високо. На ония, които са под вас, кажете им да бъдат благодарни от положението си, за да се качат и те на вашето място.

стр. 118 / XXVII

Човек трябва да се освободи от второстепенните неща в живота си и да остане само със съществените. Чрез същественото само човек може да се домогне до Великата истина в живота. Несъществените неща са украшения, от които човек трябва да се освободи. Може ли да се моли на Бога онзи, който се облякъл в царска мантия, с корона на глава, със златни пръстени на ръцете си? И да иска, той не може да се моли усърдно. Мисълта му ще бъде заета само с украшенията и с неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бъде приета от Бога, той трябва да се откаже от своето високо положение, да забрави своя царски сан, да покрие главата си с вретище, както е казано в Библията. Смирение се иска от човека.

Следователно, за да се облече с дрехата на смирението, преди всичко човек трябва да отиде на баня да се окъпе добре. Смирението подразбира външна и вътрешна чистота.

стр. 156-157 / XXIV

Вие сте християни, вярвате в Христа; питам ви: колцина от вас имате преживявания, по които да познавате Христа не както е бил на земята, но както е сега? А тази опитност е необходима, и към нея вие трябва да се стремите. А за да я добиете, трябва в душата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христос казва: “Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце.” Какво разбирате под думите кротост и смирение? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно, но за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви - кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава где се придобива? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислите ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Де се намира това огнище в човека? В сърцето.

стр. 6-7 / XXV

Вие идете с онези понятия за ваше минало величие, с които сте били на небето. Не, тук не сте царски дъщери. За Христа се казва, че като се намерил в рабския образ и подобие на човек, смирил се. Вие сте идвали на земята много пъти, и сте дошли да се учите, но за да се научите, трябва да разбирате основните закони, които Бог е вложил в живота.

стр. 12 / XXV

Работете върху кротостта и смирението, защото няма по-хубаво нещо от това, да сте в едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостта и смирението като основен камък, ще може да отстраните всички спънки, мъчнотии, неприятности, които срещате в обществото, в домовете си, или където и да е. Вие имате кротостта и смирението в себе си, но те са стояли досега във вашите хамбари в потенциално състояние, сега вече трябва да ги изнесете на нивата, и там да ги посеете. Някои от вас са по-кротки и смирени, защото имат повече влага. А онези, по-коравите буци от нивата ви, те нямат влага. Ако у някого няма кротост и смирение, и да дойде любовта, нищо няма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Такъв е законът.

стр. 20-21 / XXV

Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце.

стр. 9 / XXVI

Сега всички трябва да работите, да развивате в себе си кротост, смирение, въздържание, любов, вяра, търпение и т.н. Казвате: Воля нямаме, за да постигнем тия добродетели. Не, всички имате воля, но трябва да проявите добрата, разумната си воля.

стр. 191 / XXVI

Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги. В миналото господарите са били все слуги и слугини. Единственият господар в света е Бог. Следователно човек е в заблуждение, докато мисли, че е господар в света. Този господар иска да заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението си на земята. Той иска да заповядва на подобните си, също така господари като него. Обаче невъзможно е господар да заповядва на господаря. Щом не може да заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: Защо никой не ме слуша? - Защото не си господар по призвание, а сам си се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея, и Санчо Панса, който иска да заеме високо положение.

И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христос дойде да служи. Той казва: “Не дойдох да ми служат, но да послужа.” Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направят цар, Той се отказа. Христос занаеше, че Неговото царство не е от този свят. Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат да страдат. Когото срещнете, ще чуете да казва: Все на мене ли трябваше да се дадат тия страдания? Все аз ли трябва да страдам? - Кой друг ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостта и веселието - за господаря. Закон е: ако господарят е щастлив, и слугата ще бъде щастлив. Ако слугата направи господаря си нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен. Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си. Много хора са нещастни, понеже не могат да слугуват даже и на своя господар. Щом е дошъл на земята, човек трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов. Каквото му заповяда, да го изпълни и да каже: Да бъде твоята воля. Каже ли ти господарят, че днес трябва да ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без да питаш защо. Когато господарят види, че слугата му е готов да изпълни всичко заради него, и той ще му отговори със същото.

стр. 135-136-137 / XXVII

Хората се страхуват от думата “слуга”, понеже имат предвид слугите, които работят за пари и без любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от любов, както са служили пророците и апостолите. Думата “служене” е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на земята званието “слуга” е презряно. На земята е така, но не и на небето. Презрените неща на земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието “слуга”, и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.

Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов. - Защо животът няма смисъл? - Защото още не си станал слуга. - Много страдам! - Господар си още. Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. - Не мога да уча. - Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии.

стр. 137-138 / XXVII

Смаляването е толкова необходимо, колкото и увеличаването; растенето на детето е толкова необходимо, колкото и остаряването, т.е. спирането на човека да расте. Старият наново ще се подмлади, а детето върви към остаряване. Кое от двете положения е за предпочитане? Някога е по-добре човек да бъде стар и да върви към подмладяване, а някога - да бъде дете, млад, макар и да върви към остаряване.

стр. 21 / XXIX

...При всички тия случаи човек знае как да започне разговора си и какво да каже. Яви ли се пред Бога, той не знае какво да говори. - Защо? - Смирение се иска от човека. Казано е в Писанието: “Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат”. Щом отидете при Господа, няма да Му разправяте какви страдания и мъчнотии имате, нито какви добрини сте направили. Той знае всичко. Той знае целия ви живот, с всички подробности. Едно само не знае: искате ли да учите, или не. Ако искате да учите, ще Му кажете с всичкото си смирение, че се радвате на Божия свят и желаете да разберете смисъла на всичко, което ви обикаля. Ще признаете своето невежество и ще пожелаете Бог да ви даде светлина да учите, да виждате и разбирате нещата. Това не става изведнъж, но постепенно. Бог ще погледне към вас и ще разбере, искрени ли сте, или не. Ако погледът ви е устремен надолу, Той ще ви остави дълго време на земята. Ако погледът ви е устремен нагоре, Той ще разбере, че имате искрено желание да изучавате Неговите пътища. Както и да ви погледне, не се страхувайте от Него. Чакайте с търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добрите условия, най-големите блага.

стр. 166-167 / XXIX

Като не разбира дълбоките причини на нещата, някой казва, че като се помоли, Бог веднага му отговаря. - Това е общо твърдение. Всякога не е така. Има хора, които не се молят, а Господ ги слуша. Не е достатъчно само човек да се моли, за да го слуша Господ. Да се говори така, това значи да се качи човек на пиедестал и оттам да гледа на нещата. - Не, човек трябва да слезе от своето високо положение, и като дете да се моли на Бога.

стр. 170 / XXIX

Смирението - пътя към Бога

Учителя Петър Дънов

СМИРЕНИЕТО КАТО СИЛА

Кой човек е силен? Силно ли е магарето, което господарят всеки ден товари? - Не е силно. Силен човек е онзи, когото никой не може да товари. Товарят ли го другите, той не е силен. Силният човек сам се товари и сам се разтоваря. Силен човек ли е този, когото дяволът товари и разтоваря? - Не само, че не е силен, но той изпада в положението на магаре, което господарят по своя воля товари и разтоваря. - Как може да се освободи човек от товара на дявола? - Като изучава и прилага закона на смаляването. Като правя сравнение между магарето, натоварено от господаря си, и човека, натоварен от дявола, нямам предвид никого, не искам да обиждам, но вземам натовареното магаре за символ. Някога магарето е имало красива форма, но било недоволно от формата и вида си, и пожелало Бог да му даде по-голяма форма и глас, с който да обръща внимание на всички. Формата и гласът на днешното магаре са по негово желание. Като реве, с това магарето иска да каже на хората да бъдат доволни от положението, което им е дадено от Бога. Не са ли доволни, ще носят на гърба си товарите на господарите си и ще бъдат посмешище на хората. Следователно, иска ли човек да се освободи от робството на своя господар - дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв. Както магарето търси днес своята първоначална форма, да се облече в нея, така и човек се стреми към своя първичен образ, създаден по подобие Божие. Облече ли се в тази форма, той ще се върне в правия път - в служене на Бога.

стр. 11-12 / II

Сега за нашето учение някои казват: “Вие сте сектанти”. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи, и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят.

стр. 23-24 / IV

“Денят Господен иде“! Мнозина говорят за свършването на света. Някои даже са ме питали: Как ще се свърши светът? Какво ще стане с нас? - Нищо особено няма да стане. Вие ще се преобразите само, ще олекнете, ще тежите един грам, и този грам ще съдържа такава мощна сила, че според волята си ще си създадете тяло, каквото искате, тежко или леко, според времето. То ще бъде като зародиш. Тогава Бог ще ви даде всички условия за развитие. Праведните ще бъдат благословени, ще се смаляват и ще се увеличават според желанието си. Това е законът на смирението, през който трабва да минем, да се смирим. Като се говори за смирение, това подразбира човек да се откаже от грандоманията, от лакомството, защото смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай. Тъй щото, трябва да се научите на закона на смаляването и на увеличаването. Като се смалявате, ще минете през най-малката дупка, през най-малкото отвърстие, през най-малката междина.

стр. 36 / V

Идват при мене наши братя и ми казват за един брат, че бил много болен, щял да замине за онзи свят. Отивам при този брат, гледам го, лежи, пъшка, не може да стане, да се пораздвижи. Казвам му: по този начин ти няма да оздравееш. Толкова дни вече, как лежиш. Трябва да станеш от леглото си и да ходиш! - Не мога да се държа на краката си. - Нищо от това, ще станеш, с риск даже да паднеш. Ако паднеш, ще започнеш да пъплиш по земята като малко дете. - Не съм животно да пъпля. - Така е дошло сега, ще носиш и това положение, докато излезеш вън от стаята. Ще попъплиш малко, ще спреш, ще повдигнеш мисълта си към Бога и ще кажеш: Господи, благодаря, че ми даде възможност и това да направя. Помогни ми сега да се изправя на краката си! Смирение се иска от вас! Ако някой човек е в последния чяс на живота си, той може да се възвърне отново към живот, като повярва в Бога и се предаде в ръцете Му. Той работи върху него. Остави ли се напълно в ръцете на Бога, без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с абсолютна вяра, той ще види силата на Бога.

стр. 94-95 / V

Някой казва, че за каквото се помолил на Бога, все му се отговорило. Не, Бог не дава всичко. Кой от вас, като се е молил да придобие Вечния Живот, го е получил? Това, което Бог дава, е микроскопическо в сравнение с онова, което вие искате. В Бога се крият големи богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тях с течение на векове. Разправят за една особена способност, която владеел един беден метач на лондонските улици. Той бил благочестив, смирен човек. Един ден той отишъл при директора на една от големите английски банки и му казал: Господин директоре, искам да направя един опит с вас. Опитът ще се състои в следното: турете силна охрана на касата на вашата банка, и при тази охрана утре сутринта ще ме намерите пред касата. Ако опитът излезе сполучлив, ще ви помоля да ми определите една пожизнена пенсия, без обаче да изисквате да ви кажа нещо за начина, по който правя този опит. Ако не издържите обещанието си, аз сам ще задигна касата. И наистина, опитът излязъл сполучлив. Англичаните, които са големи критици, поставили силна стража в стаята, дето била касата, но на сутринта намерили бедния човек пред касата. Те не могли да разберат как станал този опит. Според обещанието си, те дали определената пенсия на бедния човек. Той бил просто метач по улиците, но имал големи знания, които държал в тайна от хората.

стр. 128-129 / V

Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал.” Щом Бог ни е венчал със слава и почест, каква е нашата длъжност тогава? Нашата длъжност е да бъдем търпеливи, докато Божият план се реализира; да имаме смирение да понесем обидите на света, за да влезем в Новия живот - в бъдещия живот. Само търпеливият, само смиреният е човек на бъдещето. Никакво оръжие не ще бъде в сила да пробие ръката на новия човек - човека на бъдещето. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздей, но днес никой не може да пробие тази ръка. Яка, здрава е ръката на Христа! В миналото разпнаха Христа на кръста, но днес не може да се намери дърво, на което могат да Го разпнат. Велик, голям е днес Христос! Павел казва за Христа, че е научил една от великите тайни в живота, че няма зло в света, което може да пробие Неговата ръка. Същият закон се отнася и до вас. Когато дойдете пръв път на земята, ще ви гонят, ще ви преследват, на кръст ще ви разпнат. Обаче, като дойдете втори път на земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: Няма оръжие в света, с което да можете да пробиете ръката ми! Това е въпрос на бъдещето, когато човек стане неуязвим за злото. Тогава никой не ще може да внесе в душата му сянка от съмнение и неверие.

стр. 163-164 / V

Ще дойде ден, когато човек ще си направи ново, здраво тяло, на което ще стане господар. Обаче само онзи може да стане господар, който е бил слуга. На небето Христос е бил господар, Син Божи, но със слизането си на земята Той се облече в рабски образ и прие положението на слуга. Така Той показа на хората как се слугува.

стр. 12 / VI

Христос каза на хананейката: “Жено, голяма е твоята вяра!” Тази жена се смири и пожела да изправи погрешките си, за което получи Божията благодат. Мнозина не виждат погрешките си, не искат да ги признаят, и ако някой им ги изнесе, те търсят начин да се извинят. Това не е Божествено. Един е Божественият закон, и всички трябва да го изпълняват.

стр. 30 / VI

“Свети на всички, които са вкъщи.” Щом се запали малката свещица и се тури на светилника да свети на всички, съзнанието на човека се пробужда. Светилникът е единицата, умът, който трябва да се постави в рамките на Великия Божи закон, с който мерим нещата. Ще кажете, че свещицата, която свети на светилника, е малка, нищожна. Помнете: Всички велики събития водят началото си от тази малка свещица. Всички взривни вещества избухват от такива малки искрици. Една малка искрица, попаднала в голямо количество динамит, произвежда хиляди пъти по-големи разрушения от големия огън. Заблуждението, в което изпадат хората, се дължи на желанието им да бъдат големи хора, големи величини. Ако си голям човек, с голямо съзнание за себе си, нищо не можеш да направиш. Колкото си по-малък, с по-малко съзнание за себе си, толкова повече неща можеш да направиш.

стр. 106 / XVI

Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и на злото. Свръхчовекът е кротък, смирен, чистосърдечен. За него се казва, че ще наследи земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо, никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири. Това значи да стане свръхчовек. Според съвременните хора, свръхчовекът се разширява, заема голям обем. От духовно гледище свръхчовекът се смалява. Обаче смисълът на човешкият живот се заключава външно в материално смаляване, а вътрешно - в духовно разширяване. Между смаляването и разширяването има тясна връзка. Не можеш да разшириш нещо, което предварително не е било сгъстено.

И тъй, свръхчовек е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия си багаж на земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот - сливането си с Бога. Така той може да каже като Христа: “Аз и Отец ми едно сме.” И Христос е говорил на учениците си върху закона на смаляването. Свръхчовек и ученик на Христа, това са синоними. Когато ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става едно с Него. Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота.

стр. 39 / VI

Вън има голяма буря, вятърът вее силно. Ако излезеш по това време сред природата, вятърът ще си поиграе с тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очите ти ще напълни с прах и т.н. Той си пее своята песен и не иска да знае за онзи, който се изпречва на пътя му. За да не те вее, скрий се в стаята си. Или стани толкова малък, че да не може да те хване.

Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш, или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим, и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък, и с микроскоп да не се вижда.

стр. 187 / X

Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под “бръмбар” разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя.

стр. 37 / XI

Велико нещо е да познаеш любовта. Като я познаеш, ще бъдеш толкова предвидлив и искрен, толкова смирен и милосърден, че и цар да си. като дойде при тебе твоят беден брат, веднага ставаш, посрещаш го, задоволяваш нуждите му. Сега аз ще ви представя една жива картина за любовта. Съм в едно общество от благородници; всички са добре облечени, с добра обхода. Разговарят се, смеят се и се веселят. Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го побутнат, там го побутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. - Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака, Бог спира вниманието си върху него. То чувствува безкористната любов на Бога - и се насърчава. Казвам му: Хайде сега да отидем да си поиграем! И аз ще събуя обувките си, и заедно ще тичаме по росната трева. Как мислите, това момиченце, като се върне от разходката и пак влезе между хората, ще изпита ли същото стеснение и мъка, както по-рано? То си казва: Сега ще понасям всички страдания с лекота: хули, обиди, бой. Като види моето засмяно лице, то ще се освободи от ограниченията и ще стане силно да носи страданията. Аз ще го запиша в училище да се учи. Така то постига своя идеал. По този начин постъпва любовта, така работи Бог в света.

Велик е Бог. Мощен и силен е Той. Обръща внимание на бедните, обидените, оскърбените, изоставени от всички. На богатите Той не се изявява, но дойде ли при бедния, веднага му се открива и казва: Не бой се! Има Един в света, Който те люби. Той е Синът Божи, Синът на Любовта. Той повдига падналите до висотата на Божественото съзнание, да могат и те, като всички, да дишат чистия въздух, да възприемат Божествената светлина.

стр. 223-224 / XV

Когато разбере малкия живот в себе си, човек може да разбере и големия. Колкото и да е малък този живот, той крие в себе си динамични сили. И кибритената клечка съдържа микроскопическа енергия, но тази енергия произвежда големи резултати. Колкото слаб и малък да е човек, той крие в себе си Божествена енергия, която го прави мощен и велик. Благодарение на тази енергия той може да видоизмени своето съзнание.

стр. 64 / XVIII

Приемете Христа в себе си, приемете Великият Брат на човечеството. Приемете Го като единствен добър човек, като единствен, Който има Любовта, Който има Мъдростта, Който има Истината в себе си. Приемете Го като единствено същество, от което произлиза всичко добро. Това е Бог. Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него, за Царството Божие. Следователно можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасне Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища. Досега Бог се е проявил за нашето съзнание като Любов, като Мъдрост, като Истина, като Правда и като Добродетел. Каква е същината на Бога зад нашето съзнание, не знаем. Хиляди и милиони години са нужни, за да познаем величието на Бога. Великите Братя, за които казвам, че носят земята на ръката си, застават пред Бога с всичкото си смирение. Те виждат в Неговото Лице Онзи, Който държи с малкия пръст на ръката си не само земята, но цялата вселена, всички светове. Той носи всичко. Велик е Бог! Необятен, безграничен е Той. Можете ли да си представите каква грандиозна идея, какво необятно понятие е Бог!

Да застанем пред Бога, като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание - нищо повече. Като кажем “Бог е Любов”, душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина. Велик е Той! Велики са всички, които изпълняват Неговата воля с любов! Велики сме и ние, понеже изпълняваме Неговата воля!

стр. 232 / XV

Отговориха евреите на сляпородения: “Ти си роден в грехове, не можеш да учиш нас.” И го изпъдиха навън. Голямо противоречие е за онзи, който мисли, че много знае, да види как един смирен човек отваря очите на слепия. Христос вярваше в Бога и работеше в Негово име, затова правеше чудеса. Като чу Исус, че онзи, на когото отвори очите, бил изпъден, рече му: “Ти вярваш ли в Сина Божия?” - Кой е той, Господи, да вярвам в Него? Рече му Исус: “Който приказва с тебе, Той е.” А той рече: “Вярвам, Господи!” - и поклони му се. ( - 35 - 38 ст.)

стр. 258 / XVII

В света съществуват само две велики неща, които са еднакво силни: те са великото малко и великото голямо. Великото малко може да запали целия свят, а великото голямо може да изгаси целия свят. Великото малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото голямо е онази буйна вода, която и потоп може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато великото голямо работи, потоп иде в света. Когато великото малко работи, огън гори в света. Дето има огън, там има готвене, ядене и пиене. Когато великото голямо и великото малко се сдружат в обща взаимна работа, нещо велико се гради. Тази е науката на синовете на светлината.

стр. 109-110 / XVIII

“Царството Божие дошло в сила.” Мнозина се представят за силни, без да са такива. Човек трябва да бъде силен, без да говори за силата си. Апостол Павел казва за себе си: “Когато съм слаб, тогава съм силен!“ - Какво означават тия думи? - Това значи: когато съм слаб в човешкото, в преходното, тогава съм силен в Божественото и във Вечното. За предпочитане следователно е, човек да има общение с Бога, със светлите и разумни същества, отколкото със силните хора на земята.

стр. 138-139 / XVIII

Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се пазим от погрешката на добрия син, който завидял на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Трябва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът трябва да се радва на успеха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успеха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всеки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце. Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.

стр. 284 / XVIII

Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири “Сънят на живота”, и казал: В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: Господи, готови сме да простим на всички. Питам: Чували ли сте гласа на смирението? - Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. Тя казва: Надявайте се, аз ще ви помогна да осветите Божието име във вашите умове и сърца. Ще ви дам всичкото си благословение.

стр. 187 / XXI

Смели хора са нужни днес - хора, които да служат на Бога в малките работи.

стр. 108 / XXII

В едно индуско предание се разказва следното: Един от главните индуски богове се възгордял и казал на Брама: Аз съм равен на тебе, не те признавам за абсолютен Бог. За да го накаже и смири, Брама го турил на голям огън, дето прекарал хиляда години. Като излязъл от огъня, горделивият бог казал: Равен съм на Брама, пак не го признавам. Брама си казал: Има и друг начин, по който мога да те заставя да ме признаеш. Подложил го на глад цели хиляда години. Като минал и през това изпитание, той се смирил и казал на Брама: Признавам те за мой господар. Затова Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небото.” В този смисъл, Бог е най-силен. Той е живият хляб, който слиза от Слънцето, т.е. от Небето, и чрез своята енергия храни всички живи същества.

стр. 193 / XXIII

Трябва ли да казваш на Бога, че страдаш? Кой не страда в света? При това, кой е страдал, колкото Бога или повече от Него? Няма друг, който да е страдал като Бога и на никого нищо да не е казал. Той дава безброй блага на хората, но те не ги използуват, както трябва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено.

стр. 69 / XXII

Още днес всеки може да бъде силен. Казвал съм ви и пак ви казвам: Не търсете велики неща, но започнете с малките опити.

стр. 126 / XXIII

Не обиждайте, защото често във вас живее някой възвишен дух, вие го обидите, и когато го потърсите, няма го вече. Ако има нещо, което ми прави най-голямо отвращение, то е човек, който обижда. Такъв човек аз поставям на последно място в живота. Най-неприятното на духа е, когато хората се обиждат. Този дявол ще го вържете или най-малко ще го впрегнете на работа. И тъй, смирението укротява алчността у човека, а кротостта е оръжие против яростта, гнева у човека.

стр. 22 / XXV

Ако поставите кротостта и смирението за основа, всичко ще можете да направите. Обнова ще дойде само по този начин.

стр. 23-24 / XXV

Любовта идва като енергия от духовния свят. Тя кой елемент трябва да донесе със себе си? Кротостта и смирението. Не можете да проявите любов в живота, ако нямате кротост и смирение. Христос какво казва? “Елате при мен, понеже съм кротък и смирен”. Защо “при мен”? Той е кротък и смирен. Като говоря да сте кротки и смирени, имайте предвид, че не казвам да бъдете слаби: според мен, кроткият е най-силен, най-умен и най-добър човек. Туй разбирам аз под думата кротост. Тя е крепост, в която човек е в такава безопастност, че неприятелят може да изхвърли всичките си бомби и шрапнели, и пак да не му направи нищо; тя е броня. Онзи, който има истинска кротост, може да го бомбардира отдалеч неговият неприятел, колкото ще. Дори ако успее да приближи до него, кроткият ще натисне своя бутон на кротостта, и тогава яростта на неприятеля ще премине, и той ще рече: “Ти си кротък човек”. Вие да се не самоизмамвате, че сте кротки: щом още се карате, не сте кротки. Ако от сто души само десет правеха изключение по отношение на кротостта, имаме правилна наука; но сегашното положение е обратното: от 100 души едва има само 10 кротки. Кротостта и смирението са два фактора, две условия, при които любовта се проявява. Те са подобни на въздуха и влагата, които спомагат на земята да възрасти всички зародиши.

Като ви говоря върху този предмет, аз искам да започнем с опит, да турим в действие кротостта и смирението, да образуваме от тях една вълна и така да премахнем по възможност дисхармонията, която съществува в света. Може да се молите 10 пъти на ден, може да се разкайвате 100 пъти, то няма да ви спаси, ако у вас съществува тази дисхармония.

стр. 31-32 / XXV

Силен човек е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човек. Слабия всички сита го хващат. Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв човек, е в състояние да го застави да легне болен.

стр. 101 / XXVII

...Силата в света иде от помазаните. Повярвайте и вие, че сте помазани, но след като повярвате, гледайте да не се измените. Има една опастност за помазаните, че след като повярват, че са помазани, надигат се, възгордяват се, а с това заедно се изсушават. Знаете ли каква е диагнозата, по която се познава кой човек е помазан? Помазаният заема най-долното положение. Заемаш ли най-долното положение, ти си помазан. Защо? Защото, който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да слезе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силен човек! Силен е онзи, който може да слезе долу и да вдигне товара. Той не се плаши от нищо. Той е човек, който може да воюва.

стр. 153 / XXVIII

Христос каза на страдащата: “Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те.” Това значи: ти криеш в себе си тази сила, ти се задоволи с най-малкото, да се допреш до дрехата ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя вяра и за твоето смирение, бъди благословена!

стр. 24 / XXVIII

СМИРЕНИЕТО КАТО МЪДРОСТ

“Има, казва ап. Павел, тела естествени и тела духовни”. Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата “магаре” може да я чувствувате като вулгарна, но това значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение, то е смирението. Когато дойдеш до положение да пораснеш много, Бог те смирява, и ти дохождаш в положение на магаре. Казват: “той е магаре”. Каквото и да говориш, все магаре те наричат. Каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: “магаре е той”. Туй е посвещение за смирение и търпение. Като говорим за магарето, то значи да се смири човек, да се откаже от своята гордост. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Че е горделиво, пуснете го, ще видите, че то никога не остава назад, на опашката, все напред върви. То показва: “аз съм капитан, аз водя”. Големи амбиции има в него. Следователно, за да дойде туй магаре в естествено състояние, Господ го е турил на големи изпитания. То е нашето вътрешно сътояние. Отначало мислим, че имаме големи таланти, знания, но най-после казваме: “и хората имат право”, смиряваме се и започваме да понасяме всички оскърбления. Няма учител, няма какъв и да е проповедник, който да не е понесъл оскърбления. Та и вие, като изпитате туй състояние, ще кажете: “аз съм сега в четвъртата стадия на посвещение - на магарето”. Като видиш едно магаре, ще попиташ: дали съм изпитал това състояние на магарето?

Забележете, Христос не влезе в Ерусалим с кон, а с ослица. С това той казва, че хората не трябва да яздят на кон, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не се научи на този божествен закон, ще реве като магаре.

стр. 171-172-173 / I

Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? - Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива харана. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето щеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек, и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира.

стр. 19-20 / III

Сега, този новият живот е вътрешен, той е индивидуален най-първо. Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господствуват над другите величини. Какво може да извърши една такава величина, това само един математик може да ви го разправи. Вземете запример, всички искате да бъдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: “Посейте туй зрънце!” Ако сте човек, свършил висше образование, ще кажете: “Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце?” Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрънца, а в 10 години ще посееш цялата земя с него. Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно.

стр. 29-30 / IV

Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща, а не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни.

стр. 289-290 / IV

Какво донесе Христос на човечеството? Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора вътрешно свободни. Това не значи, че искам да философствувам пред вас, но говоря истината. Ако е въпрос за философствуване, аз предпочитам простодушния, смирения и глупавия пред учения и философа. Глупавият има само едно верую. Той знае, че съществува Бог, и повече не се интересува. Той знае, че Бог е всемъдър и всеблаг, и не търси вината за лошото в никого, освен в себе си. Ученият обаче, като се разболее, търси вината в яденето, в готвача, в слугите. Разположението и неразположението на човека се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Те са храната, която той употребява.

стр. 118 / VIII

И тъй, смиреният се учи от всичко, защото за него всичко е живо. За него окръжаващите и техните постъпки са жива, отворена книга, от която той чете и учи. От тази книга именно Бог съди за нас. Разумният човек от всичко се учи. Запример, ако влезе в една гъста гора, с големи, разклонени дървета, той няма да ходи с изправена, нагоре вирната глава, но ще се наведе, ще се смири, и тъй ще мине през най-малките дупки. Като излезе от тази гора, на широкото поле, там той ще се изправи, ще дигне главата си нагоре. Човек трябва да се съобразява с мястото, с терена, по който върви. Ако вървиш по някой стръмен, висок планински връх, там ще лазиш като дете, ще дигнеш единия си крак, после другия, и тъй ще напредваш крачка след крачка. Ако се качваш по някоя скала с обуща, трябва да мислиш после как ще слизаш. Скалата е хлъзгава, стръмна, с обуща не се слиза. Тогава ще седнеш на скалата внимателно, с всичкото си смирение, и ще събуеш обущата си: ще събуеш единия крак, после другия, и ще хвърлиш обущата си долу, под скалата - бос ще слизаш надолу. Същото нещо ще правите и в живота си: някога ще ходите боси, някога ще бъдете с обуща. Когато се намирате между користолюбиви хора, ще бъдете с обуща. Това показва, че практическият живот налага правила на човека, макар и временни. Това, което е важно за днес, за утре вече не е важно. На един човек ще говориш по един начин, на друг - по друг начин, а на себе си - по различни начини. Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и си кажете: За великия живот, в който живея, аз съм малко дете, и затова ще се уча от всичко, както детето се учи.

стр. 112-113 / V

“Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях”. Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете, след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз вземам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: “Блажени нищите духом”. Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно сътояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант - с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20-30 год. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението.

стр. 181 / V

Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие на неговата свобода. Обаче едно се иска от него: изправяне на погрешките.

Кой изправя погрешките си? - Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? - Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на земята. Докато живееш на земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по-горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал.

стр. 23 / VI

Христос говори за двата велики закона на любовта като за нещо реално. Любовта се проявява и в най-малките частици като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия “притегляне, сродство, теготение”. Както и да я наричат, тя е една и съща - любовта на частите и любовта на цялото. Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на любовта. Малък е атомът, но той крие в себе си цялата вселена в миниатюр. Който познава свойствата и състава на атома, той познава цялата вселена. Затова се казва в духовната математика, че частта е равна на цялото. Това е законът на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Обаче според Божествения закон голямото се стреми към малкото. Значи два закона действуват в природата: закон на разширяване и закон на смаляване. При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на природата. Смалява се смиреният и кроткият, а не гордият. Затова Христос казва: “По-лесно може да мине камила през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие.” Този стих има отношение към жертвата. Само онзи може да влезе в Царството Божие, който е готов да се отрече от себе си и се самопожертвува. Да любиш Господа, това значи да се смириш; да любиш ближния си, това значи да се разшириш. Следователно човек трябва едновременно да се смалява и разширява, т.е. да става малък като атома и голям като вселената. Който люби, става велик; който не люби, страда. Като знаете това, не питайте защо боледувате. Болестите са признак на безлюбие, или на малко любов в човешкото сърце. Ако искате да бъдете здрави, вложете любовта в ума, в сърцето, в душата и в цялото си тяло. Дето е любовта, там няма недоразумения, омраза, завист, болести и мъчения. Без любов в сърцето ще приличате на човек, който вода гази, жаден ходи; хляб носи, а гладува. Любовта иска дела, а не думи. Много говорене води към нещастия. Изобщо, стремете се към малките величини, но добре разбрани и приложени.

стр. 61-62 / VI

Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженства, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.” Под “нищ духом” се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът - едно от условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щом се разтопи като солта, човек влиза в Царството Божие. Като пада на земята, снегът се топи, и така носи своето благословение за живота. Докато хората тлеят и се мъчат, а не се топят, злото ще се шири и управлява света. - Защо се мъчат хората? - Защото са твърди, не се топят. Казано е в Писанието: “Затвърдете сърцето на този народ.”

стр. 96 / VI

Някои автори подържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взема участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи.

стр.16 / X

Първо ще работите и учите, а след това ще ядете. - Слуги ли трябва да станем? - Първо ще бъдете слуги, после господари. - Това е унижение за нас. - Унижение е за онзи, който не разбира нещата.

стр. 100 / X

Според мене, новото възпитание е свързано с правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава.

стр. 148 / X

Ако човек влиза в някоя школа и мисли, че знае много, нищо няма да постигне. Той трябва да бъде в положение на дете, което едва влиза в училището. То започва с буквите и до края на годината разполага с 32 букви, т.е. с 32 ключа за влизане в тайната на човешката реч.