Човек трябва да познава силата си. Не е ли заблуждение от страна на малката рекичка, която полива едва десетина корена зеле, да мисли, че полива цялата градина? Колкото е опасно малките неща да преувеличават силата си, толкова е опасно големите неща да намаляват своята сила. Ако си малък, имаш едно ценно качество - чистота. Ето защо, някога човек трябва да бъде малък. Малките хора са малки, чисти изворчета, а големите хора са големи, мътни реки. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги опитате. Кажат ли за някого, че е голям човек, аз зная вече, че той е голяма, мътна река. Жадният се нуждае от малък извор, от малка чиста река, а търговецът -от голяма река; градинарят се нуждае от малки рекички, а воденичарят - от големи. Воденичарят казва: Аз не се нуждая толкова от чиста вода, колкото от буйна, силна. Дали е чиста или нечиста, важно е да върти колелото. Това твърдение е право, докато има воденици. Щом няма воденици, ние се нуждаем от чиста вода. С каква вода готвим? С каква вода мием съдовете си? Следователно за воденицата е нужна каква да е вода; важно е да е буйна. За Божествените неща обаче е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят, изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за природата. При бистри води и хубави дървета живеят пойни, красиви птички. При мътни води никакви птички не живеят. Здравето, доброто разположение, щастието са същества, които обичат чисти извори. Пита ли ме някой защо страда, отговарям: Защото си голяма, мътна река.

стр. 45 / XVI

Ангел Господен каза: “Стани и иди!” Днес този ангел казва и на вас, и на всички хора: “Станете и идете на юг от пътя на Ерусалим, към Газа. Той е пуст.” - Защо да отидем там? - Ще ви се каже. Там ще срещнете вашия скопец, от когото ще научите велик урок на смирение. На драго сърце и аз искам да науча тази велика истина. От вас искам да я науча. Ще кажеш: Почакай малко, не е време сега, не ме безпокой. Имам да уреждам работите си, да свърша къщата си - не съм свободен. - Остави къщата си настрана, остави друг да я свърши. Ти иди на пътя, на юг, в града Газа. Аз говоря в преносен смисъл. Къщата представя нашето тяло, навсякъде можем да я градим. На тази къща трябва да поставим най-здрава основа: да я съградим с най-хубав материал.

стр. 192-193 / XVI

Съвременните хора се оплакват, че не им достига нещо. Какво не им достига? - Правилно разбиране на нещата и прилагането им навреме и намясто. Наистина, и най-хубавите неща, криво разбрани и ненавреме приложени, причиняват големи пакости и нещастия. Дайте пари на бедния, който не се е научил да работи, и той в скоро време ще стане ленив; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостта си; дайте сила на слабия, за да се прояви в него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите в лицето й суетата на живота; вложете светостта в неразкаяния грешник, за да разберете какво значи духовна гордост.

стр. 93 / XVII

Често се говори за греха, и мнозина се запитват коя е причината за проявяването му. Много причини има за съществуването на греха. Стремежът на човека да стане по-учен, по-силен, по-красив, по-богат от другите, става причина за проява на греха. Не е лошо да бъде човек богат, учен, силен, красив, но той не трябва да се състезава с близките си, нито да очаква тяхното одобрение и награда. Ще бъдеш учен, богат, силен, красив за себе си. И като постигнеш желанието си, ще даваш от своето благо и на другите, без да очакваш нещо от тях. Значи причината за греха, за заблужденията се крие в самия човек, а не вън от него.

стр. 93-94 / XVII

- Учителю, какво да правя? - Ела при мене, аз ще ти покажа условията. Изкопайте един гроб, закопайте ме в него. След десет дена ще разкопаете гроба и ще видите дали съм в гроба или не. Ако не ме намерите в гроба, Учител съм; ако ме намерите, не съм Учител. Сега той седи и казва: Ти ли си онзи Учител, който искаш да ме упътиш към Бога, или ме лъжеш? Той не го казва направо. Външно е смирен, обръща се с думите: “Учителю благи”, но аз чета в очите му тази мисъл.

стр.197 / XV

Когато индийците искат да укротят слона, обръщат го няколко пъти на гърба му. Така той става много кротък. Слонът е горд, гневен. Горко на оня, който се опитва да го хване. Когато Бог иска да укроти човека, туря го на легло и го обръща няколко пъти на гърба му. Като се укроти, той разбира как трябва да се живее. Той не люшка вече хобота си натук-натам, а започва да помага на слабите и немощните. Като ви говоря по тоя начин, това не значи, че трябва да вярвате във всичко. Сами ще опитате думите ми. Нека да минат много години, и ще се уверите във всичко казано. Бих желал да не опитвате лошата страна на живота. Христос казва: “Който има ухо, нека слуша що казва Божият Дух”.

стр. 288-289 / VIII

Ако кръвта не се разпространява правилно по всички центрове на човешкия мозък, някои центрове ще се хранят повече, за сметка на други, които ще бъдат в лишения. Запример, ако човек живее повече в низшите области на мисълта си, кръвта ще храни повече задните центрове на мозъка: семейните чувства, гордостта, щеславието и др. За сметка на тия чувства гладуват моралните. Моралните чувства се хранят с Божествени сокове. Те са съставени от клетки, които изискват чиста, благородна, префинена храна.

стр. 111-112 / XVIII

Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитие на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали поради своите лични чувства, поради гордостта си.

стр. 34 / XIX

Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? - Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на щеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара или ще се обесиш, и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.

стр. 180 / XVIII

През време на войната, 1914 г., един български адвокат във Варна спечелил една голяма сума, около сто хиляди лева, и казал на приятелите си: Сега съм толкова осигурен, че войната може да продължи още четири години - нямам нужда от нищо, няма за какво да мисля. Но още другата година умрял. Друг някой иска да заеме високо положение, да стане депутат, министър, владика, да се осигури. Той не знае, че щом заеме това положение, на другата година ще умре. Не е позволено на човека да заеме високо положение, за да се осигури. Друг е въпросът, ако той иска да стане слуга на човечеството. И тогава, дали заема високо или ниско обществено положение, безразлично е - от него се иска служене. Истински служител е този, в когото живее истината. Той е брат на човечеството. Той трябва да бъде образец, достоен за подражание.

стр. 389 / XVIII

Христос е вече на земята, между хората. С какво ще Му се похвалите? С каквото и да се хвалите, всичко е чуждо. В това отношение вие приличате на онова магаре, което трябвало да пренесе златните кръстове и икони на една църква от едно място на друго. Така натоварено, то минало през главните улици на града. Които знаели какво носи, спирали се пред него с благоговение, кръстели се и отминавали. Магарето се възгордяло, вдигнало опашката си и започнало да реве от доволство. Господарят му го ударил няколко пъти с камшика си и казал: Глупаво магаре, не мисли, че тази почит е за тебе. Хората се кланят на иконите и на кръстовете, с които си натоварено.

стр. 161-162 / XXI

Като гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия в ума и в сърцето едновременно.

стр. 41 / XXI

В душата на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз.

стр. 51 / XXI

Пред къщата на един богат арменец лежало едно умряло куче. Арменецът минавал-заминавал, не го хвърлял. По едно време той видял един турчин. Спрял го и му казал: Слушай, ще ти дам шест гроша, да махнеш това куче оттук. - Аз ще ти дам 12 гроша, ти да го махнеш. Най-после, арменецът се принудил да го тури в един сандък и да го хвърли. Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си, като арменеца, и да изхвърлите умрялото куче на боклука? Ще чакате да мине някой беден човек, да му дадете шест гроша, той да свърши работата вместо вас. Да, но бедният човек е готов да ви даде 12 гроша, да изхвърлите умрялото куче.

стр. 133 / XXI

Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което да расте и да се повдига.

стр. 223 / XIX

Вие мислите, че природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и смирението. От милиони години Божественият чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок.

стр. 217 / XXI

Дето влезе любовта, там всяка ревност, гордост изчезват. В душата на любещия настава дълбок вътрешен мир. - Кой е ревнив? - Старият. - А горделив? - Младият. Старият събира богатства, прави къщи, следователно, ревнив е към това, което има. Младият, който няма нищо, търси правото си, затова е горделив. Щом кажат за някого, че е ревнив, аз зная, че той разполага с пари, къщи - богат човек е. Кажат ли за някого, че е горделив, аз зная, че той е беден, нищо няма. - Как да примирим гордостта с ревността? - На горделивия ще дадем част от богатството на ревнивия и ще ги съберем да живеят заедно. Така няма да има нито горделив, нито ревнив човек, но всеки ще живее разумно. - Коя е причината за съществуването на отрицателните качества в човека? - Изопачаването на любовта.

стр. 162 / XXI

Христос казва: “Открил си истината на младенците, а скрил си я от мъдреците.” Младенците са смирените. Някой ще каже за себе си, че е от младенците. - Дайте му власт, дайте му пари и слуги на разположение, да видите какво ще направи той. Казват: Дайте власт на човека, да видите какъв е.

стр. 197 / XXI

Като говори някой за знанието, което има, това не значи да се надценява или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост.

стр. 103 / XXII

Срещам един познат, разговарям с него, и той ми казва: Искам да държа една беседа, да изнеса истината. Виждам щеславието му и казвам: Ти напиши една хубава мисъл, това е достатъчно. - Не се занимавам с дребни работи. Ще напиша една мисъл! Каква ще бъде тя? - Напиши на приятеля си: Братко, почвата на твоята градина е хубава. Посей 50 плодни дървета. - Не ме интересува градината на моя приятел. - Там е всичкото зло, там са спънките във вашия живот - вие пренебрегвате малките работи, а се занимавате с велики работи, за които още не сте готови.

стр. 246-247 / XXI

И в малките неща се крие нещо добро. И в големите неща се крие нещо лошо.

стр. 42 / XXII

Много от сегашните хора умират от изобилие на блага, както пчелите, когато попадат в собствения си мед. Те стават жертва на лакомството си. Не кацват накрая и оттам да смучат, но влизат в средата, в голямото изобилие. Мнозина, като пчелите, отиват при голямото благо и там умират за нищо и за никакво.

Не влизай в средата на извора, дето е голямото благо. Спри накрая и оттам гребни с малка чаша. Вземи от малкото благо и бъди благодарен и на него. Не влизай до дъното. Не искай всички блага изведнъж. Всичката вода не е за тебе.

стр. 56 / XXII

Някой се оплаква, че не може да диша свободно, или че сърцето му бие неправилно. Той вика лекари, пие лекарства, но нищо не помага. Причината не е нито в сърцето, нито в дробовете, но в диафрагмата. Тя се е повдигнала и натиска стомаха; стомахът натиска дробовете и сърцето и така страда целият организъм. - Какво трябва да се прави тогава? - Дишай дълбоко, за да се изпълнят дробовете с въздух, да се намести диафрагмата. Казвате, че диафрагмата ви се е надигнала. Значи подгордяла се е.

Пазете се от гордостта. Поддадете ли й се, падане ви очаква. Затова казваме, че гордостта предшествува падението. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е щеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да заеме мястото си, да не натиска сърцето.

стр. 81-82 / XXII

За да изпита хората, Бог им даде една заповед, като на малките деца. Каза им: От всичките дървета на райската градина ще ядете, само от дървото за познаване на доброто и злото няма да ядете. Ето една заповед, дадена като изпит. Значи вие и вашите деца ще обработвате райската градина, ще се ползувате от всички плодове, но не и от плодовете на забраненото дърво. Обаче един ден в райската градина влиза лъжата във форма на змия, качва се на забраненото дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време минава Ева покрай същото дърво и змията й казва: Ето едно отлично дърво. Не се ли ползувате от неговите плодове? - Забранено ни е да ядем от това дърво. - Кой ви забрани? - Онзи, Който ни постави в рая. - Той искал да ви изпита. Той знае, че в тия плодове се крие велика сила, която ще ви направи подобни на Него. Опитайте плодовете на това дърво и ще се уверите в думите ми. Ето една философия на живота. Така се събуди в човека щеславието; така се събуди неговият личен живот. Той се индувидуализира и каза: Защо да не стана и аз като Бога? Какво беше последствието от тяхната постъпка? - Оголяха, т.е. почувствуваха се прокажени. Вместо да растат от слава в слава при райските условия, те се смалиха, почувствуваха се голи.

стр. 43-44 / XXIII

Нещастието на съвременните хора произлиза от това, че те не оценяват малките работи. Всички се стремят към големи работи; всички искат големи къщи, големи заплати, много пари - не се задоволяват с няколко лева, милиони искат. Чувате някой да казва, че иска автомобил, аероплан, параход. Питам: Защо детето иска да носи панталоните на баща си? То не може да ги носи. На него са нужни малки панталони, да може свободно да се движи. Защо е нужна на малкото момиченце майчината рокля? И да се облече в нея, то не може да я носи. За малкото момиченце - малка рокличка, за майката - голяма рокля. Често и духовните хора искат големи рокли, дълги панталони, големи шапки.

стр. 3 / XXII

Казвам: това, което преживявате, са изпитания, необходими за вас, за да развиете в себе си известни добродетели, като търпение, кротост, смирение, въздържание и др. Невидимият свят изпитва всеки човек. Чрез тези изпитания между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, в която те ще отворят душите си.

стр. 107 / XXVI

Някой казва: човек трябва да бъде смирен, да търпи, да бъде благ, да заема последно място. - Хубаво е всичко това, но лесно не се постига.

стр. 190 / XXVI

Благата в живота не са за великите хора, но за децата. Никой баща не съгражда къща за себе си, но за своите деца.

стр. 21 / XXVIII

Когато някой се гордее с името българин или англичанин, или германец, и това не може да го повдигне. Ако отидете на небето като англичанин, там никаво внимание няма да ви обърнат. От каква нация сте, това не е важно за небето.

стр. 23 / XXVIII

При сегашните условия човек може да придобие толкова много знания, че да стане сух. При това положение в него се развива гордостта. Сухотата показва, че мислите на човека са неестествени.

стр. 171 / XXVIII

ДУХЪТ И ПЛЪТТА

ДЕЦАТА

“Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно“ Матея 18:3

За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички - децата - форма, която съществува още от създаването на света. Това, което радва домовете, това, което радва света, то са децата. Дом без деца, това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малкото дете, за да стигне небето? В Христовите думи под “дете” се крие по-дълбок смисъл от този, който ние разбираме. Христос не казва, че ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, или ако си някой милионер, а казва: “Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно.” Тук Той влага идеята за смаляване.

Детето е символ на пасивно състояние, или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, т.е. енергия в спящо състояние. Тази енергия не е в бездействие, защото в нея са складирани всички условия за развитието й. Тя едновременно е и в потенциално, и в кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно, кинетическата в потенциална. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: Възрастният човек е по-малко активен, има по-малки размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето е вложен и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, то не може да започне своето развитие. Развитието на дърветата става по два начина: Едни се развиват, никнат чрез семена, а други - чрез издънки, чрез присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадки, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа в себе си по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: “Ако се не обърнете на семе в живота, няма да влезете в Царството Божие!“ Защо? Защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора. В Царството Божие няма стари хора.

Думата “стар” е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата “богати”, по ум и по сърце. Така тълкувам аз. Ако нямате ума и сърцето, сир. невинността и чистотата на детето, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защо? - Защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това, да се мисли, че сте големи. Всеки човек, па и децата даже, които са едва на пет-шест години, имат идеята за големство. Често съм срещал деца, у които се е зародила мисълта, че са големи, че имат грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи. Те казват: Не ме закачайте, че като махна с пръст, всичко мога да направя. Ако накарате тия деца да вдигнат един чувал, те не могат. Защо не могат да го вдигнат? Защото мислят, че са големи, а в действителност не са големи. Ако мислеха, че са малки, те щяха да го вдигнат. Това можете всеки ден да проверите. Поставете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл, и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическата лампа, какво се изисква от вас? - Само да завъртите ключа. При това силата, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. Какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философствуват. Не, по този начин никаква светлина няма да имате. Тук не трябва никакво философствуване - едно движение на ръката, и светлината - условие да четете - ще блесне.

Същият закон има приложение и в личния живот на човека. Сутрин, когато се събудите, завъртвате вашия ключ и казвате: Виждам! Когато душата влезе в човешкото тяло, и тя си има ключ: като го завърти, тя казва: Виждам слънцето! Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнина, т.е. умът ви ще бъде объркан, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум; цял ден животът ви е в безпорядък, намирате, че той няма никакъв смисъл и т.н. Казвам: вие сте в положението на дете с големи идеи, което, като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото - да отвори малкия ключ, от който иде светлината. Аз постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, които мечтаят за големи къщи, с много етажи, а сами те са слепи. Не, не ви трябват тези къщи. Завъртете първо ключа, а след това си направете къща. Станете дете на послушанието! Само тогава Бог ще ви заговори, и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Него и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога. Те мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Питам този човек: като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? - Не съм го завъртял. Върни се тогава вкъщи да завъртиш ключа; иначе през целия ден ще бъдеш в тъмнина и неразположение на духа. Дотогава животът няма да има смисъл за тебе. Същият закон има приложение и в отношенията на хората: завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, но никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на небето се символизира в децата, в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си, а да имаш малко в стомаха си, това са две различни неща. Ако носиш 100 кг жито на гърба си и 1/2 кг жито в стомаха си, де ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих предпочел да дадат всекиму по 1/2 кг жито в стомаха, отколкото по 100 кг на гърба. За предпочитане е 100 гр. знание в мозъка, отколкото 100 кг товар на гърба. Някой може да има 100 тома книги, но 50-те гр. знание в мозъка, като потенциална и кинетическа енергия, струват повече, околкото това, което е извън него.

И тъй, под думата “дете” Христос разбира особено вътрешно състояние - да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, ти изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има опитност, по-голяма от тази на човечеството, и чиято история е по-велика от тази на човешкия род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: “Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?” - И ангел да е, и Бог да е, не може. Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете. Всички, които ме слушате сега, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте. Не, това никога не е било, и няма да бъде. Ако не добиете свойствата на детето - пластичност на ума и на сърцето - няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте близо вече до Царството Божие. Междината, която дели този от онзи свят, е една стомилионна част от милиметъра. Малко е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Гледам, всички, които тръгват в духовния път, са като големите хора, а не като децата. Ако човек излиза от къщи и тръгва с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да тича, той нищо няма да постигне. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той е в положението на дете. Христос казва: Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца - вървете постоянно и ускорявайте хода си с две, три, четири, пет, шест крачки; тогава ще намерите смисъл във вашия живот. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест; щом сте в положението на старите, ще ви нападнат всички хора. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар.

Станете млади! Казвате: Тежко ми е на душата. - Стар си. - Какво да правя? - Стани млад! - Как? - Не мисли за велики работи в света. Тури само 1/2 кг хляб в стомаха, 100 гр. знание в мозъка и 5 гр. чувства в сърцето си - това ти е достатъчно. Когато 10-15 момци любят една мома, те започват да се карат, а тя се надига, с което става нещастна. Преди няколко години една мома бе убита в София от своя годеник, защото му изневерила. Защо любите двама? Един е достатъчен. Всяка мисъл има свое определено място. Ако не любите някого, не го лъжете; кажете му истината, и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казвате: Да любим! Знаете ли как се изразява любовта? Който желае много, прави грях, а който прави грях - страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош. Всеки, който не се разкайва, а се моли, е лицемер. Лицемерът е най-лош човек в света. Има в света два вида лъжи, два вида грехове. Като казвате, че любите някого, а го лъжете, вие постъпвате като крокодилите: когато обичат някого, те го обливат със сълзите си, за да стане по-гладък, да могат по-лесно да го гълтат. Не, хората не се нуждаят от такава любов, но от любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце. Ако мъжете и жените бяха приложили тази философия в живота си, домовете и обществата щяха да се изменят, да се подобрят. Баща, майка, деца, учители, свещеници, съдии, всички мислят за велики идеи. Те мислят, че са велики хора на този свят и по-велики от тях няма. Питате защо страда светът? Той страда от “велики” хора и идеи. - Отличен проводник е - казват за някого, велики идеи проповядва. Да, от “велики” идеи страдаме всички. И евреите имаха велики идеи, те искаха да станат богати и се възгордяха, че са избраният народ; те имат 33, 000 обещания от Бога, но Христос им показа, че величието на човека седи в това - да стане малък като дете. Само тогава Бог ще бъде на негова страна. Досега не съм видял нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би и милиони да й заплатят. А малкото дете всеки носи, без да му плащат нещо. Защо? - Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе в човека, тя носи мир, радост, величие. Ето защо всеки може да носи малките деца.

Мнозина мислят, че великите идеи носят щастие в света. Всъщност не е така. За пояснение на тази мисъл ще разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица. Тя му казала: Аз съм жена с големи претенции: ще ми построиш великолепен палат, и каквото пожелая, трябва да ми го набавиш; ако се съгласиш на всичко това, ще те взема. Готов ли си? - Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив. Той се оженил за нея и тръгнал да търси богатства; чрез окултизма той започнал да търси духове, които да му помогнат. Най-после намерил принца на гномите и му казал: Ожених се за една взискателна жена, заради което ми трябват много пари; ще можеш ли да ми услужиш? - Мога, но с едно условие: За всяка кесия пари ти ще ми даваш по десет косъма от главата си. - Достатъчно косми имам, ще ти дам, колкото искаш. - Не, само по десет ми трябват; всеки път, като дохождаш, ще вземаш по една торба злато срещу десет косъма. - Е, осигурихме се, рекъл си той; дойде най-после ден на щастието в моя дом. Започва той неделя, месец след месец да посещава принца на гномите; взема пари - дава косми. Минават се година, две, три - главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. - Да ти дам друго нещо - казал той. - Не, косми ми трябват. Сега вече той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвувал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвувана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на десет години такъв стремеж, вие ще пожертвувате всичко благородно от себе си и ще останете гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо, голямо, сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждате от истината. Аз зная, че когато се каже истината, мнозина се обиждат. Който се обижда от истината, той минава пред Бога за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога, но Той даже и веждите не си е навъсил. Тихо и спокойно гледа Той и казва: Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар. - Тежко, много тежко е положението ни: сиромашия, болести, какво ще правим? - Ще работите. - Другояче не може ли? - Не може, ще работите. - Големи сме. - Ще се смалите, ще станете деца. Като се върнете дома си, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите. Остарели сте - защо? - Защото носите света на гърба си. Когато влезете в един параход, който се клатушка, и се страхувате, какво ще ви ползува този страх? Стойте спокойно, имайте доверието на детето. Който е направил парахода, той ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и после ще спре. И гръм да има, и буря да има, не се бойте. Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират този закон по-добре от вас. Ще ме извините за всичко това.

Казвам: ако сте стари, ще се обиждате; ако сте млади, ще ви поздравя. Когато говоря Истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: обуй си цървули, защото краката ти ще се наранят сред пътя и ще се принудиш да се върнеш назад; цървулите ще те спасят. Ако някоя дама пътува през това място, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният възлюбен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути. Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат! Ако някоя земна царица би имала тази премяна, тя щеше да се счита щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят временно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така хубаво? Защото са деца. А защо Господ дава нещастия на хората? Защото са стари. Защо Господ дава благословение на някои хора? Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът й направи някаква грешка, тя ще каже: Този дъртак не го ща вече! Така и небето прощава всички грехове на малките деца, но към старите то е строго и казва: Скоро вън! Тогава какво се заражда във вас? - Недоволство, отчаяние, омраза спрямо живота, понеже срещате съпротивление и неблагоприятни условия за вашето развитие. За да бъдете обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемете в себе си Божествената идея - да бъдете малки пред Бога, да имате ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея - усещаш много приятна топлина; но ако поставиш ръката си отгоре й, тя ще те изгори. Старите хора са нажежени печки, затова някой път изгарят. Обикновено те са користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас; аз говоря за ония стари хора, за които се споменава в Писанието. Стар човек е онзи, който мисли, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазите. Това е проповядвал Христос, когато е казал: “Да станете като малки деца”. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например едно време брилянтът е бил въздухообразно вещество, което е заемало голямо пространство. Трябвало е да мине дълго време, докато се сгъсти. Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но същевременно е намалил обема му. Той е станал малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото велик е само Бог; за да бъдем като Него, ние трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, да знаем защо малките неща минават в големи. Едно узряло зрънце, колкото малко да е, щом падне на благоприятната почва за своето развитие, то израства, превръща се в голямо дърво. Обаче листът или гнилият плод, колкото да са големи, паднат ли на почвата, изсъхват.

Този е смисълът на Христовите думи. Христос е говорил едно време за хората на просветения век, за онези, които могат да Го разбират, които могат да приложат Неговото учение. За онези пък, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да слушат; когато някой скулптор извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой учен напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат “велики хора”. Когато Бог е създал света, духовете, които са слезли на земята, искали да бъдат големи, велики; затова те са имали грамадни тела. Тогава са били създадени и грамадните животни. Ако грамадните животни бяха останали на земята, те щяха да я оголят и опустошат - да изпоядат всичко. Господ е учил тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не седи в грамадното тяло. Една идея е велика не когато е голяма по обем, но когато носи в себе си нещо велико, което помага за развитието на всички същества. Ако посадите един орех, след 10-12 години той ще бъде грамаден; но като умре, той ще дойде пак в първоначалното си състояние. Сега ви говоря да станете като малките деца и да направите опит в това отношение.

Казвам: внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие. Вие можете да мислите, че сте видни, знатни хора, но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма! Вие се заблуждавате, като мислите, че хората, които ви заобикалят, са видни, знатни, но при нещастие се познава колко са знатни. В едно варненско село, преди 40-50 години, имаше един чорбаджийски син, много знатен. Цялото село говореше за него; като кажеха “Петран Чорбаджията”, всички го знаеха. Той събираше всяка седмица хора за гуляй; заколваше агне, и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той всичко изгуби, стана последен бедняк - всички започнаха да го изоставят и да го подтикват. Този “Петран Чорбаджи” си мислеше, че е знатен човек. Що е знатният човек? Той е мъртъв вол. Като умре, псетат се нахвърлят върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; след това нищо вече не се говори. Хората говорят за човека “хау-хау”, докато има какво да ядат, какво да получат; щом умре и не остане нищо от него, те престават вече да говорят. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън вие сте много красиви, но важна е другата красота - на сърцето и на ума. Затова чистете сърцето и ума си, и не се лъжете с “хау-хау”. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие - да наследите новия живот. Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са “велики”. Като прочетете “Откровението”, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: “Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи - все “велики хора”. Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се превърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: “Вземете си дяла от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие”. Затова Христос казва: “Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие. Бог няма да вземе вашата страна”.

И тъй, новите условия, при които живеете, изискват нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни от сегашните. Принципите, с които досега сте си служели, са слаби, не могат да издържат. Имате въже, което дига 10 кг тежест, но вие искате то да дигне 100 кг; какво трябва да направите? - Ще го направите десет пъти по-яко. Въжето е моралът, който трябва да направите десет пъти по-силен от по-раншния, за да издържи на новите условия. Затова именно, според Христовия закон, вие трябва да измените вашите мировъзрения. Ако и най-лошият човек стане малко дете, той ще се измени, и вие ще го залюбите. Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях - кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: Аз останах малък. - Малък, но с големи идеи! Не че си станал малък, но ще чакаш, докато дойде редът ти; тогава ще кажеш на големия дъб: Аз ще ти стана син, жълъд. Той ще отговори: Аз пък съм ти баща. - Татко, аз благодаря за грижите, които ще имаш към мене. Един ден този жълъд ще стане голям и ще размени ролята си с баща си. Христос изисква, щото всеки от нас да стане някакво дърво, което да роди плод, семка, върху която да се положи Царството Божие. Ще кажете: Тези неща са отвлечени. Не, вложете мисълта: Аз искам да стана малко Божествено дете. Помогни ми, Боже, да реализирам тази мисъл. Мислете върху тази мисъл 12 месеца и ще видите как животът ви ще се измени. Обаче не тръбете за това нещо: аз виждам, че сте малки. Когато някой голям бук дойде и каже: Аз съм малък - той не говори истината. Когато богатият казва, че няма пари, той се бои да не го оберат. Когато някой беден казва, че има пари, и той не говори истината. Нека всеки казва правото. Имайте вяра в този велик Божествен закон на това дете, и Господ ще бъде с вас. Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма.

Този е дълбокият смисъл на стиха: “Да станете малки деца”. Не искам да остане у вас мисълта: Нима ние нищо не сме? Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега, не е важно; какво ще бъдете отсега нататък, това е важно. Знае се какви са били хората досега - да спи зло под камък. Да бъдем малки Божествени деца - ето бъдещият идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използувате великите блага, които Царството Божие ви дава. Желал бих всички да сте умни, щастливи, добри. Както виждате, казвам ви начина как да бъдете такива. Ще речете: Как да гледаме на малката водна капка? Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждът не завалява изведнъж, но капка по капка, и постепенно се усилва. Обаче малките капки принасят полза на света. Малките деца не знаят що е страх, бабите ги плашат: Караконджо ще те изяде! Също така и слугините, за да се любят с някого отвън, плашат децата с караконджо, да ги накарат да заспят. За да са свободни да отидат на бал, майките също така залъгват, наплашват децата си с нещо страшно, тайнствено. Долу вашите караконджовци! Не лъжете малките деца, не лъжете и себе си! Бъдете откровени спрямо себе си и спрямо другите - само по този начин ще се подмладите и разхубавеете. Щом Божествената идея дойде във вас, всичко ще се измени - и устни, и вежди, и нос, и чело. В Европа хората дегизират устните си, за да станат по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръв. Нека това стане по естествен начин. Да бъдете малки деца значи да престанете да лъжете Бога. Някой не вярва в Бога - може да има сериозни причини за това неверие. Някой казва: Няма Бог. Казвам: Не си завъртял ключа. - Животът няма смисъл. - Не си завъртял ключа. - Хората са лоши. - Не си завъртял ключа. Ключът на малкото дете е в него вътре. По-красива, по-велика идея от тази няма. Някои искат да знаят кой е Христос. Думите, които Той е казал, това е Христос. Могат ли тия думи да ви ползуват, да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, но в духа на нещата. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина, говоря винаги това, което е вярно.

Вие не трябва да играете ролята на един от учениците на Сократа, който, за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със скъсани гащи. Учителят му обаче казал: “Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи”. Вие трябва да сте внимателни, и както виждате, спрямо вашите сърца аз съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, която можете да проверите. Ако нямате резултат, аз ще се опретна заедно с вас да работя. Кажете си само: Тази година искам да бъда малко Божествено дете!

С тази идея ви изпращам да си отидете - да бъдете малки Божествени деца. Бих желал всички българи да бъдат малки Божествени деца. Всички европейски държави да бъдат такива деца! Тогава ще дойде истинският, Божественият мир в света.

стр. 186-198

Беседа от Учителя,

държана на 11 февруари, 1917 г., София.

ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ

НА ЖИВОТА

МОЕТО ИГО

“Вземете моето иго на себе си и се научете от мене.”

(Матея 11:29,30)

“Вземете моето иго”. Това е една положителна заповед. - Защо трябва да вземем Христовото иго? - Защото е благо и леко. - Какво ще се придобие от това? - Ще се научим да бъдем кротки и смирени. Ще кажете, че това са прозаични думи. Игото е символ на робство - отрицателна страна на живота. Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото, носят по едно иго. Няма същество в света, което да е абсолютно свободно от иго. Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами си налагат. Той казва: “Вземете моето иго, защото е благо и леко”. Наистина, всяко човешко иго е тежко и горчиво.

Какво означава думата “иго”? На турски език “йок” означава “няма”; на английски “йок” означава хомот; на индуски “йог” означава учител. Следователно Христос говори за своето иго в смисъл на учител. Той казва: “Вземете моето иго”, т.е. приемете го като учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата, под “иго” турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро. Българинът счита игото за робство. Той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомотът на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: Дий! Биволите се обръщат назад и питат господаря си: Защо ни мушкаш? - Защото няма свобода на този свят.

Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота, игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди, и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи. Щом наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода. И в свободния живот има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването й. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме. Този момент в живота наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него, като влизане на човека в Царството Божие. Който е придобил Царството Божие, той не говори за него. Чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях. Изобщо, хората говорят за неща, които нямат. Гладният говори за хляб, докато се наяде. Щом се нахрани, не мисли вече за хляба. Като огладнее, отново започва да мисли за хляб, въображението му работи, представя си фурна, пълна с топли, зачервени хлябове.

“Защото съм кротък и смирен по сърце”. С този стих Христос открива нова епоха за човечеството. Кое е забележителното в тази епоха? - Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота. Който е влязъл в тази епоха, казва: Хвърлям вече остена, пущам воловете си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство, и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.

Христос казва: “Вземете моето иго на себе си”. Веднага ще се запитате: Може ли да се взема това иго? Време ли е вече? Какви ще бъдат резултатите? От две хиляди години хората си задават все едни и същи въпроси, но никой вече не ги пита готови ли са или не. Като срещнат човек с тежък чувал, не го питат готов ли е да го облекчат, но вземат чувала му и му казват: Ние имаме право да вземем твоя чувал. Друг е въпросът, ако можеш да го носиш; щом не можеш, ние ти идем на помощ. Ако срещнат човек, който впрегнал биволи в колата си и върви след тях с остен, ще спрат колата и ще му кажат: Приятелю, разпрегни колата и освободи биволите си. Аз ще се впрегна и ще работя вместо тях. Време е силните, големите да се впрегнат на работа и да заместят малките и слабите. Съвременните хора трябва да се освободят от двойното робство, в което са попаднали: физическо и духовно.

В първите времена на християнството един светия срещнал един голям богаташ, който търсел роб да му слугува. Светията предложил на богаташа да му стане роб. Богаташът се съгласил, но първо го запитал: Колко искаш да ти платя? - Продавам се за хиляда дуката. - Съгласен съм, от днес ще бъдеш мой роб и слуга. Светията изпълнявал добре работата си и останал две години в дома на богаташа. През това време той успял да обърне двете дъщери на господаря си към Бога. Така той ги освободил от веригите на човешките заблуждения. Като свършил работата си, той казал на господаря си, че трябва да напусне дома му. Господарят дал съгласието си и му предложил сумата хиляда дуката, която му дължал. Обаче светията отказал да вземе каквато и да е сума, като добавил: Господарю, платено ми е всичко. За всяка от дъщерите ти, които обърнах към Бога, ми е платено по 500 дуката. Това е алегория, от която хората трябва да се учат. Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на небето, когато една душа се обърне към Бога.

Мнозина говорят за Христовата кръв, за жертвата, която Христос е направил за човечеството, за любовта, за правдата, но като влязат в дома си, други са отношенията им към техните близки. Жената на един такъв християнин казала: Не желая да вляза в този рай, за който ми говориш. Така казвали и китайците за католиците, от които слушали да се говори по един начин, а се постъпва по друг. Те често запитвали: Има ли на другия свят католици? - Има. - Тогава не искаме да влезем в този рай, за който те ни говорят. Ето защо, между делата и думите на човека не трябва да има противоречие. При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещото. Бог говори всякога в настоящо време, а не в бъдещо. Настоящето принадлежи на Бога, а бъдещето - на човека. Кажи: Вземам Христовото иго на себе си. Кажеш ли: “Ще взема Христовото иго”, ти залъгваш и себе си, и своя ближен. Който вземе Христовото иго, той придобива нужната свобода. Свободен е този, който е научил законите на кротостта и смирението. Солта е кротка и смирена. Туриш ли я във водата, тя се разтваря без шум, без роптание и протест. Следователно, ако се гневиш на жена си, че не е сготвила добре, ти не си кротък и смирен. - Аз съм добър човек, но малко съм нервен. - Кой човек не е нервен? На кого нервите не действуват? - Неврастеник съм. - В неврастенията няма нищо лошо. Неврастеник е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма пари и се чуди как да излезе от това положение. - Какъв е цярът на тази неврастения? - Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. - Честолюбието ми не позволява да се моля на този-онзи. - Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство.

Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, той останал крайно изненадан. Само горният пласт бил масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал: Какво искате от мене? - Как не те беше срам да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си. - Ти отдавна ги изцапа. Още като издаваше присъдата, ти бръкна в гърнето и изцапа пръстите си.

И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии. - Има ли дяволи между хората? - Има, те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. - Как се познава дяволът? - Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш с кого имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола. Една от великите науки на живота се заключава в правилното хранене. И в миналото, и днес, човек се храни с нечиста храна. Възможно ли е това? - Възможно е. Всяка клетка има стомах, черва, както и цялото животно. Щом е така, тя отделя нечистотии. Понеже човек се храни с растения и животни, следователно той възприема и нечистотиите на самите клетки. Мислите, чувствата и постъпките на хората също биват чисти и нечисти. За да се уверим в това, достатъчно е да бръкнем само с два пръста в някои от техните гърнета. Щом извадим пръстите си навън, ще разберем какво носят те за цялото човечество.

- Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят? - Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен.

Христос казва: “Вземете моето иго на себе си, да се научите как да станете кротки и смирени”. Христос е кротък и смирен, не ферментира, не роптае, не се гневи. Кротостта е необходимо условие за живота на великия човек. Никой не може да изнасили кроткия, нито може да му причини някакво зло. Според някои, кроткият се познава по това, че е мирен, стои на едно място, не се движи много. Това не е кротост. Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център, с единствената цел да съграждат. И водата е кротка. Тя прониква навсякъде, пои растенията и животните, утолява жаждата на птиците, върши полезна работа. Понякога тя става буйна, причинява големи пакости, но това се дължи на хората, които изменят природата й. Те искат да впрегнат кротостта й, да я използуват за свои лични облаги. Водата има свойството да пречиства различните вещества. Ако се разтвори в нея нечиста сол, утайките падат на дъното. След изпаряване на водата солта отново се отделя, но вече чиста и във вид на кристали. Значи при пречистване на солта утайките остават, т.е. кротостта се отделя от утайките си. Онзи, който се представя за кротък, без да е такъв, носи само утайките на кротостта. - Кой човек е кротък? - Който носи Христовото иго на себе си. - Кой не е кротък? - Който не носи Христовото иго. Христовото иго е свързано със закона на кротостта. Който поема това иго, той изучава този закон.

Сега, като се говори за кротостта, хората ще се разделят на категории: първата категория ще приеме идеята за кротостта от страх; втората категория ще я приеме от материален интерес, да спечели нещо; третата - от любов към науката, да научи нещо, да опита силата на кротостта; четвъртата - от любов към Бога, да приложи словото Му и да бъде полезен на своя ближен. Не е лошо, че съществуват толкова категории хора; важно е, в края на краищата, всички да възприемат игото на Христа, да станат кротки и смирени. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Не можем да учим гъсениците да хвърчат, нито пеперудите да лазят. Какво правят някои хора? Срещат гъсеници и започват да им проповядват как да хвърчат. Опасно е гъсеницата да хвърчи. Тя трябва да лази и да се храни с листа. Не е дошло още времето й да хвърчи и да се храни със сладкия сок на цветята. Единственото нещо, което може да се направи за гъсеницата, е, като я видите на земята, да я поставите на лист, да си гризе спокойно, от никого несмущавана. Опасно е да учите пеперудата да лази. Тя трябва да се движи в градина с много цветя, да смуче сладкия им сок и да се радва на Божествения свят.

Всеки говори за себепознаването, но, като се натъкне на известно изпитание, вижда се, че не се познава. Затова често човек се запитва пеперуда ли е или гъсеница. За да се познаеш, наблюдавай се да видиш хвърчиш ли или лазиш; дали гърнето ти е пълно с чисто масло или има нечистотии в него. Ако си гневен, бръкни в гърнето си и виж чист ли е пръстът ти или не. Ако е чист, продължи работата си; ако е нечист, освободи се от отровата на гнева и след това работи. Дойде ли една идея в ума ти, преди да я реализираш, провери дали хвърчиш или лазиш. При хвърченето ти ще я реализираш по един начин; при лазенето ще я реализираш по друг начин. Някой се заема с много работи, но като не може сам да ги свърши, прибягва до помощта на външни хора. Този човек лази. Който не търси чужда помощ, той хвърчи. - Защо? - Защото уповава на Бога и, като хвърчи, той намира нужните сокове навсякъде. Който не уповава на Бога и не е свързан с Него, страда, независимо от това, дали е пеперуда или гъсеница, дали хвърчи или лази. Някои хора са в състояние на гъсеница, а други - на пеперуда; въпреки това, и едните, и другите страдат. - Защо? - Защото често гъсеницата попада между цветя без листа. Оттук-оттам обикаля, няма храна и условия за развитието й. Пеперудата пък попада между листа на дървета и растения без цветове. И тя се лишава от храна и условия за развитие. Следователно, оплаква ли се гъсеницата, че страда, казвам, че се намира между цветя без листа. Ако и пеперудата се оплаква, че страда, тя се намира само между листа.

“Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен”. Да бъдеш кротък и смирен значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на живота. Някой иска да знае какво представя другият свят, какво нещо е астралният свят и какво - умственият. Това са светове, които могат да се определят с една дума. Например астралният свят е на желанията, умственият свят - на мисълта, а причинният - на причини и последствия на нещата. Какво знание е това, което се определя само с една дума? Ако сравнявате материята на трите свята - физически, астрален и умствен, ще видите, че материята на физическия свят е най-гъста, на астралния свят е по-разредена, а на умствения свят - най-рядка. От човека зависи да измени свойствата на физическата материя, т.е. да я направи по-пъргава, по-еластична, по-рядка. Трябва ли да допущате в ума си отрицателни мисли, които сгъстяват атмосферата около него? Чували сте как някой се заканва на своя познат, задето му казал една обидна дума. Той ще му отговори с десет обидни думи и не мисли, че с това е бръкнал вече в нечистото гърне и се оцапал. Така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързват с умствения свят, дето живеят светли, разумни същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божествената любов, да изгори и да се превърне на пепел.

Сега аз не говоря на вас, но на кадията и неговия обвиняем - турчина. Трябва ли кадията да се сърди на турчина, че му казал истината? Благодарете на всеки, който ви казва Истината. Кой от вас е изпълнил Божията воля както трябва? Нека всеки си отговори какво е направил за Господа. - Аз ли съм най-голям грешник? - Не е въпрос дали си грешник или не; важно е всеки да изпълни волята на Онзи, Който го изпратил тук, на земята. В изпълнението на тази велика воля се крие благото на човешката душа, както и благото на цялото човечество. Ще кажете, че лесно се говори, но светът не се оправя само с думи. Аз не мисля, че мога да оправя света, но ретуширам своите работи. Така постъпва всеки художник. Като нарисува една картина, оставя я известно време настрана, не се занимава с нея. След време пак я преглежда, да намери някакъв недостатък. Види ли такъв, веднага го изправя. Като я гледа дълго време, нищо лошо не вижда - пак я туря настрана. Така той изправя погрешките си, докато един ден не вижда нищо лошо в нея и счита, че картината е завършена. Като срещна някой човек, аз считам, че той е една от моите незавършени картини, и веднага вземам четката си, да изправя един от недостатъците му. Знаете ли с какви бои си служа? Обикновено аз използувам всички цветове на спектъра. Обаче никога не си служа с черна боя. Черният цвят означава почивка, отсъствие на живот. Той е отрицателен цвят.

“Защото съм кротък и смирен по сърце”. Кротостта и смирението са толкова необходими в живота, колкото и солта. Това са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Така той дохожда не само до външното, но и до вътрешното знание. Кроткият се проявява само тогава, когато влиза в общение с хората. Тогава той се проявява свободно и познава себе си, но и окръжаващите го познават. С присъствието си той внася мир между хората. Кротостта хармонизира хората, поради което те се обединяват и образуват големи общества. Така действува и Бог със своето присъствие. - Възможно ли е различни хора, с различни характери, да се обединят в едно цяло? Вижте какво правят музикантите в един оркестър. Всеки музикант свири своята част, и в края на краищата тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, приятно за слушане. Тук действува законът на сливането. Следователно всяка музикална пиеса, която е основана на този закон, е кротка и хармонична. Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която да почива на любовта, вложете за основа кротостта; ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, лишени от кротостта, са проява на безлюбието. Чистота и искреност се иска от човека. Как се познава чистият човек? - Като бръкнете с двата си пръста в неговото гърне и пръстите ви останат чисти, той е чист. Така ще познаят и вашата чистота. С двата пръста жената рови в земята, да посади нещо. В тези пръсти се крие човешката религия, съвест, воля и правда. Ето защо, когато казвате, че човек трябва да се познае, това значи да бръкне с двата си пръста в своето гърне и да види чисти ли са пръстите му или оцапани.

Кротостта и смирението са качества, които вървят заедно. Смиреният никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно и така се проявява. Христос дойде на земята именно затова, да покаже на хората как да живеят. Без кротост и смирение няма спокойствие. Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му - пътят към кротостта и смирението. Защо трябва да се смущава сърцето ви? Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго. Ученият се смущава за своето изобретение. Ако съчинението ви почива на истината, няма защо да се смущавате. Има строги критици, но ако са чистосърдечни, те не са опасни. Важно е човек да бъде искрен към себе си и към своите ближни, да не изпада в лицемерие. Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представя за спокоен. Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността на другите хора. - Не се носи лесно бремето. - От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение. Следователно, дето и да носите иго - на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето - носете го с радост, кротост и смирение.

“Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен по сърце”. Ето един стих, който заслужава да се приложи в живота; всеки трябва да го напише в ума и в съцето си. Бременната жена да повтаря този стих през всичкото време на бременността си. Така ли постъпва тя? Понякога си спомня този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече. Христовото иго е необходимо за умствения и духовен живот на човека. Без него той изопачава своите мисли, желания и постъпки. Какво значи да живее човек с изопачени мисли и желания? - Това подразбира дърво с лоши, гнили плодове. Мислите са плодове на ума, а чувствата - на сърцето. За да се създаде една мисъл, нужни са два елемента: а - висшият манас и в - низшият манас. Двата елемента заедно образуват с - самата мисъл. И в духовния свят чувствата се образуват пак от два елемента: искане и желание.

И тъй, буквата а е умът, в - сърцето, с - волята. Значи а + в = с. Волята е дете на ума и на сърцето. Следователно, когато казват за някого, че волята му не е възпитана, това значи, че умът и сърцето му са невъзпитани. Щом те са невъзпитани, и детето, родено от тях, ще бъде невъзпитано. Някои искат да възпитат ума и сърцето чрез волята. И това е възможно, обаче синът ви ще играе роля на вашата воля. Той ще се ожени и заедно с жена си ще ви възпитават. Синът ще бъде а, жена му - в, а вие - с, т.е. неговите деца. На какво ще бъде равно а-в? Този въпрос оставям отворен, вие да го разрешите.

Кротост и смирение - две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и сремежи на сърцето. Който иска да влезе в общение с възвишените жители на астралния свят, трябва да бъде кротък и смирен. Без тези качества, пак ще отидете в астралния свят, и ще се върнете, без да сте придобили нещо. Кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно. Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи. Кроткият се отнася добре и с хората, и с животните. Той знае силата на грубите отношения, на лошите думи, и ги уподобява на отровните и вредни питиета. Затова казвам: не се черпете с лоши думи и с груби отношения. Всяка дума е ценна, когато е употребена на мястото си. Днес на всички хора са дадени условия да бъдат кротки и смирени по сърце.

“Вземете моето иго”. Игото, това са двете очи на човека. Който не прилага закона на кротостта и смирението, носи хомот на гърба си. Човешкият дух е впрегнат на работа. Неговото седалище са очите, през които вижда всичко и върви напред. Същевременно очите са и хомотът на човека. Каквото види чрез тях, той го пожелава. Ако не може да го постигне, той се връща у дома си недоволен и разочарован. Вижда ниви, къщи, говеда - всичко пожелава. Чувате го най-после да казва: Винце искам, прасенце искам, да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота. И ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е уптребил очите си на място - пожелал е неща, които не са нужни. Който не е доволен от живота си, ще носи игото на врата си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му. И най-после, игото ще се премести в утробата му и ще роди дете. Така игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на живота и стане съвършен, т.е. кротък и смирен. Значи игото е първо на очите, после на врата, на гърба и най-после на корема. Да се справиш с това иго подразбира да изучаваш алхимията.

Следователно не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използувайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете какво трябва да правите всеки ден. Кажете си: Днес трябва да бъда кротък и смирен заради Онзи, Който ми е дал живот. Ако не сте готови да бъдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашият ангел ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат земята. Страшно е да остане човек сам на земята, без близки и приятели, като сухо дърво, без листа, клончета и цветове. Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не става това, приемете Христовото бреме, което води към кротост и смирение. Само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи да приемете знанието на своя Учител в себе си. Който не е кротък и смирен, не може да придобие любовта. Най-мъчното изкуство е да любиш. Дето е любовта, там е Духът. Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. Когато станат кротки и смирвни, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него. В кристала също виждам палат за съществото, което живее там. Следователно нямате право да вземате без позволение живота на дървото. За всичко трябва да се допитваме до господаря на къщата. Какво правят съвременните хора? Те разполагат с живота на низшите същества като със своя собственост, но в края на краищата скъпо плащат. Дали признават това, или не, не е важно. Ще възразите, че Господ е създал всичко за човека. Какво представя човекът? Част от целокупното човечество. Следователно, като част, той е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на Цялото. Това изисква Христовото учение. Това изисква новата религия - религията на работата, на живота и на любовта.

Днес срещам млади моми и момци, деца и възрастни, които късат цветята безмилостно и после ги хвърлят като непотребни. Това не се позволява. За човек, който къса цветята и ги хвърля, имаме лошо мнение. Както къса главичките на цветята, така може да откъсне главата и на човека. Някой къса цветята и ги подарява на близките си. И това не се позволява. За такива случаи българите казват: “С чужда пита помен не се прави”. Колко цветя са ми подарявани, но за всички съм платил. Щом получа едно цвете, обръщам се към неговия и казвам: Моля ти се, прости на това дете. То не разбира закона. Като порасне, ще разбере погрешката си и ще я изправи. Новото възпитание изисква почитание към цветята и дърветата, както към хората. Аз поставям нов закон: “Обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно, като себе си.” Ще кажете: Кой си ти, с какво право поставяш нов закон? Аз привеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани и изпълнени от всички.

Всяко живо същество - трева, дърво, цвете, животно - е израз на някаква идея, скрита в него. И човек е израз на една Божествена идея. Като дойде на земята, Бог ще потърси първо човека, да види доколко той е реализирал идеята, която е вложил в него. Той ще се почуди, като види колко се изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си. Те не са твоя собсвеност. Тялото ти е храм Божи, и ти нямаш право да го петниш. Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука, като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: Бог да ги прости! Да ги помене в Царството си! Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му - неговото тяло. Аз пък ще кажа: Господи, помени в Царството си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници и проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии, и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на земята. Това значи да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени.

стр. 111-124

Беседа от Учителя,

държана на 9 март, 1919 г., София.

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

СМИРЕНИЕТО

ПЪТЯ КЪМ БОГА