Мистичната пчела-царица има особено доверие в неизвестното и в невидимото и чрез това доверие тя е успяла да отвори вратата си към него.

За пчелите търсенето на Истината е чрез жертвата и за тях това е много ценно. Това е много ценен процес, защото в самото това търсене те се извисяват в аромата на чистото духовно мислене. Докато мистичната царица има в себе си друг род чистота, която ѝ дава мистичен, вътрешен поглед и божествена увереност.

И така, в пчелата е изразен и образът на човешката съдба.

Бог, така както пчелите Го схващат, е названието на Безименната тайна, която ни обхваща.

Пчелите са свързани с доброто, жертвата и предаността, осите – със злото и мързела, а мистичната царица – това е висшата жертва, това е жертва от друго измерение. Това е жертва, подобна на Юда – откъс от висшето Аз.

И казва още Метерлинк: Промените – това е призоваване за неизменност. – Значи когато в живота ви настават промени, това е призоваване към неизменност в изменящите се обстоятелства.

Думите, казва, никога не обясняват отношенията между хората. Ние търсим знанието, за да се научим на незнанието.

Друг път ще ви говоря по-специално за пчелите, но днес исках и от него да включа някои неща.

ПАРАЦЕЛЗ

(трета идея за размишление)

Изключително същество, огромна прозорливост. Наричат го „германския Хермес“ – и правилно. Спада към розенкройцерите, спада към най-дълбоките розенкройцери. Неразбран, понеже е бунтар, непроучен достатъчно и с това хората са изгубили неговата дълбока Мъдрост.

Много мога да ви говоря за него, но днес ще бъда кратък. Ще ви кажа някои важни неща да видите, че тук говорим за голям мъдрец. Не изглежда такъв от книгите, ако четете много негови книги, тъй като не е проучен, което е неправилно, но става въпрос за голям мъдрец и както казах, розенкройцер.

Казва: Човекът е по-висш от звездите, ако живее във властта на висшата Мъдрост.

Ако човекът е съвършен в своето сърце, тогава нищо не може да бъде скрито от него, от неговия поглед.

Всички същества обитават в своя хаос, който трябва да превърнат в ред.

Посредством словото е било сътворено вещество, от което са произлезли всички същества.

Петата същност (той говори много за нея, акаша, или висшият етер) – акаша – е чистият дух, най-чистата духовност, тя е богоподобието, тя е квинтесенцията. Акаша е ядро и същност на всички същества.

Казва: Петият елемент – това е най-хубавият материал, най-благородният, същността на всички творения.

Светът има две тела – зримо и незримо. Зримото е образувано от четирите стихии – земя, вода, въздух и огън, а незримото е образувано от петия елемент – акаша. Човекът с тяло е също нещо зримо, създадено от четирите стихии. Но истинският човек е създаден от петия елемент – акаша.

Човекът е двояк, стихиен и духовен, акашов, т.е. свободен.

Изпитанията са напоени с Мъдрост, свръхприродна Мъдрост.

Петата същност на човека – акаша – е образът на Бога, Божественият образ и той не трябва да се сравнява със стихиите и небесните светила.

Външният човек е смъртен. Вътрешният човек е вечен поради петия елемент – акаша.

От първоматерията са произлезли две смъртни тела – човешкото и астралното. Но духът, духовният човек не произлиза от тях, а от образа на Бога, който е петият елемент – акаша. И затова е казано: „Богове сте“.

Истинската Мъдрост се намира в петия елемент, най-чистата духовност.

Външният човек, човекът на стихиите, не зачита петия елемент, Божия образ, и затова не се стреми към Божествена Мъдрост.

Мъдрият човек повелява на звездите и на стихиите, защото той живее в богоподобието, което е акаша. Тука примерът е с Христос и лодката: неговите ученици се страхуват от стихиите, те са същества, създадени от стихиите; Христос е, казва Парацелз, същество на петия елемент. В тази материя няма тревога; той владее над четирите стихии, тъй като е първичен.

Мъдрият човек, човекът на петия елемент, живее по образа на Бога, по образа на акаша, а не по законите на света. Само от петия елемент, от петата същност е можело да се направи агнецът Божий, т.е. съществото на жертвата; от човека на четирите стихии не може да се направи агнец Божий, същество на жертвата.

Разум и Мъдрост – казва Парацелз – не се раждат от родителите, а се раждат от петия елемент – акаша.

Злите духове са породени от злите влияния на хората и така злите духове изпълняват своето предназначение. Злите духове са палачите на Бога. – Разбира се, няма да изпрати някой ангел или архангел да наказва, има и такива изключения, но Той си има същества.

В резултат на отрицателната енергия в човека злото никога няма да изчезне. Значи докато човек има отрицателна енергия, злото никога няма да изчезне.

Истинският корен на злото не е в природата, не е и в петия елемент, т.е. не е в духовния човек, а е в самия човек. Човекът трябва да възсияе в собствената си тъмнина чрез собствената си светлина.

Злото се отстранява чрез вътрешна алхимия, вътрешно преобразяване, което е намеса на петия елемент вътре в човека.

На първата природа, външната, е дадено тяло; на ангелската природа е дадена душата; а на дълбоката природа е даден духът. Това са трите велики дара на човека.

С душата си човекът се възнася над природата.

Всичко, което Бог е сътворил, е възхитително.

АУМЪ

3-ти август 2010 г.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 13)

ТУРСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 14)

ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ

Пословици, поговорки и изречения

(втора идея за размишление)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 15)

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 13)

Смирението ни дава това, което нямаме.

Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.

Смирението е началото на всички блага.

Бедствията са повод за благодарност към Бога. – Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и други, християнски монаси.

Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.

Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.

За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.

Бог ни е дал сила да побеждаваме не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.

Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.

Божията помощ и тежкото прави леко.

Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.

Няма нито една добродетел, която да може да устои без основата на смирението.

Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог.

Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. – Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхилд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: „Колкото по-мизерен става животът ми, толкова по-широка става душата ми“. Значи колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновения човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ще говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.

Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. – Значи къде трябва да е насочен погледът ти? Няма значение, колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила.

Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.

Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.

Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастният човек.

Този, който е изпълнен с Любов, той е изпълнен със Самия Бог.

Ние водим борба не с видимите хора. – Воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма, затова и победата е голяма.

За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.

Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е, защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя.

Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.

Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас.

Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.

Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцете на т.нар. врагове.

Христос ни е заповядал не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето това е в нашата власт. Докато другото не е.

Облеклият се във вярата е страшен за невидимите врагове. – Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхилд. Тя казва: „В заслепението най-ясно Го виждам“. Целият ѝ стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.

Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. (Ето вижте искреност.) Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия?

Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.

Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.

С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. – Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.

Любовта Божия е раят, в който е живял Адам.

Ще попиташ: По какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.

Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим в тайно.

Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.

Началото на доброто е страх Божий, а краят е Любов към Бога.

ТУРСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

С търпение горчивото става сладко.

Господ помага на Истината.

Злото отмъщава на този, който го прави. – Тука се сещам за една шега, която разказах и в София, за един голям стрелец. На пет-шест метра той стрелял срещу една мечка – четиридесет и седем куршума – и не можал да я уцели въобще. И все пак накрая той носи в един чувал мечката умряла и го пита един ловджия: Ти как я уби, как умря мечката? – От смях. – Т.е. животинското царство се присмива на човешкото. По-голям, според мен, щеше да бъде смехът, ако той беше я уцелил, защото друг дух, кармичен, щеше него да го уцели и тогава вече става съвсем плачевно. Просто и в двата случая е плачевно.

След време ще говорим такива неща, те спадат към чистия смях, така съм ги нарекъл и има много такива случки, които имат много красиви подтекстове. Понеже сега се сещам за още две, ще ви ги кажа: Единият е с Настрадин Ходжа, питат детето му – то е съвсем мъничко – питат го: Що е това патладжан? И то – голям мислител, мъдрец – казва: Розово-кафяво теле, което не си е отворило очите. Настрадин е във възторг, слуша го: Бащичко! Огледален образ! Аз не съм го учил! Каква мъдрост! И казва: Кръгъл глупак!

И другият случай с един в ресторант, казва на келнера: Келнер, в супата ми има муха! Келнерът казва: Не се страхувай! Паякът, който е на хляба ти, ще я улови! – Значи след време ще тълкуваме, ще ви кажа каква култура се крие зад тези неща, сега само ви ги загатвам, тъй като ще говорим по-нататък специално за това.

Да продължа, турската мъдрост:

Невежият е враг на себе си.

Не е срамно да си беден, срамно е да си мързелив.

Който сее с дявола, ще получи слама.

Не умирай заедно с умрелия. – Може да съчувстваш, макар че и то не е на място. Моли се, радвай се – той почива, в края на краищата дошло е време за почивка. Ще видите после какво казват траките, каква награда. Нещо, което – казват – животът не може да ти даде, смъртта може.

Който падне в морето, и за змия се хваща. – Разбира се, опорната точка е вътре в нас, трябва да се хванем за себе си, но когато няма опорна точка, и за змия се хваща.

Само Аллах е безгрешен.

Аллах помага на онзи, който казва Истината.

Стената рухва от влагата, а човекът рухва от мъката.

Набави си онова, което ще ти потрябва, докато още не ти е потрябвало.

Един път хапни, хиляда пъти благодари. – Подготвяме следващата книга за благодарността – прекрасна книга по Учителя.

Не отваряйте врата, която трудно се затваря.

Истината е като кратунка – никога не потъва.

И водата спира да тече пред Истината.

Който няма религия, няма и милост.

Не преминавай през вода, чието дъно не се вижда.

Който е доволен от малкото, много намира; който дири многото, на открито остава.

На вода не се облягай.

Има паднал от клон, има и паднал от себе си.

На пътника – път, на жабата – блато.

Търпението е спасение.

На сладък разговор насита няма.

Когато птичето е сираче, Бог му прави гнездото.

Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата. – Наистина колкото е помълчалив човекът и по-отдаден, толкова повече той си знае работата.

Да събереш дяволите, е лесно, но да ги разпръснеш, е мъчно.

На когото съвестта е чиста, той и на гръмотевици спи.

ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 14)

Бъди смел, но без дързост; бъди герой, но без самохвалство; говори приятно, но не ласкай.

Оранжевите дрехи не правят монаха.

Сабята убива само веднъж, а услугата – много пъти.

Украшението на човека е мъдростта, украшението на мъдростта е спокойствието, украшението на спокойствието е смелостта, украшението на смелостта е мекотата.

Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум.

Чрез непривързаност умът престава да съществува. И казва Яджнавалкия (понеже скоро стана въпрос, в София ме питаха за медитацията; и аз съм говорил, след време пак ще говоря): Не съществува медитация, а само изчезване. Когато се случи изчезването, тогава къде е медитацията, къде е медитиращият? И казва още Яджнавалкия: Съществува само безкрайност. Природата на Брахман, на Абсолюта, е безкрайност. Безкрайността е отвъд блаженството, тя не се ограничава. Брахман сияе в безпределното.

Твоят Брахман няма тяло, няма тела – той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.

Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той – Абсолютът.

Брахман странства единствено в Абсолюта. Когато си в Брахман, в духа, Брахман е в Абсолюта. А когато си в Абсолюта, не търсиш вече Истината, тя е погълната. Тука има само пълнота и безкрайност. Тука всичко друго е погълнато, включително и Истината.

Този Брахман е пуст откъм светове и поради това – преизпълнен с Абсолюта.

Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо.

Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.

Брахман е велик. Той е живото вътре в живота, Той не търси живота. Той търси тайната на Себе Си, която е в Абсолюта. Така Той се храни с неоткриваемото.

Вселената е външното, Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното и това е Абсолютът.

Брахман знае накъде да странства, защото Той знае своята Нероденост.

Океанът ни изглежда голям, но капка изтляваща е той пред погледа на Абсолюта.

Ако познаеш Брахман, как можеш да тъгуваш по вселената и световете? Ставаш неспособен на тъга, защото Брахман търси единствено Абсолюта и чрез Него осъзнава своята Нероденост.

Брахман е син на великата Нероденост. Брахман, т.е. духът в нас, чистият дух, се отрича дори и от чистото, вдъхновено съзнание и започва да търси неговия произход в Нероденото, което е не вдъхновено съзнание, а Върховно, Бездънно съзнание.

В Абсолюта няма изгрев и залез, защото кой ще му изгрява и кой ще му залязва? Той е дал нещо от Себе Си на изгрева и залеза, но Той ги превъзхожда.

Брахман не живее в световете. Той е потопен в Абсолюта и поради това Той е сроден с тайнствения покой и безметежност. Дотам е пределът на Брахман, дотам е неговото изумление.

Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, Който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът се наслаждава на Себе Си.

Блаженият е съчетан със своята душа. Има блажени, които са съчетани със своя Брахман, със своя дух, но чистият Брахман търси нещото отвъд себе си. Така Той се отделя от блаженството и навлиза в Абсолюта.

И пробуждането, и невежеството са чужди за Брахман. Чистият Брахман ги превъзхожда. Той е скрит в Абсолюта.

ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ

Пословици, поговорки и изречения
(втора идея за размишление)

Мъдрият подход е по-важен от лошите времена. – Няма значение какви са времената.

Ако сме господари на себе си, и Бог ще е на наша страна.

Ние имаме към Бога заветни отношения, а Той ще ни даде отглас.

Тайната вътре в нас струва повече от злато.

Животът е едно дълбоко проучване на себе си – на тайната в себе си. – Това казах скоро и в София: много хора дават един погрешен съвет – „Вярвай в себе си“. Правилното: Вярвай на Бог в себе си, за да може след време да вярваш и в себе си, но вече чрез Бога. Значи вярвай на Бог в себе си, за да имаш възможност след време да вярваш в себе си по правилния начин – чрез Бог.

Само чрез мъдър опит намираме себе си. Този опит създава зрялост.

Който истински търси своя път, се отделя от времето на света.

Смъртта е наградата и смисълът на мъдрия път. Смъртта е тази, която ни награждава богато. Тя е това, което животът не може да ни даде.

Смъртта е потокът на безсмъртието и свободата. Ако имаш в себе си дълбочината да приемеш смъртта, тя вече не е смърт, а смисъл.

Смъртта е награда за мъдрия и тъмница за невежия.

Когато станем мъдри, ще преодолеем себе си. Много е важно, казвам същото, което казах и в София: едно от най-опасните неща в човека е висшият Аз, не низшият. Ал Халладж казва: Произходът на злото е във висшия Аз. Запомнете: Когато висшият Аз се откаже от себе си, както направи Юда, както и Христос, тогава Бог нахлува в човека. Това е вече истинско познаване на тайната на живота. Докато имаш висш Аз, Бог ще каже: Оставете го, той си има дълбоки разбирания, разумни. Но кой може да е по-разумен от Бога? След време ако трябва, повече ще обяснявам това.

Когато не разбираме смисъла на пътя си, тогава светът става наш дом; когато не разбираме себе си, светът ни ограбва.

Който не е преодолял себе си, той не е човек.

Ако сме мъдри, смъртта става наш древен приятел. Смъртта се скрива от нас и ни показва пътя към Бога.

Ти можеш да обичаш само тогава (една прекрасна мярка, всеки да огледа себе си, защото много хора си въобразяват, че могат да обичат; ето я мярката, преди съм я давал от Учителя, сега – от траките), когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Ако ти тогава царуваш, значи си пълен със себе си и с Бог в себе си. Много ясно, че когато живееш с друг, вече можеш да обичаш истински и да общуваш с Бог в другия, и да се получи нещо прекрасно.

Любовта не е в това да даваш, а да бъдеш мъдър.

Мъдростта е неуязвимата светлина. – Значи има светлина, която е уязвима, но Мъдростта е неуязвимата светлина.

Мъдрият вижда скритото.

Животът ни учи, а смъртта ни обогатява.

Нашата религия е пламъкът на реалността. – Между другото, само да ви кажа, че дванадесет века преди Христос във Варна са живели много силни траки – корбизите. Но когато ще говоря по-нашироко за траките и за тяхната мъдрост, ще ви говоря повече и в такъв смисъл.

Силният трябва да изгуби силата си в Бога, за да получи реалност от Него.

Близостта с Бога, с реалността, е близост с древен приятел.

ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТ

(лекция 15)

Прекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но е много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.

Християнската мъдрост казва:

Не помни извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.

Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.

Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.

Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. – По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.

Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.

С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото те се изтощават от глад и губят сили.

Който прави зло, е наследник на дяволите.

Където е истинската Любов към Бога, оттам бяга всяко зло.

Никой не е така страшен за демоните както смирения човек.

Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.

Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. – Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол, няма нужда дяволът да му помага – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол той пътува към ада.

Ако Бог, Който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение Той чрез тях промисля и се грижи за вас.

Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.

Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.

Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. – Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство е смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.

От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.

Изкушенията идват върху едни за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.

Без волята Божия нищо не може да се случи.

Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. – Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят.

Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.

Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.

Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.

Всичко е от Бога – и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоволение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.

Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото.

С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли.

Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.

Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си.

Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.

Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.

Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.

За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.

Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие и много други добродетели, без смирение всичко това ще се разруши и ще погине. – Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Казвам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. – Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – е прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н. Смирението, този, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга за смирението, след време пак ще я преиздадем поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават.

Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и оттам започва всичко.

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

Мързелът на младите е по-лош от война.

Никой не знае историята на утрешния залез.

В голямото мълчание често има и голям шум.

Когато любовта се разкъса, не можем да зашием нейните краища.

Човекът не е река, за да можеш да я върнеш назад. – Става въпрос за навиците на човека, които са изковани от детството. Разбира се, че има и изключения, но те са подвиг и те са рядко нещо.

Умирането на сърцето е нещо, което не можеш да разделиш с никого. – Т.е. голямата мъка няма споделяне. Особено при посветените и мъдреците, при великите Учители – тя е космическа мъка, космическа скръб, много дълбока; тя е в името на братството, прекалено съкровена, за да бъде споделена и обяснена.

Ако ти следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората. – Ето един водач, един учител.

Човек винаги върви по края на пропастта. – Става въпрос за обикновения човек.

Пътят на злото е много широк.

В една паяжина никога не живеят два паяка. – Т.е. всеки човек сам си плете съдбата – няма друг паяк, освен него. Какво е паякът, паяжината? Това са човешките мисли и желания. Откъде изважда паякът паяжината си? След време, когато ще говорим за окултната страна на животните въобще, ще обясним по-дълбоко: вади я от себе си. Човекът също има паяжина, която я вади от себе си – с тази паяжина си е направил съдба. Защо не направи обратно, божествена съдба? Има такава възможност: ако направи божествена паяжина.

Когато ти е тежко, се усмихвай. Това е твоята тиха победа.

Не е важно да говориш, а да кажеш Истината.

Мъдрият умее да гледа в лицето на мрака.

Трябва много смелост, за да срещнеш ослепителния блясък на Истината.

Влез в джунглата с добро и ще излезеш с добро. – Вие знаете, джунглата е на всяка крачка опасност. Там само трябва да станеш мъдрец – всяка крачка е опасност. Същевременно джунглата е велик лекар: всяко нещо може да бъде лекарство, ако знаеш подхода си и познаваш себе си.

Когато слънцето проблесне, разрушено е царството на мъглата. – Т.е. може да се каже: Когато Бог се роди в човека, заблужденията се разпръскват.

Голямото веселие е жалко, ако не познаваш своя баща.

Сега ще ви разкажа за африканчето, едно малко дете; африканчето и големият учен. Африканчето казва на учения, това е едно малко, искрено, приятно дете, казва: Всичко в науката може да се увърта.

Ученият: Именно това се нарича изследване.

Африканчето му казва: Науката е част от една измама. Ти не мамиш ли себе си?

Ученият: Това е пътят.

Африканчето казва: Не науката, а сърцето ми дава отговорите.

Ученият: Сърцето не е достатъчно.

Африканчето: Щом Истината е в сърцето ми, това е достатъчно. Който не говори Истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим.

Ученият: И други непоносими неща има!

Африканчето: Най-важното решение в живота е да почнеш да живееш честно.

Ученият казва: Това не е лесно. (Вижте как винаги бяга някъде умът.)

Африканчето: Не говоря за лесно, а за важно и съдбоносно решение.

Ученият казва: Може би си прав. (Щом чуете „може би“, това е нещо като „горе-долу“, „зиг-заг“ и т.н. Това е умът.)

Африканчето казва: Ако човекът не е честен, ще бъде опозорен.

Ученият: И честният бива опозорен.

Африканчето към учения: Нечестният човек е болна птица, болна душа.

Ученият отговаря: И честният може да боледува.

Африканчето: Твоята наука не е честна.

Ученият: Не знам дали е честна, но ме учи на трудолюбие.

Африканчето казва: Че какво трудолюбие може да има без честност? Без честност ти ще се върнеш в своята мрачност. (Вижте какво малко дете и как му говори: ти ще се върнеш в своята мрачност. Щом не си честен, твоята наука е мрачна, мъртва и е без полза.) Със своята честност – завършва африканчето – ти създаваш и намираш себе си.

Това беше една детска работа и дзенска работа.

АУМЪ

7-ми септември 2010 г.

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(лекция 17)

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

За злото

(втора идея за размишление)

ЛАО ДЗЪ

(лекция 18)

ДАО

(трета идея за размишление)

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

Велик немски мистик, човек с живо чувство за свещеното. Човек с простичка външност, иначе обущар, но същество на дълбокомислието. Той сам казва:

Аз познах в себе си божествения свят и тъмния свят. След много жестоки духовни бури моят дух се роди отвътре и аз заживях в триумфа на духа. Този триумф не може да се сравни с нищо, не може да се опише. Може само да се каже, че посред смъртта се ражда живот и че това е възкресението от мъртвите. – Това означава, че той е водил велика борба в себе си за истинско разбиране.

Бьоме е тайна. Той е преживял скритата тайна на живота и той говори за нея. И ние стоим пред неговата тайна. А това означава, че той е имал в себе си осъзнато, съкровено сърце и чрез него е гледал в дълбините на нещата.

Бьоме е видял тайната на живота с очите на духа. Той е видял, че животът се ражда в самата смърт, и казва: Аз пиша от познание на духа, а не от опита. – Забележете, много тънка, много дълбока разлика.

И така, Мъдростта на Бьоме:

Бог не се явява природа. Бог е Бездна. Бог е всичко. Бог е тъмнина и светлина. Но Той се нарича Бог, защото е в съгласие и със светлината, и с тъмнината. Бог е Любов и Гняв – противоположностите са потопени една в друга.

Когато човек се откаже от висшето си аз, тогава Бог вече става неговото аз.

Животът в Бога е живот в Божията Премъдрост. Този живот е естествено над всички звезди, стихии и влияния, защото те са второстепенни дихания.

Който не живее в Бога, той няма гласа на Неговия Дух. Той има само гласа на своите знания и наука. От тези знания и наука е произлязло злото. – От тази наука, от тези знания, човешките, е произлязло злото и съответното тяло – тялото на смъртта.

Когато човешкият дух започне да мисли като Бога, той постига естеството на свободата.

Божеството не дава на никой да Го опише и изрази.

Бог е сътворил всички неща от Нищото и това Нищо е Самият Той, Неговата скрита част.

Всичко се случва в Бога, а не в света. – Забележете каква Мъдрост. Ние мислим, че тука се случват събитията, разните преживявания.

Бездната е всеобщото Първоначало. Бездната е пожелала да роди Себе Си и така се е родил Бог, боговете, синовете, Луцифер и всичко друго.

Бог на светещия свят и Бог на мрачния свят не са два Бога, а Един Единствен Бог.

Нито едно съзвездие не може да обхване Духа Божий в човека.

Който е просветен от Бога, влиза в истинска преданост към Самия Бог.

Всеки човек, който носи Божията Мистерия в себе си и който напълно се е посветил на тази Мистерия, той е пробуден от Духа Божий и е проповедник на Бога.

Никой не може истинно да учи другите, ако не изхожда от Божията Мистерия. А на какво ще учи хората този, който е извън тази Мистерия Божия? Който има Мистерията в себе си, може да узнае тайната на всичко съществуващо.

Животът е произлязъл от Божия глас. Има ли Бог глас? Бьоме казва: Този, Който е създал всички гласове, има глас, особен глас.

Началото на всички същества и неща е тайнството „дума“ – думата като Мистично дихание, Божие дихание.

Във Великото тайнство се намира истинският рай.

Когато Мистичният Огън ръководеше човека, човекът придобиваше истинския опит, опита в Духа.

За достойните тайната не е тайна, а открито знание.

БЬОМЕ ЗА ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

Слушайте внимателно, защото това е голяма Мъдрост, с прости думи, казана много просто. Много книги са писани за Луцифер. Макар че тука малко ще ви говоря и след време пак ще имаме продължения, ще видите колко дълбоки неща, казани просто. Това е този, който е постигнал Духа и живее в Мистерията.

Бьоме казва: Луцифер е нещо странно, което се намира в Бога. Луцифер е вид бог, но който не е абсолютен Бог. Чрез Луцифер трябва да се извърши различаването на Бога, защото нищо не може да се открие без неговото противодействие. Ето защо Бог го създава. Луцифер е необходим, за да може Бог да възкръсне и да се върне в Себе Си.

Бог е разделител. Той е създал Луцифер чрез разделение. Той е разделил целостта Си чрез волята Си. И така, Луцифер е част от изтеклата воля на Бога.

Великото единство и цялост, което е Бог, е създало в Себе Си разлика, различие във волята, и това е Луцифер. Луцифер е особена субстанция на чистата отрицателност. Бог е създал Луцифер като нещо отрицателно на Самия Себе Си, за да може да възвърне субстанцията към Самия Себе Си.

Луцифер е излязъл от Бога като субстанция, но субстанция, която се е превърнала в определеност, в качество. Това качество е било наречено „противодействие“ и по-късно другото му име е Луцифер.

Луцифер е създаден като нещо друго, за да работи за Единното. Той е създаден от Бога като едно въображение в самото себе си и затова Луцифер си въобразява и казва: Ще стана като Всевишния.

После Бьоме казва: Луцифер чувства в себе си особен, яростен огън, който всичко поглъща. Това му е дадено да чувства от Самия Бог. Луцифер е гняв, който живее вътре в Божия гняв. Забележете колко просто и каква дълбока Мъдрост! И затова е казано: Не се противете на злото, защото Бог казва: Аз съм Този, Който е злото. Тук Бог казва: Аз съм Този, Който знае защо прави злото – един от преводите на Бьоме. Това не е човешка работа, нито ангелска, нито пък на серафими: Аз съм Този, Който знае защо прави злото. Това означава, че дори и царството на тъмнината не принадлежи на дявола. Дяволът е само инструмент на действащия Бог.

И така, Луцифер е имал много силно тяло от светлина. Тогава тялото му сякаш само по себе си е раждало светлина. Казано по друг начин: Луцифер е имал дадена голяма светлина, но е нямал цялата любов, нямал е същността на Бога. А Любовта е тази, която прониква в най-дълбоките недра на живота и смъртта – не светлината, а Любовта. Значи Любовта прониква в най-дълбоките неща на живота и на смъртта и ги осветява.

Луцифер е бил част от светлината, но не и част от Любовта и от Могъществото на Бога. И казва Бьоме: Аз познавам ядрото и сърцето на Луцифер и как той е станал Сатана и дявол. Бог го е дарил с нещо особено: то е яростното качество. Бог го е създал такъв за Своите велики цели.

След време ще продължим пак и по тези въпроси.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

(лекция 17)

Друго изключително същество, постигнало своята цел и вървящо все по-нагоре към тайните на Мистерията.

Още от малък той е способен да се концентрира с часове върху природата, водата, огъня и да се уединява. Има прекрасни книги от него: „Откровенията на водата и огъня“.

Брат Михаил казва: Аз вярвам в невидимия свят, даже само в него вярвам, защото цялото наше съществуване се управлява от невидимия свят и е пронизано от него.

Брат Михаил е слънчево същество и още от малък той е осъзнал как невидимият свят му помага. Жаждата му за истинска Мъдрост надминава видимия свят. Още от млад той отдава изключителната си енергия за духовна дейност и много работи, но усеща, че му трябва водач, истински духовен Учител. Той осъзнава, че Учителят е най-голямото богатство в този свят. Той знае, че Учителят е чистият Създател на пътя навътре. И по-късно той го среща във Варна, близко тука до гарата, в хотел „Лондон“, и му посвещава целия си живот. И по-късно казва за него, че това е Учителят на Учителите.

Брат Михаил споделя, че при срещата им имало нещо, което не се поддава на обяснение. Става въпрос за откровенията на мълчанието – при такива срещи те се случват, т.е. те се запознали вътрешно, те се разпознали вътрешно от миналото; те се разпознали взаимно и нямало нужда от думи. След тази среща започват вече много други срещи – срещат се сутрин пред морската градина, на път към брега, за посрещането на слънцето.

Учителят много му се радвал. Когато го видел, свалял шапка и го поздравявал, защото това било чудно, вдъхновено, седемнадесетгодишно момче.

И така, Мъдростта на брат Михаил:

Преди да започнеш да убеждаваш другите, трябва да живееш истински живот.

Истината се открива само на този, който е съумял да намери правилен подход към нещата. Истината се намира само тогава, когато решиш твърдо да ѝ служиш. Ако ти живееш в Истината, хората ще го почувстват.

Кой ще ви покаже Истината? Казва: Само вашата Любов и Мъдрост.

Ако човекът не бъде бдителен, той ще се отдалечи от Истината.

Научната истина нищо не струва пред Истината за живота. Менталният свят е непълен, той е ограничил Истината.

Всички благословения са скрити в Любовта към Истината.

В този ден, в който твърдо изберем Истината, кредиторите, т.е. кармичните духове, няма да дойдат да ни търсят. – Говорим за пълно, твърдо избиране на Истината като Принцип, абсолютно искрено, без изключение. Каквато и да е карма, каквито и дългове да има човек, Бог започва да ги отделя.

Да бъдеш свободен, значи да действаш в съгласие с Божията Истина.

Лошо е, когато търсиш истина, която да отговаря на твоите желания.

Когато търсиш някаква истина, която те устройва, ти никога няма да намериш Истината.

Който честно търси Истината, ще я намери.

Има много хора, които търсят Истината, но това е безполезно дело. Защо? Защото има нещо, което трябва да се промени в мисленето, а те само търсят. Истината никога няма да се приспособи към вас и ако не станете достойни да я получите, вас ви очаква духовна смърт.

За много хора въпросът за Истината остава неясен. Защо? Защото хората я разглеждат като нещо отвлечено.

Ако ти обладаваш Любов и Мъдрост, то даже и да не говориш, ти пребиваваш в Истината.

Зад нашите трудности и страдания стои една бдителна Мъдрост и ние сами трябва да я открием и да разшифроваме нейните цели и закони.

Паякът живее за себе си, мравката живее за другите, пчелата живее за Бога.

БРАТ МИХАИЛ – ОМРААМ

За злото
(втора идея за размишление)

За да победиш злото, трябва да посветиш целия си живот на Бога.

Важното не е това, което става във външния свят, а това, което чувстваш отвътре – там, в дълбочината. Там са истинските събития.

Тъмнината е опасна, но още по-опасен е страхът, който се заражда в самия тебе.

Този, който постъпва лошо, призовава към себе си тъмните същества.

Ако злото унищожава света, това не е причина да загубиш вяра в доброто.

Ако убиецът се изплъзне от човешкото правосъдие, той никога няма да се изплъзне от Божието правосъдие.

Тези, които търсят разкош, не усещат как ще бъдат погълнати от празнотата на бездната.

Злите хора ще бъдат обуздани от хора с по-голямо зло и с по-голяма сила от тяхната сила.

Този, който показва неуважение и проявява зло към вас, продължавай да му изпращаш добро и в определено време той ще капитулира и няма да може да проявява злото си към теб.

Ако разбирате правилно, ще видите, че враговете са вашите истински приятели. Враговете са по-полезни от вашите приятели, които с комплименти и похвали ви правят по-уязвими, по-отпуснати и по-разсеяни. Враговете поддържат будност. Враговете са нашите скрити благодетели. Използвайте враговете си!

Истината е висш Принцип, който умее да работи и с доброто, и със злото. Ако ние не разберем Висшия Принцип – Истината – която управлява доброто и злото, ние никога няма да разберем тайната обмяна на доброто и злото, тяхната игра, техните сражения, техните битки и тяхната обмяна.

Доброто и злото са артисти, призовани да играят в ролята на живота. В човешкия свят доброто е много тъжна действителност, защото всеки иска неговото добро да тържествува, а то е относително. То не се явява добро за другите, следователно това е зло.

Ако ти не преобразиш злото в себе си, то ще усилва твоето невежество и твоите слабости.

Не е важно в кое прераждане си създал своите трудности (става въпрос за сегашните трудности); важно е да осъзнаеш, че решаващият фактор си ти.

Адът не е вечен, той ще изчезне, защото Бог не е отхвърлил окончателно нито едно същество. – Значи в плана на Бога няма отхвърлено нито едно същество – нито дявол, нито демон, нито Луцифер. Бог няма да позволи на никое същество да пропадне и затова след време адът ще бъде преобразен от великата Любов на Бога.

ЛАО ДЗЪ

(лекция 18)

Изключително велико същество, древно божество – Лао Дзъ. Говорил съм за него и след време пак ще говорим.

Лао Дзъ е олицетворение на самото Дао. Той е съществувал преди възникването на вселената и затова е наречен Праотец. Той казва:

Аз странствам в сърцето на изначалните неща, в живота на Дао.

Лао Дзъ обладава глас на мълния и безмълвие. Този Праотец на Китай, той е великата душа на Китай. Той е глас на великата Пустота и глас на самото Дао, т.е. Дао си е направило глас. Влязло е в него, заживяло е в това божество и предава учението за Себе Си.

Чрез Лао Дзъ Дао говори за Себе Си.

Лао Дзъ издига над всичко две неща: Великата Пустота и у-вей, т.е. недеянието – говорили сме, непривързаното действие, или чистото действие. И наистина Дао се създава в човека, в съществата от у-вей, чистите действия. Мъдростта му е много тънка, естествена и мистична. И така, той казва:

Човекът не е роден да върши добрини. Той трябва да живее в хармония с Дао. – Много тънко казано! Много хора и досега страдат от своите добрини; други продължават да сеят добрини, от които ще получат карма, тъй като не познават Дао, не живеят в Бога, а пък правят добрини. Те не знаят последствията, както някои лекари лекуват болни – Бог не дава, пък те го лекуват; добре тогава, после ще има последствия, каквито те не очакват. Затова и Учителят казва: Когато правите добро, много внимавайте и питайте Бога. – Значи трябва да живее в хармония с Дао и само тогава може да върши всичко друго. Значи когато постигнеш хармония с Дао, с Истината, чак тогава вече ще имаш мярка и ще знаеш кога да правиш добро.

Всички причини и последствия се дължат на отклоненията от Дао. Великото Дао е прямо и леко, но хората обичат околните пътища.

Лао Дзъ не е човек. Той е Дао. Той се е слял с Дао и затова Лао Дзъ присъства, но отсъства. Затова учените още спорят съществувал ли е, или не е съществувал. Той е над тези неща: той не съществува, даже и не отсъства – той е нещо по-дълбоко.

Казва: Всички слова са само отзвук на тишината. – Това означава: Не слушай словото, чуй тишината, чуй тишината в нещата, чуй безкрая. За безкрая няма слова. Затова Дао няма слова, те са само отзвук.

Дао е само условно понятие на Безименното. Това Безименно е бездънно. Името е теснота, а безкраят е свобода.

И така, словото не може да предаде безкрая, словото не може да предаде величието на Дао. Тишината е по-близо до Дао, по-близо до тази Истина и затова трябва да се търси тишината, мълчанието в нещата, безмълвието в нещата – там е същността.

Мъдростта му:

Думите имат начало, делата имат същност.

Мъдрият не се грижи за живота си. – Тука не искам да обяснявам всички тези глупави борби за оцеляване, защото въпросът не е въобще борба за оцеляване, а за себепознание и познание на Дао. Значи мъдрият не се грижи за живота си, затова и той живее. И защото не мисли за живота си и за делата си, те сами се уреждат. Просто не мисли, за да не им пречи. Той живее в Дао, а Дао знае как да урежда всичко.

Покоят е целта на движението.

Мъдрият се избавя от всичко излишно.

Който тръгва против Дао, ще загине преждевременно. – Значи който тръгва против Дао, против Истината, ще загине преждевременно.

Постигналият Дао не използва войската, той използва Дао. – Никакви оръжия, никакви автомати, никакви саби, никакви сопи – той използва Дао, това аз го казвам, т.е. самият човек е вече оръжие. Дао в него е вече оръжие, и Истината.

Да прославяме победата, означава да се радваме на убийствата. Дао отрича победата. Лао Дзъ отрича победата.

Няма по-голямо нещастие от неовладените страсти.

Няма по-голяма опасност от жаждата за богатство.

Мъдрият не вижда, а всичко разбира, бездейства, а всичко постига.

Висшето съвършенство изглежда вредно, но ползата от него е безкрайна.

Да останеш слаб, е могъщество. – Голяма тайна има да знаеш как да си слаб. Да усъвършенстваш себе си, това е искреност. Въобще това е методът: ако умееш да си слаб и смирен, Бог в тебе става силен.

Мъдрият всяко нещо приема като трудно и затова нищо не му е трудно. – Някои го приемат като лесно и може да стане много трудно. При Лао Дзъ е друго: приема като трудно и нищо не му е трудно, защото за Дао няма нищо трудно.

Трябва да се почва с това, което още го няма. – Вижте какви тайни, мъдри съвети, всеки да ги тълкува по своему.

Когато хората са отстранили великото Дао, появили се човечност и справедливост. – Човечност и справедливост са изкуствени неща. Те не могат реално да те ръководят. Дао е истинският ръководител и най-естественият Учител.

Когато човек действа неправилно, той изгубва Дао, т.е. той изгубва своя път.

Следвам Дао, казва Лао Дзъ, но не Го придобивам. То ме придобива. – То не е наша работа, кога и как ще действа Дао – следвай Го и не Го придобивай.

Лао Дзъ е като Дао – непредсказуем. Той живее чрез Дао и няма нужда от други неща. Ще обясня: Дао е спуснало от Себе Си едно същество и го е нарекло Лао Дзъ. И чрез него говори, върши си работата и после си го поглъща отново в Себе Си.

Лао Дзъ е едновременно и мъдър, и прост. При него нещата са слети в едно – нито едното, нито другото, и двете. Мъдростта на Лао Дзъ е парадоксална. Тя е едновременно обща, особена, принадлежи на всички и противоречи на логиката.

Лао Дзъ не е учение, Лао Дзъ е откровение. Казва: Който знае, знае малко. Който знае много, нищо не знае. Който умира, се радва на дълъг живот. – Прекрасна смърт – който умира, се радва на дълъг живот.

Безмълвието позволява да намериш пътя си.

ДАО

(трета идея за размишление)

Дао не се постига с дисциплина. Всичко постигнато с дисциплина се изгубва. Дао се постига с Любов. – Толкова просто! Не може по-просто да бъде казано – това е Мъдростта. Дисциплината е насилие – налагаш, налагаш, но няма любов – нищо не можеш да познаеш. Дао се постига със същност.

Какво търсите? Защото извън съзнанието няма Дао, а вътре в съзнанието няма нищо. Блажен е този, който е уловен от Нищото, от Пустотата. Блажен е този, който е уловен от безкрайността.

За да намериш Дао, не ти трябват никакви техники и методи, достатъчно е най-простото разбиране.

Най-големият секрет на Дао е простотата. – Забележете колко просто, по-просто не може да бъде – простотата.

Който е открил Дао в себе си, може да преодолее всичко.

Покоят е тайна на Дао. Този, който познава покоя, разсича страха, света и смъртта.

Имаш ли Дао, изгубил си смъртта. – Ти си губещ. Имаш ли Дао, ти ставаш губещ – изгубил си безпокойството, вече не можеш да се безпокоиш, нямаш такава способност. Защо? Няма го умът.

Дао се постига с пълно загубване на себе си. Ако не искаш да се изгубиш, тогава ще се безпокоиш.

Който знае себе си, е в безпокойство; който не знае себе си, е в Дао, той е в покой.

Знаещият се обменя със себе си, а незнаещият се обменя с Дао. – Такава е тайната, ще говорим по-нататък за Боян Мага – абсолютна Любов към незнанието, абсолютна жажда за неизвестност. Затова за него малко се знае, но аз ще ви разкажа много неща за него, защото това е велика тайна не просто в българската история – това е тайна отвъдна, прекалено дълбока тайна.

Този, който познава Дао, не обича да говори за това, това се нарича тайнствено съгласуване.

Дао е начинът, по който става всичко. – Забележете колко просто: каквото и да мислим, Дао е начинът, по който става всичко. Това не е по нашия начин и много е хубаво, че нещата не стават по нашия начин. Затова Учителят казва: В този свят едно от най-благословените неща е невежеството.

Тези, които следват Дао, изпреварват събитията; тези, които следват себе си, събитията ги изпреварват.

Най-интересното при Дао е не как се изразява Дао, а как се скрива.

Дао живее в хаотичен порядък.

Дао не държи на словото, а на радостта. – Може да говориш каквото си искаш, но въпросът е имаш ли постоянна радост. Каквато философия ако искаш си имай, каквото и учение ако искаш говори – Дао не държи на словото, нито на науката, а на радостта.

Дао е съкровена изтънченост, не умствена – съкровена изтънченост. Дао е спокойно, вселената е неспокойна.

Добрият плувец потъва, добрият ездач пада от коня си – всеки пада от своята привързаност. Само Дао не успява в падането.

Този, който е придобил Дао, е слаб във волята (забележете, слаб във волята), но силен в Дао, силен в делото. – С помощта на слабостта ще се окажеш силен, въпросът е да живееш в Дао, в съкровеното.

Дао е саморазкритие в съкровеното. – Значи ако ти държиш на съкровеното като принцип, Дао все повече ще ти се саморазкрива. Ако държиш на умственото, това е вече друг въпрос.

Птиците живеят в гнезда, хората живеят в жилища, Дао живее в Пустота. Дао не се ограничава.

Мъдрият не се вълнува от човешкото и затова той не безпокои своята природа със страсти. – Защо му е безпокойство? Човекът умее да създава безпокойство, а после не го харесва. Понякога Дао му казва, че също не харесва безпокойството.

Мъдрият храни в себе си чисто Дао.

Дао е незрима видимост.

АУМЪ

5-ти октомври 2010 г.

СВЕЩЕНОТО

(лекция 19)

УАКАН ТАНКА

(първа идея за размишление)

ШАМАНЪТ

(лекция 20)

МИСТИКАТА

(втора идея за размишление)

ПОГОВОРКИ, ПОСЛОВИЦИ, ИЗРЕЧЕНИЯ

(лекция 21)

МЪДРОСТТА

(трета идея за размишление)

СВЕЩЕНОТО

(лекция 19)

Днес ще говорим за индианската Мъдрост.

Свещеният човек има верен поглед за духовния свят. Реалното човешко право е пътуване към свещеното.

Специална е живата енергия на свещения човек. Свещеният човек правилно контролира, защото няма право да губи своите сили. Всеки и всичко, което пречи на свещения човек, го прави още по-силен.

Когато обикнеш свещеното над всичко, случва се правилното.

Когато обичаш свещеното, духовете те учат как да постъпваш със себе си. Те те учат на правилни отношения към себе си.

Когато обикнеш свещеното, светлина прониква в сърцето ти и го ръководи. И ако светлина ръководи сърцето ти, значи свещеното те е приело.

Свещеният път е стар път, той ни е познат от векове, а новият път е млад, той ни руши. Ние не сме сродни с новия път.

Истинският човек се сродява със свещеното и се прикрепя към душата си.

Светът е забравил само едно нещо, но то е най-важното и това е свещеното.

Само в свещеното се сбъдва всичко. Свещеното дава право да проникваш във вътрешни неща.

Силата, която излиза от свещеното, животвори. Свещеното е нещо, в което тайната на живота може да стане зрима, видима.

Който има свещена почит към нещата, постига собствения си дух.

Ако нямаш свещеното, ти си лишен от път. – Може да се занимаваш с много неща, но ти вече си лишен. Затова има такива, които правят много усилия, много упражнения, но това е основното – щом него го няма, усилията няма да дадат резултат.

Ако мислиш свещено, ти няма да си човек, а светлина.

Свещеното дава способността да виждаме в незримото. Само чистият и свещен човек носи в себе си истинската същност на цивилизацията. Истинският живот започва и завършва със свещеното.

Твоят свещен път е невидим, но е винаги до теб. Може и да не знаеш къде води, но трябва да го следваш. Свещеният път е пътят към Великата Тайна, това е единственият път. Ако ти си искрен, ще разбереш свещените неща.

В истинския ритуал оживява древното свещено време.

За да живееш, трябва да познаваш свещеното. Нашият живот е изпълнен с усета за свещеното. Човекът на свещеното стои над ежедневните неща – една мярка.

Само душата може да ни разкаже за нашата свещена същност и за тайната на покоя. Покоят е скрит, според индианската Мъдрост, в дъното на вятъра, т.е. в същността на нещата. Който има в себе си силен вятър, т.е. силен дух, разсейва мъглите. – Мъгли могат да се нарекат трудностите.

Ако искаш да разбереш човека, трябва да откриеш безкрайността му, но ние не можем да изречем себе си, понеже сме безкрайност.

Вдъхновението е потаен вятър, поезия на вятъра. Вятърът има дълбок слух. Той чува всяко листо.

Тайната на живота е свещена. Тя знае всичко, защото тя е по-дълбока от историята, тя е родила историята.

Ние живеем, за да открием своята безкрайност.

УАКАН ТАНКА

(първа идея за размишление)

Уакан Танка е Великата Тайна, скритата Тайнствена сила. Това е силата, която е сътворила вселената, камъка, четирите вятъра, небето, майката земя, слънцето, луната, светкавиците, човека, бизона, мечката, растенията и т.н.

Древната индианска Мъдрост казва:

Енергията е едно, а силата е друго. Силата е ключ, който трябва да задвижи енергията. Този ключ е особен род познание, прозрение. Енергията е разпръсната навсякъде, но силата не е. Силата трябва да се призове, за да стане ключ за разрешението на нещо важно.

Духовната сила е двигателят на енергията. Духовната сила е първичното, а ключът е прозрението за този древен двигател. Този древен двигател, тази сила идва от Уакан Танка, защото Той е силата.

Силата идва чрез разбирането на нейното значение, защото силата е свещена и се задвижва свещено от Уакан Танка и неговите шамани, и така наречените помагачи. Ние придобиваме истинско познание, когато към нашата естествена енергия прибавим и частица от по-висшата сила, и от помагачите, и най-вече от Уакан Танка.

С Уакан Танка всичко може, а без него човешката природа е само естествена сила, но без допълнителна духовна сила. Ако я няма тази допълнителна сила, истинските неща не се случват.

Енергията е навсякъде, но силата е само Негова и на предците.

В началото цялата сила е била в ръцете само на Уакан Танка, Великата Тайна, Създателя, но после Той дал части от нея на небесните предци, праотците, за да я използват и да я даряват на този, който е достоен – в случая шаманите.

Да служиш на Уакан Танка, е нещо повече от всичко друго на света, а да ти е дадено това, то е върховно благоволение.

Където и да съм, казва един шаман, Той, Уакан Танка, прави това служене вместо мен. – Ето го смирението: вместо мен. – Където и да съм, Той е винаги в мен, а аз изживявам това неповторимо усещане за близост с Него. Уакан Танка винаги знае кога имам нужда от Него. Той ми даде да разбера, че духът ми изглежда съвсем като мен – става въпрос, когато човек е в тялото. – С Уакан Танка животът е едно постоянно откровение. – И наистина е така.

ШАМАНЪТ

(лекция 20)

Какво представлява шаманът? Думата „шаман“ означава свещен човек, древен човек.

Шаманът е майсторът в царството на духовете. Шаманът се впуска дълбоко в себе си и общува реално с тях, защото се е посветил на свещеното начало. Шаманът умее да говори с народа на духовете.

Шаманът е минал задължително през голямото си страдание. Ще говорим по този въпрос повече в декемврийската лекция – „Тъмната нощ на душата“. Тука ще кажа: шаманът е минал през голямото си страдание задължително. Защо? За да пречисти злото в себе си и да се преобрази. И така да се преобрази, че наистина да стане свещен човек. Оттогава нататък вече му е позволена помощта – дотогава той няма право да помага. След този момент той вече получава свещено право. Той вече става наистина шаман, или свещен човек, свободен от болестта на злото, въобще на егото.

Шаманът е свещен, защото той първо е излекувал злото в себе си и затова вече има право да лекува другите. Иначе той е без право. Шаманът, или Свещеният, е майстор в съживяването на енергията. И освен това той лекува и отношението на човека към нещата – не просто болестта – отношенията на човека към нещата, защото там се намират болестите. Човек няма отношение към нещата в най-широк смисъл, болният просто няма правилни отношения.

Шаманът различно мисли, различно говори, различно живее. Той не е от времето. Шаманът е същество от свещеното, т.е. от други светове, а болният е същество от времето.

Шаманът има право да влиза в другия свят, а в този свят той само привидно живее. Шаманът чрез свещеното живее мистично в света на духовете. Той общува и задължително с определен таен учител. – Значи освен че висши същества го ръководят, той си има определен таен учител. И той се учи от него така, както син се учи от баща.

Понеже шаманът е посветен в свещеното, оттук в него се излива бликаща животворна сила, която наистина лекува. Тя минава през него, защото шаманът е минал през голямото страдание и може да я понесе и защото това го изисква свещеното. И това вече позволява на тази енергия да минава през него като, както казват шаманите, като „през тръба“ – както водата минава през тръбата.

След това преобразяване, след като е минал през голямото страдание, той вече не може никога да бъде обсебен от зли духове – другото важно нещо за шамана. След като е минал през голямото страдание, тъмната си нощ, преодолял себе си, вече никога не може да бъде обсебен от зли духове, защото той заживява напълно в свещеното, на което се посвещава, заживява в собствената си тайна.

Шаманът задължително трябва да мине през посвещение, т.е. през голямо страдание, което означава пресътворяване, за да се възродят духовните сили и старият човек в него да умре.

Шамани са тези, на които духовете служат. Те са като братя. Според шаманите ходът на живота на човека се определя от духове и всичко около нас си има духове, господари. Те са господари в най-различна област, но на тези духове шаманът може да въздейства.

При важни въпроси шаманът става човек в изстъпление. Разбира се, не винаги шаманите имат различни подходи – тука говорим за един от подходите – става човек в изстъпление. Това означава, преведено на индиански език: „чисто вътршен възход“. Външно може да изглежда даже ненормален, това няма нищо общо. Това е чисто вътрешен възход, свещен възход.

При шаманите няма предаване по наследство, защото има правило: всеки шаман трябва да си извоюва собствено своя авторитет; собствено трябва да претърпи тъмното си страдание, тъмната си нощ, за да стане авторитет.

Шаманът трябва да обладава глас, вътрешен глас. Гласът, според индианците, е жезъл във вътрешността на нещата, в невидимата област, когато е свещен.

Казват шаманите: Светът ще става все по-истински само при едно условие – когато шамани и жреци ръководят образованието. Разбира се, хората трябва да заслужат такива хора да ги ръководят. Но само когато шамани и жреци ръководят, тогава единствено светът ще се оправи, защото ще има истинско преподаване на свещеното и още по-висшето от него.

Шаманът вижда много надалеч. Защо? Защото е преминал през страданието и голямата тъмнина. Оттук нататък му е позволено да вижда, реално да вижда в отвъдното. Така той улавя невидимите същности.

Според шаманите онова, което ни заобикаля – гори, камъни, вода, въздух, растения, животни – не е просто окръжаваща среда. Това е нашето семейство, всичко това са наши роднини – дървета, животни, растения, дори и камъни – наши роднини, наше семейство. Ето, вижте какъв подход!

Шаманът не лекува. Той е само тръба, през която се излива и тече висшата сила на помагачите, предците и най-вече на, когато е пожелал, Уакан Танка.

За шамана голямата отдаденост на Уакан Танка, т.е. на Великата Тайна, е истинското ходене по вода – така казва един шаман – това е истинското ходене по вода, т.е. преведено, ходене над живота, над трудностите на живота, над проблемите на живота – това означава „ходене по вода“ и „ходене над вода“.

Шаманът, това е изкуството да накараш нещата да се случат, но да се случат по свещения начин, по правилния начин.

МИСТИКАТА

(втора идея за размишление)

Човекът всякога ще стои очи в очи срещу Великата Тайна и колкото да я изследва, тя всякога ще си остане Тайна.

Не изоставяй Тайната заради живота. Всички хора на тази земя произхождат от едно място – от Великата Тайна. Първите хора са били създадени без бащи. Наричали ги „Тайната“, защото били сътворени чрез Тайна.

В началото е било безмълвие, безмълвно море (това го казва индианската библия). Небеса, земя е нямало – само древност и предците, т.е. боговете на Тайната, и морето. И те се обърнали за помощ към Хуракан. Хуракан, това е самото Сърце на Тайната. И поискали да създадат земята. И създали всичко по нея – дървета, растения, животни. Създали и хора, но те били много непочтителни към Хуракан. Били наречени „дървени хора“, т.е. несъзнателни, и били унищожени. А една част от дървените хора, т.е. неуспешните хора, непочтителните, били превърнати и станали маймуни. Ето защо маймуните приличат на хората. Те са един неуспешен опит, маймуните са несполучливи хора.

Още преди сътворяването праотците размисляли за живота, за виделината и как да се съмне. Те се питали кой ще произвежда храната, т.е. жизнената енергия, как да бъдат направени животните. Предците искали да създадат животните подобни на човека – с глас, за да могат да възпяват и те Хуракан. Но и този опит бил неуспешен.

Всеки, който е тук на тази земя, е тук по причина на Създателя. Спомням си, Учителят казва, когато говори за прераждането: Някой път за едно раждане на земята има борба между милиони същества, но само едно трябва да се роди – примерно на определено място. Забележете колко е важно едно прераждане, за да може душата да слезе и да върви по своя древен, истински път.

Индианците казват: Ти си винаги наблюдаван от Великата Тайна във всичко, което правиш. Великият Дух е дал на всички по един свещен път. Хората се различават помежду си само по това, как ползват всичко, което им е дадено от Хуракан, от Великата Тайна.

Великата Тайна е по-велика от всички дарове. Тя е нашият Създател, тя е нашата история и ние трябва да се учим от самите себе си по свещения начин, за да станем достойни за Него.

Казват индианците: Огледайте се наоколо: всички неща потвърждават, че Творецът ги е създал. Хората не могат да сътворят дърво, не могат да сътворят камък, не могат да сътворят листо. Всички неща разказват за Великата Тайна. Отдавна, отдавна и далече във времето ние сме живели в тази Тайна, вътре в Създателя, и сме били единни, както орела и небето, и сме били свободни, както вятъра в прерията.

ПОГОВОРКИ, ПОСЛОВИЦИ,
ИЗРЕЧЕНИЯ

(лекция 21)

Научи се да танцуваш с препятствията, ако искаш да вървиш напред.

Не вземай нито едно решение, преди да си се спуснал много дълбоко в себе си.

Предците ни са общували с огъня и бурите, за да ги направят съюзници.

Истината е винаги добра за казване.

Превърни пристъпите на гнева в песен на слънцето. – Значи ето как може да се използва енергията: превърни пристъпите на гнева в песен на слънцето. Разбира се, това са елементарни работи, но за някои сигурно са даже трудни.

Опитай се да схванеш тялото си като чист дух и в същото време дай на духа си реалността на тяло.

Едно камъче да липсва, и слънцата ще угаснат – толкова е единно, толкова е свързано всичко.

Разшири кръга на приятелите си с дърветата, планините, звездите, листата и т. н.

Песента и танцът са мостове, прекарани към невидими светове.

Да изцеляваш, означава да намериш изгубената душа и да укрепиш нейната жизнена сила.

Малкото орле изоставя гнездото, хвърля се в празното пространство, хвърля се в бездната, без да разбира защо. Тласкано от могъщите сили на живота, разгъва криле и става орел.

Възприеми смъртта като вечно завръщане.

Нещата си говорят вечно без оглед на времето и пространството.

Там, където е окото на човека, няма нищо, което да хванат ръцете му, защото навсякъде е наситено с неуловими светове.

Важно е само това, което виждаш с дълбоко затворени очи.

Погледай огън от дърва и заобичай огъня. Огънят ще ти стане брат и ще ти предаде топлината си и своята доброта.

Давай онова, което искаш да получиш.

Осъзнай пълнотата на живота на един стрък трева и ще бъдеш спасен.

Мъдрият обитава в сияйна самота. В него има място за среща с цялата природа.

Какво е самотата за истинския индианец? Самотата е изправяне очи в очи със себе си без подкрепата на другите.

Научи се да мълчиш, за да чуваш себе си и духът на Мъдростта ще ти отговаря.

Приеми самотата като озарение, като чиста светлина, която черпи от себе си извън света.

Тишината не е празна. Тя е наситена с присъствие. В нея човекът никога не остава сам.

Тишината дарява хората с нови очи, за да виждат и с нов дух, за да разбират.

В самотата достойният човек не трепери, не изпитва никакъв страх. Тук той е омиротворен дух, помирен със себе си, изпълнен със себе си.

Приеми самотата като повик. Тя означава, че духът ти те търси.

Самотата пази човека от самия него. Не я смятай за ограда и крепост, а за извор. Смятай самотата за извор.

Без любов самотата е само суха земя, безводна и без светлина. От нея нищо не никне.

Страхът е враг на самотата. Искаш ли да си сам, най-напред победи страха. Ето защо индианците минават през тъмната нощ, тъмното страдание.

Самотата е царският път на пробуждането.

Самотата е особено място на силата – не на енергията – особено място на силата.

Мъдрият черпи сила от своята самота.

Самотата кове стрели от светлина.

За духовния път е нужно само едно: остро, всеотдайно внимание. (Три думи!)

Не забелязвай света и ще уловиш вятъра. Думата „вятър“ на индиански означава, както казахме и преди, Еекатл, означава духът.

Само истинският човек притежава силата и способността да постигне целите си. Никой друг не постига цели: постига успехи, но не истинските цели на живота.

Разказвай Истината и винаги ще ти бъде леко.

Според маите Любовта е мястото, където се става бог.

Ацтеките казват: Щом си стигнал донякъде и няма вече път, и няма изход, тогава стани птица. Преведено думата „птица“ в случая означава възход: стани възход.

Според инките работа, която не е култова, е без значение. Значи твоята работа, ако не си отдаден култово, ако не си напълно отдаден, тя е вече без значение; тя няма да бъде твой истински учител.

МЪДРОСТТА

(трета идея за размишление)

Ако трябва да кажа, ползвам около деветдесет индиански книги, към сто, плюс вътрешни книги неписани. Ако някои питат откъде е тази Мъдрост.

След време, разбира се, ще имаме много продължения, и индиански, и за богомилските лекции и т.н. – много от лекциите, които изнасям, ще имат много продължения.

Мъдростта казва:

Ще спазвам думата си – казва един шаман, – докато камъните се стопят.

Когато чуя думите, аз виждам тишината на човека. – Това е един индианец, велик шаман, наречен Белият вятър, повечето мисли са негови.

Пътят е нещо, което се извисява нагоре, а пътищата пъплят надолу.

Нашата почит е нашето пресътворяване.

Концентрация на шамански език означава да се събереш с духа си. Значи да излезеш извън ума, извън сърцето, извън света, извън времето – просто да се събереш с духа си – това е истинска концентрация.

Знанието е свързано с миналото, а мъдростта принадлежи на бъдещето.

Ние всички се учим от един и същи Баща.

Всичко идва от нашия Баща и това е достатъчно.

Приеми случващото се, потапяй се в чудото му и израствай. Бих добавил: ако може – без въпроси понякога въпросите са пречка.

Вятърът е по-свято място от всяка църква. Сещам се за поп Богомил, другият път ще говорим за него: „Свещениците са абсолютно ненужни“ – казва го велик Учител. Боян Магът казва: „Цялото християнство е ненужно, цялата религия е ненужна – нужен е само Бог“. Забележете колко просто, но по него време тези думи са били меч. Тука става въпрос за истинско отдаване, не за отричане, а за посоката на истинския път. Другият път ще говорим за богомилите.

Вятърът е по-свято място от всяка църква. – Вятърът те облъхва и те пречиства. То е по-добро място да намериш Бога от която и да е църква. Вятърът е чисто духовно място. Сещам се за немските богомили, казват: Много е вредно даже да се молиш в църква, защото в църквите е наситено с демони. Ще видите другия път какво казват поп Богомил и Василий Врач – много подобни неща. Също за святите мощи: Василий Врач обяснява как ги правят демоните и как привличат малките бедни души, изостаналите, старите души, тези, които са се отказали от развитието. Значи вредно е да се молиш в църква, защото там е наситено с демони, а хората мислят, че има чиста аура, понеже не различават. Въздухът (тука понеже говорим за въздуха) – ето го чистото място, ето го мястото на свободната църква, на свободата – във вятъра. Значи силата е тук във вятъра, казват индианците, по хълмовете, и тя оживява в сърцето ни, за да открием с нея Бог.

Любовта е мъдрото отношение към нещата, защото тя те привежда в чист контакт със самия себе си.

Когато човек взема енергията на другите, той никога не става силен и устойчив човек. Тука става въпрос за тези, които обиждат другите, ядосват ги. Знам много случаи. Примерно отива една жена на пазара, казва: „това и това ми дай, дай, дай, дай“ – „няма да го взема“... и заминава. Те почват да я мислят и тя се храни. Знам и по-лоши случаи: влиза един в книжарница и казва (понеже чете такива книги, аз го познавам, както и да е), вътре има една жена, държи едно много малко кученце, той казва: „Какъв е този пес? Не мога да го търпя!“ – и изчезва. Те започват дълго време да мислят за него и той яде енергия. Никога няма да стане силен, никога няма да стане устойчив, никога няма да стане неизменен и няма да има пълнота в себе си. Кражбата на енергия винаги ще се обърне срещу него. Много примери мога да дам, но друг път, когато ще говорим по Учителя за влиянията.

Човекът става силен, когато създава енергия в самия себе си. Това става с молитви, с разумно мълчание, казвал съм го, с разумно говорене, с разумно четене, с разумно мислене, разумно чувстване и въобще постоянно мислене за Божествени неща. По този начин човек не ограбва другите, а даже им дава.

Енергията, която сам създаваш в себе си, създава, освен това, ново реално виждане за тебе. Другата, ограбената енергия, тя ограбва самия теб: там придобиваш заблуждения и слепота.

Защо тази енергия, която създаваш в себе си, ти дава ново виждане? Защото тя е честна, казват индианците – и тя е чиста енергия.

Всички ние се нуждаем от вътрешна натрупана сила и самоувереност и особено когато сме изправени пред кризи, пред големи преображения. А Мъдростта е именно в това да знаеш, че винаги разполагаш с тази вътрешна, собствена чиста мощ.

Всичко около нас е символи. И сънищата са символи. Символите показват пътя, по който вървим. Но да разбереш символа, означава да отключиш неговата енергия. За да отключиш енергията му, трябва да влезеш вътре в него и да го преживееш.

Когато имаш лош навик и той често се повтаря, индианците казват, мъдреците казват: това означава, че имаш със себе си същество-придружител. На това се дължи този навик, имаш същество-придружител, който участва в този лош навик. Това същество често и упорито се завръща в тебе, но всеки може да го пребори, ако стане изключително честен към себе си.

АУМЪ

2-ри ноември 2010 г.

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

КЛАДАТА

(втора идея за размишление)

БОЯН

(лекция 24)

МЪДРОСТТА НА БОЯН

(трета идея за размишление)

БОГОМИЛИТЕ

(лекция 22)

Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.

Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна Любов и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старо човечество“, или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото“.

Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно, това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес“; представителите на Истината и на Бога бяха наречени „ерес“. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в така наречената ерес.

Богомилството не е църква, това е жива Любов към Истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива Любов до смърт; огнена, безсмъртна Любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на Любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно, църквата е ненужна, религията е ненужна – нужен е само Бог! – Много кратко, много ясно и много точно. Възход на Любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.

Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.

Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята Истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.

Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.

Думата „богомил“ идва от „Бог“ и „милост“ – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили“ означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.

В „Отче наш“ богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен“. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба, ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духа и Живота“. Това е, което ни насища, а не хлябът. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед“. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за тези три чудни, изключителни същества.

Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди, броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа“. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като последователите виждали в него истински баща.

Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш“, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е извършвал литургии.

Когато попитали Василий Врач: „По какъв начин останките на светците вършат чудеса?“, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо самия Бог. А поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който Го заменя със светци, той не знае какво прави.

Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи!

Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.

Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил самият Той да действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и така нататък. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят Истината.

Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни. „Земни“ означава „оплетени“. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.

Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.

Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.

Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.

ЗЛОТО И ЛУЦИФЕР

(първа идея за размишление)

Богомилите казват: Луцифер е син на тъмната страна на Бога, син на скритостта на Бога.

Злото не е изначално. То е вторична проява, която всеки трябва да преодолее в себе си и да я избегне. Злото не е съществувало изначално, то се е явило впоследствие, за да коригира съществата, които са се отклонили от Божията Същност.

Истинското зло не се намира в материята, а дълбоко вътре в човека (някои се оправдават с материята). Злото е подобие на човека – казват богомилите – който не се развива. Т.е. това е застоят, затова църквата, която говореше за Христос, но не практикуваше Христос, накрая показа какво представлява – жестокост. Жестокостта е мярка за огромен застой, огромен вътрешен застой, който не може да бъде скрит. Бог е допуснал злото, чрез което се наказват грешните и отклонилите се.

Чистата радост за душата – казват богомилите – е силен меч срещу злото и няма нужда от други оръжия. Ако ти на кладата умираш с радост, щом Бог те е призовал, няма друго оръжие. Радостта показва победа вътрешна, реална победа.

Злото е променливо, то е враг на самото себе си. То е неспособно да оцелее в своето назаем взето битие. Злото начало е, от друга страна, непознаваемо поради скритостта си. То е неуморно зло и това зло – казват богомилите – не е зло. То е скрито в непознаваемост и служи на Божията воля, защото е Божия необходимост. И това скрито зло в непознаваемостта, това зло е Бащата на Сатана, т.е. скритият Бог е Бащата на Сатана – Той го ръководи, Той ръководи чрез него и всички зли същества. Затова то ще си остане непознаваемо, но ще остане и необходимост.

Всички тези, които осъждат злото, се посаждат в него поради неразбиране, защото това зло е само необходимост, за да се роди истинското добро.

Злото е очистител, това зло е скрито в дълбочина и когато се яви необходимост, то излиза навън и работи за Бога. Това зло е допуснато да съществува, защото чрез него се твори бъдещото, истинското добро. Чрез това зло ще се пресътворят всички стари възгледи, всички стари светове. И пак казвам: Злото е необходимост, за да може Бог да твори и да пресътворява.

За да се победи това зло, човек трябва да приеме дълбоко в себе си пътя на жертвата. Бог е всемогъщ в доброто, а злото начало е силно само в злото, защото това е необходимост. В доброто то не е силно, но когато злото действа в злото, то там е силно и действа по необходимост.

ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

Божият храм е там, където е абсолютно чистата вяра.

Църквите са кръстопътища. Свещеникът е преграда, свещеникът е ненужен. Църквите са кръстопътища, а литургиите са многодумие.

Пазете се от сляпото духовенство, то не е доказало своята чистота.

Светците на църквата са огромна заблуда. Това са кости на мъртъвци, а не мощи, защото свят е само Бог и единствено към Него е поклонението.

Молитвата не се нуждае от църква. Тя може да се практикува абсолютно навсякъде, защото църквата е в човека и това е малката стаичка на душата. А Христос е казал: А когато се молиш, влез в тайната си стаичка. И когато затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна, вижда в тайна и ще ти въздаде наяве.

Възкресение от мъртвите няма да има, тленното никога не възкръсва. Мъртвото си е мъртво. Възкресение на души ще има.

Съвършените богомили няма да възкръсват. Те живеят в Царството Божие; те от него идват и в него се връщат. Възкресението е само за вярващите и последователите, а за земните хора – Бог да им е на помощ и разбира се, в бъдеще Той ще работи и за тях.

Външното, лъжовното християнство – казва поп Богомил – е чисто отричане на Бога. – Не отричане донякъде, това е просто чисто отричане, независимо дали се говори много за Бога. Една от книгите на поп Богомил е именно срещу изкривеното християнство, там той казва: Християнството върви по пътя змиевиден.

И после поп Богомил казва: Бог не иска от тебе църква, Бог иска от тебе любов, за да си създаде тясна връзка с тебе. И казва: Злото няма сърце, неговото сърце е на парчета. Стремежът към знанието е коренът на злото, а стремежът към любов и чистота е освобождението.

Злото има отвращение към любовта и това отвращение е произходът на неговата гибел.

Ако злото в човека е силно, тогава Сатана ще му разкрие тайните на властта. – Както знаете, такива хора тръгват по пътя на властта; те не искат да имат власт над себе си, както е при себепознанието, а те искат да властват над другите. Именно там се пише една безконечна карма.

Страданието – казва поп Богомил – е мястото на облагородяването, а кръстът е мястото на спасението.

Ако доброто в човека е благословено, тогава Бог ще му разкрие тайната на пътя.

Още в началото като бил свещеник поп Богомил, той постепенно разбрал, че тази църква не е от Бога. Той разбрал, че тази църква е от дявола. Той гледал отвътре, наблюдавал своите приятели свещеници и видял леността, порока, прикриването и напълно осъзнал, че Бог го няма там. Той осъзнал, че тази църква не служи нито на Бога, нито на себе си, нито на християните. Той видял, че свещениците нямали реално общуване с Бога, нито със себе си, нито с християните. А той обичал християните, обичал душите и казвал: Никой свещеник няма право да има власт над хората, защото хората са деца, синове и дъщери на Бога. Така той видял, че църквата е място на застоя, и осъзнал, че т.нар. „Света църква“ не е божествена църква, нито божествен дом.

Предупредили го от църквата неговите приятели свещеници да не говори, но поп Богомил вече бил убеден в глупостта на църквата и в нейната огромна безнадеждност да спасява души. Защото как могат неспасените да спасяват? И той напуснал това дяволско място и бил отново предупреден да не говори. Но той искал да изобличи църквата и да я развенчае. Така го нарекли „непокорният свещеник“. Те му казали да не се отклонява от праведната вяра, но той вече знаел, че трябва да се отклони. Той се отклонил и бил наречен „непокорният“. И знаел, че тази праведна вяра е лъжовна и тежко болна.

А Любовта му към Истината и душите била много голяма. Той виждал, че когато църквата изцелявала, това било тънка, обвързваща измама, измама на дявола. Защото той знаел, че когато те изцелява Бог, има разлика: когато Бог те изцелява, Той коренно те преобразява. Той вкарва в тебе искра за абсолютно нов живот. Не изцеление, а преобразяване! И само Бог знае кой може да се преобрази, кой е въобще готов за преобразяване. Защото сам Бог внася в човека именно тази искра, на една велика промяна.

Нищо не се изплъзвало от очите на поп Богомил. Както знаете, Учителят казва, че това е архангел. Именно само архангел може да вдъхновява ангели и чисти съзнания, защото той обичал Бога и Истината повече от себе си. Поп Богомил казва, че сам Бог ще порази доброто, което църквата е сторила на християните, дори и на себе си. И това лицемерно добро ще бъде наказано със застой и след време ще има само едно добро: истинското добро, доброто на Бога.

Доброто съществува от безкрая на Бога и принадлежи на вечността, а не на църквата. Доброто няма нищо общо с църквата, доброто изтича от вечността на Бога.

Невиждана вътрешна сила крепеше страдащите богомили на кръста и на кладите. Тука те се извисяваха в Бога, в своя идеал, и пробуждаха хората и народите с велика Любов. Защото хората тогава, и траки, и македонци, и българи, потайно се възхищаваха на тази величествена вяра. Самият поп Богомил по него време основава стотици богомилски, истинни църкви в България и тайна църква в Малта. По-късно вече стават стотици в Европа.

Поп Богомил живя като свещеник сред свещениците и видя, че свещениците вървят в праведния път на греха.

Църквата, според поп Богомил, е неправилно съградена и тя е вредна. Тя е въобще вредна за развитието, в нея няма развитие. И Учителят казва за нея: След време не хората, а вълците ще бягат, животните ще бягат от църквата. Според поп Богомил църквата не може да постигне истински живот, защото тя го очаква в небесния живот, но не го създава, тя не го живее – тя го очаква, но не го създава.

Христовото учение, казва поп Богомил, е друго, но църквата го е изпуснала, защото който не е постигнал истински живот тука, той няма никакъв живот и там. И Учителят много просто казва: Ако раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в рая.

КЛАДАТА

(втора идея за размишление)

На кладата богомилите постигнаха огненото си безсмъртие. На кладата се осъществява найистинската проповед – проповедта на Любовта.

На кладата богомилите изгарят в себе си какво? Всичко земно и материално, т.е. всичко второстепенно и ненужно, и се устремяват в безсмъртието, в нетленността и във вътрешността на своя Бог.

Кладата е път към святост и съвършенство, и към невидимите степени на развитието. Кладата се побеждава само с Любов, т.е. само с чиста духовна сила.

Да влезеш с Любов в кладата, означава да си познал себе си, да си придобил нещо от скритата реалност. И поп Богомил казва: Кладата не е зло, тя е нашият заслужен олтар. – Забележете: Тя е нашият заслужен олтар. Тя е пътят ни към пълното единство с Бога. Тя е за пробудените и за съвършените.

Кладата е приобщаване към вечния огън. Сътвореният дух от Бога е неунищожим на кладата и всеки, който се е осъзнал като дух, той е неунищожим, кладата не го докосва. Издръжливостта на кладата е загадка за обикновения човешки разум. Тя е неразбрана за тези, които нямат огъня, т.е. Божествената Любов.

На кладата Василий Врач е изчезнал в своето вътрешно, мощно новорождение и с това той е поставил велико начало на живота си. Няма никакъв край – тука се поставя велико начало. Един посветен казва: Точно на Голгота се намира истинският покой. Който там не може да го придобие, никъде другаде не може. Голгота е мястото на покоя и въобще началото на истинския живот.

Съвършените богомили са били огнени хора, огнени духове, а те живеят съвсем друго съществувание. Тези огнени духове тайно живеят в Бога, а кладата е само една привилегия. Вътре в Любовта е силата, която е по-голяма от кладата.

Ако Този, Който те обича, е поискал да изгориш на кладата, изгори, за да се слееш с Него. Който има Любов към Бога, на кладата той придобива своята пълнота, своя дух.

На кладата се е осъществила най-щастливата смърт за богомилите. Те са я жадували, те са се подготвяли цяло прераждане долу за нея: дисциплина на ума, сърцето и волята, за да може, когато кладата дойде, да влязат достойно. Така както и Христос се е подготвял за кръста.

Изгарянето на кладата е велик замисъл на Бога. Забележете какво казва Боян: Това е освобождение от еволюцията, т.е. от дългия път, и влизане в съвършенството на Бога. Защото какво е еволюцията? Много дълъг и бавен път, широк път. Кладата е тесният път. Освен че е дълъг пътят, не се знае в следващо прераждане колко много хора ще се преродят в животни; въобще не говорим за прераждане само в хора. Учителят го е казал: Много хора има кандидати за животни и животни пък има, които служат и са кандидати за хора. Така че еволюцията е един много, много дълъг път.

БОЯН

(лекция 24)

Преди да започна, искам да ви кажа, че Боян е нещо изключително: тайният ръководител на българския народ. Някои мислят, че е Учителят. Учителят е по-дълбока степен и е нещо друго. Боян е древен жрец, посветен от мистериите в Египет и Атлантида. Абсолютен върховен ръководител на тракийските жреци, на древнобългарските жреци и на богомилските магове. Едно изключително същество от много висша степен. Хем архангел и хем има таен път за него към божествата, хем е едновременно и скрито божество. Така че когато говорим за Боян, говорим за нещо изключително.

Боян е силен в тайните и вътрешни неща. Той винаги е жадувал за неизвестност. И в миналото е било така, и когато се ражда като Боян. Както ще видим после, в Египет са го наричали „жреца на булото, на забулеността“. Той сам си избира за разпространение на своето учение верния свой брат от миналото – поп Богомил.

Боян е мистичен образ. Даже не е духовен, той е преди всичко мистичен образ. Той идва от високо място. Той е знаел, казва едно предание, тайни страшни за живота, но не ги е споделил, защото България не може да ги понесе.

Боян произхожда от истинските и дълбоките степени на египетските, най-вече на египетските мистерии. Боян се е занимавал с висша магия. Да обясня какво означава това, тъй като думата „магия“ е много чиста, впоследствие и тя е опетнена. Според Кабала думата „магия“, буква по буква и преведено, означава практична божественост. Нищо друго, практична божественост. За Боян какво означава тя? Чистият път навътре. И той познава този път, истинския път навътре. Това е нещо много по-дълбоко от медитация, но друг път ще го обяснявам.