Елеазар Хараш

МИСТИЧНИЯТ ПЪТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2010 г.

Варна, 2011 г.

ПРЕДГОВОР

Дълбоко в себе си всички ние сме мистици, но не всички сме пробудили тази мистичност в себе си. Мистиката е велико познание за дълбинната цялост на живота. Мистикът открива Бога и в богатството, и в бедността.

Мистикът е странно същество, което живее извън себе си. Той влиза и излиза от себе си. Мистиката няма родина и за мистика няма значение, къде се намира, защото той е от Неродеността.

Мълчанието принадлежи на мистичния език – език, който ни говори странно и загадъчно, но чисто и истинно.

Ето какво казват мистиците:

Бог по Своята Същност не се нуждае от светове.

Ибн Араби

Любовта е началото на изчезновението. Тя подготвя човека до пълното му изчезновение, или самоотстраняване, за да остане само Аллах.

Ахмед ибн ал-Ариф

След като Божият свят е толкова обширен, защо си заспал в този затвор?

Руми

Бог е струяща топла всеотдаденост.

Рюйсбрук

Христос е тайната дума – първичното мълчание.

Хуан де ла Крус

Истинското служене и работа за Бога е действие без „защо“.

Майстер Екхарт

Външната религиозност е безбожие.

Ал Халладж

Великата и истинна Любов се осъществява в страданието, докато щастието никога не е израз на вътрешно единство с Бога. В страданието ние ставаме углъбено единни с Аллах.

Ал Халладж

Незнанието е величествено, то отприщва истинното знание.

Дионисий Ареопагит

Бог е Нищото, което иска да стане всичко.

Яков Бьоме

Елеазар Хараш
Варна, 17 декември 2011 г.

6-ти април 2010 г.

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 1)

КАРМАТА

(първа идея за размишление)

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 2)

ВЕДИТЕ

(втора идея за размишление)

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(лекция 3)

ОМ

(трета идея за размишление)

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 1)

Упанишадите са съкровено знание. Те са били наричани „тайно учение“, „седене около тайната“, т.е. поучение от тайната на Учителя. Наричани са още „великите думи“. Те укрепват търсача на Истината. Те са древноиндийският гносис. Те подготвят човека за дълбоко възприемане на Истината.

Откровението на Истината е недостъпно за чувствата и за грубото мислене. В Упанишадите се разглежда Истината на Истините – Брахман. Тези древноиндийски учители и мъдреци са имали едно поразяващо мислене. Те са имали една изключителна Любов към Брахман, към Истината.

Основното послание е, че Брахман се постига чрез истинско знание: тука вярата не е съществена – необходимо е истинско знание, чисто, съкровено познание. (Това не са ученици, както учениците на Христос, които търсят, служат и са далече от Истината. Това са учители и мъдреци, които са постигнали и говорят за Брахман.)

И така, какво казват самите Упанишади:

Брахман е по-дълбок от всички резултати и постижения.

Чрез познаването на Брахман ставаш самосъществуващ.

В Брахман смъртта умира. – Значи в Духа, в Бога смъртта умира.

Свободната воля е реалност само за този, който върви към себепознание и към Брахман; всички други си въобразяват свободната воля.

Спасява се само този, който е придобил Брахман, съкровеното знание.

За осъзнатия Брахман тече и в живота, и в смъртта; непрекъснато течение.

В щастието Брахман залязва, в изпитанието Брахман изгрява.

Брахман използва злото за одухотворяване. – Значи когато то дойде във вашия живот, най-важното е да го използвате; не то да ви използва, вие да го използвате за одухотворяване, израстване. То е трамплин.

Добрият човек се радва на услугите – така казват Упанишадите – щастливият човек се радва на приятните неща, злият човек се радва на егото си. А Брахман се радва на трудностите, защото в тях Той оживява и постига Своята свобода.

Брахман не е мястото, където отиваш; Брахман – това си ти.

Да знаеш много неща, е едно, а да познаеш себе си, е друго.

Човешкият Дух е мистерия. Той е много по-дълбок от тайната на чистото съзнание и осъзнаване. Съзнанието е свързано с телата, а човешкият Дух е свързан с Брахман. Съзнанието е възникнало, докато човешкият Дух е всякога в мистерията на Брахман.

Науката е нещо знаещо, нещо безпомощно, казват мъдреците. Тя върви по път на гибел и затова тя никога не може да познае чистия Дух, мистерията на Брахман, защото Той не е знание, макар че може да слиза в истинското знание. Той само слиза, но е отвъд.

Съществува метод, който спада към друго измерение за познание. Той е известен като „Любовта“. Но това е дълбок, мистичен въпрос. Любовта е също като смъртта, но във висок смисъл, защото тя е изчезване в Брахман. Човекът на Любовта умира в Брахман, разтваря се в Брахман, изчезва в Брахман и постига истинското знание и тайната за себе си.

Когато твоите очи са част от Брахман, тогава умът е отстранен и човекът вижда Пустотата, Безпределното.

Външните очи са врати на ума, докато пустите очи са духовни същности на Брахман. (Сещам се за една тракийска поговорка: „Мъдрият вижда скритото“. Много кратичка, много простичка и много дълбока; след време ще говорим и за тях.) Външните очи не могат да те приближат до Брахман, защото те носят света в себе си, те носят сътвореното.

Очите са само две малки пролуки от прозореца, докато чистото съзнание е целият прозорец, цялата отвореност – вратата на Брахман. Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Това не са очите, които виждат, това не са очите на Брахман.

Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.

Умът обича амхас (отношенията към този свят), обича теснотата, ограниченото познание. Това е неспособност за обхват, неспособност за обхващане.

И казват Упанишадите още:

Любовта е свещен еликсир, чрез който човекът се освобождава от земните нива.

Пространството е създадено от Брахман като необходимост за съществуването на космоса и световете, за съществуването на нивата.

Мисленето на Брахман е всеобхватно. То не е умствено, ограничено, в граници; то не е земно както ума.

В основата на човешката природа лежи желанието. Каквото е желанието на човека, такава е и неговата воля; каквато е неговата воля, такова е и неговото действие, каквото е неговото действие, такава е и неговата съдба.

Величието на Брахман, т.е. величието на Истината, се преживява в безмълвие.

Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.

Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.

КАРМАТА

(първа идея за размишление)

Какво ни казват Упанишадите за кармата:

Кармата е болест на миналото. Нейното изцеление е в бъдещето. А бъдещето е заключено в съзнанието на човека.

Кармата на всеки човек е огледало за отношението му към Истината, за отношението му към Брахман. Кармата означава, че човекът е ограничен, запрограмиран от космичната справедливост според неговите минали собствени деяния. Т.е. човекът е това, което е отношението му.

Който не умее да властва над самия себе си, не получава Брахман, висшата Истина, и тогава той остава в себе си, в своята съдба. Ако ти имаш истинско отношение към Брахман, това решава дали ще излезеш от себе си, от своето ограничение, наречено карма.

Хората идват в света, определени от действията на предишния си живот и затова сега се стараят, вярват, че вървят в правия път, но идва нещо от кармата и те мислят, че не вървят в правия път. Казвам: Тези, които сте сериозни – вървите в правия път, но кармата ще идва; част от нея ще трябва да се изтощава и да се изхарчва. Продължавайте дори и когато ви е много тежко, дори и когато е прекалено тежко. Това не означава, че сте се отклонили или че не сте в правия път. Напротив, още повече усилвайте любовта си към Истината.

Според както е действал човек, според това и човекът се ражда.

Причината за твоите страдания е в твоите стари рождения. Ти сам си своята карма: каквато си заслужил, това и си получил.

Всичко в света е подхвърлено на карма. Изключението е само за тези, които са се отрекли от света. Те постепенно придобиват божествената сила и се завръщат в Брахман. И най-накрая тези, които се сливат с Брахман, те се завръщат. Те стават независими от карма.

Спасението не е в това да се родиш в следващо по-хубаво прераждане, а да влезеш в Брахман и завинаги да излезеш от този нереален свят, в който заблудите се смятат за реалност.

Човек страда дотолкова, доколкото търси това, което не е Брахман, т.е. това, което не е божествено, не е съществено. Мрежите на илюзията са желанието за богатство, за власт, за наслаждение, да предпочиташ егото, изменчивото. Това е, което увеличава кармата, това е, което увеличава невежеството и страданието. Но страданието на човека се смята за очистително средство срещу многото минали животи, срещу многото прераждания.

Този, чийто ум е всякога безспокоен, не може да различи истинното от илюзията. Този, чието съзнание е нечисто, не достига целта и встъпва в кръга на карма, в кръга на преражданията.

УПАНИШАДИТЕ

(лекция 2)

Този, който оскърбява Брахман, Духа, той напада собствения си Източник. И ако някой човек умира в този свят и не вижда собствения си Дух, дори ако е правил велики дела, той погива. (Значи великите дела нямат нищо общо; трябва да познаеш собствения си Атман, собствения си чист Дух.)

Истинското добро е в дълбинната същност. То е в Духа, а не в ума. Истинското добро се основава на себепознанието.

Да живееш в потока на времето, значи да не познаваш Брахман, своята истинска природа и своя Дух.

Всичко е произлязло от Брахман: всички жизнени сили, всички богове, всички същества. Неговото тайно значение е Реалност на Реалността.

Себепознанието води до себеовладяване, а знанията водят до власт над другите.

Себепознанието е разтваряне в безсмъртието, докато непознаването на себе си води до заключване на себе си в света, във времето и пространството.

Себепознанието е постижение на истинността в себе си. То е освобождение от привързаността към света и към вселената.

Съществуват два образа на Духа: първият – въплътен и вторият – невъплътен.

Който вярва в друг живот, той вярва в космическия живот. А който вярва в Брахман, в Духа, той вече вярва в нещо по-дълбоко.

Духът превръща времето във вечност, смъртта в живот.

Плодовете на интелекта са тъжни.

Злото е резултат на отделянето от Брахман.

В Брахман е истинското знание. Без познаването на Брахман всички хора ги очаква разочарование.

Мъдрият никога не познава печал.

Който познава Брахман, използва трудностите. Иначе трудностите го използват.

Брахман не носи богатство на човека, Брахман носи блаженство. Който има блаженството, е по-богат от богатството.

Брахман е постоянен. Ето защо Той никога не изпуска Истината. Който е изпуснал Истината, не познава Брахман.

Брахман живее в полъха на невидимото и непреходното. Наричат Го „тайно царство“, а само Брахман е явен.

Великото Слово произлиза от диханието на Брахман.

Ти не можеш да видиш Брахман, Брахман сам вижда Себе Си чрез собствения Си поглед.

Брахман е Око, което наблюдава самото Себе Си.

Както океанът е съсредоточие на всички води, така и Брахман е съсредоточие на всички същества. (Тука само за малко ще се отклоня: Много е важно да сме отворени за всички учения, тъй като навсякъде е Брахман, навсякъде е Истината. Скоро идва при мене един приятел – командос – и той е убеден, казва: Аз вярвам само в православието. Казвам: Много ограничена точка, малко се разшири! Казвам: Дървото един клон ли има? Той не го прие, няма значение. Разбира се, че няма значение, но дървото има много клони. Т.е. всички учения, всички реки са правилни и особено когато човекът в тези учения се е отдал напълно. Пак казвам: Най-опасното е, когато си отдаден наполовина или донякъде. Всъщност тогава ти вече не си нито в учението, нито в Брахман; това го казвам между другото.)

Чрез Брахман постигаме безсмъртие. Брахман държи в ръцете Си безсмъртието.

Брахман е неуловим, защото не се улавя; не Го улавя нито смъртта, нито животът, нито безсмъртието – Брахман е неуловим.

Брахман е по-дълбок и от непознатото. Който е познал Брахман, прекратява преражданията.

Брахман е чиста радост, докато земните удоволствия са изопачена радост, тъй като всички удоволствия са ограничения на реалността.

Всичко зависи вътрешно от Брахман. Който не вижда Брахман, той вижда множество. Който вижда множество, е обречен на смърт – той ще почне да вижда и врагове.

Брахман е нещо различно от известното и е отвъд неизвестното.

Брахман е Цялото. Той е всичко, а боговете са само Негови промени.

Брахман е цял, но се е разложил на две – в мъж и жена. Така са произлезли човеците. Но който се ражда от Брахман в себе си, той не принадлежи на човеците.

Брахман простира имена и образи и влиза после в тях, и става невидим.

Атман, т.е. чистият Дух в нас, това е следата, по която трябва да се върви, за да се дойде до великия Брахман.

Брахман е съкровеното Аз на вселената.

ВЕДИТЕ

(втора идея за размишление)

Ще ви кажа нещо за Ведите. Ведите, това е свещенознанието. Какво казват Ведите:

В началото беше мрак, скрит в мрака. И само едно Тайнствено Същество се движеше в празното пространство и нещо странно замисляше. Нещо щеше да се случи. Нещо щеше да се роди от Самото Него, от Неговия потаен порив.

В оная древност нямаше горе и долу. По странен начин се случи сътворението и затова не може да се каже как сътворението дойде.

Сътворението е извън познанието. Нещо много древно прекосяваше пространството и от Него се яви сътворението.

Великият Брахма свърза пространство и време. Той пося времето. Времето е семето на вселената.

Великият Брахма е родил огъня като велика сила, като Истина, като жрец; огънят е наречен „жрец“. Жрецът е съставен от могъщ огън. И казват Ведите: Огънят е много умел за всяко пътешествие.

Който умножава Истината в себе си, той постига огъня – висшата сила на чистия Дух.

Истинският космос царува в тишина, тя е неговият дом. Блажените обитават безкрайното пространство. Там, в безкрайността, боговете са сами в светлината си, блестяща като слънцето и грееща като огъня.

Той живее в Своето всевластие, отвъд което не съществува друго.

На Него, Върховния Брахман – почит. В Него всички светове се вместват. Кому са ръцете, на кого са краката, речта, слухът, за кого боговете се жертват вечно? Това, че живеем, не е наша заслуга. Това, че живеем, е от Брахман.

Великият Брахман твори световете и ги поглъща. Огъня Той го довежда в нашия живот. Огънят – това са могъщите богове.

Накъде се стремят водите? Накъде се стремят дните и нощите, бягащи заедно? Всичко върви към Брахман.

Велик е Брахман. Безсмъртието и смъртта са само Негова сянка.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(лекция 3)

Един от най-великите учители и мъдреци. Наречен е „Великолепният“.

Казва:

Аз почитам най-мъдрия и той е Брахман.

Светът и времето се преодоляват с помощта на диханието, или вятъра. Диханието е жертвоприношението. Диханието е избавлението.

Пустите очи са мъдри очи. Те са виждащи в Духа. Те винаги виждат необходимото.

Брахман допуска в Себе Си само пустите очи – очите на чистото съзнание. Затворените очи търсят единството си с Брахман, за да въведат човека в себепознание.

Твоят чист Дух е зад пределите на глада, жаждата, мъката, заблужденията, старостта и смъртта. Този чист Дух се отрича от ученост и остава като дете. Отречен от учеността, после той става мълчалив. После този чист Дух се отрича и от мълчанието и става свободен Дух. Всичко останало е подхвърлено на страдание.

Твоето тяло е земя. Кой управлява отвътре тази земя? Това е твоят Дух.

Къде пребивава Духът? Речта е неговото местопребиваване. Истинската реч е висш Брахман. Речта е жрец на огъня. Реч, която е огън, е избавление.

Духът в човека се охранява само от едно божество – неговата силна мисъл. Това е божеството на човека, неговата силна, концентрирана мисъл.

Безконечна е мисълта. По волята на Непреходящото слънцето и луната са заели своите места. По волята на Непреходящото небето и земята са заели своите места. По волята на Непреходящото са заели своите места мигновенията, часовете, дните, нощите, сезоните, годините. По волята на Непреходящото едни реки текат на изток, други – на запад – всяка в своята посока.

Този, който не познава Непреходящото, в този свят на отношения той има край, той има погибел. Той заминава от този свят нещастен. Но този, който познава Непреходящото, той заминава от този свят като Брахман, като Дух.

Боговете не обичат видимото добро, те обичат скритото добро.

И казва още Яджнавалкия:

Брахман е вечно величие. Който Го познае, става успокоен, въздържан, търпелив и събран, концентриран. И така той Го вижда в себе си. Такъв човек злото не го гори, той изгаря злото. Злото не го преодолява, той преодолява злото. Този велик Брахман в нас е нероден, неумиращ, безсмъртен, безстрашен Дух. Той живее в Ом, изначалното пространство, напълненото пространство. Той живее в пълнота. От пълното е възникнало пълното.

Мълнията – това е Брахман, Духът. Той е мълния, която разсейва тъмнината. Който знае, че мълнията е Дух, той разсейва злото. Който познае това велико, чудесно, първородно Същество като Брахман, той придобива всички светове, защото Брахман е всички светове.

Който има чиста реч, той храни боговете; който има нечиста реч, храни и поддържа човешкото.

Човек се освобождава от смъртта само чрез истинско познание на Брахман. Който е познал Брахман, е познал целия този свят.

Познанието на Брахман е най-висшето познание. Всички други познания и изучавания са по-нисши.

Брахман е повече от съзнанието. Той е по-дълбок от съзнанието, защото това, което съзнава и осъзнава, то има у себе си и другото – другия полюс, значи то още не се е сляло.

Който почита всичко, най-много Атман, чистия Дух, той ще се сътвори от Атман.

Който напуска този свят, без да е съзрял собствения си Атман, на такъв човек Духът не помага, понеже Атман е останал непознат, понеже Духът е останал непознат.

Дори и мравките намират своята храна чрез Брахман – навсякъде е слязъл Той.

Накъде се движи Брахман? Към Своята неподвижност.

Брахман постъпва винаги достойно. Брахман е непривързан. Ето защо Брахман притежава нещата.

Животът е даден, за да станеш Брахман. Чрез речта човек става бог и се връща при боговете.

И после Яджнавалкия казва:

Ухото е постижение на Брахман и затова който познава ухото, познава тайни слова, познава истинното, защото ухото е постижение на Брахман.

Който живее в Брахман, идвайки, той не се ражда, той само се явява и умирайки, той само се скрива.

Истинолюбието води до най-съкровените дълбини на Брахман.

ОМ

(трета идея за размишление)

Какво ни казват Упанишадите за Ом:

Ом е това, което се назовава „Безкрайното“.

Който се посвещава на Ом, се посвещава на Безкрайното, той се посвещава на Брахман.

Боговете в древността победили демоните не чрез силата си, а чрез Ом.

Който проникне в Ом, в Брахман, става безсмъртен.

Ом е най-древният химн на единството.

Ом изпълва човека с древност и единство.

Ом – този звук е безсмъртен и безстрашен. Когато боговете победили асурите (демоните), то е защото те се уловили за Ом и така удържали победата.

Убежището е в този безсмъртен и безстрашен звук. Звукът Ом е създателят на опората.

Ом е древното име, универсалното име на Брахман. Ом е отиване при Брахман – Върховното Тайно Същество.

Ом е символ на чистото съществувание. Освен това Ом не е дума – тя е нематериален звук, тя е мистичен звук.

Ом е тайна отвъд словото и отвъд света, отвъд азбуките.

Ом – това е всъщност звучащата Тишина. Това е вътрешно звучене, а не физическо. Това е вътрешно, несътворено звучене.

Ом е самото начало на звуците, но самата тази сричка не е звук.

Ом е владетел на трите свята: външния, тънкия (т.е. духовния) и непроявения.

Ом е синтез на най-тънката и всепроникваща сила.

Ом, това е звукът на Пустотата, звукът на Безкрая.

Който не познава пранава, казва Яджнавалкия (пранава е друго название на Ом, или Аум), словото му и животът му са поразени, думите му са човешки.

Ом е най-древният и божествен меч срещу злото.

Който познава Ом, той става разрушител на тъмнината.

Ом е връзка с боговете и поради това Ом е освободител.

Ом е царският път към Брахман. Това е пречистият поток от духовност.

Ом е отвъд вселената, отвъд боговете, отвъд разума, защото Ом е бащата на всичко това.

Това Ом работи за нас неуловимо и всичко това става в чистото безмълвие.

Ом е ключът към изначалност. Ом е най-древното и кратко благовестие. Тази сричка е жива част от великия древен Брахман и затова тя е повече от дума, повече от сричка, повече от слово. И тя означава завръщане в Брахман чрез повторение.

Казват мъдреците на Упанишадите: Ом е оръжие, Ом е упование.

Това Прасъщество ОМ може да оживява във всякакъв вид мрак, няма значение каква е неговата степен. Запомнете тази идея!

Ом – това е Брахман. Това е всичко. Това е мистиката на единството.

АУМЪ

4-ти май 2010 г.

ПИРАМИДИТЕ

(лекция 4)

ЕГИПЕТ

(първа идея за размишление)

ТОТ

и неговата Мъдрост
(лекция 5)

ХЕКАУ

(втора идея за размишление)

ТОТ

(лекция 6)

СФИНКСЪТ

(трета идея за размишление)

ПИРАМИДИТЕ

(лекция 4)

Пирамидата е живо, уникално същество, жива духовна идея. Тя идва от Великото Отвъдно, там, където смъртта не съществува.

Строители на пирамидата можели да бъдат само хему – жреците; жрецът или жреците, т.е. този, който имал способност да проникне в сърцето на камъка. Както ще видим от следващата лекция, друидите пък имат способност да събудят гласа на дървото. Следващият път ще говорим за друидите и за Мерлин.

Пирамидите са част от вдъхновението на златния век, когато са живели боговете. Линиите на пирамидите са устремени към върха – мястото, където е Бог, където е Истината, където е истинското виждане. Върхът на пирамидата означавал върхът на виждането, защото върхът символизира единството с Нетера, т.е. единството с Бога, което е и принципът на живота. А древните са били съсредоточени именно в това учение – върхът – т.е. учението за Истината.

Това учение за Истината не е учение за търсене на понятия. То е учение за правилния подход към нещата и към Бога. По пътя на това учение човекът ставал същество на принципа, а човекът на принципа (не човекът на закона), човекът на принципа знае да действа божествено.

Да стигнеш до върха на пирамидата, означавало да се изкачиш в себе си, в своето собствено божествено начало, което е Бог, което е ключът на вселената и ключът на живота.

Пирамидата е небесен храм, праобраз на Божия дом, а целта на пирамидата е среща с безкрайността на Нетера, среща с безкрайността на Бога. Това означавало, че пирамидата символизира вечния път към Истината.

За древните това означавало да се посветиш – да се посветиш изцяло на Истината и да не позволиш на света и на обществото да те изкривят. И тогава никой в света нямал власт над тебе, нямал власт над този, който се е посветил на Истината. И така този човек придобивал покой, реален покой; това не са медитации за спокойствие, а придобиване на нещо реално. Това не са упражнения, защото в най-големите изпитания жрецът е канара, истински покой.

И така, в пирамидата висшата цел на живота била в търсенето на Истината. Но жреците казвали още: натрупването на Истината се е смятало за нещо много важно – ключът на живота. Значи да натрупваш ежедневно Истина, след време означава да имаш ключ срещу най-големите трудности и ключ за възход.

Пирамидите са последствие на една свещена наука, която днес е изгубена, и това е науката на боговете, науката на нетерите, тези, които впоследствие са слезли и като жреци. Пирамидата е небесна книга, която съдържа в себе си именно пътя към боговете.

Върховната точка на пирамидата, както казах, е Бог. И от тази точка е започнал развоят – от духа към веществото. Върхът на пирамидата съединява небето и земята.

Пирамидата е духовно изливане на вселената, на творческата сила в една точка, която именно е върхът – върхът на самата пирамида. Освен това пирамидата е огромен йероглиф. Тайната на великата пирамида, това е тайната на твоята собствена същност. Това означава, че пирамидата е древно изкуство – изкуство на боговете, изкуство на принципа, пътя, по който хората ставали богове.

Вътре в пирамидата е имало свещено място, но преди това трябва да знаем – свещеното място е в тебе, свещеното място си ти. Какво искам да кажа? Когато влезеш в пирамидата през една строго определена врата, по правилния начин, тогава всичко се изменя – пространството става безкрайно; но всичко започва от тебе. Някои ходят, чували сте, много хора ходят на Божи гроб, на пирамиди и другаде. Това са екскурзии, няма нищо общо. Човекът, който ходи, е решаващ. Обикновените хора могат да ходят през ден, без значение. Значи важно е този, който е отишъл, какво представлява той, дали той е свещен. Тогава той може и да не отиде на свещено място, той изпреварва свещеното място. Той превъзхожда, защото носи нещо по-дълбоко от външното свещено място.

Тайната цел на пирамидите е спасението на човечеството. Мер кхет – на египетски, или пирамидата, както преди говорихме – не е просто архитектура и изчисления; тя е свещен храм, в който трябва да влезеш заради Истината и да се посветиш на Истината.

Пирамидата е дом на съкровеното и е порта, портал към отвъдния свят, който е скритият, реален и невидим свят, т.е. великият свят, свободата.

И така, пирамидата означава място на извисяването. Това е друго име на себепознанието, т.е. да се превърнеш от човек в божествено същество.

Пирамидата е била водител към чисто духовната земя. Тя е светилище, място на Мистерията, принципът на нерушимост, т.е. вечният порядък.

Пирамидата е порядък скрит и от света, и от космоса. Но тази пирамида е порядъкът същевременно и в самия човек. Това означава, че и пирамидата, и сфинксът са специфични състояния на съзнанието.

Пирамидата символизира един вечен завет с човека, завет с отвъдното, с невидимото, т.е. с Бога. И този, който живее пробудено на земята, той има смислен втори живот в отвъдното, т.е. в Бога, Който за жреците е Великата Невидима Реалност.

Пирамидата е храм на милиони години. Това е храм на безкрайността и идеята на пирамидата е сливане именно с безкрайността.

ЕГИПЕТ

(първа идея за размишление)

Това е страна на мистериите. Разбира се, това е наследство от Атлантида, но това е друг въпрос. Това е диханието на истинска древна цивилизация. Имало е такъв момент на истинска древна цивилизация.

В Египет дори и смъртта е жива. Всъщност смъртта въобще означава живот, само че е прикрито название.

В Египет се е смятало, че образованието е нещо самостоятелно. То не зависи от училища. Това е личен избор, лично насочване към себепознание.

В древен Египет са казвали: Който истински търси, ще бъде обожествен.

Според древните египтяни Атлантида е прародината на тайното знание. В Атлантида са живели земни богове. Самият Тот също е живял там и той е бил пряк наследник на терафима, т.е. на титана Атлант; царят на Атлантида – Атлант, едновременно и бог, и жрец. Иначе почти всички жреци са били богове, затова са толкова целеустремени и отвъдни. Всъщност Тот е негов внук, внук на този цар.

Древният Египет е безвремие. Това е страна без време. За древните египтяни вярата в Бога никога не е била нещо достатъчно. Необходимо е било едно постоянно пробудено поведение; не вяра – постоянно пробудено поведение в живота, което да е угодно на нетерите, т.е. на боговете.

Всички книги досега, които са излезли, като история на света, пък и като история на Египет, са колекция от дрипи. Проучил съм към сто и петдесет-двеста книги, нищо съществено, защото не се изхожда от Източника, от изключителната Мъдрост на древен Египет, която идва от Атлантида, от Тот, за който ще говорим и днес, и друг път. Дълбинната Истина по този въпрос се намира най-вече в Тот, или както ви казах преди, истинското му име е Техути. Някой път ще се спра повече, тъй като името му има огромно значение. Има цяла книга, посветена на неговото име, която се казва „Бог Тот“. Той е също от расата на боговете, както и Мерлин. Едно от значенията на името му е „Баща на боговете“. Това е велико същество, още непознато, и книгите, които са писани досега, са много оскъдни; става въпрос за истинските неща за него.

Древният Египет е бил родина на Мъдростта и истинската цивилизация. И тази цивилизация не е изчезнала, а се е скрила, разликата е голяма. Тя не е разрушена, просто боговете са се оттеглили, тези, които съставляват истинската цивилизация.

Самият Тот е бил велико откровение на Бога, на Върховния Разум, а това говори за Велик Учител. Тот казва: Истината е тайната душа на древния Египет.

Древният Египет преди всичко не е физическо място. То е само отражение. Египет е състояние на съзнанието, както е и водата. Ще обясня: енергията е двойникът на водата и без тази енергия, без този двойник водата не може да тече. Енергията е движещата сила на водата, а зад енергията е движещата сила на духа. Когато духът се оттегли, когато енергията се оттегли, хората казват: „Тука имаше река, но пресъхна“. Реката я няма, енергията се е оттеглила и няма вече какво да тече. Това означава, че тази древна енергия е жива, защото духът я движи. Именно затова водата живее.

Ето защо Нил се е смятал за божествено излияние. В тази река текат, освен това, и енергиите на боговете. И те правилно смятали (египтяните), че Нил е дар от чистия поток на божественото дихание. И Тот казва: Египет е подарък на Нил. Нил е Бащата, а Египет е синът; Бащата напоява сина.

Древният Египет, това е било състоянието на една могъща, древна култура. И пак казвам: тя не е изчезнала, а се е скрила по волята на Бога. В древния Египет е слязла цивилизация не на времето, а на безвремието, т.е. много богове са слезли заедно – богове, жреци, които също са богове, една част от тях и велики Учители и мъдреци. Това е вечната, неразрушима цивилизация, която е построила пирамидите и сфинкса за спасението на човечеството. А заветите на Тот се смятат за тайното сърце на Египет.

ТОТ

и неговата Мъдрост
(лекция 5)

Смятах да ви говоря за йероглифите, но това ще остане за други лекции, тъй като има също огромни тайни. Има много книги писани. Шамполион, който се смята за бащата на йероглифите, е толкова далече от йероглифите, че нямам думи. Но тука няма да се спирам, тъй като има други, наистина специалисти, и английски автори, и немски, които наистина знаят тайната, а не просто разчитат нещо и смятат че, знаят. Така че след време, когато ще говорим за йероглифите, ще говорим за вътрешната страна, тъй като оттам започват много неща. Всички азбуки в сравнение с йероглифите са бедни, тъй като, загатвал съм, азбуките са от двадесет и две-тридесет-петдесет букви; тука говорим за около хиляда йероглифа. И освен това йероглифите те правят интуитивен и духовен. Там не повтаряш „а, б, в“ и „1, 2, 3“ и ставаш механизъм, ставаш логика. Има тайна в йероглифите и чрез йероглифите могат да се събуждат боговете – ако ги научим правилно и ако ги разберем дълбоко, тъй като те са свещена писменост, не от ангели, както азбуките, или от архангели, а от боговете – разликата е голяма.

Сега за Тот. Тот казва:

Това, което се случва в твоя живот, е твоят път към Бога. Следвай пътя на Истината и няма да имаш нужда от нищо друго. Тук мога само да добавя: говори Истината и няма нужда да помниш какво казваш. Иначе трябва да помниш всяка дума, която си казал; но и да не я помниш, тя е записана вече. Затова ако говориш Истината, няма нужда даже и да си спомняш. Ето къде трябва да е концентриран човекът.

Нетер Нетеру, т.е. Върховният, Абсолютът, не съществува. Но Нетерът, Бог има велика причина да съществува. И Тот казва: Аз видях Върховния Разум, Нетер Нетеру, а Той в мен видя скритите неща.

Нетер Нетеру, или Върховният, е използвал тайната на хекау, т.е. тайната на словото, като всемогъщ чук – тук Тот обяснява нещо за словото: използвал е тайната на словото Самият Върховен като всемогъщ чук и с него издълбал пустотата, т.е. безкрайността, в изначалното пространство. Как? Тот обяснява: чрез вихър. И с могъщия си чук Той превърнал хаоса и тъмнината в порядъчна вселена. Разбира се, тя има да се преустройва, но това е вече порядъчна вселена.

Казва: Злонамерените хора сами се отклоняват и привличат към себе си отмъстителни духове.

Страданието е резултат на влюбеността на безсмъртния човек в своята сянка, която е земният човек. Земният човек не е готов да осъзнае своето безсмъртие поради любовта си към сянката. Смъртният човек, т.е. нисшият човек, сянката, се управлява от съдбата; безсмъртният човек, висшият човек се управлява от Бога.

Който познае себе си, се завръща в Бога.

С тайната на Своето живо слово – Тот казва – Върховният е засял живи същества като семена във вселената.

Казва: Без Истината няма реално пътуване в отвъдното, в скритото. Но Истината е тайнство. Тя не приема хора, а духове, освободени от човешкото.

Само Духът е предназначен за Истината. Който има Истината в себе си, може да влезе в отвъдното, в скритото и може да се върне.

В Истината се влиза с изначалната форма – духът. Истината превръща духа в птица. Птицата, това е скритият вътрешен човек, това, което липсва на умрелия.

Свещената тайна за съществуването на човека е тази, че човекът съществува, за да стане бог. Който – казва Тот – умее да слуша, заживява в Истината.

Заключвайте лошите думи в себе си, така ще контролирате злите същества. Говорете само чистото слово, така ще имате връзка с висшите същества.

Когато се установиш, казва, в чистите слова, в теб ще проникне Истината и нейното разбиране. Ако възлюбиш чистите слова, тогава Истината ще те храни.

Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога-изцелител вътре в себе си.

Търсещият Истината е близо до вратата на тайната и сам Бог му я отваря.

Този, който не е изпаднал в грехопадение, той е съхранил в себе си чистото, древно знание, защото е останал в единство с Бога.

И казва: Божественото откровение е завръщане в истинското древно знание, в първоначалното знание.

Умът трябва да бъде постоянно насочен към Нетера, иначе той става зло. Значи ако нашият ум не бъде постоянно насочен, не два-три часа през деня, а постоянно насочен, той става зло. Умът, отделен от Бога, е зло.

От твоите правилни избори ще се зароди твоят дух.

Твоята любов – казва Тот – е твоят храм. Твоята омраза е твоят гроб. И затова излез от гроба и възроди се в храма.

Да постоянстваш по законите на Истината, това е безсмъртие. И казва: Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш.

Човекът е нещо повече от породената вселена, но всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си. Значи една от най-важните задачи на човека – всеки трябва да постигне същността на проявлението на Бога в самия себе си.

Истинският човек не извършва постъпки, а деяния от светлина. Тези деяния от светлина внасят в човека Божественото начало и така човекът започва да съзира първосъздадения свят, изначалния свят.

Срещата с Бога става отвъд битието, отвъд сътворения свят.

Който говори Истината, твори и живее във великия дом на Бога. И казва: Чистото слово означава да построиш храм в себе си. – Не да ходиш в храмове, а да построиш храм в себе си.

ХЕКАУ

(втора идея за размишление)

И преди сме говорили за свещеното слово, и сега пак ще кажем някои неща.

Хекау е свещена наука за ключовете, защото думите са ключове. Сещам се какво казва Мерлин: Докато имате още време, създавайте бъдеще. – Човекът все още има някаква свобода; създавайте бъдеще, защото след време няма да има време да създавате бъдеще. Така че сега времето е толкова важно да постъпваш максимално чисто и благородно и, разбира се, моят съвет е, колкото може по-тайно.

Да продължа: Според хекау думата е творец. Тя извиква нещата. Нещата се извикват чрез думите, чрез постоянство в думите. Думите, които излизат от твоето сърце, те ще създадат твоя свят.

Свещените слова са еманации, излияния на боговете.

Истинският хему, или жрец, има преди всичко скрита свещена сила в себе си – хекау, поради специалното му отношение към Истината и към думите, което, разбира се, не е лесно достъпно. Истинският жрец е виждащ. Той е освободен от всички изкушения. Той е чист, той живее извън пътя на човечеството. Той е отдаден всецяло на Нетера.

Жрецът е брат на боговете и чрез тях той вижда себе си, и живее живот, изпълнен с Бога. Бог в човека, това е неговото върховно оръжие, най-голямото оръжие – Бог в човека. Хему, или жрецът, в човека, това е, от друга страна, чистият дух, а чистият дух е далече от земния свят, от земното мислене.

Жрецът живее в безвремие, в безсмъртие; той не е в света. Един жрец, Хораполон, казва: Аб, т.е. сърцето, е най-важният орган в тялото на човека. Ще обясня (говорим за духовното сърце): Първо: сърцето е свещено слово на Бога във всяко тяло. И ако човек следва свещеното си сърце, той всъщност следва словото на Бога. Това означава, че сърцето на човека е това слово, което решава пътя на човека.

Свещеното сърце е излятото слово на Бога и поради това то е несътвореното око на човека. Когато сърцето е свещено, изкушенията не могат да ограбят развитието му, т.е. неговата дълбочина. Но ако сърцето е хати, т.е. на египетски външно, обикновено, тогава това сърце ще ограби човека.

Хекау е свещена сила и сам Бог казва: Хекау е Моето име.

Силата и контролът върху хекау не е само Божия, тя принадлежи и на свещения човек, тъй като те са в единство. Хекау, или свещената дума, е хранилище на Божията сила.

Един друг египетски хему, жрецът Битис, казва: В съкровения подход към нещата се изработва хекау, т.е. думата на свещената светлина.

Човекът на свещените думи живее в свещеното време, т.е. във вечността, а не в календарното време, външното време.

ТОТ

(лекция 6)

Мъдростта на Тот:

Хората вярват в смъртта, защото познават тялото, а не духа. Познавайки тялото, което умира, и те самите умират.

Без стремеж към Бога и към Истината човек ще се изгубва и все повече и повече ще се изгубва в хаоса.

Който няма дълбок вътрешен мир, той не може да прониква в Истината, но в него проникват други светове.

За разумността казва: Разумността е еликсирът на живота. Разумният живее в боговете и черпи своя еликсир от тях, от боговете.

Изследователят съзира познанието, а любящият вижда живота, вижда същността, вижда скритата тайна.

Познанията стесняват пространството на Нетера (на Бога), докато същността, божествеността в човека е едно велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, която постига Бога и Неговата безпределност.

Истината величествено мълчи. Защо? Защото ние трябва да я открием в себе си.

Тот казва (преди говорихме за сари, за пчелите): Пчелите са изключително напреднали духове. Те са древни учители и предци. В тях живеят нашите предци и учители. – Ето защо нито мъдреците, нито светците могат да направят мед. Това е тайна наука, тайно учение. След време ще говоря повече по този въпрос.

Казва: Обичащият Истината се превръща в нетленна същност, защото любовта към Истината създава нетленното, истинския живот.

Истината е свещената субстанция, с която се хранят боговете. Това е всъщност манната, за която и преди говорихме и в арамейски смисъл – думата лахма; не „дай ни хляб“, а „дай ни същност“, т.е. дай ни дълбоко разбиране за нещата.

Истината е божественият хляб, свещената храна, източникът на самия живот. И тези, които са в единство с нея, те се хранят с нея.

Когато отидеш в другия свят, единственото, което можеш да предложиш на Бога, е Истината. Който може да предложи Истината в другия свят, той ще надхвърли пределите и на своята душа и в него ще се влее Бог.

Истината е родината на пробудените. Тези, които не се интересуват от Бог и от Истината, те са мъртви. Има едно единствено и непрекъснато послание в живота – Тот казва – и то е: Бъди постоянно пробуден за Истината. Разбира се, това не означава, че някой път няма да изпуснеш други думи, но ако ти си буден, продължавай да уточняваш себе си, за да стигнеш дотам вече да не можеш да ги изпускаш.

Само който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение. Който възкръсне в своята собствена божественост, той ще намери покой. И после казва: Изпитанията не разрушават човека, който е избрал Истината, защото Истината е негова подкрепа. Защото Истината е градът на Бога, тя е крепостта на Бога.

Само великата светлина на Истината има право да разбулва тайната на живота. Човекът е станал човек, когато е станал чиста божественост и когато я е изгубил. В момента на изгубването той е станал човек. В момента на възстановяването той се завръща и става отново първичен човек, или бог.

Който още тук на земята живее в Истината, очаква го живот в Бога, а не просто едно ново настояще.

Този човек, който ясно вижда бъдещето, той отсега започва да живее в Истината. И когато бъдещето се яви, то ще му се изяви като Бог, т.е. като самия истински живот.

Посятата Истина ще бъде твоят водител и твоята светлина и тя ще стане твоят живот. А посятата лъжа ще бъде твоята тъмнина, твоят мрак и твоите заблудени пътища, т.е. омагьосаният кръг.

Който обича Истината, има радост, която не е от този свят. И Тот казва: Посвети се на Истината и Бог ще расте все повече в тебе.

Да живееш по законите на Истината, означава да правиш това, което Бог най-много обича, защото Истината е сърцето на Бога.

Истината тайнствено вдъхва светлина и живот на вселената и боговете. Който има Истината, т.е. изначалното в себе си, той вижда Бога, той вижда Великия.

Никой не е по-силен от Истината. Ето защо трябва да я търсим. Трябва да търсим нейната помощ, защото тя е Бог в действие.

Тот казва: Аз слязох по волята на Бога, Великата Светлина, и събудих Адам от гроба. И той ще се отдели от гроба, т.е. от сътворения свят, и ще дойде ден – ще се завърне. – Думата гроб означава целия сътворен свят.

СФИНКСЪТ

(трета идея за размишление)

Сфинксът е също нетленна тайна. Той е пазител на дълбините. Сфинксът е първото творение на Кеми, т.е. на Египет. Той се е смятал от жреците за самото око на Бога, окото на Прасветлината.

Сфинксът – това е гледната точка на Бога. Тот казва: Сфинксът символизира уединението, великия път навътре в безмълвието, мястото, където човекът открива своята тайна, своята изначална същност, мястото, където човекът става Бог.

Сфинксът си остава загадка и за самия Египет, но въпреки това сфинксът си остава символът на Египет, символът на тайнствените корени на живота.

Сфинксът е мястото на Бога, т.е. там, където е избрал Бог да слезе. Затова той се нарича „мястото на Бога“, „мястото на Великия Разум“ и това е идеята за постигането на Бога. А това е една, както и преди казах, огромна целеустременост. Много хора питат: „Какво да правя?“ – Огромна целеустременост. И именно този сфинкс, този Бог е тайнственото излъчване на Египет. Защото дълбоко в себе си човекът е Бог. Сфинксът ни показва, че този Бог е всичко.

Нетерът е Безименният Съществуващ. Нетерът е времетраенето в живота на човека. Някой път хората питат: „Докога ще живее еди-кой си?“ – Докогато Бог живее в него. Значи Бог е времетраенето на живота, Той решава. Някои казват: „Ама може ли да помогна?“ Когато Бог реши, нищо не можеш да помогнеш; гледай първо да помогнеш на себе си. Значи Нетерът е времетраенето в живота на човека. Нетерът е този, който изпраща Истината.

Тот казва: Ще дойде време, в което всеки ще има съзнанието на Нетера.

И така, сфинксът е свързан с космическия смисъл на Любовта. Сфинксът е най-дълбокото древно послание. Той ни разкрива, че съществува една свръхестествена тайна в човека и човекът трябва да я открие. Тази тайна – това е самият Бог в човека.

Под сфинкса е скрита залата на древните ръкописи. Ако се стигне до тях, цялата история на света и човечеството ще излезе като несъществена, защото тук е тайната Мъдрост от Атлантида, записана от Тот. Разбира се, йероглифите се четат по таен начин и затова сфинксът пази тайната си. В тази зала на древните ръкописи работи една много могъща енергия – загадъчна, абсолютно неуловима, изключително опасна. Ще обясня: понеже тази енергия се е пожертвала в името на пазителството, тя е направила слизане, дала е изключително обещание за пазителство. И това е изключителна енергия, създадена чрез всемогъщо хекау, всемогъщо слово. Именно затова тя е станала странна, самодвижеща се сила, сама по себе си. В тази зала обитава не само тази самопожертвала се сила, която е древно божество, един от боговете, който се е самопожертвал, но има и други древни митични сили и енергии.

Хиляди и милиони хора са ходили близо до сфинкса – този неземен дар – за да го гледат. Но той, сфинксът, той всъщност ги гледа. Това същество, това пожертвало се божество е това, което гледа и вижда. Мистерията ги гледа и наблюдава и най-малкия замисъл, защото сфинксът е прастаро същество и същевременно то е идея. За външните хора е идея, за вътрешните хора е велико, живо същество. Който може да направи контакт с това същество, той може да научава постепенно тайните на истинския древен Египет.

Това беше за днес. Следващият път ще продължим с един странен народ – друидите – народът, който най-много в света е обичал дърветата и който знае тайната как да събуди гласа в дървото. Защото дървото е живо същество, особено в дъба са се пожертвали много висши йерархии и това дърво е оракул, жрец и съветник. И най-големите ритуали не са ги правили в храмове, а пред дървото, пред великия авторитет. Това е народът, който най-много е обичал дърветата, и сега дърветата в света мечтаят за този народ, тъй като хората са други. Но след време този народ ще се завърне. Ще чуем и какво казва великият Учител, един от боговете – Мерлин.

АУМЪ

1-ви юни 2010 г.

ДРУИДИТЕ

(лекция 7)

ФИЛИДИТЕ

(първа идея за размишление)

ГРААЛЪТ

(лекция 8)

КЕЛТСКАТА КНИГА НА СМЪРТТА

(втора идея за размишление)

МЕРЛИН

(лекция 9)

ДЪРВЕТАТА

(трета идея за размишление)

ДРУИДИТЕ

(лекция 7)

Друидите са били наричани „хората на дъба“. Друид – дъб – означава Древен, Стражът, Пазителят на вратата.

Дъбът е същество свещено. То е с древна възраст и опит, древен разум и съзнание. Думата „съзнание“ тука е ключова. То е същество, висше същество, наричано е още „оракул“.

Дъбът е същество, от което може да се получи отговор на важен въпрос и чрез него да се изяви т.нар. „Белинус“ – Висшата Божествена Същност.

За да се види душата на дъба, трябва да се стигне до самия център, сърцето на дървото и друидите казват: Трябва да усетиш тайната на дъба, трябва да усетиш в него сила, индивидуалност, особеност. А в центъра на дървото се намира неговата енергия.

Старата дума за дъб е „деруен“ – означава дълбока древност и тайно познание; а „дру“ на келтски, просто дъб – означава „зная“, или „този, който знае нещата“. Наричат го още – дъба – „старият мъдрец“.

Дъбът е стар дух на дърветата. Дърветата са посадените животи – така се наричат дърветата – посадените животи, а дъбът познава тайните на тези посадени животи и на гората, защото той е пазителят на горската мъдрост.

Истинският друид владее състоянието, което толтеките наричат „нагуал“. Това е състоянието без думи, без слова, това е състоянието на най-чистата древност. Става въпрос за чисто безмълвие, чист дух. В това състояние нещата се виждат ясно.

Друидите били познавачи на дърветата, познавачи на, както те ги наричат „свещените същества“. Това дърво – дъбът – е символ и на космическото дърво, което поддържа трите свята: върховния, средния и долния.

Дъбът е сила, устойчивост, вярност, дълбина, здрав корен – все названия на свещеното, на съкровеното – първичния елемент. Свещеното е древната сила на проникването в нещата. Значи от това зависи проникването в нещата.

И така, друид означава мъдрец, който почита дъба, свещеното начало. Според друидите светът е прекрасно място, защото Дагда, или Великият Промисъл, е промислил за всичко. Тука само за малко ще се отклоня: в Русе и в Бургас сега на последните лекции, там понеже има въпроси, стана въпрос за кризата. Това са елементарни неща, тука само ще ви загатна: значи няма такава дума, не съществува такова нещо, но от една друга гледна точка има една криза и тя е единствената криза – запомнете я – нечистото съзнание. Това е единствената криза и дали човек е богат или беден, няма значение – от тази по-лоша криза няма. Даже и целият му живот да мине така – в разкош, той е в криза и даже по-лошо; ако целият му живот мине гладко, много късно ще усети това в другия свят, но няма и напълно да го усети, защото той умира несъзнателно. Умрелият човек и в този, и в другия свят по това се отличава – несъзнателност. И там обясних една случка, тука само ще ви я загатна. Хората мислят, че това е някаква несправедливост, примерно: когато лъвът гони сърната и я разкъсва, от човешка гледна точка има някаква жестокост, нещо неточно, нещо нередно, а всъщност от Божията гледна точка – много, много дълбока красота. Обясних и там, тука и на вас ще го кажа накратко. След време, когато ще говорим за животните, там по-надълбоко ще говорим. Лъвът не е създаден да бъде агне, сърната не е създадена да бъде тигър или нещо друго. Бог е вложил в тях съответни инстинкти, т.е. духовни сили. Чрез тях Той работи и след време Той ги развива тези сили, и в бъдеще Той ще ги използва за Своите тайни цели. Няма нищо грозно, нищо некрасиво или нищо несправедливо. Но ако го гледаш от човешка гледна точка, може да тръгнеш по пътя на неодобряване, на критика и т.н. и ще си загубваш все повече смирението, откъдето идва Божието Око. Така че само ще ви кажа накратко: каквито и техники да правите, каквито и неща да тренирате, даже да се съсипвате от тренировки, ако нямате смирение, ако нямате овладяване на себе си и постоянна благодарност, всичко се обръща на погибел. Така, за малко се отклоних.

Според друидите всички грешки трябва да се превърнат в знания и проникновения. И този, който наистина иска да се учи, той може да се учи от всичко: щом нещо е уловило вниманието ти, то има на какво да те научи.

Що е това друид? Друидът – това е умението да влизаш в своите вътрешни селения, в своите скрити нива на реалността. Името „друид“ е жива идея. Това е мъдрецът, който е скрит дълбоко във всеки човек, това е мъдрецът в нашите недра. Там живее дъбът, там, в нашите корени. Защото ние също сме дъбове, дървета. Друидът е дъб-мъдрец, както казах, защото е работил за този мъдрец; търсил го е чрез себепознанието и го е открил в себе си.

Друидът, това е просто скритият мъдрец в нас. Този вътрешен мъдрец е самата наша дълбочина. Ето защо ние сме сродни с всички такива учения. Всеки е друид, но трябва да си отделил много време за това търсене, за това себепознание; за търсенето и откриването на себе си трябва да се отдели реално време. Искам да кажа: всеки е друид, всеки е суфи, всеки е даос, всеки е гностик. Но някои са стигнали, а други вървят по този път. Нашето реално същество е друид, а обикновеното същество – то си е просто само човек.

Друидите са били жреци на келтите, а техните праучители са ферилтите, които пък са жреците на Атлантида.

Според друидите земята е свещеното тяло на живота на дърветата, а дърветата са същества на тайната и според тях дървото е ключ към нашия вътрешен път.

Друидите казват: Днес свещеното тяло на земята е заразено и наситено с много отпадъци. И дърветата боледуват. А това означава, че и хората ще боледуват. Растенията умират, водите се замърсяват, умират и много животни, риби и птици – кръговратът е болен, а заедно с него и човекът умира.

ФИЛИДИТЕ

(първа идея за размишление)

Филидите, т.е. проникновените. Филидите, това е келтският Дзен. Тук не говорим за бардове, бардовете са нещо външно. Говорим за келтския Дзен – Вътрешните.

За келтския поет поезията е израз на мистичното съзнание, не на обикновеното съзнание. Това е поезията на тайнството в човека. Филидът, келтският филид, или келтският поет, е скрит от чувствата и емоциите си, той говори чрез същността си.

Във филида бликва същността, бликва душата. Филидът се вслушва в същността. Всичко в природата учи филида, защото той слуша със собствената си същност.

Филидите са търсачи на същността. Те говорят простичко. Ето един пример: „Вслушвах се в гората, смълчан от величието на дърветата, събрани като братя на едно място“. Прости неща, обаче ясни и дълбоки... „събрани като братя на едно място“ – дърветата са братство.

За филида всяко същество е нещо свято. Истинският филид като върви по земята, усеща постоянно нейната святост. След време, когато говорим за Хераклит, ще видим как огънят слиза във въздуха, във водата и накрая част от водата също умира и се превръща в земя. Така че цялата верига почва от този огън, който е нематериален, разбира се, и ще видим, че наистина земята е свещена.

Филидите са изумени от простотата на природата и от нейното величие. Филидът има отворено сърце към своята душа. Ето нещо от поезията на филидите: „Аз знам, че птицата накара да лети самия вятър“, „Свещени бяха клоните на обитаваните от духове дървета“. Въобще енергията в дърветата също се движи от духове, които живеят в тях: в много от дърветата – напреднали същества, а в дъбовете – от расата на боговете.

„И въздухът беше свят, свещена беше и водата и огънят беше свят.“ „Имам колиба в гората. Бог единствено знае за нея. Две трепетлики я прегръщат“. Вижте колко сходен стил с Дзен – „две трепетлики я прегръщат с листата си“. „Лесково дръвче в дъното пее, дъб вековен обгръща ни със своите клони.“

Един филид казва: „Аз съм син на поезията. Поезията е роден отблясък, отблясъкът роден е от съзерцание, съзерцанието родено е от навик, навикът роден е от изследване, изследването родено е от велико знание, великото знание родено е от разум, разумът роден е от постижение, постижението родено е от Мъдрост, Мъдростта родена е от Бога.“

„Не някъде в храмове – казват друидите – е мистерията, а тука, около нас и в нас. И няма нужда от пътешествия, защото древността е тук.“ Върховният филид казва: „И най-голямата тъмнина не подозира за тайния пламък, който е скрит в нея“. Най-голямата тъмнина, наречена на езика на друидите Китраул, т.е. Мракът, за него е казано: „ Съществува и полярно ниво на мрака, а мрака самият Бог го е създал в Своя кръг, за да го владее“.

ГРААЛЪТ

(лекция 8)

Какво е граалът от гледна точка на друидите, мъдреците?

Търсенето на граала е търсене на собственото чисто и девствено съзнание. Това съзнание е граалът. То е коренът на вечното добро. Граалът е съзнание от съвсем чист вид. Граалът означава да откриеш тайната, която си ти самият.

Чашата на граал е сътворена от Мерлин чрез древен ритуал. Чашата на граал символизира идеята да пиеш от Източника и да откриеш този Източник в себе си. Въобще чашата е дълбоко възприемане.

Граал означава да направиш връзка с вечния живот в себе си, връзка с неизчерпаемостта на живота отвътре. Това означава още, че граалът е свързан с тайната на преодоляването на смъртта. Който е видял само веднъж истинския граал, той вече не е човек, той вече е същество на вечния живот.

Придобиването на свободната воля – ето причината за изгубването на граала, макар че това е едновременно и средството, с помощта на което можем да го открием отново вътре в нас.

Граалът, това е свещената тайна на вътрешния човек. Той е чисто духовно съкровище, за което Библията говори: „Търсете си съкровища на небето“; чисто духовно съкровище, а не земно.

Граалът, това е да се отдадеш изцяло на себепознанието. Не донякъде, а изцяло, както индианците казват: „За този път трябва да имаш остро и всеотдайно внимание“.

Тайната чаша на граала не е обикновена чаша, а божествена чаша и човекът трябва да я напълни със своята същност. И това е мистерията на граала – да я напълни със своята същност, която е и мистерията на живота. Казано по друг начин: За да познаеш тайната на живота, трябва да видиш тайната на граала, тайната на своята същност.

Свещеният граал е субстанция на чистата мистерия, най-пречистата същност. Граалът е същността на човека, а тази същност едновременно е и тайната на космоса.

Който е придобил граала, вече може да тръгне чрез същността си на път към храма на Кеугант, т.е. на техния език – Абсолюта.

Граалът, това е преобразуване на човешкото съзнание в божествено съзнание, което е наречено „съзнанието на свободата“. Истинският свети граал е субстанцията, чистата жизнена сила, която предхожда всяка физическа форма. И който усърдно търси граала, казват друидите, не го намира. Ще обясня: по незнаен начин се търси граалът. Граалът не е свързан с умението на търсенето, а с умението на същността. Ще го обясня по още един друг начин, както е при суфите: те не говорят за Любовта, не я изучават, защото знаят, че не могат да я изучат; с изучаване няма да стане – с проявяване. Когато проявяваш същността си, любовта си, тя постепенно започва да те учи. Ти не можеш да я учиш, но Любовта вече започва да те учи и да те въвежда в себе си. Чрез това умение се стига до праединението и тука човекът се преобразува в свобода.

Посланието на граала е призоваване за завръщане в същността. Както виждате, подобно на сфинкса: „Осмисли себе си“. И това послание е винаги важно и съществено, но трябва да кажа: Граалът е тайна от мистериите, а това означава, че за простосмъртните, или нечистите, тази тайна е страшна. Там Бог за нечистите има съвсем друго лице и друг подход.

Граалът е символ. Той може да се намери с голяма чистота и тогава той засиява в човека, и това е засияването на Бог – Той е сияещият. Една от тайните на граала е да победиш – казват друидите – доброто в себе си, за да се домогнеш до Бога – където има съвсем друга мярка за добро. И тогава вече придобиваш в себе си чистотата на абсолютното добро. Тогава, разбира се, никога няма да казваш: Все правя добрини, а пък на мен ми се случва еди-какво си – просто ще бъдеш осъзнат и няма да говориш по този начин. Означава да се освободиш от човешкото добро, защо? Всички трябва да се освободим от него, защото то не е чисто. Пак ще обясня: обикновеният добър човек не може да се приближи до това високо добро, защото човешкият живот няма тези качества на абсолютното добро. Според друидите се смята, че обикновеното добро поразява човешкия живот. Тука се сещам за една случка, за малко ще се отклоня: Настрадин Ходжа го питали: Абе, Настрадин, ако те направим султан, цар, какво ще направиш за хората? Той казва простичко: Много неща ще направя, но нищо няма да излезе! – Иска да каже как действат хората в света, как много неща правят, ще продължават да правят, обещания ще има, но суфи е прозрял: от човешките неща нищо не излиза.

Значи обикновеното добро поразява човешкия живот и затова само граалът може да излекува това добро и този погрешен живот. Думата „граал“ означава още и „чаша“, освен „същност“, а иначе означава „вместилище“, което пък означава много дълбока приемственост. Това е качество на чистотата на смирението – дълбока приемственост. В случая приемане на високото добро, приемане на абсолютното добро, т.е. доброто на Бога; не нашето добро, а доброто на Бога.

И така, тази чаша, тази голяма приемственост, тази дълбина се отнася до скрития живот на Бога. Така че когато търсим граала, търсим скрития живот на Бога.

КЕЛТСКАТА КНИГА НА СМЪРТТА

(втора идея за размишление)

Другият свят се смята от друидите за резервоар на душите.

Друидите и келтите казват: „Смъртта е жрица, тайнствен мост към странния живот. Съзнателният живот е и съзнателно преминаване в смъртта. За осъзнатия огън в човека смъртта и животът са единни.“ Точно това, което казва и Хераклит: Бог е едновременно и война, и мир, ден и нощ, изобилие и глад. И Хераклит казва: Противоположностите са приятели, те се прегръщат, те си помагат и накрая те така се сливат, че в тях израства Бог. Но за Хераклит ще говорим по-нататък. Така те са единни, те са едно цяло.

Казва един друид: „Можеш ли да бъдеш с мен в хладното утро на смъртта, когато огънят се оттегля и нищо вече не сгрява кръвта ми? Можеш ли да наблюдаваш, когато свещта догорява, а приятелите невидими са си отишли? Очаква ме дълъг и спокоен отдих.“ Аз съм ви казвал, думата „умира“ означава да отидеш в света на мира – „у мира“; думата просто си го показва и е много точна. „Отивам на пътешествие с открито сърце“ – ето как говори същността. Тука няма трагедии, няма комедии, няма излишни цветя – ще даваш на умрелия цветя! „Сега Любовта ми дава друго рождение (въобще смъртта е радост) и отново ме призовава после да се върна на земята.“ „Смъртта е пътешествие в простора на собствената си същност“ – и ако сега се научиш да влизаш в себе си, тогава ще ти е много лесно. Това е за осъзнатия човек.

„Всеки, който не може да контролира живота, той не може да контролира и смъртта.“ „Не е важно – казват друидите – дали животът е в тяло или не, важна е съзнателността.“

„След смъртта си съзнателният човек се ражда в простора на необятната жизнена енергия. Ние всякога имаме връзка с енергията, ние се движим в нея. Ние се движим в живота не с тялото си, а с енергията си.“ Някои мислят, че краката ходят. Няма такова нещо – краката не могат да ходят, то се вижда ясно в гроба. Защо не ходи човекът? Защото енергията е същността, това е толкова елементарно... Значи ние не се движим с тялото си, все едно да кажем, че колата движи нашия дух. Ако я запалим, ще тръгне – запалването е ключът, ключът е същественото. „Ние се движим със същността си, с енергията си, тя ни движи, а нашата същност – това е просто самият живот.“ Дали сме в тяло или не, дали влизаме или излизаме от колата си, дали влизаме в къщата си или не – същността е нашият живот. И Учителят го е казал много просто: Като изляза от къщата си или ако аз изляза от апартамента си, е, умрял ли съм? Вижте колко е просто! Но ние след време ще говорим по-специално за смъртта, сега говорим за кратък откъс от келтската книга.

„Щом сме осъзнати, ние винаги сме в същността си.“ „Когато дишането на тялото спре, тогава диханието на душата става свободно“ – огромна радост, свобода. „И в този, и в онзи свят ние пътуваме към своето вечно рождение на по-високо ниво.“

„Животът е – казват друидите – велик преобразувател. След смъртта разумната душа чувства своя дом, който е свободното жизнено пространство.“ Значи това не са къщи, апартаменти и т.н., а свободното жизнено пространство – огромна свобода. „В другия свят също се преподава знание – казват друидите – но под формата на фиос“ – означава под формата на вдъхновение. „На земята всеки наш истински приятел е душевен приятел за нашето пътуване към себе си.“ Говорим за истинския приятел – той е и душевен приятел за нашето пътуване към същността.

„Смъртта е също – казват друидите – скрит, състрадателен приятел.“ Ето, навсякъде е Бог – „смъртта е скрит, състрадателен приятел, който дава на душата отдих“. Някой път има хора, които толкова обичат близките и ги задържат с обичта си, а той човекът иска да си отдъхне, душата иска да си отдъхне, но то такава привързаност пречи. И тя продължава да живее, продължава да пъшка и да мечтае за онази почивка, но така или иначе и привързаностите няма да помогнат.

„Смъртта е освободител на човека от неговото минало.“ „Ако не беше тайната на смъртта, ние нямаше да можем да пътуваме към себе си и да се изцелим напълно от земната реалност.“ „Смъртта е тайнствен дар. Тя е изцеляващо пътешествие към самия себе си. Това, което ни очаква в другия свят, е най-вече нашата натрупана любов. В тази посока се движим.“ Нашата натрупана любов където е, на каквото сме я отдали, натам се движим. „Смъртта е само преместване, при което животът просто продължава с всички негови форми и блага в един друг свят, света на мъртвите, или приказния свят на отвъдното.“ „Раждането тука е смърт, която се е случила в отвъдния свят – казват друидите – но смъртта никога и никога не побеждава човека.“

МЕРЛИН

(лекция 9)

Кой е той? И друг път ще говорим, и днес ще говорим.

Жрец. Учител. Велик маг. Мистичен филид, т.е. истински поет – не бард, а мистичен филид и поет. Един от най-древните богове на първата слънчева раса. Тайният ръководител на друидите, който също идва от дълбоката, древна Мъдрост на Атлантида.

В Мерлин звучи древният друг свят. Странен, загадъчен. Самият Мерлин е такъв. Странен свят, загадъчен, сумрак – самият той е сумрак и е живял в сумрак. Странник от Уелс. Името му, истинското, и преди съм ви го казвал – Мирдин Уилт – което означава Мирдин Първичният.

Още от дете е живял в сумрак. Но какво означава тази дума? Няма да се впускам, накратко ще ви обясня: думата „сумрак“ е странно състояние между материята и съзнанието – между двете – и едновременно е по-дълбоко и от двете.

Още от малък той е трябвало да проучва земята, растенията, животните; после – тайните на морето и на облаците – още от дете, също тайните на вятъра. По-късно е трябвало да преоткрива в ежедневието си и в дребните неща всичко това, което се нарича Великото, и да Го призовава за общуване. После подобно на морето, на облаците и на вятъра малкият Мерлин е трябвало да се насочва към безкрайността, както правят и те, защото те вечно странстват. Дори и животните странстват. Човекът, планетите, слънцето, даже и скалите – забелязал Мерлин – че странстват. Така още от дете той осъзнал, че всичко има дихание и че всичко е дихание на вселената, и че това дихание е част от Дагда – Великото Божествено Начало. Той осъзнал още, че всичко това, което вижда, е безначално и без край.

Още от малък Мирдин живял много дълго време в уединение – нещо много важно – уединение, и това му създало способността да прозира вътре в нещата. Въобще истинските неща се постигат в уединение. Тука само трябва да ви загатна, че уединението няма нищо общо със самотата; то разрушава самотата. Казвал съм и преди: думата „уединение“ означава да отидеш у Единния, Единния Бог и няма там въобще такава идея за самота. Самотата е за нечистото съзнание: то може да живее сред куп хора и пак да е самотно, защото самотата е въпрос на егото.

Този мистичен Учител и върховен друид е бил свръхчовешко същество с дарба да управлява невидимите сили и да има власт над тях и същевременно това е същество, което е подчинило себе си в служене на Бога и на тези висши сили, т.е. между тях има единство.

Този, както го наричат, магически друид Мерлин, преди още да се потопи в странния сън на света, той е посял в себе си нещо много важно: той е посял в себе си силата на новото търсене. Той е пожелал най-дълбокото му намерение да бъде „търсач на новото“, т.е. поискал е силата на новото търсене да му бъде дадена, защото знае, че този свят много приспива съществата. Това е и смисълът на граала. С такъв избор той е слязъл и какво се случило? Това открил в себе си, което искал – чрез ново търсене открил граала, същността, по нов начин. Защото когато слизаш в ново прераждане, винаги трябва да стигнеш до ново посвещение и в това тяло. Старите посвещения са си стари, трябва да постигнеш ново и той го постига.

Това търсене било усилено търсене, което прави човека достоен за това откриване. Не просто търсене, а усилено търсене. И така, друг път пак ще говорим за самия него. А сега, какво ни казва той:

„Бъдещето е скрито даже и от тези, които го правят – боговете.“ Така че ако някой от вас ходи някъде, иска да си разбере бъдещето, моят съвет е: по-хубаво да пита Настрадин Ходжа, ще научи по-точни неща. След време и за него ще говорим специално – и за самия него, и за неговата Мъдрост.

Казва Мерлин: „В скалите спят дълбоко приспани дракони“.

„Божията сила в нас е царят на света.“

„Човекът трябва да стане на себе си гадател и да се разгадае.“ Това е тайната на сфинкса.

„Някога – казва – аз живях в сумрак и в непрогледен мрак. И там прозрях Мъдростта. В особен мрак аз прозрях вратата и тази врата ме отведе.“ Думата „врата“ означава преход; на атлантски език „арамон“ означава преход в друго измерение, във висок свят. А стените, преградите, препятствията означават заблуждения.

„В особена тъмнина аз видях странното, аз видях живота. Аз видях, че и в мрака човекът има пазител, но трябва да го открие.“ Ето защо е важно смирението, искреността. „Този пазител обитава в Дагда – Промисъла“ – и неговата молитва (на Мерлин) била: „О, ти, Пазителю! Изгрей в мрака и ме опази.“ И после казва: „Посветеният има странна култура – културата на тайната. Аз стоях дълго и дълго сам, и в непрогледен мрак. И нямаше слънце, което да ме стопли. Тогава аз стоплих мрака.“ Ето я същността, ето го граалът. „Аз висях в безвремието и не съзрях нищо друго, освен духа, който разбира безкрая. Аз се чувствах странно, но духът ми разбираше безвремието. Който е преодолял смъртта, заживява в една бездънна бездна.“ Тука става въпрос за безкрайността.

„Всеки човек трябва да просветли своите мрачни времена.“ Ето задачата. Някои питат каква е задачата – всеки е посял от миналото си мрачни времена, т. нар. карма, и казва Мерлин: „Всеки трябва да просветли своите мрачни времена. Всеки трябва да открие в ада своето светло време.“ Значи в изпитанията, в страданията, в ада трябва да откриеш своето светло време.

„Истинското знание, това е да запалиш в себе си непрекъснат огън. Всяко нещо се защитава със силата на огъня.“ Същото нещо, което казва и Хераклит, но след време ще говорим и за това.

„Тъмнината е онази сила, която не може да пробие кръга от огън.“

После казва нещо за тишината: „Тишината е страшно заклятие. Когато Божеството се е отказало да говори с човека, когато Божеството се е отказало да говори с хората, то е станало тишина.“ Разбира се, ако Бог слуша всички глупости на човека, те са безкрайни. Значи когато Бог се е отказал да слуша хората и да говори с тях, Той е станал тишина. „Скрил се е и очаква кои? Очаква само достойните да Го намерят в тази тишина.“ И там Той говори насаме с тях, защото Той е мярката и знае кой е достоен. Затова се е скрил в тишината.

После казва: „Само сражавайки се с мрака, ние придобиваме древното, истинско знание“. Не просто знание – древното, истинско знание. Отново голямо сродство с друг жрец – Хераклит. Хераклит говори като жрец, той е жрец и от жречески род. И той обяснява, и преди ви казвах, защо войната е по-дълбока от мира: защото мирът, пак ще повторя, мирът ражда застой, застоят ражда демони и войната идва на помощ – обновление. Той казва: „Войната ражда нов живот, ново единство. Войната е велико разумно безумие“ – така казва Хераклит и е прав. Разумно безумие, защото от нея се ражда след време велик мир. Ето защо противоположностите са приятели. Но след време ще говорим за Хераклит.

Казва: „Създавайте бъдеще, докато имате още време“. Значи всеки човек може да подобрява все повече себе си, все повече да се очиства, да се облагородява. Този процес човекът може да го сгъсти, а може и да го разреди – зависи от него.

Казва: „В съдбата има течения и вихри, които трябва да се изучават и преодоляват“.

И после Мерлин казва: „Древният път е скрит във времената на легендите. Древният път е скрит в действието. Действай чисто и не мисли за себе си.“ Това казва и Учителят: Кажи Истината и не мисли за последствията. Почнеш ли много да мислиш, че почваш да губиш, че няма полза от това – с тебе е свършено. Кажи Истината и не мисли за последствията! Но разбира се, това не е така лесно, защото трябва да имаш мярка – кое е Истина, а пък то зависи от това, дали си се отдал на Истината. А когато се отдадеш на Истината, ще минат години, докато тя те обучи.

ДЪРВЕТАТА

(трета идея за размишление)

Дървото е същество-мъдрец. „Ако съумееш да видиш душата на дървото, ще се домогнеш и до неговия център, до неговото скрито съзнание. В скрития център на дървото се намира неговата енергия.“ А какво казват друидите: „Енергията е полето на съзнанието. Щом имаш особена любов към дървото, ти създаваш в него глас и този глас ще ти отговори. Но само на важен и съществен въпрос.“ Никога въпрос за друг човек – твой личен, интимен, съкровен, дълбок въпрос – само на такива въпроси. И то само един въпрос!

„Особената любов към дървото създава глас в тебе и глас в дървото. По този свещен начин се изработва и онова съзнание, което вижда отвъд света.“

Казват друидите: „Посвети малка песен или молитва…“ Значи когато се отива при дървото, се носят и някои дарове: може да се запали свещ, да се занесе вода, брашно и т.н., най-различни неща – може и мед; или другият вариант – „посвети малка песен или молитва, за да разбудиш духа му, който е скрит в дълбините“. Тука за малко ще се отклоня, сещам се за индианската мъдрост: когато шаман иска да си отсече клон от дървото, той казва: „Татко Дъб, позволи ми да си отрежа истински клон за жезъл, за да служа на хората“. И сутринта, по време на изгрева, той се концентрира и се моли и слънцето, прониквайки между клоните, му показва кой е точно клонът. Тогава дървото, което има скрито съзнание, не оттегля енергията си от клона, а я оставя там. Когато човек реже без разрешение, той взима сух клон, без енергия – скритото същество я оттегля и тогава това не е жезъл, а някаква пръчка, която ще работи срещу тебе. Тя няма никаква стойност, защото не е взета по правилата на съкровеното начало. Но след време ще говорим за индианците отделно.

Друидът се обличал чисто и задавал концентрирано единствения си същностен въпрос към дървото-дъб, или към стария мъдрец. Той запалвал благовония и докосвал свещено дървото. Няма такива прегръщания – използваш енергията и заминаваш. Тука първо се създава атмосфера, съкровена атмосфера; ти не отиваш само да използваш, а и да дадеш – има тука общуване между любов и любов – скрити съзнания. Докосва свещено дървото и зачаква смирено и търпеливо. „Ако си направил всичко това правилно, ще чуеш глас от дървото“, т.е. от съществото, което ръководи дървото, което при дъбовете е от расата на боговете. „Ще чуеш гласа на това скрито духовно същество, което живее скрито в тайната на дървото.“ И тогава се иска само едно – слушай! И никога не питай своето избрано дърво, както казах, за други хора – само съкровен, единствен въпрос.

Жезълът е най-могъщ, когато е извлечен от дъб, но пак казвам, както казват и друидите – трябва да питаш дъба дали ще ти даде клон от своята енергия, от своята същност, от своята дълбочина, клон от себе си; трябва да разбудиш гласа му и да искаш разрешение. Ако мъдрият дъб не е съгласен, тогава ти ще отрежеш един сух клон и това ще бъде едно проклятие за тебе, защото енергията му се оттегля. И тогава този сух клон става опасност за тебе. Защо? Друидите казват: „Не Любовта го е дала, а скритата враждебност на дървото“. Но за жреца-друид, който е с най-чисти намерения, тогава дъбът-мъдрец му дава дълбокото си съгласие и му дава част от скритата си, забележете, централна енергия, която е скрита и в това същество, което ръководи, и в тайното съзнание на дъба, в неговия център. Именно тази енергия и този клон вече стават жезъл и той наистина лекува.

„Дървото е свещено природно начало. А щом е начало, друидите казват, това е и учител.“ Не е просто дърво – едновременно с това е и учител. В дърветата живеят същества, а както казах, в дъба – богове. В дърветата има духове-учители и друидът се прекланя пред тях. Той усеща в клоните, в листата, в гласа на вятъра, в излъчванията на духа-учител отговорите. Учителят също говори за листата на дърветата, че по тях може да се познае какви мисли е оставил човекът под дървото.

Въобще дървото е мистично създание. То е духовна врата към небето, то е врата към Мъдростта и то е светлина за мъдреците. Дърветата за друидите са техни братя. Чрез дървото боговете и хората се срещат и затова друидите казват: „Ние сме едно семейство с дърветата“. И потапяйки се в същността на дървото, друидите откривали многобройни тайни. Да застанеш до старо дърво, за друидите означава да застанеш до стар приятел. Да събудиш дървото, значи да проникнеш в центъра му, в същността му; и да се слееш с дървото, означава да станеш неподвижен като него. Значи има и такова упражнение – да преживееш неговата неподвижност. Тя е много по-дълбока от движението, но ние и това не знаем. Въобще неподвижността – всичко е произлязло от нея и там всичко се обновява. Да станеш неподвижен като дървото, трябва да си размениш мястото с дървото и когато съумееш да се сливаш със същността на дърветата, тогава ти навлизаш и в тяхното тайнство, и в собственото си тайнство.

Дървото е проява на тайнство, проявление на един друг свят, който е слязъл в нашия свят, същества, братя, които са слезли в нашия свят. Древните имена на дъба са даир и деруен. Според друидите това е наш древен съюзник. И казват друидите: „Бог стои в центъра на всичко и Той е причина на всичко. Той е създал дърветата, за да ни учат на мъдрост.“

АУМЪ

6-ти юли 2010 г.

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 10)

КОНФУЦИЙ

(първа идея за размишление)

НОВАЛИС

(лекция 11)

ЕМЕРСОН

(втора идея за размишление)

МЕТЕРЛИНК

(лекция 12)

ПАРАЦЕЛЗ

(трета идея за размишление)

ХАЛИЛ ДЖУБРАН

(лекция 10)

Халил е ливански мистик. Човек с вродена мъдрост, с голяма волност и широта. Казва:

Животът е по-стар от всички същества.

Истината е била Истина още преди да бъде изречена.

В спомените няма разстояния. И Учителят го казва: В момента, в който си помислиш за някой умрял, ти си мислиш, че си спомняш – всъщност той е до тебе. Някой път мислиш, че ти мислиш за него, но и той мисли за тебе. – В спомените няма разстояние.

Животът звучи в нашите безмълвия. – Значи там най-хубаво, най-тънко се предават нещата.

Вие сте дух, въпреки че се движите в тяло. – Много е важно да осъзнаем, че ние сме духове; тялото не може да се движи така, както и хладилникът не може да се движи или каруцата. Значи ние го движим.

Нощта е време за търсене и намиране. – Значи изпитанията, свързани с мрака, с нощта, с тъмнината, са време да намериш нещо ценно в себе си – да намериш себе си.

Когато над вас падне мрак, кажете си: този мрак е все още неродена зора.

Когато сърцето ви се смири, вашите писания ще ви отведат до Любовта и Мъдростта на Всевишния. – Другият път ще говорим повече за смирението.

Ние бяхме неизречена дума, но животът ни промълви.

За Любовта са неведоми глъбините ѝ. Любовта е корона и кръст. Растеж е тя, но също тъй и резитба.

Животът е тъма само когато в него липсва порив.

Вашата радост е разбулената ваша скръб. – Значи всеки, който може да си разбули скръбта, ще открие радостта.

Какво, ако не част от себе си, следва да захвърлите, за да станете истински свободни? – Значи не някъде, не нещо, а нещо от себе си.

Бог не чува думите ви, освен когато Сам Той не говори чрез вашата уста.

Казва: Господи, Ти си самата ни нужда. И като ни даваш повече от Себе Си, даваш ни всичко.

Наслада има и във въздържанието.

За цветето е наслада да дарява мед на пчелата. За пчелата цветето е извор на живот, а за цветето пчелата е посланик на Любовта.

Вие сте животът, вие сте и булото.

Когато стигнете планинския връх, тогава започва истинското изкачване.

Животът, а и всичко живо, се зачева в мъгла, а не в бистротата на кристал. Но кой знае дали кристалът не е мъгла?

Споменът е вид среща.

Дали духовете, които витаят в ефира, не завиждат на човека за страданието му?

Една пътека води към зората – пътеката на мрака.

Същината на другия човек не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.

У нас дълбокото е сдържано, а повърхностното е бъбриво, пустословно.

Велик певец е оня, който изпява нашите мълчания. – Наистина тези песни са най-велики, които имат нещо общо с нашето скрито мълчание.

Чест е за убития, че той не е убиецът.

Веднъж разказах за морето на потока и той помисли, че преувеличавам и че си измислям.

Сами избираме своите радости и скърби, и то много преди да ги преживеем.

Когато радостта или скръбта ти нараснат извънмерно, светът става малък.

Вонящият пор казал на уханната роза: Виж колко бързо бягам! Ти дори не можеш да пълзиш, камо ли да вървиш. А розата казала на пора: Благородни и бързоног бегачо! Бягай, моля, бягай по-надалече!

Същностното у нас е безмълвно, бъбривото е придобитото.

Живеем само за да открием Него. Всичко останало е вид изчакване.

Вдъхновението винаги ще пее. Вдъхновението никога не ще обяснява.

Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал и скърбил.

Една прекрасна мъдрост: Коренът е цвете, което презира славата. – Всъщност ако го нямаше него, нямаше да има нито цвете, нито показ – всъщност красотата е в корена, в корените на нещата.

КОНФУЦИЙ

(първа идея за размишление)

Мъдрият човек всичко търси в себе си, а нищожният – всичко в другите.

Само мъдрият не прахосва думите.

Мъдрият не се съмнява, добрият не се тревожи.

Да победиш себе си – това е човеколюбието.

Да победиш себе си, това зависи от тебе, а не от другите.

Живея в самота, за да укрепя своята воля.

Който е влязъл в пътя, заблужденията му ще изчезнат.

Който е пренебрегнал собственото си самоусъвършенстване, ще бъде пренебрегнат от живота.

Мъдрият трябва да бъде постоянно нащрек. Така той ще разбере своята вътрешност.

Мъдрият остава винаги в своята неизменност, в Дао. Колко достойна е неизменността!

Мъдрият живее скрито и уединено, но не изпитва мъка от това.

Ние трябва да имаме сами себе си за пример.

Мъдрият сам прилага на дело своите поучения, а после ги проповядва на другите.

Аз имам вяра в древната мъдрост – казва Конфуций – и я обичам. Разбира се, той не е завършен мъдрец, но има тази почит и върви по този път, той посява себе си. Защото, знаете, когато се среща с Лао Дзъ, веднага става ясно. Сещам се за един пример, за малко ще се отклоня. Конфуций казва на Лао Дзъ: Не трябва ли да имаме смелост? – Не! Трябва да имаме Дао, защото когато дойде Дао срещу тебе, каква смелост ще имаш? Твоята смелост погива. – И така нататък, това са други разговори.

Ако човек може да управлява себе си, какви трудности би могъл да срещне?

Този, който обича чистото учение, ще придобие чистото съзнание.

За да бъдеш добродетелен, трябва да имаш едно ясно познание за доброто и злото.

Доброто на мъдрия е дълбоко, неизчерпаемо и безпределно.

Доброто на мъдрия няма нито вкус, нито мирис.

Доброто на мъдрия е скрито и то постоянно увеличава своя блясък.

Всички разбират страха пред смъртта, но не всички разбират покоя на смъртта.

Оплакваш ли се от неприятност, удвояваш злото.

Прощава се всичко на онзи, който сам не си прощава нищо.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Бедата у човека е, че изоставя собствената си нива, за да засява чуждата.

Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

Мъдрият – той е подобен на дух.

НОВАЛИС

(лекция 11)

Това е същество красиво. Това е една душа, която не докосва земята. Това е говор на една съкровена душа – същество, така наречено на „магическия идеализъм“.

Казва: Да твориш поезия, означава да създаваш живот. – Така е било в древността.

Поезията лекува раните, които нанася разсъдъкът.

Поезията е учение за красотата.

Книгите, казва, са същества. – Както и Учителят казва – живи същества.

Любовта е моята постоянна мисъл.

Във всяко нещо има тайна магия, загадъчност.

Природата не е съвкупност от атоми или безлични процеси. Природата е йероглиф, таен език.

Пейзажът е окото на природата, той е нейното духовно лице. – Въобще той говори с прости слова – чиста душа, съкровена душа, прости думи; прости, но и дълбоки, наподобяват на Дзен.

Казва: В простите слова се крие особена сила. Колко е красиво тихото и безмълвно общуване с живота!

Откъде идва водата в извора?

Животът е едно безименно възхищение. Аз изпитах този чуден и дивен възторг от съществуванието.

Казва: Любовта е безмълвно благоговение. Който не разбира природата, тя му отнема покоя.

Когато вникнеш във вътрешността на нещата, възниква свободата.

Изворът на твоя вътрешен живот е неизчерпаем.

Чистият има усет за тайнствения дух на живота.

Роден съм, за да боготворя Любовта.

Любовта между двама е свещено тайнство.

Каква всевечна вярност чувствам в себе си! Роден съм, за да служа вечно на Любовта. Любовта, това е божествената поява в нашия живот. Любовта и верността се превръщат във вечна поезия.

И казва: Любов, ти си Божието величие, ти си самият вечен живот!

Любовта е самоотдаване. Любовта е безгранично самоотдаване. Любовта е знамение за присъствието на Всевишния сред нас.

Видимото и невидимото – два свята, чиято среща е в човека.

Мъдростта каза: Великата тайна е открита за всички и ще остане завинаги неразгадана.

Новият свят се ражда от страданието.

Този мой вътрешен свят е тъй съкровено уютен, той е мил като родина.

Моралът, точно разбран, е истинската стихия на човека.

Смъртта е романтичното начало на живота. Смъртта е животът. Чрез смъртта животът се усилва. Избраните умират привидно.

Ние сме повече свързани с невидимото, отколкото с видимото.

Животът е неведомо приказно величие.

Който говори Истината, е изпълнен с вечния живот.

Ние мечтаем за пътешествие през вселената. А нима вселената не е в нас?

Ние не търсим в дълбините на нашия дух, а навътре ни води път, пълен с тайни. В нас и никъде другаде се намира вечността с нейните светове.

Който е предал Истината, той е предал себе си.

Само чистият дух превръща човека в човек.

Без съвършено разбиране на себе си не можеш да научиш на истинско разбиране другите.

Светът, както ние го виждаме, се определя от нашите отношения към Бога.

Бог съществува в този момент, когато в Него вярват.

ЕМЕРСОН

(втора идея за размишление)

Което е зад нас и което е пред нас, е незначително в сравнение с онова, което е в нас.

Ние намираме в живота само това, което сме вложили.

Само това е поезия, което ме прави по-чист.

Нищо няма да ви донесе мир, освен победа в принципите.

Съсредоточеност – ето къде е секретът на силата.

Под всяка бездна се разкрива друга, която е по-дълбока.

Слабите хора вярват в успеха, силните вярват в причина и следствие.

Прекрасната обхода е по-хубава от прекрасното художествено произведение.

Най-голямата чест, която можем да окажем на Истината, е да се ръководим от нея.

Колкото е добрината на човека, толкова е и животът му.

Животът е празник само за мъдрите.

Който обича, има повече сетива от останалите хора.

Душата е по-висша от своето познание.

Човекът е рухнало божество и затова в света цари безумие.

Човекът е само копие на себе си, а някога е бил проникнат от духа си.

Сфинксът – това е духът в материална форма.

И казва: Бог е всепрекрасен.

Всички неща, с които си имаме работа, ни проповядват.

Видимите неща са временни, а невидимите неща са вечни.

Бог е заповядал на изворите да извират от дълбочините.

Идеализмът вижда света вътре в Бога.

Без очистване ти не можеш да създадеш своя собствен свят.

Голяма заблуда е, че лошите успяват и че днес няма справедливост. – Мога да кажа: на всяка крачка има справедливост, тайна или явна – всичко е Бог, във всеки миг. Човек може да мисли, че е несправедливо, понеже не познава миналите прераждания на хората. За малко се отклонявам: затова има убийци, които не са открити и няма да бъдат открити, понеже Бог не дава. Има невидима полиция, те са изравнили миналото, установили са правдата и остават неоткрити. Така че никаква полиция не може да ги открие и т.н. – това е само загатване.

Казва: Всеки искрен разговор е молитва.

МЕТЕРЛИНК

(лекция 12)

Това е един белгийски мистик – и поет, и писател, и мистик.

Казва: Любовта е най-древната енергия.

Намеренията на човека са по-важни от това, което той върши.

Преди света е имало друга висша и духовна енергия. И когато тя е слязла надолу, е образувала материалната енергия.

Понеже светът се явява образ на духовни и есенциални сили, това означава, че светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.

Силите, които ни поразяват, се оказва, че са част от нашите собствени сили. Това са тези сили, скрити в нас, които не сме познавали. Ето защо човек трябва да познава себе си и да се изучава.

Незнайното е единственото нещо, което живее извън всяко съмнение.

Колкото повече отивам към Бога, толкова повече се прекланям и все повече замълчавам. Колкото повече Го гледам, толкова по-малко Го виждам. Щастлив съм, че не мога да Го разбера.

Бог е неизвестното и колкото повече се стремим към неизвестното, толкова повече навлизаме в Бога.

За пчелите: Морис Метерлинк говори за пчелите, за мравките, за гълъбите и т.н. Днес някои неща за пчелите:

В пчелата има много дълбок мистичен разум, който умее да общува с неизвестното, с Бога. Пчелите търсят разум в природата. Те търсят душата на природата и я намират в цветята.

Пчелите работят в два свята: видимото поле – цветята – и невидимото поле – мястото на духовните сили на природата и на аромата.

Крайният резултат от връзката на пчелите с цветята засега е медът, слънчевият нектар на духовния живот.

Пчелата-царица е избраница, защото тя има в себе си по-дълбок усет от пчелите за неизвестното, за незнайното начало на живота. Тя носи в себе си нещо повече от жертвата. Тя тайно е узнала, че има нещо по-дълбоко от уханието на цветето и от жертвата.

Пчелата-царица, в дълбокия смисъл, е мистична душа – не отдадена, както пчелите, на доброто, а по-дълбоко ниво – мистична душа.

Пчелите вървят по пътя на доброто; осите вървят по пътя на злото, тъй като в миналото тяхната жертва не е била приета, докато царицата, мистичната душа се е домогнала до същността на самата Любов и затова тя е най-дълбокият символ. Тя е свързана най-тясно с Дървото на живота и с неизвестното. И в бъдеще тя ще поведе пчелите, тези от тях, които са достойни, от доброто към мистичното съзнание, от доброто към неизвестното измерение.

Пчелата-царица живее в идеалния, Божествения свят, свят без полюси. Тя носи на пчелите необикновена вътрешна сила и вдъхновение. Тя ги упътва, учи ги, ръководи ги и ги подготвя за тайната реалност на Всевишния и за Неговата Неизвестност.

И пчелите, и осите са принудени да работят в един по-външен план и затова не биват засега погълнати от Великата Реалност, защото те са избрали доброто и злото. А мистичната пчела-царица е избрала Любовта и затова тя е призована от Всевишния, заради по-дълбокия си усет, докато пчелите и осите трябва да работят във външния план, за да еволюират и израснат в своето развитие, докато се подготвят и отидат при тази мистична душа.

Неизвестното не е дадено на пчелите, но жертвайки себе си, те някога ще станат по-близки с него. И в това е тяхното утешение.