Боян е дълбина. И всяко дълбоко, истинско същество се стреми всякога да остане скрито в тайна – вътре в Божията тайна, подобно на Мелхиседек. Боян е същество, което може реално да разбулва и природни, и мистични тайни. Достатъчно е само да каже точно определени думи, както е бил обучаван в хекау в Египет (говорили сме за хекау). И така той е събудил поп Богомил за свой изключително верен разпространител. Макар че тука има и друга причина, друг път ще говорим за нея – поп Богомил му дължи услуга от миналото, която е голяма услуга, и тука той едновременно с това и си я връща.

На 13. 04. 928 година, във Велики Преслав, се поставя началото на богомилството. Присъстват великият княз Боян Магът, поп Богомил, трима българи и двама велики, мистериозни сирийски Учители. Това е началото на истинското богомилство – точно в този ден, в малката обител „Света Параскева“, която се намира в параклиса в Преслав. Между тези българи се намира и патриарх Стефан – изключително чиста душа, която напуска църквите и става ученик на Боян, тъй като той знае кой е Боян и разбира се – поп Богомил.

Тези седем души поставят великото начало на богомилството. Поп Богомил поставя началото на борбата за истинската духовност. Той създава впоследствие стотици църкви, написва тридесет и една книги и създава таен център в Малта. Тука Боян, Богомил и другите петима искат да спасят човека и човечеството от заблуденото християнство. Но борбата е огромна. Това е старо човечество с огромен застой. Те са знаели, че това е борба на живот и смърт.

Тези, които познавали Боян, често го виждали до една скала да се моли усърдно и той използвал много хекау, за да даде особена сила на поп Богомил и на богомилите да могат да издържат на кладите. Благодарение на неговото огромно застъпничество пред Бога и наистина познаване на тайните имена, той успял да им вдъхне огромна сила, особено на поп Богомил, както и на всички негови последователи.

Това било велика битка за истинска духовност, на която църквите и държавата обявяват война. Но тайна сила се вля в богомилите, идваща от Боян Мага и от невидимия свят. И това беше чудна война, с любов, правда и убеденост. Значи истинските хора воюват с любов, правда и убеденост, смирение и т.н. Това са неща, които идват от Духа, т.е. от Спасителя на човека, върху избраните и върху достойните. И именно този Дух ги спаси на кладите. А другите? Какво стана с другите хора? Те също умряха, но умряха в смъртта и умряха без възход. Те останаха в застоя, защото не разбраха богомилското послание, което е чисто Божие послание. И както казах, голям дар за България, защото Бог ги изпраща съвършените и те тръгват от България, и то толкова същества на едно място.

Боян Магът е древна и тракийска, и българска тайна: архангел, маг, жрец и мистерия, обичащ изключително две неща: скритостта и пречистотата. Тези две неща са неговите любими неща, за които след време пак ще говорим какво означават.

Боян е забуленост. Тази забуленост му е като роден дом. Образът му е странен, скрит, неопределим, защото това е истинската същност, която е подобие на Бога. През деня Боян излизал много рядко, с наметало на главата; вечер излизал също рядко, с наметало и много често е бил в покоите си, където е изучавал древни, гностични книги. Боян е нямал образ в смисъл такъв: не е смятал външното за образ и затова денем е ходел с покривало, а вечер се е криел в подземията на Преслав – там, при своите любими ръкописи. Както казах, още в Египет са го наричали „жрецът на булото“, „жрецът на скритостта“.

Боян не спада към външната култура на народите, той спада към мистичната култура на жреците.

Боян казва: Тайният и чист начин, по който мислиш и живееш, това е, което правиш реално за своя народ. Това е всъщност високото служене. В едно предание се казва, че пред Боян занемявала дори и легендата – толкова тайнствен е той, подобен, както казах, на Мелхиседек.

Неговата тайна е страшна и безмълвна, защото тя е съкровище, за което България не е готова. За нея ще се говори в бъдеще. За Боян малко се говори и по неговото време. Защо? Да обясня: първо, той няма връзка с политика, никога не държи на политика и на войни, и на погроми; второ, държавните грижи въобще не го интересуват. Боян се интересува само от едно: от Бога и от истинското духовно израстване.

Духът на Боян се извисявал най-вече в дълбините не на природата, а на самите тайни вътре в Бога.

Боян казва: Любовта подарява на човека Истината за неговото развитие.

Пътят към себепознанието ще роди нови хора още тука на земята.

Избягвайте, казва, неразумното желание. То е черна, мътна вода: който я пие, боледува.

Според Боян Любов към Бога и любов към църквата са различни неща. Те не са едно и също нещо: Любовта към Бога е същественото. Това означава, че църквата е трябвало да бъде отстранена. По него време това слово е било като меч. Църквата и светът не са могли да го понесат, понеже те не са избрали пътя на себепознанието и на Бога. И това за църквата било непоносимо.

Неговата мощна идея за себепознание и развитие хвърлила в ужас всички църкви и свещеници. Защо? Ще обясня: себепознанието застрашава църквите и света, защото то застрашава всички заблуждения. Човекът на себепознанието задължително напуска църквата и света. Той става човек на Бога, служител на Бога и единствено на Бога. Бог го прави блажен, а за блажения човек не важат никакви промени в света. Какво означават заблужденията? Себепознанието ги отстранява. Заблужденията, това са самите дяволи. Самите дяволи трябва да напуснат човека; не просто заблуждения – самите дяволи.

И всички тези, които знаели, че себепознанието е опасно, те се страхували. Защо? Защото когато не си готов, срещата с Бога е огромна опасност. Срещата с Бога е смъртоносна, когато не познаваш себе си. А Боян държал на това.

Боян казва: Истинският човек не взаимодейства с църквата и с религията, а с Бога. Истинският човек служи на Бога, а не на църквата.

Който е отдал живота си на Бога, той не греши, той е на прав път. И казвал още: Тези, които се покоряват на църквата и света, стават тъмнина и мрак. Малко или много те се отказват от развитието. А Боян ясно го е казал: Покори се единствено на Бога! Това били тежки думи за онези времена. Те са тежки и сега за този, който не ги разбира. Като казвам това, това не означава да критикуваме църквите и света, защото застой малко или много има даже в братството. Тука става въпрос за различаване, а не за осъждане.

И така: Духовният човек, казва Боян, не се бори, защото той знае, че борбата е за невежеството и борбата увеличава невежеството. Борбата е за света и за невежеството, а Любовта е за търсещите Бога. Невежеството въвлича човека в борбата и в света, а Любовта въвлича човека в Бога.

МЪДРОСТТА НА БОЯН

(трета идея за размишление)

Боян казва:

Бог е Дух и Истина, а не църква, религия, ритуали и свещеници.

Само незнайното може да те направи човек. Незнайното обладава дълбочина.

Любовта към Истината, казва Боян, е първата крачка към незнайното.

Човекът е длъжен да проникне в тайната на самия себе си. И после казва: Всяка голяма трудност съдържа в себе си врата към незнайното. Ако съумееш да изтръгнеш ново съзнание от трудността, ти правилно си минал през вратата.

Всеки трябва да разбули собствената си тайна, дълбочината си, себе си, докато стане спасител на самия себе си. Значи няма спасение отвън, а човек трябва да се спаси отвътре, но трябва да разбули себе си, тъй като Бог е отвътре Спасителят. Царството Божие наистина е отвътре.

Истинният Бог е неизречена Дълбина и Мълчание – казва Боян. Тази Дълбина не обладава никакво име, нито качества. Тя е Абсолют Незнаен.

Чистото търсене на Бога е винаги изпреварване на времето. После Боян казва нещо важно: Доста трябва да търсиш, преди да намериш верния път на търсенето.

Съвършен е само този, който се е посветил докрай на своето търсене. И после Боян казва, че лъженауките са знамето на света, а поведението на човека и неговото излъчване са истинската наука.

Боян е познавал тайната Мъдрост на Индия, Египет, Сирия и прабългарската и тракийската мистика. Сам той, както казах, е върховен жрец и на траките, върховен ръководител и на прабългарските жреци, и по-късно на богомилските магове и жреци. За него в Преслав казвали: Не виждаше го никой денем, а нощем се страхуваха от него. И дълги дни се носеха за него мътни мълви. Дори някои казваха: Душата си на Сатаната е продал. – Забележете как мислят тези, които не познават Незнайното... И затова знаел страшни тайни, знаел големи тайни и сякаш неговата сила и мощ нямали граница.

Боян често живеел в подземията на двореца или в обителта – любимото му място – „Света Параскева“. Много рядко човек влизаше в покоите на Боян Мага, защото той обичаше най-много тайните и дълбинното уединение. За него това уединение беше навлизане във висши светове и най-вече вътре в световете на Бога.

За него казваха приближените му: Лицето му е странно, делото му е тайнствено, душата му е велика, а духът му е табу и секрет за другите. Такъв път е избрал от миналото той.

Виждали са го често усамотен до една скала и много дълго да се моли, и много усърдно. Но неговите молитви не са изнесени на света.

Сам Боян посвети много богомили в тайните на старите български и тракийски жреци. Той казва: Човек става господар на себе си само след посвещение.

АУМЪ

7-ми декември 2010 г.

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(лекция 25)

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(първа идея за размишление)

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(лекция 26)

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(втора идея за размишление)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

АНЕКДОТИТЕ НА НАСТРАДИН

(трета идея за размишление)

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(лекция 25)

Това, което ви изнесох за богомилите, е една много малка част, около 1/30-та част. Някои от други градове искат да говоря все за богомилите – не е така, има си степени. Други пък в София искаха да се издаде бързо книгата за Настрадин Ходжа – то не е така лесно, днес ще говорим и за него. Така че просто има нещо постепенно; има си време за всяко нещо – и да бъде разбрано, и да бъде предадено.

Казва Ангелиус Силезиус:

О, вие, светци, не е във вас моята наслада! Аз ще мина и без вас. Аз виждам смисъл само в разтварянето в Бога.

Добре е да се боиш от Бога. Още по-добре е, ако Го обичаш. Но най-добре е да Го възкресиш в себе си.

Светската набожност е дяволско явление. – Това го казва и Ал Халладж, казва: Външната религиозност е безбожие. Това е мярка: колкото по-външна религиозност, толкова по-голямо безбожие. Ал Халладж, за когото ще говорим догодина, е отишъл още по-напред, за което не го обичат мюсюлманите, както те не обичат и Настрадин Ходжа. Суфите знаят, че Настрадин е древен безсмъртен дух, много високо поле и слязъл много скромно. Но какво казва Ал Халладж: Халладж не държи на корана, Халладж държи на Аллах. – Толкова просто, подобни неща казва и Настрадин.

Блаженото „Аз съм“ е предпочело Нищото.

Който е праведен и чист, той случайности не знае.

Азът бил божествен в началото, докато не станал „себе“. – Т.е. да го кажа накратко: в началото човек е имал Бог в себе си, а не висш аз. После е поискал и аз. Добре, но ако това аз си възвърне Бога, ще бъде истинското, древното „Аз“, а не човешкото висше аз.

Казва: За рибата ручеят е дом, за камъка – мекият мъх, за птиците – облаците, а за мене е самият Бог.

Беглецо, къде си се разбързал? В теб самия е твоят рай! – Някой път в думата „рай“, само да уточня, и Настрадин ползва тази дума, някой път в истинската дума „рай“ на дълбокото ѝ ниво се смята, че това е самият Бог, а не някакъв рай. Тогава думата „рай“ е на място, при другия случай вече не е.

В теб самия е твоят рай. Търсейки го тъй припряно, ще го пропуснеш незабелязано.

Единен в Себе Си е нашият Бог, за да можеш на това да се насладиш.

Смирението е твоята защита, приютът твой и твоят дом. – Тука ще се отклоня за малко, тъй като стана на въпрос и в София: Баязид Бистами, един от най-големите суфи след Ал Халладж, в неговия кръг от ученици идвал един дервиш – тридесет години почитан, много практикуващ. Един път в неговия кръг пред Баязид пита: Тридесет години практикувам (почитат го в Персия като голям суфи), много практикувам, но нямам капчица Мъдрост от твоята. И Баязид му казва: Още триста години да практикуваш, няма да имаш капчица Мъдрост. И той му казва: Какво да направя? – Ще ти кажа, но ти няма да го изпълниш. (Както и става.) Взимаш тези гръцки орехи и отиваш да ги продаваш в твоя квартал: на всеки орех казваш да ти ударят по един шамар. Ти ги продаваш и насреща ако продадеш два ореха или дадеш два ореха – два шамара. – Преводът: Искал да му разбие егото. Всички практики на егото са нищо! Искал да обиколи всички квартали, целия град. Той казал: Това не е за мене. Баязид му казва: И аз така си знаех, че няма да изпълниш. – Дай ми нещо друго! – Не, в това е твоето изцеление!

Без да се впускам много, ще ви кажа нещо за Баязид: това е много особено същество. Казва: Под халата ми няма нищо друго, освен Бог. Но докато стигне дотам, минал през огромни изпитания. Нещо важно ще ви кажа, догодина ще говорим и за него. Практикувал е много неща, вглъбявания. Но има истинско вглъбяване, за което и Лао Дзъ говори, истинската медитация. Вглъбяването в Дао е без желания – казва Лао Дзъ – нито искаш радост, нищо не искаш, защото ще изпъдиш Бога. Бог иска да се съгради в тебе само когато нямаш никакви желания, никакво въображение, никаква воля. Случаят с Баязид: отхвърлил всичко. Разбрал, че въображението му е пречка, също волята му, мислите му, чувствата му, каквото искал. Махаш всичко това и Бог съгражда Себе Си в тебе. Ти не можеш да Го съградиш! Бог е Създателят, Той е, Който може да се съгради в тебе. Ако ти Го съградиш, това ще бъде някакъв друг бог, проекция на ума, ще искаш да изпълнява твоите желания и накрая, като се сблъскаш с истинския Бог, илюзията ще се провали… Дотам е стигнал Баязид, казва много чудни неща, ще говорим и за него, и за Ал Рабия догодина и т.н. Тука исках само малко да се отклоня.

...Смирението е твоята защита, приютът твой и твой дом. Тука твоите добродетели запазват себе си.

Всички са в Бога поместени. Бог е Същностното Нищо. Много точно казано с две думи: Същностното Нищо.

Бог е префинен в Нищото, без дъно и без връх.

За този, който вижда Нищото, за него видима е Божията Същност.

Раят е в скърбите. – Сетих се, една сестра в София преди лекцията казва: „В голяма скръб съм“. А пък аз се смея, радвам се... Тя се чуди, както и да е, накрая ѝ олекна: „Много ми е приятно!“ Значи ако човек ми каже, както преди време една сестра ми каза: „постигнах любовта, постигнах щастието“, голямо съжаление изпитах; после видях каква любов е постигнала, няма да ви обяснявам. Но защо ми е приятно в първия случай? Защото тази скръб изработва нещо чудесно в човека. След време, казва Учителят, ще плащате, ще искате да плащате за скърби и страдания; сега идват безплатно.

Раят е в скърбите. Щом вярваш ти, че Бог е Свят и е Един, раят ще намериш ти, където за другите е ад. – Това е съвсем друг поглед.

В какво виниш ти Бога? На злото източник си ти!

Колкото повече вяра от себе си изливаш, толкова повече без мярка Бог в тебе ще се влива.

Ако от себе си можеше сам да излезе Сатана, щеше да седи в самите Божии крака.

Бог ни е избрал, за да родим ние в себе си Самия Бог.

Бог е мярката за тебе и от Него си измерен ти.

Ти не ядеш в хляба хляб и не от хляба си сит. В него е Словото (за хляба), Животът и Духът.

Не всеки, който служи на Бога, е Син.

Ти сам твориш времето със своите чувства. – Разбира се, след време който мине през тъмната нощ, нито чувства, нито мисли ще останат – остава Същността, което е великата Любов на Бога.

Не ти си в света, а светът е в тебе. – Много хора мислят, че са в света: не си в света, но светът е влязъл в тебе. Настанил си се не ти в света, а светът в тебе е настанен. Понеже човек не е настанил Бог в себе си и разбира се, това място трябва да бъде запълнено – светът се настанява.

Бог сам в Себе Си е Нищо, но Той става същностен, щом в мен като Син бъде въплотен.

И Ангелиус казва: Цялата Мъдрост е в простотата. – Затова говорим и за Настрадин: неговата Мъдрост е простота, яснота и същевременно има и нещо скрито.

Който вярва, е блажен, а доверчивият е благ. А който е зъл, за него вярата е злият враг.

Бог е неразделен от този, когото Той Сам е обожествил.

За надсмиващия се нищо не е наред.

Какво е нужно, за да станеш Син любим? Нужно е в тебе Самият Той да се признае. – Значи – дотам да стигнеш, дотам да спечелиш доверието Му, дотам да си отдаден, разбира се, без показ и т.н. Нужно е в тебе Самият Той да се признае, да признае Себе Си.

Ще познаеш себе си заедно с Него и в Него.

Не е ли глупаво от локвите да пиеш всякаква вода, а да затвориш извора в себе си?

На Голгота се придобива истинският покой. Наистина това е мястото и ако там не може човек да го придобие, никъде другаде не може – на Голгота.

В теб са всичките тревоги, а не в света. – Забележете – никакви тревоги няма, но зависи къде си ти.

В мълчанието е дивно да се пее. (Той е малко мистик и малко поет.)

Бог е Сущий (т.е. същностен). Той не живее. Той е над живота.

Моли се да се научиш да говориш.

Същностният човек е възнесен във вечността и в него няма времена.

С усилие всичко ще превземеш. – Така казва Ангелиус Силезиус. Тук ще допълня нещо от Йога Васища – великият Брат Михаил, писал свещени книги на Индия и на Тибет. Една от неговите книги се смята за равна на Библията, аз имам основание да я смятам за по-силна, но това е друг въпрос. Брат Михаил го смятат за един от древните богове в древна Индия, почитат го като един от древните богове. Огромна книга е написал, другата година ще ви запозная с нея и с нейното тълкуване, но тук само за малко се отклонявам, стана въпрос за усилията. Казва: Има едно нещо, което може да победи и да преодолее съдбата и Божията воля. Забележете: съдбата и Божията воля! Това са постоянните собствени усилия. Това е. Става въпрос за онези постоянни, искрени усилия – съдбата отстъпва, Бог се оттегля. Разбира се, Бог е в единство с тях, те са вродени в човека отдавна, но и Божията воля отстъпва. След време, разбира се, на друго ниво тя се съединява с усилията. Но вижте какво могат да направят усилията.

АНГЕЛИУС СИЛЕЗИУС

(първа идея за размишление)

Ти Бога ядеш и пиеш, щом от Бога си обожествен. – Ето я истинската манна, истинската храна. Иначе ядеш някакви други храни. Знаете, някои се смятат вегетарианци, ядат чисти храни и т.н.

Писанието извън Духа е нищо.

Който се е слял с Бога, той е преодолял страшния съд. – Значи там, където има сливане, няма страшен съд, няма очакване. Аз загатнах и в София, поп Богомил казва: Страшният съд идва най-вече за църквите. Разбира се, те смятат, че ще се подготвят за него, но няма да могат да се подготвят. Има изключения, но за този огромен застой няма да има изключения. А те смятат, че това е антихрист (страшният съд), и трябва да се предпазват от него. Как ще се предпазиш, когато Бог Го няма?! Догодина ще говорим пак за богомилите.

Със смирение ще придобиеш себе си.

Бог е причината на всичко. – Така че от една по-широка гледна точка и застоят е на място, но все пак застоят трябва да бъде излекуван и след време Бог ще му изпрати изцелител – Себе Си.

Който е в Бога, вижда всичко.

Не може да видиш Бога в този тленен свят, ако със смирение не си богат. – Значи откъде почва виждането! Колкото си по-смирен, толкова повече това е мярка за дълбините на виждането.

Твоето оръжие е дарът на смирението и Любовта.

Самият Сатана не е знаел за това, колко дълбока ще е неговата вреда. – Въобще на него много неща не му са известни, но това е едно от нещата. Той не е знаел плана на Бога и колко дълбока ще е неговата вреда.

За суетата си се изхабил, а за възвишеното нямаш сила.

Бог е Огън и Дух, и Същество, и Светлина, и нито едно от всичко това. – Това е в стила на Дионисий Ареопагит.

Преданият е дух, а не плът. – Значи там, където има истинска преданост, не говорим за човек, говорим за дух.

И казва, което ви казах и предния път: Аз мъката я пия като мед.

От всички съкровища кръста за себе си съм избрал.

Когато Бог се роди, Адам ще умре.

Не възгордявай себе си да не би Господ да те изгуби от погледа си.

Бог отвътре гледа на нещата.

Лекарството за болните е Любовта. – Значи там, където има голяма Любов, има истинско лекарство.

Блажената душа не познава промените.

Кръстът е изявление на скритото.

Без Бога в тебе няма светене. – Затова и ще видим как свети чудният Настрадин Ходжа.

Блаженството означава да си роден от Бога.

Всичко е от Единия, за да стане единно.

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(лекция 26)

Един чуден мистик:

Научи се да обичаш както Бог иска. – Не както ти искаш, а както Бог иска.

Казва: О, сладка Любов Божия, за която ние така малко знаем!

Този, който е открил как произтича Любовта в него, той наистина е спокоен.

Постигнах своята цел в голям мрак. Такъв е замисълът на Бога. Тука само ще допълня: този мрак, с който се среща душата, това е всичко, което тя е натрупала от миналото, това е собствен мрак. И затова понеже е много голям, и на човек се дава по малко, по малко, подготвя се дълго, с много молитви, с много дисциплина, с много очистване, за да може след време при тази среща мракът да угасне и да изгрее Бог, както ще видим и тука.

В сумрак скочих в дълбоко и се оказах извисен.

На върха станах блажен и станах смирен.

Когато Бог е неразбран, Той е непроницаем Мрак. Значи пак е Мрак, но е непроницаем. Ако твоята Любов Го разбере, този Мрак се пробива.

Душата се пречиства най-вече в своята среща с тъмната нощ. Разбира се, тука има няколко тъмни нощи, но аз се спирам главно на една. Тука само ще загатна: при страданията, които подготвят за тъмната нощ и трудностите, в едно от по-големите страдания, които също са тъмна нощ, изчезват чувствата; те са пречка, дори и когато са благородни. После изчезват мислите, за да може след време в истинската тъмна нощ да изчезне всичката ти карма, да останеш ти, твоята чиста същност и Бог. Да няма пречки, без мисли, без чувства, защото Бог е по-дълбок в нас от тези неща – те са паднали светове.

Тъмната нощ за душата е запалена от Любовта и всичко това цари в Тишина.

В мрака е установено тайно извисяване.

В тъмната нощ душата ще се срещне с мястото, където няма явления.

В тъмната нощ трябва да срещнеш своя Водител и Огъня.

Всички трудности са временни. Те само подготвят душата за срещата с тъмната нощ. Значи ето ги тези малките трудности, които подготвят тайно душата, вярата, любовта в нея и там, в скритата част, тя се подготвя, за да може да понесе върховната тъмна нощ – Голгота. Те подготвят душата за срещата с тъмната нощ, в която се достига високо състояние на единение. И когато това се случи, то е толкова дълбоко, че не достига никаква мъдрост и опит, за да се разясни. И само който преживее това, може да го разбере, но не може да го разясни. Значи аз сега правя само упътване. След време който го преживее, ще го разбере дълбоко, но това, което ви казвам, води до някакво тайно малко разбиране вътре, за да може тази подготовка да стане по-правилна.

Сам Бог иска да прекара душата през тъмната нощ, за да се съедини с нея. Който не е преминал през тази тъмна нощ, той никога не ще може да разбере и познае себе си, той не може да се изкачи в себе си. Тъмната нощ е верният път към единението с Бога.

Тъмната нощ е велико дарование и милост на самия Бог. Както и на кладите, за които говорихме. Ако Бог не направи този жест на тъмната нощ към душата, то тогава душата не отива далече в своето развитие. Без тази тъмна нощ душата все ще страда, но ще си остане бедна. Тогава страданията ѝ даже ще се удвояват.

Тъмната нощ всъщност е ден – ден на велико духовно очистване, очистване на душата от всички несъвършенства – земни, астрални, ментални и т.н.

Да минеш през тъмната нощ, то е велико завръщане в Бога, в Несътвореността.

Тъмната нощ е отстраняване на всичко второстепенно и сътворено. Имам още от много време една снимка на статуя на поп Богомил и го гледам понякога: точно това е погледът му – никакви светове няма в него, никакви сътворени неща, изключителен поглед, изключителна отдаденост само в една посока – Бог.

Тъмната нощ е дарът на даровете, дарът, който е отвъд света и отвъд вселената. Т.е. отвъд змията, която си е захапала опашката, която е образувала този друг кръг. Значи тука се излиза извън змията.

Преминаването през тъмната нощ е пресътворяване и отстраняване на световете-илюзии. Световете са илюзии. Тук само ще допълня: тези от вас, които все още се изкушават, нека да знаят едно: никога учението и Учителят няма да навлязат в тях дълбоко – на повърхността ще има приятни неща, но никога Учителят и истинското учение няма да влязат.

В тъмната нощ участва цялата древна съдба на човека и в човека, след като я претърпи, остава единствено Бог. Тази тъмна нощ, този велик Мрак е Мъдрост Божия.

Когато страхът от Бога е съвършен, тогава и Любовта към Бога е съвършена.

Душа, която обича нещо друго, освен Единствения Бог, става неспособна за преображение и чисто единение с Него.

Всички творения на земята и небесата без Бога са тъмнина и мракове.

Всяка красота на създанията пред безконечната красота на Бога е най-голямо безобразие. Такова нещо казва и Хераклит. Разбира се, някои може и да не го приемат; има и такива, които не приемат дълбоките неща. Не им е изгодно, те ако обичаха Истината, щяха да търсят Истината, а не полза и изгода. Но и така става, това е техният дълъг път.

Всяка доброта на съществата в сравнение с добротата на Бога можем да наречем злост. Забележете какво казва този светец и мистик: можем да наречем злост, защото само Бог е добър и Той има мярката кое е добро и как да го прави, не човекът. Затова ви казах, Учителят е казал: Когато правихте добро, питахте ли Бога? А въобще как може човек, казват суфите, който има его, да прави добро? Никой човек, който има его, който има нафса, за който преди говорихме, той няма как, каквото и да прави, той не може да направи добро. Напротив, той не знае последствията на това, което прави.

Само тези придобиват Мъдрост Божия, които са се избавили от своята мъдрост и с Любов служат на Бога.

Душа, която иска да стигне до Мъдростта на Бога, придобива тази Мъдрост чрез незнание, а не чрез знание. Чрез незнание!

Всяка светска власт и светска свобода са всъщност робство, ограничение и неволя пред лицето на Бога. Брат Михаил много красиво го казва: Без една велика покорност към Бога няма никаква свобода! Може да си въобразяваш, може да си финансово свободен, даже и духовно свободен – но всъщност нямаш никаква свобода! Скоро в София обясних, за манастира стана въпрос: целият свят е манастир. Ако ти си безпощадно искрен към себе си, ти си в манастира; ако не си – и в манастир да си, не си в него.

Душата задължително трябва да мине през тъмната нощ, която е изтребление на желанията, въжделенията, изкушенията, мъдруванията, за да може реално да стигне до Бога, а не до илюзорната реалност.

Който е постигнал пълно отричане в себе си, е получил дара на Духа Божий и може да Го приема в себе си. Значи чрез своя дух може да приема Бог в себе си.

Който иска да люби Бога наравно с някакво си творение, той малко цени Бога.

ХУАН ДЕ ЛА КРУС

(втора идея за размишление)

След тъмната нощ Бог дава на душата съвсем други познания за Бога в Бога и сменя старите човешки знания в нова Любов към Бога.

След тъмната нощ душата става олтар. Църквата няма олтар, душата има олтар. След тъмната нощ душата става олтар и Сам Бог излива Любовта Си в нея, и Сам Бог люби в нея и пребивава в нея.

Чистата душа пие Бога, истинната Манна, т.е. храни със Самия Бог.

Великата душа, казва Хуан де ла Крус, не допуска доброто в себе си, тя допуска само Бога. Забележете: не допуска доброто в себе си, защото само Бог знае кое е добро. Затова съм казвал какво казва Учителят: Има добри постъпки с лоши последствия – те са от Черното братство; има лоши постъпки с добри последствия – те са от Бялото братство; има добри постъпки с добри последствия – от Всемирното братство.

Желанията са слепота (както изкушенията, както заблужденията, всъщност това са и дяволи) и тази слепота е силно препятствие по пътя към Бога. Обяснявал съм го: към Бог не можеш да имаш желания, към Бог можеш да имаш Любов.

Когато душата утоли своите желания, ще бъде още по-обременена. Това е един велик светец, един велик мистик, наистина минал по този път чрез опит и го изнася, доколкото може да бъде изнесено с думи.

Желанията сътворяват в душата празнота и глад. Както знаете, колкото и вино да пият някои, още повече им се пие и блатото става по-голямо. Желанията никога не утоляват глада, защото те са изоставили Единствения, Който дава реално насищане. Желанията пленяват душата с мъчение и празнота.

В своя чуден гняв Бог ни изпраща тъмната нощ, която унищожава всички наши желания, а допреди това страданията ни очистват и подготвят.

Пътят на желанията е помрачение и заслепение, след което се пропада в по-голямо зло. Щом има желания, няма воля за чиста, за истинска Любов към Бога. В Исайя е казано: Този, който върви след своите желания и който е заслепен от тях, дори и да му се яви блясъкът на Истината, той ще види само това, което би видял в тъмнотата, той ще види илюзия.

За да се достигне до единение с Бога, трябва да умре всичко друго.

Когато душата влезе в божествения мрак и го претърпи (може да го наречем „небесното сито“), тя вече става скрита, казва Хуан де ла Крус, от лицето и от погледа на Сатана. Тази душа вече е оградена от Сатана, защитена, а вярата ѝ е тайнство. Значи тук вече не става въпрос за вярвания, а вярата ѝ е тайнство, тайнство на великата, истинска Любов.

В тъмната нощ за душата настава голяма тишина и тя навлиза в тази тишина, в този древен дом, в своята най-висока разумност.

Тъмната нощ на душата е осветителна нощ, т.е. мракът е осветителен. От този мрак се заражда истинското знание.

Естествената душа е нощ. Тя е лишена от ясната Мъдрост, защото не е родена още от мрака на Бога, т.е. не е родена от ослепителността на Бога.

Вярата провожда душата от тъмнината в съвсем нов вид светлина, която я отделя от естествената светлина – става въпрос за Прасветлината, или за Виделината. Значи това, което вижда в светлината, по-дълбоко е; това, което вижда, винаги е от по-високо. Значи отделя от естествената, от старата светлина, която е смесена, и така чрез тази вяра душата се освобождава от своето минало.

Казва Хуан де ла Крус: Старай се винаги да се склоняваш не към лекото, а към трудното, не към вкусното, а към невкусното (това съм го обяснявал преди, знаете, истинската вода няма вкус, тя надминава вкусовете; самата Истина няма цветове – никакви ограничения), не към това, което дава отдъхновение, а към това, което изисква труд, не към това, което утешава, а което не е утешение (за да намериш нещо дълбоко в себе си, а не някой да те утеши отвън, има нещо много по-дълбоко от утешението).

И казва: Трябва да достигнеш до това, което не можеш да узнаеш.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

Винаги ще го наричам „чуден“, тъй като вече имам около две хиляди случаи красиви и всичко това са послания и послания, много простички. Такива като Нострадамус могат да му бъдат чираци и дали въобще ще разберат за какво става въпрос, защото той говори опростено, ясно, като древен Учител. Те така и го наричат суфите – изначален Учител. Но както ви казах – много скрит, много смирен, прекалено дълбока вода.

Първо някои неща за него: човек с богата душевност, дълбоко реално виждане, изключително чисто въображение. Дори когато говори привидно цинични неща и когато изглежда глупаво, при него всичко е друго, всичко е чисто. В началото е известен като мюсюлмански проповедник, наричан „белобрадият старец“ или „остроумният мъдрец“. А иначе е велик суфи.

Неговият наставник е бил Саид Махмуд Хайрани, за него друг път може да ви говоря, друг велик и таен суфи.

Настрадин Ходжа е легенда на човешкия дух. Неговият оптимизъм не е от ума, а от духа. Тук става въпрос за съвсем друг род оптимизъм – от духа. Това е духовен оптимизъм, слънчев оптимизъм. Настрадин Ходжа мъдро воюва със своята светлина срещу човешката глупост. Събитията, които се случват около него, са образувани от магнита на неговия дух – той просто ги вика, това се е случвало в многобройни прераждания, те просто се случват, защото той е там, той ги вика, той е магнит.

Суфите го наричали „първоначален учител“ или „поучаващият“, а хората просто го наричали мъдрец.

Настрадин Ходжа е същество от чиста духовна светлина. Това е човек с устой във всякакви трудни времена. Неговата жизнерадост никога не увяхва, защото тя не е астрална или ментална, тя е духовна. Хуморът му никога не е разрушителен, дори когато изглежда, че е така. Хуморът му винаги е чист и светъл, подкрепящ душите в техния труден житейски път.

Настрадин Ходжа е човек, който е постигнал висша реализация. При суфите това се нарича „тайната на суфизма“, или себепознанието, както казах, реализацията, и затова той говори от много висока духовна позиция. Той е земен човек, но с дух в себе си и този дух живее с чудна, вътрешна, постоянна усмивка, и то сред грижите и тревогите на този свят. Настрадин Ходжа е, казват суфите, озарител в трудните времена, а той свети за изгубените души като фенер. Но то е за тези, които го разбират. Това е легендарен суфи, а скритата му природа е много дълбоко мистична.

Той е мистик и затова и досега има много мюсюлмани, които не го обичат, защото никога не е лесно да разбереш мистик. Например случая с долните гащи на една млада, красива вдовица, накратко да ви разкажа случая: той изнася проповед. Тази млада, красива вдовица е до него, на горния етаж, на перилата, слуша... и се отнася. Пада, хваща се за едното перило, увисва и долните ѝ гащи се виждат. Настрадин поглежда и казва: Братя мюсюлмани! Никой да не гледа, защото този, който погледне в този миг, ще бъде ослепен от Аллах. Обръща се Настрадин към своя приятел и казва: Братко, аз ще пожертвам едното си око. – Да обясня посланието, голяма красота; суфите мислят, че той проваля морала. Напротив, точно обратно – такъв е суфи. Какво иска да каже: Вие говорите за Корана, за Аллах, за свещени книги и когато се яви изкушение, вие си отваряте окото, вие сте слаби, показвате слабостта си. Забележете каква красота във всяко нещо. Говорим за две хиляди послания, които постепенно ще ви изнасям по малко. Всяко нещо е послание там и е много чисто, но трябва да мислиш мистично. Иначе ще чуеш друго, както мюсюлманите, и те са го намразили. Но както знаете, за него това няма никакво значение, както за Ал Халладж и за другите суфи. Суфите знаят, както казах, че Настрадин Ходжа е безсмъртен дух, слязъл сред хората да ги повдига в пътя – които го разберат.

И така, анекдотите:

– Настрадине, кажи нещо за миналото, настоящето и бъдещето.

Настрадин казал: Миналото е остаряло, бъдещето го няма, а настоящето е мъка. Питат го: Добре бе, Настрадине, ами ти къде живееш? Настрадин казал: А-а-а, аз живея в рая. Посланието: Ако искаш да си добре, трябва да си извън времената, трябва да си в Бога – за него раят е Бог. Трябва да си извън времената – в Бог няма времена. Забележете каква красота: няма и настояще, има само дълбини, пълнота велика. За какво ти е настояще, в което нямаш дълбина? Прекрасни послания, много простички.

Следващият случай:

– Настрадине, ти защо се ожени? Настрадин казал: Ожених се, защото нямах никакви проблеми, а без проблеми не може да се живее. А сега се уча от проблемите. Т.е. посланието: ако хората нямат трудности и проблеми, как ще се учат, как ще се развиват? Ето я красотата, ето защо проблемите са на място, те показват твоята духовност, подхода ти и т.н.

Другият случай. Един приятел пита Настрадин: Настрадине, как е жената, как е семейният живот? Настрадин отговаря: А-а-а, много е добре! Устроихме се: като съм надалече, не искам да я виждам, като е до мене, не искам да я гледам. – Показва как са устроени хората и как размишляват за своите близки.

– Настрадине, казал му един приятел, много ти благодаря за услугата, която ми направи. А Настрадин му отговаря: А-а-а, не се безпокой, аз никога няма да забравя тази услуга, която ти направих. Но и ти я помни! Т.е. в този свят услугите се помнят. Казва: в света хората много държат на услугите, а услугите са нищо. Ако ти имаш Любов, няма да държиш на услугите, а ще видиш как Бог действа в твоя живот.

– Настрадине, ти си ходжа. Я ми кажи какво е това съвест? Настрадин казал: А, остави, не искам да си имам работа със съвестта. Че тя ли ще ме учи? Съвестта е опасна, все едно някой постоянно да те гледа. – Тука Настрадин иска да каже как не искат хората Бог да ги учи, съвестта да ги ръководи, а само техният ограничен, беден ум.

– Настрадине, вярно ли е, че си се влюбил в своята жена от пръв поглед? – пита го Хасан. Настрадин казва: Вярно е, Хасане, защото не можах да се вгледам по-добре. – Красота! Как умът закъснява. Посланието: как гледат хората, когато е станало късно, когато вече много неща други се случват, хората въобще закъсняват, събитията ги изпреварват. Въобще иска да каже, че умът закъснява и човек трябва да стане духовен, защото умът винаги ще закъснява: след земетресението ще разсъждава, след какво ли не, след всякакви случаи в живота, защото те го изпреварват.

Настрадин бил беден и сънува, че му дават девет монети в съня. И той спори в съня си и казва: Е, поне дай десет пари (десет монети). После се събужда, гледа – ръката му празна. Не му харесва, пак си затваря очите и казва: Добре-добре, дай девет пари! – Посланието: как хората сънуват в този свят, че печелят, че губят, и как като се събудят, сънят остава, чувстват се по-добре в сънуването. Прекрасни послания!

АНЕКДОТИТЕ НА НАСТРАДИН

(трета идея за размишление)

Сетих се за книгата, питат го: Вярно ли е, Настрадине, че си писал най-хубавата книга? – Вярно е. – Е кое е хубавото в тази книга? – Предговорът. – И какво пише в предговора? – Не четете тази книга! – Иска да каже: Как живееш? Ти може да четеш, ако искаш, всички свещени книги на народите! Как живееш? Как мислиш тайно? Говорихме за Боян – тайната в него държи особено много на пречистотата и на скритостта, а не на външното. Така че книгите са си книги, но има нещо много дълбоко. Освен това човекът сам е книга.

– Настрадине, как ще живееш, ако те изберат хората за султан! – Много просто – казва Настрадин – като стана султан, първата ми работа е да нарушавам законите (показва светът как действа, забележете), първото нещо е да нарушавам законите, а после всичко друго ще се оправи, защото султанът винаги има верни хора.

Другият случай: Настрадин запалил дърва на гърба на своето магаре да види дали ще горят. Те се запалили, тогава магарето хукнало, а Настрадин започнал да му вика: Ако поне имаш малко ум, бягай направо към езерото! – Посланието: ние често се запалваме от самосъздадени трудности, но не знаем в коя посока да вървим. Дано открием езерото на Бога, езерото на спасението. Значи както ви казах, всичко при него е красота.

Другият случай: По време на рамазана, големия пост, един ходжа, приятел на Настрадин, бил болен и дошъл при него, и му казал: Ходжа, разкъсвам се от болки! Голямо страдание, едвам дишам, спаси ме! Настрадин му казал: Ходжа, ще ти помогна, но кажи ми по време на големия пост какво яде? И казва другият ходжа: Нищо особено – три пържоли, няколко супи, 2-3 чаши вино да не обидя съседа, а, да, едни петнадесет пирожки, дето ме черпи един приятел. Настрадин го попитал: Плодове яде ли? – Да, ама не много: ядох диня, до нея имаше грозде, там някакви си пет-шест круши – така, хапнах... Настрадин му казал: Има лек за тебе! Ще ти помогна, за твоята болест има спасение, има спасение за твоята душа. И Настрадин му казва: Иди там на хълма и копай! Изкопай един по-плитък гроб и легни вътре, и гледай да си посипеш пръстта отгоре. – Посланието: За някои недъзи, за голямата алчност спасението е в другия свят. Просто отиваш в другия свят и това е спасението.

Другият случай: Настрадин устроил разходка на жена си в гората, но на едно високо място. Искал да се разходят – настрадинска разходка. Тя била астматичка и се тревожела от високото място, от чистия въздух. Настрадин я успокоява и казва: Не се страхувай, жено! Чистият въздух няма да се доближи до тебе! – Т.е. чистотата не идва при някои хора. Където и да търсят тези хора чистотата, тя няма да дойде при тях, защото дълбоко в тях има нещо нерешено. Чистотата не е някъде, тя е отвътре.

Настрадин бил на смъртно легло и един човек го попитал: Настрадине, ако се преродиш отново, какво би искал да промениш, какво ще измениш? Настрадин дълго мислил и казал: Само една промяна ще пожелая в следващото прераждане: аз винаги сресвах своята коса надясно, а през цялото време исках да е направо. А иначе останалото го искам пак същото, точка по точка. – Каква промяна правят хората в другите си прераждания! Вместо съществени, реални промени – една прическа, по-друго вчесана.

– Настрадине, след смъртта си ти сигурно ще отидеш в рая? Настрадин казал: Не, след смъртта си аз ще отида на друго място, а в рая ще отиде моето магаре. – Посланието: раят е за магарета, а не за разумни същества. Разумните отиват при Бога, а магаретата отиват в рая.

АУМЪ