Древният начин на живот
Древният начин на живот
Аз съм Изначалната Вода. Храня милиони същества.
Аз искам само едно: освобождението на душите.
Първият Старец – Учителя
Винаги в ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой. Дори когато животът разбива сърцето на човека, Дълбината си остава непокътната. Когато губиш битка, не губи себе си.
В разрушението виж обновителя, красотата на живота. Трагедията изцелява човека от по-дълбоко падение. Който няма смърт в себе си, посреща всяко бедствие с усмивка. Бедствието е една странна шега на Бога.
Трудността идва, за да станеш по-лъчезарен. Трудността е дар за Извисяване. Който се извиси, става Дух. Когато си могъщ и уверен в себе си, осъзнай Бог в себе си. Той е самата Увереност, Той е Могъществото.
Без Бог твоята увереност е самозаблуждение. Светлината те успокоява, но не ти дава Истината. Освобождението се случва в Мистичния мрак. Раят не е Свободата.
В Чистото Съзнание са скрити всички Свещени Писания. Висшата Реалност е Чисто Съзнание, което е Свобода. Древният начин на живот се нарича Чисто Съзнание.
Единственото Писание е Древната Истина. Любовта е самото Евангелие. Древният Поток на Слезлия Бог е Любовта. Всички светове са родени от Любовта.
Истината се намира навсякъде и затова не се нуждае от храмове. Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Нашата Истинска Природа е Нищото, Несподелимата Неизговоримост.
Древният е Безкрайният Пазител на Бялото Съзнание, на Невидимата Дълбина. Когато съществата са се отказали от Бялото Съзнание, те са придобили друго съзнание, което и досега търси пътя си и лечението си от смъртта.
Който повтаря дълго време Ахор Зарама (Аз съм Истина), ще се отдели от сътворените мъртви светове. Човек е роден преди мрака и светлината в него.
Служи на Истината, за да се загледа тя в тебе. Бог е по-близо до теб, отколкото ти до себе си. Без Бога човек не може да бъде близък със себе си.
Бог те превръща в Нищо, за да съществува в теб. Нищото е Друго Име на Бога. Бог е Нищото, а Абсолютът е Върховното Нищо. Само в Нищото ти изявяваш Бог.
Нищото е Върховният Лечител, Тоталната Възможност. Когато Нищото се задвижи, всичко отстъпва. В Нищото Бог ти дава Себе Си и излива Своята Милост.
Великото Доверие в Нищото преодолява всичко. Животът е скрит в Доверието. Злото се събужда в съмнението. Бог се пробужда в Доверието.
В Дълбокия смисъл Доверието е Посвещението. Пълното Доверие е създателят на Бога в теб. Бог не може да бъде разбран, но може да Му имаме Пълно Доверие.
Съмнението разрушава енергията, целостта на нещата и те разцепва. Съмнението създава врагове. Аз казвам: В нищо не се съмнявам, защото една Велика Разумност ръководи всичко в света и във Вселената. Една малка Божия Мисъл ликвидира съмнението.
Има Мисли, които са Велик Възход – те отстраняват света и придобиват Вселената, те са дошли от Тишината. Бог е съставен от Тишина. В Тишината тече Бяла Вода.
В Тишината няма полярност – тя не е като думите, тя никога не лъже. Има споделяща Съкровена Тишина, но Древната Тишина е Безмълвна.
Белите Братя имат Дълбока Тишина. Древните Братя имат Непозната Тишина. Най-висшата Тишина – това е едно от Най-дълбоките и Тайни Имена на Бога.
Овладяване на себе си
Трябва да си напълно осъзнат, за да работи Единството с Бога. Истинската практика е ежесекундна. Иначе хората са подведени във външния път и в тях се промъква чужда воля – ако тази сила не може да коригира човека, тя го убива.
Безупречността е умение да управляваш съзнанието си. Който е овладял себе си, не може да бъде завладян. Древният ключ е: Бъди зает с Бога.
Целеустремените в Бога стават осъзнати. Търси Истината, докато тя те избере. Истината е най-скритото Същество в Мистерията.
Доброто и злото не са Истина и тя може да ги изненада, защото е Непредсказуема. Доброто и злото са погрешни пътища. Само Истинолюбието извежда човека. Без Истината човек няма цялостен поглед – каквото и да говори, е карма.
Интелектуалните разговори са пътуване в невежеството. Знанията са много ловки демони, тирани и само Истината може да ги порази. Науката е в ума, в капана. Единственото спасение е, ако науката се съедини с Мъдростта.
Ако Водите стигнат до Небето, Мъдрият няма да се удави. Древните перси казват: „Силната Вода върви нагоре“. Ти чуваш това, което те чува.
Овладяването на ума е овладяване на съдбата. Практиките успокояват ума, но не го контролират. Никакви практики не могат да постигнат Бога, само Любовта към Бога Го постига.
Великият Промисъл се състои в това да осъзнаем Любовта си към Бога, защото тази Любов ни учи повече от всички книги. Любовта е самото Осъзнаване.
Ако човек осъзнае своята Божественост, той ще се върне в Бога. Ако имаш Любов към Бога, ще се родиш в Него.
Главното е: живееш ли в Любов към Бога. Ако Бог няма намеса в твоя живот, ти си провален дори и когато преуспяваш. Това, което си постигнал без Бога, ще бъде разпиляно.
Провалът на всеки човек е неговата история на нелюбов. Само Любовта видоизменя пътищата в Древен Път, в Завръщане.
Провалът е погрешни възгледи, твоето минало, живот в ума. Умът няма Око и затова не може да обожествява нещата. Само чрез Бога се постигат нещата.
В успеха участват Висши сили, но ако ти не можеш да ги оцениш, те ще те напуснат. Не всеки успех дава Божествен резултат. Само Любовта е всякога успяваща – успехът не е.
Умът се държи здраво за успеха, но не се държи за Истината. Щастието никога не е израз на вътрешно единство с Бога. В страданието ние сме вътрешно единни с Бога.
Страданието напада най-слабото място в човека и му помага да се извиси и овладее себе си. Бог понякога не ни предпазва от определени страдания, за да не ни ограби Дълбочината.
Учителя казва: Не на всички помагам. Защо? Защото има помощ, която лишава човека от лично, вътрешно израстване. Страданието изработва Вечност.
Не се борете със ситуациите, а със злото в себе си – не бъдете въвлечени в света, в робството. Който не е овладян, ще бъде завладян.
Да познаеш реално себе си, значи да се сродиш със своята собствена Дълбочина и Духовност. Да се учиш, е умение на Смирението, а не умение на ума и на света.
В Рая е имало Дърво на Радостта. То е било на три крачки от Дървото на Познанието, но то е било мълчаливо и скромно Дърво. Радостта е Древното Състояние на Душата.
Радостта е Древен Чист Огън, излъчил се от Любовта. Тя е Пътят на човека преди времената. Ако Радостта те обикне, ти ще станеш част от Тайнството ѝ.
Мистичната Радост е по-стара от човека. Но Очите на Мистерията се взират само в Дълбините. Бъди зает с това да откриеш Дълбините си.
Съсредоточеност в Бога
С нашите усилия Бог ни съгражда в Себе Си. Бог се вселява само в човека на постоянното усилие. Но кога ще израснем, не зависи от нас. Бог е Единственият Променящ.
Само Бог е Променящият, но за този, който Го е избрал. Да са ти позволени усилията, то е: да ти е поверена Тайната на Развитието.
Тайната на Живота е във възраждането на усилията, на волята. Хората на Земята отново се учат да летят – възстановяват волята си.
Нашият Дух е Древна птица, чийто полет е отвъд светлината. Но не крилата летят, а Истината. Събуди Истината си, другото е само последствия.
Истината се предава зад пределите на света и Писанията от Дух в Дух. Който не приема Истината, става дявол. Будният допуска Божествените, Съкровените неща, но не и дявола.
Укрепявайте Бог и Истината в себе си, защото само те могат да овладеят обстоятелствата. Наблюдавайте мислите, думите и знанията си – те са същества, които създават събития.
Праведните мислят, че са в Бога, но са в Сатана. Любящите са в Бога и чрез Любовта имат тънка мярка за Правдата. Божието наказание е скрито предпазване.
Смирението предпазва учениците от въображаемите светове на ума. Компромисът в Бялото Братство е невъзможен – който не издържи на високите изисквания, влиза в хаоса.
Който обезценява нещата, ще бъде пленен от хаоса. Обезценяването е самопроклятие – пропадане в себе си, то е създало празнотата. Умът обезценява.
Завърни се в Бога чрез Любов към Бога, чрез съсредоточеност в Бога, а не чрез отрицание на злото. В злото е скрито израстването, а в Любовта – Единението с Бога.
Винаги избирай да претърпиш заради Бога. Премълчи, въздържай се заради Бога. Няма такава сила, която да ти попречи да постъпваш Чисто.
Чрез Чистотата ти си в безопасно поле. Всичко Чисто се пази от Бога. Всичко нечисто само се руши. Чистият привлича сили от всички неща.
Чистият става Дух, Същност. А на нечистия Бог дарява заблуда и безпътие. Нечистите ще останат назад, няма да могат да понесат Часа на Духа.
Щом си нечист, винаги ще имаш много желания, и то ненужни. Личните желания зараждат болести в Същността и отнемат нейната Безпределност, като я ограничават. Желанията увеличават тъмнината.
Дяволът символизира личната тъмнина в човека – всеки носи в себе си един дявол, когото трябва да превърне в Христос. Дяволът е създаден, за да видят хората по-ясно в себе си Чистия Път.
Дяволът си е зло същество, но това си е за негова сметка. В човека също има зло, което не трябва да приписва на дявола. Учителя казва: Човекът е способен на голямо зло, пред което и Сатана би се учудил.
Злото е една гладна космическа сила – гладна, защото е изгубила Същността на Живота. Злото те измъчва, защото е дошло да те освободи от скритите нечистотии. Ако се озлобиш срещу злото, то ще те вземе при себе си в своя ад.
Но злото, в своята дълбочина и в своята повърхност, е винаги илюзорна сила. В този свят обаче илюзията е сила, защото, въпреки че е една нисша енергия на Бога, това все пак е Енергия на Бога. С тази илюзия Той прикрива по-дълбоки неща.
Злото символизира Строгостта на Истината. Черният мрак е древна нематериална сила, която работи за едно зряло човечество. Цялото общество е формирано от черния мрак, макар че обществото не познава тази Тайна. Черни адепти работят съвместно с учените от всички народи и те следват техния зов.
Повечето от философите и учените са завършили живота си в мрака. Има и истински учени, но те проучват нещата за себе си и не ги изнасят на света. Черната духовност е тъмна, сгъстена и могъща енергия. От Черното Братство са стари, опитни изостанали души, но с много знания – като цяло те са по-умни от хората.
Черните адепти са много дълбоки същества и могат да увлекат полудуховни хора и ученици и са голяма опасност. Това е едно предупреждение за хората, за да усилят пътя си в Чистотата. Трябва да имаме едно на ум и никога да не подценяваме злото, а да дадем всичко за нашето пречистване.
Низшата Вселена е Дървото на Познанието на доброто и злото. Спасението на целия свят зависи от нашата способност да се обединим с Дървото на Живота. Докато човек функционира в низшето царство, неговото съзнание се намира под влияние на Сатана.
Илюзията за време и пространство е илюзия на сатанинското съзнание, с което човек се е съединил в себе си. Това съзнание иска илюзии и предели и ги натрапва на човека. Човек се сраства с това низше съзнание.
Сатана се храни с отрицателната енергия на човешкото съзнание. Когато човек избере Любовта и Светлината, сатанинската енергия замръзва. Тази парализирана енергия очаква човек да направи погрешен избор.
Всички кризи се дължат на това, че силата на Светлината не може да се утвърди в нашето съзнание. Тъмните духове психологически изучават човека – гладни са, искат да изтръгнат енергия от човека.
Злото те дразни, мъчи, безпокои – то иска да се откажеш от своите скрити нечистотии. Това е една много специална жертва от страна на злото. Този закон е много деликатен. Овладяването на съзнанието зависи от овладяването на твоите скрити намерения.
Демоните обсебват човека чрез желанията и започват да си правят планове в неговия ум. А човек си мисли, че тези желания и планове са негови. Методите на ума са методи на змията и те са достатъчно деликатни, за да объркат много ученици.
Змията изсмуква светлината от човека и я превръща в черна сила. Човек може да стане безгрешен от много тренировки, но това не пречи да има лицемерие. Целта е не да станем безгрешни, а да станем Божествени.
Докоснатият от Нищото
Мъдрите не се страхуват от грешките, а от непоучението. Чистотата е началото на зараждането на Мъдростта. Това става вътре в самия човек, от само себе си. Ако Чистотата я няма, няма да има зараждане – Чистотата е условието.
Мъдростта идва отвътре, знанията – отвън. Което идва отвън и се търси по външен път, прави човека зависим, застоял, роб. Получилите знания са наказани, защото са избрали да гледат със собствените си очи.
Глупостта е двете очи, двете съзнания. Истината е в Едното Единствено Око. Когато очите са разбрали Тайната на Нищото, те са придобили Реалното Виждане.
Мистичната Мъдрост се излъчва чрез Миг на Докосване от Нищото. Само Докоснатият се завръща в Дълбините си.
Овладееш ли ума, измисленият свят изчезва. Истинската Мъдрост е Откровение от Безкрая, а не от книги. Незнанието е умение на Мъдростта.
Мъдрият е над знанията, защото има в себе си Тайно Съзнание. Само Мъдрият и Чистият са в Храма, знаещият е отвън – в сътвореността.
Ако всичко беше пътища към Бога, нямаше да има нужда от Мъдростта. Всички пътища може и да водят до Рим, но Бог не е там – Бог е в Истината.
Знанията са суетата на света. Знанието може и да даде някаква помощ, но не и Реалност. Мъдрият нищо не знае. Мъдрите цял живот работят усърдно, за да не постигнат нищо.
Красиво е да търсиш и да не намериш. Ако нещо си намерил, станала е грешка. Трябва да се освободиш от невежеството, което наричаш „знание“.
Знанията за Пътя са излишни, те са окови по Пътя. Да си знаещ, това е тъмният път. Някои магьосници имат знание, но нямат енергия, защото Духът не е с тях.
Знанието разваля човека, Мъдростта го извисява. Мъдрец е всеки, който е познал себе си – той е изградил в себе си правилни отношения с Бога. Който е познал себе си, е разбрал, че е част от Бога.
Посвети се на себе си, докато Го познаеш в себе си и стигнеш до Мястото на Истината – Мистичното Непознаване на себе си. Истината е взаимоотношение със себе си.
Докато не познаеш себе си, всички пътища, по които се движиш, ще те отклоняват. Ние не се движим в сътворението, а в Бога.
Древният е Неподвижен, защото е навсякъде и защото е всичко. В Древната война Абсолютът не предлага на Древното зло враг, а Своето Отсъствие.
Ако ти не изчезваш всеки ден по малко, значи: не знаеш закъде си тръгнал. Истинският Път е Изчезване в Безкрая и Мистерията.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването. Праокото вижда Мистерията, защото не гледа в Нея, а в Себе Си.
Вселената можеш да я избродиш, но себе си не можеш. Ние сме Същества, по-дълбоки от Вселената. Ние сме Същества без корени.
Ние сме Изначални, а в тази Вселена сме само гости. Ако Вселената и светът са мрачни, то е, защото Древният Човек не е слязъл да ги освети.
Сиянието проблясва във всички светове и ги храни. Когато Сиянието слиза към световете, то се превръща в Слово. Със Словото работи Духът, а не умът.
Умът е природата на падналите. Духът е природата на избраните. Вечността е в Чистото Съзнание. Древността е в Чистия Дух.
Духът е скрит много, много дълбоко в теб самия и само Любовта може да го извика. Само Любовта може да повика и възкреси Тайната за Произхода на човека, съхранена в самия него.
Словото Божие си ти самият – намери Го в себе си. Твоят Дух е естествено Древен и той разбира само Древния език. Твоят Дух е в Единство със Старците.
Старците са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота. Старците са носители на Най-древното Състояние, наречено Прамистерия.
Пътят на Божеството в теб
В Началото беше само Бог и ти беше в Единство с Бога, но днес си в единство със света. А Бог те очаква със сълзи на очите. Той скърби по теб.
Вътре във Вятъра има една велика скръб. И чрез Вятъра хората са възприели тази скръб, но не са я разбрали. А който има извисена скръб, той се завръща при своя Баща.
Върховната Любов казва: „Няма предопределение за нито едно същество във Вселената“. Не съществува предопределение, защото Великата Любов е Началото на нещата. Съдбата е създадена, за да се извисиш над нея.
Бъди над всичко, което се случва, и нищо няма да се случи с тебе. Бъди извисен над нещата, над събитията в света. Когато живееш в своята повърхностна природа, тогава и най-малкото камъче се превръща в събитие за твоя живот.
Когато живееш в своята Висша Природа, събитията в света са без значение, защото твоята вътрешна Реалност е Неуязвима. Само Извисеният Дух има право да познава Покоя – Покоят го приветства.
Тъмнината е създадена, за да познаеш Душата си. Мракът е създаден, за да се извисиш в Духа си. От тъмнината трябва да изтръгнеш Блясъка си. От мрака трябва да изтръгнеш Тайната си.
Само Пътят на човешкия Дух е Велик. Той взема есенцията от ума, сърцето, волята и Душата и я извисява в себе си като мощна стрела, която пробива Тайната. Тогава от Сърцето на Тайната към Духа потича Мъдрост.
За да проникнеш в Тайната на Живота, трябва да се срещнеш с най-голямото зло. При срещата си с най-голямото зло човек всякога се развива. Ако го преодолее, той става Син на Бога и Същество на Любовта. Но ако пропадне в изпитанието с най-голямото зло, това падение не означава провал, а поука. Тук човек продължава да се учи.
При срещата с Върховния Мрак се осъществява не среща с Бога, а среща с Абсолюта. Върховният Мрак се символизира от четирите шестици – 6666. При срещата с Върховния Мрак няма падение. Всеки, който се е осмелил да се срещне с Най-великия Древен, ако не издържи на Върховния Мрак, той изчезва тотално. От него не остава следа – нито външна, нито вътрешна. А този, който издържи най-великото изпитание, наречено Върховния Мрак, той става Старец.
Старецът е Същество на Мистерията. Учителя казва: Старецът идва близо до теб заради твоето Извисяване. Той иска да събуди в тебе не Живота, а Тайната на Живота.
В мрака Учителят и ученикът си казват нещо, което го няма в сътворените светове. И тук, в мрака, ученикът придобива своята Несътвореност.
Учителят е Божественият корен на ученика. Учителят извисява. Постижението на живота е да откриеш своя Учител. Всички други постижения са упадък, дори и Духовността. Защото Духовност без Учител ще бъде ограбена.
Мъдри са само тези, които избират Пътя към своя Учител. Светът е пропаст. Светът е друго име на падението. В света има много празници, но всички те са тъжни, когато Учителят е изгубен.
Културата на знанието е стара, стара, черна култура. Тя отдалечава човека от неговия Учител. Изучавай само едно – културата на Любовта. Тази култура ще те освободи от падението на знанието и ще те заведе в познанието на Същността.
Учителят в нас е Този, Който преодолява и побеждава страданията. И същевременно Той ни учи как да се извисяваме над тях. Когато работиш с постоянство, Бог те извисява в Себе Си.
На който не се дават падения, не може да израства. Странни приятели са паденията – те не са дар за всеки, а само за Търсача.
Но кое е това, което трябва да се търси? Безименният. Защото само Той може да даде на Душата неуловимия елемент. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш себе си.
Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш смисъла на своя живот. Този, който е открил своя Истински Баща, той става подобен на Истината – на Безименната Истина.
Как можем да познаем Бога в нашия свят? Бог е познаваем в нашия свят само чрез Величието на човека. Великият човек – това е човекът на Истината.
Когато любим Истината, ние създаваме Бог в себе си. Когато любим Доброто, ние създаваме Ангелите в себе си. Когато любим злото, ние създаваме падението в себе си.
Ние сме тези, които зараждаме падението в себе си. Ние сме тези, които зараждаме Величието на Бога в себе си. Когато сме Търсачи, според Духа на търсенето ние създаваме бъдещето в себе си.
Падналите същества са съставени малко или много от огън. Но Търсещият има в себе си нещо повече от огъня. Търсачът носи в себе си нещо друго – семето на Прасветлината.
Методът на Прасветлината е проникване в нещата без смесване с тях – проникваш, без да владееш, защото всеки, който владее, той посегателства на свободния избор. Умението да проникваш, е най-великото качество на Любовта.
Учителя казва: Аз не съм против вашето грехопадение, но аз съм против това грехопадение, което не произвежда Светлина. Щом вие сте избрали грехопадението, аз пък избрах да ви ръководя със Светлината си, за да може чрез тази Светлина да се върнете обратно в своя Дом.
Човекът е една Божествена задача за Духа, скрит в него. Когато Духът разреши задачата, наречена човек, тогава нито човекът ще е човек, нито Духът ще е Дух. Човекът ще бъде претопен, Духът ще бъде преобразен и ще стане Изначална Същност. Името на тази Същност е Божество.
Духът – това е Изначално Роденият. Човекът има вторично рождение. Духът има две посоки на движение. Едната посока е надолу към човека, другата посока е нагоре към своя Велик Баща. Първата посока е наречена падение, втората посока е наречена Възкресение.
Човекът е ценен за Духа. Той задължава Духа да се върне във Възкресението по един Нов начин. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъства. Да имаш знания, вместо да имаш Дух – ето къде е падението на човека.
Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е Живот в Духа. Грехопадението всъщност не е нищо друго освен слизането от Духа и Душата в ума и сърцето.
Проучвай Душата си, за да се завърнеш в Любовта. Проучвай Духа си, за да се завърнеш в Истината. Сърцето и умът са създадени да преживеят Любовта и Истината на Земята. Щом ги преживееш, ти ще познаеш Пътя на своето Завръщане. По Пътя на Завръщането ще те води Мъдростта.
Всяка гъста и материална Вселена е уловила в ръцете си нисшите души. Ето защо се иска Нов Изгрев, Ново разбиране, Ново осмисляне. Нисшата душа – това е култура с прастаро падение, с прастаро минало. Тази култура може да се излекува само от Висшата Душа.
Бог изработва в нас Висшето в Душата. Във Висшата Душа е вродено Безсмъртието. В Чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие.
Правдъхновението преминава през световете. Така ученикът стигна до своя скрит Старец и той му помага и тайно, и явно. И когато връзката им стане безусловна, Старецът показва на своя ученик един странен път извън световете, наречен Парахамая – Прапътят.
О, ВЕЛИКА МИСТЕРИЯ,
Ти си Словото, което се
движи в Прасветлина,
излей Себе Си вътре в нас,
за да отключим Пътя си.
И пресътвори Себе Си
в нас, и дай ни Дълбоко
Разбиране за нещата;
и не ни въвеждай в
опустошение, защото
Твое е Древното Царство!
АЙХАМА
Из Словото на
Елеазар Хараш
ИЗВИСЯВАНЕ
В БОГА