Падението е Замисъл на Благословението

Що е Древността? Особен, ярък Бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. От какво е произлязла Древността? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност.

Първият Старец

Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е Безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с Боговете.

Първият Старец

Това се случило в Древността. Един Мъдрец жадувал за Истинското знание. Той много го изучавал, много го търсил и накрая го открил. После се явили странни времена. Дошли дни на сурови изпитания. Той не могъл да устои и пропаднал много назад в развитието си. Нещо дълбоко в него било разрушено. Той се озовал в дълбините на ада и оплаквал пътя си. Тогава се явил Глас отвътре, от дълбините на ада, и му казал: „Аз съм твоят Бог, но ти не Ме позна. Трябваше да избереш не Истинското знание, а Любовта към Истинското знание, Любовта към Мене. И тогава щеше да узнаеш Тайната на действието, защото Любовта е действието, а Истинското знание е само придатък“. Тогава Мъдрецът отговорил: „Избирам, Господи, Любовта към Истинското знание“. И тогава Бог му казал: „И ето, ти вече излезе от ада, защото изборът е действие“.

Шестият Старец

Мъдреците са Древни Същества. В миналото те са били Богове, които са отпаднали от Бога. Още в Изначалното време те живеели в Бога, в Неговата Вечност, в Неговия Порядък, в Неговото Всемогъщество. И в един момент те си помислили, че са равни с Него. Но после дошли събитията и те били изхвърлени на тъмно място, наречено Земята. Те се противопоставили на Бога и Му заявили, че искат свобода, защото можели да творят като Него, дори и Духовни създания. И те наистина натворили много Духовни мисли, които били като Духовни създания. Дори тези мисли повярвали на своите създатели. Те повярвали, че са създадени от Висше творчество. По-късно тези мисли станали Адамитас – хора, или падения. По-късно Всемогъщият изпратил тези Мъдреци да учат тези хора и за Земята те били като Богове. Но нито хората израствали, нито Мъдреците придобивали Покой, защото без Единство с Всемогъщия няма Реално Учение. Ето защо по-късно на Земята слезли Арамоните – Старците, и Аратите – Учителите, Просветлените от Единството. Така те показвали на хората Изгубения Път, а на Мъдреците Пътя на Завръщането. Но и досега на Земята и в ада има много Мъдреци, които не се завръщат.

Шестият Старец

Това се случило в Древността. Един от Мъдрите Богове оспорил решение на Върховния. И той бил захвърлен в дълбока пропаст. И падал, падал дълго време, докато се ударил в твърда земя, и сам станал твърд от твърдта. И после минали милиони години, докато се завърне при Всевишния. И той узнал, че Всевишната Воля му е дала падението за изправление. И във всичко това той видял Величието на Любовта. И когато най-накрая се завърнал при Върховния, Той му казал: „Айрита Ахаромон Тахава – Ще се наречеш Водител на Независимите Старци“. Така се е зародил Първият Независим Старец, защото прозрял възхода в падението си.

Шестият Старец

В Древността са се случвали много падения. Дори и най-извисено мъдрите са били в падение. Но Изначалните са падали по особен начин. Те са падали без време, те са падали с лекота, те са падали духовно. И затова по Пътя си те са срещнали Дъното, което е без дъно. Така те се преобразили и били наречени Азахорите – Праначалните, или Изначалните. Така тези Мъдри се завърнали в своята Махариум Бахадава – Мистерия от Безкрайност. Така тези Мъдри разбрали, че падението е Велик Замисъл на Благословението, защото така те узнали своя Произход, и станали Служители на Изначалието. За тях е казано: „Те са опората на Безкрайността“.

Шестият Старец

Как е създал Невъобразимият Свръхдревен съществата? Мистериозно и странно са създадени съществата. Изначалните Старци са създадени от Мистерия и Истина. Независимите Старци са създадени от Мистерия и Дълбина. Боговете са създадени от Мистерия и Безмълвие. Синовете са създадени от Мистерия и Светлина. Демоните са създадени от Тайна и тъмнина. Мъдреците са създадени от Тайна и Път. Човеците са създадени от падение и възход. Тези човеци, които са избрали безпътието, се пресъздават в падение и сянка. Тези човеци, които са избрали Пътя, се пресъздават във възход и завръщане в своя Учител.

Вторият Старец
Азавот Махария

Ангелите са Същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на Земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежките условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори Ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Зарама (Истината) е Храмът на Древния и никога е нямало друг Храм. Който диша Истината, е отстранил света. Когато се е случило грехопадението, Истината се е извисявала. Истината е най-здравословното нещо в света. Събитията умират, Истината възкръсва. Хората умират, Истинното в тях остава неуловимо за смъртта. Така е устроена Истината. Що е Зарама? Тя е всякога приятелска Тишина, но ако умеем да я чуем.

Единадесетият Старец

Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина. И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, обонянието е ненужно, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у Дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото, и явното. То превишава всички наименования.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Милостта Му е родена преди Гнева

Открил съм входа извън Вселената и искам да Ме следвате.

Първият Старец – Учителя

Безконечно е Развитието

Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да станат достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.

Старците са били изпратени от Древния, за да пленят Мрака и да се превърнат в Слънца.

Всички Старци могат да преобразяват Древното зло чрез Пълната Истина, защото Абсолютът е напълно в тях. Старците работят с Дълбок Глас на Бога и на Абсолюта, а Прастарците – със Специален Глас.

Абсолютът е създал Боговете от Древното зло с част от Истината и някога ще ги преобрази с Цялата Истина. Цялата Истина има свойството да преобразява.

Падналите Богове не че не са съхранили своята Божественост – просто Бог се е оттеглил, за да има след време по-висока степен на Съвършенство. Някога Падналите Богове ще доведат хората до Дълбока степен на Съвършенство и ще получат Тайно Благословение за изпълнение на Абсолютната Воля.

Сатанинското зло води до така нареченото малко Съвършенство, а Древното зло ще доведе до Голямото Съвършенство. Защото и Древното зло е получило Силата си от Истината, но сега е заключено – хората не са готови за борба с него. Древното зло има Очи, които пият Душата.

Дълбинните неща се загатват, но не се разкриват. Безконечно е Развитието. Древността означава: Същества, които са постигнали Дълбините си. Не можеш да проникваш в Мистерията – тя прониква в тебе.

От Мистерията Древното зло нищо не може да вземе. Мистерията е нещо като Самото Сърце на Абсолюта. Мистерията може да поразява Дух – определени Лъчи на Абсолюта го поразяват.

В Мистерията има само Сияние. Сияещият е ослепителен, без да има Светлина в себе си. Богочовекът не е устоял на Сиянието и е тръгнал надолу. Светлината се е явила първото падение.

И Изгревът е изгубил своето Начало – Зората, и сега все изгрява, но трябва да залязва. Зората превъзхожда Изгрева и Залеза.

Когато човек достигне тотално до Идеята: „Аз съм Мистерия“, всички светове ще се разпаднат и всяко добро и зло ще се разпадне. Докоснатият от Мистерията е Дух, пътуващ към Сиянието.

Сиянието е част от Древното Универсално Единство. Няма убежище извън Сиянието.

Първият Прастарец казва: Истинското Развитие е Мистично Дело, скрито дори и от теб самия. Който много е търсил и не е открил, той е намерил, защото е търсил.

Човек има Древно Тяло, по-дълбоко от родеността и неродеността, защото при тях има двойственост. Древното Тяло спада към Мистерията – то не се ражда дори и когато човекът е роден.

Древното Прасветлинно Тяло не се постига – то е вродено. Когато жадуваме и търсим това Изначално Състояние, ние пътуваме към него.

Когато ние търсим Изначалното, и То ни търси. Само с Дълбокото в себе си можем да събудим Дълбокото в Учителя и в Бога.

Посвещение за всяко същество

Ако ти си нещо, ще бъдеш поробен. Ако ти съществуваш, ще бъдеш поробен. Развитието е Пътят към Нищото. Свобода винаги ще има само за Развитието.

Нищото не може да се постигне. То само трябва да се приеме. В Приемането Той те приема. Ние никога не постигаме себе си, а само Него.

Има Мрачни Мъдреци с големи знания, но те живеят в самосътворен ад, за да видят себе си. Те не са търсили Нищото, а себе си и са се обезличили. Истинският Мъдрец се е отделил от себе си – избрал е Истината.

Сред Черните Мъдреци няма напълно осъзнати. Но малка част от тях, които тайно служат на Бога и са избрали Бога – те са надраснали Луцифер. И в Черния Път има степени на развитие, но забулени, за разлика от Пътя на Праведния.

Някои от Черните Мъдреци са по-дълбоки от Праведните, защото знаят намеренията си и надрастват слабостите си. Затова, които вървят дълбоко осъзнато в Черния Път, също ще бъдат благословени.

Но на сто Черни Мага само около четирима са много скрити, потайни Служители на Бога. Те съграждат в Истинските Търсачи Безпределни Дълбини на Бога, понеже предизвикателството е много голямо – това приятели и обикновени врагове не могат да го направят. Някога тези Черни Магове ще получат шанс да станат част от Прасветлината на Бога.

Защото Бог е определил Посвещение за всяко същество. Посвещението е скок в Нищото. Посвещението се случва, когато Нищото е споделило частица от Себе Си с тебе.

Ти никога не можеш да изгубиш Нищото. Ти си Нищо и затова не можеш да изгубиш себе си. Нищото е твоята Реалност.

Чистото Нищо е Дух и Свобода. Върховното Нищо е Изчезналост. Само в Нищото има Свобода, а ти си избрал сътворението.

Ти си се изгубил в своята сътвореност и все нещо търсиш. Всички търсят Нищото, но не го съзнават.

Когато сме били в Нищото, ние сме били Богове – Същества без сътвореност.

В Древността нямаше нищо, но имаше Бог. Човекът е жив, защото Бог е Жив в него.

Първият Прастарец казва: Не вие живеете, а Нищото в сърцето ви.

Само Бог в нас умее да живее. Само Бог в нас е Жив, ние не сме живи. Жива е нашата Душа, а не нашето тяло. Любовта е образувала в нас Душата.

В Душата слиза Бог. В Духа слиза Незнайният Бог – Абсолютът. Тайна е нашето Съществуване. Незнайност е нашият Път.

Недосегаемата Бяла Чистота

Тайната на собственото ни съществуване е Бездната. Бездната ни обгръща отвсякъде, тя е и в нас. Бездната е Съкровената Вътрешност на собственото ни съществуване.

Тайното Слънце не е Слънце от външната Вселена. Това е Синьо Слънце, скрито в Тайната на Истината. То е от Епохата на Бездната.

Синьото Слънце не е Слънце, което грее. То е Слънце, което изгаря световете, за да остане само Едно Дихание.

Ние сме Древен Неразгадаем Ръкопис. Ние сме Живата Древност. Ние сме самата Древност на Абсолюта. Човекът съдържа в себе си и Бога, и Абсолюта.

Древносияещият Човек е Тайнствено Ядро, изтъкано от Мистерия и Истина. Този Древен Човек е Роден Свободен.

Съществува само този Древен Човек, а Вселената е една завеса. Човекът Мистерия някога сме били самите ние. Абсолютът ни е дал Свободата да се изречем в себе си.

И сега ти си роден, за да откриеш своята Незнайност. Незнайното не иска да го разбереш, а само да го търсиш. Мистерията е всякога Недосегаема – за нея няма пророчества.

Древното Сърце е Бяла Прасъщност, която поддържа Свещеното сърце в човека – в него са най-древните Архиви на Мистерията, то може да те заведе в Сърцето на Абсолюта.

Мистерията е Велик Океан от Бяло Ослепително Безмълвие, в центъра на което е Той – Абсолютът. Съществува една Бяла Чистота, която и Боговете не са виждали.

Бяла Магическа Сила движи Извора. Без тази Сила Изворът не може да се обновява. Бялата Сила идва от Извора на Божията Милост.

Милостта Му е родена преди Гнева. Белият Огън е роден от Свободата на Прасъщността. Червеният Огън е роден в борбата.

Световете са изпитания за завръщане в Живота. Основата на Вселената и света е енергията, а не Животът.

Животът е Тайна, убягнала и на Мъдреци. Дори и Боговете не знаят Тайното Име на Живота.

Истинският Живот е по-дълбок от Тайното Знание. Когато те води Истинският Живот, само тогава се учи Мъдростта. Мъдростта се пие от Сиянието.

Има Мъдрост, която не е за разбиране. Мъдростта е Постоянно Състояние на Вдъхновение. Правдъхновението е съставено от Белия Огън.

Абсолютът е отвъд Дълбините. Абсолютът е създал Нищото, но е оставил последната степен на Нищото за Себе Си.

Събуждане на Правдъхновението

Нашата Древна Свобода ни е дарена от Нищото – Върховната Истинност. Нищото е Свръхчистото Място. Нищото е най-опасната смърт за всяко зло.

Изгубената Любов към Бога е изгубената Чистота. Нечистотата мъчи човека, а не Сатана. Човек мъчи себе си, а дяволът допълва.

В действителност злото се побеждава без борба, осъзнаваш само Бога. И само чрез пряка среща с Бога – чрез Гносис, Откровение, злото се отстранява.

Виждащият не вижда светове, а само Бог. Истината е Дълбинно Вътрешно Виждане чрез слязъл Древен Дух в твоята Сърцевина.

Истината е забранена за нечистите. Истината не влиза в нечистите умове – те не я разбират, а си я въобразяват.

Истината е Дух и тя обича Чистия Дух. Само Човекът Дух се свързва с Истината. Истината се движи в Себе Си, а не в света и в човека.

Истината не общува със света, защото е Дълбина. Светът е потокът на съдбата. Съдбата е учител на тези, които са се взирали в света. Любовта е Потокът на Древния.

А Доброто трябва да стане Мъдро, за да бъде потайно силно в Скрития Бог. Доброто трябва да има опит, да мине през истински опит, иначе увяхва. Учителя казва: „Единственото Добро Същество е Бог“.

Доброто е враг на Абсолютното Добро. Човекът е майстор на падението си. Обикновеният човек не може да понесе Доброто – той много лесно го разваля. Затова Бог събужда хората чрез злото, чрез дявола.

Лична нечистота има човекът, той самият е станал дявол. В човека има страст да убива. Това е войната, това е неспасяемото. Но злият човек не знае, че убива само тези, които са определени и изостанали – не знае, че всъщност убива развитието си.

Всяка смърт в света става само с Позволението на Бога. Бог е Животоносен и Смъртоносен. Когато Бог убива, това също е помощ. Защото всички неосъзнати са всъщност умрели. Мъртъвците се страхуват от Древния Живот – те не искат да оживеят в Него и затова те са на Земята.

А злият човек все в някое прераждане ще пожелае Развитие, защото ще има една празнота, която е по-страшна от цялото грехопадение – дълбинна самота, която Бог не посещава. Това са същества в застой. Някои чакат милиарди години, за някога ще има План.

Някои от изостаналите същества чакат изключително много, за да може после, като изберат Бог, да е тотално. Защото те ще са жадували, жадували, и някои от Черните ще изпреварят развитието на другите. Когато преживееш Божия Гняв и се завърнеш, Любовта ще бъде една степен отгоре.

Когато тръгваш от дълбини към промяна, тръгваш по друг начин, с друга воля. И в Белия Път има възможност за това Изключително Развитие, но трябва да се събуди Древната Воля, Древното Сърце, Първичното Правдъхновение. Както Фениксът е събудил Белия Огън – Свободата.

Който е в себе си, умира. Който е в Него, оживява. Фениксът изчезна от себе си, изгуби себе си и придоби Свободата си. Когато си угаснал в Нищото, Той те запалва с Искрата на Древното ти Сияние.

Призовани сме чрез Любовта

Мистерията е скрита и от Мъдростта, но на Любовта тя дава Лъч от Себе Си. Пътят към Върховната Мистерия е Любовта.

Ти можеш да познаеш Пътя си само с Любов. В Дълбоката Любов към нещо ти надминаваш себе си. Универсалният закон е: Люби Бога повече от себе си.

Първият Прастарец казва: Намери си цел в живота, която никога да не можеш да постигнеш и която да обичаш повече от себе си.

Обичай каквото правиш. Това, което най-много обичаш да правиш, това Бог го иска. Когато искаш нещо Цялостно, Бог го иска.

Бог не може да не отговори на Свръхдълбокото Чувство – така да бръкнеш в сърцето си, че все едно за използваш Свръхсловото.

Преданата Любов може да промени даже Волята Божия. Не е важно какво обичаш, важен е Тайният Начин как го обичаш. Пътят на всеки е уникален.

Най-дълбоката необходимост в живота е Преживяването на Бога. Който наистина практикува, той Преживява Бога. Казах ви Тайна!

Осъзнатият изглежда като човек, но не е човек. Той носи нещо от Дълбините на Скрития Бог, понеже му е било дадено Преживяване – Абсолютно и Незаменимо.

Пречистото Съзнание може да призовава Бога и да Го чете в себе си. Чистотата е Нероденост. Истинната Чистота е Тайна Наука.

Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране. Чистотата е излизане от света. Правдъхновението е излизане от Чистотата.

Що е Вдъхновението? Извисяване. Що е Правдъхновението? Сливане. А падението е Велик Замисъл на Благословението.

Любовта е Първородие. От Любовта са произлезли Боговете. А падналите светове са отделени от Бога, за да разберат какво е живот без Бога.

Най-хубавото на света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога. Като мислиш за Бога, ти мислиш и правилно за себе си. Като мислиш само за себе си, ти сам си навличаш нещастие.

При всяка трудност мисли само за Светлия Изход. Ясното мислене е единно – това е мислене. Истината идва ясно и недвойствено.

Реално е това, което възприемаш, а не това, което се случва. Не какво е събитието, а ти какво мислиш и чувстваш – само това е реално. Възприемай само Светлия Изход.

Най-опасното нещо в света е прекъсването на съзнанието. Когато съзнанието се прекъсне, тогава човек става част от друго съзнание – тъмно съзнание.

С Бог в себе си преодоляваме себе си. Бог наблюдава нашите малки, постоянни, искрени усилия – Той е скрит в тях. Когато Бог види тези усилия, Той ни дава нещо от Себе Си.

Бог ще ни дава все повече нещо от Себе Си и в един момент ще ни даде Себе Си. Тогава човек става Осъзнат Дух – Свободен, Неуязвим в Дълбините.

Първият Прастарец казва: „Хората са Духове, които са забравили, че са Духове“. Духът е Съвършеното Тяло без Тяло, Изначалното Състояние.

Бог ни въздига в Себе Си

В този свят трудностите са благотворни. Падението се лекува. Само невежеството не се лекува – т.е. това, което не желае да се учи.

Бог в нас е, Който преживява и преодолява трудностите. Така Той израства в нас и с нас. Бог е Преодолителят.

Не е важно изпитанието, важно е дали ти си в Единство с Бога. Бог е изпитанието и Бог е възходът отвътре.

Кое страдание може да понесе Явяването на Бога? Древният ключ е: Не бъди зает със себе си, бъди постоянно зает с Бога.

Колкото повече изместваш себе си, толкова повече Бог идва. Който утвърждава себе си, изгубва Бога.

Човек върви към Бога, когато Бог му е подал Ръка. Бог ти е дал нещо от Себе Си, за да вървиш към Него.

Не мисли, че ти си станал господар на себе си. Бог ти дава да бъдеш господар на себе си. Той е Господарят.

Трябва ли да се владееш? Не, трябва само да Го имаш и тогава ще имаш Владетеля.

Когато си призован от Бога, ти си Истински Търсач. Така Бог търси Себе Си и намира Себе Си. Бог е Търсачът.

Без Бога никой не може да проучва Бог. Настоящето не означава, че ти си тук. Тук е само Бог.

Съществува само Вечното Единство. Има само Един-Единствен. Втори не се е раждал и никога не може да се роди.

Бог обича Себе Си и в Себе Си изразходва цялата Своя Любов. Бог е отдаден на нашия Път и особено на Търсачите, защото така изважда милиони и милиарди същества от Древното зло.

Бог движи цялото Сътворение. Бог е така заслепен в Любовта си към нас, като че сякаш е забравил Небесното Царство – вселена Му е Любовта, вселено Му е част от Съвършенството на Абсолюта.

Но към Абсолюта няма Път. Никой не може да Го познае и в Трите Вселени. Понеже е Абсолютно Непостижим, затова има Безкрайно Развитие.

Раздялата на човека с Бога е невъзможна и несъществуваща. Това е илюзия, която носи много радост и светлина. Защото така човек е предизвикан да започне да търси Бога с нов устрем.

Всеки непреклонен устрем овладява тъмната си страна. Бог не гледа грешките на стремежа, защото стремежът е така устроен, че ще ги преодолее.

Който е овладял тъмната си страна, той може да прониква в Храма, защото Сам Бог го е призовал.

Да се посветиш на Бога, е най-големият Дар от Бога. Това е Призоваване. Призован си да станеш Дух от Духа Му.

Но Бог не може никога да ти е достатъчен. Колкото повече имаш от Бога, толкова повече Го жадуваш.

Душата жадува за Дълбоката Древност, Духът – за Скритото в Древността, а то е Съвършенството.

Люби Древния Скрит, но не Го ограничавай – жадувай, взирай се и люби Го, и постоянно прави това, без да настояваш. И ще дойде Денят, в който Той ще се самозапали в теб.

Знаеш ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слееш с Него и да изчезнеш в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ти.

Ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. Бог всякога е жадувал за този Замисъл – Завръщане в Праединството с Абсолюта.

Чистото съзнание е Сияещо огледало

Аз присъствах по времето на създаването на света и познавам Великия Замисъл на Бога.

Първият Старец – Учителя

Неподвижният Център

Бог не е създал нещата извън Себе Си, а в Себе Си. Бог е създал Вечността, сътворението и Пътя на съществата. Но Абсолютът е по-дълбок от Пътя – Той чака съществата в Мистерията.

Изначалните 24-ма Старци ръководят Развитието. Всеки Старец е Аура, в която можеш да се развиваш. Старците носят Истината в Себе Си и имат право да носят Истината на световете.

Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Старците показват на хората изгубения Път, а на Мъдреците – Пътя на Завръщането. Старците са Дълбинен Поглед на Божията Милост.

Пътят към Абсолюта минава през Старците. Всеки Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с Него може да създава Нови светове и Вселени. Във всеки Изначален Старец е скрит Праотецът – Абсолютът.

Всемирните Братя са родени от Абсолюта. Белите и Черните Братя са родени от Бога. Бялото и Черното Братство в началото са били Едно Цяло – когато се излъчва Принципът на Полярността, Братството се разделя и се поляризира на добро и зло.

Но има Върховен Пазител, Върховна Неподвижност, която задвижва всичко. Неподвижен е Древният – Той е навсякъде и Той е всичко. Абсолютът е задвижил Неподвижността и чрез Нищото е създал всичко.

Неподвижността движи всичко. Сиянието е всякога Слънце в Себе Си, защото е Неподвижно. Ще видиш своя Сияещ Център в себе си – в своето сърце огледало. Чистото съзнание е Сияещо огледало.

Всичко, което ни заобикаля и не ни заобикаля, е съзнание. Всичко от атома до Вселената е съзнателно. И самият човек е невидимо, незнайно и безкрайно същество, но още в миналото човекът е станал част от мрака – стара изостанала цивилизация.

И сега, в този свят, хората се учат от своята опитност и страдание – чрез Тъмната Ръка на Бога. Падналите същества еволюират по пътя на отрицателния опит чрез натрупване на грешки. Но страданието ще си извърши Благословението. Чрез Дявола Бог ще ни възрастне в Себе Си.

Страданието е метод да станат нещата Дълбоки. Сатана работи в човека, за да очисти човек Дълбините си. Без страдание не може да станеш Мистик. Целта на страданието е Голямата Близост с Бога. Без злата воля хората щяха да изоставят Бога.

В плана на Черните влиза дори неприемлива жестокост – тя е Строгостта на Бога, урок за скритите същества в човека. След време Черните Адепти разрушават подчинените им зли духове – те са били само временно използвани за техните цели.

Не може да излъжеш Черните, но с Бог може да ги преодолееш, ако Бог е на твоя страна. Най-голямото престъпление на Черните е посегателството на Върховния Закон, Върховната Дхарма, Великия Древен Закон – Истината.

Наистина всеки, който посегне на Върховната Дхарма – няма значение Бял или Черен – в мига, в който посегне, той вече се обрича. И ако не се разкае дълбоко и не се върне, вече има само Един Неумолим Върховен Съдия.

Съблюдавай Истинността – тя е по-дълбока от постъпките. Истината е Бог в Действие, защото Силата служи на Истината. Силата е изречена Истина. Само Чистият може да задвижва Истината.

Само на Чистия се дава дълбоко сливане с Бога, за да се обновява. Животът тече непрекъснато – Словото тече. Словото разширява съзнанието. Събуди в себе си Тайната на Извиращата Скала.

Древният е Непоклатимата Опора на световете. В своята Неподвижност усети своята Древност. Твоята Дълбина е Древна Вроденост, която никой не може да ти отнеме. Съществува Древна Тайна в теб – Тайна в Тайната, която никога не можеш да изгубиш.

Скритост в Скритостта

Побеждавай без съпротива. Кой може да опетни Бездънното Начало? Истината идва много тихо и тя е светеща, ясна, чиста и недвойствена. Истината е Първичното Състояние на човека. Силата е умение да произнесеш Истината, но трябва да си станал Истина. Принципът на Древните Братя е: Бог в тебе трябва да е Тотален.

Защото Бог е Истински Неведом, когато иска да изпита човека, за да го качи на по-високо ниво. Дори може да позволи на Черните Братя достъп до Акаша, Архивите. Но всъщност Всемирното Братство държи най-дълбоките Древни Архиви – Бялото Братство разполага само частично с Архивите. В Архивите винаги има по-вътрешни Архиви.

Така както има думи в света, които са провалени същества – сътворени, за да учат азбуки, уроци. А има и Древни Думи, които имат Център, Покой, Дълбини и общуват само с Бог. А някои Думи общуват само с Абсолюта. Има и Безмълвни Думи, които не се разкриват. Мистичните Древни Думи са предшествали Боговете.

Така и Молитвата има Сърцевина. Зикр е Първичната Същина – Кратки Молитви, Дълбинни Божествени Мисли. Есенцията на Молитвата е Зикр – всичко, което е концентрат. Зикр е повтаряне на Древна Дума, Божие Име, Формула. Зикр е ускореният път – кратко, ясно и съществено казано. Зикр е Метод, който те изважда от света и сътворението.

Молитвите също съграждат Истината в човека, но има разширеност, разтегленост. В латинските сентенции, хубавите афоризми, обикновените молитви – там почти го няма Развитието. Това е дългият път за бавните ученици. Църквите се молят от хиляди години и почти няма резултат. А Зикр е стремително, цялостно отдаване на Бога. Чрез Зикр ние се скриваме в Бога.

Учителя казва, че във всеки човек има една животинска душа, която живее в сърцето му и която трябва да се възпитава. Т.е. всичко, което понижава – нисшето, егото, е все тая душа и тя трябва да се овладява. Това е изостаналото тъмно същество, с което сме свързани и което все шепне нещо в сърцето на човека. И затова е нужен Зикр.

Чрез Зикр се очиства сърцето, за да останат само отношенията с Бога. Зикр е Вселяване на Бог в сърцето. Чрез Зикр дяволът в сърцето намалява до пълно изчезване, т.е. овладяване. Тогава животинската душа се превръща в слуга на човека. Казва Учителя: „Ние, хората, не сме от света на животните“. Бог е в човешкото Сърце – то е Негово.

Според египетските тълкувания в човека има много Сърца и става въпрос за степени. Има едно естествено сърце, външното, а Аб на египетски означава: Правилното Сърце, което е започнало да възприема само Бога. При туй положение Душата започва да заживява все повече в туй Правилно Сърце.

Някои Мъдреци казват, че Душата е Изначалното Сърце. Тази Душа си има друга Сърцевина, която е Чистият Дух, наречен Древното Сърце. Есенцията на този Дух е Искрата, или Прасърцето – това е самото Сияние, чийто произход е от Ядрото на Абсолюта. Върховният Скрит превръща Извисените в Искри.

Затова в своята Същина Истинската Молитва е по-дълбока от всяко слово – тя е нещо, в което трябва да се превърнеш. Това е Първичното Слънчево Състояние на Непадналата Раса. Молитвата е Тотално Състояние – това, което Учителя нарича Състояние на Абсолютна Чистота.

Древното Прасъстояние е изгубеният Праезик – Езикът на Древния Свят. Изначалният Език е Вратата на Мистерията. Древните Думи са отвъд падение и възход. Древните Думи са Същества, които са станали Думи – Пътища към Завръщането.

Древните Думи създават вътрешни светове. Но Древното Изричане е Единствено Негово. Думата става Портал на Изначалното само когато Древният Бог я произнесе. Тайната на произношението е да си станал Цялата Същност.

Учителя казва: „Великият Език е Чистото Съзнание и само Любовта се завръща в него“. Наблюдавай живота си чрез Любовта. Именно Божествената Любов разкрива една от Най-великите Тайни, че някога е било само Ден. Някога е било само Ден!

Древните, които имаха Културата на Сърцето, придобиха Истинското Познание чрез Безсмъртното Сърце. Те наричаха Мъдростта Белия Вихър. Скритото Знание е областта, в която живеят Жреците на Бялата Светлина. Бялата Точка е Скритостта на Сърцевината.

Мистерия е Бялата Точка. Тази Точка е Център на нещата, без да е център на окръжността. Нейното движение е универсално. Тя може да се прояви в един свят и след това да го посети след хиляди години. Бялата Точка е Абсолютно Независима.

Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията.

А в петата степен на докосване до Бялата Точка ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.

Осветеният мрак

Любовта към Бога подготвя човека за среща със Скритостта на Бога. Мракът, който е навътре, е Скритостта на Бога. Само който е преминал през Древния мрак, узнава Свободата си. Висшата Свобода е дарена Милост Божия.

В Истината няма мрачни области на съзнанието – всичко е осветено. Осветеният мрак е Същността на човека. Бог е Същността. Когато Истината е спряла да съществува в съществата, те са станали сътворени.

Духът е Търсачът в човека. Умът е пътешественикът. Тези, които не търсят усърдно Учителя, страшното ще запечата ужас в умовете и сърцата им. Човек наблюдава Реалността според способността да владее себе си.

Тъмнина и мрак има в падналия свят, защото тъмнина и мрак има в сърцето на човека. Мракът е огледало. Когато човек попадне в мрака на страданието, в мрака на нещастието и в мрака на злото, той може да види себе си.

Мракът сам по себе си не знае какво е. Различни подходи – различни резултати. Пътят не е движение, Пътят – това е Подход. Твоят Древен Път е скрит в твоите подходи към нещата. Подходът е Вдъхновение. Вдъхновението е Гласът на Истината.

Мракът по своята същност е неутрален. Той няма в себе си силата и способността да обича или мрази, но ако недостоен човек попадне в него, в такъв човек се събужда омраза. Тази омраза съществува дълбоко в човека, а не в мрака. Мракът може да събуди най-великата Любов, но тази Любов е била дълбоко заровена в човека, а не в мрака.

Човекът е двойствен, а мракът е само събудител. Мракът е създаден от Бога. Мракът хипнотизира тези, които обичат злото. Мракът спъва развитието на тези, които вярват в Доброто. Запали мрака с Огъня на Неизразимото в Душата си.

От какво се страхува мракът? От една малка запалена свещ. Тази свещ е нашето сърце. Който е запалил обичта в сърцето си, той е направил мрака уязвим. Този, който се е превърнал в постоянен пламък, той е разсякъл мрака.

Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът ни напада, за да ни осветли. Той е огън, който изгаря нечистия огън в човека.

Познай себе си. Къде? В мрака. Затова мракът идва. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Който е познал себе си, страданието и мракът вече не го познават.

Ако ти търсиш себе си, мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, мракът ще те погуби. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши.

Който е познал себе си, и мракът го познава, и Бог го познава. Който не е познал себе си, от него се интересуват илюзорните същества. Който е познал себе си, придобива собствената си Неизменност.

В мрака трябва да преодолееш не мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла.

Величието на мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безсмислието, и оставаш само ти, само твоята Древност. Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии.

Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Когато мракът се приближи до Любовта, той само се прекланя, защото тя е дело на Древната Бездънна Мистерия.

За външните светове мракът е силата. Но този мрак е срещал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Най-Древния Господар.

Няма мрак, няма зло, няма тъмнина, няма ад и пъкъл – има само Неразбран Бог. Разбирането е събудената Дълбочина в човека. Посветен значи Пресътворен. Злото и тъмнината съществуват, докато зародиш Бог в себе си – после те изчезват.

Изначалната Безкрайност

Що е мракът? Безкрайна Любов. Мракът идва, за да откриеш Безкрайността в себе си. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?

Има един универсален метод за изцеление – това е да обичаш докрай. В Любовта докрай винаги има един момент, в който Бог се появява.

Кой е моментът на Доверието? Когато всичко рухва, а Доверието в Бога се увеличава. Чрез Доверието може да се преодолее мракът. Това е ключът.

Любовта към Истината разрушава злото и низшите светове, които са успели да проникнат в човека. Какво отнема мракът на човека? Знанията му.

Изпитанието е огледало, в което човек проглежда себе си. Той вижда своите цели, своите намерения и стремежи. Тогава се разбира каква е Любовта му – човешка, Духовна или Божествена.

Мракът е изненада. Но този, който има особена Любов, той може да изненада изненадата. Когато се вгледаш в тъмнината, ще разбереш, че това е Тесният Път.

Търпението е другото лице на Любовта – когато си безпомощен, да си смирен, искрен, кротък. В невъзможността човек се смирява. Малкото е вход на Божията Сила.

Който търси Бог, Бог го намира. В бремето на човека и на света е тихо вселена Божията Лекота. Човек трябва да пази свещено не себе си, а своето отношение към Бога.

Неуязвимият е неуязвим и потаен, защото е осъзнал, че Любовта е по-значителна от него самия. Предаността е образувана от силата и чистотата на сърцето. Когато Предаността узрее, тя се превръща в Жертва.

Когато се съгласиш всичко придобито да ти бъде отнето, тогава Мистерията ще те погледне, а Бездната ще те погълне. Бездната е Прадревният Океан от Любов.

Бог е Ослепителната Светлина, която за неподготвените е наречена мракът. Мракът е част от Мистерията на Древното себепознание. Животът – това е среща със себе си.

Изначалната Истина е вродена в човека. Тя е силата и могъществото на Осъзнатия човек. Когато мракът се сблъска с Древната сила в човека, мракът отваря своята врата.

Вратата е преход в друг свят, друго измерение. Оцениш ли мрака, ти вече си запалил светлина в него. Любовта е по-древна от мрака.

Този, който е обичал Истината повече от себе си и повече от всичко друго, той е проникнал дълбоко и отвъд завесата на мрака. Мракът е най-великият Замисъл на Бога.

Възприятие на Реалността

Който избира Бог, придобива Реалност. Който избира себе си, става илюзия. В Древността падналите Богове станаха врагове на себе си и така родиха света на сътворението.

Сътворен означава: заключен в себе си. Защо си заспал в този затвор? Умът вижда действителността, но не вижда Реалността. Няма външна Реалност, има само възприятие.

Ти имаш външен враг, защото в себе си имаш противник. Врагът е приятел. Той търси хармонията си с тебе. Врагът е таен път към Бога.

Опасностите никога не са нещо външно. Само когато една опасност се е промъкнала вътре в теб, тя може да дойде и отвън.

Ако не развиеш едно особено отношение към Истината, ще станеш жертва на чужди възприятия и обстоятелства. Така ставаш враг на себе си, на своето неразбиране. Така илюзията става силна.

Илюзията, изкривеното съзнание, оцелява чрез неорганизираната енергия в човека – разсеяност, разпиляност. Да вървиш в Пътя на Истината, значи да се сражаваш за своя вътрешен живот.

Който търси Истината, опората му се явява отвътре. Враг няма, защото всичко е Бог. Който вижда врагове, той се самонаказва и самоненавижда.

Който мисли, че има врагове, вече е създал враг в себе си. Само Бог може да го спаси от него самия. Той вече е в опасност. Той мисли, че врагът е отвън, а противникът е влязъл вътре – завладял го е.

Когато не си напълно осъзнат, ти си враг на себе си и не знаеш какво искаш. Затова, когато искаш Бог да ти помага, това трябва да стане по Неговия начин, а не по твоя.

Не се стреми, просто бъди – не такъв, какъвто искаш да станеш, а такъв, какъвто си – своята Същност. Ти си Слънце преди Слънцето, изгрей в себе си.

Много са загубили посоката, защото Той не е посоката, Той е Дълбина. Тесен е Пътят – толкова е тесен, че само Нищото може да го премине.

Когато станеш Нищо, тогава вече Нищото воюва за теб. Войнът не е Сила, а Състояние на съзнанието. Древната Сила не се ражда в сътворението – тя само слиза, действа и се скрива.

Човек е само изпълнител, всъщност Бог работи. Реалната Сила е скрита от илюзорната сила. Има хора, в които има голяма яростна и илюзорна сила, но тя ще бъде поразена.

Свободната воля е дадена, за да се извисят разумните и за да се провалят безумните. Свободната воля е дадена, за да се прояви Бог.

Неговата Воля се изпълнява само от Него Самия. Сатана и Христос не могат да действат. Действието е качество на Единствения Бог.

Има само Една Воля, Божията Воля, и човек трябва да се завърне в нея. Сега човек има две воли – разумна и неразумна, и затова греши.

Но човек не може да произведе Действие. Сатана не може да направи Действие, даже и Христос не може. Действа само Страховитото Единство.

Действа само Бог – всичко се случва само с Позволението на Бога. За всяко нещо, което Бог е допуснал, Той има План.

Всичко, което става, се планира от Бог. И който осъжда нещо, той осъжда себе си. Когато осъждаш, ще ти бъде отнето разбирането.

Когато не осъждаш, Бог ще ти даде да видиш защо е така. Бог присъства явно и скрито навсякъде. Няма такъв Миг, в който Бог да не участва.

Динамичното равновесие

Мистерията е Върховната Причина за всичко и кой може да каже: „одобрявам“ или „не одобрявам“. Смирението е Външното Лице на Нищото.

Белегът на Смирението е неосъждане: нито на света, нито на хората, нито на себе си. Не бива да осъждаш Бог в себе си.

Самоосъждането е създадено от паднали коварни духове. Неодобрението на себе си е капан, въведен от ума, от низшите съзнания – че си виновен, че си такъв-онакъв; ти си си определил нещо, понижил си се.

При Чистото Съзнание работиш върху себе си, правиш си грешките, но не казваш: „Аз съм слаб, аз съм грешен“. Просто работиш. Всички са готови за работа, умът отлага.

Хората са завъртели понятията много наопаки. Чрез самообвиняването се навлиза в отчаяние, после – самоубийство и после хиляди години ще възстановяваш. При Чистото Съзнание няма понижаване.

Животът иска да се одухотворяваш и обожествяваш, а не само да мислиш. Мисълта е светла или тъмна, Мъдростта е Сияеща. Мъдреците са в различаването.

Ние трябва да призоваваме Истината да ни разкрива скритото в мисълта. Който се е посветил на Бога, не съди, а различава.

Човекът на правилното мислене няма гняв в себе си. Правдата не произвежда ядосване – не се ядосваш в името на Правдата. Ядосването е неразбиране на нещата.

Сърденето, гневът увеличават ума и сърцето и ограбват Душата и Духа. Когато човек разбере нещата, той се успокоява. Спокойствието изисква Будност.

Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, а особен род напрежение. Спокойствието е плод на много усилия на волята – трябва да се движиш със скорост по-голяма от ума.

Който овладее ума в себе си, придобива динамично равновесие. Контролът е ловецът на ума. Всяко оправдание е лавиране. Умственият живот е омагьосан кръг.

Гордостта е водовъртеж. Гордостта всякога бива сломена, за да бъде спасен човекът. Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушението.

Чрез земното мислене ние сме ограбили себе си. Земното мислене е врагът на човека. Старият мрачен враг е в теб – твоята собствена тъмна половина, която отдавна си създал.

Земните хора всъщност образуват свършека на света – смъртта се вселява в злото и го ограничава. В грехопадението човек става или враг на себе си, или спасител на себе си.

Първият Старец казва: Не съм Спасител. Странник съм аз, облечен в Мистерия. Не ме търси, а ме приеми дълбоко и ще ме имаш.

Думите на Стареца са проходи към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите – те ще се блъскат в крайностите на живота.

Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. Те ще се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани.

Нищото е всякога съществуващото Свръхбитие. Нищото е най-древният мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този мост в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала.

Великите Старци се хранят с Най-древното Дърво – Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция – Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна – вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен.