Из Словото на

Елеазар Хараш

ИЗВИСЯВАНЕ

В БОГА

Варна, 2022 г.

Елеазар Хараш, 2022

ПОСВЕЩЕНИЕ

Злато и диаманти има само в Преданоотдадените Души. Те светят в Учителя и сияят в Бога.

Те са постигнали Пътя в пътя. Те са постигнали Любовта в Ученето и те зародиха в себе си нещо от Древния Път – Мястото на Дълбините.

Преданоотдадените Души вече не живеят – те сияят, защото Тайнството на Учението ги прие в своето Безмълвие.

Те станаха Път в себе си… и Бог се огледа в тях. Учителя им отключи Бога, а те отключиха Учителя в Душите си.

Привет и поклон към знайните незнайни!

Елеазар Хараш
Варна, май 2022 г.

ПРЕДГОВОР

Извисяването

Извисяването е освобождение от светлината и тъмнината.

В доброто можеш да се провалиш. В злото можеш да се извисиш.

Някои се извисяват в провала си. Други се провалят в успеха си.

Тези, които се извисяват, надрастват доброто и злото.

Извисяването е Невидим свят – само Бог знае кой се извисява и кой не.

Падналите трябва да се извисят, а Извисените трябва да се завърнат.

Има хора, които тайно се извисяват в Бога – без да им е нужен показ.

И в тъмнината има стремеж, но е скрит.

Този, който умее да расте в тъмнината, той ще може да расте и в светлината.

Съществуват тъмни същества, които осъзнават, че са служители на Бога. Има светли същества, които не осъзнават, че служат.

Ако Бог реши да направи от един дявол светец, кой може да Го спре?

Ал Халладж

Не е важно дали живееш в тъмнината, или в светлината, а как разбираш Бога.

Има тъмни същества, които живеят в злото, за да различават след време Истинското Добро и да Му служат.

Благословен е този, който в тъмнината е открил Пътя си към Бога.

Не светлината е важна и не тъмнината е важна, а твоят стремеж.

Преданата Любов към Бога е мярката за Пътя, а не доброто.

Не е важно какво казва светлината, а какво казва Бог.

И светлината, и тъмнината могат да те заблудят, но заблудата най-вече е твоя.

В мрака на Голгота Христос видя Бога.

Не станаха ли сияещите някога Богове черна празнота?

И доброто, и злото не са в Развитието. Само Любовта към Бога и Истината движи Развитието.

Ако ти си в тъмнината и се извисиш, Бог е бил с тебе.

Ако пронижеш тъмнината, ще видиш Бог в нея.

Истинската Мъдрост се е родила в мрака, а не в светлината.

Ако ти си Едно с Бога, ще се освободиш от светлината и тъмнината.

Ако Бог реши да ти се открие, тъмнината ти ще се просветли. Той е Просветляващият.

Ако съм в Единство с Бога, за какво ми е светлината?

Бог е даряващият Голгота. Голгота е Еликсирът на Живота.

Пътят е скрит в Бога – и светлината, и тъмнината не знаят нищо за него. Името на Пътя е Дълбини.

Търсещият светлина, е в тъмнината. Но търсещият Бога, е на Прав път.

Някои търсят тъмнина в тъмнината. Други търсят още по-голяма тъмнина в тъмнината – те са подведени от по-голямо зло. А някои търсят в тъмнината Бог – тях Бог ги е повел към Себе Си.

Бог е, Който те поставя в тъмнина, и Той е, Който те вади от нея, а ти трябва само да се учиш.

Краят на света не е тъмнина, а Изход от света – тъмната зона.

Тъмнината е създадена отвън, а Духът е отвътре.

Не само за тъмнината няма Утешение, но и за светлината. Само Бог е Утешението.

Бог иска да открием своята Мистична съдба, която е отвъд светлината и тъмнината.

Извисяването е Състояние в състоянието.

Извисяването е Божествено Състояние, а не човешко.

Черният цвят е цвят на проникването, а когато си проникнал, се извисяваш.

Извисяването е вроденост, която всеки трябва да открие в себе си.

Този, който е преодолял нещо отвратително, е преодолял нещо от своята тежка карма – той се е извисил.

Извисяването е завръщане в себепознанието.

Колкото повече се извисяваш, толкова повече Бог заживява в тебе и толкова повече се смаляваш.

Бог е Дълбокият Наблюдател на тъмнината.

В извисяването умираш, за да се Възвисиш.

Пламъкът на свещта угасва, защото се е извисил в Нищото. Този пламък вече свети в Бога, а не в света.

Изворът е Извисено Същество, заживяло в Бога.

Извисяване има само в Нищото – в Бога.

Извисяването е Мистично разтваряне в Бога.

Грях е да си нещо – стани Нищо, стани Едно с Бога.

Извисяването е освобождение от оковите на светлината и тъмнината, то е завръщане в Изначалното Състояние на Свобода и Несъществуване.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, май 2022 г.

Ти сам си Възходът в Пътя към Единия

Рече Ми Древният: „Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена“.

Първият Старец – Учителя

Завръщане в Единната Милост

В Древността е имало Едно Първично Царство, Едно Велико Слънчево Семейство. Както тогава, така и сега в това Царство се намира най-дълбоката Мъдрост. То съществува и сега, но за него явно не може да се говори.

В началото злото е било в Единство с Бога, но след време, когато се е отделило, то се е отделило от Единната Милост. И след като се е отделило от Милостта, тогава Всевишният е разделил този Център, който е Единната Милост, на две части. Така се е зародила Суровостта. Целта на тази Суровост е всички създания на злото да се върнат в Единната Милост, която сама по себе си е била Първичното Благословение.

Когато човек е избрал злото, са се явили много заповеди и закони – те управляват злото. Когато човек избира Доброто, към неговия живот се насочва Милостта и по този път изкупва своето минало. А когато човек избере Великия Път на Любовта, тогава той ще види Красотата и Величието на Божието Лице.

За да има ред, трябва да съществуват и Милост, и Строгост. В сферите на Безкрайното има само Любов, но в ограничените сфери трябва да работят два принципа, докато Любовта се възроди и сама по себе си се превърне в ред и порядък.

Бог е Милост и Бог е Суровост, но това не означава, че Бог е суров в смисъла на злото. Бог е суров, защото трябва да изправя злото, и макар че тази Суровост изглежда явна на външно поле, тя е един благороден процес на Милост във вътрешното поле. А суровостта на злото произлиза от това, че злото поради неразбиране се е съединило със Суровостта, и тя е станала негова природа.

Суровостта е отделяне на света от Бога с цел пробуждане и завръщане. Но едно от най-хубавите неща в този свят е чрез Любовта си към Правия Път да привлечеш Милостта на Бога. Защото, ако нямаш Любов към Правия Път, тогава ще срещнеш Строгото Лице на Бога. Това е лицето на страданието, което ти дава възможност да се промениш.

Бог излъчва Суровостта, т.е. Своето Скрито Лице, за да покаже, че има Една Единствена Правда. Покаянието е началото на един Нов Път. Ако една душа изпълни закона на Покаянието, тогава злото застава на почетно разстояние от нея, а добрата наклонност започва да обкръжава човека и да съгражда в него своя дом. Силата на Покаянието – това е великият принцип на Преображението.

Но ако не се покаеш и не искаш да разбереш своя път, тогава Строгото Лице на Бога се превръща в твоята смърт. Смъртта е това, което очиства и въздига живота. Без смъртта животът не би могъл да се въздига в своята Духовност. Целта на смъртта е да разделя живота, докато съзнанието възстанови напълно връзката си с Бога.

Законът „Любов към Бога“ е основният метод за възвръщането на Постоянната Съзнателност, която принадлежи на Дървото на Живота. Бог е Живот и никаква смърт няма в Него. Животът е Първичната Материя, от която е било създадено всичко.

Тайна Неуловима е, че Суровостта е другото Лице на Любовта. Само онази дълбока и невидима Будност на Духа в човека може да прозре тази Неуловима Тайна.

Когато Бог проявява Суровост, тя не произлиза от някакво раздразнение, както е при злото, а произлиза от Божието Съвършенство. Суровостта на злото произлиза от неговата тъмнина, от неговото насилие, докато Суровостта на Бога се ражда и проявява от Неговата Безгранична Любов и Неизмеримо Състрадание.

Привидно Божията Суровост изглежда като тъмнина, като празнота, но Божията Любов е една велика и скрита Реалност, която запълва тази празнота. По този начин в празнотата има условия да се превърне тя в Извор на Благодат, който възражда и повдига творението в Ново разбиране и в Ново съществуване.

Милостта те изпълва с Божественост, но Суровостта се явява най-голямата Милост. Когато, изпълвайки се с Божествеността, достигнеш до предела на сътвореното същество у себе си, именно Суровостта, в ролята на крайна граница на сътвореното, те оттласква към твоята Несътворена Безкрайност.

Първият Старец, Учителя, обяснява: В страданието е скрита Несътворената част на човека. Не лекувам страданието на този, който е неподготвен. Защото, ако помогна на такъв човек, то той ще стане обречен, ще вижда само света.

Учителя казва: В кризата виж своите заблуждения. Не избягвай страданията, защото ще провалиш себе си. Овладяването на страданието е преодоляване на ума и преодоляване на съдбата. Моите ученици ще ги извадя от света и тогава светът ще види своята нищожност.

Това, което Бог е създал, е съвършено и не може да предизвика Неговия гняв. Но това, което иска самò да се прослави като Бог, след като му е даден живот, се отклонява от своето първосъздадено съвършенство и привлича към себе си Суровостта на Закона – защото Бог е Един и не може да има второ съвършенство.

Милостта и Законът носят равновесието в себе си. Когато Бог проявява Силата на Закона, редът се възстановява. Чрез Суровостта Сам Бог отрича злото и отрича всичко, което не е Единно с Него. Страданието се явява в човека, за да може да се появи Милостта и човек да прогледа чрез нея. Милосърдието е проглеждане.

Безграничното не може да бъде зло. Само това, на което е поставена граница, се явява като зло. Всяко същество, което се осъзнава като Безгранично, е възприело Благословението на Неговата Милост. Когато Милостта на Бога се ограничи в едно същество, то започва да се опознава като Безгранично.

Бог показва Своята Власт на всяко същество по пътя на неговите конкретни способности и тогава Неговата Власт, която е преди всичко Милост, става разбираема. Когато Неговата Милост наказва, тя е Справедливост и светът се крепи на тази Милост, която е вечно справедлива.

Милост и Суровост не са две неща – те са едно и също Лице на Бога. Милост и Суровост са единен израз на Великото Начало, което чрез силата на тези качества уравновесява и хармонизира всички сили и неща. Дори и в Своята Суровост Бог е благ и блести като Слънцето.

Цялостното съзнание е Врата

Има Единство на тъмнината и светлината и когато това Единство се постигне, тогава човешкият Дух осветява и тъмнината, и светлината и изведнъж техните качества се изменят – ражда се Светлина от друг порядък и тя е Великата Пълнота, която е винаги Реална. Тогава Душата може да каже: „Черна съм, но съм Осветена“. „Черна съм, но познах своя Произход.“

Когато в тежките условия се появи Милостта на Бога, мракът се разсейва. Когато в тежките условия се възроди Пълнотата на Вярата, тогава Предаността се осмисля. Когато Вярата е пълна, тя придобива ново качество: това е Доверието. Доверието е най-ценното условие, при което Истината слиза да учи човека.

Милостта, преди да се роди като такава, е била едно вътрешно Лице на Истината. Това Лице е било строго, сурово и безусловно. Когато Милостта се превръща в Суровост, това означава, че Скритата Истина напомня за себе си и за своята вселюбяща власт. Когато Суровостта се проявява – това иска да ни каже, че на Милостта е отредено Вечно тържество.

Единството на Съществото надминава всяка двойственост благодарение на Неговата Безкрайност. От гледището на Безкрайността, Небесната еволюция е вечна. Краят на всяка еволюция е Единството с Твореца. Страданията са непоносими, когато Творецът е отстранен от човека. Тайната на Великото Единство трябва да узрее в собствената ти Душа.

Това е Величието на Душата: да си толкова отдаден, че да забравиш и за живота, и за смъртта. С тази сила на служенето Душата изпреварва и живота, и смъртта, защото за нея не съществуват вече два свята, а само един – Светът на Служенето.

Когато човек е изцяло отдаден на Истината, това означава, че той има Любов в себе си, и това му помага да бъде в Пълно Единение с Истината и да живее без външни желания. Но когато не е отдаден цялостно на Истината, тогава той няма Любов в себе си и тогава творчеството се явява като компенсация на неговата празнота. Тогава животът му е низ от деяния, но не можем да кажем за такъв човек, че живее, защото само Любовта може да живее.

Служенето с Любов е началото на Възкачването. Служенето с Мъдрост е самото Извисяване. А Служенето в Истина е Сливане с Необятната и Вечна Тайна, която е Сам Всевишният. Целта на грехопадението е да даде Ново Съзнание, което поначало се е намирало вътре в Самия Бог.

Когато човек е живял по законите на Истината, той е имал Постоянно Съзнание за Бога. Така той е живял в едно Велико Единение, което е било неговото Царство. Но когато е пожелал да се отдели, той е внесъл злото в себе си. И това зло, което е сега в човека, не е нищо друго освен „забранения плод“.

Но в своята най-дълбока реалност първородният грях не съществува. Грехопадението е Замисъл на Бога, при който Замисъл самото грехопадение е несъществуващо. Остава само Замисълът, а Замисълът е следният: човешките души трябва да потънат в страданията на всичко, което е свързано с черната космическа сила; те трябва да се отделят от Бога, за да се индивидуализират. Целта на всяко пробуждане е това отделяне да се превърне в Божествена индивидуалност и след като човек стане Бог, да се върне пак там, където никога не е имало грях.

Космичната завеса е едно от Лицата на Бога. Когато Бог поставя космичната завеса, Той отделя съществата от Себе Си, за да им даде свобода – те сами да жадуват за Реалността. И за тези, които жадуват за Реалността, космичната завеса ще стане Врата.

Когато човек обедини в себе си силата на добродетелите, той образува в себе си Светлината на Съзнанието. Това Цялостно Съзнание е „Врата“ – да имаш Цялостност, значи да разполагаш с Тайната на Божието Име.

Великото Име е едновременно и Було, и Реалност. За този, който може да го произнесе правилно, булото се отдръпва и Реалността започва да му говори. Само Реалността може да говори. Всичко, което е извън Реалността, може само да ви помага, да ви съветва и да ви учи. Но всички тези неща са нереални, защото само Реалността може да говори. И само нейният Говор е Живот.

Да произнесеш реално едно Божествено Име – това означава да се превърнеш в Духовно Същество, това означава да влезеш в едно Ново Измерение, в което Истината те прониква, и тогава целият се превръщаш в разбиране.

Всяко Име на Бога се явява като централно средство за приближаване до Него. Всеки човек произнася това Име, което е свързано с неговите лични качества и усещания. По този начин всеки има особено усещане за Бог в себе си според своите лични качества.

Може ли да се разкрие Тайната на Святото Име на Бога? Могат да се разкрият всички Имена, които са свързани с Върховната Му Светлина, но Тайното и Свято Име никога не може да се разкрие.

Пълното Име е Върховна отговорност и още хиляди години няма да има народ, който да може да понесе тази отговорност. Пълното Име може да се произнесе само при едно условие – това Име може да се произнесе само от Бог в човека.

Когато Пълното Име слезе върху човека, тогава то ще проникне във всички същества и в цялата Вселена. Това ще бъде най-грандиозното изживяване на всички същества, които живеят във Вселената. Това ще бъде Третото Пришествие, което не принадлежи на Сина, а е изцяло в Ръцете на Древния.

Във всяка Душа има една вродена Искра. В тази Искра се намира бъдещето на всяка Душа. В тази Искра е скрита Мистичната съдба на Душите. И когато тази Искра се прояви в Душата, тогава в Душата се заражда една вечна и непрекъсната Радост.

Когато Светлината в човека се увеличава все повече и все повече и човек става все по-духовен и все по-духовен – идва един момент, при който Искрата в него се възпламенява, и той се преобразява, защото е докоснат от Древния Незнаен.

Тайната на всяко същество се състои в това, че то прилича на един особен Глас, на един Свещен трепет. Мъдростта е достъпна само тогава, когато Душата е придобила усета за Вътрешния Глас – той ѝ дава различаване на Доброто от злото. Различаването е Възходът на Душата.

Различаването помага на Душата да се върне в своето Слънчево състояние, в своята Предвечна Родина. Различаването черпи Живот от един много дълбок вътрешен Извор. Това е заплатата на Душата, която с голямо усърдие е търсила Истината.

Вътрешният Глас е скрит във всички сътворени и Несътворени неща. Дългът на всяко същество е да се домогне до този Първичен Звук, който е Вътрешният Глас. Много други гласове ще се опитват да го заглушават, но всяко същество трябва да открие този Глас в своята Дълбочина.

Да откриеш Вътрешния Глас, това е едно ново Начало, една нова Мъдрост, един нов подход към Живота. Всяко същество носи в Дълбочината си трепета на този Глас, който е самото Блаженство. В света този Глас се разнася като Радост, но в дълбочините си това е Гласът на Блаженството.

Всички пробудени Същества живеят от Блаженство в Блаженство. Само спящите души са изгубили Неизмеримата Радост на Вечността. Да се обединиш с Всевишния чрез своята вродена Божественост, означава да живееш във Вечно Неизмеримата Радост, която е близка на всяка Душа.

Тайната, наречена Човек

Истинският Човек е Абсолютно Нематериално Същество. Неговото Тяло се състои изцяло от Светлина. Отраженията на тази Светлина образуват множество призрачни сенки, които се явяват на Земята, изразени във формата на човека.

Истинският Човек в своята Същност е Бог и той никога не може да бъде проучен, защото Бог няма предели. Първичното Състояние на нещата е наречено Човек, защото Човекът е съществувал като една Велика Идея в Изначалния Замисъл на Твореца.

Първичният Човек е бил мощна вибрация на Любовта. Тази Любов, ако днес се разгърне в човека, тя може да обхване не само сътворения свят, но и всички несътворени светове. А Милостта на Човека е толкова велика, че може да излезе зад пределите на Райското състояние.

Дълбоко в Тайната на Човека е скрит центърът на Милостта. Когато Божията Любов е слязла върху Човека, в неговата Съкровена Същност, тогава тази Любов се е превърнала в Милост. Тази Милост е Висшата Любов, която е достояние на Душата.

Всяка Душа трябва да надмине илюзиите, от които е обкръжена. Душата трябва да възвърне реалните си очи – това са очите на Любовта, тогава тя ще надмине границите на илюзията. Когато Душата се освободи от илюзиите, тя навлиза в себе си, в своята Божествена част, която е Животът на Вечността. Човекът съдържа всичко в себе си: земния свят, който е неговите корени, и Великия свят, който е неговото метафизично Единство.

Човекът е създаден по най-дълбоките Принципи на Универсалната Светлина. В този смисъл той е едно Абсолютно огледало, в което Всевишният оглежда Своите възможности. В Дълбоката и Съкровена част на Човека всички Ангелски Йерархии и Небеса се оглеждат и докосвайки се до Универсалната Светлина на Всевишния, те по този начин проглеждат за Вечния Замисъл на Тайната на Живота.

Когато Бог се е спуснал навън, тогава се е създала Тайната, наречена Човек. Тази Тайна е външен образ на Духа. И ако човек се насочи изцяло към пътя на своя Дух, той ще постигне в себе си тайната на онова свиване, което ще го освободи от омагьосаното пространство. И така човек вече няма да има свое място и свое пространство в света, а ще има Жилище във Всевишния. Когато човек се свие дълбоко вътре в себе си, той се освобождава и от светлината, и от тъмнината. Той минава през тях, без да е зависим от тях. При това свиване човек се освобождава от закона на полярност. Човек навлиза в една трета точка, една трета позиция, при която може да наблюдава и сътворените, и несътворените неща. Това е неземен метод и той е поверен само на човешкия Дух.

Постигането на „Единия без втори“ е премахване на илюзията на всички светове. Трябва да бъдат отстранени и нисшият, и висшият свят в човека. Човек трябва да остане абсолютно сам и напълно разтворен в Единия. Само тогава той може да бъде Светлина за всички светове.

Когато Бог е направил Своето Велико Космическо Свиване, с това Той е създал човека и го е поставил в едно друго място и друго пространство. Същевременно Той е дал на човека една свещена свобода, с която човек сам да решава всички посоки на своите пътища.

Тайната на човека се ражда тогава, когато Бог се пробуди в него. Когато Бог се пробуди в човека, тогава се явява Истината, която носи със себе си всички способности и качества на Божеството. Така самата Истина със своите Божествени способности ще прославя във Вечността Най-древния от Древните, Който ще остане завинаги Незнаен.

Когато Човекът е бил във Върховното Нищо, той е бил Целостта на Тайната на Живота. А когато е слязъл навън като Причина, той се е превърнал в Истината, която символизира Извора, оросяващ всички светове и създания. Пътят на Причината е връщане в Непричината.

Когато Бог е пожелал да се огледа, Той е създал Творението. Творението е Мистично огледало, в което се отразява Образът на Онзи, Който е без Образ. И понеже в това огледало се отразява Невидимият, затова в него има мрак и сенки. Мракът е онова, което това огледало не е могло да отрази.

Мракът е съкровена тъмнина. Мракът е тъмен не защото е черен, а защото не е осветен. Всеки човек има за задача да освети своята чернота и да превърне мрака в огледало, за да прозре, че той – човекът – е едно същество на Вечната Святост и Универсалната Светлина.

Мракът е, който дава вкуса на Блаженството. Само в мрака Бог идва при теб и Неговата Любов може да те освети със своята Дълбочина и Безкрайност. Ако приемеш Любовта на Бога, тогава мракът ще е изиграл своята заветна роля и ти ще си блажен в Царството на своя Бог.

За да може Бог да стане Цялостен в човека, Бог и човекът трябва да се обединят, за да може Истинският човек да обхване в себе си красотата на всички светове. Тогава Истината ще влезе в човека под формата на Неизмеримо Блаженство, защото Истинският човек е Бог, а Бог е Постоянно Блажен.

Вторият е същество нереално

Всеки човек трябва да премине през голям мрак, за да разбере в себе си Тайната на зараждането на Живота. По този въпрос не може да се говори. Човекът на Истината се явява като Чистото огледало. Има едно Същество, Сфинкса, което знае Тайната на огледалото. Символът на Сфинкса е следният: Сфинксът е загледан в Тайната, която е самият Той.

Познанието започва от момента на Единението с Него, когато се постига Тайната на Окото, наблюдаващо Самото Себе Си. Само Единният може да бъде едновременно Видението и Окото, което го вижда; Познанието и Мисълта, която го познава. И така: Единението с Твореца се явява като Върховната Цел, като Тайния Път, като самата Истина.

За да се разбере, че всичко е всичко, трябва да се погледне с Окото на Живота, с Окото на Единството – това е Окото на Тайното Наблюдение. Но тук напълно трябва да забравиш всички илюзии, дори и тази, че си сътворен – защото, щом си Вечен елемент, ти си всичко във всичко. Ти си Излъчен, а не сътворен. Ти си Дух, а не човек. Ти си Вечност, а не време. Ти живееш във времето, но чрез илюзията. Ти си Вечност, защото си Елемент от Бога. Ти си всичко във всичко.

От първичната гледна точка на Универсалното Същество, нищо не е било излъчено от Него, тъй като Той е Всичко Това, а излъченото е само привидна илюзия на Божията Сила, която винаги присъства на всяко място. Божията Сила винаги присъства в Храма на Небето и в храма на мрака, защото долу в мрака и под мрака е пак Той. И затова всяка душа трябва един ден да си каже: „Аз искам да живея в Единение с Тебе“. И когато душата заживее в Единение с Него, тя може да каже: „Когато Те познах, нощта изчезна... и Ти намери в мен Своя Път. Сега познавам Един, Който е Неповторим“.

В Първичната сфера всяка точка е един Духовен Първообраз, един Принцип, който е Вездесъщ. Всеки Първообраз е Богоподобен и поради това – Вездесъщ. Всеки, който познае своя Център, има съвършеното свойство да се намира навсякъде, защото на всички Първообрази е дадена Вездесъщност.

Когато познаеш, че ти си Книгата на Блясъка, тогава ще познаеш и Единия. Грехът е отнел твоето Сияние, но в тебе е силата да се възстановиш и да познаеш Единството на Живота. Ти сам си Възходът в Пътя към Единия. Ти сам си Небесните Простори. Ти само се спри и чуй в себе си Мистичното Дихание на Този, Който е „Един и никой друг“. Той е „Един и няма друг“ и всичко това е в теб.

Вторият, който е наречен „другият“, съществува, за да заведе съществата при „Единия без Втори“. Вторият съществува в несъществуването. Вторият е същество нереално и това същество се явява метод за всички същества да се насочат към Тайната на Живота. А Тайната на Единия е, че Той не съществува по начините, по които съществуват всички същества.

Тайната на Творението е тази, че то съществува ефимерно. То съществува в едно измерение, което е само проекция, и съществувайки, то не съществува реално. Докато Творецът, не съществувайки, съществува реално. Само Несъществуването е реално. То е Центърът, от който произлизат всички съществувания. Реален е само Центърът.

Битието съществува и не съществува. Ако се довериш изцяло на Истината, ще проникнеш в Битието, ще преминеш през него и ще се върнеш в своята изходна точка. От тази изходна точка, в която ти вече си Център, ще видиш нереалността на Битието. Когато станеш Център, Битието е нереално. Когато станеш Битие, ти не си познал още своята Реалност. Да имаш изходна точка, значи да си реален.

Веществото е отрицание и противоречието е отрицание, но всеки, който може да навлезе в дълбочината на отрицанието, ще види, че то е илюзия, защото ще се проникне от ново разбиране и ще прозре, че всяко отрицание има за цел да потвърди Великата Реалност.

Какъв е смисълът от появата на материята? Материалният свят е създаден като защита. Физическото, етерното, астралното и менталното тяло са все материални тела. Целта на материалното тяло е да укрепи Душата и тя да узрее в страданията, а целта на Духа е да превърне Душата в свой Храм. В древната магия Душата е била атакувана пряко, но сегашните ѝ тела са големи препятствия към нея – те са ѝ защитници.

Понятното – това е вдишването на живота, непонятното – това е издишването. Непознаваемото се намира по средата – това е животът, който можеш да задържиш. Съкровените неща са неразгадаеми и непостижими – те са Безгранични и тяхното пространство е Недосегаемо.

Благославяй всеки ден Всевишния, защото всички страдания на света, които те сполетяват, не са страданията, които произтичат от силата на мрака. Благославяй всеки ден Всевишния и тогава Той ще те обгради със Своята Златна Светлина, която ще бъде твоята Обетована Земя.

Когато дойде Денят на Всемирното Изкупление и когато Душата е чакала и жадувала Истината, тогава тя ще заблести в Светлинния Етер и ще полети с крилата на Светлината завинаги, защото началото на нейния Вечен Ден ще бъде тайната, която тя е постигнала. В тази тайна Душата ще забрави всички адове и сенки и всички видове сълзи.

Възпламеняване на Живата Светлина

Когато човек се е осмелил да се бори с Бога, той е бил повикан от Истината, защото Истината е тази, която дава на човека смелост да навлезе дълбоко в своите корени и в своя живот. По този начин Истината те потапя в най-дълбоките недра на Божеството. И когато си устоял в тази борба, ти ставаш Служител на Вечната Истина.

Вроденото Присъствие в човека – това е Истината в него и когато човекът се пробуди за тази Истина, той е събудил в себе си Вроденото Присъствие. Тогава тази Истина в човека може да направи връзка с Горната Истина. Така човек може да направи връзка с Бог. По този начин Вроденото изпълнява своята мисия.

В тялото на човека обитават всички светове – и земните, и небесните. В тялото на човека обитава цялата субстанция на Етера – от нисшия до Висшия Етер. И затова е казано, че тялото е Храм на Живата Светлина. Етерът е най-тънката и фина материя. Всички същества живеят в нея. Както всички вълни живеят в океана, така всички същества живеят в Етера.

Тайната на Авир (Етера) се състои в това, че той прониква абсолютно всички неща, без да бъде видян от нищо. Авир е най-дълбокият посредник на Всевишния. Той е Окото на Всевишния, чрез което се обхваща всичко във Вселената. Той няма форма, няма цвят, той е една незнайна сила – сила на проникването.

Когато се концентрираш към Всевишния, ти вече не си човек и не си Душа, а си нещо Цялостно. Ти вече ставаш всеобщ Център, ти вече ставаш Дух, който е самият Авир. При това условие ти имаш в себе си Целостта на виждането и това е благословението на твоята концентрирана Преданост.

Неизразимата Светлина на Етера е надарена с виждане, без тя самата да може да бъде видяна. Когато тази Светлина е възпламенена, човек съзерцава Душата на нещата. Душата на нещата не може да се описва, защото тя се явява само като видение, а видения от такъв род остават неизживяни така, както никой не може да изживее Цялата Истина.

Древният съдържа Цялата Истина и тази Истина държи всички Тайни в себе си. Човек не може да сътвори Истината, тя идва при него доброволно като Откровение. Сам Светият Древен е най-великото Откровение.

Този, който се приближава с Истина към Бога, той стига до един момент, в който Истината го докосва. В този случай самата Истина е преобразуващата сила, самата Истина прави Единението от само себе си.

Чистата Реалност на Бога е Непознаваема – тя не е излъчена, тя е Несътворена. В тази Реалност няма вибрации и ако тя те докосне, няма мислене, нито можеш да си я въобразиш. В тази Реалност няма свойства, няма качества, тя с нищо не може да се сравнява. В този смисъл може да се каже една мярка, а тя е тази, че всичко, което казваме за Бога, не е Бог.

Защо е важно да се отиде – чрез Абстрактните Имена – по-далеч от всяко сравнение или космически образ на Божественото? Важността се състои в това, че когато се излезе извън обсега на космическите влияния, човешкият Дух става независим и придобива едно ново качество на Дълбочина, което преди това е нямал. И когато човешкият Дух се върне отново в космическия образ на нещата, той може да ги прониква с новата си Дълбочина и да ги осмисля и одухотворява по един съвсем нов начин.

Бог никога не е бил създаван и никога няма да бъде разрушен – това се отнася и до човешкия Дух. Духът е вечен, защото е Нероден, и велик, защото е Несътворен. Когато човешкият Дух е възроден в самия себе си и възпламенен от собствената си Светлина, тогава той се приближава до Древния и се докосва до своя Незнаен Център.

Човешкият Дух има задачата да премине през физическата бездна, която се символизира от човешкото тяло. Той трябва да измине Пътя, който е седем степени на просветления, и да се извиси до най-върховната чакра в човешкото тяло. И само тогава – в тази чакра, в този Универсален Център – може да се произнесе Божествената Реч, а тя е: „Да бъде Светлина завинаги!“. С това мисията на човешкия Дух е изпълнена. Пътят от нисшия етер до Висшия Етер е извървян. Еволюцията е завършена и Висшата част на Етера, която е самият човешки Дух, вече може да се нарече „раждането на Сина на Бога“.

Синът е най-древната Тайна в историята на човешкото развитие. Синът – това е самото Дърво на Живота. В горната си част това Дърво е Тишината, която вечно сияе, а това Вечно Сияние е Името на Истината. А долу, в нозете, Синът е Свещената почва. Тя храни всички светове и съзнания със своите външни и вътрешни излъчвания.

Синът е най-красивото Лице на Древния Незнаен. Той е Любовта, която дава посоката на живота на всички същества. А Истината е Дълбочината, към която всички същества се движат. Чрез Дълбочината те все повече ще се приближават към Древния Незнаен.

Когато човек опознае своето сърце, той ще се домогне до своя Център. Така човек ще се познае като Истината – защото, където си ти, там е и Истината. Там, където е Истината, там е и Древният по дни.

Тайната на Етера се корени в най-дълбоката част на сърцето. В сърцето на човека има Централен Етер и ако бъде събуден, той може да обхване всички Тайни. Този Център е сам по себе си Висотата на висотите.

Когато сърцето се пречисти напълно и се облагороди, тогава съзнанието става Цялостно и тогава човек се възкачва от първия „дворец“ до седмия много естествено – с лекота, без усилия, и започва да славослови Всевишния завинаги. Извървяният Път от първия до седмия „дворец“ е свързан с дълбоката и пресвята Тайна на сърцето. Когато тази Тайна е позната, човек може да произнася Молитвата на Светлината.

Молитвата на Светлината – това възхваляване може да се произнася всеки ден в следния вид: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот!“. Този израз се явява като метод, чрез който можеш да запалиш Живата Святост в себе си. Изразяването три пъти „Свят!“ означава, че трябва да постигнеш Святост в трите свята – физическия, Духовния и Божествения, и тогава ще дойде възнаграждението, защото ще станеш подобен на Твореца.

Колкото повече човек пречиства тялото си и одухотворява душата си, толкова повече той придобива Цялост. Колкото повече се одухотворява човек, толкова повече се устройва неговият външен и вътрешен свят. Когато човек е устроен, тогава Божията Воля му става Водач и той вече може да се нарече Служител или Син на Бога.

Този, който наистина е проникнал в Тайните на сърцето си и който е познал тънкостите на своите желания, той е овладял себе си. Той може да прониква навсякъде – във всякакви незнайни места. Защото желанията, преди да са станали желания, са били Намерения на Светлината.

Грехът е грях само тогава, когато Бог е отстранен. Същинският грях – това е неразумното желание на човека да бъде отделно същество. Ако човек беше попаднал в греха и бе поискал Бог да бъде постоянно с него, той щеше да надделее над змията и щеше отново да се докосне до Извора на Живота.

Същинският грях се състои в желанието да утвърждаваш себе си и злото. Така човек се отделя от Дървото на Живота и изгубва Духовната си храна. Така от греха изплува мракът и той затъмнява все повече човека, докато днес тъмнината му е необяснимо голяма.

Но Силата на Покаянието е толкова голяма, че според тази Сила се пренареждат световете. Покаянието е Незнайна Сила, която отваря Нова врата, Нов пролом между световете. Който е разбрал Тайна на Покаянието, той е Благословен завинаги.

Силата на Покаянието е толкова голяма, че демонът може да се превърне в Ангел. Силата на Покаянието е толкова голяма, че към демона може да се излеят Висши Духовни Сили, и той да бъде преобразен, и от външното небе да навлезе във Вътрешното Небе на Духа.

Духът е Величието на Истината. Човекът не може да обхване Истината, но Истината може да го обхване. Доброто води, Истината извисява. И в ада има души, които жадуват за Извисяване.

Дори за тези, които са обичали злото и удоволствията, ще дойде време, когато ще бъдат повикани от Силата на Доброто и от Величието на Истината. И тези, които чуят Зова на Истината, ще развържат себе си и ще тръгнат по пътя на еволюцията.

Искреното призоваване на Божието Име ЙАХ е изговаряне на Самата Истина, а Истината е изпълнение на нещата. Ако човек се покае в Името на ЙАХ, в душата му ще се роди един съвсем Нов Живот. Името ЙАХ е началото на Великата Благост и когато човек се обръща към Него, то може да положи върху човека Своята Милост.

Всички светове опознават себе си в Неговата Милост, защото само Милостта знае как да действа. В Сърцето на Бога противоположностите си подават ръце и засияват с хармонията на Неговата Красота. Красотата – това е творчеството на Мистичната Алхимия. Красотата на Бога е като Неговата Милост.

Всички Качества на Знайния и Незнайния Бог се съдържат в Божествената Красота. Когато тази Красота проникне в човека, тя разгръща Космическото и Божественото съзнание в него. И тук човекът започва да се осъзнава като Вечна Проява на Безкрайността.

Безкрайното може да се изживее чрез Мистичната връзка между Духа и Душата по време на Екстаз. А при Посвещение се постига Духът и той започва своя Вечен Път към Безкрайността. Посвещението е преобразяване, при което човешкият Дух се насочва в своята Небесна еволюция към Това, Което няма край.

Мистичното самозараждане

Открий Безкрайността в себе си. Когато човек стане Цялостен, светлината и тъмнината в него няма да си противоречат – те ще образуват нещо Ново. Светлината и тъмнината живеят в Бога като едно Цяло, което не си противоречи. В Бога те придобиват друго свойство – те стават Светлина от Нов порядък. Човек също трябва да постигне това.

Поради неразбирането на човека противоположността се е превърнала в противоречие. Противоречието трябва да го наблюдаваш с Високото Око на Светлината, то е наречено Око на Възраждането. Да навлезеш в противоречието с Дълбоко разбиране, означава да видиш Пътя на Божеството в себе си.

Законът за противоречията е свързан с грехопадението. Те са скритите Благословения на Бога. Противоречията работят за преобразяване на Доброто. Те се отказват да бъдат противоречия, когато обикновеното Добро се превърне в Духовно Добро.

Когато Светлината възникне в човека, противоположностите се осветяват и показват своето скрито лице, своето скрито единство. Задачата на човека е да примири крайностите на противоположностите, за да се роди в Нова позиция, която ще бъде неговото Ново съзнание.

Да възлюбиш Бога цялостно, означава да придобиеш Великата Реалност. Само Цялостната Любов може да те направи реален. Любовта като Принцип е Негово Име и когато това се разбере, тогава самата Любов освещава взора и човек става Център, който се намира навсякъде. Центърът е Свещената загадка на Живота.

Тези, които са се отделили от Древния, но са запазили в себе си Любовта към Истината, те са тръгнали на едно дълго пътешествие и цялото това пътешествие се превръща за тях в една жажда за завръщане. А тези, които са се отделили от Древния и са изгубили Любовта си към Истината, те ще странстват в много светове и ще попаднат в обятията на много страдания, докато в тях се роди жаждата за Истината.

Постоянната съзнателност символизира постоянната жажда за Духа на Истината. Тази постоянна жажда осъществява непрекъснат поток от съзнателност. Който има тази съзнателност, може да общува с всички измерения.

Всичко Несътворено се е родило от Неговия Поглед. Всичко сътворено се е родило от Неговата Реч. Когато ние разбираме Словото, то се преобразува. Когато не разбираме Словото, то се отдалечава. В човека Словото е сътворено под формата на плът и Несътворено под формата на Дух, а човекът е между тези две граници.

Когато човек обича все повече Словото и узрява в него, тогава Словото може да стане изходна точка към Несътвореното Слово и към Единия. Сам Единият може да произнесе това Слово и с това да отвори Врата към Себе Си. Словото е вътрешната Тайна на Духа. Когато буквите и думите се пречистят до своя краен предел, тогава Духът прониква в тях и те се превръщат в Светлина.

Когато Бог произнесе: „Да бъде Светлина!“, тогава тази Светлина проникна и изпълни всички земни и Духовни неща със себе си. Всички земни вещи имат в себе си тайнственото „Да бъде Светлина!“. И тази Светлина – това е съвършеното равновесие в тях.

Адам също имаше съвършено равновесие, но когато той се раздвои, тогава той изгуби Райското състояние на равновесието и заживя в отражението на Светлината. В неговото огледало беше вече трудно да се види тайнството на „Да бъде Светлина!“ и целият му живот сега е едно странстване и търсене на изгубената Божия Реч.

Пътят на Несътвореното Слово до неговото сътворяване е непроследим. Но човек започва да излиза от бездната, когато се насочи към Святото Дихание на Думите, които съставляват Божествената Реч. Насочвайки се така, човек придобива съвършеното равновесие, което символизира хармонията на всички светове, които имат само Един Център.

Когато придобие съвършеното равновесие, човекът се превръща в Жилище на Всевишния. Така човекът се превръща в мост, през който всички същества минават и се възраждат в Славата на Милостивия Един.

Човекът се явява Център на Развитието. Минавайки през него, съществата могат да навлязат в реална космическа еволюция и същевременно да излязат в онази съвсем чиста степен на обновяване с Единствения Бог.

Когато се отправиш с Цялото си същество към Бога, Той се проявява в теб, защото Целостта на твоето същество е Бог. Ти си там, където е и Бог, и Бог е там, където си и ти. Където си ти, там е Истината.

Истината не може да се превърне нито в знание, нито в Доброта. Истината е най-дълбоката област на Всевишния. Истината е Път, по който Любовта и Вечната Доброта вървят, но това е Път, който никога няма да бъде извървян.

Знаещите се движат в голяма тъмнина, но познаващият себе си е свободен. Всеки ден трябва да правиш по един скок в Непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към Непознатото.

Кой е пределът на знанието? Истината е пределът. Знанието е пределно, а Тайната на Истината е Безпределна. Мъдрият не остава в знанието, той не се задържа в познатото, в пределното, и понеже не се задържа, той намира себе си.

Истинската Мъдрост се среща само тогава, когато човек е Цялостен. Когато човек е Цялостен, всичките му тела образуват едно единствено Тяло – това е Тялото на Светлината. А тази Светлина е неразривно свързана с Истината. Така Истината се самозаражда от само себе си и докосвайки Светлината, или Цялостното съзнание, тя се превръща в Просветлението за себе си.

Пътят на Мъдреците е този, че те трябва да преминат през многобройни тунели на тъмнината, и трябва да знаят, че тази тъмнина ще ги следва неотклонно, докато съумеят да я одухотворят в чистото познание на Бялата Светлина. Тогава Мъдреците ще се освободят от всички сенки на мрака и на миналото и ще заживеят в Абсолютното, което ще бъде за тях символ на вечното освобождение.

Човекът е създаден по законите на Мъдростта и той може да достигне Светлината в себе си. Мъдростта свети в самата себе си и възстановена от човека, може да го освети. Само Мъдростта може да яде от Дървото на Любовта. Вечността на Любовта е създадена за Мъдри ръце.

Но Мъдростта, която изкупва и спасява, днес е запечатана със седем печата. Днес тази Мъдрост изисква да се извърви пътят на Разумността. Висшият Разум произлиза от съчетанието на Любовта и Мъдростта.

Висшият Разум в човека е мястото на Святото Единство – огледалото, в което се отразява Всевишният. Чистият Разум може да види Мъдростта и в дъното на хаоса. Чистият Разум черпи своята дълбочина от Върховния Източник.

Когато човек се насочи с Цялата си Същност към Древната и Непорочна Светлина, той ще види колко е сам в този път, но трябва да върви, докато Мъдростта му открие Светлината на Истината.

Само чрез Мъдростта Светлината може да еволюира и да се обогатява. Камъкът на Мъдростта е Мистичен и Неуловим Образ на Всевишния, но този Неуловим Образ на Всевишния е Опората на всяко същество. Духовните искри на Светлината са скрити в Недвижимата Опора.

Духовните искри на Светлината изхождат от Камъка на Основата, който е Камъкът на Мъдростта. Когато Мъдростта има реално отношение към Любовта, тогава Любовта се превръща в Извор от Тайни, които живеят в Дървото на Живота. Първа е Любовта и от тази Любов произхожда Мъдростта.