Част 2
Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организ-ма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. (43/стр.124)
И всеки един от вас има да разреши най-малко няколко задачи в едно съществувание. И тия задачи трябва да се решат правилно.
(44/лек.14:стр.4)
Щом ви се проповядва едно учение, казвате: „Това учение не е за мен“. Какво показва това? Че формата, в която сте включени сега, вашите способности, вашите чувства, вашите сили не мо-же да се проявят по този начин в този ви живот. Като дойдем на Земята в друг някой живот, то-гава ще бъде друго. (44/лек.19:стр.5)
...Като идеш в другия свят, да имаш желание да дойдеш тук, на Земята, и тук като си, на Зе-мята, да не съжаляваш, но онова, за което си дошъл, за което ти си дал обещание, изпълни го. Защото вие горе сте дали обещание коя работа да свършите. А сега се потривате. (45/стр.226)
Казвам: Има неща, които вие даже и не по-дозирате и не може да се ползвате. И още хиля-ди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята“. Вие ще се върнете на Земята...
(45/стр.521)
Ангелите, които са дошли на Земята, няма защо да се раждат и прераждат. Само хората се прераждат, защото имат нужда от това.
(38/стр.125)
Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Зе-мята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като ху-бави костюми там. Някой дошъл при витрина-та, казва: „ Да облека, да видя тази дреха“. Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича“. Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опитваш да я съб-лечеш, толкова повече се оплиташ и току се на-мериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво. Съдбата на човека какво е? Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата. И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш. Някой път и по-малко годи-ни взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10. (45/стр.31)
Вие ще се намерите в положението на някой си, на когото са намерили душата в другия свят. В онзи свят има изложение на тия красиви дре-хи, продават дрехите. Изложение има на хубави дрехи и някоя душа, като дойде, види хубав кос-тюм, че приляга, казва: „Чакай да го опитам“. Тия костюми са много опасни. Като го облечеш, не излиза вече костюмът. Не можеш да го събле-чеш вече. Започне да рита, за да се освобождава, но той се роди тука, на Земята. Та казвам: Които сте облечени в тия костюми, всички ще се ро-дите на Земята. Тръгнете по правия път и бла-годарете на Бога. Този костюм не го считайте нещастие. Че сте се вързали, не съжалявайте. Че сте дошли на Земята, не съжалявайте. Че страда-те, не съжалявайте. Радвайте се, че Бог има до-верие, дал ви е туй преимущество. Дал ви е до-верие. Предвидил ви е всичките тия блага. Изпълнете Неговата Воля доброволно, тогава ще имате Неговото благословение за в бъдеще.
(48/стр.545)
Цялото съвременно човечество, което е над два милиарда, всички тия души, които не са се преродили, ще се преродят. Окултната наука дава някои данни, те не са фактически данни, че човешката раса наброявала около шестдесет милиарда души. Два милиарда ги имаме на Зе-мята, другите петдесет и осем милиарда къде са? Тях ги носим вътре. Само че за тях няма условия да се проявят. (48/стр.334)
Тялото, което сега носите, още не е съвърше-но идеално. Един ден, искаме или не искаме, ние трябва да напуснем това тяло. Засега то мо-же да ни служи 10, 20, 40, 50, 120 години най-много, но един ден трябва да напуснем това тя-ло и да вземем друго, по-добре устроено.
(46/стр.195,196)
Казвате: „Като дойдем втори път на Земята, какви ще бъдем?“. Някой от вас ще бъде слуга при някой добър господар. Това е определено на някои, но като не разбират какво значи да бъде човек слуга, те се плашат от това положение. След това, като дойдеш пак на Земята, ще те направят учител. Всяко положение, което човек заема, не е произволно. (46/стр.36)
Аз зная, че през вековете, през които сте жи-вели, много неща ви са казани, но вие не сте ги казали. Не всякога вие сте се подчинявали на онзи Божествен импулс, на онова велико Божес-твено чувство, което ви казва: „Направи това!“.
(62/стр.196,197)
Христос ще те срещне... и ще ти каже: „Пре-ди толкова хиляди години те срещнах. Ти преди едно съществуване беше пръв министър еди-къ-де си и знаеш ли колко престъпления направи като такъв? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използва разумно“. Ще ти разправи цялата история и ще те пита: „Ти искаш ли да обърнеш колата и да вървиш по правия път, или искаш да вървиш още по пътя на страданията?“.
(62/стр.245,246)
Вие имате ли спомен от вашите минали съществувания? Туй, което имате сега, това е но-вото. Някои искат да знаят какво е било в ми-налото. Но ние не сме достатъчно силни да ви-дим нашето минало. Че ако ти видиш своето минало – бил си един цар и хиляди хора си ги екзекутирал и си ги измъчвал, бесил си ги – как-во красиво ще видиш тогава? И ако ти видиш своето минало, че си бил един търговец и ми-лиони си взел от хората, и си ги измъчвал, какво хубаво има в това? (50/стр.41)
Ние на Земята казваме: „Бащата го няма, ум-рял е“. И майката е умряла, и остават само де-цата. Но това е в един свят вече, който е излязъл от релсите си. Ние имаме един свят на смърт, на раждане и на прераждане. Раждането и прераждането е за избавление. Умира човек за някоя своя погрешка и ражда се, дава му се известен кредит, за да си довърши работата. Защото, като умре, той прекъсва работата си на Земята. Каквато работа работи, тя ще остане на Земята недовършена. Ония, които заминават, казват: „Нашите деца ще досвършат работата“. Децата ще досвършат своята работа, но работа-та на бащата и майката ще остане недосвърше-на. (50/стр.239)
Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте какви промени ста-ват с тях. По лицата им ще видите как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с млади-те, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на Земята да свършат работата си. (52/стр.20)
Който върши Божията Воля, той заминава за оня свят, а не умира. Той казва „сбогом“ на близките си и знае де отива. Той знае, че ще възкръсне и пак ще дойде на Земята да продъл-жи работата си. (55/стр.290)
Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един жи-вот, той трябва да е доволен и да бъде готов, ка-то дойде ангелът на смъртта, да си замине...
(61/стр.113)
Колкото и да е учил човек на Земята, негово-то знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отделение. Като отидете на онзи свят, ще постъпите във второ отделение. Щом свършите второ отделение, отново ще ви пратят на Земята да следвате трето отделение. Като свършите трето отделение, ще отидете на онзи свят да следвате четвърто отделение. Първо и второ отделение съставят един завършен кръг. Трето и четвърто отделение съставят друг за-вършен кръг. (17/стр.96)
Докато е на Земята, човек е мъж, следва в първо отделение. Като отиде на онзи свят, той става жена, следва второ отделение. Като слезе на Земята, той пак става мъж, следва трето отделение. Щом замине за другия свят, става жена, следва четвърто отделение. Значи, в първо отделение човек развива своя ум, своите умстве-ни способности и сили. Във второ отделение той развива своето сърце. (17/стр.96,97)
Обаче в природата съществува обратен про-цес, според който влезе ли в Невидимия свят, човек постъпва в първо отделение и става жена. Щом слезе на Земята, той постъпва във второ отделение и става мъж. (17/стр.97)
Казвам: Две важни неща трябва да ви зани-мават – какво ще оставите на Земята след зами-наването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намери-те нещо, като дойдете втори път на Земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. (54/стр.180)
Бог изпраща една душа на Земята да се учи, като обещава добри условия, за да придобие знания, да се развива добре. Като тръгне за дъл-гия си път, среща я богинята на добродетелта и казва: „Искам да бъда служителка в твоя храм, но с условие да го пазиш чист и непокварен. Ако нарушиш условието, ще го разруша или ще го напусна“. Душата дава обещание да пази храма си чист и неопетнен. Още в първите дни на странстването си тя забравя обещанието си. С парите, които получава, тя яде, пие, води лош живот и не учи. В скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава какво е направила и започва да плаче и да се моли на богинята отново да се върне в храма. Тя отговаря сърдито: „Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, в който служех. Не мога вече да служа в този храм. Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпъл-ни“. Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на Зе-мята с ново тяло да учи и да работи със смирение и любов. (52/стр.43)
Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му да го възпита“. Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички каз-ват, че еди-кой си умрял, и го заровили. Близки-те му плачат за него, а Земята го утешава: „Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната. Ти ще дойдеш отново на Земята...“. (55/стр.42)
...Човек трябва да работи върху онова в себе си, което природата е вложила като дарби и способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си в един ден, друг – в един или няколко месеца, трети – в година, четвърти – в десет години, пети – в цял живот, шести – в няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време, за талантливия – по-малко, за гениалния – най-малко. Гениалният разрешава задачите си мо-ментално. Но от всички се иска търпение.
(9/стр.224)
Като се ражда и преражда, човек изучава за-кона на жертвата. (6/стр.124)
...Трябва да минеш по пътя на Светлината, на Живота, по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. И след като минеш тази последната врата, ще влезеш в един великолепен свят, ще видиш Онова Свещено Лице и ще кажеш: „Ето какво съм търсил“. След като Го видиш веднъж, ти хиляди пъти можеш да дойдеш на Земята, но вече никога не можеш да Го забравиш и няма да страдаш, защото онзи, който е видял Лицето на Бога, е силен. (5/стр.21)
За да постигне своя идеал, човек е правил и продължава да прави усилия. През какви поло-жения не е минавал той в своите животи, как-ви ли препятствия не е срещал, но стремежът му да се върне към своя първичен образ, не е изгаснал. Като цар и владика, като учен и прост, съзнателно или несъзнателно, човек неотклонно следва пътя на своята душа. (63/стр.230)
На живота ще гледате тъй, както някой уче-ник постъпва, когато му предстои да решава някоя задача: легне си вечер, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши – и става. Някои от вас може да намерят... още 2–3 часа да учат и после ще зас-пят. Нищо от това, на другия ден ще продължат или ако не в този живот, то в другия живот ще продължат и оттам, докъдето са дошли. (67/стр.16)
...В един живот твоят ум може да е много активен, да е с продължен радиус, но във второ-то идване на Земята сърцето ти ще трябва да продължи радиуса си. (65/лек.1:стр.12)
Та казвам: Всички промени, които стават в нас, са от Божествения свят. Те са едно благо, което може би да не е за днес. Благо, което мо-же би да дойде след 10–15 години или след ня-колко прераждания. Това е безразлично за Бо-жия свят. (69/стр.157)
Например често от Невидимия свят се из-пращат за нас Божествени мисли и благосло-вения, които не можем да възприемем веднага. Случва се, че още в същия живот те не достигат до нас, а едва в някой втори живот. Това показ-ва доколко бавно стават нещата в съзнанието.
(65/лек.27:стр.33)
...Богатството на хората се определя от тях-ната кръв... Сега някой ще каже: „Ами ако моята кръв е бедна?“. Тогава ще се молиш, ще знаеш, че си беден. Тъй ти е определено – да живееш в беднотия. И тази беднотия ти трябва да я въз-любиш! Като възлюбиш беднотията, за в бъдеще, в друго съществувание, Господ ще ти даде по-богата кръв. (65/лек.9:стр.17,18)
Всеки носи в себе си и духа, и живота, и кръвта. От тия три фактора зависи богатството на човека, а не от нас. Те не са механически не-ща, не са определени по един фатален закон, но те са определени от един разумен закон. Какъв-то живот сме живели в ред съществувания и както днес живеем, съобразно с това и Бог пос-тъпва. (65/лек.9:стр.19)
Човек представя книга, на която от векове се пише добро и зло. Като знае това, човек трябва да обръща страниците на своята книга и да чете. Види ли, че в нея е написано нещо лошо, веднага да го коригира. (63/стр.50)
Питам: Как обясняват съвременните учени наследствеността? Представете си, че преди че-тири поколения някой от вашите прадеди е во-дил нередовен живот и от една черна жена му се родил син, който обаче приличал повече на баща си и бил бял. Като умрял баща му, майка-та го изпъдила и по този начин той забравил и майка си, и баща си. Този син се скитал по света, женил се, раждал синове и дъщери, умирал, от-ново се раждал, докато най-после, в четвъртото поколение, му се родило черно дете, негърче, с гъста черна коса, което между белите деца из-глеждало като юрдече между пиленца. Питам: Как се яви това черно дете след цели четири по-коления? В това дете се е преродил вашият пра-дядо; черната дреха, с която сега е облечен, по-казва, че преди четири поколения той е направил някакъв грях. Ако този факт се обясни с нас-ледствеността, питам: Как се яви тази връзка между белите родители и това черно дете? Как-то виждате, връзката между вашият дядо и чер-ната жена е била преди четири поколения. Защо до ден днешен не се проявиха у никое от децата качествата на черната жена, а трябваше да се изминат толкова много години, за да се яви на света това черно дете? (66/стр.244)
Разумната природа... Когато види, че някой човек върши престъпления, тя го поставя в зат-вор и едва след четири поколения той може да изкупи своите грехове и да излезе от този затвор.
(66/стр.244)
Някой казва: „Кривичък е малко носът ми. Как да го изправя?“. Казвам: За да се изправи твоят нос, трябва да минат също така още че-тири поколения, докато надделеят тия вътреш-ни предразположения, които имаш в себе си.
(66/стр.250)
...Някъде в душата на човека се складират отпечатъци от неговите добри и лоши мисли и желания. И след това, когато душата се превъп-лътява на Земята, нейните силни качества взи-мат надмощие над слабите, вследствие на което те оформяват тялото. (66/стр.244,245)
Какво представлява ретортата? Страдания-та. Като пострадаш, ще придобиеш по-голяма опитност и от теб човек ще стане. В първо вре-ме ще настане помрачение, недоволство, бушу-ване, ще изпъкнат в ума ти този-онзи от твои минали съществувания, този-онзи от сегашното ти съществувание, ще изскочат насреща ти неу-редени сметки и т.н. Ти седиш в това положение ден, два, три като халосан и току изведнъж съз-нанието ти се прояснява, и ти се повдигнеш малко. (65/лек.30:стр.94,95)
...Вие трябва да знаете отде идат страданията ви, дали са ваши или чужди, дали са от миналия или от сегашния ви живот. (71/стр.108)
Що е отзвук, или ехо, в природата? Препов-торение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек. И той отговаря, че си добър чо-век. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хва-ли; ако вие го корите, и той ще ви кори... Може-те ли да кажете откога датира едно ехо: от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на живота и да си дадете отчет колко далечно е ехото, което достига до вашите уши, какво съдържа в себе си и т.н.
(9/стр.158,159)
...Има друга памет, която заслужава учудва-не. Човек с такава памет справедливо може да се нарече учен. В какво седи тази памет? Такъв човек помни неща, които са станали най-малко преди 5–6000 години. Той може да разкаже де е бил преди няколко хиляди години, каква е била тогавашната култура и т.н. Сегашните уче-ни са забравили тия неща. Тук-там само се сре-щат хора, които започват да си припомнят какво са били преди хиляди години. В Англия се сре-щат доста такива хора, които казват за себе си, че преди 2000 години например са живели еди-къде си, били са такива и такива и т.н. (66/стр.141)
Следователно да бъде човек гений, това под-разбира да помни той поне десет свои прераж-дания. Талантливият пък трябва да помни поне две-три свои прераждания. (84/стр.16)
Казвате: „Щом сме дошли на Земята, ще научим всичко, което ни е нужно“. Обаче вие не знаете още защо сте дошли на Земята и по ка-къв ред сте дошли. Не знаете защо носите името Драган или Стоян. Какво е било името ви преди сто години? Какво ще бъде името ви след сто години? (86/стр.310,311)
– Кажи ми какъв съм бил в миналото. – Това е дребна работа. Какво си бил в миналото? Хо-джа. Чел си корана и малко си разбирал. Сега си дошъл на Земята да станеш християнин. Ти ще разбереш Христа толкова, колкото си разбрал и Корана. (86/стр.316)
Мнозина идват при мене, искат да им кажа нещо, да знаят какво да правят... Тогава аз за-питвам Бога да отговоря ли на въпроса, или не. Бог ми казва: „Този човек е прекарал няколко непорядъчни живота, той трябва да се опретне на работа, да не разчита нито на баба и дядо, нито на баща и майка, нито на приятели. По-добрението на съдбата му зависи изключително от него. Ако работи, ще има Божието благос-ловение; ако не работи, главата му ще побелее“.
(84/стр.54)
Трябва да знаете, че именно в закона на пре-раждането семката на плода се пресажда. Не мислете, че като се отделите от правия път, ще можете да бъдете посадени където и да е.
(83/стр.65)
Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разреше-ние. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виж-дат обезплътени, само със съзнанието, че същес-твуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка без ни-какво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навли-зат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят – в живота на телата. После минават в четирииз-мерния, в петизмерния свят, докато отново сля-зат на Земята и започнат да се учат. (73/стр.45,46)
Докато е на Земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на Земята. (85/стр.52,53)
Аз не знам какво разбирате под думите „ще се наживеем“. Наживял се е само старият чо-век. Всеки, който се е наживял, той трябва да умре. Що е умирането? Този човек, който се е наживял, трябва да умре и после отново трябва да дойде на Земята... (24/стр.83)
Старите хора, които умират, отиват в другия свят на работа. Не мислете, че старият човек, който умира, отива на почивка. Не, той отива в един свят на почетна работа. Когато тук стане неспособен за работа, той отива в другия свят да работи за полза на човечеството. Онези пък, за които няма горе работа, слизат долу, на Зе-мята, раждат се отново, защото за тях няма място горе. (23/стр.157)
За да живее човек или да умре, това не зави-си от него. Цял колектив решава този въпрос. И ако Бог даде съгласието Си, тогава се изпълнява присъдата. – Един ден умрелият ще възкръсне. – Зависи какъв е този умрял... Ако възкръсне престъпникът, пак ще дойде на Земята да вър-ши престъпления. Ако възкръсне богатият, ще продължи да изтезава бедните. Ако възкръсне бедният, страданията му ще продължат. – Кой ще възкръсне тогава? – Разумният. Ако аз съм в състояние да възкресявам, ще възкреся разум-ния и ще му кажа: Пращам те отново в живота като разумен, а не като богат или беден. (93/стр.6)
Прераждането е икономия в природата.
(1/стр.42)
Една мома иска да се ожени за един красив, млад, добър момък. Тя отива при Господа и каз-ва какво желание има. Този момък още не се е родил, а тя иска да се ожени за него. Тя трябва да чака, докато този момък се роди и порасне. Тогава тя отива при някой астролог да го пита какво ще каже за женитбата. Той казва, че този живот не е определено да се жени. Опре-делено е да се жени, но следния живот.
(46/стр.127)
...Вие можете да изпратите молбата си до един от ангелите, които се занимават с женитби-те на хората, и да го помолите да ви отговори трябва ли да се жените, или не. Понеже този ангел ви познава от хиляди години, веднага ще ви направи хороскоп и ще каже, че в сегашния ви живот нямате благоприятни условия за же-нитба. Сега трябва да приготвяте добри условия за бъдещия си живот. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следват едно подир друго: жена ви ще се разболее и ще умре, децата ви ще боледуват, вие ще боледувате и т.н. Най-после ще видите, че сте направили грешка, и ще съжалявате, че не сте послушали съветите на ва-шия ангел. (71/стр.52)
Ако с вашите желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя няма да ви отвори. Тези желания ще се реализират в други същес-твувания. Срещате някой човек, който ви обича, а вие се чудите защо ви обича. Някога вие сте пожелали този човек да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви среща и ви обиква. (87/стр.77)
В прераждането има закон за заспиване и пробуждане. Кога човек се пробужда? Като сли-за от Невидимия свят, той трябва да заспи. ...По начина, по който са го приспивали на Невиди-мия свят 45 години. След като заспиш, ти ще слезеш на Земята и ще се родиш. Като се родиш, ти ще почнеш пак по обратен процес да се съ-буждаш. Туй го наричат растене. Едно малко детенце се пробужда, пробужда. Като дойдеш до 45 години, ще дойдеш до възрастта, в която си бил в другия свят. Ако не можеш да се про-будиш, започваш да заспиваш: до 90 години ста-неш съвършено заспал и заминаваш за другия свят. Там отново го приспиват 45 години...
(26/стр.85,86)
Сега често се явява някой и казва: „Какво може да ни даде прераждането? Какво може да ни обясни то?“. Прераждането до известна сте-пен ще ни обясни, за пример, защо двама души се мразят или обичат, защо един човек е по-умен, друг – по-глупав. Но по закона на прераж-дането ние нямаме още ония методи, с които да възпроизведем миналите си съществувания. Още не сме достигнали това развитие, че от живия човек да можем да възпроизведем не-говите минали съществувания като на кинема-тограф: да дойде един човек, да завърти кине-матографа и да видим редицата съществувания. Сегашните хора още не са достигнали дотам. Един ден може би ще достигнат до това разви-тие. Миналото е написано на човека. То говори, то е едно твърдение. (59/лек.18:стр.9,10)
Желанието на Господа, Който е създал света и цялата Вселена, е вие да свършите това учи-лище. И тогава, ако вие не искате да го свърши-те по този начин, ще се зараждат мъчнотии. Мъчнотията може да се роди от това, че вие ще имате друг учител. Той казва: „Не му е дошло времето. Имаш още да се прераждаш“. Онзи, който ти казва, че имаш още да се прераждаш, може ли да ти каже колко прераждания си имал? Той ти казва: „Ти в следующето прераж-дане ще направиш това“. Онзи който ти дава този съвет, трябва да ти опише 1, 2, 10, 100 твои прераждания и да ти каже, в еди-кое си пре-раждане еди-какво качество си придобил. Такъв човек може да ти услужи. Онзи човек пък, който ти казва: „Е, чини ми се, че си бил такъв, тъй мисля“ – този човек не може да ти даде съвет.
(59/лек.31:стр.16,17)
В света сега иде гневът Божий. Сега е съдба-та Божия. Нямате време да се прераждате. Как-вото направите в този живот, това е. В следую-щия живот има нови работи. (49/стр.73)
Като отидете на оня свят, ще ви спрат пред райската врата и ще ви запитат: „Служихте ли, т.е. каква беше любовта ви? Бяхте ли благоугод-ни, т.е. каква беше вярата ви? Постъпвахте ли добре, т.е. каква беше надеждата ви?“. Ако от-говорите на всичко положително, ще отворят вратата и ще ви пуснат в рая. Това е паспортът ви, с който можете да влезете в разумния свят. Това е резултатът от вашия конкурсен изпит. Влезете ли съзнателно в разумния свят, може да останете колкото време искате и да излезете, когато искате. Ако пожелаете, може да дойдете на Земята да помагате на своите ближни.
(89/стр.238,239)
Ако една душа е живяла 25000 години на Земята, като влезе в духовния свят, тя ще бъде едва на 5 години. Ако на Земята е живяла 50000 години, в духовния свят ще бъде на 10 години. Ако на Земята е живяла 75000 години, в ду-ховния свят ще бъде на 15 години. При това животът, който душите прекарват на Земята, трябва да бъде съзнателен, а не обикновен.
(71/стр.408)
Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Матея... На пръв поглед тази глава може би хи-ляди пъти да е четена. Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? ...Пред-ставете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може то-ва?“. Поне един от вас е бил там, на тази беседа, когато Христос е говорил. (74/стр.16)
Всъщност всеки човек се нуждае от Божес-твеното знание, което носи със себе си през ве-ковете. Да живееш добре, това е Божествено зна-ние, Божествена наука. (93/стр.80)
Някой иска да бъде набожен, религиозен. Ти в този живот не може да бъдеш религиозен, набожен. Ако искаш сега, то е изгубена работа! Ако сега искаш да бъдеш набожен, ти си закъс-нял, пресрочил си... Или искаш сега да бъдеш учен – пресрочил си, ако сега искаш. Трябва да носиш нещата със себе си. (69/стр.215)
Мнозина питат: „Мога ли да изпълня плана, който Бог ми е начертал?“ – такъв въпрос не се задава. Един ден преди заминаването си за дру-гия свят – тогава можеш да се запиташ: „Свър-ших ли това, което ми беше определено?“. Ако не си свършил всичко, ще го сложиш в съзнание-то си като задача на бъдещия живот. (90/стр.524)
Нека всеки сам търси светлината. Ако май-ката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът тряб-ва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се под-чинява на закона за прераждането. (52/стр.13)
Като наблюдавате себе си, както и другите хора около вас, ще видите, че всички носят в се-бе си известни придобивки не само от сегаш-ния си живот, но и от своето далечно минало. Учен или прост, всеки човек носи в себе си при-добивките на своето минало, с които днес сво-бодно разполага като със свой капитал.
(71/стр.3)
Но аз бих желал вие да почнете да мислите върху себе си. Помислете си, за пример, преди 2000 години къде сте били. Преди 1000, преди 900, преди 500 години къде сте били? Да видим може ли да отбележите в коя част на Европа сте били или дали сте били в Европа, в Индия, в Америка или в Австралия. Може да не разкрие-те точно, но все-таки, като съсредоточите мисъл-та си, все ще ви дойде една малка светлинка. И след туй ще намерите известна разгадка.
(44/лек.19:стр.28)
Казваш: „Познавам тоя човек, зная неговото минало“. Какво знаеш? Знаеш само един от не-говите животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човека, който е про-никнал през всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цялата история на неговия живот. (16/стр.149)
Майка, която ражда детето си с любов, тряб-ва да отвори книгата на Божествения живот да види какво е написано в нея, да знае произ-хождението на нейното дете, да познава негово-то минало. Като го погледне, тя казва: „Моето ангелче!“. Да, но тя не знае неговия произход.
(39/стр.147)
Вие, учените хора, какво пишете на Господа, като се молите? ...Питам: Какво разрешение дава Невидимият свят? На всички дава ход, но по-неже са много, не са един, но милион, два ми-лиона – и на всеки едного да му отговори. На някое писмо за да отговорят, изискват се 120 години. Те имат всичката добра воля, но не мо-же, спешна работа имат. Някой път, за да отго-ворят, взима 120 години, а някой път – 200 го-дини. Ще дойдеш във второто прераждане, а някой път в третото прераждане ще ти отгово-рят. (20/стр.364)
Това, което днес ви е дадено в живота, е дос-татъчно. За друг живот други работи ще се раз-крият пред вас. (87/стр.121)
Двата стремежа на житното зърно – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето – представляват стремежа на човешката душа, който в един живот се реализира до известна степен само и продължава да се проявява във всяко негово съществуване. (71/стр.248)
Аз ви говоря сега за мисли, които трябва с векове да живеят. Не само в този живот. Тези мисли, за които ви говоря, трябва да минат с вас и в следующето съществувание. (49/стр.20)
Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се ре-дуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утес-нявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любу-ваш на своя изглед. (51/стр.42,43)
Вие трябва да знаете, че ако в един живот вие сте умрели щастлив, погребали са ви с голя-мо великолепие, имало 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите доброде-тели и т.н. Всичко това ви е много радвало. Вто-ри път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вяр-но. Ако вие сте умрели в един живот като после-ден бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. (59/лек.16:стр.15,16)
В живота си човек трябва да знае следното правило: каквото мисли, каквото желае, той неп-ременно сам ще го преживее. Следователно как-вото писателят, романистът пише, рано или къс-но и той ще го преживее. Не само той, но целият му дом ще преживее романа, който е написан вече. Ако това не стане в този живот, ще стане в един от бъдещите животи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни в писането. Щом напишете нещо, след време ще ви поставят при такива условия да преживеете написаното от вас. Щом го преживеете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага от великата справедливост в света. (71/стр.40)
...Времето представя написана книга на жи-вота. Когато говорим за времето, разбираме чо-вешките преживявания. Всичко, каквото човек е написал в съзнанието си, представя времето на миналите животи. В този смисъл времето може да бъде или добро, или лошо. (92/стр.194)
...Великите напреднали същества от Божес-твения свят. Тези същества помагат на хората от Земята, дават им условия за нов живот. За при-мер, ако убият някого, веднага от Възвишения свят слизат утешители и започват да го успо-кояват, че ще му дадат по-добри условия да се върне на Земята и да продължи работата си.
(35/стр.299,300)
Преждевременното отнемане живота на чо-века подразбира спиране на неговата еволюция. След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да на-бави изгубеното време. (35/стр.300)
Много пъти човек ще дохожда на Земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде ви-наги готов да дава, да има нещо, което да го пре-поръчва, да му дава кредит. (39/стр.267)
Когато умира някой, съществата от Неви-димия свят казват, че един от актьорите на зем-ната сцена се преоблякъл, т.е. свалил една дреха, за да облече друга. Не правят ли същото и ак-тьорите в представленията? Виждате един ак-тьор в първото действие с една дреха, а във вто-рото – с друга. Като поседи известно време в Невидимия свят, отново го пращат да слезе на Земята. Той започва да търси нови майка и ба-ща, които да го облекат в нова, чиста дреха. Кол-кото повече човек слиза на Земята, толкова по-вече условията му се подобряват. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създават добри условия за растене и за развиване. (68/стр.194)
Сега сте дошли и в бъдеще ще дойдете при по-добри условия. Тези условия ще се подобря-ват. Вие ще се спънете, като кажете: „Следующи-ят път като дойде, аз какъв ще бъда?“. Вие, като дойдохте, не помните своето минало. Защото, ако сте били много лош или много добър, ще се спънете. Човек трябва да не се тревожи за стария живот и да се радва на новия живот, който Бог му е дал. (69/стр.170)
При всяко ново явяване ти ще бъдеш същи-ят плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминава-не, при всяко ново идване у човека се прибавя един малък плюс, едно нещо ново. Той ще има същото съзнание плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!
(33/лек.23:стр.18)
Стремете се да реализирате Божественото във вас – да имате едно отлично ухо, красива уста, правилен нос. Един ден външното ухо, вън-шната уста, външният нос ще останат на Земя-та, а оригиналите ще занесете на Небето. Като се върнете отново на Земята, ще донесете това, което сте взели със себе си. (86/стр.258)
Сега желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и ве-сели. След това ще се върнете отново на Земята да учите и другите на това, което сте изработи-ли и придобили. (32/стр.67)
Ако се постави една стохилядна част от ми-лиграма злато в кръвта, в човека стават известни промени. Това обаче ще се провери в бъдеще, когато дойдете отново на Земята. Тогава вие ще проверите дали вашите сегашни знания са вер-ни, или не. (48/стр.265)
...Аз не искам да засегна вашите вярвания, защото аз зная, че в миналите си съществува-ния вие сте имали съвсем други вярвания, друго верую, а за в бъдеще няма да вярвате в това, което днес вярвате. (19/стр.15)
Вие мислите, че земният живот е всичко. Вие турете една здрава основа, за да може да раз-берете онзи живот, който ще се изяви за в бъ-деще. Вие ще идете в другия свят и ще се върне-те на Земята; от горе като дойдете, тогава ще може да приложите туй, което сега мислите.
(48/стр.538)
Който умира, ще отиде да си почине. Всеки, който е работил, трябва да си почине. Всеки, който е живял, трябва да отиде да си почине. Значи, умиране не съществува, но ще отидеш да си починеш. След това ще дойдеш пак да вою-ваш. (48/стр.626)
Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на Земята, сами ще проверите дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програ-мата, която ще се приложи в бъдеще. (76/стр.146)
За пример, вярваш, че Земята ще се видоиз-мени, ще се превърне на райска градина. Като дойдете пак на Земята, ще видите, че думите ми са истинни. Тогава няма да има болни и стра-дащи; няма да има пожари, земетресения, на-воднения, каквито днес стават. Днес стават го-леми катастрофи на Земята. Тогава няма да стават никакви катастрофи. (72/стр.124)
Хората се интересуват от своето минало, ис-кат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го разгадаят. Защо? Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От осем хиляди го-дини насам човечеството не е направило голям скок. В живота на човека до грехопадането има хубави неща, но след грехопадането няма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се ин-тересувайте от миналото си. От страданията и изпитанията, които преживявате, можете да съ-дите за вашето минало. (77/стр.273,274)
Глупавите, като умрат, в бъдеще ги очакват по-добри условия. Като се родят отново, те ще бъдат по-умни. Умният мисли, чувства и постъп-ва право. (77/стр.57)
Като се раждате и прераждате, ще постигне-те всичко, което желаете. Не се страхувайте от пре-раждането, но работете, за да използвате всич-ки благоприятни условия, които ви се дават.
(88/стр.32)
Ние пак ще идваме на Земята и Земята няма да е такава, каквато е днес. Животът ни тогава няма да бъде такъв, какъвто е сегашният. Бъде-щият живот ще дойде. (5/стр.338,339)
Бъдещата епоха, за която говоря, бъдещата нова раса – тя ще бъде златната епоха, за която всички трябва да се готвим. Тогава ще дойдат всички онези велики хора, онези предци, които са живели някога. Аз не говоря за ангелите, но говоря за онези човеци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези хора са мно-жество, те са живели някога на Земята и сега пак ще дойдат. (5/стр.339)
В закона на Любовта
Ако не знаете, че освобождаването ви седи в Любовта, вие казвате като индусите: „Работите ни в този живот не вървят добре, но при второто прераждане всичко ще тръгне по-добре. Тогава ще работим съзнателно“. Колко прераждания се минаха и вие все обещавахте, че в бъдещото пре-раждане ще се изправите. Колко възвишени и благородни желания сте отложили все за бъде-щото прераждане. Колкото пъти и да се прераж-дате, ако не дойде Любовта, нищо не можете да постигнете. Прераждането е условие, т.е. момент, в който Божията Любов може да се прояви.
(35/стр.89)
Любовта трябва да съществува вечно в на-шите дела; тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот и колкото по-на-горе отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще на-мерим в нея. (51/стр.64)
Христос казва: „Ако пребъдете в Любовта Ми, каквото поискате, ще ви се даде“. Когато изуча-ва тази Любов, човек пребъдва в нея и каквото пожелае, всичко му се дава. Които са я опитали, те знаят какво представя Божията Любов. Кои-то още не са я опитали, ще я опитат. Докато не са минали през нея, те се оплакват, че са изгубили всичко в света. Не се оплаквайте, но стремете се да придобиете тази Любов. Ако не я придобие-те, вие ще се раждате и прераждате със сегашни-те си разбирания. (53/стр.65)
Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка от далечното минало. Любовта меж-ду хората не се проявява само в един живот.
(89/стр.179)
Тогава в Любовта на Господа има две състоя-ния: да те любят и ти да любиш. Когато в един живот те любили, в другия живот ти ще любиш, защото онези, които са те любили, сега ти ще ги любиш. Онези, които трябва да бъдат любени, те почиват. (62/стр.118)
Не мислете, че Любовта може сега да се прояви. Любовта се явява като вътрешен процес във всичките съществувания на хората от ми-лиони години. Вие сте засегнати от нея. Тази Лю-бов ще ви засегне дотолкова, доколкото може да внесе ония елементи, които са необходими за вашето подигане. (59/лек.19:стр.10)
Прераждането е закон на Божията Любов. Така наричат този закон в проява на Божията благодат. (48/стр.181)
...Средният човек, гениалният човек имат око-ло триста милиарда душички, които живеят в него. Той е цар на тия душички, той с тях се учи. А пък за в бъдеще тези клетки ще се увеличат. С всяко съществуване на Земята, като идва чо-век, увеличава тия души. Като греши, количес-твено душите се намаляват; като става по-пра-веден, количеството на душите се увеличава. Следователно законът за увеличаването на тия души е Любовта. С всяка Любов тия души при-иждат. Когато една душа дойде в човека, той става радостен. (48/стр.598)
Влюбете се в Господа и в своето бъдещо пре-раждане ще бъдете богати. (21/стр.318)
Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ...ще има една отворена врата за него и Господ ще каже: „Нека дойде този син при Мене!“. А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на Земята – в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. (34/лек.13:стр.25,26)
В човешката любов ще минете през разо-чарование, смърт, раждане и прераждане. В Бо-жията Любов ще разберете смисъла на стиха: „Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил“.
(28/стр.151,152)
Широко разбиране
за прераждането
И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т.е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане, или прераждане, на съзнанието след седем години вие имате възможност да изправите погрешка-та си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т.н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. (9/стр.161)
Ще каже някой: „Ти вярваш ли в преражда-нето?“. Прераждането е непреривен процес на проявление. Ако не се прераждаш, няма никак-во проявление. Човек се преражда триста шест-десет и пет пъти през годината. Значи, от най-ранното си детство до най-голямата си старост, всяка година човек се преражда по триста шест-десет и пет пъти на годината. И на всеки двадесет и четири часа се преражда по един път. Ако ня-кой живее осемдесет години, може да напра-вите сметка колко пъти се е преродил в осемде-сет години. (48/стр.181)
Има два вида преживявания. Онова истинс-кото преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказ-ват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да ми-не от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. (62/стр.433)
Човек всеки ден се преражда. Вечер, като лег-не да спи, той заминава за другия свят. Сутрин, като стане, той се връща от другия свят. Следо-вателно, ако човек не може да свърши една работа днес, в сегашния си живот, ще я свърши утре, в бъдещия си живот. Ако човек всеки ден не се преражда, животът му на Земята няма сми-съл. (64/стр.337)
Човек трябва постоянно да се ражда и пре-ражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост. Английските богослови нари-чат вечната младост the eternal generation – веч-но, постоянно произвеждане, т.е. вечно подмла-дяване. Смисълът на човешкия живот седи във вечното подмладяване. Като се подмладява, чо-век се освобождава от своите стари възгледи, от неразбиране на нещата. (64/стр.408)
Вие казвате: „Какъв ще бъда аз в следующето прераждане?“. Аз не искам да останете вие в следующето прераждане. Още сега трябва да се преродите. Днес, тая сутрин трябва да се пре-родите! Днес! Който е кандидат, днес да се пре-роди! Вие казвате: „Тогава какво ще стане със стария живот?“. Стария живот ще го преработи-те. Ще вземете нещо от стария живот и ще го внесете в новия живот, но преработено. (69/стр.19)
Трябва ли да проповядвате на някого, че в идното прераждане ще има хубава, голяма къща? И в този живот той може да има нова, хубава къща. Не е нужно да умре човек, да се роди втори път, за да има нова къща. И в новата къща той ще бъде такъв, какъвто е бил и в старата колиба. Важно е, като влезе човек в новата къща, да се измени, да се прероди вътрешно. Тогава новата къща има смисъл. (77/стр.23)
Това пробуждане на съзнанието, т.е. този преврат в душите на хората, може да се постигне само по Божествен начин. Никакви други на-чини, никаква друга култура не е в състояние да прероди човека освен Божествената. Тази култу-ра носи Любовта в себе си. Без Любов нищо не може да се постигне. (87/стр.217)
III. ПРЕРАЖДАНЕТО –
ЗАКОН НА РАЗВИТИЕТО
Придобиване на опитности
Всички хора носят опитности и знание, при-добити от вековете. (41/стр.16)
И това е великото и красивото у нас, че ние носим опитностите на хилядите векове в своята душа. И всички добродетели, всички способнос-ти, които днес имаме, са резултат на минали жи-воти. Тези опитности са складирани днес в човеш-ката душа. (34/лек.31:стр.19)
...Всички съвременни хора имат събрана опит-ност от миналите векове и сега трябва да я из-ползват. (4/стр.178)
Какъв ученик е този, който е забравил зна-нието и опитностите, които е придобил в мина-лите съществувания? (13/стр.162)
Не се обезсърчавайте от земния живот, защо-то чрез него придобивате опитности. От хиляди години насам човек слиза на Земята да събира знания и опитности. Един ден, когато свърши земното училище, Бог ще каже: „Време е вече Моят син да напусне Земята и да се върне при Мене“. (52/стр.118)
Някои от вас сте млади. Някои от вас не сте живели още много, нямате още опитност. Мал-ко сте живели. Скоро сте излезли. Например някои от вас имате 18 милиона години, откак сте излезли. Осемнадесет милиона години, откак Бог ви е създал, а пък някои от вас има на 20 милиона години, на 30 милиона години, на 15 милиона години, на 100, 200 милиона години.
(49/стр.238)
– Кажете ни защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да ми-нава много пъти през една и съща опитност? – Всяко раждане на Земята и заминаване за дру-гия свят са различни при различните условия. Следователно в тях няма повтаряне на опитнос-тите. Всичко се ръководи от една Велика Разум-ност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете!
(39/стр.268)
Какво представя замъкът? Човешкото тяло. Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее извес-тно време и след това умира – излиза от замъка. – Трябва ли човек да се ражда и умира? – Тряб-ва. Чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности. Той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него... Раждането и смъртта са многократни, а не еднократни про-цеси. (42/стр.153)
За да станат хората щастливи, трябва да заб-равят своя стар живот, всякакъв спомен от ми-налото да изчезне съвършено от тяхното съзна-ние, а да останат само опитностите, придобити от редицата животи на миналото. (81/стр.192)
Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. Де се крие тази опитност? В съзнанието, самосъзнанието и под-съзнанието му. От там тя изплува в свръхсъз-нанието му и понятията вече стават за него по-ложително, истинско знание. (93/стр.50,51)
Изработване на характер
Понеже човек е живял много пъти на Земя-та, минал е през различни среди и култури, в мозъка му са отпечатани различни мисли, раз-лични впечатления. Като дойде на Земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзна-нието си. Казват: „Характер е това“. Да, характер е, но този характер е сбор от различни мисли и чувства на миналото. (7/стр.157)
Когато определяме характера на човека, има-ме предвид силите, способностите, които се крият в него. Ние имаме предвид силите на ум-ствените способности, неговите чувства и него-вите волеви действия от създаването на мира и досега. Всичкият този сбор от сили, способности, чувства и прояви съставят характера на човека. Ние имаме предвид всичко това малкото, което човек е придобивал във всяко едно съществува-ние. (19/стр.6,7)
След като завърши човек своята работа на Земята, какво ще прави? Ще го пратят на друга някоя планета, на Небето още няма да отиде. След всяко умиране ще ходи от система в сис-тема, докато се изработи неговият характер.
(33/лек.9:стр.16,17)
Придобиване на дарби,
способности и добродетели
Всяка добродетел, която човек е изработил в себе си, се е подхранвала, съграждала с години наред. Това не става в един ден, нито в една година или в един живот. (78/стр.32)
Вие казвате: „Но хубаво е човек да стане ода-рен, даровит!“. Дарбата на човека в един живот не идва. Тя е един резултат на много същест-вувания. Дарбата на човека е един резултат на миналите усилия, които той е направил. Не мо-же в един живот да станеш даровит. Трябва ра-бота, трябва да работи човек. (24/стр.730)
...Ако вие, учениците, имате хладнокръвието на този български лекар, знаете ли какво нещо щеше да излезе от вас? Вие казвате: „Този човек се е родил така, той има тази черта от миналото съществуване“. Да, така е роден, но той е работил върху себе си. Тази черта на разумното търпение трябва да се изработи, тя не се създава в един ден. (65/лек.32:стр.17)
Не е лесно човек да стане гений или светия. Първо той минава по пътя на обикновения чо-век и след хиляди години чрез съзнателна работа става гений или светия. (82/стр.196)
Ти се влюбиш в един човек и гледаш на него като на божество. Ти го считаш талантлив, гениа-лен. Не се минава много време, ти казваш, че този човек не е гениален, даже и талантлив не е, намираш, че си се излъгал в него. Къде е пог-решката? Може да не си се излъгал в неговата гениалност, но си се излъгал във времето и в раз-стоянието. Днес той не е гениален, но след сто прераждания ще бъде гениален. (32/стр.378,379)
Като правих своите изследвания в България, срещнах един гимназиален учител, който ме по-кани у дома си да ми покаже своето дете, което било много гениално. Той казва: „Да видиш само колко много разбира това дете, колко хубаво го-вори. Като го погледна само, и то ме разбира“. Като отидохме у дома му, виждам едно обикно-вено дете. Бащата вижда това, което се крие в душата на детето. Казвам на бащата тогава: „То-ва дете е доста даровито, но трябва да му се да-дат добри условия да се развие“. А виждам, че то-ва дете ще стане даровито и ще развие дарбите си едва след десет прераждания.
(46/стр.39,40)
Като казвам някому, че не му е определено да бъде учен например, това е според великото учение. Засега ти е определено да живееш един посредствен живот, да събираш енергии, че за в бъдеще да станеш учен човек. Казваш: „Сега ис-кам!“. Ако искаше да станеш учен сега, защо спа преди няколко прераждания? Ти искаш с пет пари да обиколиш целия свят. Казваш: „Искам да бъда учен!“. И можеш да бъдеш, аз не отричам това. Но кога? След две прераждания.
(65/лек.19:стр.17)
Какво представя човешкият живот? В едно отношение човешкият живот представя сбор от няколко живота, т.е. сбор от минали съществу-вания, добри или лоши. Тази е причината, дето човек носи в себе си сили, способности, желания, дарби – резултат на далечното минало. Едни от тях трябва да развива, а други да изправя.
(13/стр.49)
И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха мог-ли да станат добри певци, други – добри музи-канти, трети могат да станат учени, архитекти и т.н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, рабо-тете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! (64/стр.38)
Приложи пеенето като благо в семейния жи-вот. А изкуството да пееш, то е привилегия само за малцина; да бъдеш певец, да излезеш на сце-ната, всички нямат тази дарба. Такъв певец мо-жеш да станеш в друго някое прераждане. За себе си обаче можеш да пееш. (65/лек.8:стр.28)
За да се прояви като гений
Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност ни-кой не се ражда гений. За да се прояви някой на Земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. (84/стр.15)
Някой казва: „Как бих желал да съм гений или велик човек!“. Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се излюпват сега. За да се родиш гений, трябва да си работил в миналото върху своите възвишени мисли и желания, да си ги реализирал и изпълнил. (2/стр.85,86)
Някои хора имат... криви възгледи за нещата и според тях гениите се раждат такива. Това отчасти е вярно. Мнозина мислят, че някое дете се ражда гениално, талантливо. Това значи спо-ред тях, че това дете не е работило и така наго-тово се е родило. Изглежда, че тази гениалност или тази талантливост е наследена. Не, гениал-ният човек за да се роди такъв, това показва, че той е работил много години наред. Гениалността е резултат на милиони години работа, труд и постоянство. (23/стр.548,549)
Ние виждаме, че някои хора се раждат ге-нии, а други – с усилие, с чрезмерна работа стават такива. Първите са работили в миналото, а сега жънат готови плодове; вторите продължа-ват още да работят, докато дойдат до жътвата да пожънат своите плодове... Някои хора се раж-дат готови праведни, а други – чрез усилия ста-ват такива. (71/стр.291)
Много пъти трябва да се ражда човек, за да бъде гениален. (72/стр.270)
Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче онзи, който виж-да в далечното минало, знае, че за да се роди ге-ниален, човек е работил усилено в миналото.
(82/стр.196)
Изискват се много животи
Като е дошъл на Земята, човек трябва да жи-вее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на Земята. Задачата на чо-века е да се усъвършенства. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и пре-ражда човек, докато постигне съвършенство.
(14/стр.138)
Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послу-шание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не се-га, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тия неща. (17/стр.23)
Ако ангелът трябва да мине през хиляди из-питания, докато стане истински ангел, през кол-ко повече изпитания трябва да мине човек, до-като стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек! (17/стр.25)
Човек трябва да работи върху себе си години и векове наред, за да придобие правилни разби-рания за Божествения живот. (17/стр.330)
Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“. Това е новото правило на живота. Щом си кажете така, веднага ще решите задачите си. Знаете ли колко струва това правило? Не по-малко от 25 милиарда. Има хо-ра, които са работили усилено 20–25 живота, докато научат тая формула. (2/стр.182,183)
За мнозина от вас се изискват две, три или четири прераждания още, за да разберете това, което сега ви говоря, и да разберете как трябва да се постъпва. (24/стр.135,136)
Вие искате много лесно да разрешавате въп-росите, но някои задачи са мъчни за разрешава-не. За да разрешите някои задачи, трябват ви може би 1–2 живота. Те не са за сегашния ви живот и не можем да ви говорим за тях.
(44/лек.24:стр.14)
Не мислете, че добродетелите, че учението може да се добие в един живот – нито в един, нито в два, нито в десет, нито в двадесет живота. Това е един дълъг процес. (44/лек.30:стр.12,13)
...Влезте в този живот, който носи свобода за човешката душа. Свободата не се постига в един ден, нито в един живот. Хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. (52/стр.407,408)
Философите са родени, те не се раждат сега. Човек не може, като се роди и веднага да стане философ; той трябва да е работил хиляди години, за да стане философ. (59/лек.4:стр.22)
Няма човек, който да не знае неволята. Оба-че малко хора съм срещнал да познават търпе-нието. За да научите търпението, за да го придо-биете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота. Търпението е разумна сила. Търпели-вият човек... всичко може да издържа.
(62/стр.152)
Тъй както досега сме прощавали, това не е прощаване. И в нас прошката, това е най-мал-ката добродетел, с която ние се занимаваме, тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот, изискват се най-мал-ко 100–200 години, докато се научим да прила-гаме тази добродетел. (62/стр.380)
Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно ка-чество, което да внесе в духовния свят като ос-нова на неговото съдържание, да се стабилизира.
(82/стр.7)
Като говоря за прилагането на Любовта, не искам да станете светии. Не е лесно да стане човек светия. За това е нужно усилена и съз-нателна работа стотици години наред. (82/стр.345)
Всеки човек има недовършена работа, за което се изискват хиляди години, докато я за-върши. (4/стр.195)
IV. ЗАКОН ЗА
ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ
Миналите прераждания
се изявяват в сегашния живот
Сегашният живот на човека не е нищо друго освен резултат на миналия му живот. Устройс-твото на главата, на ръцете, на краката, на пръс-тите му не е нищо друго освен резултат на ми-налите му животи. Какъвто живот е минал, това е писал върху себе си... Сегашната задача на чо-века е да коригира кривите страници на мина-лия си живот. (35/стр.381)
За пример, когато човек преживява някакво тежко състояние и не знае, че причините за това се крият в неговия минал живот, той се гневи на съдбата си и роптае срещу нея. Всеки трябва да знае, че той сам е създал съдбата си. Днес чо-век носи последствията на това, което е създал в миналото си. Значи, последствията са допусна-ти от Бога, но причините не са от Него. Причи-ните се крият в самия човек. (54/стр.189)
– Ама условията на живота са лоши. – Вие сте създали тези условия. Стремежите и въжде-ленията на миналия човешки живот се реали-зират в сегашния, а сегашните стремежи на чове-ка ще се реализират в бъдеще. Каквото мислите и чувствате днес, не може да се реализира в този живот. Сегашният живот е проявление на мина-лия. Като изживеете миналото си, тогава ще жи-веете настоящето. (38/стр.131)
Сега някой път вие срещате мъчнотии, които се дължат на вашите минали съществувания. Не сте работили върху някое ваше чувство. (49/стр.294)
Всеки сам трябва да се справя с противоре-чията, защото те са последствия на негов минал живот. (54/стр.89)
Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дете, не го приемайте. (39/стр.183)
Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно произходът на вашите скърби и радости се крие в неразреше-ните и разрешени задачи в миналото.
(41/стр.269)
Когато изучавате човека като сбор от числа, вие се домогвате до някои от неговите минали съществувания и разбирате какви идеи са го вълнували, какви схващания имал за живота. Следователно от сегашния живот на човека съ-дите за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можете да разберете как ще се изяви в бъдеще. Като знае това, човек трябва да се изучава да види кои от желанията му са от миналото и кои – от сегашния му жи-вот. За пример, стремежът на човека да бъде бо-гат, силен, учен, е от миналото. Този подтик не се създава в един живот. (42/стр.84,85)
Като погледнеш главата на някой човек, виж-даш неговия минал живот, напечатан върху нея.
(44/лек.30:стр.12)
Та казвам: Всички ония противоречия, които се случват сега във вашия живот, се дължат на известни ваши малки опущения в миналите съ-ществувания. И всичките опущения, които сега правите, в бъдеще ще ги срещнете. А пък всичко онова добро, което сега ви се случва, се дължи на онова добро, което сте направили в миналото. То се връща върху вас и всичкото онова добро, което сега правите, то ще се повърне на вас. То-ва трябва да бъде като закон за вас. (49/стр.48)
Ти отиваш при някой ясновидец, но по-не-вежи хора от ясновидците няма. Защото един ясновидец няма да ти каже как живееш и как ще живееш за в бъдеще, той ще ти разказва то-зи живот, който вече си живял. Да кажем, 10–15 прераждания си живял престъпен живот, в този живот си пратен да страдаш. Това не е ни-каква философия, една буболечка може да ти го каже. (57/стр.47,48)
Сега ще положите този закон на безкорис-тие вътре в душата си и ще работите. Не е лесна работа да се освободите от всичките остатъци на миналото, аз ги наричам атавистически. Вие сте ги придобили от хилядите съществувания, през които сте минали. Колко отрицателни ка-чества са се наслоили вътре в ума ви, в сърцето ви, във волята ви! И тези качества сега изпъкват.
(59/лек.8:стр.21)
...Ще признаете факта, че ви липсва нещо, т.е. аз ще употребя една по-мека форма: нищо не ви липсва, но има във вас нещо недоразвито. В миналите животи не сте дали условия на Божес-твените, на благородните чувства да се изявят и вследствие на това куцате и казвате: „Съдбата ни е такава“. Слушайте какво казва съдбата: „Прия-телю, преди две съществувания аз ти дадох доб-ри условия, но ти не ги използва, умът ти не стиг-на и главата ти ще страда, ще те тъпчат“.
(59/лек.9:стр.12)
...Трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният... Ако вашето съзнание е будно, в най-щастливия ден в годината ще намерите най-добрите условия, които са заложени от ми-нали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ва-ши съществувания. Едните ще изправяте, други-те ще използвате. Умният човек, като има най-щастливия ден в годината, от щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дъл-говете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях“. Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещас-тен ден ще се увеличи. (59/лек.16:стр.14,15)
Дойде ви един ден едно страдание. Пренесе-те го. Не зная, във вашето минало, може би в едно или две прераждания, този ден означава едно ваше съществувание. В миналото ти си нап-равил една погрешка, от която днес страдаш. Туй страдание не че сега ви се дава, но преди 100, преди 200, 300 години вие сте посадили туй страдание, сега цъфнало. Един ден вие сте радостни, весели – няма никакъв повод отвън. Може би тази радост вие сте я посели преди 200, 300 години – днес жънете своите плодове.
(69/стр.337,338)
Значи, греховете, престъпленията, които хо-рата вършат днес, са последствия от минал жи-вот, който днес се изявява. Яйцата на греха и престъплението се излюпват днес, но като не раз-бира това, човек казва, че днес е съгрешил. От това излиза, че някога той е бил праведен, а днес е съгрешил. Вие трябва да знаете, че грехът, престъплението съществува във всички хора ка-то зародиш от миналото, и ако искат да не гре-шат, те трябва да се освободят от греха още до-като е в зародиш. (54/стр.13)
...При сегашното състояние на вашето раз-витие нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е един резултат на онези минали векове, в които ние сме работи-ли, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни лип-сва? На ума му липсва дълбочина, дълбочина и в чувствата няма. (52/стр.5)
И тъй, сегашният ваш живот е резултат от миналия ви живот и от сегашния ви духовен живот ще се определи бъдещият ви живот.
(67/стр.130)
От хиляди години хората са живели и какво-то са мислили хората в миналото, сега се проя-вява. Сегашните явления, сегашните прояви се дължат не на сегашния живот, но на миналия живот. Пък сегашните резултати на миналото заедно със сегашното – както хората живеят сега – за бъдеще ще се прояви. Някои от вас се спъвате. Толкоз години живеете и чакате да се оправи животът ви. Не може да се оправи животът ви, докато не ликвидирате с миналото.
(69/стр.391)
В сегашния живот вие носите последствия-та на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не раз-берете законите, които управляват целокупния живот. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пак ще ги научи, но вече по отри-цателен път, чрез насилие. (71/стр.5)
Някои астролози отдават много от нещас-тията, болестите и недоразуменията между хо-рата на Сатурн. Според тях далечни причини от миналия живот на човека раждат неблагопри-ятните условия в живота. (77/стр.235)
Понеже в миналото си не сте знаели как да се справяте с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на Земята като бе-ден човек, да живеете в лишения, да се изпра-вите. (84/стр.53)
...Повечето хора... Навремето си още те не са преценили богатството, което им е дадено, как-то и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търгов-ци, отчаяни и обезсърчени. (91/стр.165)
Днес се жънат плодовете на миналия човеш-ки живот, поради което едни казват, че животът е тежък, а други – че е добър. Които са живели в закона на Любовта, се радват на добър живот; които са живели в закона на безлюбието, се оп-лакват и казват, че животът е тежък. (82/стр.389)
Аз съм наблюдавал хора, които отричат Бога, казват, че няма Господ, че трябва да отмъщаваш и т.н. Но същият този човек, като минава покрай реката, вижда, че някой се дави, и веднага се хвърля във водата, и го изважда. Казвам му: – Ти казваше, че няма Господ, защо извади този човек от водата? – Е, будала съм бил... Той го спасява, защото в този момент в него заговаря нещо възвишено и благородно от миналото. Неговият минал живот му казва: „Тази философия не струва, не е права“. Ето защо той влиза във вода-та, спасява човека и с това изпълнява Волята Бо-жия. Ние дължим нашето величие не на сегаш-ните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото ни. (59/лек.25:стр.20,21)
Щом е дошъл на Земята, човек е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и доб-росъвестно. Той е чиновник, когото ревизират всеки момент... Главата и лицето на човека по-казват какъв чиновник е бил той в своите ми-нали съществувания. Бъдещият му портрет ще покаже какво е работил той в сегашния си жи-вот. (13/стр.97)
Туй, което сега проявявате, то е вашият ми-нал живот. Както сте живели, както сте мисли-ли в миналото, така се проявявате сега. (22/стр.443)
Ти прекарваш един страшен ден, прекар-ваш цяло едно съществувание. Прекарваш някое свое прераждане, което може да си преживял преди 100, преди 1000 години и ти го прекар-ваш сега в един ден. А някой път ти си радос-тен, ти толкова преживяваш – един цял живот в един ден. Когато се радваш, това е твоето ми-нало; когато скърбиш, и то е твоето минало. От твоето минало на страданията и от твоето ми-нало на радостите ти ще извадиш твоето нас-тояще. Ще използваш. (24/стр.121,122)
В онзи лошия живот, лошия ден, когато дой-дат в тебе лошите мисли, веднага ще гледаш да пресъздадеш от този ден настоящето. Да пре-създадеш нещо хубаво. И тогава може да по-лучиш хубава перспектива за бъдещето. Всички лоши събития, всички лоши работи в твоите ми-нали съществувания – ти ги събери, не ги пъди, но ги впрегни на работа. (24/стр.122)
Сегашният живот
определя бъдещите прераждания
Тъй щото животът ни на Земята не е играчка. Всяка минута, която изживяваме в сегашния си живот, е важна, защото тя определя положение-то ни за в бъдеще за хиляди години. Вие не мо-жете да си играете с живота. Вие не можете да кажете: „Аз сега имам работа, ще върша това-онова, че после ще му мисля за добри дела“.
(65/лек.2:стр.10)
Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. (2/стр.85)
Вие си въобразявате какъв ще бъде бъдещият ви живот. Той е вътре във вас и зависи от сегаш-ния ви живот. (3/стр.21)
Ако се пожертвате за доброто на човечество-то и го подигнете само един сантиметър в него-вото положение, вие в следния път, когато се върнете на Земята, ще влезете в тия благоприят-ни условия на живота, за които сами сте при-чината. (3/стр.88)
Работете правилно и разумно както за себе си, така и за своите ближни, и за своя народ. Като работите по този начин, вие пак ще дойде-те на Земята, но при по-добри условия. (6/стр.72)
Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на Земята и да се намериш при по-лоши условия от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при вто-ро дохождане на Земята ще те посрещнат с вен-ци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на Земята, и в другото прераждане не те очаква добро. (7/стр.60)
Днес си министър, в следното прераждане ще заемеш или по-долно положение, или по-гор-но – зависи от живота ти. Ако си управлявал зле, на онзи свят положението ти ще бъде по-лошо; ако си управлявал добре, положението ти ще бъде по-добро. (30/стр.240)
...Който изпълнява Божията Воля, в следното прераждане ще заеме висок пост; който не из-пълнява Божията Воля, в затвор ще го поставят.
(30/стр.240,241)
Значи, бъдещият живот на човека зависи от настоящия. Хората не подозират даже великата цел, за която са дошли на Земята. Сега се при-готовлява материал за тази велика цел. Мислите и чувствата са материалите, от които ще се съз-даде бъдещият човек. (54/стр.190)
Като се намерят пред известни мъчнотии, религиозните и светските хора, които приемат прераждането, казват: „Щом не можем да пос-тигнем своите желания, ще ги оставим за бъ-дещото прераждане“. Помнете, че бъдещето се определя от настоящето. Сегашният ви живот определя хиляди бъдещи прераждания. Ако се-га живеете разумно, хиляди бъдещи преражда-ния ще живеете добре. Всичко зависи от се-гашния ви живот. Не живеете ли днес добре, хиляди години ще носите последствията на ло-шия живот. Като знаете това, трябва ли да се откажете от разумния живот за някакво въоб-ражаемо щастие? (63/стр.58)
Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да опреде-ли бъдещия ви живот след хиляди години.
(67/стр.23)
Първо ще даваш, после ще взимаш. Първо ще посееш житото на нивата, а после ще вземеш от посятото. Може цял живот само да даваш, да сееш на нивата. В другия живот ще вземеш, как-вото си сял. (86/стр.63)
Старият човек казва: „Свърши се моята ра-бота, повече няма какво да правя“. Отново ще се подмладиш и сам ще избереш формата – мъж или жена, в която ще дойдеш. Следовател-но още сега можете да определите бъдещето си. Това зависи от вашите мисли, чувства и жела-ния. Каквото мислите, това ще стане; каквото чувствате, това ще стане; каквито желания има-те, това ще реализирате. (88/стр.32)
Ако услужваш на другите, ти допринасяш за подобряване на твоя живот. Ако не си съдейст-вал за това, като се върнеш пак на Земята, ло-шите условия ще дойдат върху тебе. (88/стр.83)
Някой стои по-високо, защото е работил по-вече; друг стои по-долу, защото е работил по-малко. Казваш, че в другото прераждане ще стоиш по-високо. От тебе зависи. Ако днес ра-ботиш, в бъдеще ще стоиш по-високо; ако не работиш, в другото прераждане ще имаш съ-щите условия. (88/стр.145)
Човек не живее само един път на Земята, ето защо каквото днес изработи, то ще принесе своето бъдещо благо; сегашният живот пригот-вя бъдещите условия. (90/стр.522)
...И най-после остареете, и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!“... Втори път вие като се пре-родите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използвайте сегашния си живот, за-щото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. (24/стр.52)
...Поета. Ако един час пише стихове, два часа трябва да се моли, защото той е отговорен за своите произведения. Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва да бъде доб-ро. При това той ще носи тази отговорност не само в един живот. Няколко прераждания на-ред той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството. Тази отго-ворност ще го преследва и на Земята, и на Не-бето, докато се научи да пише както трябва.
(36/стр.105)
Развой в отношенията
между хората
За пример, вие имате един приятел и мис-лите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здра-ва основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физичес-ка. Не говоря, че физическата любов е лошо не-що, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка. (65/лек.15:стр.16,17)
Всичко в природата е отмерено и строго оп-ределено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час. Това не е случайно. Причината за това може да е кармическа. Възможно е някога, в да-лечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днес по силата на закона за възмездието и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но по-търсете погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите погрешката си, изправете я. Как-вото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас. Вие сте отглас на не-говите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? Нищо няма да придобиете. (9/стр.157,158)
Ако някой баща има 5–6 сина, в следния живот той ще се прероди чрез този син, когото най-много обича. Като има предвид това, той оставя на своя любим син най-много наследство: къщи, ниви, пари. Той прави това с користо-любива цел: като дойде втори път на Земята, да бъде богат. На останалите синове, които не оби-ча толкова много, или никакво наследство не ос-тавя, или много малко, с което иска да каже: „Аз няма да се преродя чрез вас, затова не ви ос-тавям нищо“. (31/стр.27)
По същия начин постъпва и майката, когато има няколко дъщери. Една от дъщерите си обича най-много и всичко, каквото има, дава на нея, защото иска да се прероди чрез нея. Туй не е за осъждане, защото такъв е вечният план на жи-вота. Това ще се повтаря и преповтаря дотогава, докато човек се изчисти от своя егоизъм и от користолюбието си. (31/стр.27)
При тази користолюбива любов, когато ба-щата се прероди чрез своя любим син, той ще бъде отгледан от него по всичките правила на съвременното възпитание. Той ще тегли от сина си такъв каиш, какъвто никога не е виждал и не е чувал. Всеки човек в живота си ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие. (31/стр.27,28)
Да приемете богатството на някой човек, то-ва значи едновременно с богатството му да при-емете и неговите задължения. Когато бащата оставя по-голям дял от богатството си на по-големия или на по-малкия си син, като на свой любимец, той има предвид да се въплъти чрез него. Ако синът се откаже от богатството на баща си, той ликвидира със задълженията си към него. Този син благодари на баща си за въз-питанието и образованието, което му е дал, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестрите си. (17/стр.199,200)
Всеки син или дъщеря, които получават нас-ледство от родителите си, подписват полица, която в бъдеще трябва да изплащат. Изплащане-то на тази полица се заключава в това, че те дават възможност на баща си или на майка си да се въплътят чрез тях. Колкото такива полици е подписал човек, толкова пъти трябва да се жени в различните си животи, докато ги изп-лати... В това отношение женитбата представя кармическо отношение между хората, което тряб-ва правилно да се разреши. (17/стр.200)
Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е бил приятел от момента на излизането си от Бога до момента, в който се връща при Бога – през всичките свои съществувания, както египтяните наричат това нещо – пришелствуване на душата.
(33/лек.17:стр.29)
Имате ли ясна представа за вашия брат? Вие познавате вашия брат само в този живот. Родите се втори път, вече не го познавате. Някой мъж се влюбил в своя сестра, намерил чуждата жена. Тя е негова сестра от миналото, близка, която му направила добрини. (37/стр.312)
Вашата сегашна Любов ще определи бъде-щото положение в другите съществувания. Ако в тия хора, около които живеете, сте вложили вашата Любов, тази Божествена Любов, те ще ви бъдат приятели в следующето съществувание; ако не сте вложили Любовта, ще ви бъдат неп-риятели. Този, когото не си обичал, може да ви бъде мъж, жена и като такъв, ще ви малтретира; може да ви бъде син, дъщеря, може да ви бъде слуга, господар; в каквото положение да бъде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази Любов, всички ще дойдат да ни помагат. Тази Любов ще се повърне и ще каже: „Вие ни дадохте и ние ще дадем; вие не дадохте и ние няма да дадем“.
(44/лек.11:стр.19)
Там, дето има Любов, дето има единство в Любовта, множество няма. В едно прераждане имаш една жена. Досега човек се е прераждал 200 пъти. Де ви е едноженството? Сега да се разсъждава от чисто окултно гледище. В единс-твото на Любовта, когато хората се обичат, фор-мата не се изменя. Когато любовта не е така чис-та, тогава онази душа, която ти обичаш, ти като дойдеш на Земята, няма да дойде. Понеже усеща нечистота. Праща друга форма... Ти се самоиз-лъжеш. Това показва, че ти не си имал такава силна Любов, да дойде (тя) на Земята. (46/стр.594)
...На баща си се гневи... Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син и ти си го възпитавал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така“. Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разполо-жен към мене“. В баща си ти ще видиш себе си.
(56/стр.208,209)
Миналите добродетели са настоящи прес-тъпления и настоящите престъпления са бъде-щи добродетели. Това е един закон... Вие ще кажете: „Как може да бъде нашите минали доб-родетели да са сегашни престъпления?“. Да ви приведа един пример. Представете си, че до че-тири поколения, или 500 години назад, кой да е от вас е бил майка, имал дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нежно, че сте били образец на окръжаващите, сочат ви и казват: „Това е майка!“, всички ви похваляват. Обаче с течение на времето майката остарява, умира и децата умират. След четири поколения, като дой-деш на Земята, твоите деца не се раждат в твоя дом, но се родят в друг дом; син ти и дъщеря ти са станали вече 20-годишни, красив момък и красива дъщеря в някое друго семейство. И ти си красива. Като влезеш в този дом, тебе ти мръд-не сърцето, като видиш този момък. В тебе има желание като майка да го прегърнеш. А бащата и майката на момъка казват: „Какво играят очи-те на тази изедница?“. И после става цял скандал, един небивал скандал, цяла история. Значи, лю-бовта на миналото е престъпление на настоя-щето... След едно поколение цялата тази фами-лия идва отново, тази мома е пак майка, събират се нейният син и нейната дъщеря, събират се бащата и майката и тези, които казваха, че е изедница, стават нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва – примиряват се. Онзи, който знае, ще каже, че големият скандал на любов се превръща, сега се прегръщат, гощават се. Неве-жите философи, които нищо не знаят, казват: „Това може ли да бъде така?“. Това за глупавите не може, за учените може. За онези, които знаят Истината, може; за онези, които не знаят, не може. (57/стр.9,10)
После, като дойдем до медицината, вие каз-вате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар“... От чисто окултно гледище, някой лекар ти дъл-жи нещо от миналото, той трябва да ти се изп-лати. Ти си на умиране. Той дойде, има магне-тическа сила в себе си, тури си ръката на главата ти и ти оздравееш. Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми!“. Остави този лекар да издължи своята карма! (59/лек.10:стр.22,23)
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещас-тна. Искам да ми дадеш едно обяснение защо са тези страдания, които сега прекарвам. Аз не искам да ми казваш, че това било Волята Божия. Тъй едва започна нещо, докарвам го до един край и веднага се разваля. Имам един мъж, не мога да живея с него, употребявам всичката си воля и вече съм решила да си работя, да си жи-вея сама. Всичко внасям и пак не върви“. Казвам :
– Искам да ти кажа, но има нещо, което ме спира.
– Че какво е то?
– Има нещо, което ме спира.
– Защо? – гледа ме тя.
– Хайде – казвам, – ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следую-щият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един зна-тен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се за-познал с богомилите и поискал за тяхното уче-ние да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убе-диш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж.
Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“. И започва да ми навежда факти как у него се пораждало желание да стане свещеник. Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“... Ва-шето нещастие, както в миналото, така и сега, се дължи на туй велико престъпление! Тя спира своя брат, спира и своята еволюция. (62/стр.269,270)
...Понякога обаче радостта на известни хора се превръща на скръб у други. Вие сте майка, да-вате дъщеря си някому и скърбите. В следую-щия живот обаче този, който днес е възлюбен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюбен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят.
(65/лек.6:стр.11)
Някои си създали теории за прераждането. Мнозина питат: „Вярваш ли в прераждането?“... Какво значи да вярвам в прераждането? Някой ме пита: „Я ми кажи какъв съм бил в миналото!“. Казвам му: От близките ли прераждания, или от далечните – какъв си бил преди 600, 700 пре-раждания? Преди 10 прераждания си бил един цар, толкова жесток, че сам си бесил хората. И от това царуване е всичката беля, която сега имаш. И всички тези хора, които си избесил то-гава, са сега около тебе и ти правят пакости. И тези хора те мразят. Ти казваш: „Защо ми правят така?“. Защото си бил цар. И ти си мислил, че си уредил въпроса, като си ги избесил и че няма да даваш отчет. Но няма такова нещо. Бог държи всички хора отговорни... (69/стр.248)
В някой дом дядото има четири внука, обаче той оставя наследството си само на един от тях. Защо? Защото дядото обича този внук най-мно-го и желае чрез него да се прероди. Той си при-готвя условия за новото идване на Земята.
(71/стр.13)
Когато само един от внуците получи наслед-ство от дядо си, останалите се сърдят, завиждат на брата си. Те не знаят, че с осиновяването на един от внуците дядото си приготвя условия за идването на Земята. Той оставя внука си като слуга на парите му, че като дойде пак на Земята, да си ги вземе. (71/стр.13)
Ще убиеш някого, но в друг живот ще ста-неш майка, ще събереш нужния материал да съг-радиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш колко струва животът на човека. (76/стр.10,11)
Който не познава закона на прераждането, той се чуди защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото. Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си отнел несправедливо къщата на този човек. Сега ще изправиш погрешката си. За да те обикне и прости, не само къщата ще му върнеш, но даже ще я мебелираш. Това значи да живееш според закона на Любовта. (76/стр.65)
Жената среща един мъж, поглежда го и се чуди де е виждала тоя човек, познат е. Тя не подозира, че в миналото той е бил неин баща. Чуди се защо е толкова приятен, защо изпитва особено чувство на благодарност към него. Оба-че мъжът я следи, недоволен е защо поглежда тя към него. Тя си спомня най-после, че тоя чо-век е бил баща в миналото, и казва на мъжа си: „Благодаря на тоя човек за хубавото, което нося в себе си. То се дължи на него“. (89/стр.180,181)
V. ДА СЕ РАЗБЕРЕ ПРАВИЛНО
Необходимо е разбиране