Аин: Нищото в еврейския мистицизъм

Аин (Нищото) е по-съществуващо от цялото съществуване на света. Но понеже То е просто, а, сравнени с Неговата Простота, всички прости неща са сложни, то е наречено „Нищо“.

Давид бен Абрахам ха-Лаван

●

В Нищото е скрита Славата. „Аин“ ни е разкрито като единственото подходящо Име за Божествената Същност.

Мойсей де Леон

●

Когато разпознае собствената си нищожност, създанието се изправя пред своя Създател.

●

Божествената Мъдрост произлиза от Аин.

●

Първичното Същество е наречено „Аин“ заради Скритостта Му от всички създания горе и долу. Ако някой попита: „Какво е То?“, отговорът е: „Аин“. И това ще рече, че никой нищо не може да разбере за Него. То е лишено от всяко понятие.

Йозеф Джикатилла

●

Изумление от Бога, смирение и свеждане на себе си до нищо!

●

Нищото е необходимо условие за близостта с Бога.

●

Най-дълбокото смирение е осъзнаването на Айн.

●

За човека, който търси да се превърне в Божествен съсъд, Аин е единственото възможно състояние на ума.

●

С унищожението на ума изчезва и разграничаването, и всичко става едно.

Като отстранява себе си, мистикът създава място за изливане на Божествената Мъдрост.

●

Човек трябва да остави интелекта и ума си да се разбият в стената на Нищото, а след това от Нищото ще се зароди Мъдростта.

●

Няма нищо друго на света, освен Благословеният Свят Един. Приеми себе си като абсолютно нищо. Твоята есенция е само Душата вътре в тебе – част от Всевишния Бог. Затова само Бог е! Това е смисълът на „Единия“.

●

Знай, че описанието на Бога чрез отрицания е правилното описание. С всяко увеличение на твоето отрицание, ти се приближаваш до разбирането.

Моисей Маймонид

●

Когато се отказваме от себе си и отстъпваме място на Бога, Божественото в нас е, което извършва това.

●

В сърцето на цялата Тора е скрито унищожението на Йеш (очевидната вещественост на света) в Аин.

●

Световете от Аин до Йеш са създадени, за да се преобразуват обратно от Йеш до Аин и тази трансформация се случва в съзерцанието.

●

Аин се облича с Йеш така, както скритата Тора се облича с явната Тора.

Рейчъл Елиор

●

Идеята за собствена, отделна воля на човека е несъвместима с Нищото, Което не желае нищо.

●

Само като следва ръководството на своята Душа, човек може да премине през Портата на Нищото.

●

Душата споделя нещо от непонятността на Аин, защото тя е нещо, което никой не може да разбере.

●

Душата има същия статус като Нищото.

Мойсей де Леон

●

Светът, умът и аз-ът се разтварят моментално в Аин и после отново се явяват. Всеки обект, всяка мисъл се разкрива като проявяване на Аин.

●

Аин не е цел. Аин е миг на преобразяване на битието чрез Небитието към едно ново битие.

Само чрез Аин е възможно да се случи преобразяване.

●

Всяко раждане трябва да премине през дълбините на Аин също както, когато пилето се излюпва от яйцето, за един миг то нито е пиле, нито е яйце.

●

Аин е прозорец към Единството, скрито в основата, което помита многообразните ликове на света.

●

Аин олицетворява пълнотата на битието, което надраства себе си.

●

Всичко обитава мистичния дворец на Аин.

●

Аин означава Бог отвъд Бога; силата, която е по-близо и по-далече от това, което наричаме „Бог“.

●

Напълно реализираният кабалист се издига вътрешно до най-висшата степен на Реалността: до Върховния Мрак на Божественото Нищо.

Лео Шая

●

Нищото е необусловеният Реален; Върховната Светлина; Свръхпознаваемата Същност на всяко познание, в Която всяко потвърждение и отрицание, всяко различаване на битие и небитие е надминато.

●

Нищото е по-велико от всичко, което е.

●

В Нищото човек се преобразява в своята Свръхчовешка и Безименна Същност, в своята Свръх Същност, която пребивава вътре в Себе Си без никаква изразност, без откровение и без екзистенциално проявление.

●

В Нищото човекът повече не е човек и той даже не може да бъде различен като такъв.

Тук повече няма Единство между знаещия и онова, което е било познато, а има завръщане в собствената ни Божествена Нищожност.

●

Съзерцанието на Нищото не е медитация. То надминава всяка дейност на ума.

●

Съзерцанието на Нищото изисква не само временно унищожение на човешкото мислене, но и прекратяване на самото съществуване вътре в ума.

●

Това е „духовна смърт“, която обаче позволява на човек да се завърне моментално към неподвижното живо тяло, от Върховното Нищо или от Отвъд Битието – обратно до битието.

●

След потапянето в Нищото следва вътрешно обновление за човека и велико озарение на вече временно унищоженото човешко същество.

●

Понятието на кабалистите за сътворение от Нищото е само символичен начин да се изрази как Причинното Съществуване на Бога определя Себе Си. По отношение на сътворението, То захвърля кожата на своята Нищожност, тоест на Своето Не-причинно, Абсолютно Битие, без обаче в действителност да отделя Себе Си от Себе Си.

Докато човек пребивава скрит в Божественото Нищо, Върховният Извор не се излива навън в света.

Зохар

●

След като човек се потопи в своята Върховна Нищожност, той самият се превръща в Първичния Източник на всяка Светлина и Благодат: единственото чисто, сияещо Същество; Божественото, всеобхващащо знание на Аз-а. Тогава Божественото битие на човека съзира Себе Си като Единия, Чист и Изначален Източник на всяко съществуване и прозира битието като свое собствено духовно универсално тяло.

●

Напълно реализираният кабалист е чист свещен съсъд на Бога всред неподвижното море от Светлина, което е самото негово духовно всетяло.

Лео Шая

●

Светлината на този човек изпълва изцяло неговата „пустота“ – в него и около него няма нищо друго освен Светлина.

●

Неговото същество е изгряло като зора от Върховния Мрак на собствената му върховна нищожност и е озарило всичко със своята преливаща Светлина.

●

Божественият Дух на този човек, неговата небесна Душа и неговото духовно тяло – всичко е Светлина вътре в Светлината.

●

Никакви мисли не достигат до ума на този човек, който е като чист съсъд, отворен за Безкрая и изпълнен с небесния блясък на Безкрая.

●

В сърцето на този човек няма желания, а само безкрайна Любов на Бога, Която блика изумително от сърцето, този земен източник на благодатта, за да осветява всичко наоколо.

●

Това Нищо, което е повече от всичко, което съществува, е Неизразимото Върховно Блаженство; съществуване, което е и Себе Си, и всичко, което съществува.

●

Нищото е безкрайното блажено самоутвърждение: Да осъзнаваш собствената си универсална пълнота на битието, означава да разпознаваш Себе Си като Светлината, която изпълва всичко.

●

Този, който е самата Светлина, е обяснението на всяко познание.

●

Само кабалистът, който следва Истината и Божията воля; който е воден от истински Учител; и който е избрал Пътя на освобождение от илюзията на егото и е бил озарен и изпълнен с Божествената Същност, може да се завръща от Нищото на Нищото към Всичко, Което Съществува, и от Всичко, Което Съществува, обратно към Единствения Истински и Реален.

●

Аин е Абсолютната Красива Реалност, в която всяко относително съществуване е отредено да се разпадне.

●

Аин описва Реалността като Небитие, защото Аин е Свръхбитие, което е едновременно Абсолютно и Безлично.

●

Аин е Свръх Същностната Същност на Божественото битие, което е разбираемо, причинно и лично.

Нищото е най-висшата чиста Истина и Реалност.

Лео Шая

●

Съвършеният кабалист е онзи, който е преоткрил безграничното Царство Божие вътре в себе си. Преоткрил го е, защото неговата Душа се е зародила Там и защото неговата несътворена, най-вътрешна същност на Душата му е винаги едно с тази Безкрайност.

Лео Шая

●

В Аин има повече съществуване от всяко друго съществуване в света, но понеже то е просто, а всички други прости неща са сложни, сравнени с неговата простота, то е наречено Нищо.

Отвъд Мъдростта (Хокма) е Нищото на Кетер – унищожението на мисълта. В тази последна сефира човешкото съзнание се разтваря в Безкрая.

●

Аин е безграничният източник, от който всичко се явява и Безпределното Върховно, в което всичко се завръща.

Джеймс Стурзакер

●

Дори в своята неподвижност преди разширението, Аин е пулсираща Сила и Живот.

●

Понеже Аин е върховно и няма нищо извън Него, разширението се случва само в Аин.

Вътрешното разгръщане е същевременно и свиване.

●

Аин се разширява до Аин Соф и после проектира Себе Си, за да образува Аин Соф Аур. Три аспекта на Аин образуват първата Троица, непроявеното, непознаваемото и това, което е без форма и съдържание – една жизнена сила, задвижена от Себе Си.

●

Разгръщането е повторяем процес, който обхваща всички етапи на съзнанието.

●

Изучаването на Дървото на Живота разкрива разгръщането на не-нещото като поток до конкретизирането му като физическо явление.

●

Цялото съществуване от Кетер надолу образува „Одеянието на Аин“.

Джеймс Стурзакер

●

Всички религии произлизат и се завръщат в Дървото на Живота.

●

Всички Богове имат свои обиталища вътре в сферите на Дървото на Живота.

Джеймс Стурзакер

Нищото и Дао

Нищото е материалът, който Дао използва; източникът на всяко творение; нишката, която минава през всички неща.

●

Нищото е средата, в която Дао се движи и чрез която Дао твори.

●

Нищото обгръща дори Небитието, което е само вместилище на отсъствието на нещата.

●

Нищото – коренът на Дао.

●

За да се завърнем в корена, трябва да се съединим с недиференцираната Пълнота на Нищото.

●

Пустотата за сърцето е като постенето.

●

Не бъди въплъщение на име, не бъди хамбар за шаблони, не предприемай дела, не бъди господар на знания.

●

Въплъщавай Безпределното, докато странстваш там, където не остават следи!

Сърцето на съвършения е като огледало, което нито приема, нито отблъсква нещата; огледало, което отвръща, без да задържа. Така съвършеният преодолява нещата, без да бъде засегнат от тях.

●

Като се стремим да олицетворим Нищото, почитаме Корена и успокояваме клоните.

●

Когато съзерцаваме Нищото, ние се освобождаваме напълно от оковите на света, но не изоставяме света.

●

Когато се концентрираш в Нищото, няма място за никакви практики, но също така няма място и за невнимание, към което и да било твое действие.

●

Нищото е върховното лекарство, докато животът в света ражда болестите.

●

Без Нищото не можеш да постигнеш Единия.

●

Да бъдеш едно с Великото Начало, означава да бъдеш празен.

●

Празнотата съществува преди явяването на нещата.

Да захраниш неродената си природа, означава да се съединиш с Единия, Който няма форма.

●

Дао е Мистерия, която освобождава всички, без да разкрива нищо от Себе Си.

●

Свободата е велико пробуждане за Нищото, вродено във всички неща.

●

Разбулването на Истината за съществуването се случва в оставянето на нещата просто да бъдат.

●

За да откриеш истинското знание за света, не търси Единия, а търси не-битието на Нищото.

●

„Единият“ е само алюзия за Единството, което нещата преживяват, когато следват Дао.

●

Когато следваш Дао, оставяш пространство за Нищото да се разгърне вътре в нещата.

●

Хармонията съчетава ин и ян, разделя деня и нощта и ражда нещата. Обаче Великият Хармонизатор във всички неща това е Нищото.

Пустотата изначално не е пуста. Тя е безкрайно богат източник на реалност в света.

●

Мъдрецът скрива себе си в Нищото.

Чуан Дзъ

●

Защо си нещастен? Защото 99,9% от всичко, което мислиш и правиш, е за теб, а ти не съществуваш.

●

Пустотата може да се вкуси, вдиша и почувства със сетивата.

●

Щом веднъж осъзнаем Пустотата, така както „вдишваме“ небето, ние вдишваме и живеем Пустотата всеки ден.

Кейджи Нишитани

●

Пустотата е нещо повече от битието и нищо подобно на небитието.

●

Ако мълчанието е злато, Дзен е алхимията, която преобразува всички неща в злато, като ги очиства в Огъня на Отричането от всички имена, понятия, методи и теории.

Кейджи Нишитани

●

Когато се пробудим за Нищото, светът не спира да съществува – той бива препотвърден такъв, какъвто е, а нашата идея за света умира. Тогава светът се превръща просто в „образ“ върху полето на Пустотата. Този образ е дело на Пустотата и той надминава света на обектите и субектите.

Кейджи Нишитани

●

На китайски йероглифите за Пустота и небе се изписват еднакво. Образът на света е като този на празното небе. Светът е видим, но „образът“ му се разтваря в безкрайната невидима шир.

●

Пустотата е първичният източник на всички неща. Тя ги обгръща, пронизва и всички неща се проникват взаимно отвъд всичко мислимо.

Кейджи Нишитани

●

Нищото е скритият облик на Дао.

●

Придържай се към Нищото, за да видиш скритото Дао. Придържай се към битието, за да видиш явното Дао.

●

Битието е дар от Нищото – безграничен дар, защото Нищото е неизчерпаемо.

●

Нищото твори, без да се изчерпва, защото То е „съгласието“ на противоположностите; там, където абсолютният максимум и абсолютният минимум съвпадат.

●

Това, което ражда корена и клоните, е нито корен, нито клон.

Чуан-Дзъ

●

Да бъдеш, означава да бъдеш част от причинно-следствена връзка: да бъдеш или корен, или клон. Обаче това, което поражда причините и следствията, нито е причина, нито следствие.

●

Да бъдеш, означава да бъдеш „нещо“ с граници, които отделят това от онова. Основата на цялото битие не е „нещо“ – основата е безпределна.

●

Нищото е неизтощимата, отвъд сетивна сила в основата на всяко пределно съществуване.

●

Нищото е образът на онова, което е преди Бога.

●

Нищото е Праотецът на всички същества.

●

Нищото е произходът на произходите.

Дао е Нищо, което се превръща в битие.

●

Гу шен или Духът на долината, това е центърът; пустото седалище на Дао като Нищо.

Уанг Би

●

Духът на долината е пуст и едва изглежда, че съществува и въпреки това той е неизчерпаем.

●

Великата Долина е вместилище на Рая. Като наливаш в нея, тя не се пълни. Като черпиш от нея, тя не пресъхва. И тя не знае откъде се захранва.

За даоса Гу шен означава така да подхранваш Духа си, че да придобиеш безсмъртие.

Из коментара „Хешангунг“

●

Пустотата е като вятъра, който духа в долините.

●

Пустотата е музикалният инструмент, който свири симфонията на човека и на земята.

●

Даосът възвеличава Пустотата пред пълнотата, мрака пред светлината, ниското пред високото и Нищото пред битието.

Дао е дванадесет милиарда вида дълбина и след тази мярка започва Неговата необятна безпределност.

Лао Дзъ

●

Архаичното изписване на йероглифа за Нищо – ву, означава също „танц“ и се изписва като танцуваща чудодейна шаманка, държаща в ръцете си ритуални предмети; една жена в транс, която общува с духовете на тъмния невидим свят. Йероглифът за Нищо обозначава и „жрец“, „маг“, „лечител“.

●

Върховното Нищо е върховно движение.

Чен-Шиан-чанг

За даоса Нищото не е просто неопределима, безименна форма без форма или белег за липсата на нещо. Нищото е движение, което се завръща като Дао, за да породи съществата.

●

Дао е Нищото, впрегнато на работа, което вечно се завръща в света под формата на творчески принцип и ражда съществата.

●

Светът се явява от завръщането на Дао от Нищото към битието.

●

Като Небитие, Дао е безименно. Като Битие и Майка на всички неща, Дао има име.

Дао като Нищото е абсолютно изчезване на всичко статично и еднообразно.

●

Колкото повече жизнена сила има дадено същество, толкова по-подвижно е то.

●

Пределните и ограничени същества са преходни. Същият кръговрат, който ражда всички същества от Нищото, ги завръща обратно към корена. Единствено кръговратът е вечен.

●

В даосизма завръщането е Любовта на Нищото към съществата, която определя Дао като Майка на всички същества.

Нищото е сърцето-ум на небето и на земята.

Уанг Би

●

Небето и земята са вкоренени в Небитието.

●

Нищото носи преизобилие, което липсва на Битието.

●

Да бъдеш каквото и да е, означава да изключваш нещо друго.

●

Само Нищото има всесилата.

Дао като Нищото не изисква никакво почитание, то просто заражда и пуска нещата.

●

Първичните добродетели, това са добродетелите на Дао като Нищото и те са: да създаваш, без да присвояваш; да действаш, без да се прикрепяш и да отглеждаш, без да подчиняваш.

●

Има три вида мъдреци: мъдрият управник, който осигурява мир и благоденствие на хората; мистикът, който напуска обществото и неговия морален дуализъм, за да живее като отшелник в природата и мистикът-Дух, който изоставя всички форми, за да се разтвори в Безкрая.

Нищото – обиталището на Дао.

●

Нищото е основна и неотделима част от битието.

●

Да постигнеш свободата си в Нищото, означава да „пуснеш“ света и в това пускане мъдрецът придобива своето завръщане в Единия.

●

За даоса да пуснеш и да забравиш „нещата“, не означава да забравиш натрупаните спомени, а означава да се научиш да оставяш нещата просто да бъдат.

●

Като се научиш да забравяш следата, която „нещата“ оставят, забравяш имената и образите на нещата.

●

Истинското забравяне обаче означава да „пуснеш“ земята и небето, за да влезеш в областта, където дори небитието и битието престават да съществуват. В тази област извън времето и пространството е само Мистерията на Дао и тук духовната свобода преизобилства.

●

Различаването, мярката и хармонията образуват съвършената добродетел на Дао и приютяват мъдреца в мистериозността на Нищото.

●

Мъдрецът пребивава в безмълвната тишина на Нищото и не познава нито живота, нито смъртта, нито доброто, нито злото.

●

Дао действа с Нищото и затова само този, който носи в себе си белезите на Нищото, може да си служи с Дао.

●

Само Нищото прави нещата лъчисти.

Лу Хуикинг

●

Блясъкът отразява вътрешната сияйност. Небитието отразява извора на удивлението. Когато вътрешната сияйност олицетвори извора на удивлението, това се нарича милеене за Пустотата на битието.

Чен Джингиуан

●

Мъдрецът се стреми да отразява Дао като прави себе си празен, неподвижен и безмълвен.

●

Нищото е средата, в която Дао се движи, за да твори космоса и вселената.

●

Нищото е онто-космологичният материал, който Дао използва, за да осъществи собствената Си природа.

●

Чи е жизненият етер, който просмуква вселената, а Нищото е онто-космологичният етер, чрез който Дао конкретизира Себе Си в нещата и който в същото време служи като защитна плащеница от Мистерия срещу любопитния и пресметлив ум на човека.

Дейвид Чай

●

Нищото е жива скритост, а единната му връзка с Дао му позволява да служи като тайна опора на нещата.

●

Дао и Нищото тайно съпътстват нещата през целия им живот и ги поемат, когато дойде краят им.

●

Нищото не се равнява на Дао. То е възбудителят, от който Дао покълва, поема и хармонизира нещата.

●

Да осъзнаваш Единството на Нищото и Дао, означава да се наслаждаваш на осъзнатост като никоя друга.

●

Истинският мъдрец позволява на Духа си да се завърне във времето на не-началото. Духът му тече като безформена вода, напоена с велика Чистота.

Чуан Дзъ

●

Нищото е олицетворение на житейската практика на мъдреца.

Мъдрецът се познава по следите, но той остава скрит и неясен.

●

Това, което оставя следи, е безследното.

●

Това, което е безследно, е напълно тъмно – това е пътят на мъдреците и движението на Дао.

●

Мъдрецът извайва в себе си чертите на Дао и Нищото.

●

Мъдрецът обръща ума си навътре, за да се завърне в Нищото, което споява всички неща с Дао.

●

Мъдрецът притежава неповторимото качество да се съгласува с нещата чрез Единството на Нищото.

●

Нещото, формата носи в себе си вродено Нищото.

●

Завръщането в Нищото е процес на завръщане по вертикална ос, която се простира от дълбините на Дао до областта на битието. Това е процес на онто-космологично проследяване на следата на „нещата“ от тяхното настоящо състояние на съществуване обратно до мига на явяването им.

Дейвид Чай

●

Завръщането в Нищото е разбулване на битието, за да пристигнеш в неговия пракорен.

●

Веднъж завърнал се в Корена, потенциалът на битието, което е било отделено от Дао, се утвърждава и препотвърждава.

●

Завръщането в Нищото е безкрайно по степени и неговото осъществяване приема облика на не-осъществяване.

Дейвид Чай

Чашата постоянно прибавя и отнема, но не задържа нищо за себе си и така тя е винаги цялостна и самоизпълваща се.

●

Дао говори чрез Нищото, което образува вътрешната пустота на чашата.

●

Забрави нещата, забрави Небето и се наречи забравител на себе си. За този, който е забравил себе си, може да се каже, че е влязъл в Небето.

Чуан Дзъ

●

Думите съществуват заради смисъла. Веднъж щом схванеш смисъла, думите могат да се забравят. Къде ли мога да срещна човек, забравил думите, за да споделя с него няколко думи?

Чуан Дзъ

●

Да пребиваваш в забвение, означава да пребиваваш в Пустотата така, че от Единството на нещата да си изработиш дом.

●

Свободата означава съвършено Единство с Нищото.

Чуан Дзъ

●

Такъв е човекът с царски добродетели: той вижда в мрака и чува в тишината. В мрака само той може да съзре зората. В тишината само той може да чуе хармонията. Макар че съществуват дълбини отвъд дълбините, той винаги успява да различава нещата. Макар че съществуват духове отвъд духовете, той винаги успява да различава същностите. Така в своята връзка с хилядата неща той използва съвършеното Нищо, за да задоволи техните нужди. Препускайки с времето, той се приютява в малкото и в голямото, в късото и в дългото, в близкото и в далечното.

Чуан Дзъ

●

Без аз, без ум и без тяло, „събирачът на автентичност“ прегръща Нищото като единствения план на съществуването, в който той може да живее според своята естествена природа.

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ ЗА НИЩОТО

Когато си нищо, кой ще влезе в гроба?

●

Дълбоко навътре няма зло и добро, няма смърт и живот, а само Велика Цялост.

●

От Нищото е слязъл животът, но Нищото го превъзхожда.

●

Какво е видял просветленият? Красотата на Нищото, изобилието на Целостта.

●

Вселената е глобална илюзия. Нищото е скритата реалност.

●

Нищото могат да Го видят само избраните – неговите служители, докато Ангелите виждат само светлина.

●

Когато влезем в Нищото, Бог ни изпълва със Себе Си.

●

Нищото е Древно място, Древен Покой.

Ако Нищото те е погледнало, ти си благословен.

●

Нищото е това, което ни отделя от сътворението и ума.

●

Любовта към Нищото е Любов към Пълнотата.

●

Нищото се изразява само в тоталната Любов.

●

Мислите съществуват в енергията; в Нищото не съществуват.

Чрез Нищото излизаме от своите граници.

●

Ако Нищото влезе в енергията, тя става цялостна, тотална.

●

Само Нищото излива Цялост.

●

Злото е напълно унищожено във Върховното Нищо.

●

Мистерията е Единение с Нищото – място без край и без Начало.

●

Когато си в Нищото, кой ще умре, кой ще влезе в гроба?

●

Който умее да люби, ще влезе в Нищото.

●

Нищото е потайна Благодат, потайна Радост.

●

Нищото е Източникът, който ни зарежда с енергия.

●

Нищото е Върховна Свобода.

●

Съвършенството е сродно с Нищото.

●

От Нищото Бог е създал Вселената и е останал Скрит в Нищото.

●

Само този, който изхожда от Нищото, може да създаде нещо ново.

●

Нищото е велика Преизпълненост.

●

Океанът е голям, огромен, но той има предели – Нищото няма предели.

●

Целта на истинската медитация е пътуване към Нищото.

●

Единицата е малка част от Нулата, от Нищото.

●

Силата на Нищото е необятна.

●

Смирението е част от Нищото и затова смиреният човек е невидим.

●

Докосне ли те Нищото, ставаш друг.

●

Ако навлезеш Дълбоко в Нищото, ще видиш, че там няма наука, религия, история.

●

Нищото е праматерията без да е материя.

●

Нищото, това е вибриращата Нероденост.

Майстер Екхарт

●

Никой не може да отключи Нищото, защото то е самият Ключ.

Майстер Екхарт

●

В Нищото Бог ми е най-близък.

Майстер Екхарт

●

Който е родил Сърцето си в Нищото, е отворил вътрешна Врата към Бога.

●

В Нищото е Началото на истинския живот.

●

Истинската Любов се среща в Нищото.

●

Нищото е абсолютният проводник на Бога.

Само Нищото те прави Истинен.

●

Само Нищото може да бъде съвършено, защото е чиста Изначалност.

●

В Нищото има общуване на Дух и Душа, тук умовете не могат да общуват.

●

Нищото е Първично Всепроникване.

●

Нищото е най-чистата атмосфера за Любовта.

●

Няма ум, който да осмисли Нищото, защото Нищото е преди смисъла.

●

В Нищото е Лекотата на Любовта. В твоето Нищо живее Неговото Сърце.

●

Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно.

Матея 5:3

●

Най-големият Дар от Бога е Нищото. В Нищото е изобилният живот.

●

Нищото, в своя дълбок смисъл, е Царството Божие.

Нищото е нашата Първична Чистота.

●

Бог работи в Нищият, в Нищото.

●

Нищото е Богосветилище.

●

Нищото е страната на Покоя, то е нашата Изначалност.

●

Нищото съществува в себе си като Величествена Пълнота.

●

Битието съществува като нещо, като илюзия. Нищото е Единственото, което съществува реално. Нещото е временно.

●

Нищото е Първично, а битието е вторично. Битието е само излъчено небитие.

●

Нищото е скрито в твоята Лекота.

АУМЪ

1 Шунята – Празнотата.

2 Нети-нети – Букв. „не това, не това“. Подход за разбирането на природата на Брахман чрез прогресивното отричане на всички имена и форми, за да се достигне до вечната основа на Истината.

3 Пападжи – Шри Харилал Пунджа.

4 Пуруша – Вечният Дух; вселенският човек, който не принадлежи към човешкия род.

5 Буквално „кръговрат“ (санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, което винаги е в движение.

Елеазар Хараш

(съставител)

АФОРИЗМИ

ЗА НИЩОТО

Книга 1

Издател: •Светът на книгите• ООД, Варна