Начало
Елеазар Хараш
(Съставител)
АФОРИЗМИ
ЗА НИЩОТО
Книга 1
Варна, 2020 г.
ПРЕДГОВОР
Сияещото Нищо
Смирението, в своя най-дълбок смисъл, докосва сиянието на Нищото.
Станеш ли Нищо, извор започва да тече в тебе, извор се излива.
Нищото е завръщане в собствената ни Древност.
Абсолютът е абсолютно Нероден – той е всякога в своето Нищо, а Бог е роден в Тишината.
Неизразимостта е сърцевината на Нищото.
В Нищото никога не е съществувал недостатък.
Той не е светилище. Той е Нищото, Което превъзхожда всичко.
Нищото е Безименно, без ограничения, без форма, без цвят – Чиста, ослепителна Цялост.
Древните казват за Нищото: „Страшно е Сиянието Му!“.
Ако Абсолютът се оттегли в Себе Си и Бог ще изчезне заедно със Своята Несътвореност.
Абсолютът е Неведом, а Бог е Несътворен.
Всички извори на живота са чисти лъчи на Нищото.
Океанът е чаша в Бога и капка в Абсолюта. Ако океанът е капка, тогава къде е Дълбоката вода?
Вселената и световете са създадени от Слово. Бог е съставен от Тишина, а Абсолютът е Върховна Мистерия.
Ако Боговете влязат в Абсолюта, във Върховното Нищо, те ще изгубят съзнание. Боговете са Дълбина Божия, но те не са съвършени, те са Божествени.
Любовта има Велика Душа, а Истината има Древен Път към Нищото.
Ако Нищото те докосне, ти вече си отвъд живота и смъртта.
Нищото е Пълнота – на тази Пълнота нищо не липсва, защото е докосната от Неизречимия – тогава как можеш да говориш, защото, тогава ти си Тишина от Неговата Тишина.
Нищото действува като Неизразимостта. Неизразимостта е послание на Нищото.
Бог е Единственият, Който може да спаси света, а Абсолютът е Единственият, Който може да спаси Вечността.
Любов, която завършва, не е започвала.
Пирамидите пазят света, защото са част от Върховното Нищо, част от Абсолютната Сила.
Вселената е изтръгната от Бездната, а не от Мистерията.
Животът е само сянка на Върховното Нищо.
Любовта е велик гост от Нищото на Бога.
Нищото е неизчерпаемо.
Змията горе, в Бога, е Светлина. Змията долу, в човека, е падение. Змията в Абсолюта не съществува, тя е Нищото.
Върховното Нищо е ядрото на Мистерията.
Когато изричаме Нищото, то си остава Безмълвно.
Нищото ни разкрива Неизразимостта, без да я описва.
Нищото е единственото освещение, то освещава всички светове.
Елеазар Хараш
Ти не си
Всичко, което си мислиш, че си, ти Не си.
●
Всичко, което можеш да си представиш, че си, ти Не си.
●
Мислите се опитват да фиксират това, което Не е, в нещо, което си мислим, че Е, но, което в действителност не може да бъде.
●
Формите изглеждат твърди, но в действителност са само сгъстено Нищо. В действителност има само Нищо.
●
Формата е мираж, умът е илюзия, аз-ът е появяване, страданието е кошмар.
●
Всичко, което можем да възприемем и да си представим, Не е. Нищо e всичко, което има.
●
Премахни „всичко, което има“, и ще се приближиш до Истината.
●
Буда се е пробудил за Нищото и го е нарекъл „нирвана“: „угасване на всичко съществуващо“.
●
Христос е проповядвал за Бездната и я е наричал „Бащата“ или „Царството Небесно“.
●
Нисаргадатта Махарадж го е наричал „Абсолюта“.
●
Великите Учители реализират Нищото толкова дълбоко, че могат да Го предадат само с един поглед.
●
Рамана Махариши е говорил за „Аз-а“, който не е нищо друго освен Нищото.
●
Лишено от белези, характеристики, знаци, условия, промяна, форма, ум, време, дуалност, недуалност и дори пространство, Нищото никога не може да бъде познато.
●
Нищото нито не съществува, нито съществува.
●
То нито е, нито не е. То нито е нещо, нито е обикновеното нищо.
●
„Нищо, Нищо“ – това е всичко, което може да се каже.
Възхвала на Великото Нищо
Слава на Великото Нищо, без Което земята, звездите и слънцето нямаше да съществуват!
●
Слава на Прелестното Нищо – майка на всички буди и мъдреци!
●
Макар словата да са груби, някои Го наричат „Брахман“, „Бог“, „Дао“, „Буда“. Тук е наречено „Нищото“.
●
Без белези и признаци, неродено, необусловено, безсмъртно. Отвъд времето и пространството, отвъд опетняването и чистотата, Нищото зове всеки у дома.
●
То е нашето истинско Име.
●
Тъмно, безмълвно, неподвижно, бездънно и съвършено незнайно, Нищото е Великата Утроба, която ние никога не напускаме.
●
Кой може да изпее достатъчно високо възхвала за Възвишеното Нищо?
●
Чия глава може да се сведе достатъчно ниско, чии ръце могат да изпишат достатъчно, чии сърца – да се разтворят достатъчно?
●
Най-доброто преклонение е да обърнеш поглед навътре и сам да съзреш Плодоносното Нищо в Сърцето си, Което е преди твоето осъзнаване, преди твоето раждане, даже преди началото на вселената.
●
Позволи си да се завърнеш в Нищото.
●
Най-големият дар, който можем да Му поднесем, е да Го разпознаваме във всичко: в небето, в тревата, в птиците, в музиката и най-вече в самите нас, защото само То Е.
●
Нека всяко същество се пробуди за Единствената Истинска Природа!
●
Слава на Нищото! Завръщане в Нищото! Защото в основата ти, Бог и всички същества са Нищо.
Андре Халау
Безкрайна Пустота,
Нищо Свещено
Бог е Нищо.
Буда е Нищо.
Светът е Нищо.
Аз и ти сме Нищо.
В действителност има само Нищо.
●
Нищото е отвъд всяко слово и категория. То не се поддава на никакви опити да бъде сведено до понятие или обект на ума.
●
Нищото не може да се възприеме с никой орган на сетивата.
●
За да реализираш не-съществуването, твоят „аз“ трябва да престане да съществува.
●
Сведи себе си до Нищото, като прекратиш илюзията, че ти Си.
●
Ти Не си. Всичко, което може да се каже е: „Нищо“. Не: „Нищо не съществува“, а просто: „Нищо“.
●
Ти Не си:
ти не си твоите очи, уши, нос, език,
тяло, ум, емоции, сетива, възприятия,
осъзнаване, съзнание, спомени, роли,
нито нищо, което може да си представиш.
●
Щом ти можеш да го формулираш, ти Не си това.
●
Отречи всички тези грешни самоличности и определения за себе си. Ти не си никое от тях.
●
Остави привързаността си към тях и живей в Нищото.
Когато изоставим всички категории на възприятия и понятия, ние откриваме Абсолюта.
●
Тогава Нищото се разгръща като Единствената Реалност, а светът като песъчинка, носеща се в Безкрайния Океан на Небитието – проблясък във Великия Мрак.
Това
Всичко, което може да бъде познато, е обект на ума. Търси Непознаваемото!
●
Всичко, което може да бъде въобразено, е измислица. Търси това, което не се поддава на представи!
●
Нищото никога не може да се сведе до обект на възприятията. Ако търсиш Истината, отречи всичко, което може да бъде познато, въобразено, възприето или преживяно.
Абсолютът е отвъд времето, нероден и напълно непознаваем. За да Го осъществиш, трябва да надминеш всички явления и всички обичайни подходи.
●
Нищото е единственото нещо, което не зависи от времето, раждането, смъртта и самото преживяване. С всеки грам на своята воля питай: „Какво е То?“.
●
Нищото… Не „нищото“ на обикновените хора, а Нищото на мъдреците и будите!
●
Абсолютното Нищо: отвъд противоположностите на „нещо“ и „нищо“, на „битие“ и „небитие“.
То е Великото Несъществувание, което разобличава всички обусловени неща.
●
Не се поддавай на думите и доводите на невежите – Нищото по никой начин не е отрицателно или липсващо.
●
„Нищо“ е словесният инструмент, който отвежда заблудения от пропастта на страданията до безусловната утроба на Абсолютното Небитие.
●
Нищото не е нищо. То е Основата без основа, Източникът без източник.
●
Без Нищото не може да има нищо.
Ода за Нищото
В началото беше само Нищото.
Сега е само Нищото.
В края ще бъде само Нищото.
●
Винаги е имало, има и ще има Нищо.
●
Съществата страдат, защото не разбират Нищото. Опиянени от своите сетива и ум, те преследват миражи, строят храмове, изпълняват празни ритуали, преследват богатство и престиж, вярвайки, че има нещо – смисъл, цел, спасение, което да постигнат.
Невежите са роби на своите сетива и мисли, хванати в примката на формите и желанията, несъзнаващи, че всички неща възникват от Нищото, живеят в Нищото и се завръщат в Нищото.
●
… Защото нищо никога не се е случвало.
●
Съществуването и явленията са проблясъци на Нищо, насложени върху Нищо.
●
Няма същества, няма светове,
няма умове, няма съзнания,
няма души, няма събития,
няма време, няма пространство,
няма Буда, няма Христос,
няма Аз, няма Бог.
Има само не-това Това:
Великата, Прелестна Бездна,
Утробата на цялото съществуване.
●
„Нищо“ е най-добрият словесен указател към Неизразимата Истина, към универсалната природа на Реалността.
●
Бездната е неродена, без произход, необусловена, безсмъртна, нито излизаща, нито завръщаща се, нито сътворяваща, нито разрушаваща, нито даваща, нито взимаща. Тя никога не е задвижвала нищо, нито е причинявала нещо да се случи.
●
Не я търси със сетивата, нито с ума си, защото Бездната е отвъд цветовете, звуците, уханията, вкусовете, допира, формите и мислите.
●
Прекрачи отвъд тях и осъзнай, че ти наистина си Нищо, че в действителност има само Нищо. Тогава ще бъдеш свободен да играеш и танцуваш върху вълните на Нищото.
●
Само невежият вярва, че Бог е от мъжки род. Бащите не създават нищо. Майките създават.
●
Едно трябва да проумееш и това е, че ти си безформен, безвремеви и нероден.
Пробуждане за Абсолютното Небитие
Нещо съвършено и безлико
предшества раждането на всемира.
Прозрачно отсъствие,
само`, без опора –
то е майката на света.
Лао Дзъ
●
Десетте хиляди неща са родени от съществуващото.
Съществуващото е родено от Не-съществуващото.
Битието е родено от Небитието.
Лао Дзъ
Да заявиш „Бог е Нищото“, не е отхвърляне на Бога, а е Негово окачествяване. По-точно би било да се изкаже: „Нищото е Бог“.
●
Нищото е истинското име на Бога.
●
Нищото: Великата Истина, Произходът, неумиращият, нероден, непроявен и необусловен Абсолют!
●
Осъзнаването и превръщането в Нищо е най-важната тема в живота на всеки.
●
Макар думата „Нищо“ да звучи и обикновено да се възприема негативно като думата „липса“, всъщност е точно обратното. Светът на предметите и обектите е ограничен, Нищото не е. Например формата на стола го обхваща и не му позволява да бъде делфин. Ето го ограничението! И въпреки това ние се придържаме към формите, сякаш имат някаква върховна стойност. – Това наричаме „илюзия“, „невежество“.
●
Абсолютното Нищо, от друга страна, е безгранично, оплодено с безкрайни възможности. На Нищото нищо не му липсва, защото То е съвършено отвъд ограниченията на формите.
●
Хората имат интуитивно усещане за своята Безкрайност и Свобода, обаче те са заети да преследват ограничаващите форми на щастието: сетивните удоволствия, богатството, славата.
●
Питайте децата какво става с човек, когато умре и те ще ви отговорят: „Нищо“.
●
Питайте децата къде са били, преди да се родят и те ще ви отговорят: „Никъде“.
●
Децата все още не са втвърдили връзката си с идеята за битието и затова те не считат Нищото за негова противоположност. Те разбират интимния съюз между нашето усещане за съществуване и Небитието.
●
Не е необходимо Нищото да се проповядва на хората, защото всички ние притежаваме дълбоко усещане за Небитието.
●
Умът е, който се зашеметява, при самото споменаване на не-съществуването. Всъщност, ако има нещо, което ужасява хората най-много, това е Небитието, защото те предполагат, че Нищото е противоположност на съществуването, а не негова основа, каквото То всъщност е.
●
„Станете като децата!“ е покана за завръщане към невинността и свободата на Нищото, защото да станеш Никой или Нищо, е най-освобождаващото нещо, което може да направиш.
●
Нищото е пустият Източник и безосновната творческа Основа на цялото съществуване.
●
Творческата дейност на Нищото, това какво в действителност извършва Нищото или позволява да се случи, ни дава по-ясно разбиране за Нищото, отколкото опитът да определим какво е То, защото всичко, което може да се каже е какво не е Нищото.
Хората страдат, защото не разбират правилно Нищото, а оттам не разбират правилно и съществуването. Те неправилно поставят битието преди или над Нищото, защото не правят разлика между Великото Небитие и просто не-съществуването или смъртта.
●
Нищото е Хранителят на цялото съществуване.
●
Нищото е трептящата Бездна, от която извира всяко съществуване.
●
Нищото е тъмният, непознаваем Източник.
Бидейки непроявено, Небитието нито е, нито се ражда.
●
То е плодородно и динамично и въпреки това неподвижно; творческо и жизнено и въпреки това пусто; безгранично и безпределно – Необятен Потенциал.
●
Отвъд погледа, звука, мириса, вкуса, допира, ума и формата, Нищото храни, поддържа и подкрепя цялото съществуване. То е Мистичната, Неизчерпаема Утроба на битието.
●
Нищото освобождава битието да бъде, да се преобразува, да се разгръща – То му позволява да бъде.
Битието е ограничено и неспособно да достига отвъд себе си, докато Небитието е плодоносно, творческо и всеобхватно.
●
Образите са ограничени от формите, а Нищото е безкрайно, всеобхващащо и непрестанно всепроникващо.
●
О, непостижимо и неуловимо е,
и все пак вътре има образ.
О, неуловимо и непостижимо е,
и все пак вътре има форма.
О, то е тъмно, мрачно,
и все пак вътре има същност.
Лао Дзъ
●
Светлината, също като битието, ограничава и определя, докато Мракът на Небитието прелива от потенциал и влива възможности в живота.
●
Нищото е Пустота без начало, Праотец на всички същества.
●
Нищото е Великата Божествена Тишина, която предхожда Живота.
●
Нищото е женският принцип на Изначалната Пустота, от която произлиза мъжкият принцип на битието, защото само едно „женско“ Нищо може да продължи да ражда от Себе Си.
Елън Чен
Само Нищото е неизчерпаемо, затова То е по-висше от битието.
●
За да усещаш пълнота, допускай Пустотата да те владее.
Лао Дзъ
●
Пустотата е неизчерпаема, докато оформеното, действителното и описаното е изчерпаемо.
●
Колкото по-творческа е силата, толкова по-празна и приемаща е тя.
●
Битието е пресътворено Нищо.
Нищото е прозорец към Единството. То скрепява и разделя многообразните лица на света.
Даниел Матт
●
Десетте хиляди неща не са толкова независими и надробени, колкото изглеждат. Съществува невидима матрица – вихър, която поражда и устройва битието.
Даниел Матт
●
Този, който се впуска в Дълбините, трябва да бъде готов да изостави това, което знае и е; това, което е знаел и е бил.
Даниел Матт
●
Егото не може да живее в Нищото. „Ти“ не можеш да се потопиш в Нищото.
Даниел Матт
●
За един единствен вечен миг границите изчезват в Нищото.
Даниел Матт
●
„Не“-то на Нищото разчиства всичко и прави място за едно ново „Да“.
Даниел Матт
●
Битието ограничава и свежда в примери безкрайния потенциал на Нищото. Затова Небитието не е противоположност на битието, а е негова Жизнена Сила.
Съзнанието нито присъства, нито отсъства в Нищото, защото Нищото е коренът на съзнанието. В действителност няма съзнание, има само Нищо.
●
Съзнанието е онагледяване, илюстриране на Нищото, също както и цялото съществуване.
●
Нищото предшества съзнанието и всички явления.
●
Умът сам по себе си не е ум.
Хуанг По
●
Умът може наистина да бъде разбран само когато се постигне Празнотата му.
●
Умът е Нищото, което възниква като съзнание.
●
Когато постигнем собствената си универсалност като Нищо, ние се пробуждаме за своята безгранична природа, наречена още „изначално съзнание“. Тогава умът ни надминава битието и достига самото Нищо.
●
Буда, Пробуденият, е наречен още Татхата, което означава: „Този, който е пристигнал в таковостта (в истинността)“.
●
„Таковост“ е друго име на неизразимата, мистична реалност на Небитието, на Шунята 1 или на Нищото.
●
Ние сме дошли от Нищото и ще се завърнем в Нищото. Затова в действителност няма движение и нищо никога не се е случвало, защото всъщност всичко е Нищо.
●
Това, което е пред теб, е Това – във всичката Му пълнота, съвършено цяло.
Хуанг По
Нищо не се променя и въпреки това всичко се случва.
●
Нищото пее като птицата, стене като вятъра, диша като човека и знае като ума.
●
Просветленият човек е човек без положение.
Линдзи
●
Постигналият истинската си природа е безпределен като Небето; необвързан нито с битието, нито дори с Небитието.
●
Нищото е умът, който не знае – не-азът или не-умът. Когато се пробудим за Него, повече няма планини, няма реки, няма Изток, Запад, Север, Юг, няма Бог, няма Буда, няма абсолютно нищо.
Сеунг Сан
●
Единственият начин да се обмениш с Нищото, е да извикаш. Или още по-добре, да останеш безмълвен.
●
Привързването към битието ни заслепява за неговата истинска природа, която е Небитието или Нищото.
●
Трябва да се вгледаме отвъд битието в неговия източник. Това се постига като временно отхвърляме битието изобщо, докато преживеем Небитието. След това целият свят на формите ще ни изглежда такъв, какъвто всъщност е – Нищо, самото проявление на Бога.
●
Върховната Реалност основно е „не е“ (бу) и „не“ (у), защото Дао няма име, няма знание, няма действие, няма желание.
Елън Чен
●
Нищото е отричане на границите и определенията.
Елън Чен
●
Тъй като обикновеният човек, в един свят на обекти, не успява да преживее света като тяло на Божеството, той временно трябва да отхвърли света, за да разбули Непроявения Източник в сърцето на битието.
●
Веднъж пробудил се за Великото Нищо, което е „Нирвана“ според Буда и „Дао“ според Лао Дзъ, човек вече е свободен да препотвърди всички онези неща, които преди това той е отхвърлил.
●
Формата, о, монаси, не е Аз-ът. Ако формата, беше Аз-ът, тогава тя нямаше да води до страдания. Чувствата, о, монаси, не са Аз-ът. Възприятието, о, монаси, не е Аз-ът. Умствените образи, о, монаси, не са Аз-ът. Съзнанието, о, монаси, не е Аз-ът. Към тях трябва да се отнасяме с нужната бдителност, според реалността, затова: „Те не са мои. Аз не съм тях. Това не съм аз“.
Буда
●
Съществува само това, което е, без „аз“.
Буда
●
Съществува една област, в която няма земя, нито огън, нито вятър; нито измерение на безкрая на пространството, нито на безкрая на съзнанието, нито на нищото, даже нито на не-възприятието и на не-не-възприятието; нито този свят, нито другия; нито луната, нито слънцето. Тази област наричам нито идване, нито заминаване, нито даже пребиваване, нито умиране, нито явяване. Тя няма нито положение, нито основа, нито опора. Това и само това е краят на страданието.
Буда
●
Съществува, о, монаси, нероденото – неслучилото се – непроявеното – несъграденото. Ако не беше това неродено – неслучило се – непроявено – несъградено, нямаше да може да се различи обособяването на раждането – превръщането – сътворението – съграждането. Обаче именно защото съществува нероденото – неслучилото се – непроявеното – несъграденото, обособяването на раждането – превръщането – сътворението – съграждането се различава.
Буда
Там, където водата, земята, огънят и вятърът не могат да пристъпят, там звездите не блестят, слънцето не се вижда, луната не изгрява, тъмнината не се среща. И когато мъдрец, брахман чрез прозрение разбере това за себе си, тогава той се освобождава от формата и от безформеното, от блаженството и от страданието.
Буда
●
Отхвърлянето на всичко, което не е Абсолютът, е само техника, а не заявяване на Реалността.
●
Всичко – птиците, пчелите, ти, аз, дори данъчните служби, сме израз на Нищото. Само нашето обвързване със света ограничава преживяването ни на Нищото.
Собственото ни късогледство свежда света на „съществуването“ до отделни, обособени неща, противопоставени едно на друго.
●
За да реализираме Божественото в този свят, първо трябва да се освободим от това как гледаме на всичко, тоест да се освободим от всичко, което си мислим, че знаем.
●
В преследването на знанията, всеки ден нещо се добавя. В преследването на Дао, всеки ден нещо отпада.
Лао Дзъ
●
Погледни, то не може да се види – то е отвъд формата.
Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.
Хвани го, не можеш да го задържиш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими;
ето защо са обединени в едно.
Погледнато отгоре, не е светло;
погледнато отдолу, не е тъмно:
непрекъсната нишка отвъд описанието.
Тя се завръща към Нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението.
Лао Дзъ
●
В действителност ние сме един огромен резервоар на Небитието, който захранва битието. Щом веднъж осъзнаем това, ние сме свободни да прегърнем и битието, и Небитието, защото ние не сме ограничени и сведени до нито едно от тях.
●
Ние сме слънцето и звездите, и океаните именно благодарение на Небитието.
●
Този Несравним (Брахман) е
нито преголям, нито премалък,
нито къс, нито дълъг,
нито руменина, нито цвят,
нито сянка, нито тъмнина,
нито въздух, нито етер,
необвързан,
нито вкус, нито аромат,
без очи и уши,
без глас и ум,
неблестящ,
без жизнена сила и уста,
неизмерим,
без вътрешност и без външност.
Нихилананда
●
Всяка проявена характеристика на Брахман е пълен и цялостен израз на Брахман, но Той не е ограничен от тях.
●
Светът е въплътено Нищо. За да осъзнаем напълно това обаче, първо трябва да проникнем в Небитието. Нети-нети 2 е изпитан начин да направим това.
Ние не може да бъдем ограничени до едно единствено нещо в този свят, например до нашето тяло, ум, взаимоотношения, роли – никое от тях не може да обхване кои сме и какво представляваме. Това е така, защото Нищото, нашата истинска природа, ни е дарило свободата да бъдем всичко.
●
Ние не можем да бъдем сведени или ограничени до нищо, което може да се преживее. Например осъзнаването ни надминава и включва нашите мисли, защото ние осъзнаваме мислите си, а не обратното.
●
Поредицата отхвърляния на нито това, нито онова е директно насочване към дзен ума.
Нети-нети е преди всичко действие, път за постижение. Като всеки инструмент или техника, към него не трябва да се придържаме като към някакъв абсолют. Щом отхвърлянето е постигнало целта си, то също трябва да се отхвърли.
●
Да видиш истинската си природа, означава да видиш Нищото.
Шен-хуи
●
Тъй като всички словесни описания на Абсолюта са ограничени, ние деконструираме езика чрез езика посредством техники като нети-нети.
●
Нети-нети използва езикa, за да отрече езика и да разкрие Абсолютното Нищо.
●
Думата „Нищо“ може да служи само като указател към една действителна онтологична Реалност, която посредством преживяване може да се потвърди като „Нищо“.
●
Отсъствието на Нищото е по-голямо от сумата на неговите отричания. То е нещо като пълна противоположност на твърдението, че „цялото е по-голямо от сбора на неговите части“.
●
Нищото е върховното отричане отвъд всяко отричане.
●
Нищото е наистина безпределно и следователно изцяло и съвършено неопределимо. Може да отричаш до безкрайност всеки атом на вселената и пак няма да достигнеш дълбините на Небитийната Пустота.
●
Ако проучиш внимателно себе си, ще видиш, че умът в действителност е празен, защото Нищото е неговата истинска природа.
●
Проучвайки внимателно себе си, единственото, което можем да открием, е някое остатъчно усещане за „аз“ в даден обект; инстинктивно усещане, че някакъв конкретен „аз“ съществува; усещане, че ако продължим само още малко, ще успеем да го открием. Обаче, колкото повече продължаваме да проучваме усещането си за „аз-а“, толкова повече той се разтваря и изчезва под нашия изпитателен поглед.
●
Във Висшата Истина нашата изначална Буда природа е лишена и от последния атом на който и да било обект. Това означава, че да разглеждаме каквото и да било като обект, отделен от нас, не е Висша Истина.
●
В света на явленията, който е преходен и подвластен на условия, нищо от това, което може да си въобразим и да обозрем, няма способност да бъде независимо, самодостатъчно и да има свое собствено съществуване – тоест да бъде Абсолютно.
●
Нищото не зависи от света на формите и обектите за Своето съществуване, но болката, любовта, радостта, Млечният път и черните дупки не могат да имат никакво съществуване извън Нищото.
●
Красотата в Пътя на Нищото е в това, че веднъж пристигнали в Нищото, ние сме свободни да възкресим всички неща, които досега сме отхвърлили!
Нищото спасява обикновения живот; съживява го с енергия, яснота и Мъдрост.
●
Нищото влива в нас Свобода и Пламенност, но не и тревожната необходимост да притежаваме или контролираме каквото и да било.
●
Животът става игрив и светъл, когато осъзнаем, че целият свят, от най-грозния израстък до най-красивата симфония, е израз на Абсолюта. Това е Божественият танц на Нищото.
●
Веднъж пристигнали тук, ние повече не се нуждаем да преодоляваме света, защото разбираме, че Нищото е истинската природа на света.
●
Абсолютът никога не може да бъде преживян като обект.
●
Ти не си обект, нито Бог е обект.
●
Докато не открием Нищото, ние винаги ще преследваме „нещо“.
●
Истинският контекст на случващото се в живота ни е Нищото – явявания от Нищото в Нищото.
Когато проникнем изцяло в истинската природа на битието, ние преживяваме всичко като израз на Абсолюта. Колкото по-вещи ставаме, толкова по-естествено и плавно се случва преходът от съществуване, ориентирано към обектите, към Свободата на Не-съществуването.
●
Подобно на нуждата от дълбок сън, човек копнее за Нищото, както новороденото копнее за майчиното мляко.
●
Върни се там, откъдето си дошъл.
Рамана Махариши
●
Не завръщане, а търсене на собствената ни себереализация!
Просветлението е съединяване на обусловеното съзнание с Безпределния, Неизчерпаем Източник на всичко, докато умът потъва все повече в собствения си Безграничен Източник. Това, което следва, е разпознаване, че както нашият ум е Нищо, така и цялото съществуване също е Нищо.
●
Нищото надминава недвойнствеността, защото докато недвойнствената цялостност обгръща битието, тя не включва Небитието, което предшества битието и е негова основа.
●
Нищото обхваща цялата недвойнствена вселена; то е принципът, който прониква всичко. С други думи, Нищото позволява на недвойнствеността да бъде, така както позволява и на битието да бъде.
●
Причината човешкото тяло, ум и съзнание да се проникват взаимно е, че Нищото позволява тяхното съществуване или по-скоро, че те съществуват като проявено Нищо.
●
Преживяването на недвойнствеността не е още Просветление. За да осъзнаем истинската си природа на Безгранично Нищо, трябва да проникнем по-надълбоко и да надминем всяко усещане за битие, стигайки до платното под боята. Когато това се случи, обикновеният ум се превръща в Ум на мъдрец.
За да познаеш Върховното Нищо, откажи се от всичко. Това означава – света, тялото, ума, идеите, вярванията, спасителите, пророците, Будите и дори самото съзнание. Всичко в проявената област трябва да изчезне.
●
За да погледнеш Нищото очи в очи, трябва да престанеш да бъдеш ограниченият „аз“. Трябва да станеш нищо.
●
Човек трябва да счита себе си за нищо и да забрави себе си изцяло. Тогава той може да надрастне времето и да се издигне в света на мисълта, където всичко е еднакво: животът и смъртта, океанът и сухата земя… Ако човек мисли, че е нещо, Бог не може да се изрази в него, защото Бог е Безграничен и никой съсъд не може да Го побере, освен ако човек не признае себе си за нищо.
Дов Баер
●
Аз съм принципът, който надживява всички сътворения и всички унищожения. Това е моето състояние и вашето също, но вие не го осъзнавате, защото сте прегърнали своята сътвореност.
Нисаргадатта Махарадж
●
Може ли умът да си представи Нищото? С всеки опит да го направи той се опитва да улови нещо, за което да се хване, обаче Нищото, според Своята природа, не се поддава на никакви представи.
Пробуждането за Нищото бележи най-висшата и цялостна реализация – костният мозък на всички мъдреци.
●
Нищото не се нуждае от подхранване и отглеждане, защото също като небето То не може да бъде опетнено или осквернено. То е Божествено, без второ и както безкрайната шир, не може да бъде родено, нито може да умре; То не може да бъде добавено, нито от него нещо може да се извади.
●
Нищото е твоето истинско лице и лицето на всички същества – майката на всички пробудени.
●
Ако можеш да кажеш какво е Бог, Бог не е това.
●
Ако можеш да помниш нещо, това не е Той.
Нисаргадатта Махардж
●
Хората искат да чуят, че Абсолютът, Бог е Съзнание, Присъствие, Същество, Любов или друго понятие, което сочи към нещо разбираемо. Не! Той Не е!
●
Забрави всички тези понятия, защото това са гости и търси домакина, който ги е поканил. Това е истинската ни природа. Това е Бог!
Нищото трябва да служи като вакуум, който заличава всички понятия за това какво е Бог. Бог не „съществува“. Нищото надминава съществуването.
●
Осъзнаването е портал, през който трябва да преминем, за да осъществим Нищото.
●
Използвай осъзнаването, за да откриеш Нищото, но не се прекланяй на самия инструмент. Осъзнаването идва и си заминава; то може да е остро или притъпено, ясно или замъглено.
●
Абсолютът не може да бъде никое от тези неща. Той е напълно необусловен, необезпокоен, безмълвен и неподвижен.
Започнеш ли да разсъждаваш за Него, и веднага изпадаш в грешка.
Хуанг По
●
Нулата е Нищото, музата на поета, плодоносното видение на мистика.
●
Нулата присъства във всяко число; скрита, тя е ненадминат партньор и другар.
●
Нулата, коренът на всички числа, дава безкористно и безспирно. Празна и въпреки това наситена с тъмния, тих динамизъм на Великата Бездънна Утроба, нулата оживява въображението и човешкия дух.
Андре Халау
1 е винаги 1, никога 2 или 5. И 1;000;000, колкото и да е много, може да бъде само 1;000;000. Обаче нулата може да бъде всичко и нищо.
●
Всички поеми са оди за Нищото. Всички картини и монументи са вдъхновени от Нищото.
Андре Халау
●
Покоят – действие на Нищо правенето.
●
Когато не правим Нищо, ние правим всичко. Това е въплъщаване на Божественото в нашето сърце, в нашия ум и във всеки сантиметър от нашето тяло.
Най-лошото, което можем да правим с Нищото, е да го сочим с пръст конкретно. Тогава лекарството се превръща в отрова.
●
Пустотата не е нещо, скрито зад формите, нито е някакво засмукващо отсъствие вътре във формите.
●
Правилно възприета, Пустотата руши нашите представи, за да можем да преживеем пряко живота без посредничеството на понятията и без тяхната олелия, която често превзема ума и живота ни.
●
Нищото не е концептуална или абстрактна категория. То се схваща директно.
●
Нищото не е нещо, субстанция, същност или някакъв духовен етер, който ни оживява. То не е интелигентно, нито волево, нито е живо.
●
Нищото Не е. То е непонятно, защото е Не е.
●
Нищото не може да бъде точно определено в областта на битието, но и То не се намира някъде другаде.
И въпреки това единственото място, където може да бъде познато Нищото, е тук, в този свят на форми и битийност.
●
Нашите тела и умове, бидейки живо проявление на Скритото Непроявено, правят възможно да осъзнаем истинската си природа: Безграничното Нищо.
●
Няма да намерим друго Просветление, освен тук, в този живот, в това тяло.
●
Нищото не застрашава нашата човечност. Напротив точно То е основата, която ни прави човечни. Състраданието, Любовта, Добротата са изрази на интуитивното ни схващане за нашето общо Небитие.
●
Пробуждането за Нищото не води до нашето унищожение, а напротив – в нас се вливат Сила и Живот, когато осъзнаем, че животът ни извира от Преизпълнената и Преизобилна Пустота, която е преди битието.
●
Осъзнаването на Небитието носи несравнима Свобода за човека не защото предлага спасение от битийността, а защото внася Свободата в битийността.
●
Свободата да бъдеш преизпълнен е върховното осъществяване на битието!